Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

Историята на Александър Бел – изобретателят на телефона

Днес телефонът е неизменна част от нашия живот и е трудно да си представим какво е било преди това. Зад изобретението, което промени света, стои един шотландец – Александър Бел.
Александър Греъм Бел е роден на 3 март 1847 г. в Единбург, Шотландия. Баща му и дядо му били експерти по механиката на гласа и дикцията, а майка му е била виртуозна пианистка, въпреки че е имала проблем със слуха.
Малкият Александър бил любознателно дете и от ранна детска възраст имал интереси към науката за звуците.
Почти цялата младост на Александър преминала в преподаване и обучение на хора с увреден слух и говор във Великобритания и Канада, където семейството емигрирало през 1870 г., след смъртта на двамата му братя от туберкулоза
 
През 1871 г.  Бел се преместил в Бостън и започнал работа по устройство, което да позволи на телеграфа да изпраща сигнал на няколко различни съобщения, настроени на различни честоти. Намерил финансиране от Томас Сандърс и Гардинър Хъбард.
Александър Греъм Бел
gettyimages
По това време съдбата го срещнала с младия и талантлив електротехник Томас Уотсън, който станал негов сътрудник
След няколко години работа, на 10 март 1876 г. официално бил представен новият „метод за предаване на говор и звуци с помощта на електрически вълни”. Това бил първообразът на телефона. Устройството било изработено от подръчни материали: фуния, дъски, метална чаша с вода, игла и проводник. Изобретението било прието като голям технически напредък, при това донесло и големи финансови печалби.

Александър Греъм Бел умира на 2 август 1922 г. в дома си в гр. Бадек, Канада. В знак на почит към личността му телефонните линии в същия ден били спрени за 1 минута.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/istoriiata-na-aleksandyr-bel-izobretateliat-na-telefona-video-2107904 
Таг Александър Бел изобретателят  телефона

Номофобията – болестта на съвремения човек /

Номофобията – болестта на съвремения човек

Номофобията – болестта на съвремения човек / снимка: БГНЕ
Липсата на мобилен телефон, на сигнал, на паднала батерия или пък на изразходван лимит предизвиква огромен стрес сред хората. Това сочат резултатите от мащабно изследване извършено в САЩ, пише БГНЕС. 
Експертите наричат това стресово състояние “номофобия”, което идва от израза “no mobile” – без мобилен телефон. От този стрес страдат милиони хора по света, като 53 на сто от потребителите на тази услуга направо изпадат в тежко състояние на изнервеност. Хората са станали толкова зависими от мобилните си телефони, че дори самият факт, че са останали с празна батерия започват да изпадат в стресова ситуация. 
48 на сто от жените и 58 на сто от мъжете в САЩ признават, че изпитват напрежение или малка паника когато батерията им е паднала, когато са забравили мобилния телефон у дома или пък когато се намират на място където няма покритие. Всеки втори признава, че никога не изключва мобилния си телефон, защото иска да бъде достъпен по всяко време. Огромното мнозинство от запитаните признават, че изпадат в нервно състояние, когато телефонът им е изключен. 
“Номофобията” обхваща огромна част от хората и поради тази причина експертите препоръчват потребителите винаги да зареждат батериите си навреме и да имат достатъчно лимит в сметката си
от интернет
Таг Номофобията  болестта  съвремения човек /

