Category Archives: Кой-кога-защо

Коучингът

Коучингът   е процес на обучение или развитие, чрез които дадено лице се подкрепя, докато се постигне конкретна лична цел или професионален резултат, благодарение на подкрепящата връзка между коуч и напътстван, методите и стила на използваната комуникация.
Концепцията за коучинга идва от спорта. Обучението по ски, тенис и голф се променя преди 20 г. от харвардския педагог и тенис експерт Тимоти Галуей. С книгите си „Вътрешната игра в тениса“, „Вътрешна игра в голфа“, „Вътрешното ски спускане“, в които разгръща тезата си, че опонентът в собствената глава е по-опасен от този отвъд мрежата. Според него коучът може да помогне на играча да премахне или ограничи вътрешните препятствия пред своето представяне, ще се достигне до една неочаквана естествена възможност за усвояване и резултати, без да е нужна голяма техническа подкрепа от коуча. Така се стига до същината на коучинга: той отключван потенциала на хората, за да максимизира тяхната успеваемост.
В исторически план развитието на коучинга е повлияно от много други области на изследвания, включително и тези на личностно развитие, обучение на възрастни, психология и други организационни и лидерски теории и практики.
Видове коучинг 
В зависимост от спецификата, коучингът най-общо се дели на:
Индивидуален (или Лайф коучинг) – занимава се с индивидуалното, личностно развитие на клиентите
Бизнес коучинг – занимава се с развитието на екипи
Екзекютив коучинг (коучинг за собственици на бизнеси, предприемачи и висши мениджъри, Executive Coaching)
Последният вид има за цел развитие на ценните и влиятелни висши мениджъри, собственици и предприемачи, разкриване на потенциала им, като по този начин, поради каскадния ефект на промяната, тя обхваща цели отдели, цели организации и се отразява на обществото като цяло. Представлява индивидуална работа с ценните за организацията мениджъри, както и собствениците. В това партньорство клиент и коуч определят сферите на работа, целите, към които се стремят и се проследяват резултатите, които се постигат, за да могат клиентите да са максимално ефективни и полезни за организацията, за обществото, да са пълноценни и удовлетворени от живота си.
Коучингът за собственици на бизнеси и висш мениджмънт се фокусира върху развитие и разгръщане на потенциала на човека да води, мотивира и влияе върху хората. Вместо да се занимава с решаване на тактически задачи и ситуации или придобиване на базисни умения, коучингът за собственици на бизнеси и висш мениджмънт се заема с развитие на стратегическото мислене на клиентите. Това е особено полезно за организациите, защото подобни хора обикновено имат изключително голямо въздействие върху мисията и визията на цялата структура, върху изграждане на корпоративната култура и върху останалите хора в организацията. С разгръщане на потенциала на един човек, цялата организация може да стане по-ефективна и успешна поради „каскадния ефект“ на промяната.
от Уикипедия
 тагове: коучингът

Загадка: Чашата на великаните

  край Розовец още крие тайните си

Тази странна каменна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, Пловдивско, по пътя за връх Братан. Размерите й са големи – в нея спокойно може да влезе човек, но какво е било нейното предназначение остава загадка за археолозите и до ден днешен. Проф. Валерия Фол е един от учените, които търсят обяснение на феномена Кутела. Сперод нея е възможно той да е останка от древните траки. Чашата е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутал, защото дълго време се смятало, че е от IХ век и e служила за кръщенета. Днес тази версия се приема за недостоверна, защото тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата. Светилището е описано още от братя Шкорпил, когато е било счупено на части, но през 70-те години – възстановено.  Прилича досущ на чаша, има и дръжки. Височината му е 1,5 м, дълбочината 1,1. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имал и своеобразен капак – воденичен камък, който се превърнал в каменна настилка в двора на недоброжелател. На около 30 м от него има тракийски мегалит – единственият, открит досега в тази част от страната.
http://www.nabore.bg/statia/chashata-na-velikanite-krai-rozovec-1527-26
 тагове: загадката, великаните

