Category Archives: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА

“НАШИТЕ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ” МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС

Тази година, стартира четвъртият Международният детско- юношески конкурс за рисунка “Нашите традиции и обичаи”Главен куратор на конкурса беше “Съюз Духовно възраждане- България”.
Участваха 190 деца от цялата страна.На 26 юни 2018 година премирани бяха рисунките на децата в три възрастови групи. Журито се затрудни в премирането.Много силин рисунки, а награди малко- първа, втора, трета, поощрителна за всяка възрастова група. Затова, беше взето решение, да се дадат допълнително 10 грамоти на децата, които заслужаваха награди. Беше дадена  една награда за сюжет и 2 специални награди.
Имаше и участие на  2 деца от Израел под стандартната възраст и 2 деца от Франция. На тях се дадоха грамоти за участие.
Общо бяха дадени 26 награди.- дипломи плюс грамоти, ще получат и албуми. 
Това са премираните рисунки на деца и юноши както следва по възрастови групи :
 Първа възрастова група
Първа награда Мартин Невянов 11г гр. Ловеч
Втора награда Йоана Максимова 12г гр. Попово
Трета награда Виктория Николова 9г. гр. Варна
Поощтрителна
Дара Шопова 12г гр. Варна
Михаил Димитров 7г. гр. Бургас
Втора възрастова група 12- 16г
Първа награда-Десислава Димитрова 15г гр. Ловеч
Втора награда-Йоана Димитрова 13г. гр. Първомай
Трета награда- Даниела Василева 14г Сливен
Поощтрителна
Ивайла Петрова 14г гр. Попово
Айсу Алиева 14г Сливен
Трета възрастова група от 16- 19 г.
Първа награда- Диляна Вълчева 18г гр. София
Втора награда- Маргарита Василева 17г. гр. София
Трета награда- Симона Ангелава 16г гр. Попов
Специална награда
Деница Алексиева 17г гр. Пловдив
Йоана Тахова 14г гр. Варна
Награда за сюжет 
Илиана Влахова 10г.гр. Хаджидимово
Грамоти
2 деца от Израел под стандартната възраст
2 деца Франция 
Беатрис Филева 9т Димитровград
Росица Андреева 11г Бургас
Елинор Георгиева 13г Пловдив
Ралица Томовска 9г Варна
Николета Стоянова 12г Варна
Веселка Пиронкова 14г Варна    
Събитието е отразено нън фейсбук, в групата Четвърти международен детско- юношески конкурс за рисунка “Нашите традиции и обичаи”
представя Мария Герасова

36200338_631628087208039_7481994576236904448_n

36176379_631628163874698_414125479734280192_n

Награда за сюжет
Илиана Влахова 10г Хаджидимово

36289886_631628190541362_2458379399796359168_n

***

36271698_631627950541386_3026720950218391552_n36258450_631627927208055_2637808478994825216_n36231165_631628073874707_7950137408681410560_n36291762_631628007208047_8722228509658841088_n36289886_631628190541362_2458379399796359168_n36222440_631628137208034_4512223251685965824_n36200338_631628087208039_7481994576236904448_n36200305_631627963874718_5411779305447358464_n36200006_631627863874728_3012442434522054656_n36189088_631627847208063_729441792260308992_n36176562_631627890541392_7436885501094658048_n36176493_631628017208046_5494854727550107648_n36176379_631628163874698_414125479734280192_n36176089_631628057208042_6674570295438737408_n36041946_631627843874730_81858228371062784_n36002686_631627903874724_6925838784336494592_n35992731_631628100541371_3604490220143116288_n35114076_631628110541370_6019198826265444352_n35026447_631628147208033_1226903475921616896_n
36088302_631628037208044_995383925255700480_n

 