Хирургия в Древен Египет

От 27.3.-1600г.
Хирургия в Древен Египет - изображение
Нуждите от намесата на хора с познания, свързани с хирургията в Древен Египет са често срещано явление. Поради тази причина египетските медици са добре специализирани в извършването на доста сложни за времето си хирургически интервенции.
Широката употреба на операциите се обосновава доста често с религиозните вярвания и практики, свързани с мумифицирането, което до голяма част включва аутопсия на починалия. Древните лекари имат огромни познания за морфологията на човешкото тялото и доста задълбочени разбирания за функционирането на органите.
Функцията на големите органи са разбрани правилно от египтяните. Те са се ориентирали правилно, че чрез движението си в тялото и органите, кръвта е “пренасяла живота” в хората.
В Саккара е съхранена в добро състояние гробницата на Анкх-Махор, известна като “Гробницата на лекаря”. Нейните стенописи показват как двама пациенти получават грижи, които мога да бъдат възприети като масаж, педикюр или операция. В придружаващия текст към изображенията пациент умолява своя лекар: “Нека да не бъде болезнено”. Ироничният отговор на Анкх-Махор е: “Правя го така, че да ти се иска да ме наричаш, о Царю!”
Във всеки случай, голяма част древните египтяни преживявали хирургичните интервенции. Тела на хора, живели по времето на Старото и Средното царство с ампутирани крайници, с признаци, показващи заздравяване, са били откривани в немалко случаи. Протези, които са доста износени също са били откривани нееднократно.
Причините за тези ампутации не са известни и не фигурират в никой от известните ни до момента египетски медицински текстове, но се предполага, че са се предприемали като терапевтично лечение.
Обрязването в Древен Египет
обрязване
Стенописът, който е единствен по рода си, илюстрира ритуал на обрязване сред подрастващите младежи. На стената са изрисувани йероглифи, твърдящи, че се е използвал мехлем, който се нанасял, за да направи процедурата поносима. Вероятно той е представлявал вид местна упойка. Трудно е да се прецени колко широко е била разпространена практиката на обрязване. Останките от мумиите не са надеждно доказателство за този вид хирургична намеса.
По време на Новото царство Мернептах и Рамзес III са кастрирали и колекционирали гениталиите на убитите им врагове. Липсата на обрязване сред либийците и техните съюзници е многократно споменавано сред египтяните: ” … убитите либийци, чиито необрязани фалоси били взимани”.
Фактът, че египтяните събирали необрязани гениталии като трофеи може да се тълкува като необичайна практика за третиране на египетските врагове.
Младежите, които били решени да се посветят на свещеничеството също били обрязани като част от ритуал на пречистване, включващ и бръснене на цялото тяло. Практиката на обрязването става по-универсална през късния период.
Древните предпочитали каменните скалпели
В древноегипетската хирургична практика се използвали ножове с каменни остриета. Тези, които са изработвани от флинт (утаечен кварц) или обсидиан (естествено вулканично стъкло) често били по-остри и от съвременната хирургическа стомана. За древните египтяни остротата им се равнявала на малко чудо.
Древните лекарите доста биха се поколебали да заменят каменните остриета със сравнително бързо изтъпяващите се метални, изработвани първоначално от бронз, а по-късно на желязо.
Когато се налагала специфична процедура, употребата на металните остриета често била съпроводена с каутиризация (обгаряне на тъканите). Металът се нагрявал до червено, за да може веднага след като се направи разрез, околните тъкани, капилярите и по-големите кръвоносни съдове да бъдат „запечатани“ и да се избегне обилното кървене.
Лечителите в Древен Египет често извършвали операции и лекували рани. Папирусът на Едуин Смит, датиран около 1600 г. пр. Хр. съхранява съвети за зашиване на рани с игла и конец. В първите дни мястото се налагало със сурово месо, защото се вярвало, че има кръвоспиращ ефект, а след това се прилагали растителни марли, попиващи отделяните секрети.
Вместо бинт се използвали чисти ленени превръзки. Ако хирургичната рана не заздравявала добре като лекарство се прилагал пчелен мед, смесен с билки. Това средство има абсорбиращи, бактерицидни и подсушаващи раната свойства.
Друг вид медикамент срещу големи изгаряния се правил от кърма, клей от акация и овча козина. Антибиотиците не били познати на египетските лекари, но прилагали каша от плесенясал хляб, а като антисептици прилагали смеси от тамян, вино от фурми, терпентин и клей от акация.
Анестезията за хирургичните процедури се правила от опиум и билката, наречена черен блян. Местна упойка се приготвяла от вода и винен оцет. Смесвали се върху мемфисов камък (мрамор). Инициирала се химична реакция, при която се отделял въглероден диоксид, имащ изстудяващи свойства.
Древните предпочитали каменните скалпели
обсидиан
Древните хирурзи от Египет ползвали заострени или обли скалпели, ножици, медни игли, форцепси, лъжици, куки, сонди и щипци. С тръстикови стебла се премахвали сраствания, абсцеси и кисти на пикочния канал. Били наясно, че кистите следва да бъдат отстранени, за да не се появят отново.
Трепанациите се практикували в немалко ранни култури, сред които и египетската, но за съжаление не са открити медицински папируси, описващи процедурата. Извършвали са се с чук и длето. Открити са само 14 черепа, свидетелстващи за инвазивната хирургическа интервенция. Някои от тях били изцяло или частично заздравели, което показва сравнително високия процент преживяемост.
 https://history.framar.bg/%D1%85%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82
Таг Хирургия   Древен Египет

Рудолф Щайнер: Следващото поколение изплаща

злите и покварени мисли на предишното… в болести!

