Category Archives: Загадки и мистерии

Няколко интересни загадки в историята на изкуството

 Johannes_Vermeer_(1632-1675)_-_The_Girl_With_The_Pearl_Earring_(1665)
Колкото повече неща разбираме за голямото изкуство и неговите създатели, толкова повече загадки се разкриват пред нас. Днес ще представим само някои от най-интересните такива.
1. „Момичето с перлената обеца“ (горе)
Въпреки всички теории и спекулации, самоличността на момичето от известната картина на Вермеер „Момичето с перлената обеца“ е абсолютно неясна.
Момичето е обърнато към зрителя, а мека светлина пада върху младото й лице и голямата перлена обеца, закачена на ухото й. Тя сякаш иска да каже нещо, но ние нямаме никаква представа каква е всъщност историята. Дали е била дъщеря на Вермеер или пък негова любовница? Възможно е даже въобще да не е съществувала в реалния живот. Въпреки всичко, и до днес картината привлича огромни тълпи от посетители. Тюрбанът на главата на момичето напомня за Изтока, а големият размер на перлената обеца възпламенява въображението и подсилва мистерията в изображението. Не само тази картина, а и самият Вермеер е енигма. За него се знае, че е живял в Делфт и е имал 15 деца. Само 36 картини свидетелстват за неговото творчество, но всички те са шедьоври. Мистериите създадени около картините му са в следствие на множество въпроси, останали без отговор. „Момичето с перлената обеца“ е вечен пример за това. Трейси Шавалие, която пише популярен роман за картината казва: „Картината се радва на огромен успех, защото е неразгадана. Ние дори не можем да кажем какво мисли или чувства момичето. Ако всичко това беше известно, щяхме просто да продължим към следващото произведение на изкуството. Но това не е така и затова все още се опитваме да разгадаем мистерията около нея. Това се случва с всички шедьоври – копнеем да ги разгадаем, но това никога няма да се случи.“
hiele
2. „Любовта и предателството на Уоли Нойзъл“
В началото на 1900-та г., Уалбурга „Уоли“ Нойзъл е мистериозната муза на австрийския художник Егон Шиле. Тя се появява в няколко негови картини (включително и няколко еротични) и за нея е известно, че е била любовница на художника и освен това се е грижила за голяма част от търговската дейност в неговите дела. През 1912 г. тя се появява в шедьовъра на Шиле „Портрет на Уоли“, който бил наричан „Виенската Мона Лиза“, заради мистериозната усмивка на модела.
Уоли била от бедно семейство от Тейтендорф, Австрия и среща Шиле, когато е само на 16 години. За нея се знаело, че е продавачка, а не модел на художник, което често означава двойнствен живот на проститутка. С течение на времето, от картините на Шиле започнало да става ясно, че отношенията му с Нойзъл били повече от професионални. Изкуствоведите казват, че това ясно си личи по начина по който го гледа от портретите. Тя била и изключително лоялна към него. През 1915 г. обаче, Шиле рязко изоставя Уоли, за да се ожени за по-почтена жена. Двамата любовници не се видели никога повече. Или са? „През 1913 г. Уоли и Шиле, заедно с Артър Розлер, който също бил модел на художника, отиват на ваканция в Траунзее, езеро близо до Залцбург. Намерихме личен фотоалбум, който доказва, че след раздялата на Уоли и Шиле тя все още поддържала връзка с колекционерите му и притежавала някои негови творби. Може би е била по-добре приета, отколкото досега сме смятали“, това споделя Диетард Леополд, син на богат колекционер на виенски картини.
