Category Archives: ПЛОВДИВ- НАЙ- ДРЕВНИЯ В ЕВРОПА

Епископска базилика на Филипопол: проучвания, резултати 2015-2017

Научна конференция за резултатите от проучвания на Епископската базилика на Филипопол беше открита днес в присъствието на кмета на Пловдив Иван Тотев, заместник-министъра на културата Амелия Гешева, доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионален археологически музей, заместник-кмета по култура Александър Държиков и други експерти, участвали в разкопките през годните.
Какви са направените открития от 1983 година до момента разказаха накратко археолозите Елена Кисякова и Елена Кантарева.
„За реализацията на този проект ръка си подадоха неправителствения сектор, общината, учените и държавата. Никой не очакваше подобни резултати, които станаха ясни благодарение на вземане на правилното решение за разкриване на целия обект и затваряне на пътя. Това е сложен обект от гледна точка на средата, в която се намира и да е една от емблемите на Пловдив през 2019 година и за поколенията, които ще го посещават,“ сподели заместник-министър Амелия Гешева.
Тя припомни, че за Епископската базилика бяха организирани международни конференции, с участие на чуждестранни археолози и много доброволци.
„Решението за затварянето на пътя, който беше важна пътна артерия, беше тежко политическо решение, но Раннохристиянската епископска базилика ще бъде един от обектите, които ще се запомнят. Радостен съм от позицията на времето, че вече присъствам на конференция като днешната, на която говорим за резултатите от разкриването на този обект,“ сподели кметът Иван Тотев.
„Много е важно, когато има осъзнато управленско решение за затваряне на пътя и експониране на цялостната площ на Базиликата,“ заключи доц. Костадин Кисьов.
След 35 години прочувания екипът е на финала на разкопките и реставрация на мозайките. Тя е с впечатляващи размери дори за Европа и ще бъде перлата на археологическото наследство на Пловдив.
„Откривателството на Базиликата в голямата си част предстои. Предстои академичната работа, която ще представи една силна и убедителна кандидатура в ЮНЕСКО“, заяви Ленко Ленков от фондация „Америка за България“ и благодари за съдействието на Община Пловдив.
„Това означава, че вървим на прав път, още повече че работата по него обединява хората и институциите, като ще направим всичко възможно да го завършим по най-добрия начин, допълни той и спомена, че Община Пловдив продължава да работи по много обекти на града – Небет тепе, Източната порта, Римския форум.
„Международният комитет за реставрации и консервация на мозайки избра Пловдив да е следващият домакин за конференция през 2020 година, като за целта се прие и меморандум от Общинския съвет“, съобщи заместник-кметът Александър Държиков. Добрата работа между институциите много бързо даде добри резултати, което означава, че мозаечното наследство ще се популяризира пред света“, уточни още той.
Освен презентациите на участниците, двудневната програма на конференцията включва и посещение на Епископската базилика и Малката базилика, както и откриване на тематична изложба с артефакти от Епископската базилика в Регионалния археологически музей. Материалите от конференцията впоследствие ще бъдат публикувани в сборник.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
Снимка на Община Пловдив - Plovdiv Municipality.
https://www.facebook.com/pg/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-Plovdiv-Municipality-298150390280406/photos/?tab=album&album_id=1673222059439892

Пловдив става транспортен мултимодален център

 Автор: Веселина Пеева – Радио Пловдив
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът на вътрешните работи Валентин Радев  инспектираха  обновената Централна ЖП гара Пловдив.  Сградата е изцяло реставрирана и запазена в автентичния си вид от началото на 20 век от концесионера на гаровия комплекс.
Ивайло Московски информира, че концесионерът до момента е инвестирал 7 млн. лева в обекта, а съгласно заложената програма трябва да вложи още 5 млн. лева в модернизация на гарата и прилежащата инфраструктура около нея.

Министърът връчи разрешителното за автогарата, която концесионерът е изградил, като част от гаровия комплекс. Това превръща реновираната сграда в мултимодален център, обединяващ автобусен и жп транспорт, коментира представителят на концесионера Миролюб Столарски. Той заяви още, че това е първото място в България където двата вида транспорт не се конкурират, а се допълват.

