Category Archives: Без категория

Български учени направиха ДНК чип, с който може да се открие рак! БЛ.151

ДНК чип за ракБългарски ДНК и РНК чипове могат да откриват наследствен ген за рак на яйчниците. Те дават възможност да се изследват хиляди гени само с една реакция. Ще могат да бъдат произвеждани серийно в открития преди една година Технологичен център на ПУ „Паисий Хилендарски”, съобщава „Телеграф”.

Те бяха част от представени иновации, създадени от откриването на Технологичния център на университета до момента. Създаден преди една година с финансовата помощ от бизнеса за над 500 000 лв., днес технологичната структура има над 60 сключени договора за експертизи с индустрията, съобщи ректорът на университета проф. д-р Запрян Козлуджов.

http://paparak.bg/balgarski-ucheni-napraviha-dnk-chip-s-kojto-mozhe-da-se-otkrie-rak/

тагове:български учени, ДНК, рак

Новаторският ресторант Индия чества първия си рожден ден

Халвата на Малката булка може да бъде опитана префернциално до края на месеца

Трети индиец, работил в няколко 5-звездни хотела, е вече част от екипа на концептуалното място и приготвя екзотични гозби за пловдивчани

Няколко нови блюда могат да бъдат открити в менюто на едногодишния рожденик

Нов хляб е хит сред клиентите

Тримата индийци и собственикът Томи
Тримата индийци и собственикът Томи

Соан Папди

Соан Папди Точно преди една година в Пловдив врати отвориедин ресторант с изцяло непозната кухня за повечето филибелии . Утре емблематичният ресторант Индия навършва своята първа година.  1 година, в която ресторантът сбъдва мечтите на търсещите екзотични и вкусни усещания. Въпреки че е рожденик, заведението ще е това с подаръците към своите клиенти. Заради личния повод всички гости, които хапват от утре до края на месеца в екзотичното кътче, ще се възползват от специални предложения. Неповторимата индийска халва, задължителна като завършек на едно добро хапване, ще бъде с 20% по-ниска от обичайната си цена, а чайовете от индийски подправки и билки ще бъдат напълно безплатни и прекрасна и ароматна добавка към всяка гозба.Една от най-интересните горещи напитки е чаят с мляко. До тук нищо 

толкова необичайно. Това, което го отличава обаче е, че самият чай се вари директно в млякото и придобива неописуем вкус. Халвата е един от най-търсените десерти, особено от жените, които гледат индийски сериали като Малката булка, където героите честичко похапват от нея.
За една година ресторант Индия не само че не спира да набира все повече популярност и почитатели, ами и продължава да се развива. Заведението успя да запознае пловдивчани с нетрадиционни за нашите ширини вкусове и аромати, които изключително бързо предизвикаха фурор и все повече хора се доверяват на вкуса на екзотичната кухня. Именно на своите редовни клиенти, ресторантът предоставя карти с намаление. Освен пловдивчаните, които от скоро познават тази изключителна кухня, много чужденци, които са наясно с вкусовите ѝ качества, остават очаровани от гозбите на ресторант Индия.

До преди няколко месеца екзотичното място имаше тричасова почивка между и 15:00 и 18:00 часа, а неделя бе почивен ден. Поради големият интерес от страна на гастрономите обаче, такива дупки вече няма. Ресторантът работи абсолютно всеки ден без прекъсване от 11:30 до 23:00 часа, а следобедните почивки са далеч в миналото, както пожелаха пловдивчани.  Тези промеждутъци бяха необходими, тъй като двамата готвачи индийци, не смогваха, за да може ресторантът да работи нон-стоп. В стремежа си да удовлетворят желанието на пловдивчани обаче собствениците вече имат нов трети готвач – Нарендер Сингх. 33-годишният индиец пристига в Пловдив преди време, за да радва небцето на нашенските ценители. Младият мъж има солиден опит в готвенето, както в собствената си страна, така и в няколко 5-звездни 

