На 1 юни празнуваме Международния ден на детето. Празникът води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, състояла се в Женева през 1925 година.
Идеята за отбелязване на този ден идва през 1925 година, когато китайският генерален консул в Сан Франциско събира няколко китайски деца сираци и ги води на празника на лодките-дракони (китайски прПо-късно неговата инициатива е продължена, като независимо от благотворителната акция в САЩ и в Европа се провежда международна конференция по въпросите на детското здраве.
През 1949 г. денят официално е обявен за Международен ден за защита на децата.
А през 1950 г. 1 юни за първи път е честван едновременно в 51 страни по света .Празник, водещ началото си от древността и свързан с пролетното равноденствие).
Една от най-старите часовникови кули в Европа – тази на пловдивското Сахат тепе, отново грейна. След седем месеца реставрация, тя вече е осветена.
Часовниковата кула е построена през 16 век на възвишението, официално наречено Данов хълм в чест на големия възрожденски деец Христо Г. Данов. Всички пловдивчани обаче наричат мястото Сахат тепе, което в превод от турски означава хълм на часовника
В началото кулата е играла ролята на градска наблюдателница на пожарната. Часовниковият механизъм, който тежи повече от 100 килограма, е изработен от италиански конструктор. Уникалната кула струва 60 хиляди лева.
Пловдив е най – старият жив град в Европа и шестият най – стар в света
Според британски археолози, Пловдив се нарежда веднага след градовете Йерихон, Библос, Алепо, Дамаск, Суза, Фаюм и Сидон. В списъка са включени само тези градове, които съществуват и днес. Най-старият жив град в света е палестинският град Йерихон. Пловдив се приема, че започва съществуването си 4000 г пр.Христа, но според някои археолози на същото място е имало още по-старо селище, основано около 6000 години, пр. Хр. Най-старият град в Света – Йерихон е основан 9000 години пр.Хр. Освен Пловдив на Балканите има и много други градове основани преди хиляди години – Атина (3000 години пр.Хр.), Стара Загора (2800 години пр. Хр.), Акротири (3000 години пр.Хр.).
Макар и не толкова разпознаваема и популярна сред туристите, Дондуковата градина е първият обществен парк в България.
Направена е по поръчка на генерал – губернатора на Санстефанска България княз Дондуков – Корсаков. Създадена след Освобождението през 1878 год. от прочутия Люсиен Шевалас. Градината е първата обществена зелена площ в града и затова има статут на паметник на парковото изкуство. Интересен факт е, че там се намира и едно от най – старите – дървета в Пловдив (черницата до пързалките). Често може да видите млади новобрачни двойки на фотосесия в градинката, тъй като е залепен за Дома на младоженците в града под тепетата.
Името Пловдив носи и връх в планината Памир в Монголия
Той е петхилядник , а в същата планина гордо се издигат още два върха с български имена – България и Шипка.
…и връх в планината Тангра на остров Ливингстън в Западна Антарктида
Пловдив отказва да бъде столица на Източна Румелия след Съединението през 1885 година.
Пловдивчани се отказват от тази привилегия в името на Обединена България.
От Пловдив започва традицията да се празнува Денят на българската писменост и култура.
Инициатор на празника е учителя Найден Геров, а мястото за провеждане – в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив (днешната Хуманитарна гимназия). Датата е 11.05.1851 г. Днес 24 май се отбелязва още в Русия, Украйна, Македония, Чехия и Словакия.
Стадион „Пловдив” е най – големият в България и единственията на два етажа.
За съжаления той и до момента не е завършен и не се използва по предназначение. Планираният капацитет е за над 50 000 седящи места.
Най – старата сграда в Пловдив, която се и използва, е Джумая джамия.
Оригиналното й име е Мурадие джамия, защото се вярва, че е била създадена по времето на султан Мурад и именно той е финансирал построяването й. Джамията е с размери 40 на 30 метра.
Постройката е забележителна сама по себе си и въпреки противоречивите емоции, които поражда, тя се приема не само като религиозен, но и като културен и исторически храм.
