Category Archives: Литература – изкуство и култура

10 снимки на светски личности, хванати пияни

Звездните личности са хора като нас и въпреки, че повечето се опитват да пазят положение, понякога се случва да „стъпят накриво“. В следващата статия ще ви представим 10  светски личности хванати пияни, както дори обикновен човек не би си позволил да бъде сниман.
10. Риана
риана
Едва ли много от вас, четящите, ще се учудят от факта, че именно изпълнителката от Барбадос присъства в тази класация. Изцепките на певицата са постоянни и тя не спира да скандализира обществото с различни провокативни прояви.
9. Дейвид Хаселхоф
светски личности хванати пияни
Дейвид Хаселхоф е един от най-популярните актьори през 80-те и 90-те в телевизионния ефир на Америка. Легенди се носят за интимните му завоевания. Женен два пъти и днес щастливо разведен, „Мич Бюканън“ (чиято роля играеше в „Спасители на плажа“) често ходи по различни купони и се отдава на веселба. Понякога обаче май забравя, че все още е известна личност и всяка изцепка ще бъде заснета.
8. Принц Уилям и Кейт
принц уилям и кейт мидълтън
Първородният син на принц Чарз е даван за пример на милиони англичани. Въпреки, че бъдещият престолонаследник не попада почти в жълтите страници, бива изловен в пияно състояние с жена си Кейт. Кралицата Елизабет осъди строго това негово деяние и оттогава Уилям и Кейт не са били хващани в подобни моменти (или материалите са били иззети веднага).
7. Памела Андерсън
памела андерсън
„Спасителката на плажа“ постоянно присъства в жълтите списания в Америка. Русата изкусителка е център на вниманието на папарашките медии вече над 20 години. Доста често се случва да бъде щракната в неприлична ситуация, като попийнала май не е нещо, с което Памела може да ни шокира чак толкова.
6. Матю Макконъхи
светски-личности-хванати-пияни
Един от най-харесваните актьори в Холивуд Матю Макконъхи е примерен съпруг и баща. Звездата от „Интерстелар“ е женен вече 4 години и има 3 деца. Съпругата му Камила Алвес го описва като много добър човек. Явно дори и на примерните татковци и съпрузи се случва да отпуснат понякога края и да пийнат повечко, дори и да са световноизвестни личности.
5. Кристина Агилера
кристина агилера
Кристина Агилера сменява имиджа си постоянно. Понякога е хрисима като моняхиня, друг път излъчва доста перверзен вид. Певицата вече е на 35 години, като вече има син на име Макс. Въпреки, че рядко бива хващана в непристойни ситуации, Агилера заслужава място в нашата класация.
4. Кийфър Съдърланд
кийфър съдърланд пиян
Звездата от сериала „24“ гони 50-те, но това не му пречи да купонясва като 20 годишен. Актьорът е син на друг знаменит холивудски актьор Доналд Съдърланд. Пийването явно му е страст, защото през 2007 година се вдигна голям скандал около Кийфър, който бе хванат да кара пиян. От снимката горе спокойно може заключим, че Съдърланд ще се впише в доста родни дискотеки.
3. Камерън Диас
камерън диаз
 
Камерън Диас започва кариерата си като модел още на 16 годишна възраст. Първата й голяма роля е на 21, когато се появява в „Маската“ с Джим Кери. Една от най-знаменитите й връзки бе с по-младия Джъстин Тимбърлейк, но двамата се разделиха. Камерън е известна с буйния си нрав и често бива улавяна от папарашките обективи в провокативни моменти.
2. Джесика Симпсън
джесика симпсън
Джесика Симпсън чукна 35 години и вече има сериозна кариера зад гърба си. Миньончето се слави с доста прилично поведение, но понякога явно всеки си има своите моменти. Певицата е майка на две деца и в интервю сподели, че се опитва всячески да бъде добър пример за тях.
1. Дейвид и Виктория Бекъм
bekam
Виктория и Дейвид Бекъм са може би най-звездното семейство в света. Бившият футболист на Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид многократно демонстрира любовта си към певицата и моден дизайнер. Разбира се няма идеално семейство, така че изцепките на Бекъмови също не са мит, като ту единя, ту другия бива въвлечен в различни изневери. Важното е, че те са семейство вече толкова години и имат 4 прекрасни деца.
https://topsbg.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8/
 тагове: 10 снимки, светски, личности, пиани

Художник Масааки Сасамото

笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹本正明(Masaaki Sasamoto)... | Kai Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹本正明(Masaaki Sasamoto)... | Kai Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) ... |  Кай Fine Art:
笹 本 正 明 (Масааки Сасамото) … | Кай Fine Art
Вадим Алешин (vakin) wrote, 

Масааки Сасамото — японский художник, создающий невероятные по красоте и содержанию картины. Его работы обладают непередаваемым внутренним свечением, завораживают с первого взгляда.

