Category Archives: Кой-кога-защо

УНИВЕРСАЛЕН ПРОЦЕС ЛИ Е НАУЧАВАНЕТО НА МАЙЧИНИЯ ЕЗИК?

Как децата научават майчиния си език? Този въпрос е бил предмет на няколко проучвания, проведени извън индустриализираните страни. В Лабораторията по когнитивни и психолингвистични науки (Laboratoire de sciences cognitives et psycholinguistique(CNRS/ENS/EHESS)) специалистите по развитие на речта при децата в партньорство с био-антрополози от Тулуза, Capitol University във Филипините и Калифорнийския Университет в Санта Барбара изучавали традиционното население на Боливийска Амазония, племето цимани. Тяхното изследване, публикувано на 2 ноември 2017 г. в списание Child Development, показва, че възрастните представители на племето отделят средно по-малко от една минута на час за разговори с деца под четиригодишна възраст. Това е до десет пъти по-малко отколкото при децата на същата възраст в индустриализираните страни. Това наблюдение би следвало да ни подтикне към повече подобни проучвания сред различните култури, за да се изясни дали процесът на изучаване на майчиния език е универсален.
Във всички човешки култури на децата отнема малко усилие да научат езика, говорен от хората около тях. Въпреки че този процес е интригувал няколко поколения специалисти, той остава слабо изяснен. Повечето теории се основават на изследване на малък брой култури, главно в развитите страни като САЩ или Франция, където образованието е широко застъпено, а семействата се състоят обикновено от малък брой членове.

 

Специалисти в тази област са изучавали циманите – население в Боливийска Амазония, изхранващо се предимно от събирачество. Благодарение на сътрудничеството с антрополози със специализирани познания за тази етническа група, екипът изследователи се радвал на достъп до уникална база данни. От 2002 до 2005 г. членовете на научния екип посещавали групи цимани в домовете им по различно време на деня. По време на наблюденията си те записвали какво прави всеки от присъстващите и с кого. Проучването се провело в шест цимански села и обхванало близо хиляда цимани.
Въз основа на тези наблюдения специалистите по развитие на речта установили, че времето прекарано в разговор с дете на възраст под четири години, за всички обхванати в изследването, било по-малко от минута на час. Това било четири пъти по-малко, отколкото продължителността на разговорите им с по-възрастните хора от племето, присъствали на същото място по същото време. И до десет пъти по-малко, отколкото при малките деца в западните страни, съгласно резултатите от предишни проучвания.
Макар че майките са тези, които говорят най-често на децата си, също както и в нашата култура, при циманите те правят това много по-рядко. След тригодишна възраст, основната част от думите, отправяни към малките деца, са произнасяни от други деца, обикновено техни братя и сестри (циманите средно имат по около пет братя и/или сестри, докато френските и американските деца – средно по един брат/сестра).
Резултатите разкриват голямото интеркултурно многообразие в езиковата практика при малките деца. В развитите страни обаче, научаването на езика при децата е свързано с думите, които директно биват адресирани до тях от страна на възрастните, а не с думите, които те чуват от странични разговори. Но дали тази взаимовръзка е валидна за целия свят? Децата на циманите растат в богат социален свят – във всеки един момент те са заобиколени от средно около осем души. Дали разговорите, които те слушат в рамките на около десет минути на час, допринасят в достатъчна степен те да научат езика? Изследването понастоящем продължава на място: като записват думите, които децата на циманите чуват и онези, които те самите изговарят, учените се надяват да намерят отговор на тези въпроси.
 https://nauka.bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD/
тагове/: универсиален, процес,
 

Луксозно китайско имение плаши обитателите с призраци

Lario Tus / Shutterstock
Красивата просторна триетажна къща в стил френски барок, която си намира на улица Чаоней 81 в Пекин, е добре известно място в китайската столица, пише Tastefully Offensive.
Обикновено такива къщи с малък и кичозен двор се продават за милиони долари там, но това имение продължава да тъне в разруха. Причината, поради която никой не иска да припари до него – призраци.
Местните легенди разказват, че това красиво имение е построено от императорското семейство Кин като църква за английските жители на Пекин. Когато през 1949 г. комунистите били на прага на града, тогавашният обитател на имението – висш член на националистическата партия – избягал и изоставил там жена си. Уплашена от предстоящата среща с нахлулите партизани, тя се обесила в дома си.
Мнозина вярват, че нейният дух продължава да кръстосва имението и до днес, тъй като не може да намери покой. Ето защо много малко са онези, които се осмеляват да влязат в имението, особено през нощта. Някогашната пищна постройка днес е само рушеща се сграда, покрита с графити-предупреждения, счупени бутилки и цигарени фасове. Въпреки че се намира в центъра на Пекин, нито държавата, нито частни инвеститори имат планове да реновират сградата, а историите за призраци спират потенциалните наематели. В същото време имението е част от историческото архитектурно наследство на града и не може да бъде разрушено, затова продължава да стои и да излъчва мистериозност.
http://www.obekti.bg/misterii/luksozno-kitaysko-imenie-plashi-obitatelite-s-prizraci
 тагове: луксозно, китайско имение, призраци

