„

Ач Ков

Имаме ли стари снимки да видим как е изглеждал в разцвета си? Междудругото подобна е и ситуацията в Асеновград. А такъв тип сгради стават идеални за университет или пък клуб за изяви, културни събития, изложбени зали, кина, каквото му хрумне на човек. На запад има и дискотеки и събития в такъв тип сгради, също ги преустройват и на търговски центрове след реставрацията им… Вместо да строят нови сгради за молове на места, които са идеални и необходими да бъдат паркове и зелени пространства. Когато няма зеленина, няма красота и въздух

John Lourd

Разбира се , че компаниите приватизирали бившият Тютюнев Комбинат Пловдив е ТРЯБВАЛО ДА БЪДАТ ЗАДЪЛЖЕНИ да възстановят външната архитектура на сградите! А вътре дали офиси, дали спортни зали или увесилителни заведения и магазини не би било зле.

За сведение в Лондон – Tobacco Dock към днешна дата изглеждат така , както са били замислени и осъществени , разбира се и доста подобрени ! Няма производство на Бритиш Табако , и всичката тази собственост е прекрасно разкрасена и печелившо осъществена .

от групата във фейсбук БАЙ ИВАН  КАРАЧОМАКА

Ако вярвате в чудеса, то навярно никак няма да ви се стори странно, че именно докато Пловдив е Град на културата за 2019 г. и е превърнат в център на всякакви културни събития и мероприятия, екип от археолози на доц.

Костадин Кисьов, който е и директор на Пловдивския регионален музей, открива в близост до града изключително ценна археологическа находка - гигантски мавзолей, датиращ от римска епоха. Той се намира недалеч от пловдивското село Маноле, където от известно време около могила Мал Тепе кипят усилени археологически разкопки.

Гигантският мавзолей представлява пирамидална римска кула с височина от 20 м., която е строена от камък и тухли, укрепени с разтвор от хоросан. Специалисти я датират от 2- 3 в. сл. н. е. – период, познат на историците като Епохата на войнишките императори. Все още има много какво да се разкрива около тази ценна находка, както и в памет на кой владетел е строена, но предвид мащабите на мавзолея се предполага, че е принадлежала на важен управник на провинция Тракия.

Защо не и на император?

От намерените находки археолозите смятат, че някога над мавзолея се е издигала статуя на погребания владетел, но или времето я е заличило, или нейни останки, както и предмети, намиращи се в гробната камара на владетеля (има предположения, че такава е съществувала) са били разграбени. Останките от надгробното съоръжение наподобяват много онова, което се намира в Рим и в което е погребан император Октавиан.

Въпреки грабежите, протекли през вековете, на място на археологическия обект са открити и доста монети, съвпадащи с времето на управление на Филип Първи Арабина, за когото се предполага, че е първият римски владетел, приел християнството.

Археологическите разкопки продължават и доц. Костадин Кисьов не скрива гордостта от своя екип. За съжаление, обектът все още не е отворен за посетители.

https://sanovnik.bg/n-104315-%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9_%D1%81_%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2

 За съществуването на Евмолп, за неговото присъствие в Тракия и град Пловдив няма никакви съмнения. Известно време градът е носил името му. От митологията се знае, че е бил син на Хионе и на Посейдон.

Майка му е била дъщеря на цар Ерехтей и е наричана още Орития, на баща си Ортес- Орта. Принцеса Хионе е била много красива девойка. В нея се влюбил Борей с прозвището “Северен вятър”. Няколко пъти отивал при цар Ерехтей да моли за ръката й, но бащата отказвал. След като разбрал, че няма да може да се ожени за нея, Борей решил да я открадне. Когато Хионе с други свои близки отишла на забавление край р.Илис била издебната и похитена от Борей, който я отвлякъл в долината на р.Чепеларска, навътре в Родопите, където никой не може да ги намери и се оженил за нея. Така се родили братята на Евмолп Зет и Колаис. Както е известно, те са участвали  в “Похода на аргонавтите”. Аполоний Родоски пише че те имали рижи коси, каквито имала майка им. Когато станали пълнолетни им израснали криле, каквито имал Борей.

Времето, в което е живял Евмолп е между “Похода на аргонавтите” и Троянската война.По същото време е живял Орфей- неговия учител и съветник.

Семейството на неговия дядо по майчина линия е било голямо. Ерехтей е имал 8 деца- 4 сина и 4 дъщери. Той става цар на Пловдив /незнайно защо Атина/. след Кекропидите, които са сполетени от много нещастия и последните представители на жреческата фамилия се изселват в Египет. В това число Хермес и любимата му Херда.

