Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

Свети Николай Мирликийски – Чудотворец – Никулден

На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски, е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.
Роден  през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св. Николай е пример за добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св. Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр. Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Николай възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а оттам в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св. Николай с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай за неговото застъпничество.
Св. Николай е покровителят на моряци и банкери.  Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят – на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е частта на св. Никола.
Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – на океаните, моретата, реките и езерата.
Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител.
У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца.
Мореплавателите и рибарите, както  и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.
Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете да се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.  Кръстецът – костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките.
При приготвянето на традиционното рибно ястие се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.
В деня на свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
Никулден е точно по средата на Коледния пост. 
Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста” храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект.
Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор.
Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба – сом, лефер и др.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб”, „боговица”, „никулденски кравай”, „светец”. 
Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения”.
В България се празнува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Никола Летни). ВГермания, Холандия и Белгия празникът е на децата. Св. Никола е предвестник на Дядо Коледа. Той минава на 5 срещу 6 декември през нощта и проверява, какви са били дечицата през годината. Те оставят обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и дребни подаръци. Но ако децата са били лоши през годината, ще видят в обувките си въгленчета и съчки.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
http://magiasmoni.blogspot.bg/2011/12/tag-des-hl-nikolaus-von-myra.html

ПРОТОБЪЛГАРСКИ ЕТНОГЕНЕЗИС

В центъра на тези събития, попадат племената на протобългарски  генезис.След Потопа, основното население на Балканскит полуостров  силно се увеличава (при 4- 5 деца на семейство до тогава, вследствие на развитието на производството на материални блага- земеделие, а по- късно животновъдство, се достига до 7- 8 деца) . Само за около 4 века, населението се увеличава двойно. Сред протобългарското население настъпва демографски взрив, който принуждава  голяма част от него да започне преселение  на изток. Това става през  VI и V пр.н.е.
През VI хил. пр. н. е. се получило голямо струпване на племена по Двуречието. Библейските земи, долината на река Нил и северозападните земи на континента Африка. В Библейските земи идват  праотците на галите (протобългарско плме) в долината на река Нил- Иудейските дактили- племена на бялата раса с два клона бели- евреи и мургави юдеи. В северозападните части на Африка вече са населени  праотците на либийците,албанции турци, атланти и др. представитлеи на черната раса. Главният център на евреите  е бил град Тива, а на юдеите- Хемис в областта Тива до Неополис. Юдеите се разделят на две. Една част завладява земите около Мемфис и в месността Гиза построяват свой град.Това не са праотци, а предци на израелците и египтяните. Платон разказва, че Посейдон получил Атлантида и там населил своите потомци.
След завършване на нашествието на черната раса и праотците на галите населили Добруджа на мястото на хиперборейците.На Балканския полуостров настъпило затишие (мирно време) , което продължило до 4200 г. пр. н. е. когато климатът рязко застудява и става причина за ново преселение, известно в историята като нашествието на южните племена.
В същият този период през VI хил.пр. н. е.  се извършва първото преселение на протобългарските племена северно от Черно море, покрай горното течение на реките Днепър, Днестър и Дон. Преминавайки западно от Каспийско море през прохода Дервент, се установяват  в Южен Кавказ. В Южен Кавказ тези племена доразвиват неолитните отношения, но не ги довеждат до демографски взрив, поради което се разделят на две- едната група племена се заселват в Северна Месопотамия, а другата група се заселва край югоизточното Прикаспие.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ЛИТУРГИЯТА НА ВЕРНИТЕ

