Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

БРАКЪТ КАТО ЦЕННОСТ В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Българското семейство преминава през различни трансформации  през отделните  исторически периоди и играе основна роля в запазването на
българския   род и култура. България, принадлежи към европейските народи,
но българското семейство, и по-конкретно това на Средновековието и
Следосвобожденска България носи своите специфики и е доста по консервативно от северно европейското семейство.
Сведенията за най-ранните форми на семейството в българските земи са оскъдни. Славяните носят със себе си матриархат и задругата, формират задруги, семейни общини и по-големи групи, в което участват семейства от няколко   поколения, които колективно стопанисват средствата за производство и продуктите за потребление 
Задругата се определя като предна степен на семейството, което възниква на основа на груповия брак ,към отделното семейство на съвременния свят.
В средновековна България формите за сключване на брак са представени от М. Арнаудов като кражба на жената, купуване на жената и приставане. Християнизацията поставя по-официално свързване и акцент върху отделни права и задължения за мъжа и жената. Според Хаджийски основните чувства между мъжа и жената са съпружески дълг, преданост към взаимните интереси, приятелство, взаимна подкрепа при създаването на деца.
Често жената има ръководна роля и е в позиция на дирижиране на всички семейно-битови въпроси, ако мъжът е в чужбина. Възпитанието на децата,  създаване на атмосфера на задушевност, топлина и любов се приемат като задължения на жената.
 https://ejournal.vfu.bg/en/pdfs/Ganka_Ivanova.pdf
таг бракът, българска, култура, българско, семейство

ПОНИЧКИТЕ

По-възрастните читатели сигурно помнят “потребителските” еднодневни екскурзии до пограничните румънски градове в Голямата криза след Промените. Народът на Добруджа масово се юрна на север хем нови хоризонти да види, хем да си купи нещо за хапване или някаква дрешка от спестените социалистически левчета. И понеже държавата вече я нямаше, хитри и предприемчиви бели и мургави българи набързо се окопитиха за луда печалба и организираха ежедневния трафик със своите мини бусчета или раздрънкани москвичи и лади.

Да си призная и аз не останах встрани от тази транспортна еуфория, защото и моето семейство се бореше с кризата на празните магазини и рафтове. Направих няколко курса до Галац, Тулча и Констанца с наши семейни приятели. Не помня вече какво сме пазарували като алъш-вериш, понеже всеки носеше нещичко за продажба или размяна на стока срещу стока, както е било в далечната древност.
Случката, която се е запаметила в моята биологична памет, като доста емблематичен спомен, е от едно завръщане с ферибота от Галац. Преди да се кача с колата на платформата, взех си от павилиончето топли понички. След мен на опашката се беше наредила лека кола с Добричка регистрация – баща, майка и две деца на около 7 и 12 години. Момичето беше по-малкото дете. Като ме видяха с поничка в ръка да закусвам прав до колата, на децата изглежда внезапно им се приискало от моята закуска и майката изтича обратно до павилиончето да им купи по две-три понички… Направи ми впечатление, че докато момчето лакомо заръфа своята закуска, момичето я огледа смръщено, дори гнусливо, и на висок глас каза:
Мамо! Ама как може тия румънци да правят понички от черно брашно!? Майката беше влязла в чакащата кола и май не чу въпроса. Тогава момчето, като видя, че сестричката му още оглежда поничките си от всички страни, подкани я с пълна уста:
Хайде яж, лапай, ако си гладна! Много питаш!
- Що да не питам? – наежи се момичето на брат си. – Искам да знам… Ти пък като много знаеш… ти ми кажи, защо румънски те понички са черни?
Защото… Абе, и да ти го кажа, малка си още, няма да го разбереш… Момичето най-после беше захапало своята поничка. Тупна ядовито с крак по земята, преглътна хапката си и отговори, видимо засегната:
Брееей!… Малка съм била!… А кой от двама ни знае наизуст докрай стихотворението ,,Опълченците на Шипка”? А? – Добре, добре! – вдигна театрално ръце в знак на помире ние братчето: – Виждам, че изведнъж си пораснала…
Кажи ми тогава, защо техните понички са черни? – върна се пак на въпроса си малката питанка.
Слушай тогава, щом искаш да знаеш!… Ако Добруджа беше цялата наша, българска, както е било някога, всички понички щяха да бъдат бели! Разбра ли го?
- Малко… А защо Добруджа не е цяла?
Не знам!… Яж си поничката, ще изстине!… Голяма питанка си! Но като видя, че няколко души с интерес следяха разговора на двете деца, момчето, може би за да се похвали с историческите си знания, допълни: Питай великите сили, защо Добруджа не е цяла?
Отговорът на брат й май не й се хареса, защитно последва уточнение:
Ти откъде го знаеш? Виждал ли си тия… велики сили? Зная го… Това е история… Пише го в нашите учебници!
А, кой пише такива… глупави учебници? Земята може ли да се дели, за да правят от нея черни и бели понички? След последното питане на малката Бърборана последва спонтанен смях и кратки, одобрителни коментари от групата на чакащите да се вдигне бариерата на ферибота.
- Абе тия деца… тия наши деца – помъчи се да надвика гласовете някакъв ухилен господин – се раждат готови политици за парламента, бе!
- Не политици, а патриоти! – допълни друг глас.
Румънският полицай, който мълчаливо си седеше на стола и внимателно слушаше разговора на двете деца, само се усмихна. Той може би разбираше малко или добре български, затова се усмихна. После като чу звънеца от капитанския мостик, вдигна бариерата.
 Планимир Петров
таг поничките, промените, Добруджа

