Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

БЪДЕЩЕТО

Някои от най-големите катастрофи в човешката история са се случили при преследването на невъзможни за съществуване светове.
Нашето минало е фундамент на настоящето ни .А делата ни днес изграждат в голяма степен утрешния ден.
Но както са казали по-умните от нас- когато не знаеш къде отиваш, стигаш място, за което не си и мислил.
Живеем в свят на перманентна технологична революция .Скоростта на информационните и интелектуални потоци е толкова голяма, че често се объркваме в тях.
Затова, днес са особено важни една особена порода хора- визионерите. Те виждат по-далече и по-ясно от мнозинството и затова са в състояние да го поведат към по-хубави и приятни за живеене светове.
Големите творци на научната фантастика в миналото са се трансформирали във визионерите  днес.
За да успеем в бъдещето, трябва първо успешно да го предскажем, да го облечем в мисъл и реализираме в подходяща форма. Така, че нека помечтаем….
Марк Зъкърбърг – УикипедияМарк Зукърбърг /14.05.1984/ по думите му е „вярващ“, но не уточнява в коя религия. В училище е капитан на отбора по фехтовка, а в колежа реализира рецитали на известни епични творби, като „Илиада“ .Като студент във Харвард създава със състуденти Фейсбук /2004/ и се запознава с бъдещата си жена Присила Чан-американка от китайски произход, студентка по медицина .Обича да стига до основата на нещата, затова учи китайски, като двамата посещават Китай /2010/.Свързването на хората е негова мечта от ученическа възраст. За него най-важните неща са революциите, информационните потоци и минимализма.
В основното училище създава музикален медия плейър, като използва- изкуствен интелект, за да разбере предпочитанията на слушателите. Гиганта Майкрософт се опитва да го закупи, но Зукърбърг предпочита да се запише в Харвард.
Посланията му поразяват със своята яснота и дълбочина- „Това, от което, аз наистина се интересувам е мисията, която прави света отворен“ или „Хубаво е да нарушаваш някои неща, за да ги направиш по-добре.“
Илон Мъск – Уикипедия Илон Мъск /28.06.1971/ е роден в Претория /ЮАР/.Основно вдъхновение в живота му е забележителната му майка- Мей  Мъск- една от най-прочутите модни икони на нашето време.
Още като дете получава жесток урок- тежък тормоз от неговите съученици .На 17 години заминава за Канада, тъй като има и канадско гражданство. Завършва физика в Пенсилванския университет и икономика в прочутото училище „Wharton”-Уортън /завършено и от бившия президент Донълд Тръмп/.
Освен майка му, другото най-силно влияние за неговото израстване е великият писател фантаст и енциклопедист Айзък Азимов и легендарната му поредица „Фондацията“.Погледът му в бъдещото е едновременно вдъхновяващ и плашещ- „Рано или късно трябва да разширим живота отвъд това зелено-синьо кълбо- или да умрем.“
Във фабриката на компанията му Спейс Екс, където се произвеждат най-съвършените ракети-носители на нашето време е сниман филмовия хит „Железният човек 2“.Създава системата спътници Старлинк за достъпен интернет в целия свят още през 2018 година. Предоставя я безплатно за ползване от Украйна след началото на войната там. Получава лична благодарност за това от президента Володимир Зеленски. Същевременно отказва да блокира излъчването на руски медии по нея, защото е „привърженик на свободата на словото“.С фирмата си Тесла революционизира проектирането и производството на електромобили в световен мащаб. Нейната дъщерна фирма „Солар сити“ е вторият най-голям доставчик на системи за слънчева енергия в САЩ.
Днес, целия свят е поразен от възможностите на новата мрежа Chat GHT на основата на изкуствен интелект. Мъск създава Нюралинк- компания за интеграция на човешки мозък с изкуствен интелект през -2016 година. По-малко известен факт е че е основен инвеститор и собственик в компанията, която притежава Chat GHT.Още през 2015 създава Open AI- компания с нестопанско цел за изкуствен интелект- безопасен и полезен.
Действията му по придобиването на социалната мрежа Туитър предизвикаха противоречиви оценки, но днес всички технологични гиганти реформират компаниите си по неговия начин.
Франсоа-Анри Пино – УикипедияФрансоа Пино /1962/ е син на втория по богатство във Франция и 23- ти в света Франсоа Пино. Завършва висше бизнес училище в Париж. Наричан е кралят на лукса .Председател и изпълнителен директор на Kering и президент на Group Artemis.Тези фирми притежават най- известните модни фирми и брандове на луксозни стоки в света. Пино е олицетворение на тази неутолима жажда на съвременния човек- да притежава най-скъпите, най-шикозните, най-луксозните продукти…Личният му живот допълва картината на успех- има извънбрачно дете от най- известния топ модел-Линда Еванджелиста, а настояща съпруга му е голямата актриса, продуцент и бизнес дама Салма  Хайек. Но, как самия той дефинира мястото на лукса в нашия живот:
„Не купувай лукса, за да влезеш в обществото, а за да се разграничиш от другите.“
Прочут меценат и ценител на изкуството Пино притежава една от двете най- авторитетни аукционни къщи в света- “Christie’s”.Дарява със съпругата си Салма Хайек 100 милиона евро за реконструкция на пострадалата от огъня катедрала Нотр Дам в Париж.
Една от крилатите му фрази може би в най-голяма степен обобщава мирогледа на визионерите:
“Не изпитвам чувство на носталгия .Утрешният ден е това, което ме интересува.”
Георги Караджов

XXII-10

  СЪЕДИНЕНИЕТО
Истинският герой в това дело беше народът. Това са хилядите малки човеци, довчерашни роби, които се изправят срещу шест велики империи, разделили България на части с един договор в Берлин. В него имаше образовани и необразовани, имаше луди глави и умуващи конформисти .Имаше опитни и неопитни. Но всички искаха едно. И го искаха с явни мирни демонстрации, с тайни заседания,с надеждата да постигнат мирно единение, но с готовността да погинат заради идеала-цяла България. Толкова много го искаха, че чудовищната мощ на шест велики военни сили зяпна пред отчаяния устрем на едни прашни балканци, искащи обединение или гибел
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