Тя е най- важната част от литургията, понеже тогава се извършва тайнственото причещение. Нарича се литургия на верните, защото на нея имат право да присъствуват само вярващите, кръстените в Христа. Тя символизира последните събития  от живота на нашия Спасител-тайната вечеря, страданията, смъртта, възкресението и възнесението. 
Лиургията на верните започва с подкана към богомолците, за усърдна молитва.Свещеникът се моли тайно да го удостои Бог със силата на Светия Дух, за да извърши с достойнство святото тайнство. През това  време, певците пеят тържествената херувимска песен: Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем трисвета песен на животворящата Троица, нека оставим настрана всяка земна грижа, за да посрещнем Царя на всички, Когото невидимо ангелите придружават. Алилуя.
Като се изпее първата половина на песента, свещеникът отива при жертвеника, взема с дясната ръка св. чаша, а с лявата – дискоса, излиза през северната врата в олтара, като остава св. дарове на престола. Царските врата се затварят, завесата се спуща, а певците продължават да извършват херувимската песен.Това пренасяне на св. дарове от жертвеника на св. престол, наричаме Велик вход.
Когато става Великият вход, свещеникът се моли с висок глас да помене Господ в Своето царство царя, царския дом, духовното началство и всички православни християни, живи и умрели. А народът стои благовейно  с наведени глави, коленичил и пази пълно мълчание.
Велиикят вход символизира отиваенто на Христа на страдания и смърт на Голгота; поставянето на св. дарове на перстола- Христовото погребение, а затварянето на царскиет врата и спускането на завесата- поставянето на надгробния камък и запечетването на гроба.
предоставя Мария Герасова

ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН

В Античността са били на „мода“ енциклопедистите. Платон, Аристотел,Авицена, които поразяват с обхвата на научните и философските си интереси.Трудовете им покриват почти всички сфери на познанието в техния свят.Постиженията им  помагат за развитието на философията и науката, за хилядолетия напред.В по-ново време, Ренесанса показва ползата от специализацията.Появяват се нови научни дисциплини- физика,химия,математика и философия.Векове наред, това ново „разделение на труда“ води до забележителни научни и технологични постижения.Нютон,Декарт,Лавоазие– новите „герои“ доминират тази епоха.Неин пряк резултат е технологичната революция на 19 век. Векът, който допринася най- много за човешкото развитие до днес.
20 век разкрива разрушителното въздействие на научните открития.В него се раждат оръжията за масово поразяване.Появяват се и други отрицателни ефекти от индустриалното развитие- замърсяването,дехуманизацията, разкъсването на социалните връзки.Тогава, отново си спомняме за основните,базисни понятия,които изграждат всяко стабилно общество- морал,справедливост,стратегическа визия за развитие.Днес, сякаш повече от всякога са ни необходими хора с мащабно,стратегическо мислене,способни да обединяват в своите анализи и изследвания различни сфери на познанието- новите енциклопедисти.
220px-Arne_TiseliusАрне Тиселиус/Tiselius//1902-1971/ е шведски биохимик.След смъртта на баща му,който е математик, през 1906 година семейството се премества в Готенбург /Швеция/. През 1925 година завършва прочутия Университет на Упсала/Швеция/, където изучава физика,химия и математика.Става асистент на големия шведски учен и лауреат на Нобелова награда Теодор Сведберг.Изучава електрофорезата- движението на заредени колоидни частици в разтвор, под действието на външно магнитно поле.Открива, че това явление може да се използва за разделяне на хомогенни смеси- разтвори на протеини.През 1930 година защитава докторска дисертация с темата „Електрофорезата,като средство за анализ“.Изработва прецизна апаратура за изследване и доказва, че кръвния серумен глобулин се състои от алфа,бета и гама глобулин/1936/.Провежда цикъл от изследвания върху естествените дифузия и абсорбция на алумино-силикатните метали,които се използват в промишленото производство,като абсорбенти и катализатори.През 1938 година става първия професор по биохимия в Швеция, в университета на Упсала.През 40- те години на 20 век доказва, че един от най- ефективните методи на изследване- хроматографията може да се използва и като абсорбционен метод на анализ.
Придобива световна слава със създаването на нова област в науката- използването на физични методи и явления за изследване на биохимични проблеми.В 1948 година получава Нобелова награда по химия за новаторското използване на електрофорезата и хроматографията.
Арне Тиселиус става пръв председател на Шведския съвет за изследвания в естествознанието /1946-50/ и има решителен принос в реорганизацията на научните изследвания, и образованието в Швеция.През 1956 е президент на Шведската академия на науките, а в периода 1960-64 президент на Нобеловата фондация.Той е пионер в световен мащаб по изследване взаимовръзките между отделните науки и интер        /между/ -дисциплинарните/ изследвания.
 Той е един от новите енциклопедисти!
                                                                                                     автор:Георги Караджов  

