Category Archives: Литература – изкуство и култура

КЛОД ЛОРЕН

Снимката

Клод Lorren   истинско име - Gellee или Jelly ( Gellée, Gelee ); Роден през 1600 , шаман , в близос до  Mirecourt , Лотарингия  умира на   23, ноември хиляда шестстотин осемдесет и дв в Рим ). Френски художник и автор на гравюри , един от най-големите майстори на класическия пейзаж. Самоук. 

  от интернет 

 

ИСТОРИЯТА НА МУЗИКАТА

  Е ИСТОРИЯ НА ХОРАТА

Откъде идва музиката? Наскоро излязла статия разглежда възникването и развитието на музиката.
Как възниква музиката? Дали нашите предци първо са започнали да удрят разни неща едно в друго, за да получат ритъм, или са използвали гласовете си, за да пеят? Какви инструменти са използвали? Дали музиката е била винаги важна в човешкото общество и ако е така, защо? Това са някои от въпросите, изследвани в наскоро публикуваната статия „Хипотези и теория“ в списание Frontiers in Psychology. Отговорите разкриват, че историята на музиката в много отношения е историята на хората.
И така, какво е музиката? Трудно е да се отговори, тъй като всеки има своя собствена представа. „Звук, който предава емоция“, описва Джереми Монтагу от Оксфордския университет, който е и автор на статията. Една майка, която издава всякакви звуци, за да успокои детето си, дали би се броило като музика, използвайки определението, че тази проста музика може би е предшествана от реч.
Но къде поставяме границата между музика и реч? Може би си мислите, че ритъмът, шаблонът и контролът на височината са важни в музиката, но тези неща могат да се прилагат и когато някой рецитира сонет или говори с приповдигната емоция. Монтагу заключава, че „всеки от нас по свой собствен начин може да прецени дали това е музика или реч“.
И така, кога нашите прадеди са започнали да правят музика? Ако вземем пеенето, то контролирането на височината на тона е важно. Учените са изследвали вкаменени черепи и челюсти на древни маймуни, за да видят дали са били способни да вокализират и да контролират височината на тона. Преди милиони години, общият неандерталски предшественик на съвременните хора е имал анатомичната възможност да „пее“ като нас, но не е възможно да се знае дали го е правил.
Друг важен компонент на музиката е ритъмът. Нашите ранни предци вероятно са създавали музика на ритъма чрез пляскане с ръце. Това може да е свързано с най-ранните музикални инструменти, когато някой е осъзнал, че удрянето на камъни и пръчки един в друг не вреди на ръцете. Много от тези инструменти вероятно са били направени от меки материали като дърво или тръстика и затова не са оцелели. Оцелели са само тръбите от кости. Някои от най-ранно откритите, са били направени от кости на лебеди и лешояди и са на между 39 000 и 43 000 години. На изненадващи места са открити и други древни инструменти. Например, има доказателства, че хората са свирили на сталактити или „скални гонгове“ в пещери, датиращи от преди 12 000 години, като самите пещери са били като резонатори на звука.
Ние знаем, че музиката е стара и може би тя е била с нас от времето, когато хората са започнали да се развиват. Но защо тя се е появила и защо съществува? Има много възможности за съществуването на музиката. Едната е за танцуване. Не е известно дали първите танцьори са си правили музикален съпровод или музиката е водила до това хората да се движат ритмично. Друга възможна функция на музиката е да бъде за забавление, което може да бъде самостоятелно и обществено. Музиката може да се използва и за комуникация, често на големи разстояния, като се използват инструменти като барабани или рогове. Друга причина за съществуването на музиката е ритуалът, и практически всяка религия използва музика.
Основната причина за зараждането и продължаването на музиката, обаче, е че тя обединява хората. „Музиката води до обвързване, като свързване на майка с дете или свързване между групи“, обяснява Монтагу. „Музиката прави работещите щастливи, когато вършат повтаряща се и по някакъв начин скучна дейност, и помага на всички да се движат заедно, увеличавайки силата на това, което правят. Танцуването или пеенето заедно, преди лов или война, свързва участниците в една сплотена група. Той обобщава: „Даже се предполага, че музиката създава не само едно семейство, но и обществото, което води до обединяването на хората, които иначе биха могли да водят изолиран живот“.
https://nauka.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80/