Откриха най-стария надпис на кирилица

Надпис на кирилица
Надпис на повече от 11 века отриха археолози в скален манастир край село Крепча, община Опака. Това е най-старият запазен надпис в света. Известният български археолог професор Николай Овчаров твърди, че надписът е направен в първата половина на Х век.
Допълнителни изследвания на написаното сочат, че той е изписан от монаха Антоний през 922 година. Българските археолози смятат, че именно свещеникът е създател и на целия манастир.
Надписът е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. Значението му е Всички български светии. По повод голямото откритие в скалната обител край Крепча беше отслужена литургия за пръв път от 1100 години.
Досега за най-древната писана реч, направена на българската азбука, се смяташе намереният върху керамичен съд надпис Алцек. Откритието е направено в старата столица на Първото българско царство – Велики Преслав. Надписът бе открит от проф. Димитър Овчаров, който доказа, че той е изписан през 931 година.
Доскоро най-старите надписи на кирилица се смятаха, че са от края на IX-X век. Археолозите оприличаваха повечето от тях на графити. Откриват се предимно на територията на България. Към момента те са около 100. Най-много са открити в Североизточна България, където е било и сърцето на Първата българска държава.
Кирилица
Повечето надписи са на славянски език. Първият надпис, който е сериозно изследван, е на стената на Шуменската крепост и е гласял ОСТРО БОГОИН. Първоначално се е смятало, че той е на местното славянско наречие, но в последствие е прието в научните среди, че надписът е на прабългарски.
Намерени са и други надписи на протобългарски, съдържащи отделни думи и цели фрази. Според учените това ясно доказва, че когато кирилицата е била наложена в България, тя не е била монопол на нито един от преобладаващите етноси в България и че тогава все още българи и славяни не са били един народ.
 https://sanovnik.bg/n-55314-%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0 
Таг най-старият, надпис кирилица

Брак и семейство

 Деца на родители без брак | Rozali.com
8.1. Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и семейството има важна роля в Неговия план на спасение и за нашето щастие (вж. Битие 2:24У. и З. 49:15–17). Само чрез сключване и вярно спазване на завета на селестиалния брак един мъж и една жена могат да изпълнят своя божествен вечен потенциал (вж. 1 Коринтяните 11:11У. и З. 131:1–4).
8.2. Бог е заповядал на Своите чеда да се множат и да изпълнят земята (вж. Битие 1:28). Свещените сили за създаване на потомство трябва да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга (вж. Битие 39:9Алма 39:9). Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. Родителите трябва да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди.
8.3. Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос. По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и да осигуряват необходимото за живота. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори.
8.4. Божественият план за щастие позволява семейните връзки да продължават след смъртта. Земята е създадена и Евангелието е разкрито, за да могат семействата да бъдат създавани, запечатвани и възвисявани във вечността. Чрез работа по семейната история и служба в храма можем да правим така, че обредите и заветите на Евангелието да бъдат достъпни и за нашите предци (вж. Малахия 4:5–6).
https://www.churchofjesuschrist.org/study/manual/doctrinal-mastery-core-document-2018/doctrinal-topics/8-marriage-and-family?lang=bul
таг брак, семейство,, мъжа жената

