Category Archives: ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА първа

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

 

Мари Шуан

 

(Мария Герасова)

ЧАСТ ПЪРВА

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Защото ето. Аз творя ново небе и нова земя и предишните вече няма да се споменуват, нито наум ще дойдат.

И вие ще се веселите и ще се радвате во веки на това, което Аз творя, защото ето, творя Йерусалим за Вселената, и народа му за радост.

И ще се радвам на Йерусалим, и ще се веселя за моя народ, и няма вече в него да се чува глас от плач и глас от писък.

Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достигне пълните си дни, защото стогодишен ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклет. И ще съграждат къщи, и ще живеят в тях, ще садят лозя, и ще ядат плодовете им.

Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да ядат други, защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво и моите избрани дълго ще се ползват от изделията на ръцете си.

Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб, защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.

И преди те да са повикали, Аз ще отговоря, те още ще говорят, и аз вече ще ги чуя.

Вълк и агне ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна, те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми свята планета. Казва Господ.

Пророк Исаия стр. 817, гл. 17-25

МОЯТ ЖИВОТ, МОЕ ВЕРУЮ

” Отвори душата си към хората -

ще намериш път към сърцата им”

Посвещавам на теб, скъпи приятелю, своето откровение. Искам да оставя част от себе си и моя Бог в тази книга. Сърцето ми струи като извор, за да измие всичко нечисто, останало в душата ти.

Любя те Човеко мой, с цялото си сърце. Нека истината за един Макрокосмос и Микрокосмос стигнат до теб! Истината, дадена от Духовните учители.

Светлина да озари погледа ти и твоята мисъл се превърне в птичка, за  да литне там, където е истинското й гнездо!

Бог е в мен, край мен и около мен. Моят Бог е Свободата, Истината и Чистотата. Три лъча Светлина, които обединени дават Правда.

Сърцето ми е в твоите ръце и тупти с ритъма на цялата Вселена. Кой може да го спре? Всичко е Вечност, един кръговрат, един Космос, едно начало без край. Върху това начало се замислям. Кой, кога и защо? Няма покой сърцето ми. Превръщам се в огън и търся, търся, търся… В пламък, който никога няма да угасне. Жадувам за онзи сияен връх, който се нарича Мъдрост. За онзи висш Разум, който ни учи да бъдем Добри и Истинни.

Падам на колене пред  теб и се моля:

“Бори се да възтържествува Истината, Свободата и Любовта, в името на Доброто!

ЗАЩО ЛИ?

С позволението на Духовния свят и под диктовката на моите учители – Великите Адепти на Космоса и Божествения мир, разкривам пред теб приятелю, тия прости истини, които векове наред са били табу за всеки земен човек. Всичко, което съм получила и усвоила от Тях, и без чийто позволение моята книга би била немислима, оставям на теб. Ако вложа нещо неистинно от себе си, готова съм да отговарям за всяка своя дума.

С трезвен ум преценявам, че ще предизвикам множеството, което може би няма да ми повярва.

Мир вам приятели и вий, които бихте отрекли написаното тук! Знайте, че Правдата рано или късно ще възтържествува. Ще се обединят всички чисти и добри души, които със своята светлина ще възпламенят останалите. Ще настъпи вечният Мир, от който има нужда всяка живинка. Наближава Новата ера. Ерата на Чистата енергия. Страданието ще пречисти телата и душите ни, и ще възтържествува Светлината – нашето спасение. Ние сме рожби на Бога и Той не иска да ни погуби. Дава ни лижби, но ни изпраща и своите апостоли, които ще поведат стадото Божие.

Не се ли замисляш приятелю, защо непрекъснато се появяват толкоз хора с дарби? Едни лекуват, други контактуват с ефирния мир. Това е намесата на Божията ръка. Това е Неговата милост.

Запомни, че не си сам в този Космос. Край теб са хиляди същества, които очакват твоята любов. Трябва да им я дадеш! Това си ти. Това е истинската ти същност. Малко е нужно. Едно пшеничено зърно, за да се превърне твоята любов в огън, който ще възпламени душите на останалите.

Беловласият Старец е край теб. Той чака, за да ти подаде бащинска ръка. Зове те и обича истински, защото по-истински никой не може да те обича. Чукай на вратата! Ще ти отвори и обгърне в мощната си прегръдка. Нежно ще погали косата ти и ще пошепне: ”Бъди добро детето ми! Старай се да поправяш грешките си! Бъди силен! Ще ти помагам!”

Аз го потърсих и Той ме посрещна. Обгърна нежно рамото ми и от тогава е непрекъснато край мен. Чувам гласа Му. Чувствам дъха Му. И ми дава много знания. „Ти ще станеш мъдър човек, ако учиш прилежно, казва.”

- Да, Учителю. Аз Те обичам и обещавам: „ Искам да мога и да знам, за да давам на другите!”

Всеки ден съм в голямата зала. Той е на катедрата, а аз пред нея. Когато  отивам и се връщам, стъпките ми кънтят по мраморния под. По някога ми изпраща и други учители.

Знаеш ли приятелю, от къде се вземат тия знания? Ще ти разкрия една велика тайна. На хиляди мигновени години от земята, се намира една сияйно пространство – нарича се Орион (озон, разум, истина, обич, неутрон).Това е пространството, където живее Светейшеството и божествата около Него. Това е пространството на знанието и мъдростта. В Духовният дом, наречен съкровищница, се съхраняват знанията на вековете – минали и бъдещи.

А сега искам да ти разкажа нещо за себе си.

Веднъж, още като дете, в нашия дом ставаха невероятни неща. Всичко започна от майка ми. Едно видение и пренасяне там – на тази планета. Един висш контакт с Бога и нечувани чудеса. Съживяване на починало дете в ръцете й. Премахване на главоболие, болки и други своего рода.

Полтъргайс – така го наричат хората сега. То  се появи в нашия дом. Беше  млечнобяло видение, което освети цялата стая. Една нежна енергии, които предизвикват обич в душите. Весело подскачаше и изчезваше някъде, сякаш се стопяваше. Чувах гласа му – нежен, като бащин. Вплиташе пръсти в детската ми главица. Прегръщаше раменете ми и дълго, дълго ме съветваше. Не можех да си обясня: „Кой беше той? От къде идваше?” Назовавах го само с името Бог. Той беше с мен навсякъде. Предпазваше ме от всичко лошо.

Времето течеше. Годините минаваха. На тридесет годишна възраст, се появи с  цялото си величие пред мен. Един материализиран образ, според моите представи. Облечен в бяла мантия, на преклонна възраст, с бяла брада и посребрена коса.

Стана чудо, за което не бях мислила. По необясним начин, в будно състояние, аз се намерих на Бачковския манастир. Посрещна ме монах, в коридор от колонада. Стигнахме пред ниска, колкото  ръста ми врата. Тя се отвори сама и аз влязох. Монахът остана отвън. Изненада. Беше огромна, светла зала. Но къде е олтарът, иконите и нито една свещ? Много белота и мраморен под. Тръгнах. Стъпките ми бяха бавни, кънтящи и приглушаваха ушите ми. Вървях, вървях, сякаш нямаше край. За малко да се сблъскам с бялата, варосана стена. Невероятно!

Появи се кафява, дървена рамка, колкото големината на вратата. От нея слезе Той – Беловласият Старец, сияещ от светлина. Очите му искряха от любов, а словото Му нежно, галеше душата. Беловласият Старец с лъчезарната усмивка – така Го нарекох.

По тялото ми пролазиха тръпки на щастие. Коленичих пред Него. Исках да целуна нозете Му. Той постави ласкаво десница върху рамото ми и ме накара да стана. Разговорът беше мисловен и лесно разбираем. Да, нямаше грешка! Пред мен бе Бащата на Вселената и аз трябваше да давам равносметка за своите деяния. Първото, което ми беше на ум да кажа:” Господи, аз съм толкова грешна, че не съм достойна дори да целуна нозете Ти!”

- Стани чедо! – каза Той. Виждаш ли това? – и посочи към себе си. То се нарича Тяло  на Славата. Ти можеш да го притежаваш. Готова ли си да дадеш живота си в името на  Доброто?

И аз задавам същия въпрос на теб, приятелю: „Готов ли си?” Знай, за Него е необходима сила, твърдост и воля. Пълно себеотричане, целеустременост и всеотдайност. Ако  Го пожелаеш – тръгни! Не се жали! Нямаш право де се връщаш назад, защото там са тълпите, които носят тежък товар. Те навярно не желаят да Го имат, може би?…

Виждаш ли Го? То сияе. Трябва да Го заслужиш с много работа и труд! Ти си на път.

Мисли, много мисли! Това сияние те кара винаги да бъдеш нащрек. То може да те озари и Тялото да бъде твое. От теб зависи.

И Старецът продължи:

- Стани чедо! – този израз ми беше втълпен. Кажи три свои желания!

- Но те са много, Господи.

Той настояваше да кажа само три от тях. По същия начин мисловно Му отговорих  и тръгнахме по обратния път. Моите желания не ще споделя с теб, но за тях, той изрече следното:

- За първото ще ми дадеш химикал!

И наново тръгнахме По средата на залата се появи катедра и Старецът застана зад вея. В лявата страна върху й, се виждаше чаша с бистра вода.

- А за второто – продължи Той. Един литър троянска ракия, ще я поставиш в пет литрова дамаджана!

Катедрата изчезна, както беше се появила и ние продължихме към вратата. Близо до нея се спряхме и Той извади бял лист, на който пишеше нещо. Прочете няколко имена, между които Елена -  името на моята дъщеря. Тогава тя беше на десет години.

- А за третото…

И в този момент, перпендикулярно във въздуха се появи рокля, в масленозелен цвят, с платка, тесни ръкави и леко в трапец. Сякаш беше определена за мене.

- И трябва да я оставиш на чудотворната икона в манастира, а тя е на Богородица.

През това време чух гласа на майка ми:

- Мимо, няма ли да ставаш?

Отворих очи и всичко изчезна. Не можах да изляза от залата. Разказах всичко на майка си и я упрекнах, че не ми даде да изляза навън. Още същия ден тръгнах да изпълнявам молбата на Стареца. Не искам да споделям за трудностите, за обиколките из Пловдивските улици. Накрая намерих плата в магазина, срещу Централни хали. Троянска ракия не можехме да намерим. Един ден съпругът ми донесе, като твърдеше, че е от този край, но дали е такава, не беше сигурен. Не знаех какво да правя. Помолих се за съновидение, да ми кажат, мога ли да занеса тази ракия? Вечерта сънувам. Намирам се в хола и върху масата, празна, стъклена, петлитрова  дамаджана. Наливам ракията и тя се превръща в червено вино. Сутринта станах и казах на майка ми:

- Можем да я занесем, защото червеното вино показва, че е същата, която търсим.

Тръгнахме към манастира и изпълнихме поръчението на Стареца. Беше ми леко на сърцето.

Измина година от тогава. Бях на почивка в Хисар с моя приятелка. Спомням си до ден днешен. Една вечер към 22 часа ми стана много лошо Имах чувството, че не мога да дишам. О, чудо! Започнах да говоря невероятни неща. Казах датата и деня на раждането на сина, на една от жените в стаята на санаториума. На друга съпругът й да се пази от кола, а на моята приятелка, че ще има дете, но трябва да занесе панделка на иконата на Света Богородица. По-късно забременя и  се роди син. Тогава тя имаше едно осиновено дете.

Годините минаваха. Започнах да развивам неподозирани качества. Виждах минали, настоящи и бъдещи събития на мои приятели и познати. Чувах гласовете на починалите. Искаха от своите близки неща, които най-много са обичали в земния си живот. Истините потвърждаваха от живите. Разбрах, че няма смърт. Че тя е само едно абстрактно понятие към преминаване от едно състояние в друго. Че тя е мостът, по който трябва да минем.

Старецът често ми казваше: „На тридесет и седем годишна възраст, ти ще изпаднеш в клинична смърт.” Молех се да не стане, защото ще предизвикам шок на моите близки. За всеки случай бях ги предупредила да не се страхуват, а да имат готовност, за да ме обслужват.

Случи се на операционната маса. Едно тяло (астрално), за което разбрах по-късно наблюдаваше другото, което режеха. Чувствах отвращение и погнуса. Очите – моите, наблюдаваха, ушите – моите чуваха, а само гласа чезнеше нейде. По-късно разбрах, че в това време сърдечната ми дейност почти спирала. Наложило са да включат животоспасяващи средства. Майка ми, която бях измолила да присъства и да ми помага след операцията, видяла и чула, че имало раздвижване около операционната. Коментирало се, че не е сигурно дали ще бъда спасена. Горката, не знаела, че се отнася за мен.

Искам да ти опиша приятелю, мига на смъртта. Стана ми много лошо. През това време системата течеше и ми сложиха маската. От тук – натам, почувствах силно нервно напрежение. Не издържах. Имах чувството, че ще полудея. Сърцето ми се раздираше. Полудата продължаваше. Чувах в дълбочината гласа на професора, който ме оперираше. Говореше нещо на студентите. Намирах се в операционната на Първа хирургия на ВМИ – старата. Виждах в мъглявина тавана, който беше остъклен и от там наблюдаваше друга група студенти. Не издържах. Започнах да викам за помощ и в този миг се намерих в някаква стая, с бюро в ъгъла. На стола до нея пишеше човек, без бяла манта. Виках, той не ме чуваше. Исках да разкъсам каиша на ръката си, но къде беше той – липсваше. Наблюдавах отворения си корем и ми стана страшно от кръвта. Събудих се в реанимация. Чувствах страшни болки. Никакво успокоително средство не ми помагаше. Наложи се да ми сложат  инжекция с Лидол,  но и от него не ми минаваше. Гласът ми чезнеше нейде. Когато исках да кажа нещо, само шептях. Някъде към тридесетия ден, започнах леко да се възстановявам. Бавно се появяваше и гласът ми.

Втората операция, която преживях през 1983 година, беше решаваща за мен.

- Ти трябва да помагаш на хората, защото ще ти вземем дарбата!

За каква дарба ставаше въпрос, не знаех! Годините минаваха и аз помагах на своите близки чрез предсказанията си. През 1990 година, моите приятели разбраха, че имам силно излъчване. Едни казваха, че чувстват боцкане по пръстите, други сърцебиене когато се приближавали до мен, а трети, че им ставало приятно от моето присъствие. Напрежението им минавало и се успокоявали.

И така започна всичко. Като начало помогнах на една санитарка в клиника, която дълги години имала дископатия. След това още на една, с ужасни болки в дясната половина на тялото. Един от първите ми случаи беше камък в бъбрека, запушил уретера. Видях го като на екран. Човекът лежеше в болница, в много тежко състояние. Двадесет дни с висока температура, без да се храни, с кървене в урината. Още след първия сеанс, камъкът се разруши, температурата спадна, започна да се храни и след това го изписаха.

Едно дете с патерици, след първия сеанс ги хвърли, но тъй като беше оперирано, накуцваше.  Започнаха да ме търсят много хора. Виждах болните органи като на екран. Чувствах болките. От тук натам, дните ми се изпълниха с грижите и болките на хората. Аз станах тяхната надежда. Колкото и да ги акумулирах в себе си, те ме караха още повече да ги обичам и да им давам своята любов. Всичко това изпълваше моето ежедневие. Един ден моят духовен Учител Исус, дойде при мен с цялата си красота и величие. Застана пред мен и каза:

- От днес, ти ще бъдеш моя ученичка! Учи прилежно, а дарът ти ще е голям. Ти ще получиш висше съзнание, което ще ти помогне да разкриваш великите истини. Така ще стигнеш до върха на пирамидата, а тя е знание, опит и мъдрост. Не вярвах, че това може да стане. Но всичко беше предопределено. Нямаше на къде да отида. Трябваше да тръгна по този път – път на Светлината, която разсея завинаги мрака, в който съм живяла. Не знаех нищо за себе си и около себе си. Започнах да се пренасям в различни страни. Контактувах с различни духовни същности. Някой от тях в земният си живот бяха оставили научни знания на хората. Един ден Исус ми каза:

- Мария, ще ти изпратя мои помагачи, защото имаш нужда. От дясната ти страна ще стои полковник, от лявата старшина, пред теб – пълководец, а над всички Аз – Исус Христос.

В мен се зароди идеята, че тия знания трябва да оставя на теб, Приятелю. Учи ги!

- Настанало е времето – каза ми Учителят, да се дадат на хората, за да знаят истините за Живота, и че Аз съществувам. Те ще ви покажат пътя, по който трябва да тръгнете. Помнете, той е трънлив.

Когато решите да дойдете при Мен, ще ви отворя вратата. Ключът е пътя на знанията. Той е към Истината и Любовта. Обичайте се един, друг! Вярвайте, че смърт няма! Тогава вие ще сте добре дошли в Моя дом – Моето царство. То е царството на справедливостта, където всичко свети и ухае с такава нежност и красота, че вие не можете да си представите.  За написаното в тази книга ми помогна най-вече, Той – моят Учител. Нямам нищо взето от другаде. Всички знания са събирани с години, а напоследък потекоха като пълноводна река. Това исках да ти кажа, приятелю. Не желая да преписвам нищо от себе си. Всичко е от Исус.

ДУХОВНАТА СЪКРОВИЩНИЦА

Безброй стъпала водят към нея. Дълги коридори я опасват нашир и надлъж. Виждат се много врати. Но не всеки има право да влезе в нея. Тя се охранява от Мъдреците – Великите Адепти на Космоса. Те също нямат право да влизат безразборно в нея. Това става само с позволение на Учителя над Учителите – Христос и съвета на старейшините. Христос е тайно тълкование. Х – са два меча кръстосани, символ на вечната борба между доброто и злото. Р – разумът, който се дава на цялата Природа и на нас, хората като част от нея. И – истината, тържеството на Висшия Разум, С -  Силата, която трябва да притежаваме във вечната борба, О – обичта между съществата, Т и С е  Тялото на Славата. За да ти стане по-ясно, това ще рече: Чрез вечната борба между Доброто и злото, чрез силата на Разума, Истината и Обичта, можем да изградим Тялото на Славата.

