Category Archives: Литература – изкуство и култура

БОСНЕНСКИ АВТОРИ

ВИЛДАНА МОРАЛИЧ
 viki (1) – Копие Вилдана Моралич-Хасанович е родена през 1972 г. в Баня Лука. В същия град завършва началното си и средно образование и учи в колеж. През1993 заминава за Загреб, където през 1998 година се дипломира във Факултета по графични изкуства – в Отдела по дизайн. През 1999–2000 година работи като асистент в университета в Бихач, а през 2000 година се връща в Загреб, където за кратко време се занимава с журналистика.
От 2001 година до 2008 година работи като учител в Средното техническо училище за графични изкуства в Сараево. През 2013–2016 година е сътрудник в „Новото време“ (Сараево).
ШШШШШШШШШ! ПСССССТ!
Искам да говоря за нещо, което е
необосновано осъдено.
Тъжното мълчание,
преизпълнено напук,
се поддържа с луд страх.
(Какво е това, което в своята зала отново яростта обърква с добротата?!)
Страхуваш се
да не нараниш някого,
за да не смятат, че си някой хаторите,
 
който носи болка и яд,
гняв и белег
в сърцето си,
подобно на висулка с отрова.
Затова, че ти си Някой
и че си Някой Дух,
в близко време, съвсем наскоро, заклаха
стария ти баща.
На вратата на бялата босненска къща
набучиха на шиш
сините детски очи
на сина ти.
В процъфтялата пролет в двора ви,
в който на брат ти кожата на живо одраха,
го пекат като дивеч.
През лятото в запалените поля заровиха
майка ти, дъщеря ти, съпругата и сестра ти,
разсечени и разфасовани на парчета.
В продължение на години босненците плахо и смутено пълзяха
към мириса на лилавата роза,
тъй като веригата на човечеството
остави
стадо смрадливи
и пияни
зверове,
да оскверняват
това, което е почтено и целомъдрено.
И тъй като твоите и моите предци, и ти, и аз,
ревниво пазим от злото –
от своето
и чуждото,
от нашето и комшийското зло –
така, както всяка вена от Дамар;
каквато за нас е била перлата в сандъка
и какъвто е бил бисерът, скрит в пазвата ни,
от себе си да бяхме ги опазили!
От чуждите е мечта недостижима…
ЗОВ
Чуваш ли времето,
човече,
как виртуозно
се превръща
в звънкото ехо на камъка?
Гърбавият и износен калдъръм
на сокаците,
с обезглавените потоци от стъпки
по пътя към Края,
се сливат…
Чуваш ли времето,
човече?
Поспри!
Носещият глас,
който призовава
и глухо преминава, хуква
по пътя към едно ново начало.
Търкаля времето
по камъни
и улици,
пътува с вятъра
под навеса на сенчести дворове
с глас, който предупреждава
думите на истината
необратима….
Обгръща ни времето
и си отива,
и ние с него си отиваме.
Виж!
ПРИЯТЕЛЮ
Знам, че ти е тежко, приятелю,
докато гледам в нощта
пъстрите, улични светлини.
Докато гледам през прозореца
в калейдоскопа на мокрия град,
знам, че ти е тежко,
че улиците са толкова студени
и отекват в самота,
че погледът ти търси мир
някъде далече…
И се губи в тъмнината!…
Само засенчените
снежинки прах
в кадъра от сияйните очи
на лампите
се събуждат и трепват
замислено…
Вечността им ни обгръща
и си представяме,
че сме като снега
и че се роним някъде
из вечността на небето,
че като снега
плуваме
в коритото на вечността,
и като снега
се топим
отново във вечността.
Трептим,
като малки снежинки.
Танцуваме и стенем
в ритъма на живота;
във вълните на струните, които трептят,
като част от вечната хармония.
Знам, че ти е тежко, приятелю,
но, знай,
въпреки че
улицата е студена,
повярвай ми, никога, никога не си сам!
Повярвай ми,
като рояк снежинки
всичките живеем само
за Деня.
Превод от босненски: Латинка-Златна
МИРЯНА ТОМОВИЧ

