Category Archives: Литература – изкуство и култура

Преобразяването на една изоставена църква в Мароко

Испанският художник Окуда Сан Мигел (Okuda San Miguel) тотално преобрази изоставена църква в мароканския град Юсуфия, използвайки феерия от пъстри, ярки цветове.

36-годишният испанец е един от най-нашумелите художници в последните години, като е представял творчеството си в Перу, Мексико, Испания и Португалия, но е участвал и в групови изложби в Италия, Франция, Англия, Германия, Бразилия и САЩ.

Неговото творчество прави сериозно впечатление със своето атрактивно и умело съчетаване на ярки цветове с геометрични фигури. Специфичният стил на Сан Мигел е ясно отличим на стените на църквата в Юсуфия.

Изоставената църква вече е произведение на изкуството, а самият Сан Мигел нарича творбата си “11-те миража на свободата”.

Снимки: facebook.com/OKUDART

http://www.highviewart.com/izkustvo/preobrazyavaneto-na-edna-izostavena-tsarkva-v-maroko-5039.html

 тагове: църква, Мароко

Красиви птици, нарисувани чрез смесването на три техники

Художничката Вивиан Шанисло (Vivien Szaniszlo) нарисува серия от картини с птици, показвайки красотата на тези създания чрез смесването на три техники – акварел, пейзаж и векторна графика.
http://www.highviewart.com/izkustvo/krasivi-ptitsi-narisuvani-chrez-smesvaneto-na-tri-tehniki-8424.html
тагове:красиви, птици,  три, техники

Ръчно изработени творения от природата

Румънката Diana C създавам ръчно изработени декорации за дома и офиса, използвайки 100% еко материали - мъх, сухи листа и клонки, всякакви други неща, събрани от гората.
Да разгледаме! 
Снимки: verddor.ro
http://www.highviewart.com/eko/rachno-izraboteni-tvoreniya-ot-prirodata-8392.html
тагове: ръчно творения, природата

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 *ВЕСЕЛ*  

*ГРЪМОТРЪН*

ПЪХАШ НЕ ПЪХАШ, ВСЕ ЕДНО
Каквото повикало, такова му отговорило. Не е ли така, бре хора? Скараш се с някой и той те погледне накриво, щото кривото няма право. А бе, недай си Боже да те завърти въртележката, че а насам, а натам, няма спиране, братче.Пък да не говорим за шайбата.И тя ти е завъртяла и пак няма спиране. Ей го, онзи, Мишката. Пъха си главата, където не му е мястото.Вчера, така я пъхна, че свят ми се зави. Завира се, завалията. Било му много широко, та му се прииска да поживее малко на тясно. На тясно ли?Да, ама тясното му излезе ташкън. И аз пък използвам такива думи, чак да ти се завърти главата. Нашкън ли? Ами до гуша.Така му викали навремето.Пък и на мене ми е дошло всичко ташкън. Не мога да се побера на едно място.Всичко ми е станало тясно.А тясното не може да се оправи.Хванаха ме щурите, че ми иде да викна на ония , дето се правят на ербапи.Вземат си паричките, а за хората не им пука. Гладува народът ни, брат. Просяците станаха много и вече няма място за тех и на улицата.Онзи ден, го гледам, един рови по казаните. Мисля си:„ Този отнякъде го познавам! Брей, та това е Славито, художника, бе! Как така? Та какви картини рисуваше! Казват, че художниците не вземали пенсия. Ето защо, значи, Славито рови из кошовете! Щото няма пенсия, а? Не знам как е, ама…Настръхва ми косата, като си помисля, докъде ни докараха, вече да си говорим сами и да бъркаме по кошовете.Няма ли за тях да им каже някой, да им вземе паричките, пък тогава ела ги виж? Тогава и кошовете ще им са малко.
ДАВАЙ ДА МИСЛИМ
Къде така? Защо си говориш сам? Балдъзи, баджанаци, а и в кочината ги натика- от нейде се появи Въчо Кошаря.
- А, бе. Главата ми е завряла, ври, ври, та чак ще преври. Не ми дава  мира, бе. Виж го, нашият шеф, Завалиев! Не стига че навремето не е учил, ами и акъл ми дава. ” Виж се казва, на какво приличаш?”
- А ти не му ли се изребчи?
- Как да му се изребчя? Нали знаеш, че онзи с дебелия врат стои зад него.
- Кой с дебелият врат, бе?
- Не го ли знаеш? Шурито му, де. Не стига, че взе диплома  за средно, като плати и му я дадоха без да се труди да учи, а и за охранител се пише.
- Такава ли е била работата? Гледам го, аз. Нафукан, с бръсната глава, като че е излязъл от некерман. Пък и едни такива бицепси…
- На фитнес го изплаща Завалията, та да стане силен.
- Така ли се става силен, не го знаех?
- Как да не знаеш? Сега силните са на власт. Може акълът ти да не е на място, но силен ли си, яка им кожица на по- слабите.
- Е, тук си прав.
- Прав съм, я, не съм седнал, защото не седя на стола. А така е по- лесно. Седиш си, даваш разпореждане без
да мислиш и другите работят  за теб.
- Брей, брей. Навъдиха се много такива…
- Навъдиха се, я… Виж го нашият шеф, Завалиев! Наредил цялата си рода във фирмата, все богаташи. А за другите не мисли,че няма какво да ядат. Обират трохите от улиците.
- Ох, ох, не може да ми се побере в ума! Мисля, мисля и не мога да измисля нищо.
- Как не можеш да измислиш нищо? Давай да мислим заедно! А там, където мислят двама, все ще измислят нещо.
- Хайде, де… Давай да мислим!
- Аз мисля, ти мислиш и нека всички да мислим! Защото малкото отива при многото и става цяло.
- Да…Защото,ако всички стигнем цялото, няма да ги има такива като  Завалиев и тем подобни.
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/