Първият в света горски град ще бъде изграден в Китай

forest-city-4

Горският град ще се бори срещу замърсяването на околната среда и се изгражда в момента в провинция Гуанг Кси. Дизайнът на града е създаден от архитектурното бюро Stefano Boeri Architetti, което изработва „зелени“ проекти по цял свят.
forest-city-5
Във футуристичния Горски град ще живеят около 30 000 души. Градът ще бъде покрит от зеленина, като ще има около 40 000 дървета и общо над 100 вида растения. Зеленият филтър на града ще абсорбира над 10 000 тона въглероден двуокис и други 57 тона замърсители, като ще произвежда около 900 тона кислород годишно.
forest-city-6
В резултат на това, „Горският град“ ще помогне за намаляване на средногодишната температура, ще подобри качеството на въздуха в околността, ще бъде шумова бариера и ще подобри като цяло биоразнообразието в района.
Градът ще използва изцяло възобновяеми енергийни източници, основно геотермална и слънчева енергия. Новият Горски град ще разполага с търговска зона, резиденциална зона, две училища, болница и ще бъде свързан с най-близкия областен град Лио Джоу с бърз релсов електрически транспорт. В града ще се движат само електромобили.
forest-city-7
Проектът трябва да бъде завършен и градът населен към 2020 г.
http://megavselena.bg/pyrviyat-v-sveta-gorski-grad-shte-byde-izgraden-v-kitay/
 тагове: първият, света, горски, град, Китай

 

