Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

Археолози разкопават Небет тепе

 640_3acd59f0d6e8c09989f136485aee4c5d

В Пловдив започна археологическото проучване на един от запазените хълмове в града – Небет тепе. До момента той не е бил обект на внимание от страна на археолозите. В рамките на месец екип от 20 души ще търсят останала част от крепостна стена и структури от различни епоха
Направените геофизични заснемания на хълма са определили три зони, които ще бъдат проучвани. В момента се разкопава югозападната част на Небет тепе. Работниците ще копаят 3 метра надолу.
София Христева – ръководител на разкопките: ”Проучваме площ, в която никога не са правени разкопки, така че това ни дава възможност да прецезираме стартиграфията чисто археологически на обекта.”
Проучват се пластове, засипани в края на 19-и и началото на 20-и век. Пръстта тук е набита и разкопаването става трудно. Екипът се надява да разкрие цялата крепостна стена и храм от Римската епоха.
София Христева – ръководител на разкопките: ”Дотук регистрираните периоди са Бронзова епоха, Желязна епоха, Античност, Средновековие, Османски период. Така че най-вероятно ще открием структури от всеки един от тях.”
Проучването ще продължи до средата на септември. А ако има финансиране, разкопките ще бъдат подновени догодина.
 от интернет

ВЕРОУЧЕНИЕ

17512-34059-thickbox

 ЧОВЕШКИТЕ ОБИЧАИ И БОЖИЯТ ЗАКОН

(Матей 15; 1- 20; Марко 7; 1- 15)
Книжниците и фарисеите се разгневили на Иисус,заради проповедта за хляба на живота. Те отново почнали да следят Иисус, за да Го хванат в някое нарушение на закона. Един ден видели, че Иисусовите ученици седнали да ядат с неумити ръце.Според преданията и обичаите, които фарисеите пазили наравно със свещения закон, всеки бил длъжен да се умие ръцете преди да седне на яде.Възмутени, фарисеите  се обърнали към Иисус и казали:
- Защо, Твоите ученици не спазват преданието на старците?
- Защо пък вие престъпвате Божия закон зарад вашето предание? Знаете, че е заповядано: “Почитай баща си и майка си”  Вие сте наредили, че ако някой не желае да храни родителите си, достатъчно  е да им каже: Това, което се пада вам, давам го дар на Бога.”  Тъй нарушихте Божията заповед, заради вашето предание. Лицемери, добре е казал на вас пророкът Исаия , че почитате Бог с устата си, а сърцето ви е далеч от Него.
И като  се обърнал към народа добавил:
- Знаете, че не това, що влиза в устата на човек осквернява, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека. Чрез устата излизат от сърцето лоши думи, зли помисли за убийства, кражби, хули.Това осквернява човека.А яденето с немити ръце не осквернява.
Тези думи на Иисуса Христа  се отнасят за душевната чистота.Те не значат, че не бива да си мием ръцете преди ядене. Както се грижим за телесната чистота, така трябва  да се грижим и за чистотата на своята душа.
Фарисеите и този път останали посрамени и си отишли.
предоставя Мария Герасова- Спасова

ДА ЖИВЕЕШ!

Има много определения  за понятието живот.То  е различно   за всеки от нас.Средностатистическият гражданин мисли,  че живота  е сбор от собственото си битие и това на околния свят.Философите се изкушават да търсят фундаменталния му смисъл.Хората на изкуството, го правят основна тема  в своите произведения.Но всъщност не достигаме до общоприемливо обяснение за  смисъла на нашето съществуване.Има много теории,но никоя от тях  не е достатъчно изчерпателна,за да обхване всичките му значения.
В разбирането за живота като съществуване, има и силен индивидуален елемент.Всеки от нас подхожда към него с оглед собствения си положителен или отрицателен опит.Важни са семейната среда,образованието и културата.Толкова много мислим за нашия живот и често забравяме,че той трябва   да се живее.Може би,като го живеем истински, ще сме в състояние да достигнем до неговото значение в човешкото битие.

