Category Archives: Антракт

ОГЪН

Тялото се нуждае от повече работа и движение, за да се развива.Възможностите са различни.Разходки в парка,пикници сред природата,пътешествия в непознати страни. Придвижването пеша до работното място и обратно в къщи, също допринася за тонуса и жизнеността на нашия организъм.Специалните програми за физически тренировки и натоварвания, преживяват истински бум днес.Това, което важи за човешкото тяло има също толкова важно значение за нашия ум и съзнание.Интелектуалните предизвикателства, които поемаме и преодоляваме, ни правят по съобразителни, интелигентни, адаптивни и изобретателни.
Натоварванията могат да бъдат различни, в зависимост от целите към които се стремим. Всъщност, те са най- разнообразни. Като започнем от релаксация и почивка до повишаване на капацитета за работа- физическа и интелектуална.Сред хората има истински фенове на екстремалните предизвикателства,които довеждат организма до границите на възможностите му.
 0_95e7e_447f593f_XL (1)Tirso de Molina/Молина/1579-1648/ е испански драматург.Автор e на многобройни исторически и религиозни комедии и драми. През  1610 година е провъзгласен за свещеник.Той е един от най- ревностните последователи на великия испански драматург и поет Лопе де Вега. В своите драматургични произведения, комбинира библейските и житейски сюжети с духа на господстващия по това време художествен стил барок. Той  е един от първите творци в европейската литература,който изгражда образите на умни,интелигентни и еманципирани жени. 
Молина  се  отличава от Лопе де Вега и Калдерон де ла Барка, които са титани на испанската драма,  с дълбокия  философски смисъл на творчеството си.Влиза в историята на литературата,като създателя на литературния образ на Дон Жуан, в пиесата си „Севилския прелъстител или Каменния гост“/1625/.Великия Моцарт създава по мотиви от нея прочутия си оперен шедьовър „Дон Жуан“.
Творчеството му има огромен успех,но му спечелва и много врагове.Обвиняват го в подриване на обществените нрави,което го принуждава да напусне Мадрид и се засели в университетския град Саламанка /Испания/.Там е назначен за игумен на манастира в Трухильо.
През 1632 година пише хроника на своя католически монашески орден.
По- късно е реабилитиран и се завръща в Мадрид.Независимо, че е по-малко известен от прочутите си съвременници Лопе де Вега и Калдерон,  той  превъзхожда- първия по силата на интелектуалните си послания, а втория със своя хумор,креативни способности и драматургична интуиция.
„Религиозният плам“ на де Молина прераства в истински „творчески огън“.
„Огънят на творческото съзидание“ превръща испанския свещеник в един от най- великите драматурзи на всички времена!
автор: Георги Караджов      
 
 
 
 

ВИЗИОНЕР

Нашите планове  рядко се простират отвъд утрешния ден.Какво ще закусим,кога тръгваме за работа,колко дълъг е работният ни ден,часа в който да се приберем у дома.Концентрираме се върху най- належащите задачи и се опитваме да ги изпълним с минимум усилия.Ежедневието ни увлича в собствения си ход и   намалява енергийния ни потенциал. Интересуваме  се все по-малко от неща в заобикалящия ни  свят.Сякаш забравяме, че той зависи от нас точно толкова,колкото и ние от него. Когато, някоя сутрин се събудим,си задаваме простия въпрос: “Дали нещо липсва в битието ни? Дали не сме пропуснали голямата   възможност да изпитаме своя потенциал, за да постигнем повече от едно просто съществуване?”
Замисляме се, че има и друг тип хора, и съществувание.Те непрекъснато предизвикват себе си и другите.Готови са да опитат нови възможности и поемат големи предизвикателства.Неспокойния им дух, ги тласка в нови,непознати области.Те просто не могат да живеят в обичайния ритъм на „скучния“ човешки делник.
220px-François-Vincent_Raspail_01Франсоа Распай /Raspail/1794-1878/е френски химик, лекар, натуралист, физиолог,адвокат и политик.Затворен е по време на управлението на Луи Филип /1830-1848/ и е кандидат за президент на втората френска Република през 1848 година.След преврата на Луи Наполеон Бонапарт през 1851 година, присъдата му е заменена със заточение.
 През 1862 година наново се завръща в родната си Франция.В 1869 година, по време на либералната фаза на Втората Империя /1851-1870/ е избран за депутат в Националното събрание от град Лион /Франция/.Синовете му се превръщат в значими фигури в обществения и политически живот на Третата френска република. 
Бурното житие не удовлетворява Распай.Той е един от основателите на клетъчната теория в биологията.Автор е на прочутата дефиниция, че „всяка клетка произхожда от съществуваща вече клетка“- несправедливо приписвана на великия биолог Рудолф Вирхов.
Един от първите, който предлага да се използват антисептици в медицината.Пионер е и в областите на диетите и медицинската хигиена.Предлага камфора да се използва за унищожаване на малките паразити,както и една от вирусните теории за възникване на болестите.Той е и сред пионерите за широкото използване на микроскопа, в научните изследвания.
През 1830 година става президент на Дружеството за защита правата.
Най-големия парижки булевард в 7,6 и 14 райони на френската столица е наречен на неговото име.
За мнозина, съвременни анализатори и прогностици, 21 век е векът на големите визии и на визионери. Възхищаваме се на постиженията на модерните технологии,които революционизират нашия живот. Чрез тях добиваме необходимата ни информация в течение на минути.За също толкова време установяваме връзка с хора, на другия край на света.
Но нека не забравяме предците ни.Те са притежават по-малко технологични възможности от нас,но не ни отстъпват по смелост, иновативност и интелект.
Не случайно,19 век се счита за времето на най-бурно развитие на човечеството.
Визионерите от миналото,  компенсират липсата на достатъчно технологични, нововъведения с индивидуална подготовка, образование,мисъл и смелост.
Распай ни показва,че човекът и неговите способности са най-важните елементи на един истински визионер!.
 Автор: Георги Караджов      
 