Ние сме заедно с Учителя Исус и тръгваме из Духовната съкровищница. Прекосяваме трите мраморни стълби, които лъщят като огледало и стигаме до вратата с красива дърворезба, на фона на тъмен махагон. Два орела са вплели любовно човки, с криле, волно разперени към висините. Върху медена табелка, която излъчва топла, жълтеникава светлина под краката на орлите, е написано:

„НАУЧНИ ЗНАНИЯ”.

Вратата сама се отваря, така както беше в Бачковския манастир. Влизаме с Исус и тя се затваря след нас. Пред погледа ми огромна библиотека и рафтове от книги, подредени по азбучен ред. А – Айнщайн. Вземам я от рафта. Разгръщам – формули. А ето – формулата на Светлината. За сега, тя остава в бъдещето и нямам право да я разкривам. Когато дойде времето и това ще стане. Прибирам книгата и тръгвам между рафтовете. Чета Бор, Дизел, Менделеев, Мичурин, Мария и Пиер Кюри, Попов, Павлов и още от А до Я. Трудове, трудове, на велики хора. Всичко минало, открито и оставило своя печат за идните поколения.

Поглеждам към дъното на залата. Кръгла маса и върху нея картата на света – цялото земно кълбо. Мраморна фигура стои до нея и имам чувството, че я охранява. Та това е Галилей! Кой ли беше го поставил тук? Къде ли се намираше в момента истинския дух на Галилей! Може би някъде в пространството, събрал група от учени и работят върху бъдещите знания на човечеството!

Исус ме спира.

- Знаеш ли, казва, тук при нас всеки работи това, което е работил на земята. Учените в отделните области, се събират периодически, за да отчитат своята съвместна работа, с учените от долните нива. А долните нива, това сте вие земните.

Поглеждам изненадано. „ Значи, те работят заедно с нас!”- мисля си.

- Разбира се -  долавя мисълта ми Исус. Идеите за дадено откритие се подават от Духовните Учители, или Съюза на учените. Всичко става по телепатичен път, чрез вибрационни  сигнали. Вие ги получавате като мисъл- форма и тя заработва у вас. От там- нататък, тръгвате да правите справки с книгите и учебниците. Изпитвате ги в специализирани лаборатории, докато един ден ставате и викате: „Еврика, та то било лесно!” И го приемате като откритие.

Но и нашият екип от учени, който е в това пространство, получава тия знания и се учи от тях.

Усмихвам се. Доволна съм от това, което чувам. Виж ти: ”Та и ние, и те, взаимно се учим?”

- Да, Мария и Бог се учи от вас – прочита мисълта ми Исус. Вие сте земни, защото стъпвате по земята и живеете в това дадено за вас пространство. Ние сме извънземни, ефирни и се движим спокойно на всякъде във въздуха. Не можете да ни видите, защото се сливаме в ефира. Просто сме светлинни тела, които светят според духовното си ниво. То се изгражда още на земята. Смятам, че ти стана ясно сега, защо се наричаме извънземни?

Египетските пирамиди са нашите жилища. Те са връзката ни с вас. Има Горен и Долен Египет. България е Долен Египет. С нея се свързвате чрез Хималаите, а с Долен чрез Врачанския балкан – Шипка – Бачковския манастир и Родопите, а от там Хималаите, където е вратата. От нея се излиза и влиза в Библейския град.

Нарича се още Подземния град. Във Врачанския балкан е пирамидата на  Рамзес II,  а на Джендем тепе – пирамидата на Светлината, където се пазят скрижалите за създаване на човешкия род. Тук е и един от трите генератора, който ви свързва с нас. Запомни! Джендем тепе трябва да бъде съхранено, защото ако бъде унищожен генераторът, светът ще бъде унищожен. Това се отнася и за другите два генератора, които се намират в Мексико и Тибет. Чрез тия генератори, вие се захранвате с жизнена енергия. Те са свързани с вашата сребърна нишка за земния свят. Кажи на другите същности, да не ровят Джендем тепе, за да не нарушат баланса и от там, прекъсване на  връзката!

Поглеждам уплашено. Ето защо непрекъснато ми се втълпява:

„Пазете Джендем тепе! Направи всичко възможно, то да бъде съхранено!”

- Тук е пирамидата на Светлината – продължава Той. Вие отдавна я търсите в Горен Египет, а тя, както разбра, е тук.

Спомням си за книгата на Шишков от 1926 година. Той описва, че това тепе е най-високото от останалите и само то има форма на пирамида.”Какво съвпадение! Как е стигнал до този извод! Може би по някакъв начин му е било втълпено!? Изненадана съм. Сега пред мен стои истината.

- Вашето пространство – земята, има форма на неправилен правоъгълник, като един от ъглите е наклонен под ъгъл 30 градуса. Това е така, защото влизат в съприкосновение с небесния хоризонт.

Поглеждам учудено.

- Защо ме гледаш така? Нима не разбра, че ти живееш в Долен Египет и си в подножието на пирамидата на Светлината?

Сега ми става ясно, защо непрекъснато нещо ме влече към Джендем тепе. Логично погледнато, той се нарича хълм на Светлината. Защо в миналото беше принесено ефирното ми тяло на върха и ми се разкри величествен храм, целият в светлина!

Джендем тепе е символика. Д – е държава, Ж – на живите, Е – при единените,  Н – нации, Д – и другите, Е – единства, М – на мировете. Тепе – значи купол. Има кристална повърхност и е като похлупак над цялото тепе. Той е кристализатор, който почиства въздуха над страната ви.

Ето защо много от сензорите виждат този похлупак. Виждам го и аз.

- Тук трябва да бъде построен Храм на Светлината! Можете да го наречете – „Дом на Светлината”.

Когато бях принесена и видях храма, чух гласа, който ми нареди, да бъде построен този храм. Тогава не знаех кой е. Разбрах по-късно след срещата си с него. Беше красив, висок снажен, около 2,30 м със сини очи, руса коса на вълни, с дължината малко под ушите, силно прилепнала. Яви ми се по време на ясно виждащ сън.

- Изпрати ме Бог, за да ти помагам. Ние двамата сме тук още от 19 век.

Нечие присъствие ме връща към реалността. Става ми много топло. Усещам чужди вибрации. Едно ефирно, бяло тяло, се приближава.

- Това е Техникът на бъдещето. От сега нататък и той ще ти помага. По вибрациите ще го познаеш, когато дойде при теб. Запомни ги Мария!

Чувствам, че някой ме докосва и гали по лицето. Беше видението. Какво съприкосновение! Каква любов изпитвам! Върховно щастие и удовлетвореност! Искам това да продължи вечно. Но всичко беше вибрационно сливане, което трае само миг. Видението започна да се разстила и постепенно се стопява. Чувствам само топлината от присъствието му. Поглеждам Исус, а той се усмихва. Доближавам се до един рафт. Вземам книгата: „Трудът на Дарвин.” Отварям на страница 155 и чета: „Еволюция на човешките видове.” Човекът е преминал през различни етапи на развитие. Началото била клетката, заложена чрез мисъл- форма. Поставена на плоскостта Земя, тя започнала да се развива, според условията – двуполюсно. Единият полюс – Слънцето и помагал да расте, а другият – Луната, да спира до определено ниво. Така се появил процесът на трансмутацията (разширяване и свиване на телата при загряване). В клетката настъпили процеси на деление, докато стигнали до 42 нови.

-  А защо точно се дели на 42 нови? – питам озадачено.

- Защото духовните нива, които ще достигне човешката същност, са шест, а всяко има седем под нива -   отговаря Исус.

-Учителю, защо в земната теория на Дарвин няма такава подробност?

-  Защото това Мария, е откритие на бъдещето. А то не е записано във вашите земни книги.

- За да стигнете до тази си форма, вие сте преминали през много други. Като започнем от кристалите, скалите, растенията, водните и сухоземните животни. В процеса на еволюцията, слабите и несъвършените са отпадали, т.е. са се селекционирали.

- Значи, преминавайки през различните видове, ние сме се приспособявали към условията на живот. Излиза, че условията на живот са първите ни помощници в борбата, за да просъществуваме. Те са ни помогнали да станем по-силни и да се борим с бедствията.  Затварям книгата. Погледът ми привлича „Нови знания”. Разгръщам и на първа страница учителят Дънов. Разгръщам наново -„Учение за паневритмията”. По-нататък – „Да разгърнем владенията на доброто.” Следва раздел –„Нова наука” и  чета: Идва Новата ера, ерата на Чистата енергия. Новият строй – Хуманизъм, където хората ще се включат в Единната система на Любовта. Доброто ще се възкачи на престола и ще живее хиляда години. Огънят ще изгори Земята и ще бъде изгасен от водата, която блика на струйки от извора на словото – словото на знанията. И тогава ще дойде новият Бог – Учителят на Новото учение, под името Георги Победоносец, който ще обяви победата на Доброто в цялата Вселена. Ще се обединят всички чисти души и ще настъпи Ерата на Блаженството – 2026 година.  Но преди това 2012 година, когато сатана е на земята, ще провокира човешкото  съзнание. Ще заплашва с край на света. Бог е милостив. Спомнете си какво пише в библията! Само Бог знае, дали ще има край на света… Аман от тия лъже  пророци и лъжеучители!  Разбира се, че край на света няма да има.  Ще има край на старото човечество. Големите страдания ще пречистят телата и душите. Пространствата  между молекулите и атомите ще се разредят и човек ще стане по-лек и по-ефирен. Тогава той ще се върне към първичното си състояние – ефира. Свободно ще се движи в пространството. Затова не трябва да се страхуваме. Необходимо е  да преодолеем  чувството за страх и така по-бързо ще дойде Новото  време, когато ще станем по-добри и ще възтържествува царството на Бог, което значи – Братство и Обич в Галактиките.

Излизам от унеса, когато Исус допира ефирната си десница до мен  и излизаме от залата. Тръгваме наново па мраморния коридор. Спираме пред дървена врата На нея я изобразен кон с криле и копита. В горният ъгъл кръст. На върха му петолъчна  звездичка, а в двете му страни по едно малко кръстче. На метална табелка пише: ”Духовно знания”.  Вратата се отваря и влизаме. Същата библиотека, както в предната зала. На фона на тавана, варосан в бяло, се вижда великолепно изображение на красива жена, която държи в ръцете си дете. Поглеждам Исус. Той веднага се досеща и казва:

- По времето на Хермес Трисмегист – Учителят над Учителите, бе признато почитането на Слънчевия принцип. До тогава на земята господстваше Лунният. Хермес слезе, за да възцари справедливостта. Наложи се да действа по закона на джунглата (нож за нож).

- Знаеш ли какво значи Слънчев принцип?

Поглеждам с изненада.

- Това е зачитане на майката (матриархата) – продължава Той, която дарява своя господар (съпруг), с най-скъпото в живота – рожбата, независимо дали е мъжка или женска. Бог дава и двете рожби, за да има единство и да се създаде поколение, което да продължи рода. Има една закономерност – генетичната връзка.

Това е ДНК, където е генът (Карма, дарование, наследственост). В семенният атом е заложено Доброто и злото и се мерят на един кантар.

- Слушала съм от стари хора да казват, че след като почине човек, дяволът го поставял на везните и гледал на къде ще наклонят. Вярно ли е? – прекъсвам го аз.

Той се усмихва.

- Толкова ли си наивна? Та везните сте вие. Сами се накланяте ту на една, ту на друга страна. Може и да обърнете кантара от вашето немирие. По някога слушате, по някога не слушате и постоянно везните ви се накланят. Правете благодарение, че Бог е добър Баща и винаги ви прощава.

Навеждам глава. Божичко, колко съм грешна! Като онова любопитно и немирно дете, което винаги пита майка си: „Защо небето е синьо? Защо водата е студена? Къде ми са играчките?” И какво ли не още. Обръщам се към Исус.

- Учителю, знам, че има доста религии, а те имат свои учения и Учители – Хермес Трисмегист, Буда, Кришна, Шива,  Мохамед, Ба- ха у- лла, Мормон, Моисей  и Ти – Христос.

- Да, когато разделим думата религия на срички, ще се получи следното: ре е музикална нота от стълбицата, това ще рече музика, лигия е като лирика, т.е. поезия.

- Значи религията е съвкупност от музика и поезия? Обединени дават песен. Излиза, че всичко около нас е песен. И всеки човек, и всяка птица, и цялата природа пеят свои песнопения?

- Разбира се. Всички те пеят псалми за своята любов, страдание и болка. За своето щастие и обич.

Ето защо, когато започнах да рисувам, в първата ми картина имаше ключа Сол. Значи, той е ръководещ в цялата Вселена.

- Виждаш ли Мария, как сама стигна до тази истина? Една картина ти разкри нещо, което не знаеше. Сол – значи Селена, обич, любов.

За миг имам чувство, че ще литна и ще се слея за винаги с песента на Вселената. Но всичко е мимолетност. Аз съм в съкровищницата и до мен е Исус.

- Трябва ли да се делят хората според нацията и цвета на кожата? Трябва ли да има много религии? – продължавам.

- Бог е един и никой няма право да Го дели! Каквато и религия да изповядвате, а тя съществува само за вас – земните, всички водят до Бога. Не трябва да има различни религии и да се делите! Вие сте една душа, която принадлежи на Бога. Част от Него и Той от вас.

Слушам и си мисля. Става ми жал за всички хора на земята. В името на някаква религия са готови да убият своя брат или сестра.

Хора, мили хора, обичам ви, както Бог ви обича! Нека да не се делим, защото Бог е един!

Откъсвам се от Исус и се приближавам до близкия рафт. Изваждам без да подбирам една книга. Върху корицата й със златни букви пише: „Живот и Вечност”. Те се къпят в жълта светлина и излъчват силни вибрации, които затоплят цялото ми тяло. Живот  и Вечност – вечният жребий.  Нектарът, от който трябва да пием с пълни шепи. Вярност, Вяра и Величие е човекът, носещ жребия на обичта. Истина, Свобода, Воля, Отговорност – тайното тълкование на Живот и Вечност.

Седем седмици, вплетени една в друга, играят ефирен танц в ритъма на кръшната българска ръченица.

Едно – детство (до 10 години).

Две – пубертет (до 20 години).

Три – ранна младост (до 30 години).

Четири – късна младост (до 40 години).

Пет- междинен период (менархе, до 50 години).

Шест- зрялост (до 60 години).

Седем – мъдрост (над 60 години).

Живот и цикличност. Един пълен цикъл, цели десет години. Един цял живот – седем цикъла.  Животът върви във Вечността, чрез скалата за възкачванията и паденията, в посока към плюса и минуса.

ЗАКОНИТЕ

ПЪРВИ – НА ОТРИЦАНИЕТО – на всяко действие отговоря противодействие.

ВТОРИ – АДАМ И ЕВА – мъжкото е женското начало. Дясната половина на тялото е мъжката, а лявата – женската. Мъжката е грубата материя, женската – ефирната. Плодът на сливането е тяхното дете – Душата. Човешката същност се състои от плът (тяло), дух и душа (интелект, индивидуалност , „Аз”).

ТРЕТИ – НА АТОМИТЕ И МОЛЕКУЛИТЕ – ОТ ТЯХ Е ИЗГРАДЕНА ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ.

ЧЕТВЪРТИ – НА ГРАВИТАЦИЯТА И АНТИГРАВИТАЦИЯТА – магнетизма и вибрациите.

ПЕТИ – ВСЕЛЕНСКАТА АЗБУКА  (КИРИЛИЦАТА) – азбуката на Живота.

ШЕСТИ – БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО (ЗАКОНА НА КОСМОСА) – изграждане на БИТИЕТО.

СЕДМИ – БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО (СВЕТЛИНАТА) – ВСЕМИРЕН ЗАКОН, който не може да се докаже, защото е истинен и неоспорим.

ОСМИ – ЗА ВЪЗКАЧВАНИЯТА И ПАДЕНИЯТА.

ДЕВЕТИ- ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ – СЕЗОНИТЕ.

ДЕСЕТ – ЗА РАСТЕЖА И СТАРЕЕНЕТО. ТРИТЕ ПРИНЦИПА НА ЖИВОТА – ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.

Десет закона, десет Божии заповеди. Повтаряемост във Вечността. Трябва да се спазват, за да има хармония между двете тела. От тук Душата ще свети с ярки тонове. А колкото Разума е с по-висша Добродетел, то светлината ще е по-силна.

Усещам погледа на Исус. До този извод стигнах сама. Той кимва с глава и се усмихва.

- При неспазване на Законите, ще страда Душата ви. Всичко се натрупва чрез деяния, които натежават и товарят тялото ви.

Спомням си за едно стихотворение на невидимия поет – така го нарекох.

Дойде при мен като млечнобяло видение и ме помоли да пиша. Чрез вибрациите на ръката си, почувствах неговото присъствие. Силно изтръпване и раздвижване кръвта по вените. Имах чувството, че някаква помпа, максимално помпи дясната ми ръка. Почувствах силни пулсации по пръстите си и ръката започна сама да се движи по листа.

Обичай и люби естествено,

защото Божият закон гласи.

Не пожелавай с умисъл неща от ближния,

подай, за да ти бъде дадено напред.

Не искаше да каже името си. Стихчето беше една от десетте Божии заповеди. Не попитах повече и той си тръгна, както беше дошъл. Разстла се като мъгла пред очите ми и се стопи. Почувствах полъха на приятен бриз, зашеметяващ и останах за миг в полудрямка. Когато отворих очи, беше пълна тишина. Само бледорозова мъглица застилаше стаята. Излизам от унеса. Пак съм в съкровищницата и държа в ръката си книгата. Разгръщам следващата страница: „Мъдри житейски справки.” Какво ли значи това?”