GrimodDeLAReyniereФранцузинът Александър Балтазар Гримо /Grimod/ /1758-1837/, се смята за баща на гастрономическата наука и кулинарната критика.Роден с деформирани ръце до края на живота си, запазва черното си чувство за хумор.
Произхожда от благородническо  семейство.Баща му е генерален данъчен инспектор,който събира данъците за френската корона.
 Парижкият хотел,който е  първия в Европа с вътрешен дизайн е изграден от баща му. Той е копие на този, от времето на Римската империя- градовете Помпей и Херкулан. Там организира прочути и разточителни вечери, известни в цял Париж.
Станал свидетел на една от тях, баща му го обезнаследява и го изпраща в католическо абатство близо до Нанси /Франция/.Там, на масата на католическия абат, получава първите си уроци за изкуството на доброто готвене и хранене.
През 1790 година предизвиква скандал с публикуването на тъй наречената „секретна кореспонденция”, която разкрива  и нелицеприятни подробности от живота на френската столица по времето на Луи XVI.Същата година, от връзката му с известна френска актриса се ражда неговото дете.
Проявява изключителния си бизнес нюх,като влага малка сума пари взета назаем от семейството в закупуването на хранителни продукти, директно от производителя. Той ги продава на по-ниски от конкуренцията цени на потребителите.За тази цел отваря и магазин в Лион /Франция/.
Това е модела на търговия с храни,който се прилага и до днес в развитите държави.След смъртта на баща си през 1793 година, се завръща в Париж и наследява състоянието му , като създава дружество „Гримо и сие“,което открива магазини в цяла Франция,като междувременно спасява от гилотината майка си,благодарение на своите връзки.
Става първият професионален критик на готвенето в историята.Пръв започва да оценява качеството на обслужването в ресторантите,като издава специален алманах в 8 тома /1803-1812/-основа на съвременните класации.Публикува първите в света каталози на ресторанти.
Започва да издава месечно „Списание на чревоугодниците и красивите“ /1806/.
Великият литературен критик и теоретик на изкуството Сен Бьов, го нарича „бащата на трапезата“.
Вместо да теоретизира за същността на човешкото съществуване, Гримо граби с пълни шепи от бурния живот на 19 век.
Той изпълва с истинско  съдържание прочутия френски израз: „Savoir vivre- Да умееш да живееш!“.
Автор:Георги Караджов

 

 

ДНЕС Е ЕНЬОВДЕН, БЕРАТ СЕ 77 БИЛКИ И ПОЛОВИНА

Днес е Еньовден

 Днес е Еньовден, български народен празник, който винаги се чества на 24 юни.
На тази дата източноправославната църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Българите наричат Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Според поверията набраните днес билки са най-лековити. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина- за всички болести и за „болестта без име“.
Любопитна подробност е, че срещу празника иманярите обикалят потайни места, отбелязани само върху техните крайно секретни карти, за да видят в полунощ къде ще лумне пламък, защото според поверието точно на тези места е заровено имане. редите и традициите на двата празника се преплитат.
http://tvn.bg/dnes-e-enovden-berat-se-77-bilki-i-polovina-4/
 тагове: днес, Еньовден