Салата Бенгали

Салата Бенгали хотела в Катар. Така индийците в кухнята, които приготвят напълно автентичната и ароматна кулинарна приказка, са вече трима. Именно новото попълнение в усмихнатия екип, със своя опит донася и няколко нови предложения към менюто, които го обогатяват с още интересни ястия. Нарендер прави комбинации между традиционната индийска кухня и по-съвременни похвати.  Той е въвел вече около дузина блюда, които подхождат на есенния сезон, кое от кое по-впечатляващи и вкусни. Салата Бенгали, носеща почерка на Южна Индия, е особено подходяща за тези, които обичат предизвикателствата, тъй като нивото на лютото в нея е над средното .  Салатата представлява свежа комбинация от пресни и сочни зеленчуци – домати, краставици, лук, цвекло и моркови, а фъстъците и ситно нарязаните люти чушки акцентират индийската нишка в салатата. Лученото баджи също е 

Лученото баджи

Лученото баджи гордост сред новите ястия. Начинът, по който индийската кухня преобразява иначе прозаичната основна съставка на това предястие, а именно лука, е впечатляващ. Лучените баджи представляват сочни и хрупкави крокети от лук, джинджифил и пресен кориандър, панирани в брашно от нахут и семена аджвайн. Индийските готвачи не пожелаха да издадат  тайната на предястието, но факт е, че негови любители стават дори и тези, които ненавиждат вкуса на лук. Едно от най-избираните обаче безспорно е новият хляб Лача Нан. Той отново е приготвен в специалната пещ Тандури, а вкусът му е неповторим.  Накрая, но не на последно място, едно истинско ново бижу сред десертите на ресторанта, което би придало завършек,

Неповторимият Лача наан

Неповторимият Лача наан достоен за махараджите, на всяка вечеря. Кулфи е даряващ блаженство индийски сладолед с шафран, стафиди, бадеми и шам фъстък, при това домашно приготвен, без да съдържа типичните за бранша вредни химически добавки.
Това далеч не са всички нови предложения, но във вкусовите качества, както на описаните, така и на останалите, трябва да се провери на място, тъй като ароматите на индийски подправки и докосванията до небцето на финалното блюдо, няма как да бъдат описани с думи. 
Откакто отвори врати Ресторант Индия непрестанно бележи развитие, а градината за открито сервиране е едно от големите надграждания в неговата история. 

сладоледът Кулфи

сладоледът КулфиТя е разположена пред заведението и през топлите дни  впечатлява с багри и стил отдалече. Водопадът от жизнерадостни цветове непрестанно привлича минувачите по улицата до Пешеходния мост. Въпреки че времето вече застудя масите от ковано желязо все още са навън, ако някой ентусиаст реши може да се разположи там. 

Дали навън или вътре в приятната автентична обстановка, със сигурност всеки прекрачил прага, го очаква едно екзотично кулинарно пътешествие в света на индийската кухня.

  http://podtepeto.com/meze/novatorskiyat-restorant-indiya-chestva-prviya-si-rozhden-den-s-promocii-na-tradicionnata-indijska-halva-soan-papdi/

тагове: новаторският, ресторант, Индия

 

КАРТИНИТЕ НА ЙЕРОНИМЕС БОШ БР.146

ренесанс:

РЕНЕСАНС

Йеронимус Бош.  Корабът на глупците.  Галерия Олга - Корабът на глупците.  1490-1500.  Маслени панел.  Louvre, Париж, Франция:

Hieronymus Bosch. Marriage Feast at Cana. Olga's Gallery - Marriage Feast at Cana. . Oil on panel. Museum Boymans-van Beuningen, Rotterdam, Netherlands:

Брак Празник в Кана. Галерия Олга – сватбата в Кана. , Маслени панел. Музей Boymans-ван Beuningen, Rotterdam, Netherlands

Йеронимус Бош.  Смъртта на развратен.  Галерия Олга - Смъртта на невярващите.  ,  Маслени панел.  Частна колекция, Ню Йорк, САЩ:

Галерия Олга – Смъртта на невярващите. ,Маслени панел. Частна колекция, Ню Йорк, САЩ

Hieronymus Bosch. St. John the Baptist. Olga's Gallery - St. John the Baptist. . Oil on panel. Museo Lázaro Galdiano, Madrid, Spain. Read Note:

Свети Йоан Кръстител. Галерия Олга .,Маслени панел. Museo Лазаро Galdiano, Мадрид, Испания.  

