Category Archives: Литература – изкуство и култура

Евгения

Евгения Янакиева
Родена е в с. Ломница, Кюстендилско. Детството в най- ранната си младост е живяла в гр Кюстендил.Там завършва средното си образование.Висшето си образование завършва в София – в УНСС, специоналност Икономика на транспорта.Работила е като научен сътрудник първа степен в Институт по икономика на автомобилния транспорт- София.Има редица публикации по специоналността си в специализирани издания. В същото време работи като извънщатен сътрудник в културна редакция на Военно издателство – София. От 1989 г. Работи в НАП София като гл.д.инспектор .Нейни афоризми  се излъчват редовно в предаването Хоризонт на  Българско Национално Радио.Публикува свои афоризми във вестниците „ Над 55“ и „ Втора младост“. Издала е книгата „ ЖИВОТЪТ КАТО ПЪТ“. Има две дъщери. Едната е лекар – ерготерапевт.  Другата е учителка. Интересува се от последните достижения на на науката в областта на възникване на Вселената и човека., както и от изследванията на физиката за съзнанието и мисълта.
 Когато са на кръстопът  и не знаят  какво да правят,  хората най –често търсят вдъхновяващи мисли и цитати за живота , любовта , истината от древността до наши дни. Следващите кратки изречения ще ви представят моите виждания по тези въпроси.
Всяко нещо , което е без мярка , наранява.
Със смъртта си ще отнесем само това , което сме направили за другите.
Който непрекъснато прецаква държавата , не трябва да се сърди , че тя не работи.
Непремерените шеги нараняват.
Ако имаме желания , имаме и възможности.
Колкото повече знаеш , толкова по-самотен се чувстваш.
Алкохолът не разрешава проблемите , той ги създава.
Важно е да избереш хората , които ще бъдат в живота ти , но още по – важно е да решиш кои не искаш да бъдат.
Ако си честен със себе си , ще бъдеш честен и с другите.
Щастието идва , когато победим страховете и страстите си.
Животът никога няма да е лесен , но ще си струва.
Ние най – често получаваме не това което искаме , а това , което ни трябва.
Човек се познава по това , което го прави щастлив.
По-добре с истината да нараним, отколкото с лъжата да заблудим.
Какво да правим решава умът , а как се чувстваме , решава сърето.
Не можем да бъдем винаги прави , но можем да бъдем винаги добри.
В малките неща  са скрите.и великите истини за живота.
Физическият без духовният свят са немислими.
Ще запомним само тези хора , които са обикнали не само тялото ни , но и душата ни.
Човек получава това , в което вярва и за което мисли.
Преодолявайки страховете си , успяваме във всичко.
Не е важно какво казваме , а какво вършим.
Умът ни ражда страховете , а сърцето ги побеждава.
Любовте.не е  в думите , а в действията ни.
Любовта е като цвете и умира без грижи.
Колкото и да обичаш парите , те никога не ти отвръщат със същото
Когато нямаш сили да грешиш , ставаш праведен
Злото само взима, никога не дава.
Вярвай нй умния враг, не на глупавия приятел
 Любовта е таинство , от което се събуждаме плачейки.
Не можеш да бъдеш лъв , ако си роден да бъдеш мишка.
Не съществуват провали , а само уроци.
Не страшно да е празно портмонето ти , а главата ти.
Оптимизмът на някои хора е от недобро познаване на живота и хората.
Разликата между успешния и  неуспешния човек е само страхът.
Преживеният в страх живот , не си заслужава  живеенето.
Действията на пияния са мислите на трезвия
Свободата е най висша ценност , а свободията – в основата  на простотията.
Кайто не може да твори , може да руши.
Слушай сърцето си , дори и ако ти говори глупости.
Мъжът ловува , а жената го хваща.
Всеки греши      но само глупавият повтаря  грешките си.
Нещастието ще те измъчи, но и ще те научи.
Красиво е онова , което обичаш.
Ако сте кръгла нула , не очаквайте да сте нещо за някого.
Колкото по – малко говориш , толкова повече слушаш.
Търпението е горчиво , но носи сладки плодове
Колкото по-малко храна , толкова по – дълъг живот.
Мъжете обичат това , което не могат да достигнат.
Ние българите най обичаме , чужденци да се наричаме.
Тълпата е най – лошият съветник.
Неприятностите не изграждат характера – те го разкриват
След брака много хора разбират какво е щастието , но е твърде късно.
Стареем и все по – малко ни интересува чуждото мнение.
 предсавя Мария Герасова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

хумор и сатира в едно

А ТИ КАКВО ГОВОРИШ?

Такава ли била работата, та тръгнахме да се гоним? Кой кого гони, аз тебе тук , а ти мене. Ама, оня видиш ли го, беш да го няма от тук! Тъй се е наваксал, чак шапката ти ще падне. А бе, може да не падне, ама като му зашлевя един, ще се превърти на 180 градуса. Ще кажеш как тъй, а? Да, ама като е тъй, не е онъй. Щото се пише на голям ербап. А ха… Хайде, добре, че са предните ми зъби. Па да си продължим. И вече не му е тук мястото. От село бил, пък тук дошъл и се надул като пуяк. Вижте го, бре хора? Без съдържание, а инак на големец се пише. Голям лидер, братче. А не може две думи да напише на български. Говори само английски. Сега било модерно. Като, че майка му не я знам. Живее си женицата на село и си говори само на български. Май селските хора не са забравили българския? Те са израснали там и са сраснали със земята. Корава е тя, много твърда. Нали е наща, българската! Селските хорица си я обичат. Тя ги храни, тя им дава животец. Пък животът се дава веднъж на земята. А нашият виждаш ли го? Забрави я таз земя. Като, че не е негова. Се по чуждото му отиват очите. За него, нащо няма смисъл. Говори си английски и хич не му пука, че е нашенец. Ей, забрави той, забрави, що е рекъл народът: “Туй що е наше, любя, тача и милея“. О, човече… Съвземи се и вдигни се, бе! Твоят род е велик. Какво ще кажеш ти, дето говориш само английски и пишеш на латиница? От кой род и родина си? Аха, тъй значи! Правиш се на разсеян! Забравяш от къде си. Като те хвана под мишка и ще те заведа ей там, в твойто село, да видиш кво правят хората. Ората сеят на тяхната земя. А тя е наща, българската. И говорят само нашият език- българският.
А ти какво говориш?…
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/

