Category Archives: Кой-кога-защо

КАКВО СА ГАЛАКТИКИТЕ

Опитайте при ясно време да се погледнете в нощното небе за малко по-дълго време и ще видите голя група звезди, подредени по определен начин: ярки и едва видими. Това струпване на звезди древните гърци също забелязали и нарекли галактика. С откриването на телескопа хората разбират, че нощното небе не е изпълнено само със звезди, а и с много мъгливи обекти. С повишаване на мощността на телескопите се вижда, че някои от тези мъгляви обекти имат спирална структура. Считало се е, че тези обекти са част от Млечния път или че са разположени относително близо. През 1920 година, двама астрономи предизвикват голям дебат по въпроса за природата на тези спирални обекти. Дали тези обекти наистина са част от Млечния път или са сбор от звезди извън нашата Галактика? Едуин Хъбъл изучава тези обекти и открива, че те са съставени от звезди, разрешавайки по този начин дебата. Оказва се, че това не са мъглявини, а отделни галактики. Внезапно Вселената се оказва много голяма, а нашата Галактика е една от милиардите галактики във Вселената.Галактиките са огромни съвкупности от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център. Броят на звездите в тях е от порядъка на десетки и стотици милиарди. Най-големите галактики имат диаметър около 30-40 хиляди парсека, а най-малките – хиляди пъти по-малък, а масите им могат да се различават милиони пъти. Голяма част от галактиките са обединени в огромни галактични купове, а разстоянията между тях са само около 10-20 пъти по-големи от диаметъра им, така, че нерядко се наблюдават взаимодействащи галактики. В галактиките се съдържат звезди от най-различни типове, а също и звездни купове, мъглявини и частици, разпръснати в междузвездното пространство.Макар днес да заем как се нарича това явление, какви видове има и да е изучавано с какви ли не модерни астрономически инструменти, галактиките си остават една от най-големите загадки на Вселената, защото никой не може да обясни как така хилядите, дори милионите звезди са подредени по определен начин, а не са просто разпръснати из небето, та те са просто звезди. И все пак те са групирани по определен начин в определени галактики. По своята същност галактиката е система от звезди, прах и газ, които се държат заедно благодарение на гравитацията. Нашата Слънчева система се намира в галактиката Млечен път. Учените изчисляват, че има повече от 100 милиарда галактики, разпръснати из видимата вселена. Всяка галактика  има размер от няколко хиляди до половин милион светлинни години. Малките галактики са съставени от по-малко от един милиард звезди, големите галактики имат повече от един трилион звезди.Както вече казахме, галактиката, в която се намира нашата планета Земя, се нарича Млечния път. Тя представлява огромен въртящ се диск от газ, прах и около 200 милиарда звезди. Разстоянието между които е трилиони километри празно пространство. Нашето Слънце е една от тези множество звезди, които се намират в периферията на галактиката. Когато погледнем към нощното ясно небе, можем да видим много звезди. Това обаче са само звездите, които се намират в Млечния път. Нашата галактика има форма на спирала. Гледана от друга част на космоса тя изглежда като вихрушка от звезди, които се въртят около центъра на галактиката, а планетите – около звездите. Времето, което е необходими на Слънцето, за да направи едно завъртане в тази звездна въртележка, е около 200 милиона години, като то се движи със скорост не по-малко от 940 000 километра в час. Гледано също от Космоса нашата топла звезда прилича на ярка бяла ивица пресичаща тъмната част от галаткитака. В ясна безлунна нощ по небето се вижда светлата ивица на Млечния път. Това е видимата част на огромно струпване на звезди и междузвездна материя, което представлява нашата Галактика. В Галактиката има около 200 – 400 млрд. звезди, но само около 0,5 – 1% от тях могат да се наблюдават със съвременните телескопи.Ние виждаме Млечния път като ивица, разделяща небесната полусфера на две почти равни части. Това е така, защото Слънцето е разположено в екваториалната равнина на Галактиката (наречена галактична равнина). Гледана отстрани Галактиката има форма на двойноизпъкнал диск. Погледнат отгоре, дискът се състои от навити към центъра спирални ръкави. Изучаването на строежа на нашата Галактика е трудно, тъй като ние сме вътре в нея и не можем да я обхванем с поглед като другите галактики.Центърът на Галактиката се проектира в най-широката и най-ярка част от Млечния път, намираща се в съзвездието Стрелец. Около центъра на Галактиката има огромно сгъстяване от звезди, наречено ядро. То не може да се наблюдава във видимата област на спектъра, тъй като е закрито от гигантски газово-прахови облаци. Обаче неговото излъчване в инфрачервения и радиодиапазона не се поглъщат така силно и ядрото може да се наблюдава.