Category Archives: Археологическите разкрития на Пловдив

Безценна триумфална арка откриха археолози в Пловдив

от Мария Луцова
Безценна триумфална арка от 1. век след Христа откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в имота до църквата „Св. Марина“.  Вече близо месец специалистите работят на терена, а находките, които се разкриват са впечатляващи – добре запазена антична улица, ценен надпис, керамика, архитектурни елементи.
Арката, която до момента е с височина 2 метра, но продължава в дълбочина надолу и под  тротоара на бул. „Цар Борис III Обединител“, е изключително добре запазена. Тя е разположена от двете страни на античната улица.
В цяла България има две подобни съоръжения. Едното е на Източната порта на Филипопол. Това, което разкриваме тук обаче, е  в много по-добро състояние, разказа Елена Божинова.
Множеството архитектурни детайли, които археолозите откриха по време на спасителните разкопки – мраморни и пясъчни постаменти, са елементи от горната част на арката.
Специалистите предполагат, че тя се е разрушила на място при някакво земетресение.  Част от блоковете й са преизползвани малко по-късно за изграждане на помещение, което е направено върху самата антична улица.
За съжаление източната част на арката попада под тротоара на бул. Цар Борис III Обединител“ и към момента не може да бъде проучена цялостно, каза пред PlovdivTime Елена Божинова.
Оттук насетне съдбата на уникалното древно съоръжение е в ръцете на комисията от Министерството на културата. До десетина дни археолозите ще допроучат обекта, ще изготвят архитектурното и геодезично заснемане и ще подготвят доклад за експертите, които културното ведомство трябва да изпрати на разкопките. Становището им какво ще се случва оттук –насетне трябва да бъде подготвено в рамките на месец.
Практиката познава случаи, в които комисията препоръчва доразкриване на обекта. Не е невъзможно добре запазената ранноримска триумфална арка да бъде демонтирана и преместена, така че да се превърне в атракция за пловдивчани и гостите на града.
Без съмнение обаче находката е достатъчно ценна, за да остане скрита под земята.
http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2823&lang=bg

Неизвестна древна римска технология

 в изработка на купа с тракийски цар 

Римската купа с изображение на тракийския цар Ликург
Римска технология от древността в изработката на купа изобразяваща тракийския цар Ликург, придава приказен зрителен ефект и озадачава учените
Римската купа Lycurgus (по името на древен тракийски цар Ликург) известна с това, че изобразява сцена, включваща цар Ликург от Тракия, е на 1600 години. Тя представлява чаша изработена от стъкло с нефритово зелен цвят, която променя цвета си в зависимост от посоката на светлината върху нея. Това е объркало учените, откакто стъклената чаша е придобита от Британския музей през 50-те години на миналия век, тъй като те не са могли да разберат защо чашата е изглеждала нефритово зелена, когато е осветена отпред, но кърваво червена, когато е осветена отзад. smithsonianmag.com
По-късно изследванията потвърждават, че ефектът е причинен от смущенията, причинени от взаимодействието на светлината с металните наночастици. Сега същата технология, използвана за създаването на уникалните характеристики на чашата Lycurgus, се използва за създаване на холограми, направени от малки частици сребро, които биха удвоили количеството информация, която може да се съхранява в цифрови оптични устройства, като сензори, дисплеи и медицински устройства за изображения.
Според изследване, публикувано в Сборника на Националната академия на науките на САЩ през 2014 г., намесата, предизвикана от взаимодействието на светлината с наночастиците, позволява на холограмите да надхвърлят нормалните граници на дифракция или начина, по който вълните се разпространяват или огъват, когато срещнат отвор или препятствие.
Древна римска купа с изображение на тракийския цар Ликург

Древна римска купа с изображение на тракийския цар Ликург

Когато металните частици са с размери на наномащаби, те показват ирисцентни цветове. Първият известен пример за това явление е чашата Lycurgus, на тракийския цар Ликург, изработена през 4 -ти век от стъкло, импрегнирано със сребърни и златни частици, раздробени и с малки размери от 50 нанометра в диаметър, по-малко от една хилядна от размера на зърно от сол.Това създава оптичното явление, известно като дихроизъм, което се случва, когато цветът на чашата се променя от зелено на червено в зависимост от позицията на източника на светлината.
Стъкларница в древен Рим

