Author Archives: admin

About admin

Член съм на Съюза на журналистите в България, Съюза на независимите български писатели. Автор съм на шест книги в книжен формат и 17 в интернет. Аз съм главен редакто на вестник Сияние, председател на Съюз "Духовно възраждане - България", с национално движение "Туй що е българско, се е наше" и на международна организация УРИ.

ПЪТЯТ НА ДУШАТА

Снимка 1

Дарина Шентова
 ДУШАТА                                                             Душата пътува в човека да търси човека, пътува и в света, и в космоса, пак да търси човека - ще рече себе си - тъй както го прави Диоген в бъчвата, както го прави питагореецът в мистерията или поклонникът в храма на оракула…
 През втората половина на двадесети век за учениците в България се списваше литературно списание Родна реч. Нарочна рубрика Първи стъпки поместваше творби от ученици. През пролетната ваканция на семинар в София именити поети се срещаха с прохождащи автори. На такава среща през 1969 година, в един личен и добронамерен разговор с отговорен поет, преводач и редактор, Лила невероятно, ала фактически чу, макар и произнесено с известна доза извинение: днес думата „душа“ звучи, как да кажа, някак старомодно…
         Не че Лила беше наясно какво е душата. Макар да бе я споменала в стих, едва ли Лила беше в състояние да обсъжда какво е душата… Но все пак, Поетът бе  казал Душата ми е стон, нали? И Лила го беше прочела! Така че за нея душата не бе без значение като дума, като понятие – и нещо повече – като чувство… Откакто проходи на училище, Лила бе узнала какво, кое може да издаде стон – както при вятър ечи, Балкан стене. Самият Балкан може да стене, издавайки стон след стон… по някаква важна и достатъчно силна, мощна причина, не на шега! Това Лила го знаеше.
ОРФЕЙ И ДУШАТА
През третата, египто-халдейска културна епоха, висок посветен, учител от бялата ложа, се внедрил на земята в Тракия, за да подготви почвата за гръцките мистерии от следващата, четвърта, гръко-римска епоха. По това време той имал задача да подпомага развитието на хората, като въздейства на човешката сетивна душа чрез звук, песен и тон – музициране, нямащо нищо общо с това, което познаваме и каквото дори не можем да си представим! Музициране – пряк израз на Светлината – струящото Слънце от Небесата…
По-късно наречен Орфей, той привеждал сетивната душа на човека в досег и съприкосновение с нещо далечно, бъдещо, предстоящо и все още непроявено –  със съзнателнатадуховната му душа. Благодарение на това благословено въздействие в петата епоха (сега), сме добили способност да мислим логически…
При първото си въплъщение Посветеният с ранг Бодисатва не влязъл в противоречие с предоставеното му физическо тяло. То все още било достатъчно гъвкаво. Трагедията започва при по-късните въплъщения, когато част от духовността му вече не била в състояние да се вмести в едно физическо тяло… За да изпълни своята мисия, тази индивидуалност, назована Орфей или Син Аполонов, влязла в образ и действия страдалческо-жертвени, втъкани в килим от легенди и митове…
Постепенно Съдбата Орфеева става Съдбата Човешка. Сродна с духа, Душата не може цялостно да се внедри в минералното. На мъжкото физическо тяло съответства женско етерно и нея митът назовал Евридика. Според легендата Орфей, син на муза (духовното) и тракийски бог на реките (земното), трябвало да загърби любимата Евридика в царството на Хадес (отвъдното, близкият етер). Условие болезнено и мъчително: да не се обърне, да не я погледне нито за миг, да не я пожелае, да я забрави – обгърнат от и отдаден на земния свят…
 
