Category Archives: Антракт

УНИВЕРСАЛНОСТ

Живеем във век на специализация.Ценят се професионалистите в различните сфери.Висшите учебни заведения, откриват своите специалности според нуждите на бизнеса.Държавата стимулира откриването и развитието на професионалните техникуми.Изборът на подходяща професия е издигнат в култ.
Учат ни ,че колкото повече сме подготвени в определена област, толкова по-голям е шансът да успеем.Стана доста неприятно, хората да показват широка обща култура. Личности с много и разнообразни интереси не са на мода.Според мнозинството, те просто не са открили истинското си призвание и затова се интересуват от всичко.Но има и друга гледна точка.Светът, който ни заобикаля е достатъчно сложен, за да бъде обяснен изчерпателно, само от една научна дисциплина.
Ако се вгледаме в историята, откриваме изключително много примери. Един от тях е, че големите научни технологични, социални успехи са постигнати от хора с широки и разностранни интереси.
uspeh-franklinБенджамин Франклин /1706-1790/ е американец, който се образова самостоятелно. Научава перфектно четири езика.Основава първата болница в родния си град Филаделфия /САЩ/.Създава първата пожарна команда и работи като началник на пощите, в американските колонии.Става депутат в Законодателното събрание на щата Пенсилвания.Подписва Декларацията за независимостта и е член на Конституционното събрание, което изработва Американската конституция- валидна и до днес.
Той е един от най-блестящите посланици на САЩ, в столицата на Франция-Париж. Основава първата американска библиотека и първото американско научно дружество.
Изобретява лещите и гръмоотвода.Доказва електрическата природа на мълнията.През 1752 година доказва тъждествеността на земното и атмосферното електричество.
Франклин  е главен редактор и издател на най-четения вестник  в САЩ. Натрупва цяло състояние и се превръща в един от най-богатите американци на своето време.
Това е Бенджамин Франклин- един от най- великите учени и енциклопедисти на всички времена.
Щеше ли  той да влезе в историята, ако следваше повика на нашето време за строга специализация? Колко от днешните супер професионалисти, могат да се похвалят с такива постижения.
Автор: Георги Караджов
 

СМУЩЕНИЕ

Не обичаме изненадите.Ставаме в определен час, закусваме, отиваме на работа, приключваме работния ден, прибираме се в къщи при семейството- това е динамичния ни стереотип. Но животът не винаги е концерт по желание. Сутринта ни посещава приятел, който не сме виждали от години с интересно предложение и целия ни дневен план се променя.
Връхлита ни природно бедствие и преобръща живота ни наопаки. Избухва война и сме принудени да напуснем жилището, а понякога и страната си. Решаваме да променим професията си и сякаш всичко останало се променя.
Искаме или не, смущението е неизменна част от нашия живот.Нашата реакция на неочакваното, ясно разкрива положителните и отрицателните ни страни.Някои запазват самообладание и се възползват от възможността, други изпадат в паника и пропиляват появилите се шансове.Смущението не се появява често и затова трябва да сме винаги готови за него.
97810-i_016Жан Лерон Даламбер /1717-1783/ е френски философ-енциклопедист, математик и астроном.В 1754 година става член на Парижката АН.Формулира прочутия „принцип на Даламбер“ в механиката.Развива теорията на планетните смущения .
През 1749 година той показва, че не само прецесията, изследвана от Исак Нютон, но и нутацията, установена от Бредли се причиняват от гравитационното въздействие на Луната.
В 1747-1759 година, независимо от великите Леонард Ойлер и Алексис Клеро, предлага теория за движението на Луната с прецизно изчислени таблици.През 1764 година  става член на Петербургската  АН.
Той е един от създателите и авторите на първата модерна енциклопедия на нашето време- френската, първообраз на всички последващи енциклопедии.
Влиза в историята, като блестящ учител и популяризатор на науката.
Любимата научна тема на Даламбер е „отклонението“, „смущението“. Може би защото, той самия е едно от малкото големи „отклонения“ в историята на науката. Със своите енциклопедични познания,научни и академични постижени,я може да се сравнява с най- големите умове в научната история.
Жан Лерон Даламбер  е символ на вечно неспокойната и „смущаваща“ научна мисъл.
Автор: Георги Караджов      
 

