Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

ИЗКУСТВОТО И МАСОВИЯ ВКУС

Едно от най-често срещаните разделения в изкуството е между елитарно и масово изкуство. Обикновено, когато дадено произведение се радва на одобрение на широката публика го „обвиняват“ че се движи по повърхността и се старае да се хареса на най-масовата, тоест най-малко подготвена аудитория.
Но ако погледнем в исторически план носители на новото в изкуството не са масите, а малки групи много талантливи и подготвени личности, които често са неразбрани от своите съвременници.
Името на римския император Адриан най-често се свързва с кървавата му война в римската провинция Юдея и прочутия Адрианов вал във Великобритания .Колцина от нас са чували за …вилата на Адриан. Този изключителен пример за невероятен човешки потенциал сякаш „възхищава“ само историците на изкуството .А в нея могат да се открият най- важните характеристики на …Ренесанса…случил се векове по-късно .А най-голям принос в нейното създаване има…самия император. Мнозина са чували за Леонардо, Микеланджело, Рафаело, но колко от тях си спомнят…Адриан.
Бароковото изкуство има своите забележителни представители- Бернини, Боромини, но широката публика знае много по-малко за…Пиетро да Кортона. Дори през 18 век започват да отричат изкуството му,  като „твърде сложно“ за масовия вкус. А всъщност именно той е създателят на стила рококо- властвал във френския кралски двор, когато Франция е на върха на могъществото си и пример за подражание в Европа. Ако се вгледаме внимателно в най-забележителните произведения на модернизма на 20 век можем да открием изненадващи препратки към „забравения“ велик бароков майстор и основоположник на рококо Кортона.
Затова би трябвало да сме много внимателни при дефинирането на понятието „масов вкус“. Обикновено преди да стане общоприето и общопризнато от широката аудитория произведението на изкуството се оформя в съзнанието на един човек или малка група от хора, които водят истинска битка, за да спечелят на своя страна масовото съзнание. Можем с голяма доза увереност да твърдим, че големите произведения на изкуството започват своя път, като „елитарни“- разбираеми за малцина, за да бъдат припознати по-късно или …много по-късно от широката публика и критиката за шедьоври.
За съжаление често, когато големите творчески постижения се признаят от мнозинството за класики, имената на техните създатели като че ли минават на заден план. Мнозинството трудно признава превъзходството на отделната личност.
  Георги Караджов

Всенародна подкрепа за предложението на вице-президента Илияна Йотова:

 

  Черно море трябва да остане свободна територия!

(Океанът свързва хората с Мир, Труд и Любов)

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
В последните 20-30 години наш роден политик и държавник не е предлагал и не е подкрепял публично предложението „Черно море да остане свободна територия“! От 2020 година насам стотици бяха публикациите „България и Черно море – зона на мира“, но политиците и държавниците нито чуха, нито видяха предложенията на учените. Повече от 30 години българският народ чакаше това предложение, затова с възхищение и признателност към  вице-президента Илияна Йотова реших да напиша тази статия с надеждата, че нейният достоен личен пример ще бъде последван от много други политици и държавници.
В своето първо интервю от 23 януари 2022 г. след встъпването във втория мандат, направено в предаването на БНТ „Денят започва“ с Георги Любенов, вице-президентът Илияна Йотова коментира и отношенията Русия-НАТО, като заяви своята позиция: Само учения, никакви други ангажименти, военни части се местят от една точка в друга и от двете страни.
И още нещо задължително трябва да добавим в началото на статията, без което не може да настъпи оздравяване на българската държавност и социално-политически живот – нужно е да се очистим от политическата вирисулогия на страха, предателството и слугинското поведение, лъжите и кражбите. Вице-президентът Илияна Йотова твърдо застана срещу политиците и държавниците с имплантирани „Йес, сър!” чипове и изпрати своето послание до целия български народ: България трябва да се отърси от васалното си поведение по отношение на външната политика, по отношение на мястото на страната в Европейския съюз!
Убеден съм, че няма български гражданин, милеещ за род и родина, който да не подкрепи тези две важни послания на вице-президента Илияна Йотова в началото на нейния втори мандат:
1) Черно море трябва да остане свободна територия!
2) България трябва да се отърси от васалното си поведение по отношение на външната политика, по отношение на мястото на страната в Европейския съюз!
Към темата за Черно море и морската политика на държавата съм привързан не само като морски офицер, български гражданин и редовен читател, а и като автор с над 300 публикации, повечето от които са на морска тематика и преподавател, който е подготвил стотици кадри с висше образование за корабплаването и морската индустрия.
В началото на XXI век поставих началото на серия от десетки публикации, с които исках да изпратя моето послание до бълтгарските политици и държавници и целия свят: Черно море и зона на мира и трябва да го съхраним като мирно море!
Първата статия представих точно преди 20 години пред участниците в VII Понтийски четения „Черно море между Изтока и Запада“, Варна, 10-11 май 2002. Статията беше озаглавена „Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие“. От тогава до сега тази тематика не слиза от дневния ред на моите научни изследвания.
До края на месец януари 2022 година очакваме издателство „Морски свят“ във Варна да пусне от печат в книжарниците новата ми монография „На Океана с Любов, Вяра и Надежда“, посветена на на обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.) и на моето моряшко семейство и на всички моряшки семейства по света. Петте глави в книгата са подредени като Пет океански песни, първата от която е отново за Черно море:
1.1. Черно море: пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергия през третото хилядолетие? Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях? (Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие).
В книгата са публикувани и 10 рецензии от капитани на кораби и професори в морски университети в България, Гърция, Турция, Китай, Украйна, Русия, включително рецензията на Посланик Майкъл В. Христидис (Ambassador Michael B. Christides), Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Без да са имали връзка помежду си при подготовката на рецензиите, всички автори без изключение защитават тезата, която вице-президентът Илияна Йотова издига на преден план: Черно море трябва да остане свободна територия! Това е така, защото наистина Океанът свързва хората с Мир, Труд и Любов!
В заключение се обръщам към политиците и държавниците от местната и централната власт – Министерски съвет, Президент и Парламент да се присъединят към всенародната подкрепа на предложението на вице-президента Илияна Йотова „Черно море трябва да остане свободна територия“ и да дадат своя принос за превръщането на Република България и Черно море в Зона на мира! Това ще бъде нашият български национален принос за достойни дела през Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.)!
 Вестник Сияние е и трибуна на    реализациите , които представя  Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
 Мария Герасова
 