ФОТООКО Когато Бунарджика събираше 4 хиляди на опера

Елате да гледате опера на открито. Преживяването великото изкуство да излезе извън театралните пространства  – пред мавзолея или на Царевец, е неповторимо и революционно. С такива послания ни атакуваха мениджърите на големи музикални институции в годините на демокрацията.
Да, ама не! Нито е революционно, нито е патент на столичани. Пловдив е правил подобни впечатляващи продукции още от 1965 г. А снимките и разказите на свидетелите пазят този спомен жив.
И така… Денят е 5 юни, спектакълът е „Аида“ – част от Вердиевите оперни вечери в рамките на Майски културни тържества на Хълма на освободителите.
Представлението било толкова мащабно и като продукция, но и като реклама, че фестивалните покани се раздавали в собствен, издаден за събитието плик. По-късно един от запаметените кадри се превърнал в първата картичка с оперен сюжет.
Хълмът събрал неописуемо множество. Оркестърът на Пловдивската опера бил подсилен от музиканти и от Държавен симфоничен оркестър – Пловдив. Участвали хорове и на други музикални институции, а заедно с тях – доброволци, войници.  Диригент бил Кръстю Марев, режисьор на спектакъла Георги Първанов, художник на продукцията – Михаил Михайлов, хореограф – Богдан Ковачев.
Ролята на Аида била поверена на София Попова,  Амнерис – Ана Ангелова, Амонасро – Николай Смочевски, Радамес – Никола Николов, Цар – Васил Марчев, Жрец – Костадин Костов, Жрица – Валентина Александрова, Вестител – Христо Христов.
След година представлението, създадено от постановъчния екип, но с малки промени в солистичния състав, било повторено. На 15 юни 1967 г. Хълмът на Освободителите отново бил оперна сцена. Спектакълът отново бил „Аида“, но с режисьор Бохос Афеян.  
Фестивалът продължил до 1975 г., а изиграните представления били многобройни и разнообразни – „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Княз Игор“. Общо 18 на брой – 11 пъти „Аида“, 4 – „Трубадур“, 1 – „Княз Игор“ и 2 пъти – „Дон Карлос“. Художникът на част от продукциите  Михаил Михайлов твърди, че е имало случаи, когато в оперните спектакли участвали 945 души.
Под тепетата на емблематичния пловдивски хълм гастролирали големи артисти като румънския баритон Дан Йордакеску, румънското мецо сопрано Маргарита Радулеску, Маргарита Лилова, Пенка Дилова, Надя Афеян. До тях на импровизираната сцена пеели солистите на Пловдивската опера Георги Велчев, Соня Хамерник, Асен Чавдаров, Михаил Чомаков, Стоян Попов, Владимир Тодоров, Райна Кошерска, Беатрис Бояджиян, Минка Лолова, Петър Бакърджиев, Асен Траянов, Таньо Божков и много други.
В логистично и организационно отношение Вердиевите вечери на хълма нямали равни на себе си. Публиката на определени спектакли е надхвърляла 4 000 души. Редовно участие е имали хоровете на на Старозагорската  и на Русенската опери.
На хълма гостувала и Кишеневската опера през 1971 г. с „Лебедово езеро“, „Синият Дунав“ и „Кармен сюита“.
 
Историята за операта на Бунарджика ни разказа д-р Андрей Аврамов Андреев –  български музиколог, педагог и общественик. Други истории за музикалната история на Пловдив той разказва във „Възрожденският Пловдив и музиката“.  Снимката от „Аида” на Бунарджика е дело на дългогодишния фотограф и деец на Пловдивското певческо дружество Кръстьо Лазаров-Къната през 1970 г. Тя се превръща в картичка – първата, която запаметява музикално събитие
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1732&lang=bg

Ехо от детството в Стария Пловдив

Хлапе прескача смело дувар в Стария Пловдив. Баба му седи, подпряла замислено глава в дъното на двора. Действието се развива в една от разкошните възрожденски къщи на Трихълмието. Тази иконична фотография от 1970-те години показва как е вървял животът по това време.
Разкошните домове на някогашните търговци и индустриалци са национализирани след 9 септември 1944 г. и в тях са настанени многолюдни семейства на общински наем. Къщите губят блясъка си, някои са занемарени и започват да се рушат. Навсякъде се чува весела глъчка и игрите не спират до късно вечерта.    
http://plovdivtime.bg/news.php?id=570&lang=bg

Католическа болница „Св. Йосиф” преди и след голямото земетресение през 1928 година