 
ЧОВЕКЪТ 
Човек, бог и всичко наоколо се развива като си взаимодейства. Възход, падение и отново възход… Неизбежно. Човече, дадено ти беше всичко – огънят и всякакво изкуство. Постигна висоти, но също – посял разруха – падна ниско… Заложеното в човека Прометеево начало - искрата божия - е призвана да оживи, да пресътвори минералното, както вътре, така и вън – стига сам той да го пожелае. Особено сега и точно днес – упражнявайки свободната си воля!
Ала упражнявайки свободната си воля в желание да промени света, той върши и дивотии против себе си ей тъй, понякога от скука или пък нарочно… Както доказано върши неща и против другите умишлено, методично, от съвършен егоизъм и жажда за владичество и то с измамна, лицемерна добронамереност…
Въпросът Омръзна ли ти вече да бъдеш господар на своите безумства? и подканата Не е ли време вече да станеш господар на свойта кротост? директно ни отправя към третото блаженство от проповедта на Маслиновата планина: Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Но защо кротките, а не борбените? Към кое да се стремим?
Указанията на мъдростта са ясни: пречистване от бурни страсти и съмнителни желания – животински по характер – с които е изпълнено астралното ни, звездното ни тяло. Това пречистване на свой ред ще лекува етерното тяло като премахва всякаква болезненост. Тъй постепенно ще се сътвори и форма нова - духовният човек, отхвърлил старата земя – ненужна шлака, и преминал в духовната ѝ форма. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.   
БОРБЕНОСТ И КРОТОСТ
(втората половина на деветнадесети век,
през двадесети, та до днес)
Животът, както се живее, има своите подробности – и мерзки, и красиви – предрождени, настоящи и последващи. Неща, будещи възторг и удивление, почуда и недоумение, както и неща откровено зли – които, за да живеем, трябва да приемаме и да прощаваме… Трябва ли?
От една страна Рудолф Щайнер се удивлява на високата духовност на Лев Толстой и казва приблизително следното: разбрани правилно, десетина реда от творбата му Върху Живота са по-стойностни от пълни с томове лавици в западните библиотеки. От друга страна у Р.Щайнер удивление събужда пълната отдалеченост и неадекватност на гения към реалния живот с текущите събития…
А коментирайки феноменалната дълбинност на идеите, залегнали в изображението на четиримата Братя Карамазови (всеки брат като прототип в отношението аз-душа), Р.Щайнер отбелязва характерната за стила на Фьодор Достоевски разхвърляност и хаотичност. Но как иначе, когато творчеството му е израз на преливащите из подсъзнателното сили. Нима за него е възможно да седне да описва нещо, което знае, което педантично-  стриктно е научил - както правят авторите по-на запад…
У Лила бушуващите мисъл-чувства, породени от тези двама титани на перото, включваха заряда на специфичната отправна точка, следата българска: Априлското въстание – Руско-турската освободителна война – времето, когато архангел Михаил води Битката на небесата и сваля Духове на мрака да бродят посред хората
Какво да правиш, ако те убиват? Да действаш ли – Убий! - или да гледаш кротко - Бъди убит!?.. .А що ли, ако си Детето, Което гледа как одират бащата жив, а после отсичат и забиват главата му на кол? Детето, Което гледа как разпарят корема на  майката, за да набучат нероденото му братче/сестриче върху ятагана? (Ф.Достоевски, Събр.Съч.11т.)
През 1878 пред руския човек стои въпросът – да се надигне ли, за да  пролее кръв в защита на страдащите братя, единоверците? Или да стои на място в пречистено бездействие, на самата граница, отвъд която всичко става позволено и много, ама много либерално… Този въпрос може да се проследи в опозицията борбеност и кротост, или Толстой и Достоевски.
На шахматната дъска у Достоевски в Бесове са разположени залозите.  Залогът либерал в лицето на трагично-ироничния Степан Трофимович Верховенски и цялото му обкръжение в бесовския град… Родена в средата на двадесети век, растяща в периода на Студената война и любознателно четейки Събрани Съчинения в 12 тома, Лила разпознава залозите на деветнадесети век край себе си покълнали, прораснали, развити, с пипала и устица полуживотни-полурастения… Вместо да я смути обаче, туй само внася ред в мисъл-чувствата ѝ (по-късно потвърден от Р.Щайвер-GA-185)
Съвсем друго преживяване за Лила бе запознанството с Анна Каренина – непрестанно, дългосрочно наблюдение и упражнение. Анна – любов всепоглъщаща и всеотдайна, контрапункт на разума… Душа, повлечена от устрем и срината до самоунищожение… Наред с Костя Левин – земевладелец, прилично-идиличен, щастливо-либерален – контрапункт на нейното злощастие. Костя Левин – Анна Каренина. Две пълноправни душевни същности, две отражения на мощна авторова личност - еталон за следване, в чието име въодушевени българи основават селище Ясна поляна на брега на Черното море..
https://med.anthrobg.net/bg/node/1299
Таг пъгяг  Дешата