Много често допускани досадни и дразнещи грешки

  • “дЕкан” или ”декАн” - съгласно правоговорния речник ударението е на А! Изговарянето на “дЕкан” е аналогично на “нАука” или “учЕн” – ужасно! Въглеводородът с десет С-атома също се изговаря “декАн”!
    Правилно поставени ударения са още: аптекАр (а не аптЕкар!); антибиотИк (а не антибиОтик!) и т.н.
  • “Отдава” или ”Удава” ? Двата глагола означават съвсем различни неща. Примери: “Той изцяло се ОТдава на работата си” обаче: “Тази работа не му се Удава”; “Тя с готовност се ОТдаде на любимия си”; обаче: “Не ми се Удава да вдяна конеца в иглата” или “Органчната химия все нещо не ми се Удава, въпреки че аз й се ОТдавам с цялата си душа и сърце!”
  • “Взаимствам” - абсолютно погрешен глагол! Правилната дума е ”Заимствам”, защото произлиза от заемам, а не от нещо взаимно… Пример: “Авторът е заимствал (а не “взаимствал”) цели фрази от “Под игото”, за да докаже тезата си.” Или: “Схемите и фигурите са заимствани от учебника на Петров.”
  • “Случва се” - какво значи този безличен глагол?! Ще чуете по радио и телевизия високопарни излияния на фолк-певици от сорта: “Сега работя по един проект, който трябва да се случи до края на годината”; или пък някой министър ще рече: “Тази програма се случва с финансиране от Европейския съюз”. Програмите и проектите не се случват! Те се осъществяват или се провеждат. Случват се случки! Случват се събития. Според тълковния речник още: случвам, несв. и случа, св. – 1. Неочаквано намирам, заварвам. Напр. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки. – 2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време. Случих с добра жена.
  • “често пъти” - абсолютна безсмислица! или казваме само “често” или пък “много пъти”, а може и “много често”. Сравни: “Той често (а не “често пъти”) казваше, че е уморен” или “Той много пъти ми е казвал, че е уморен.”
  • “между впрочем” - отвратителна безсмислица! Между кое всъщност? Имаше някога една тъпа смешка: “Каква е разликата между крокодила?” И отговорът: че е повече дълъг отколкото зелен!… Или казваме само “впрочем” или пък “между другото”. Сравни: “Впрочем той се оказа голям идиот!” (а не “между впрочем”) и “Между другото, той се оказа голям идиот!” Подобна гадост е също “имам НАпредвид”!!! Казва се просто “имам предвид”!
  • Звукът ”уЪ” - напоследък от глезотия или заради криворазбрана мода мнозина, дори разни водещи и “звезди” по телевизията, вместо “Л” изговарят “уЪ” или “Ъу”. Ето няколко ужасяващи примери:
    “Мюзик айдъУ
    “Веднъж, още когато бях много маука…”
    “Този човек е много уош!”
    “Времето в Бъугария ще бъде обуачно” – заслушайте се и ще се убедите колко често се случва (“суучва”?) това !!
    А фамилното име “Лулчев” звучи “Ууучев”… Ужас! Мога да дам хиляди примери. Дали не трябва да въведем нова буква в кирилицата?!
  • http://ochemist.losttribesource.org/pravopis.htm
  • тагhttp://ochemist.losttribesource.org/pravopis
  • Таг досадни, дразнещи грешки. 