Шест великолепни поеми на Александрина Валенти

И ние стоим, стоим, между два континента сред едрото минало и животът застинал

Утро

морето се буди от лошия сън, 
разтърква очи, избърсва солта, 
протяга ръце към перваза, 
опипва прозорците ни,
събаря саксиите и се извинява

колко е смешно морето
сякаш някой може да му се сърди

Колко е хубаво

Колко   е хубаво небето над Панама –
цветовете горят, хоризонтът бърза напред главоломно.
Светът влиза-излиза по моята кожа,
въздухът, сякаш притулил се в себе си, ням пътник.
Желанията ни – сънища задушени – къкрят
под капака на ръждивия сърп там горе.
И в този мирен крясък виждам покривът рухва,
вещите, сред които били сме, се свиват
Ние мълчим, мълчим, споразумели отдавна
цветята в канавката, камъните в душата.
Препускам далеч, далеч, догдето споменът екне,
пъхне ключа и бавно завърта забрава.
И ние стоим, стоим, между два континента
сред едрото минало и животът застинал,
с въздишка притеглили надолу клепачи.
––––––
едно момиче обикаля слънчевия часовник
върти се върти се като земята
оста му е сладоледена пръчка
царевицата пука по-бавно
а то бърза бърза,
казвам му имаш време

но какво ли разбирам,
когато едно момиче бърза не чува
вглежда се в своята сграда
смехът й се стича от нея, по обувките лепне
и влиза влиза без страх 
в прегръдката на стените пазачи – 
стискат усмивката й,
докогато израсне

докогато се срасне
с цялото време
с целият слух

––––––

(с)помен

дядо ми на двора
под асмата заразказва
за морето и за мен,
как през пръстите минава
пяната и бирата от него
знам да пия;
неуморно жабче, казва,
закачено за врата му,
не познавала съм бряг,
вълните безкомпромисно
съм била,
а чушкопека пука
и намига дяволито
за това, че всеки
по подобие на разказ е устроен,
неотменно влачещ своя край.

Партер

живееше в къса стая на четвърти етаж,
с общи баня и кухня, които делеше
с непознати вселени;
в една априлска нощ, вероятно рождена,
се обобщихме няколко глави
около тази стая, обещаваща
обичане безгласно, но звукът бе някак
като до края на света, всички ни накуп
и поотделно,
приемахме го лично,
излязох в общия коридор,
плавно се придвижих към електрическата паст,
а в главата ми бучеше Аеросмит – Любов в асансьор,
натиснах П,
натиснах изхода от това обичане на килограм,
някои приказни същества
трябва да бъдат изоставяни твърде овреме,
преди да свършиш в устата на ламята.

Моят последен дъх

моят последен дъх,
прицелва се към твоя.
призрачни шепоти мълвят
как портокалите спят редом
до картините,
как добре е да се плаче
с друг ум, а при допира е светлина,
спусни ми купичка сушени розови листа,
покрий очите ми,
разцъфни върху писалището ми,
аз отлитам като миг,
който никой не е виждал,
литературата ми беше фарс,
но твоят камък вляво
остава вечния градеж,
и суетата стори ми се възвишение далечно,
щом случих на единствения факт,
че човек се отпечатва
от отсрещния човек.
http://magnifisonz.com/2017/07/30/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8/
 тагове: великолепни, поеми, Александрина Валенти