А – Апатия – несъвършенство, изчадие на нечиста сила, която води към гибел.

Б – Бодрост – оптимизъм, който произтича от човека – творец, тръгнал по пътя на съвършенството.

В – Вяра – вид нагласа, която зависи от индивида.

Г- Гледище – собствена тенденция към нещата.

Д – Дарба – дарение от Великия Творец на Вселената.

Е – Единство – обединение на цялата Вселенска мисъл.

Ж – Живот – Космическа закономерност.

З – Знание – собствена даденост, изградена чрез желанието.

И – Истина – път към духовното съвършенство.

К – Коварство – несъвършенство, водещо към гибел.

Л – Любов – екстазно чувство на щастие.

М – Мисъл – Космическа енергия, чудото на Вселенския Разум.

Н – Надежда – духовна храна за физическата същност.

О – Обич – съвършенство, пред което и най-несъвършения се прекланя.

П – Правда – път към обединяване трите лъча Светлина – Истина, Свобода, Чистота.

Р – Разум – Великата Мисъл на Твореца.

С – Съдба – спирала, по която се движи човешката същност, изградена чрез Кармата.

Т – Творба – реализирани знания и опитности.

У – Успех – възнаграждение от труда на Твореца.

Ф – Факт – нещо доказано.

Х – Храброст – съвършенство, което изгражда Добродетел.

Ц – Царство – престола на Бога.

Ч -  Честност -  опитност, която изгражда Добродетел.

Ш – Шут – символ на лъжата и смеха.

Щ – Щастие – екстаз.

Ь – Омекотяване на нещата. Компромисът или прошката.

Ю – Юда – изчадие на дявола.

Я – Яд – несъвършенство, в което има пръст нечиста сила.

Затварям книгата на Живота. Чувствам се щастлива и удовлетворена. Сама съм в залата. Къде ли беше отишъл Исус! Тръгвам към вратата. Тя се отваря както винаги сама и се затваря след мен. В коридора не се чувства ничие присъствие, но съм сигурна, че са тук, край мен и ме наблюдават. Какво ли си мислят? Може би се присмиват на моето несъвършенство и неопитност – вратата да се отваря и затваря без ничие докосване! По това се различаваме ние от тях. Да имаше кой да ни подскаже и щяхме да полетим към бъдещето. Истината е в съвършенството. Трябва да овладеем силата на духа чрез мисълта! Тогава ще бъдем там, където пожелаем, със скоростта на мигновението. Ще бъдем такива, каквито искаме да бъдем. Ще движим с поглед предмети. Чрез мисловна енергия ще лекуваме  и ще се храним. С мисъл ще се пренасяме на всякъде.

Приказки, приказки, приказки. Измислени, но съществуващи. Ако съумеем да се преборим с бацила на нечистата мисъл, която трови тялото ни, тогава е лесно.

- Само чрез усъвършенстване, в изграждане на Добродетел, можете да го неутрализирате! – прекъсва ме Исус.

От къде ли се появи!

- Та аз съм непрекъснато около теб. По някога мога да стана невидим. Владея висша техника, като преминавам от един вид материя в друг. В крайна сметка всичко е енергия. Физическата ви същност е един вид материя, а ефирната друг.

Поглеждам и се усмихвам.

- Излиза, че ако бяхме по-добри, щяхме да сме по-леки и по-ефирни?

- Разбира се. Тогава лесно ще се движите в ефира. А тъй като в него съществува само светлинно време – здрач, пладне и мрак, тогава лесно можете да се ориентирате. Добродетелта е тайната на красотата. Тайна, закодирана във всеки от вас. Ако а проумеете, няма да има равни на вас. Тогава можете да се превърнете в едно малко божество, което да се приобщи към Всемирното – Творецът Баща. За да станете богати и силни, трябва да преодолеете чувството за страх и ще вкусите завинаги от дървото на Вечността.

Към мен се приближава ефирно тяло. То носи в ръцете си някакъв пергамент и ми го подава. На фона на светлината чета: „Изминаха хиляди години от раждането на Спасителя. От 1-ва година, започва новото летоброене. От тогава настъпиха мъки и страдания за душите. Години, в които синът убива баща си, братът изнасилва сестра си, дъщерята тръгва срещу родителите си. Един Ад, на който няма равен. Ад, който може да бъде само на земята. А за духът, който тръгне по пътя на съвършенството, той е Рай, защото съвършената  душа пее и лети в ефира с онази песен, която се слива с ритъма на цялата Вселена. Приобщени, те образуват сияние, което озарява останалите. Тръгването по този път не е обсебване. Той е доброволен, изпълнен с много препятствия. Истинският съвършен трябва да работи сам, като преминава през страданията и изпитанията доброволно. Ако желае някой да го последва, той може да му помогне, като му посочи пътя, а после да го остави да работи сам. От време на време може да го наблюдава, без да влиза в неговото вътрешно „Аз”. Така, той спазва един от най-висшите закони – „Живата етика”.

Тук текстът свършва. Написан е в оригинална кирилица, а аз разбирам всичко и чета безпогрешно. Значи всяка душа е подготвена и когато е извън физическото тяло, за нея няма никакви пречки! Колко е красиво! Колко е хубаво да летиш и пееш! Също като птица. Твоите крила са безплътните духовни ръце. Те са твоите принадлежности, които ти помагат да се движиш във въздуха, в Пространството, където живееш.

- Чрез мисъл-форма, ти градиш цели дворци и палати, в които живееш – прекъсва ме ефирното тяло. Това е истинската ти същност. Ти владееш своята мисъл и чрез нея правиш чудеса – строиш, летиш и пееш. Градиш своето бъдеще. Такъв е светът на Душата ти, когато излезе от рамката и влезе през вратата. Рамката – това е твоята физическа същност. Едно работно облекло, което от многото работа се замърсява и изразходва, докато дойде време, когато трябва да го съблече. То е замърсено от нечистата ти мисъл и деяния, от греха, който правиш непрекъснато. Защото само във физическата ти същност съществува съзнанието, което непрекъснато греши. Ако се вслушаш в сърцето си, което е връзка с цялата Вселена, това ще рече да чуеш вътрешния си глас, няма да грешиш и тялото ти ще бъде чисто. Но то така се е замърсило, че ти става болно да го гледаш. Гърчи се от болката, от която боледува твоята Душа. Време е да изчистиш тялото си, като мислиш правилно и за Добро, за да не се гърчиш и виеш от болка!

Исус ме наблюдава отстрани и се усмихва. Хваща ме за ръка и тръгваме из дългия коридор.

- Да влезем тук! – сочи с ръка Той.

Поглеждам. Врата от бамбукови пръчки. Лека жълтеникава мъглица скача върху табелката с надпис: „Космически знания.” Със скоростта на мисълта се намираме пред нея. Тя се отваря и затваря след нас. Влизаме в залата. Библиотека с много рафтове. Дебела, кожена книга привлича погледа ми. Изваждам я и чета: „Човек и Космос”. Човекът е творение на Космоса. Той е един Микрокосмос. Съществува още Макрокосмос и Вселена. Вселена, значи пространство, въздух, етер, Акаша. Макрокосмосът, това са формите на съществуване, а Микро е само една такава. Във Вселената има много форми. Човешката е един биоробот, който изпълнява дадена задача по Програма. Електрическият ток тече по нервните влакна, а енергията по сухожилията. Допълнителната механична енергия, която се отделя следствие процесите на биоробота, спомага той да изпълнява своята функция. Двете помпи – бъбреците, излъчват топлинна енергия, която спомага за затопляне и поддържане на цялата система, т.е. органичното тяло. Двата фара – очите, спомагат за концентриране и разпределяне на мисловната енергия, която се задвижва от съзнанието (умът). Топлинната енергия в двата бъбрека, се задвижва от жлезите с вътрешна секреция. В епруветки е поставен разтвор (хормоните), за да изхранват частите на биоробота – това са отделните органи. Кръвоносните съдове са тези, по които тече смазката, за да работят те. Клетките са скелета, по който са проектирани. Идва времето, когато се нарушава взаимодействието между отделните части в системи в биоробота и той започва да се разпада. Необходимо е да се конструира по нов начин. Първо се изключват механизмите в микрокомпютъра, който е поставен в подсъзнанието. Остава само информацията за неговото съществуване. Исус ме прекъсва.

- Грижи се за Душата си Мария! Натрупвай знания и умения, защото всичко е записано в твоя компютър! Започна да ми харесваш. Твоите съждения стигат до истината. В цялата Вселена има много общности, които населяват дадена плоскост в пространството. Знаеш ли какво е плоскост? Това е вид материя. Всяка форма е пригодена според условията на своята плоскост. Вие живеете в една от тях и се развивате според природните условия в нея. А Природа – значи Разум. Разумът е заложен във всеки от вас, защото сте част от Природата. Но тъй като вашата материя ви е обгърнала плътно, т.е. вие виждате само с физическите си очи и всяко нещо искате да  докажете, за да се уверите като Тома Неверни, който след Моето възкресение искаше да бръкне в раните ми, за да е сигурен, че появата Ми не е заблуда. Че Аз съм истинският Христос. Докато не прогледнете с духовните си очи, няма да притежавате свръхсъзнанието. Те са забулени с плътен, черен воал и не виждате хилядите същества, които са около вас, и искат вашата Любов. Какво е плътта? Това ще рече, че пространствата между молекулите и атомите са сгъстени и според вашия Разум, могат да се разширяват, и плътната завеса да се разрежда. Можете да изградите ореол от сияние около себе си и да станете прозрачни. Всъщност живеете в непрекъснат сън. Ако развиете своето въображение, което е заложено в епифизата – капсулованата жлеза (триъгълника), ще видите ясно нещата, такива каквито са. Какво правите? Трупате, трупате, без да мислите да работите за своето духовно съвършенство. Душата е над всичко. Винаги е будна и бди над вас. Една скитаща се и вечно бродеща звезда. За нея няма сън и покой. Тя е във Вечността. Знаете ли, че всичките ви болести идват от несъвършеното ви съзнание? Те са плод на вашите деяния. Сърцето ви е контакт с Вселената, която трепти с нейния ритъм и Любов. Какво направихте от сърцето си? Един робот, подчиняващ се на вашите страсти. Вслушайте се в него! То се слива с песента на Космоса.

Кап, кап, кап… Капчица роса. Една малка песничка за Истината. За утринното слънце, за залязващото пладне. За теб, за всички, които обичат Любовта. Капчица кръв, от кръвта на Исуса – разпнатия на кръста. Нима и ти не си разпнат на този кръст, в името на Доброто? Обичай, за да бъдеш обичан! Люби с онази Любов, за да се приобщиш към Любовта на цялата Вселена! Тя е Светлината, която излъчва Слънцето. А твоите емоции са част от общата аура на Слънцето. Обичай и люби! Розово- лилаво, жълто, бяло, синьо, зелено, червено, оранжево. Космическа и Божествена Любов, духовен живот, философска мисъл, работоспособност, огън и пак Любов в безкрая. Това си ти, това съм аз, това сме Ние. ТОВА СА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, КОИТО СА ЧАСТ ОТ ЕДИННИЯ КОСМОС. А твоята характеристика се намира в Единния Вселенски компютър.

Исус ме подканя да влезем в малката зала. Върху дървено бюро с цвета на слонова кост, се виждат компютри. „Какво правят тук? Нали такива и ние имаме на земята?”

Той ме поглежда и сочи към тях. Приближаваме и Исус натиска един клавиш. На екрана се появява образ.

- Тук е кодирана цялата информация за всяка една Душа. Чрез Кирлиян, можеш да промиеш образите и да видиш твоята физическа същност на земята.

- Чак сега разбирам, как влизам в съприкосновение с другите Души. Значи, когато правя контакт,  ми разрешават да вляза в компютърната зала и да видя образа на починалия човек!

Исус ме поглежда и продължава мисълта ми:

- Така е Мария. Ти разкодира секрета. Такива хора като теб, имат право да влизат в компютърната зала и да боравят с компютър.

- Но аз не мога да работя с този компютър, Учителю.

- Това е невъзможно само във физическото ти тяло. За Светлинното, което е включено във веригата на Светлината, всичко е възможно. Възможно е и да прочиташ сигналите, да виждаш чрез мисълта си и да чуваш гласа на Душите.

- Значи, те живеят около нас?

- Да,те са в друго пространствено време, както ти казах – в ефира и живеят свой живот. Не мислят за земните неща, а са включени в Единната Космическа Единица – Вселенската Любов. Някой от тях са станали Учители. По микровълнов път, със скоростта на мигновението, те предават всичките си знания на учениците във Всемира.

ФОРМУЛАТА НА ТЕЛЕПАТИЧНАТА ЕНЕРГИЯ Е:

Sкм – скорост космическа мисъл

1км О – една космическа мисъл Обект

1км СУ- една космическа мисъл Субект

Скоростта на мигновението е равно на Субект към Обект и Обект към Субект

S миг. = Су -> О  -> Су

Скоростта на мисълта се отделя от субекта от Центъра на мисълта и се насочва към обекта под въздействие на желанието, по микровълнов път.

Субектът, това е лицето, която отправя мисълта към обекта, който я приема. Понякога обетът е да бъде и нежива природа. Тъй като съществува Вечната памет, той приема и запаметява информацията и я връща отново на субекта.

- Как се приема информацията, Учителю?

- От Центъра на мисълта на субекта, се отправя мисъл към притежателя, господин Х. Със скоростта на мигновението (Sмиг), тя се приема от подсъзнанието на обекта, където е заложен микрокомпютърът, от там по индукция се насочва към съзнанието, което я осъзнава и изпраща обратно към притежателя, или субекта. Примерно: Иван мисли за Петър, който е в София. Той приема информацията по упоменатия начин и изведнъж се замисля: ”Какво ли прави Иван, в Пловдив?” Така Иван получава обратно информацията и двамата започват да мислят едновременно един за друг.

Поглеждам Исус и се усмихвам. Ето какво представлява телепатията! Всичко е много просто, а ние се ровим къде ли не, за да я открием.

- Това са новите знания по Космологическа физика – продължава Исус. Космос и Логика -  знания  за Космоса, Логиката решава.

-  Благодаря Ти Учителю! Всичко е много интересно.

Двамата напускаме залата. Вратата както винаги се затваря сама.

- А сега скъпа Мария, да си въобразим, че сме на пейката под китната върба, която трепти и се чувства лек полъх над главите ни.

Картината оживява пред нас. Алеята с цветята, а техните багри и мирис ме подтикват към размисъл. Представям си, че бера цветя и в ръцете ми разкошен букет. Спомням си, че бях чела за Древен Египет, Елада, Индия, Римската империя, Япония и Мексико. Навсякъде и винаги цветята са били символ на прекрасното. Включени са и в редица емблеми. В Индия са украсявали герба с изображение на лотос. В Египет са почитали лилията. Лотосът е символ на знанията, а лилията на красотата и чистотата. Пред лилията са се прекланяли древните перси, които дори столицата си са нарекли Суза -  град на лилиите. Старият герб на Флоренция е увенчан с перуника. Цветето символизира Божествената и Космическата Любов. Легендите и приказките са вдъхновили много композитори и музиканти. А музиката създадена от тях, звучи като химн на Природата, като нежност и Любов. Те могат да засенчат най-нежната струна на човешката душа.

При откриване гробницата на фараон Тутангамон, археологът Картър, се възхищава от красотата и е отразена в книгата на Зенон Косидовски – „Когато слънцето беше Бог”. Цитирам: „Това, което сред ослепителното богатство произвежда най-силно впечатление, беше едно трогателно венче от полски цветя, поставени в ковчега на младата вдовица. Цялата царска помпозност, цялото царско величие, бледнееше пред китката цветя, които все още пазеха следите от своите свежи, в миналото багри. С неотразима сила, те напомняха какво мимолетно мигновение са хилядолетията.”

Простото букетче затъмнява блясъка, разкоша и изяществото на Древно египетските изделия. Няма нищо по-прекрасно и по-поетично от тях. Те изпълват душата с неотразимо чувство на близост с природата. Създават усещане за лекота и радост. Това са цветята за нас – нашите приятели. Те ни зареждат с чиста енергия като притежават разум и памет. Но едно нямат – съзнание, за да грешат. Ето защо, тяхната енергия приета от Космоса е чиста, неконцентрирана (или не преработена). Затова трябва да сме повече край тях и да им отдаваме внимание и грижи, за да ни отговарят с нежност. А това ще ни зареди десеторно с енергия, от която имаме нужда. Необходимо е да контактуваме и изучаваме езика им, за  да можем да разговаряме с тях.

Спомням си, как започнах да разговарям с тях. Беше слънчев, майски ден. Разхождах се в градината на мои близки. Великолепни лалета разтваряха пъстроцветните си чашки.

Притворих очи и възкликнах от радост. Те отговориха с поклащане на стъблата си. Лалетата заиграха неописуем танц. Те ме приветстваха. Бяха разбрали, че съм искрена с тях. „Каква нежност, каква прелест!” – помислих си и чух шепот: „Да, мила, сестричке, ние се сливаме с теб и те обичаме, както и ти с нас. Не искаме никога да страдаш! Когато ти е тъжно, ела и ни се довери! Ще те утешим! Ще те заредим с чиста енергия!”