По бащина линия Евмолп е хипербореец. Хипер означава Големия, Поделя най-важния от този род, от рода на бореадите. Вълшебната страна на хиперборейците, както я описват не е другаде, а се намира в района на Стара Загора, която се е наричала Берое /от Бора/. И по бащина линия Евмолп е син на цар и благородник.

Като наследник на царе, той получава най-доброто образование по онова време. Училищата обикновено са били в древни центрове, наричани светилища, олимпи и др. Навярно е подготвен за жрец, защото самото му име, което завършва на опс потвърждава тази хипотеза.

Не е известно къде другаде е работил, освен че е бил жрец в Елевзин, но в тракийския, а не в гръцкия. Това място се намира на Бесапарските хълмове в района между  гара Огняново и с.Синитево- Пазарджишко. Мястото, където е свещенодействал не е случайно. То е в близост до най-високия връх Еленски. Този връх отговаря и е двойника на звездата Алфа в съзвездието Бик, наричана Алда Баран. Самите Бесапарски хълмове са огледалния образ на звездния куп Хиади в съзвездието Бик. Ето защо е имало причина на това място да бъде светилището. Бесапарските хълмове са наричани Ехиади и Таралежови острови.

Евмолп получава голяма слава и известност, както е доказано с нарицателното му име Низей. Като жрец на Ниса Ида започнали да го наричат Низей, от където Музей. Всички българи трябва да знаем, че няма отделна личност Музей, защото това е Евмолп.

Какво представляват Елевзинските мистерии е все още тайна. Според мен Орфей е запознал Евмолп с тайната на Небесното царство, което в библията се нарича Едем, в научните среди релефна звездна карта, в Египет и Вавилония с други имена. Отнася се до строежа на светила, звезди и съзвездия на земята, което се е случило на 4 тия ден на Сътворението. Отнася се за оформянето на земята още преди да има човеци.

Евмолп не е служил на лъжлив Бог, а на истинския Бог, който е построил земното небе, наричано Твърд Небесна /ТД/. Небето, което виждаме горе е построено долу от различни по строеж и състав скали и които очакваме отново да го разпознаем и преоткрием.

Тайната за тази невероятно разнообразна релефна звездна карта е била пазена в тайна и предавана от жрец на жрец, от цар на цар. И това е било с цел да не се разрушат скалните условни знаци, които са давали знания за това което е горе, във Вселената.

Евмолп е обезсмъртен, като на негово име е наречена звездата Сета в съзвездието Голяма мечка- Мизар /Нигар/.

В Едем това е земното съзвездие Голяма мечка, което съвпада с Пловдивските тепета, които са подредени точно така, както са звездите горе. Имената на звездите на Звездната карта са имена на хора, които са живеели в Пловдив или свързани с нашия град.

Например Бунарджика е звездата Мицар, Джендем тепе е звездата Елкиад /Елкид- наречена на Херкулес/. Пловдив е град на Нулевия меридиан, наречен Оса, откъдето е името на най-старите тепета в Пловдив- Ясъ. Той е пъпът на твърдта небесна, на латински УРОС- най-стария жив град на земята, където е погребан Ной. На едно от тепетата е била построена обсерватория, известна като палат на времето /предполагам че това е Сахат тепе/. От този палат произхожда името Атина, а не от богиня. Затова Пловдив е известен, като Атина.

Района Ортамизар носи името си от майката на Евмолп Орития и името на сина й Низар. От звездната карта се разбира, че Ортамизар е отделна звезда- тепе от Сахат тепе. Ако Ортамизар е главата на древен атлант, то Сахат тепе е неговото тяло /звездата Епсилон/.

Не е известно дали Евмолп умира от старост или е убит от Егей. Мястото, където е неговата могила се намира на Бесапарските хълмове между с.Огняново и с.Синитево област – Пазарджик.

Евмолп е служил на истинския бог, като жрец- бога Орфейски и това е бил онзи бог, който е построил каменното звездно небе, изпълнено с много саклни условни знаци, които са давали знания за Вселената. Евмолп е знаел тайните за дървото на познанието и дървото на живота. Неговите проповеди и учение са забравени. Но името продължава да се споменава в целия свят, като Музей.

Параскева Фичева

 ПОСЛЕСЛОВ

През 2016 година беше проведена анкета сред пловдивчани за най-влиятелния пловдивчанинна всички времена . Най-много гласове събра Евмолп. Държавник, военачалник, поет, музикант, жрец Евмолп дава първото известно име на град Пловдив- Евмолпия. Той е считан за основоположник на древната Евмолпия и за любим ученик на легендарния певец, музикант и философ Орфей.

Да. Случайно узнах. Нашата рубрика, т..е в трибуната на Съюз “Духовно възраждане- България”-   вестник “Сияние”, ,някой не знам  как,  взаимства чрез НПО- същото име- “Пловдив най- древен в Европа” Дали е възможно това! Ог нашата рубрика- НПО организация. Като издател и главен редактор на вестника, а и председател на Съюза, как да подходя.Имам идеята:, “Вие да ми кажете как?”.

