В произведенията на изкуството също е въплътена мисълта на техния автор.
С известно приближение можем да твърдим, че картините в изобразителното изкуство, филмите, музикалните и театрални произведения са визуализация на мисловния процес, на техните създатели.
Могъщият рисунък, богатият колорит, многообразието от цветове, сложните композиции на великите творци, често отдалечават зрителя от въплътената в тях мисъл.
Изкуството от втората половина на 19 и особено през 20 век, със своя по-концентриран и концептуален изказ, възприема по-директен подход към сетивните и мисловни възприятия на зрителите и критиците. Това позволява и по-лесно разгадаване на мисловните послания на живописните творби. Особено ярко, тази особеност се наблюдава в новото изкуство в киното на 20 век.
Точно в началото на 20- то столетие се появяват и първите манифести в областта на изкуството, които разкриват неговата интелектуална структура.
Особена известност получава манифеста на футуристите, който дефинира футуризма, като част от културата на века.
Може би най-ясно концептуалната същност на съвременното изкуство откриваме в направленията неопластицизъм и неокласицизъм с техните класици- Мондриан, Ван Дусбург, Ауд…
Холандецът Пийт Мондриан е роден през 1872 година и умира през 1944 в Ню Йорк. Преминава през импресионизма и кубизма, за да създаде заедно с гениалните руснаци Василий Кандински и Казимир Малевич, едно от водещите културни течения на 20 век- абстракционизма.
Огромно влияние върху неговото развитие изиграва теософията на Елена Блаватска и срещата със сънародника му Тео ван Дусбург. Заедно с него през 1915 година създават неопластицизма и списанието „Де стил“. Една своеобразна утопия на новата пластична култура, като пределна съзнателност. Тя се явява в представянето на обобщената красота и истина, с помощта на най-аскетичните средства- основни, първични, цветове, линии и форми.
По време на Втората световна война, Мондриан емигрира в САЩ, където се опитва да насити неопластицизма с динамични ефекти. Влиянието му излиза далеч извън изобразителното изкуство. През 1965-66 година, великият френски моделиер Ив Сен Лоран, представя на публиката знаменитите рокли „Мондриан“- прости трикотажни рокли без яки и ръкави с цитати от картини на художника. В САЩ разчитат името му, като анаграма на израза на английски- „Рисувам модерно“. На неговото име е кръстен езика за програмиране-„Пийт“.
Самият Тео ван Дусбург 1883-19318 се изявява като художник, писател, поет и архитект. Син на фотограф, той за кратко взима уроци по актьорско майсторство и пеене. Импресионизмът окончателно го насочва към изкуството, а изключителния Василий Кандински в най-голяма степен повлиява на разбирането му за творчеството. Според него, изкуството има по-високо духовно ниво, което черпи повече от човешкото съзнание, отколкото от ежедневието. Затова подкрепя абстракционизма и се противопоставя на твърде материалния светоглед на футуристите. Така става съратник с Мондриан и заедно създават неопластицизма. Но сътрудничеството им не продължава дълго. Интровертът Мондриан, твърде откъснат от заобикалящия го свят е отблъснат от жизнерадостния и често екстравагантен ван Дусбург .Има различни хипотези за същинската причина за раздялата им, но може би най-близка до действителността е различното им разбиране за значението на пространството и времето в изкуството Това показва и огромното влияние, което оказват изключителните постижения на точните науки и особено физиката върху мисленето и изкуството на 20 век. Ето защо фундамента на съвременната физика е точно разбирането на пространството и времето. Дусбург е запален привърженик на дадаизма и твори поезия в този стил. Той е пионер на хармоничното смесване в едно произведение на изкуството на различни течения и подходи. Точно тази мисловна нагласа доминира модерното изкуство на 20 и 21 век.
Абстракционизмът заема достойно място не само в изобразителното изкуство.
Един от най-големите архитекти на 20 век- холандеца 
Ауд /Jacobus Oud/1890-1963/ е последовател на направлението Де стил. Негов учител е великият холандски архитект Хенрик Берлаге. Достига световна слава с работата си, като общински жилищен архитект в град Ротердам. Той е създател на направлението- „поетичен функционализъм“.Създава изчистени рационални, ефективни конструкции, които без да задоволяват напълно естетическите очаквания на потребителите са достъпни, като цена и функционалност. Задоволяват базисните потребности за нормална жизнена среда. През 1932 година е обявен за един от 4- мата най-големи модерни архитекти наред с легендарните Ван дер Рое, Валтер Гропиус и Льо Корбюзие. Брат му е виден холандски политик и бивш кмет на Ротердам. Създава Националния мемориален комплекс за Втората световна война в Амстердам , както и прочутия амстердамски площад- Дам.
Така, мисълта буквално се „докосва“ до съвременното разбиране на изкуство
.Георги Караджов