Международна католическа болница „Св. Йосиф“ е основана през 1881 г., благодарение на монсеньор Рейнауди и неговият помощник Роберто Менини.  При отварянето си тя е разполагала с 36 легла, а пациентите са обслужвани от шест милосърдни сестри, част от монахините терциарки.
През 1896 г. болницата е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на „Св. Викентий от Пола“, популярни като викентинки или аграмки.
През 1899 г. започва основен ремонт и разширяване на сградата. Така в навечерието на Балканската война капацитетът на болницата нараства на 90 легла. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е била на разположение на войската. През този период управител на болницата била сестра Даниела Яклевич, с 10 сестри. Годишно през болницата са минавали между 700 и 800 пациента.
След Първата световна война започва изграждането на нова сграда в местността „Свещаровите ливади“. Новата триетажна сграда е завършена през 1927 г., но само година по-късно силно земетресение разрушава напълно партерът и външната стена на източното стълбище на сградата.
След земетресението директор става д-р Теофил Груев, който остава на поста си до края на Втората световна война.
Болницата се оказва последен пристан и на великия български писател Йордан Йовков, който умира през 1937 г. от рак на стомаха и жлъчката.
Международната католическа болница в Пловдив е закрита през 1949 г. заедно с Клементинската болница в София. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища. От 1951 г. сградата й се използва от Военна болница Пловдив.
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1088&lang=bg

Френският мъжки колеж в Пловдив е заемал бивш бейски конак

Колежът „Св. Августин” отваря врати на 3 януари 1884 г., благодарение на успенският свещеник Александър Шилие. Училището започва само с десет ученици, но бързо се развива в пълно средно католическо учебно заведение.
От 1890 г. до 1908 г. под ръководството на Ели Бикмар колежът придобива авторитета на истинска френска гимназия. От учебната 1893 – 1894 г. към колежа е създаден и пансион. През 1897 г., когато завършва първият гимназиален випуск, учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение.
Първоначално учебното заведение се е помещавал в сградата на бейски конак, но в последствие през 1910 г. там се премества музеят на колежа, а самият той се разположил в нова, модерна триетажна сграда, проектирана от архитект проф. Мариано Пернигони.
По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла. След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени. Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда извън града, близо до Сточна гара.
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1040&lang=bg

Нина Петрова и Иво Петров

 Покана

  изложба живопис 13 – 30 юни 2018 г.
Трета самостоятелна изложба в галерия „Аспект“ и в Пловдив откриват Нина и Иво Петрови – артистично семейство, което се издържа само с рисуване. Двамата художници са представители на плевенската школа, известна със своите традиции и големи имена в българската живопис. Завършили са тревненското училище за приложни изкуства, а след това – живопис във Великотърновския университет. Живеят и работят в Плевен. Представят творбите си предимно в чужбина, основно във Франция, Испания и Русия.
Нина и Иво работят в сферата на фигуралната живопис с подчертан ретро привкус. Като творци те са силно повлияни от Бел епок – периода преди Първата световна война, характеризиращ се с ускорен технически прогрес, икономически растеж, мир в политическите отношения, разцвет на културата и изкуството в много европейски страни, преди всичко Франция и Великобритания. Това е златната епоха на автомобилостроенето и въздухоплаването, на малките кафенета и кабарета, време на разцвет на фотографията, зараждането на киното, значителни успехи на науката, археологическите проучвания и модернизма в изкуството. Бел епок се характеризира и с известна доза носталгия и понякога на него се гледа като на изгубен рай. Общото настроение е оптимистично, примесено с безгрижие.
Нина и Иво ценят маслените бои заради тяхната пластичност и гъвкавост, Нина с времето се ориентира към едноцветното рисуване, като прибягва по-рядко до нюанси. Иво напротив – сякаш по интуиция противопоставя на носталгията ярки, весели цветове. Двамата художници работят върху героите и върху общата композиция на картините, за да пресъздадат ретро атмосфера.
Докато Нина претворява с безспорна елегантност една нежна тъга, смесена с оптимизъм, отвежда ни в свят на старовечен чар, в който заедно живеят поезията, женствеността и загадъчността, Иво залага повече на сюжетността, на загатнатата еротика и яркото излъчване на своите персонажи. Всичко, идващо от миналото, е вдъхновение за Нина: снимките, филмите, постерите, старите семейни саги и ценностите от миналото са също неин творчески извор. Иво не само разказва истории, наситени с много цвят, детайл и типични за ар-деко орнаментика и символи, но и често заявява позиции. Нина е самата деликатност, Иво е избухване на идеи и страст – все доказателства, че противоположностите се привличат не само в живота, но раждат и успешни творчески тандеми.
Артистичното семейство рядко прави изложби в България, още повече заедно. Но галерия „Аспект“ е специално място за тях и както Иво споделя в едно интервю: „Единствено в Пловдив се почувствахме като в европейски град на наша изложба, една сложна комбинация от хора, атмосфера и отношение”. Привилегията да посети настоящата изложба на Нина и Иво Петрови пловдивската публика ще има от 13 до 30 юни.
 Олга Петрова2
1
3
4
подготви Мария Герасова