Нова теория за гравитацията

  премина успешно първи тестове. Ето какво значи това за физиката

© Beijing Planetarium / Jin Ma

През 2010 експертът и привърженик на Струнната теория от Университета на Амстердам и Института по Теоретична Физика Делта Ерик Верлинде изказа предположението, че гравитацията не е фундаментална сила в природата, а по – скоро „възникващ феномен.“ Сега, 100 години след като Айнщайн публикува финалната версия на Общата теория на относителността, Верлинде публикува документ, в който разяснява позицията си по отношение на гравитацията. В документа се съдържа претенция за оспорване на самите основи на физиката, такава каквато я познаваме.
Теорията за възникващата гравитация на Верлинде прави много важен извод: тъмната материя не съществува. Неговото изследване намира смисъл в поведението на гравитацията без нуждата от съществуването на частицата на тъмната материя.
Учени от Обсерваторията Лайден са изследвали повече от 33 хиляди галактики, за да проверят теорията на Верлинде. Резултатите показват, че в действителност тя е по-точна в потвърждаването на разпространението на гравитацията във вселената от Теорията на относителността на Айнщайн.
Във видеото можете да разберете повече за алтернативното виждане на Верлинде за гравитацията.
През годините физиците търсят тъмната материя (частицата, на която се дължи нейното съществуване), която да обясни несъответствията между Общата теория на относителността и гравитационното пречупване на светлината, наблюдавано в светъл космос. Ако гравитацията е отговорна за това огъване на светлината, проблемът е, че огъването не съответства на наличното количество материя, което от своя страна предполага наличието на невидими частици, които да допринесат за допълнителна гравитационна сила.
Огромни усилия, апаратура и финансиране са били посветени на преследването на тъмната материя и нейната неуловима частица. Ако се окаже прав, Верлинде може да сложи край на това търсене, което продължава вече четири века. Ако частицата се окаже илюзорна, ще се промени драстично и това, което (не) знаем за нашата вселена.
Калкулациите на Верлинде са приложими само за изолирани, сферични и статични системи, което означава, че тъмната материя не е напълно отхвърлена. Както с всяка друга теория, тази на Верлинде за възникващата гравитация ще претърпи модификации. Той обаче е оптимист по отношение на напредъка: „Много теоретични физици като мен работят по теорията и постигнахме голям прогрес.
“Може да стоим на прага на нова научна революция, която радикално ще промени виждането за космоса, времето и гравитацията”, допълва той.
http://megavselena.bg/nova-teoriya-za-gravitatsiyata-premina-uspeshno-pyrvi-testove-eto-kakvo-znachi-tova-za-fizikata/
 тагове: нова, теория, гравитацията

Частиците неутрино

 са по – бързи от светлината? Физици умуват върху новата загадка

image-264201-860_poster_16x9-xojg-264201

Би било абсолютна сензация, ако се окаже, че тези частици поставят под въпрос Теорията на относителността. Швейцарски учени установиха в експеримент, че неутрино са по-бързи от светлината, което според теорията на Айнщайн е невъзможно. Засега обаче самите учени не се доверяват на собствените си резултати.
Съвременната физика ни учи, че по-висока скорост от тази на светлината – 300 хиляди километра в секунда – не е възможна. Досега по-високи скорости не са нито наблюдавани, нито доказвани. Сега обаче този основен природен закон е разклатен. Изглежда определени елементарни частици, т.нар. неутрино, игнорират тази магическа граница.
Учени от международния проект „Опера“ съобщиха за нови измервания. Ако те бъдат потвърдени, това ще бъде истинска сензация, която ще разтърси модерната физика. Засега учените не вярват на собствените си данни. Те публикуваха изследването, за да могат други учени да повторят експеримента и да проверят данните и евентуална да открият възможна грешка.
Учените от Опера са анализирали резултатите от експерименти на Церн. В тамошния гигантски ускорител на елементарни частици (адронен колайдер) е постигнато излъчване на неутрино. Частиците са с много ниска маса и са електрически неутрални. Те пропътували 732 км на земята до лаборатория в Гран Сасо, Италия. Изминаването на разстоянието отнело на частиците само 2,4 милисекунди.
Учените искали по този начин да наблюдават промяната на т.нар муон-неутрино в тип тау-неутрино. Но измерванията довели до нещо съвсем неочаквано. Частиците се нуждаели от 60 наносекунди по-малко от светлината,  за да изминат въпросната отсечка. Апаратурата измерва с точност до 10 наносекунди, а учените са наблюдавали 15 000 неутрино с еднакъв ефект, така че резултатът изглежда ясен: неутрино бие скоростта на светлината.
Това обаче би влязло в противоречие с Теорията на относителността на Айнщайн. Теорията, сведена до равенството Е=mc2 , твърди че скоростта на светлината не зависи от движението на дадена система и затова се смята за природна константа. При това масата на дадено тяло се увеличава с неговата скорост. При скоростта на светлината тя би могла да се увеличава безкрайно. Затова се смята за горна граница.
Така сега възбудата в научната общност е огромна. „Резултатът е тотална изненада“, казва Антонио Ередиато от експеримента Опера, който работи в Университет Берн. Учените проверявали данните с месеци, но не намерили грешка в тях, която ги обясни.
„Ако измерванията се потвърдят, това ще преобърне представата ни за физиката“, казва научният ръководител от Церн Серджио Бертолучи. „Трябва да сме обаче абсолютни сигурни, че няма някакво друго обяснение. Това изисква още независими експерименти.“ В действителност много физици се съмняват, че резултатът ще се потвърди. „Усещането при повечето от тях е, че това не може да е вярно,“ казва самият говорител на Церн.
Други групи учени сега са предизвикани да изследват резултата или да повторят експеримента. Второто може да стане само на 2 места в света: едно японско съоръжение, което не функционира след земетресението от 11 март и в американската Фермилаб, където неутрино се изпращат от Чикаго към Минесота.
Фермилаб вече се подготвя за експеримента. „Това е толкова важно, че всичко друго остава настрана“, казва ученият Роб Плънкет и признава, че много мисли по темата дали Церн или Айнщайн имат право. „Опасно е да се залага срещу Айнщайн.“ Защото неговите теории са поставяни многократно под въпрос.
http://megavselena.bg/chastitsite-neutrino-sa-po-byrzi-ot-svetlinata-fizitsi-umuvat-vyrhu-novata-zagadka/
 тагове: частиците, неутрино

