Category Archives: Литература – изкуство и култура

ПИСАТЕЛЯТ НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ- ПЛАШКОВ

                  С* Т И*  Х*  О В*  Е                       

НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ С КНИГА (1)

Николай Тодоров Пеняшки – Плашков е роден на 28.03.1955 година. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Има две деца, три внучки и внук. По професия – машинен инженер. Живее в Добрич от 1960 година. След 1990 година  работи в областта на търговията,
маркетинга и рекламата, и в рекламните отдели на вестниците „Черно море”, Варна и  „Изберете”, Добрич.   В миналото е бил основател  и  председател  на  фондация „Образование, Изкуство  и  Култура”,  репортер  и  продуцент в бившата „Александър ТВ”, Добрич  в предаване за изкуство и култура, с водещ добруджанската поетеса Камелия Кондова.  Издал е сборник с разкази и стихотворения  „Жаден съм…” Неговите стихове   хайку и разкази, са преведени на английски, арабски, немски и руски.
Други  стихотворения  са  публикувани  в  литературен  вестник  „Антимовски хан”- Добрич, Антология  „Културна  Палитра” ЛИК – 2012, 2014, 2015 и 2017 година. заедно с произведения на известни български писатели от страната и от цял свят, в електрон-но списание „Литературен  свят”, литературен  сайт „Разкази”, списание за „Литера-тура  Е-lit info,  Литературен  сайт  Cheti Me . Други  негови  стихотворения  са  публикувани  в  електронна  библиотека  http://chitanka.info , на която е и сътрудник.  Има написани три пиеси: „Съседът” драма в три действия, „ПРОСТИ МИ”- камерна пиеса  (драма в  три  действия)  и „Сестрата, която иска прошка” – камерна пиеса      /драма/.
Николай Пеняшки е призьор в национален конкурс за „хайку” в софийското електронно издание  kafene.bg за 2006 година и за разкази към сайта jivotyt.com.
Той е още  фрийлансър,  копирайтър,  колумнист,  драматург, сценарист и журналист на свободна практика.
Член е на „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ”, „СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ”, което е основано  през 1899 година- клон Добрич  и  Дружество на краеведите „Отец Павел Атанасов”, гр. Добрич.
БЕЗ ТЕБЕ ЖИВОТЕ
За тебе копнея,
за тебе животе -
бляскав,
прекрасен,
мрачен
и съдбоносен.
За тебе животе
копнея,
всичко бих дал
и от нищо
не бих се отказал.
Без тебе животе
ни бих почувствал
майчина ласка,
бащина подкрепа
и сестрина обич.
Без тебе животе
няма любов
и няма омраза.
без тебе животе
липсва тръпката,
липсва любимата
и липсват децата…
Без тебе животе,
няма път
към смъртта. 
ХАЙКУ
*
Гадния комар

не даде спокойствие.
Пъпка на врата.
*
Перла проблясва
в разтворена мида.
Радост в очите.
*
Ято лебеди
плават в широка река.
Повдигат глави.
*
Дъждовни капки
върху есенни листа.
Низ от бисери.
*
Поройният дъж
изкъпа гората.
Семейство охлюви.
*
Охлюви пълзят
след обилния дъжд.
Пътека от слуз.
предоставя Мария Герасова
        

Готов съм на всички страдания,

  само тебе на света да има – ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ

Готов съм на всички страдания, само тебе на света да има - ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ
„В един студен дъждовен ден в печатницата на П. Р. Славейков влиза непозната жена. Висока, с разкошни руси коси. Идва от Букурещ с препоръчително писмо от Раковски… Моли Славейков да се застъпи за освобождението на мъжа й /революционер от Централния революционен комитет в Букурещ/, заловен и затворен в Терсаната, най-страшната цариградска тъмница. Сама и без пари в този безнадежден за бедните град, тя се нуждае от помощ.“
Така Любен Каравелов описва пристигането на Катерина Стойоглу в Цариград в края на 1867 г. и запознанството й с Петко Рачов Славейков.
По това време, вече 40-годишен, Славейков издава там вестниците „Гайда“ и „Македония“, автор е на десетки книги и е редактор на първия превод на Библията на български език.
Като вижда на какво дередже е Катерина, Славейков преценява, че вместо на мъжа й най-напред трябва да помогне на самата нея и я приютява в печатницата си като слугиня. На приятелите си благоразумно обяснява, че е негова роднина. Явно още в първия миг усеща, че русата красавица силно го привлича и че присъствието й близо до него ще стане повод за нездраво любопитство и клюки. Затова наема на Катерина стая в Ортакьой, а честите си отивания дотам оправдава с обяснението, че е влюбен в по-малката й сестра, която също е в Цариград.
Връзката му с Катерина обаче не остава тайна, но истинският скандал избухва, когато излиза статията му „Двете власти и двете касти“. Печатницата е разгромена, турските власти арестуват и двамата, н след като ги пускат от зандана, те заживяват заедно в Ортакьой.
Следва нов шумен скандал. Славейков е извикан в Българската екзархия и там му нареждат веднага да прекрати „скандалиозния“ си живот с Катерина и да доведе в Цариград законната си съпруга Иринка и децата. Той отказва. Уволняват го от всички места, на които работи. Добре, че екзарх Антим I проявява снизхождение и го праща в Македония, докато позаглъхне скандалът. После го урежда за даскал в Одрин, а накрая – в Стара Загора.
Катерина го следва навсякъде. Именно от онова време е стихотворението му „На Нова година“ /1876/, което той й посвещава:
Мило ми е твойто свидно име
и готов съм на всички страдания
само тебе на света да има.
Но ето че в Стара Загора пристига и Иринка с по-малките си деца. През всичките тези години до нея постоянно стигат слухове за любовните авантюри на мъжа й и тя едва сдържа в душата си вулкан от ревност, омраза и гняв срещу жената, която така нагло разбива семейството й и прави децата й нещастни. И още с пристигането си в Стара Загора Иринка устройва на благоверния си бурни разправии, за които разбира целият град.
Иринка с пет от децата
Притиснат между съпруга и любовница, Славейков ги настанява в отделни къщи на две съседни улици. Накрая все пак се разделя с Катерина, но това не успокоява Иринка. Тя продължава да кипи от ревност.
„Ожесточението на майка ви към мене, ожесточение вече безуместно и което няма никакъв резон подир прибирането ни, ме убива.“ – пише поетът до сина си Иван в Цариград. – Аз съм изложен всякой ден, ама всякой ден, на озлоблени и жестоки порицания, които са ме смаяли и привели в едно изнурение умствено и телесно, което прокоби лоши сетнини.“
От стихотворенията, които пише по това време, личи, че Славейков продължава да страда за Катерина и да мечтае двамата пак да бъдат заедно. И може би наистина са щели отново да се съберат под един покрив, ако през юли 1877-а ордите на Сюлейман паша не изпепеляват Стара Загора. Славейков се спасява само с дрехите на гърба си. Иринка също успява да избяга от града с децата си. Бедната Катерина остава да чака любимия да се върне и турците я съсичат.
Ако се съди по поезията му, Славейков изживява и други бурни любовни страсти. И все пак Иринка му ражда 8 деца. кога успява да навъди такава многолюдна челяд?
През целия си живот той постоянно скита от град на град и почти навсякъде се сдобива с любовници, а в Трявна, където Иринка е сама с челядта, се връща веднъж годишно, колкото тя да зачене поредното дете.