Марла Ръниън

Марла Ръниън (1969) Разболява се от т.нар. „синдром на Старгарт“ на 9-годишна възраст и неговото прогресиране я прави практически сляпа. Това не ѝ попречва упорито да следва мечтите си и да стане трикратен шампион по бягане на национални първенства, носител на множество златни медали от олимпиади и изобщо един от най-добрите бегачи в света. Марла се състезава наред с напълно здрави спортисти и ги побеждава. С постиженията си доказва, че хората с увреждания могат да бъдат пълноценна част от обществото и истински победители, стига да го позволят на себе си. 

 https://woman.bg/novini/9-veliki-lichnosti-s-uvrezhdaniya-koito-promeniha-sveta.64660.html

таг  Марла Ръниън,,сляп, „синдром на Старгарт“

РЕЦЕПТИ

 Пълнено печено пиле с кайма и картофи на фурна

Богато пълнено пиле с картофи – Boutique De Kristina

Продукти

1 пиле
250 г кайма
2 картофа
1 ч.л. червен пипер
1/2 ч.л. черен пипер
1 ч.л. чубрица
сол
олио
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват и се сваряват. Нарязват се на дребни кубчета.
Каймата се запържва в тиган с олио, докато се раздроби. Към нея се добавят подправките, картофите и всичко се разбърква много добре. С получената плънка се напълва суровото цяло пиле и се зашива с подходящ конец. Поставя се в дълбока тенджера и се залива с подсолена вода, докато го покрие. Вари се на умерен огън до пълната готовност на месото. След това пилето се изважда внимателно, разшива се, поръсва се с червен пипер и чубрица и се разрязва. Сервира се, декорирано с пресни зеленчуци според сезона.

Коктейлни хапки

Коктейлни хапки за Добре дошли - Рецепти | Gotvach.bg

 продукти

  • франзела - 1 бр.
  • крема сирене - 1 пакетче
  • домати - 1 – 2 по – малки
  • колбаси - парчета кръгъл луканков салам /чоризо/
  • кашкавал
  • Начин на приготвяне

  • Франзелата се нарязва на равни по-тънки филийки. Намазват се с крема сиренето.
    Кашкавалът се нарязва на еднакви кубчета, а доматите на шайби.
    Върху всяка намазана филийка се слагат последователно шайба домат, резен салам и кубче кашкавал.
    Хапките се закрепват с помощта на клечка за зъби и се поставят в хартиените кошнички. Нареждат се в подходяща чиния или поднос.
  • ТАГ  пълнено, пиле, кайма, картофи

 

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса, чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите, нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически, а духовни връзки.Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза. И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н. подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато, от друга страна, съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят. И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната – намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикълът отново стига до Пълнолунието.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи навън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Но по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е моментът на Новолунието… Сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна, а тази страна или „фаза“ е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път – в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.

Няма налично описание на снимката.

Рудолф Щайнер. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството – трета лекция, изнесена в Дорнах, 21 април 1924
ТАГ  Рудолф Щайнер, мистерийна мъдост

Медицината в Древен Египет

 
Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината – Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие” обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.ph


Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар “школи на живота” – едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.

В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата “фармация” идва от pharmaki, което на египетски означава “този, който гарантира сигурност”. “Фармаки” е и едно от 300-те имена на бог Тот.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=309.0
 ТАГ медицината, древен, Египет