СРЕЩАТА МИ С БАБА ВАНГА

Срещата ми с баба Ванга
- Моля, представете се пред читателите на вестник “Сияние!” – Казвам се Станка Иванова, от град Стара Загора. – Разкажете за нещо, което е променило вашето виждане в живота? – Искам да контактувам с хора, които се интересуват от парапсихология, извънземни и най-вече от баба Ванга. Това са природни явления. За мене са физика, химия и география. – Кажете, как сте стигнали до тези истини? Чрез някой, който ви се явил, чрез духовните учители, или по някакъв канал получавате информация? – Противно на учените, искам да кажа, че тия неща съществуват, тъй като енергията, или силата, която ме владее, е от много отдавна, може би от малка. През 1968 година, пътувахме с един човек от Колю Ганчево, по пътя Казанлък- Стара Загора. Минавахме магистралата. Той видя и ми показа летящо, светещо тяло, което кръжеше на метър от нас. От тогава се случиха много неща с мен. Да дойдат и отрекат учените, и да ми пояснят, как видях седем медеца назад, убийството на майка ми- убиецът и с маска на смърт. Той ми каза: -Здравей! И аз – Здравей, но не те познавам. – Не ме познаваш ли?- и се усмихна. -Откъде да те познавам? Никога не съм те виждала. Пред очите ми беше череп, без месо, като рентгенова снимка. Вестник „Сияние” 2 брой 3 След това през 1961-62 година- случаят с баба Ванга на Рупите. Когато влязох при нея, не виждах лицето и, а само едно светло кълбо и се чу нещо като късо съединение, като електрически ток. Видях я само до шията. От кълбото се излъчваха спираловидни вълни, които се блъснаха в стената със сила. Чувах в главата си. Баба Ванга направи едно непривично движение. Жената, която я придружаваше, дори не разбра. Баба Ванга влезе в стаята и се загледа пет минути. Аз седнах и нещо започна да ме пипа по лявата половина на главата. Това бяха три пръста и една топла длан, но подобно само топлина. Трите пръста продължиха да ме пипат и изведнъж, аз ослепях. Не знам колко време беше минало. Когато прогледнах видях, че съм на Рупите. Но не си спомних, какво исках да питам баба Ванга. Започнах да се наблюдавам. Задавах си въпроса: “Коя съм? Как се казвам? Откъде съм?” Това, сякаш беше на касета, която спря до тук. Чувствах все още топлината върху себе си и чух: – Влизате в подсъзнателно ниво. Когато се опомних, баба Ванга ми задаваше някакъв въпрос. Тогава дойде топлината отгоре. Гледам баба Ванга, стои спокойно. В същият момент се появи жена. Исках да говоря, но никой не даваше. Когато исках да видя жената, никой на даваше да я видя. Баба Ванга ми казва, че е Света Петка. След това видях тяло, без глава. Челюстта правеше механично движение. Чувах, зъбите ми започнаха да тракат. Значи, някой искаше да ми каже, че съм робот и правя механични движения. Че могат да вършат всичко с нас. Че искат да усъвършенстват човека, за да има повече сиво вещество, да разсъждава и разговаря. Мъчат се да разговарят с нас. След като жената се махна, започнах отначало. Рубриката се води от МАГИ Срещата ми с баба Ванга – Моля, представете се пред читателите на вестник “Сияние!” – Казвам се Станка Иванова, от град Стара Загора. – Разкажете за нещо, което е променило вашето виждане в живота? – Искам да контактувам с хора, които се интересуват от парапсихология, извънземни и най-вече от баба Ванга. Това са природни явления. За мене са физика, химия и география. – Кажете, как сте стигнали до тези истини? Чрез някой, който ви се явил, чрез духовните учители, или по някакъв канал получавате информация? – Противно на учените, искам да кажа, че тия неща съществуват, тъй като енергията, или силата, която ме владее, е от много отдавна, може би от малка. През 1968 година, пътувахме с един човек от Колю Ганчево, по пътя Казанлък- Стара Загора. Минавахме магистралата. Той видя и ми показа летящо, светещо тяло, което кръжеше на метър от нас. От тогава се случиха много неща с мен. Да дойдат и отрекат учените, и да ми пояснят, как видях седем медеца назад, убийството на майка ми- убиецът и с маска на смърт. Той ми каза: -Здравей! И аз – Здравей, но не те познавам. – Не ме познаваш ли?- и се усмихна. -Откъде да те познавам? Никога не съм те виждала. Пред очите ми беше череп, без месо, като рентгенова снимка. Вестник „Сияние” 2 брой 3 След това през 1961-62 година- случаят с баба Ванга на Рупите. Когато влязох при нея, не виждах лицето и, а само едно светло кълбо и се чу нещо като късо съединение, като електрически ток. Видях я само до шията. От кълбото се излъчваха спираловидни вълни, които се блъснаха в стената със сила. Чувах в главата си. Баба Ванга направи едно непривично движение. Жената, която я придружаваше, дори не разбра. Баба Ванга влезе в стаята и се загледа пет минути. Аз седнах и нещо започна да ме пипа по лявата половина на главата. Това бяха три пръста и една топла длан, но подобно само топлина. Трите пръста продължиха да ме пипат и изведнъж, аз ослепях. Не знам колко време беше минало. Когато прогледнах видях, че съм на Рупите. Но не си спомних, какво исках да питам баба Ванга. Започнах да се наблюдавам. Задавах си въпроса: “Коя съм? Как се казвам? Откъде съм?” Това, сякаш беше на касета, която спря до тук. Чувствах все още топлината върху себе си и чух: – Влизате в подсъзнателно ниво. Когато се опомних, баба Ванга ми задаваше някакъв въпрос. Тогава дойде топлината отгоре. Гледам баба Ванга, стои спокойно. В същият момент се появи жена. Исках да говоря, но никой не даваше. Когато исках да видя жената, никой на даваше да я видя. Баба Ванга ми казва, че е Света Петка. След това видях тяло, без глава. Челюстта правеше механично движение. Чувах, зъбите ми започнаха да тракат. Значи, някой искаше да ми каже, че съм робот и правя механични движения. Че могат да вършат всичко с нас. Че искат да усъвършенстват човека, за да има повече сиво вещество, да разсъждава и разговаря. Мъчат се да разговарят с нас. След като жената се махна, започнах отначало. Рубриката се води от МАГИ Може да задавате въпроси и на Маги. Тук може да намери място този читател, който ще сподели с нас за явления, свързани с парапсихологията, необятното и незримото.