 

 

 

 

ЕНЕРГИЯ

Енергията е навсякъде – във видимия и в невидимия свят. Тя е в електрическите крушки, движи влаковете, самолетите. Проблясва със светкавиците, в нашата планета. Тя е  е истинска „кръвоносна система“.  
Енергията е не  само около нас, но и вътре в нас. Тя може  да възпламени един човешки поглед, може да възпламени пожар от чувства.Уникалните възможности на човешкото тяло са невъзможни без енергийните потоци, които „пронизват“ всяка човешка клетка.Използваме „енергийни“ понятия и в преносен смисъл.Говорим за енергична походка, енергични хора, динамична мисъл.Когато сме отпаднали или нямаме желание да вършим каквото и да било, можем да си набавим допълнителна енергия, като спортуваме, правим преходи в планината или просто релаксираме.
250px-Rankine_William_signatureУйлям Ранкин/1820-1872/ е велик шотландски инженер и физик.Работи в областта на геодезията и изграждането на пристанища, както и в тази на молекулярната физика.Разработва теоретичния цикъл на парния двигател.Развива основите на теорията на регенеративния процес за машини, които работят с нагрят въздух.
Предлага метода, наречен „ранкизиране“ за пресмятане на парни машини с двойно разширение.
Той е основоположник е на енергетизма- течение в науката от края на 19  и началото на 20 век, което обяснява енергията           /движението/ без материята и свежда всички явления в природата към енергия, лишена от материална основа.
Енергетизма предизвиква ожесточени спорове в научните среди.Видни негови представители отричат съществуването на атомите и молекулите, и с това настройват научната общност срещу него.
Най- новите научни открития показват, колко важна за живота на земята е енергията,както и нейната първостепенна роля, за обясняване на загадките на природата и човека.Нещо повече, модерните психологически системи за развитие на човешкия потенциал имат за своя сърцевина, отварянето на човешките енергийни канали. Също така  използването на природната енергия около нас, за справяне с нашите болести и проблеми.
Последните открития на науката показват,че енергията е толкова важна, както материята за жизнените процеси, а понякога дори по- важна от нея.
Ранкин за първи път в историята на науката, идентифицира голямата роля на енергията и сякаш ни изпраща послание: ” Да бъде светлина!”
Автор: Георги Караджов      
 таг: енергия
 
 
 
 
 
 

