Category Archives: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА

СВАТБА КАТО В ПРИКАЗКИТЕ В АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР!

 ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРИ ОМЪЖИ ДЪЩЕРЯ СИ!

СВАТБА КАТО В ПРИКАЗКИТЕ В АНТИЧНИЯ ТЕАТЪР! ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРИ ОМЪЖИ ДЪЩЕРЯ СИ!

Световноизвестният режисьор и сценарист Тед Кочев организира традиционна българска сватба за дъщеря си Александра.

 

Тракийска сватба на дъщеря си Александра направи световният режисьор и сценарист Тед Кочеф в Пловдив.

Ритуалът се състоя навръх Голяма Богородица на сцената на Античния театър. Събитието протече при голяма дискретност.
 
„Изрично помолиха да не се разгласява“, признаха пред „24 часа“ от управление „Старинен Пловдив“. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч, за което Кочеф платил 1200 лева.

150-те гости били разположени на сцената. Целият ансамбъл „Тракия“ е бил ангажиран. Музиканти, певци и танцьори забавлявали сватбарите, които били от различни националности. Домакините помолили присъстващите да не правят снимки. Единствено телевизионна камера и дрон „запечатали“ тържеството.

Александра е от втория брак на Тед Кочеф, женен за китайка. Сценаристът има пет деца. Булката Александра и младоженецът Милен Ангелов били в народни носии. Държали на автентичен тракийски ритуал. Сцената била украсена. Музиканти разказаха, че гостите останали зашеметени.

„Двете майки – на булката и на младоженеца, се разплакаха“, разкриха певици.

Ритуалът започнал със забулване на момата и извеждането й от дома. Свекървата захранила младоженците с пита и мед. В продължение на час се вили кръшни хора и ръченици. Чуждите гости останали смаяни. Накрая ритуалът приключил с тракийско хоро, на което се хванали всички присъстващи.

„Беше абсолютно семейно и много дискретно. В нито едно интервю Кочеф не разкри, че ще прави сватба на дъщеря си в Пловдив“, казаха от „Старинен Пловдив“. Античният театър бил затворен часове преди церемонията. Сценаристът избрал града на тепетата, тъй като дедите му са от Пловдив, а също така и младоженецът. Тъщата много харесвала Милен, признаха близки до семейството.

През март м.г. Тед Кочеф получи личната си карта, с която стана най-новият жител на Пловдив. Това се случи на церемония в тържествената зала на общината. Кметът Иван Тотев му подари тениски със слогана „Заедно“ на европейска столица на културата. Адресната регистрация на режисьора се води на ул.“Кап. Райчо“, където живеят негови роднини. Чиновнически гаф тогава запрати сценариста на чужд адрес да търси бащината си къща. Кочеф и съпругата му постояха отвън и съзерцаваха заключения имот на ул. „Драган Манчов“. Впоследствие се оказа, че тази къща има съвсем други собственици и няма нищо общо с дедите на Кочеф.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/08/17/ted-kochev-dade-dyshteria-si-na-bylgarin-svatbata-v-plovdiv.350554
Тракийска сватба на дъщеря си Александра направи световният режисьор и сценарист Тед Кочеф в Пловдив.

Ритуалът се състоя навръх Голяма Богородица на сцената на Античния театър. Събитието протече при голяма дискретност. „Изрично помолиха да не се разгласява“, признаха пред „24 часа“ от управление „Старинен Пловдив“. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч, за което Кочеф платил 1200 лева.

150-те гости били разположени на сцената. Целият ансамбъл „Тракия“ е бил ангажиран. Музиканти, певци и танцьори забавлявали сватбарите, които били от различни националности. Домакините помолили присъстващите да не правят снимки. Единствено телевизионна камера и дрон „запечатали“ тържеството.

Александра е от втория брак на Тед Кочеф, женен за китайка. Сценаристът има пет деца. Булката Александра и младоженецът Милен Ангелов били в народни носии. Държали на автентичен тракийски ритуал. Сцената била украсена. Музиканти разказаха, че гостите останали зашеметени.

„Двете майки – на булката и на младоженеца, се разплакаха“, разкриха певици.

Ритуалът започнал със забулване на момата и извеждането й от дома. Свекървата захранила младоженците с пита и мед. В продължение на час се вили кръшни хора и ръченици. Чуждите гости останали смаяни. Накрая ритуалът приключил с тракийско хоро, на което се хванали всички присъстващи.

„Беше абсолютно семейно и много дискретно. В нито едно интервю Кочеф не разкри, че ще прави сватба на дъщеря си в Пловдив“, казаха от „Старинен Пловдив“. Античният театър бил затворен часове преди церемонията. Сценаристът избрал града на тепетата, тъй като дедите му са от Пловдив, а също така и младоженецът. Тъщата много харесвала Милен, признаха близки до семейството.

През март м.г. Тед Кочеф получи личната си карта, с която стана най-новият жител на Пловдив. Това се случи на церемония в тържествената зала на общината. Кметът Иван Тотев му подари тениски със слогана „Заедно“ на европейска столица на културата. Адресната регистрация на режисьора се води на ул.“Кап. Райчо“, където живеят негови роднини. Чиновнически гаф тогава запрати сценариста на чужд адрес да търси бащината си къща. Кочеф и съпругата му постояха отвън и съзерцаваха заключения имот на ул. „Драган Манчов“. Впоследствие се оказа, че тази къща има съвсем други собственици и няма нищо общо с дедите на Кочеф.

Тракийска сватба на дъщеря си Александра направи световният режисьор и сценарист Тед Кочеф в Пловдив.

Ритуалът се състоя навръх Голяма Богородица на сцената на Античния театър. Събитието протече при голяма дискретност. „Изрично помолиха да не се разгласява“, признаха пред „24 часа“ от управление „Старинен Пловдив“. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч, за което Кочеф платил 1200 лева.

150-те гости били разположени на сцената. Целият ансамбъл „Тракия“ е бил ангажиран. Музиканти, певци и танцьори забавлявали сватбарите, които били от различни националности. Домакините помолили присъстващите да не правят снимки. Единствено телевизионна камера и дрон „запечатали“ тържеството.