д-р Рудолф Щайнер

...Който може да погледне в духовния свят, знае, че всичко, което съществува външно материално, има духовен произход, произлиза от духовното. Няма нищо веществено, което да не произлиза от духовното. Така здравето и болестите на хората също произлизат от душевната им нагласа, от техните мисли. Изцяло важи поговорката: Каквото мислиш днес, това ще бъдеш утре. Трябва да сте наясно, че когато една епоха е имала зли, покварени мисли, следващото поколение и следващата епоха трябва да ги изплащат физически. Смисълът на поговорката е, че греховете на бащите[1] си отмъщават до четвърто коляно. Не безнаказано хората от 19-ти век започват да мислят така грубо материално, да отвръщат разума си от всичко духовно. Това, което хората са мислили тогава, ще се изпълни. И не сме така далеч от времето, когато сред човечеството ще се появят странни болести и епидемии! Това, което наричаме нервност, ще приеме тежки форми най-късно след половин столетие. Както някога в Средновековието е имало чума, холера и проказа, ще се появят епидемии, обхващащи душевния живот, болести на нервната система в епидемични форми. Това са истинските следствия на обстоятелството, че на хората им липсва духовният жизнен център. Където съществува съзнание за този духовен жизнен център, човекът ще бъде здрав под влиянието на здравословен, истински мъдър мироглед. Но материализмът отрича душата, отрича духа, изпразва човека, насочва го към периферията, към неговото обкръжение.
 
 
Вода и капка
Рудолф Щайнер
Събр. съч. 96 Първоначални импулси на науката за духа, стр. 19
https://med.anthrobg.net/bg/node/139
Таг Рудолф Щайнер поколение злите мисли болести

Хермес Трисмегист

Не бива да свеждаме Природата просто до някакви фундаментални Същности от типа на елементарните частици или полета; трябва да я проумяваме изцяло в нейната самодостатъчност. В крайна сметка Вселената е безпределна мрежа от взаимосвързани събития.Нито едно от свойствата на която и да било част от тази мрежа не е елементарно и фундаментално;всички те отразяват свойствата на другите й части. Затова Вселената не може да се разглежда като ансамбъл от Същности, които не се поддават на по-нататъшен анализ и са априорно зададени. 
Бог е Безпределност и затова всички съждения за Него неизбежно ще се превърнат само в Негови ограничения. Опознатият Бог би престанал да бъде Бог.Пълното опознаване на Непознаваемото ще означава край на Еволюцията. Можем да достигаме само до Неговите различни аспекти и отделни проявления.Неговото Величие и Красота не могат да се поберат нито в нашето ограничено Съзнание, нито в нашите представи и термини, затова Той винаги остава в пределите на непознатото и неизразимото, велика и непостижима Тайна. 
„Вместо естествения стремеж, хората предпочитат несъответните крайности. Космосът не търпи неравновесие. Хаосът отстъпва под натиска на силите на равновесието, но същият закон трябва да важи и за живота изобщо.Ние сме Микрокосмос и сме длъжни да се съобразяваме с всички условия на Макрокосмоса.“
https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
Таг Хермес Трисмегист 

Произходът на пространството и времето

  
Много изследователи смятат, че физиката няма да бъде завършена, докато не успеят да обяснят поведението на пространството, времето и техния произход.
„Представете си, че един ден се събуждате и разбирате, че живеете в компютърна игра. Ако това е така, тогава всичко наоколо, целият триизмерен свят е само илюзия, информация, кодирана на двуизмерна повърхност“, казва физикът Марк ван Раамсдонк от университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада.
 