Това разбира се не е всичко, както казахме днес знаем, че има огромно количество галаткики в космоса. Формите и размерите на галактиките са твърде разнообразни. Хъбъл продължава изучаването на галактиките и неговите наблюдения довеждат до класифицирането на галактиките според тяхната форма на спирални, елиптични и неправилни.Елиптичните галактики са елипсоиди с различна степен на сплеснатост. Това са най-простите по структура галактики. Звездите в тях намаляват по брой от центъра към периферията. Това са стари галактики, защото в тях практически няма междузвездна материя за образуване на нови звезди. Сред елиптичните са както най-масивните, така и най-малките галактики във Вселената.Спиралните галактики имат ядро и спирални ръкави. В тези галактики спиралните ръкави започват от ядрото. Но има и такива спирални галактики, в които ръкавите не започват от ядрото, а са свързани с пресичаща го ивица. Те се наричат пресечени спирални галактики. В ръкавите на спиралните галактики има голямо количество междузвездна материя и горещи млади звезди, а в ядрата им са съсредоточени по-старите поколения обекти.Неправилните галактики не показват някакви закономерности в строежа и формата си. Те съдържат големи количества междузвезден газ и прах, а голямата част от звездното им население е младо. Неправилни галактики са Големият и Малкият Магеланов облак, които са спътници на нашия млечен път. Понеже се виждат добре с невъоръжено око, веднага били забелязани и описани от Фернандо Магелан по време на околосветското му плаване.Една малка част от галактиките имат особена форма и странни характеристики. Наричат ги най-общо пекулярни галактики. Сред тях най-особено изглеждат взривяващите се галактики. Тези галактики излъчват огромно количество енергия във всички диапазони на спектъра. То не може да се обясни с обикновените термоядрени процеси, протичащи в недрата на звездите. Подобен вид имат и сблъскващите се галактики, които преминават една през друга. При преминаването практически всички звезди се разминават без особени последствия, но междузвездната среда активно взаимодейства, при което се поражда мощно радиоизлъчване и се стимулират процесите на образуване на нови звезди.Мощно радиоизлъчване е регистрирано и от галактики, които не участват в сблъсъци. Наричат ги радиогалактики, понеже отделят толкова голямо количество енергия в радиодиапазона, колкото би дал едновременният взрив на 1 000 000 свръхнови звезди. Също толкава мощно излъчване се наблюдава и при така наречените сифъртови галактики – малка група от спирални галактики с необикновено ярки ядра. Ядрата им са много компактни, но светят около 100 пъти по-силно от цяла една галактика като Млечния път. Енергетичната активност на ядрата на тези галактики, както и на радиогалактиките, е много голяма, поради което ги наричаме още и активни галактики.Подобно на звездите съществуват двойни и кратни галактики. Повечето галактики образуват системи, наречени купове от галактики. Те съдържат от няколко (при бедните купове) до няколко хиляди галактики (при най-богатите купове). Обединяват ги взаимните гравитационни сили – галактиките в куповете се движат около общ център на тежестта.Нашата Галактика, галактиката М31 в Андромеда и още около 30 други по-малки галактики (главно елиптични и неправилни) образуват малка група, която се нарича Местна група. “Местна” означава, че всички те се намират в област с размери 3 млн. ly около нашата Галактика.Известни са около 3000 богати купа от галактики. Най-отдалеченият от тях е на разстояние 4 млрд. ly от Млечния път. Най-богат (около 2500 галактики) е купът в съзвездието Дева, намиращ се на около 60 млн. ly от нас. Централна галактика в него е радиогалактиката М87 – най-масивният обект във Вселената. Съществуват и свръхкупове (купове от купове) от галактики.Най-близкият до нас свръхкуп е с център също в съзвездието Дева. Куповете от галактики се наблюдават във всички направления и в голям мащаб Вселената изглежда сравнително еднородна.Някои учени предполагат, че невъзможно големите модерни големи галактики са формирани от сливането на по-малки звездни купове. Например, елиптична галактика може да се образува от сливането на две спирални. Сега на разположение имаме такива инструменти, чрез които можем да наблюдаваме галактики, които са много  далеч от нас на 2 млн. светлинни години разстояние. Това означава, че астрономите могат да видят галактики както те са изглеждали преди 2 милиона години. Така че, колкото по-стари галаткити се наблюдават, толкова по-малки са те. Нещо повече, малките древни галактика обикновено са безформени. Учените смятат, че формирането на спиралните галактики като нашия Млечен път изисква сливането на 10-100 малки галактики.
Снимки: freeimages.com 
http://www.az-deteto.bg/kakvo-sa-galaktikite/11775/view.html
 тагове: галактиките

