Category Archives: Литература – изкуство и култура

10 от най-популярните картини с цветя

10 от най-популярните картини с цветя
Всъщност по-коректното заглавие би трябвало да бъде „10 от най-популярните натюрморта“, защото картини изобразяващи неодушевени предмети: откъснати цветя, плодове и други се наричат натюрморт. Това е жанр в живописта, в който не се включват пейзажи и хора. Сред най-ранните запазени такива изображения са фрески в Помпей.
Отделянето на натюрморта като самостоятелен жанр става през XVII век. Като негови представители холандските художници Ян Клас и Вилем Хеда са прочути с реалистичността на изображенията си. Любим мотив на Пол Сезан пък са ябълките. Световно известни натюрморти са „Слънчогледите“ и „Ирисите“ на Винсент ван Гог.
Цветята присъстват в изобилие и в творчеството на големия български художник Владимир Димитров-Майстора. По този повод неговата племенница Емилия Паскалева, споделя:
“Трудно е да се каже какво най-много го привличаше в природата. Но винаги търсеше в нея нежността… Откриваше я на неочаквани места, но много често в цветята и преди всичко в маковете. Цял живот не престана да ги рисува и дори казваше, че е научил всички начини, по които цветовете се нареждат около тичинките…“
Преди няколко години БНБ показа колекцията си от картини сред, които едни от най-добрите родни представители с натюрморти на цветя, сред които “Цветя“ на Елисавета Консулова-Вазова, “Полски букет“ на Никола Танев, “Натюрморт с цъфнало клонче“ на Бинка Златарева, “Натюрморт с цветя“ на Руска Маринова, “Циклами“ на Василка Генадиева, “Цветя“ на Давид Перец.
Ето и 10 от най-добрите картини с цветя, подбрани от британското издание The Guardian:
1. Tulip from Her Tulip Book на Judith Leyster
Картината е от 1643 г. и се съхранява във Frans Hals Museum в Харлем, Холандия.
10 от най-популярните картини с цветя
2. Сини водни Лилии/ Blue water Lilies на Клод Моне
Картината е рисувана между 1916-1919 г. и в момента се намира в музей d’Orsay в Париж.
10 от най-популярните картини с цветя
3. Ориенталски макове/ Oriental poppies на Джорджия О’Кийфи
Картината е нарисувана през 1928 г. и в момента се намира в Weisman Art Museum, Минеаполис.
10 от най-популярните картини с цветя
4. Люляци във ваза/ Lilacs in a Vase от Едуар Мане
Френският художник рисува тази картина през 1882 г. В момента тя се съхранява в Националната галерия в Берлин.
10 от най-популярните картини с цветя
5. Цветя/ Flowers на Анди Уорхол
Американският художник рисува картината през 1970 г. “Flowers“ може да се види в музея на Анди Уорхол в Питсбърг.
10 от най-популярните картини с цветя
6. Bullfinch on Weeping Cherry на Хокусай
Японският художник нарисува картината през 1840 г. В момента тя се съхранява в Британската библиотека в Лондон
10 от най-популярните картини с цветя
7. Tuft of Cowslips на Дюрер
Немският художник нарисува картината през 1526 г. Тя може да се види в Националната художествена галерия на САЩ във Вашингтон.
10 от най-популярните картини с цветя
8. Цветя във ваза/ Flowers in a Vase на Ян Брьогел Стария
Картината се намира в Националния художествен музей в Букурещ, а годината на нейното създаване е неизвестна.
10 от най-популярните картини с цветя
9. Рози/ Roses на Анри Фантен-Латур
Картината е от 1894 г. и в момента се намира в частна колекция.
10 от най-популярните картини с цветя
10. Ваза с розови рози/ Vase with Pink Roses на Ван Гог

Винсент ван Гог рисува “Ваза с розови рози“ през 1890 г. Картината може да се види в Националната художествена галерия във Вашингтон.