Чорбаджийството през Възраждането

Чорбаджийството през Възраждането | Българска история
Когато говорим за прослойката на чорбаджиите винаги оставаме резервирани и никога единни в мнението си за тях. Чорбаджията е останал в стиховете и публицистика на Христо Ботев като „шпионин”, „предател“, „изедник“ и „експлоататор на народа”, т.е. като символ на чуждопоклонството и характера на духовно мъртвия и таящ неприязън човек. Дори пише, че каквато омраза храни българина към турчина, такава храни и към чорбаджията. С такава представа сме останали и ние, израствайки с представата за „злото лице” на чорбаджийството. Но дали има основание да смятаме така, ще разберем в следващите редове.
Чорбаджийството е част от групата на финансово обезпечените българи, която ще изгради икономическата база, от която ще се зароди цялото движение (национално и духовно) срещу поробителя. Неговото зачеване е свързано с икономическите промени, които настъпват в Османската империя след краха на нейните амбиции към Европа и подписването на Карловацкия мир от 1699 година. Оттам нататък започват коренните преобразувания в нейната икономическа и стопанска система. Но все още господства източният феодализъм и монотонност, или както го нарече Левски „деспотско-тиранска система”, които измъчват населението в ежедневието си и ги спират да прекрачат прага на Новото време. Но в такива трудни времена се ражда и заможната прослойка сред българското население, за която няма достатъчно източници и данни. Вероятно и те самите не са осъзнавали тази своя роля в историческата канава на Възраждането, но е съвсем ясно, че без тяхната материално-техническа база и капиталистическа стойност, Възраждането можеше и да не стигне до своя духовен апогей, защото „базата определя надстройката”.
Стабилната финансово прослойка се създава в градското пространство и се обуславя с развитие на занаятчийството и търговското-промишленото производството, което пък от своя страна води до имущественото разслоение сред обществената йерархия. И тук можем да отделим различните нейни степени и групи.
Върхът на социалната пирамида се заемала от висшето общество, чиито представители били лихвари, индустриалци, собственици на търговски фирми и прочее. Те не са голяма част от социалната йерархия, но тяхното влияние не е никак малко, а от тях зависи до голяма степен и стопанския живот на даденото населено място. Разбира се, не можем да правим аналогии с едрата индустриална буржоазия във Великобритания във времената на Индустриалната революция, но все пак, в рамките на източен ориентализъм и феодализъм, те са успели да използват капитала, идващ от Запада за „съживяване” на Османската държава и са започнали да създават бизнес проектите на новото българско време.
Следващата група в социалната стълбица е на средната класа, към която се числят търговски посредници, манифактуристи, заможни занаятчии и прочее. Тук, в демографски план, е една обширна част от българското население, върху която лежат обществените дейности и които са и представители на съответното селище. Към тях се числят и чорбаджиите, за които ще говорим по-нататък. Третата част се състои от дребните и средни градски и селски стопани, които освен, че са мнозинство (бакали, тепавичари, търговци на дребно), следователно са и „гърбът” на който се опира българското революционно движение.
И тук е редно за разгледаме чорбаджийството като явление, неразделно свързано с възрожденската епоха. През XVIII и XIX век тази прослойка присъства в обществения строй и въздейства силно върху тогавашните отношения. През 1857 година се издава Закон за чорбаджиите в Търновския санджак, в който се говори, че те са платени длъжностни лица, натоварени с фискални функции (събиране и разпределяне на основните данъци за държавната хазна). Тази дейност вършат в срок от 1 година. Но тук идва и момента на корупция, тъй като при такива условия е било лесно да злоупотребят или да присвоят от взетия налог една доста голяма част, с която забогатявали, за сметка на данъкоплатците. Точно такива чорбаджии се оплюват във възрожденската преса.
Още в първите векове на османското владичество, институцията на чорбаджиите е пряко свързана с общинското самоуправление на българите, но това е до началото на Възраждането. След това на чорбаджията започва да се гледа като на богат човек, който експлоатира чуждия труд, за сметка на своето благо. Тази теза за класовото разделение между „потисници, грабители” и „трудещите се неуморно селски маси” е била удобна на властта преди 10 ноември 1989 г., за да критикува капитализма. Христо Гандев дори обръща внимание, че въпреки грабителския подход и изедничеството на чорбаджиите, те имат важно място в стопанския живот за българите на прага на новото време и създават първите български капитали. В следващите редове ще дадем примери за чорбаджии от различен занаятчийски корпус – земевладелци, скотовъдци, търговци, промишленици (манифактуристи и други), които дават ясен знак за стопанския напредък на даденото населено място, т.е. играят ролята на стопански барометър за икономическия живот в населеното място.
Димитраки Хаджитошев
Тъй като започнахме от Търново, нека погледнем кои са тамошните „знатни” сред българското мнозинство. Георги Попсимеонов, който е крупен търговец, в продължение на 40 години е лицето на Търново в обществените работи и дейности. Стефан Карагьозов е лихвар, търговец и фабрикант, който разгръща мащабна стопанска дейност в града. Със средствата си посторява фабрика за препработка на пашкули, за производство на спирт, за бира и парна мелница. Друг влиятелен чорбаджия от Търново е Хаджи Минчо Цачев. Той е влиятелен търговец на едро, който в съдружие с други търновски търговци основават кантори в Цариград, Виена и Свищов. Хаджи Минчо не се срамува от българското си потекло, не се отказва от народността си, не последва много богати българи от онова време, които се определят като гърци.
Точно обратното, той, със собствени средства за делото, подпомага все повече засилващата се борба с гръц­ките фанариоти и става водач на българската „национална партия” в Търново. С негови сред­ства през 1849 г. отново е въздигнато запаленото от гърците и впоследствие изгоряло българското училище при църквата „Св. Никола“ в Търново, което Хаджи Минчо прави триетажно. Той се грижи и за църквите, като настоява там да се служи и пее само на български.
Емануил Шишманов е също представител на едрата търговска прослойка, занимава се дейно с вносна и износна дейност във Видин, Свищов, Виена и Будапеща. Даже, през 1835 година получил австрийско поданство, което правило работата му по-лесна. Безспорно един от най-видните стопански и будни дейци сред тази прослойка е Димитраки Хаджитошев от Враца, който организирайки огромна стопанска дейност започва да създава в над 30 селища във Врачанско манифактурни работилници за изработка на коприна, за топене на руди и метали, за варене на ракия и прочее. Той става известен като водач на църковно-националното движение и яростен противник на тамошния митрополит Методий. Той и цяла Враца желаят техния духовен пастир да бъде българин. Под влияние на гръцките владици обаче той е заловен и убит през 1827 г.
Един от първите ни манифактуристи изобщо е габровецът Хаджи Христо Рачков, който на прага на XIX век създава една от най-изявените и централизирани манифактурни производства за произодство на коприна, което му е донесло огромен капитал. Има фабрики в Габрово и Казанлък, а също така дейно търгува на панаирите в Узунджово, Сливен, Букурещ и други. Той купува много земя – лозя, ниви, ливади, тепавици, воденици. Участва в подготовката на гръцкото въстание. Синът му прави рекапитулация на имотите му след смъртта му и открива, че баща му е разпределил наследството си на различни места като Габровско, Търновско, Никополско, Казанлъшко и други. Това показва, че той е един от най-прозорливите чорбаджии в самото зараждане на тази прослойка.
От бегликчиите най-изявен е Петко Догана от Копривщица. Той събира данъка върху овцете и едрия рогат добитък в различни региони на българските земи, като стига чак до Албания. Редом с него застава Божил Чорбаджи от Котел, замогнал се финансово по-време на кърджалийските размирици.Станал известен, освен като голям бегликчия, а и като собственик на къшла с 500 глави добитък. В Котел се издига още един търговец-предприемач – Стойко Попович. Бащата на Георги Раковски създава работилница за изработка на гайтан от чаркове и дараци, с внос от Великобритания, а през 1827 година става доставчик за турската армия на аба в Цариград. Годишно в Котел се изработват 20 000 топа аба.
Вълко Чалъков и жена му Рада са изобразени като ктитори на стенопис в Рилския манастир.
В чорбаджийското пространство е добре известен копривщенско-пловдивския род на Чалъкови. Вълко Чалъков си изгражда име на знатна личност в Цариград, като по професия е джелепин и бегликчия. Той също се изявява и като щедър дарител и поддръжник на множество стопански дейности в българските земи. Синът му Недельо Чалъков снабдява Цариград с овце като джелепбашия. Стоян Чалъков също поема този занаят и се издига в очите на обществото както със своята стопанска дейност, така и със своята щедрост и отдаденост на българската кауза. Дарява средства за строене на църкви и училища дори и извън Пловдив. Бъдещият политик, общественик и лекар – Стоян Чомаков също е част от този род, тъй като неговата майка е от Чалъковския род.
Хаджи Станьо Врабевски, наричан още „Тетевенският Ротшилд”, е изключително богат (според Стоян Заимов имал „до десет хиляди лири), но и отдаден на революционното движение и борбата за свобода. В Тетевен и околностите, благодарение на солидния си капитал, е гледан с уважение от турските власти и е има възможността да определя своя политика на Тетевен. Благодарение на своя добитък, който изнася за Австро-Унгария и Влашко, той се замогва и се превръща във важна личност за съдбата на местните хора. Както мнозина, Врабевски е захласнат по българското национално-освободително движение. Познава се лично с Васил Левски и участва в обира при Арабаконак (22.09.1872 г.), където е заловен, а по време на разпита е напълно откровен към въпросите на разследващия случая :
„ – Ами ти, бре, хаджи, защо…? Какво ти трябваше? Нали всичко си имаш? …
 – Свобода на България ми трябва, ефенди.”
Хаджи Станьо Врабевски
Разбира се, може да посочим имената на много видни чорбаджийски представители като Чорбаджи Мою от с. Голяма Желязна, Ловешко; еленският предприемач Христо Михайловски; казанлъчина и именит търговец Стоян Груев (чорбаджи Стоенчо); мецената джелепин от Одрин Хаджи Найден Кръстев, който завещава 200 хил. гроша за обществени и просветни нужди – един истински и безусловен жест към българския народ; Александър Шишманов; Хаджи Трайко Рекали, който славейки се като голям скопски чорбаджия е и страстен дарител; Христодул Шишманов от Хасково, радетел за напредъка на просветното и църковното движение, който отстоявал националните интереси. Разбира се, списъкът е голям, и е трудно да се опишат всички от тази прослойка, които са били ревностни патриоти и достойни хора.
Чорбаджийското явление има злощастната съдба да се появи на фона на прехода от феодализъм към капитализъм и то в Османската империя, където подобен ред не е познат. Тук дадохме яснота за някои от чорбаджиите, които неопетнени от хулите „експлоататори и грабители” са се показали като хора, даващи мило и драго за народното благо, будни българи и всеотдайни дарители.
Естествено, не всички имат такъв манталитет и стремеж към по-добрата промяна, но бих може да заключим, че хвърляйки „черното петно” върху всички чорбаджии, ние изпадаме в огромна заблуда, пренебрегвайки тези личности, които са се лишили от много, за да подпомогнат народния просперитет.
Автор: Иван Станков
 https://bulgarianhistory.org/chorbadzii/
таг чорбаджийството, Възраждането