Това би направило цялата наша Вселена с трите ѝ пространствени измерения един вид холограма, чийто източник се намира в нисшите измерения.
Този „холографски принцип“ е доста необичаен за теоретичната физика. Но Ван Раамсдонк е член на малка група изследователи, които смятат, че е това е съвсем нормално. Просто нито един от стълбовете на съвременната физика – нито общата теория на относителността, която описва гравитацията като изкривяване на пространството и времето, нито квантовата механика – може да обясни съществуването на пространството и времето. Дори теорията на струните, описваща елементарните нишки енергия, не може да направи това.
Ван Раамсдонк и колегите му са убедени, че е необходимо да дадем конкретна представа на понятията пространство и време, дори толкова нелепо като холографията. Те твърдят, че радикалното преосмисляне на реалността е единственият начин да се обясни какво се случва, когато безкрайно плътната сингулярност в центъра на всяка черна дупка изкривява пространство-времето до неузнаваемост. А и то ще помогне да се обединят квантовата теория и общата теория на относителността, което теоретиците се опитват да постигнат вече не едно десетилетие.
 
„Всичките ни опити свидетелстват, че вместо две полярни концепции на реалността трябва да бъде намерена една цялостна теория“, обяснява Абей Аштекар, физик от Пенсилванския университет в Юнивърсити парк.
Гравитацията като термодинамика
Но за какво са всички тези опити? И как да намерим самото „сърце“ на теоретичната физика?
Редица поразителни открития, направени в началото на 70-те години, навеждат на мисълта, че квантовата механика и гравитацията са тясно свързани с термодинамиката.
През 1974 г. Стивън Хокинг от Кеймбриджкия университет е установил, че квантовите ефекти в Космоса около черна дупка могат да доведат до изхвърляне на лъчение с висока температура. Други физици бързо отбелязали, че това явление е доста общо.
 
Дори в съвсем празно пространство астронавтът, изпитващ ускорение, ще усеща около себе си топлина. Ефектът е прекалено малък, за да бъде забелязан в случая с космически кораб, но само по себе си предположението изглеждало фундаментално. И ако квантовата теория и общата теория на относителността са правилни (което се потвърждава от експерименти), то лъчението на Хокинг наистина съществува.
След това последвало второ ключово откритие. В стандартната термодинамика обектът може да излъчва топлина само поради намаляване на ентропията, количеството квантови състояния в него. Същото е и с черните дупки – още преди появата на доклада на Хокинг през 1974 година Джейкъб Бекенщайн от Еврейския университет в Йерусалим предположил, че черните дупки притежават ентропия.
Но има разлика. В повечето обекти ентропията е пропорционална на броя на атомите в обекта, а значи и на обема. Но ентропията на черната дупка е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията – граница, от която дори светлината не може да избяга. В тази повърхност сякаш е кодирана информацията за това, което е вътре (точно както двуизмерните холограми кодират триизмерно изображение).
През 1995 година Тед Джейкъбсън, физик от Мерилендския университет в Колидж парк, е комбинирал тези две открития и е установил, че всяка точка в пространството се намира на малък „хоризонт на черна дупка“, който също се подчинява на пропорцията ентропия–площ. Дори уравненията на Айнщайн удовлетворяват това условие (естествено, физикът е оперирал с термодинамични понятия, а не с пространствено-времеви).
 