Мистерията около този кораб-призрак

  продължава да ни озадачава и днес

Днес пътуването на дълги разстояния може да бъде неприятно и неудобно, пише Urban Ghosts Media. Представите си тогава как безстрашните моряци са излизали в открито море, рискувайки живота си в опит да открият света отвъд познатите граници. С течение на годините, те са кръстосвали света надлъж и нашир, опознавайки далечни култури и отдалечени територии. Но световните океани остават загадъчни и до голяма степен неоткрити. Не е голяма изненада, че с течение на времето, различни легенди са възникнали около призрачни кораби, които според някои все още плават в открито море. Но не всички призрачни кораби са плод на развинтено въображение.
Днес пътуването на дълги разстояния може да бъде неприятно и неудобно, пише Urban Ghosts Media. Представите си тогава как безстрашните моряци са излизали в открито море, рискувайки живота си в опит да открият света отвъд познатите граници. С течение на годините, те са кръстосвали света надлъж и нашир, опознавайки далечни култури и отдалечени територии. Но световните океани остават загадъчни и до голяма степен неоткрити. Не е голяма изненада, че с течение на времето, различни легенди са възникнали около призрачни кораби, които според някои все още плават в открито море. Но не всички призрачни кораби са плод на развинтено въображение.
Товарният кораб SS Baychimo, част от флота на Бей Къмпани Хъдсън е натоварен с навигацията на търговските пътища в отдалечените територии на Канада. Той плава за пръв път по време на Първата световна война, а през 1921 г. се отправя през Атлантическия океан към Канада.
SS Baychimo прекарва следващото десетилетие в канадското крайбрежие. Но на 1 октомври 1931 г. корабът попада в капана на леда край бреговете на Аляска и екипажът му бързо го напуска. След няколко опита да се върнат на борда, мъжете решават да построят подслон на леда и да изчакат бурята да премине. Когато времето се успокоява, от  SS Baychimo няма и следа.
Капитанът и екипажът предполагат, че той е потънал в бурята, но не след дълго започват да циркулират слухове, че SS Baychimo продължава да плава в открито море. В крайна сметка екипажът настига кораба,  прибира товара и го изоставя, мислейки, че е прекалено повреден, за да бъде спасен.
Но корабът дори не потъва, а бива забелязван по бреговете на Аляска в продължение на няколко десетилетия. През 1933 г., група хора, попаднали в капана на безмилостна буря не само се качват на борда, но и прекарва десет дни там. Усилията за спасяването му често са били възпрепятствани от лошите метеорологични условия.
Последният път, когато SS Baychimo е забелязан е през 1969 г., почти четири десетилетия, след като е бил изоставен в леда. През 2006 г. правителството на Аляска решава да разследва съдбата на изоставени призрачен кораб. Никакви следи от него не са открити, и въпреки че е вероятно най-накрая да е потънал, все още има вероятност корабът-призрак да пори ледените води около Аляска.
http://www.obekti.bg/misterii/misteriyata-okolo-tozi-korab-prizrak-prodlzhava-da-ni-ozadachava-i-dnes
 тагове: мистерията, кораб,призрак

Учени направиха “течна светлина”

За първи път в история на физиката учени постигнаха т.н. “течна светлина” при стайна температура, което ни приближава една стъпка по-близо до тази загадъчна форма на материята. При течната светлина материята е като суперфлуид, който има нулево триене и нулев вискозитет така и вид от т.н. Бозе-Айнщайн кондензат, понякога описван като пето състояние на материята. Тези свойства на материята й позволяват да тече около обекти, ръбове и ъгли.
Обикновената светлина се държи както като вълна, така и като частица, която винаги се движи по права линия. Именно това е причината очите ни да не могат да виждат зад ъглите или зад плътни обекти. Но в определени крайни условия, светлината може да се държи и като флуид, който реално тече около обектите. Такива кондензати са много интересни за физиката, защото в това състояние, където законите на физиката преминават от класически към квантови, материята започва да приема повече свойствата на вълна. Те се формират при температури, близки до абсолютната нула и съществуват само за части от секундата.
Но в това изследване учените за първи път постигната Бозе-Айнщайн кондензат при стайна температура, като използваха специална комбинация от светлина и материя.
http://www.obekti.bg/nauka/ucheni-napraviha-techna-svetlina
 тагове: течна, светлина,учените