Кое е твоето духовно животно според зодията

Овeн – Тигър
<p><strong>Овeн &ndash; Тигър</strong></p></p><br />
<p><p>Овнитe са хора, които са кралe по сърцe. Тe са вeлики личности и са наистина грациозни в начина, по който водят живота си. Тe са любeзни и нeжни към онeзи, които обичат, но могат да бъдат жeстоко опасни за онeзи, които сe осмeляват да ги прeдизвикат. Тeхнитe личности и душата им са толкова eлeгантни, колкото духовното животно, коeто ги води, тигърът.</p>
Овнитe са хора, които са кралe по сърцe. Тe са вeлики личности и са наистина грациозни в начина, по който водят живота си. Тe са любeзни и нeжни към онeзи, които обичат, но могат да бъдат жeстоко опасни за онeзи, които сe осмeляват да ги прeдизвикат. Тeхнитe личности и душата им са толкова eлeгантни, колкото духовното животно, коeто ги води, тигърът.
Тeлeц – Вълк
<p><strong>Тeлeц &ndash; Вълк</strong></p></p><br />
<p><p>Тeлцитe са упорити души, които водят живот спорeд собствeнитe си условия. Подобно на вълцитe, тe имат<br /><br /><br />
самотни духовe, които обичат с цялото си сърцe и точно като вълка, тe щe отидат на всякакви дължини, за да защитят онeзи, които обичат. Тeлцитe са хора, които живeят просто, но имат сложна личност, точно като<br /><br /><br />
духовното им животно, вълкът.</p>
Тeлцитe са упорити души, които водят живот спорeд собствeнитe си условия. Подобно на вълцитe, тe имат
самотни духовe, които обичат с цялото си сърцe и точно като вълка, тe щe отидат на всякакви дължини, за да защитят онeзи, които обичат. Тeлцитe са хора, които живeят просто, но имат сложна личност, точно като
духовното им животно, вълкът.
Близнаци – Чeрна пантeра
<p><strong>Близнаци &ndash; Чeрна&nbsp;пантeра</strong></p></p><br />
<p><p>Близнацитe са мистeриозни души. Тe са загадъчни и многопластови личности. Можeтe да опитатe да ги разбeрeтe, но точно когато мислитe, чe ги познаватe, тe щe ви разкрият своя нeпозната страна, която щe ви изнeнада. Спокойни и уравновeсeни отвън, но бeзстрашни и мислeщи отвътрe, Близнацитe отговарят на<br /><br /><br />
душeвното им животно, чeрната пантeра.</p>
Близнацитe са мистeриозни души. Тe са загадъчни и многопластови личности. Можeтe да опитатe да ги разбeрeтe, но точно когато мислитe, чe ги познаватe, тe щe ви разкрият своя нeпозната страна, която щe ви изнeнада. Спокойни и уравновeсeни отвън, но бeзстрашни и мислeщи отвътрe, Близнацитe отговарят на
душeвното им животно, чeрната пантeра.
Рак – Кучe
<p><strong>Рак &ndash; Кучe</strong></p></p><br />
<p><p>Хората с рак са наистина вeрни и нeвeроятно стриктни. Тe цeнят чeстността в eдна връзка и винаги щe бъдат там, когато иматe нужда от тях най-много. Рацитe са тeзи, които можe да нe искатe, но опрeдeлeно сe нуждаeтe, защото тe са от типа хора, които щe пзят гърба ви. Тяхното дълбоко чувство на довeриe, лоялност и привързаност ги прави като тяхното духовно животно, кучeто.</p>
Хората с рак са наистина вeрни и нeвeроятно стриктни. Тe цeнят чeстността в eдна връзка и винаги щe бъдат там, когато иматe нужда от тях най-много. Рацитe са тeзи, които можe да нe искатe, но опрeдeлeно сe нуждаeтe, защото тe са от типа хора, които щe пзят гърба ви. Тяхното дълбоко чувство на довeриe, лоялност и привързаност ги прави като тяхното духовно животно, кучeто
Лъв – Паун
<p><strong>Лъв &ndash; Паун</strong></p></p><br />
<p><p>Лъвовeтe са хора с висок дух, които са истински нeзависими по природа и имат голямо довeриe в способноститe си. Тe знаят точно кои са и на какво са способни и чe нямат нищо против да сe наслаждават на красивото си сeбe си. Лъвовeтe, слeдоватeлно, са много близки до тяхното духовно животно, Пауна.</p>
Лъвовeтe са хора с висок дух, които са истински нeзависими по природа и имат голямо довeриe в способноститe си. Тe знаят точно кои са и на какво са способни и чe нямат нищо против да сe наслаждават на красивото си сeбe си. Лъвовeтe, слeдоватeлно, са много близки до тяхното духовно животно, Пауна.
Дeва – Орeл
<p><strong>Дeва &ndash; Орeл</strong></p></p><br />
<p><p>Дeвитe са остри, бдитeлни и изключитeлно умни. Тe са свободни души, които обичат да сe скитат в тeхния собствeн свят. Тe са смeли и бeзстрашни и обичат да мащабират всичко по много и да взимат височини извън обсeга на обикновeнитe души. Дeвитe, слeдоватeлно, пeрфeктно отговаря на тяхното духовно животно, Орeла.</p>
Дeвитe са остри, бдитeлни и изключитeлно умни. Тe са свободни души, които обичат да сe скитат в тeхния собствeн свят. Тe са смeли и бeзстрашни и обичат да мащабират всичко по много и да взимат височини извън обсeга на обикновeнитe души. Дeвитe, слeдоватeлно, пeрфeктно отговаря на тяхното духовно животно, Орeла.
Вeзни – Панда
<p><strong>Вeзни &ndash; Панда</strong></p></p><br />
<p><p>Вeзнитe са сладки, топли и мили по природа. Тe са вeсeли, любовта за тях e нeщо хубаво и тe са очароватeлни хора по начина, по който сe отнасят към другитe. Тe са съвършeни другари и нeвeроятно добри приятeли. Слeдоватeлно, вeзнитe са много близки до тяхното духовно животно, Пандата.</p>eзнитe са сладки, топли и мили по природа. Тe са вeсeли, любовта за тях e нeщо хубаво и тe са очароватeлни хора по начина, по който сe отнасят към другитe. Тe са съвършeни другари и нeвeроятно добри приятeли. Слeдоватeлно, вeзнитe са много близки до тяхното духовно животно, Пандата.
Скорпион – Лъв
<p><strong>Скорпион &ndash; Лъв</strong></p></p><br />
<p><p>Скорпионитe са нeобичайно смeли души, които са истински майстори на сърцата и умовeтe си. Тe са жeстоки, но и открити, могат да бъдат брутално чeстни. Ако има нeщо, коeто цeнят най-много, това e тяхното чувство за свобода и наистина отговарят на тяхното духовно животно, Лъвът</p>
Скорпионитe са нeобичайно смeли души, които са истински майстори на сърцата и умовeтe си. Тe са жeстоки, но и открити, могат да бъдат брутално чeстни. Ако има нeщо, коeто цeнят най-много, това e тяхното чувство за свобода и наистина отговарят на тяхното духовно животно, Лъвът
Стрeлeц – Котка
<p><strong>Стрeлeц &ndash; Котка</strong></p></p><br />
<p><p>Стрeлцитe са изключитeлно интeлигeнтни хора и са винаги нащрeк. Тe са добри в разчитанeто на ситуации и сe адаптират лeсно към тях. Тe нe само са умни, но и прагматични, коeто ги прави изключитeлно находчиви. Тe са бързички и имат уникалната способност да прeвърнат ситуацията в своe прeдимство, точно като тяхното духовно животно, котката.</p>
Стрeлцитe са изключитeлно интeлигeнтни хора и са винаги нащрeк. Тe са добри в разчитанeто на ситуации и сe адаптират лeсно към тях. Тe нe само са умни, но и прагматични, коeто ги прави изключитeлно находчиви. Тe са бързички и имат уникалната способност да прeвърнат ситуацията в своe прeдимство, точно като тяхното духовно животно, котката.
Козирог – Кон
<p><strong>Козирог &ndash; Кон</strong></p></p><br />
<p><p>Козирозитe са диви, сурови и свободни хора, които обичат да живeят по свои собствeни правила. Тe са свободни души и правят точно това, коeто им казва сърцeто. Тe нe могат да бъдат вързани с вeриги, тъй като тeхнитe духовe са наистина свободни и освободeната душа e в духа на тяхното духовно животно, кон.</p>
Козирозитe са диви, сурови и свободни хора, които обичат да живeят по свои собствeни правила. Тe са свободни души и правят точно това, коeто им казва сърцeто. Тe нe могат да бъдат вързани с вeриги, тъй като тeхнитe духовe са наистина свободни и освободeната душа e в духа на тяхното духовно животно, кон
  • Водолeй – Мeчка<p><strong>Водолeй &ndash; Мeчка</strong></p></p><br />
<p><p>Водолeитe са хора, които могат да сe грижат изключитeлно за онeзи, които обичат, но са много опасни за тeзи, които ги подцeняват или нараняват. Тe могат да разкъсат конкурeнцията си, но също така могат да подпомагат хора, които харeсват, точно както малкитe си. Да си на грeшната страна e риск, ако имаш<br /><br /><br />
взиманe-даванe с Водолeитe, които са точно толкова свободни духом, както духовното им животно, мeчката.</p></p><br />
<p><p>&nbsp;</p>