Простихме се с поета Николай Гюлев

Николай Гюлев / снимка: literaturensviat.com

Гюлев ни напусна на 75-годишна възраст, на 12 юни 2017 година. Приживе, той бе член на Дружеството на пловдивските писатели. Дълги години ръководеше литературното студио “Младост”, от което израснаха много от сегашните изявени пловдивски поети.
Николай Гюлев е роден през 1942 г. в Гюмюрджина, Беломорска Тракия. Израства в Кърджали. Завършва специалността Журналистика в Софийския университет “Климент Охридски”. Работил е като журналист в централни и местни издания. От 1970 г. живее в Пловдив. Автор на 13 стихосбирки: “Някъде във нас е светлината” /1970/, “Пръст и вода” /1975/, “В часа на отлива” /1980/, “Небесен огън” /1986/, “Вторият живот” /1998/, “Голямото щракане”, /1998/, “Житие на един смешен и грешен раб божий” /1998/, “Отпивам мига” /1999 /, “Лятна есен” /1999/, “Безпределност” /2000/, “Убежище” /2001/, “Животът удря и животът гали” /2002/, “И земен, и небесен!” /2008/, “И все пак” /2014/. Негови стихове са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски език. Носител е на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие. Превел е руски поети в антологията “Бели нощи над Нева”, както и романа “Носач на вода” на латвийската писателка Илзе Индране. Член на Дружеството на писателите – Пловдив. Художествен ръководител на литературно студио “Младост” в Пловдив. През 1986 г. в анонимна едногодишна анкета на библиотека “Иван Вазов” книгата му “Небесен огън” е обявена за най-четената стихосбирка наред с книгите на Екатерина Ненчева, Недялко Йорданов и Първан Стефанов. Стихосбирката му “Убежище” е отличена с наградата на Дружеството на писателите за най-добра поетична книга, издадена през 2001 г. Почина преди два дни, на 12 юни, в Пловдив.
Поклон!
http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=58182&FCID=FCee02f0f89d908a60e12858fa3ee3e84c

За 19-ти път връчиха Националната награда „Христо Г. Данов“

На официална церемония в дома на Патриарха на българското книгоиздаване Христо Г. Данов в Пловдив, в рамките на ежегодната инициатива “Пловдив чете”, бе връчена Националната награда “Христо Г. Данов” 2017 г.  
Престижната статуетка се присъжда ежегодно в девет раздела за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване. Насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата – автори, преводачи, издатели, художници, критици, библиотечни дейци, книгоразпространители. Неин обект са всички жанрове в областта на литературата – художествена литература, хуманитаристика, литература за деца, електронно издаване и нови технологии. Наградата представлява малка пластика, диплом и парична сума.
В тържествената церемония в къщата – музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив участваха заместник-министърът на културата Амелия Гешева, заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив Александър Държиков, пловдивски издатели, общественици, писатели, поети, голяма част от номинираните в отделните раздели, гости  и медии.  
Журито, в състав Георги Ангелов, Румен Леонидов, проф. Цочо Бояджиев, Кирил Гогов, доц. Пламен Дойнов, Иван Александров, Венцислав Велев, Александър Държиков и председател заместник-министъра Амелия Гешева избра най-добрите сред номинираните през тази година на последното си заседание, което се проведе в дома – музей „Христо Г. Данов” , непосредствено преди церемонията.
В категорията „Българска художествена литература“ наградата получи  Недялко Славов за романа “Камбаната” на ИК “Хермес”. Победител в категория „Преводна художествена литература“ стана  Майа Разбойникова – Фратева – за превода на „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена“ от Райнер Мария Рилке – изд. „Колибри“.
В категория „Хуманитаристика“ наградата получи Христо Трендафилов за “Цар и век. Времето на Симеона” на изд. УИ “Епископ Константин Преславски”, Издателство “Фабер”. В категория „Изкуство на книгата“ победител стана Издателство на Нов български университет за „Романтикът Димитър Добрович 1816-1905“ от Ружа Маринска. В категория „Издание за деца“ наградата получи  Васил Сотиров  за „Няма грешка, има смешка“ изд. „Жанет 45“.  В категория „Книгоразпространение“ спечели Пламен Божилов – книжар на пл. “Славейков”. В категория „Представяне на българската книга“  наградата отиде при Юрий Дачев за предаването „Рецепта за култура“ по БНТ 2.  В категория „Библиотеки и библиотечно дело“ победител стана  Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – гр. Габрово. В категория „Електронно издаване и нови технологии“ спечели  “Аз чета” – сайтът за твоята книга.
Победителите получиха своите статуетки, диплом и парична премия в размер на 1700 лева лично от членовете на журито, под бурните аплодисменти на публиката, почитатели и приятели. Заместник-министър Амелия Гешева връчи от името на Министъра на културата Националната награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в националната книжовна литература на проф. дфн Анчо Йорданов Анчев.
Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър – Пловдив Ивайло Христов, за музикалния фон се погрижи известния български флейтист-солист, композитор и педагог Борислав Ясенов.
http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=58223&FCID=FCee02f0f89d908a60e12858fa3ee3e84c