Художник  родился в 1966 году в Токио. В 1989 году окончил Токийский национальный университет изящных искусств и музыки японской живописи.А в 1990 году получил Гран-при на выставке. С этого момента проводятся ежегодные персональные выставки Масааки Сасамото в Японии и Венгрии. Награжден многими призами и дипломами.

В настоящее время живет и работает в Префектуре Яманаси, на острове Хонсю, Япония

 подготви:  Мария Герасова- С/пасова

Hyperrealistic изображения на риба се слива с Техните Кораловите среди от Лиза Ericson

 от Кейт Sierzputowski   

lisaericson_16_08

Художник, илюстратор и дизайнер  Lisa Ericson  ( предварително ) рисува hyperrealistic изображения на въображаеми животни, хибриди, които се преплитат видове. Преди това се фокусира върху тялото на работата, която се слива мишки и пеперуди , най-новата серия Ericson се фокусира върху съществата долу, боядисване ярка риба срещу матово черен фон.Оживения работи подчертават различни корали интегрирани в перките и опашките на люспести животни, както и представяне на групите от риби, които са решили да направят тези опашки дома им.
В момента работата Ericson е в две-човек изложба озаглавена Supernature  на  рога галерия в Portland, OR, която минава през декември 22. Можете да видите повече от нея по време на процеса и завършена животински картини върху нея.  

lisaericson_16_04

lisaericson_16_03

lisaericson_16_05

lisaericson_16_09

lisaericson_16_07

lisaericson_16_06

lisaericson_16_02

http://www.thisiscolossal.com/2016/12/lisa-ericson-fish-paintings/
 авторизиран превод: Мария Герасова- Спасова

ОБРАЗИ ОТ КАМЪНИ

Властелинът на камъни на розов гранит крайбрежие в близост до Ploumanac'h в Cotes d'Armor.:

Властелинът на камъни
по крайбрежната пътека има Ploumanach в Бретан:
по крайбрежната пътека има Ploumanach в Бретан
Бретан:
Бретан
Изваяни скали на Rothéneuf.  Пет километра от Сен Мало укрепления, към Cancale:
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Изваяни скали на Rothéneuf. Пет километра от …
Нови лица, открити на Великденския остров?  Не, това е най-изваяни скали на Rothéneuf, близо до Сейнт Мало.  Научете повече!  Посетете http://jvz5.com/c/459377/203269 за повече ...:
Нови лица, открити на Великденския остров?  
Rothéneuf - Бретан:.
Rocks на Rothéneuf – Бретан
Rothéneuf – Великобритания.
Tregastel ~ Côtes d'Armor Още:
Tregastel ~ Côtes d’Armor 
"Бащата Trebeurden" - Rocher Du Castel, Trebeurden, розов гранит крайбрежие, Côtes d'Armor (Франция):
“Бащата Trebeurden” – Rocher Du Castel, Trebeurden, крайбрежен 
Rochers дю Paon - остров на Bréhat:
Rochers дю Paon – остров на Bréhat
Lavillo на охрана в Cleder, Финистере ::
Lavillo на охрана в Cleder, Финистере:

Бретан - Saint Malo - Rothéneuf:

Бретан – Saint Malo – Rothéneuf

Изваяни скали на Rothéneuf, Сен Мало, Бретан:

На издълбани скалите на Rothéneuf, Сен Мало, Бретан

Долината на Saints Carnoët призори Côtes d'Armor Bretagne © Paul Kerrien http://toilapol.net:

