КАКВО СА ВСЕЛЕНИТЕ?

Вселените са времето, в което живеем. С хората, бита, културата, и цялата информация за всички и всичко. 

Както се казва: “Времето се мени, но хората остават едни и същи, с тяхната същност. Но  моралната им  същност се променя.Променя се и тяхната природа. Техните принципи Както и природата, с нейните сезони/ пролет, лято, есен, зима/ си остава една и съща.

Ние говорим за Акашиеви записи. Това са записите в енергиен план/ специален вид енергия, наречена  етерна- за сега така позната/  Всъщност, това е енергия на високо вибрационно ниво.Вселените са безбройно много. Като започнем от началото- първа Вселена и стигнем до настоящата. Цялата информация през всички времена е записана в етера.  

Да разгледаме настоящата Вселена. В нея са хората, с тяхното време, проблеми и всичко останало. Около тях са починалите в настоящото време.Те живеят с нашите проблеми. Те са само мисловно- чувствени тела. Имат само емоции и чувства. С живите се свързват по телепатичен път,  по специален лъч.        / сияен/, който вибрира и информацията по мисловен път се приема и предава от живите и починалите. Не може да се говори за умрели, защото те са живи. Те живеят чрез нас- същностите, които стъпват по земята. 

Следва продължение

 Ако имате въпроси, пишете на мейла на вестника.

Мария Герасова / Спасова/

В духовен аспект, болести не съществуват. В физически, са от натрупана Карма. Карма- значи деяния. Понякога могат да се явят слествие други фактори- време, пространство, атмосферно влияние, надморска височина, социално- битови фактори и предизвикатилства от страна на другите.

Има различни видове болки. Всички сме свикнали при появата им да посегнем към таблетката лекарствено средство, без да се замислим: ”Защо сме получили болка и какви последствия има вземането на таблетката?”

При първият симптом за болка, необходимо е да потърсим причината за нея. Много лесно е да се лекува следствието, без да се отстрани причината.

Време е да си помислим за химичните лаборатории на организма – жлезите с вътрешна секреция. В началото те започват да боледуват функционално, т.е. излизат от нормалния си биоритъм.

И ако на време не открием това и започнем по енергиен път да хармонизираме техния ритъм, няма да допуснем да боледуват органите. Степените на болестния процес са:

0 към I – когато е нарушен биоритъма на органа

I –ва – функцията на органа е нарушена

II-ра – поява на възпалителен процес

III-та – истински болестен процес, наличие на допълнителни образования – тумори, кисти, калкулози (камъни) пясък и пр.

Стресът е номер едно за всяко заболяване. От една страна човек боледува, защото се страхува, че ще се разболее. Това е причината за всяка човешка драма. Под заповед на физическото съзнание, ние даваме направление към Интуитивния си Аз, който отреагира, като отправя сигнал към дадения орган, към който е отправено съответното направление на мисълта. Да вземем следния пример: „Една жена заболяла от рак на гърдата. Установило се, че нейната майка починала от същото заболяване. От този момент жената започнала да мисли, че и тя ще се разболее от рак на гърдата и наистина се разболяла. В случая тя си направила самосугестия, т.е. самовнушение. Не фамилната обремененост, а самовтълпението и свършило своята работа. И всичко допира до „Синдрома на Страха”. Масово човечеството боледува от този синдром. За него не са необходими симптоми, а мисли и то с последствия. Втълпиш си и готово.

Стресът от своя страна атакува щитовидната жлеза, която регулира захарта в кръвта, а също така калциево-фосфорната обмяна. От тук са изшипяванията и коксартрозите. Калцият намалява в кръвта и се натрупва под формата на депа и обратното изразходване на костите. Защото под въздействие на имунната защита, се активират обменните процеси, за да може организма да навакса нужното. В тази ситуация, е необходимо да вземем храни съдържащи повече калций и фосфор – като мляко, сирене, риба, корени от коприва, маруля, листа от орех.

Щитовидната жлеза приема чувствата, преработва ги и ги превръща в енергия, а от там ги предава на другите жлези и органи.