„Възможно е това да ни позволи да разберем повече за произхода на гравитацията“, казва Джейкъбсън. Законите на термодинамиката се явяват статистически, затова неговият резултат позволява да се предположи, че гравитацията също е статистическо явление (микроскопично приближаване към невидимата съставка на пространство-времето).
През 2010 година тази идея стигнала още по-далече. Ерик Верлинде, специалист по теория на струните от университета на Амстердам, установил, че статистическата термодинамика на пространство-времевите съставки може да даде тласък на закона на Нютон за гравитационното привличане.
В друга работа Тану Падманабхан, космолог от Междууниверситетския център по астрономия и астрофизика в Пуна, е показал, че уравненията на Айнщайн може да се препишат във форма, идентична на законите на термодинамиката, както и много други алтернативни теории на гравитацията. Днес Падманабхан работи над обобщението на термодинамичния подход, опитвайки се да обясни произхода и величината на тъмната енергия – тайнствена космическа сила, ускоряваща разширението на Вселената.
Изключително трудно е да се проверят емпирично подобни идеи, но не е невъзможно. За да разберем дали пространство-времето се състои от отделни компоненти, може да се проведе наблюдение на задръжката на фотоните висока енергия, пътешестващи към Земята от далечни космически обекти – като свръхнови и гама-взривове.
Джовани Амелино-Камелия, изследовател на квантовата гравитация от Римския университет, и колегите му открили намеци именно за подобни задръжки на фотоните, идващи от гама-изригване. Както казва изследователят, резултатите не са окончателни, но групата планира да разшири своето търсене, за да фиксира времето на движение на неутрино с висока енергия, създавани от космическите събития.
„Ако теорията не може да бъде проверена, то науката за мен не съществува. Тя се превръща в религиозни убеждения, които не представляват никакъв интерес за мен“, казва физикът.
Други физици се концентрират върху лабораторните изпитания. През 2012 г. например изследователите от Виенския университет и Лондонския имперски колеж провели настолен експеримент, в който микроскопични огледала се преместват с помощта на лазери. Те твърдели, че пространство-времето в Планков мащаб ще доведе до изменение на светлината, отразена от огледалото.
Примкова квантова гравитация
Дори ако термодинамичният подход е верен, той така или иначе нищо не казва за фундаменталните съставки на пространството и времето. Ако пространство-времето представлява тъкан, то какви са нейните нишки?
Един от възможните отговори е съвсем буквален. Теорията на примковата квантова гравитация, която издигнали в средата на 80-те години Абей Аштекар и колегите му, описва тъканта на пространство-времето като растяща паяжина от нишки, които носят информация за квантуваните полета и обемите области, през които те преминават.
Отделните нишки от мрежата трябва, в крайна сметка, да образуват примки. Оттук идва и наименованието на теорията. Вярно, тя няма нищо общо с доста по-известната теория на струните. Последните се движат около пространство-времето, като нишките всъщност са пространство-времето, а информацията, която те носят, определя формата на пространство-времевата тъкан около тях.
Примките са квантови обекти, но те също определят минималната единица за площ и в голяма степен по такъв начин, както и обикновената квантова механика, определят минималната енергия на електрона във водородния атом. Опитайте се да поставите допълнителни нишки на по-малка площ и те просто ще се откъснат от останалата мрежа и няма да могат повече да се свързват с нищо.
Те сякаш изпадат от пространство-времето.
Минималната площ е добра с това, че примковата квантова гравитация не може да свие безкрайно количество криви в безкрайно малка точка. Това означава, че тя не може да доведе до тези особености, когато уравненията на Айнщайн се рушат – в момент на Голям взрив или в центъра на черни дупки.
Възползвайки се от този факт, през 2006 година Аштекар и колегите му представили серия модели, в които обърнали времето назад и демонстрирали това, което е било преди Големия взрив. С приближаване към фундаменталния предел на размера, продиктуван от примковата квантова гравитация, силата на отблъскване разкрила и фиксирала сингулярност, превръщайки я в тунел към Космоса, предшестващ нашия.
Родолфо Гамбини от Републиканския университет на Уругвай в Монтевидео и Хорхе Пуйин от Университета на Луизиана в Батон Руж представили аналогични модели, но вече за черните дупки. Ако се движим дълбоко в сърцето на черната дупка, то можем да открием не сингулярност, а фин пространствено-времеви тунел, водещ в друга част на Космоса.
Примковата квантова гравитация не е пълноценна теория, тъй като не съдържа никакви други сили. Освен това физиците тепърва трябва да покажат как се е „получило“ пространство-времето от информационната мрежа.
Но Даниеле Орити, физик от Института за гравитационна физика „Макс Планк“ в Холме, се надява да намери вдъхновение в работата на учените, представящи екзотични фази материя, която извършва преходите, описани от квантовата теория на полето. Орити и колегите му търсят формули за описание на това как Вселената е могла да премине аналогични фази от набор дискретни примки към плавно и непрекъснато пространство-време.