Долината на Carnoët на Saints призори Côtes d’Armor Bretagne

подготви: Мария Герасова- Спасова

БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

Антон Глогов

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Глава втора
Земята в всемира и началото на сътворение върху земята
Етап 7.
Създаването на реда в всемира
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Равновесие:
След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:
Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго според силата, която съм им дал.
По този начин силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения в всемира, а за център на всемира, тя определи да бъде слънцето, нейното най-могъщо творение, около което да се движат всички други тела в всемира. Така се създаде кръговъртежа в вселената, т.е. земята да се движи около слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около земята, а останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно около друго, според силата, която им бе предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно с земята и с месеца, около центъра на всемира, слънцето.
Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала по-голяма част от нейната творческа сила, и то носеше:
и топлина,
и виделина,
и най-силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха с слаба светлина.
Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази завинаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята светлина топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото  самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник в всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.
Етап 8.
Създаването на водата върху земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Като видя установения ред в всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.
И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, бе в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал, никога небивала.
Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.
Етап 9.
Създаването на въздуха около земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да й прости, заявявайки, че завинаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.
Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, че да предлага дружба, я прие за другарка.
така помирени, двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.
Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това меняване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.
Етап 10.
Създаването на зеленините и на дървесата по земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението-слънцето, месецът и звездите – тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радосъ в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.
Така силата на сътворението, с всяко по-нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зеленини, които след като благослови да растат и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.
Етап 11.
Появяването на първия звяр на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След създаването на въздуха и на зеленините по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:
Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?
Тогава, за да изпълни желанието на своята другарка, силата на сътворението взе една част от земната твърд, подхвърли я и й реч
Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зеленини, дето да черпиш радост, оставена от мен чрез тях на земята.
То бе наистина яко като земната твърд, за да не може да бъде лесно побеждавано, ала то беше и най-злото животно на земята, защото беше сътворено не вече от замисъла на силата на сътворението, а от подсещането на силата на разрушението. Това бе първият звяр на земята.
Етап 12.
Създаването на птиците на земята.
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да издържи силата на един живот в движение върху нея. защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини, през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издръжливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.
Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението, рече й:
О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята о въздуха за земята, и водата, и зеленините, и дървесата, а най-после и животът в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти харесва?
Понеже силата на сътворението нищо не отговори, силата на разрушението продължи:
Наистина, всичко в всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг след нас ще може да обикаля земята и да се наслаждава от чудесата на твоите творения? Защо тогава да няма такъв живот в движение и из въздуха около земята, и из водата по цялата земя? какво ще е земята само с едно първо животно, като един единствен живот в движение на нея.
Силата на разрушението говореше така, защото мислеше, че с един живот в движение, разпространен навред – из въздуха, по водите, по земята, ще се наруши както равновесието на земята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото може повече живот в движение на земята и във въздуха около земята.
Силата на сътворението, обаче, като размисли и видя, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините, духна върху тях и им рече:
О, листа на моите радости! както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.
По този начин се създадоха и птиците
Следва продължение

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

В* Е* С *Е* Л

 Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н

hqdefault

УЖ ТЪРСИШ И ВСЕ НЕ НАМИРАШ

- Е хейййййй. Ама така ли трябва да правиш, мой човек?
- Да бе, да бе. Ти за кой ме смяташ, Гошка?
- Как за кой, Злато мое?
- Виж, Гошка. Ти да не се подиграваш с мен?
- Не се подигравам, Златен.
- Пък сега и Златен…
- Как да не си Златен. Целият си в злато. От къде толкоз парички?
- Не знаеш ли? От далаверите. Нали и ти си от тия, Гошка?
 - От кои съм? Аз си седи на едно място и не мърдам никъде.
- Аха, виж го нашечкия! Цял ден си седи на топличко и работа не похваща.
- Да бе, да бе… А ти?
- Аз поне работя. За далаверите, кой вече не ги прави?
- Аха, такава била работата!
- Ти, си едно синче на майка. Галят те, глезят те и работа подхващаш.
- Така ми е добре. Щом като има кой да ме храни.
- И парички си крадеш от ващи. А те горките нали ги виждам. Едвам кретят. Изкарват парички колкото само за един хляб. А на теб не ти пука, че ги крадеш. Съвест нямаш ли?
-А бе… Ти защо си се загрижил за мен. Гледай си твойта работа!
- Аз си я гледам, но поне не крада. Купувам, продавам и така си пичеля паричките. Изкарвам ги с честен труд.
- И на това му викаш честен труд.
- Разбира се. Да не крада? Ходя по пазарите и продавам стока, дето я купувам отвън.
- Така значи?
- Гошка, я по- добре си гледай работата, че ако те подхвана…
- И какво? Значи ме плашиш?
- Как да те плаша? Отивай да работиш, па помагай на ващи!
- Ти не се меси в нащи работи. Когато му дойде времето и аз ще работя.
- Това време отдавна е дошло. Вече си на двайсет и пет, а работа не си подхващал. Уж търсиш, а все не намираш.
- Така е брат. Хайде, да не се разправяме повече, че всичко ми закипя…
ТАЙНСТВЕНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ
Сава Хашъмов беше от ония личности, които притежават вътрешен усет и вроден интелект. Животът за него представляваше един огромен маскарад, с много фойерверки. В тази зала, той се чувстваше кандидат на голямата награда, “Сър професьор.” Това беше върхът. Най-сетне! Всички ръкопляскаха. Чуваше се: “Честито, професоре!”
    Идеше му тук, пред всички, да тропне едно нашенско, но официалният тон на тържеството, не му позволяваше.
    В къщи се прибра в особено еуфорично настроение. Свали набързо костюма, пъхна халата и с чувство на победител, седна на канапето. Очите му зашариха по рафтовете на старинната библиотека, в стил “Людвиг ХIV.” Да, вторият в дясно! Не, не може да бъде! Кой ли, кой ли?-заканваше се гласно той.
   От този момент, с всеки изминал ден, книгите от рафтовете му по неизвестна причина, започнаха да изчезват. Настъпи промяна във вътрешното равновесие на Сава Хашъмов. Мислите за  незнаен похитител, не даваха мира на душата му. Някакъв тайнствен силует, в черен плащ и превръзка на лявото око, се явяваше в сънищата му. Като сянка вървеше по петите му. Огромните му лапи вместо ръце, се плъзгаха по рафтовете на библиотеката и в момент, когато да грабне любимата му книга, “Път към щастието”, Сава Хашъмов се събуждаше.
   И ето, един ден, на вратата на апартамента, за малко да се сблъска с внучето си Петьо. Като го видя, очите му се разшириха от голямата изненада, която му предлагаше случайността. В огромна найлонова торба, той беше напъхал книгите на неговия живот.
   – Виж го ти, калпазанинът му с калпазанин! – гласно изрече той и се закани с пръст.
А аз си мислих!…
 писателят сатирик Мария Герасова- Спасова