Истината за българския народ

Накрая каква е истината за българския народ? Основна част от нашата народност са траките, които са индоевропейци и са от бялата европеидна раса, а техни предци са пеласгите и са другата наша основна част. Пеласгите също са индоевропейци. Затова ние сме тракопеласги и сме един от най-древните народи на света, но не е чудно, ако се окажем и най-древния. Фактът, че сме тракопеласги показва, най-вече, езикът ни. Обстоятелството, че в съвременния български език има падежни остатъци, говори че тракийският език, в много далечното минало, е бил синтетичен и някой аналитичен език му е повлиявал в развитието му към аналитизъм. Такова влияние може да му даде само пеласгийският език, защото пеласгите са най-голямото предтракийско население на Балканите. Като между пеласги и траки не е имало драстична количествена разлика, защото тогава единият щеше да погълне другия. И сега щяхме да говорим или езикът на пеласгите и българският в момента щеше да е много по-аналитичен и оказал много повече аналитично влияние на езиците около себе си, или езикът на траките и нашият език би имал, все още, падежи и съответно езиците около нас биха имали много по-малко аналитично въздействие. По-надолу има специална глава, в която се разглежда влиянието на българския над другите езици около него.
Аналитизмът в езика на пеласгите е бил развит в немалка степен, защото успява да тласне към аналитизъм тракийската реч и оформилият се впоследствие симбиозата тракопеласгийски говор, добил също достатъчно добре развит аналитизъм, успява да устои на синтетичните езици около него и да ги придвижи към развитие на аналитичен строеж. Като се има предвид, че за изпадането на падежите са необходими цели хилядолетия, представете си колко хилядолетия преди новата ера се е получила тази симбиоза между траки и пеласги. За да може от езика на траките да изпаднат необходимото количество падежи и тракийският или вече тракопеласгийският език да почне да влияе на другите езици в посока аналитизъм. Горе долу може да се придобие някаква представа кога става смесването между пеласги и траки или кога започва формирането на българския народ. Зависи от времето, по което гърците идват на Балканския полуостров. Защото след нас идват те и нашият език започва първо да влияе върху тяхната реч. Но има и един друг факт, който ни помага да разберем кога е поставено началото на българския народ. Това е движението на прабългарите. Потомците на тези тракопеласги, които някои наричат прабългари, през 7 век от новата ера се връщат / по-осезаемо /, след дълги странствания, на Балканите – откъдето са тръгнали. Това се доказа с българския език, беше писано. Затова, не случайно, материалната и духовната култура на прабългарите съвпада с тази на траките – справка “Спароток” от blog.bg. Не случайно, Мадарският конник има много тракийски артефакти– справка “Спароток” от blog.bg.
И не случайно ДНК-то и антропологията на прабългарите са като на траките / тракопеласгите /. Ще припомним, че около 6000 години преди новата ера става потоп и Черно море от езеро се превръща в море. При такъв природен катаклизъм, естествено, има раздвижване на човешки маси и затова се смята, че една част от живеещите на Балканския полуостров хора се придвижват на изток към Азия. Представители на тези хора се явяват прабългарите. Видя се, че те се движат само всред синтетични езици и че езикът им е аналитичен. Защото, ако беше синтетичен, то времето от идването им на Балканите, 7 век от новата ера, до днес, или около 1300 години, абсолютно е недостатъчно да минат към аналитизъм. А те ни са били малко народ, за да бъдат претопени, така изведнъж. Сръбският език 1500 години търпи влиянието на българския и още си пази всички падежи. По надолу ще стане дума. Или излиза, че около 6000 години преди новата ера, от Балканите тръгва език, който е с достатъчно развит аналитизъм, за да се запази всред синтетичните езици и самите тях да ги тласне към аналитизам.
Към тези 6000 години преди новата ера, ще трябва да сложим още 6-7000 години аналитично влияние, което тръгналият от Балканите език е трябвало да претърпи. Защото ще видите от написаното по-долу, че първо има преходен период – когато се натрупват доста глаголни времена и след това започва изпадане на падежите, почти един по един, в продължение на хилядолетия. Като за изпадането на един падеж, приблизително, отиват над хиляда години – средно около 1600-1700 – /по-надолу в текста се вижда, откъде се вади това заключение /, за да се получи език с добре развит аналитизъм, който да може да придвижва синтетичните езици към аналитично развитие. А колко време трае преходният период е отделен въпрос. Или това обстоятелство ни кара да предположим, че смесването между траки и пеласги е станало между 15-10-то хилядолетие преди новата ера. Или тогава е започнало зачеването на българския народ. Като процесът на сливане не е задължително да трае хилядолетия. Някой и друг век е достатъчен, за да бъдат нещата завършени в голяма степен. Иначе езикът си се развива и влияе върху езиците, с които има по-големи контакти, за да може оформените вече българи да тръгнат с аналитичен език и да се върнат с аналитичен език след хилядолетия. Това се разбра от езиковата ситуация.