Славейков е на 25 години, когато се залюбва с Иринка , която е от много богатия Райков род. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Не се познава с Петко до сватбата им. Чува напетия даскал с големи устни и весели очи да пее в черквата и го вижда през прозореца, докато минава покрай къщата им. Мечтае си да се запознае с него, макар че добре знае за задевките му с други тревненски моми. Баща й, естествено, е против /за какво ти е този гол като пищов даскал?/, но тя бяга с Петко и накрая е принуден да вдигне бял байрак. Разправят, че по онова време даскалът е толкова беден, че приятели му дават назаем чорапи, за да се венчае. но тъстът, който иначе минава за голям скъперник, подарява на младите нова къща с цялото обзавеждане, плюс прислуга, която да се грижи за домакинството, а сетне – и за внуците.
Няколко дни след сватбата 25-годишния даскал пише на свой приятел:
То било хубаво нещо бе, братко!… Е, кой сега като мене? Либето ми ходи по двора, с нетърпение ме ожида да го целуна по устата.
Много скоро обаче Славейков разбира, че няма да бъде щастлив с Иринка. Тя е неграмотна и категорично отказва да се научи на четмо и писмо. Не се интересува какво пише той, нито пък какво върши като общественик, от какво се вълнува и за какво се бори. Още на деветия месец след сватбата ражда първото си дете и оттук насетне единствената й грижа са децата.
Нейна милост при друг стопанин, равен на нейното образование, щеше да е по-честита, нежели с мен, защото е умна и честна, и спестовна, с една реч – жена достойна, но не за мен.
Чудно ли е тогава защо много пъти през живота си той прави опити да се разведе с нея, но все нещо се случва в последния момент и така и си остава с Иринка до края на дните си. Даже по едно време толкова се обърква в терзанията си между нея и Катерина, че е на път да се самоубие.
Години наред той се разпокъсва между законната си съпруга и любовницата, между семейните задължения и голямото си лично щастие.
След Освобождението Славейков става един от водачите на Либералната партия, председател на Народното събрание, министър в няколко кабинета, почетен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/, издава вестници – толкова е ангажиран с политическа и обществена дейност, че не му остава време да изневерява на жена си. Пък и самата Иринка повече не го тормози за някогашните му прегрешения – гледа си спокойно децата в софийския си дом на днешния площад „Славейков“.
Изследователите на живота и творчеството на стария Славейков споменават и други негови прегрешения. Едва 19-годишен – голям хубавец, с къдрави коси – той се влюбва в Севлиево, където е даскал, в много красиво момиче на име Марийка, щерка на известния чорбаджия Петко Зурлев.
В Трявна, където се премества след това, даскал Петко завърта главата на най-хубавата мома в града – Радка, също чорбаджийска дъщеря. Баща й обаче бърза да я задоми за попски син.
После в списъка на завоеванията му попада и още една тревненка – Аница, щерка на чорбаджи Никола Райков, на която посвещава стихотворение. В него между другото се казва:
Гиздаво момиче,
черните очички,
белите гърдички,
я ми покажи!
Вярно, без преструвка, 
сладичка целувка
я ми харижи!
Малко известен е фактът, че през 1884 година в Пловдив Славейков вика Иван Вазов на дуел заради друга жена.
Първата разправия между двамата е през юли 1880 г. и е предизвикана от прословутата фраза на Славейков:
Четох вашата „Грамада“. Това е последният проблясък на един угасващ талант!
По онова време Вазов, който е значително по-млад от Славейков, е единственият му литературен съперник. През следващите четири години те на няколко пъти си разменят остри реплики- 
Накрая Вазов изпраща гневно писмо до редакцията на поредния вестник, в който е оклеветен:
Колкото и да ме незачитате и презирате, нещо, което лесно си обяснявам, аз имам честта да ви кажа, че имам гордата амбиция да живея и да умра честен човек.
И настоява във вестника да бъде съобщено, че написаното там е „безсъвестна клевета“. Така се стига до дуела. Славейков определя мястото, но се оказва, че в случая освен за литература става дума и за жена – това е Пелагия, държанката на хърватина Перец, приятел на Славейков. Но младата дама предотвратява кръвопролитието, като отрязва и двамата. Историята приключва така: Славейков заминава на екскурзия в Родопите, а Пелагия се омъжва за руски полковник и изоставя Вазов.
Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев
http://chetilishte.com/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B1/
 таг: Петко Славейков