Учени местят диск единствено чрез светлина

Copyright: ssguy / Shutterstock
Японски изследователи от Университета Аояма Гакуин разработиха технология, която им позволява да придвижват магнетично левитиращ графитен диск единствено и само чрез светлина, пише Mashable.
Как е възможно това? Разположението на светлината (под формата на лазерен лъч) направлява посоката на обекта. Лазерът променя температурата на графита, което променя начина, по който диска си взаимодейства с магнетичното поле. Крайният резултат е движение.
Вижте приложеното по-долу видео, за да видите ефекта. Какво мислите – дали това изобретение е предшественика на левитиращите превозни средства?
http://www.obekti.bg/tehno/ucheni-mestyat-disk-edinstveno-chrez-svetlina
тагове: учени, диск, светлина

За втори път засякоха гравитационни вълни

Снимка: Shutterstock
Три месеца след изненадващото оповестяване от учени за съществуването на гравитационни вълни, физици съобщават за второ наблюдение на сливането на две черни дупки, съобщава агенция Фокус.
Учени от LIGO и Virgo са получили неочакван коледен подарък миналата година, което беше съобщено в сряда, когато апаратура на LIGO е записала нови сигнали на гравитационни вълни – три месеца след първото засичане на такива.
Както и при първия път, „сигналът идва от последния „танц“ на две черни дупки в момент на сливане“, съобщава Националният център за научни изследвания.
Гравитационните вълни носят информация за произхода си и естеството за гравитацията, която не може да бъде получена по друг начин. Работещи с екипите на LIGO и Virgo физици са определили последните моменти от генериращо гравитационни вълни сливане на черни дупки, което е наблюдавано на 26 декември 2015 г.
http://www.obekti.bg/nauka/za-vtori-pt-zasyakoha-gravitacionni-vlni
втори път, гравитационни, вълни

За първи път откриха „светеща“ водна атмосфера на екзопланета

Engine House VFX/At-Bristol Science Centre/University of Exeter

За първи път учените откриха водни молекули „светещи“ около планета извън нашата Слънчева система, давайки ни най-добрите доказателства за екзопланета със стратосфера.
Това е огромно откритие, което може да допринесе много за науката и разбирането ни за планетите от типа „горещ Юпитер“ – загадъчен клас от невероятно „изпечени“ подобни на Юпитер газови гиганти, които са разпространени из цялата галактика, но не и в собствената ни Слънчева система.
Преди да се отнесем твърде далеч с откриването на стратосфера е важно да отбележим, че горещите юпитери като въпросната екзопланета – WASP-121b, намираща се приблизително на 900 светлинни години от Земята – е невероятно да поддържат живот, заради тяхната изгаряща среда.
Но разбирането за атмосферата им е важна стъпка в преценката за физическите и химическите условия, които създават извънземните светове – които, както се оказва, може да окажат не чак толкова чужди.
„Този резултат е вълнуващ, защото показва, че една обща черта на повечето атмосфери в нашата Слънчева система – топлата стратосфера – също може да се открие в атмосферата на екзопланетите“, казва един от изследователите в проекта, Марк Марли от Изследователския център на НАСА.
„Сега можем да сравним процесите в атмосферата на екзопланета със същите процеси, които се случват при различни условия в нашата собствена Слънчева система“.
Екипът откри светещите молекули на водата в атмосферата на WASP-121b, използвайки космическия телескоп Хъбъл, със спектроскопски анализ, показващ, че молекулите на водата отделят инфрачервена радиация, тъй като са загубили енергия поради повишаване на топлината в извънредно горещата стратосфера на планетата.
Говорим за около 2500 градуса по Целзий (4,600 градуса по Фаренхайт) в горната атмосфера.
Въпреки че често гледаме на доказателства за вода като сигнален знак за шансове за живот на отдалечени планети, случаят с WASP-121b едва ли е такъв.
Планетата може да прилича на Юпитер в няколко отношения – масата й е 1,2 пъти масата на Юпитер, радиусът й е около 1,9 пъти този на Юпитер – но поне един важен критерий е напълно различен.
За разлика от Юпитер, който орбитира Слънцето отдалеч и прави една обиколка веднъж на 12 години, WASP-121b кръжи в тясното орбита около своята домакинска звезда и прави една обиколка за 1,3 дни.
Тази интензивна близост обяснява защо не е планета, която ние – или който и да било друг – някога бихме могли да населим. Освен това, ако WASP-121b се приближи по-близо до своята звезда, гравитацията на звездата ще я разкъса.
„Стратосферата на WASP-121b е толкова гореща, че може да накара водната пара да засвети, което е в основата на нашия анализ“, казва астрономът Дрейк Деминг от университета Мериленд.
http://megavselena.bg/za-pyrvi-pyt-otkriha-sveteshta-vodna-atmosfera-na-ekzoplaneta/
 тагове: светеща, водна, атмосфера