Hieronymus Bosch. Epiphany Triptych. Left wing: The Donor with St. Peter and St. Joseph. More. Central panel: The Virgin and Child and the Three Magi. More. Right wing: The Donor with St. Agnes. More. Olga's Gallery - Epiphany Triptych. Left wing: The Donor with St. Peter and St. Joseph. More. Central panel: The Virgin and Child and the Three Magi. More. Right wing: The Donor with St. Agnes. More. c. 1510. Oil on panel. Museo del Prado, Madrid, Spain:

Epiphany Триптих. Left крилото: Донорският със Свети Петър и Свети Йосиф. Повече. Централен панел: Девата с младенеца и тримата влъхви. Повече.Дясното крило: Донорският със Свети Агнес. Повече. Галерия Олга – Epiphany Триптих.Left крилото: Донорският със Свети Петър и Свети Йосиф. Повече. Централен панел: Девата с младенеца и тримата влъхви. Повече. Дясното крило: Донорският със Свети Агнес. ° С. 1510. Маслени панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания

Йеронимус Бош.  The Conjuror.  Галерия Олга - The Conjuror.  1500S.  Маслени панел.  Musée Общински, Saint-Germain-ен Ле, Франция:

The Conjuror. Галерия Олга – The Conjuror. 1500S. Маслен панел.Musée Общински, Saint-Germain-ен Ле, Франция

 Йеронимус Бош.  Заповед на Христос в Гетсиманската градина.  Галерия Олга - заповед на Христос в Гетсиманската градина.  1500. Извън дясното крило.  Grisaille на панела.  Музей Насионал де Арте Антига, Лисабон, Португалия:

Галерия Олга – заповед на Христос в Гетсиманската градина. 1500. Извън дясното крило. Grisaille на панела. Музей Насионал де Арте Антига, Лисабон, Португалия

Галерия Олга – Temptation на Свети Антоний. 1500. Централен панел. Маслени панел. Музей Насионал де Арте Антига, Лисабон, ПортугалияЙеронимус Бош.  Temptation на Свети Антоний.  Галерия Олга - Temptation на Свети Антоний.  1500. Централен панел.  Маслени панел.  Музей Насионал де Арте Антига, Лисабон, Португалия:

Йеронимус Бош.  Flight и Неспазването на Свети Антоний.  Галерия Олга - Flight и Неспазването на Свети Антоний.  1500. левия фланг.  Маслени панел.  Музей Насионал де Арте Антига, Лисабон, Португалия:

Галерия Олга – Flight и Неспазването на Свети Антоний. 1500. левия фланг. Маслени панел. Музей Насионал де Арте Антига, Лисабон, Португалия

Йеронимус Бош.  Temptation на Свети Антоний.  Галерия Олга - Temptation на Свети Антоний.  1500S.  Маслени панел.  Музей дел Прадо, Мадрид, Испания:

Temptation на Свети Антоний. Галерия Олга – Temptation на Свети Антоний. 1500S. Маслени панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания

Hieronymus Bosch. Ecce Homo. Olga's Gallery - Hieronymus Bosch. Ecce Homo. 1485-1490. Oil on panel. Philadelphia Museum of Art, Philadelphia, PA, USA:

Йеронимус Бош.  Настолна от Седемте смъртни гряха и последните четири неща.  Галерия Олга - Настолна от Седемте смъртни гряха и последните четири неща.  1485. Маслени панел.  Музей дел Прадо, Мадрид, Испания:

 Галерия Олга – Настолна от Седемте смъртни гряха и последните четири неща. 1485. Маслени панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания

Йеронимус Бош.  Ecce Homo.  Галерия Олга - Ecce Homo.  1490. Маслени панел.  Städelsches Kunstinstitut MIT Städtischer Galeria, Франкфурт на Майн, Германия:

 Галерия Олга – Ecce Homo. 1490. Маслени панел.Städelsches Kunstinstitut MIT Städtischer Galeria, Франкфурт на Майн, Германия

Hieronymus Bosch. St. Christopher Carrying the Christ Child. Olga's Gallery - St. Christopher Carrying the Christ Child. 1480-1490. Oil on panel. Museum Boymans-van Beuningen, Rotterdam, Netherlands:

Свети Христофор. Олга – St. Christopher Провеждане на детето Христос. 1480-1490. Маслени панел. Музей Boymans-ван Beuningen, Rotterdam, Netherlands