10 от най-популярните картини с цветя

За автора – художник, Ирена Янчева

Тя е  родена и израстнала в  град Пловдив.  Истинско й пътуване като творец в света на мозайките, започна в родния й град, където  вижда  удивителни мозаечни пана, като обичайна характеристика при изграждането на частни домове и обществени сгради от времето на Античността. Също така,  е живяла  в Либия,  където е преживяла допира с блестящи по изработка и великолепни по многообразие на цветове мозайки в частни жилища, храмове, обществени сгради, разположени по бреговата линия на Северна Африка, в древните градове Триполи, Лептис Магна и Сабрата.
Творческият й  импулс и необходимостта да създава, са една несъмнена и напълно ясно очертана част от  нейната духовност. Била силно вдъхновена от голямото богатство на древното изкуство – изработване на мозайки от малки кубчета стъкло или други видове камъчета; Въодушевена е от възможността да изследвам повече цветове, форми, плътност, структури, консистенции с различни по вид материали. Искала лично да опита чрез своята  ръка истинското правене на мозаечно изкуство и да бъде част от развитието на тази пленителна антична естетика, и очарователна арт концепция в настоящето.  Ирена  желаела  изработените от нея  мозаечни пана, да бъдат една дълбока рефлексия.  Да подчертават красотата на света около нея, особено тази на природата. Да запази и да продължа да съхранявам занапред силната връзка с  своите  кръвно-родствени предци на Балканите. Тя не би могла да се наслаждавам истински на това изкуство и да изпитва действителната радост от творческия процес, ако не отправя поглед към света на мозайките, през очите а нейните предци.
Своето действително сериозно обучение в тази посока започна преди около осем години в Габра Студио – Торонто, провинция Онтарио. Канада. Акрам и Фадиа Габра са едни от известните Коптик – Канадци, професионалисти художници в областта на мозайката в Южно Онтарио, които преподават това изкуство повече от 20 години. Техният фамилен произход е от Александрия, Египет. Те познават перфектно античната римска традиция така, както и различните насоки в съвременния дизайн днес.
Ирена Янева  реализирала успешно своята първа самостоятелна изложба от мозаечни пана на тема “Християнско наследство – образи и символи”, в галерията на Малка Базилика, Пловдив, от декември 2016 до февруари 2017 г. Тя беше част от официалната ежегодна програма на Община Старинен Пловдив “Светлина и надежда”.
Взема участие с мозаечно пано в дигиталната изложба “С аромат на роза ” – “ME AROMA TRIANTAFILLO”, от април до юни 2018 г.. Тя се организира от Bulgarian Presidency of the Council of the European Union, Club for UNESCO of Piraeus and Islands, Embassy of the Republic of Bulgaria, Athens.
Като допълнение Ирена споделя, че част от  свето образование и професионален опит са обвързани с областта на Културната Антропология (Етнология), с музейни колекции и изследователска работа за около 15 години.
подготви Мария Герасова

ПИСАТЕЛЯТ МАРИЯ ГЕРАСОВА

298655_286415644718957_1661233290_n
 ШЕПОТЪТ НА ВРЕМЕТО
Импресия
В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в минало и настояще,и спирам там, на най- високото място, където земята и небето се докосват и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето.От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепието от сгради, коли и дървета.Да,това е градът на спомените. Полетиш ли с тях, виждаш едно минало, което те кара да въздъхнеш.Но ти си в настоящето.А настоящето е изпълнено с много драматизъм и болка. Оглеждам се с широко отворени очи и за малко да се сблъскам с миналото. Бавно отпивам на глътки от чистия въздух и с любопитство се приближавам до каменната стела, на която е написано накратко.Да, забравих да спомена- Есенемас, Станимака, Асеновата крепост в обхват, по- точно площ от 12 хектара. Погледната от трите страни, почти непревземаема. Мисля си” Виж, доста интересно решение! Разбира се, че стратегическо е естествена защита от неприятели. Крепостта е построена още от 5 век преди новата ера, когато траките я използват като укрепление.
Римският император Юстиниян, я възтановява и тя е една от 300 крепости построена от него,срещу нашествието на славянските племена.”.
Продължавам да чета и с изненадана установявам, че след Клокотнишката битка 1230 година, преминава в пределите на Българската държава.Самият Цар Иван Асен е написал на каменната стела на входа й.
През 9-т, 11-ти и 13 век, претърпяла значително строителство. И ето я сега, доживяла до настоящето.Нейното присъствие тук,върху твърдата гръд на естествения скален масив,сякаш маха с ръка и зове:„Пътнико, поспри и ела да чуеш моята приказка”! Ехото подхваща думите й,а вятърът ги подема.Тя разказва за един велик император – силен и независим,който брани и повежда своите войни в битка за победа .
Но аз съм в настоящето.Замислям се за времето,в което живеем. Къде са онези силни мъже, да поведът народът си към победа, животът ни да стане по- добър?
Бавно слизам по нанадолнището и се озовавам на пътя, който ме зове, към моето домашно огнище
от книгата “Размисъл”
ИМПРЕСИЯ
Казват, че планината облагородявала човека. И аз, подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре. Като весели минувачи покрай мен преминават обсипаните с бял, пухкав сняг дървета и сякаш ми махат с ръце. Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Превръщам се в балон, който лети, лети, лети… Дума не може да стане, че ще спре. Дъхът от прясна, горска пръст ме опиянява и пренася по железния коловоз, там – долу в панелния апартамент, където две топли, детски очи ме очакват. Някъде сред дърветата, подскачайки на пъргави крачета, прииждат игриви мелодии. Пленена от техния ритъм, не усещам как пред мен се изпречва дървено павилионче, което сякаш ми нашепва: “Добре дошла на баба Яга!” Наистина, баба Яга съществува само в приказките, но все още тук-таме може да се намери нейно подобие. Сядам задъхана на пейката и погледът ми се премрежва от безкрайната вис. Изневиделица, облечена в сива, пухкава одежда, изскача катеричка. Подскача от клон на клон, а след себе си оставя елхови иглички. Като малки струйки се ръсят и правят купчинки върху снега. Нима и ние не сме като катеричката! Непрекъснато подскачаме и се катерим. Има хора, които се катерят по отвес, други по наклон, а трети изобщо не се катерят. Мислите ми се реят и не забелязвам, как катеричката се е приближила до мен. Подпряла предни лапички, ме наблюдаваше с малките си бинокълчета. Слушала съм, че някои катерички така са свикнали с хората, че вземали орехчета от ръцете им. Костеливите хвърляли настрана. В този момент съжалих, че не бях предвидила тази среща. Цял час я наблюдавах в захлас. В един момент тя се отдалечи, наново заподскача от клон на клон и изчезна от погледа ми. А аз отпивах на глътки от чистия въздух, който ми даряваше природата.