Тук  може да намери място този читател, който ще сподели с нас за явления, свързани с парапсихологията, необятното и незримото.

Мария ще ви отговори

ДУХОВЕН МОСТ

 Едно от най-ценните изобретения на човека са мостовете.Те свързват бреговете на реки, острови с голямата суша, преодоляват насечени терени, като пропасти.Обикновено, ги възприемаме в чисто материален смисъл-помагат ни да достигнем до определено място на земната повърхност.

Но понятието мост има и друго значение.Говорим за мостовете, които свързват хората, културите, религиите.Това духовно измерение на наименованието, добива все по-голямо значение в днешното време на жестоки конфликти и противопоставяне.
Ернст Борис Чейн – Уикипедия/Ernst Erlih/ /1921-2007/ е швейцарски религиозен философ от еврейски произход. Роден в Берлин, той учи във Висшия институт за еврейски въпроси- Берлин, преди неговото закриване през 1942 година. През 1943 година напуска Германия с фалшив паспорт.
Но Ерлих не позволява на тежките изпитания, да го превърнат в човек подвластен на омразата.След като защитава докторат в университета на Базел,  той  става европейски директор на Независимия орден Бней Брит-най-старата еврейска обществена организация /1961-1994/.
На историческия Втори Ватикански Събор е съветник на германския кардинал Августин Беа /1965/.В това си качество, той има решаващ принос в изготвянето на най-важния документ на католическата църква, за отношенията между католиците и другите религиозни общности.В него се осъжда антисемитизма и се регламентират отношенията между католическата църква и евреите.
За своя принос, той получава световно признание.Обявяват го за „духовен мост с еврейското наследство преди Холокоста“.Признат е за един от най-големите либерални мислители на нашето време.
Изследванията му върху юдаизма, оказват силно влияние върху поколения учени.
Със своето дело, Ерлих дава ценен принос за преодоляване на едно от най-тежките разделения, в духовната история на човечеството- между католическата църква и еврейството и юдаизма.
И така дава ново измерение на понятието „духовен мост“.
Георги Караджов
При написване на материала е използвана Уикипедия
 

НОВО ВРЕМЕ 9

  1880 год. в града пристига Люсиен Шевалас- швейцарец с парижко висше образование – да благоустрои резиденцията на Богориди.Вместо 20 дни остава 40 години в Пловдив.Създава княжеската градина с площ от 50 дка.