Тайните на миналите цивилизации

Чарлз Луис Клерисеу (Чарлз Луис Клерисеу 1721-1820) емного интересен художник, или по-скоро картините му са доста интересни. Смята се, че Чарлз се работи в така наречения стил “Архитектурно Fantasy”, както историци смятат, че всичко, което е изобразен на художника снимки фантастика, въображаеми обекти, и те не са били там в действителност. Можете да се съгласите с това, но можете да спорите. Все още има достатъчно място за всеки да мисли сам за себе си. От наша страна, ние само искаме да се чудя, ако всички тези изящни архитектурни решения с висока детайлност и рисунка е само плод на художника, и нито следа от предишните напреднали цивилизации.

1Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

 Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

Чарлз Луис Клерисау

10 Чарлз Луис Клерисау

11 Чарлз Луис Клерисау

12 Чарлз Луис Клерисау

13 Чарлз Луис Клерисау

14 Чарлз Луис Клерисау

15 Чарлз Луис Клерисау

16 Чарлз Луис Клерисау

17 Чарлз Луис Клерисау

18 Чарлз Луис Клерисау

19 Чарлз Луис Клерисау

20 Чарлз Луис Клерисау

21 Чарлз Луис Клерисау

22 Чарлз Луис Клерисау

23 

24 Чарлз Луис Клерисау

25Чарлз Луис Клерисау

http://www.liveinternet.ru/users/mariya-mirabella/post412196958/

Във Франция е намерен ескиз на голата Мона Лиза

Фото: @juniorh_23 / Twitte
Във Франция е открита рисунка на гола жена, която според експерти може да ескиз за легендарната картина на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“, съобщи ВВС. 
Портретът е рисуван с въглен и е известен на специалистите като „Мона Вана“. От 1862 г. се съхранява в музея “Конде” в Шантии, Франция. Досега се е предполагало, че той дело на неизвестен художник. След поредица от изследвания, проведени от екип от „Лувъра“, има основание да се смята, че е рисуван от ръката на Леонардо да Винчи.
И двете картини са с еднакви размери и има прилика в изображенията на лицата и ръцете.
„Това почти със сигурност е подготовката за маслената живопис”, категоричен е кураторът Матийо Делдик.
http://skif.bg/index.php/stzena/novini/5818-vav-frantziya-e-nameren-eskiz-na-golata-mona-liza
 тагове: Франция, голата, Мона Лиза

ЗЛАТОМИР БОРОВНИЦА,

  2017-05-18_055719Златомир Боровница е роден на 3 февруари 1956 година в село Бежка,община Инджия. Пише поезия, проза и афоризми от 1975 година. Активнопише от 1999 година, когато се свързва с работата на литературния клуб„Мика Антич”, където е председател от 2000 година. Към днешна дата епубликувал двадесет книги с поезия, проза и афоризми.
Почетен член е на литературния клуб „Вихрушка” в Дервента (Република Сръбска – Б. и Х.) и на Асоциацията на сръбските писатели, Швейцария; на литературен клуб „Душан Матич” (от 2011 г. насам) в Чуприя (Сърбия) ина Сръбско-канадското дружество „Десанка Максимович”, Торонто. Член е на „Хърватското книжовно дружество” (ХКД) в Риека, Хърватия.
За литературните си произведения е получил няколко ценни награди.
Той живее и работи в Инджия.
АКО Е ИСТИНА
Ако е истина, че слънцето
само от изток изгрява,
тогава, тогава ти си моят Изток.
 
Ако е истина, че в Рая
само души обитават,
тогава, тогава ти си моят Рай.
 
Ако е истина, че поради любовта
кръвта във вените е вълна,
тогава, тогава ти си моята Любов.
 
Ако е истина, че човешката обич
ни превръща в послушни роби,
моля те, заповядай, заповядай да те обичам!
БАСТИОН ОТ ГОДИНИ
В живота ни сив
като кино е небето –
портата на Рая.
 
А зад нея розата,
красива и самотна,
градинаря чака.
 
Ароматът ù е примамлив,
грабва умовете
наблизо и надалече.
 
На розата пчела да бъда,
с нектара ù да се напия,
а после нека да умра!
 
Между нас съдбата
своята ръка е вдигнала –
бастион от години.
 Превод от сръбски: Латинка-Златна

 

 

ЗМАЙ ВРАНСКИ

 OLYMPUS DIGITAL CAMERA Казвам се Игор Станкович с псевдоним Змай Врански. Роден съм през 1977 година в Сурдулица. Завършил съм Академията на МВР в Белград.Живея и работя като офицер в МВР, Нови Сад.Член съм на няколко литературни дружества: СКОР в Нови Сад – председател,Литературен клуб „Мирослав Мика Антич” в Инджия и Литературен клуб „Душан Матич” в Чуприя.
Мои стихове са включени в алманасите „Черни улици”, „Нощта на Бохема”,„Милковичеви вечери”, „Цигански пожар”, „Панонски гълъб”, „Сръбскапоетична среща”, „Миньорски извори”, „Видовденски поговорки”,„Съзвездие” и в антологията „Поетична плитка”. Редактор и участник съм в алманаха „Съзвездие”, който публикуваме всяка година. През пролетта организираме арт колония Панонски бисери– място за срещи на хора от различни видове изкуства от цяла Сърбия и от чужбина.
Аз пиша поезия и проза, занимавам се и с музика – свиря на четири инструмента.
Имам издадени три стихосбирки: „Грижа на Ума” (2004), „Демола” (2005)и „Черен сняг” (2006), и един сборник с разкази: „Горчиви семена”.
Подготвям еротичен роман, примесен с популярна психология, който се касае за мъжкия поглед върху всички аспекти за отношенията между мъже – жени, а най-вече в сексуален аспект.
ЛИЧНО
Не говоря с теб, защото много ме боли,
когато чувам гласа на любовта.
Когато погледна в сънените ти очи,
аз пускам една сълза, да стопи камъка.
Мога да те докосна, но не искам,
защото сърцето ми ще спре да диша.
 