„Изключително съм впечатлен от реставрацията на жп гарата, тъй като тя е и паметник на културата. Изградена е от виенски архитекти в началото на XX век. Запазени и възстановени са изцяло конструкцията, покривът и Царската чакалня в приемното здание на гарата”, допълни министърът. Московски посочи, че в повечето европейски държави централната гара е емблематична сграда и културно-исторически паметник.
Пред медии министърът коментира и проектът за изграждане на жп възел – Пловдив. Той посочи, че първия етап от проекта е във финална фаза на изпълнение и предстои скоро да бъдат обявени тръжните процедури. „Проектът е на стойност над 100 млн. евро и предвижда цялостно повдигане на коловозите на жп гара Пловдив и пътно преминаване под тях”, обясни министърът. Ивайло Московски коментира и предстоящата концесия на летището в град Пловдив. По думите му до един месец се очаква решение на Комисията за защита на конкуренцията, след което ще бъде подписан договорът с избрания изпълнител.
Московски изрази надежда, че в рамките на месец ще има и решение на КЗК за подписване на договор с избрания концесионер на летище Пловдив, с което Пловдив, ще придобие още по-голяма важност като  транспортен мултимодален възел за държавата.
В сградата на Централна ЖП гара  е изграден и пункт за видеонаблюдение. Министър Валентин Радев  уточни, че там ще работят петима полицаи,  които ще наблюдават не само  случващото се в сградата, но и околностите и на автогарата, както и поддлезите.  Хората, които изпълняват задълженията си на ЖП гарата по обслужването на пътниците, трябва да се чувстват комфортно на работните си места, подчерта още министър Валентин Радев. 
По отношение на пакета „Мобилност” и предстоящите протести на автомобилните превозвачи министър Московски обясни, че позицията на държавата от самото начало е била твърда и категорична и в момента има безпрецедентна подкрепа от всички държавни институции в защита на българските превозвачи. 
„Премиерът Бойко Борисов, който е персонално ангажиран с темата, вчера е провел необходимите разговори с канцлера на Германия Ангела Меркел и президента на Франция Еманюел Макрон, а утре му предстои нов разговор с френския президент по темата”, коментира Ивайло Московски. Той съобщи още, че в понеделник в България пристига комисарят по транспорт Виолета Булц и тримата с премиера Борисов ще разговорят относно европейското законодателство за мобилност.
В рамките на своето посещение в Пловдив министрите Московски и Радев инспектираха и разширението на пътя Пловдив – Асеновград. Проектът е стартирал през август 2017 г. и се очаква да приключи до края на годината.

 

 

http://bnr.bg/plovdiv/post/100970084/s-koncesiite-na-centralna-gara-i-letishteto-plovdiv-stava-vajen-transporten-multimodalen-vazel

Малката базилика – храм на поетичния фестивал “Орфей”

автор Галя Митева

Първият Международен фестивал на поезията „Орфей“ се откри  в Малката раннохристиянска базилика.

Репортаж на Галя Митева от откриването на Международния поетичен фестивал ”Орфей” в Малката базилика

Фестивалът  е събитие от културната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС на Национален фонд „Култура“.  В него участват 17 творци от 13 държави – Балканите, Европа, Съединените щати и Израел, където има паметник на Орфей.  Поетите  четоха стихове на родните си езици. Съвременна поезия от целия свят звучеше в атмосферата на антично и средновековно изкуство, на мозайки от хилядолетия, обединени от фигурата на легендарния тракиец Орфей – приеман за най-големия певец  и поет на древността.

 Министърът на културата на Македония  Роберт Алагьозовски,който е гост на кмета на Пловдив,  е убеден в силата на поетично слово и днес. Във време на глобализация, тъкмо различието и спецификата    на културите и уникалността  на  гласа  на поетите е това, което ни прави различни, но от друга страна, води напред  и човечеството, и духовното и културно развитие на живота ни. 

Зам. министърът на културата Амелия Гешева пожела вдъхновение във фестивалните дни, в които Това магично място - Малката базилика ще бъде  преди всичко храм на поетическото изкуство. 

Къде другаде, ако не в древния Филипопол, който заема едно от първите мвеста по брой и художествено значение на артефакти в България, можем да намерим вдъхновяваща среда за творческо общуване на един от най-красивите и универсални езици – този на поезията. 

Не случайно Пловдив със своето наистина уникално антично наследство е и нашата Европейска столица на културата през 2019 година. 

http://bnr.bg/plovdiv/post/100969395/malkata-bazlika-hram-na-poeziata-s-mejdunarodnia-poetichen-festivalorfei

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложба разкрива връзките между математика и изкуство

