Category Archives: Какво е да помагаш и да дадеш

ДА ДАЕШ ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ

Даването трябва да бъде с желание. Ако го правим с неохота, то няма  да има ефект. Даването не бива да бъде задължение!
Затова ако давате с усещането, че ощетявате себе си, ако си мислите, че правите голяма жертва и сте едва ли не мъченици, то е дори по-добре да не давате.
Давaнето не е свързано само с пари.
Обикновено даването се свързва с пари и материални неща. Много хора смятат, че не могат да дават, защото нямат пари. Но всъщност на енергиийно ниво няма значение каквo даваш. Това може да бъде  морална подкрепа, обич, нежност, добра дума, усмивка, едно цвете…
Винаги имаме нещо, което да дадем.
Дийпак Чопра пише:
„Най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са измежду най-ценните, които можем да предложим.
Когато срещнеш някого, можеш безмълвно да го благословиш, като му пожелаеш здраве, щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие огромна сила.”
Даване на непоискано добро.
Много от нас са учени да помагат винаги, когато могат и това разбира се  не е лошо, но увлечени от алтруизма си, понякога се набъркваме в живота на другия. Такава помощ често не е помощ. Всеки човек има право на избор и собствено развитие, а  една намеса може да попречи да научи уроците си или да го направи зависим от нас.
Аз много харесвам поговорката:
„Не  давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам.“
Затова често ако просто дадем на някого това, от което мислим, че има нужда, ние му пречим да се научи да го постига сам. По-добре е да го научим как да постигне това, към което се стреми. Така той няма да е зависим от околните и ефектът ще е дълготраен, а после дори ще научи и други. Тогава наистина сме му дали много.
Давайте на себе си.
Никога не забравяйте себе си. Може да сте добър и благороден човек, който винаги помага на хората, но вие също сте „хората“.
Помнете, че вие сте най-важният човек във вашия живот  и можете да помогнете най-много на другите, когато вие самия се чувствате добре.
Ако искате да получавате любов и внимание, дайте любов на себе си, грижете се за себе си, не се поставяйте на последно място.
Знайте, че както се отнасяте съм себе си, така ще се отнасят и другите към вас.
Получаването
Приемете с радост и благодарност всичко, което ви дават.
Научете се да приемате с благодарност. Когато някой  ви даде нещо, не бързайте да се мръщите, че не е достъчно или че не е това, което ви трябва.
Просто се усмихнете и му благодарете.
Когато ценим това, което получаваме, започваме да получаваме още и още.
С каквото и да се занимавате, каквото и да сте постигнали в живота си, каквото и да е материалното ви положение, помнете, че вие заслужавате най-доброто!
Не е необходимо да правите нещо, за да заслужите, защото то е ваше рождено право.
Когато ви направят комплимент, не бързайте да отречете хубавите думи, казани за вас.
Ако  направят нещо специално за вас, не бягайте с оправданието, че не можете да приемете. Като казвате, че не може да приемете, това означава, че смятате че не заслужавате.
Затова приемете с усмивка и благодарете.
Освободете се от чувството за вина.
Когато изпитваме чувство за вина, ние отблъсваме нещата, които искаме.
Случва се да откажем  помощ, само защото ще се чувстваме виновни, че не можем да се реваншираме.
Знайте, че със сигурност ще дойде време, когато ще можете да  върнете жеста по един или друг начин и да се отблагодарите.
Освен това, когато някой ни дава искрено, той изпитва удовлетворение и радост, а удоволствието за него дори е по-голямо.
https://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/davane-i-poluchavane/
 тагове: даването, получаването

Тодор Христов Пиперевски

Todor_Piperevski

Тодор Христов Пиперевски е виден   български   индустриалец,   революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и дарител, направил едно от най-големите частни дарения в българската история 

Биография

Бизнесмен 
Пиперевски е роден в бедно семейство в град Щип, тогава в Османската империя. След 1878 година Пиперевски се установява в новосъздаденото свободно Княжество България.[1] Става едър търговец и акционер.[2] Заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество „Савов–Пиперевски“. В 1926 г. дружеството заедно с Никола Чилов, директор на химическата фабрика в Костинброд, изкупува акциите на предприятието от Френско-българската банка. След смъртта на Чилов в 1936 година наследниците му изкупуват по-голямата част от дяловете и фабриката става най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, в който Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. Пиперевски създава и тъкачната фабрика АД „Марица“ в Пловдив. Фабриката има 150 стана, съвременно апретурно и бояджийско отделение, големи производствени сгради и складове. Пиперевски има акции от АД „Българска Оризарна“ и АД „Реколта“ (Пловдив). 
  