1881 год. е открит паметникът на руските освободители на Бунарджика, известен днес, като „Цар Освободител“.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
 

СПОСОБНОСТ

Един от най-големите проблеми на човешкото развитие е пълноценното използване на човешкия потенциал.Науката е доказала, че в нашия живот използваме едва няколко процента от нашия мозък.Можем само да си представим какво би се случило с нас и с човешкото битие, ако дори само удвоим нашите способности.
Dominik Perler | Discography | Discogs Доминик Перлер /1965/ е швейцарски философ.След като изучава философия в университетите на Фрубург,Берн и Гьотинген, защитава доктората си по философия във Фрибург.Интересите му са в областите на средновековната и началото на модерната философия.
Изследванията са му в две направления- метафизика на човешките способности и познавателната роля на човешките способности при обяснение на човешките действия.Но интересите му не се ограничават до тях.Той разглежда и съотношението между рационалните, и ирационалните способности.
Авторите, чийто произведения анализира и изследва е впечатляващ- от последователите на Аристотел през 13 век до картезианците, и великия Готфрид Лайбниц през 17 век.
Академичните признания не закъсняват- 1997 година става професор в университета на Базел, а от 2003 година по теоретична философия в Хумболтовия университет- Берлин.
2006 година , гой получава най-голямата научна награда на Германия- Готфрид Лайбниц.
Изследванията на човешкото съзнание и нашите способности да възприемаме, преработване и променяме с действията си заобикалящия ни свят, са от решаващо значение за съществуването ни.
Защото, ако не познаваме достатъчно добре потенциала си и възможностите за неговото реализиране на нашата земя,  ние сме обречени да не можем да се справим с предизвикателствата на бъдещето.
А този,който не може да се пребори за бъдещето си е обречен да няма такова.
 Георги Караджо
При написване на материала е използвана Уикипедия

НОВО ВРЕМЕ 8

26 април 1879 год. е подписан, тъй наречения Органически устав-административен кодекс.За пръв генерал-губернатор /главен управител/ на Източна Румелия е назначен княз Алеко Богориди, османски държавник с български произход.
По ирония на съдбата Богориди е израсъл в Истанбул и не знае български език, но е високообразован в елитните учебни заведения на Цариград,Париж и Берлин.
На 15.05. генерал Столипин предава тържествено управлението на главния управигел.                                                                                             
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
 

Храната на българите през Ранното Средновековие
Жътва. Средновековна миниатюра
Сведения за това какво са слагали на масата предците ни черпим от археологическите проувания и стари книги
Автор: Милен Николов

От зората на човечеството до наши дни основен проблем на човека е  този за ежедневното му изхранване.Този въпрос е особено интересен за периода на Ранното Средновековие, известен като „Тъмните векове”. За това време има сведения както от средновековните хроники, така и от археологическите проучвания. Според тях използваната храна не се е различавала твърде много в различните части на Западна Европа.

Основните земеделски продукти били зърнените и бобовите – пшеница, ечемик, просо, ръж, овес, леща, грах, нахут и др., а употребяваните зеленчуци били зеле, ряпа, цвекло, моркови, лук, чесън, праз. Разбира се, в зависимост от различните географски райони има регионални специфики.

Така например в Средиземноморието маслината и зехтинът били постоянна част от менюто, докато на север от Алпите те били почти неизвестни. По крайбрежията, особено в северните страни, морската риба (най-вече херингата) била почти ежедневно консумирана. Важно е да се знае, че за разлика от северните райони на континента, на юг дори обикновеното население се е хранило с пшеничен хляб.

Месо и млечни произведения се консумирали също доста често. Отглеждани били говеда, овце, кози, свине, кокошки, гъски, патици. Месото се е консервирало със сол – в саламура или директно осолено, но понякога е било опушено и изсушено. Изглежда, че поради лошото състояние на зъбите на средновековните хора, то основно се е варяло с други съставки като вариво или яхния.

Доста често неговото сваряване е траело продължително време, добавял се и зеленчук; след това ястието се е запичало допълнително, като се е прибавяло и брашно. Особено значение имат млечните произведения. Млякото се е пиело само от децата, старите и болните. То се използвало най-вече за направата на сирене, като остатъчната суроватка се е изварявала за извара или се е пиела.

Менюто на благородниците се различавало от това на обикновените селяни. На първо място, хлябът на благородниците бил пшеничен, докато обикновеното население се задоволявало с ечемичен или ръжен хляб. Ечемичният хляб е символ на бедност. 

Неслучайно едно от Чудесата на Иисус Христос е с ечемичен хляб: „Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: „тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?” (Йоан 6, 8-9). През годините на лоша реколта в брашното били слагани добавки – стрити или смлени кестени, папрати, жълъди, бобови растения.

Обикновеното население страдало често от една твърде коварна болест, наречена „Огънят на св. Антоний”. Тя се причинявала от гъбата Мораво рогче (Claviceps purpurea), която расте по класовете на ръжта и ечемика. Всъщност от алкалоидите на тази гъба през 1938 г. е извлечен мощният наркотик ЛСД.

Така че средновековните хора често изпадали във всекидневни състояния на халюцинации, вследствие на заразена ръж и ечемик, като обикновено се стигало до фатален край. Но от тази болест страдали и доста граждани, понеже само в градовете имало обществени фурни и хлебарите, гонейки бързи печалби, смилали заразена ръж и ечемик, като обезцветявали брашното с тебешир и смлени кости и продавали от него хляб, обявяван за пшеничен.