 С изложба и работилници в Пловдив започва проектът „Математическата сърцевина на изкуството“. В първата изложба „Математически чудовища“ авторът насочва вниманието на публиката към структурата на изображенията. Целта е съпътстващите работилници по забавен начин да разкрият математическите модели, които стоят зад тях.
Интервю на Нели Бистрашка с Христо Петров, автор на изложбата ”Математически чудовища”
Авторът на проекта Христо Петров представи изложбата, която се открива в пространството „Отсреща“ на ул. „Бетовен“ № 12 на 11 май от 18.30 часа.
 Изложбата всъщност е първата от една серия изложби, които имат за цел да изследват връзката между математиката и изкуството, две сравнително противоположни области поне по най-общо схващане, но се оказа, че те са много тясно свързани и особено в съвремието с развитието на компютрите, на изчислителната техника. Това е тема, която е все по-актуална и компютърната графика навлиза доста в ежедневието ни, през 3-D анимацията, във филмите, в киното. Така че аз съм си поставил за цел да направя един мост между двете теми, математика и изкуство като покажа някои области, които имат и от двете по малко. Първата такава област е темата за фракталите – това са едни математически структури, които в началото са били по-скоро като някакви особени куриози. Сред математиците са били известни като чудовища, леко подигравателно са ги наричали, с което са искали да покажат, че са много сложни и тромави структури, които от друга страна за математиката сякаш  нямат особен смисъл, но това е, когато математиците не са разполагали с компютри.
Ако се върнем в 18-ти век тогава някои хора са успявали да налучкат, т. е. да усетят, че съществуват такива устройства, които имат много особени свойства. Може би човек трябва да ги види с очите си, за да разбере това, което казвам, но на пръв поглед те  са много странни и за да успее човек да ги осъзнае, да ги възприеме по някакъв начин понякога е необходимо да се направят много изчисления. И точно това е всъщност, което спряло математиците преди изчислителната ера, преди бума на компютрите да успеят всъщност да разберат по-подробно какво представляват тези неща.
С помощта на компютър, той върши трудната работа – прави хиляди, милиони изчисления, благодарение на това ние успяваме да ги видим тези чудовища в пълната им красота и всъщност по този начин бихме могли да се насладим на нещо, което от една страна е абсолютно чиста математика, т. е. всички изображения, които ще видят посетителите на изложбата са изцяло генерирани благодарение на някаква формула. В общия случа формулата е много проста, много елементарна, в нея няма нищо кой знае колко сложно, но от друга страна тя трябва да се прилага милиони пъти и всъщност това е особеното, но сега един съвременен компютър се справя в рамките на няколко минути с една такава задача.  Всъщност, в момента, в който тези фрактали започват да се изрисуват благодарение на компютрите, се оказва, че по форма някои от тях много напомнят природни неща като например броколи или пукнатините в суха пръст, и други подобни структури. Това навежда на мисълта, че  природата по някакъв начин е стигнала и еволюцията на живите организми също по някакъв начин е стигнала до тази идея за фрактал, защото се оказва много устойчива и благодарение на това ако се вгледаме в много неща, може би, най-красивият пример е „Броколи Руманеску”, вглеждайки се в него всяка една част всъщност прилича на тялото и изглежда като една такава завъртяна спирала от по-малки розички.
Този проект е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. В тази връзка ние сме потърсили партньорство с Математическата гимназия, като целта да стигнем и до ученици, дори и до туденти, до по-млади хора, да ги запознаем с тези теми и се надяваме на някакво бъдещо партньорство и в последващите две – три изложби да се включат техни неща.
Тук е моментът да кажа, че ще направим и няколко уъркшопа. В Математическата гимназия като той ще бъде малко повече компютърно ориентиран.
 http://bnr.bg/plovdiv/post/100969618/izlojba-razkriva-vrazkite-mejdu-matematika-i-izkustvo

Концерт на прочути италиански музиканти с вход свободен

Безплатен концерт за пловдивчани ще изнесат едни от най-добрите камерни музиканти на нашето време – италианците Луиза Селло – флейта, и Бруно Канино – пиано, в Дома на културата. Входът е свободен, тъй като общината прави подарък на гражданите по случай празника 24 май, Ден на българската просвета и на славянската писменост.. Специален гост  ще бъде  посланикът на Италия в България Н. Пр. Стефано Балди.
http://bnr.bg/plovdiv/post/100969463/koncert-na-prochuti-italianski-muzikanti-s-vhod-svoboden

Строят нов гигантски мол в Пловдив

Търговският център ще се намира в района на Сточна гара

Строят нов гигантски мол в Пловдив
През лятото жителите на Пловдив често го сравняват с Африка. Причината е ужасната жега, която обзема равнинния град за месеци наред. Скоро обаче Пловдив ще има нова гореща точка и тя отново ще е свързана с Африка.
Южноафрикански фонд сключи сделка за най-големия свободен терен в центъра на града и ще строи там мол. Теренът от 36 декара на мястото на бившата Сточна гара е купен от фонда от ЮАР NEPI Rockcastle за над 17 млн. лв. Това е третата покупка на фонда, след като миналата година компанията придоби първия и третия по приходи молове в София срещу 460 млн. евро и така стана най-големият инвеститор в български недвижимости, пише capital.bg.
Това ще е четвърти търговски център за Пловдив, а добрата новина е, че теренът в широк център ще спре да пустее. Остава въпросът дали след 2-3 години Пловдив ще е достатъчно платежоспособен да “изплати” южноафриканската инвестиция. Или ще стане поредният презастроен с молове град.