Александра е от втория брак на Тед Кочеф, женен за китайка. Сценаристът има пет деца. Булката Александра и младоженецът Милен Ангелов били в народни носии. Държали на автентичен тракийски ритуал. Сцената била украсена. Музиканти разказаха, че гостите останали зашеметени.

„Двете майки – на булката и на младоженеца, се разплакаха“, разкриха певици.

Ритуалът започнал със забулване на момата и извеждането й от дома. Свекървата захранила младоженците с пита и мед. В продължение на час се вили кръшни хора и ръченици. Чуждите гости останали смаяни. Накрая ритуалът приключил с тракийско хоро, на което се хванали всички присъстващи.

„Беше абсолютно семейно и много дискретно. В нито едно интервю Кочеф не разкри, че ще прави сватба на дъщеря си в Пловдив“, казаха от „Старинен Пловдив“. Античният театър бил затворен часове преди церемонията. Сценаристът избрал града на тепетата, тъй като дедите му са от Пловдив, а също така и младоженецът. Тъщата много харесвала Милен, признаха близки до семейството.

През март м.г. Тед Кочеф получи личната си карта, с която стана най-новият жител на Пловдив. Това се случи на церемония в тържествената зала на общината. Кметът Иван Тотев му подари тениски със слогана „Заедно“ на европейска столица на културата. Адресната регистрация на режисьора се води на ул.“Кап. Райчо“, където живеят негови роднини. Чиновнически гаф тогава запрати сценариста на чужд адрес да търси бащината си къща. Кочеф и съпругата му постояха отвън и съзерцаваха заключения имот на ул. „Драган Манчов“. Впоследствие се оказа, че тази къща има съвсем други собственици и няма нищо общо с дедите на Кочеф.
Щастливото събитие се състоя навръх Голяма Богородица на сцената на Античния театър. Събитието е протекло при пълна дискретност.

„Изрично помолиха да не се разгласява“, съобщават пред „24 часа“ от управление „Старинен Пловдив“. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч, за което Кочев платил 1200 лева.

150-те гости били разположени на сцената. Целият ансамбъл „Тракия“ е бил ангажиран. Домакините помолили присъстващите да не правят снимки. Единствено телевизионна камера и дрон „запечатали“ тържеството.

Булката Александра и младоженецът от български произход Милен Ангелов били в народни носии. Държали на автентичен тракийски ритуал. Сцената била украсена. Музиканти разказаха, че гостите останали зашеметени.

Александра е от втория брак на Тед Кочеф, женен за китайка. Сценаристът има пет деца. Миналата година режисьорът получи българската си лична карта в Пловдив.

 от интернет

Международният технически панаир с 20% ръст

 Общо с 20% повече са изложбените площи, ангажирани до момента за предстоящия Международен технически панаир в Пловдив. Той ще се проведе от 25 до 30 септември, но вече ясно личи, че ще бъде доминиран от мащабното присъствие на български фирми. Именно те най-значително разширяват експозициите си и увеличават броя си в сравнение с данните от месец август миналата година.

          Ръстът показва, че българският бизнес влиза уверено в следкризисния период и ще демонстрира много нови изделия на деловия форум за инвестиционни стоки и технологии, който е сред най-авторитетните в Югоизточна Европа. Очаква се в Международен панаир Пловдив да се съберат компании от 40 държави, работещи в областта на  електрониката и електротехниката, енергетиката и екологията, информационните технологии, роботиката и автоматизацията, машиностроенето, строителството, химическата и минната промишленост, транспорта и автосервизното оборудване, автомобилната индустрия. 

          Най-голям скок в своето развитие прави специализираната изложба „Стройтех“. Към момента участниците са с 19% повече, а изложбените площи нарастват с 64%. Подемът се дължи на бързото съживяване на отрасъла и на новите инициативи в рамките на изложбата. Това са секцията „Галерия Имоти“, която ще  презентира жилищни, търговски, индустриални, туристически обекти и инвестиционни проекти, и специализираната експозиция за тежка техника за изграждане на инфраструктурни съоръжения. Те привлякоха много фирми от двата сектора, като и от други бизнес сегменти, гравитиращи около тях.

          С най-голям брой участници отново ще бъде „Машиностроене“, лидерът сред 11-те специализирани изложби в рамките на Есенния панаир в Пловдив. Секция за агротехника и оборудване за селското стопанство разшири нейния браншови обхват.

          Най-атрактивната изложба – „Автосвят Пловдив“, ще предложи по-богата гама  камиони, автобуси и специализирани превозни средства.

          По-голям ще е асортиментът в изложбите „Елтех“ и „Енеко“. Това личи от факта, че и при тях има разширение на експозициите – съответно с 29% и 24%, в сравнение с август миналата година. Участниците в „Елтех“ показват най-доброто от света на електрониката и електротехниката, а в „Енеко“ – новости в енергетиката и екологията, предимно модерни решения за намаляване на енергийните разходи и на вредните въздействия върху околната среда.

          Истински бум отбелязва изложбата „Инфотех“, която ще бъде разположена в цяла палата и ще зарадва почитателите на електронните спортове с международен гейминг турнир.

          Предварителните данни за участниците в 73-ото издание на Международния технически панаир показват, че бизнесът с бързи темпове наваксва изоставането заради кризата, като залага на иновациите. Най-голямата технологична среща на Балканите отново ще демонстрира тенденциите в над сто бранша на икономиката, като акцентира на най-авангардните направления в Индустрия 4.0. 

Панаир-снимка-17.08.2017

На снимката: Международният технически панаир в Пловдив ще бъде с по-големи експозиции, показват предварителните данни за участниците

 Мария Герасова

ИЗЛОЖБА ЗА 125 ГОДИНИ ОТ ПЪРВОТО ИЗЛОЖЕНИЕ

POSTER8

Утре, 15 август 2017 г., от 11:00 часа на площад „Централен” ще бъде открита изнесена изложба на Регионален исторически музей – Пловдив, която е посветена на 125 години от провеждането на Първото българско земеделско – промишлено изложение. Изложбата включва 20 табла, които са разположени пред Централна Поща. Те съдържат любопитен снимков материал и интересна информация за провеждането на изложението и за историческите личности, които участват в организирането на събитието.