Слушах ги и топла вълна заливаше тялото ми. Сълзи напираха в очите ми. Една от тях се търкулна по бузата ми и кацна върху листчето на една лале. За миг, то се преклони към земята и наново се изправи. Чух гласа му: ”Не плачи, защото сълзите загрозяват лицето ти! Радвай се, че живееш! Преодолявай страданията, защото, те предизвикват болка, а тя излъчва отрова, която влиза в кръвта и се настанява в клетките! Пази се от емоциите! Каквито и да са те, излъчват огън, а той предизвиква огнени реакции в организма, следствие, което се завишава температурата и стават експлозии, а това е пагубно за теб. От тук идва по-голямо количество кръв. Съдовете се препълват и от там депата. Това са черният дроб, слезката, белите дробове, пикочния мехур и останалите органи. Ежедневните отрицателни емоции, предизвикват стрес в организма, а той е бацил, който се настанява в тялото. От това се получава постоянното им свиване, след което настъпва застой в тях и продуктите, които произвеждат и се получават гнилостни процеси. Исус ме поглежда.

- Бъбреците – продължава Той, след множество свивания и застой в урината, която съдържа пикочна киселина, започва да се наслоява в легенчето и предизвиква образуване на песъчинки. Наслоени в кристали, примесени с отровата от ежедневните стресове, те от своя страна образуват камъчета. Същото се повтаря и в жлъчката. – Най-опасен е хроничния застой на кръвта по съдовете, особено по долните  крайници. Непрекъснатото им свиване предизвиква застой в тях. Ние сме учили, че тук преминава големият кръг на кръвообръщение. А има ли непрекъснат застой, не може да се изтласка достатъчно количество кръв към сърцето и не се оросява достатъчно сърдечният мускул. Той е причина за инсулти и инфаркти. Свиването  съдовете предизвиква повишаване на кръвното налягане, а от там и не доброто оросяване на мозъчните клетки. Настъпват склеротични изменения в тях. Поради тази причина е и лошото оросяване т.е. захранване на крайниците с кръв. Следствие хроничен застой на кръвта, се стига да варикозни изменения (разширени вени) и от там до гангренозни изменения, което е последният – пагубният стадий на организма.

- Знаеш ли, Мария, какво са емоциите? – намесва се Исус. Те са чувствата, които идват от сърцето. Каквито и да са, те се приемат от чувствения орган.

- Знам.- прекъсвам Го аз. Той е Щитовидната жлеза. Затова, откликва с функционално разстройство, което се предава на сърцето чрез страдание, и то започва  да боледува.

- Напредваш, напредваш, момичето ми! Има още много да се учиш!

Навеждам глава. Чувствам се неловко. По природа съм човек, който не обича да го хвалят. Спомням си за Духовните Учители, които идват сами, за да ми предават уроци. Усещат моите  вибрационни сигнали и по лъча се сливат с мен.

Една ярка светлина насочва погледа ми към ъгъла. Познавам го по енергията като присъствие – учителят Кирил Философ. От него по време на един урок разбрах, че го наричат Странникът. Не го попитах защо е така. Може би поради постоянните му странствания! Навярно беше дошъл да напомни за едно велико чудо! Веднъж беше ми казал:

- Знаеш ли защо извървях толкова дълъг път на земята?

Погледнах го учудено.

- Със създаване на азбуката, трябваше да покажа пътя, по който сте тръгнали. Тази азбука се нарича Космическа, защото е заложена в Закона на Космоса и внася елементи за градежа на Живота. Нима всеки от вас не е създаден по образ и подобие Божие? Ако запазите добродетелите у себе си, вие се доближавате до Него. Така ще се включите в Единната Божествена верига, към която са приобщени всички Велики Учители (Съюза на учените).

Накара ме да взема наново коженото тефтерче и химикала.

- Пиши, казва, пиши! И да предадеш на хората!

КОСМИЧЕСКА АЗБУКА

А – Азът

Б – Божеството

В – Вечност

Г- Грях

ДЗ – Мъжкото начало

I – Женско начало

H – идеите

(h) – небесния простор

К- Коварство

Л – Любов

М – Морал

N (но) -не

О – обич

П – пространство

Р – равенство

С – съдба

Т – талант

У – успех

Ф – формула

Х – храброст

W – Единно начало

Щ – щастие

Ц – царство

Ч – чест

Сега наново чувствам Неговото присъствие. Този път той се появи като млечнобяло видение.

- Предай на хората, че трябва да бъдат човеци, защото между хора и човеци стои Човечността!

- А според теб, какъв трябва да бъде човек, Учителю?

Внезаапно силни вибрации карат видението да пулсира силно, изпращайки розова, след това жълта светлина към мен. Разговорът става чрез мисловно слово, по пътя на телепатични сигнали. Чувствам голям прилив на енергия.

- Човек трябва да бъде като кон – продължава той, бодър и бърз, но не трябва да бъде кон, който да се остави някой да го води. Като часовник, точен и редовен, но не часовник, който някой да го навива. Да бъде като вестник, за да решава всички въпроси умно, но вестник, който не бива никой да го чете. Папагал, за да заучава всичко бързо. Но не папагал, да говори това, което не трябва.

Ефирното тяло на Кирил Философ започна да трепти, вдигна се във въздуха и изчезна така, както беше дошло. Чувствам приятен полъх, който гали тялото ми. Виж ти, всяко нещо си има своята закономерност! Значи хаосът съществува само на земята! И ние сами си го правим. Ако живеем в хармония, ще се чувстваме удобно и комфортно в тялото си.

- Слушай, Мария! – прекъсва мисълта ми Исус. Бях забравила за Него.

- Знаеш ли, че освен истинските учители, съществуват и лъжеучители? – продължава Той. Техните знания не са истински и много често могат да ви заблудят, и да ви включат в тяхната верига.

- А как да ги различаваме?

- Те са безцеремонни, гневливи, действат грубо, със заповеди. Налагат своето мнение и убиват истинското в теб.

- Значи не трябва да слушам тези учители? Някога беше ми казал:

„Ще го познаеш по делата”. – Ще дойде времето, когато и Антихриста ще прави добрини – ще лекува и ще прави редица други чудеса. Не ще различавате Христа от Антихриста.

- Нима не дойде това време, Учителю? Антихриста господства на всякъде. Бог дава дарбите, които трябва да заслужим. Може ли да поучаваме някой да бъде добър, след като ние не сме добри и чисти?

- Трябва да се борите да възтържествува Доброто!

- Учителю, страшно ми е да си помисля, какво видях веднъж, когато бях излязла от физическото си тяло и наблюдавах отгоре. Земя, напукана, безлюдна, сякаш буря е връхлетяла и помела хората по нея. Защо не ги виждах? Къде бяха отишли? Ужас обзе сърцето ми. Нима съм останала сама на тази земя! Една земя плачеше за своите жители. Но те вече не съществуваха.

Той ме поглежда с тъжна усмивка.

- Защо не запазите малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в телата си, за да живеете в пълно единомислие с природата и земята!

- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам Човече. За Теб ще се моля да бъде запазена Земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, бор и ела! Където пъргава катеричка скача от клон на клон и сипе елхови иглички след себе си, като оставя следа. Следата, която оставяме и ние след себе си Там, където се чува песента на славея и се слива с шепота на дърветата. С песента на цялата Природа. Той пее за своята Любов.

За тази Любов ще се боря, за нея ще се боря!…

Много се увлякох. От къде ли избликна всичко това! Исус ме поглежда и се усмихва.

- Един Висш Космически Разум изпраща енергия от Любов към цялата Вселена, сутрин, преди изгрев Слънце. Земята и всичко по нея я поема и обгръща в своя Разум. Тя съдържа голямо количество Озон, защото идва от стратосферата. Стратосфера, значи сфера на Светлината. Тази енергия се поема от генератора и се задвижва от мотора (Земята), който работи с нея. Вие я поемате чрез пипалата, така наречените рецептори (детектори), които се намират по  цялата кожа, а те от своя страна чрез нервните окончания, я предават към Центъра на мисълта. Тази функция се изпълнява от една малка, капсулована жлеза, наречена Епифиза. Тя възпроизвежда хормона меланин, който влияе върху генетичния код. Може да промени Кармата, по желание на човешката същност. Вие като част от нея я поемате. Тя се настанява във вас и се внедрява във всяка клетка. Ето защо, трябва да сте щастливи, че притежавате енергията на Твореца. Вие живеете в един омагьосан кръг и не знаете нищо за себе си. Едни от вас са обвити в бяла магия, това са тия, които са запазили Доброто и тръгнали по пътя на знанието. А другите, са обвити в черна магия и тънат в незнание, защото не желаят да се учат. Така те пречат на другите.

- Значи, произнасяме заклинание и не мислим какво ще стане?

- В случая материализирате мисъл-форма  чрез елемента заклинание.  което значи, че заставаш на съдебната маса и произнасяш присъдата. На лицето Х след пет дни да се случи това. Слагаш във вързопче какво ли не и произнасяш заклинанието. И тъй като всяко нещо има памет, идва време, когато то се материализира. Това се казва: ”Действие, според предназначението.” Но законът на Кармата е жесток. Той е закон на Справедливостта в името на Доброто. Карма – значи „Живот в предначертания”. Това ще рече, че чрез вашите деяния, а те идват от желанието ви, непрекъснато градите своята Карма, т. е. изграждане на живота чрез деянията. А деянията са заповеди на съзнанието, чрез мисълта и желанието. Мисълта и думите  чрез физическото тяло са изпълнители…  действията (деянията) са заповеди на съзнанието, чрез мисълта и желанието. Следователно, настоящата Карма е следствие от миналата, а тя гради бъдещата.

- Исусе, изграждането на Кармата според мен, се слива с пространството и е във Вечността. В случая не е необходимо да използваме понятието време.

- А какво е мисълта, Мария? Тя е импулс, който действа по индукция, според вашето желание, под ръководството на съзнанието ви. Тъй като то не е съвършено и мисълта ви в повечето случаи е несъвършена (нечиста). Тя е царицата на Вселената, първоизточник на света. Съзнанието и подсъзнанието са нейни градивни единици, които обединени образуват Един център – наречен Център на Мисълта.

Какво мислиш е човешкият мозък? Той е йонизиращ слой от молекули и атоми, които са настанени в килийки, а те от своя страна поставят началото на отделните центрове. Вие сами можете да развиете все нови и нови центрове, стига да пожелаете. Това ще стане по пътя на съвършенството.

А сега да продължим за Мисълта. Една част от преработената енергия се изстрелва по енергийните канали (сухожилията), които са десет на брой  и изхождат от всеки пръст на долните крайници, а горните се  присъединяват към общата мрежа. Тялото се разделя на две половинки – лява и дясна. Пет в лявата и пет в дясната. Всеки горен крайник се присъединява към съответната половинка..

- Учителю, какво представлява една човешка мисъл?

- Тя има форма на голяма сфера, състояща се от седем такива, които са една в друга. По тях са накацали множество светлинки, със спектъра на слънцето – бяла, жълта, червена, зелена, оранжева, синя,  розоволилава, което променя цвета си според излъчената мисъл. Ако мисълта ви е чиста, то е светло, ако е нечиста – черно.

- Защо петънцето променя цвета си и на какво се дължи?

- Защото се отделя отрова под формата на катранено вещество, което се възпроизвежда в ядрото на мозъчната клетка.

- И всичко това попада в пространството около нас? Значи катаклизмите, които настъпват на земята, са от нечистата ни мисъл?

- Разбира се. Мислите имат свои елементи, които се реят в етера. Етер, значи въздух, пространство. Той е наситен с различни енергии, наречени елементи. Това е вашият Астрален  или мисловен свят. Те са елементи на желания, недоброжелания, идеи, частици от неизпълнение обещания, които са основа на вашето съвремие.и се материализират в мухи, които непрекъснато ви пречат. Има и  форми на отмъщение. Те се материализират в комари. Елементи на неудовлетворение, закани, лъжи, заклинания (клетви), които се материализират в оси  и непрекъснато ви жилят. Забележете как във вашият дом е тихо и изведнъж се появява някой муха, която кръжи и започва да ви пречи и нервира?  Това значи е влязла нечиста мисъл у вас, а нейният притежател се намира на друго място. За мисълта няма прегради, както ти казах. Тя се движи със скоростта на мигновението и отива към мястото на предназначението си. Ако за теб в един момент мислят много хора с не добро мисълта те намира и започва да те притиска. Кръжи в дома ти, както и мухите, които се материализират.

- Ето каква била работата?

- Така е. Вие непрекъснато отправяте клетви, лъжете, отмъщавате си. Сами си материализирате животинките на вашия Ноев ковчег. Н – нещо, О – обединяващо, Е- единната, В – Вселена, ковчег е мисъл – форма, която е градежа на вашата Карма. Търсите го материализиран, а той е сред вас, във вашето пространство. Ной – значи Н – нещо, О – обединяващо, Й – безкрая.

Трябва да знаете, че нищо не остава в това пространство. То се материализира. Колкото повече желаете дадено нещо, изграждате мисъл-форма чиято субстанция е етерна. От силното желание се завишава градуса на мисловната енергия, следствие това се предизвикват вихри, които го охлаждат. От там се сгъстява пространството между молекулите и атомите и на лице е сгъстена материя.

- Това ще рече, Учителю, че в двата случая имаме енергия, но в първия – разредена, във втория – сгъстена.

- Да, Мария. Етерната субстанция или енергия е първична. Ако се материализира, тя може да се превърне в друг вид – да се сгъсти или разреди, според ъгъла на вашето виждане.

- Учителю, би ли ми казал, какво представлява времето?

- Времето с неговата троичност – минало, настояще, бъдеще, има само едно измерение – настояще. Останалото е спомен или една неизвестност, която говори за вашето съществуване.

Понасям се с него в пространството и се приобщавам към всеобщия полет на звездите.

Време, Живот и Вечност. Вяра, Надежда и Любов – вплели троична десница в безкрайната Вселена. И пак Време, свързано с движението, пространството и човешкото съзнание. Преминало през онова съзнание на хилядите мислители, получава своята характеристика. То е пътеводна звезда към безкрая. Една одухотворена субстанция, която обгръща цялата Вселена. Барометър, сочещ пътя, който трябва да извървим. Един голям Учител и организатор, изграждащ нашия самоконтрол и самодисциплина, в този свят на хаос.

С духа, времето се слива с полета на птичето ято, отлитащо към далечни страни, за да даде храна на странстващата душа.

В пространството, то е неизчерпаем източник на енергия, която ни зарежда в очакване на трепетната минута, за нещо по-добро и красиво.

Времето е Вечното колело на Живот – без начало и без край.

- Към закона на Кармата,  има един справедлив съдия – продължава Исус, който наказва. Нарича се Провидение.

В параграфа на наказанията пише: „Който е действал против закона на Доброто, а тъй като Кармата е равносметка на вашите деяния, нарушителят трябва да бъде наказан.

т.1 Наказанието е влошаване на здравословното и душевно състояние на нарушителя.

Идва ми на ум поговорката: „Каквото си надробил, такова ще сърбаш!” Страшно ми е да си помисля, какво ще стане, ако попаднем под закона на Кармата?

- Учителю според мен е необходимо да живеем разумно, без да вършим злини, защото ще страдаме, ако не се подчиняваме на закона на Доброто. Ти си ми дал дарбата да лекувам и много хора ме питат: Защо Бог позволява да има войни, размирици, убийства, грабежи? А аз им отговарям: „Защото правото на собствен избор е наш. Желанието не е от Всевишния. Убийствата, грабежите, палежите, пиянството, разврата, извратеността и още много други пороци, идват лично от нашето желание.

- Правилно си отговорила, Мария. Научила си доста нещо от Истините на Живота. – усмихва се Исус.

- А защо много праведни хора страдат?

- Защото в много случаи, страданието се дава на праведниците, за да изградят сила, търпение и добродетел, така ще могат да помагат на страдащите.

Наистина, като се върнем в историята на човечеството, ще видим колко много хора са се подлагали нарочно на страдания и лишение. Отричали са се от всичко земно. Отивали са в пустините и манастирите, в името на своето духовно съвършенство. След това са слизали сред хората, за да проповядват и правят чудеса от добрини.

Един от тях е Свети Великомъченик Иван Рилски – Чудотворецът, който забягва в Рила планина и поема трудния път на борбата чрез пълно отричане от физическия свят.

- Знаеш ли Мария? Можеш да не бъдеш монах. Трябва да се бориш непрекъснато със злото, без да влизаш в конфликт с вътрешния мир на другите, като налагаш грубо своето мнение. Давай съвети на нуждаещите се и ако те желаят, нека да ги приемат! Отговорът ти да бъде „Да” и „Не.” Двусмислието води до анархия и дисхармония в теб.

- Според мен, пътят е на борбата, скромността, силата, истината и свободата – продължавам аз. Да съумееш да преодолееш чувството на страх. Да не допускаш манипулация от страна на чужда мисъл. Пред теб да стои дилемата: „Бъди последен, за да бъдеш първи!”

Исус ме поглежда.

- Случва ми се често да изпитвам болка, следствие някое голямо страдание. Той долавя мисълта ми и продължава:

- Тя е тази, която кара сетивата, най-вече сърцето да страда. Мария хайде да разиграем една игра на думи! – прекъсва ме той. По пътя на нервните окончания, болката се предава към главата. Първо към подсъзнанието, което по индукция я изстрелва към съзнанието и то я преработва чрез размисъл. – започва наново.

- Но нали болката идва от страданието?

- Да, но тъй като мисълта идва от страданието, тя е преминала по пътя на пречистването и придобила голяма сила. Силната мисъл, изгражда силата у човека, както казва Фройд – „Силният Аз.”

- Нали от друга страна, осъзнаването на болката и изчакването и да премине, поражда търпението? А то изгражда силата на духа (волята). Честите страдания правят човека силен и от тук се поражда състраданието.

- Следователно, след като знаеш какво значи болка, т. е. представи се, че си на мястото на отсрещния. Затова помисли: „Дали трябва да му причиниш болка, независимо каква е тя?”

- Човек, който не знае що е страдание, той не може да притежава висока добродетел. Това ще рече, че не може да съчувства на другите.