Евангелие на Исуса Христа, 9:15-20

Новото Раждане е задължително следствие на проявената Воля за Раждане, на желанието ДА БЪДЕ и на духовните усилия на самото „зърно“ да стане „плод“, т. е. Човек. За да се роди Човекът-Христос, материалното „семе“ трябва да умре, а Енергиите, от които се състои, трябва да се трансформират, да се преобразуват в съвсем друг вид Енергии от по-висш порядък, съставляващи Божественото Съзнание, или иначе казано Образът Божий в човека.
Съзнанието е същият всепроникващ себедостатъчен аспект наБожественото Битие, както този, който сме свикнали да наричаме „Енергия“. Както е невъзможно съществуването на нещо без една или друга форма на движение, така и не може да има съществувание лишено от някоя от формите на Съзнанието, което в обикновения човек се проявява практически в най-малката си зародишна форма. Със своята прекомерна гордост и невежество ние незаслужено и преждевременно сме се издигнали на ефемерния пиедестал на „царе на природата“.
Няма такова нещо като „мъртва“ материя и това, че нашата несъвършена психика е неспособна да открие признаци на елементарно Съзнание в камъните, водата или растенията, не означава, че те не го притежават. Дълбоката Медитация върху всеки предмет, смятан за „мъртъв“, ни позволява да влезем в съвсем логичен, а понякога и достатъчно разумен контакт с него, който ни дава възможност да получим от време на време достатъчно уникална информация.
„ Както на Небето, така и на Земята“. Основата на Битието прониква във всичко съществуващо. Именно тази основа трябва да помага на човечеството да разбере Йерархията на Безпределността. Кой би се съмнявал, че във всеки земен предмет е изразена нечия воля. Без тази воля не може да се създаде нито един земен предмет и не може да се приведе в движение както на Земята, така и във Висшия Свят.
Може да се разбере, че както планетата като една земна крепост, така и целите системи от небесни тела също се нуждаят от импулса на волята.Тази воля може да бъде добре разбрана от разширеното съзнание. Дори средната човешка воля може да бъде един примерен микрокосмос.
Ако приемем човешката воля за единица високо напрежение, то можем да изчислим силата на импулса на планетарната воля. Даже можем да се впуснем в безкраен брой нули, за да представим импулса на волята на цялата система.Такава задача ще бъде въведение към величието на Неописуемото.“
https://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094
 Таг Евангелие   Исуса Христа

