ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН
ХАЙДЕ, ДИМ ДА ТЕ НЯМА!
Симеон Безимеников беше се разположил върху фотьойла в кабинета и леко похъркваше. Изведнъж,отвори уплашено очи. В тях засветкаха искри и той подскочи , сякаш някой го подгони. „Какво, какво? Твойта кожица…Ей ти, малката.. Ела ми по наблизо, пък тогаз да му мислиш!- наруши тишината дрезгавият му глас. Една муха отнякъде беше се вмъкнала и кръжеше из стаята. Безимеников свали едната си обувка и я запрати към мухата. А тя продължаваше своето нахално кръжене и все, че нищо не се случва.
– Такива сте вие, малките животинки. Нахални и невъзпитани. Знаете само своето летене и изхвърляне на мръсните си цвъцки. Цък, цък и готово. Кацате от място на място, а не мислите дали ви искат. Вие сте като оня, от магазина. Сложил си нашия на витрината трепкащи светлини и една въртяща се кукла. Отгоре на всичко я облякъл в лъскави парцалки. Мисли си, че светлинките и лъскавите парцалки ще привлекат клиентите му. Май е забравил, че вече на никой не му трябва лъскаво. Виж ги ония, големите значи. Надуват се като пуяци и са все в лъскаво. А като са в лъскава, къде е умът им а, миличка? Пари жени, коли и пак пари, жени и коли. И ето , изведнъж се сриват, катастрофират и се превръщат в пръст. Покриват ги набързо и какво остана от тях?. Къде са парите, жените и колите? Колите са в моргата, жените бягат при другите като тях, а парите за кво им са? Казват, такъв е живота. Но май трябва да го живеем така, че да ни помнят за дълго. Ще кажеш и лошото и доброто се помни. Да ама, лошото бързо се забравя. Тъй, че май трябва да се замислим, щото лошите са много. Добрите се топят сред тях. Гладът, гладът накара хората да се променят. Тъй, че лошите станаха повече.Ох, мила моя… Нямам думи, като си помисля. Аз горе- долу се запазих, но ми е жал за другите. Забравиха Бога а отидоха при мамона. Май в това е причината. Ако имаха вяра, щяха да са по- добри.
Какво ли съм забъбрил с теб. Без друго няма да ме разбереш. И ти си като тях. Не спираш да кръжиш. Се да ухапеш и да причиниш болка. Ако имаше душа и да знаеш какво е болка, никога няма да я причиняваш на другите. Разбра ли сега Хайде, дим да те няма! Щото ми омръзна от всички като теб. И захвърли другата си обувка.
ПИСАТЕЛЯТ САТИРИК ВЕСЕЛА бУДИЛКОВА