Перлата Клианти заблестя в Стария град

Къща Клианти / Старинен Пловдив

Възродената къща Клианти отвори врати за посетители след 10-годишна реставрация, като началото на възстановителните работи даде  така наречения Японски проект. После Община Пловдив продължи дейностите и така в къщата бяха вложени 1 млн. 600 хил лв. При откриването кметът Иван Тотев каза, че тя със сигурност ще бъде един от най-предпочитаните туристически обекти, а също и че е най-скъпоструващият обект в културния резерват Старинен Пловдив.
http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=58295&FCID=FC610d7e0f140a41d312acc20b6644c6cb
Какво обаче я прави толкова специална?
Според проучвания, къщата е строена в края на 18 век, по модела на планинските къщи по онова време. Част от тях са запазени и днес в Родопите, каза арх. арх. Румяна Пройкова. Тогава е била най-старата къща в Стария град.  В началото на 19 век – преди точно 200 години е подложена на сериозно преустройство. Сегашните реставраторски дейности възстановяват къщата точно от този период. През първия строителен период къщата е двуетажна сграда с просторен правоъгълен салон (хайет) в етажа и открит сайвант към двора и приземието. Тя има една рядка особеност – между етажа и приземието, само под южните стаи, е развит нисък полуетаж, наречен “химала”, разказва уредникът в ОИ “Старинен Пловдив” Виктория Карацанова.
Първичната къща е съвършено различна от тази, която виждаме сега.
Конструктивната система на сградата е смесена. Основите, преминаващи в цокъл с височина 80 см, са от каменна зидария на калов разтвор. Външните масивни носещи стени в първия етаж и полуетажа, както и калканът в цялата височина на къщата са от кирпич, а останалите стени са от дървен паянтов скелет с пълнеж от кирпич, тухли или без пълнеж.
В разпределението на първия етаж основен елемент е “покритият двор”, изграден през първия строителен период. Той става център на несиметричната схема поради преграждане на помещения в старото му пространство. От първия период са запазени и външните стени, непроменено остава и подовото му ниво. В южната стена на “покрития двор” е оформен вход на къщата, друг тесен проход се разкрива през двуреден портик от дървени колони към другата улица.
От изток покритият двор е ограден с две помещения, едното от които е единственото с огнище и това го прави основното за живеене. До него са стаите с помощни домакински функции (мутвак), а в срещуположния ъгъл се намира помещение, свързано със занаята на собственика. Непосредствено до северната стена на това помещение е изградена стълбата за втория етаж.
Разпределението на втория етаж запазва асиметрията и двуделното членение на плана от първия период. На него са обособени три стаи, сред които се намира салонът, което е и основно комуникационно средище в жилището. Стената му в тази посока е остъклена (джамлък). Салонът е отворен по цялата си ширина към кьошк, а на подовото му ниво е разположено пространство с височина 1.60 м., наречено “химала” (от гръцки – ниското). То е разделено на източна и западна химала, в които се влиза от ниски долапни врати. Пространствено разширение на помещенията е постигнато чрез еркери към улицата. Така създаденото разпределение през втория строителен период няма аналог при пловдивската възрожденска къща, което прави сградата уникална като архитектура. 
На първия етаж част декоративната украса е запазена само в североизточната стая. На нивото на цокъла са открити стенописни останки от едно пано, които доказват, че там е имало живописна украса от цветя. Запазен е и част от пейзаж. На втория етаж пространството, което е оформено като хайет, е просторно. Таваните са с широки профилирани дъски, оцветени в червено. Мебелите в стаите са реставрирани, а килимите са ръчно тъкани от чиста вълна в естествени цветове, придобити по естествен начин със 160 възела на кв. см.
От хайета се влиза в североизточната стая, в която няма запазена декоративна украса на стените. Таванът обаче е украсен с дърворезбена и рисувана декорация, като цялостната композиция е подчинена на формата на слънчевия диск. Ядрото е изпъкнало, резбовано с огънати листа, имитиращи лъчи, осем на брой. В декоративните форми, образувани между лъчите, върху зелен фон, са изписани вази с цветя. Букетите образуват елегантни орнаменти в бяло и розово. От розетата срещу тях вървят гирлянди с по-ситни цветчета и листа в розово, зелено, червено и бяло.  