DSCF7267

 Аз съм родена в Белград, Сърбия, на 24.06.1957 година. В Белград завърших основно училище, гимназия, Факултета по технологии, инженернахимия и външна търговия (за митничар). Други квалификации: TOEFL и GMAT, познаване на професионалния и бизнес английски език за кореспонденция, работни познания на немски, френски и латински и др. Работя като програмист. Имам зелена карта и Сертификат за бизнес компетенции в сферата на външна търговия, за работа в чужбина.
Писането не ми е професия. Пиша от ранна възраст, но до тези Седмимеждународни литературни срещи в Сараево никога не съм си мислила,че ще публикувам нещо в писмен вид от стиховете ми. Аз пиша, защото просто имам нужда да изразя това, което чувствам и мисля в душата си.
СМИСЪЛ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Невидима съм.
Атом във Вселената
е моят живот,
само едно мигване във времето…
 
В по-голям смисъл нищо няма значение.
Моето постоянство не е трайно.
Значението на всички наши мисли и дела
са в уменията и разбирането на живота.
 
После от мене ще останат
написаните мои мисли в думи,
за да се борят с безсмислието на живота –
към това време, близко до другото време,
и на моста на светлината – до неговото сътворение!…
МЪДРАТА ДУМА
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива
до момента на изригването ù;
мъдрата дума
портата на ума за себе си отваря,
или плува безпроблемно, като ореол,
уж забравила
за потвържденията, спомените и възприятията.
 
Когато на подходяща почва никне,
тя развива силни корени
от растителност и борове с по-голяма
устойчивост; успешно и гордо
узрява в мъдрост;
като дърво дава плодове на ума
и разпространява нови семена
на поколенията,
учението и мисленето…
НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ
Търся себе си,
почти се изгубих.
Търся теб,
почти всичко загубих…
Страхувам се,
че няма да имам достатъчно енергия
за своите желания,
и въпреки това ги следвам.
Страхувам се
да се изправя
и своята немощ
аз самата
да спра и да победя.
Страхувам се,
че ще остана сама,
и без оправдание пред себе си.
Забравям колко мога,
какво мога и колко струвам.
Страхувам се,
че няма да има никой,
за да ми подаде ръка
и от тъмнината да ме изведе.
Моите мисли ще трябва сами да се разплитат
и в своето движение
просто инстинкта да следят…
В търсене на теб,
аз почти се загубих.
В търсене на себе си,
аз почти всичко загубих…
имитацията на живота,
изкуплението и спасението…
Превод от босненски: Латинка-Златна
МЕРСИДА ОСМАНБАШИЧ
Mersida 202 (1)
 Мерсида Садикович–Османбашич е родена през 1966 година. Пише проза и поезия. Нейните творби са включени в различни сборници и литературни списания в страната и чужбина. Те са преведени на словенски език.
Тя е съавтор на пиесата „Ще се видим в галерията на сенките”. Ангажирана е като отговорник и редактор в издателски проекти, които са част от Асоциацията за култура „Нова светлина” (КНС) и е една от инициаторите на
„КНС – международни литературни срещи“.
Служи като координатор на „Литературни кръгове – КНС” и постигна значителни резултати за насърчаване на литературни творби от млади автори, при изготвянето на книга с поезия за публикуване.
Има издадени две книги с проза:
          1. „В моята страна” – сборник с разкази (2007 г.)
          2. „Каменно перо” – сборник с кратки разкази (2011 г.)
          Живее и работи в Сараево.
ЛАВИНАТА ЗАПОЧНА
Чувам чука да отмерва крачките,
които маршируват по пътя на съновиденията,
отеквайки с меките тонове на сърдечния ритъм.
Те са парад на смела въздишка
през мъглата, опиянени от мечти
и от удивителната песен на славея.
Лавината започна.
Смелите поети на лавината
крачат към светлината чрез думите и времето,
които се топят в мечтата.
 