ЕВРОПЕЙСКО ДЕКОРАТИВНО ИЗКУСТВО

Ваза, монтирана като Потпури
Ваза, монтирана като Потпури(около 1700 г.) Франция
Чорапа или мързелив чувал
Чорапогащник или чанта (края на 18 век)
Вилица с дръжка на ножа (от съставен комплект от дванадесет)
Вилица с дръжка на ножа (от съставен комплект от дванадесет)(1778-1779) Франция
Бродиран стол
Бродирано столче(18-ти век)
Филип де Ласал Франция
Шаран (Ho-ho модел на птици)
Шаран (Ho-ho модел на птиците)(около 1735-1745 г.)
Фабрика “Шантили”  Франция
Първи републикански медал
Първи републикански медал (1790 Франия
Бержер
Bergère (края на 18 век)
Жорж Якоб
Чаша и чинийка (касета litron et soucoupe) с киносерия сцени
Чаша и чинийка (чай литрон и soucoupe) с киносерия сцени(1790)
Фабрика Севрес , Етиен Габриел Жирар
Дълъг часовник (регулатор)
Дълъг часовник (регулатор) (1745-1749 г.)
Ewer
Ewer (около 1700)
Fete Galante
Празникът на Галанте (1770-1775 г.)
Скачаща шаранска ваза, монтирана като Ewer
Скачаща вар шаран, монтирана като Ewer (около 1730 г.)
Ваза, монтирана като Потпури
Ваза, монтирана като Потпури(1745-1749 г.)
Обсада на медала на Бастилията
Обсада на медала на Бастилията(1789)
Овална кутия за газирани напитки
Овална опаковъчна кутия(18-19 век)
подготви Мария Герасова

ALIKE И НЕЩАТА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ

 
Alike е кратък филм от Барселона и е дело на Даниел Мартинес Лара и Рафа Кано Мендес.

В един забързан живот, един баща се опитва да покаже на своя син правилния път. Но кой е правилният път?
История за вътрешните конфликти, които предизвиква сблъсъкът със системата, конфликтите, породени от задълженията, рутината и отчуждението, с които неизменно се сблъсква и детето.
http://chetilishte.com/alike/

ЩРИХ ЗА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

   НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ С КНИГА

Когато говоря за писменото слово, за неговото тълкуване, зна- чимост,  място  за обществото  и  неговото  развитие, бих  го опре- делил  като  пъзел, поради  неговата  разнопосочност  от послания.То  трябва  да  намери  своя  читател  или  публика. Имам  пред- вид  различните възрасти, прослойки в  обществото  с техните  вълнения,  изисквания, стремежи и взаимоотношения.Писменото слово, това е  книжното тяло – книгата. За да си отговорим, има  ли  място  книгата  в днешния забързан свят– света  на  свръхтехнологиите,  компютрите; любовта и  при- вързаността, редом  с  които  вървят  омразата,  завистта и престъпността. Всички  тези  качества  у човека, положителни  или отрицателни са залегнали в творчеството на всеки  автор било в белетрис- тиката, поезията  и други жанрове на  съвременната  литература с изискан стил, силата и убедителността на словото. Художествената книга  е неизчерпаем  източник – извор на знания,  които  ще  обогатят  нашия  кръгозор, и  ще  ни  служат за цял живот,  в  нашата работа, за да се чувстваме качествени хора и дос- стойни  граждани. Тя е дала мъдрост на нашите родители, дедите и и  прадедите ни. Книжното  тяло  е прозорец към вселената, света и ни дава  възможност за откриване на нови светове, да се вгледаме в себе си, да опознаем и разгадаем както в своя, така и заобикалящия ни  свят. Книжното тяло ни разкрива един коренно различен свят, в сравнение  с този, който живеем. Книгата е израз на еволюцията на човешкия.На база на еволюцията на човешкия ум, се развива и усъвършенства книгата;  от глинената плочка, папирус, пергаментовия  свитък, до съвременния  ù вид, включително и електронен вариант.       Българската  книга  е  неразделна  част от историята на човечес- твото. Едно от  тези незабравими  произведения е „История Славянобългарская” на  Паисий  Хилендарски,  която  е изключително и и неоспоримо доказателство за силата и достойнството на писаното слово. Основно  и  характерно  течение,  концепция,  философия, начин на мислене и писане, които отричат предхождащия го модернизъм  е  постмодернизма. Той  е тясно с психоанализата, феминизма и из- следванията на пола и рода.     Значително  място  в  съвременното  книгоиздаване  и  книгораз- пространение  заемат  произведенията  на Алек Попов, Милен Рус- ков,  Деян  Енев,  Георги Господинов,  Емил Кондрат, Емил Андре- ев, Емилия  Дворянова, Неделчо Богданов, Богдан Русев, Людмила Филипова и др.     
автор:Николай Пеняшки – Плашков
гр.Добрич 