Стъкларница в древен Рим

Учените казват, че римските занаятчии са създали случайно дихроматичния ефект във величествената чаша изобразяваща цар Ликург, но други твърдят, че тяхната работа е толкова точна, че е нелепо да се твърди, че резултатът е случаен.
 http://www.chudesa.net/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%86%D0%B0%D1%80/
Всъщност точната смес от предишните метали предполага, че римляните са усъвършенствали употребата на наночастици – „невероятен подвиг“, според археолога Иан Фрийстон от University College London.
Едва през последните 20 години учените са започнали да разбират феномена, наблюдаван в римската купа изобразяваща тракийския цар Ликург, но досега те не са успели да използват ефектите си в наличните технологии.
За да приложи този феномен в съвременната оптика, интердисциплинарен екип от изследователи създаде наномащабни метални наночастици, които имитират цветовите ефекти на купата Ликург, за да образуват многоцветни холограми. Този пробив може да доведе до свиване на стандартните обемисти оптични устройства.
Докторантът от катедрата по инженерство Юнуен Монтелгого, който ръководи изследването заяви, че тази технология ще доведе до нова гама от приложения в областта на фотониката, тъй като конвенционалните оптични компоненти просто не могат да постигнат този вид функционалност. Потенциалът на тази технология ще бъде реализиран, когато бъдат масово произведени и интегрирани в следващото поколение ултра-тънка потребителска електроника.
Многоцветни холограми
Многоцветни холограми
Използвайки един тънък слой от сребро, Монтелонго и колегите му оформят разноцветни холограми, съдържащи 16 милиона наночастици на квадратен милиметър. Всяка наночастица е приблизително 1000 пъти по-малка от ширината на човешки косъм и разпръсква светлина в различни цветове в зависимост от нейния конкретен размер и форма. Разпръснатата светлина от всяка наночастици взаимодейства и се комбинира с всички останали, за да произведе изображение.
Устройството може да показва различни изображения, когато свети с различна цветна светлина – свойство, което не се срещаше досега в устройства от този тип. Освен това, когато няколко светлинни източника светят едновременно, се проектира многоцветно изображение.
Тази холограма може да намери широка гама от приложения в областта на дисплеите, оптичното съхранение на данни и сензорите. Въпреки това са необходими мащабируеми подходи, за да се реализира потенциалът на тази технология. Не е ли иронично, че сега учените се обръщат към работата на нашите така наречени „примитивни“ предци за помощ при разработването на нови технологии?
Римската купа с изображение на тракийския цар Ликург
Римската купа с изображение на тракийския цар Ликург
 

Откриха ценен надпис за император Диоклециан в Пловдив

Освен посланието на латински и старогръцки, археолозите Елена Божинова и Камен Станев проучват и две масивни римски сгради
от Мария Луцова
Ценен надпис на латински и старогръцки, посветен на император Диоклециан (284-305 г.), откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев при разкопките в частен имот до църквата „Св. Марина”. Посвещението е съхранено върху мраморен блок, който е използван в градежа на средновековна стена, издигната през 12 в.
Надписът е посветителен от един управител на древната провинция Тракия, който посвещава надписа на император Диоклециан, разказа пред PlovdivTime Елена Божинова. 
Древното послание е разчетено от най-добрия специалист епиграф в България – Николай Шаранков. Преподавателят в Софийския университет разкодира и надписа на Античния театър, от който стана ясно, че съоръжението е построено с 30 години по-рано – от 120 г. на 90 г. 
Шаранков ни каза, че е попаднал на още два подобни надписа от същия управител на Тракия при проучванията на античната Августа Траяна, каза Елена Божинова. 
Тя и колегата й доц. Камен Станев работят по разкриването на античната улица, разположена в централната и южната част на парцела.
До момента сме разкрили към 5 метра от ширината й, но знаем от разкопки в други парцели – тук в района, че е широка 7 метра.  Уличната настилка е перфектно изработена. Много добре запазена. От северната страна личи един ремонт. Вероятно се е налагало глинените тръби на водопровода да бъдат подменени и за тази цел са повдигнати уличните настилки. После мястото е ремонтирано с по-дребни чакълести камъни, разказа Елена Божинова. 
Преди десетина дни тя и колегите й разкриха в терена части от масивна антична сграда, изградена с големи каменни блокове. Днес археолозите са попаднали и на второ такова масивно съоръжение, издигнато с пясъчни квадри, но от северната страна на античната улица. Двете сгради са симетрични. 
Става дума за много монументална структура, която без съмнение е имала обществен характер. Ще се консултираме със специалисти по римска архитектура, които могат да кажат за какви съоръжения става въпрос. Това може би е най-интересната находка, която проучихме на този обект, коментира Елена Божинова. 
Екипът археолози продължава работа на терена. Предстои да проучат зоната северно от улицата, както и античните сгради. Надяват се, че ги очакват още интересни открития.

