Category Archives: Философията на живота

ХОРАТА

Хората могат да бъдат възприемани основно по два начина – или с разбиране, или с укор. Какъв е резултатът от това? Ние можем или да им помогнем или не. Можем да проявим разбиране, което означава с любов да се потопим в битието на другия и неговите проблеми, ако това ни се налага кармично.
Но ние можем и да ги критикуваме и да си оставаме такива. Но сега бихме искали да проследим живота и в двата случая. Ако много се критикува, дали това има някакъв резултат за този, който се критикува? Тя може да има резултат, критиката може да е има успех или не. Но който критикува по навик, той също има определен „успех“ – едно чувство на изолация в живота, на усамотеност ще се спусне над него. Нека да сравним това със случващото се в една инкарнация, когато се отнасяме с обич към другия, независимо от неговите грешки.
Също и тук успехът може да е положителен или отрицателен, но един благоприятен душевен успех е много по вероятен. Ние можем от това да заключим, че човек е подвластен на съвсем други закони в зависимост от това дали той остава единствено на нивото на критикуването или прогресира така да се каже до разбиране. Защото критиката се обръща обратно към самите нас, създава нова карма. Обаче разбирането дава едно съкровище, което другия носи в себе си, разрушава карма, изтрива я. Това е един изключително важен факт в живота. Сега можем да обобщим наблюденията в едно изречение, в една дълбока житейска истина – че принципно ние по често в състояние да си вредим, отколкото да сме полезни сами на себе си; че можем да бъдем полезни на другите, а чрез собствените ни недостатъци не можем да им навредим. Чрез добродетел можем да сме изключително полезни за другите, а чрез лошотия можем да навредим единствено на себе си, а не трайно да навредим на другия.
Това е един много странен, но също и изключителен закон. Според него кармата се проявява дори в една единствена инкарнация. Този, който проявява към другия разбиране и любов, и му е помагал с добросърдечност, той може да е сигурен, че ще има благоприятни последици от това. Не казвайте, че това е егоизъм, когато човек е добър и благороден. Не, добродетелта трябва да е това, което е естествено, а другото, добрия резултат, е само един обичаен резултат. Ако се фокусираме единствено върху самите себе си, не проявяваме разбиране към другите, само ги критикуваме, тогава положителния резултат няма да настъпи. Точна това е забележителното – без да се отнасяме с добро към другите не може. Единствено така можем да напредваме по нататък.
Рудолф Щайнер – Нюрнберг – 12 ноември 1910
tps://www.facebook.com/Steiner.bg/posts/1059298660782594/