Ето едно по-ясно изразено пресмятане – българският език влияе върху гръцкия от близо 5000 години / защото гърците са на полуострова от около 3000 години преди новата ера – основаването на Микенската цивилизация /. В съвременния гръцки има 4 падежа, въпреки че 2 от тях, вече се стремят да изпаднат, но все още не са изпаднали. Или за около 5000 години са изпаднали 3 падежа, защото в старогръцкия падежите са били 8 със звателния, но без него са 7, а според съвременните схващания звателният падеж, вече не се смята за такъв. Или, ако разделим 5000 на 3 се получават средно между 1600 – 1700 години, необходими за изпадане на един падеж. Индоевропейските езици имат максимално към 7-8 падежа. Това означава, че на тракийската реч, търпяща влиянието на пеласгийската, са й били необходими поне между 4-5000 години време да изпусне 3-4 падежа и около 2000 години, а може би и повече за минаването към преходен период и натрупване на глаголни времена. Или като прибавим към 6-то хилядолетие преди новата ера / времето на Потопа / тези 4-5000 години и още около 2000 години за преходния период, се получават някъде към 12-13000 години преди новата ера. При това положение, спокойно можем да кажем, че българският народ се образува между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера. Невероятно, но факт, пред който и боговете мълчат. Като този факт затвърждава обстоятелството, че идването на гърците на Балканите е около 3000 години преди новата ера (Микена). Защото, ако се допусне, че стъпват на полуострова 1200 години преди новата ера, както някои смятат, аналитизмът в съвременния гръцки език щеше да е в много по-малка степен развит, това го показва най-вече фактът, че гърците за 5000 години изпускат само 3 падежа – средно по 1600-1700 години на падеж / беше писано /. И не само гръцкият изпуска един падеж за около 1600-1700 години, а и румънският език.
От написаното по-долу в главата “Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че румънският е продължител на латинския език. В латинския е имало 5 падежа без звателния – няма да повтаряме до втръсване, че звателният вече не се брои за падеж. В съвременния румънски има 4 падежа без звателния. Или румънският, като продължител на латинския, е изпуснал за близо две хиляди години / времето от идването на римляните на Балканите до сега / само един падеж. Този падеж се нарича Аблативен и съдържа в себе си няколко падежа. Но се брои за един и затова изпада средно за времето, за което изпада един падеж в индоевропейските езици. Няма да е уместно, ако някой се опита да спекулира с тази подробност.
Тези примери, с гръцкия и румънския език, ( защото времето за изпускане на падежи при румънския език, потвърждава времето за изпускане на падежи при гръцкия), много ясно ни показват за колко време индоевропейските езици си изпускат падежите. Това ни насочва, че е много вероятно при Потопа, от около 6000 години преди новата ера, българите / по-късно, наречени прабългари / да са тръгнали от Балканите на изток в Азия. Защото така се получават необходимите хилядолетия, за постигане на достатъчен аналитизъм в тракопеласгийския / българския / език, за да има влияние над околните езици тук на Балканите и над езиците, които прабългарите срещат по пътя. Или затвърждава се фактът, че между 15-то и 10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. Но дори и да не знаем със сигурност, кога прабългарите са тръгнали от Балканите на изток в Азия, то фактът, че индоевропейските езици изпускат един падеж за около 2000 гадини, ни насочва, много вярно, кога е станало образуването на българския народ.
По-горе беше казано, че индоевропейските езици, максимално, имат по 7-8 падежа. Махаме звателния, защото той вече не се брои за падеж и остават 6-7 падежа. Българският език, в момента, няма падежи, останали са само падежни остатъци. Отпаднали са 6 падежа. Умножаваме 6 по 2000 – горе долу необходимите години за изпадане на един падеж в индоевропейските езици и стават 12000 години. Към тях слагаме, около 2-3000 години преходен период, но това е много приблизително и се получават 14-15 хиляди години. От тях махаме 2000 години, които имаме от новата ера и се получава 13-14-то хилядолетие преди новата ера, време за образуване на българите.