http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2741&lang=bg

Археолозите откриха масивна антична сграда в Пловдив

Постройката е от ранноримския период, каменните блокове са украсени с цветя
Фотографии: Руслан Йорданов
от Мария Луцова
Археологическият екип на Елена Божинова и Камен Станев разкри част от масивна антична сграда, изградена големи каменни блокове по време на разкопките до църквата „Св. Марина“ в Пловдив. Находката изникна в югоизточната част на терена. 
„Техниката на изграждане предполага, че трябва да се отнесе към ранноримския период. Все още обаче нямаме сигурен датиращ материал и от нея хващаме съвсем малка част.
Тя се развива изцяло на изток от съвременния булевард и от нея виждаме само няколко квадри. Нейната функция и размери вероятно ще бъдат уточнени при едни бъдещи разкопки, когато се проучва площта под булеварда. Това ще бъде мисията на идните поколения археолози“,заяви пред Plovdiv Time Елена Божинова.
Според нея се  е случило нещо в този парцел, което е оставило следи – тези големи блокове, които са разградени и влачени отнякъде. Находките показват, че става дума за много значима и представителна сграда. Възможно е да става дума и за постамент.
Част от масивните блокове са украсени с флорални мотиви. Археолозите ги откриват в различни зони на обекта, защото са преизползвани при строителство в по-късни епохи. Учените намират и голямо количество монети от всички епохи – между 10 и 30 на ден
Недалеч от първото се разкрива още едно здание. Материалът, който откриват археолозите, позволява да се уточни периода на нейното събаряне около края на 10 и началото на 11 век. Вероятно самата сграда е от по-ранен период – античността.
Това са работните хипотези, с които археолозите продължават проучванията, за да разкрият още детайли от зоната с масивни каменни сгради. Архитектурните детайли, открити на обекта, могат да бъдат експонирани някъде в обществените пространства, за да могат да им се радват пловдивчани, казва Елена Божинова.
Тепърва откритията ще бъдат описани и разучени от специалистите по антична архитектура, защото част от находките са извън контекста на своето време.
 