 

РАЗКАЗИ

1959799_1047853841908463_7542867053336754037_n

 

 

РАЗКАЗИ НА ПИСАТЕЛЯТ МАРИЯ ГЕРАСОВА- СПАСОВА

МИГ

Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдите ú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вместо да стъпва по твърдата земя! Кой ú я отне? Нима това, което остана в миналото!? А то беше любов и много любов. Отиде си той завинаги от живота ú. Остана сама. Но никой не можеше да ú отнеме сърцето, което все още туптеше. То беше готово наново да обикне. Но… остава само едно но… Животът за нея стана едно безразличие. Все пак тя съществуваше. Движеше се по задължение. Вървеше със замъглен поглед. И всичко това, защото нямаше светлина в тунела, в който бавно крачеше. Искаше ú се да го види пак. Да я обгърне с меките си пръсти и лицето ú да засияе. Но той никога нямаше да се върне, защото живееше в един друг свят, облян целия в светлина.

   За нея, всичко беше само миг.
 ЖЕЛАЕШЕ ИСТИНАТА
Желаеше  себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш “Дали е така?”. Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградила.  И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупка и заживя живота според своите представи.  Не те интересуваха грижите и болките на другите. Не искаше и да помогнеш на жената, на която бяха дръпнали чантата от ръцете ù. В нея бяха последните ù пари. Не си помисли. Нали ти съществуваш? Имаше си  пари, богатство, Това беше твоето съществуване. Един затворен кръг, който  се въртеше до безкрайност и нямаше излизане от него. Но все пак имаше една малка надежда, светлина – да излезеш от него. В крайна сметка, ти не пожела това. Остана си там, в черупката. Докато един ден ти се случи нещо неочаквано. Ти загуби всичко, което имаше. Но най-болно беше, че загуби любовта на другите. И тогава, една мисъл те озари. Твоето съзнание проговори. Съзря мрака, в който живееше. Всички бяха се отчуждили от теб и те изоставиха. Мъка се загнезди в сърцето ти. Ами сега, накъде! Изведнъж чу песента на славея.  Раззеленените дървета те приветстваха с “Добре дошла при нас!” Багрите на цветята ти създаваха  чувство на радост и щастие.  И ти разбра, че животът е красив. Хората около тебе наново станаха твои приятели. Най-сетне проумя, че животът е изпълнен с наслади от красота, изобилие и любов. Всяко цветче, всяко малко и голямо същество, цялата Природа, ти даваха своята Любов. Разбра, че има смисъл да живееш разумно.  Ти трябваше да им отвърнеш със същата любов, но не онази, плътската, а Божествената. Лицето ти засия. И цялата се превърна в усмивка. Усмивка, от която имаха нужда всички. Ти им я раздаваше с пълни шепи, а те ти отговаряха със същото. Цялата Природа  около теб засия.  
Нечий глас я сепна. Изведе я от приятното опиянение на размисъл.  Спомни си за Любовта и Доброта. Та, Любовта тръгнала по земята, за  да изпита хората що е Добро. Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го пред вратата и го помолила да отговори. Момъкът се позабавил.
Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачната ù дреха се спускала до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на тази красота?  Така и момъкът ù отворил, и тръгнал по алеята от цветя, които ухаели и омайвали погледа.
- Човече – обърнала се Тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?
   Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:
- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и това всичко, което имам аз.
- А имаш ли Любов? – попитала Тя.
- Какво е Любов? Това нещо не ми е понятно. Знам, че така ми е най-добре да живея.
- А чувстваш ли се щастлив?
- И това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща и сякаш съм в една огромна стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е едно и също, Изобщо, голяма скука.
- И на това му казваш добро, значи?
- Така съм свикнал. Имам си всичко от мама и татко. Да са живи и здрави!
- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава какво ще правиш?
- Виж. За това не съм се замислял. Добре, че ми отвори очите.
- Отворих ти  ги, но дали ще проумееш истината, която ти разкрих?
-А, бе, давай сега да върви, а за бъдеще, да не му мислим толкоз!
КАЛИНА
“Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана.”
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там – горе. 
Вальо беше яко и здраво дете. На профилактичните прегледи в училище всички останаха изненадани. Докторите бяха категорични – злокачествена анемия. Животът му беше рискован. Не се знаеше до кога ще издържи!  Скоро се помина Владо - сътпугът ù, от рак на стомаха. А ракът веднъж  хване ли те, няма отърване. Остана сама, с едничката си радост –  синът ù Вальо. Калина не вярваше, че е истина. Докато един ден научи за Яна. Жената, която беше се излекувала от рак. Реши, че на всяка цена ще я намери и ще разговаря с нея. Пък можеше да ù помогне!