Снимка: Facebook Летен театър
Двама известни певци са фамилията Търнър са се изявявали на сцената на Летния театър на Бунарджика
Започват да строят Летния театър на 29 юни 1954 година в източното подножие на хълма Бунарджик и само два и половина месеца по – късно, на 11 септември, той бива тържествено открит. Амфитеатърът е естествен, разположен в живописна вдъбнатина на хълма. Оркестрината е достатъчно голяма, сцената е оборудвана със всичко необходимо и това го прави един от най-хубавите летни театри в страната. Десетилетия наред сцената става едно от най-притегателните места за пловдивчани. На сцената са изнасяли концерти Леа Иванова, Лили Иванова, Робертино Лорети, Щурците и много други обичани родни и чуждестранни артисти.
Тина Търнър е изнасяла своя концерт в далечната 1981 година, а Джо Лин Търнър – преди няколко години.
Въпреки че е известен като Града на седемте хълма, в момента тепетата в Пловдив са 6
Марково тепе е било разрушено в началото на 20 – ти век и най – вероятно от скалите му са направени настилки за не една и две европейски столици.
Снимка: Под тепето, река Марица, 1934 г.
В миналото река Марица е била плавателна
Преди 150 години по реката превозвали годишно 200 000 тона стоки, а в средата на XIX век са се замисляли да пуснат кораби по нея. Знае се, че от ХVI в. нататък Марица постепенно се наложила като основна магистрала на Тракия. В Пловдив имало и пристанище. Било до сегашните улици „Артилерийска” и „Хъшовска”. Наблизо се намирали познатите ханове и кръчми, в складовете край брега чакали тонове товари. Говори се и за скеле (т.е. пристанище) при днешния мост мост на бул. „Руски”.
Общината ще промотира града като образователен център
По предложение на ръководителите на висшите учебни заведения в Пловдив предстои създаването на университетски алианс, в който Общината да има водеща роля. Това стана ясно по време на среща на кмета Здравко Димитров с ректори и ръководители на пловдивските университети днес.
На нея присъстваха представители на всички вузове – ректорът на Университета по хранителни технологии проф. д-р инж. Пламен Моллов, ректорът на Медицински Университет – Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, ректорът на Аграрен Университет – Пловдив професор д-р Христина Янчева и помощник – ректорът Величко Родопски, проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак – ректор на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, заместник-ректорът доц. д-р Надя Чернева – заместник-ректор на Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, проф. д-р Въльо Николов – директор на Технически Университет, Филиал Пловдив, президентът на Висше Училище по агробизнес и развитие на регионите проф. д-р инж. Димитър Димитров и проф. д.п.н. Георги Манолов – ректор на Висшето училище по сигурност и икономика.
„Тази среща трябваше да се състои още преди епидемията. Исках да чуя от всеки един от вас какви са приоритети на вашите учебни заведения, какви проекти подготвяте за бъдещия програмен период, в който ще участвате с проекти по програми на ЕС и как Община Пловдив може да ви съдейства.“ Това заяви кметът Здравко Димитров при откриването на първата официална среща с ръководствата на вузовете в града. По думите му е изключително важно Пловдив като индустриален център, да развива професионалното образование, както в средните, така и във висшите учебни заведения.
„Целта е да бъде скъсена връзката между бизнеса и образованието, за да се правят гъвкави и модерни програми, адекватни на нуждите на бизнеса и даващи най-добри възможности за реализация на младите хора“, заяви кметът. По думите му Пловдив е университетски град с традиции и има всички предпоставки да се развива и да се превърне в мощен европейски образователен център. За целта обаче е необходимо университети да си взаимодействат, без да бъдат конкуренти и виждам, че вие вече го правите“, подчерта още Здравко Димитров.
Университетите изразиха готовност да подкрепят общината и кмета с подготовката на бъдеща стратегия за управление и развитие на града, каквато вече се подготвя от общината. Ръководителите на вузовете са готови да подкрепят с експертиза предложенията на общината, които влизат в Общинския съвет, като работят за това безвъзмездно. Те констатираха още, че научният потенциал в България не се използва рационално и споделиха идеи за евентуална промяна.
Според груби сметки на президента на ВУАРР проф. Димитър Димитров, ако в Пловдив има 20 000 студенти, то те харчат средно около 10 000 лв. годишно и оставят около 200 млн. лв. в икономиката на града.