Първото българско земеделско-промишлено изложение е открито в Пловдив на 15 август 1892 г.  Алеи, зелени площи, павилиони, водоснабдяване, електрическо осветление, телефонна връзка – всичко е създадено за по-малко от година! На това първо за Балканите Изложение Европа и светът се срещат с непознатата стопанска България, а българите със съвременните технически достижения. До закриването на 3 ноември 1892 г. Изложението е посетено от 167922 души.

Пламен Четелязов

Д-р Александър Куртович-Зоирос паша

Zoiros pasha-д-р Александър Павлов Куртович/1841 Бейрут-1917 Цариград / Роден в семейството на пловдивския възрожденец Павел Вълков х.Вълков Чалъков/Куртович/ и гъркинята Катибе от Сирия,дъщеря на православен свещеник.Баща му е търговец,учител,културен и просветен деец,дарител,епитроп на църквата „Свети Стефан“в Цариград.Поставя началото на българското музикално книгоиздаване през 1846.Открива първото Девическо училище в Пловдив заедно с братовчед си Георги Ст.Чалъков и Салчо Чомаков.Родителите му се разделят и той остава да живее с майка си.Учи в гръцко училище,следва философия и медицина в Пиза,завършва Военното медициско училище в Цариград.През 1865 година става Главен инспектор на общественото здраве в Отоманската империя.Д-р Зоирос паша е лекар на султан Абдулазис,както и на племениците му,Мурад и Хамид,по късно султани.През 1886г.е изпратен от отоманското правителство в Париж ,в лабораторията на Луи Пастьор.Завърнал се в Цариград оглавява новоткрития през 1893г.Отомански бактереологичен институт.Има големи заслуги в изолирането на противобясната ваксина и подготвя редица специалисти в областта на бактереологията.Посещава редица световни медицински конгреси по специалността си,напр.в Рим през 1911г.,заедно с проф.Аристидис бей. Д-р Александрос Зоирос паша е известен по света,в Турция и в Гърция.Биографията му се пише от турски и гръцки историци.Турците го считат с основание за техен лекар,гърците го изтъкват като грък с принос в медицината на Отоманската империя,а ние българите?Прочетох тук там по нещо,но все критично,не знаел български,гърчеел се ……….!!!Гърчее се ,защото майка му е гъркиня.Прави дарение на гръцката църква в Пера.Българее се защото баща му е българин,споделя с френския археолог Алберт Дюмон/1842-1889/,че по бащина линия произхожда от Филипополис и би могъл да го препоръча на роднини при пътуването му по българските земи,както да помогне с някои преводи.Вероятно е владеел български език. Мисля,че отмина времето тоталитарните методи да определят кой е българин и кой е“ родоотстъпник“!!!Нека вземем примера на гръцките историци,които пишат за приноса на гърците-учени,търговци,банкери,лекари……в развитието на Отоманската империя.Княз Стефан Богориди,Алеко Богориди,Теодораки и Стефанаки бей,Иванчо Хаджипенчович,д-р Зоирос паша са заемали висши длъжности в Отоманската империя,подобно на много французи,германци,поляци,англичани. Александър Павлов Куртович-Зоирос паша е турски лекар с български произход,първи братовчед на д-р Александър Вълкович и д-р Георги Вълкович

http://dianakolarova.blogspot.bg/2016/01/blog-post.html

ДУХЪТ НА ПЛОВДИВ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Такъв е случаят с първия френски консул г- н Шямпоазо. Той пристига през 1857 година и българите му оказват широко посрещане,  ” за доказателство на това чувство, са всички селяни, които отвред се затекуха  да празнуван денят… Хоро кадрил играха и Г-н Шампоазо первий почена с Г-жа  Берти да игра …” 2

Друг любим френски консул е г- н Лангле. Той обичал да организира гощавки, и именно по време на една от тях пристигнала телеграма , извещаваща ” че г- н Лангле се декорира от Правителството си с орден първа степен,Legion d,honneur” 3

На всяко негово отпътуване и пристигане, той бил поздравяван от въодушевените пловдивчани

Новината за неговото преместване през 1881 година предизвикала тъга у гражданите, които от една страна  се радвали за тона, че г- н Лангле е произведен на по- висок пост- като консул в Иерусалим, но от друга, те трябвало да се сбогуват с един добър човек и истински филантроп.

.Всички дипломати имали своите интереси в града. Често, те били заети и с други лични работи.

Така например, Шярл Батюс, белгийски консул, бил директор на спортната фабрика “Бомонти”. Той бил един от последните дипломати, които напуснали града. През 1954 година, народната милиция свалила табелата от консулството на Белгия.Той продал къщата си, раздал на приятелите си ценни вещи и отпътувал от България през 1965 година. Понесъл със себе си колекцията си от стари оръжия.

Италианските консули в града също били много активни. Един от най- известните от тях е граф Джузепе Джаки, който обичал да пътува из Родопите, а според някои дългият му престой в града, го подбудил да напише книгата за Пловдив.

През 1885 година, италианският поданик и търговец Г. Бюджети е назначен за белгийски консул. Факт, който не смутил ни най- малко пловдивчани.

