Грузинският педагог Шалва Амонашвили е автор на концепцията за хуманна педагогика. Веднъж той попитал учителите, събрали се на лекцията му:
„Представете си ситуация, вие преподавате урок в четвърти клас и влиза дете, което закъснява с 20 минути. Вашите действия? „
Учителите започват да предлагат различни възможности:
„Излез от класната стая“,
„Дай ми дневника“,
„Седни на мястото си, ще говорим след урока“ …
Но Шалва Александрович не останал доволен. Той казал: „Когато детето влезе, от сърце бих му казал:
„Здравей, дете мое, моля те влез, седни, не можехме да започнем урока без теб, чакахме те “.
Това се нарича безусловна любов, не може да се имитира. Ако закъснее на втория ден, ще кажа с още по -голяма любов:
„Здравей, любимо дете, чаках те толкова много, влез бързо, седни. Не бихме могли да започнем урока без вас. „
И знаете ли, ако направите това три, четири, пет пъти, детето ще спре да закъснява. Защото то реагира само на чистия порив на любовта. И ако почувства, че е обичан някъде, няма да закъснява повече там. Това е психологията на едно дете: ако почувства, че е безусловно обичано някъде, то е затоплено, то е ценено там, то е уважавано като личност, никога повече няма да закъснее там.
Самият Шалва Амонашвили до седми клас е бил кръгъл двойкаджия, но завършва училище със златен медал. Отношението му към обучението се променило от новата учителка по грузински език, която се отнасяла с интерес и уважение към децата. Личността на детето се превърнала в централна идея на концепцията за хуманна педагогика, разработена от Амонашвили.
Ето и някои от съветите на автора на хуманната педагогика:
Учителите са спасителният отряд на детските съдби.
Раздразненият учител няма право да контактува с деца.
Влез в класната стая с благоговение. Пред теб са пратениците на бъдещето.
Няма нищо по-важно от святата душа на едно дете. Мислете за себе си от гледна точка на децата – как ви гледат, какво мислят за вас.
Във всяко дете трябва да видите уникалността, явлението. Добрият учител няма да отгледа деца, които искат уравниловка.
Мъдростта на учителя е да насочи най-мощната енергия на пакостта към учене и положително съзряване.
Основното нещо не са знанията, уменията и способностите, а отношението на детето към тях.
Щом си станал учител – бъди герой. Така и така се трудиш