Именно заради това ръководителите се обединиха около идеята Пловдив да бъде промотиран като образователен център с много добро качество на живот, с възможност за култура, спорт и развлечение. По тази начин университетите в града ще продължат да привличат, както чуждестранни студенти, така и българите в чужбина. Общината обеща да работи в посока осъществяване на тези идеи.
Много далновидност, хъс, упоритост, професионален инстинкт вложи великата археоложка ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА в надхитряването на кметове, партийци, фелдфебели, за да си довърши Обект “ЮЖЕН ВХОД”. Десетилетия. Две кутии СЛЪНЦЕ. Остана неомъжена, без челяд =но надви! Нито бронзова, нито мраморна табела с нейното име, нито тенекиена. Но Градът помни. Брава!
Пътното съоръжение първоначално носи името на Георги Димитров
Днес почти ежедневно преминаваме през пътното съоръжение под Античния театър и по голямата част от нас едва ли могат да си представят как е изглеждал градът ни преди построяването му.
Работата по проектирането му започва през 1948 г., a прокопаването му – през ноември 1949 г. Съоръжението представлява двупосочен пътен тунел (една тръба) с по две ленти на движение за всяка посока. Дължина му е 216 м, а широчината – 18 м.
Първоначално носи името на Георги Димитров. Поради възникнали разногласия, строителството е преустановено за известно време. Довършен е и е открит през 1960 г. По време на неговото строителство и оформяне на булеварда са съборени много къщи с архитектурна стойност от двете му страни и е разрушена част от античната крепостна стена. Преместен е Житният пазар и „Цар Крум“ загубва своето значение на централен площад. Петнайсетина години по-късно, над южния изход на тунела започва разкриването на Античния театър.
Името на човека, който „пробива“ тунела е пловдивският строителен инженер Борислав Славов. В своята книга „Помня Пловдив“ Юлий Славов разкрива, че работата му била свързана с екстремни решения и преживявания. Пробиването на тунела било тежко изпитание – с примитивна техника да бориш твърдината, да гониш амбициозни срокове в центъра на града, където всичко е видяно, се изисква много мъжество и професионализъм. Участва и при завършването на обекта през 1960 г. вече като Главен инженер на ДСО „Градстрой”. След пускането на съоръжението той е удостоен с „Почетен знак на Пловдив“
В края на 1990-те тунелът е основно ремонтиран, поставени са хидроизолация, третична облицовка с шумозаглушаващ ефект, ново осветление и контактна мрежа.
Тунелът е в посока север–юг. През 2015 г. около 60 % от трафика Север-Юг в Пловдив минава през тунела и въпреки че има няколко алтернативни маршрута все още в пиковите часове е една от най-натоварените пътни артерии под тепетата.
Проектът „Лято в Капана“ дава възможност на най-различни изкуства да се поместят по калдъръма на творческия квартал. Следващото събитие от поредицата е фотографската изложба на пловдивския фотограф Александър Карамфилов. Тя ще се проведе на 28 юли, от 20:00 часа, на ул. „Абаджийска“.
Фото паната ще Ви наблюдават отвсякъде – от чадърите в цвета на трибагреника, от стените, от някое кокетно прозорче… Самата тя също е посветена на улиците и техните скрити съкровища. На живота, кипящ по тях. На случките или обърнатата перспектива.
Александър Карамфилов започва да снима през не толкова далечната 2016 година. Негови журналистически, артистични, архитектурни и пейзажни фотографии могат да се видят в медийни издания.
Зад гърба си има две изложби и няколко награди от родни и международни конкурси. Той е самоук, но това не му пречи да изгради собствен стил. Може да кажем, че погледът му е по-абстрактен. В творчеството му може да се забележи преобръщане на границите, наблягане на черно-белия ефект и социална тематика. Александър не обича да обработва силно снимките си, нито да „замаскира“ недостатъците на обекта или субекта, които реално го правят толкова истински.
Ако искате да се докоснете до неговия прочит на пловдивските улици, заповядайте на 28 юли в Kapana Creative District / Капана – квартал на творческите индустрии.
„Лято в Капана“ се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година. Организатор е Библиотека за идеи и събития.
Две шестметрови кули и една с височина 11 метра ще красят Военния клуб на Пловдив. След обществена инициатива отпреди няколко години, Министерството на отбраната възложи изработването на разработка за възстановяването на страдата във вида ѝ от 1908 г.