 подготви Мария- Герасова- Спасова

 

История за появата на царствената Куюмджиева къща в Старинен Пловдив

от Паулина Гегова
Старинен Пловдив е наситен с архитектурни богатства от възрожденския период. Именно те го превръщат в архитектурно-исторически резерват, който е любима дестинация на кореняци и туристи за разходки.
Несъмнено една от най-открояващите се с величие къщи в Стария град е Куюмджиевата, наричана още Царска, заради пищните си размери. Тя се обляга на римска стена, датираща от над 2000 години, и заема 570 кв.м. площ.
В наши дни е стопанисвана от Регионален етнографски музей Пловдив, чиято история вече ви разказахме, но не и как се стига до там. Първоначално къщата е била собственост на Аргир Куюмджиоглу, но преди да я построи, той е живял в друга, останала като наследство от тъща му. Всъщност основна фигура в съдбата му изиграл по-големият брат Иван Куюмджиоглу. Преди да стане виден български търговец, Аргир Куюмджиоглу е имал период на безпаричие. Бил е баща на осем деца, а отгоре на всичкото е изпаднал в дългове, които не е можел да погаси.
Поради тази причина, брат му Иван го е подпомагал като му отпускал безлихвени заеми в размер на 400 000 – 500 000 гроша. Впоследствие му дал и своята мюрия в Анадола, от която Аргир е започнал да изнася морска пяна за правене на чибуци и лули във Виена. Първоначално я е продавал на безценица, за да фалират останалите предприемачи, а когато това станало, наложил името си като един от най-просперитетните търговци. Отворил своя търговска къща във Виена и се замогнал.
Двадесет години по-късно, той купува имот в Стария град, на мястото на сегашния клюкарник, защото наследствената къща от тъща му била вехта, и започва строеж. Преданието говори, че е броил цяла тава златни махмурлии на майстор Хаджи Георги Станчовски от село Костово и само за десет месеца той издигнал къщата. Така през 1847 г. се появила Куюмджиевата къща, разказва директорът на Етнографския музей доц. д-р Ангел Янков.
През втората половина на 1920-те години къщата става собственост на тютюнотърговеца Антонио Коларо, за когото всички мислели, че е с италиански произход, но документални справки откриват, че е родом от Русе. Той полага основите за превръщането й в тютюнев склад, но след Първата световна война има бум на тютюнопроизводството. Фабриките никнат една след друга като гъби, но малко от тях оцеляват.
Антонио Коларо губи сградата заради неплатени данъци към държавата и тя се оказва собственост на Министерството на държавните имоти. Малко след това е пусната на търг, срещу който тогавашният кмет на Пловдив Божидар Здравков роптае, защото вярва силно, че къщата трябва да е новият дом на Етнографския музей, който тогава безуспешно се е помещавал на склад в Народната библиотека.
Кметът отива на търга и убеждава купувачите да се откажат от постройката, карайки ги да осъзнаят каузата, за която се бори. На следващия ден отива в София. След дълги разговори и дипломации, втори търг не е насрочен, а къщата е прехвърлена на Министерството на народното просвещение. То я отдава на Пловдивска община за Общинска къща музей през есента на 1838 г.
От този момент до сега, сградата винаги е приютявала музей с историческо и етнографско наследство, макар да е преминавала през много кризисни периоди, смяна на стопани, имена, умрели надежди и нов кураж. И всичко това, за да можем да й е насладим в наши дни, по-красива и по-пълна на съдържание от всякога. Като възродена от пепелта!
 http://plovdivtime.bg/news.php?id=972&lang=bg

Каменарите унищожават Марково тепе в периода 1920-40 г.