Много се варели различни каши – овесени или направо от някакво брашно или булгур. Но тези каши се различавали коренно от днешните – те били толкова гъсти, че можело да се режат с нож. Според един ирландски закон от VІІІ в. за най-бедните се полагала каша от овес, варен в суроватка и овкусен със старо масло; за богатите – ечемичена каша, варена в мляко с прясно масло, а за краля кашата се приготвяла от пшеница, прясно мляко и мед. Храната се приготвяла директно на открит огън в огнището.

Благодарение на един твърде интересен паметник, ние знаем много подробности за храната на скандинавците. Това е знаменитата книга Heimskringa, или „Земният кръг” на Снори Стюрлюсон. Това са всъщност сагите за викингските крале от периода ІХ-ХІІ в. Тук са описани освен всичко останало и многобройните пирове на викингите.

В тях основно се говори за бира и медовина, но и за храна. Многобройни са споменаванията на крави, бикове, телета, прасета, дори бекон; по-малко се срещат овцете и козите, както и гъските и патиците. Не са споменати обаче пилетата и кокошките – в книга от 250 000 думи!

Археологическите находки напълно потвърждават, че кокошката почти не е използвана за храна от викингите. При разкопки на викингски селища кокоши кости са открити в Йорк (дн. Англия), Дъблин (Ирландия) и Хедеби (Дания), но не и в знакови обекти като Бирка (Швеция) или Осеберг (Норвегия). Пак там са открити и останки от плодове и подправки като орехи, лешници, ябълки, сливи, трънкосливки, череши, глог, шипки, малини, къпини, ягоди, бъз, целина, кориандър, копър, маково семе, хрян и др.

Това е възможно най-общата информация за храните в Западна Европа. Но каква е била храната на българите през Ранното Средновековие?

За самото начало на ІХ в. има изрични писмени данни за животновъдството и земеделието на българите. След превземането на Плиска император Никифор І се лута няколко дена, при което войниците му опожаряват житата по нивите, прерязват жилите и одират ремъци от слабините на живи волове, убиват свине и овце.

При археологическите проучвания на ранносредновековни обекти са открити и многобройни останки от зърнени култури и кости на животни. Те се изследват от археоботаници и археозоолози и дават реална представа за ежедневната храна на българите през Ранното Средновековие. Изключително важни са резултатите от проучванията на ранносредновековното селище при Дуранкулак, което е напълно изследвано и се датира от ІХ – началото ХІ в.

Открити са останки от различни култури – пшеница, ръж, просо, ечемик, лимец, мохар (лудо просо), леща. Важно е да се отбележи, че ечемикът и ръжта са били примеси в пшеницата и са били незначително количество, т. е. основната култура е пшеницата. Тя се характеризира с много добри качества и изчисленията показват, че в различните години от декар могат да се добият от 120 до 250 кг зърно (при засяване на декар с около 12 кг).

Откритите кости на домашни животни от Дуранкулак са от говедо, овца, коза, свиня, кон, магаре, куче, котка, кокошка, гъска и патица. Най-голям процент (29.5) е този на говедата, следван от овцете и козите (35.52), прасетата (24.7) и конете (9.2). Процентът на конете е значителен и очевидно е във връзка с традициите на прабългарските племена, които обилно консумирали конско месо.

Накрая ще обърнем внимание и на лова и риболова, който са осигурявали голяма част от месото на средновековните хора. Резултатите от Дуранкулак показват, че 20 процента от месото на хората там било доставяно от лова. Според откритите кости на първо място се е ловувал благородният елен, следван от сърна, дива свиня, тур и див заек. Открити са също така и кости от делфин, морски и сладководни риби, включително и много едри – изглежда есетрови. Намерени са и доста черупки от охлюви и миди.

Интерес будят едни от последните резултати на някои обекти в Плиска. Установено е, че извън дворцовия център костите от дивеч са извънредно редки, докато от двореца те са доста сериозно количество. Това говори, че ловът често се е практикувал от страна на висшата аристокрация и владетелското семейство.

В Плиска, Дуранкулак, Преслав, Мадара, дори при с. Караново, Новозагорско (на юг от Стара планина), са открити и кости на тур (диво говедо) – доказателство за съществуването му по нашите земи през Ранното Средновековие.

В двора на първите български царе са познати редица екзотични животни и растения, което разбираме, благодарение на книгата „Шестоднев” от Йоан Екзарх. В тази книга, която е компилация от „Шестоднев” на св. Василий Велики и един византийски превод на „История на животните” от Аристотел, се говори за смокини, фурми, мастиково дърво, мандрагора, крокодил, хипопотам, кит и др.

Днес хората в развитите общества не могат да си представят значението на храната. Тя се приема като даденост. Но не бива да забравяме, че преди стотици години, а и сега на някои места, десетки хиляди хора са умирали в гладни години, избухвали са „гладни” бунтове, дори на места има сведения за човекоядство.

Животът на хората от изгрев до залез е бил съсредоточен в работа, продуктът на която директно е слаган на трапезата. Ценяла се е всяка троха хляб. Киселец, коприва, щир, лобода – всичко това се е почитало като храна, а не се е смятало за вредно растение както се възприема от днешните хора.