Крача с тях и аз.
Улавям крачката в съня си,
поглъщам думите на въздишките
и на мелодичните тонове,
които изпълват душата ми
и отварят сънливите ми очи, покрити с було.
Чувам чука на крачките си.
ЛАВАТА НА ЖИВОТА
Аз нося пролетта в мечтателните си гърди
и лъчите на слънцето в дланта на щастието,
и няма да допусна да бъде угасена жарта
на моите будни желания и чувства.
 
Аз нося въздишката на нощния дъжд,
която буди лицето ми от сънищата,
напоява топлите месеци
и изгаря от любов,
и на сърцето с песента
тупти…
 
Аз нося спомените на отминалите дни,
за да не скитат далече от въображението,
които проправят път към небесния свод,
струейки вятър, опиянен и ням.
Аз нося лавата на живота, като ключ в себе си.
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ
Трепти птицата крещалец,
с разперени крила от дълги нишки.
Кънти ждрелото на миналото.
Барабанен звук заглушава ромона на реката,
който идва от извора на сълзите,
загубили отблясъците на слънчевия цвят.
Сълзата в окото пресъхна,
вените клокочат от музика
и я приспиват до ново пробуждане.
А ти разцъфти розите,
не спирай,
не убивай музиката в себе си!
И затанцувай последния танц
при посрещането на вечната Зора!
Превод от босненски: Латинка-Златна
 предоставя Мария Герасова- Спасова

МАКЕДОНСКИ ПОЕТИ

ЛЮБИНКА ДОНЕВА
 DSC_0056 – КопиеЛюбинка Донева е родена е през 1952 г. в село Соколарци. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалост „Южнославянска литература”. Автор е на поетичните книги: „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината”, „Историята, която (не) следя преди печатане”. С отделни стихове е представена в няколко антологии за възрастни и в антология с авторски приказки за деца. Автор е също на Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич), както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език.Първата ѝ книга е отличена с награда. Любинка Донева е носител и напърва награда за непубликувано стихотворение, присъдена ѝ по време на международния фестивал „Стружки литературни срещи“ (2015 г.).
Член е на Дружеството на писателите на Македония.
 Живее и работи в Кочани.
АВТОПОРТРЕТ
Върху кожата живот
рисувам себе си,
а някой друг държи четката
и смесва боите.
Лявата страна ми я няма.
От дясната – първо
рисува окото ми
и веждата ми.
След това подчертава кожата –
ред бръчки,
ред бисери,
ред болка,
но бисерите падат и се търкалят…
Лявата страна ми я няма.
Тази, която ми я няма,
се търси
и пита високо къде е.
Добавя ми
отворена уста,
зачудена врата,
само влизат и
само излизат
думи,
източват се,
лазят
животинки. Размножават се
зрънца, семена,
някой друг,
не аз,
ги гали,
бичува.
Лявата страна ми я няма
Тази, която ми я няма,
пита високо къде е.
И плаче.
О, как плаче лявата ми страна=