 

 

ИЗКУСТВО

Изкуството е неразделна част от нашия свят.Наслаждаваме се на картините на големите художници.Възхищаваме се от филмите на големите творци в киното.Телевизионните програми и сериали, ,ни показват нови и различни гледни точки към живота,който живеем.Интернет пространството ни залива с продукти на изкуството с различно,дори не стойностни качества.Всеки човек има отношение и оценка за художествените творения, дори когато не ги разбира.
Думата е толкова популярна,  че придобива нови,неподозирани значения.Говорим за изкуството да живееш пълноценно или за способността да се насладим на добрата храна или компания.Комуникацията,толкова важен проблем в днешния свят, също се характеризира с термини,характерни за художествените творения.В нашето съзнание, това понятие е свързано и с усета ни да открием красивото и неповторимото или с неговата липса.Според някои големи творци, именно изкуството ще спаси нашия свят.
Едно е сигурно-без него животът ни би бил много по-безсмислен и скучен.
adornoТеодор Адорно /Adorno/ /1903-1969/ е  немски философ, социолог,музиколог и един от най-значимите представители на критическата социална теория от Франкфуртската философска школа /Германия/.
Наред с великите философи, Лудвиг Витгенщайн и Мартин Хайдегер, допринася най- много за радикалния прелом във философията на 20 век.Той е изключителен познавач на модерното изкуство и особено на музиката.
Автор е на едно от най-значимите философски произведения на нашето време „Диалектика на Просвещението“/съвместно с Макс Хоркхаймер/.С най- голям принос за разбиране на изкуството е неговото последно съчинение- „Естетическа теория“ издадено посмъртно.
Според Адорно, изкуството е единственото средство,с което може да се разкрие и пречупи наложеното с помощта на разума господство върху природата и обществото.Разглежда го,като форма на мисленето и езика,която позволява осъзнаване на половинчатата рационалност на „логиката на тъждеството“ и която със своята радикалност дава шанс и запазва опита от особеното, от „нетъждественото“.
Прочути са неговите сентенции,като например:
„В клавиатурата на всяко едно пиано е скрита една цяла Апасионата,композитора просто трябва да я извлече, но затова очевидно е необходимо пианото на Бетховен“.
Счита, че  изкуството е „предопределено от онова,което то някога е било, но се легитимира с това,в което то се е превърнало и е  отворено към онова,което иска и вероятно може да стане“.
Има различни,понякога противоположни разбирания, за понятието „изкуство“.
Философът Адорно подчертава непреходното му  и решаващо значение, за целия съзнателен човешки живот!
Автор:Георги Караджов      
 
 
 
 