Или за пореден път се потвърждава, че между 15-10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. В случая може да се фиксира най-ранното, възможно тръгване на българите от Балканите към Азия. Това е 6-то хилядолетие преди новата ера. Споменатият по-горе Потоп. Защото преди това, отивайки по-назад във времето, например към 7-8 хилядолетие преди новата ера, няма как да се развие необходимият аналитизъм в българския език, за да може той да устои на заобикалящия го отвсякъде синтетизъм и да упражни влияние. Или от 6-то хилядолетие преди новата ера, нататък към новата ера, е възможно българите, независимо при какви обстоятелства, не е задължително да е при някой потоп, да са тръгнали към Азия.
Петър Дънов може да се окаже прав, че сме най-древният народ на земята. Поне от индоевропейците сме най-древни. Тази древност, 15-10-то хилядолетие преди новата ера, и фактът, че език с добре развит аналитизъм / този на пеласгите / се слива със синтетичен език / на траките /, говори, че още от тогава българският език тръгва по пътя към аналитизма. Далеч, много далеч преди другите индоевропейски народи. Преди 2500 години Херодот – бащата на Историята, засвидетелства, че траките – с една дума ние българите –  сме били втория по многочисленост в света народ, след индусите. Това означава, че ако се бяхме запазили, сега трябваше да сме стотици милиони на територия, над 10 пъти по-голяма от днешната и една от първите сили на планетата.
Впоследствие една голяма част нас шества по света, създава силни държави и спасява Европа от гибел, полага началото на духовното възраждане на много страни в стария континент и е решаващ фактор в създаването на човешката цивилизация. Но сега този, някога, голям български народ – един от най-големите в света, стоящ в началото на човешката цивилизация, е наврян в миша дупка. Защо? Защото както е посочено, по-горе, никога в своето съществуване, всички българи не са живели в една държава. И в момента, българите в република Македония – над 50 % от населението и българите в република България, живеят разделени. Пропуснали ли сме шансовете си и дали трябва да продължаваме да живеем не дотам добре?
Разкриването на истината за нашия народ и изучаването на същинската му история, не е в интерес само на нас българите, а на целия свят. Защото след като сме един от най-древните народи, съвсем не е без значение и фактът, че сме били най-многобройни в света, втори след индусите. Че сме пропътували половината свят в създаване на държави, и сме родоначалници на човешката цивилизация, шествала в Европа и Азия, а може би и другаде – коптите в Египет и кабилите в Северен Алжир. Изучаването на миналото ни ще изясни белите петна в световната история и ще помогне на човечеството да изгради бъдещето си. А ние българите, ако не осъзнаем кои сме, ще бъдем един жив труп, който след време ще се разпадне. Трябва ли това да стане? Отговорете си сами. Но, за да се осъзнаем, трябва най-напред в учебниците, още за първи клас, да се напише новата истинска история. Каквото влезе в детската душа остава за цял живот.
Двете истини: “Народ без история не е народ” и “Съединението прави силата” са изцяло меродавни за българите. Историята ни е жестоко окрадена и до скоро ни лъжеха, че сме славяни-между другото, още няма официално опровергаване на тази лъжа. В момента се опитват да ни изкарат източноиранци. Което също е лъжа. Ние сме българи, потомци на тракопеласгите. Имената “траки” и “пеласги” са дадени от гърците. От хилядолетия стоим на нашата си земя, на която живеем в момента. Дори може да се направи смело предположение, откъде идва името “българи”. Наименованието “пеласги”, употребявано от гърците, сочи следното – звукът “П” е вероятен изговор на “Б” от гърците. В гръцкия език “Б” се предава с “МП” и се произнася като “П”. Двете съгласни “С” и “Г”, една до друга, спокойно може да изразяват преминаване на особената съгласна “Р” пред “Г” в “С”. И като се оправят тези работи се получава “беларги”- почти като българи. Но гърците, освен името “пеласги” са употребявали и формата “пелгари”. Което вече, съвсем точно, звучи като “белгари”или “българи”. Защото беше обяснено, че “Б” в гръцкия се предава с “МП” и под “П” трябва да имаме предвид “Б”, а в гръцкия език няма звук “Ъ” , който е предаден, чрез “Е”в случая. Или, без съмнение, изпъква името “българи”.