Един терен, поевтинял трикратно

Парцелът, който е част от старата Сточна гара, е купен от софийското “НЕПИ Проджект фор”. Сделката за имота от малко под 36 дка в Пловдив е сключена преди месец на цена 17.5 млн. лв. Продавач е софийският клон на регистрираната в Хамбург Einkaufs-Center Plovdiv, в което крайният мажоритарен собственик е германската HGA Real estate, а 25% държи ECE Projektmanagement – един от най-големите инвеститори в търговски имоти в Европа и доскорошен съсобственик на “Сердика център”, също купен от NEPI.
Einkaufs-Center Plovdiv стана собственик на имота през февруари 2009 г., като придоби създаденото малко преди това дружество “ТЦП Тримонциум център Пловдив”, в което парцелът беше апортиран с оценка 58.7 млн. лв. Самият апорт беше направен от предишния собственик “Прайм – ДС” (виж текста за парцела), който в отчета си за 2009 г. е показал приход само 50 млн. лв. Още преди девет години, след придобиването, германската компания купува от българското си дружество правото на строеж на мола за 58 млн. лв.
В средата на 2016 г. парцелът е прехвърлен директно на Einkaufs-Center Plovdiv за сумата от едва 4.3 млн. лв. Година след това “ТЦП Тримонциум център Пловдив” е заличена като компания. Така реално при декемврийската сделка германската компания продава терена три пъти по-евтино, отколкото го е придобила в апогея на бума.
Първият план за мол
Подготовката за изграждане на търговски център на мястото също датира още от 2009 г. Тогава “ТЦП Тримонциум център Пловдив” учредява на името на собственика си Einkaufs-Center Plovdiv право на строеж върху имота, като параметрите позволяват изграждането на мултифункционален търговски комплекс с подземни и надземни гаражи и разгъната застроена площ до 145 хил. кв.м.
В началото на 2010 г. “ЕЦЕ Проектмениджмънт България” (част от германската ECE) публично обяви плановете си да построи мол върху парцела, който се намира на пресечката на булевардите “Найчо Цанов” и “Христо Ботев” в града. Комплексът, наречен “Тримонциум център”, трябваше да разполага с 51 хил. кв.м отдаваема площ за около 200 магазина, както и с 1200 паркоместа.
Търговският център обаче така и не беше построен. По същото време компанията приключваше изграждането на софийския “Сердика център”, подготвяше и още два обекта – в София и Варна, за които търсеше финансиране, но кризата попречи те да се случат. Така въпреки добрата си локация пловдивският имот остана неизползван.
Новият строител
Сега теренът получава нова възможност да бъде застроен. Южноафриканският фонд е ключов играч на пазара на търговски площи в Централна и Източна Европа и подобно на други инвеститори от ЮАР интересът му е провокиран от ниската инфлация в региона и възможностите за добра възвращаемост. Традиционно стратегията на NEPI е да купува готови обекти, които са пазарни лидери, а когато такива няма за продажба, да изгражда проектите си на зелено.
От NEPI не отговориха на въпросите на “Капитал” какви са плановете им за терена и защо са избрали Пловдив за поредната си инвестиция. Вариантите са бъдещата сграда да е чисто търговска или да бъде комбинация от търговски площи с офиси или дори с хотел. При всички положения обаче проектът изглежда, ще е голям, защото това е начинът, по който работи компанията, а и теренът го позволява.
“Смятам, че това ще бъде типичен проект за NEPI – мащабен, който ще цели да бъде пазарен лидер в Пловдив”, коментира Иван Граматиков, мениджър “Търговски площи” във Forton/Cushman&Wakefield.
Пазарът в Пловдив
Пазар за подобен проект в Пловдив вероятно има. В момента в града има два сравнително малки опериращи търговски центъра – по-старият и утвърден Mall Plovdiv и по-новият “Марково тепе мол”, който работи от няколко години и все още търси модела си. Трети търговски център – Plovdiv Plaza (бившият “Галерия”), беше изграден в квартал “Тракия”, но не успя да тръгне и беше затворен. Сега с нови собственици и нова концепция той се очаква да отвори отново тази есен, като добави нови 35 хил. кв.м към пазара на търговски площи в града. Това е почти колкото отдаваемата площ на другите два мола, всеки от които е по около 20 хил. кв.м.
Шансовете на бъдещия проект на NEPI в града ще зависят и от това как ще се развие Plovdiv Plaza. “Молът в “Тракия” е донякъде компрометиран чисто имиджово, защото навремето отвори почти празен, само с един “Карфур” и още няколко наемателя, и изпитваше големи затруднения, докато работеше. Към днешна дата е ясно само, че най-вероятно ще отвори, но още не се знае каква ще е запълняемостта, така че има много въпросителни около него”, каза Граматиков.
Решението на NEPI за по-голям проект не изглежда нелогично. “Пловдив остана малко по-встрани от това, което се случи в други градове. Реално за толкова голям град той е на едно от последните места като площи в търговски центрове на глава от населението и много по-назад чисто статистически от Бургас, София, Стара Загора и Варна например”, посочи Граматиков. “Трудно е обаче да се даде оценка на нещо, което би се реализирало на пазара след около 3 години. Зависи от параметрите на самия проект, защото в момента единственото, което се знае, е, че там ще има голям търговски център”, добави той.