В човешкият организъм стават енергийни процеси. Съществуват канали, по които тече енергия. Всеки канал отговаря на даден орган. Клетките на органите се захранват с енергията от обменните процеси в организма. Тази енергия се нарича жизнена и се настанява в мрежестия апарат. Ако сме изразходвани от ежедневните грижи, притеснения и пр., които са стресови моменти, енергията в каналите започва да се изразходва, т.е. става самоизяждане на клетките и остава само мрежестия апарат. Но тъй като вече в него не тече жизнена енергия, той склерозира и се наблюдават множество провлекла, подобни рак, с множество крачета. Това всъщност е раковата клетка. Затова традиционната медицина смята, че човек е предразположен към рак, но не знае, че енергийното изразходване на клетките, е причина за него. Ако умеем да се съхраним, като преодоляваме емоциите, няма да се изразходваме и още млади да се чувстваме отпаднали.

По някого се случва човек да се оплаква от много болки, а в действителност да няма никакъв болестен процес. Започва да взема купища лекарства и пак без резултат. Отива в лекарския кабинет, започват изследвания, а няма болестен процес, защото няма промяна в изследванията. Той просто не е болен. Както казахме, че около нас е енерго-информационно поле, а то е полето на сетивност и някой от нас е развил по-силна сетивност. Чрез това поле приема чужда информация и болката на друг човек.

Мария Герасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. А ние, човешките  същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия, да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и разума  да вървим право напред,по пътя на Доброто и Любовта, без да се обръщаме настрани, защото  е опасно, да не бъдем атакувани от  невидимите   същества, които се наричат демони. Те са тези, които ни отклоняват от правия път.  Но все пак и те имат своята мисия. Чрез тях, ние ставаме по- силни, но само,ако решим да ги отклоним от себе си.Животът е вечната борба между злото и доброто.

Аз продължавам все по- нагоре и нагоре. Като, че ли  няма край. Сякаш вървиш по стълбата на живота към небето и а, още малко ще го стигнем, но пред теб се изпречва една тъмна ивица, тя е земята. Там живееш ти. Там е твоето обиталище. Така ти е писано да преминеш през ада и рая, който, ти сам си създаваш. Тук е Школата на живота, която чрез твоите действия и действията на другите като теб, чрез Учителят-Равносметката, ти показва до къде си стигнал. И ако си тръгнал по неправия път,чрез Законът, а той се нарича Карма т.е. последствия от твоите действия,  търпиш наказание- болест, страдания и пр.

Още малко и съм там, горе, на най- високият връх . На най голямата пирамида. Тя е обляна от светлина, която сияе и кара сетивата да потрепнат от приятното усещане за нещо, което не може да се види, а да се почувства. Едно особено чувство, на мимолетно щастие и любов.

Вече съм пред входа на пирамидата.  Изпълва ме приятно усещане. Светлината излиза от входа и се разпръска наоколо. Невероятна е. Пред входа се вижда

” Спектърния  камък”- чува се гласа  на Учителя Абраам Хатми.

 -Той е бъдещата енергия на човечеството.

Замислям се. Това е невероятно.  Светлината е неземна, а като гледам камъка,всичко вибрира в  мен. Имам чувство, че се въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за  да си отдъхна. Учителят полага ръка върху рамото ми и ме повежда към вратата. Прекосяваме голямата светла зала. Някъде в дъното се вижда каменен саркофаг.

- Тук се съхраняват скрижалите, за създаване на човешката цивилизация- чува се гласа на Абраам Хатми и наново ме повежда.

Пред нас се изпречва  друга врата.

- Това е входът на Градът на Светлината- продължава той.- Да влизаме!  Искам да те разведа из града. Знам, че ще ти бъде интересно.

- Да.

Мисълта ми се връща към земята. Живеем в своите панелни жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и спокойствието.   Величавите монументи, които се издигат като огромни великани,  сякаш искат да ни кажат “Бъдете добри и се обичайте!”

Учителят хваща мисълта ми и се усмихва.

- Така е Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.