Атанас Вълев Ако имах парите на Тръмп, щях да обновя Пловдив

Атанас Вълев е роден през 1962 г. в Пловдив. Завършил е Висшия селскостопански институт, сега Аграрен университет, специалност „Тропично и субтропично земеделие”. От студентската скамейка отлита в Щатите по едногодишна програма за обмяна на опит на агрономически кадри, организирана от професор Христо Мермерски, и остава да живее там. Работа по специалността обаче не може да си намери и е принуден да смени различни професии. Работил е в строителството, шил е платна за яхти, бил и градинар. Известно време свирел на китара в бар. Преди няколко години той се прочу с киселото мляко „Тримона“, което произвежда по биологичен път в мандра в планините Катскилс в щата Ню Йорк. През 2014 г. млякото стана победител в категорията “Храни, земеделие, устойчивост”, в конкурса “Произведено в Америка”. В началото на тази година „Тримона“ грабна и голямата награда в щатската класация за нови млечни продукти Dairy Foods. През февруари Вълев пристигна в Пловдив по случай 80-годишния юбилей на майка си.
- Г-н Вълев, каква е предисторията на прочутото кисело мляко „Тримона“?
- При пристигането ми в Америка носех със себе си два буркана с кисело мляко от България и в продължение на много години си подквасвахме вкъщи за собствена консумация. „Тримона“ се появи доста по-късно, след като приятели ме окуражиха да започна бизнес. В северната планинска част на щата Ню Йорк намерихме мандра, която да произвежда киселото мляко по наша рецепта и под наш контрол. Тъй като нямаме животни, купуваме прясното мляко от местни биологично сертифицирани кравеферми, които са в радиус на около 50 км от мандрата. Млякото е с изключително качество и минава през много проверки. Има няколко държавни контролни органа, които следят за качеството и безопасността и на суровината, и на крайния продукт. Освен това има и други, които правят биологичните тестове, включително и равин, тъй като млякото има и „кашер“ сертификат. В него не слагаме никакви добавки и консерванти – има само закваска и мляко.
- Как тогава издържа до два месеца? Сега сме февруари, а на една от опаковките е посочен краен срок 4 април.
- Интересното е, че срокът му на годност е 11 седмици, но ние знаем как да го направим така, че да издържи почти два месеца без консерванти. Зная колко скептично гледат хората на този дълъг срок. Когато преди 30 години купувахме кисело мляко, то се разваляше за една седмица, ако не се изяде, и тогава смятахме, че е истинското. Но не е точно така. Навремето не е имало необходимата санитарна хигиена и дисциплина. Много е лесно спорите на някакъв мухъл да влязат в млякото. В това съм се уверил. Веднъж бяхме направили една партида и ни бе свършило алуминиевото фолио за запечатване на кутийките. Млякото остана в инкубатора само за няколко часа, без да е затворено. Точно след две седмици започна да се появява мухъл отгоре. Ние обаче имаме засилена филтрационна система, така че нещата са под контрол. В „Тримона“ няма грам консерванти и това, което е написано на етикета, е абсолютната истина. Ние не можем да излъжем, защото ще бъдем подсъдими. И това е проверено с годините. Често запазваме продукт дни и месеци след изтичането на срока за годност с цел изследване на вкуса и броя на пробиотици. В повечето случаи вкусът се запазва, броят на пробиотиците е намален, но все още в границата на милиарди.
 -Ако не е тайна, само бактерията лактобацилус булгарикус ли използвате, или влагате и пробиотици? 
- Лактобацилус булгарикус се използва с още няколко пробиотични култури, между които стрептококос термофилус. Тя е необходима и живее в симбиоза с лактобацилус булгарикус. Важно е обаче какви щамове се използват от закваската. Ние сме ги селектирали по начин, по който искаме. И тайната ни е в съотношението на сместа. Лактобацилус булгарикус се използва в почти всички млека по света и мисля, че е мит твърдението, че закваската може да бъде използвана само у нас. Тя се среща свободно в природата на България – в кората на дърветата, в почвата, в мравуняци. Оттам нататък се взима и се отглежда лабораторно – лиофилизира се под формата на прах и с нея може да се направи кисело мляко във всички географски ширини. Ние, българите, трябва да се гордеем с тази закваска, защото български учен е неин откривател. Специално при реализацията на нашето мляко наблягаме, че използваме българска закваска, открита от българин. Обикновеното мляко, което предлагаме, е в разфасовки от 170 г и 907 г. Имаме също и плодово, което е в различни по големина контейнерчета, разделени на две. В едното е плодовото пюре, а в другото е киселото мляко. И когато се отвори капакът, човек може да си го смеси на вкус. Цената, на която се продава голямата опаковка, е от 4,49 долара до 7 долара, и това зависи от магазина, както и от района, в който се намира.