Инвеститорът от ЮАР

Южноафриканският NEPI Rockcastle беше създаден след сливането на два конкурентни фонда – NEPI и Rockcastle, през миналата година. Инвестициите му са насочени към търговски имоти в Централна и Източна Европа. Портфейлът му включва активи в Румъния, Полша, Словакия, Унгария, Чехия и България, като най-силно е присъствието на фонда в северната ни съседка, откъдето идват 73% от приходите му от наеми.
През август 2017 г. фондът направи първото си придобиване в България, като чрез местното си дружество “НЕПИ Проджект уан” купи “Сердика център” заедно с офис сградата в столицата за 207 млн. евро. Продавач беше “ЕЦЕ Проектмениджмънт”. Месец по-късно чрез второто си дружество – “НЕПИ Проджект ту”, фондът договори и най-големият софийски мол – Paradise Center, за 252.9 млн. евро от бившия собственик “Булфелд”. Самата “ЕЦЕ Проектмениджмънт”, след като продаде “Сердика център” и парцела в Пловдив, е прекратила търговска дейност в началото на тази година, показва справка в Търговския регистър.
Регистрираната миналият ноември “НЕПИ проджект три” все още няма сключена сделка. Но според няколко източника следващият обект в българския списък на NEPI ще е във Варна.
https://trafficnews.bg/broker/stroiat-nov-gigantski-mol-plovdiv-93462/