ТОТАЛНО

Често не обичаме да довеждаме действията си до определен край.Намираме различни оправдания за тази „недовършеност“. Умора,други задължения, липса на интерес, са само някои от нашите обяснения.Така, големите цели се превръщат в нереализирани възможности.А нас ни обзема безпокойството, че не разкриваме истинския си потенциал, защото реалните шансове за развитие в човешкия живот не са много на брой.
Обратно, когато мотивацията и желанието са налице, пречките не само не ни спират, а допълнително ни стимулират да продължим напред. Тогава достигаме заветната цел. Повишаваме нивото си, изкачваме непревзетата още височина.Безпокойството изчезва, заменено от удовлетворението от добре свършената работа.Завладява ни усещането за достигане максимума от възможностите ни.
А някои от нас,неудовлетворени от постигнатото, продължават отвъд „завладяната“ височина.Унищожават още неразрушените препятствия, за да убедят околния свят в безспорността на своето постижение. Единственото, което ги удовлетворява е „тоталната“ победа.
200px-Ulysses_simpson_grantЮлисис Грант/1822-1885 / е американски военачалник. Завършва Военната академия Уест Пойнт /1843/ 21 по успех от 39 кадети. Участва в Американо-мексиканската война и получава звание капитан след превземането на Мексико сити.Любител на алкохола и жените, напуска армията.Занимава се с поредица от бизнес начинание- без успех.
След избухването на Гражданската война в САЩ е зачислен, като полковник от милицията. Само два месеца по-късно, като бригаден генерал, блестящо ръководи морските и сухопътни войски на северните щати при превземането на конфедеративните фортове Хенри и Доналдсън /1862/. Тогава получава прякора си „ Грант- безусловната капитулация.“
През 1862 става генерал-майор, поема командването на армията на Тенеси и обкръжава Виксбърг по суша и вода. След едномесечна обсада града се предава, а войските на Грант печелят пълен контрол над река Мисисипи, като разделят Конфедерацията на две.В 1864 година, Абрахам Линкълн го прави генерал-лейтенант и главнокомандващ армията на Съюза, „защото той се бие.“ Грант веднага хвърля войските си в настъпление, като използва за първи път във военната история стратегията на „изпепелената земя“ и провежда няколко кървави сражения с променлив успех. Той знае че човешките и материални ресурси на Конфедерацията, за разлика от тези на Съюза, са ограничени и няма да могат да бъдат възстановени.
През 1864 година обкръжава армията на Лий. На 1 април 1865 година разгромява конфедеративните войски при Файв форкс,  а на 9 април 1865 приема капитулацията на генерал Лий. През1866 година, Конгресът го повишава  в чин генерал. Той е първия с такъв чин от 1799 година.
През 1868 започва първия от двата си мандата, като президент на САЩ. Компрометиран от скандалите с корупция на негови приближени, той не успява да се пребори за трети президентски мандат. Умира от рак, а автобиографията му има огромен успех.
Нисък, набит, прегърбен, прекаляващ с пиенето, Грант не е всеобщ любимец.Водените от него войски дават много жертви.
Но не друг, а именно той става баща на „тоталната война“, която се прилага от най- големите пълководци и диктатори на 20 в.
Автор: Георги Караджов      
 тагове: тотално
 

 

 

 

БЛАГОРОДНИК

 Има различни типове хора.Някои от тях искат успеха на всяка цена.Други очакват подкрепата на околните, без  да правят нищо.Има и такива, за които собственото развитие няма особено значение.Те просто съществуват, докато изминат житейския си път.
Човек избира сам пътя, по който ще тръгне. Другите само могат да му попречат, помогнат или просто да гледат безучастно отстрани. Важен е и начина, който следваме, за да достигнем набелязаните цели. Независимо, че днес стремежа   към успех ни кара често да забравяме, че пътя към дадено постижение също има значение.
Житейският ни избор е пряко свързан с нашата среда и възпитание.„Благородният“ път предполага нормална семейна обстановка, добро образование, висока култура,  които са  трудно постижими предпоставки  днес.
The_Second_World_War-_Personalities_TR2696Харолд Александър/1891-1969/ е английски пълководец. Завършва военната академия в Сандхърст. През  Първата Световна война с чин младши- лейтенант, заминава за Франция с авангарда на Британския експедиционен корпус. Великият английски писател и поет Ръдиърд Киплинг споделя за този период: „Не може да се отрече, че полковник Александър притежаваше талант да работи с мъжете на фронта…подчинените му го обичаха…и неговите хора му бяха безрезервно предани“.
След войната служи в Индия. Произведен е в чин генерал- майор и назначен за командир на първа дивизия в Англия /1934/. През 1939 година заминава с нея във Франция. Командва ариергарда на съюзниците във Франция, забавя германското настъпление, което позволява на съюзническите войски- 330 000 британски, френски и белгийски офицери и войници да се евакуират от Европа.
Като главнокомандващ на съюзническите сили в Северна Африка, изиграва решаваща роля за разгрома на германците в Северна Африка, десанта на англо- американските войски в Сицилия и нахлуването им в Италия. На 4 юни 1944 година, под негово командване е освободен Рим.
От 12  май 1944 година, до края на войната е главнокомандващ съюзническите сили в Средиземноморието, а на 29 април 1945 година приема първата капитулация, подписана от германски офицери.През 1946-1952 година е генерал- губернатор на Канада.
В нито една книга със спомени за войната на негови колеги военни или подчинени, не може да се открие упрек или критика срещу него, като командир и военен.
Благородникът Александър „облагородява“ войната.
Автор:Георги Караджов  
тагове: благородник   