Няколко интересни загадки в историята на изкуството

 Johannes_Vermeer_(1632-1675)_-_The_Girl_With_The_Pearl_Earring_(1665)
Колкото повече неща разбираме за голямото изкуство и неговите създатели, толкова повече загадки се разкриват пред нас. Днес ще представим само някои от най-интересните такива.
1. „Момичето с перлената обеца“ (горе)
Въпреки всички теории и спекулации, самоличността на момичето от известната картина на Вермеер „Момичето с перлената обеца“ е абсолютно неясна.
Момичето е обърнато към зрителя, а мека светлина пада върху младото й лице и голямата перлена обеца, закачена на ухото й. Тя сякаш иска да каже нещо, но ние нямаме никаква представа каква е всъщност историята. Дали е била дъщеря на Вермеер или пък негова любовница? Възможно е даже въобще да не е съществувала в реалния живот. Въпреки всичко, и до днес картината привлича огромни тълпи от посетители. Тюрбанът на главата на момичето напомня за Изтока, а големият размер на перлената обеца възпламенява въображението и подсилва мистерията в изображението. Не само тази картина, а и самият Вермеер е енигма. За него се знае, че е живял в Делфт и е имал 15 деца. Само 36 картини свидетелстват за неговото творчество, но всички те са шедьоври. Мистериите създадени около картините му са в следствие на множество въпроси, останали без отговор. „Момичето с перлената обеца“ е вечен пример за това. Трейси Шавалие, която пише популярен роман за картината казва: „Картината се радва на огромен успех, защото е неразгадана. Ние дори не можем да кажем какво мисли или чувства момичето. Ако всичко това беше известно, щяхме просто да продължим към следващото произведение на изкуството. Но това не е така и затова все още се опитваме да разгадаем мистерията около нея. Това се случва с всички шедьоври – копнеем да ги разгадаем, но това никога няма да се случи.“
hiele
2. „Любовта и предателството на Уоли Нойзъл“
В началото на 1900-та г., Уалбурга „Уоли“ Нойзъл е мистериозната муза на австрийския художник Егон Шиле. Тя се появява в няколко негови картини (включително и няколко еротични) и за нея е известно, че е била любовница на художника и освен това се е грижила за голяма част от търговската дейност в неговите дела. През 1912 г. тя се появява в шедьовъра на Шиле „Портрет на Уоли“, който бил наричан „Виенската Мона Лиза“, заради мистериозната усмивка на модела.
Уоли била от бедно семейство от Тейтендорф, Австрия и среща Шиле, когато е само на 16 години. За нея се знаело, че е продавачка, а не модел на художник, което често означава двойнствен живот на проститутка. С течение на времето, от картините на Шиле започнало да става ясно, че отношенията му с Нойзъл били повече от професионални. Изкуствоведите казват, че това ясно си личи по начина по който го гледа от портретите. Тя била и изключително лоялна към него. През 1915 г. обаче, Шиле рязко изоставя Уоли, за да се ожени за по-почтена жена. Двамата любовници не се видели никога повече. Или са? „През 1913 г. Уоли и Шиле, заедно с Артър Розлер, който също бил модел на художника, отиват на ваканция в Траунзее, езеро близо до Залцбург. Намерихме личен фотоалбум, който доказва, че след раздялата на Уоли и Шиле тя все още поддържала връзка с колекционерите му и притежавала някои негови творби. Може би е била по-добре приета, отколкото досега сме смятали“, това споделя Диетард Леополд, син на богат колекционер на виенски картини.
Michelangelos_David
3. Тайното оръжие на Давид