МАГИЯ

Заобиколени сме от един материален свят.Храним се на маси,покрити с покривки.Работим на стационарни компютри или лаптопи.Гледаме телевизия на най-различни марки телевизори.Пазаруваме в огромни комплекси, пълни с множество материални неща,наречени молове.Четем преса на хартиен носител или в Интернет.
Да живеем в такава среда е  нашата втора природа. Технологичните подобрения в начина ни на живот са толкова много,че често забравяме да мислим.Мнозина от нас не могат дори да си представят,че нашите предшественици са живели в много по-сурови условия.Въпреки това, те са създали произведения на изкуството и науката, без аналог в днешното време.Животът ни е толкова подреден,че дори най- малката промяна ни се струва,като природно явление.Сетивата ни за новото и неочакваното са силно притъпени.
В същото време има истински бум в литературата,свързана с езотериката,окултизма,паранормалните явления.Най-гледаните и обсъждани игрални или телевизионни филми изследват неизследваните и необясними качества на хората или присъствието на неочакваното в човешкия живот.А едно от най-необяснимите и неочаквани явления е магията.
 изтеглен файлJorge Luis Borges /Хорхе Луис Борхес/ /1899-1986/ е аржентински есеист,поет,преводач и автор на разкази.Той е роден в семейство на аржентински дипломати. През 1914 година, то се премества в Швейцария,където Борхес учи в колежа  в Женева.През 1921 година се завръщат в Аржентина.
 През 1955 година става директор на Националната обществена библиотека и професор по английска литература, в Университета на аржентинската столица Буенос Айрес. На 55 години ослепява и губи възможността си да чете. Не научава брайловата азбука за слепи.Според най- големите му изследователи, прогресиращата му слепота  лежи в основата на уникалния свят,който създава в своите произведения.
Сред най- известните му  сборници с разкази са „Фантазии“ и „Алеф“,публикувани през 40 те години на 20 век.Те са обединени от общи теми,като рисуват пъстър свят,изпълнен със сънища,фантазии,лабиринти,библиотеки,огледала,измислени писатели,философия и религия.
Счита се за основоположник на най-значимия принос на латиноамериканската литература  в  културата и мисленето на магическия реализъм, през 20-ти век.Пионерският му сборник разкази в това направление се нарича „Всеобща история на безчестието“.Създава и поеми под формата на диалози с великите творци, и негови духовни учители-Спиноза,Луис Камоенс,Виргилий.
През 1961 година получава първата международна литературнаJohnMinihan_SamuelBeckett_BoulevardStJacques_Paris_1985_3 награда „Форментор“, заедно с основоположника на театъра на абсурда, Самуел Бекет.
През 1971 година печели наградата „Йерусалим“.Пише и чете свободно на няколко езика.
Посвещава своята последна литературна творба „Конспираторите“ на град Женева /Швейцария/.
И до днес, енциклопедичните познания на великия аржентинец във всички сфери на познанието, продължават да удивляват не само почитателите на литературата по цял свят.
„Магьосникът“ Борхес „омагьосва“ дори такъв материален жанр на изкуството,като реализма.
  Автор:Георги Караджов

 

 

 

НЕПРОТИВОРЕЧИВ

Ние сме изтъкани от противоречия.Започваме деня с усмивка,проблемите понижават настроението ни. На обяд вече не сме оптимисти. А вечерта, когато умората ни налегне, в главата ни нахлуват различни мисли. Дори в рамките на един час от денонощието, сме в състояние да сменим своето настроение няколко пъти.Светът,който ни заобикаля, не допринася за нашето спокойствие и хармония.Околната среда ни атакува непрекъснато с нови предизвикателства,пречки,конфликти.
За да достигнем умиротворение,често трябва изцяло да се отделим от заобикалящия свят и се съсредоточим върху себе си.Или да напуснем за известно време познатата среда и се насладим на нещо ново и неочаквано.Мъдрите хора през  вековете ни учат, че човек не може да достигне своя потенциал, ако не успее да преодолее или поне да управлява своите противоречия.В нашия забързан век повече от всякога е необходимо да овладеем себе си.
От такова овладяване имат нужда не само хората, но и обществата.Емоциите и крайните настроения не помагат при взимането на рационални и обосновани решения и избори.
luigi-luca-cavalli-sforza_86050Luigi Luca Cavalli Sforza /Луиджи Лука Кавали Сфорца/ /1922/ е италиански генетик.Роден в Генуа /Италия/.Завършва университета в Павия /Италия/ /1944/.Специализира при Роналд Фишер в университета Кеймбридж /Англия/, а от 1970 година е професор по генетика в Станфордския университет /САЩ/.
Той е първият,който предлага непротиворечива генетична история на човешките индивиди, която помага да се отстранят расистките доктрини при изследване на човешкото развитие.
В своите изследвания отправя предизвикателство към разбирането,че има съществени генетични различия между човешките раси.Като дори поставя въпроса дали въобще понятието „раса“ е приложимо в биологически смисъл.
Конструира впечатляваща хипотеза за генезиса на хората и човешките езици през последните 150000 години.Доказва,че в своето развитие, европейците според своите предци, са  с 2/3 азиатско и 1/3 африканско потекло.
Полага основите на нови научни дисциплини, като комбинира откритията на демографията с анализ на кръвните групи на човешките популации.Открива връзка между моделите на миграция на хората и кръвните им групи.За първи път прилага статистически методи за изследване на еволюцията на човешките индивиди.Открива, че генетичните различия са обусловени и от историческото разделение на населението и разпространението на гените в нови популации,чрез човешката миграция.
Създава нови научни под-дисциплини- коеволюционно културна антропология и генетично културна коеволюция.Получава наградата „Балцан“ /1999/ за изследванията си в областта на произхода на човека.
Кавали  Сфорца намира „непротиворечивите“ елементи в противоречивата човешка генетична и историческа еволюция.