А ТИ НЕ СИ ТОЗИ, КОЙТО МЕ ЗНАЕ
Хладен мрак се коти.
Черна грижа се търкаля
по пътя.
Нощта е тъжна,
а ти не си човекът, който ме знае.
Червен клон в съня
на чуждото утро шуми.
Твоята гола мъжественост умира.
Отдавна не е ръмяло,
за да тръгнем,
Но…
ти не си човекът, който ме знае.
В жилите ти давам нови цветове,
пръстен светлина
и един поглед.
Не може да ги убие случайността –
болката и на двамата ни познава.
Но…
ти не си човекът, който ме знае.
ВЪГЛЕНЪТ
Аз съм син на Слънцето
и само този, който ме е имал край себе си
и в себе си,
обхваща стъпките
на времето
и огневината.
Аз съм доказателството, че то е съществувало,
че Слънцето и вечността
са постоянни спътници на мрака.
Превод от македонски: Латинка-Златна
ПЕТКО ШИПИНКАРОВСКИ
SN851406 – Копие (2) Петко Шипинкаровски (1946) е писател и поет, публицист, драматург, есеист и литературен критик. Роден е в с. Будимирци, Битолско. Възпитаник е на Университета „Свети Кирил и Mетодий”, Скопие. Автор е на книгите:„Изкоренени души” (роман, 2003 г.); „Духът на войводата” (монодрама заТоле Паша, 2003); „Петра” (роман, 2005 г.); „Черна любов” (роман, 2006 г.); „Дъбовник” (роман, 2009); „Златни обеци за Мария” (роман, 2011 г.); „Децата на Мария” (роман, 2012 г.); „Сутришна молитва” (роман, 2015); „Когато тръгна Цвета за чужбина“ (романизирано монография, 2006);
„Стружки признания“ (романизирано монография, 2007); „Седнал на
Орлица“ (поезия, 2006); „Бели ветрове” (поезия, 2009); „Зломислие“ (пое-
зия, 2011); „Бели сутрини“ (поезия, 2013); „Очаквайте дъждовете (поезия,
2015); „Рудолф Арчибалд Райс за Македония и македонците” (проучване,
2006); Съавтор е на книгите: „Колекция събрани песни”Миладинови” (145
години от излизането на Бюлетин на народни песни от братя Миладинови,
2006); 17. „Известия есета и научни трудове”, 2010); „От един до друг бряг“
(антология на македонски и хърватски автори, 2014); „Когато животът е из-
куство, изкуството е живот” (есета, 2014).         
          Член е на Дружеството на писателите на Македония и на МНД, Битоля.
Той е главен редактор и отговорник на списание „Бранувања” (Вълнение)
и организатор на „Стружките литературни срещи” в Струга. Носител е на
множество награди и признания.
ВИДЯХ ТЕ
Нощ е!
Видях те, когато свали
ризата си как в тъмнината
се разтвори и
със златните си зърна равнината
освети.
Видях те.
Само за 130 удара на часовника
със златни и сребърни игли
погача от бяла светлина омеси.
На окъсаната видимост
остави кървавата си риза,
закачена на голямата скала,
и от голямата планина
я грабнаха птиците.
Видях те,
и когато със златната си рокля
покри моя двор,
горещо ме обля,
и тогава тук се роди августовският ден…
ЕЗЕРОТО
Езеро.
На палубата
водата се смее.
Вълните блестят в кремъка.
 