http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2656&lang=bg

Уникална средновековна чиния откриха археолози в Пловдив

Тя е намерена при спасителни разкопки в помещение от богата средновековна сграда с внушителни стенописи
Фотографии: Руслан Йорданов
от Мария Луцова
Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в частен терен до църквата „Света Марина“. Елена Божинова и доц. Камен Станев вече близо две седмици извършват спасителни разкопки в обекта, заради намерението на собствениците да строят.
Чинията от края на 12. – началото на 13 . в. с човешко изображение е изключително рядка находка, защото е произведена в Северна Африка за разлика от масово ползваните керамични съдове в този период. Тя е открита в средновековния пласт, който археолозите в момента проучват. Шест пласта улични настилки от средните векове се открояват в обекта.
Фотография: Доц. Камен Станев
Лустрована керамика, внос от Египет, от края на 12. и началото на 13 в., открита при разкопките
Планировката на града не се променя особено много между Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, дори и в някакъв период да не са ползвани като такива, остават като свободни простраства. Естествено – по-късно, когато пак се застроява градът, отново се използват като улици. Затова през Средновековието много често върху античните улици откриваме средновековни.
Те са различно направени – ако античните са от големи каменни плочи отдолу с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните сгради. Колкото по-цветущ е периодът, толкова по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни векове са били, толкова по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда кал. От това става ясно, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, разказва Елена Божинова.
На нивото на средновековния град тя и колегите й са открили малки фрагменти от зидовете на средновековните къщи от периода от 11 до началото на 13 век. Сградите са построени от камъни на калова спойка. Използвани са тухли за подравняване. На места са запазени и части от античните зидове, които средновековните строители са използвали повторно. Други пък са събаряли, за да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от луксозна сграда от втората половина на 12 век.
Става дума за мазе, в което намерихме голямо количество големи парчета стенописи, изрисувани с червено, със зелено, със синьо. Върху елементите, които още не са сглобени, има флорални мотиви, както и сцени. Надяваме се да намерим още парчета от стенописите, които са били положени върху дъски, за да проучим максимално изображенията, разказа Камен Станев. Той припомни, че подобна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.
Фотография: Доц. Камен Станев
Фрагментите от стенописи от сграда – втората половина на 12 – началото на 13 в.
Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот -  множество монети, коланни апликации, тежести. Открили са и фрагменти от много характерните за Средновековието стъклени гривни.
Те са много добър датиращ материал, тъй като и нашите прадеди са били подвластни на определена мода, която както и днес се променя, подчерта пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя допълни, че при разкопките са открити много фрагменти от архитектурни детайли.
Тепърва предстои екипът археолози да проучи обекта до стерилен пласт, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е изискването на закона при спасителни археологически проучвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив поради изключителното богатство на история.
Пластовете в тази част на града са много дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от съвременния терен, че и повече. И много често не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 процента от случаите. Това се дължи на няколко причини, но най-вече на масивния и представителен характер на структурите, които разкриваме, особено от античността.
Например една римска улица с големи каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е много трудно това да се случи. В малките площи, където се допуска да се влезе на дълбочина, проучването в един момент става много опасно за специалистите и го прекратяваме, разказа още Божинова.
Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе поне още на 2 до 3 метра дълбочина от сегашното ниво в следващите повече от 30 работни дни.
Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава оттук са още от проучванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е регистрирано при спасителни археологически работи в строителен обект на ул. „Архимандрит Дамаскин“, завърши Елена Божинова.
 
 
 