от Руслан Йорданов
„В моето детство от Марково тепе беше останал един гьол, в който по-големите момчета се къпеха”, казва краеведът Димитър Райчев и посочва черно-бяла фотография от 1955 г. На мястото на хълмчето, където според мълвата бил погребан Крали Марко, разпъвали шапитата си и гостуващите в Пловдив циркове. От скалното възвишение оцелели няколко мънички скалички, които няколко години по-късно били изравнени със земята .
Възникналото преди 70-100 млн. години Марково тепе е унищожено от каменоломните само за двадесетина години – между 1920 и 1940 г., показва печалната фото-хроника, който Райчев е подредил в едноименния мол, който от една година се издига на славното място.  
Популярният кмет, Божидар Здравков, управлявал Пловдив през 1930-те години, пише в спомените си по този повод:
„Тепетата са първопричината за основаването на Пловдив като град преди 6-8 хилядолетия. В началото на ХХ век те са подложени на тотално унищожение с добива на камък. За 25 години каменоломните заличили почти цялото Марково тепе, съкратили наполовина обема на Бунарджика и Джендем тепе. Ако бяха продължили работата си, единственото възвишение в Пловдив щеше да остане Трихълмието”.  
Фотоизложбата „Историята на Марково тепе“ може от днес да се види на втория етаж в Мол Марково тепе. Посетителите на търговския център може да се насладят на автентични снимки от Освобождението до началото на 21 век. Кадрите са подбрани лично от Димитър Райчев – автор на книгите „Пловдивски алманах”, „Пловдив завинаги” и „Филипополис”. Популярният пловдивски краевед приема мисията да изясни всички спорове и догадки, свързани с миналото на Марково тепе, което, в края на 40-те години на миналия век, е напълно премахнато и изравнено.
Историята на Марково Тепе
Третото по ред, високо 29 метра, най-малко и най-ниско от всички познати пловдивски тепета. Представлява, както и другите хълмове, геоморфоложко образувание, формирало се във времето преди 70 – 100 милиона години. Оформено е от скали с изцяло сиенитов състав, същия, от който са съставени и останалите тепета, при които видимата част е незначителна в сравнение с цялото скално тяло, разположено в дълбочина под тях на площ от 50 кв. км. Така създадено, то преминава през всичките тези милиони години почти до 1920 година, когато започва бавното му разрушаване.                                                            
Ето какво четем в пловдивските вестници в началото на двадесетте години, когато все още Марково тепе е почти цяло и непокътнато:         
Марково тепе се възвишава като контрафорс, като издънка на Бунарджика. То има вид на костенурка, която си отпочива на ъгъла между булевард „Цар Освободител” и пътя за държавната болница. Цялото то представлява една компактна маса, от която каменоделците отдавна вече постоянно къртят люспи за бордюри и строителни материали на града, без да могат нищо да му направят.
От южната му страна е макаронената фабрика и градината на Мардас, а между него и Бунарджика се извива пътят за конните казарми. Наименованието му Марково тепе не ще да е много старо, като се има предвид, че произхожда от легендарния в народните песни Крали Марко, който уж в коритото, издълбано на върха на това тепе, си е поял коня Шарколия.
Простолюдието в продължение на вековете не е могло да си обясни каква видима нужда е могла да предизвика издълбаването на четвъртитата дупка в камъка и като все пак е задържало смътно в паметта си спомена, че тази дупка е свързана в миналото, по общо правило е приписало това каменно корито на Крали Марко.
Най-характерното нещо на това тепе е неговото каменно корито. Имайки предвид, че то е дълбано не по късно от втори век след Христа, а може би и в епохата, когато Пловдив е бил и под владичеството на Филипа II Македонски и неговите наследници (IV век пр. Христа), ние се опитваме с въображението си да проникнем в тайната, която крие то, макар че може би тя завинаги ще остане забулена за нас.
Не се изработва току-тъй толкова дълбока гробница в самородния гранит за никой обикновен смъртник. Обстоятелството, че тя е направена на Марково тепе, значи извън чертите на града, иде да ни покаже, че покойникът вероятно е намерил смъртта си като военачалник в околностите на Пловдив. Даже може би той е бил убит на самото Марково тепе, когато е командвал от там войските си в сражението.
А не подлежи на никакво съмнение, че някога, преди много столетия, Марково тепе е било укрепено с разкошен мраморен паметник, който се е издигал над гробницата и е служил за назидание на поколенията. За това свидетелстват и няколкото дупки около гробницата, считани от народа за стъпки на коня Шарколия.  
В края на 1940-те години старото Марково тепе е напълно премахнато и изравнено, дори част от него е издълбана и пълна с вода. Така на 1 март 1954 година за първи път Градският народен съвет на трудещите се обявява проект, свързан със застрояването на изравнения терен на мястото на Марково тепе.
Предвижда се изграждане на Централна  градска баня за 200 души. Проектът е почти готов и през май 1959 година вече е решено, че строежът трябва да започне в началото на 1960 година, но банята така и не е построена. След няколко години има предложение за построяване на спортна зала, което също не се осъществява. Оставайки празно място, следващите години десетки пъти в южния край на терена многократно се издигат шапитата на гостуващите циркове в Пловдив.
След толкова загубени години през май 1987 година Градският народен съвет прави ново предложение, с което едновременно иска промяна на проекта за изграждане на спортна зала и предлага издигане на нейно място на Многофунционален културен център.
Предложението е прието и през февруари 1989 година вестник „Глас” съобщава, че се разработва проект за благоустрояване на Марково тепе, в който се предвижда изграждане на многофункционален културен комплекс, където да се издигне и първата у нас пластична стена за скално катерене на алпинисти, а мястото пред стената да бъде организирано като малък амфитеатър със сцена за камерни изяви.
В проекта е залегнало да бъде изграден и алпинеум, кафе-сладкарница, няколко търговски обекта, както и паркинг за 100 автомобила. Но само след осем месеца идва 10 ноември, всичко се променя, проектът не само е забравен, а и вече напълно неосъществим.
Минават 27 години и на 28 октомври 2016-а, на празното място на премахнатото преди седем десетилетия тепе, отваря врати голям търговски център с име „Марково тепе”.
 
 
 
 
 
 
 http://plovdivtime.bg/news.php?id=947&lang=bg

Римският стадион – мраморно чудо на две хилядолетия краси Пловдив

Спортните фенове в Пловдив мърморят, че в момента градът не разполага с нито един свестен стадион. Не са напълно прави – под тепетата съществува стадион за чудо и приказ с 30 хиляди седящи места и императорска ложа. Единственото, което трябва да се направи, е да се съборят сградите по Главната улица и да се изкопае мраморният Античен стадион на древния Филипополис.
Извън шегата, неоспорим факт е, че Пловдив притежава две уникални чудеса от римската епоха – Стадиона и Античния театър. Историците смятат, че дългото 240 и широко 50 метра съоръжение е построено в началото на II век от н.е. при император Адриан, малко по-късно от Античния театър, който според последните разкрития е започнал да се гради през 90 година.
Създаден е по модел на Делфийския стадион. Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе, склоновете са използвани за разполагане на седалките за зрители. Според епиграфските и нумизматични паметници в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски.
Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и с образи от спортни състезания, провеждани на стадиона.
Мраморна плоча, открита при разкопките, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол. Оброчната плоча, посветена на Антиной е експонирана в Регионален Археологически Музей – Пловдив, отбелязва археологът Мая Мартинова. Историците смятат, че на едни от състезанията, които са се провеждали, са надбягванията с колесници. 
Релефът на Антиной се пази в Археологическия музей
Учените попадат на сътвореното от розов мрамор бижу през 1923 г. Щателните разкопки на обекта под площад Джумаята обаче протичат чак в периода 1973-73. под ръководството на доц. Лилия Ботушарова. 
Реставриран е северния сфендон  –  дъговидната част на стадиона с 14 реда мраморни седалки за зрителите, разделени на сектори от стъпаловидни пътеки, достигащи до пистата. Засводеният вход под седалките води към подземен проход – улица. Над входа е изградена ложа, в която вероятно е седял императорът при гостуванията си и управителят на провинция Тракия. Седалките на Античния стадион са разположени в 14 реда, пресечени от стълбища, повдигнати на подиум с височина 1,80 м. 
Дългият 240 метра стадион започва от Джумаята и свършва малко след стълбите на Каменица. Под търговските сгради в са експонирани в напълно запазен вид мраморни седалки. Такива могат да се видят например в подземията на „Екселсиор“ и H&M. Любопитното е, че върху някои от седалките са надписани с имена и рисунки на животни, родови гербове и лъвски лапи. Това са почетните зрителски места за големците на антични Филипополис.
Централният ход на стадиона е украсен с пилони, върху които са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.
Днес Римският стадион е любимо място за камерни концерти и спектакли и една от главните забележителности на Пловдив.
 