И когато някой ме пита не е ли по-добре
за два и половина пóлета да я забравя лесно,
поне преди тя да ми подаде ръката си,
пред другите да излизам с нея,
нали след всичко само тишината остава,
казвам му: „– Пусни ме, ще скоча от моста!”
 
Защото не минава и ден, без да мисля за теб.
Най-трудно е да се боря срещу себе си.
Когато поискаш да сложа край на всичко,
ела при мене – да се самоубия!
Само бенката на гърба ти да целуна,
и тогава нека всичко да изгубя…
ОСМИ ДЕН
Връщам се, майко,
не бъди тъжна!
Твоята рана
не е просто грозна!
 
Връщам се, татко,
запей ми кротко,
кървавите ръце да
измия с вода!
Връщам се, брате,
предай на всички!
Не им казвай само
колко много ме има.
 
Връщам се, сестро,
животът е хубав!
Чудесно го виждам,
ако да съм сляп!
 Превод от сръбски: Латинка-Златна
 
                  

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

1992027800МИСИЯ

- Здравей, бай Начо, какво има?
– Идвам с мисия, докторе, при теб. Важна мисия.
– Ами каква е тая дамаджанка? И в найлоновата торба нещо носиш? Какво си решил бай Начо? Да нямате болен в къщи?
– А, докторе, всички сме тип- топ. Булката нагъва сланинка, пие маврудова винка и… ха, да са живи и здрави предните зъби… А аз идвам при теб с мисия.
– Заповядай де, заповядай! Разполагай се! Ха, да чуем сега?
– Тиганче имаш ли? Да спържем крехтинката, докторе…Че туй докторе, на три пъти ме спасяваш вече. Цериш ми болките и сега съм като чук здрав. Работата не ми се опъва… Затуй съм ти много признателен… Ха, наздраве, докторе!
– Знаеш, не употребявам алкохол!
– А, докторе, не обиждай маврудовата ми винка! То не е алкохол, ама елексир, дето само боговете пият и на другите не дават… Аз идвам с мисия при теб…
– Добре, де, чух! И?
– С жената те наблюдаваме от известно време. Вехнеш и съхнеш, нехел си нещо. Плашим се за тебе, знаеш. Ще се поболее докторчето ни, ще се махне и отиде, та се не виде, пък няма кой да ни лекува. Трябва да те подхраним, знаеш… И дума няма, моята мисия е такава, да изцерим нашия медик, ако трябва. Ще го храним, ще го поим, само и само да ни е жив и здрав, да ни цери, когато трябва… На, какви хапчета даде на старата и сега, ела да я видиш – яде рибици и пуешки плещи, та се засинява и няма повече оплаквания от мозъка и бъбреците… Затуй, докторе, и сакаме да те спасим с нашите, домашни церове, дето в града ги нема… Ха, наздраве!
   Лекарят остава един миг замислен. Излиза, поглежда се в огледалото в антрето и за първи път се вижда с очите на бай Начо.
   Наистина е блед. Наистина е слаб. Какво око има тоя народ, нищо не изпуска, на, забелязал е, че докторчето им нещо не е в ред.
   И като се връща в компанията  на развеселилия се бай Начо, той грабва чашата.
– Та казваш, като тоя ваш цер, червеното вино, няма никъде, така ли? Ха,
  наздраве!
– Наздраве, докторе. Я, как ти пламнаха бузите, видя ли се в огледалотo? Така ми харесваш. И не само на мене и на народа ще се харесаш. Здрав и силен човек – спорен живот. Ако трябва, пак в името на твоето здраве, ще ти намериме една нашенска мома. Чуй, моята щерка е учителка в града, само да отвориш уста и… Твоя е. Ще ти народи цяла чета момчета и за още ще пита… Думай сега, докторе!…
 писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/

ЕГИПЕТ

Храм Карнак, Луксор, Египет

Храм Карнак, Луксор, Египет

Статуята на Рамзес II, храмът в Луксор, Египет.