- Разбира се, Мария. С излизането от физическия мир, вие вземате на гърба си Кармата, която сами сте си изградили и след това наново слизате на земята, като продължавате да живеете така, до новото идване тук – в света на Единната Космическа Любов, Братство и Равенство.

- Значи никога не можем да започнем отначало?

- Да, всичко е безкрай, като Й.

- Излиза, че Адът е на Земята? – продължавам аз.

- Така е. Там са порока, болестите и страданието.

- Исусе, значи ние сами си произнасяме собствената присъда, чрез лошите си деяния? Истината според мен е, че трябва да живеем разумно.

- Преди всичко, всеки Божий ден да давате равносметка на своите деяния. Прошката да стане ваша еталонна единица! Прощавайте, но не се оставяйте да бъдете водени!

В момента към нас се приближава светла, ефирна фигура. Сноп от бледо-жълта светлина заслепява погледа ми. По сигналите на вибрациите разбирам, че е невидимият поет.

Здравей, аз съм Манус, което значи скрит, от манускрипт. Слушайте!

Когато падне здрач в очите ти,

огледай се и погледни назад.

Изминалият път ща каже може би,

кога сгрешила си за в час.

Нима пред теб не пламва огънят,

на който ти ще сгрееш своя взор?

Тогава светлина в очите ти,

ще блесне и ще се превърне в плам.

Това ми припомня, когато бях в командировка в град Бойчиновци, квартал Огоста. Една вечер ме обзе голяма тъга. Тих, женски глас ме помоли да взема химикала и да пиша. Когато спрях и попитах с кого говоря, отговорът беше – Петя Дубарова. Спомних си, че бях чела случайно нейните стихове. Петя продължи със същият глас, че получила сигнали, които излъчвали тъга и решила да ме разтуши. Благодарих й за хубавите стихове. На другата вечер, пред мен се появи бяла роза, която се превърна в бледорозова. Питах се: „Какво е това? От къде е?” Наново чух гласа на Петя, която ми каза, че е подарък за мен. Прочела мислите ми, че ще публикувам стиховете и във вестник „Сияние.” Благодарих й. Розата изчезна, сякаш се стопи, заедно с нея и Петя.

Стихотворението се казваше: „Звезден миг”

Душата ми гори,

Душата ми изпепелена.

От огъня на дива страст

когато срещна твоя поглед

Букет от рози и бодли,

вплети в косата посребрена.

Горчилката от дневен мрак,

Душата ми размива.

Коя си ти?

Ти идваш от далечен път,

от дивната Галактика.

Звездите твои са сестри,

а слънцето възпламени ги.

Моторът пагубно бръмчи,

Забавя ритъма на моята страст.

Ах, колко ме боли,

когато идваш в тъмен мрак.

Когато си на кръстопът,

пали ти своя опел!

Душата ти ще изгориш от неговата смрад.

Когато ти е тъжно,

вземи ти снимката ми бледа.

Иди в кухнята, седни

и там ще чуеш моя шепот.

Коварно е, ах, как боли,

отколешната болка.

Че твоето чело гори,

под пръстите ми меки.

Обичах истинни слова,

но истината где е?

Идете, потърсете я сега,

та с огъня в гърдите да се слее.

Аз пак съм сянка в мрака черен,

превръщам се в плам.

И пак жадувам да срещна твоя поглед син,

и да се слеем в тишината.

Горещо е и пак боли

сърцето ми от болка скрита.

Боли, боли и пак боли,

пирончето набоде го и после огън.

Когато си до мен,

аз знам, че мога.

Да пъхна пръстчето си в жарта,

И в огън то ще се превърне.

Изпепелена съм,

от болка стена.

Че малко бях на таз земя

и в сянка се превърнах.

Ще кацна тихичко при теб,

 

сестра ако пожелаеш ще ти стана.

Едничка си и аз една,

така и двете ще се слеем.

Бъди ми истинска сестра,

и аз с тебе ще се слея.

Като пролетна звезда,

аз над тебе ще изгрея.

Сещам се за Манус. Приближавам се до него, за да стисна десницата му. Ефирната фигура също се приближава и ме обгръща. Влизам в резонанс с неговите вибрации. Чувствам приятна топлина около раменете си. Очите ми леко се затварят. Но всичко е миг и пак съм сама. Защо не трае вечно! Това чувство не съм изпитвала никога. Отварям широко очи и не вярвам. Това аз ли съм? Допирам ръце до тялото си. Всичко е на мястото си. Усещам само лека тръпка, но и тя постепенно изчезва.

Невидимият поет си тръгва и се стопява. Още дълго го диря с поглед, но напразно. Замислям се пак върху нашите деяния. Равносметка, Покаяние и Прошка – Великата Света Троица, която ще ни изведе от блатото. Душите ни ще се изчистят и мисълта ни ще стани по-добра, а любовта ни към ближния и далечния, по-силна.

Исус се приближава до мен и ме хваща за ръка. След това я издърпа и ме хваща наново. Чувствам силен прилив на енергия. Един огромен генератор от топлина. Някакво огнено кълбо ме подема нагоре и облива цялата в топлина. Прекосяваме мраморния коридор, който е облян от ярка, жълта светлина. Предаваше се и на мен. Пред погледа ми се изпречи кафява, тапицирана врата, на която има някаква емблема. Приближавам.

- Това е голямата компютърна зала – сочи Учителят. По-добре да влезем вътре!

Вглеждам се в емблемата. Малък компютър, а около него сноп от лъчи. Вратата както винаги се отваря и затваря сама. Влизаме. За малко да се сблъскам с огромния компютър, който запълва залата. Клавиши, клавиши, безброй клавиши. В дясно от него, въртящ се кожен, кафяв стол, с облегалка, заемаше свободното място.

- Исусе, но тук няма никой!

- Какво те вълнува? Той е Вселенският компютър, който приема и предава информация по микровълнов път, чрез телепатични импулси. В подсъзнанието на всеки човек лежи микро компютър, който приема и подава информация.

- Ето защо в нас е заложена телепатията?

- Така се свързвате с цялата Вселена, с всички форми на съществуване, но не сте се научили още да разчитате сигнали.

- Ето защо в нас е заложена телепатията?

- Да, в тази компютърна зала, са характеристиките на всички същности. Чрез компютърът може да се набере информацията за всяка. За миналите й слизания на земята. Каква е нейната характеристика, външност и Карма. Колко пъти е слизала и се е качвала. Къде е живяла и кога е напуснала физическото си тяло. Кога се е обличала в нова физическа обвивка и т. н.

Колко се радвам, че Исус ме доведе тук.

- Биологично- физическото  тяло поддържа своя живот  от себе си, а и от това, което е извън него – прекъсва мисълта ми Той. Без храна доставена отвън, то не може да живее. Така и Душата трябва да приема храна чрез знанията и непрекъснато да трупа опит, за да се усъвършенства.

- Горко е на тялото, което престане да поема храна, защото се разрушава и умира. – продължавам аз.

- Разбира се. Когато гледате болен, който не може вече да поема храна, оплаквате го. Но душата му ще живее вечно, ако е постигнала съвършенство.

Слънцето свети над вас, вятърът духа и всеки има своя структура. Знаеш, че никой не може да отдели вятъра от слънцето, както и вашите грехове, примесили се с Душата ви. Но той и те също имат своя структура, затова не могат да се отделят един от друг, докато Творецът не спре този лукав вятър, който пребивава в Душата и тялото ви.

- Учителю, не е ли като птицата, която хвърчи, но няма криле. Така и у човека трябва да има желание да лети към чистотата, безукорността, не изцапан, без пороци и винаги в него да пребивава Доброто? Да намери сили в себе си, да се прибори с греха. Да изкорени от душата си злото, което живее в него!

- Така е. Доброто е духовна храна за Душата. Ако бъдеш послушен ученик и стигнеш до знанията в тази Вселена, ти ще получиш като дар, да влизаш в компютърната зала и да работиш с големия компютър. Така ще разчиташ информацията, идваща от различни части на Вселената и от различни същности.

Инстинктивно поглеждам към компютъра. Виждам образа на татко. Стои пред мен, сякаш е на земята. Но той си отиде от нея отдавна. Милият ми татко! Толкова много го обичам! Той е винаги у дома. Постоянно чувствам неговите вибрации. Понякога минава около мен и имам чувство, че ме гали лек бриз. Вълнува се и страда заедно с мен. Когато съм натъжена, той идва и поставя ръка върху рамото ми. Гали косите ми и чувам думите му: „ Миме, не тъжи! Аз съм винаги около теб. Знай, че много те обичам и ти помагам. Имам много приятели. Тук съм проповедник. Проповядвам Истините на Живота. Не се страхувай! Ние заедно с теб работим за духовното просвещение на всички същности.”

В земният си живот, беше много добър човек. Обичаше хората с цялата си душа и сърце. Помагаше на всички. Никога не се щадеше. Обичаше природата и почти всяка неделя излизаше сред нея. Най-често посещаваше манастира „Свети врач” край село Куклен. В последните години на земния си живот, работеше като църковен настоятел в църквата „Свети Илия”. От малък беше закърмен със силна вяра в Бога. Може би тази вяра му беше помогнала, за да се изгради като добър и силен човек. В къщи беше събрал много духовна литература. Когато почина, намерих една тетрадка. Не знам от къде и кога беше събрал в литературен план живота на Иван Рилски! Реших, че този труд трябва да види бял свят, за да стигне до хората. Посмъртно от брой седми на вестник „Сияние”, година 1993, започнах да го издавам.

Няколко години назад, Исус дойде в моя дом и ми каза:

- Мария, ела с мен, за да те заведа там, където ще получиш знания!

Познатата огнена вълна ме обля. Почувствах силно нервно напрежение и тялото ми започна да вибрира. Появи се лека мъглица пред погледа ми и закръжи  над тялото ми. А сега съм в голямата мраморна зала. Той е зад катедрата, а аз пред нея. Онази, същата, която се появи на Бачковския манастир.

- Трябва да създадеш „Открит университет за Вселенски знания”! В него може да присъства всеки и да слуша свободно знания, свързани с Вселената. Издири и други ученици, на които се предават! Те ще бъдат бъдещите магистри в Новия университет, който ще прерасне в Научна академия. В него ще се изучава Новата наука, която ще носи името – „Орфеизъм”. Това са новите знания по биофизика, астрофизика, биохимия, биогенетика (наука за биологичния генезис). Те ще бъдат признати и основни в Академията. Преподавателите ще се наричат магистри, защото Маг – значи човек всезнаещ и всеможещ, владееш всеобхватните знания. От теб и хората около теб зависи, да бъдат внедрени по-бързо в Живота. За сега се съхраняват в Духовната съкровищница и ти ги преподаваме от книгите на бъдещето. Наука, религия, философия, трябва да бъдат обединени в Нова наука.

Бях развълнувана. „ Дали ще съумея да се справя!” Задачата е много тежка и отговорна.

Исус беше доловил моето вълнение и постави ръка върху рамото ми.

Не се страхувай! Ние ще бъдем винаги до теб! Вече владееш словото и то ще те доближи до хората. Готова си. Ще започнеш от вестника!

- Невероятно, аз и вестник! За него са необходими много средства – възразих аз.

- И средства ще имаш. Реши сама! Времето минаваше. Ставаше ми все по-трудно и по-трудно. От къде да намеря средства? А Учителят настояваше вестника на излезе. Мислих, мислих и не можех да измисля. Един ден ме озари приятно усещане, че намерих правилно решение. От лечебната дейност получавам препитания. Не са големи приходите, но все пак щом е казано, знам, че ще ми помогнат. Моята дейност беше узаконена. Пак той ме накара през 1991 година да създам фирма „Маги и сие,” а по-късно Асоциация, която да се нарича за „Духовно усъвършенстване Орфей и Евридика. Плащам данъци и наеми като всички други, а и съпругът ми Георги е болен, не работи. Двамата ми внука Йордан и Георги живеят при нас, тъй че аз сама се грижа за всички. Два апартамента, един офис на Асоциацията и целебен кабинет, другият моя дом.

Започнах да се замислям за заглавието на вестника. Въпроси, въпроси, без отговори. Поставих задача на всеки член от групата, която беше оформена към Асоциацията, да си помислят за заглавие. Различни предложения, но в крайна сметка не успяхме да решим. Една вечер, в стаята ми, някъде към полунощ, стана горещо. Почувствах присъствие на много същества, които не виждах. Слушах само разпалени гласове. Вечният светилник, Пробуждане, Сияние. Чуваш ли Мария? Избери сама! Ние ти предлагаме заглавието на вестника.

Значи те работят заедно с мен! Колко ги обичам. Моите мили приятели от невидимия фронт. И те държаха вестникът да излезе. На стената се появи ярка светлина. Като на кинолента видях – Светлина, Истина, Яснота, Нравственост, Искреност, Единение. Това беше смисълът на името на вестник „Сияние”. Ясно, че те желаеха, той да носи това име. Благодаря ви! Обещах, че ще излезе. За първите три броя имах главен редактор – писателят Георги Стоянов. Но приходите ми не бяха кой знае колко. Трябваше да реша: да спра вестника или да съкратя бройката главен редактор. Бях на кръстопът. Но той трябваше да съществува! Знам, че е труден за четене, защото иска много разум, за да се запамети всичко от него. В крайна сметка е вестник на Новата наука. Ще дойде времето, когато ще намери своето признание.

Първият брой излезе месец октомври 1992 година, а от първи януари, аз станах и собственик и главен редактор, технически оформител, коректор, репортер и фоторепортер. Изобщо всичко възможно. Работих и в целебния кабинет, провеждах научни срещи, грижех се и за семейството си. Срещах се на живо с много хора.

Ходих в библиотеката и държавен архив. Създадох сътрудничество с Пловдивската митрополия, която участваше с материали в „Библейски кът.” Търсех сътрудници, които да работят доброволно като мен. Може би тази идея беше заложена от Учителя! Да разбере колко хора биха се обрекли в името на Доброто и Истината, в името на Новата наука.

„Дай, за да ти бъде дадено!” „Не търси, за да ти бъде върнато двойно!” И всичко в името на Светлината – духовното просвещение.

Благодарна съм на моите ефирни приятели и Учители, които ми помагат в издирване на материалите. Непрекъснато ме обгръщат с много любов и така захранват цялото ми тяло с жизнена енергия. Моята всеотдайност и любов към хората, ме зареждат десеторно повече. Не знам какво е почивка. Вече не чувствам умора .Когато легна, само тялото ми почива, а умът ми работи. Това дава храна на мозъчните клетки, които са пъргави и жизнени. Такава беше волята на Учителя. Решил беше, че ще се справя. Създадох вестник. Намирам трудности при разпространението му. В повечето случаи го подарявам, за ад стигне до повече хора. Изпадам и в безпаричие, както и много други хора като мен, в този тежък за България момент. Хората са толкова отчаяни, че не желаят да четат и да научават знания. „Сияние” излиза с много мъки и страдания, но светлината заложена в него, пречиства въздуха наоколо. Достатъчно е да попадне в ръцете на някой страдащ и казват, че имал целебна сила. Тя е от Учителя и същностите от невидимият свят, които ми помагат. Той е вестник, в който работят двата свята. Любовта заложена в него е изстрадана. Така тя става още по-силна. „Нищо не остава празно в пространството. Всеки труд се възнаграждава. – казва Исус.

В миг на духовно прозрение, виждам вестник „Сияние” след години. Той обикаля цялата планета. От него хората черпят знания от извора, за да се просветлят духовно. Както казва Исус: „ти си апостолът, който трябва да обходи цялата земя, за да даде духовна храна на стадото Божие”

Знамето вече е дълбоко в земята. То се развява от вятъра, а Слънцето го обгръща в своя спектър – синьо, зелено, оранжево, червено, лилаво-розово жълто и много бяло – символ на духовната чистота.

Поглеждам в бъдещето. Виждам много мъдреци – почти всеки човек, защото Доброто ще възтържествува, а то е тази чистота, която ще измие телата ни. Ще се разкрият духовните ни очи и ще се вижда ясно света такъв, какъвто е, с неговите хиляди обитатели. Защото всеки се ражда духовно чист, но след време греха е този, който затваря духовното ни зрение. Искам да благодаря на моите Учители, за знанията, които ми дават, за уменията, за помощта и най-вече за словото на Истината.

Трудно е да се диша в този свят на атеизъм. Затри се вярата в Доброто. Злият магьосник я отне от земята. Нищо, желанието е наше и ние ще си я върнем! Пренасям се в миналото. На шест години съм. Той застана пред мен – Бащата на Вселената. Научи ме да владея мисловното слово. Да виждам и чувствам с духовните си очи и уши. Караше ме да бъда добра с всички деца. На тридесет години Го видях. Един материализиран образ. Оттогава започнах да пиша стихове, а по-късно и сатира. Изграждах образите на порока чрез перото. Виждах ги такива, каквито бяха. Удивих се как аз тихият човек може да пише така остро Но то идваше дълбоко, от душата ми. Напираше като вулкан и бълваше като огнена лава, която разпръскваше искри. От тази среща, контактите ми станаха ежедневни. Те ми помагаха да виждам много истини и да предричам бъдещи събития. Срещах се и с душите от междинният мир. Там са нашите близки, братя и сестри, които са отишли преди нас и са се отделили от земята. Когато идваха при мен, те споделяха своите грижи и притеснения за своите близки. Някои от тях не бяха свършили работата си докрай и съжаляваха. Молеха се да предам желанията им. Тук те живееха със своите грижи на земята.

Една жена преди да си отиде, не беше оплела чорапите си и молеше дъщеря си, да ги извади от килера, за да ги оплете и носи. Мъж беше се притеснил за зайците и козата си. Поръчваше на сина си да ги гледа добре. Трети не беше довършил мивката в кухнята. Молеше близките си да я довършат и когато пият вода, да го поменуват с добро, молят Бога да им прости греховете.

