Category Archives: Кой-кога-защо

Срещу автоимунни заболявания

  нов тип терапия от италиански учени

Срещу автоимунни заболявания като множествена склероза и други - нов тип терапия от италиански учени с нановезикули
Разработиха нов терапевтичен подход за възпалителни и автоимунни заболявания, чрез използването на нановезикули, получени от мезенхимни стволови клетки
Откриха нов терапевтичен подход за възпалителни и автоимунни заболявания, основаващи се на употребата на нановезикули, получени от мезенхимни стволови клетки.
Статия със заглавие „Нановезикулите получени от мезенхимни стволови клетки, блокират трафика на Т-лимфоцитите и експериментално инхибират автоимунен енцефаломиелит“ е публикувана в престижното списание Nature. Тя е международна референтна точка както за основните изследователи, така и за лекарите специалисти.
Изследването във Верона, беше под надзора на екипа, координиран от Бруно Бонети, директор на комплексната оперативна единица „Неврология А“ на интегрираната болница в град Верона, професор по неврология към Катедрата по неврологични и биомедицински науки и на работата на Андреа Сарбати. Алесия Фаринацо от същия отдел и Стефано Ангиари от Катедрата по медицина споделят позицията на първия автор на изследването, пише meteoweb.eu.
Лимоните съдържат нановезикули, които допринасят за ефектите срещу рак и автоимунни заболявания

Лимоните съдържат нановезикули, които допринасят за ефектите срещу рак и автоимунни заболявания

Те също така си сътрудничат с Габриела Константин, Силвия Души и Серена Руджери от Катедрата по медицина и Рафаела Мариоти, Ермана Турано, Едуардо Бистафа и Роберта Бонафеде от Катедрата по неврологични, биомедицински и движещи науки. В повечето случаи терапиите, които се предлагат при пациенти с автоимунни заболявания, могат само да забавят прогресирането на заболяването, без да могат да псотигнат лечение.
Научното откритие на Университета в Верона има важен принос за идентифицирането на иновативни терапевтични подходи и има потенциал да се приложи към автоимунни заболявания като множествена склероза, системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, псориазис, инсулинов диабет – зависим.
Изследването се фокусира върху използването на терапия на базата на нановезикули (nanovescicole ит.), новаторски подход, основаващ се на способността на такива структури да транспортират и освобождават терапевтични молекули, произхождащи от стволови клетки. Новата нановискукуларна терапия е способна да предотврати образуването на възпалителни огнища и последващото увреждане на тъканите в централната нервна система при автоимунен експериментален енцефаломиелит, който представлява най-използвания модел на множествена склероза.
„Факторите, предизвикващи тази патология, не са известни със сигурност – обясняват изследователите -но многобройни клинични и експериментални доказателства показват, че в основата има реакция на имунната система, която идентифицира като мишена на своите лимфоцити лигавицата на невроните, миелина, като по този начин компрометира способността му да провежда електрически импулси в мозъка.
Инфилтрацията на имунните клетки, наречени Т-лимфоцити в мозъчната тъкан, е свързана с появата на клинични и патологични признаци на дисфункция на централната нервна система, типични за множествена склероза. Изследването на scaligera показва, че лечението с нановезикули инхибира активирането на Т-лимфоцити (измерени като пролиферация и освобождаване на възпалителни медиатори), които са критични патогенетични фактори в развитието на автоимунните заболявания „.
Чрез използването на усъвършенствани техники за интравитална микроскопия екипът също така показа, че нановезикулите блокират миграцията на циркулиращи лимфоцити в мозъка, основен процес за развитието на множествена склероза.
Изследователите поясняват, че във всички възпалителни заболявания първите движения на имунния отговор се изразяват в миграцията на циркулиращи имунни клетки, наричани също бели кръвни клетки или левкоцити, от кръвоносните съдове в тъканите, където се развива патологичният процес. В случай на възпалителни заболявания, които не се дължат на инфекции, като например автоимунни заболявания, възпалителният процес и миграцията на левкоцитите вече не играят роля на защита на организма, а критична патологична роля, причиняваща значителни увреждания на тъканите.
Срещу автоимунни заболявания като множествена склероза и други - нов тип терапия от италиански учени с нановезикули

Срещу автоимунни заболявания като множествена склероза и други – нов тип терапия от италиански учени с нановезикули

Те обясняват, че всъщност автоимунните заболявания се дължат на „грешка“ на имунната система, която насочва собствения си офанзивен потенциал срещу собствените тъкани на тялото, а не срещу инфекциозните агенти. Това води до сериозно увреждане на тъканите, което води до развитие на различни заболявания в зависимост от органа и засегнатата тъкан. По този начин инхибирането на трафика на левкоцити представлява много мощен терапевтичен подход при автоимунни заболявания и използването на терапия с нановезикулите може да предотврати навлизането на вредни левкоцитни клетки в тъкани, насочени от имунната система.
През 2015 в medicalnews.bg бе публикувано, че в САЩ, разработват нановезикули, които атакуват раковите клетки. Това са много малки мехурчета с нано размери, които се пукат, когато достигнат раковите клетки.

https://www.chudesa.net/%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%82%D0%B8%D0%BF/

Защо хората са развили ръцете си?