– Мед от устата ти капе! – каза езерото.
– Усмихни се, девойко, покажи си
белите зъби на вълните!
Нека топлият ветрец край теб да струи!…
Защо се чудиш? Целуни слънцето!
Затопли му постелята от старите времена! – пак каза езерото.
– Мило Езеро,
нека моите сълзи да донесат буря
и да премахнат копненията от копринените ми дрехи;
нека да намажат с мехлем студените ми гърди!
Аз ще спя гола, а бурята нека силно да яхне
снежните криле на ветровете.
 
– Не!
Ти имаш сърце, девойко, което може да събуди стар гранит
и кипяща кръв в сънищата му да предложи. –
каза езерото.
 
– Не! Водният часовник и календарът отмерват
безпощадно времето. От недрата нека да потече
сокът на лятната жега! – отговори девойката.
 
Езеро.
На палубата
водата се смее.
Кремъкът блести.
– Мед от устата ти капе! – отново каза езерото.
 Превод: Латинка-Златна
ТОДЕ ИЛИЕВСКИ
Tode 1678 – КопиеТоде Илиевски е роден в Мраморец, Охридско, през 1952 година.Той е поет за деца и възрастни, теоретик и преводач. Завършил е Филологическия факултет в Скопие.Член е на Дружеството на писателите на Македония, на Международната асоциация на писателите и публицистите на Естония и на Културния клуб „Номади” в Словения.
Бил e член на редакции, но и главен редактор на списания. Участва в поетични фестивали и литературни срещи на Балканите като поет, литературен теоретик или член на журито за присъждане на награди.
Автор е на 8 стихосбирки. Включен е в антологии и учебници. Превежда от славянски езици. Автор и съавтор на преводи на книги и публикации от български, руски, словенски, словашки, сръбски, украински и хърватски.
Негови материали са превеждани на много езици (албански, английски, български, японски, полски, румънски, словашки, словенски, сръбски, украински и хърватски).
 Получил е наградите: „Славянска прегръдка” (Варна, 2008); „Ванчо Николески” (2009); „ЕГНАТИА” („Елбасан”, 2010); „Свети Георги” (Русия,2013); „Литературнo перо” (Риека, 2014); „Писалката на Живодраг Живкович” (Зеница, 2015).
Включен е в повече от 40 антологии и алманаси, публикувани в Македония и в други страни.
ТРЕПЕТ
Сред житата разцъфтяват билки
Ясно е небето – рои звезди.
Светват, угасват – трепкат светулки.
В младите сърца любов гнезди.
 
Летежът от пера по-малко тежи.
Щурци и славеи песни ви пеят.
Светват, угасват… Това са целувки.
Толкова опиват, че не сте наясно.
 
Топлият вятър докосва потоците,
светват, угасват… Безсмъртни сте, нали,
и няма дълго да се укротите,
 
пиейки нектар от устните горещи.
От трепета най-вече мъдрост чета:
светват, угасват – извечният ритъм.
СКИТНИЧКА
Не ми трябва разкош за голяма слава –
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора.
Станцията моя е високата гора.
 
Зелените палатки и цветните килими
повече от моя дом те са ми мили!
Огледалото може извор да ми бъде,
гребенът от папрат много ми е свиден.
 
Там, където пасе самотната сърна,
със сърцето мога света да прегърна,
чувствувайки, че е прекалено хубав.
 
Знам, че съм роден вечно да те обичам:
буковата сянка и ягодката зряла,
с теб бих искал на две да споделям!
БЯЛА
Виелица – поздрав от снежната зима.
В палавост играе един бродиран шал.
Озвездени коси момичето има
и стъпките ù сякаш танцуват на бал.
 
Лампите бледнеят. Внезапно капка цъфва.
От руските приказки гледката е трептяща.
Когато снежинка на миглите кацва,
възбуда ли е това или целувка изгаряща?!
 
Пътят е неясен. Следата се заличава.
Снегът поскърцващ толкова ни е мил!
Сред бели ята радостта ни диша
 
и в унес стигаме пред къщният праг.
Усмивка след това в леглото ляга,
и в съня ни страстен все още пада сняг.
Превод от мадеконски: Латинка-Златна
 предостави Мария Герасова- Спасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Етап 18.
Сътворението на мъжа на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че й се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.
Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.
С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в беса, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго – беса, който дреме в него, от трето – най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма, каквато имаше силата пол-жена.
Така сглобено, новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха при него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бидоха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кой където види.
Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвършени животни, дело на силата на разрушението, се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.
Глава шеста
Началото на человеческия род на земята във вид на мъж и жена и във вид на майка и дете
 
Етап 19.
Първата проляна кръв на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Падение:
Когато новосъздаденото животно человеко-мъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато, обаче, то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го видя и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.
След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си буйна коса, и се яви пред животното человеко-мъж, което гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.
При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я видя къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.
Силата пол-жена наблюдава това животно человеко-мъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче, грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде, та седна до сами него.
Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше в неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание в нея властно заговори женския пол.
Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.
Разбудено така внезапно, животното человеко-мъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и със жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.
От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человеко-мъж.
 
Етап 20.
Първият мъж и първата жена на земята
 
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Преход:
След като животното человеко-мъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости, извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.
От тук започна историята  за сътворението на по-сетнешния человек на земята във вид на мъж и жена.
 