Видео транскрипция

Наскоро преподавах физика в Калифорния. Влязох в клас и попитах дали искат да чуят една шега от физиката. И те се съгласиха. Светлината има ли маса? “Не знам, има ли?” Не, не ѝ е нужна, защото не се храни. “О, човече. Трябваше да отида на плажа днес. Наистина ли? Скучно. Но чакай, светлината всъщност има ли маса? Трябва да има. Има импулс, така че трябва да има маса.” Има импулс, така че трябва да има маса.” О, хей, всички да се успокоят. Най-лошата част от всичко това не беше, че шегата ми не сполучи, а че успях да объркам хората като я разказах. Учениците ми бяха прочели, че светлината има импулс и бяха прави – светлината наистина има импулс. А после идвам в клас и им казвам, че светлината няма маса. Сега учениците ми си мислят: “Ама, човек, P = mv.” С други думи, ако импулсът е равен на масата по скоростта, как може светлината, която няма маса, да има импулс? И трябваше да кажа на учениците ми, че р = mv всъщност не е точно за неща, които се движат със скорост близка до тази на светлината. За неща, които се движат толкова бързо, трябва да използваш специалната теория на относителността. Не искам да губя много време да говоря за специалната теория на относителността в това видео, така че просто ще трябва да ми повярваш, че правилата на специалната теория на относителността позволяват тази “вратичка”. Тази “вратичка” предоставя начин на безмасовите обекти да имат импулс. Лошите новини са, че не можем да използваме р = mv, за да намерим импулса на един фотон. Добрите новини са, че формулата за импулса на един фотон е проста. Импулсът на един фотон е равен на h върху ламбда. h е константата на Планк, 6,626*10^34 джаул секунди. Ламбда е дължината на вълната на светлината в метри. Внимавай, не използвай нанометри, трябва да преобразуваш в метри. Импулсът на един фотон ще е изключително малък, затова не изглежда да ни прилага сила, когато светлината ни освети, но теоретично, ако имаш достатъчно голямо слънчево платно, светлината, отскачаща от това слънчево платно, може да я “изстреля” напред поради импулса на силата, предаден от импулса на светлината. Накратко, никога не трябва да използваш р = mv, за да намериш импулса на един фотон. За да намериш импулса на един фотон, винаги трябва да използваш, че импулсът е равен на h върху ламбда
https://bg.khanacademy.org/science/physics/quantum-physics/photons/v/photon-momentum

Притча: Как да помагаш на хората

Притча: Как да помагаш на хората - 1
Един човек, който имал огромното желание да е полезен за обществото, отишъл при Буда и го питал няколко пъти:
- Учителю, чух че си много мъдър. Научи ме как да помагам на хората.
Буда му отговорил:
- За да помагаш, трябва да те има. Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш – и потънал отново в медитация.
***
Не се изисква особено умение или усилие, за да помагаш на хората. Трябва да си на правилното място и по правилното време, за да помогнеш на някой в нужда с естествените способности, които вече имаш.
https://fakti.bg/life/267149-pritcha-kak-da-pomagash-na-horata
Таг Притча:   помагаш   хората

Имало едно време

Страницата е подготвена със съдействието на Държавна агенция “Архиви” (ДАА) -институцията, която съхранява българското документалното богатство. Архивите са публична институция, достъпна за всички, които желаят да ползват архивните документи за научни, образователни и практически цели. Снимките са от архивните фондове на Централния държавен архив и държавните архиви в Пловдив и Русe.
Влашка сватба в Родопите. Пощенска картичка. Издание на Т.Ф. Чипев – София. Към 1900-1901 г.
Сватбена снимка на Рашко Петров и жена му Харетина. Пловдив.
Сватбен портрет на д-р Леон Анави и Ивет Калев с еврейски значки. Без означение на фотограф, 2 юли 1944 г.
Сватбена церемония на покръстени българи мохамедани в село Кестенджик. Кумува Караманджуков, а горе вдясно е Васил Дечев. Неуточнен фотограф, 1912
Сватбата на Тахтаков от Пазарджик с дъщерята на капитан Милев. Без означение на фотограф, 20-те години на ХХ в.
Сватбен обред от с. Ценово, Русенско. 1930 г.
Сватба в Чепеларе (вероятно на Калин Марков от Долната махала). Бялата къща вдясно, собственост на Кузма Стайков, впоследствие е мирово съдилище, а бялата вляво е на Горчо С.Мерджанов. Фотограф: Крум Савов, между 1900 и 1908 г.
Сватбена фотография на Стоян К. Бойчев. Студиен портрет, без означение на фотограф и дата
Неуточнена сватба на католици, неуточнено място. Без означение на фотограф и дата.
Сватбена снимка от началото на ХХ в. – Русе
Сватбена снимка – Русе
https://www.capital.bg/light/moda/vijkakvo/2012/05/04/1819480_imalo_edno_vreme/

Чувстваш ли се близък с Бога?

