Category Archives: Знания от Квантовата физика

Сугестологията

Сугестологията е наука, създадена от проф. д-р Георги Лозанов – български учен, доктор по медицина, специализирал психиатрия и неврология, а по-късно и физиология на мозъка, завършил и второ висше образование по педагогика и психология.
Предмет на сугестологията са сугестията (внушение) и десугестията (освобождаване), които помагат да се разкрият потенциалните възможности на личността. Основното ѝ приложение е в педагогиката, известна като сугестопедия, десугестопедия, резервопедия или десугестивно обучение.
Сугестията—десугестия, която е предмет на сугестологията, се противопоставя на хипнозата и клиничното внушение като средства, които ограничават свободата на избор и творчески израз на личността и имат команден, потискащ характер. Тя цели да пробуди желанието на обучаващите се или на пациентите за изживяване и постигане на творческо състояние, което е в хармония с очакването на преподавателя или психотерапевта. Поддръжниците на метода твърдят, че при този тип общуване се дава възможност на личността да избира според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен — и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Несъзнаваните периферни перцепции и емоционалните стимули заемат важно място в сугестологичната теория за внушението.
На базата на теорията на сугестологията от средата на 60-те години на ХХ век, започва експериментирането, разработването и прилагането на учебно-лечебната десугестивно–сугестивна педагогическа система — сугестопедагогика, или т.нар сугестопедия — десугестивна педагогика.
Според сугестопедичната теория съществува

ограничаваща социално и исторически изградена норма за нивото на човешката памет, бързината на автоматизирането и за „мъката” от ученето. Ето защо една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи (да десугестира) обучаващите се от тази обществена сугестивна норма.
Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.

Сугестопедията или резервопедията е метод за бързо и трайно усвояване на голям обем информация. Изненадващо, методът не е просто известен, той е признат за “най-иновативният метод за учене в света”, според UNESCO, Американската асоциация по ускорено учене и Виенската академия на науките.

Курсът “метачетене” е курс по четене, който чрез игра те учи как да усвояваш голям обем информация – 70-80% от една книга, за кратко време – около един час за 200 страници, според личната ти цел и желание. Курсът се базира на законите и методите на сугестологията.

Сугестопедичната игра – методът на скритите резерви

Дали става въпрос за дете, което се учи да смята, за възрастен, който учи чужд език, или се учи как да чете по една книга на час, експериментите доказват, че човешкият мозък откликва по-добре, ако го помолим да направи нещо под формата на игра. Зачитайки тази закономерност, сугестопедичният метод на обучение е една непрекъсната игра. В сугестопедичната игра, всеки си избира нова идентичност – име, способности, приятели и желания – единственият лимит е въображението. Новата идентичност върви и с нова себепредстава, с нова вяра във възможностите на личността. Играта винаги е съпътствана с много емоции, а емоциите са езикът, който половината ни мозък разбира. Играта също така помага да се достигне до едно ново състояние на ума, в което мозъкът възприема информацията с лекота – без да изпитва умора, независимо от голямото количество информационни стимули, които му се поднасят.

Човешката личност участва във всеки комуникативен процес едновременно на много съзнавани и несъзнавани нива. Голяма част от ежеминутната информация, която мозъка ни обработва е неосъзната. В един разговор, например, вие общувате осъзнато, като възприемате смисъла на думите, но това е само малка част от информацията, която мозъкът попива – интонацията с която са казани думите, паузите между тях, жестовете и мимиките на говорещия, фона зад него…стотици хиляди информационни сигнали долитат до мозъка ни и той ги регистрира.

Само човешкото око може да абсорбира 10 милиона бита информация на секунда. Представете си, от тях само 40 бита достигат до съзнанието ни. Оказва се, че неосъзнатото възприемане на информацията е много повече като обем от контролираното осъзнато мислене и учене. Чрез различни техники, сугестопедията учи как тази неосъзнато възприета информация, спонтанно да стане осъзната – как да я активираме и упоптребяваме, според желанията и нуждите ни.

Двата основни акцента базирани на сугестологията и на които ще се спрем по-подробно в този материал са скоростно четене и фото четене.