Яна по професия беше акушерка. Майките, на които беше дарила радост, я благославяха стотици пъти. И тази благословия може би беше помогнала да бъде излекувана. Какво нещо е да дадеш радост и живот на един човек! “Дай, да ти бъде дадено!” – така пише във вечната книга на живота – библията.
И Калина реши да я потърси в болницата, където работеше.
Беше ранно утро. Днес тя си взе почивен ден. На шефа си каза, че много ù се налага и ще го отработи. Беше отговорен и работлив човек и затова във фирмата много я уважаваха. А и шефът ù много я ценеше. Не ù направи никакъв проблем. Веднага я освободи от работа. Пък всички знаеха, че детето ù е болно от злокачествена анемия. Съчувстваха ù, че беше останала сама в живота, но въпреки всичко беше един борбен човек.
Отиде в болницата да разбере Яна кога е на работа и къде живее.  Успя да се качи до родилното и да попита дали може да узнае адреса на акушерка Яна Маринова. Посрещнаха я на външната врата.
- Защо ви трябва адресът на акушерката? – попита я строго дежурният лекар.
- Искам да разговарям с нея по един много жизнен въпрос – отговори Калина.
- Отидете до деловодството, на първия етаж, и кажете, че ви изпраща доктор Иванов от родилното, за да дадете адреса на акушерка Маринова.
- Благодаря ви, докторе, отивам веднага – и се забърза към асансьора.
В деловодството нямаше проблеми. Дадоха ù адреса и тя излезе тичешком от сградата. За късмет, видя едно такси, което беше спряло пред входа.
- Господине, свободен ли сте?
- Да, госпожо. Чакам такива като вас, които търсят такси.
- Добре! Карайте тогава на Генерал Колев, номер 5!
Таксито тръгна и спряха пред вратата на къщата. Калина плати сумата и слезе от таксито.
- Довиждане, господине. Приятен и спорен път! Може някога пак да се видим.
   Пътната врата беше заключена. Тя извика: “Акушерка Маринова, акушерка Маринова. Тук ли сте?”
На врататас се показа жена на средна възраст, с леко прошарена коса и изразително красиви, кафяви очи.
- Аз съм акушерка Маринова. Кой я търси?
- Калина се казвам – подаде ù ръка тя. Моля ви, искам да разговарям с вас!
Акушерката отвори вратата. В единия ъгъл на градината, под лозницата, се виждаше маса, дървено диванче и столове.
- Седнете, моля – подкани я Яна.  Нещо ви притеснява? Казвайте, слушам!
- Аз, аз – започна Калина, а в гласа ù имаше нотка на вълнение.
- Не се притеснявайте! Кажете си болката! – подкани я акушерката.
- Имам болен син. Скоро му откриха злокачествена анемия.
- А, такава ли била работата? Мен лекарите бяха ме отписали, но аз реших, че ще живея. Отначало бях много отчаяна. Както си седях на една пейка в градската градина, до мен седна старец, прилично облечен.
- Какво те мъчи, момиче? – попита ме той.
- Иска ми се още малко да поживея, за да отгледам сина си. Още е малък, пък няма кой да се грижи за него. Моят съпруг почина преди три години.
- Не се притеснявай, чедо. Отиди в църквата Света Мина и в продължение на три месеца, всеки вторник пали свещ и се моли на светията да помоли Бог да ти даде здраве и живот. Кажи му да ти прости всички видими и невидими грехове, а ти прави по едно добро всеки месец!
- Направих го, мила. И ето ме, жива и здрава. Няма никакъв помен от моето заболяване. Когато отидох след три месеца на контролен преглед, докторите останаха изненадани. Направи  го и ти, и твоето синче ще бъде излекувано!
- Благодаря ти, Яна! Нали мога да те наричам така? А може ли от време на време да идвам да те видя?
- С удоволствие. Как се казваше?
- Калина.
 - Разбира се, Калина. Когато пожелаеш, идвай! Пък ще ми казваш как върви лечението с твоя син! Ей, нашето лечение.
Времето минаваше. Калина послуша Яна. Правеше всичко това, което я посъветва. След три медеца тя заведе Вальо на контролен преглед. При доктора влезе пребледняла. Трепереше. Сърцето ù подскачаше от силното вълнение.
Докторът го прегледа. Преслуша сърцето и гърдичките му и даде бележка за изследване на кръв и урина.
Часовете се занизаха бавно. Тя чакаше с нетърпение обяда, когато щеше да вземе резултатите от лабораторията. И този миг дойде. Взе ги и се затича към кабинета на доктора. Прегледите бяха почти привършили и беше спокойно.
- Следващият – чу се гласът на доктора.
- Аз съм, докторе, само да видите резултатите!
Докторът ги погледна. Изненада се появи в очите му.
- Резултатите са отлични. Твоят син е вече здрав. Не мога да повярвам и аз самият. Но резултатите са отлични.
Калина го погледна със светнали очи. Благодари му. Взе резултатите и се затича към дома на акушерка Маринова.
 