Чувстваш ли се близък с Бога?

  БОГА

„Близките взаимоотношения с Бога те карат да се чувстваш спокоен, завършен и стабилен. Сякаш Бог постоянно се грижи за тебе.“ (КРИСТОФЪР, МЛАД МЪЖ ОТ ГАНА)

„Бог забелязва нещастието ти и ти дава повече любов и внимание, отколкото би могъл да поискаш.“ (ХАНА ОТ АЛЯСКА, НА 13 ГОДИНИ)

„Да знаеш, че имаш близки взаимоотношения с Бога, е най–възнаграждаващото и успокояващо чувство!“ (ДЖИНА ОТ ЯМАЙКА, НА ОКОЛО 45 ГОДИНИ)

Кристофър, Хана и Джина не са единствени. Много хора по целия свят са убедени, че Бог ги приема за свои приятели. А ти? Чувстваш ли се близък с Бога? Или би желал да станеш по–близък с него? Може би се питаш дали наистина е възможно един обикновен човек да има близки взаимоотношения с Всемогъщия Бог. И ако е възможно, как става това?
ВЪЗМОЖНО Е ДА СИ БЛИЗЪК С БОГА
Според Библията е възможно да имаш близки, лични взаимоотношения с Бога. В нея се посочва, че Бог нарекъл патриарха на евреите  „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ Така става ясно, че е възможно Авраам свой приятел. (Исаия 41:8) Обърни внимание и на сърдечната покана в Яков 4:8:жно да се радваме на добри отношения, или приятелство, с Бога. Но щом той е невидим, как можеш „да се приближиш“ до него и да го чувстваш близък?

За да разбереш отговора на този въпрос, помисли как се развива приятелството между двама души. Обикновено това започва, като първо научат имената си. Тогава, докато редовно общуват помежду си и споделят своите мисли и чувства, приятелството им се засилва. Когато вършат различни неща заедно, отношенията им укрепват. Нещо подобно може да се каже за развиването на близки взаимоотношения с Бога. Нека разгледаме какво означава това.

 https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/wp20141201/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%81-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0/
Таг близък   Бога