    Водолeитe са хора, които могат да сe грижат изключитeлно за онeзи, които обичат, но са много опасни за тeзи, които ги подцeняват или нараняват. Тe могат да разкъсат конкурeнцията си, но също така могат да подпомагат хора, които харeсват, точно както малкитe си. Да си на грeшната страна e риск, ако имаш
    взиманe-даванe с Водолeитe, които са точно толкова свободни духом, както духовното им животно, мeчката.

    Риби – Лисица

    <p><strong>Риби &ndash; Лисица</strong></p></p><br />
<p><p>Рибитe са спокойни и нeжни хора, които обичат да сe държат примeрно и да нe излизат от пътя. Тe живeят в собствeния си свят и правят свои нeща. Но когато сe наложи, тe също могат да бъдат хитри и изключитeлно лукави. Бързо вдъхновeни и бдитeлни, тe могат лeсно да прeминат от нeжност към свирeпост, когато са провокирани. Рибитe слeдоватeлно отразяват духовното си животно доста точно, като истински лисици са.</p>

    Рибитe са спокойни и нeжни хора, които обичат да сe държат примeрно и да нe излизат от пътя. Тe живeят в собствeния си свят и правят свои нeща. Но когато сe наложи, тe също могат да бъдат хитри и изключитeлно лукави. Бързо вдъхновeни и бдитeлни, тe могат лeсно да прeминат от нeжност към свирeпост, когато са провокирани. Рибитe слeдоватeлно отразяват духовното си животно доста точно, като истински лисици са.

 https://www.edna.bg/media/foto/koe-e-tvoeto-duhovno-zhivotno-spored-zodiiata-7995?p=12
Таг  твоето, духовно, животно ,зодията

Число на съществителните

Билбордове или билборди? 

Сия Колковска
Още при появата на новата дума билборд в българския език възникват две нейни форми за множествено число – билбордове и билборди. В Официалния правописен речник на българския език (авторски колектив от Института за български език – БАН, „Просвета“, 2012 г.) като правилна е посочена формата билбордове. В речевата практика обаче продължава използването и на двете вариантни форми.
Според граматичните правила в българския език едносричните съществителни имена от мъжки род образуват множествено число с окончание -ове, а многосричните – с окончание -и, напр.: град – мн.ч. градове, буквар – мн.ч. буквари. При новите многосрични съществителни от мъжки род обаче все по-често наблюдаваме форми за множествено число и с окончание -ове. Названията от тази група включват втори компонент, който съответства на едносрична дума в езика ни (обикновено нова заемка), срв. билборд и борд, бодигард и гард. Формите за множествено число с окончание -ове при тези названия вероятно възникват по аналогия на формите на съответните им едносрични съществителни (срв. бордове, гардове).
При тези нови многосрични съществителни често има конкуренция между двете окончания за множествено число -и и -ове, при което те образуват вариантни форми, срв. уъркшопове и уъркшопи, клипбордове и клипборди, фотошопове и фотошопи. Интересно е, че формите за множествено число с -ове се използват по-често от съобразените с граматичните правила форми с -и. При повечето нови думи именно формите с -ове се утвърждават в речевата практика. Такъв е случаят и с формата билбордове, която има значително по-голяма честота от билборди и се приема за единствено правилна.
в. „Аз-буки“, бр. 41, 8 – 14. X. 2020 г.
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/bilbordove-ili-bilbordi/
таг Билбордове  билборди? число, съществителни

Иван Мърквичка

 Иван Мърквичка - художник - Биография

Иван Мърквичка (1856 – 1938)

Професор Иван Мърквичка (Ян-Вацлав Мърквичка), роден в с. Видим при Дуба, Чехия през 1856. Живописец, педагог; обществен деец. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

Проф. Иван Мърквичка е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр. Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на нашия народ. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

По покана на източнорумелийското правителство през 1881 година идва в Пловдив; назначен е като учител в гимназия „Св. св. Кирил и Методий („Жълтото училище, известно още като Геровото училище) - по-късно гимназия „Александър I.

Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. (При него К. Величков взема уроци по живопис; двамата обсъждат възможностите за откриване на художествено училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята.)

През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар (1883, НХГ), „Сакаджии (1887, НХГ), „Циганска веселба (1887, НХГ), „Птицепродавец (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив (1888) и др.

През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив. Негов е и официалният плакат на изложението.

Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН

.https://plovdivguide.com/%d0%9b%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b2-%d0%9f%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2/Ivan-Mrkvicka-1856-1938-429-bg-BG64A32DA5-48AB-46DF-9CA9-1C17BAD6A67A

Таг Иван Мърквичка професор, живописец

СТЕФАН ДИМИТРОВ УВАЛИЕВ

СТЕФАН УВАЛИЕВ“
„СТЕФАН УВАЛИЕВ“
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер. Учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово. През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 апр. 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква „Св. Стефан“ в имперската столица. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса. Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 зл. рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН). Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови сънародници от Бесарабия. Умира в имението си в с. Казанещи.
През целия си живот Ст. Увалиев не забравя родния Калофер, въпреки че живее далеч от него. Приживе подарява на общината 3 хил. лв. за водоснабдяването на града. В завещанието си дарителят оставя 20 хил. рубли на разположение на Българската екзархия. Желанието му е със средствата ДА се образува благотворителен фонд, носещ името му. От лихвите на капитала ежегодно ДА се отделят по 1200 зл. лв. за една стипендия, наречена „Увалиев“. При равни други условия, за стипендиант ДА бъде избиран кандидат, родом от Калофер. Останалата част от приходите ДА се използва за подпомагане на бедни ученици от града.
След смъртта на дарителя средствата са преведени в БНБ. Фондът е образуван през 1907 г. Управлява се от Българската екзархия по специално изготвен правилник. Съгласно неговите изисквания, специалността и учебното заведение, за което се отпуска стипендията, се определят от българския екзарх. Стипендиантите се подбират с конкурс, проведен при Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“ или при Софийската духовна семинария, в случай че се отнася за получаване на висше богословско образование. До изпит се допускат всички български младежи, без разлика на материално положение и пол. Решението за начина на изразходване на средствата, определени за бедни възпитаници на калоферските училища, се взема в началото на всяка учебна година на съвместно заседание на градските съветници и учителите. То подлежи на утвърждаване от българския екзарх. През 1920 г. Св. синод поема управлението на благотворителния фонд.
Изпълнението на волята на дарителя започва веднага след учредяването на фонда и е редовно до 1914 г. Първият, получил образование със стипендия „Увалиев“, е Иван Гошев, родом от Калофер. Той завършва Висшето богословско училище в Черновац, Австро-Унгария. Замисълът на екзарх Йосиф е втората стипендия ДА бъде за историко-филологическо образование, но поради започналите войни той не се осъществява. Ежегодно се отпускат средства и за бедни ученици в Калофер. В чест на своя благодетел калоферци наричат на негово име безплатната ученическа трапезария. След откриването ѝ сумите, предназначени за бедни ученици, се превеждат за нейната издръжка. В периода 1914–1933 г. приходите на фонда се натрупват върху първоначалната сума. В резултат капиталът нараства и към 1 ян. 1927 г. възлиза на 94 002 лв., към 1 ян. 1931 г. – на 132 715 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 201 864 лв., към 1 ян. 1945 г. – на 250 973 лв. През 1934–1945 г. Св. синод отпуска по една стипендия за получаване на богословско образование в Софийската семинария. Тя е в размер на 8200–8400 лв. Сред стипендиантите на фонда е А. Камиларов (1936). Отпускат се и по 2 хил. лв. в помощ на безплатната ученическа трапезария „Ст. Увалиев“ в Калофер.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1947 г.
 Р. Стоянова
Таг Стефан Увалиев

 

 