Съществуват много противоречия за това, дали скулптурата Давид на Микеланджело държи тайно оръжие (фустибал) в изключително голямата си дясна ръка. Фустибалът е вид прашка, която хвърля камъни на разстояние до повече от 180 метра, който бил широко разпространен през Средновековието и епохата на древен Рим. Според „Библията“, по време на борбата си с Голиат, Давид бил въоръжен с фустибал и овчарска тояга. Първоначално скулптурата е трябвало да бъде поставена на върха на катедралата във Флоренция, където оръжието нямало да се вижда. Фустибал се забелязвал в произведения на други художници по това време. Експерти смятат, че Микеланджело бил повлиян от тях, изработвайки статуята и че тоягата не е монтирана на дръжката на фустибала по политически причини. Според историка Серджо Рисалити: „Овчарска тояга не се вписва в политическия смисъл на скулптурата, която се превръща в първия публичен паметник в Италия.“ Не всички експерти са съгласни с тази теория, затова мистерията за обекта в ръката на Давид остава неразгадана.
 woman-ironing-picasso-2-18udege
4. Мъжът под „Гладеща жена“
Щета, в следствие на опит за грабеж, наложила използването на инфрачервена камера върху  картината от 1904 г. „Гладеща жена“ на Пабло Пикасо. Под изображението на жената било открито друго изображение на мъж с мустаци. Учените си задават въпроса кой е този човек и дали Пикасо не е нарисувал себе си. По-късно този вариант бил изключен. Когато създава шедьовъра „Гладеща жена“ , художникът живеел в Париж и бил само на 22 години. Картината е от синия му период, в който преобладават драматични теми в сини нюанси. По това време той не разполагал с никакви финансови средства и често се случвало да рисува нови изображения върху стари платна. Съществува сериозен дебат чий е портретът под картината. Изглежда, че това е портрет на друг художник. Има вероятност това да е скулпторът Матю Фернандез де Сото или художникът Рикард Каналс.
Още един таен портрет бил открит под друг шедьовър на Пикасо – „Синята стая“. Също както при „Гладеща жена“ и тази картина е от ранния му син период в Париж. Инфрачервена технология разкрива мъж с брада, носещ папионка и яке. Необичайните удари на четката на върха на картината карат учени и арт експерти да стигнат по-далеч в разкритията си. Отново не изглежда откритието да е автопортрет, но самоличността на мъжа и отношенията му с Пикасо остават загадка. Дороти Косински, директор на колекцията „Филипс“ казва за случая: „Публиката обича подобни неща. Това е вид детективска работа и позволява на зрителите да бъдат част от подреждането на пъзела.“
Dancer Making Points
5. Изчезналата балерина
Никой не знае дали картината на Едгар Дега „Танцьорка бележи точки“ е отдадена, изхвърлена или открадната от богатата наследница Югет Кларк. Но когато картината се появява отново в дома на Хенри Блок, колекционер и съосновател на „H&R Block”, Югет Кларк се опитава да спре разследването на ФБР, казвайки че трябва да уважават личното й пространство. Тя никога не обявява картината за изчезнала и така започва дълга правна битка между Кларк и Блок. В крайна сметка Блок връща картината на Кларк, чийто адвокат веднага я дарява на музея „Нелсън-Аткинс“, в който Блок има дял. Блок позволява на Кларк да задържи картината в дома си до смъртта й, след което веднага да бъде експонирана в музея. По време на споразумението музеят настоява за клетвена декларация за психическа стабилност от лекаря на Кларк. 102-годишната жена, обаче подписва две различни завещания – едното през 2005 г., а другото през 2008 г., което включва като наследници и членовете на семейството й. Във второто завещание, доктор Сингман бил посочен като бенефициент. Ако семейството й опровергае в съда второто завещание, както и се опитало да направи, декларацията между Блок и Кларк щяла да бъде невалидна. Взела ли е решението сама или някой е повлиял на волята й, заради парична печалба? Това е един сериозен случай с много въпроси, останали без отговор. Кларк умира през 2011 г. на 104-годишна възраст.
http://megavselena.bg/nyakolko-interesni-zagadki-v-istoriyata-na-izkustvoto/
 тагове: загадки, история, изкуство