МЪДРИ МИСЛИ

Животът е една мистерия, изпълнена с вълшебство и тайни. Всеки миг е пътешествие през морето от емоции, в което плуват радост и скръб, светлина и мрак, превръщайки сивите дни в калейдоскоп от преживявания.
Живеем в плетеница от мечти и реалности, спускаме се във вълнуващи предизвикателства, а в дъното на душата ни пулсира неутолима жажда за откриване на по-дълбок смисъл.
Сложен, но вълнуващ, животът ни обгръща със своята непредсказуемост и ни води през лабиринта на съществуването. Ето и няколко мъдри цитата за живота от известни личности, които могат да ви бъдат полезни:
  • “Животът не е да чакаш бурята да отмине, а да се научиш да танцуваш под дъжда.” – Вивиан Грийн
  • „В крайна сметка, не годините в живота ви са важни. Животът в годините ви е по-важен.“ – Ейбрахам Линкълн
  • “Смисълът на живота на човека е да бъдем щастливи.” – Далай Лама
  • “Животът е това, което се случва, когато си зает да правиш планове за бъдешето.” – Джон Ленън
  • “Единственият начин да вършите страхотна работа е да обичате това, което правите.” – Стийв Джобс
  • “Животът е пътуване, а не дестинация.” – Ралф Уолдо Емерсън
  • “Най-голямата слава в живота не се крие в това никога да не падаме, а в това да ставаме всеки път, когато паднем.” – Нелсън Мандела
  • “Животът е като карането на велосипед. За да запазите равновесие, трябва да продължите да се движите.” – Алберт Айнщайн
  • “Единственото ограничение, което ще срещнете в живота на утрешния ден, ще бъдат вашите съмнения днес.” – Франклин Д. Рузвелт
  • “Животът е кратък и от вас зависи да го направите сладък.” – Сара Луиз Дилейни
  • “Животът не е просто да дишаш, но да се чувстваш жив.” – Опра Уинфри
  • “Животът е кратък, усмихни се, докато все още имаш зъби.” – Автор неизвестен
  • “Животът е като велосипед. За да запазиш равновесие, трябва да се движиш напред.” – Албърт Ейнщайн
  • “Животът е вечност, която се движи в моменти, създадени от теб.” – Чарли Чаплин
  • “Животът е като камък, който хвърляш във водата. Въздействието му създава вълни, които променят перспективата ти.” – Буда
  • “Животът е изкуство. Има красота във всеки момент, стига гледаме с очите на обичта.” – Елизабет Кублър-Рос
  • “Животът е възможност – ако не го използваш, ще го изпуснеш.” – Чарли Чаплин
  • “Животът е като игра на шахмат. Няколко грешни ходове могат да те доведат до загуба, но ако играеш разумно, можеш да постигнеш победа.” – Наполеон Бонапарт
  • “Животът е една възможност, която се предлага на теб всеки ден. Избирай с мъдрост.” – Автор неизвестен
Мъдри цитати за любовта
Любовта е едно от най-загадъчните чувства, които човечеството познава. Тя ни съпътства още от раждането на човешката цивилизация и може да се опише като движещата сила зад всичко.
 
На следващите редове ще ви представим някои мъдри цитати за любовта, които може би ще ви помогнат да я разберете малко по-добре, ако разбирането на нещо толкова сложно изобщо е възможно:
  • “Най-доброто нещо, за което да се хванете в живота, е един за друг.” – Одри Хепбърн
  • “Любовта се състои от една душа, обитаваща две тела.” – Аристотел
  • “Любовта не е просто да се гледате един друг, тя е да гледате в една посока.” – Антоан дьо Сент-Екзюпери
  • “Любовта не признава бариери. Тя прескача препятствия, прескача огради, пронизва стени, за да стигне до целта си, пълна с надежда.” – Мая Анджелоу
  • “Да бъдеш силно обичан от някого ти дава сила, докато да обичаш силно някого ти дава смелост.” – Лао Дзъ
  • “Любовта е непреодолимо желание да бъдеш неустоимо желан.” – Робърт Фрост
  • “Да обичаш и да бъдеш обичан означава да усетиш слънцето и от двете страни.” – Дейвид Вискот
  • „Любов е, когато щастието на другия е по-важно от твоето собствено.“ – Х. Джаксън Браун младши
  • “Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани; обичани заради самите нас или по-скоро обичани въпреки това, което сме.” – Виктор Юго
  • “Любовта е единствената сила, способна да превърне врага в приятел.” – Мартин Лутър Кинг младши
  • “Любовта е нещо повече от привличане и физическо обичане. Тя е душевно състояние, което ни прави цели.” – Луна Лингле
  • “Любовта е търпение и любезност, тя не завижда, не се гордее, не се гневи, не помни злото.” – Св. Павел
  • “Любовта е като вятърът – не я виждаш, но я усещаш.” – Николай Димитров
  • “Любовта е по-силна от смъртта; страстта е по-ярка от гроба.” – Соломон
  • “Любовта е като цвете; трябва да се грижиш за нея, за да процъфти.” – Джон Ленън
  • “Любовта е най-силното чувство, но най-деликатното изкуство.” – Карлос Друин
  • “Любовта е свещен храм, където живее душата.” – Уилям Шекспир
  • “Любовта е нещо повече от думи. Тя се усеща в душата и се изразява в живота.” – Дейвид Хъм
  • “Любовта е като океанът – дълбока, широка и безкрайна.” – Автор неизвестен
 https://socialni.bg/tsitati-za-zhivota-lyubovta-priyatelstvoto-i-shtastieto„
ТАГ  мъдри мисли