“Колко е прав Абраам Хатми. Замърсихме нашата майка- Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е  така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става на Земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И  вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея.Съсипваме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато, тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Поголовна сеч и вече въздухът не ни е достатъчен. Бракониери бълват своите отровни стрели и като всевластни господари  вземат това,  що принадлежи на природата и хора.

А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.

- Хайде, Мария- подканя ме той. Има какво да видиш и да  научиш.

 Вратата както винаги се отваря сама и ние тръгваме по безкрайният коридор. И много, много светлина. На фона на светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват коридора и изчезват, сякаш се стопяват.

- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го наруши и влезе в него.

 Това са мъдреците на времето. Великите посветени, наричани адепти. Адепт, значи свръх човек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превъртал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може  да се променя- тялом и духом, да ходи по водата и по въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализацията и дематериализацията. Това значи, да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и  плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия- плътност между молекулите и атомите, а при духа разреждане, или рехавост между тях.

Следва продължение

Мария Герасова

Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук, великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град  сияе със своята светлина, дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, които са допуснати да се насладят на това Божествено място. Да достигнат до върха, там, където земята и небето се сливат. Там, където е изворът на живота- божествената прана.  Тя се лее като пълноводна река в безкрайното пространство и дава живот на всяко същество. Тя и Божествената искра, която запълва цялото тяло и ни кара да бъдем живи.Тук е безкраят  и безкрайното време. Тук е моделиращата лаборатория, където е сътворена човешката раса.  На върха, на най- високата пирамида , е вратата към лабораторията.  Огледалото на времето  като неземна царица е седнало на върха и ни наблюдава. То е живият организъм на целия мир.  Тук можем да видим всичко, що става на небето и на земята.  Да се насладим на красотата  на земната природа, а небесната е нейното отражение.  ”Туй що е на земята, е и на небето.” Нали така пишеш във вечната книга- Библията?

Менталното (мисловното )  тяло. То е вечният спътник, който със скоростта на мигновението достига да всяко кътче на земната и небесната вис. Когато го развием, и то по пътя на усъвършенстването, за нас няма да има прегради. Така ни учат великите посветени от Кайлас.  ”Тръгни по пътя на усъвършенстването и стани посветен!” А всичко било мното простичко. “Просто тръгни по пътя на Доброто и Любовта, и твоите очи ще се отворят към света! Ще виждаш това, що другите не виждат. Ще контактуваш с всички същества, които са на земята и на небето Ще научиш много нови неща, които не си знаел до сега.” Това е Кайлас. Градът на Знанията. От тук великите посветени предават своите знания на земните жители. И то на кого по- точно мислите? На тези, които са осъзнали, че пътят на Доброто и Любовта е най- верният, по който трябва да тръгнат.

 Бавно се изкачвам с менталното си тяло нагоре, към върха.  Искам да се насладя с духовните си очи на тази красота и с мисловно- чувственото си тяло да разговарям с великите посветени.

За читателите тази книга ще звучи невероятно. Но такъв е животът. Човек има материално, ментално и духовно тяло.. Дали е така? Разбира се. И примерът е на лице. Искаш да съградиш къща. Правиш план. Какво ти е нужно? Материали, работници, средства. Започваш. И от духовен, къщата се превръща в материален план. Вече сме я изградили и тя е вече е материална еденица. Това е. Нищо не може да се отрече.Няма никаква мистика, всичко е реалност.

Мария Герасова

Следва продължение от книгата

Колкото и да не ви се вярва и да изпадате в недоумение, аз изживях Клинична смърт. Просто, изживях смъртта и вече знам, че животът е във Вечността. Че смърт няма. Че има само събличане на плътското тяло и оставане с истинското- ефирното тяло, което продължава да живее, с изградените от  него мисъл- форми. Какво е всъщност плътското тяло. То е тялото, в което пространството между молекулите и атомите е сгъстено. И според нашият разум може да се разширява и свива. То е едно работно облекло, което се замърсява и в един момент трябва  да се съблече, и да остане в своето чисто тяло- ефирното, което е част от пространството около нас.То е ефирно, защото пространството между молекулите и атомите е разредено.Ние не можем да го видим, защото се е сляло с това  пространството. Задавам ви следния въпрос:” Когато погледнете нагоре, към небето,какво виждате? Само необятното пространство.  Слънцето, Луната и звездите, облаците. Нали? Но можете ли да проникнете в тях? Отговорът разбира се е НЕ. Е, нашето ефирно тяло продължава да живее. То вижда само светлината около себе си. И за него е  има само пространствено време. Запитвате се: А как контактува с другите ефирни тела?  Ами, то разговаря с тах, като разменя мисли. В действие влиза телепатията. Така контактуват и с нас ефирните тела- с мисли. Влизат в нашата мисъл, а мисълта е вид енергия и трябва  само да се научим да четем тези мисли. 