Pop Paul-Catalin / Shutterstock
Сред всички животински видове именно хората имат развити наистина забележителни ръце. И това най-вероятно означава, че правим нещо различно от всички тях и особено от нашите братовчеди – приматите. А сега антрополозите смятат, че са открили древна дейност на нашите предци, която е участвала сериозно в еволюцията на ръцете на човека. Става въпрос за трошенето на кости с цел извличане на техния костен мозък. Отдавна се смята, че дейности като хвърлянето на различни обекти, направата и използването на инструменти  и оръжия са допринесли до еволюцията на човешката ръка така, както я познаваме днес.
За да установят кои точно дейности са допринесли най-много за нейното еволюционно развитие, екип от учени са направили серия от експерименти, при които са използвали създадената от тях система от сензори за натиск, наречена Плайънс. Тя е трябвало да установи кои стави на ръката получават колко голям натиск при използването на ръката за определена дейност, и оттук да се извлече информация за това кои именно дейности са причинили промените в течение на хилядолетията, преди предците ни да еволюират в хомо сапиенс. Оказало се, че от всички симулирани дейности именно трошенето на костите е допринесло най-много за еволюцията на ръката.
https://www.obekti.bg/nauka/zashcho-horata-sa-razvili-rcete-si

Невротиците и интелигентността

 

Copyright: Hayk_Shalunts / Shutterstock

Ново изследване по проблемите на интелигентността и неврологията е установило, че невротичните хора се справят доста по-зле на тестовете за интелигентност от останалите участници. Но според някои психолози истинските причини за това може да се дължат на нервността на хората, която се предизвиква от самия тест. Връзката е била установена между по-силния вид невротизъм и ниска обща интелигентност и ниска вербална интелигентност.
Невротизмът е характеристика, която силно корелира с емоционални и психически разстройства като тревожността, тъгата, повишената раздразнителност и самосъзнателността, е известно в психологията. Авторите на изследването обясняват как тази личностна характеристика е свързана с коефициента на интелигентност: «Невротизмът отразява тенденцията да се изразяват отрицателните емоции като тревожност и депресия».
«Шестте подвида на невротизма, според водещите автори в областта Коста и Макрий (1992), са тревожността, гневната враждебност, депресията, самосъзнанието, импулсивността и ранимостта. Високите резултати в тестовете по невротичност показват, че хората, които са ги постигнали са много емоционални, чувствителни, тревожещи се, влияят се от чести промени на настроението си, често са депресирани, имат лош сън и могат да страдат и от различни психо-соматични разстройства».
https://www.obekti.bg/nauka/nevroticite-i-inteligentnostta

