Category Archives: Философията на живота

Необходимост от новата философия на живота.

Съвременните хора трябва да се домогнат до правата философия на живота. Само тази философия ще им даде истински разбирания за живота и смъртта. Когато водата в някоя река замръзне и се превърне в лед, тази река може да каже: “Свърши се моят живот!” До кога? До пролетта. Щом пролетта дойде и слънцето започне по-силно да пече, животът на реката отново дохожда. Тогава пък ледът ще каже: “Всичко е свършено с мене.” До кога? Докато дойде зимата.
Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. При толкова много философски школи и системи човечеството се намира в положението на фалирал търговец. Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи като Платон, Аристотел, Кант, Бекон и пр. Питам: какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бекон можа ли да преобрази Англия
 Флософията на мравките не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелите; философията на ангелите не е философия на боговете. Една мярка не разрешава задачите. 
Божествената светлина влиза първо в умовете на ангелите, дето претърпява едно пречупване ; и после в умовете на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази светлина слиза и надолу, но това не е важно за вас. За вас е важно какво става над човешкия свят
Представете си, че вие искате да създадете нова философия на живота. Ако стоите на становището, че трябва да бъдете съвършено самостоятелни и независими, вие трябва да създадете съвършено свободна философия, независимо от ничий възглед. Обаче това е невъзможно. Не, има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.
Личната философия не разрешава важните задачи. С тази философия само той може да бъде над вълните в бурното море. Без нея той ще бъде играчка на тия вълни, ще бъде носен от тях на една и на друга страна, докато най-после потъне в дълбоките води на морето. За да не потънете в бурното море, за да не бъдете играчка на неговите вълни, откажете се от личното, от егоизма и грубия материализъм и дръжте се за общото, за Цялото, за Божественото. Божественото е струна, която докосне ли човека, моментално го преобразява, прави го добър. Божественото – това е Космическото съзнание, което преобразява човека
Каква е задачата на философията? Да внесе чистота и светлина в ума. Човек трябва постепенно да се издига и да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде до положението на гений или на светия, да напише онова, което е преживял. Ама няма ли право човек да мисли? Има право да мисли, но той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после като Божествена искра.
С други думи, човек трябва да има висок идеал, който да го издига над материалното, над личното, над егоистичното.
Съвременните хора са изгубили своя идеал, те са влезли в избата на грубия материализъм. Всички съвременни хора страдат от отричане на идейния живот в себе си. Всички, навсякъде казват: пари трябват! Парите са станали идол, цел, а не средство. Колко хора има, които да не се подкупват? Груби материалиста има навсякъде: и в църквата, и в държавата, и в науката, и в изкуството, този груб материализъм съществува. Между свещеници, проповедници и богослови има материалиста; между майки и бащи има материалиста; между учени и философи също тъй има големи материалиста. Всеки човек, у когото няма възвишен идеал, чрез който да разбира единството на живота в света и да обича своите ближни като части на всеобщия организъм, такъв човек е в избата на този груб материализъм. А на него се дължат всички страдания на съвременното човечество. И такъв човек ще каже: Яж, пий и се весели! Всичко друго е празна работа. Оставете тази ваша философия! Преди да съществуваше вашата философия, имаше една друга философия на Любовта, която създаде всички слънчеви системи. Материалистите казват: Като умре човек, всичко се свършва с него.
Човек е жива, разумна Божествена душа, Лъч от Слънцето на живота.
Човешката душа, това е Божествената Любов, която е сглобила всички клетки в организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея.
Човешката душа не е функция на тялото, на мозъка. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата философия на живота.
И тази душа живее и след физическата смърт. Тялото е само инструмент на душата. Нищо в природата не изчезва, а само се видоизменя. Нито материята изчезва, нито душата, съзнанието. Това е основата на великата философия, която възвестява славно бъдеще на човека и го окриля с висок идеал.
Вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно, времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето – съмнение
Бог е същина, която не се доказва. Той е извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но. съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа интелигентността. Значи Бог, Безграничното не може да се докаже, но той съществува. Той е реалността. В него е вечният живот. В него е смисълът и благото на живота.
II. Съвременните философски учения.
Ангелите никога не спят, но хората спят. Защо хората спят? Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да задоволят всички свои желания и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия на егоизма се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, лозената пръчка няма защо да се грижи за своя живот. Направете опит да отрежете една пръчка от лозата и вижте може ли тя сама да оправи работата си. Значи тази философия търпи промяна.
Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък.
Първата работа на човека е да се освободи от всички лъжливи учения на миналото и сам да се убеди по вътрешен път, че Бог съществува
По отношение съществуването на Бога човешката философия е мравешка. Мравката не може да реши въпроса има ли Бог или няма. Смешно е мравките да доказват дали съществувам Аз или не.
Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. Смъртта представя материята, а животът – духа. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Дух и материя са двата полюса на Битието.
Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Когато се намаляват трептенията на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават трептенията на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.
Животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд, те се обединяват и стават еднакви.