ЖАН БАТИСТ КОЛБЕР

Ние, хората, сме от един и същи  вид, но притежаваме различни способности.Някои стават големи спортисти, други забележителни откриватели, трети остават в историята, като изключителни лидери.По- голямата част  обаче нямат тази щастлива съдба. Животът им преминава  без да извършат нещо запомнящо се.Просто вършат това, което се очаква от тях, като се стараят  да вложат повече от себе си в  обикновените си начинания.
Обичаме да следваме големите и да се учим от тях до момента, в който осъзнаем, че не можем да постигнем техните постижения.Тогава, едни се примиряват, а други започват яростно да ги  критикуват, сякаш те са виновни за неуспеха им.За съжаление, в човешкото общество преобладават обикновените постижения, за които историята забравя.Но за да  постигнем изключителното, трябва да се поучим от  големите, а не да ги отричаме.За щастие, можем да открием достатъчно примери от историята на големи хора и големи дела.
Цели фамилии записват със златни букви имената си в аналите на човешките постижения.
Jean-Baptiste Colbert (1619–1683)*oil on canvas*92.1 x 72.4 cm*1655Жан Батист Колбер /Jean Baptiste Colbert /1619-1683/ е френски държавник. Препоръчан е на „краля- слънце“ Луи XIV от кардинал Мазарини, на който служи, като таен съветник. Той изиграва решаваща роля в отстраняването на всемогъщия финансов министър Фуке. Става суперинтендант на кралските строежи /1664/, главен контрольор на финансите /1665/, министър на краля/1668/ и министър на марината /флота//1669/.
Колбер създава Френската академия на науките/1666/ и Парижката обсерватория /1667/.Следва строга икономическа политика, наречена на неговото име колбертизъм.  Той основава първите големи индустриални предприятия на Франция, стимулира външната търговия и заселването на територията на днешна Канада. Реорганизира и систематизира законодателството.Разумното му икономическо управление позволява построяването на двореца Версай. 
claude-lefebvre-jean-baptiste-colbert-marquis-de-seignelay-1651-1690-n-7255130-0Неговото дело  е продължено от сина му Seignelay /Jean Baptiste Colbert/ /1651-1690/, който го наследява като министър на краля и на марината         /флота/ /1683/.   Племенника му Jean Baptiste Colbert de Torcy /1665-1746/ е министър на външните работи /1696/.Colbert de Torcy изиграва голяма роля в подписването на договора от Утрехт /1713/ и  слага край, на тъй наречената война за испанското наследство.
Не всички харесват фамилията Колбер, но всички би трябвало да се учим от нея.
Автор: Георги Караджов
 тагове: Жан Батист Колберт

СЪЗИДАНИЕ

Световната история доказва, че е по-трудно да създадеш, отколкото да разрушиш.Наполеон завладява Европа за няколко години, но империята му просъществува  цели дванадесет. Великият Александър Македонски стига края на познатия свят, но образуваната от него държава се разпада веднага след смъртта му,защото не е достатъчно да завладееш, покориш и унищожиш.
Покорените народи може би трябва да усетят подобрение на собствения си живот. Да се чувстват по- щастливи при новото управление. А новия управник да създаде и изгради държава и администрация по- добра от предишната. Самият Наполеон признава  свое болезнено откритие- безсилието на силата да постигне, каквото и да било.
Затова и в класациите за най- влиятелните световни личности, основният критерий е устойчивостта на създаденото от тях. В днешният свят ни липсва съзиданието, когато толкова сили са впрегнати в неговото разрушение.
250px-James-croninДжеймс Кронин/1931- / и Вал fitchФич/1923-/ са американски физици. Те стават професори по физика в Принстънския университет        /САЩ/ по едно и също време- 1960 година.  През 1964 година  извършват експеримент с епохални последици в Брукхейвънската Национална Лаборатория /Ню Йорк- САЩ/.
Във физиката на елементарните частици съществуват три закона за запазване на симетрията: 1.запазване симетрията спрямо заряда- реакциите на елементарните частици не се променят, ако частиците се заменят с техните античастици /C симетрия/.2.запазване на пространствената симетрия- реакциите на частиците се запазват при смяна на техните координати с огледалните им образи/Р-симетрия/.3.запазване симетрията спрямо времето- реакциите на частиците протичат по един и същи начин напред и назад във времето.
През 1964 Кронин и Фич откриват нарушение на CP- инвариантността /непроменимостта/ в малък брой от наблюдаваните реакции между елементарни частици. Нарушаването на CP симетрията води след себе си автоматично нарушаване и на симетрията спрямо времето.
Откритието има фундаментално значение за обясняване на възникването на нашата Вселена. През 1980 год. за него получават Нобелова награда по физика.
За да се появи нещо ново,  може би старото трябва да премине в състояние на нестабилност, което да доведе до ново равновесие. Така „отклонение“ на някои елементарни частици при образуването на познатата ни Вселена води до възникване на нови реакции, образуване на непознати елементи, които изграждат на свой ред кометите,планетите, звездите.
„Едно малко неравновесие“ в началото води до революционни промени в заобикалящия ни свят.Така Фич и Кронин съзиждат здрава опорна колона на съвременната наука.
Автор:Георги Караджов    
 тагове: съзидание 