Етап 21.
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята
 
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Разкаяние:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което бе също окървавено. Макар тя да не смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тази мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да й простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена, небесните сили като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена, заедно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първия земен рай от радост се превърна във всеземна и всемирна скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.
 подготви Мария Герасова- Спасова

 

Mummy портрети

  Обезпокоително реалистични дървени картини изобразяват древните лицата на Египет от преди 2000 години

Арт винаги е служил като най-дълбоката и чиста комуникационна форма.Замразен фрагмент от време, който позволява на хората на бъдещето, за да надникнат в миналото. С помощта на изкуството,  ние научаваме  как нашите предци са гледали, живели, обичали и пострадали.
Друга причина да се грижим и ценим изкуството, са картините  известен като портрети на Фаюм мумии. Дървените панели датират  от първия век преди новата ера и показват удивително реалистични портрети на древни лица от коптския период.  Почти смущаващо реалистичните портрети принадлежат към традицията на панелната живопис- една от най-високо ценените форми на изкуството в класическия свят. Някои историци на изкуството считат тези портрети,   като първата форма на модернистична живопис.
Портретите Фаюм, боядисани с темпера и восък върху дървени дъски, са свързани с мумии, покриващи лицата, приготвени за погребение.
а-портрет-от-на-късно 1-ви век-CE-Уолтърс-арт-музей в Балтимор
 портрет  най късно от 1-ви век-CE-Уолтърс-арт-музей в Балтимор
 изображение-на-а-жена-с-а-къдрица-прическа-на-оранжево-хитон-с-черни ленти-и-пръчковидни-обеци-царска-музей на Шотландия,изображение-на  жена-с прическа къдрица соранжев-хитон с черни ленти и пръчковидни-обеци в музея на Шотландия,
изображение-на-а-жена-с-къдрава коса-облечен-а-виолетово-хитон-и-наметало-и-висулка-обеци-британско-музей
изображение на- жена с къдрава коса облечена във  виолетов хитон-и-наметало и обеци висулки,  в Британския-музей
подробност-на-а-портрет-рамките-си-мумия опаковки-столичния музей на изкуството, открити по Флиндърс Петри--в-1911
детайл от портрета на   мумия опаковка в  Метрополитън музей на изкуствата, открит от Флиндърс Петри през 1911 г.
 
Фаюм-мумия-портрет-на-а-млад човек-antikensammlungen-Мюнхен
Фаюм мумия портрет на млад мъж antikensammlungen Мюнхен
 
човек-с-меч-колан-британско-музей
 мъж с портупей, Британския музей
мумия-портрет-на-а-млада жена-3-ти век ламела-Париж
мумия, портрет на млада жена 3 век, Лувъра в Париж
 
портрет-на-а-човек-холдинг-а-растение-Musee-де-изящните изкуства-Дижонпортрет на  мъж,  с растение, Musee  на изящните изкуства-Дижон
портрет-на-а-човек-столичния музей на изкуството
портрет на мъж, Метрополитън музей на изкуствата
Тези  портрети на мумии са били открити  в Египет, но повечето от тях са открити в басейна на Фаюм (и затова се наричат така). Въпреки това, терминът “Фаюм Портрети” обикновено се мислят като стилистични повече от географско описание.
Въпреки, че   фараоните   са боядисани cartonnage, което е общ обичай на Фаюм портрети и е дело на  художествена форма, датиращи от коптски периода, когато Египет е бил под окупацията на Римската империя. Като художествена форма, портретите по-вероятно  са   повече  Greco- римски традиции, отколкото на египетски.
Портретите,  отделени от техните собственици, са   поставени в кърпа, използвани за увиване на телата.Натуралистичните портрети създават удивителна възможност да се анализират лицата  им от преди 2000 години.
портрет-на-а-жена ламела
портрет на жена Лувъра
 портрет-на-а-млад човек-Пушкин музей
портрет на млад мъж, Пушкин музей
портрет-на-Деметриос-100-CE-Бруклин-музей
портрет на Димитър 100 CE Бруклин-музей
на-плетени-прическа-на-тази-елит-жена-прави-си-възможно актуална-това-живопис до най-царуването-на-Траян-98-117-CE-Уолтърс-арт-museum- Балтимор
 По плетената прическата на тази жена е възможно тази картина да е от царуването на Траян
Досега, около 900 Фаюм Портрети бяха отделени от мумиите и са били показвани в различни музеи. По-голямата част от тях са били открити в некропол Фаюм му. Тяхната невероятно непокътнато състояние, трябва да е било внимателно  запазено  и поддържано поради горещия и сух климат на Египет.
Последните изследвания показват, че портретите на мумиите портрети приключват  в средата на 3 век.
 авторизиран превод Мария Герасова- Спасова
https://www.thevintagenews.com/2016/09/23/mummy-portraits-disturbingly-realistic-wooden-paintings-depict-the-ancient-faces-of-egypt-from-2000-years-ago/
 тагове:Mummy портрети 