Съветската лунна шега

През декември 1968 г. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс стават първите мъже, които обикалят Луната и се завръщат на земята. Но те са първите земни жители, които го правят. Само три месеца по-рано Съветите изпращат капсула „Союз“ да обиколи естествения спътник на Земята, пренасяща голям брой живи същества. Сред тях са две степни костенурки, стотици яйца от дрозофила, различни растения и няколко щама бактерии. Това е едва вторият път, когато космически кораб, изстрелян от земята, достига Луната и първият, който се връща безопасно.
Космическият кораб Zond-5 се подготвя за полет.
Мисията Zond 5 първоначално е била предназначена да превозва екипаж от човешки космонавти около Луната, преди мисията Аполо 8, но поредица от неуспехи с предишни мисии, включително експлозия на стартовата площадка през юли, при която загиват трима наземни работници, принуждава лидерите на съветската лунна програма да преразгледат решението да поставят човек в своите ракети. След дълго обмисляне е решено да изпратят не хора, а полезен товар от различни живи биологични екземпляри.     
Съветските учени избират две руски костенурки, всяка с тегло около 350 грама. Дванадесет дни преди изстрелването двете костенурки са закрепени в превозното средство и лишени от храна и вода. Лишаването от храна е част от патоморфологични и хистохимични експерименти. Друга двойка костенурки, използвани като контролен образец, са държани във вивариум и подложени на подобно лишаване от храна. Биологичният полезен товар включва също яйца от винени мухи, клетки от пшеница, ечемик, грах, бор, моркови и домати, екземпляри от дивия цвят Tradescantia paludosa, три щама от едноклетъчните зелени водорасли Chlorella и един щам от лизогенни бактерии. Целта на изпращането на различни наземни форми на живот е да се тества въздействието на космическата радиация върху тях.
Съветските учени изследват две степни костенурки, които току -що са станали първите земни жители, пътували в друг свят.
Zond 5 стартира на 14 септември 1968 г. от космодрум Байконур. След четири дни пътуване той достигна Луната, веднъж се завърта около нея и се насочва право към земята. На 21 септември капсулата за повторно влизане навлиза в земната атмосфера и се приводнява в Индийския океан, като по този начин става първият космически кораб, който обикаля Луната и се връща на земята. Пътуването обаче далеч не е перфектно. Системата за контрол на положението на космическия кораб се разваля, което кара ракетата да се отклони от траекторията на полета и курсът трябва да бъде коригиран. Когато отново навлиза в земната атмосфера, спускането е твърде внезапно, което би убило всеки човек. Предвидената зона за кацане, която е Казахстан е изменена и това забавя възстановяването на капсулата с 10 часа.
Въпреки злополуките, успехът на Zond 5 успява да накара всички учени от НАСА да изтръпнат, тъй като полета демонстрира, че Съветският съюз е много по-близо до извършването на пътуване до Луната с екипаж. В действителност Съветите все още нямат ракета-носител, която да може да пренесе космически апарат около Луната, с човешки товар, заедно с целия кислород, храна и вода, необходими за поддържане на човешкия живот.
Снимка на Земята, направена от Zond-5 от разстояние 90 000 километра.
Най-големият страх обаче е причинен от малка шега, създадена от съветския космонавт Павел Попович. Той си спомня случката със смях:
В края на 60 -те години се подготвяхме за полет около Луната. По това време изпратихме на Луната така наречените сонди, същите космически кораби „Союз“, но без екипаж в тях. Всяка една от тези сонди трябваше да лети около Луната и да се върне на Майката Земя. Основен проблем беше кацането на сондите. От всички стартирани сонди само една кацна безопасно. Когато разбрахме, че никога няма да стигнем до Луната, решихме да се позабавляваме малко. Бяхме помолили нашите инженери да свържат приемника на сондата директно към предавателя. Тогава лунните мисии се управляваха от командния център в Евпатория в Крим. Когато сондата беше на пътя си около Луната, аз бях в този център. И така, взех микрофона и казах: „Полетът протича нормално, наближаваме повърхността … ”Секунди по-късно докладът ми – идвайки сякаш от космоса – беше получен на Земята, включително и от американците. Американският космически съветник Франк Борман получи телефонен разговор от президента Никсън, който попита: „Защо Попович докладва от Луната?“ Шегата ми предизвика истински смут. След около месец Франк дойде в СССР и бях инструктиран да се срещна с него на летището. Едва беше излязъл от самолета си, той ми размаха юмрук и каза: „Хей, ти, космически хулиган!“
Zond 5 имаше краен успех. Той осъществи първото прелитане около Луната, проведе научни изследвания на космическото пространство близо до Луната и се върна на земята. Двете костенурки са открити живи и е установено, че не са претърпели биологични промени поради полета. Единствената промяна в тях се дължи на глад.
Таг съветска, лунна, шега, Луната
https://naedin.click/moon-prank/