Скоростно четене
От малки са ни учили да четем, като си повтаряме на глас буквите, сричките, думите. След което, след време започваме да си четем наум и все пак, като се замислите, дори сега когато четете си повтаряте всяка една дума наум, като по този начин ограничавате скоростта си на четене в пъти и по този начин организма ви се натоварва повече.
При скоростното четене и фото четенето, човек трябва да се научи да прескача момента с повтарянето наум. Един вид да прави снимка на съдържанието и да го запаметява в мозъка си. Помислете. Огледайте се наоколо. Колко неща видяхте и осъзнахте за секунди. Излезте от стаята и се опитайте да си представите стаята. Бас ловя, че се сещате какъв цвят е стената, как са разположени мебелите, възможно е дори да се сещате за най-малките детайли, въпреки, че сте погледнали едва за 5-10 секунди. Именно на това се базира фото четенето, сканирате и запазвате информацията, след което при нужда я ползвате, като я извличате от мозъка си.

Гледали ли сте филма “Матрицата”? Спомняте ли си, как Нео се обучаваше с помощта на компютър? Искате ли след минути вашият компютър да свърши почти същата работа за вас?

Скоростно четене
Звучи като състезание…..
Всъщност, това е способност, която повечето хора дори не подозират, че притежават. Хората четат със скорост 900-1000 знака в минута. Просто така са научени и никой никога не им е казвал, че има нещо различно от обикновеното четене – понякога скучен и уморителен процес, който отнема много време и невинаги резултатите от него са налице.

Скоростното четене е способността на човек да възприема текстова (и всякаква друга) информация по-бързо от обикновено. Тази способност не е вродена, а се развива. Какво ще си помислите, ако видите човек да прелиства книга, задържайки погледа си върху страниците за не повече от две секунди? Най-вероятно, че му е интересно да прегледа заглавията на главите или просто разглежда картинките. Ако този човек е усвоил скоростното четене, той наистина чете, при това не повърхностно, а задълбочено, като си представя образно всяка отделна ситуация от действието, развиващо се в книгата, или запомня сложни термини с тренирания си за ускорена и съсредоточена работа ум.

Информацията, съдържаща се в една страница плътен текст, е равна приблизително на 2-5 килобайта (извинявам се на читателите, които не са свикнали с компютърните термини, но не мога да се сетя за друга единица информация, която да използвам :) .

Информацията, която се съдържа в една картинка, голяма колкото една страница формат А4, е равна приблизително на няколко мегабайта. А сега просто се огледайте наоколо или просто се вгледайте в далечината – колко информация мислите, че възприемат очите ви само за една секунда? Трудно е да се пресметне.

Всъщност нещата са малко по-сложни и пропорциите в количеството възприемана от човешкия мозък информация не са рани на тези, които компютърът би възприел от същото количество площ, но целта на тази статия не е да ви даде знания за строежа и функциите на човешкия мозък, а да ви покаже неговите възможности такива, каквито са в действителност, а не такива, каквито са във въображението ви. За да се сравнят способностите на нашия мозък с компютър, може да се използва следната картина:
представете си компютър, голям колкото най-високия небостъргач в Ню Йорк. Горе-долу така ще изглежда компютърът, способен да извършва работата, която извършва вашият мозък в момента. В такъв случай, защо, когато четем, се ограничаваме до минималните за нашето възприятие няколко килобайта информация за няколко минути?

Един от възможните отговори е, че това е максимумът, който можем да възприемем чрез четене, или казано по друг начин, че мозъкът ни не може да постигне по-голяма скорост на обработка и запаметяване на информацията от тази, с която работи в момента. Ако приемем този отговор, тогава например спортът би бил невъзможен – всички хора ще са с еднакви възможности и няма да има никой, който дори да се замисли, че може да се развие в дадена област повече от останалите. Фактите показват друго – тези, които поискат, могат да постигнат по-високи резултати в спорта. Защо? Защото са по-надарени от нас ли? В повечето случаи, не. Просто са решили да постигнат нещо, да развиват себе си и спорта като цяло.