В момента сме в инфарктния етап на работа

Светлана Куюмджиева е артистичен директор на фондация „Пловдив 2019”, която отговаря за реализацията на проекта Европейска столица на културата. Разговорът с нея беше проведен малко, след като тя и колегите й от екипа се завърнаха от втората мониторингова среща с международното жури на Европейската комисия, която е решаваща за наградата „Мелина Меркури”. Наградата се свързва с Европейска столица на културата от 2010 г. и се връчва за успешно изпълнение на проекта. Журито преценява на базата на работата на екипите, отговорни за реализацията на проекта. При успех наградата се връчва съответно на града и често се ползва за продължение на инициативата с по-силно културно съдържание и след годината на събитието. До месец ще бъде публикуван докладът на журито с тяхното решение. Самата награда се очаква в края на септември.
- Ще започна с провокативен въпрос. Какъв е смисълът на инициатива като „Европейска столица на културата”? Не е ли изкуствено начинание, конюнктурно, без дълготраен качествен ефект върху създаването и потребяването на изкуство и култура в избрания град и страна?
- В началото и аз мислех така. И като човек, въвлечен реално в културния живот, гледах със скептицизъм. Впоследствие в работата си имах възможност да се запозная и да общувам с хора, които са успели да развият максимално действителния културен потенциал на тази титла и градовете им все още, години по-късно, се облагодетелстват от нейните ефекти и резултати. Така че, много зависи как се ползва Европейска столица на културата, как се уплътнява, осъзнава и развива в местния контекст.
За повече от 30-годишната си история, тази инициатива се е променяла многократно. Обиколила е повече от един път европейските държави в различните си проявления. Била е и в големите столици, и в развитите културни центрове, и в напълно неизвестни градове. Ако обърнете внимание на мрежата от културни столици и на нейната хронология, ще забележите как от 2000 година нататък титлата се насочва към неочаквани краища на Европа. С нея и културната география чувствително се променя, поставяйки на картата градове, които до този момент са се свързвали с всичко друго, но не и с култура. Нейната стойност също се е променила и търсеният ефект постепенно се ориентира към повече трансформации на обществото и на градската среда, но основната философия за акцентирането на културата като фактор се запазва.
В крайна сметка, в работата си се убедих, че това дали тази инициатива ще е изкуствена или не, зависи най-вече от реакцията на местната среда спрямо нея и дали ще успее да се възползва от нейните възможности. В този смисъл, Европейска столица на културата действа като лакмус за потенциала на средата и по отношение на капацитета на културния сектор, и по отношение на управление, администрация и законодателство. В крайна сметка, това е европейски проект, който се осъществява с местен ресурс, и това се оказва най-голямата уловка за всички.
Примерите за успешно и недотам успешно осъществяване на проекта са много. Всъщност, дебатът за показателите на успеха на тази титла няма да приключи скоро. Някои мерят най-вече бюджетите и инфраструктурните подобрения, че е по-лесно, други – броя на събитията и културните проекти, осъществени в годината на титлата, и броя на публиките, колкото и да е субективно това, трети мерят нивата на щастие на гражданите… Всъщност, успехът на инициативата най-добре се мери години след осъществяването й, а смисълът й е най-вече да провокира насочването на съществени ресурси към изкуство и култура по места и да постигне по този начин обществени трансформации и възраждане на градовете.
Идвайки за първи път в България, за мнозина, дори и сега, след толкова много информация, срещи, интервюта, публикации, дискусии и толкова дълъг процес на подготовка и реализация,Европейска столица на културата е все още като НЛО и още е трудно да кажа дали културният и общественият сектор ще го оставят да отлети без следа, отдадени на своите подозрения, конфликти и вкопчени в предразсъдъци, или ще се свържат реално с него.
- Би ли припомнила основните компоненти на проекта, с който Пловдив спечели номинацията? Откъде дойде инициативата: от кмета, общинския съвет или от културната общественост в града?
- Пловдив печели титлата с добра подготовка, с откритост, с невероятната енергия, която се излъчва от екипа, представящ града ни тогава, и с реалистичност на бюджета, на партньорствата и очакваните резултати в предварителната програма. Кандидатурата започва като гражданска инициатива в началото, която година по-късно е припозната като възможност от кмета и общинския съвет, за да се стигне от учредяването на фондация “Пловдив 2019”. Всъщност, в Пловдив не е рядкост процесите и промените да бъдат тласкани от активни групи граждани. Качествените обединения в името на каузи винаги успяват да повлияят на градското управление. И това не е нещо ново. В историята на града има много такива случаи още от периода след Освобождението, та досега. Кандидатурата за титлата Европейска столица на културата също е задействана от тези сили, характерни за Пловдив. Градът има опит с тази титла и от 1999 г., когато е съпътстваща столица на културата на Ваймар за един месец. Екипът, който работи по програмата тогава, също се включва в инициативата в самото начало, доколкото знам. Но, честно казано, вече не смея да споменавам имена, защото към днешна дата има риск много хора да се почувстват засегнати от това, че не са споменати. С течение на времето расте броят на участниците в осъществяването на този проект. Целият процес отнема 7 години – почти колкото целият период на членство на България в ЕС. Променят се не само екипите и управлението на “Пловдив 2019”, но и много фактори от средата, много настройки, очаквания и т.н. Към днешна дата със сигурност сме постигнали завидна заедност в това, че пловдивчани и всички тези хора, участвали в процеса, припознават Европейска столица на културата като собствена заслуга, което е положителен резултат, според мен.
Мотото на програмата “Заедно” е и едно от основните предимства на Пловдив в надпреварата на титлата. Просто, но свръх трудно постижимо, то присъства малко или много в целите на всеки град, който носи титлата, но в Пловдив, оставено само като една дума, действа направо като флаг. И членовете на селекционното жури от тогава още го помнят ясно и с усмивка. Предварителната програма на Пловдив за титлата е една от най-силните в онзи период. Насочването към откровено проблемни зони от града, както и откритият и критичен коментар върху проблемите в нея, носят голямо предимство на Пловдив пред другите градове. На местно ниво те донасят и много съпротива и критики, които продължават като мантра и до днес, тъй като, за разлика от очакванията на консервативните кръгове в града, престижната титла се свързва трайно не с големите гордости, а с най-големия ромски квартал на Балканите, със забравените от десетилетия тютюневи складове, със запустелия тогава Капан, с наследеното от социализма и отдавна фалирало кино “Космос”, с остров Адата и с реката, която, така или иначе, никой не забелязва. Но Европейска столица на културата е стимул за промяна и за активиране на средата, а не награда за заслуги. Това трудно се приема не само в България, но и на много други места в Европа. Затова и често се спекулира с участието на местния културен сектор по отношение на Европейска столица на културата.
- Каква беше личната ти мотивация да се включиш в екипа, който подготвя събитието?
- Културен проект от такъв мащаб се осъществява за първи път в България от десетилетия. Големият му международен обхват, достъпът до активна мрежа от партньорства, възможностите за работа в публични пространства и градска среда, както и възможността да науча нещо различно и ново, което при други обстоятелства няма да ми се случи, бяха мотивацията за мен да приема да участвам. Моментът и обстоятелствата в личния ми живот си съвпаднаха, вероятно не по случайност.
- На какъв етап е подготовката на събитието? Спазва ли се графикът или вече работите в извънреден режим?
- В момента сме в инфарктния етап на работа на пълни обороти и с конкретни крайни срокове. Основната част от програмата е вече договорена и голяма част от проектите са започнали дейности или от миналата година, или започват сега. От 2016 г. ние работим в извънреден режим, тоест, извън предварително планираните графици. Само достатъчната гъвкавост и отдаденост на екипа и на партньорите ни наваксва тази извънредност, като понякога това означава абсолютно денонощно работене без почивни дни. Много често повтарям, че този проект е процес и е важно да се знае, че той ще продължи и през 2019 г. с интензивността и със скоростта, която сме набрали сега. Тоест, очакването в началото на 2019 г. просто да натиснем едно копче и момичето да изскочи от тортата, е, меко казано, илюзорно. До края на следващата година, а вероятно поне до средата на 2020 г., ще се работи под пълна пара, за да се изведат всички проекти от програмата ни до успешен край.
- Кои са основните пречки пред реализацията на проекта и какво трябва да се промени, за да бъде успешно завършен?
- Основните пречки от самото начало и досега са законодателни и административни. Българското законодателство по никакъв начин не предвижда облекчения или изключения при осъществяването на културно съдържание от такъв мащаб. В административната система все още липсват настройки по европейските стандарти. Фактът, че по-голямата част от бюджета ни е от публични средства, автоматично ни вкарва в режим на контрол и отчетност, които са неприложими към реализацията на действителни културни проекти и към работа с международни партньори. За да бъде успешно завършен този проект, ние полагаме неимоверни усилия за адаптирането на дейността си към тези административни и законодателни изисквания. Вероятно част от наследството ни ще е и тази “креативна администрация”, както обичат да я наричат колегите ни от „Матера 2019”, която дава своето отражение върху работата и на други институции в града. Справянето с този проект учи не само нас. Но за чувствителна промяна вече е късно. Ако обаче се развие такъв дебат, дори и след 2019 г., това ще е от полза, защото към момента със сигурност няма узряване за такъв тип мащабност на културните проекти на институционално ниво.
- Каква е ситуацията с финансирането ви към момента?
- Към момента сме в очакване на утвърждаването на годишния ни бюджет от Общинския съвет в Пловдив. След дълги преговори с няколко правителства, средствата от държавния бюджет, предвидени за осъществяването на Европейска столица на културата, бяха прехвърлени с решение на Министерски съвет към Общината във втората половина на миналата година. Сега работим в относителен комфорт по отношение на планирането на разходите си, защото Общината е поела отговорността да осигури всички необходими средства на базата на преведеното от държавата. Успоредно кандидатстваме за финансирания по европейските програми, имаме помощ и съдействие от международните културни институти в България, водим преговори за частно финансиране, но най-големият процент от финансирането ни е публично. - Кои са най-спешните и важни неща, които трябва да се направят в момента, за да може проектът Пловдив 2019 да бъде реализиран успешно?
- Оттук нататък всичко е спешно. Изключително важно е да успеем да приключим с всички отворени покани, както са планирани и обявени, да сключим договорите по тях, както и с всички конкурсни процедури по закона за обществените поръчки, които са за основните ни събития. Необходимо е спешно да бъдат завършени и ремонтите на основните ни локации, спешно да се заключат графиците на сцените и договорите с изпълнителите. Но като че ли най-важно за успеха на инициативата в този момент е да се постигне консенсус за нейното значение като местен и национален културен проект, чиято цел е да допринесе за града и жителите му, а не за публичния образ на тази или онази личност или партия.
http://www.kultura.bg/bg/article/view/27355