Николай Пеняшки – Плашков

 Х* А* Й* К* О

25956afddf2175274440fbe29433db5d               Красива жена
                       под цъфналата липа.
                       Майско слънце.
                                   *
                       Влюбена девойка
                       сред лехи от рози.
                       дъждовен е денят.  
                               *
                    На клон изсъхнал
                       настръхнали са птици.
                        След силна буря.       
                               *      
                    Облачно утро
                       в росата се събуди –
                       роза разцъвтя. 
                                *
                    Под слънчевото небе
                    до кости мокър
                    ще те чакам влюбен.
                                *
                    Песен се лее
                       в сърцето влюбено.
                       Щастлив е денят
                                     *
                        Облачно утро      
                       в очите се разтвори
                        в дъжд от сълзи.
                     
   подготви Мария Герасова

                    

ХУМОР И САТИРА В ЕДО

ВЕСЕЛ***РЪМОТРЪН

СЪВРЕМЕНЕН МОНОЛОГ
 То време ли е! Чудо ли е! Животът, казват, бил красив, но все пак това време!…
Днес срещам на спирката един, такъв, бабаитест. Вратът му дебел, та пушек се вдига, а тялото му пращи от сила. Разбира се, че беше от ония, дето пазеха другите без съдържание, а инак супер луксозни. Имаха си всичко, докато някой ровеха в казаните за смет.
Гледам го тоя, бабаитестият и се доближавам до него, а той: “Кво ма гледаш, ма?”
 “Да ти се не види и културата! – мисля си. – Че си як, як си, ама, нещо ти хлопа дъската, а! Знаеш ли, че като си с тия черни очила, май не виждаш около себе си и смяташ, че никой не може да те познае? А инак си те бива! Добре сложен си! Явно, всички ги е страх от теб, а? Ама на мен не ми минават тия! Хич не ме е страх. Ясен си ми като бял ден. На такива, като теб не се давам…”
Делата, казват, красят човека. Но къде са сега ония, с делата? Можем да ги срещнем само в приказките. Добре, че и там ги има. Че ако ги нямаше, децата ни от къде щяха да ги познават?
Етика, етика и само етика – така пише в книгите. Но в действителност, тя си остава само там. Сякаш е приказна принцеса и множеството не може да я постигне.
Навсякъде вулгаризми, юмруци и ритници, докато някой падне на земята и повече не може да стане.
Това е времето. То, времето, си е време, амо ние сме едни…
Забравих, че стоя до бабаитестия. Той ме гледа и лицето му се изкривява от учудване. Какво ли си казва: “Хъ… тая, пък!”
 Поглеждам го в очите и ми искрят пламъчета. “За какво се мислиш бе, мой човек? Че светът е само твой, ли? Пък и ние не сме вечни, нали?…”
НАКЪДЕ, ТАКА?
 Вървя си аз по главната и така съм се настроила на вълна “Докога ще е така”, че се усещам чак тогава, когато някой ми дърпа чантата.
- Ало, госпожо, както си я подкарала, не знам накъде ще те завее вятърът? Добре, че не си на кръстопът без светофари, щото можеше да освежиш гумите на някоя кола.
- Ти, мен за каква ме смяташ, а? От роднините ми никой няма жълта книжка. Знаеш, всичко е динамика. Удрят те от едната страна и нямаш време да реагираш.
- Съгласен съм с теб.  Как е малкото ти име?
- Бони, Бони съм.
- Слушай, Бони! Ако искаш да знаеш, и мен ме е завъртяла шайбата, та  се въртя на трийсет и шест оборота. Почивай си, ако искаш!  Главата ме боли на тема “Съвременност”. – Не си съвременен – казва жената. Ей го на, Гъделичков! Обиколи света. Гъбав е с валута. Взе два апартамента за себе си, за сина си и чак за внука си. Продал бил и къщата на село. Щял да строи вила в Родопите. Колкото за нас, апартамент си имаме. Обзаведени сме най-съвременно. А тя като рекла: “Вила, та вила искам!” Ами, да иде да види как живеят Станимъкови! Представи си! В една стая с две деца и третото е вече на път. От десет години  е подал молба в съвета за  апартамент. Съжалявам го, но не мога да му помогна. Това е то… Трябва олимпийско чакане. Нервите ти се късат, но чакай, ако си нямаш работа! Гледам го днес, пристига ухилен до уши. Питам го:
- Какво ти става бе, Станимъков?
- Дойде  ми до гуша и пуснах крана на чешмата. Та като потече оная ми ти вода, та право през дюшемето на Гъделичкови.
- Ама тоя, с многото апартаменти ли?
- Да, същият – отговаря той
  Кръвта ми напира по бузите. Пръстите на ръцете ми почукват по чантата. Сбогувам се и си мисля: “Ах, какво съвремие!”