Безкрайната природа

Бог и природата са основните теми на метафизиката.
И природата, и Бог са основните теми на метафизиката, понякога теоретизирани като взаимозаменяеми. https://www.universal-investment.com/en
Безкрайното се отнася до природата и всички нейни части. Спиноза разглежда всички неща като части от едно цяло. Според Спиноза две вещества с различни атрибути нямат нищо общо, защото всяко вещество трябва да бъде само по себе си и да бъде заченато чрез себе си. Това е така, тъй като, както беше посочено по -рано, не може да съществуват две вещества, без те да се различават изцяло по същество. Едно вещество не може да бъде произведено, защото по дефиниция е безкрайно и винаги трябва да съществува. Природата на веществото е, че всеки негов атрибут е замислен чрез себе си. Защото всички тези атрибути винаги са били в природата едновременно. Следователно едно не може да бъде произведено от друго.
По тази логика Спиноза твърди, че тъй като дадено вещество не може да бъде произведено от нищо друго, съществуването трябва да принадлежи на вродената природа. Ако едно вещество е самопричинено, тогава може да има само един и същ атрибут, който е съществуването. Неговият аргумент следва, че всички вещества, притежаващи един и същ атрибут, означават, че всички вещества са безкрайни. Единственото безкрайно вещество, което Спиноза описва, е Бог. Бог е абсолютната безкрайна субстанция. Не може да има друга субстанция от същата природа, защото Бог трябва винаги да е съществувал и ще продължи да съществува за неопределено време. Освен Бог, нищо не може да бъде или да бъде заченато, защото Бог е съществуването на безкрайна субстанция.
https://www.yoair.com/bg/blog/a-philosophers-search-for-infinite-truth-in-metaphysics/
ТАГ безкрайна ,природа, взаимозаменяеми.

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙЧИНА ГРИЖА“

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙЧИНА ГРИЖА“Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни габровски гражданки. Сред учредителките са учителките Мана Попова и Тонка Бойчева, Мария Арнаудова, Мариола Станчева, Мома Станчева, х. Андреица Манафова и др. Организацията приема името Просветно-културно благодетелно общество „Майчина любов“. За председател е избрана енергичната Мария Гаврилова Ганчева. В писмо до градската община настоятелството изяснява подбудите и целите на сдружението. Според него „главното подбуждение“ за създаването на дружеството било „ниското положение на женския пол и простотата, която беше ни обиколила и мислеше ДА ни държи доволно време за свои роби“. Целта му е „ДА спомогне за скромното разпространение на просвещението между женския пол“.