Кози, крави, овце – византийска миниатюра от Х в.Див бик – турПриготвяне на сирене. Средновековна миниатюра  Заразени с Мораво рогче класове

http://www.desant.net/show-news/22829/

НЕ СЕ ПОДЛАГАЙ НА НЕЩО,

  НА КОЕТО ЖИВОТЪТ НЕ ИСКА ДА ТЕ ПОДЛАГА

Как измерваме стойността си? Приемаме, че сме достойни толкова, колкото сме силни, а силата е трудно за определяне понятие. Бъркаме го с борбеност, упорство, непоклатимост, инат. Но то има един съвсем друг нюанс – този на отказа от излишно драматизиране, на избора да не поставяме себе си в ситуации, в които животът сам е преценил, че няма нужда да ни поставя.
Гордеем се с това, което сме преживели сякаш всички сме автори и търсим материал за следващия си роман. А защо ли? По този начин все пак бихме се издигнали в очите на онези около нас, бихме блеснали и получили признание включително и от себе си. Но загубата ни си остава само за нас, и за разлика от другото – тя ще бъде истинска.
В стискането на зъби, в неизказаните думи, в примирението, в постоянното хвърляне в огъня или в блъскането с всичка сила срещу поредната стена се крие отрова. Тя неусетно, но сигурно се разтваря вътре в нас и ни изяжда.
А когато тялото ни започне да говори, заглушаваме думите му с мисълта, че случващото се е неизбежно, че просто такъв е животът. Но нека си признаем – всъщност такъв е не той, а ние. Защото винаги сме имали възможността – да плуваме заедно с водата.
Може би не си струва да самосъздаваме опит, който не е добре дошъл за нас. Може би не сме толкова всезнаещи за колкото се мислим. Онези, които наричаме силни, са станали такива, не защото са вървели безстрашно и стремглаво напред. В един подходящ за тях и неслучаен момент обстоятелствата в живота им са се обединили с тихо пламтящата им вътрешна сила и знания.
И така им се е случило онова, което ние искаме да обвием в лъскави приказки, за да създадем историята си – такава, каквато ще ни накара да изглеждаме по-важни, защото ние все още не знаем, че сме.
Не ставаме по-малко достойни, казвайки не, оставайки различни и дори неразбрани, предпочитайки на моменти пасивността, защото силата не е част единствено от действието. Човек би следвало да си пази гърба, да мисли повече за здравето си, за спокойствието и радостта си, да разсъждава над мислите, присъдени в собствената му глава.
Но ние възприемаме света чрез очите на някого другиго. Някой, който има също толкова голяма нужда от одобрение, някой, вкопчил поглед единствено в недостатъци.
Така ли искаме да гледаме на себе си? Това ли е мерилото ни за успех?
Създадени сме по-скоро, за да създаваме, да разбираме, научаваме и осъзнаваме, че случващото ни се не е проява на омраза от живота към нас, не е пореден удар, а просто урок, целящ да ни освободи от всички потискащи ни лъжи.
Вижте, преди да се хвърлите в следващата борба, просто помислете за това – от много, много далеч ние сме единствено нежна частичка живот. Можем да си позволим поне малко повече да греем и да се наслаждаваме на онова, на което животът е решил да ни подлага.
автор: Маркрит Чилингирян/ Airletters
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3147-ne-se-podlagai-na-neshta-na-koito-jivotyt-ne-iska-da-te-podlaga