Hieronymus Bosch. Epiphany. Olga's Gallery - Epiphany. 1480-1490. Oil on panel. Philadelphia Museum of Art, Philadelphia, PA, USA. 1480-1490:

Epiphany. Галерия Олга – Богоявление. 1480-1490. Маслени панел.Филаделфия музей на изкуствата, Philadelphia, PA, USA. 1480-1490

Йеронимус Бош.  The Stone експлоатация.  Галерия Олга - Йеронимус Бош.  The Stone експлоатация.  1475-1480.  Маслени панел.  Музей дел Прадо, Мадрид, Испания:

The Stone експлоатация. Галерия Олга. The Stone експлоатация. 1475-1480. Маслени панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания

https://www.pinterest.com/explore/art-history/

 тагове: картините, Йеротимес, Бош

Митове и истини за здравословния животбр.145

Науката отдавна се бори с най-различни митове за здравословния начин на живот, в които повечето хора са убедени. Ето няколко факта, които ще ви накарат да промените мнението си

Зехтин

Зехтин  Източник: Thinkstock/Guliver

Науката отдавна се бори с най-различни митове за здравословния начин на живот, в които повечето хора са убедени. Ето няколко факта, които ще ви накарат да промените мнението си.

Мит: Колкото си по-слаб, толкова по-дълго ще живееш

Източник: Thinkstock/Guliver

Истина: Качването на няколко излишни килограма всъщност ще удължи живота ви, според ново проучване, направено от Държавния университет в Ню Йорк. То установило, че хората с умерено наднормено тегло е по-малко вероятно да умрат от сърдечно-съдови заболявания, отколкото хората с поднормено тегло. Водещият изследовател д-р Абишек Шарма казва: “Вероятно това се дължи на факта, че на хората с наднормено тегло е по-вероятно да им бъдат предписани лекарства за защита на сърцето”.

Мит: Трябва да правиш упражнения пет пъти седмично по 30 минути
Истина: Препоръчваните в момента 150 минути упражнения на седмица може да не са най-ефикасната и здравословна тренировка. Последните проучвания показват, че по-кратка, но по-интензивна тренировка, дори само 6 минути седмично, може да бъде много по-ефективна.

Мит: Червеното месо е вредно за сърцето

Източник: Thinkstock/Guliver

Истина: Ако се консумира като част от балансирана диета, червеното месо не причинява сърдечни проблеми и носи много ползи за здравето. Идеята, че наситените животински мазнини, които се съдържат в червеното месо и маслото, запушват артериите, датира от изследване на американския учен Ансел Кейс, направено през далечната 1953 г.

Последните изследвания обаче сочат захарта, като най-голямото зло за здравословната диета, докато направените изследвания през тази година не са предоставили доказателства, че наситените мазнини причиняват сърдечни заболявания. Качественото червено месо е един от най-добрите източници на важни хранителни вещества като желязо, цинк, витамин А, витамин D, магнезий, селен и калий.

Мит: Суровите плодове и зеленчуци са по-полезни
Истина: Сготвянето на всички хранителни продукти ги прави по-лесни за храносмилане, което означава, че организмът абсорбира повече хранителни вещества. Привържениците на суровата храна твърдят, че готвенето на зеленчуците убива витамините и минералите, но проучванията са установили, че макар готвенето да унищожава част от витамин C в храната, то увеличава усвояването на антиоксиданти – хранителни вещества, които помагат да се преборим с болестите.

Мит: Фъстъченото масло е много вредно

Източник: Thinkstock/Guliver

Истина: Учени от Медицинското училище в Харвард наскоро съобщиха, че похапването на фъстъчено масло пет дни в седмицата може да намали наполовина риска от сърдечен удар, защото ядките са богати на мононенаситени мазнини, които имат защитен ефект върху здравето.

Множество други изследвания пък показват, че хората които редовно похапват ядки или фъстъчено масло е по-малко вероятно да развият сърдечни заболявания или диабет тип 2 и е по-лесно да останат слаби, отколкото тези, които рядко консумират ядки. Ядките са богати на протеини и засищат човек, което го предпазва от изкушението да посегне към сладките лакомства.