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ

 Характеристика
 1.1. Харктеристика – Българската национална кухня отразява традициите на нашия народ, в областта на храненето през вековете.
1.2. Основни етноси – българският народ се е сформирал благодарение на редица етноси, които след време повлияват на нашата кухня:
траки – овощари, градинари, лозари. Занимавали са се с лов, риболов, земеделие (сеели са пшеница, просо), скотовъдство; произвеждали са млечни продукти – сирене, извара; прочути производители на вино.
славяни – земеделци, пчелари, скотовъдци (свине, овце, кози). Занимавали са се с билкарство, правели медовина; сушели плодове.
прабългари – отглеждали главно коне, едри преживни животни, свине, овце, ловели дивеч и риба. Препитавали са се основно от месо и трахана (трайни тестени изделия); мляко (от кобилешко мляко приготвяли кумис).
1.3. Хранене през вековете – през вековете българите са се изхранвали по различни начини – занимавали се с отглеждането на различни зърнени култури и животни:
– VII в. – находки доказващи развито скотовъдство и земеделие – свине, овце, едри и дребни преживни   животни, птици, коне и др. ;
– IX в. – много воденици и мандри.
– X в.  – на трапезата  хляб, месо, мляко, лук, горещи напитки ІсиджуІ
– XII в. – оскъдна храна – каша от просо, качамак, хляб, мляко, ечемик, просо, пшеница, ръж, масло, лой и малко свинско месо.
–  XIV в. - бакла, грах, зеле, дини, пъпеши, тиква, краставици, лук, чесън, праз, магданоз, и др.
– XVII в. – лозя, овощи, зеленчукови градини, воденици, староприемници и гостилници, халваджийство и бозаджийство. Отглеждали са: – животни - овце, кози, крави, биволи; зеленчуците – салати, лук, чесън, марули, зеле, ряпа, боб, бакла,  леща; плодовете – череши, черници, ябълки, круши, дюли, сливи за петмез, ошав и сушени плодове. Приготвяли са чорба от булгур,  ориз, яхнии, агнешки кебап, агнешко задушено, риба, ошав, медовина, кисело мляко, сирене,  извара, кашкавал.
– XIX в. – хляб (основната храна от ръж, царевица, овес), постни ястия, лук, праз. Приготвяли са: зимнина – кисело зеле, трушии, грозденица, пипереница, крушеница, ябълченица, петмез; от месото - наденица, пастърма, създърма.
– XVI-XVII в. – в българската кухня навлизат като продукти някои растения, животни и подправки открити в Америка и Изтока :
-фасул;           -патладжан;     -ориз;              – черен пипер;
– домати;         -картофи;        -слънчоглед;   – риган;
– пипер;            -царевица;       -пуешко месо;  – канела;
1.4. Народи, оказали влияние върху българската национална кухня – около 30 преминаващи народи през българските земи са оказали влияние:
- турска кухня – тежката червена запръжка с много мазнина, лютивите ястия, кебапите (кавърма, чомлек), гювечите (тюрлю гювеч), мусаките, ориенталските десерти: баклава, сутляш, пилаф, ашуре, малеби.
- гръцка кухня – зехтин, миди, плакия и др.
- френска кухня - супа, сос, суфле, пане, фритюра, фрикасе, бешамел.
- английска  кухня – бифтек, стек, хемендекс, кейк, пудинг, пай
италианска кухня - салата, макарони, спагети, салца, марината, манджа.
немска кухня - бутерброд, шницел, шунка, щрудел, бутер тесто, глазура.
руска кухня – борш, блини и др.
1.5.   Празници, традиции и обичаи
За подържане на традициите в БНК, при честването на някои празници се приготвят определени видове ястия. Някои празнични ястия имат локален характер, т.е. са присъщи за отделни райони. Други са характерни за цялата страна.
- Бъдни вечер - 24 декември – задължително на трапезата се поставят 9 или 11 постни блюда – варен фасул, постни сарми, пълнени чушки с ориз, варено жито, тиквеник, ошав, плодове, чесън, орехи. Приготвят се и обредни хлябове.
- Коледа – 25 декември – Рождество Христово – на трапезата присъства свинско месо, пържоли, кървавица, прясна наденица, кебапчета, кюфтета, сланина, зелеви сарми с кисело зеле. Задължително присъстват баници и различни плънки и дребни сладки с мед.
- Васильовден, 1 януари. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия – свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав. Традицията повелява на трапезата да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица – червен петел или пуйка.
- Йордановден 6 януари - Консумира се основно риба. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
- Ивановден 7 януари – на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай,  ракия и вино. На обредната трапеза варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле. Пълнено свинско бутче е едно от най-често приготвяните ястия. домашно приготвена баница, сладкиш с ябълки или с тиква.
- Гергьовден 6 май – На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, зелена салата, пиле, хляб
- Великден – Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. На Велики Четвъртък се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце средата.
- Никулден 6 декември – задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран
1.6. Регионална национална кухня
Определяйки районите на БНК България се разделя на 6 части – на север от Стара планина три и три на юг.
- Северозападен, Централен северен, Североизточен
- Югозападен, Централен южен, Югоизточен
– Югозападен район – характерно за Рила и Пирин – там се приготвя ястие, наречено капама по бански. В съставките му се използват местни продукти и аромати. Известни са и зелевите сарми на Банско. Чевермето, или месо, изпечено на жар, също е характерно за този регион, както и пататник – вид баница с картофи, и агнешката дроб-сърма.
– Централен южен район – Пловдив е известен с кулинарните си традиции – хубавата скара, плакиите, гювечите, които се приготвят запечени в пещите на самите ресторанти, домашно приготвения хляб, изпечен в пещ с дървени въглища, Като основно ястие, агнешко печено или гъска с дюли, характерна  за региона около Стара Загора и Пловдив.
– Югоизточен район – кухнята на китните черноморски селища. Там богатството от риби е голямо. Начините за приготвяне на риба могат да бъдат най-различни – пържена, печена на скара, запечена със зеленчуци и сосове, плакия. Спецификата в приготвянето на риба е в рибената чорба.
– Североизточен район – по северното крайбрежие, в региона на Каварна, рибената чорба се приготвя от няколко вида риби с прибавяне на леко лютив сос и миди.
– Централен северен район – любителите на рибни ястия се отбиват и в селищата, разположени по българския бряг на Дунав, където се приготвят чудесни ястия с дунавски сом. Следващият български кулинарен експонат е баницата с нейните разновидности. Хубавата баница се прави с разтеглени на ръка кори, за да станат тънички. Вкусни баниците с лук, праз лук и месо.
– Северозападен  район - в околностите на Ботевград, пък има баница с праз лук и зеле. Тя се казва зелник. Приготвя се с по-дебели кори и е по-плътна. Най-познатата салата за чужденците е шопската салата. Пълнените чушки или тиквички с ориз и кайма, както и лозови, или зелеви сармички. И за десерт киселото мляко с мед и орехи.
 
  1. Особености:
Особеностите на Българската национална кухня, са се сформирали благодарение на редица фактори:
  • географски и климатични условия
  • обществено – икономическо развитие
  • демографски промени
  • обичаи, религия, култура
 
сезонност на приготвяните ястия – разнообразието от продукти, плодородна земя, 4 сезона със специфични за сезона продукти:
- лятото и есента – плодове и зеленчуци, варива, охладителни напитки – таратор, айрян,
- зимата – по-калорична храна – хляб, месо, леща, фасул, булгур, тестени, мас.
- пролетта - листни зеленчуци, риба, охлюви, миди, раци
религиозни традиции и предразсъдаци – великденски  и коледни пости;
начините  на топлинна обработка:
– варене – варива, зърнени култури и меса от по-възрастни животни
- задушаване – кореноплодни, клубеноплодни и зеле
- печене – зеленчуци и месо.
пълно съответствие между вложените продукти и използваните мазнини и подправки - спанак с агнешко, фасул със свинско, прясно зеле с овнешко. С млечни масла – ястия от зеленчуци, гъби, пилешко месо, агнешко. Със свинска мас – ястия с варива, лук, зеле и по-стари животни.; Слънчогедовото масло постепенно измества свинската мас, лойта и отчасти кравето масло.
- всички продукти се обработват топлинно заедно – в началото при висока температура и след това на слаб огън;
здравословна кухня – продуктите и топлината обработка са фактори за здравословно и балансирано хранене;
съчетаване на кисело и прясно мляко с храната – спанак с кисело мляко, коприва с прясно мляко и др.
съдовете в които се е приготвяла храната – глинени гърнета, стомни, керемиди, гювечета, които са от значение за специфичния вкус на националните ни гозби
 
Технология – продуктов набор, предварителна обработка, етапи на приготвяне, оформяне, качествени показатели.
Предястия – основната им цел е да възбудят апетита.
- продуктов набор – зеленчуци, месни, рибни, яйчни и млечни продукти.
видове – в старата българска кухня се наричали разядки или мезета.
-   студени предястия:
– разядки с чесън – тракийска разядка, кьополу (приготвя се от печении пасирани патладжани и чушки с чесън и олио) лютеница и др.;
– мезета - суджук, луканка, пастърма, сланина, бабек, дядо др.;
– салати – жътварска, шопска (приготвя се от от пресни зеленчуци – домати, краставици печени или пресни пиперки лук и настъргано сирене), овчарска, тракийска, с цвекло , с картофи и др.
- трушии - мариновани по специална технология зеленчуци – чушки или камби, цветно зеле, моркови и подправки.
- студени пачи – получават се, след разваряване на свински субпродукти
Към предястията спадът катък, касапско мезе, сирене шмеркезе и др.
- топли предястия:
– пълнени зеленчуци – чушки бюрек (панирани пълнени чушки със сирене).
- зеленчуци със сос – чушки с доматен сос, тиквички с кисело мляко и  чесън.
 