10 научни феномена,

  които остават мистерия до ден днешен

Shutterstock
За повечето от нас модерната наука изглежда нещо неразбираемо и плашещо. Нещо, което е във властта на хора, които имат способността да манипулират и изследват природата с едва ли не магически средства.
Не бива обаче да забравяме, че далеч не всичко е известно на науката (колкото и могъщ инструмент да е тя) и че има въпроси, на които учените също не могат да дадат конкретен отговор, както не бихме могли и ние с вас.
В следващите редове ви представяме някои от най-забележителните природни феномени, които остават непонятни за изследователите. За момента.
1. Поясът на Кайпер. 
В края на Слънчевата ни система е разположен пояс от комети и астероиди, известен на науката като пояс на Кайпер. Анализи показват, че количеството обекти в астероидния пояс намалява чувствително с времето. Едно от по-невероятните обяснения е, че феноменът се дължи на наличието на мистериозна планета Х, обикаляща в този отдалечен от нас регион, която с гравитацията си „обира“ отломките от пояса.
2. Плацебо ефектът.
 Показва колко слабо все още познаваме човешката психика и силата на мозъка да контролира тялото. Плацебо ефектът демонстрира как в много от случаите прилагането на явно неефективни методи на лечение, като например даването на захарни хапчета, може да подобри състоянието на пациента не по-малко от истинското лекарство.
Единственото условие е самият пациент да не знае, че е „лекуван“ с несъществуващо лекарство и да бъде убеден в ефективността на лечението. Учените предполагат, че плацебо ефектът е по същество биохимичен, но неговият генезис за момента е неизвестен.
3. Звукът Bloob.
Мощен инфразвуков подводен тътен, който раздира дълбините на Южния пасифик в продължение на около минута. Мистериозният звук е засечен за пръв път през 1997 г., като учените все още гадаят какъв е неговият произход. Ако е предизвикан от непознато животно, то трябва да е много по-голямо и от най-големите китове – подобно на митичните кракени, които според легендите са успявали да потопят големи кораби в рамките на секунди.
4. Ефектът ноцебо. 
Подобен на плацебо ефекта, но с обратен знак. Ако поставим клинично здрави хора в негативна мисловна рамка – например ако им кажем, че са се натровили или са заразени с опасна болест, то това може да ги разболее или най-малкото – да ги накара да се почувстват зле. Тук влизат и тежките случаите с хора, на които неправилно е поставена диагноза, че са смъртно болни. В резултат вместо да се възстановят от заболяването си, те умират. Подобно на плацебо, и ноцебо ефекът остава необяснен от медицинската наука.
5. Проблемът с лития. 
Според теорията на Големия взрив днес във видимата Вселена трябва да съществува близо 66% повече от лекия метал литий, отколкото учените откриват. Липсата на този химичен елемент тревожи научния свят, като част от космолозите са на мнение, че в самата теория има проблем, който все още не е изяснен.
6. Гравитационни аномалии на Земята.
Гравитацията на планетата ни може да предостави необходимата сила, която може да ускори космическите апарати, преминаващи край нея и да ги запрати в Космоса. Оказва се обаче, че това ускорение е по-голямо, отколкото физичните закони предвиждат – проблем, който предстои да бъде обяснен научно.
7. Липсващата антиматерия.
 Космолозите-теоретици твърдят, че при Големия взрив са се образували по-големи количества материя, отколкото антиматерия. В резултат цялата антиматерия е изчезнала, а от остатъчното количество материя са се образували видимите космически обекти в галактиките. За момента този дисбаланс не може да бъде обяснен по никакъв начин от теорията, като има предположения че някъде в Космоса има и галактики, изградени изцяло от антиматерия.
8. Парниковият ефект при еоцена.
Анализите сочат, че в даден момент през еоцена (геологичен период, започнал преди 56 млн. години и завършил преди 36 млн. години) средните температури на полюсите на Земята са достигнали до 15-20 градуса по Целзий. Сегашните климатични модели се опитват да обяснят тази аномалия на екстремно глобално затопляне, което в голяма степен остава неясно.
9. Оста на злото.
 В случая не става въпрос за политическия термин, наложен от бившия американски президент Джордж Буш-младши и описващ държавите, които според него спонсорират тероризма, а за аномалия в температурното разпределение на космическия микровълнов фон (тъй нареченото реликтово лъчение). На теория това разпределение би трябвало да бъде напълно произволно, но изглежда, че съществува необяснен от учените модел на разпределение на горещи и студени точки. Откритието, направено през 2005 г., и досега предизвиква разгорещени спорове сред космолозите.
10. Тъмният поток
(Dark Flow). Наблюденията сочат, че голяма част галактиките се отдалечават от нас в посока на точка, разположена между съзвездията Кентавър и Vela. Част от учените предполагат, че те се привличат в тази посока от нещо гигантско, което може да е друга Вселена.
https://www.obekti.bg/nauka/10-nauchni-fenomena-koito-ostavat-misteriya-do-den-dneshen

5 неразгадани мистерии на Древен Египет

Shutterstock

Виждали сме ги на снимки, възхищавали сме се от тяхната древност и внушителни размери. Някои дори са имали късмета да ги посетят на живо. Но пирамидите са много повече от туристическа атракция. С напредъка на науката идват нови и нови открития, които поставят множество нови въпроси.
1. Скрити стаи в Голямата пирамида в Гиза
През 1993 г. роботът Upuaut 2 откри малка врата в южната шахта на пирамидата, зад която по-късно е открито празно пространство и още една врата.
През 2010 г. модернизирания робот Djedi прави снимки зад първата врата, на които се виждат медни дръжки и рисунки с червена охра.
Освен това, въпреки че никой не е влизал в шахтата в продължение на 9 години, по стените и тавана са се появили нови драскотини.
2. Каква е истинската възраст на Голямата пирамида
Каменен надпис, открит в Гиза през 19 в. твърди, че Хуфу поръчал Сфинксът да бъде възстановен, а не изграден. Това, заедно с браздите по тялото му, които са резултат от ерозия в продължение на над 8 000 години, поставя съмнение за възрастта на Голямата пирамида: смята се, че Сфинксът е построен след нея.
3. Термична мистерия
Инфрачервените термографски изследвания от 2016 г. показват необясними кухини под Голямата пирамида, както и в близост до върха ѝ. Предполага се, че долните кухини са или някаква неоткрита досега камера, или подземен проход. Египетското министерство на антиките още не е дало коментари.
4. Технологията за построяването на пирамидите
Химикът Джоузеф Давидовиц твърди, че блоковете са изляти директно един върху друг от своеобразен варовиков бетон и това може да обясни тяхното тегло и липсата на пролуки между тях. Въпреки това геолози и палеонтолози смятат, че блоковете са обработени седиментни скали, оспорвайки теорията на Давидовиц. Учените засега не могат да се спрат на една хипотеза.
5. Проклятието на гробницата на Тутанкамон
Когато избучава гробницата през 1922 г. Хауърд Картър и колегите му откриват текст, разказващ за тежко наказание, което щяло да последва отварянето на запечатаната гробница. Самият Картър не вярвал, но в периода до 1930 г. били докладвани 22 смъртни случая сред присъствалите при отваряне на гробницата и техните семейства.
Все още няма потвърдено обяснение за „проклятието“. Единствената теория е, че стените на гробницата и по саркофага са били покрити с отрова.  
Източник: Bright Side
https://www.obekti.bg/misterii/5-misterii-na-dreven-egipet-za-koito-nyamahme-predstava