Точно тази необичайност отличава Клианти от другите възрожденски къщи от този период. Тя е уникална със своето рисувано дърво по таваните и долапите, с гравираните върху стъкло изображения, с полихромната си позлатена пластична украса.
„Тя е рисувана от неизвестен майстор през 1817г. Бил е изключително даровит човек, който е използвал източна орнаментика и флорални мотиви, които като форми и като цветове не се повтарят”, разказа реставраторът Елена Кривошиева.
Тя определи оригиналния рисунък като „изключително фин и нежен”. Композицията се повтаря, но вазите и цветята в тях са различни, различни са и цветовете, с които са рисувани. Изобразена е дори диня с плодове. Таваните са многопластови и са много изписани, имат ромбоидни стъкълца, които липсват в типичните възрожденски къщи.
„Къща Клианти няма аналог. Може би най-близка до нея като колорит е къща Хиндлиян, а може би Хиндлиян е търсил ефекта на Клианти”, предполага Кривошиева.   
Къщата е най-богата от гледна точка на декоративната украса – другите две помещения в южната част на къщата са богато декорирани. Най-богата и разточителна украса има източното помещение. Стените са украсени със стенопис и декорирано дърво, в долния пояс е имало живописен цокъл, от който е запазено само едно пано с елипсовиден медальон.
Западната стена, най-интересната в цялата къща, е профилирана от голяма правоъгълна ниша с алафранга. В горната част има изпъкнал дървен корниз, а вътре – дървен долап с вратички и други декоративни отвори. От дясната страна на алафрангата е изписан “бъбрив” пейзаж с лента с надпис на гръцки език – “KOSTANTINOPOLIS” и годината “1817″.
На паното има изографисан медальон, на който се виждат крепостна стена с кули, десетки сгради и множество минарета, а в центъра се вижда голям морски фар, латният рог – морето, осеяно с платноходи и зад него отново бряг с домове, джамии с минарета и отделни дървета между тях.
От лявата страна на алафрангата е изписан друг пейзаж с включени на преден план широколистни и кипарисови дървета. След тях се вижда крепостна стена, квартали, домове с дървени стобори, паркове с дървета. Очертават се силуетите на църкви и множество островърхи кули, както и надпис на гръцки език “ВИЕНА 1817″.
Най-впечатляваща е нишата на Голямата алафранга – дълбока, пресечена от долапите от двете й страни. Върху изпъкналата арковидна форма е изписана лозница с гроздове, преплетена с клонки от розов храст, клонче с три ябълки, зюмбюл, други цветя и птици. Композицията включва нарисувана завеса, фонтан с ниска аркада, покрит от ажурна беседка.
В орнаменталната плетеница, в близост до днешната входна врата е вписан пейзаж с изображение на двуетажна къща с еркери, капандури на прозорците, украса на стените, червен покрив и множество комини. На преден план е маркирана течаща вода, подредени лехи на градина, червена ограда, а извън нея – чешма с два чучура и две корита. „Пейзажът най-вероятно е бил от времето на изписването на къщата през 1817г.”, подхвърля реставраторът Елена Кривошиева.  
Тя, заедно с арх. Румяна Пройкова, арх. Вера Коларова, арх. Кристина Станева, са част от екипа на арх. Джовани Димитров, вдъхнал живот на къща Клианти.
Къщата е възстановена във вида, в който е била през 1817 г., след нейното изографисване.
„Нашата работа носи много голямо удовлетворение и трудностите минават и заминават, крайният резултат остава. Щастлив съм, че мога да вляза в една къща, чиято реставрация сме завършили“, развълнувано каза при откриването на къщата Джовани Димитров.
Той и колегите му признават, че къща Клианти е колоритна не толкова  като архитуктура, а като художествено изписване, като декорация. Това я прави уникална.  
Исторически извори сочат, че къщата е строена от Стоя Абаджийт, от когото я купува Георги Клианти. След него собственици на уникалната сграда са Слава Актарина, към 1949 година – Хрисица Ботева и Карине Сукиссян. През 1968 г. е отчуждена за нуждите на Комитета по туризъм, а в периода 1985-1970 г. неин собственик е Ставри Бегликчията. В момента имота се стопанисва от ОИ “Старинен Пловдив”.
Автор: Огняна Генева
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
Къща Клианти / Старинен Пловдив
http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=58300