Старинни музикални инструменти

  гласхармоника

1280px-glassarmonica
Модерен гласхармоника изграден в съответствие с дизайна на Бенджамин Франклин. Фото кредит
Ето още  една забавна машина, която произвежда тонове с триене. Тя използва няколко стъклени купички или чаши с различна големина за произвеждане  на тоновете. Този инструмент се появява в много различни форми. Механичната версия на инструмента, е изобретена от Бенджамин Франклин  през 1761. Той е вдъхновен   музикант, който свири на чаши за вино.  Franklin прикрепя 37 стъклени чаши на хоризонтално желязно вретено. Валът е превърнат с помощта на крачен педал. Точно както при възпроизвеждане на чаши за вино, звуците са произведени чрез докосване на джантите на купичките с вода, намокрена с пръсти.  
  Gravikord
gravikord
А Gravikord.  
В Gravikord е странна електрическа двойна мост-арфа, вдъхновена от Западна Африка. Инструментът е наречен кора. Тя е проектирана от Робърт Grawi през 1986 г. Този хибриден инструмент разполага с 24 найлонови струни и  резонираща кутия или кожа. Тоновете са произведени от скубане на струните с палеца и показалеца на всяка ръка. Вграденият пиезоелектричен сензор подобрява звука.
  Stroh Цигулка
Обработени с VSCOcam с предварително зададено S3
А Stroh Цигулка изложени в музей де ла Музика де Барселона. Фото кредит
Stroh цигулка е патентована от Джон Матиас Август Stroh, електроинженер от Лондон. През 1899 г. Джон кандидатства за патент  във Великобритания, който е бил  приет през 1900 г. Неговият дизайн  е плоска метална диафрагма в гласовата кутия на цигулка, за усилване на звука механично. Днес, много примери за цигулки могат да бъдат намерени, особено на Балканите. Когато за първи път се появява,  Stroh цигулка е доста скъпа. През 1911 г. в Лондон, цигулката Stroh струва девет гвинеи (тогава равни на $ 37.80) или дванадесет гвинеи ($ 50.40). Стандартната цигулка в този момент може да се купи само за две гвинеи.
  американски Fotoplayer
benturpin-и-fotoplus-junaug1922
Бен Търпин с Fotoplayer (1922)
Американският Fotoplayer е създаден от американската компания Fotoplayer между 1912 г. и 1925 г. Този тип   пиано е специално проектирано за ням филм в киното.  Хората осъзнават, че добавяне на звук към нямото кино  към   сцените, имат по-емоционален ефект. В началото, нормалния пиано играч е било   използвани за предоставяне на музика.   Някои от пианата на играчите са персонализирани от органи с тръби, както и разнообразие от звукови ефекти, поставени в големи шкафове от двете страни на пианото. Музикантът може да използва всички тези ефекти, за да се подобри музикално филма.  Американският Fotoplayer Дружествот спира производството им през 1925 година.
10 Pikasso китара
pikasso_guitar_lowres
Китарата Pikasso.  
Линда Manzer е канадски  струнен инструмент, известен с акустичните си китари. Един от нейните по-интересен дизайн е странната  китара, наричана Pikasso китара (или Pikasso I). Името е очевидно  е дадено заради приликата му с кубистични картини на известния Пабло Пикасо.   Pikasso Китарата е вид арфа, китара с четири гърла, две звукови дупки, и 42 струни. Само две от тях са били правени някога.
авторизиран превод МарияГерасова- Спасова
https://www.thevintagenews.com/2016/09/25/priority-deep-myanmars-jungles-lies-small-inthein-village-known-hundreds-ancient-pagodas-2/
 таг:ове: старинни, музикални, инструменти