 
 http://plovdivtime.bg/news.php?id=1016&lang=bg

Епископската базилика в Пловдив била най-голямата на Балканския полуостров

от Паулина Гегова
Пловдив е град на над 8000 години. За такъв дълъг период през земите ни са преминавали мнозина народи и цивилизации, всички оставили зрънце от себе си в основата на нашата почва и ниша в историята ни. Ниша, която и до днес се откроява и буди възхищение.
Несъмнено един от големите археологическо-исторически обекти, който през последните години събра десетки специалисти и ги обедини в съвместна работа е Епископската базилика, разположена до църквата „Св. Лудвиг”. Дълго време руините й стояха нестопанисвани и неподдържани, но днес  на базиликата се вдъхва нов живот. С всяка следваща копка красотата на фреските й се разкрива.
Историческите справки доказват, че раннохристиянският храм е бил най-големият на Балканския полуостров. Дължината му достига 86 метра, а ширината 38 метра. Заема обща площ от близо 2000 квадратни метра. Базиликата е трикорабна, с апсида в източния край на средния кораб и атрий с колонада в западната част. Корабите са били разделени от 14 подпори. Разполагала е и с голям, открит двор – атриум с портици. Презбитерият бил покрит с под от мраморни плочки.
Крие два слоя дълбочина и 700 квадратни метра майсторски мозайки, с геометрични мотиви и различни сюжетни линии, което води до мисълта, че са дело на повече от един майстор. Най-вече са изобразени птици, вази, от които извира вода и християнски символи.
Разкопки от миналата година откриха гръцки надпис, който потвърди, че точната датировка на базиликата е от IV век сл. Хр. Тя е издигната върху по-стара сграда със сходни размери и функции, която заемала пространството на две инсули.
През VI век базиликата бива разрушена. Според едни историци и археолози причината била силно земетресение, според други причината е нахлуването на 100 000 славяни през 577 г. В края на века, на мястото на централния кораб се появило гробище, в което погребенията продължили до XII век. До сега от него са разкопани приблизително 95 гроба.
Миналото лято там бяха открити и мощи, а през 2018 година мозайките ще бъдат експонирани в бъдещ музеен комплекс.
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1005&lang=bg

ИЗ ДОХРИСТИЯНСКАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИЯ ФИЛИПОПОЛ

Градът е изграден в сърцето на плодородна Тракия върху живописните тепета, край които във вечността бавно носи водите си река Марица-Хеброс. Тук се кръстосват важни пътни артерии, свързващи Европа и Азия, Северът с Юга, Изтокът със Запада (геопространствени координати на Филипопол-Тримонциум: дължина 24.749842000000001, ширина 42.143738999999997[i]). Осемте хилядолетия човешко присъствие тук са акумулирали една висока материална и духовна култура. Траките, които дават името на цялата област, са носители на една богата и оригинална хилядолетна култура. Първото име на тази агломерация се определя от древните и съвременните хронисти като Евмолпия/Евмолпиада. Това е един от най-големите тракийски градове, като неговият разцвет съвпада с апогея на тракийската държавност през VІ-V век пр. Р. Хр. Тогава именно Филипопол (наречен по-късно Тримонциум-Трихълмие, заради трите хълма: Таксим, Джамбаз и Небет) е укрепен с крепостни стени-първите на античния град[ii]. През 341 г. пр. Р. Хр. Филип ІІ Македонски покорява Тракия. Именно от тази епоха датира втората крепост-външната стена около трите населени тепета.[iii] Макар да не продължава повече от половин век, епохата на Филип Македонски оставя дълбоки и значими следи в земята на траките. Автохтонното население е подчинено, но не и победено. Наследникът на Александър Македонски, Лизимах, жестоко потушава въстанието на траките във Филипопол. Борбата за освобождение от македонското владичество се увенчава с успех шест десетилетия след като Филип ІІ е превзел града.[iv] През ІІІ в. пр. Р. Хр. градът е подложен на атаките на многобройните келтски племена.[v] Разрушен в 270 г., Филипопол скоро възвръща предишната слава и значение на центъра на Тракия. Отпорът срещу Рим, който на свой ред е отправил поглед към тракийските земи, продължава повече от едно столетие.
Във втората половина на І век сл. Р. Хр., последните тракийски крепости в Родопите и в Стара планина са превзети от римските легиони. Филипопол запазва още малко време своята автономия по подобие на гръцките полиси. Градът става административен центр на Тракия, прогласена за римска провинция през 46 г. (след смъртта на тракийския цар Реметалк), и бил наречен Тримонциум. Римското владичество има, де факто, най-силно и най-продължително влияние над историческата и културната еволюция на античния Филипопол. За отбелязване е мащабното строителство на крепостните стени, величествени обществени сгради, стадион с 30 000 места, амфитеатър с 5000 места, епископска базилика. Пешеходната зона в центъра на съвременния Пловдив дисимулира ориентировката и мястото на античния стадион.
Прочутата Хисар-капия (турското название на една от портите на античната крепост) е започната и завършена през управлението на императорите Траян (98-117 г.) и Марк-Аврелий (165-180 г.). От южната страна се издига една укрепена кръгла кула, запазена до наши дни. При царуването на император Септимий Север (193-211) на Тримонциум е даден статут на митрополия, което му давало право на автономен сенат и тук било седалището на «тракийското народно събрание» (то кинон тон Тракон), срв. представен лист от оригинал на ръкопис на гръцки език от пловдивския учен и изследовател на Филипополис, д-р К. М. Апостолидис[vi], където се тълкува част от посветителски надпис върху мраморна плоча с височина 1 м. и широчина 0,12 м. отрязана отгоре и отляво, вероятно към императора от обществото на епархия Тракия. Надписът, чиято височина на издълбаните букви е 0,02 м., започва с пожелание „тюхе агапе…”, т. е. „за здравето и победата (на императора) да бъде щастлив, благочестив и почитан…” Д-р Апостолидис, предполагайки отчупените букви да са около 14 приблизително, изпълва този надпис, който е от най-малко запазените, отнасящи се до Кинон Тракон:
„Народното събрание
На градовете на Тракийската
Епархия при владетелстването
Над епархията на Тракия
На Севериан легат
И антистратег
Аполинарий, тракарх.
Бъдете здрави!
Допълването името на легата Севериан, който не се съдържа, доколкото е известно в другите надписи, като управител (легат) на Тракийската провинция, се прави на база на подобни букви legatus propretere, може би от една и съща ръка като думата “тракарх”. Във Филипопол като метрополия на провинция Тракия веднъж годишно са се провеждали събрания на представителите на другите градове от Тракия около Амфитиониас, което според монетите от града от времето на император Каракала[vii] (211 г.), се нарича Кинон Тракон. Целта на този провинциален събор не ни е съвсем ясна но във всеки случай се е отнасял за взимане на общи решения за извършване на празници за съответния император-бог и дома му, както и за жертвоприношения (телесин) на състезания (агонон), я които участвали всички тракийци, както и за тяхното редовно общуване чрез тия празници и тържества.” През четвърти век тракийските сенатори (формиращият се сенат в Константинопол се попълвал със сенатори из съседните диоцези като Тракия) са запазили стародавните си привилегии и придобивали нови (данъчни и други), което е видно, например, в закон от 384 г. на император Теодосий I (379-395 г.) относно предоставяне привилегии на македонските сенатори, адресиран до  Клеарх (префект на град Константинопол през 400-402 г.) в Codex Theodosianus[viii].
Градът получил право да сече свои монети, да събира данъци, такси и мита. Влиянието на Филипопол се простряло далеч извън границите на Римската империя, който период на процъфтяване продължил до бруталното готско нашествие от 251 г., при което градът е заличен, а близо 100 000 жители са подложени на изтребление.[ix] До момента не е открита монета от Филипопол с реверсно изображение на някоя от портите на крепостта, каквито имаме за други от античните градове. Нумизматиката ни е осигурила само изображение на градската богиня, на чиято корона е макет на крепостта. Останките от крепостните стени ни позволяват да констатираме наличието и на външна стена около трите хълма върху който е разположен античния Пловдив. Дължината на последната е била 2630 м с височина 3 м. Площта, която затваря тя, заедно с вътрешната стена, е около 430 000 кв. м., от които между първата и втората крепостни стени остават ок. 350 000 кв. м.
Много интересен и релевантен към гореказаното е въпросът за религиозните институции и общества в балканските римски провинции и проблемите на същността и интерпретацията на изворите, епиграфски паметници, археологически обекти и дискусиите в съвременната историография, в т. ч. организацията на религиозният живот в “свободните” градове и области в балканските римски провинции (традиционни и новоучредени религиозни институции и практики); религиозните институции в римските муниципии и колонии в балканските провинции (колегии, жреци и длъжностни лица с техните специфически компетенции; официални и частни аспекти на императорския култ)[x]; религиозните общества свързани с местните балкански култове (гръцки, тракийски и македонски) – почитателите на Дионис, Хюпсистос, богинята-майка, тракийския Херос, Александър ІІІ и божествата от Олимпийския пантеон; римските религиозни колегии и сдружения в балканските земи през античната епоха, тяхната география на разпространението им и взаимодействие с останалите общности и култове[xi]; източните религиозни общности в балканските римски провинции – географски ареал и почитатели на малоазийските, египетските, сирийските и иранските божества; юдейските общности[xii] и раннохристиянските общини на Балканите през І–ІІІ в.[xiii]
Бележки