Много неща има, тепърва, да се разкриват за нашите деди в далечното минало. Защото е невъзможно народ, който само преди 2500 години е бил втори по многочисленост в света, когато Херодот засвидетелства този факт, и най-вече имащ културна и държавнотворческа същност, да не остави повече доказателства за себе си. Изглежда не всичко, което се знае за българите, се изкарва на бял свят.

подбра Мария Герасова

 

ДА ДАЕШ ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ

Даването трябва да бъде с желание. Ако го правим с неохота, то няма  да има ефект. Даването не бива да бъде задължение!
Затова ако давате с усещането, че ощетявате себе си, ако си мислите, че правите голяма жертва и сте едва ли не мъченици, то е дори по-добре да не давате.
Давaнето не е свързано само с пари.
Обикновено даването се свързва с пари и материални неща. Много хора смятат, че не могат да дават, защото нямат пари. Но всъщност на енергиийно ниво няма значение каквo даваш. Това може да бъде  морална подкрепа, обич, нежност, добра дума, усмивка, едно цвете…
Винаги имаме нещо, което да дадем.
Дийпак Чопра пише:
„Най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са измежду най-ценните, които можем да предложим.
Когато срещнеш някого, можеш безмълвно да го благословиш, като му пожелаеш здраве, щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие огромна сила.”
Даване на непоискано добро.
Много от нас са учени да помагат винаги, когато могат и това разбира се  не е лошо, но увлечени от алтруизма си, понякога се набъркваме в живота на другия. Такава помощ често не е помощ. Всеки човек има право на избор и собствено развитие, а  една намеса може да попречи да научи уроците си или да го направи зависим от нас.
Аз много харесвам поговорката:
„Не  давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам.“
Затова често ако просто дадем на някого това, от което мислим, че има нужда, ние му пречим да се научи да го постига сам. По-добре е да го научим как да постигне това, към което се стреми. Така той няма да е зависим от околните и ефектът ще е дълготраен, а после дори ще научи и други. Тогава наистина сме му дали много.
Давайте на себе си.
Никога не забравяйте себе си. Може да сте добър и благороден човек, който винаги помага на хората, но вие също сте „хората“.
Помнете, че вие сте най-важният човек във вашия живот  и можете да помогнете най-много на другите, когато вие самия се чувствате добре.
Ако искате да получавате любов и внимание, дайте любов на себе си, грижете се за себе си, не се поставяйте на последно място.
Знайте, че както се отнасяте съм себе си, така ще се отнасят и другите към вас.
Получаването
Приемете с радост и благодарност всичко, което ви дават.
Научете се да приемате с благодарност. Когато някой  ви даде нещо, не бързайте да се мръщите, че не е достъчно или че не е това, което ви трябва.
Просто се усмихнете и му благодарете.
Когато ценим това, което получаваме, започваме да получаваме още и още.
С каквото и да се занимавате, каквото и да сте постигнали в живота си, каквото и да е материалното ви положение, помнете, че вие заслужавате най-доброто!
Не е необходимо да правите нещо, за да заслужите, защото то е ваше рождено право.
Когато ви направят комплимент, не бързайте да отречете хубавите думи, казани за вас.
Ако  направят нещо специално за вас, не бягайте с оправданието, че не можете да приемете. Като казвате, че не може да приемете, това означава, че смятате че не заслужавате.
Затова приемете с усмивка и благодарете.
Освободете се от чувството за вина.
Когато изпитваме чувство за вина, ние отблъсваме нещата, които искаме.
Случва се да откажем  помощ, само защото ще се чувстваме виновни, че не можем да се реваншираме.
Знайте, че със сигурност ще дойде време, когато ще можете да  върнете жеста по един или друг начин и да се отблагодарите.
Освен това, когато някой ни дава искрено, той изпитва удовлетворение и радост, а удоволствието за него дори е по-голямо.
https://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/davane-i-poluchavane/
 тагове: даването, получаването

РЕЦЕПТИ

изтеглен файл

КАРТОФЕНА КРЕМ СУПА

 krem-supa

 