В следващите години организацията се преименува в Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ и развива активна дейност. То поема грижата за наредбата и управлението на девическия пансион при главното девическо училище в града, организира библиотека за жените, закупува книги и учебни пособия и ги раздава на бедни ученички, урежда редовни седмични сказки по различни въпроси, дарява значителна сума за довършване сградата на Априловската гимназия и др. В него членуват 170 жени, а сред най-активните и инициативни членки е учителката в Девическото училище Анастасия Тошева. След Априлското въстание (1876) и по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) дружествените членки демонстрират живо чувство за гражданска отговорност и милосърдие. Те поемат грижата за настаняването и подпомагането на десетки сираци от въстаналите села Ново село, Кръвеник и Батошево, помагат на бежанците, грижат се за ранените в болниците, открити в града по време на войната.
По неизяснени причини след 1878 г. дружеството прекъсва организационния си живот и дейност за един некратък период от време. Възобновява се едва в края на 19. век (ок. 1899), а през 1902 г. (или 1901) отваря Девическо стопанско училище. То обаче не съществува дълго – през 1909 г. учебното заведение е затворено поради „липса на средства“.
Разцветът на дружеството идва през 20–30-те години на 20. век и е свързан с благородните усилия на няколко видни габровски граждани. През 1922 г. начело на настоятелството застава Стефана Богдан Генчева (4 юни 1887, Габрово – 12 ноем. 1978, София). Родена е в семейството на учителя Иван Кожухаров и е сестра на дългогодишния габровски кмет, по-късно министър на правосъдието и търговията Илия Кожухаров. Учи в Габрово, завършва Русенската девичес­ка гимназия. Омъжва се за заможния търговец Богдан Генчев. С прекъсвания е председател на д-во „Майчина грижа“ в продължение на 20 години (1922–1924, 1926, 1929–1944 г.) Това е златният период в историята на организацията. В нея членуват жени от известни габровски фамилии. През 1935–1939 г. дружеството обединява 327 членки, други 50 формират младежката му секция.
Особено място в историята на организацията заема известният габровски индустриалец и щедър филантроп Пенчо Семов (1 май 1875 или 1873, с. Цвятковци, Габровско – 10 юли 1945, Габрово)   През 1917–1918 г. дружеството започва ДА набира средства за откриване на безплатна ученическа трапезария. По този повод П. Семов предоставя 50 хил. лв., с които се учредява благотворителен фонд за издръжка на трапезарията, който носи имената на родителите на дарителя – Бона и Иван Семови. През 1920 г. дарява на „Майчина грижа“ къщата си в Габрово на ул. „Бдянска“, така че през дек. с.г. в нея се настанява трапезарията. За издръжката ѝ ежегодно предоставя по 10–15 хил. лв.
Голямо дарение за трапезарията правят и наследниците на Евдокия Йонкова Калпазанова. В памет на своята майка на 2 дек. 1938 г. те предоставят за ученическите трапезарии на габровските учебни заведения 50 хил. лв. От тях д-во „Майчина грижа“ получава 5 хил. лв. В трапезарията ежедневно се хранят по 30–35 момичета.
В края на 20-те години ръководството на организацията решава ДА търси средства за построяване на собствен дом. На 4 дек. 1930 г. то купува сградата на банка „Съединение“ за 1,110 млн. лв. От тях 600 хил. лв. под различна форма и по различно време са дарени от П. Семов. Жестът отново е в памет на родителите му. Междувременно през учебната 1931–1932 г. дружеството отваря стопанско училище за девойки. Отново със средства, предоставени от П. Семов, над новата дружествена сграда се надстрояват два етажа, предназначени за помещения на учебното заведение. Обзавеждането му, купуването на готварското оборудване, на инструменти за фанфарна музика и др. стават с финансовата помощ на дарителя. За целта общо са изразходвани ок. 800 хил. лв. Новата сграда на училището е осветена на 21 ноем. 1935 г. В знак на благодарност учебното заведение носи името на съпругата на дарителя Радка Семова. През 1937 г. двамата съпрузи даряват на дружеството нови 2 млн. лв., с които се купува прожекционен киноапарат. Той е монтиран в салона и носи значителни приходи, изразходвани за издръжка на училището и за други инициативи на дружеството.
Щедростта на П. Семов и ентусиазмът на дружествените членки тласкат напред развитието на учебното заведение. В него учат 210 ученички, обучавани от 6 учителки и 5 лекторки. Специалните предмети, по които се обучават девойките, са шев, домакинство, бродерия и отглеждане на деца.
Дружеството открива и поддържа и лятно детско игрище.
Членува в БЖС и в СЗДБ.
Извън многобройните еднократни дарения, организацията разполага с приходите на един благотворителен фонд:
Фонд „Радка Х. Пенчо Семова“
Дарител е Пенчо Семов. По повод честването на 70 години от образуването на дружеството през дек. 1939 г. предоставя 100 хил. лв. за създаване на фонд, носещ името на съпругата му Радка Семова (21 ноем. 1884, Габрово – септ. 1958, Габрово) – общественичка. Самата тя симпатизира и активно подкрепя дейността на д-во „Майчина грижа“ и заедно със съпруга си откликва щедро на нуждите му. Патрон на дружественото училище. Съвместно с П. Семов и самостоятелно прави дарения за църкви и манастири, включително за габровския храм „Успение Богородично“, за училищата в Габрово, Пловдив и Варна. След смъртта на съпруга си взема мерки ДА се изпълни дарителската му воля. Носител на орден „За насърчение към человеколюбие“. Репресирана след 9 септ. 1944 г., умира в нищета.
По волята на дарителя приходите от фонда са предназначени за подпомагане на прилежни ученички от дружественото стопанско училище.
Организацията продължава ДА съществува до 1952 г., когато е принудена ДА се слее с Околийския комитет на ОФ. Киното става собственост на Националния съвет на ОФ, а по-късно е одържавено.
През ноем. 1992 г. група бивши членки на дружеството и други техни симпатизантки го възстановяват. Приет е устав. Организацията развива благотворителна и културно-просветна дейност. Към нея са учредени два нови дарителски фонда: „Хаджи Радка Пенчо Семова“ (дарител е синът ѝ Пенчо П. Семов) и „Стефана Богдан Генчева“. Със средства от първия се предоставя еднократна годишна помощ, а от втория се подпомагат даровити деца.
 http://daritelite.bg/zhensko-blagotvoritelno-druzhestvo-maychina-grizha/
ТАГ женско, благотворително, дружество, Майчина грижа, Пенчо Семов