Откриха ключ за тайната на вечния живот!?

Учените смятат, че са открили ключа към вечния живот, остава да отключат и ключалката
За скептично настроените трябва да се отбележи, че „вечен живот“ е разтегливо понятие и не изключва физическата смърт на човека. Едно живо същество, което хората по-често са свикнали да виждат в чинията си,  учените смятат за ключът към вечния живот. Омарите сякаш не признават естествените природни закони на стареенето.
С възрастта, човек започва да страда от редица заболявания: артрит, отслабване на мускулите, проблеми с паметта и много други. Но десетокраките ракообразни – омарите (лобстери), сякаш са застраховани от разрушителното действие на времето.
Омарът крие тайната на вечния живот

Омарът крие тайната на вечния живот

Разбира се, че не са безсмъртни – уловени от рибарите, те се появят като празнично блюдо сос бешамел, разказва британският таблоид Daily Mail. Но в естествената си среда омарите игнорират хода на времето и вместо да станат слаби и уязвими, те заякват.
Така, през 2009 г., рибар от щат Мейн хвана 9-килограмов омар, предполагаемата възраст на когото е 140 години. Съгласно Книгата на Гинес през 1977 г., е бил уловен истински гигант с тегло 20 кг. и щипки, способни да счупят човешка ръка.
За науката, ​​тези невероятни животни са „биологично безсмъртни“, защото техните клетки не губят способността си да регенерират, тоест не стареят. Това се дължи на хромозомите им, или по-скоро техните крайни части – теломерите. При човека, всеки цикъл на делене скъсява теломерите, докато накрая клетката умира. Явлението е една от най-важните причини за стареене за всички земни създания. Единствено омарите имат механизъм, предпазващ ги от това скъсяване, и гибелта на техните клетки.
Ключът към вечния живот

Ключът към вечния живот

Учените смятат да препрограмират клетките и да постигнат на практика безсмъртие, но веднага възникват морално-етичните проблеми на генното инженерство. От друга страна, планетата и сега е пренаселена. Всички обаче са съгласни за едно нещо: биологичното безсмъртие не ще означава, че човек не може да умре.
http://www.chudesa.net/otkriha-klyuch-za-tainata-na-vechniya-jivot/
 тагове: ключ, тайната, вечния, живот

Учени. Водата под земната кора е колкото в океана

Намира се буферния слой на земята в кристалите на минерали под формата на йони

 Учени: Водата под земната кора е колкото в океана
Международен екип от учени установи, че в дълбините на земните недра има почти същото количество вода, каквото е в океаните, съобщи Ню сайънтист.

Специалистите правиха опити със скали, типични за мантията и по-конкретно – за буферния слой в нея, на дълбочина от 410 до 660 км. Той разделя горната от долната мантия.

“Ако изчисленията ни са верни, това означава, че има голямо количество вода под земната кора. Общото ѝ количество е почти същото, колкото е водосборът на Световния океан”, каза Фей Хунчжан от университета в Байройт, Германия.

По-голямото количество от водата в мантията е заключено в кристалите на минерали под формата на йони, отколкото в течно състояние.

Откритията се основават на имитация на условията, в които се намират минерали като рингудит в мантията на планетата. Оказа се, че водата в състава на определен минерал му придава наблюдавания вискозитет (плътност).