Мит: Пълномасленото мляко е нездравословно
Истина: Данните сочат, че в крайна сметка пълномасленото мляко е по-добър избор, отколкото нискомасленото или обезмасленото. Не само че съдържа едва около 4% мазнини и е доста по-питателно, но и в него са открити важните мастноразтворими витамини А,D, E и K.

Мит: Няма такова нещо, като твърде много сън
Истина: Да спиш прекалено много, повече от 10 часа на нощ, е също толкова вредно, колкото и недоспиването – по-малко от 6 часа.  Тези, които поспиват твърде дълго, имат нездрав сън, а дългите периоди на лежане може да забавят притока на кръв към органите и да повлияят на нивото на кръвната захар, което повишава риска от сърдечно-съдови заболявания, инфаркт и инсулт. Седем до девет часа е най-здравословната продължителност на съня.

Мит: Зехтинът е най-здравословната мазнина за готвене
Истина: Той става нестабилен и потенциално лош за нас при много висока температура, като при пържене например. Това е така, защото загрят до точка, при която започва да пуши,зехтинът и палмовата мазнина отделят химикали, наречени липидни пероксиди, които могат да взаимодействат с нашето ДНК по начини, които повишават риска от рак и сърдечно-съдови заболявания. Така че експертите препоръчват да се готви с мазнина като слънчогледово, фъстъчено или кокосово олио. Запазете зехтина за салатите и за овкусяването на ястията.

Мит: Консумацията на плодове в изобилие е нещо полезно

Източник: Thinkstock/Guliver

Истина: Твърде многото плодове могат да увеличат риска от диабет и затлъстяване. Въпреки че плодовете съдържат витамини и фибри, те също така са много богати на фруктоза (плодова захар), която според последните изследвания е вид захар, която не ви кара да се чувствате сити. В резултат на това хората са склонни да преяждат, което води до натрупване на мастни вещества в черния дроб и така се повишава иска от затлъстяване и диабет тип 2. Плодовете са много полезна храна, но в умерени количества, два плода на ден са отлична доза.

Източник: ”Дейли Мирър
http://www.vesti.bg/tehnologii/zdravoslovno/mitove-i-istini-za-zdravoslovniia-zhivot-6018167
тагове: митове, истини, здравословен, живот

ТРИМА БЪЛГАРИ ПОКОРИЛИ НЕПОКОРИМОТОБР.143

Разказваме за трима българи, които в буквалния смисъл на думата успяват да изкачат върха и да сбъднат мечтите си. Имената на тези наши сънародници са Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов, а постигнатото от тях е достойно за уважение. Кои са те, какво са направили и защо в Пакистан има върхове с имената на Левски, София, Рила и Тангра ще разберете в следващите редове.

Алпинизмът несъмнено е един от най-тежките спортове и успехи в него могат да постигнат само истински смели, силни и волеви хора. Трудностите са предизвикателство за тях, а всяка покорена височина отваря апетит за нови и нови приключения. Макар и най-висок в света, връх Еверест (8848 метра) не е най-труднодостъпният и това се доказва от факта, че броят на хората, стъпили на върха на Земята, не спира да се увеличава – според Асоциацията на алпинистите става дума за близо 4000 души. В днешно време далеч по-голямо възхищение сред алпинистите будят онези смелчаци, успели да достигнат върхове, които никой досега не е покорявал. Те съчетават трудностите на майсторското катерене, устойчивостта на психиката и типичното за алпинизма влияние на високата надморска височина. Поради изключителната си сложност благополучните експедиции, предприети в такива райони, получават международно признание.

Точно такава експедиция предприемат трима наши сънародници на 3 август 2012 г. За жалост обаче техният подвиг така и не достига до голяма част от българите, което е най-малкото жалко. Николай Петков, Дойчин Боянов и Михаил Михайлов са хора, които според мнозина, правят невъзможното – те изкачват няколко върха в Пакистан, за които никой не е вярвал, че са възможни за покоряване. През 2011 г. момчетата предприемат проучвателна експедиция в долината Кхане, Каракорум, в Пакистан, с цел да дооформят плановете си за изкачване на хилядниците. За по-добра представа за трудността на тамошния терен ето малко по-подробна информация местността.