[i] Poulter, A., DARMC, R. Talbert, S. Gillies, J. Åhlfeldt, T. Elliott. “Places: 216927 (Philippopolis/Trimontium)”. Pleiades. <http://pleiades.stoa.org/places/216927> [Accessed: January 10, 2016 7:41 am]. Бел.: Съответните геометрични координати на Сердика са 42.698 / 23.324.

[ii] Срв. Ботушарова, Л. Нови данни за крепостта на Филипополис. – В: Археология, 1, 1959, с. 61; Цончев, Д. Приноси към античната история на Филипополис, София, 1938, с. 33.

[iii] Срв. там, с. 71; Plinius (Nat. Hist. IV, 11,41): “Oppidum sub Rhodope Poneropolis antea, mox a conditore Philippopolis, nunc a situ Trimontium dictam…..”; Tacite (Annales, ІІІ, 38): “Urbemque Philippopolin a Macedone Philippo conditam….”

[iv] Срв. Герасимов, Т. Бележки за Питийските, Александрийските и Кендризийските игри във Филипопол. – В: Сборник в памет на Д. Дечев, София, 1958, с. 294.

[v] Срв. «Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи», Отрывок 19 Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππоπόλεως, – В: Византийские историки. Дексипп, Эвнапий, Олимпиодор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец, Переведенные с греческого Спиридоном Дестунисом, В Типографии Леонида Демиса, Спб., 1860; http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7333, 13.02.2015, 13:52.

[vi] Авторът на историческия труд за Филипопол и Тракия, който никога не навлиза в разрез с научната добросъвестност и колегиална етика, оценен като „най-пълното изследване на Пловдив от Античността до кр. на XIX в.” – Джамбов, Иван. Приносът на гръцкия учен Козмас Миртилос Апостолидис в историческото и културно развитие на Пловдив през XVIII-XIX в. (Щрихи от неговата книга). – В: Сб. Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие /ХVІІ–ХХ век/, Солун, 2000, с. 249.

[vii] Срв. Каракалла Антонин, римский император — XXXV, XXXVIII, LIII, LIX, Указатель имен и географических названий, Иероним Стридонский, Книга о Знаменитых Мужах. – Церковные историки IV-V веков, Сост. к.и.н. Высокий М. Ф., к.и.н. Тимофеев М.А., М.: Российская политическая энциклопедия (РОССПЭН), 2007, сс. 711-724.