29 Юни’17 „Дни на Тракийската култура 2017“

29-06-2017-pokana-grab

 За пети път Културен център – музей „Тракарт“ организира „Дни на тракийската култура“ под наслов „Музика и слово“ в периода от 29 юни до 5 юли 2017 г.

Съпътстваща част от дните е  отбелязване на 45 годишнина от основаването на Института по тракология и откриването на Тракарт Рисърч Център.

Началото е на 29 юни /четвъртък/ от 18.00 ч. с официалното откриване на Изследователски център Тракарт / Trakart Research Center  на ул. „Княз Александър I Батенберг” 25, от 19,30 ч. откриване на изложбата „Херосът остава в Тракия“ и от 20.00 ч. театралната постановка на Група „12+3“ „Тесмофории“ от Аристофан.

В програмата са включени лекторите проф. Иван Маразов, Иван Гранитски, проф.Ваня Лозанова, проф. Добрин Денев, Георги Ганецовски, Гл. ас. д-р Калин Стоев, Росица Миткова, Петър Кацаров, гл. ас.д-р Ружа Попова, Петко Атанасов, Варта Корисян, и Константин Каменов.

Проектът се осъществява в подкрепа на Пловдив Европейска столица на културата 2019

Проектът се осъществява с медийното партньорство на Радио Пловдив

Програма

29 Юни /четвъртък/  – Тrakart Research Center ,  ул. “Княз Александър I Батенберг” 25

18.00 часа  Откриване на Тrakart Research Center проф. Иван Маразов и Иван Гранитски Арт група “Славена” художествен ръководител Мирослав Караделев

Изпълнения на Валентина Гюлева – пиано и Божидар Братоев – цигулка

19.30 часа  Културен център Тракарт Oткриване на изложба „Херосът остава в Тракия.“

20.00 часа Камерна зала Тракарт Аристофан – „Тесмофории“  Група „12+3“ – актьорско майсторство   ПУ „Паисий Хилендарски“

 

30 Юни /петък/ Камерна зала Тракарт

18.00 часа Дамски хор “Тримонциум” при Община Пловдив Диригент: Ваня Атанасова Клавирен съпровод: Диана Кънева 18.15 часа “Скритото зад златните маски” Проф. дин Валерия Фол- директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство – УниБИТ Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол”, Професор в

19.00 ч. “Тракийските военни в римската история през III в. сл. Хр.” Гл. ас. д-р Калин Стоев, Главен експерт в Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство – УниБИТ