Една майка беше дошла за сина си, който беше убит. Питаше ме: ”Кой е виновен за смъртта му?” Яви се синът и каза, че той самият е виновен. При разпра с приятеля си, взел ножа от масата и го насочил към него. Приятелят му хванал ръката, но момчето продължило да се противи и да иска да го убие. В един момент, вместо към приятелят, ножа се забил в него. Обвинението паднало върху живия, който нямал никаква вина. „Иди майко при него и му подари моето зеленикаво яке! Нека да го носи и да ми прости за всичко!”

Майката беше разтревожена. Как ще намери приятеля му? Може би в момента той лежи в затвора, след делото, което се гледало в съда.

Покъртителен случай! Една майка искаше да научи за злодеянието на сина си и възмездието.

С това желая да се обърна към господа съдиите: ”Моля ви, имайте милост! Колко невинни души са влезли в затворите! В тежките случаи се допитвайте до хора, които виждат истините! С това не искам да ви заставям да се обръщате към ясновидеца. Ако прецените, че трябва, то моля! Над всичко призовавам към съвест!”

Много от починалите казваха: „Не плачете защото се къпем в река от сълзи!” Всички бяха единодушни: „Нека нашите близки да не носят черно! Та ние да не сме умрели?”

Връщам се в миналото, когато баща ми си замина от земята и тялото му не беше още погребано. Чух гласа му: ”Миме, не искам да носиш черно! В денят на погребението ми, си сложи грим и червило! И никакво плачене!”

Майка ми беше болна от инсулт. Не можа да дойде на погребението. В ритуалната зала не дадох на никой от близките да плачат. Изпълних заръката на татко. Но грим и червило не сложих. Това беше моята последна почит към човека, който най-много обичах. Сега, когато ми се явява често казва: „Кажи на майка ти да не плаче, защото се задушавам!”

Спомням си за един дух, който ми каза: „Нека на земята нашите близки да не носят черно, защото ни отдалечават от тях! Не можем да ги виждаме. Да не тъжат, ние сме добре!”

Едно момче, което беше си отишло след катастрофа, сподели: ”Още имах да живея, но по-добре, защото щях да натрупам повече грехове. Кажи на мама, че тук се чувствам много добре. Нека не забравя и тя да бъде все такава! Доброто ще й помогне, да дойде при мен.”

Много са случаите. Ако започна да пиша, ще излезе цяла книга. В този момент чувам гласа на Исус.

- Мария, Мария, събуди се!

-Та аз не спя Исусе.

- Смърт съществува само в физическото тяло – продължава той. Идва момент, когато частите на машината се изразходват. Настъпва конфликт между плътта, която греши чрез съзнанието и духът, чийто ръководна единица е сърцето. Вече не могат да се понасят и тогава трябва да се разделят.

Тъй като бях изпитала клинична смърт, имам вече опит да излизам от физическото тяло. В този момент, бях тук с ефирното си тяло, докато другото беше на земята. Никой не подозираше, че в момента съм само плът, която се движи. Свикнала съм с изгубването на пулса и изпадане в неземно състояние. Това е излизането. Чувствам голяма тежест върху гърдите си. Дишам тежко. Трудно издържам минаването през гравитационното поле. Най-добре се чувствам, когато левитирам с полета на мисълта, чрез въображението. Виждам села, градове, други страни. Веднъж летях над Буенос Айрес. Бях над пешеходна пътека. Имаше светофари. Хората държаха чадъри. Интересно! Навярно е валяло дъжд, а аз гледайки отгоре, не чувствах нищо. Слязох да тях, но никой не ме забеляза. Отсреща имаше кръгъл площад. И се виждаше двуетажен площад, който беше в движение. В този момент се върнах в тялото си. Беше около 23 часа, а аз лежах върху леглото.

- Разбра ли Мария, че смърт няма? – върна ме към действителността Исус. Бяхме в голямата компютърна зала. Смъртта е моста, по който трябва да минете – единият път в ефирното, а другият в физическото си състояние. Когато преминете в ефирното, информацията ви се изтрива и не помните вече нищо за земния си живот. Превръщате се само в мисъл и чувства. Това е вашата истинска същност. Духът е базата и физическото тяло е матрицата, за неговото усъвършенстване и влизане в нивата. Ниво, значи степен на духовно съвършенство. Те са седем, когато преминете през моста. ПЪРВО – научаване на ОПИТНОСТТА. Това ще рече, че щом излезете от физическото си тяло, вие сте като едно новородено, което е легнало в креватчето си. Затова трябва да се научите първо да се изправяте, а след това да се движите. Всяко ниво има седем стъпала. Това са подразделенията на нивото. Към всяко ниво има стрелка или показалец. Първо стъпало е нулев градус по скалата на Рихтер. Това ще рече, нулев грам знания за отвъдното. То е нивото на научаване на ОПИТНОСТТА. След това трябва да се научите да се движите и да се ориентирате. Това е нивото на ОРИЕНТАЦИЯТА и АДАПТАЦИЯТА. Когато овладеете и това ниво, трябва да се научите да владеете енергията. Това е нивото на МЕДИТАЦИЯТА. Не трябва да я разпръсквате в пространството и когато преминете през препятствията, вратите, трябва да я съхраните. Това е нивото на СЪХРАНЕНИЕТО. Когато сте преминали и овладели тия нива, ще натрупате опит. А колкото едно нещо се повтаря, от него се учите. Така се набира опит. Това е нивото на ОПИТА.

Изкачихте се по тридесет и пет стъпала. Натрупахте знания и опит. Сега можете да станете откриватели, гении, велики учени, писатели, художници. Това е нивото на ГЕНИАЛНОСТТА. Тук е Рая. В него се пеят песнопения, реят се великолепни пейзажи. Чува се разкошна музика.

Ако желаете, можете да се качите на четиридесет и второто стъпало и още седем отгоре. Ще се превърнете в божества, за да се включите във Великата Божествена верига на знанията. Стигнали сте мъдростта, можете да предадете тия знанията учениците си в цялата Вселена. А земята е част от нея

- Значи, стигнем ли до това ниво, няма повече да слизаме на земята? Така ли да разбирам?

- Понякога учителите могат да се материализират на земята, с цел да предават знанията си или за изпълнение на специална задача – продължава Исус.

- Учителю, сега разбирам, че всеки изпълнява дадена мисия на земята. Спомням си едно прекрасно стихотворение на моята колежка, лечителка от град Пазарджик – Виолета Дулчева.

ЛЮБОВ, СКИТНИЦЕ СКРИТА,

от майка омесена пита.

Очаквах те в сърцето ти лудо

ти, всичко градиш и твориш,

ти, просто си чудо.

Очаквах те жива и земна,

ти днес си ни толкоз потребна.

Очаквах те в утро лъчисто,

окъпана с нафор, пречистена.

Очаквах те, скъпа и песенна

в надежда в дните ни есенни.

Обичах те бедна, богата,

в пролет и късен Игнажден.

Очаквах те, да дойдеш в сърцата ни

макар и в друго прераждане.

Любов, ти тука си днеска

и в багри сърцата лъчиста.

Ти стих си и песен, и вопъл, и фреска

ти толкова чиста,

ти толкоз Вселенска.

Усмихвам се неволно и чета посланието. Исус ме гледа отстрани. Неочаквано е до мен. Не разбирам как стана така! Но в духовния свят, всичко е възможно. С полета на мисълта, можеш да отидеш където пожелаеш. Тук всичко е мисъл и чувства. В него не съществува физическа болка. Клиничната смърт, която изживях, показа това. Наблюдавах се отгоре. Лекарите режеха тялото ми, а аз не усещах никаква болка, само едно отвращение от кръвта и разтворените коремни органи. Физическото тяло бе една илюзия, което в този момент ми беше някак далечно и чуждо.

Болестите се развиват само в причинното тяло и като бацил се загнездват във физическото.

Исус прочита мисълта ми и продължава.

- Ако не желаете да овладеете страстите си, ще боледуват коремните органи. При непочитане на родители – кожата. При обида на близки, познати и непознати, боледува жлъчката, а от там и черния дроб.

- А лошите мисли Учителю?

- Те предизвикват заболяване на Щитовидната жлеза. От там невралгията, неврозата и накрая мигрената. Алчността, лъжата и измамата, продължава Исус, води до заболяване на половите органи.

- А когато причиним зло на някого?

- Боледуват дихателните пътища. Който иска да забогатее лесно ще боледуват крайниците. Лъжливите обещания предизвикват заболяване на тазовите органи.

- Исусе, има хора, които непрекъснато лъжат.

- Те ще боледуват от бъбречни заболявания и на пикочните пътища.

- Ние хората сме свикнали да се нагаждаме.

- Да, ако не го овладеете, ще боледуват костите и ставите ви. Лицемерието предизвиква заболяване на ушите, а алчността за власт, кара да боледува сърцето.

- Значи трябва да се научим да мислим правилно – продължавам аз.

- Всичко е въпрос на вашата психика.

- А защо хората имат различен цвят на очите?

- Защото всеки идва на земята от различно ниво и отива в ефира на изграденото, след физическата си смърт. Цветовете на очите са цветовите гами на характера.

Отдавна наблюдавам и сама стигнах до някои отговори. Син цвят притежава човек с космическа мисъл, свободомислещ, но трудно проницаем. Зелен  – творецът, капризен, маниакален. Кафяв – благороден, добър, искрен, будна мисъл, фантазьор.

- А междинните цветове – продължава Исус, синьо-зелен, черно-кафяв говори за непостоянство в характера, отстъпление от позициите и убежденията си. Зодиите също имат отношение към личността. Зодия, значи степен на човешко развитие. А степен е, на какво духовно ниво е стигнал. Месецът и датата на раждане, зависят от неговото завършено ниво от предното превъплъщение. Ако е задържал развитието си, връща се в същото ниво или по-ниско.

- Значи от нас зависи до какво ниво ще стигнем?

- Така е Мария, можете десетки, хиляди пъти да се връщате, докато разберете, че трябва да работите за своето духовно съвършенство, по пътя на знанията и опита!

- Учителю, веднъж ти ми каза: „Използвай всяка минута да опознаеш себе си, за да натрупаш повече знания! Така ще се обогатиш. Ще придобиеш нови опитности, които ще ти помогнат за твоето духовно съвършенство! Тези думи ми въздействаха като уханието на розата. Като разцъфтелият пролетен цвят, от който изпитваш щастие.

В този момент ми се прииска да бъда сред зелената поляна, с разнообразието от цветя. В парка до „Козела”, където се събирахме всяка събота, за да си поговорим до насита за необятната Вселена. Някъде в далечината съзирам образите на Олга,  Наташа,  Лилито, Гошо, Събчо и хиляди измъчени лица на страдащите, които искаха да им помогна. Да знаят колко ги обичам и страдам за тях. Съзирам и измъчени от болка и прегърбени от старост хора. Обещавам, че един ден ще направя нещо за тях. Тръгваме с Исус към вратата, на която е нарисувана картина. Периферията й е обгърната от черупка на яйце. Чудя се : „Защо ли?”

- То е символ на Живота. – прекъсва ме Исус. Всяко начало започва от яйцето.

Истина е. Много често в картините, които рисувам на преден план преобладава яйцето. Наблюдавала съм и картини на мои колеги със сензорни възможности. В тях изпъква също яйцето.

Вратата на залата се отваря както винаги сама и ние влизаме. Какво великолепие от багри! Особено впечатление правят абстрактните картини. Приближавам се до една от тях. Хармония от багри. Тук е Исус – разпнат на кръста. Тайната вечеря преди възкресението. Близо до нея е картината, на която е изобразен старец, седнал върху трикрако столче от неизвестен автор. Вглеждам се. Та това е бащата на Вселената! Мъдрецът, с тялото на Славата. Как е попаднал тук? В моята представа Го виждам седнал върху великолепен престол. Колко е красив и величествен! В очите Му се чете много Любов. Той наблюдава мълчаливо всички картини в залата с много загриженост.

Може би прониква във времето между 1990 – 2000 година, когато Неговият народ беше изпаднал в пълно духовно безразличие. Тогава, когато картините нямаше да имат стойност. Парите ще властват над всичко и дори любовта ще се измерва с пари.

Когато синът убива баща си и брата си заради тях. Когато старците ровят в боклука, за да намерят късче от изхвърлена баничка и да се нахранят. Тогава, когато майките нямат с какво да нахранят свидните си рожби. Когато интелигентният човекът остава без работа и рови в боклуците, за да намери късче хляб и да даде на своето семейство.

Ако в този момент някой се изпречеше на пътя му, той не желаеше подаяние. Предпочиташе да е гладен, но да остане горд .

В ъгъла на залата се вижда кръгла маса от светъл махагон. Върху нея книга. Приближавам, вземам книгата и чета: „ Каталог на всички художници през вековете”.

Те бяха подредени по азбучен ред. Всяко време беше оставило следа. Тук се съхраняваха картините на великите художници. Не бяха забравени ио посредствените. Значи съществува закона на вечната памет, за разлика от физическият мир, където всяко несъществено нещо се забравя. Както казва Учителят: ”Нищо не остава празно в пространството. Тайни не могат да съществуват. Рано или късно всяка лъжа излиза на бял свят.”

- Идеите се дават от духовния мир, а изпълнението от физическия. Двата свята вървят ръка за ръка – продължава Исус. Физическият е отражение на духовния. Физически е, защото вие имате физико-биологично тяло, а често грешите като говорите за материален и антиматериален свят (мир). Всичко в крайна сметка е материя, а материята е енергия.

- Излиза, че Животът е във Вечността? Без начало и без край. Душа в плът и душа извън плът.

- Да и вие сами си градите своя Живот. Вашето физическо тяло е вашия дом. В него обитава духът. Ако в този дом цари уют и хармония, то вашата душа ще живее комфортно т.е. ще й бъде приятно и няма да страда.

- Значи трябва да има хармония между духа и физическото тяло? Да няма противоречия между тях и да живеят в единомислие. Защото всеки орган има своя душа, а всички души обединени, дават общата човешка Душа. Клиничната смърт ми помогна да виждам излъчването на всяка същност и нейната Душа.

- Знаеш ли? – прекъсва мисълта ми Исус. Всеки човек има енергиен двойник около себе си. Той се нарича още информационен, защото носи информацията за неговата същност.

- Тук искам да допълня – продължавам аз. Ние непрекъснато влизаме с информационните си двойници, като приемаме и предаваме един, друг информация за себе си и околните.

- Поначало, човешката същност е била в етерно състояние – мисъл- форма Поставена при определени условия в плоскостта (вид материя) – каквато е вашата, под въздействието на Слънцето (катода) и Луната (анода), гравитацията (магнетизма) и антигравитацията (отблъскването) и закона на трансмутацията (свиване и разширяване на телата при загряване по пътя на еволюцията) развитието и селекцията (отпадането на несъвършените видове), тази първоначална форма се превръща в сгъстена материя (енергия).

- Настъпва време в завръщане към първичното – прекъсвам Исус.

- Това е заложено от Твореца. Върхът ще бъде 2026 година, когато ще дойде Новото учение, изповядващо Доброто – продължава Той. Животът се проявява чрез цикличността. Това ще рече, че когато човешката цивилизация постигне съвършенство, настъпват катаклизми под формата на потопи. Кръгът се затваря и наново се отваря. Човешката същност започва пак от нулата. Идва Новото учение.

- Всичко това се повтаря на 2000 години. Но този път потоп няма да има, защото сълзите на страданието ще погасят огъня. Това ще ви направи по-леки и по-ефирни, и вашата човешка същност, по-точно плътта, ще се разреди. Душата ви е в непрекъснат летеж – ту надолу, ту нагоре.

- Учителю, искам да разбера, правилно ли съм стигнала до истината за седемте висши енергии? Според мен те са Любов, Сила, Вяра, Истина, Чистота, Свобода, Мъдрост.

- Да, това е тайната на Мъдреца, с Тялото на Славата. За да стигнеш до него, трябва да вървиш през тръните и да внимаваш, да не те набодат! А това ще стане чрез Доброто, което е твоята психогенна защита.

Усещам допир на топла длан до бузата си. Виждам розово-лилава мъглица, която ме обгръща. Чувствам се замаяна и изпадам в приятно опиянение.

- Ще дойде времето, когато и ние ще излезем извън материалните си тела и ще търсим връзка с вашия материален свят, който е по-материален от всичко. По-лесно ще ни бъде да излезем от материята, които сами сме си създали и да преминем в ефирното си състояние. Това представлява света на ефира, като вие го наричате – света на духовете.

- Кой си ти?

- Аз съм едно непознато за теб ефирно тяло.

- Името си може ли да кажеш?

- За сега не.

- Тогава кажи ми моля те как се виждате един, друг? В земните си образи ли? Как се познавате? Как осъществявате контакти?

Исках да го изпитам, защото отдавна влизам в света на ефирните тела и този свят ми е познат. Той отговори:

- Не се виждаме в земните си образи, а и вас не виждаме в земната ви същност.

- Как тогава?

- Всеки от нас излъчва различна светлина и вибрации, по които се познаваме. Когато контактуваме, ние излъчваме енергийно- вибрационни сигнали.

- А как се разбирате ?

Словото ни е мисловно. Ние виждаме всяка мисъл на другите, с които създаваме контакт. Придаваме си мисли един друг. Понякога сливаме своята светлина. Това става, когато две души се харесват.

- Също като при нас ли

- Не, никой от вас не познава това чувство. То се нарича екстаз.

Изведнъж прекъсва и продължава:

- Искаш ли да ти кажа как те виждам в момента? Светиш с ярка светлина, но имаш тъмни краски по периферията. Това значи, че трябва да се заредиш. А знаеш ли кое е най- доброто средство за зареждане? Заниманието, което ти създава най-голямо удоволствие.