Университетския параклис “Дева Мария на българите”

Няма налично описание на снимката.
През 1119 година БЪЛГАРИ създават в Болоня ПЪРВИЯ УНИВЕРСИТЕТ в Европа на мястото на къщата на Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, начетен юрист и преподавател.
Площадът пред къщата му се нарича и до днес „ПЛОЩАД НА БЪЛГАРИНА”. На нейно място е основан „Университато Булгаро”. Там могат да се видят фамилните гербове на АЛЦЕУС БУЛГАРИНИ и на АСКАНИУС БУЛГАРИНО от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа. За сравнение в Кембридж , основан следващия век, учат 5000. Магнетизмът на „Университато Булгаро” привлича представители на европейската култура, като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетският параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.           
Най-старото запазено изображение на световно познатия знак @ е от средата на XIV век и е български. Знакът @ е символ на века на Интернет, той е ключов за електронната поща и за общуването в социалните мрежи. До скоро никой не знаеше реално откъде идва той, пише Клеър Бейтс в началото на своето проучване. Най-ранното открито досега споменаване на @ е религиозно. Той се явява през 1345 година в български превод. Пазен днес във Ватиканската апостолическа библиотека, ръкописът показва символа @ на мястото на А в думата Амин.”
Откъс от книгата “СИЛАТА НА БЪЛГАРИТЕ”
Снимка: Университетския параклис “Дева Мария на българите”
Katrin Stoyanowich   SOUL

· Рафаиловият кръст – шедьовър на дърворезбата

Може да бъде изображение със свещник ·Рафаиловият кръст – шедьовър на дърворезбата

Резбован е от монах на име Рафаил, използвайки фино длето, игла и увеличителни лещи. Пресъздал е 36 религиозни сцени с повече от 600 миниатюрни фигури. Работата по това произведение на изкуството е продължила 12 години и е завършена през 1802 г., когато монахът загубва зрението си.
Можете да го видите в Рилският манастир, като това се счита за шедьовър на дърворезбата в България и в света.
Ангел Проданов

Тайните ритуали на богомилите

Богомили
По българските земи богомилството възниква през 928 г. в подземието на манастира „св. Параскева“. Първите български богомили са княз Бенеамин, патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. Водач на българското богомилство става княз Бенеамин, известен още като Боян Мага, а в негова дясна ръка се превръща презвитер Йеремия, по-популярен като поп Богомил.
Основната цел на богомилите била да приложат християнство, неподвластно на църквата и царете.
Всяка сутрин богомилите посрещали изгрева на Слънцето, защото смятали неговите първи лъчи за лечебни. Често се молели до преумора и изкачвали планини, за да се заредят с енергия.
Богомилство
Богомилите не забранявали брака, но безбрачието било желателно за служителите на религиозното движение. Те носели черни раса, малки кръстове и железни пръстени на показалците.
Богомилството разкривало скрити сили, които помагали да се постигне хармония между външния и вътрешния свят. Езотеричните техники, които богомилите прилагали, се разделяли на две – за миряни (посветени и верни) и за монаси (избрани и съвършени).

Тайнствата, които богомилството признавало и практикувало, били 7: кръщение, миропомазване, причастие, брак, схизма, свещенство, елеосвещение и покаяние.

История на богомилството

Кръщенето засвидетелствало верността на човек към религиозното движение. При ритуала се използвали водавино, елей и мляко, символизиращи 4-те природни стихии – вода, огън, въздух и земя.

Миропомазването показвало отделянето на личността от другите религиозни форми и причисляването към богомилството. При ритуала се помазвали няколко места от тялото с осветен елей.

Схизмата имала същата функция.

На причастие се подлагали всички служители, които искали да засвидетелстват верността си към богомилството. Тайнството при този ритуал било по-сложно – заедно със специалните слова се четели 21 молитви от Йоановото евангелие.

Бракът се сключвал с железни пръстени, зелени венци и бели роби. Четели са се “Дванадесет молитви за връзките” от Алтотас.

Свещеничество се прилагало на онези миряни, които искали да станат проповедници на богомилството. Атрибутите при този ритуал били: черна дреха, ваза с вино, хляб, бич и железен кръст. Четели се 21 молитви от “Осветителни Молитви на Червената Змия”.

Елеосвещение се извършвало на служители, занимаващи се с окултна дейност. Ритуалът дублирал този на миропомазването.

Целта на покаянието била да отвори съзнанието на човек за „Висшите тайни“. При него се четели молитви на св. Йоан Богослов.

 https://sanovnik.bg/n-39047-%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5
Таг тайни ,ритуали ,богомили