“Това са много сложни и добре проведени експерименти, които са част от разрастващата се обща картина. За нея допринасят лабораторни и полеви наблюдения чрез геофизични изследвания и проучвания на средата. Те показват, че слоят между горната и долната мантия съдържа значително количество вода”, каза Греъм Пиърсън от университета на Албърта, Канада.
http://inews.bg/%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B0_l.a_c.460_i.561462.html
 тагове: учени,земната кора, океана

Ето ги четирите фактора за дълъг живот

1926900_375_282_4x3

Шведски учени определиха четирите главни фактора, пряко свързани с по-дългата продължителност на човешкия живот, съобщи Лента.
Според специалистите необходимите фактори за здравословен начин на живот, който позволява да се доживее до дълбока старост, са: отказът от тютюнопушенето; физическата активност (не по-малко от 150 минути в седмицата); умерена консумация на алкохолни напитки (не повече от 14 алкохолни единици в седмицата, като единицата се равнява на 30 грама водка); и диета с балансирано съдържание на хранителни вещества и витамини.
В изследването са участвали над 33 хиляди мъже и 30 хиляди жени на възраст от 45 г. до 83 г. При тях в началото на проучването не са регистрирани ракови и сърдечносъдови заболявания.
Към края на експеримента през 2014 г. от първоначалната група са починали над 8,5 хиляди мъже и 6,5 хиляди жени. При идентифициране на причините за смъртността е установена връзка между начина на живот и неговата продължителност.
Ако приемем риска от смърт за спазващите поне два от всички фактори средно за единица, то за тези, които се придържат и към четирите, той ще е над два пъти по-малък – 0,47 при мъжете и 0,39 при жените. Според учените това означава, че средната продължителност на живота се увеличава съответно на 4,1 и 4,9 години.
Изследването е публикувано в сп. “Интърнал медисин”
 http://inews.bg/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/%D0%95%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B3-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_l.a_c.390_i.561525.html
 тагове: четири, фактора, дълъг, живот