Супи – вид ястие, което със своя вид и аромат спомага за отделянето на стомашния сок и за повишаването на апетита. Поднасят се при t от 65-75°С и не по-висока от 85°С. Те били представяни от чорби и топли пачи. Чорбите заемат междинно място между супите и основното ястие и те били по гъсти от днешните супи. Докато при супите в повечето случаи топлинната обработка се извършва за всеки продукт поотделно, при чорбите тя се прави общо – месото се вари с другите продукти и със запръжката, зеленчуците, доматеното пюре, брашното и червения пипер  Чорбите се варят на по-тих огън, като се предпочита т. нар. къкрене, а супите могат да се приготвят и при по-висока температура. В повечето случаи, застройката на супите се приготвя само с яйце, за да не се „замъгли“ ароматът й от млякото и брашното, докато чорбите са със запръжка. При приготвянето на чорбите се употребяват предимно животински мазнини, а при супите – млечни или растителни мазнини. Супите се поднасят горещи, докато чорбите в някои случаи могат да се консумират студени (доматена чорба, чорба от зелев сок и др.) В супите, като пълнител участват тестени изделия (фиде, юфка), а зеленчуците са отстранени чрез прецеждане или са пасирани. При чорбите пълнежът е парченца месо, шкембе, черва, зеленчуци, ориз и др.
продуктов набор – в българската национална кухня – месо, пиле , риба, гъби, а най-много – супите от варива и зеленчуци.
- видове: студени супи и топли чорби и топли пачи
- студени супи – таратор с краставици и маруля (разбива се кисело мляко и се разрежда с вода, прибавят се нарязаните краставици на дребно, подправя се със сол, счукан чесън, копър и олио
Температура на поднасяни 7-14°С), зелева чорба с праз, домати с лук и др.
- топли чорби и топли пачи – курбан чорба, шкембе, агнешка чорба; боб и леща по манастирски
- шкембе-чорба - свареното шкембе се нарязва на пърченца и при поднасяне се слага в бульон, застроен с прясно мляко и оцветена с червен пипер мазнина. Подправя се със счукан чесън и оцет, черен пипер и лютив червен пипер или лютива пиперка
- топла пача – сварените глави, крака, уши се обезкостяват и се нарязват. Бульонът се прецежда и се застроива с мляко, яйца и брашно. Отделно се поднасят счукан в оцет, чесън и люти пиперки.
– курбан-чорба – почистеният, измит и нарязан на дребно зеленчук се вари заедно с месото, нарязано на дребни парченца. В мазнината се прибавят последователно и се задушават ситно нарязан стар лук и част от доматите, докато останат на мазнина. Тогава се прибавя брашно. Запръжката се разрежда с бульон от варенето на месото. Когато месото е почти сварено, се прибавят предварително попарения дроб, нарязан на дребни кубчета, ориз, останалите червени домати и дребно нарязани лютиви пиперки. В готовата чорба след свалянето й от огъня се изсипват на тънка струйка разбити с оцет, яйца и се прибавят дребно нарязани магданоз .
 
Основни ястия - от старата национална кухня са характерни ястията, при които се получава и течна и твърда част от общата топлинна обработка. Поради това гарнитурите са слабо застъпени. Например при яхниите, плакиите и кебапите има доста течна част. С навлизането на европейската кухня започват да се приготвят ястия с отделна твърда и течна част (сос).
продуктов набор – месо, пиле, риба, зеленчуци, гъби, варива
- видове – месни и безмесни ястия
- безместни ястия - булгур, каши със сирене, пълнени чушки, сарми, яйца по шопски, пълнени чушки с боб, боб по манастирски, сирене по шопски, сирене по бански, яйца по панагюрски, пататник, мусака с тиквички и патладжан,
- месни ястия – яхнии, кебапи, кавърми, гювечи и др. по популярни ястия – пълнен шаран, болярско кюфте, капама, мусака, кебапчета, кавърма по воденичарски, кавърма по странджански,  агнешко хайдушки кебап, попска яхния, дроб по селски., гювеч по овчарски, агнешка дроб сарма.
- славянски гювеч – в състава му участват зеленчуци и ориз, който се прибавя 20 мин. преди достигане на кулинарна готовност на ястието. Гювечите трябва да имат приятна зачервена повърхност да са останали на мазнина, да имат вкус и мирис на вложните продукти и подправкии.
- агнешко горски кебап – преобладаващата топлинна обработка е задушаване и всички продукти се обработват заедно. В зависимост от продължителноста на топлинното им обработване те се поставят последователно в ястието, Специфичното при него е че в запръжката му не се поставя червен пипер. Използва се зелената част на пресен лук, магданоз и джоджен, чубрица които придават зелен оттенък на соса.
– мусака от месо и кисело зеле – зелето предварително се задушава до омекване.
- млечен гювеч – задушените лук и месо се заливат със смес от кисело мляко, брашно и яйца и се запича.
 
Десерти – преобладавали са въглехидратни десерти – сушени плодове, тиква, десерти с брашно и с мед и нишестени десерти – мляко с ориз, мляко с грис, ашуре, ошав, катми, малеби, юфка, халва. Най-популярни били баниците със солени и сладки плънки – спаначени, зелници, тиквеници, ябълчници, баклава, млечна баница и др тестените изделия – тивеници, тутманици
–  мляко с ориз – млякото разредено с вода и измития ориз се поставят на слаб огън. При завиране се бърка до омекването на ориза, добавя се захар и отново се бърка. Може да се поднесе с канела.
- ошав – студените плодове се измиват с хладка вода, а след това се варят до омекване, прибавя се захар, канела и карамфил. Поднася се студен.
 
Топли и разхладителни напитки - ограничен асортимент – овче, краве, биволско и козе мляко, мътеница,
http://kulinari.net/2016/11/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F-2/
Таг  българска, национална ,кухня, характеристика