- Как приемат американците българското кисело мляко?
- В началото много скептично. На първо време, през 2008 година, вървеше основно на етническия пазар в Щатите, най-вече около Чикаго. Купуваше се предимно от българи или хора от Балканите, които са запознати с вкуса му. Постепенно и американците започнаха да свикват с вкуса му. По принцип те обичат по-сладичкото, но човек възпитава вкуса си. А като разбраха колко е здравословно, още повече го заобичаха.
- Кои са били най-трудните ви моменти зад океана?
- Може би началото, когато човек трябва да свикне и да намери подходяща работа, да научи как се случват нещата, да привикне към културните разлики. Въпреки трудностите харесваше ми да съм в Америка. Бях убеден, че мога да се реализирам там. По същото време нещата в България започнаха да се променят, дали за добро или за лошо, но аз вече бях взел решение да остана там. Ала в никакъв случай не съм се откъснал от България, тя винаги ще е в мислите и сърцето ми. Затова съм кръстил киселото мляко „Тримона” – носи древното име Тримонциум на родния ми град. И навсякъде, където отида, на първо място казвам, че съм от Пловдив. Винаги намирам начин да рекламирам България и родния си град. И често повтарям, че киселото мляко у нас е като пицата в Италия и уискито в Шотландия.
- Липсва ли ви България?
- Разбира се. Тук са родителите ми, много близки и приятели. Затова се опитвам да си идвам колкото мога по-често, обикновено по лични поводи, защото бизнес в България нямам.
- А бихте ли пренесли бизнеса си у нас? 
- По принцип имам идея и тук да правим „Тримона”, което да е оригинално, истинско. Нямам намерение да гоня печалба, просто искам да правя хубаво мляко. Смятам да е в малки количества, но не бутиково, защото не обичам тази дума. Притеснявам се обаче дали в България ще можем да осъществим контрола, който има в Америка. Не зная и как може да се гарантира, че млякото ще е качествено. А и винаги ще имам съмнение дали няма някой да влезе от “задната врата” и да добави сухо мляко. Все още нямам идея в коя мандра може да се произвежда. Може би ще се ориентирам към Родопите. 
-Това означава ли, че ще се върнете окончателно в родината?
- Не, със сигурност ще пътувам, и то често. Ще наема хора, които да контролират на място процеса в България. Иначе на американска почва нашето кисело мляко трябва още много да се разработва, смятаме и да разширим асортимента с айрян. Тепърва влизаме в големи вериги магазини, а пазарът там е огромен.
- Как минава един ваш работен ден в Америка?  
- Работният ми ден е много натоварен. Непрекъснато съм в срещи, разговори, ходя до офиса ни в Манхатън, пътувам до мандрата, за да контролирам процеса, пиша много имейли, активен съм в социалните мрежи, изнасям беседи на здравословна тема пред различни групи хора. Нямам време за релакс. Обичам, когато позволява сезонът, да ходя бос по брега на океана, играя футбол, караме велосипеди… 
- Намирате ли промяна в Пловдив?  
- В Пловдив си е пълно густо. Радвам се, че градът е запазил духа си. Като се върна, обичам да се разхождам из Стария град, по булевард „Руски”, по Главната. За съжаление последния път се наложи да къртя лед пред блока, в който живеят родителите ми. Налага им се да ходят до аптеката и магазина и е опасно да не паднат. Блокът ни е пълен със студенти, а аз трябваше да дойда от хиляди километри и да го направя? Не си слагам медал, просто бях подразнен от този факт. И сигурно някои си казват: ”О, не ми плащат за това, няма да го правя”. Брей, всички станахме американци!
Иначе много ми се иска да видя инфраструктурата в града променена и подобрена. Боли ме и се дразня, гледайки разбитите тротоари и локви, както и сградите, чиито фасади се лющят. Нека Пловдив си запази автентичното, но искам да го видя по-лъснат, по-оправен. Ако имах парите на Доналд Тръмп, със сигурност щях да даря за обновяването на града.
 http://www.bgnow.eu/news.php?cat=5&cp=0&newsid=86227