Автор:Георги Караджов    

УНИВЕРСАЛНОСТ

Живеем във век на специализация.Ценят се професионалистите в различните сфери.Висшите учебни заведения, откриват своите специалности според нуждите на бизнеса.Държавата стимулира откриването и развитието на професионалните техникуми.Изборът на подходяща професия е издигнат в култ.
Учат ни ,че колкото повече сме подготвени в определена област, толкова по-голям е шансът да успеем.Стана доста неприятно, хората да показват широка обща култура. Личности с много и разнообразни интереси не са на мода.Според мнозинството, те просто не са открили истинското си призвание и затова се интересуват от всичко.Но има и друга гледна точка.Светът, който ни заобикаля е достатъчно сложен, за да бъде обяснен изчерпателно, само от една научна дисциплина.
Ако се вгледаме в историята, откриваме изключително много примери. Един от тях е, че големите научни технологични, социални успехи са постигнати от хора с широки и разностранни интереси.
uspeh-franklinБенджамин Франклин /1706-1790/ е американец, който се образова самостоятелно. Научава перфектно четири езика.Основава първата болница в родния си град Филаделфия /САЩ/.Създава първата пожарна команда и работи като началник на пощите, в американските колонии.Става депутат в Законодателното събрание на щата Пенсилвания.Подписва Декларацията за независимостта и е член на Конституционното събрание, което изработва Американската конституция- валидна и до днес.
Той е един от най-блестящите посланици на САЩ, в столицата на Франция-Париж. Основава първата американска библиотека и първото американско научно дружество.
Изобретява лещите и гръмоотвода.Доказва електрическата природа на мълнията.През 1752 година доказва тъждествеността на земното и атмосферното електричество.
Франклин  е главен редактор и издател на най-четения вестник  в САЩ. Натрупва цяло състояние и се превръща в един от най-богатите американци на своето време.
Това е Бенджамин Франклин- един от най- великите учени и енциклопедисти на всички времена.
Щеше ли  той да влезе в историята, ако следваше повика на нашето време за строга специализация? Колко от днешните супер професионалисти, могат да се похвалят с такива постижения.
Автор: Георги Караджов
 

СМУЩЕНИЕ

Не обичаме изненадите.Ставаме в определен час, закусваме, отиваме на работа, приключваме работния ден, прибираме се в къщи при семейството- това е динамичния ни стереотип. Но животът не винаги е концерт по желание. Сутринта ни посещава приятел, който не сме виждали от години с интересно предложение и целия ни дневен план се променя.
Връхлита ни природно бедствие и преобръща живота ни наопаки. Избухва война и сме принудени да напуснем жилището, а понякога и страната си. Решаваме да променим професията си и сякаш всичко останало се променя.
Искаме или не, смущението е неизменна част от нашия живот.Нашата реакция на неочакваното, ясно разкрива положителните и отрицателните ни страни.Някои запазват самообладание и се възползват от възможността, други изпадат в паника и пропиляват появилите се шансове.Смущението не се появява често и затова трябва да сме винаги готови за него.
97810-i_016Жан Лерон Даламбер /1717-1783/ е френски философ-енциклопедист, математик и астроном.В 1754 година става член на Парижката АН.Формулира прочутия „принцип на Даламбер“ в механиката.Развива теорията на планетните смущения .
През 1749 година той показва, че не само прецесията, изследвана от Исак Нютон, но и нутацията, установена от Бредли се причиняват от гравитационното въздействие на Луната.
В 1747-1759 година, независимо от великите Леонард Ойлер и Алексис Клеро, предлага теория за движението на Луната с прецизно изчислени таблици.През 1764 година  става член на Петербургската  АН.
Той е един от създателите и авторите на първата модерна енциклопедия на нашето време- френската, първообраз на всички последващи енциклопедии.
Влиза в историята, като блестящ учител и популяризатор на науката.
Любимата научна тема на Даламбер е „отклонението“, „смущението“. Може би защото, той самия е едно от малкото големи „отклонения“ в историята на науката. Със своите енциклопедични познания,научни и академични постижени,я може да се сравнява с най- големите умове в научната история.
Жан Лерон Даламбер  е символ на вечно неспокойната и „смущаваща“ научна мисъл.
Автор: Георги Караджов      
 