ОСНОВАТЕЛ

Творческото начало е заложено в нас. Независимо дали си даваме сметка за това. Ние сме тези, които можем да го развием или оставим в забвение. Тези, които съумеят да го открият в себе си и го развият, създават нещо ново и различно.Останалите просто наблюдават отстрани.
Но има различни нива на съзиданието. От откриването на нов химически или физически процес, до създаването на научна област, несъществувала до този момент. Прието е създателите на нови сфери на познанието, да бъдат наричани основатели.
Да изградиш нещо, което не е съществувало преди, не е по силите на всеки. Малцина са го постигали. Техните имена са влезли в историята със златни букви и определят жалоните на човешкото развитие.
Thomas_Jefferson_1786_by_Mather_BrownТомас Джеферсън/1743- 1826/ е американец. Изключителен икономист и архитект, велик държавник и трети президент на САЩ. Израснал в богато семейство, получава прекрасно архитектурно образование. През 1785 година става американски посланик във Франция и предприема пътешествие по цяла Европа.Едновременно, с дипломатическата си дейност работи по проекта за Капитолия /Ричмонд- Вирджиния/ съвместно с френския архитект Клерисо, под ръководството на Бенджамин Латроб /виж „Новия свят“ в рубриката „Универсално познание“/.
Създава Декларацията за независимостта- идеологическата основа на създаването на САЩ, като самостоятелна държава.
От 1790 година  заема различни държавни постове- държавен секретар, вице- президент и два мандата  президент на САЩ /1801-1809/. Разработва заедно с Латроб  проекта за новия Капитолия/1803/- сегашната сграда на Американския конгрес- едно от най- забележителните постижения на архитектурата на 19 век.
48f6eb792d574c2f85f24d8994041e7a
При сътрудничеството на Латроб, той изработва проекта и осъществява строителството на най- големия за времето си университет в САЩ- университета на Вирджиния. Един от стълбовете на американската образователна система през 19-то столетие.
Скулптурата му е част от монумента „Бащите основатели на САЩ“ изграден в Скалистите планини /САЩ/.
Когато искаме да си отговорим на въпроса, защо едни държави или общества имат по- голямо влияние и устойчивост от други, би трябвало да се върнем в миналото.
„Основатели“, като Джеферсън изграждат сегашната сила и въздействие на американското общество.
Автор: Георги Караджов  
 тагове:  основател
 
 
 
 