Мария Герасова- журталисть писател  гл, рекатор председател на СДВБ

 В архитектурата на Пловдив  

Г-н Дяков. Вие сте един от архитектите от нашето минало и настояще  Работили сте в архитектурния отдел в Община Пловди. А по настоящем сте пенсионер, но това не  Ви спира да работите за изграждането на нашия град. Вие сте пълен с идеи, които е необходимо да давате на младите строители на Пловдив да расте, както е  емблемата   на града ни “Древен и млад” Пловдив расте, но не старее. Какво  е за пловдивчани тази даденост – един от най- древните градове  в Европа? А не можем ли да го наречем  и градът с дълбоко историческо минало, с което България може да се  гордее.

 Арх.Дяков- За пловдивчани, това в голяма степен е преценка на функционалността и красотата на любимия град, на спомените за него от близкото и далечно минало. Вечен ориентир за сравнение са неговите природни дадености – реката и хълмовете. В последно време, всички с интерес наблюдаваме светлинната спирала – осветлението на пътя до върха, красиво обгръща Джендем тепе (Младежки хълм) и всички очакваме, тя да завърши на върха със светлинен венец, коронясващ бъдеща обиколна алея, с поглед към всички посоки от него. Така, със скромни средства, но с въображение бихме завършили отдавна започнатите мероприятия за достъп и ползване, както на радиолокационното съоръжение на върха, така и на величествената гледка от хълма, към всички посоки на родината ни.

- А какво ще кажете  за площада на върха на Данов хълм (Сахат тепе)?

Арх.Дяков- Макар и добре оформен, е изключен от гледката към града и околната природна среда. А тя е много живописна, постоянно снимана , търсена от гражданите и достъпна от неформални площадки, достигани по пригодена пътека. Ако тези, маркирани от посетителите места, се оформят в унисон с цялата околна среда, като площадки за поглед на юг и изток към града, Родопите и хълмовете, те ще станат привлекателни туристически обекти, лесно достъпни за гражданите и гостите на града от близките централни улици, и площади. Източната от тях  разположена точно в ос на стълбите Каменица, най накрая ще ги осмисли, като главен пешеходен достъп до хълма. Това е отново едно евтино и лесно строително мероприятие с огромно значение, за ползването, и възприемането на града.

- По същия начеин, гражданите категорично са маркирали северния край на Трихълмието, като място от което се открива 180 градусов безкраен поглед към Тракия и Стара планина.

Арх.Дяков - Не случайно там, сред руините на древния град, винаги се срещат (и виждат от улиците) романтично настроени млади хора, което е най – голямото доказателство за възпитателното значение на историческите и природни забележителности на Пловдив.

- Г-н Дяков, дали ще се намери архитектурно решение на този обществен и природно-градоустройствен акцент? Градът между хълмовете се е и следва да продължи да се изгражда съобразено с тях и заварената застройка по височина, обем и застроителни линии.

Арх. Дяков – И в това отношение, въпреки непрекъснатия натиск за изграждане на високи сгради, несъобразени с околната пловдивска среда или нарушени десетилетно изграждани застроителни фронтове големи грешки не са допускани. Има обаче проблеми, по които предстои решение и които следва да бъдат поставени на масата за професионално и обществено обсъждане.

- Отдавна е ангажирано вниманието на пловивчани относно улица Иван Вазов Но до този момент няма категорично  решение.

 Арх.Дяков- Смело  можем да твърдим, че ул. Иван Вазов е между най-красивите и мащабни композиции в страната. Поради нейното продължително, единно обемно изграждане и озеленяване, разделянето и на пешеходна и за автомобилно движение части, не е подходящо. Тя по скоро би трябвало да се разглежда като част от етоалния предгаров площад, завещан ни от Й. Шнитер като недвусмислен европейски жест и да изпълни своята роля на транспортен лъч, като премине през централния площад и се свържи с бул. Княз Борис III, както впрочем правят и отлично изпълняват другите два красиви лъча, бул. Руски и бул. Васил Априлов, до северната част на града. Това ще върне едно традиционно и подходящо за мащаба на града решение, ще облекчи транспортното движение, ще редуцира големия и доскоро непоносим размер на централния площад, ще запази оригиналната въздействаща красота на ул. И Вазов, на Пловдив!

- Какво е другото  наложително решение в бъдеще?

 Арх.Дяков -  Друго наложително  след разширените разкрития и консервационно- рестврационни работи на Римския Форум и неговото експониране. Бъдещето на бившата Пощенска Палата, пряко свързана с него, е на сграда с музейно- културна функция и предназначение ú ръководството на града, трябва да се подготви за сложността на това по- ранно или по- късно превъпл

.щение.