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

чудомир-7-150x150

ЕЙ

КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО!!!

ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ
Ами, сега, накъде? Така се питаше  Магито от магазина за обувки.  Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното  място сложиха едно младо маце.                                                                                               
- Вижте, бе, хора? Не  се ли срамува горкичката?  С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото  задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам,още  съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…
И докато си    мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се  разположил удобно  в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото  маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в  леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък  пикник и готово. А после ще я има когато  си поиска.    Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна.                                                                           
- А, бе ти на кво се мислиш?Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най малко- изведе го от съня Магито.
- А,а…Излезе от сънното си състояние  Плаченков.Ти за коя се мислиш ?- Аз ли, аз ли? Една от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си замязал!
- Как на какво? Тук, аз съм шефът.
- Така значи? Шефът.На него всичко му е позволено.Да гони хората , които му пречат.Иска млади мацета, така ли?
- Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана, не знам на какво ще ми заприличаш! 
- Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.
-  Ей, Маги! Недей така! Нека да не се карам!  Готов съм на всичко за теб.
- А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че  ще ме изхвърлиш.
- Сгрешил съм. Прости ми  байовия! Повече няма…  
- Сега тръгвам, пак ще се видим !
ДАНО КАЗВАШ ИСТИНАТА
– Кой, аз ли? Май грешиш.Ей, къде тъй? – чу се дрезгавият глас на Пецата.- Кой си ти,бе? Че тъй …-
- Какво тъй?
 - Как какво тъй?
- Ами онакъй. Ти от кой  отбор си?
-Ами от нащи. Ония, специалните.
- Кои сте ви бе?И специални се пишете.
- Ние сме от специалните части.-
- Има и такива значи, специални части,а?
- А бе ти, за какъв се пишеш? Не разбираш ли, какво е специални части?
- Да бе. Като те гледам, не ми приличаш от тях.- Не съм от полицията.А аз съм специален.
- Аха, сега разбирам. Ти си от ония, дето ги пазят, щото  крадат и мамят  слабите и беззащитните.
- Пък и имате охрана. Все яки. Май екип от вашите специални?
- Ей, не  ме обиждай!
 - Кой те обижда. Май от истината  те боли?Нима не ги познавам такива като теб?
- Айде  тръгвай, щото не  ме познаваш!
- Нали те виждам. Не приличаш на нищо, а се жребчиш.
- Айде бе. Тръгвай, че ако те запухам, няма да остане нищо от теб.
- Знам, знам. Такива като вас само плашат.Забравили сте човека в себе си. Озверели сте се. Мислите само за пари и да грабите.
- Май си прав. И ние сме хора.
- Ха,ще дойдеш на мойта? Я виж колко гладни и жадни хора има. Вървят по улицата и сами си говорят. Ама как да не си говорят. Никой не мисли за тях.
- А хаааа.Ти май ме накара да се замисля. И аз имам сърце и душа. Да да .. – Ето, тъй ми харесваш. Май и вие ще си седнете на задните части.
- Да, брат. Мисля си, че и на мен може да ми се случи.
- Браво.Иди кажи на ващи, ония специалните, къде  са тръгнали.  Да  не бързат за оня свят. Защото там няма пари, коли и жени. А само души, които  се обичат.
- Да да. Тръгвам и ще им кажа. Айде чаоооо.
- Чао брат. Дано казваш истината.
 писателят сатирик Весела Будилкова