[viii] „VI. 2, 14. (? = 9) Същите императори [Грациан, Валентиниан и Теодосий], августи, до Клеарх, префект на града (Константинопол). Заповядваме, всички от пределите на Македония, които са включени в августейшия сенат на града Константинопол по подобие на тракийските сенатори, да бъдат освободени от плащането на данъка глеба. Издаден в Константинопол на… (384) по време на консулите Рихомер и Клеарх”. – 6. За сенаторите, ТЕОДОСИЕВ КОДЕКС (CODEX THEODOSIANUS), Публикувано по: ЛИБИ, т. I, превод В. Велков, http://istorianasveta.eu/pages/posts/teodosiev-kodeks-189.php.

[viii] Бел.: Готската война е конфликт между Римската империя и съюза на племената на готите и скитите на Дунав в римските провинции Дакия и Мизия През 249-250 г. групи от 70 000 готи, скити и карпи, начело с готския крал Книва, пресичат Дунав до град Ескус и нахлуват в Мизия. През този период на първата фаза на серията военни сблъсъци, известни като Готски войни (също и Готско-римски) между 250-251 г. се провеждат няколко важни и решаващи битки на територията на дн. България при Никопол (днешен Никопол) – 1-ва битка при Филипопол (дн. Пловдив) – при Берое (дн. Стара Загора), – 2-рa при Филипопол – при Абритус. Първата битка при тракийския град Филипопол се състои през 250 г. когато готите, предвождани от кр. Книва, след дълга обсада, побеждават. Впоследствие кралят се съюзява с владетеля на града и управител на Тракия, Луций Приск, за да се борят в общ фронт срещу римския император. През 251 г. Деций и неговият син Херений тръгват, за да отблъснат навлезлите племена, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на гр. Никопол на Дунав. Книва се оттегля обратно и напада Филипопол. Деций ги последва. Римляните претърпяват поражение при Берое това пречи да спасят Филипопол, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там. През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус (днес Разград). Херений пада убит, малко по-късно Деций загива заедно с остатъка от армията. През 253 г. готите на Книва са разбити от Емилиан, управителя на Долна Мизия; срв. Отрывок 19, Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππ πόλεως, – Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи, Отрывок 19 Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππоπόλεως. – В: Византийские историки. Дексипп, Эвнапий, Олимпиодор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец, Переведенные с греческого Спиридоном Дестунисом, В Типографии Леонида Демиса, Спб., 1860; http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7333

[ix] Бел.: Готската война е конфликт между Римската империя и съюза на племената на готите и скитите на Дунав в римските провинции Дакия и Мизия През 249-250 г. групи от 70 000 готи, скити и карпи, начело с готския крал Книва, пресичат Дунав до град Ескус и нахлуват в Мизия. През този период на първата фаза на серията военни сблъсъци, известни като Готски войни (също и Готско-римски) между 250-251 г. се провеждат няколко важни и решаващи битки на територията на дн. България при Никопол (днешен Никопол) – 1-ва битка при Филипопол (дн. Пловдив) – при Берое (дн. Стара Загора), – 2-рa при Филипопол – при Абритус. Първата битка при тракийския град Филипопол се състои през 250 г. когато готите, предвождани от кр. Книва, след дълга обсада, побеждават. Впоследствие кралят се съюзява с владетеля на града и управител на Тракия, Луций Приск, за да се борят в общ фронт срещу римския император. През 251 г. Деций и неговият син Херений тръгват, за да отблъснат навлезлите племена, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на гр. Никопол на Дунав. Книва се оттегля обратно и напада Филипопол. Деций ги последва. Римляните претърпяват поражение при Берое това пречи да спасят Филипопол, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там. През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус (днес Разград). Херений пада убит, малко по-късно Деций загива заедно с остатъка от армията. През 253 г. готите на Книва са разбити от Емилиан, управителя на Долна Мизия; срв. Отрывок 19, Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππ πόλεως, – Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи, Отрывок 19 Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππоπόλεως. – В: Византийские историки. Дексипп, Эвнапий, Олимпиодор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец, Переведенные с греческого Спиридоном Дестунисом, В Типографии Леонида Демиса, Спб., 1860; http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7333

[x] Срв. Геров, Б. Почетната длъжност и титла тракарх. – В: Годишник на Пловдивския археологически музей, І, 1948, сс. 27-34; Гочева, Зл. Жреческите длъжности и тяхното място в културата на провинция Тракия. – В: България 1300. Институции и държавна традиция, т. 2, С., 1982, сс. 125-135; Гочева, Зл. Религиозният живот във Филипопол през римската епоха. – В: 100 г. Народен археологически музей Пловдив, т. 2, 1985, сс. 102-114.

[xi] За религиозния плурализъм в късната империя: cf. Mitchell, Stephen. A History of the Later Roman Empire AD 284-641: The Transformation of the Ancient World, Blackwell History of the Ancient World, Malden and Oxford: Blackwell Publishing, 2007, p. 315; За християнството, като един от най-силните културно-творчески фактори, който създал нови реалности в света и задал основни етически норми за личен живот и за обществен нравствен ред: срв. Киров, Димитър. Теология и философия: два пътя, които водят при Бога. – В: Сб. Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, т. ІІ, Пловдив, 2009, с. 390.

[xii] „В Антиохия съжителството между християни и евреи е дотолкова мирно и хармонично, че идва в повече на св. Йоан Златоуст и той посвещава редица проповеди с цел да вразуми християните от участие в молитвени събрания в еврейски места.” – Mitchell, Stephen. A History of the Later Roman Empire …, p. 433; cf. Wilken, R. L. John Chrysostom and the Jews: Rhetoric and Reality in the LateFourth Century, Berkeley, 1983. Можем да си представим същата картина на взаимодействие и във Филипопол, където имаме юдейска синангога (една от 13-те археологически засвидетелствани в еврейската диаспора от първи век), вероятно паралелно с учредяването на първата християнска общнина в града по същото време.

[xiii] Срв. Буюклиев, Хр. Към проблема за разпространението на източните култове в административната територия на Августа Траяна. – В: Марица-изток, 2, 1992, сс. 205-211; Герасимов, Т. Бележки върху Питийските, Александрийските и Кендрисийските игри в Тракия. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, С., 1958, сс. 289-304.
йеродякон Петър Граматиков