 

1 Юли /събота/ Камерна зала Тракарт

11.00 ч.  Демонстрация на “Техники за изработване и реставрация на прототракийски керамични съдове” Марина Ненова – реставратор 12.00 ч. “Спасително археологическо проучване на Плоската могила в квартал Филипово”  Росица Миткова, завеждащ фонд Праистория в РАМ – Пловдив

2 Юли /неделя/ Културен център Тракарт

11.00 часа “Защо Александър е велик” Варта Корисян

12.00 часа “За Анз ѣ  и  образоуподобяването на идеята и акта на Иконс-а” Петър Кацаров

 

3 Юли /понеделник/ Културен център Тракарт

18.00 часа Възродените тракийски мандолини художествен ръководител Стефан Илинов

18.15 часа “Константин Велики и траките”

Петко Атанасов

19.00 часа “Какво пише на пръстена от Далаковата могила-Сливенско? проф. Добрин Денев

 

4 Юли /вторник/ Културен център Тракарт

18.00 часа Камерна Вокална Формация

Диригент: Станимира Манолова

18.15 часа “Мистерията Зевксипос: траките го наричаха Хелиос”

проф. Ваня Лозанова – Ръководител на Център по Тракология ИБЦТ

19.00 часа  „Царици на Тракия и Боспора: власт  и влияние по време на Империята“

гл. ас.д-р Ружа Попова  -  Институт за балканистика с Център по Тракология  „Проф. Александър Фол”

 

5 Юли /сряда/ Културен център Тракарт

18.00 часа Клавирно дуо  Надежда Кузманова и Зорница Петрова

18.15 часа “Археологическият обект Оходен-Валога, община Враца-иновативни изследователски методи, резултати  и туристически продукт“

Георги Ганецовски, директор РИМ – Враца

19.00 часа “Изолираната от енциклопедиите тракийска история”

Константин Каменов

29-06-17- malka

 

 

 

 

 

 

 

29-06-17- malka (1)

 

 

 

   подготви Мария Герасова- Спасова

ВЕРОУЧЕНИЕТО

ЧУДО В ПУСТИНЯТА; ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА И УЧЕНИЕТО ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

(Иоан 6; 11- 60; 14; 13- 21)
Иисус  се научил за мъченическата смърт на Иоана Кръстителя и се натъжил. Той пожелал да се помоли в тихо и безлюдно място, затова се качил на кораб и преминал на отвъдния бряг на Генисаретското езеро. Народът, като узнал где е отишъл Иисус избързал по брега и изпреварил кораба. Когато Иисус стигнал, заварил голямо множество народ. Той се смилил над него, изцерил много болни и саката и започнал да поучава. Сладки и увлекателни били Неговите слова. Никой не усетил, как превалил денят.Тогава, учениците се приближили до Христос и  Му рекли:

Inmultirea-celor-cinci-paini

- Учителю, тук мястото е пусто и времето напредна; разпусни народи да иде по селата и си купи храна.
- Дайте им вие да се нахранят!- отвърнал Иисус.
- Тук е едно момче, има пет ечемични хляба и две риби. Що е това ,за толкова души?- казал апостол Андрей.
Иисус поискал хлябовете и рибата, и ги благословил, а учениците ги раздали на народа, който бил насядал на групи по 50 и по 100 души.Яли и се нахранили около 5 000 мъже, освен жените и децата. Учениците събрали остатъците и напълнили с тях 12 коша. Всички били поразени от това чудо и започнали да си говорят.
- Този е наистина пророкът, когото очакваме.
След това, Иисус се оттеглил  за молитва, а учениците  се качили на кораба и се върнали обратно. Посред пътя,  Христос ги images (4)настигнал. Той вървял по водата и се качил при тях на кораба.Учениците се учудили.Учудили се и хората, когато видели Иисус на отсрещния бряг на Генисаретското езеро.Те го заобиколили отново и поискали от него да говори.
- Вие Ме търсите- казал им Иисус- не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за тленна храна, а за храна, която ще ви даде вечен живот.  
Народът почнал  да го моли: “Господи, давай ни винаги от този хляб!”    
Иисус продължил:
- Аз съм хлябът на живота. Който дохожда при Мене, няма да огладнее,  и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
Христос разкрил на народа, че е дошъл на земята, за да изпълни Божията воля.А волята на небесния Отец е: ” Всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.”
След тези думи, Иисус казал:” Аз съм животът и хляба, слязъл от небето. Който яде от тоя хляб, ще живее вечно. Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам на света.Който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
Мнозина не разбрали добре думите на Христа. Иисус пророчески говорил за  тайнственото причещение, което установил на Тайната вечеря.Чрез това тайнство, ние наистина приемаме тялото и кръвта Христова, под вид на хляб и вино.
предостави Мария Герасова- Спасова 