Македоски деец
 

Акция на Македонската народна банкас подписа на Тодор Пиперевски

Включва се в революционното движение на македонските българи и става касиер на ВМРО.[3]След убийството на Тодор Александров, Пиперевски предава организационните суми на Иван Михайлов, който става новият лидер на ВМРО. През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[6] Касиер е на ВМРО до забраната на организацията от деветнадесетомайското правителство. След преврата е интерниран.  
Тодор Пиперевски умира в София на 10 септември 1942 година. 
Дарител 
Тодор Пиперевски развива мащабна благотворитлна дейност. Пиперевски няма преки наследници и със завещание от 2 юли 1942 г. завещава всичките си акции и активи от АД „Н. Чилов“ на стойност над 100 милиона лева на българската държава. [8] Пиперевски иска да се учреди фонд при министерството на вътрешните работи и народното здраве, като от от лихвите на капитала на дружеството да се изпращат периодично на специализация в чужбина по посочените специалности по двама лекари от освободена Македония, като издръжката им бъде съобразена със стандарта на живот в съответните страни, за да могат те да се посветят само на научните си занимания. Лекарите при завръщането си се задължават да работят в продължение на една година в Щип или в друго здравно заведение в българска Македония. Според Пиперевски македонските българи, поради продължителното робство са се посветили на революционната борба, и са оставили на заден план професионалното си развитие:
Сега, когато тази свобода е вече осъществена, аз искам да се даде на такива млади способни македонци да добият възможност чрез специализиране в чужбина в областта на вътрешната медицина и хирургия-урология да усъвършенстват своите познания и с това да бъдат полезни на здравното дело на страната.[1]
Фондът ще издържа и 20 легла в новоизградената болница в Щип, а останалите от приходите на фонда средства ще използват за подобни благотворителни цели. 
Със завещанието си Пиперевски създава и втори фонд „Тодор и Стефана Пиперевски“ към министерство на търговията, промишлеността и труда, като за целта оставя на държавата наследява 49 % от акциите на АД „Марица“ и тъкачната фабрика в Пловдив на стойност 40 милиона лева. Останалите 51 % от акциите оставя на съпругата си Стефана Пиперевска, след чиято смърт те също трябва стават притежание на българската държава. Фондът е за създаване на занаятчийско училище в Щип, тъй като „моят роден град в миналото е цъфтял като един важен занаятчийски център и аз искам да допринеса чрез създаването на такова училище да запази и в бъдеще името си на един занаятчийски град“. 
През 1940 година Пиперевски дарява 50 000 лева на  Македонския научен институт. В завещанието си оставя на института още 500 000 лева. 100 000 лева оставя на Щипското братство в София и 50 000 лева на Македоно-одринското опълченско дружество.
Със закон на 18 март 1943 г. ХХV Обикновено народно събрание приема завещанието на Пиперевски и учредява специална фондация, чиито приходи в 1943 година са 1,415 милиона лева, а за 1945 г. – 5,128 милиона лева. В 1943 г. фондацията изразходва 805 000 лева за издръжка на двама специализанти лекари от Македония в чужбина и двама студенти по медицина в София, за издръжка на болницата в Щип, помощи на щип­ски граждани при лечение. През 1947 г. освен средства за специализации, ефорията на фондацията отпуска стипендии на още двама студенти медици в София 
На 11 декември 1945 г. ефорията става член на учредената Фондация за социални грижи при заводите „Н. Чилов“, която има основен капитал от 60 милиона лева, и разгръща социална дейност в полза на работниците – поддържа безплатен работнически стол, детска градина, училище, болница с консултанти от Александровата болница, раздава ежемесечно продукти, произведени в завода и от помощното стопанство, построява 20 къщи-близнаци за 40 семейства 
След установяването на комунистическата диктатура в България, през май 1947 г. предприятието е национализирано, а ефорията и фондацията са ликвидирани. През декември 1947 г. е национализирано и АД „Марица“ в Пловдив. 
 от Уикипедия

НОВАТА РУБРИКА “КАКВО Е ДА ПОМАГАШ И ДА ДАДЕШ”

images (20)Мили читатели на вестник Сияние. Откриваме нова рубрика “КАКВО Е ДА ПОМАГАШ?!, която е свързана с милосърдието и благодетелите. Ще се радваме, тук  да намерят място вашите материали, свързани с любовта към всичко добро. Пишете за личности и  хора, които познавате или пък  знаете от нашата история. Хора, с които може  да се гордеем ние, като българи. Може да споделите и свои мисли, и виждания.

Всеки път, когато простиш, Вселената се променя. Всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. Със всяка добрина и всеки акт на милосърдие, твоите цели са постигнати. И НИЩО ВЕЧЕ НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

images (15)

 

адрес:sdvb@abv.bg

Мария Герасова