Category Archives: Кой-кога-защо

СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ НА КОРАБЪТ-ПРИЗРАК МАРИЯ СЕЛЕСТЕ

pixabay.com
В историята на корабоплаването има много загадъчни и интересни случаи. Никоя от тях не се доближава, обаче до съдбата на мистериозния кораб-призрак с името Мария Селест (още срещан като Мери Селест). Случката се разиграва през 19-ти век, а след нея вярванията, че корабът е прокълнат се запазват до самото му изгаряне.
Мария Селест е типичен търговски кораб за онези времена от вида бригантина. Става известна с това, че през 1872-ра година е намерена край днешните Азорски острови без нито един човек на борда. Времето и условията за плаване са били прекрасни, а екипажът на кораба е бил съставен само от опитни моряци. Съдбата на екипажа е мистерия, а допълнителна загадъчност към историята допринася и фактът, че целият товар и дори личните вещи на хората от кораба са били намерени. Сякаш всички са се изпарили с едно щракване с пръсти.
Версиите са най-различни и причудливи – от отвличане на извънземни, през морски чудовища до някакво проклятие. Случаят става известен като кораб-призрак, а съдбата на плавателния съд след това не е никак розова. Той е продаден на загуба и често сменя своите собственици докато накрая не бива изгорен в опит за данъчна измама от страна на Паркър, последен капитан и собственик на кораба. За негова зла участ, корабът не потънал въпреки пожара и така той бил хвърлен в ареста където умрял, а Мария Селест останала да гние на морското дъно.
източник: actualno.com
http://svetovnizagadki.com/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b0%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%8a%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%ba-%d0%bc
ТАГ странен случай, СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ, НА КОРАБЪТ-ПРИЗРАК МАРИЯ СЕЛЕСТЕ

 

Хуманитарните науки

 

Аристотел

Повратен момент в историята от началото на философската наука е спорният, но успешен опит на Сократ да приложи философията за изследване на човешки неща, включително човешката природа, естеството на политическите общности и самото човешко знание. Той разкритикува твърде стария начин на изучаване на физиката като чисто спекулативен и липсващ самокритичност. Той е особено загрижен, че някои от ранните физици третират природата без оглед на интелигентен порядък и обясняват нещата само по отношение на движение и материя.
Изследването на човешките практики е предимно в сферата на митологията и традициите, а Сократ е екзекутиран. Аристотел по-късно създава по-малко противоречива системна програма за на Сократовската философия, която е телеологична с човека в центъра. Той отхвърля много от заключенията от предишните учени. Например в неговата физика слънцето обикаля земята, и много неща, като част от тяхното естество, са предназначени за хората. Всяко нещо има формална причина и крайна причина и определена роля в рационалния космически ред. Сократ настоява, че философията трябва да се използва, за да се разгледа и практическия въпрос за най-добрия начин на живот за едно човешко същество, но не привежда аргументи за други видове приложни науки.
Аристотел поддържа рязко разграничение между науката и практическите умения на занаятчиите, считайки теоретичните спекулации като най-висш вид човешка дейност, практичното мислене за по-добър живот като нещо възвишено и познаването на занаятите като нещо, подходящо само за по-нисшите класи. За разлика от съвременната наука, най-влиятелният акцент на Аристотеловото учение е върху теоретичните стъпки за извеждане на универсални правила от сурови данни, а не зачита набирането на опит и сурови данни като част от самата наука.
уикипедия
ТАГ  хуманитарна наука, Сократ, Аристотел