Category Archives: Моден калейдоскоп

СРЕДНОВЕКОВНОТО БЪЛГАРСКО ОБЛЕКЛО

  КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА МОДАТА ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА

Автор: Мая Джамбазова

Елемент от историята на всекидневието е историята на модата и облеклото. Средновековното българско облекло е обект на проучвания от средата на XX век. А днес все повече автори се занимават с темата.
В миналото Венера Наследникова издава своя труд „История на българския костюм“, който се превръща в христоматиен за учени, студенти, учители, ученици, художници по костюмите в киното и театъра. В края на 90-те години на XX век Иван Чокоев поглежда по-научно към темата и пише своята монография „Текстил от средновековни археологически обекти“. В първите години на XXI век Мария Долмова-Лукановска пише книгата „Търновските царе“, в която има глава, посветена на облеклото от Българското средновековие. През 2016 г. художничката Калина Атанасова издаде книга, посветена на средновековното българско облекло. В отделни трудове по Средновековна българска история.
Облеклото от Първото Българско царство носи особеностите на битовите традиции при славяни и протобългари (прабългари), но по време на Византийското владичество и във Втората Българска държава то се унифицира за всички поданици по нашите земи. Това е заради византийската мода. Древен Рим оказва влияние в почти всичко във Византия, все пак това е продължението на Римската империя. Костюмите на владетелите от Константинопол носят белезите на римския владетелски костюм. Разбира се, пригодени да се използват в условия, в които християнството доминира, а то както знаем, забранява разголването на плътта. Затова и дрехите във Византия постепенно стават по-широки от римските, а липсата на вталяване при кройките се компенсира от пищността при украсата. Това се усеща и при българския аристократичен, най-вече при владетелския, костюм. По този начин традициите от Рим косвено оказват влияние върху облеклото във Второто Българско царство. Пак в Рим има традиция по източен маниер да се носят панталони при специални случаи. Това навлиза в традициите на Западна Европа (XII-XIV век), а от там и на Балканите, включително в българската държава. Туниката, използвана в Римската империя, се превръща в основно облекло за средновековните българи и византийци. А социалното разслоение в древен Рим налагало носенето на различни цветове дрехи, според общественото положение на всеки един римлянин. Тази особеност в начина на обличане се запазва и при българите от времето след 1018 г. чак до 1396 г., а се наблюдава и при византийците и то още от Ранното Средновековие.
Владетелските костюми във Византия биват обагряни в пурпур. Традицията съществува още от времето, когато Римската империя се разделя на Източна и Западна. Източната част, ромейската държава, възприема владетелския церемониал на древен Рим. В Рим багрели владетелските дрехи със сок от жлезите на морско мекотело от род Purpura (охлюв), от там идва и названието на специфичната краска. Пигментът от морския охлюв се смесвал с козя урина за фиксатор. Така че владетелите излъчвали неприятна миризма от дрехите, с които били облечени. Но пурпурният цвят е предпочитан, заради скъпата технология, по която се получава, достъпна за малцина. Затова е избран за владетелски цвят, а Византия иска да подчертае приемствеността с властта на римските принцепси и затова константинополските императори се обличат в пурпур.
Българите на свой ред искат да докажат, че са част от цивилизования свят и затова следват византийската традиция във владетелското облекло. Първи знаците на властта, използвани от ромеите, върху себе си поставя хан Тервел, който обува червени ботуши и облича червена мантия.
Поради липсата на подчертаващи извивки при облеклата във Византия и християнска България, българи и ромеи, представители на аристократичните родове, започват да носят дрехи, обсипани с бисери, скъпоценни камъни и извезани с метализирани нишки, най-често покрити със злато или мед.
Влиянието на Византия по време на владичеството на ромейската империя по нашите земи е повсеместно за българската култура, като почти успява да заглуши народните ни традиции. По време на второто българско царство тази тенденция отслабва, но съзнателно България се стреми да копира Византия във владетелския церемониал, облеклото, архитектурата, храненето, литературата, иконописта.
Цветово българските костюми били част от таблица на ранговете. Владетелят – царят, се обличал в пурпур. Севастократорът носел сини дрехи. Деспотите използвали зеления цвят в облеклото. Военачалникът носел жълти дрехи. Във Византия традицията е същата.
Панталоните навлизат в българското облекло чак към XIII век, под влияние на Запада, а в западните владетелски дворове този елемент в костюма е свързан с римската традиция да се копира модата от Изтока.
Туниката е друга дреха, свързана с традициите в Римската империя, трайно заела своето място при българи и византийци. Тя е основен елемент както от римското облекло, така и от облеклото на българи и византийци. В множество ръкописи, като например Лондонското четвероевангелие, могат да бъдат видени хора, облечени в туники, изобразени в миниатюрите по страниците на книгата.
Фибулата също е заемка от традицията в Рим. Тя е използвана още в бронзовата епоха, но римляните я възприемат, а на свой ред византийците и българите от Средновековието.
При платовете също имаме еднаквост в традициите. И в Рим, и във Византия и България се използват памук, лен, а за дрехите на аристократите и коприна.
Всичко това доказва, че всичко ново е добре забравено старо, и след Рим няма нищо ново. Традициите в облеклото при римляните са предадени на византийци и българи, като те на свой ред ги адаптират към своите особености. Влиянието на римската мода за дрехи е осезаемо във Византия, откъдето се предава в Средновековна България.
https://nauka.bg/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%BE-%D0%BA/