 

 

 

Необходими продукти:

Пилешки бульон – 1 литър ( или кубче сух бульон)

Картофи – 4-5 средно големи 
Целина – 1 малък корен
Праз – 1 стрък
Мляко – 3 чаши Масло – 3-4 супени лъжици
Нискомаслено кисело мляко – 1 чаша                                              
Зелен лук ситно нарязан                                                                   
Сол и черен пипер на вкус
 Приготвяне: 
Обелените и нарязани на кубчета картофи се варят в леко подсолена вода заедно нарязаните на ситно целина и праз. След като се сварят пасирайте. Добавете мляко и сметана, сол и черен пипер. Сервира се охладена, като се поръсва със ситно нарязания зелен лук.  
СУПА ОТ ПРАЗ       
 soup15

Необходими продукти   

3 стръка праз (500г);                                                                          1малка глава целина;                                                                             50 г краве масло;                                                                                      2 с.л.брашно  ;                                                                                           2 кубчета пилешки бульон                                                                 със зеленчуци;                                                                                 
За застройка:                                                                                        125г крема сирене;                                                                                   2 жълтъка ;                                                                                        6с.л.кисело мляко.   
 Начин на приготвяне:    
Празът се наситнява и се задушава под капак в сгорещеното масло за около 3 минути.Добавя се настърганата целина, поръсва се с брашното,разбърква се и се налива 1,5 л гореща вода. Прибавят се стритите кубчета бульон и супата се вари 20-30 минути,на тих огън под капак.                                                          Киселото мляко се разбива с жълтъците и се добавя намачканото крема сирене. Застройката е разбива до получаване на хомугенна смес.Наливат е 4-5 черпака от бульона,след това при непрекъснато бъркане се връща в тенджерата. Готовата супа се оттегля от огъня и се сервира.  

Добър апетит!

Какво може да се получи от човека.

Човекът, както е казано в Библията, не е нищо повече от прах. Но от какво се състои този прах? Един известен английски химик, който подложил на анализ човешки прах, установил, че човек със среден ръст съдържа в себе си същите вещества, от които се състои яйцето, и то в такива количества, че от него биха могли да се получат хиляда яйца. Във всеки от нас има толкова кислород, водород и въглеводород, че с тях би могъл да се напълни един голям балон, който да вдигне човека във въздуха. С произведения от човека светилен газ би могло да се осветява в течение на цяла една нощ улица с дължина 500 метра. Ако въглеродът, който се съдържа в човека, се превърне в графит, от един човек биха могли да се произведат 780 дузини молива. От желязото в нашата кръв биха могли да се изковат 7 подкови. Тялото ни съдържа освен това 600 грама фосфор, от който биха могли да се произведат 820 000 кибритени клечки или пък да бъдат отровени 500 души. Освен това нашето тяло съдържа 6 килограма мазнина, от която биха могли да се излеят 60 качествени свещи. Тялото ни съдържа и 20 чаени лъжички сол.
Утринни упражнения с тигър. Физкултурата е много здравословно нещо и всеки от нас може да си избере най-подходящия начин да прави физкултура и най-подходящата система за упражнението є. Ето защо в атлетическите кръгове напоследък силно привлече вниманието физкултурната система на главния редактор на настоящото списание Ладислав Хайек, който всяка сутрин се хваща на класическа борба с един голям бенгалски тигър. Отначало, разбира се, след подобна борба той чувстваше известна отпадналост, но днес, след като вече продължително време всяка сутрин се е подлагал на това физкултурно лечение с тигъра, то вече никак не го уморява. Тази физкултурна система оказва влияние и за избистряне на мисълта и както уверява господин Ладислав Хайек, той винаги има твърде приятното усещане, когато смъква тигъра от плещите си. Не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме горещо тази физкултурна система на всички, които проявяват интерес към мъжествения спорт.
 от интернет