 
 
 

Любовните похождения на Иван Вазов

Националният литeратурен музей в София отвори врати на Вазовия дом за премиерата на “Любовта е златен сън” (издание на “Персей”) – книга, събрала шедьоврите на интимната лирика на патриарха на българската литература, любовни писма, интригуващи факти за романтичните му истории и жените, превърнали се в негови музи.
Корицата на книгата
Корицата на книгата
Можете да видите оригиналите на снимки на Евгения Марс, сватбената фотография с Атина Болярска, ръкописи и писма, както и вещи на писателя.
Ще прозвучат и интимните му откровения, които го показват в светлина, съвсем различна от представата за него в учебниците.
Иван Вазов, “Любовта е златен сън”, ИК “Персей”, 160 стр., 14,99 лв.
„Богат с романтични спомени, вледеняван от изневери, предаван от приятели, преследван от ревниви мъже, Иван Вазов има достатъчно голям опит, за да признае в заника на живота си каква е неговата рецепта за идеалната любов. Широко известна е връзката му с харизматичната, но омъжена и 27 години по-млада писателка Евгения Марс, която се превръща в неговата най-голяма муза, вдъхновила го да изживее нов творчески подем и донесла му щастие. Но другите жени в живота му досега оставаха в сянка.
Първото романтично увлечение на Вазов е от 1868 до 1870 г. – по една девойка, която се казва Елена Божинова и играе в “Многострадална Геновева”. Пиесата е представена в Карлово, където той я вижда и още същата вечер излива емоциите си в стихотворението “На непознатата девойка”, в което има и немалко еротизъм.
  • Така е изглеждал Иван Вазов през 1920 г.
  • Интериор от къщата музей.
  • Ръкописи на поета
  • Евгения Маркс
  • Семейството на поета.
  • Младият Вазов
Но това възхищение се оказва краткотрайно и е пометено от тайфуна на първата му истинска любов – Катерина. Ирония на съдбата е, че тя се среща с Вазов благодарение на ревнивия си мъж, който не искал никой друг да спира погледа си върху нея. Историята й е в духа на най-романтичните саги, които са на мода по онова време, но за разлика от тях е напълно истинска. Еврейка от Солун, тя се омъжва за търговеца Васил Кьороолу, след като той буквално я отвлича – затваря в една голяма каца за боза и тайно я измъква от града.
В Сопот се държи строго с нея и тя има малко приятели, сред които и майката на Вазов. Година и половина 19-годишният поет е влюбен в нея и никой не знае за чувството, което го изгаря. По това време Катерина е на 30 години и както я описва Вазов, “със среден ръст, мургаво лице, мечтателен поглед, ориенталски тип – иначе простичка, необразована жена”. Но въпреки липсата на светски маниери и култура тя го очарова с нежността, спокойствието и отзивчивия си характер. Един ден той решава, че вече не може да крие страстта, която го влудява, и пристига в дома й. На близките й казва, че носи писмо от съпруга й, който по това време е във Влашко. Те спокойно го изпращат в стаята й, без да подозират за бурните чувства, които ще се разразят.
Разтреперан от страх и ужас, че може да бъде отхвърлен, Вазов признава на Катерина любовта си.
– Иванчо – отговаря му тя, – както ме обичаш ти, и аз ще те обичам. Но сега нашите са на двора и аз отивам на баня. Ела довечера да си поприказваме повече.
– Няма ли да бъда видян от роднините ти? – пита я Вазов.
– В никакъв случай не влизай през портата, а се помъчи през съседната градина и се прехвърли през зида – обяснява му Катерина.
Той прави точно така и тази нощ става преломна за него. “Аз се чувствах най-блаженият човек на света и животът ми беше верига от радости.” Но еуфорията му е кратка – след една година мъжът й я извиква във Влашко и те се разделят с много сълзи.
Макар връзката им да завършва горчиво, тя вдъхновява Вазов за много от стиховете, които по-късно включва в стихосбирката си от 1880 г. “Майска китка”.
Като председател на окръжния съд в Берковица (от 1879 г.) поетът намира нов образ за сантименталните си идеали. Тя се казва Зихра (известна и като Параскева), 19-годишна покръстена туркиня, чийто съпруг – турски бей – веднъж така се напил, че паднал в реката и се удавил. След като научава за вдовството й, един руски офицер я взема под свое покровителство, но когато трябва да напусне града с него, тя отказва, за да остане с Вазов. Амбициозно се заема с идеята да му създаде домашен уют, вкусни гозби и весела атмосфера, която го преражда и му дава сили да преодолее обидите на своите завистници. За голямо огорчение на поета обаче чувствата й се оказват всеотдайни, но кратки. Една вечер офицерите от местния гарнизон решават да съблазнят Зихра и да я отнемат от Вазов. За този случай той разказва 40 години по-късно пред дъщерята на техния началник Христо Чавов – Олга Чавова. “До ден днешен, след толкова години, имам зъб на него. Бях съдия в Берковица. Тогава там имаше полк. Дойде баща ти, хубавец, млад, елегантен, стегнат подпоручик, получил образованието си във Виена, и в кратко време завъртя девойките ни. Но това не ме засегна. Аз имах една приятелка, една чудно красива туркиня. Какво направи Христо, как успя за кратко време да ми я открадне. Не му простих това досега.”
Жена, която ще го заслепи до лудост, е полугъркинята Пелагия – находчива, обаятелна и безкористна. Тя го пленява не само с женското си очарование, но и с бързия си ум. Поетът е толкова щастлив, че животът за първи път изгубва сивото си напрежение за него. Потънал в своя розов облак от мечти и екстаз, той има чувството, че лети по улиците на Пловдив. Пътят му изглежда ясен – любов, брак, деца, щастие…