Някои хора приемат, че Бог съществува и го проповядват. Други Го отричат. Обаче и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е дек и приятен и работите ви вървят добре; вие мислите, че навсякъде има ред и порядък. Щом се разстрои стомахът ви и работите ви остават назад, казвате, че хората са лоши, обществото не се развива правилно, навсякъде виждате пълен безпорядък. Това е философията на човешкия стомах, но тя не разрешава въпросите на живота. Даже нашата слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. Защо? Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само уд от тая всемирна система с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Има едно велико космично сърце, което наричам “душа на Вселената”. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето Слънце. Нашето Слънце изпраща само за земята енергия равна на тая, която развиват 545 милиарда машини с по 400 конски сили. Изчислете колко струва енергията, която Слънцето изпраща на Земята. За онзи, който вижда разумността в природата не може да става въпрос съществува ли Бог или не. Достатъчно е да проучи Земята, Слънцето, енергията, която се отделя, за да схване отчасти величието на Космоса. Аз считам за светотатство да се разисква въпросът за съществуването на Бога. Бог съществува така както Слънцето съществува. А светлината, която слиза отгоре, това е Духът. Светлината е дух, който слиза от слънцето и има пряко съприкосновение с нашия живот. Светлината се движи по известна спирала и най-после спира. И всеки един слънчев лъч се превръща в едно разумно същество. Преди милиарди години вие сте били един лъч. Вие сте забравили, че сте светлина, дете на Слънцето. Духът се проявява в човешката душа, в светлата душа, която мисли, чувства и действа. Поради това човек, в различие от другите същества, ходи прав.
Всички съвременни философски учения могат да се класифицират в три: теизъм, идеализъм и материализъм. Богословът и теистът казват: “Бог е създал и устроил света, Той го управлява. Без него нищо не съществува.” Идеалистът и спиритуалистът казват, че умът твори света: “Всичко, което виждаме и усещаме във външния свят, това са само форми и образи на ума, който едничък действа и създава всички форми. Вселената е негов продукт. Без ума никакъв свят не би съществувал.” Материалистът обаче казва: “Няма нищо друго освен материя, която виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме и да проверим в действителността. Затова, вън от тази реалност, всичко е фантазия. Що се отнася до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни молекулярни движения в мозъка.” На пръв поглед твърденията на материалиста изглеждат прости и убедителни. Безспорно материята е една действителност и следователно няма защо да се съмняваме в нейната действителност. Но в този момент идва идеалистът със своите обширни познания за действията на ума и започва да ни доказва и да ни убеждава, че материализмът не почива на здрави основи. Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, създадени с творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите действия и резултати материалистът взема за неща реални сами по себе си и независими от ума и ги назовава материален свят, природа и т.н. Онова, обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Изведете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементарни действия. Затова, вън от ума, никаква реалност не съществува
Но тогава къде е истината? Ако приемем учението на материализма за вярно, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че човек не е нищо друго, освен куп от атоми. Разумът отрича това. Ако пък приемем учението на идеализма за вярно и допуснем действителността само на ума, като отхвърлим реалността на материята, ще дойдем в стълкновение със своя организъм, със своя мозък – центърът на цялата ни настояща дейност. Значи, нито материализмът, нито идеализмът съдържа цялата истина.
Пред нсе явява дилемата на триъгълника, в който всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник. Това е омагьосаният кръг, в който се въртят богословът, материалистът и идеалистът. Но ако триъгълникът не може да съществува без наличността на един от ъглите си, то и ъгълът не може да съществува без присъствието на неговите страни. Но и всяка страна сама по себе си не може да съществува без наличността на точката, която е образувала правата линия. Излиза, че точките са основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите.
Ако погледнем конкретно на въпроса, ще дойдем до едно просто разрешение. Народът казва: “С един камък къща не става.” За да имаме къща, три неща са необходими – основа, стени и покрив. Смешно ще бъде да се поддържа, че само основата или само стените, или само покривът съставят къщата. Простата очевидност показва, че трите части заедно образуват къщата. Затова теизмът, идеализмът и материализмът трябва да завземат всеки своето място при изясняване на света. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, а навсякъде. Ако става реч за частите на къщата, хората имат право да правят известни различия. Но ако смесват понятието за къща с идеята за оногова, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
Тялото е съставено от вещество, посредством силата на живота, която го свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади, силата – от движението и дейността на тия центрове, а умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в известни отношения, които се управляват от постоянни закони, работещи с математическа точност и последователност за постигане на оная велика цел в природата, която Духът на Битието си е поставил. Че това е факт, не подлежи на съмнение, науката е доставила от всички области на живота многобройни факти, които говорят много по-ясно и по-убедително от кой да е философ. И тъй, свойствата представят материята, качествата, силата, формите – ума. Всеки атом във Вселената носи свойствата, качествата и формите, отпечатани у него от Първото начало. Това начало е Духът на Живота – Вечната животворяща енергия, която изпълва цялата Вселена. Първичната Същност, от която произтичат всички разумни действия. Духът е положил оня върховен закон, който ръководи душата и я подготвя да се стреми към съвършенство. Той е скритата сила на самосъзнанието у човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича истината.
Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция ги предчувства. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато навлезем в границите на безсмъртието? Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: “Събуди се, събуди се, ти, който спиш; стани, ти, който си паднал и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала. Стани, свети!”
За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и светъл ум. Нашият ум трябва да бъде в съгласие със светлината, а сърцето – с топлината.
https://petardanov.com/topic/36023-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/
Таг новата, философия, живота