Работният проект по реставрационни и ремонтно-възстановителни дейности на сградата на Военния клуб в Пловдив бе представен днес на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата от арх. Мариана Цветкова от софийското архитектурно студио „М Синтез“.
„Сегашният вид на сградата е от 1928 г. Целта на проекта е въстановяване на образа от 1908 г., главно в челната фасадна част и по ул. „Иван Вазов“ в покривната част. За съжаление има много малко архивни материали, върху които да стъпим. Пуснахме запитване до Държавния архив за чертежи, с чиято помощ да изпълним заданието. За съжаление доста малко са фотографиите. А графична информация – чертежи, няма абсолютно никаква“, каза арх. Цветкова.
Историята на сградата започва от 1895 г., когато пловдивските офицери решават и декларират писмено, че имат желание да имат клуб средище за тяхната културна дейност. Същата година правителството взима решение да се даде терен за построяването на такава сграда. Построена е в периода от 1906-1908 г. Проектирана е от арх. Никола Лазаров и техническото ръководство на арх. Михаил Ненков. Тържественото й откриване е с новогодишен бал на 31 декември 1908 г. в присъствието на цар Фердинанд. През 18 януари 1927 г. в зданието избухва пожар, който засяга покривната конструкция, включваща три кули. След бедствието е извършен ремонт, при който две от кулите са отстранени. Възстановяването е извършено по проект на арх. Христо Пеев. До края на 1927 г. На 18 април 1928 г. сградата на Военния клуб получава нов удар – голямото чирпанско земетресение я срива.
За възстановяването на знаковия Военен клуб отиват 4 730 981 лв. – средства, осигурени от банки, фабрики, кооперации, частни дарители и от държавата. Имената на дарителите са вписани в „Златна книга за дарителите по възобновяването на изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание”.Запазена е само част от централния корпус. Проектът е изработен от архитектурното бюро на Стойко Стойков и Борис Градинаров „Българско акционерно дружество за железобетонни строежи „Циклоп“. През 60-те години сградата отново претърпява промени. Изграден е допълнителен трети етаж частично в сградата, но няма данни кой е автор на проекта. Това е последната съществена промяна по сградата.
От 60-те години насам всички строителни дейности във Военния клуб са свързани с ремонт на покрив, помещения и фасади без да се променят декоративните елементи и прозоречните отвори по тях, както го изисква законът. Сградата е собственост на Министерството на отбраната, предоставена е на Изпълнителна агенция военни клубове и военнопочивно дело. Статутът й е Групов археологически и архитектурен паметник на културата под номер 414 в Списъка на Националния институт за недвижимо културно наследство.
„Преди да изготвим работния проект, внесохме в НИНКН и имаме становище от Министерство на културата за съгласуване на виза за проектиране, издадена от Община Пловдив, в която се третират всички височини и всички изисквания по отношение на бъдещото застрояване. В работните проекти сме представили техническото задание от възложителя, както и изискванията на инициативния комитет в Пловдив. Идейната концепция също е предварително съгласувана“, обяви арх. Цветкова.
Основното изискване е да бъде възстановена сградата във вида ѝ от 1908 г. Без да се пипа надстроеният трети етаж. Тоест – не става дума за буквално възстановяване, а за съвременна интерпретация на първообраза.
,Екипът на „М Синтез“ е направил както подробно геодезическо заснемане, така и вътрешно заснемане поради сложната конфигурация от помещения в сградата. През годините там са правени допълнителни затваряния и преграждания на помещения, което е направило стените още по-дебели и се е наложило да използват експертизата на геодезист в почти всички помещения. От екипа обявиха, че няма да се променя функцията на нито едно от помещенията, предвижда се пребоядисване и възстановяване на някои от архитектурните елементи вътре. Ще има подмяна на настилки във облужващите помещения и ще бъдат изциклени паркетите в залите.
„Основно се насочваме към препроектиране на покрива и покривните надстройки – фронтон, три капандури, както и трите кули към централния корпус. Наложи се препроектиране на покривните линии, защото при обследването се оказа, че покривът не се отводнява правилно. Има покривни повърхнини, а не покривни равнини, което е довело до течове вътре в сградата“, разказа по време на представянето на проекта арх. Цвекова.