Смъртта на Едгар Алън По и до днес остава загадка

Балтимор, 3 октомври 1849 г. Един мъж е намерен в безпомощно състояние на улицата. Той е в делириум и не може да даде обяснение какво му се е случило. Водят го в болницата, но лекарите не могат да му помогнат.
Това е Едгар Алън По. Четири дни по-късно той умира на 40-годишна възраст, като причината за смъртта му никога няма да се разбере. В нощта, в която умира, писателят на няколко пъти повтаря името „Рейнолдс”, но никой не разбира кого има предвид. За да бъде мистерията още по-странна, смъртният акт на По, както и всякакви медицински документи по случая са изгубени. Предполага се и че писателят е бил облечен с дрехи, които не са били неговите. Знае се, че е напуснал Ричмънд една седмица преди да го намерят на улицата в Балтимор, но не се знае какво се е случило с него през тази седмица.
alen-poe
Nevermore … Смъртта на Едгар Алън По и до днес остава загадка.
На 27 септември 1849 г. По напуска Ричмънд, Вирджиния и се запътва към дома си в Ню Йорк. Не съществуват никакви благонадеждни източници за местонахождението на писателя до след една седмица на 3 октомври, когато е открит в ужасно състояние на една от улиците в Балтимор, отвън Механата на Райън (понякога назовавана и Залата на Гунър). Печатарят Джоузеф У. Уокър, който пръв открива По, изпраща писмо, в което моли за помощ познайника на Едгар д-р Джоузеф Е. Снодграс. В писмото пише:
Скъпи Господине, тук има един джентълмен, който се представя като Едгар А. По и който се намира в голям нужда. Той казва, че ви познава и ви уверявам, че се нуждае от моментална помощ. Забързано ваш, Джо. У. Уокър
Снодграс по-късно твърди, че в бележката пише, че По е „състояние не нечовешко отравяне“, но оригиналното писмо опровергава това твърдение.
Когато посещава По, Снодграс описва външния му вид като „отвратителен“ със сплъстена коса, измършавяло, немито лице и „безизразни и празни“ очи. Дрехите му, казва докторът, включващи мръсна риза, но без жилетка, и непочистени обувки, изглеждат износени и не му стават. Д-р Джон Джоузеф Моран, който е лекарят, грижещ се за Едгар По, дава своето детайлно описание на външния вид на По този ден: „нацапано, избледняло палто, панталони в подобен вид, чифт износени обувки, изтъркани на петите и стара сламена шапка“. Писателят никога не се съвзема за достатъчно дълго, за да обясни как е изпаднал в такова състояние. Смята се, че дрехите, които носи, не са негови, най-малко защото носенето на широки, раздърпани дрехи не е в стила на По.
Едгар е под грижите на Моран, затворен е в стая, подобна на килия, и до него не се допускат посетители. Стаята е с решетки на прозорците и се намира в отделението на болницата, където откарват пияни хора. По многократно повтаря името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар никой никога да не установява за кого говори. Възможно е да си е спомнил за срещата с Джерамая Н. Рейнолдс, редактор и изследовател, който вероятно е вдъхновил писателя за написването на романа „Историята на Артър Гордън Пим“. Друга вероятност е и Хенри Р. Рейнолдс – съдия, с когото Едгар вероятно се е срещнал в деня на изборите, провеждащи се същата година.
alen-poe-4
В разстроеното си състояние По говори за своята жена в Ричмънд. Той вероятно халюцинира, мислейки, че съпругата му Вирджиния е все още жива или има предвид Сара Елмира Ройстер, на която е предложил наскоро. Доктор Моран съобщава, че последните думи на писателя преди да умре на 7 октомври 1849 са „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).
alen-poe-nevermore
Д-р Джон Дж. Моран
Едгар По няма посетители и затова д-р Джон Моран вероятно е единственият човек, който остава с писателя през последните му дни. Дори и така да е, твърденията на Моран биват поставяни под въпрос многократно или смятани изцяло за неблагонадеждни. През годините след смъртта на По, докторът променя своята история, пишейки и давайки лекции по темата. Той твърди (през 1875 г. и след това отново през 1885 г.), че веднага се е свързал с лелята (и тъщата) на Едгар – Мария Клем, за да я уведоми за смъртта му. Всъщност докторът пише обяснително писмо на Мария едва след като тя е поискала да ѝ бъде изпратено такова на 9 ноември – почти месец след случая. Моран също твърди, че преди да поеме последния си дъх По съвсем поетично е казал:
Сводестите небеса ме обгръщат и Бог е изписал своите декрети върху челото на всяко създадено човешко същество и демони олицетворени, тяхната главна цел ще са кипящите вълни на черното отчаяние.
Редакторът на New York Herland, където е публикувана тази версия на Моран, признава, че:
Ние не можем да си представим, че По, дори в ужасното си състояние, е конструирал [такова изречение].
Биографът на Едгар – Уилям Битнър, смята твърдението на Джон Моран за опит за изразяване на религиозни последни думи, за да успокои скърбящите.
Докладите на Моран дори неколкократно променят датите. На отделни места докторът твърди, че По е доведен в болницата на 3 октомври в 5 часа след обяд, на 6 октомври в 9 часа сутринта или на 7 октомври (когато писателят умира) в „10 след обяд“. Той твърди още, че за всяка от тези дати има болнични доклади като източник. Претърсването на болничните доклади след около един век не открива нищо. Някои критици твърдят, че непостоянството и грешките на д-р Моран се дължат само и единствено на слаба памет, невинно желание да придаде романтика или дори сенилност. Когато пише последния си публикуван доклад за смъртта на По през 1885 г., Моран е 65-годишен.
Причина за смъртта

 

Първоначалният гроб, където писателят лежи до 1875 г.

