≈СТИХОВЕ≈

ЕВА

Земята от величие сияе,

цъфтят цветя и зреят плодове.

Едем подобен на небесен Рай е,

букети сбира Ева с часове.

 

Забулена от облаци уханни,

в проблясъци от пурпур,изумруд,

танцува Ева в дреха златоткана

за първи път излязла без съпруг.

 

Тя пие свобода на глътки едри.

 

Пълзи прикрит коварен,дързък враг

сред гъсталакът борове и кедри

се вие като рехав дим без крак.

 

Тъй както вятърът с води играе

таз гнусна твар опашката кълби

пред Ева е и мъчи се да смае

и в образ на змия уподоби.

 

Какви слова! В тях дишат тръпки тайни

нечути от Адам,но имат власт,

живяли сякаш в сънища нетрайни,

отключват скрита непозната сласт.

 

Сега виденията стават явни,

надзърта Ева във мистичен свят

посяга към плода и с хапки бавни

 в плътта запалват огън непознат.

 

ДЪЩЕРЯТА НА ЕВА

Когато Те срещнах, нарекох: „Любов“!

И вярвах, че себе си ТЕБ ще намеря.

В беди ли пропадна и в приглушен зов

аз с ТЕБ да споделям бе страх на вечерня.

 

 Аз никога в ТЕБ не  се усъмних,

ТИ стана звездицата моя изгряла,

щастлива подреждах несръчния стих

нестроен,но с музика в мен оживяла.

 

От сън ли избягал бе?Как ме откри?

Предаде от Своята сила безмерна,

за нищо  и никога не укори,

от мене поиска:Да бъда ти верна.

 

И аз, дъщерята на Ева съзрях,

когато отминаха много години,

как рани кървяха за всеки мой грях,

но бяха за моята сляпост, безвидни.

 

АДАМ

С дъх на амброзия вятър повява.

Птици се връщат за сън у дома.

„Ево,къде си?Защо закъсняваш?

Залезът гасне и мрак заръмя.

 

„Чакам те скъпа,сърцето се свива,

празно без теб е“-шепти си Адам,

свил е венец с теменугата дива,

с трепети низъл- с тъга, че е сам.

 

„Ева!- от друго ребро Бог да стори

тази си искам и друга не ща!“-

мисли Адам,а тя с грейнали взори

дръзко целува,без свян прегръща´

 

„Плът от плътта ми си,кост от костта ми,

Ево, ще бъда до теб и в смъртта…“

Клетва изрича без размисъл,драми-д

двама в прегръдка люлеят нощта.

 

Утро е! Няма дъхът теменужен.

Мъртъв е славеят в тъмното пял.

Бликат сълзи. Светът- друг,бездушен

облак навъсен над Едем е спрял.

 представи Мария Герасова

≈ЕПИГРАМИ≈

Патриот: Патриот е , душа дава , когато взима, а не дава.

Ситуация: Като се напече , все някой ще го отнесе.

Интерес: Ако искаш да ти принасят, ще трябва да донасяш.

Интерес: Ако някой ти плаща , ще трябва да се отплащаш.

Мръсотия: Помийната яма все е пълна с мръсотия голяма

Живот: Животът му го бива- гръб умее да превива

Колко струваш: Сам си определя цената , когато си продава душата.

Разочарован: Най-разочарован е тоя, дето е изял боя.

Депутат: Ако печеля , печеля само аз,

ако загубя , губи отечеството.

Патриот: Отечество любезно , как хубаво си ти ,

особено когато , даваш ми благата.

Шеф: Думата му на две не става , но само ,когато взима , а не дава

Патриот: Патриот е , душа дава , но не за народа , а за изгода.

Изборна победа: Получава награда велика ,на народа ритника.

Награда : За слугуване на клеветата ,да се награди устата.

Вярност: Води ме партио , води ме , но с благата си ти надари ме.

Шеф: Ще загазиш, ако думата на шефа не спазиш.

Подчинен: Живот човешки , живот глупешки

Изживян с много грешки.

Истина:  За да не сгрешите , вярвайте на очите , а не на ушите.

Водач: Волът рие , но патиме ние.

Министър: Как така да стане , та държавата да му пристане.

Истина : Ако казваш истината всякога , все ще настъпиш някого.

Мирът: Ако искаш да ти е мирна главата , затваряй си добре устата.

Инат : Ако не щеш мира , търпи си сеира.

Кефът: Кефът цена няма, но много бели докарва.

Завист: Който завижда , добро не вижда.

Жената: Не гледаш ли жената , ще си носиш рогата .

Думите: Дума дупка не прави , но много бели докарва.

Виното: Виното влиза , истината излиза.

Кротък: Со кротце, со благо и все на нас да е драго

Бистрата вода: Бистра водица , тъжна душица

Разхищение: Който не разхищава , от нищо не ще се лишава

Завист: Който завижда , добро не вижда

Депутата- къщата му пълна , душата му празна.