По-плодотворен живот

 Посланията на Христос, Послание 12

Когато бях на Земята в Палестина, казвах: „ДОШЪЛ СЪМ ДА ВИ ДОНЕСА ПО-ПЛОДОТВОРЕН ЖИВОТ“. Дали някой в християнските църкви някога наистина е разбирал тези думи?
„По-плодотворен Живот“ във вашите човешки умове може би означава повече енергия, повече жизненост, здраве, дори богатство. Но от моята гледна точка на ПРЕВЪРНАЛ СЕ в индивидуализация на САМИЯ ЖИВОТ, имах предвид нещо далеч отвъд вашите земни възприятия по онова време. Знам, че сега е точният момент да се опитате да издигнете съзнанието си до по-високи нива на духовност, където ще започнете да съзирате ИСТИНАТА, която се опитвах да разкрия на евреите в Палестина.
ПО-ПЛОДОТВОРЕН ЖИВОТ! С тези думи исках да поясня, че вашите човешки възприятия са ограничени. Всъщност, освен ако вече не сте били на истински духовен път, търсейки Реалността на ОНОВА, което дава форма и съзнание на цялото творение, вие сте обвързани със своя господстващ „Повелител“ – Егото.
ЕГОТО сериозно ограничава обхвата на вашите човешки възприятия и визия, тъй като принуждава съзнанието ви да се фокусира предимно върху собственото ви оцеляване и щастие. Ще поискате да откриете повече за съществуването и неговия произход само когато душата първа изпраща съобщение до земното ви съзнание, че в живота има и друго, освен „собственото ви аз“.
Тъй като съзнанието на човешкия ум постепенно се пробужда от дългото си подчинение на егото, то започва да си задава въпроси за много неща, които са извън неговите познания в момента. В началото на своето търсене на по-задълбочени знания за неизвестното вероятно ще бъде привлечено към някаква религия, тъй като от ваша гледна точка изглежда, че църквите би трябвало да пазят тайните на Източника на Живота сред своите учения и мъдрост.
Това християнско раболепие към религиозното човешко господство, което претендира, че знае тайните на Вселената, е добра „забавачница” за отваряне на съзнанието на ръководените от егото умове – „Прекланяй се на Господа, твоя Бог; не убивай; не кради; не прелюбодействай и не пожелавай жената на ближния си; не клевети и не лъжи; не завиждай за благата на ближния“ и т.н. Всички такива правила са част от контрола на Царството на Егото и не са приложими в духовните измерения на душата, тъй като тя не знае нищо за тези земни импулси.
Първата заповед: „Да се прекланяш на Господа, твоя Бог“ е езическа идея, защото именно ЕЗИЧНИЦИТЕ създават идоли за сляпо преклонение. ДУХОВНИТЕ АДЕПТИ излизат отвъд тази елементарна човешка практика и започват да преживяват Безкрайната Божественост, която надхвърля всички земни форми на съзнание.
Когато станете член на Църква – особено християнска или еврейска, – първото указание към вас е във всеки момент да помните, че сте произлезли от един велик ИЗТОЧНИК, който ви е дал индивидуалност и съзнание, и затова трябва да сдържате Импулсите на Егото си.
Импулсите на Егото ви тласкат в две посоки: да се вкопчвате в притежания, които смятате, че ще ви направят по-спокойни или щастливи, и да отблъсквате, да се защитавате – дори физически, ако е необходимо – от всичко онова, което ви създава неудобство или възприемате като опасно за благосъстоянието и живота си.
Когато вече навлезете в религиозните правила, насочват вашето непосредствено внимание към Бога и ви учат, че за да Му „угодите“ и гарантирате собственото си щастие, трябва да избягвате всички импулси на егото, изброени по-горе. Но това правило също е продиктувано от егото, тъй като непризнатата цел зад него е стремежът ви да намерите щастие и сигурност.
Ако принадлежите към християнска църква, обикновено ви се казва: „Ако не угодите на Бога, вие съгрешавате“. Както може би разбирате, това твърдение налага тежки ограничения върху способността ви да цените живота. Вие сте поставени в мисловна клетка, която затваря умовете ви в тези злокобни предупреждения, че ако не угодите на Бога, ще съгрешите и неизбежно ще бъдете наказани. Никога не се казва как да бъде разпознато наказанието, НО ЗАПЛАХАТА ОСТАВА ДА ТЕГНЕ НАД ГЛАВИТЕ НА ВСИЧКИ В ПАСТВОТО. Някои хора са дълбоко угнетени от такова учение.
Това е сериозно ограничение на ЖИЗНЕНИЯ ИМПУЛС, който в най-пълния си смисъл представлява безгранична РАДОСТ, ентусиазъм, смях, любов, спонтанност, благосъстояние и присъщо чувство на оптимизъм, че животът никога няма да ви разочарова и ще имате достатъчно храна, напитки, дрехи и всичко необходимо, за да бъдете щастливи.
ЖИВОТЪТ е активен поток съзнание, който произлиза от ВСЕМИРНОТО и който обединява – и възпламенява – спящите СЕМЕНА в растения, животни и човешки същества и ги подтиква да растат в съответствие с вътрешния план, наричан от науката ДНК.
Това е истинският всемирен, вечен ЖИЗНЕН ИМПУЛС, който ви принадлежи по право още с раждането ви на този свят. Можете да го видите в децата, преди техните невръстни умове, обучавани от възрастните, да започнат да се чудят дали ЖИВОТЪТ наистина е толкова сигурен, лишен от болки и страдания, както са си мислели.
Когато лежат по гръб, бебетата инстинктивно размахват ръце и крака и се радват: „ХУБАВО Е ДА СИ ЖИВ!“. При условие, разбира се, че са имали късмета да се родят в любещи семейства, които осигуряват всички техни нужди.