Така продължавам и аз да контактувам с ефирните тела. И няма отвъдно. Има само едно пространство, където живеем веднъж видими, друг път невидими. Няма извъземни.  Веднъж стъпваме на земята и сме земни, а  друг път сме извън земята и сме извъзмени.

И когато се появяват светещи обекти, непознати за нас, това са ефирни тела, които идват при нас, за да ни помогнат. Те са в състояние да се покажат пред нас- хората, като с хиляди усилия стават видими. На земята атмосферата е много замърсена от нашите отрицателни мисли и действия, и затова трябва да създадат обвивка около себе си. Така ги виждаме облечени в   скафандри и пр. Движат се в някакви сферични чинии.

Всичко е толкова просто, а ние си усложняваме тази простота. Необходимо е да живеем разумно и да спазавме Природните закони, защото ако не ни ги спазваме, настъпват катаклизми, както за нас- хората и така за цялата Природа. Основната градивна еденица е Любовта, не интимната, а  Космическата. Любовта между всички хора по света.

 Мария Герасова

Всички, които имат нужда от едно енергийно балансиране и които са загрижени за собственото си здраве, да се обадят на моя телефон.

ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ И ИНОВАЦИЯ

Предлага

Психологически тренинг

 е ефективна медитативна практика за хармоничен живот

Много се говори за потъналата Атлантида. Моята способност да прониквам  във времето и пространството. Да виждам минали цивилизации и времето, в което са живели, отдавна антажират моето съзнание, особено Атлантида. Едно мое пренасяне в нейното минало е описано в книгата ми “Истините за живота”- част втора. Но на този етап още не е излязла, поради липса , знаете на какво. Наскоро се принесах във времето на първите атланти и причината за това, беше моя излет на един от хълмовета на Пловдив- Джендем тепе. Бях край сухото езеро, в осоновите на тепето. Неочаквано, чух един шепнещ глас, който ми каза: “Тук витае духът на Посейдон”. За Посейдон знаех, че е бил Бог на морето и океаните. По- късно  научих, че е бил и император на Атлантида. Тогава, богове са били хора, които са притежавали невероятни способности, велики императори, жреци и пр.Не искам да изпадам в подробности. Голяма беше моята  изненада, че тук, в недрата на Тракия, за която по- късно получих знание,  се е намирала Атлантида. Че тогава,Тракийската низина се е наричала Атланска.  Че аз съм била великият атлант Асклепия, за който се говори, че е бог на медицината. И съм била космонавт в Атлантида. За всички вас, може да звучи приказка, но за мен вече не. Аз самата доказах на себе си много неща за мен и времето, през което съм преминала. На този етап, също съм с медицинско образовани, а след клиничната смърт се занимавам с алтернативна медицина.След  нея  придобих много знания в тази област и бях много изненадана, откъде имам тези знания и способности-  последните да оперирам външни образования без скалпел. И ето. Получих отговор на тези въпроси. Няма никаква мистика, а една реалност. Да, знанията ми са от тогава- древна Атлантида. А сега, аз съм един реален и любещ хората човек.

Много от читателите няма  да повярват, но тя, Атлатнида е съществувала. Че ние- българите сме древните атланти. А има още атланти, които са се разпръснали след атомния взрив по цялата земя. Затова, тук- таме се откриват останки от тяхното пребиваване.

Мили читатели, ще  се постарая да продължа  със следващите си повествования.Има още много интересни неща, да ви разкрия за Атлантида.

С уважение Мария Герасова