ВЛАДЕТЕЛСКОТО ОБЛЕКЛО

  ОТ ПЕРИОДА НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

bc21aaf2609912a4847eadb46a584940

През последните години набира популярност т.нар. история на всекидневието, която изсле два облеклото, храненето, развлеченията през различните епохи. У нас се правят немалко изследвания върху този дял от историята, който по популярност сред широката общественост постепенно започва да измества традиционните политическа и военна история.По въпросите на облеклото през Средновековието работят Николай Хрисимов, Иван Чокоев, Веселина Инкова, Мария Долмова. Информация по темата се среща в някои от научно-популярните статии на археолога Иван Петрински, както и в книгата на художничката Калина Атанасова. В миналото Венера Наследникова издава труд, посветен на средновековното българско облекло, а Никола Мавродинов описва в своя монография стенописите в българските църкви, строени през средните векове.Във въпросните фрески се забелязват и образи на владетели и други аристократи, облечени с парадни костюми. Тъкмо на тези изображения се опират днес много от изследователите, определяйки каква е била модата в аристократичния костюм по време на Второто българско царство.Част от изследванията по темата принадлежат и на автора на настоящата публикация, като те се явяват един малък принос към проучването на проблема с облеклото в средновековната българска държава.Тук ще очертаем накратко най-важните елементи от владетелския костюм, както и материите и цветовете, използвани при изработката му.Царските одежди от епохата на Второто българско царство се състоят от 5 основни елемента: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Елемент от част от владетелските костюми във византийската и българската традиция са и панталоните, които с напредване на десетилетията от историята на Второто българско царство стават все по-прилепнали под влиянието на западноевропейската мода.Художествена реконструкция на български владетелски костюм с панталони в ансамбъла може да се види в книгата на Веселина Инкова, посветена на Калояновото погребение.Ето какво представляват отделните елементи:
Далматика/дивтасион – горна дреха, подобна на туника. Дивтасионът е по-тесен от далматиката и е с дължина до коляното, т.е. по-къс от произвежданата предимно в Далмация царска туника. Дивтасионът навлиза в българския аристократичен костюм през XIV век.
Маниакион – декоративна яка, характерна както за мъжкия, така и за женския царски костюм. Заемка в средновековна Европа от традициите на древен Египет.
Лорос – дълга широка лента, която е увивана около кръста и преминаваща над китката на лявата ръка.
Багреница – плащ, наметало, оригиналният ѝ цвят е червен, както подсказва и името ѝ. Наричана е още порфира. Среща се и в черен, зелен и светъл (бежов) цвят. Освен при царските одежди, се използва и в одеянието на севастократори, боляри, кесари.
Зохус – кожени ботуши, изработвани от мек материал, за да бъдат нашити със сърма и бисери. Често са двуцветни, с половини в червен и тъмносин цвят. Навлизат в българската традиция от Византия.
Акакия – торбичка от плат, пълна с пръст от земите на царството. Средновековна регалия (символ на властта). Допълнение към владетелския костюм.
Короната и скиптърът също са регалии и са задължителен елемент от облеклото на всеки християнски владетел през Средновековието.Материите, в които са обличали българските владетели са основно коприна, лен и памук. Царските дрехи са обагряни в цвета на властта, според православната традиция – червен. Пурпурът се превръща в символ на управлението още в древен Рим, когато платовете за висшите управници са багрени с пигмент от морски охлюв. Традицията се прехвърля във Византия, която наследява много церемониала на Римската империя, съществувал преди варварските нашествия. Така червеното става символ на императорската власт в Константинопол. А от царския град традицията се пренася в България. И така българските владетели също се обличат в червени краски.Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.Проучването на владетелския костюм, а и на одеждите на обикновените българи от Средновековието се извършва по два пътя: чрез данните от стенописите в църквите, попадащи в арела на средновековната българска държава и чрез информацията от археологически разкопки, тъй като често се откриват текстилни остатъци в погребенията, позволяващи реконструкция на костюмите.Част от историята на всекидневието е и историята на облеклото, а най-бляскавата част от нея е свързана с владетелските одежди. Темата предизвиква все по-голям интерес сред специалистите и широката общественост и затова тук се опитахме да дадем най-обща представа за българския владетелски костюм от епохата на Второто българско царство, повлиян силно от византийската традиция, но пригоден за българския церемониал.
https://nauka.bg/vladetelskoto-obleklo-ot-perioda-na-vtoroto-blgarsko-tsarstvo/