ВЕСЕЛИТЕ КОТЕТА

0dff68c1ad5a558eb535cf85ba932a5b

 

 

 

00aa09eb53b506228e2972c615c90ee5

 

 

 

 

0a41a73233f053c62d8683a14464aa92

 

 

 

1ca2b31c459e7f7502b3097db2199a27

 

 

 

 

 

3d12c80ed3728c1233ea773836546883

 

 

 

 

 

 

 

5abdf90ffc1ef3dc1ebcea3bd30e1791

 

 

 

 

 

5e57572f20248edacf2cd163a6ef2d21

 

 

 

 

 

 

 

6c614661a97bce3a819c12bc7ae7e416

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6f238c1947ab587c6a928eb3ebd3d3d1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

34b05b9d75bb681a9f18f154af28aa1f

 

 

 

 

 

 

 

fcf94bce3de7556715121d4008219c15

 

 

 

 

 

 

 

 

 

b4fb1cc24421f11fa18152a8a9223eee

 

 

 

 

ec91eb5dc801d45921fab8900de77a09

 

 

 

 

 

79ede120c625d2976b27d3d82f35ae4a

 

 

 

 

 

ac199cd3e941650b85cca14fcc42b198

 

 

 

 

 

be4ba100ea97d53b68891917aa316a23

 

 

 

 

 

e4031d663a3206f9b83380ccb7cfe2ca

 

 

 

 

 

 

 

 

 

d4ef43f3711c9b5b8222c10c5de42c83

 

 

 

 

 

e639b7eb8a3909afd7dd0a0d0587b742

 

 

 

 

 

 

c68b8f609f04abc9ed55ebc761371ae5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 подготви Мария Герасова- Спасова
 тагове: веселите, котета

ЗАРЯ ХОРМАН

  невероятно реалистични морски пейзажи, боядисани в пастелни

Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Американската художничка Даян Хорман е известна със своите безупречни пастелни рисунки, американски  и невероятни морски пейзажи.За творчеството си, тя черпи вдъхновение в отдалечените от цивилизацията точки на земя и екологично необлагодетелствани райони.
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Тя рисува  своите картина буквално с ръка.
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Вместо четка, Заря Forman използва пръстите си, които се прилагат към пастела на платно – цветни моливи.
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Своите  ярки картини,  Заря Форман създава в студиото. Тя рисува на бордове, които са прикрепени към стената.
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Icy пейзаж, където с помощта на дълбоките сини тонове и градиенти преходи с ослепително бели изобразен блестящите айсберги, бурните вълни на Арктика е толкова реалистични, че това им се струва, за да удари мразовит въздух и кристалната светлина, която променя своята интензивност в зависимост от времето на деня. 
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
От снимките постоянен поток от тропически морски се носи миризмата на южния морски водорасли.
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Dawn Форман избира снимките, заснети със своята по време на многобройните пътувания до Гренландия и Малдивите, като скици, добавяйки, импресиите, които са депозирани в паметта си..
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
В работата си се разглежда моменти на преход, турбуленция и спокойствие в пейзажа, въздействието на тези условия за зрителя. 
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
Dawn Форман показва творбите си в художествени изложби на територията на Съединените щати, нейните картини са включени в тяхната експозиция от най-големите музеи в страната.
Пастелните морски пейзажи Dawn Форман
В допълнение, художникът създава декорите за театрални постановки, телевизионни сериали.
 от интернет
тагове:ЗАРЯ ХОРМАН