Когато бях в пустинята Синай в Палестина, ми беше дадено да възприема ясно и да РАЗБЕРА напълно един далеч по-дълбок АСПЕКТ НА ЖИВОТА: ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ наистина да стане активно в своето собствено творение – галактиките и самата Земя. Видях, че ПРОИЗХОДЪТ НА ЖИВОТА, ИЗТОЧНИКЪТ на нашите СЪЩЕСТВА, винаги се проявява чрез всяко живо нещо – от най-малкото до най-голямото, от теменужката до слона – по един много специален, интелигентен начин, толкова последователен, че можете да ГО наречете ЕСТЕСТВОТО на ТОВА, което е дало видима форма на цялото творение. НЕГОВОТО ЕСТЕСТВО е и ИЗТОЧНИКЪТ на всяко земно чудо, радост, щастие, съзидателност и лично удовлетворение.
Без значение къде се намират, живите творения – хора и животни – са подкрепяни буквално минута след минута от присъщото ЕСТЕСТВО на ИЗТОЧНИКА на нашите същества. Това не може да бъде избегнато. НО, дори след като дойдох на Земята преди две хиляди години, а и по-късно, тази велика ИСТИНА не беше научена, докато не се върнах чрез ума на своя Писар, за да разкрия нейната огромна значимост.
Не е нужно да преследвате щастие или успех, здраве или реализиране на мечтите си, защото ВСИЧКО ТОВА вече е вътре във вас, отпечатано от ИЗТОЧНИКА на вашите същества – ИЗВОРА на ЖИВОТА. Всички тези неща, за които толкова силно и съвсем основателно копнеете, са ВАШИ. Но те не изглеждат ваши, защото са скрити под всички умствени структури, вярвания и мнения, които вашите предци и техните предци са създали и са ви предали.
Крайно време е вие, тъй като много от вас са способни да предприемат необходимите действия, да започнете цялостно преобразуване на умствените си програми. Изкоренете митовете, отървете се от злите духове, страховете, отчаянието, неудовлетворението и безпокойството си и се събудете! ИЗПРАВЕТЕ СЕ и ОСЪЗНАЙТЕ, че всички те са само в умовете ви, родени от собствената ви мисловна обусловеност. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ ТЯХ!
Без съмнение смятате, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но ВЕЛИКАТА ИСТИНА за СЪЩЕСТВУВАНЕТО е ТАКАВА.
ВИЕ НЕ СТЕ САМИ.
Има учители, които проповядват позитивно мислене. Аз никога не съм го правил. Казвах ви ясно, че НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е ВЪТРЕ ВЪВ ВАС. Имах предвид, че самият ЖИВОТ е източникът на ВСИЧКО, което някога бихте могли да поискате, при условие че му позволите да работи във вас, като премахнете напълно съмненията си И ВЯРВАТЕ, ЧЕ ТОЙ ЩЕ ВИ ОСИГУРИ БЛАГОДЕНСТВИЕ, РАДОСТ И УДОВЛЕТВОРЕНИЕ до степента, в която можете да освободите умовете и емоциите си от старите мисли и чувства на егото.
ТОВА имах предвид, когато казвах: „Дойдох да ви донеса по-плодотворен живот.“
Дойдох – и идвам сега, – за да ви пробудя за факта, че ЖИВОТЪТ вътре във вас подтиква преди всичко вашия собствен растеж, после – и растежа на вашите планове, надежди и очаквания; дава ви цялото нужно съдействие, за да може плановете, надеждите и мечтите ви да се развият по онзи правилен и съвършен начин, който ще донесе живот и на други хора. ТОЙ се намесва във вашите изпитания и ви изцелява, когато сърцето ви е натежало или тялото – болно. ТОЙ облекчава вашето нещастие така, както лекува счупени кости; задоволява по съвършен начин всичките ви нужди, още щом възникнат. И ЖИВОТЪТ, за разлика от човешките същества, поддържа една система на ред във всичко, с което се заема.
Тези неща са „ПО-ПЛОДОТВОРЕН ЖИВОТ“ – повече, отколкото сте мечтали.
Проверете думите ми. Представете си много ясно своето най-съкровено желание, отнесете го до Божественото Съзнание в безмълвна медитация, ПОМОЛЕТЕ се и искрено благодарете, че вече го получавате. Така молбата ви се изпълва с ЖИВОТ и се превръща във видимо същество, точно както семето расте, когато се посади и полее. Изчакайте, благодарете непрестанно, че получавате, никога не се съмнявайте и ще ви бъде даден много ясен отговор.
Възможно е, след като прочетете това послание, че „всичко хубаво и благотворно, включително и изцелението, са вече ваши“, да се зачудите защо все още страдате от хронично заболяване или живеете в бедност, въпреки молитвите и вярата си. Може да се усъмните сериозно доколко сте способни да вярвате истински.
Мога само да кажа, че истинската вяра е сравнително рядко състояние.
Какво е ИСТИНСКА ВЯРА?
Това е момент на огромно, пълно, трансцедентално убеждение, когато ЗНАЕТЕ, далече отвъд цялото негативно и боязливо неверие, че ЖИВОТЪТ Е по-мощен, по-преобразяващ, по-съвършен в контрола на атомните елементи, отколкото изобщо може да бъде някое заболяване. Тогава, както стотици хронично и тежко болни хора са свидетелствали през вековете, се случва жадуваното невъобразимо чудо – внезапно усещате приток на топлина и сила, може би виждате Светлина, чувствате цялостност на ума и тялото там, където преди е била болестта. Постижимо е.
Чудесата се появяват и след по-дълъг период от време и затова остават незабелязани, но те може да са толкова резултат от нестихващата вяра, колкото и бързото спонтанно изцеление. Чудесата за „задоволяване на нуждите“ са най-различни и се случват много по-често, отколкото осъзнавате.
Стремете се да ВЯРВАТЕ, молете се за ВЯРА и когато най-малко очаквате, тя ще ви бъде дадена. Старайте се да бъдете съвършено последователни в усилията си да намерите и да се свържете с Божественото и това със сигурност ще ви бъде дадено.
Такъв е Законът на Съществуването: когато ПОМОЛИТЕ, ще получите; когато ПОТЪРСИТЕ, ще намерите; когато ПОЧУКАТЕ, ще ви се отвори.
Намерете утеха в това. Вярвайте!

Source: https://www.pismatanahristos.com/poslanie12/

https://www.pismatanahristos.com/poslanie12/