Причинният ред
Разочарованията са накарали някои изследователи да се придържат към минималистична програма, известна като теория на причинния ред. Основана от Рафаел Соркин, теорията постулира, че строителните блокчета на пространство-времето са прости математични точки, свързани или с миналото, или с бъдещето.
Това е „скелетна“ представа за причинността, която твърди, че по-ранно събитие може да повлияе на по-късно, но не обратното. В резултат мрежата като растящо дърво се превръща в пространство-време.
„Пространството се появява от точка по същия начин, както температурата излиза от атома. Няма смисъл да говорим за един атом, стойността се крие в голямото им количество“, казва Соркин, физик от Института по теоретична физика „Периметър“ във Ватерло, Канада.
В края на 80-те Соркин използвал тази структура, за да представи броя на точките, които трябва да включва Вселената, и стигнал до извода, че те трябва да са причина за малка вътрешна енергия, която ускорява разширението на Вселената. Няколко години по-късно откриването на тъмната енергия потвърдило догадките му.
„Хората често мислят, че квантовата гравитация не може да прави проверяеми предсказания, но това е именно такъв случай – казва Джо Хенсън, изследовател на квантовата гравитация от Лондонския имперски колеж. – Ако стойността на тъмната енергия е по-голяма или я няма съвсем, тогава теорията на причинния ред би била изключена.
Причинна динамична триангулация
Едва ли ще се намерят доказателства, но теорията на причинния ред е предложила няколко други възможности, които може да се проверят. Някои физици са открили, че доста по-удобно е да се използва компютърно моделиране.
Идеята, издигната в началото на 90-те години, се състои в апроксимация (приближение – б.р.) на неизвестни фундаментални компоненти с малки парчета обикновено пространство-време, оказващи се в кипящото море на квантовата флуктуация, и наблюдението как тези късчета спонтанно се обединяват в по-големи структури.
„Първите опити за апроксимация на неизвестните фундаментални съставки с малките парчета обикновено пространство-време са били неуспешни. Строителните блокчета на пространство-времето са били прости хиперпирамиди, четириизмерни прототипи на триизмерните тетраеди, а предполагаемо съединение им позволило свободно да се комбинират.
В резултат се е получила серия странни „вселени“, в които е имало прекалено много измерения (или прекалено малко), част от тях е съществувала сама по себе си, а друга се е разрушила. Това е бил опит да се покаже това, което ни заобикаля. В края на краищата измерението време не прилича на трите измерения на пространството.
Ние не можем да пътешестваме назад и напред във времето, затова визуализацията е била изменена с отчитане на причинността. Тогава сме открили, че пространствено-времевите късчета са започнали да се събират в четириизмерни вселени със свойства, подобни на нашата“, казва Рената Лол, физик от университета на Неймеген, Нидерландия.
Интересно е, че моделирането също намеква, че скоро след Големия взрив Вселената е преминала през младенческа фаза само с две измерения – едно пространствено и едно времево. Това заключение е било направено независимо от опитите да се получи уравнение за квантовата гравитация и дори независимо от тези, които смятат, че появата на тъмната енергия е признак за това, че в нашата Вселена се появява четвърто пространствено измерение.
Холография
Ван Раамсдонк е предложил съвсем друга представа за появата на пространство-времето, основана на холографския принцип. Холограмоподобният принцип за това, че при черните дупки цялата ентропия се намира на повърхността, е бил представен за първи път от Хуан Малдасена, привърженик на теорията на струните от Института за напреднали изследвания в Принстън.
Той е публикувал своя модел на холографска Вселена през 1998 година. В този модел триизмерният „интериор“ на Вселената включвал в себе си струни и черни дупки, управлявани изключително от силата на тежестта, докато нейната двумерна граница имала елементарни частици и поле, подчиняващи се на обичайните квантови закони, а не гравитация.
Хипотетичните жители на триизмерното пространство никога не биха видели тази граница, защото тя би била безкрайно далече. Но това не влияе на математиката – всичко, което се случва в триизмерната Вселена, може да бъде еднакво добре описано от уравнения в случай с двуизмерна граница, и обратното.
През 2010 година Ван Раамсдонк обяснил заплитането на квантовите частици на границата. Това означава, че данните, получени в едната част, неизбежно ще се окажат на другата. Той открил, че ако всяка частица се заплита между две отделни области на границите, тя неотклонно се движи към нула, затова квантовата връзка между тях изчезва, триизмерното пространство започва бавно да се дели (като клетка), докато не прекъсне последната връзка.
По такъв начин триизмерното пространство се дели отново и отново, докато двуизмерната граница остава „на връзка“. Ван Раамсдонк е заключил, че триизмерната вселена върви рамо до рамо с квантовото заплитане на границата.
Това означава, че в известен смисъл квантовото заплитане и пространство-времето са едно и също
https://megavselena.bg/proizhodyt-na-prostranstvoto-i-vremeto/
Таг  пространството   времето