НАСЛАДА

Човешкият живот не е разходка в парка.Проблемите и изпитанията възникват на всяка крачка.Принудени сме въпреки желанието си, да се справяме с тях.Но нашето житие носи не само отрицателни емоции.Красивата природна гледка,умния и очарователен човек,страхотното произведение на изкуството стоплят сетивата и ума ни.В някои редки мигове стигаме дори по-далеч, изпадаме в захлас и почуда от заобикалящия ни свят или от собствена идея или проект.Тогава, времето сякаш спира и се изкачваме в ново измерение.
Тези мигове са ценни,защото се случват рядко.Но спомена за тях, остава за дълго в съзнанието ни.Превръща се в неразделна част от емоционалната ни интелигентност.Обикновено, най-голяма наслада изпитват хората, преминали през големи изпитания и страдания.Цяло направление във философията се занимава със стремежа, към постигане на пълно удоволствие и наслаждение.Неговите последователи се наричат хедонисти.
Не можем да разберем напълно живота  и неговия смисъл без  учестеното дишане, забравата,замайването и трепета от необикновеното и необяснимо усещане за наслада.
Jean-Savarin Jean Antelm Brillat-Savarin /Брия-Саварен/ /1755-1826/ е  френски юрист и политик, спечелил световна слава,като истински епикуреец и гастроном.Счита се за един от създателите на гастрономията,като наука.Учи право,химия и медицина в университета на Дижон/Франция/. Създава правна кантора в родния си град.През 1789 година, той е избран за депутат в Националното събрание /Генералните Щати/, от родния си регион.Там става известен, със защитата си на смъртното наказание.
По-късно се връща в родния си град и е избран за негов кмет.Опасявайки се за живота си избягва от Франция. Първоначално в Швейцария, по-късно   в Холандия и накрая в Съединените Щати.В Америка живее в Бостън,Ню Йорк,Филаделфия,Хартфорд. Издържа се, като преподава френски език и цигулка.За кратък период дори е първа цигулка, в Парк Тиътър-Ню Йорк.
 През 1797 година се връща в родината си и до края на живота си е съдия във Върховния касационен съд на Франция.
Публикува няколко труда по право, политическа икономия и дори еротична история.Има  доста връзки с жени,но остава ерген до края на дните си.
Истинска слава придобива с книгата си „Психология на вкуса“, издадена през 1825 година.В нея, той разсъждава за гастрономията, която счита за отделна наука.Разсъждава и за дрехите- тяхната изработка,използване и качества.
Той е привърженик на учението на създателя на хедонизма философа Епикур,който издига  за основна цел  в живота, постигане на истинско удоволствие.Става световноизвестен, с афоризма си:
„Кажете ми какво ядете и аз ще ви кажа кой сте.“
Счита се за създател на ниско въглехидратната диета.Според него, истинската гастрономия принадлежи на всички възрасти,условия и страни.
Със своя живот и дело Брия-Саварен доказва, че за насладата си заслужава да се живее!
Автор:Георги Караджов