 

 

 

 

ЕНЕРГИЯ

Енергията е навсякъде – във видимия и в невидимия свят. Тя е в електрическите крушки, движи влаковете, самолетите. Проблясва със светкавиците, в нашата планета. Тя е  е истинска „кръвоносна система“.  
Енергията е не  само около нас, но и вътре в нас. Тя може  да възпламени един човешки поглед, може да възпламени пожар от чувства.Уникалните възможности на човешкото тяло са невъзможни без енергийните потоци, които „пронизват“ всяка човешка клетка.Използваме „енергийни“ понятия и в преносен смисъл.Говорим за енергична походка, енергични хора, динамична мисъл.Когато сме отпаднали или нямаме желание да вършим каквото и да било, можем да си набавим допълнителна енергия, като спортуваме, правим преходи в планината или просто релаксираме.
250px-Rankine_William_signatureУйлям Ранкин/1820-1872/ е велик шотландски инженер и физик.Работи в областта на геодезията и изграждането на пристанища, както и в тази на молекулярната физика.Разработва теоретичния цикъл на парния двигател.Развива основите на теорията на регенеративния процес за машини, които работят с нагрят въздух.
Предлага метода, наречен „ранкизиране“ за пресмятане на парни машини с двойно разширение.
Той е основоположник е на енергетизма- течение в науката от края на 19  и началото на 20 век, което обяснява енергията           /движението/ без материята и свежда всички явления в природата към енергия, лишена от материална основа.
Енергетизма предизвиква ожесточени спорове в научните среди.Видни негови представители отричат съществуването на атомите и молекулите, и с това настройват научната общност срещу него.
Най- новите научни открития показват, колко важна за живота на земята е енергията,както и нейната първостепенна роля, за обясняване на загадките на природата и човека.Нещо повече, модерните психологически системи за развитие на човешкия потенциал имат за своя сърцевина, отварянето на човешките енергийни канали. Също така  използването на природната енергия около нас, за справяне с нашите болести и проблеми.
Последните открития на науката показват,че енергията е толкова важна, както материята за жизнените процеси, а понякога дори по- важна от нея.
Ранкин за първи път в историята на науката, идентифицира голямата роля на енергията и сякаш ни изпраща послание: ” Да бъде светлина!”
Автор: Георги Караджов      
 таг: енергия
 
 
 
 
 
 