Покривът върху третия етаж на сградата има стоманобетонна конструкция . Тя е в много добро състояние. Препроектирани са само част от покривните ребра заради новото отводняване, става ясно от проекта. В другата част на сградата покривът е стоящ и стъпва върху носещите стени на сградата. Към покривните корнизи и надстройки са предвидени допълнителни нови стоманобетонни елементи и нова допълнителна укрепваща конструкция над гредореда, която премоства най-дългите греди. Тя ще служи за основа при изграждането на кулите.
За проектирането им архитектите са използвали главно руски източници и опит. Те ще представляват пирамидална дървена конструкция с фрезовани ребра от слепена дървесина., които ще оформят повърхнината на кулите. Ще имат дъсчена обживка и след това ламаринена такава във вид риба люспа.
Височината на голямата кула е 11 метра, а на малките – 6 метра.
Според работния проект се предвижда и възстановяването на герба на централната фасада. То е направено на базата на архивни снимки. С оригиналния си вид ще бъде и двойна дървена дограма като оригиналната. Ще бъдат реставрирани и входните дървени врати.
В работния проект ще се нанесат корекции според препоръките на НИНКН и СЕСОНКЦ по отношение на пластичната украса, съгласуването на всички архитектурни елементи по фасадите и корнизите с реставратор, както и спазването на определени пропорции изпълнението им. Корнизите да се разработят в детайли и отчитащи обемно пластичното решение, да се допълнят чертежите, и плановете на възстановените кули. Ще трябва да бъдат направени и сондажи, за да се достигне до оригинален цвят.
На днешния ден преди 170 г. е роден Патриархът на българската литература Иван Вазов.
Знаете ли, че:
- Внушителен портрет на поета може да видите в постоянната експозиция на художника Златю Бояджиев, намираща се в къщата на д-р Стоян Чомаков в Стария град.
- Вазов живее в Пловдив в периода от 1880-1886-та година. За престоя си в Пловдив поетът казва: „Моят духовен подем най-много, ако не всецяло, дължа на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме сгряваше със своята отзивчивост и съчувствие, на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше.” - Първият пловдивски дом на Иван Вазов в Пловдив, където живее от 1880 год., се намирал между днешната Къща с кулите (днес на улица „Хемус“) и Главното пловдивско училище (днес улица „ Княз Церетелев „ № 27). Къщата, която била на самата скала изгаря при пожар през 1898 г.
- По-късно Иван Вазов живее на ул. „Бетховен” срещу Градската градина (днес Дондуковата градина). Това е първият обществен парк на Пловдив, оформен непосредствено след Освобождението. На едно от красивите дървета в парка Вазов посвещава стихотворението „Старий бряст”.
- До 90-те години на миналия век, в този парк е имало метален бюст на Иван Вазов, изкъртен от престъпна ръка. В момента оригиналът е заменен от творба на скулптора Виктор Тодоров.
- Седалището на вестник „Народний глас”, на който Иван Вазов е бил редактор, се е намирало в близост до сградата на Район „Централен”.
- Иван Вазов има заслуга за създаването в Пловдив на първата професионална театрална трупа в България.
Храмът „Дева Мария на Ангелите” на ул. „Крали Марко” ще бъде ремонтиран и реставриран. Сградата е недвижима културна ценност от новото време. Декларирана е с писмо №395 от 13 февруари 1985 г.
„Проектът е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство още миналата година. Имат издадено строително разрешително и всичко с документите е наред”, обяви районният кмет Георги Стаменов.
Храмът на малката уличка в центъра на Пловдив е изключително интересен. Освен църквата към него има прилежащи помещения, които в момента са изкорубени.
„Дева Мария на Ангелите“ е на Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква и се води към манастира на братята капуцини в Пловдив. Строежът на храма започва през 1934 г. по проект на арх. Димитър Попов. Завършен е през 1937 г. Освещава го епископ Викенти Пеев. Той превръща храма и в седалище на капуцинските предстоятели в България, тъй като до този момент капуцините нямат свои религиозен дом.
„Апостолическият викарий поема писмен ангажимент за откриване на приют в Пловдив, при условие, че няма да има капела в него, за да изчебегнат търкания с мирския клир”, пише Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет.
Епископ Пеев умира през 1941 г. и е погребан в католическата катедрала в Пловдив.