КОЛУМБ

christopher_columbus_1Christofer Columbus /Колумб/ /31.10.1451- 1506/ – генуезец по рождение, е прочут изследовател и мореплавател. Дълго време е признат за първооткривател на континента Америка. Докато не се доказва, че викингите начело с Лейф Ериксон са достигнали „новия“ свят още през 11 век.
Но именно Колумб със своето откритие, насочва трайно вниманието на цяла Европа към американския континент.  Това впоследствие довежда до неговото колонизиране и овладяване от великите европейски сили. И така, променя необратимо историята на Европа и Америка.
Влиянието на новооткрития континент върху икономиката, политиката, социалната сфера,човешкото въображение е толкова голямо, че името Колумб става нарицателно. С него започват да се „наричат“ най- големите изобретатели, учени, иноватори, откриватели. Името започва свое самостоятелно съществуване, като се използва дори и от хора, които не знаят нищо за историческата личност, стояща зад него.
Pickering_NASA_photoУйлям Хауърд Пикеринг/1910- 2004/ е  от новозеландски произход. Той е американски астроном и изследовател. Основоположник на американската  програма за изследване на космоса и космическите тела, с помощта на космически апарати. Апаратът „Сървейър“ осъществява за първи път меко кацане на Луната. Маринър 2,3,4,5 правят първите близки изследвания на Венера. Маринър 4 фотографира за първи път повърхността на Марс и открива кратери на нея. Апаратите от серията Експлорър установяват за първи път радиационните пояси на Земята.
Рейнджър 7,8,9 предават първите голямо мащабни снимки  на лунната повърхност, преди твърдото им прилуняване /1964-65/.А Маринър 10 осъществява първите пробни снимки на планетата Меркурий.
Връх в човешките постижения при изследването на космическото пространство с космически апарати са, апаратите от серията „Вояджър“ /1976/, които изминават най- голямо разстояние от повърхността на земята. Един от тях наскоро стана първото човешко творение, напуснало пределите на нашата Слънчева система.
От 1954 год. Пикеринг е директор на Лабораторията за реактивно движение, към Калифорнийския технологически институт. Става член на Националната АН на САЩ. Една от най- високите научни награди, които е получил е медал „Колумб“ на град Генуа/1964/.
Колумб,  откривателят се превръща в човешкото ни съзнание ,в Колумб образеца за подражание.
Космическият „Колумб“ Уйлям Пикеринг има голям принос за разкриване тайните на „небесата“. 
Автор: Георги Караджов  
 тагове: Колумб   

ЕТАЛОН

Най- добре разбираш човека, когато разбереш целите му.Някои искат да спасят света. Други собствените си души.Има и такива, които не могат да определят какво биха искали да постигнат в живота.

Древен мислител беше казал, че  човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.Животът непрекъснато доказва тази максима. Ако мечтаеш за световна артистична кариера, то значи изкуството е твоето призвание.Мразиш ли човешкия род, ставаш за криминалния контингент. Медикът по призвание ,от най- ранна възраст мисли как да спаси ближния си. Изобщо спечели доверието на малкото дете и чрез мечтите му ,ще разбереш какъв ще стане, когато порасне.

Но да мечтаеш не е достатъчно. В живота ти трябва пътеводител, пример за подражание и преклонение. Тези личности се срещат рядко и затова трябва много да знаеш за света и хората, за да ги откриеш. За тях има и отделно понятие, което се използва и в науката и техниката- еталон.

250px-Guillaume_1920Шарл Гийом/Guillaume/1861-1938/ е швейцарски физик.Баща му е часовникар. Първоначално изучава физика, френска и немска литература. Отдава се на физиката, благодарение на есетата по астрономия, оптика и магнетизъм на големия френски учен и политик Франсоа Араго. В 1915-1936 год. е директор на Международното бюро по мерки и теглилки в Севър /Франция/.

Определя обема на 1 килограм  вода при 4 градуса по Целзий /1901/, който е приет за определяне на единицата мярка за обем- литъра.

Открива желязно- никелова сплав с много малък коефициент на разширение- инвар с широко приложение при изработване на еталони на метъра, за ленти и жици, използвани при базисни геодезични измервания, за детайли на измерителни и контролни уреди.

Друго негово откритие- желязно- никелова сплав с много малък коефициент на еластичност-елинвар намира широка употреба при изготвянето на часовникови пружини, резонатори за електромеханични филтри, мембрани, пружини.Става член на много академии на науките и научни дружества. През 1920 година получава Нобелова награда по физика „за приноса му към прецизните измервания във физиката с откриването на аномалии в желязно- никелови сплави“.

Перфекционистът  Гийом показва колко е важно не само какво измерваш и изследваш, но и по какъв начин го осъществяваш.

Важно е как избираш своя еталон!

Автор: Георги Караджов