Category Archives: Какво е да помагаш и да дадеш

Козма Тричков – дарителят с голямото сърце

Историята познава най-разнообразни личности, допринесли пряко или непряко за развитието на възрожденското общество. В днешно време е особено необходимо връщането към корените и ценностите на дейците, подели инициативата да образоват българското общество, да отворят неговите очи и да го поведат по пътя на свободата.
Сериозен принос в просветното дело има и видният врачански благодетел и дарител Козма Тричков. Този будител, за когото се знае твърде малко, избира да вложи всичките си усилия и средства в името на националното осъзнаване и образование, защото според него: „Ако един народ не е образован и духовно свободен, кой ще го освободи след това от освободителите му?“.
Годината на раждането на Козма Тричков е спорна, като според различните версии тя е 1806-а или 1808-а. По всяка вероятност той е възпитаник на Константин Огнянович, който с подкрепата на Димитраки Хаджитошев, един от най-влиятелните първенци в Северозападна България, през 1822 година разкрива единственото по рода си в българските земи училище, където обучава учениците си в класически и хуманитарен дух.
Влиянието, което той оказва върху своите ученици довежда до изграждането на забележителни личности, допринесли за развитието на българския народ. Освен Козма Тричков, негови ученици са Кръстю Пишурка (виден преводач и литературен деец, създал едно от първите читалища – в Лом, където организира едно от първите театрални представления у нас) и Анастас Йованович (сред най-видните художници и литографи на епохата). Още във Враца Тричков започва да се проявява като спомоществовател на новобългарската книжнина, а по-късно се нарежда и сред най-щедрите радетели за просвещението на своя народ.
Поради възникнали конфликти между него и местните власти, около 1825 година той емигрира в Румъния. Това по никакъв начин не прекъсва връзките му с неговите съграждани. Преминавайки през изключителни трудности и с упорит труд, става едър търговец и трупа голям капитал. Така влиза в кръга на братя Евлоги и Христо Георгиеви, като един от най-видните представители на българското емигрантско търговско съсловие в Букурещ. Вместо да използва средствата за себе си, той избира да се посвети на дарителството, чрез което желае да подпомага образованието и борбите за освобождение.
Още през 1837 година подпомага Райно Попович, който издава свой преводен труд „Христоития и благонравие“, като в предисловието си книжовникът посочва, че превежда книгата, за да може да бъде използвана не само от гръцките, а и от българските деца. Козма Тричков подпомага и българи, издаващи свои произведения в Букурещ като Петко Славейков и неговото последно издание на списание „Смесна китка“, съдържащо прозаически откъси и стихотворения по родолюбие, което е разпространявано из Врачанския край.
Врачанското училище, носещо името на Козма Тричков.
По време на Кримската война (1853 – 1856), надеждите за скорошно освобождение на България се засилват. Те предизвикват голямо оживление сред емиграцията в Румъния. Козма Тричков взима участие във формирането на доброволчески отряди, които да подпомогнат военните действия и да се извоюва така жадуваната свобода. През 60-те години той непрестанно изпраща дарения на българските чети. Става член на Добродетелна дружина в Румъния, създадена от братя Евлоги и Христо Георгиеви.
Освен освободителното дело, Тричков подпомага и българската черква и училище в Букурещ. Това личи от бр. 46 на вестник „Свобода“ от 1870 година, когато е даден отчет за тях. Там е записано, че той дарява 1170 жълтици, т.е. 4 пъти повече от Христо Георгиев, който е най-богатият българин в Букурещ. Вероятно много от общественополезните прояви на видния врачанин не са известни, тъй като той е сред онези надарени с щедра душевност хора, за които дарителството е неотменима духовна потребност.
В края на земния си път, Козма Тричков, който няма преки наследници, прави още едно велико дело. Воден от любовта към родината и българския народ, той завещава цялото си състояние „за умственото развитие“ и просветно издигане на родния си град и Отечество. Интересен факт е, че като свидетел под завещанието се подписва и врачанинът Давид Тодоров, виден търговец и предприемач във Влашко, поддържащ революционното течение на българското национално-освободително движение и загинал геройски като Ботев четник. Това е доказателство за патриотизма, който стои над всичко и е онова, което свързва хората и ги превръща в народ.
Част от завещанието гласи: „Вярвам, че изпълнявам една от най-светите длъжности, като ида в помощ на Отечеството си, с малкия си имот, когото посвещавам за умственото развитие.“ Козма Тричков дарява 42 341 златни франка за просветни цели във Враца; 50 000 франка на разположение на Добродетелната дружина в Букурещ, от прихода на които да се отпускат стипендии за издръжка и обучение на двама младежи, единият от които да бъде врачанин; 7 350 франка на черквата „Св. Николай“ във Враца; 24 500 франка за българската черква в Букурещ; крупна сума за построяването на болница и училище в Търново; както и 20 000 франка за издръжка на началните училища във Враца. Следвайки волята на Козма Тричков, врачанските общинари отпускат стипендия на Васил Кънчов, превърнал се в забележителен етнограф, историк, географ, директор на Солунската мъжка гимназия, главен екзархийски инспектор на училищата в Македония и бъдещ министър на образованието.
Като признателност към щедрия врачанин с голямо сърце, в родния му град през 1894 година започва строителството на внушителното и до днес училище „Козма Тричков“. То отваря врати на следващата година и повече от век възпитава в родолюбие хиляди врачани.                                                                     Автор: Цветомира Вълкова
https://bulgarianhistory.org/kozma-trichkov/