Category Archives: Наука за живия Бог

ДА СЕ ДЪРЖИМ ДОБРЕ В ОБЩЕСТВОТО

Добрите обноски се бази­рат на четири принципа : умение да общуваме, стремеж към равновесие и хармония, зачитане на другия и уважение към самия себе си. Куртоазията категорично не е снобизъм, а средство да живеем по – добре. Тя ни подтиква да спазваме норми на поведение, които са необходими и допринасят за спокойните отношения между хората.
Да отстъпваме в превозното средство мястото си на по възрастните от нас, да придържаме вратата, когато някой влиза или излиза, да благодарим, да се извиняваме, да поздравяваме … Дали винаги пра в им тези на пръв поглед дребни, но всъщност толкова важни неща ? Те са необходими, за да бъдат отноше­нията ни с околните по – хармонични.

Всеобщ кодекс

При контакт с непозна­ти любезността помага много – разсейва напрежението и улеснява об­щуването. Ето защо при всички общества има правила на поведение. Впрочем няма да бъде пресилено , ако кажем, че те са почти генетично обусловени : дори животните имат ритуали за ухажване или сближаване . Разбира се, при нас, хората, системата е много по усъвършенствана. Учтивото поведение не е нито навик , нито механичен рефлекс. Касае се за ритуали , чиято цел е да се избегнат сблъсъците. Сякаш сме подписали договор за общуване – поздравяваме, представяме се и т.н. Често го правим , без дори да се замисляме.
Вежливостта позволя в а да се отворим към другите. Тя е средство за общуване. Без нея не можем да разговаряме нормално , тъй като тя е основополагащ прин­цип в този общовалиден кодекс от правила.

Да поздравяваме

„Добър ден !”, „Здравей / те !” – поздравите означа в ат : видях те, разпознах те, признавам съществу­ването ти. Да приемем, че не сме сами на земята, че другият съществува – това е самата същност на учтивия поздрав. Да, доброто възпитание изисква да зачитаме другия. Но не само приятеля или съпруга/та, а и съседа, непознатия. Ние самите нямаме интерес от това.. Все пак не живеем сами, а в група, в общество и трябва да оцеляваме. Без любезностите трудно можем да живеем заедно.

На масата

Добрите обноски , както и липсата на такива не могат да останат незабелязани. Те личат във всеки един момент. И най – вече – по време на хранене. Да ядем със затворена уста и умерено, да си служим с нож и вилица … Няма да изброяваме всички правила и забрани на масата. Именно пове­дението ни по време на хранене е едно от нещата, които ни различават от животните. Без етикета ние бихме приличали много на тях. А ето и какво е желателно да знаем . Когато сме на масата с други хора, е добре да разговаряме, но да дадем възможност и на другите да вземат думата, да ги изслуш­ваме, да обръщаме вни­мание на всеки един от сътрапезниците.
Ако ние сме домакините и имаме гости, също трябва да спазваме някои правила. Например най – важният гост сяда отдясно на домакинята, следващият по значение – от ляво. За да протече вечерята приятно, е важно и разговорът тъй като хората се съби­рат преди всичко да общуват, да поддържат отношения и да се срещат с нови лица, а не толкова, за да се нахранят заедно. 

Уважение и себеуважение

В автобуса възрастните хора често стоят прави, а младите мъже , разположени удобно на седалките, невъзмутимо ги гледат. На всичко отгоре на околните се налага да търпят шума от уокмените им, звъненето на мобилните им телефони, както и досадните им лични разговори. Неприятно е всички пътници да слушат как някой младеж се кара с приятелката си и, без да искат , да научават подробности от интимните им отношения .
А той дори не забелязва околните и най – безцеремонно се изяснява с нея. Няма начин да не ви се е случвало подобно нещо . Но не толкова напрегнатият съвременен живот, колкото липсата на уважение от страна на другите към нас ни причинява стрес. Уважение, което позволява на всеки да запази неприкосновена личната си територия и да поддържа добро мнение за себе си. Жената, която носи дрехи в крещящи цветове и натрапчиви бижута , може би изглежда малко вулгарно, но това не в реди на никого . Затова пък с илният парфюм или шумният уокмен пречат на околните. Същото е и с обидите зад волана и с натискането на клаксона – покачват напрежението и съответно риска от катастрофа. Ако някой колега пуши поредната си цигара под носа ни или постоянно озвучава стаята, в която работим, с мелодиите на своя мобилен телефон, това наистина е страшно досадно . Приемаме го като послание, което казва : „Нахлувам в твоята територия. И не ме е грижа, че на теб ти е неприятно .” Когато другите ни уважават, и ние самите имаме позитивно отношение към себе си. Всички се нуждаем от положителния поглед на хората край нас, за да се чувстваме признати . Нека кажем „не ” на агресивността , „не ” на грубостта ! Уважението е сърцевината на любезността .

Добре дошли, но.

Всички сме чували : „Чувствайте се като у дома си “, Когато отиваме на гости и ние като останалите го казваме, но дали наистина го мислим ? Както е недопустимо да ходим на гости , без да сме поканени, така и не можем да се ширим свободно в чуждия дом. Когато човек отваря вратата на къщата си за някого, той губи контрола над личното си пространство, излага се на погледа и критиките на другите. По време на вечеря домакините често предлагат по една последна чашка на гостите си . Този любезен жест не е случаен : това е деликатен намек, че е време гостите да си отиват, за да могат домакините най – сетне да останат сами и да си отдъхнат.В същото време е добре дошло и за гостите : те могат да се оттеглят , без да се боят , че ще обидят домакините, и така да запазят репутацията си на дипломатични и добре възпитани хора. Защото и в този случай ние трябва да спазваме стриктни правила : „И въпрос не може да става да нахлуваме в чуждия дом неканени. Нито пък да следваме домакинята в  кухнята, да надничаме в банята ( освен ако тя не е общо помещение с тоалетната и наистина се налага да я посетим ), да отваряме шкафчета, да ровим в хладилника , да пускаме телевизора …

Облеклото е важно

За да уважаваме другия, трябва първо да уважаваме себе си. Защо ?
Не е добра идея да ходите облечен/а небрежно ( с дънки и широка тениска или пуловер ), да говорите сравнително малко , без грим за жените. В един момент ще си дадете сметка , че сякаш не ви уважават достатъчно, нищо че се справяте добре със служебните си задължения. Доброто възпитание изисква не само да имаме прилично поведение, да контролираме жестовете си и да внимаваме какво говорите, а да поддържаме в приятен вид външността си, да спазваме добра лична хигиена. Да приемем правилата за подходящо облекло на работното място означава да се интегрираме с групата. Ако не се съобразяваме с общоприетото , значи не зачитаме колегите и началниците си .
 http://www.eadvise.info/?art_id=136&id=56&page=show_art
 тагове: добре, обществото