Всички хора се учат да четат по на около 6-7 годишна възраст. Тогава те научават азбуката, започват да различават звученето на отделните букви, да свързват думите, които изговарят, както и написаните, и да ги възприемат като една и съща единица информация. Четейки, децата произнасят думите на глас, като малко по малко произношението се скрива и човек започва да чете безшумно, но продължава да произнася думите наум. Това е нивото, което достигат 99% от хората, когато станат на 8-9 години. Парадоксално е, че развивайки се в абсолютно всяка друга област и придобивайки все повече знания, в областта на четенето хората остават на ниво 9-годишна възраст през целия си живот!

Ще се опитам да обясня накратко как човешкият мозък пререботва зрителния образ на текста в информация, годна за съхранение и обработка.
Вече споменах, че детето се учи да чете, като свързва отделните букви, срички и думи с техните звукови еквиваленти, които е чувало преди това. С течение на времето то успява да си изгради слухов речник, т.е. може да синтезира наум звученето на всяка дума, която би могло да прочете. Дотук добре, скоростта на четене става “приемлива”, но това ли е границата на нашите възможности? Скоростта, с която можем да четем, равна ли е на скоростта, с която можем да говорим?

Информацията, която получаваме през ушите си, или по-точно центъра в мозъка, който обработва слуховата информация, е нищожна като количество в сравнение с тази, която получаваме през зрителния център на мозъка. Следователно, ако се научим да възприемаме текстова информация не със слуховия, а със зрителния анализатор, ще увеличим скоростта на възприемане многократно, без да влошим качеството. Доказано е, че при скоростното четене текстът се запаметява със 70% по-добре, отколкото при обикновено четене. Разбира се, тези резултати са невъзможни без усилени тренировки, защото трябва да се пречупи навик, изработван с години. Това няма да стане за седмица или месец, но ако човек наистина е решил да усъвършенства четенето си, успехът е сигурен. Моят личен опит го доказва – за няколко часа удвоих скоростта и качеството при четене, но по-големи скорости отнемат много повече време и усилия. Всъщност, може да не гледате на скоростното четене като на усъвършенствано четене. Погледнете нещата така: вие трябва да научите мозъка си да възприема информация по съвсем нов начин – т.е. да се научите да четете наново. Представете си, че сте малко дете и се учите да четете. Единствената разлика е, че го правите по различен начин!

Скоростното четене има много преимущества пред обикновеното. Освен по-бързо, информацията се усвоява много по-добре. Да, колкото и странно да звучи, при по-голяма скорост информацията се възприема по-качествено, по простата причина, че нашият мозък започва да работи на по-високи, естествени за него “обороти”.
Друго преимущество е лекотата, с която започвате да четете. Познавате чувството на умора и отегчение от продължителното четене, нали? Е, забравете за него. Когато четете бързо, мозъкът ви започва да произвежда адреналин в количества, близки до тези при спортуването. Чувствате се бодри и колкото повече четете, толкова повече ви се чете. Умората изчезва, появява се невероятен глад за знания. Глад, и то зверски! Когато за първи път прочетох няколко книги за един час, не можах да спя цяла нощ. Искаше ми се да продължавам да чета, мозъкът ми за първи път беше проработил с естествена за него скорост и искаше още! Можете ли да се досетите какво правих на другия ден? Четох до вечерта, когато… прегрях и имах нужда от почивка. Тук е моментът да ви кажа да не прекалявате с претоварването с информация. Ако почувствате умора, спрете. Помнете, че уменията идват с търпение и тренировки, нищо не става изведнъж, като с магическа пръчица.
За компютърните програми, които можете да ползвате, ще напиша по-късно. За да опиша скоростното четене, трябва да обясня какво става в главата ви, когато четете този текст например.
Първо, очите ви възприемат зрителния образ. После зрителният анализатор на мозъка обработва образната информация, която след това се асоциира от слуховия анализатор с определени звукови схеми, за да се получи вътрешна реч.
Тази вътрешна реч се комбинира с емоциите, пораждани от текста, създавайки информация, подходяща за съхранение. Всъщност за обработка на възприеманите чрез четене думи се използват три “информационни анализатора” – зрителен, слухов и речедвигателен.
За съжаление системата, по която сме се учили да четем, е несъвършена – основен център за съхранение и обработка на информация в нея е слуховият анализатор. Спомнете си как едно дете се учи да чете – първо срича на глас, следейки думите с пръст, след това се научава да чете думите една по една, после се научава да чете почти гладко, без да
произнася прочетените думи.