Търсят инвеститор за

чуждоезиково средно училище в Пловдив

Търсят инвеститор за чуждоезиково средно училище в Пловдив
Търси се инвеститор за изграждането на средно училище в Пловдив, в което да са заложени чуждо-езикови програми. В него ще учат децата на чуждестранни специалисти, които живеят и работят под тепетата. За разлика от висшите учебни заведения в града, в повечето от които се преподава и на английски език, в средните училища няма такава практика, което създава проблем.  Това обяви кметът инж. Иван Тотев по време на бизнес форум „Индустрията в пловдивския регион, базирана на наука, иновации и образование“ и призова бизнесът да подкрепи инициативата. В рамките на проявата градоначалникът и  председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подписаха меморандум за сътрудничество между Община Пловдив и Българска академия на науките.
Целта е да се заздрави спойката между образованието, науката и бизнеса, които да разработват съвместни проекти, а научните продукти да са в полза на икономиката и обществото. Крачка в тази насока е изграждането на регионален Център за върхови постижения и компетентности. В него ще се включат високотехнологични компании, които имат производствени бази както в Тракия икономическа зона, така и в останалите индустриални зони, коментира акад. Ревалски. Според представители на бизнеса идеята сближаване с науката е много добра, но трудно осъществима, особено що се касае за проекти. В началота на февруари стана ясно, че е отпаднал много надежден проект за изграждане на Център за върхови постижения в областта на биотехнологиите и здравословните храни, който кандидатстваше за подпомагане по програма “Наука и образование за интелигентен растеж“. Той е съвместна разработка между Университета за хранителни технологии, Аграрният университет, Медицинският университет и Пловдивският университет, и бе подкрепен от бизнеса и Община Пловдив.
Професор д-р Димо Зафиров от Институт по космически изследвания при БАН е на мнение, че триъгълникът наука-образование-бизнес е основата за успешно развитие на даден регион. Специално в Пловдив, те работели добре, но далече от желаното.  Индустрията все повече искала висококвалифицирани специалисти и затова се обръщала към университети и научни институти за съдействие за подготовка на нови продукти, които да се внедрят през следващите години.
https://www.marica.bg/Tyrsqt-investitor-za-chuzhdoezikovo-sredno-uchilishte-v-Plovdiv-Article-126064.html