http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2619&lang=bg

Втора костенурка намериха

  археолозите в древния гроб в Пловдив

Костенурката е символ на бог Хермес и превежда душите на мъртвите в задгробния свят, гласи водещата хипотеза
Археологическият екип на Здравка Коркутова и Мая Мартинова-Кютова откри втора костенурка в древния гроб в двора на Медицинския университет в Пловдив. „Тя е по-малка и не е толкова добре запазена като първата“, съобщи пред Plovdiv Time Здравка Коркутова. Находката е без аналог в българската археология.
„В представите на  нашите древни предшественици  костенурката се свързва с бог  Хермес в неговия  хтоничен аспект.  Някои учени считат, че изобразяването на Хермес с костенурка в ръка е свързано с вярването, че убитата костенурка, подобно на душата на покойника се преселва в задгробния свят.  Т.е. костенурката е пряко свързана с  Хермес  Психопомп и с безсмъртието на душата“, посочва част от работните хипотези археологът Мая Мартинова-Кютова.
На обекта са намерени и монети, сечени в монетарниците на Траянопол и Филипопол и датират от времето на императорите  Каракала  (198-217) и Елагабал (218-222). В гроба разположени телата на трима покойници – двама възрастни и дете, вероятно семейство.   
До проученото съоръжение са намерени още четири гроба, както и масивен зид от сграда който продължава под  сградата на Детската клиника.  
Публикуваме и специално написания за Plovdiv Time текст на Мая Мартинова-Кютова за уникалната находка.
През 2017 год. в двора на УМБАЛ  Св.Георги  бяха разкрити части от  пет гроба, но  много разрушени.  През тази година се попадна на значително по-запазено гробно съоръжение.  Тези разкрития не са изненада, защото този терен е част от западния некропол на Филипопол.
През 1965 г. Лили Ботушарова е проучила в двора на Болницата гробница с колесница, разкрита е половината, открити са  скелетите  на конете, апликация с изображение на император Каракала и Херакъл,  две бронзови изображения на Дионис.
Гроба, който разкрихме тази година е от най-разпространения тип гробно съоръжение –  зидан тухлен гроб с плоско покритие, в случая от  плоски гнайсови  плочи.  Ориентиран е север-юг, с леко отклонение на североизток. На дъното е оформена „възглавница“ от поставени под   наклон  тухли. 
Първото впечатление беше, че гробът не е отварян, но след като разширихме терена за проучване и  разкрихме цялото съоръжение, се оказа, че покритието е нарушено в южната половина, т.е. някой ни беше изпреварил. Това вероятно е станало още през античността.
Погребалният обряд е чрез трупополагане. В гроба скелетните останки не се откриха в анатомичен порядък, бяха разнесени.  Откриха се  кости от три индивида, два възрастни и едно дете на възраст около 10-11 години. Това ни дава основание да направим заключение, че се касае за  гробно съоръжение, в което е  погребано  семейство.  Но само  ДНК анализ може да потвърди това предположение.
Фотография: Мая Мартинова-Кютова
Вътре в гроба, освен костите се откриха  коруби на две костенурки – възрастна и малка.  Откриха се и монети,  очевидно  поставени като  Харонов обол . С поставените  от близките  в гроба монети се плаща на лодкаря Харон, който прекарва мъртвите в подземното царство на Хадес.  
Монетите са сечени в монетарниците на Траянопол и Филипопол и датират от времето на императорите  Каракала   (198-217) и Елагабал (218-222). Откритите монети ни дават възможност да прецизираме  датировката в III в., дори след първата четвърт, когато са отпечатани монетите.  От гробните дарове открихме само фрагмент от костена игла за коса, фрагментиран стъклен съд  и едно бронзово мънисто от огърлица.
Изненадаха ни  двете костенурки. Присъствието им  в гроб е необичайно , паралелите са  малко и от далечни места.  От друга страна в представите на  нашите древни предшественици  костенурката се свързва с бог  Хермес в неговия  хтоничен аспект .  Някои учени считат, че изобразяването на Хермес с костенурка в ръка е свързано с вярването, че убитата костенурка, подобно на душата на покойника се преселва в задгробния свят.  Т.е. костенурката е пряко свързана с  Хермес  Психопомп и с безсмъртието на душата.
 Разбира се, това все още е  работна хипотеза.  Нашата работа не свършва  на терена. Следва продължителна  обработка на материалите , на  направената фото и графична документация, докато се достигне до категорични  изводи и датировки. 
В този процес участват  много специалисти, без които нашата работа не е пълноценна- лабораторна обработка на  находките от  реставратора Милица Илиева , антропологична експертиза на костния материал от доц.д-р Г.Томов, обработка на монетите от нумизмата Д. Давидова и  др.   В теренната  работа участваха и студенти от  ПУ „Паисий Хилендарски“,  от специалности история и археология.  Много е приятно  че има  млади колеги,  мотивирани, с интереси, все пак трябва да има приемственост.
Не са верни изнесените в пресата факти, че работници правили ремонт и попаднали на гроб. Разкопките се провеждат  втора поредна  година във връзка с изграждане на топлопреносна мрежа между клиниките на УМБАЛ „Св.Георги“ База 1  и Медицински университет – Пловдив.
Инвеститор е ЕВН България Топлофикация ЕАД, който по закон финансира и  разкопките.  В процеса на  изкопните дейности задължително присъства археолог , който  се намесва при констатиране на археологически  структури.  Така беше и при реконструкцията на бул. Васил Априлов.

 http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2752&lang=bg