Иван Шишманов – будителят на следосвобожденска България

Той е роден на 22 юни 1862 година в Свищов в семейство на образован търговец, за когото бъдещият професор си спомня, че е влял у него „океан от любов към Отечеството“. Под негово влияние от малък той проявява силна любознателност и любов към народното творчество. Унгарският пътешественик Феликс Каниц е впечатлен от 14-годишното дете и му урежда стипендия за Педагогическо училище във Виена.
В столицата на Австро-Унгария Иван престоява 6 години (1876-1882), а след това се връща като учител в родния Свищов. Там поддържа приятелски отношения с Алеко Константинов и Цветан Радославов – авторът на „Мила Родино“. През 1884 година спечелва стипендия и продължава образованието си в Западна Европа, последователно следвайки философия и литература в Йена и Женева.
В чужбина той ходи с калпак, за да покаже, че е българин, като в същото време се сприятелява с бъдещия литературен критик д-р Кръстьо Кръстев. По време на престоя си в Швейцария се запознава с известния украински историк и фолклорист Михайло Драгоманов, чиято дъщеря става негова съпруга.
Когато избухва Сръбско-българската война (1885), Шишманов пише пламен апел до българските студенти да се върнат доброволци и сам прави това. След войната той е служител в Министерството на народното просвещение и един от основателите на Висшето училище (1888 г.), в което става професор по сравнителна литературна история.
Шишманов създава през 1889 година „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“, който се превръща в трибуна за младата българска хуманитаристика, но и място за обнародване на фолклорни материали и негов редактор.
Със Сборника Шишманов допринася за публикуването (1889 г.) и дори завършването на романа „Под игото“. Той пуска първата част на романа, а нейният успех окриля Иван Вазов да го довърши.
В края на ХІХ век Шишманов се утвърждава като учен с голям размах. Изследванията му са посветени на проблеми от различни области, а тези върху Българското възраждане и българския фолклор и до днес са едни от най-добрите.
Не го влече политиката и само под много силен натиск се съгласява през 1903 година да стане министър на просветата и то с изричното условие, че ще има свобода да извършва реформи. Тъй като той влиза в правителството по личното настояване на княз Фердинанд, финансовият министър не смее да му откаже средства, а с тях Шишманов строи училища и детски градини, подпомага музеи, читалища и библиотеки, изпраща художници, артисти, музиканти и учени „да видят отблизо“ културните ценности на Европа. Защитава Елин Пелин, чиито първи разкази не са добре посрещнати, и, за да го спаси от нищетата, го назначава на работа.
Иван Шишманов с група художници.
При Шишманов Висшето училище става Университет (1904 г.), а през 1905 година тържествено е открит Народният музей. Министърът води тежки битки с депутатите за бюджетите на училищата, понякога за заплатата на всеки учител. Той казва: „Един народ, който дължи своето Възраждане и своята свобода на училищата и даскалите, такъв народ трябва винаги да цени високо просветата, защото няма истинска свобода без просвета.“
Може би най-забележителното дело на министър Шишманов е построяването на Народния театър. Но при откриването му през януари 1907 година студентите освиркват княз Фердинанд. Професорът си подава оставката в знак на протест срещу решението на правителството да затвори Университета.
Шишманов се стреми към запазване самобитността на българската култура, но и за нейното „отваряне“ към световната култура. Вярва, че естественото място на България е в една мирна и единна Европа. Той е един от инициаторите на идеята за „Европейски съединени щати“ и се бори срещу „зоологическия патриотизъм“, както го нарича.
Професорът е пръв председател на българския ПЕН клуб (клуб на поети, есеисти и новелисти), част от световната организация на писателите. Именно на нейн конгрес в Осло на 22 юни 1928 година Иван Шишманов внезапно умира след апоплектичен удар.
Със силен български дух, по убеждение привърженик на „Паневропа“, той доказва, че човек може да бъде вдъхновен европеец и да остане ярък българин. Неговите думи са показателни за тогавашната епоха: „Аз твърдя, че българският народ се показа достоен за великите жертви… че е достоен за свободата. Аз съм убеден, че да се събудеха днес един Левски, един Раковски, един Ботев, биха сметнали днешната действителност, при всички наши пороци, за един мираж – толкова прогресът, направен в 25 години е значителен.“
https://bulgarianhistory.org/ivan-shishmanov-buditel/