УСПЯВАШ, АКО МАЙКА ТИ Е СТРОГА

Всяко ново поколение се е различавало от предшестващите. Но никога преди тази разлика не е била така драстична, както днес. Сегашните деца имат с нищо неограничаван достъп до най-нови технологии. Като истински факири те боравят със смартфона и джойстика за видеоигрите, сърфират из всевъзможни сайтове и с лекота се оправят в света на всевъзможните приложения.
Но силни в едно, те са безпомощни в безброй други области, за разлика от децата отпреди две-три десетилетия например.
Те не са в състояние да управляват поведението си, да контролират емоциите си, да общуват. Цената, която плащат с почти денонощното си присъствие в мрежата е завишена тревожност, депресии, дефицит на вниманието, хиперактивност, некомуникативност…
Повечето от тях не знаят важни неща от общочовешката култура, които познаваха връстниците им в миналото.
А още по-тревожното е, че те и не искат да ги узнаят – убедени са, че не са им необходими, та да се откъсват от любимите си дигитални джаджи.
Как да възпитаваме децата си днес? Как да им помогнем да развият у себе си качества, които ще са им необходими утре, за да оцеляват?
Защото никой няма да ги чака тогава да ги придобиват – конкуренцията за все по-малкото работни места ще е безмилостна и ще печели само най-подготвения за нейните изисквания.
Но се оказва, че има все пак един секрет за това: майката да е строга.
Изследване, осъществено в Университета на Есекс (една от водещите академични институции във Великобритания) показва, че децата на строгите майки наистина са по-успешни. И обратното – успелите в живота хора са имали строги майки. В проучването са били обхванати над 15000 деца на възраст 14-15 години за периода от 2004 до 2010 г.
Децата, спрямо които майките са били взискателни, са били много по-уверени в себе си, целеустремени, настойчиви. Те успешно са завършвали образованието си и са получавали добра работа.
Не познавам родни проучвания на тази тема, но съм убеден: същото правило действа и у нас.
Децата, чиито майки са взискателни, със сигурност ще постигат целите си. И обратното – майки, които задоволяват всякакви капризи на децата си им осигуряват много проблеми, когато те пораснат.
Но защо децата на строгите майки успяват, а другите, които всячески глезят децата си обикновено се провалят? Какво знаят и какво правят строгите майки, което е неизвестно за другите?
Учат децата си на труд
Строгата майка е наясно, че детето трябва да има свои задължения у дома – да поставя прибори на масата за вечеря, да изнесе боклука, да и помага при почистването на дома… Така то се чувства част от общия екип, наречен семейство. И внася свой принос в неговото нормално съществуване. Детето придобива чувство за собствено достойнство и се научава да цени и да пази порядъка и имуществото. Не само у дома, но и извън него – в обществените пространства.
Тя няма да реши задачите вместо детето си
От личен опит зная, че с всяка година се увеличава броя на учениците/студентите, които не идват на занятия, имитират учене, пасивно присъстват в часове без да проявяват интерес към това, което им се предлага, явяват се неподготвени на изпити…
Немалка част от тях не проявяват никакъв интерес към своя утрешен ден – те искат да консумират настоящето: да харчат пари, да купонясват, да се радват на дните си. А бъдещето освен, че е непредсказуемо, е и толкова далечно… Когато дойде, тогава ще му мислят!
Строгата майка няма да допусне детето и да бяга от училище, нито пък да пренебрегва учебните си занимания. При нея не минава номера: “Аз не мога това да направя”.
Тя знае – съгласи ли се да изпълнява задълженията му, то тя го прави безпомощно за живота утре. Формира човек, който се предава при първото сериозно изпитание. Готованец, не способен да свърши нищо самостоятелно.
Вместо това тя обяснява на детето, че е невъзможно да имаш благата, които желаеш, ако не си дисциплиниран.
Ако не се отказваш от някои неща, в името на голямата цел, която искаш да постигнеш. Ако не си трудолюбив и безкрайно любознателен, открит към новото.
Подготвя го да не се страхува от провала
Не са малко родителите, които са свръхчувствителни към провал на детето. Те правят всичко възможно, за да го опазят от рискове. Но ако детето не среща трудности, как ще се научи утре да се справя с тях в живота?
Строгата майка ще обясни на детето си, че животът не е идеален, за разлика от показваното във филмите. В него има и трудни моменти, има успехи, но и провали.
Всяка постигната цел обикновено е съпроводена с немалко поражения. Но така хората изграждат борбен характер, откриват подходи, които не водят до желаните резултати.
Тя го учи, че не трябва да се предаваш, а да търсиш нови решения на проблема, пред който си изправен. Да приемаш спокойно лошите новини, да разбираш, че промените и трудностите са съвсем естествено нещо в живота на човека.
Конфуций – легендарен китайски мислител и философ, приживе признат за “учител на 10000 поколения”, ни е оставил и тази мъдра сентенция:
– Величието не е в това да не падаш, а да ставаш всеки път, когато си паднал!
Строгите майки помагат на детето си да усвои тази велика истина. Като му позволява да пада и да става, тя му помага да разбере на какво е способно. Научава го на издръжливост. И на това – никога да не се предава!
Източник: https://www.streetwatch.bg/ 
 https://studyabroad.bg/curiosity/%d1%83%d1%81%d0%bf%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%88-%d0%b0%d0%ba%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%b0-%d1%82%d0%b8-%d0%b5-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b3%d0%b0/
Таг майка строга