Статуята на Рамзес II, храмът в Луксор, Египет.

Статуята на Мариетамун, дъщеря и кралската съпруга на Рамзес II, в Ахмим близо до Сохаг, Средния Египет.

Статуята на Мариетамун, дъщеря и кралската съпруга на Рамзес II, в Ахмим близо до Сохаг, Среден Египет.

Аменхотеп II (понякога се чете като Амнофис II и означава, че Амун е удовлетворен) е седмият фараон от 18-та династия на Египет.  Описание от shelf3d.com.  Търсих това на bing.com/images

Аменхотеп II (понякога се чете като Амнофис II и означава, че Амун е удовлетворен) е седмият фараон от 18-та династия на Египет

Бастет (изображението е намерено онлайн)

Бастет

Анубис, египетски бог на мъртвите, който пази гръдния кош.  Намерена в гробницата на Тутанкамон.  Той е египетски фараон от 18-та династия (управляван около 1332 г. пр. Хр. - 1323 г. пр. Хр. В конвенционалната хронология), по време на египетската история, известна като Новото царство.  Той е популярно наричан крал Тут.

Анубис, египетски бог на мъртвите, който пази гръдния кош. Намерена в гробницата на Тутанкамон. Той е египетски фараон от 18-та династия (управляван около 1332 г. пр. Хр. – 1323 г. пр. Хр. В конвенционалната хронология), по време на египетската история, известна като Новото царство. Той е популярно наричан крал Тут.

Гърбът на трона се намира в гробницата на Тутанкамон: покрит е с листово злато, а грациозните фигури на Тутанкамон и неговата царица са инкрустирани с цветно стъкло и карнеол.  Дрехите им са изработени от сребро.  Над тях се вижда слънчевият диск на Атон, чийто лъч завършва ръцете.  Зад кралицата е таблица, поддържаща широка яка.

Гърбът на трона се намира в гробницата на Тутанкамон: покрит е с листово злато, а грациозните фигури на Тутанкамон и неговата царица са инкрустирани с цветно стъкло и карнеол. Дрехите им са изработени от сребро. Над тях се вижда слънчевият диск на Атон, чийто лъч завършва ръцете. Зад кралицата е таблица, поддържаща широка яка.

Храмовете в АБУ СИМБЕЛ, Египет Много преди Рамзес II мястото е било свещено на Хатор от Абсек.  Храмът, построен от Рамзес, обаче е посветен на боговете на слънцето Амон-Ре и Ре-Хорахх.

Храмовете в АБУ СИМБЕЛ, Египет Много преди Рамзес II мястото е било свещено на Хатор от Абсек. Храмът, построен от Рамзес, обаче е посветен на боговете на слънцето Амон-Ре и Ре-Хорахх.

Храмът на Хатор и Нефертари, Абу Симбел, Египет |  @VTJunkies

Храмът на Хатор и Нефертари, Абу Симбел, Египет

Египет

Египет

Египет, Луксор, храм Карнак

Египет, Луксор, храм Карнак

Eygpt - Colosso di Amenothep III - Tempio ди Луксор

Eygpt – Colosso di Amenothep III – Tempio ди Луксор

Клеопатра на входа на египетския музей

Клеопатра на входа на египетския музей

Анубис е син на двама от боговете (Озирис и Нефтис), които се намират в Енеад (колективното име, дадено на деветте оригинални божества (богове и богини) на космогонията на Хелиополис (родното място на боговете) и легенди).

Анубис е син на двама от боговете (Озирис и Нефтис), които се намират в Енеад (колективното име, дадено на деветте оригинални божества (богове и богини) на космогонията на Хелиополис (родното място на боговете) и легенди).

Египетски Бог Хор

Египетски Бог Хор

подбра Мария Герасова- Спасова