Всички лекарски доклади и документи, включително смъртния акт на По, са изгубени, ако въобще са съществували. Точната причина за смъртта на писателя все още е спорна, но съществуват много теории. Биографите се занимават отдавна с този проблем и са достигнали до много различни заключения, вариращи от убедеността на Джефри Майерс, че смъртта е настъпила вследствие на хипогликемия, до теорията за убийство на Джон Евангелист Уолш. Смята се, че смъртта на По може да е резултат от опит за самоубийство, свързан с депресия. През 1848 г. той почти умира от свръх доза опиум, достъпен на пазара като успокоително и болкоуспокояващо. Макар да не става ясно дали това наистина е опит за самоубийство или просто грешка от страна на Едгар По, не води до смъртта му.
Снодграс е убеден, че По умира заради своя алкохолизъм и успява да популяризира тази идея. Той е водач на движение на въздържатели и използва По като чудесен пример за членовете на движението. Обаче писмените доклади на Снодграс по този въпрос са неблагонадеждни. Моран е против теорията на Снодграс и през 1885 г. заявява, че По не умира от отравяне на кръвта. Моран твърди, че по Едгар „нямаше и следа от аромат на алкохол в дъха му или по него“. Някои вестници по това време обясняват смъртта на писателя с „претоварване на мозъка“ или „умствено възпаление“. Това са просто евфемизми, скриващи смърт по петнящи репутацията причини като например алкохолизъм. Психолог от изследване върху тази тема предполага, че По имадипсомания – състояние, което причинява чести пристъпи и води до невъздържаност (често свързана с алкохола), по време на което болният не може да си спомни какво му се е случило.
Характеризирането на По като неконтролиран алкохолик е спорно. Неговият приятел по чашка за известно време Томас Мейн Рейд признава, че двамата са участвали в диви „запои“, но че По
… никога не отиде извън невинната веселост, която ние всички си позволяваме… Признавайки, че това беше един от кусурите на По, мога спокойно да кажа, че не беше негов навик.
Някои хора вярват, че писателят не носи на алкохол и се напива след първата чашка вино. Той пие само през трудните периоди от своя живот и понякога издържа месеци без алкохол. Допълнително объркване относно алкохолизма на По допринася и неговото членство в „Синове на въздържанието“ преди да умре. Уилям Глен, който ръководи обета за въздържание на Едгар, пише години по-късно, че обществото на въздържателите няма никакви причини да смята, че писателят е нарушил този обет в Ричмънд. Предположения за свръх доза наркотици също са доказани за неверни, макар тази теза все още да е популярна. Томас Дън Инглиш – доктор и заклет враг на По, настоява, че Едгар не е зависим от наркотици. Той пише:
Ако По имаше навици да използва опиум, когато го познавах (преди 1846), щях и като доктор, и като наблюдателен човек да открия това по време на честите му посещения в дома ми и моите посещения в неговата къща, а и срещите ни другаде – не виждах никакви признаци за това и считам обвинението за безпочвена клевета.
Няколко други причини за смъртта на По са предложени през годините, включително няколко форми на рядко мозъчно заболяване или мозъчен тумор, диабет, различни видове ензимна недостатъчност, сифилис, апоплексия, делириум, епилепсия и менингит. Доктор на име Джон У. Франсис преглежда По през май 1848 и смята, че той има сърдечна болест, което писателят впоследствие отрича да е истина. Резултатът от тест през 2006 на косъм от косата на По е доказателство против тезата за оловно, живачно отравяне или други видове отравяне с токсични тежки метали. Холерата също е смятана за причина. По преминава през Филаделфия през зимата на 1849, когато вилнее епидемия от холера. Той се разболява по това време в града и пише писмо на леля си Мария Клем, заявявайки, че може „да имам холера или също толкова лоши спазми.“
Писателят е намерен в деня на изборите и затова съществува теза още от 1872, че той е жертва на насилствено гласуване. Според една от теориите, още от 1872 г. се смята, че смъртта е причинена от отравяне с алкохол или от прекалена доза упоителни вещества, използвани припринудително гласуване, което се среща често по това време. Дж. Т. Шарф го описва в Хрониките на Балтимор:
Реформаторското сдружение бе организирано, за да запази сигурността, спокойствието и честността на изборите, които по това време бяха сцена на най-позорното насилие и безредие. В допълнение към обикновените заплашвания, честни мъже, както и нещастни клетници, често биваха сграбчвани и „убеждавани“ в низки бърлоги, упоявани, зашеметявани с уиски и след това разнасяни по урните, за да гласуват в квартал след квартал, докато полицията стоеше безучастна и съдиите си получаваха гласовете.
Принудителното гласуване става стандартно обяснение за смъртта на По за повечето му биографи в продължение на няколко десетилетия. Писателят в голяма степен е разпознаваем в Балтимор и подобен изборен трик едва ли би успял с него. Тази теза е използвана и във филма„Смъртта на По“ (The Death of Poe).
Наскоро се появи и правдоподобно доказателство, че смъртта е причинена от бяс.
http://magnifisonz.com/2016/10/03/nevermore-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B3%D0%B0%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BD-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%BE%D1%81/
 тагове:Едгар Алън По