- А какво е вашето виждане относно  актуалното и решение  за последната градоустройствена разработка на Централната градска част?

Арх. Дяков -  Да се запази северната регулационна линия на ул. Гладстон, която не можа да се проведе преди няколко десетки години, а сега пречи улицата да запази съществуващия пловдивски мащаб и възможностите на кино Космос да се развият до евентуална концертна зала, каквито предложения отдавна съществуват, но остават, може би, незабелязани.

- Прави впечатление и неуспехът с проектирането на застройката на квартала на премахнатия Музей на тракийската култура.

Арх.Дяков – Там, наиситна изискванията на Общината и НИНКН трябва да са синхронизирани, за изграждане на квартал в мащаб, и единство с околните квартали, ограждащи Трихълмието,   със задължителното експониране на римското наследство на място.

- Без решение, въпреки проведения конкурс, остана и кръстовището ул. Гладстон- ул. Авксентий Велешки,

Арх.Дяков – Разделянето на транспортното движение и създаването на необходимото площадно пространство пред културния дом „Борис Христов“ е очевидно и лесно постижимо. 

- Не сме постигнали напредък и в определянето на терен за пловдивска Опера .

Арх Дяков - Да.Нужни са нови професионални и обществени обсъждания на въпроса. Както в последния случай, така и в строящия се „пробив“ под гаровия етоален площад се вижда едно надценяване на транспортните проблеми и  тяхното пряко решаване в изградена историческа среда. Това е един вид „технологично мислене“ в среда, където други културни ценности са по важни. Неслучайно, решението за „пробив“ е от преди няколко десетки години. Някои се опасяват, че инфраструктурата на този обект е трудно решима ефективно, други смятат, че най- близкото кръстовище на „В Априлов“ до болницата ще заприлича на колелото след Панаирния мост, неимоверно затрудняващо движението от южна и западна посоки, трети се безпокоят, че, поради новите вливания на пътища в него, това вече няма да бъде европейския площад, приложен в десетки европейски градове и завещан ни от Й. Шнитер, безкористния строител на модерен Пловдив.

- Всички , ние очакваме  това  да видим в реалното му функциониране.

Арх. Дяков - Пословичното правило, че парите са необходимост, но не са достатъчни да се намери подходящото решение на една задача, се доказва още веднъж от сградата на римската базилика. Както неудовлетворителния обем, изглед, местоположението и даже функционирането на сградата се оказаха разочарование.

Да. Представете си само, че от площадното пространство към Католическата църква и булеварда трябва да слезете по несъразмерно тясна и дълга стълба на нивото на подземното автомобилно преминаване, за да влезете в нея!

Арх.Дяков - Причината на този и други неуспехи най-често е изпреварващото финансиране и липсата на проектна готовност. А тя не става бързо и лесно, иска си своето „технологично“ време на проучване и съзряване. Изходът е, нейната предварителна подготовка за всеки възникнал. трептящ проблем на града, а за Пловдив, те са много и разностранни: масова жилищно строителство, инфраструктурни проблеми, опазване на историческото наследство, археология, територия. Със състав от специалистите на сегашното направление по ТСУ на Общината, подобен на всеки петдесетхиляден областен град в страната, решаването на задачите стоящи пред „столицата на културата“ на България, е невъзможно.

 -Какво предлаагте в случая?

Арх.Дяков  АПЕЛИРАМ: Създаването на звено за проучване и подготовка на архитектурните проблеми на града към Кмета и Главния архитект, е наложително. Сега наличният състав е затрупан от всекидневните нелеки проблеми на 350- хилядния Пловдив и прилежащите му територии. Тази идея трябва да се обмисли, опит в страната ни за такъв подход има, а Пловдив има неотложна нужда от него.   Всички  новоизбрани членове на общинската власт да обмислят тези проблеми , да се задълбочат постепенно в тях, да осъзнаят първостепенната им важност и най-важна, предпоставка за неговото успешно развитие.

  интервюто взе журналист Мария Герасова

Пловдив е най-старият жив град / който съществува и днес/ в Европа и шестият най-стар в света.Според британски археолози, Пловдив се нарежда веднага след градоветеЙерихон,Библос,Алепо,Дамаск,Суза,и Сидон.В списъка са включени само градове,които съществуват и днес.

Херцогство Филипопол е историческа кръстоносна държава,васална на Латинската империя,която съществува от 1204 до 1248 год. на територията на днешна Южна България.Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246-1248 год., когато земите на херцогството са завладени от войските на на никейския император Йоан II Ватаци.

Първите градски автобуси в Пловдив са пуснати през 1934 год.