По време на четене почти при всеки човек се наблюдава повишено мускулно напрежение в гърлото, гласните струни и устните, защото ние продължаваме подсъзнателно да произнасяме думите наум, докато четем.
Това до голяма степен ограничава скоростта на четене, защото зрителният анализатор на мозъка е способен да възприеме и обработи стотици и дори хиляди пъти повече информация, отколкото слуховия.
Сега най-важното: как да се научим да възприемаме и обработваме текстова информация главно чрез зрителния анализатор?
Отговорът е прост: трудно! Защото трябва да унищожим навик, изграждан с години и превърнал се почти в инстинкт. Това изисква дълга и упорита работа над себе си, но плодовете си заслужават: ще можете да четете с пъти по-бързо, отколкото го правите сега, като ефективността няма да намалее, а дори ще нарасне!

Упражнение №1:
Започнете да четете някоя книга. Докато четете, бройте наум до 30,
после започнете да броите отначало. Целта на упражнението е да
потиснете работата на слуховия анализатор по време на четене – той ще е
зает с броенето, а зрителният анализатор – с четене! Целта ви е да
научите мозъка си да разбира информацията, без тя да се преработва в
слухови образи. Прочетете по този начин минимум две-три книги. След
като преминете това упражнение, можете да започнете следващото.

Упражнение №2:
Вземете друга книга (различна от предишните) и започнете да я четете,
като в същото време си рецитирате наум някакво заучено изречение (две
или три – колкото искате). Повтаряйте ги, докато не прочетете книгата.
Отново минималното количество книги, които трябва да прочетете по този
начин, е две. В това, и във всички други упражнения, се подразбира
минималното количество страници да е не по-малко от 300.

Упражнение №3:
Сега, след като сте преминали най-трудната част от обучението си, е
време за компютърните програми (за тези, които нямат компютър – не мога
да кажа, че нищо не изпускате, но… продължавайте с упражненията,
скоростното четене съществува отпреди създаването на компютъра, така че
- упоритост и пак упоритост!).
От секцията Downloads в сайта (забележка, линкът към автора не работи, добри алтернативни програми са тази и тази ), която е достъпна само за регистрирани
потребители, можете да свалите няколко програми за скоростно четене. Аз лично ви препоръчвам Super Reader . Макар и с по-малка функционалност и размер от SpeedReader, тя е по-лесна за употреба и работи на по-бавни компютри. Информация за работа с програмата ще намерите в doc файла в архива, както и в help-а на програмата.
Тези програми работят по следния начин: прожектират последователно на екрана думи или редове от предварително избран текст, като ви карат да четете по-бързо, отколкото можете да произнесете думите. В началото
нищо няма да си спомняте от това, което сте прочели, но с времето ще ви
стане лесно и дори приятно да четете по този начин. Когато стигнете до
ниво, в което ви е лесно, увеличете скоростта или броя показвани думи и
редове, за да продължите да се развивате.
Толкова за компютърните програми, продължаваме с другите упражнения.

Упражнение №4:
Вземете пак една книга и започнете да я четете, плъзгайки поглед по
редовете. Ще ви бъде по-лесно, ако в началото си помагате с някаква
пригодена за целта показалка или с пръст. Целта на упражнението е да ви
научи да движите очите си плавно и равномерно по текста (според мен
показалката е задължителна, но… въпрос на личен избор). Може да ви се
стори невероятно, но в момента очите ви “прескачат” от дума на дума.
Това бави четенето и уморява очите ви. За една страница текст не трябва
да отделяте повече от 50-70 секунди. Ако това ви се струва бързо… в
края на обучението си ще го правите за 2-3 секунди! Но засега прочетете
по този начин поне три книги, като на третата трябва да сте намалили времето до 20 секунди. Или 10, ако сте амбициозни!

https://parallelworlds-bg.blogspot.com/2014/03/blog-post_26.html
Таг сугестологията, метод, скрити резерви