Michelangelos_David
3. Тайното оръжие на Давид
Съществуват много противоречия за това, дали скулптурата Давид на Микеланджело държи тайно оръжие (фустибал) в изключително голямата си дясна ръка. Фустибалът е вид прашка, която хвърля камъни на разстояние до повече от 180 метра, който бил широко разпространен през Средновековието и епохата на древен Рим. Според „Библията“, по време на борбата си с Голиат, Давид бил въоръжен с фустибал и овчарска тояга. Първоначално скулптурата е трябвало да бъде поставена на върха на катедралата във Флоренция, където оръжието нямало да се вижда. Фустибал се забелязвал в произведения на други художници по това време. Експерти смятат, че Микеланджело бил повлиян от тях, изработвайки статуята и че тоягата не е монтирана на дръжката на фустибала по политически причини. Според историка Серджо Рисалити: „Овчарска тояга не се вписва в политическия смисъл на скулптурата, която се превръща в първия публичен паметник в Италия.“ Не всички експерти са съгласни с тази теория, затова мистерията за обекта в ръката на Давид остава неразгадана.
 woman-ironing-picasso-2-18udege
4. Мъжът под „Гладеща жена“
Щета, в следствие на опит за грабеж, наложила използването на инфрачервена камера върху  картината от 1904 г. „Гладеща жена“ на Пабло Пикасо. Под изображението на жената било открито друго изображение на мъж с мустаци. Учените си задават въпроса кой е този човек и дали Пикасо не е нарисувал себе си. По-късно този вариант бил изключен. Когато създава шедьовъра „Гладеща жена“ , художникът живеел в Париж и бил само на 22 години. Картината е от синия му период, в който преобладават драматични теми в сини нюанси. По това време той не разполагал с никакви финансови средства и често се случвало да рисува нови изображения върху стари платна. Съществува сериозен дебат чий е портретът под картината. Изглежда, че това е портрет на друг художник. Има вероятност това да е скулпторът Матю Фернандез де Сото или художникът Рикард Каналс.
Още един таен портрет бил открит под друг шедьовър на Пикасо – „Синята стая“. Също както при „Гладеща жена“ и тази картина е от ранния му син период в Париж. Инфрачервена технология разкрива мъж с брада, носещ папионка и яке. Необичайните удари на четката на върха на картината карат учени и арт експерти да стигнат по-далеч в разкритията си. Отново не изглежда откритието да е автопортрет, но самоличността на мъжа и отношенията му с Пикасо остават загадка. Дороти Косински, директор на колекцията „Филипс“ казва за случая: „Публиката обича подобни неща. Това е вид детективска работа и позволява на зрителите да бъдат част от подреждането на пъзела.“
Dancer Making Points
5. Изчезналата балерина
Никой не знае дали картината на Едгар Дега „Танцьорка бележи точки“ е отдадена, изхвърлена или открадната от богатата наследница Югет Кларк. Но когато картината се появява отново в дома на Хенри Блок, колекционер и съосновател на „H&R Block”, Югет Кларк се опитава да спре разследването на ФБР, казвайки че трябва да уважават личното й пространство. Тя никога не обявява картината за изчезнала и така започва дълга правна битка между Кларк и Блок. В крайна сметка Блок връща картината на Кларк, чийто адвокат веднага я дарява на музея „Нелсън-Аткинс“, в който Блок има дял. Блок позволява на Кларк да задържи картината в дома си до смъртта й, след което веднага да бъде експонирана в музея. По време на споразумението музеят настоява за клетвена декларация за психическа стабилност от лекаря на Кларк. 102-годишната жена, обаче подписва две различни завещания – едното през 2005 г., а другото през 2008 г., което включва като наследници и членовете на семейството й. Във второто завещание, доктор Сингман бил посочен като бенефициент. Ако семейството й опровергае в съда второто завещание, както и се опитало да направи, декларацията между Блок и Кларк щяла да бъде невалидна. Взела ли е решението сама или някой е повлиял на волята й, заради парична печалба? Това е един сериозен случай с много въпроси, останали без отговор. Кларк умира през 2011 г. на 104-годишна възраст.
http://megavselena.bg/nyakolko-interesni-zagadki-v-istoriyata-na-izkustvoto/
 тагове: загадки, история, изкуство