 писателя сатирик Мария Герсова / Весела Будилкова /

УСМИВКА ОТ НАШИТЕ ЛЮБИМЦИ

 1a74b73cd37f6780d79500e54e1ba838

 

 

 

 

 

 

4a7e868b57890de34dd74508f957cd54

 

 

 

 

 

 

 

4f57e5cda44a93524373cdb3e63d63fb

 

 

 

 

 

 

 

5dabc4e062b5ec9fd55654e0a528a317

 

 

 

 

 

 

 

5eb4a147c53bd69d2a9611dd0c0f3e84

 

 

 

 

 

 

 

6a43c19723c149c8c35d8c5088d05496

 

 

 

 

 

 

 

7a05e3ece3daca81c6b7b6990b5d0b05

 

 

 

 

 

 

 

77b115ed9ee92e2213061d39b5d3c43b

 

 

 

 

 

 

 

310e3b2afe317b0d8b306a2b525cba44

 

 

 

 

 

 

 

576fdcffb5012ea6d0575f35af1d8021

 

 

 

 

 

 

 

966e7a8fd8c3f3d2333a571f88bc95a6

 

 

 

 

 

 

 

3005a85108614091d1a0f90df2425473

 

 

 

 

 

 

 

3263cc60e44e17e459fdc7d49aa1fadc

 

 

 

 

 

 

 

d748d90173d0dc30f6740f10f7581f14

 

 

 

 

 

 

 

8121cb8ca0f1ac8c5d8059036df2ba94

 

 

 

 

 

 

 

15301b9418213270ef60b424d37161a6

 

 

 

 

 

 

 

971523441dbab75dd197eae4d93e237c

 

 

 

 

 

 

 

a5627a8fad31f85b166242235dc1d358

 

 

 

 

 

 

 

ad9949b63835b9f33134bb11d1967425

 

 

 

 

 

 

 

b1e2f9eec7cfc06d9ae1cfeb3c4169b4

 

 

 

 

 

 

 

b55645f75c0050e9ee8c1d49bd0bf956

 

 

 

 

 

 

 

bea5994cca1e7ed2b70aa6d359151016

 

 

 

 

 

 

 

d34e9eb332c4a1db211837d808a13eeb

 

 

 

 

 

 

 

d748d90173d0dc30f6740f10f7581f14

 

 

 

 

 

 

 

bf6e5f6d436a4e376c4d2de66032b89b

 

 

 

 

 

 

 

e559c24b0de57c484afd7447800d39df

 

 

 

 

 

 

 

edf2b02a5daeb2e2d987069bfef170e5

 

 

 

 

 

 

 

подготви Мария Герасова