Но вместо това е съсипан от гняв, самота и огорчение. Какво предизвиква неочакваното сътресение във връзката му? По ирония на съдбата – точно качеството, което цени най-много в любимата жена, се оказва пречката към неговата идилия. Убедена, че Вазов ще оцени нейната прямота, която винаги е подчертавал, че харесва, Пелагия споделя с него своята най-голяма тайна – че има извънбрачно дете на остров Крит. Обичта на поета наистина е силна, но не по-малко влиятелни са и предразсъдъците на тогавашното време. И до днес не е ясно кой слага край на любовта им – дали Вазов, огорчен от този “грях”, или Пелагия, която малко по-късно се омъжва за руски полковник в София. Безспорно е само, че раздялата го наранява до такава степен, че той мисли за самоубийство: “Исках да се отърва от страдания, като се хвърля в морето… Тъй обичах “оная”.” Това признание навежда на мисълта, че Вазов би преглътнал всичко, за да остане с нея, но тя предпочита да започне живота си на чисто и заминава за София, където слуховете за нейното минало няма да й тежат като клеймо.
Към отчаянието в личния му живот се прибавя и разочарованието от политическите конфликти след Освобождението. Неуспешният преврат през 1886 г. прогонва много русофили от страната, включително Вазов. Той заминава за Одеса, където започва да пише “Под игото”. Там среща 25-годишна рускиня, Вера Алексеевна Тимони. “Не беше сериозна любов… Не беше много образована. Не се интересуваше от литература… Тя се твърде привърза към мен.” Нейният мъж бил изпратен в Сибир и Вазов се осмелява да изпрати снимката й на майка си. “На портрета тя изглеждаше доста прилична и симпатична – пише брат му Борис, – но майка ни не одобряваше неговото желание и смяташе, че той трябва да се ожени за българка.”
Вера е много увлечена и заплашва поета със самоубийство, когато разбира, че ще я напусне. Той отлага за малко пътуването си, но все пак си тръгва за България, като я успокоява с обещанието, че пак ще се върне при нея. Колко ли дълго Вера е чакала отчаяно Вазов, който й е вдъхнал лъжливи надежди само за да я “укроти”, както споделя по-късно самият той?
По същото време още една жена търси жадно неговото внимание и го кани на среща с анонимно писмо. Без да подозира кой се крие зад поканата, той отива в посочената градина и вижда с изненада бившата си приятелка Пелагия. Тя е на посещение в Одеса с мъжа си и му се вижда разхубавена, богата и напълняла, но не предизвиква у него “никакви особени чувства”.
През 1889 г. Вазов с облекчение загърбва живота на емигрант и пристига в родината, без да знае, че ще поеме още един тежък удар. Но този път той не е от враговете му, а от една миловидна жена с буден поглед и гъсти, царствено падащи коси. Тя носи име, което й подхожда – Атина Болярска, и няма търпение да свърже живота си с този на поета. Вазов вижда в брака удобен пристан от мътните бури в политиката и решава да се ожени сравнително бързо, макар че не познава добре бъдещата си съпруга. На пръв поглед тя е блестяща кандидатка – завършила е престижния Фундуклеевски лицей в Киев, има представителна външност, енергичен характер и аристократично потекло от Русе. Вазов предполага, че сборът от всички тази качества ще има прекрасен резултат. Но бързо разбира, че в брака подобни изчисления не важат. С Атина се оказват коренно различни. Тя е приказлива и жизнерадостна, а той – вглъбен домошар, който предпочита уюта на скромната си стая пред блясъка на балните зали. “Не мога да кажа, че беше много общителен – пише снаха му Елисавета Консулова-Вазова, – но никога не беше невнимателен или намусен.”
Това обаче не е достатъчно за Атина и за кратко време им става трудно не само да си говорят, но дори да съвместяват навиците си. Тя жадува за светското общество – доколкото такова въобще е имало в България, с изключение на чуждите дипломати, – а той намира подобни събирания за безплодно пилеене на времето.
Както отбелязва брат му Борис, той никак не обича прахосването на живота; затова не одобрява кръчмарските събирания, бъбренето с “приятели”, играта на карти, висенето по вечеринки. Целта му е само да съхрани и удвои своята енергия, за да пише все повече и повече. Затова навиците на Атина не само не го вдъхновяват, а точно обратното – дърпат го надолу, към блатото на сивото всекидневие, което би могло да притъпи перото и на най-активния творец. Поне такава е версията на неговите роднини, а тя самата твърди, че е жертва на тяхната нетолерантност. В крайна сметка различията между двамата младоженци, чийто брак изтрайва едва година и три месеца, завършва безцеремонно. Един ден Атина отива на разходка и когато се връща, разбира, че входната врата е заключена. От втория етаж се отваря прозорец и една бохча тупва в краката й. “Булка, няма място за тебе вече в тази къща”, чува тя от близките на поета, които са опаковали набързо багажа й, докато тя отсъства. Изпаднала в шок, младата жена отива да търси подслон при Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина, които са я запознали с поета и са техни кумове. За връщане на първоначалната романтика в брака и дума не може да става, но Вазов се надява поне разводът да мине бързо и леко. За негово голямо съжаление той не получава развод до края на живота си. До такава степен е огорчен от Атина, че дори изрично подчертава в своето завещание, че на нея не оставя нищо, защото “тя ми измъчи душата”.
Скандалите около брака му предизвикват различни слухове, включително и този, че майка му е виновна за изгонването на жена му. Това не отговаря на истината. Съба Вазова повече от всички иска двамата да се съберат отново, но не успява да промени мнението на сина си: “Тя настояваше пак да се съберем. Аз не рачих. Имаше защо.”
https://trud.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/