РЕЦЕПТИ

Крехко мариновано цяло свинско бонфиле на фурна

Рецепта на деня: Крехко мариновано цяло свинско бонфиле на фурна

Необходими продукти:

  • 400 г свински бонфилета;
  • 2 с.л. зехтин;
  • 1 с.л. соев сос;
  • 1 с.л. кленов сироп;
  • 1 с.л. лимонов сок;
  • 1 ч.л. куркума;
  • 1 скилидка чесън;
  • 1 ч.л. сладък червен пипер;
  • 1 ч.л. суха мащерка;
  • лют червен пипер;
  • черен пипер;
  • сол.

Начин на приготвяне:

Свинските бонфилета се почистват.

Зехтинът, соевият сос, кленовият сироп и лимоновият сок се разбъркват. Добавят се стритата скилидка чесън и подправките – куркума, сладък червен пипер, лют червен пипер, черен пипер, мащерка и сол на вкус.

Месото се оставя да се маринова за поне 2 часа.Тава се намазнява леко. Свинските бонфилета се слагат в нея. Тавата се покрива с алуминиево фолио и ястието се пече в загрята на 180 градуса фурна за около 35 минути. След това се допича за още 5 минути – без фолио,  

Бутер тиквички с бекон

 Рецепта на деня: Бутер тиквички с бекон - 1

Необходими продукти:

  • 1 тиквичка;
  • 150 г бекон;
  • 300 г бутертесто;
  • 1 жълтък;
  • сол;
  • чубрица.

Начин на приготвяне:

  1. Тиквичката се нарязва по дължина на пръчици. Бланшира се за 1-2 мин в подсолена вряща вода, като се внимава да не се начупи.
  2. Беконът и тестото се нарязват на тънки лентички с широчина около 2 см.
  3. Около всяко парче тиквичка се навиват спираловидно лентичка бекон и лентичка тесто.
  4. Най-лесно става, като се сложат една до друга двете лентички, така че беконът леко да застъпва ръба на тестото и тиквичката се търкаля по тях.
  5. Нареждат се върху хартия за печене.
  6. Намазват се с жълтък, разбит с малко чубрица. По желание може да се сложат и други подправки.Пече се в загрята фурна до златисто (в моята фурна – около 30 мин на 200 градуса), пише gotvach.bg.

 от рецепти