Къща на Верен Стамболян – Пловдив

Резултат с изображение за къща Стамболян Старият град Пловдив
Се намира в източния склон на Джамбаз тепе. Внушителната по размери и външна украса, къщата на Верен Стамболян, известна през 70-те и 80-те години на миналия век, като Къщата на художниците в Пловдив. Тук е кипял истински културен живот – организирали са се пленери и изложби, които я превръщат в международен културен център. Сградата се издига в задната част на двора, фасадата й привлича вниманието с изящния рисунък, със светлосенки на орнаментите.

През 2010г тук беше приютена и постоянната експозиция с произведения на Димитър Киров. Той е от пловдивската школа и един от най-ярките представители на българското изобразително изкуство през 60-те и 70-те години, чието творческо наследство има новаторски дух. Творческите му постижения са в сферата на изящното и декоративно - монументално изкуство. Авторът е носител на множество национални, международни награди и отличия. В експозицията са поместени едни от най-добрите образци на теми и етапи от неговото творчество. На двора са представени мозайки на тема “любими градове”.

Имено това привлече “Съюз Духовно възраждане- България” да представи рисунките от трите национални кънкурса “Носията”  по проект “Деца на бъдещето”. Рисунките на децата излъчват такава ярка светлина и огряват двете зали. Те ни пренасят в онова минало, когато нашите баби  са се кипрели. Носели ги по прели и седенки, в дома, на полето и по жътва. Ето, това е българското, нашето, истинското. Това е България. Този конкурс внася нови тонове в съзнанието на подрастващите. Това ги учи на любов към родното.
Къща Верен Стамболян – постоянна експозиция на Димитър Киров
 Изложбата ще остане и през лятото
 Взаимствено  е от интернет къща Стамболян
подготви Мария Герасова

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ДЕЦА

Днес, от 17 часа в къща Стамболян в Стария град- Пловдив, “Съюз духовно възраждане- България” съвместно със “Старинен Пловдив” организира изложба на рисунки, от трите детски национални конкурка “Носията”, по проекта “Деца на бъдещето”- “Децата и фолклора”" Заповядайте, да се насладите на красотата на българската носия! С нея можем да се гордеем, че имаме такова наследство, завещано от нашите деди. В двете зали на старата къща блика такава светлина, която ги огрява с красотата на рисунките на децата на България
20160509_104013