Наистина в момента се чувствам малко уморена.

- Виждал съм те – продължава той, в група от човешки същности, когато грееш цялата в светилна и я предаваш на другите. Така искаме да те виждаме винаги!

Към нас се приближава друга ефирна същност. По вибрациите го познавам. Това е Кирил Философ. Изпитвам необикновено чувство на удовлетвореност. Значи това било екстазът? Във физическото тяло никога не може да се усети.

Моите ефирни приятели си тръгнаха, а аз чувствам приятно замайване. Навярно Философът беше дошъл да прибере приятеля си, на когото не бях разбрала името му. Почувствах силно напрежение в главата си.

Към мен се приближава ефирно видение в тъмни краски. Навежда се над главата ми и сочи с прозрачната си десница.

- Искам да ти разкрия нещо много важно – започва то. Слушай! Земята е качена на един облак, който има сферична форма.

За малко да се изсмея.

- Ако облакът рече да се наклони, с вас е свършено.

„Значи заплашва!”- мисля си. Ясно, никога не беше слушал за Николай Коперник и Галилео Галилей! Сигурно е чул от някъде, че земята има сферична форма и смята, че ще ми каже нещо интересно.

Беше повярвал, че ще борави с моя ум. Но не е намерил своя аудитория. Нека да ги разправя на начинаещите, щяха да му повярват. При тях психиката е много лабилна и все още не могат да различават истинското от неистинското. Аман от тия лъжеучители и лъжеученици! Седнали и те да проповядват! Не можеха ли да тръгнат по пътя на знанията и проверките, а твърдят, че всичко е истина. Какво да правят непосветените?

Сигурно щяха да им вярват! Инак умеят да убеждават в правотата си. Колко ли много непосветени могат да се увлекат в тяхното лъжеучение? Такъв е Животът. Лъганият си е лъган, битият си е бит.

Пред очите ми силуетът се стопява и изчезна, като се стопи.

Преди няколко години ме помолиха в  местния вестник да задам въпроси на моите приятели от невидимият фронт. Един следобед към 15 часа, реших да ги потърся. Чух познат глас: „Вземи химикалка и пиши!” Подготвих се и седнах. Ръката ми започна сама да пише. „Ние знаем предварително твоите въпроси. Искаш да ти отговорим, за да ги дадеш на вестника. Ние сме единодушни. Позволяваме ти! Питай!”

- В какво намирате смисъла на съществуването си? – започвам аз.

- В идеите, които влагаме и осъществяваме чрез вас, материята от плът и дух.

- Категорията време съществува ли както при нас?

- Не, ние имаме само пространствено време, което ще рече, че един миг, значи двадесет пространствени минути. А една такава минута е равна на двадесет и четири часа.

- Какво конкретно правите?

- Работим успешно за нашето духовно усъвършенстване.

- Къде се движите? На какво се крепите?

- В пространството, което вие не виждате с физическите си очи. Ние нямаме нужда да се крепим, защото сме ефирни същности и можем да седим навсякъде.

- Имате ли утро, обед, вечер? Спите ли? Почивате ли си?

- За нас утрото е като пладнето, обеда като здрача, а вечерта като мрака.

Моите учители бяха решили да ме включат в тяхната верига, за да ме наблюдават и учат. Спомням си разговора с един от тях, който се нарече Вута Хунда. Това име нищо не ми говореше. Приближи се до мен тихо и видях едно видение, което излъчваше сигнали със спектъра на слънцето. Започна да говори на непознат език. Помолих го за преводач. Също тъй неусетно до нас се приближи друго видение подобно на овална топка, което излъчваше оранжева светлина. Разговорът беше следния:

-Ана хунда плъйс (Слушай!)

-Мата вута Маги (Ти си вече Маги).

- Саму тати ва  (Която ще може много).

- Уоу май ву ту (Не се страхувай!)

- Ну ву ту (Аз съм до теб).

- Суту вута бу (Ще ти помагам).

- Вута Хунда, а (Аз съм Вута Хунда)

- Маги воу (Виш Маг)

- Вий Маг (Велик Маг).

- Оу маги (На маите).

- Ата мата ву (Ето моя език).

- Тути бути ву (Ти го пишеш)

- Ще ти помагам Маги! Чух в превод.

Така завърши разговорът ми с Вута Хунда. Но той не ме забравя. Когато имам нужда, сам идва тихичко при мен. Чувствам присъствието му, силата и високата етичност. Той е първият ми Учител, който ме научи да оперирам  с мисъл и ръце. Участвува при безкръвните операции. Има моменти, когато изпадам в безсилие в лечението. Тогава ме подкрепя и всичко олеква. В момента пиша книгата и чувствам присъствието му. Става ми много топло. Ръката, която поставя върху раменете ми, ме изгаря… Ушите ми пламват.

Обичам те Учителю. Знам, че ти си винаги до мен.

- Всяко нещо преминава през твоето съзнание – прекъсва мисълта ми Исус. Ти трябва да имаш знания за Вселената! Което не знаеш, учи! Пътят е този. В съзнанието ти не трябва да има застой! Колкото повече работи, то възпроизвежда все нови и нови клетки, а старите отпадат. Така умът ти ще бъде пъргав, без признаци на стареене. Няма да настъпват склеротични изменения на клетките, което води до бързото им атрофично изменение (умиране). Един орган бъде ли в покой, не могат да протичат правилно обменни процеси в него, а в клетките му достатъчно жизнена енергия и това води до тяхното изразходване. Ето ти причина за раковите заболявания.

- Исусе,  защо толкова често хората се оплакват от главоболие?- прекъсвам го аз.

- Защото около вас е пренаселено с чужда енергия. Тя идва от натровената ви атмосфера – едно. От вашите нечисти мисли – две и трето от вашите ръце.

Ето къде бил секретът! От главите връз главите ни.

- Вие нямате въздух да дишате. Творецът ви дава Разума, за да творите чрез своите ръце. Но едно не ви е дал – интелекта, вие сами да си го изградите. Да не чакате наготово. Това зависи от вашето желание. Което също не е от него. То се ръководи от Доброто и злото, които е изпратил на земята. За изграждане на интелекта, винаги можете да го потърсите.

Тук разговорът прекъсва. Спомням си един следобед, между 15 и 15,15 часа. Беше връзката ми с Николай Коперник. Приготвих си както винаги тефтерчето и химикала, не исках да закъснявам. Ръката ми започна сама да се движи. Почувствах познатите вибрации – лилаво- розови сигнали. Започнах първа.

- Учителю, съществува ли при вас понятието Правда и неправда? Завист и взаимопомощ? Желание да изпъкнеш пред някого?

- Не, ние сме образ и подобие Божие. При нас няма друг закон, освен Божият. Преди всичко Любов, която се превръща в пълно щастие. Ние се сливаме с това щастие и тогава се чувстваме близо до Бога. Взаимопомощ е основната единица на нашето съществуване. Тя ни помага, за да се ориентираме към отсрещния брат или сестра, и да влезем в неговото ниво.

- Как се поставят интелектуалците от не интелектуалците, взаимоотношенията между тях?

- Такива няма. Има само висши и нисши духове. Тук няма пръст какъв си бил на земята, а какво духовно ниво си постигнал. За Бог всички са еднакви. Ако иска всеки да навлезе в по-високо ниво, трябва да се учи още от земята, а тук да продължи.

- Имате ли мечти, радости, неволи? Скучаете ли понякога? Вярвате ли, очаквате ли нещо хубаво и красиво? Имате ли препятствия и трудности, и как ги преодолявате?

- Ние притежаваме всички чувства, без да изпитваме физическа болка. При нас всичко е хубаво и красиво, дори, и да страдаме за нашите близки. За нас препятствията са в началото, докато преминем през първото ниво – нивото на научаване на опитността. После няма проблеми. Можем да преминаваме през всички прегради.

- Спите ли? Почивате ли си?

- Чувството за сън не ни е познато. Ние си почиваме, когато не работим.

- Можете ли да кажете, че живеете и сте намерили царството на справедливостта и истината?

- Тук всичко е справедливост и истина. Всичко е царство на справедливият Бог. Той е Любов.

- Възможни ли са близки, интимни връзки при вас? В какво се изразяват?

- Всички връзки са интимни между една и много души. Прекрасни са чувствата между две същности, които се обичат. На почит са ефирните енергии. Те излъчват Любов и карат да се влиза в екстазна връзка с тях. Вие не знаете какво е екстаз! Съвършено чувство на щастие.

- А защо почерците ви при писане са еднакви?

- Защото Бог е един и почеркът му е един. Ние сме образ и подобие Божие. Тъй като сме души, извън физическото тяло.

Контактът с Николай Коперник се реализира за 15 минути и той си тръгна така като беше дошъл. Когато за първи път се запознахме и започнахме да контактуваме, той ми каза:

- Ако желаеш да контактуваш с мен, на твое разположение съм  всеки ден между 15 и 15,15 часа земно време. Питай каквото те интересува! Според моите знания, ще бъде и отговора.

- Мария, не пришпорвай времето – прекъсна мисълта ми Исус.

То си тече и за всяко нещо си има място в пространството. Това огромно пространство от енергия – енергията на Великия Бог. Той е извора. Черпи от този извор! Излизай сред природата! Тя ще ти даде всичко. Там е ключа на загадката. Работи честно и самоотвержено! Ти ще отключиш първа тази загадка. Работи честно и самоотвержено! Не  губи времето си за ненужни неща! Те не ти трябват! Влагай умение и такт във всяко начинание! Бъди истинна и добра! Не влагай двусмислие в думите си! Дели всичко с братята и сестрите си! Тежко е времето за теб и другите. Вие трябва да оцелеете, защото смърт грози вашата планета! Тръгнете по пътя на истината! Каква е тази лъжлива надпревара? Бъдете благоразумни! Не влагайте нищо излишно във вашите помисли! Колко ви е нужно – много малко. Вървете по пътя на Доброто! Помагайте си един друг и се обичайте, като Господ- Бог ви обича! Обичайте децата си! Не ги оставяйте и се грижете за тях! Те са истината, която ще освети сърцата ви. Те са бъдещата енергия. Те са новата раса. Проследете това, което притежават

- Можете да се поучите от тях и техният разум, защото Нашият милостив Бог, е милостив към вас.

- Всяко време си има своя характерна черта – продължавам аз. Ние трябва винаги да търсим чертата на своето обновление! Това става чрез идеите, по пътя на знанието и опита. Да вземаме решения и да търсим най-верният отговор на задачите, които ще решаваме постоянно. Това са задачите на времето, в което живеем. Трябва да отделяме част от това време за размисъл, което ще рече, да даваме равносметка на своите деяния. Да търсим извора на знанията и истината, най-верният път, по който трябва да тръгнем. За да постигнем онова висше съвършенство,  а то е чрез достигане на висшето съзнание (във всяко нещо да влагаме разум). Така ще стигнем до онова висше царство, което се нарича Мъдрост.

Замислям се. Така ще полетим с полета на звездите и ще се приобщим към всички души, които са стигнали преди нас този връх. Ще се възкачим на него и ще викнем с пълен глас: Хора, чуйте ни! Ние ви зовем. Тръгнете след нас! Елате в царството на Светлината, в царството на планетата Орион!

Все още сме в залата с картините. Напоследък рисувам изключително много. Често си мисля: „Не съм художник, а моите абстрактни картини имат свой сюжети! Как става това?” Обичам да ходя на изложби, но да рисувам. О, чудо! Пресата и телевизията показват картини, чийто художници твърдят, че били рисували под ръководството на извънземни. Реших един ден да опитам и аз. Взех рисувателен лист и химикал, за да пробвам. Ръката ми сама рисуваше. Нямах чувство, че някой я направлява. Беше страхотен хаос. Отчаях се. От мен художник няма да стане. Изведнъж нещо ме боцна в главата: „Вложи въображение мила!” Ето къде било разковничето, а аз го търся къде ли не! Звезди,  много звезди. Стена и две ръце пред нея. Близо до тях ключа Сол. Какво ли означава всичко това? И чух гласа на Учителя – тих, приятелски.

- Ти нарисува своята картина, чрез собственото си въображение. То е заложено във всеки от вас, само трябва да го развие. Всяка душа във физическото си тяло притежава голямо въображение и ако го развие, може да стане голям художник. Вие притежавате арсенал от възможности и сте като едно малко божество. Но тъй като не умеете да ги оползотворите, ще живеете във вечен мрак. Пътят е на самонаблюдението, самоизучаването  и самоопознаването.

След многото картини, желанието ми да рисувам, започна да намалява. Проявих интерес да узная как става, как рисувам? Започнах да се самонаблюдавам. Разбрах, че рисувам сама, без ничие въздействие. Желанието ми да създам картина, кара ръката ми сама да рисува, а въображението я създава.

Преди известно време Исус дойде в стаята ми и ме накара да отворя библията и да напиша това, което ще прочета. Започнах да приписвам текста. Ръката ми сякаш не се движеше. Учителят предаваше част от своята енергия. Имах чувство, че не съм на земята. Текстът започваше така:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бог.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, които ви хулят  и изгонят, и кажат против вас лъжовно, каквато и да е лоша дума заради Мен

 

Радвайте се и се веселете, защото е волята ви на небесата: тъй били гонени и пророците, които бяха при вас.

Вие сте солта  на земята. Но ако солта изгуби силата, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света.

До тук спях. Учителят ме погледна и продължи:

- Пиши, пиши и се труди, както Бог се е трудил да сътвори света за шест дни и на седмия да почива! Това е отдих на телата и празник на душата. Тогава трябва да ходите сред природата, за да се очистите от мръсотията на телата си! Това е най-голямата радост на Душата.

- Ще послушам съвета ти, Учителю!

Той отпрати сноп от жълта светлина към мен.

- Това е Моята енергия от Любов, Мария. Давай я на хората!

Разговорът приключи и той си тръгна, както беше дошъл. А сега пак сме заедно. Чувствам присъствието Му. Тръгваме към една картина. Красива жена, с големи, изразителни очи ни гледа от нея. Познах я. Не мога да сбъркам никога „Мадоната” на Леонардо. В лявата половина на залата са наредени картини. Върху дървена рамка на рафта, се вижда табелка „Лувърът”, а малко по-долу „Ленинградската галерия”. Картините потъват в тайнствен мрак, както тайнствени да нас са времената, когато бяха известни. Картини, картини. Има и от неизвестни художници. Останали като памет през вековете. Багрите им ме омайват и главата ми започва да се върти. Хващам Исус за ръката и го водя към вратата. Излизаме и тя се затваря зад нас. Искам да си почина. Чрез мисъл-форма се появява пейка и ние сядаме.

- Задала ли си въпроса, какво значи чист Живот? – пита Исус.

 

Този път ме завари неподготвена.

- Според мен е чистота на мисълта и намеренията. Всички функции на тялото, които са естествени, не могат да се разглеждат нечисти, а само излишното в тях става вредно, разрушимо.

- Напредваш момичето ми, напредваш! – потупа ме Той по рамото.

- Има и един Живот, който води към онова съвършенство, към което трябва да се стреми всяка душа, Учителю. Това е пътят на Доброто, за да служиш на много хора. Да бъдеш приятел и добър другар на страдащите, утеха на молещите, извор на словото, което кара всяка душа да се заслуша и замисли.

- Словото е онзи чист извор – продължава Той, което измива нечистото от тялото и мисълта. То зарежда с енергия, от която имате нужда. Но истинското, което сияе и създава ореол около себе си. Ореол, от оная вечна светлина, която свети като огромно Слънце и стопля цялата природа. Пред него може да се преклони всяка живинка. Когато останеш сама със себе си, потърси го! То ще дойде при теб и ще освети сърцето ти. Ще те изведе от непроходимия лес и ще ти покаже верния път. Към словото на истината се стреми! Сияйна звезда, която свети на пътя ти и те кара да бъдеш добра към всички. Пред теб ще бъде сиянието, което ще те освети в този труден път. Можеш да го постигнеш с много знания и умения. То ще ти отвори вратата, за да влезеш в сърцата на другите.

Пак се връщам в годините назад. Учителят ми казваше, че трябва да започна да помагам на другите хора. Та коя съм аз? Имам ли право на това? Само Исус е лекувал. Бях скептично настроена спрямо себе си. Може би не заслужавам! Дали съм истинна? Страхувам се от себе си и хората, да не ме нарекат лъжкиня. Как така става, че виждам органите! Как се потвърждават диагнозите ми?! Въпроси, въпроси, на които не можех да отговора. Започнах да уча. Медицинското ми образование като акушерка ми помогна да систематизирам нещата. Започнах да доказвам на себе си, за самата себе си. Учех прилежно. Изучих основно вегетативната и централна нервна система, жлезите с вътрешна секреция, симптоматика на заболяванията и всичко друго, което ми беше необходимо. Налагаше се да правя справки по физика и химия, астрология и астрономия. Да изучавам световният опит на нетрадиционната медицина. Опита по радиестезия, психология на характерите и психоанализа. За мен беше необходимо да докажа, какво правя и имам ли право да го правя. Разбрах, че работя с някаква енергия, за която бях чувала много неща. Някой казваха, че е вредна, други, че не трябва да се работи безразборно с нея и какво ли не още. Говореше се, че е биоенергия. И така, започна началото.

Исус се усмихна.

- Учителю благодаря ти за всичко! Много знания ми даде, но никога наготово. Само ме насочваше и оставаше сама да работя. Цели дни и нощи, за да стигна до много истини.

- И какво откри, Мария?