Каракорум е мястото с най-много високи върхове в света, които в същото време са изключително труднодостъпни. В долината се събират три големи ледника, оградени от безброй върхове, което е оформило релефа като истинско предизвикателство за всеки алпинист. Високата надморска височина и труднодостъпността на терена превръщат Каракорум в „тронната зала на планинските богове”. И точно в тази „тронна зала” няколко върха имат познати за нас имена – Левски, Рила, Тангра и София. Това дължим на тримата наши сънародници, които са първите хора в света, успели да ги покорят.

Ето какво казва самият Михаил Михайлов за проучвателната експедиция: „Най-високите върхове в региона са към 6000 м и никой от тях не беше изкачен преди нас. Записахме GPS координати и височини и събрахме информация, която послужи на световния специалист в картографирането на Каракорум Иежи Вала да направи нов план без бели петна в този район. Някои от тях са доста сложни, а други и много опасни.“

Макар да имат желание да изкачат върховете още по време на проучвателната експедиция, алпинистите го отлагат за 2012 г. Тогава момчетата успяват да покорят два върха в алпийски стил, т. е. от началото до края, без да спират. На моменти се налага да катерят с голи ръце, почти без никаква професионална екипировка. Въпреки всичко обаче Михаил, Николай и Дойчин успяват да изкачат непокорените до този момент върхове, които още по време на проучванията кръщават Левски (5733 метра), София (5550 метра), Тангра (5620 метра) и Рила (5600 метра). За изключителността на подвига на българите говори фактът, че връх Левски е толкова остър, че човек не може да стъпи на него с два крака.

Постижението на нашите сънародници е достойно за уважение, затова колкото се може повече хора трябва да научат за него. Делото на Николай, Дойчин и Михаил доказва, че и в днешно време има с какво да се гордеем и че не само историята ни дава поводи за оптимизъм.

Извадки от рубриката “Успихите на България” с цел популяризиране тези момчета.

 http://www.bulgarianhistory.org/trima-ba-lgari-pokorili-nepokorimoto/

Етикети: алпинизъм, връх Левски, връх Рила, връх София, връх Тангра, Дойчин Боянов, Михаил Михайлов, Николай Петков, Пакистан, Успехите на България

ЖЕНСКА МЕСТНА НОСИЯ ОТ КОЗЛОДУЙ БР.142

Задължително се носи елек от кадифе, богато орнаментиран със бродирани цветя и клонки

Задължително се носи елек от кадифе, богато орнаментиран със бродирани цветя и клонки

В долния край престилката е орнаментирана с интересни фигурални композиции с цветя
В долния край престилката е орнаментирана с интересни фигурални композиции с цветя

За разлика от наложилите се в съвремената култура добре проучени и популяризирани северняшки носии, ризата на женската и детска местна носия е с платка. Тя обхваща само раменната част и е с яка с богата или по-семпла избродирана шевица.

Задължително се носи елек от кадифе, богато орнаментиран със бродирани цветя и клонки.

Пребраждането е както в характерната за Северна България носия – единият край на копринената кърпа е украсен с изплетена дантела, пришити маниста или парички и пада до рамото.

Коланът е изтъкан, изпъстрен с цветя и обшит с мъниста. Не се носят пафти. Задължително допълнение е носенето на копринена кърпичка, украсена с изплетена на една кука дантела.

Престилката е черна от памучна материя, сатен или брилянт, в по-ново време, орнаментирана в долния край с интересни фигурални композиции с цветя – най често направени с техниката “фъкано” или избродирани.

Обикновената дреха (ежедневна дреха) на местните хора в миналото е бил сукманът, черен на цвят от памучна или вълнена материя, според сезона, в който се носи. Ризата е бяла, а престилката не е изпъстрена с много бродерии, апликации или обков.

Изводите:

Българските мотиви на шевици с геометрични фигури се преплитат с характерните и за съседна Румъния апликации и шевици с декоративни елементи на цветя

Преобладаващите цветове в местната носия са черно, червено и жълто

Елементи и части на носии от други близки райони се съчетават с части от местната носия и продължават да се съхраняват и ползват

Фолклорът е затворен – осъществява се в семейството и рода. Липсва му показност.

Непосилният еднообразен земеделски труд е лишил местната жена от много свободно време необходимо за творчество по отношение на везането, тъкането и шиенето

 
Ризата на женската носия е с платка. Тя обхваща само раменната част и е с яка с богата или по-семпла избродирана шевица.