ТОТАЛНО

Често не обичаме да довеждаме действията си до определен край.Намираме различни оправдания за тази „недовършеност“. Умора,други задължения, липса на интерес, са само някои от нашите обяснения.Така, големите цели се превръщат в нереализирани възможности.А нас ни обзема безпокойството, че не разкриваме истинския си потенциал, защото реалните шансове за развитие в човешкия живот не са много на брой.
Обратно, когато мотивацията и желанието са налице, пречките не само не ни спират, а допълнително ни стимулират да продължим напред. Тогава достигаме заветната цел. Повишаваме нивото си, изкачваме непревзетата още височина.Безпокойството изчезва, заменено от удовлетворението от добре свършената работа.Завладява ни усещането за достигане максимума от възможностите ни.
А някои от нас,неудовлетворени от постигнатото, продължават отвъд „завладяната“ височина.Унищожават още неразрушените препятствия, за да убедят околния свят в безспорността на своето постижение. Единственото, което ги удовлетворява е „тоталната“ победа.
200px-Ulysses_simpson_grantЮлисис Грант/1822-1885 / е американски военачалник. Завършва Военната академия Уест Пойнт /1843/ 21 по успех от 39 кадети. Участва в Американо-мексиканската война и получава звание капитан след превземането на Мексико сити.Любител на алкохола и жените, напуска армията.Занимава се с поредица от бизнес начинание- без успех.
След избухването на Гражданската война в САЩ е зачислен, като полковник от милицията. Само два месеца по-късно, като бригаден генерал, блестящо ръководи морските и сухопътни войски на северните щати при превземането на конфедеративните фортове Хенри и Доналдсън /1862/. Тогава получава прякора си „ Грант- безусловната капитулация.“
През 1862 става генерал-майор, поема командването на армията на Тенеси и обкръжава Виксбърг по суша и вода. След едномесечна обсада града се предава, а войските на Грант печелят пълен контрол над река Мисисипи, като разделят Конфедерацията на две.В 1864 година, Абрахам Линкълн го прави генерал-лейтенант и главнокомандващ армията на Съюза, „защото той се бие.“ Грант веднага хвърля войските си в настъпление, като използва за първи път във военната история стратегията на „изпепелената земя“ и провежда няколко кървави сражения с променлив успех. Той знае че човешките и материални ресурси на Конфедерацията, за разлика от тези на Съюза, са ограничени и няма да могат да бъдат възстановени.
През 1864 година обкръжава армията на Лий. На 1 април 1865 година разгромява конфедеративните войски при Файв форкс,  а на 9 април 1865 приема капитулацията на генерал Лий. През1866 година, Конгресът го повишава  в чин генерал. Той е първия с такъв чин от 1799 година.
През 1868 започва първия от двата си мандата, като президент на САЩ. Компрометиран от скандалите с корупция на негови приближени, той не успява да се пребори за трети президентски мандат. Умира от рак, а автобиографията му има огромен успех.
Нисък, набит, прегърбен, прекаляващ с пиенето, Грант не е всеобщ любимец.Водените от него войски дават много жертви.
Но не друг, а именно той става баща на „тоталната война“, която се прилага от най- големите пълководци и диктатори на 20 в.
Автор: Георги Караджов      
 тагове: тотално
 

 

 

 

БЛАГОРОДНИК

 Има различни типове хора.Някои от тях искат успеха на всяка цена.Други очакват подкрепата на околните, без  да правят нищо.Има и такива, за които собственото развитие няма особено значение.Те просто съществуват, докато изминат житейския си път.
Човек избира сам пътя, по който ще тръгне. Другите само могат да му попречат, помогнат или просто да гледат безучастно отстрани. Важен е и начина, който следваме, за да достигнем набелязаните цели. Независимо, че днес стремежа   към успех ни кара често да забравяме, че пътя към дадено постижение също има значение.
Житейският ни избор е пряко свързан с нашата среда и възпитание.„Благородният“ път предполага нормална семейна обстановка, добро образование, висока култура,  които са  трудно постижими предпоставки  днес.
The_Second_World_War-_Personalities_TR2696Харолд Александър/1891-1969/ е английски пълководец. Завършва военната академия в Сандхърст. През  Първата Световна война с чин младши- лейтенант, заминава за Франция с авангарда на Британския експедиционен корпус. Великият английски писател и поет Ръдиърд Киплинг споделя за този период: „Не може да се отрече, че полковник Александър притежаваше талант да работи с мъжете на фронта…подчинените му го обичаха…и неговите хора му бяха безрезервно предани“.
След войната служи в Индия. Произведен е в чин генерал- майор и назначен за командир на първа дивизия в Англия /1934/. През 1939 година заминава с нея във Франция. Командва ариергарда на съюзниците във Франция, забавя германското настъпление, което позволява на съюзническите войски- 330 000 британски, френски и белгийски офицери и войници да се евакуират от Европа.
Като главнокомандващ на съюзническите сили в Северна Африка, изиграва решаваща роля за разгрома на германците в Северна Африка, десанта на англо- американските войски в Сицилия и нахлуването им в Италия. На 4 юни 1944 година, под негово командване е освободен Рим.
От 12  май 1944 година, до края на войната е главнокомандващ съюзническите сили в Средиземноморието, а на 29 април 1945 година приема първата капитулация, подписана от германски офицери.През 1946-1952 година е генерал- губернатор на Канада.
В нито една книга със спомени за войната на негови колеги военни или подчинени, не може да се открие упрек или критика срещу него, като командир и военен.
Благородникът Александър „облагородява“ войната.
Автор:Георги Караджов  
тагове: благородник