- Че енергията, с която работя е мисловна, като се нарича – псиенергия.  Но, за да я използва човекът лечител, трябва да е с висока етика и морал. Да прави добро от Любов, защото Любовта е една от най-висшите енергии, които правят чудеса. Тя не може да напакости на никой! Само тогава когато лечителят има лоши помисли и дела. Защото всяка нечиста мисъл и лошо деяние съдържа голямо количество токсична енергия, която по пътя на кръвта се настанява в клетките на страдащия и от там може да предизвика голямо увреждане на болния орган. През периода на лечението, болката може временно да затихне, но след време, тя ще се появи наново. Без знание и без добродетел, лечителят няма право да лекува. Той трябва да бъде еталон на подражание, по отношение на моралните и духовни качества. Да умее да владее себе си, чрез самоконтрол и самодисциплина.

- Бъди винаги добра, истинна и с чиста мисъл, Мария! Давай истинска Любов на хората! Помагай на бедните и нещастни люде! Търси ме винаги в трудните моменти! Ще ти помагам!

- Дай, за да ти бъде дадено! Нали така пише в библията, Учителю? Извинявам се, че се повтарям! Ще бъдеш възнаградена двойно.

Поглеждам го и Той се усмихва. Изпраща една мисъл- форма- аленочервена роза и я подава в ръцете ми.

- Розата е символ на силата, любовта, майчинството и красотата. Това е розата на Богородица.

Ето защо, толкова често виждам образа на Светата Майка, а и в някой картини държи роза в ръката си. Допирам я до носа си и вдъхвам. Нейното ухание ме опиянява и в този миг си спомням за майка си. Каква силна жена! Голямата любов към баща ми я беше накарала да отиде на фронта. Доброволка в Отечествената война – боец. Участвала във втората фаза – край Драва. В Унгария при село Бубоча, ме е заченала. „Не се страхувай! – и казал командирът й Чочоолу. Ако се роди бебето, ще го повием и ще воюва заедно с нас!

След завършване на войната, тя била наградена с орден за храброст заради заслуги в боя. Била в първите редици заедно с мъжете. Но моят късмет бил в България, в град Казанлък. Едно необикновено раждане. Докато извикат старата акушерка, аз съм се появила на бял свят. До майка ми била свекърва й – Мария, сега между починалите. Да бъдат простени греховете й, че споменавам името й.

- Късай ризката! – били думите на майка ми. Сама не разбрала, как й е дошло на ум, да произнесе тия думи.

Разбра се, че съм се родила с ризка. Казват, че който се роди с нея, бил определен за голямо дело.

Девет месеца по-късно, през един зимен ден, майка ми возила дърва с каруца, заедно с мен. За миг воловете, които дърпали колата се подплашили, не се знаело от какво. Тя се уплашила и не усетила, как ме е изпуснала на земята. По някакво чудо, воловете направили завой около мен и аз съм останала жива.

„Отиде ми детето! – помислила си тя. Скочила и ме вдигнала в ръцете си, и поставила ухо върху гърдите ми. „Живичко е.” – гласно произнесла тя.

Спомням си пак за татко. На 5 юни 1991 година си отиде от този свят. Прекланям се пред светлата му памет и трудолюбие!

Връщам се към действителността. С Исус сме в съкровищницата. Тъжно ми е. За малко да заплача. Той ме поглежда и казва:

- Такъв е  Животът във Вечността. Не тъжи! Вие някога пак ще се срещнете, а може да не е като баща и дъщеря. Както е писано в Кармата ти.

Поглеждам Го.

- Учителю, задължително ли е Душата да се връща в рода, от който е дошла?

- Не, Мария. Нейният генетичен код е Кармата. Душата може да се всели в мъжко и в женско тяло. Да се върне в същото семейство, а ако желае да се усъвършенства, може да попадне в друга среда и в друго пространство. Всички опитности, които е придобил в предното си превъплъщение, тя ги доразвива във всяко ново влизане в физическо тяло.

Замислям се. Много пъти съм се питала: „От къде владея радиестезията, висшата концентрация, медитацията, без да съм ги учила някъде. В един момент осъзнавам. Ето каква била истината! Та моята Душа е владеела тия опитности от предните си превъплъщения! Учителят никога не говори – прераждане. Владея и висша опитност – реинкарнация (регресия), което ще рече, влизане в предни превъплъщения на Душата.

Често, когато идват в кабинета ми хора, влизам в ниво, т. е. казвам им какви са били, кога са живели, в какво тяло са влизали.

Един ден дойде една майка и плаче: Дъщеря ми е много жестока. Не желае да се храни с храна, приготвена от мен. Ходи в съседите сама да си я приготвя. Много е конфликтна. Стана ми жал за бедната жена. Виждам образа на мъж, живял в Франция през инквизицията. Облечен в черна, широка роба и качулка с маска. Върху дървен пън, поставена глава и коленичил човек. Великият инквизитор спуска гилотината и главата е повалена на земята.

Жената ми даде снимка на дъщеря си. Същият профил, леко прегърбен нос. Беше идентично  с образа на инквизитора. Ето защо е толкова жестока! Та майка й беше една от жертвите.

Косата ми настръхна. Не исках да мисля повече за този случай. Но времената са били такива. Те са останали като памет в компютъра на тази Душа. А майката искаше съвет от мен, как да постъпи с дъщеря си. Казах й, че трябва да я приеме такава, каквато е. Тя не може да се промени, защото Кармата й е такава. Сама трябва да осъзнае и ако желае, може да работи за промяна. Жестоки времена, жестоки нрави. Такъв е бил животът. Дано повече злото не се връща!

Исус ме поглежда. Очите му са натъжени.

- Мария, Мария, злото винаги е съществувало. Не може без него. То е показател за вашето духовно съвършенство. Ако има само добро, вашият живот би бил немислим. Какви амбиции щяхте да имате? За какво щяхте да се борите? Войните пречистват въздуха. Те премахват до известна степен злото. Но душите на починалите много скоро се връщат, за да работят наново. Те трябва да осъзнаят какво зло са извършили!

- А защо загиват толкова беззащитни старци и деца по време на война?

- Старците са изживели своето време и са натрупали много грехове, а войната изкупува тия грехове. Те сами искат да загинат. А колкото до децата, има цикличност. Една душа преминава през седем цикъла на физическа смърт – бебешка и детска, пубертет, ранна младост, късна младост, междинен (менархе  или климакс за жените), зрялост и мъдрост. Ако душата се осъзнае и тръгне по пътя на съвършенството през някой от периодите или намери учителят, който да й посочи пътя, тя може да прескочи периода  и да преживее смъртта чак през мъдростта.

- Тук малко не ми става ясно. Може ли да ми обясниш по-точно.

- Ами представи си, че починеш през ранна младост! Искам преди това да ти обясня за циклите. Всеки цикъл има десет години. Детска възраст, която включва и бебешка, е до 10 години. От 10 до 20 е пубертет. От 20 до 30 е ранна младост. От 30 до 40 е късна младост. От 40 до 50 е междинен. От 50 до 60 е зрялост. Над 60 е мъдрост. Символът на всеки цикъл е една осмица. Цял един живот е седем осмици, вплели ръце една в друга в кръшна, българска ръченица. Както казах един от природните закони -  8888888.

Сега ми стана ясно, че има стъпала на смъртта в физическото тяло. Ако стигне човек в периода на мъдростта до съвършенството, може да живее много над определената възраст, както живеят Тибетските монаси или Адептите от Агарта (подземната страна на Мъдреците в Хималаите). Връзката с тях  е подземният тунел в Родопите. През вратата на храма на Светлината на Джендем тепе, може да се влезе в тунела и да се стигне до страната Агарта. Градът на деветте хълма, градът на деветте Божии лъча. Градът, който има най-много хора със сензорни възможности.

- Наистина Исусе, никой до сега не се е запитал защо в град Пловдив са тези хълмове?

- Защото тук е Божествената деветорка. Тук е започнало началото. Део булгари, значи Бог на българите. Део е Бог.

Родос е богът на Родопа планина, почитан от древните траки и още едно по-съвършено тракийско племе – кендриси. Кендрос, значи светлина. Племе, което стигнало своето съвършенство, доближило се до Светлината, изградило един храм на своя Бог – Аполон Кендрйски, почитан от древните римляни и гърци, които са истинските булгари. Започнала от прототраки и завършила  до кендриси. Тракийската култура станала водеща по цялата земя. Древен и нов Йерусалим.

Видях го с очите си. Исус се качва по хълма на Светлината, облян в светлина. Той слиза в долината, за да възвести своето царство на Истината и Справедливостта. Идва денят на Неговото царство. Времето или епохата на Блаженството, когато всички души ще владеят седемте висши енергии и всичко ще бъде царство на справедливият Бог. Душите ще се обичат и ще говорят езика на Део булгари – езикът на Бога.

Преди няколко години Учителят дойде при мен и ме накара да взема химикал и да  пиша: „Аз съм Христос – започна Той. Представител и обединител на земните държави. Настъпи времето на огненият меч. Обърнете моята буква „Х”. Това е Вярата и двата меча – вечната борбата между Доброто и злото. Времето на борбата е за оцеляване на Вярата. Борбата между Христа и Антихриста. Огън и жупел, гръм и трясък. Кой ще оцелее? Зависи от вас самите. Колкото повече се сплотявате и вярвате в Доброто, толкова редиците на Христа ще се увеличат. Сами разсъждавайте – мир или война, огън или вода? Борете се да оцелеете! Нима искате огнената лава да залее цялата земя? Мир вам чеда мои! Искам да ви помогна, но това ще стане чрез вас. От сърцето ми капят капки кръв. Планетата Земя има силни и твърди жители, жадни за Живот. Чрез тях е спасението. Приобщете се към тях! Скоро ще пожънете жътвата. Хлябът е ваш.

Побързайте! Вие сте много гладни за словото Божие, а апостолите, които съм изпратил, го владеят. Те вече са готови. Тръгнете след тях!”

22.03.1993 година

- Мария, изведе ме из размисъл Исус. Трябва да притежаваш словото на Разума! Защото има още едно слово, словото на лъжеучителя. Чрез него могат да ти кажат лъжливи истини и ти ако си на ниско ниво, можеш да му повярваш. След като те овладее, ще ти устройва лъжливи капани и ще те поставя в прелестни ситуации, за да му повярваш. Когато станеш негов слуга, ще действа чрез съзнанието ти. Чрез теб ще настройва съзнанието на другите. Но той не притежава Тялото на Славата.

Проверявай всяко нещо! Подлагай на изпитание всяка дума на лъжеучителя. Пази си от него! Той е по-силен, но ти бъди по-силна! Търси истинският учител!

Пейката, която беше изградена чрез мисъл-форма, се стопи. Ние тръгнахме по коридора. Стъпките ми кънтят по мраморният под. В момента е полунощ – земно време. Физическото ми тяло е в леглото, а аз заедно с Исус обикалям огромната духовна съкровищница. Отварям очи. В спалнята съм. Дишам трудно, но пулсът ми го няма. Само внукът ми Георги диша равномерно и спокойно, като от време на време леко похърква. Приятно, детско хъркане. То дори не дразни. Докато в съседната стая, се чува грохот на земни пластове. Всеки момент огнена лава може да изскочи из устата на вулкан, който бълва този звук – съпругът ми Георги. Той спеше дълбоко и в този момент не подозираше, че аз не бях на земята. Другият ми внук Йордан, също леко похъркваше в съседната стая, в леглото на дядо си. Затварям очи наново. Пак съм в съкровищницата. Исус поставя ръка върху рамото ми и шепне нещо. Само чувам:

- Вече сме вътре.

Огромен човешки скелет стои върху дървена маса от тъмен махагон. До него атлас, на който се виждат човешките органи. Малко в страни се вижда фантом на човек. Исус се доближава до мен и включва някакъв щепсел  към стената. Лампичките светват последователно – бяло, жълто, синьо, зелено, оранжево, зелено, лилаво- розово.псн9

- Учителю, какво е това?

- Това са енергийните центрове. Първият е сексуалния – дава информация за половите органи. Вторият е коремният – дава информация за червата и коремната аорта. Третият се нарича Слънчев сплит или диафрагмален. Той е там, където е върха на хрущяла. Между него са ребрените дъги. Те са по две – лява и дясна и отговорят на дясната – на физическото тяло, а лявата на ефирното тяло. Двете са съединени чрез огледалото, в което се оглеждат непрекъснато. Това е костта, която свързва ребрата. Тя е ефирна, лека, хрущялна, защото е огледална.

Изненадана съм. Никога не съм се замисляла, защо съществува двете половинки!

- Слънчевият сплит взема информация за стомаха, панкреаса, черният дроб и жлъчката, а също и двата бъбрека. Следващият център е сърдечният. Той се намира на нивото на долния ръб на сърцето и дава информация за гръдната аорта, сърцето, белите дробове и трахеята (дихателната тръба).

- Следващият е чувственият – продължавам аз. Той се намира в основата на врата, там, където е ямката и дава информация за Щитовидната жлеза, Хипофизата и всички вратни органи, вени, артерии и нервни окончания плюс тонзилите (сливиците).

Исус ме поглежда и се усмихва.

- Тук е Центъра на ума – компютърът, а също и  сигналната система.

- Тук е Центърът на мисълта – продължавам аз.

- Сигурен съм, че си научила всичко, което ти предадох за този център – под голямата фонтанела. При малките бебета, тя е отворена, защото срещата им с цялата Вселена и Космос е директна. След първата година се затваря и връзката постепенно се заличава, а тя е връзка с ефирният мир. До седем години, детето все още не познава греха и то помни, какво е било в предното си превъплъщени

Спомних си, когато моят внук беше на шест години. Постоянно говореше невероятни неща. Един ден се заслушах. Той разказваше, че някога бил жена, която живеела в Унгария. През 1963 година била състезателка на коли. Когато се спускала с колата си от голяма височина, изведнъж върху нея налетяла друга кола. Те се преобърнали. Станал пожар и той т. е. тя, загинала в колата. Друг път бил състезател по вдигане на тежести. Годината не упоменаваше. Щангата паднала върху него по време на състезание и той починал. Тогава не вярвах. Сега разбирам, че децата в ранната възраст изпадат в регресия, т. е. чрез отворения си духовен канал, виждат предните си превъплъщения.

- Да, Мария, разбрала си истината.

Интересно, говорим за регресия, а аз си спомням за един мой фейлетон, който характеризира нашето време.

„Разбира се, че се чувствам добре. Тичам тук, тичам там. Тренирам комплексно – спортно ходене и крос. От дългото стоене на опашките по магазините, краката ми се превърнаха в стандартни пружини, готови всеки момент да се изстрелят на опашката на някой автобус. Тъй, че няма грешка в това.

Тренирам и тенис. Но тенис-корт сама си направих. Ще ме попитате как? Ами, че това е най- лесно. Опъваш мрежата по средата на всекидневната и мяташ топчето ту на едната, ту на другата страна. Тъй, че вместо да ходиш да се молиш на този, на онзи  и да даваш парите си дето ги имаш в излишък, преминаваш на собствено задоволяване на страстите си.

А, бе, тенисът бил голяма работа! Така въртиш бухалките, че и мъжът ти ако много знае, може да полети вместо топчето. Изобщо тенисът ми създава голяма радост. Тренирам с котката в къщи. Тя ме зарежда с повече енергия. В момента е рефер и противников играч. Стои до мен и ме наблюдава. Щом изпусна топчето, хвърля се и пада такава борба, че не се знай кой ще победи. А да нали съм по-опитен играч, го хващам и запращам в мрежата. Така е в тениса. Побеждава по-силният. Не искам да се хваля, но бягането и тенисът усъвършенстват моето атлетическо телосложение. А и водата ме закалява и бетонира. Хлорната вар бетонира зъбите и гърлото ми, и май ще се наложи да взема длетото, за да поизчукам и изкъртя плаките от тях, които са се образували с години. Виж, ако тръгнат по бъбреците, още по-добре! Няма да пия хисарска вода. Хлорната вар ще ги дезинфекцира. Ето защо, ще пия само натурална вода. Ще пия и ще се наслаждавам от приятния и вкус.

Ей, чакай, чакай, май забравих нещо! Ах, да, дето бягам за здраве, се превърнах в силна личност. Ако някой извънземен ме погледне, ще види моята прозрачност, в която само червеното циркулира. А мен така ме е подхванал планинският вятър, че дърпа яката на нестандартната ми блузка. Да не би да съм виновна, че е толкова скъпа, хем и вносна, па и шевовете и пред куп за грош. Така е… Но кой да му мисли толкова? Ще я оставя в гардероба, за по-черни дни. Най- добре е да облека старата си блузка, оная, дето остана от баба ми, та да не мисля, че тегелите и криви, конците висят.

Тогава ще тичам за здраве, след минаващият автобус, който нарочно не спира.

Тук сe замислям. В какъв век живеем? Във времето на роботи без мисъл. Правим всичко механично. Дори и мисълта ни е механична. Манипулирани сме отвънка. Манипулирани сме отвътре. Насаждат ни се чужди мисли.

А ние влагаме рядко собствени. Идват ни непрекъснато идеи, но не можем да ги реализираме, защото мисълта ни е на много ниско ниво. Може би ако мислим правилно и с добро, нямаше да цари порока, изразен чрез греха, а всичко щеше да ухае на акация. В душата ни щеше да цари хармония  и радост за утрешният ден.

Върху времето се замислям. Върху нашето време. Може би трябва да спрем тази надпревара!… Надпревара на някой над някого и нещо.

- Покоят е една висша част от вашето съзнание – прекъсва мисълта ми Исус. Не покоят в обикновения смисъл на думата, а покоя на вашия дом. Той е вашето тяло. Вие го градите всеки ден, но трябва да внимавате! Той се гради бавно и търпеливо, за да има хармония в него. Преди всичко живата етика, съчетана с психическите ви възможности. Вашият дом трябва да бъде съвършен. Какво направихте от своя дом? Дом, в който цари хаос и безредие. Опитайте се да въдворите ред, за да цари уют! А там, където има уют, най-добре се живее…

Край на първа част