ХУМОР И САТИРА В ЕДНА

 весел *гръмотрън

ХАЙДЕ, ДА СИ ПОМИСЛИ

Бръмммммммм. Някой бръмчеше зад гърба   на Бомбата. Той се обърна и  кой мислите зърна? Ами  Зънзата, от отсрещния блок.Той беше вирнал глава,   косата му щръкнала,  а само тук- таме някой кичур близваше челото му.Потичваше и   пръхтеше,  като кончето на Коста Свирката. Онова, кльощавото, дето няма какво да го храни стопанина му. А той, горкия обедня. Изгониха  го от  работа.
-Ей, приятел  – присмехулно подвикна Бомбата. Къде тъй, бе мой чорап?
-   По- полечка, Бомба? Че ако  се развъртя, така ще те  зашлевя, та името си  не можеш да кажеш!
-Не видиш ли, че се шегувам?
- А, бе, шегата настрана! Не ми е до шегички!
- Защо бе, брат?  Не забрави ли колко добри приятели бяхме?
- Бяхме, ама сега не сме. Откакто завъртя оная далавера, забрави се  бе, Бомба. За теб вече няма приятели. А да не говорим за братя.
- Чакай,чакай! А ти май забравяш за твойте далавери?
-Какви далавери ,бе Бомба. Върша си работата, пък и давам по някой лев на ония, та да не  ме закачат.
- Такава ли била работата? А на мен викаш, че съм далавераджия? Какви ти далавери? Мен са ме налегнали ония, с дебелите вратове и работя за тях. Ако не работя, няма да имам хляб и  ядене. Децата ми ще гладуват.
- Да, да, разбирам. Май двама се печем на един огън. Ако не правим далавери,  ще гладуваме и ще обикаляме по казаните.
- Така е.Сега парите са при крадците и далавераджиите. Крадат и мамят, живеят  на гърба на другите. Вземат наготово от пожънатото жито.
- Тъй им е по- лесно.Без да работиш, да вземаш наготово от другите. Широк живот, тесни гащи.
- Като ми каза за гащите, видиш ли оня, просека де. Целият окъсан, чак гащите му висят.
- Знам то,  Зънза. Знам го. .А какъв беше навремето. От ония, как ги наричаха? Аха, кредитните милионери. Крадеше, лъжеше , мажеше и накрая стана  на  просешка тояга. Ходи по подлезите и проси милост. Тъй ще стане с всички, дето искат лесно да забогатеят. Съдбата си знае работата.  А оная , Равносметката, не търпи такива като тях. Ще им дойде времето и ще видят тогава…
-Хвана ме страх, Бомба. Май трябва и ние да си помислим, щото не се знае и какво ще стане с нас…
- Тъй, тъй  Зънза. Хайде да тръгваме и да мислим,  щото времето си тече!
-   Да си вървим, Болба, че ще ни стане тясно в къщи.! Нали ги знаеш, жените? Те са като халите и от нищо не има пука…
- Хайде, па си помисли!…
писателят сатирик Весела Будилкова