 

 

 

РИМСКОТО ОБЛЕКЛО

Мъжко облекло
Туниката и тогата са основни елементи от древноримския мъжки костюм, различаващи се по някои детайли от гръцкия хитон и химантий /плащ/.
Ризоподобната туника служила на древните римляни за ежедневно облекло. Тя била ушита от два къса ленен плат и се обличала през главата.
Първоначално имала само отвори за ръкави, но после се появили и къси такива. Туниката нямала яка /както и всички антични дрехи/, била дълга почти до колената и се препасвала през кръста с помощта на пояс. В зависимост от мястото в обществото, което заемал на притежателят й, туниката имала различен цвят и орнаменти. Сенаторът носел бяла туника с широка пурпурна ивица /clavi/. Тази туника се наричала tunica laticlaviа
Конниците и плебейските трибуни носели туника с тесни пурпурни ивици – angusticlavia. Войнишката туника трябвало да е по-къса от гражданската.
Простолюдието носело само туники /без тоги/ и се наричало populas tunicati. Тяхната туника била къса и в тъмен цвят /tunica pulla/. Към 2-5 век голямо разпространение в Рим получила т. нар. tunica dalmatica – туника с дълги ръкави до китките, заимствана от ‘варварските’ народи /германи, сармати и перси/:
Макар че писателят Авъл Гелий в неговите “Атически Нощи” изразява такова становище за подобен род дреха: “Мъж да се облича с туника, чиито ръкави се спускат под лактите и стигат чак до китките, та дори и до пръстите, това било неприлично както в Рим, така и в целия Лациум. Подобен вид туника бил наричан от нашите съграждани с гръцката дума „хиродита”, дългоръкавна, и се смятало, че само на жена отива да носи широка и дълга дреха, която да покрива ръцете до лактите и да предпазва бедрата от чужди погледи. Впрочем римляните отначало изобщо не носели туника, а се намятали единствено с тога; след време започнали да надяват тънки и къси туники, стигащи само до мишниците, които гърците наричат „екзомиди”, безръкавни.”
Римската тога била присъща на римския гражданин и свидетелствала за неговия статус – неслучайно римляните наричали себе си gens togata — ‘род с тоги’.
https://nauka.bg/rimskoto-obleklo/