Престилката е черна, от памучна материя, орнаментирана в долния край с интересни фигурални композиции с цветя

Престилката е черна, от памучна материя, орнаментирана в долния край с интересни фигурални композиции с цветя

Обикновената дреха на местните хора в миналото е бил сукманът, черен на цвят от памучна или вълнена материя, според сезона, в който се носи.Ризата е бяла, а престилката не е изпъстрена с много бродерии, апликации или обков.


Коланът е изтъкан, изпъстрен с цветя и обшит с мъниста

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4755#top

тагове: женска, местна носия, Козлодуй

ЖИВОТЪТ НА ТОДОР МАЗАРОВ БР.142

великия български тенор, роден в Павел баня

Пътят на световно известния тенор Тодор Мазаров  тръгва от един селския дом в Павел баня.

Трудния, изпълнен с лишения, с много огорчения, но и с триумф и звездни мигове път, който едно бедно момче, извървява до световните оперни сцени.

 
Тодор Мазаров  /1905-1975/, Павел баняТодор Мазаров /1905-1975/, Павел баня

Тодор Мазаров е роден на 2 януари 1905 г. в Павел баня, в трудолюбивото семейство на Руси Мазаров, което изкарва прехраната си с отглеждането на маслодайна роза. 

Детството му преминава в тежък труд в розите и тютюна. Но расте здрав, силен и звънкогласен, наследил „сребърното гърло“ на майка си, песнопойката Вана Бургоджиева.

Затова, когато след прекаран коремен тиф 8-годишният Тодор загубва не само гласа, но и говора си, всичките му близки са сломени от мъка. Лекарите вдигат безпомощно рамене: детето вероятно ще остане нямо за цял живот. Тогава леля му Тота Бургоджиева започва да го цери с „народна медицина“. И става чудо – Тодор възвръща говора си и секналата му песен отново се понася над розовите градини.

Тодор Мазаров между земляците си от Павел баняТодор Мазаров между земляците си от Павел баня

Продължава образованието си в Казанлъшката педагогическа гимназия и голямата му любов става цигулката. Учителства в Карнобатско, докато го вземат войник в Стара Загора. И тук удивителната му дарба е открита по щастлива случайност. Когато една неделя войниците, тръгнали за градски отпуск, маршируват и пеят по улиците, красивият глас на солиста привлича вниманието на минувачите, сред които е и Димитър Христов – един от дейците на Старозагорската опера. Той се запознава с момчето и след уволнението му от казармата го взема за хорист в операта.

По-късно Тодор Мазаров пее в самодейния хор при казанлъшкото читалище „Искра“. Тук младият и талантлив композитор Петко Стайнов му внушава: „Гласът ти е голямо съкровище! Не бива да го хабиш, а да го школуваш. Народът ни е петимен за голямо изкуство!“ Дава му препоръка до Иван Вулпе – един от пионерите на оперното дело в България, и през 1929 г. Тодор Мазаров постъпва в Музикалната академия. Живее повече от скромно – издържа се с помощ от къщи, с участие в църковни хорове и като солист в хор „Гусла“, който до края на живота си нарича с любов „моето първо гнездо“.  

През 1932 г. е приет за стажант в Софийската народна опера като хорист, който дублира роли. През 1934 г. пее с гостуващия у нас Шаляпин, който споделя с колегите му: „Между вас е една утрешна звезда”. Но ръководството на операта пет години държи Мазаров в унизително положение – на временен договор и с изключително ниска заплата.

Сили и подкрепа да продължи, му дава неговата всеотдайна съпруга – през 1933 г. се жени за своята колежка от академията Слава Шламбора, дъщеря на художника график от чешки произход Франц Шламбора. Въпреки че притежава талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, за да му посвети всеотдайно цялото си време и внимание, убедена в бляскавото му бъдеще.

Решаваща роля в живота на певеца изиграва и подкрепата на отличния музикален педагог Желю Минчев. Той му помага да усъвършенства гласа си и настоява да се яви на Международния певчески конкурс във Виена през 1937 г. Някои от колегите на Мазаров са в шок от завист. И когато той моли за отпуск, един от диригентите в операта заявява на директора: „Мазаров не бива да се пуска във Виена! Ще орезили себе си и театъра, и България!“

 Мазаров взема заеми от приятели и придружен от Желю Минчев, заминава за Виена, без да подозира, че прави най-успешната, съдбовната крачка в живота си. Въпреки злонамереното „пророчество“ на неговите недоброжелатели в България след прослушването на 120 певци от цял свят журито го класира на първо място!

„Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целият свят. Неговият глас е неоценимо съкровище – същински Карузо, само че с по-красиви, по-светли и по-жизнени височини!“ – заявява Бруно Валтер, един от най-големите тогавашни диригенти.

„Уверен съм, че в най-скоро време ще чуя тенора Тодор Мазаров да пее на първокласните европейски сцени, защото неговият певчески дар и неговият глас са едно чудо!“ – смята Фернан Масон, диригент на парижката „Опера комик“.

За една нощ унижаваният и непризнаван в България Тодор Мазаров става световна знаменитост. Винер щатсопера му предлага без всякакви резерви договор за 25 години и на 26 септември 1937 г. той дебютира на нейната сцена с ролята на Радамес в „Аида“ , където си партнира с прочутата Мария Немет. Нещо повече, Мазаров е първият певец, изпълняващ на виенската оперна сцена ариите си на български език, защото не знае немски. Това е прецедент, допуснат само затова, че публиката пренебрегва текста, за да се наслади на гласа му! Едва по времето на Аншлуса (присъединяването на Австрия към Германската империя), когато един немски офицер прави скандал за „безобразието“ да се пее на славянски език, Мазаров старателно заучава ариите си дума по дума на немски. Бляскавият му път по европейските сцени продължава почти 40 успешни години.  

Паметникът на Т. Мазаров в Павел баняПаметник на Т. Мазаров в Павел баня

Към края на живота си Мазаров получава професорска титла като музикален педагог и е първият българин, удостоен в Австрия с орден за високи постижения в областта на културата.

Умира във Виена на 13 септември 1975 г. на 70-годишна възраст. Виенската опера спуска черно знаме.

В книгата „Тодор Мазаров“, която издава през 1980 г., единствената му дъщеря Мария пише: …„И остана завинаги в прегръдката на австрийската земя едно българско сърце, преливащо от музика и обич към изкуството, към България!“ 

 

 В чест на бележития български тенор в Павел баня се основава хор за школувано пеене „Тодор Мазаров“, който през декември 2014 г. отбеляза своя 50 годишен юбилей.

Хорът за школувано пеене „Тодор Мазаров” от Павел баня на гроба на патрона си във ВиенаХорът за школувано пеене „Тодор Мазаров” от Павел баня на гроба на патрона си във Виена

 http://vbox7.com/play:0a68ef0d

http://tourism pavelbanya.info/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F/

тагове: животът, Тодор Мазаров, Павел баня

ЗА ТИНЕЙДЖЪРИТЕ БР.141

Когато сме родител на тийнейджър, почти всичко, което казваме или правим, може да засрами детето ни. Когато се засегне темата за секса обаче, срамът се удвоява. Въпреки че родителите са най-подходящият източник на подобна информация, за тийнейджърите те са последните хора на земята, с които биха искали, или биха се чувствали комфортно, да разговарят за секс.

Независимо от неудобството отстрана и на двете страни, този разговор трябва да се проведе от родител и въпреки че няма как да не засрамим детето, можем да се постараем да смекчим малко атмосферата…

http://www.puls.bg/gallery/gallery_161.html

тагове: тинейджърите

СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ОЩЕ ТАКИВА АЛТРУИСТИ? БР.142

Понякога се обвинявам,че съм толкова добра и все ми се иска да бъда близо до хората и да им помагам. Но това е само понякога,а в повечето случаи го правя,защото изпитвам вътрешна потребност от това. Не търся и не меря,достатъчно ми е да знам,че съм накарала още един човек да се усмихне. Това ме зарежда страшно много и ми дава повод и аз да се почувствам удовлетворена. Случвало се е да ми казват:” Недей да се раздаваш толкова за хората,няма ненаказано добро!”. Вярно е,че хората са различни и по различен начин тълкуват предложената им помощ,но аз не го приемам като наказание,за мен това е награда,защото нещо си дал,нещо си оставил след себе си,нещо си съградил…
Съществуват ли още такива алтруисти или вече сме на изчезване

тагове: гакива, алтруисти