Как бе създаден Понеделник пазар в Пловдив

Това е разумно и целесъобразно решение, с което се цели да се обслужват по-добре домакинските нужди, пишат вестникарите
На 10.01.1927 година вестник „Пловдивски общински вести” публикува статия със заглавие „ Площада „Св. Петка”-бъдащия пазарен”. Става ясно от текста, че пловдивският общински съвет е взел решение да премести седмичния пазар от площад „Цар Крум” на площада пред църквата „Света Петка”. Площад „Цар Крум” е малък и неудобен, се казва в статията, а по- късно в годините той и изчезва в промяната на централната градска част с построяването на „Тримонциум”.  Според решението на общинските съветници, от 1 април 1927 година пазарът, който се извършва в понеделник, се мести на площад „Света Петка”, където е и до днес в доста по-ограничен обем, пише TrafficNews.bg.
„Това е едно разумно и целесъобразно решение, с което се цели да се обслужват по-добре домакинските нужди на жителите от южната и източна половина на града- пише вестникарят- защото площад „Света Петка” действително дава възможност на него да се развие един голям и удобен пазар. Но за да бъде това решение изпълнено с оглед на интересите на населението, не трябва да се дочака 1 април 1927 година със скръстени ръце. Общинската каса има чувствителни доходи от седмичните пазари. Срещу тези сигурни доходи тя трябва да похарчи известни суми, за да приспособи площада „Света Петка” за новото му предназначение”.
Площадът по онова време е неравен и кален. Това създава опасения за качеството на хранителните продукти, които ще се продават, оттам за здравето на населението. Въпросът е „ актюелен”, настоява авторът на статията, що става дума и за социалния ангажимент на общината към безработните. Очевидно преди това са правени подобни обещания, но- „за да не останат те платонически”, вестникарят съветва общината да наеме безработни за благоустрояването на площада. Те да почистят и изравнят площада и да го настелят с блокчета. Успоредно с това трябва да се почне павирането на Цариградско шосе по цялото му продължение в града, както и напречните улици, извеждащи към пазара, особено ул. „Аспарух”, която свързва най- пряко новия съдийски квартал с центъра.”
http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2557&lang=bg

 

Улица „Христо Г. Данов“ – съкровищница в риск

Бившата „Фердинанд“ пази духа на града отпреди векове, но и белега на разрухата от липсата на грижа

от Мария Луцова

Братята Йоаким и Георги Груеви също живеели на забележителната пловдивска улица. Както и тази на Манчов, домът им бил проектиран от изтъкнатия арх. Йосиф Шнитер и носели белезите на изключителния му талант.
Имали градинска част и приличали на малки дворци, пише в изследванията си театроведът Пенка Калинкова, която от години разказва в книгите си забравени истории за Пловдив и неговата съкровищница.
По „Христо Г. Данов“  живели наследникът на тютюневия магнат Карло Вакаро – Едоардо, художничката и архитектка Емилия Събева, чиято къща днес наричаме „Къщата с нимфите“. Зданието, в което е посещава кукленият театър, пък било дом на женското дружество „Майчина грижа“ , основано през 1874 г.
През 20-те и 30-те години на 20 век там били построени сградата на еврейския дом „Шалом Алейхем“, издигната по проект на арх. Камен Петков, Доходното здание на педиатъра д-р Араф, сградата на Пловдивското областно инженерство, дело на арх. Пантелей Цветков.
По-късно – в края на 30-те години на 20 в., по улицата изникнала и сградата на Италианската банка, чийто основател е Крум Чапрашиков – собственикът „Ориент Табако“. Проектирали я италианският арх. Реджия и неговият колега арх. Стойков, разказва още Пенка Калинкова.
За съжаление на пловдивчаните, които обичат красотата на автентичните пловдивски сгради, немалка част от тях в зоната около ул. „Христо Г. Данов“ са доста занемарени. И няма никаква изненада, че в петъчния ден една от най-старите – тази на ул. „Петко Каравелов“ 2А, горя и само бързата намеса на огнеборците я спаси от по-тежки поражения. Докога обаче – не се знае.
 http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=1832&lang=bg