Category Archives: Нашите съдби и проблеми

Какво е характерно за детската психика?

Тя не е на възрастен най-вече. Повечето родители очакваме детето да мисли по някакъв образ и подобие на начина, по който ние размишляваме, а това е съвсем невъзможно, разбира се. Детето е дете, а ние сме възрастни. Има родители, които са инфантилни, но няма деца, които преждевременно да са станали възрастни. Ако са станали такива, то те са засегнати от някакъв вид травма, което със сигурност ги ощетява. Детството е детство, за да бъде изживяно.  Нека първо се спрем на мисленето. При децата, в началото на техния жизнен път, мисленето е нагледно-образно. Когато то е добре установено, може да се премине към абстрактното. Преминаването от единия тип мислене към другия обаче не винаги се случва във времевите рамки, в които натоварваме детето да го направи. Тоест две деца, които са на една и съща възраст, могат да имат съвсем различни умения и различен начин на мислене. Едното може да е минало през нагледно-образното и вече да мисли с абстракцията, докато за другите това да е напълно невъзможно. Много типично е началото на училището, когато на децата вече се налага да работят със съвсем абстрактни символи. Детето трябва да пише букви, елементи на букви, които са по-скоро от абстракцията. То трябва да учи числа, да смята, да пише изречения, тях да ги свързва в мисъл и т. н. Детето не знае защо трябва да прави това, то не разбира защо не може да си играе с играчките или да помага на баба и дядо, а трябва да пише някакви ченгелчета и да смята. Има деца, които са преминали от нагледно-образното, но има и такива, при които това все още не се е случило. Такива деца не трябва да бъдат притискани извънмерно, защото това вече ще повлияе върху тяхната психика. Много важно е да намираме пътя към детето и да си даваме сметка, че неговият собствен ритъм може да е много различен от това, което е типично като ритъм за друга голяма част от децата.  Би било изключително полезно възрастните да опитваме да се поставяме на мястото на децата си, защото въпреки че сме били деца и нашата психика е работила по начина, по който в момента работи тази на децата, ние сме склонни да изтласкваме това. Детето е много сензитивно. Психичното у него се развива много по-рано, отколкото повечето родители са склонни да допуснат.  Когато например то е много малко и не може да ни отговори по начина, по който ние бихме разбрали, това не означава, че то не ни разбира. Много е важно да му четем прикази и да се обръщаме към него като към равен субект, но най-вече като към разбиращ субект. Много родители имат нагласата, че щом детето е малко, то не разбира, но най-вече, че щом не отговаря, на него няма нужда да му се говори. Като обаче не му се говори, то няма нужда и да започне да говори.  - От какво най-много се нуждае детето в емоционален аспект? Кое е най-важното, което семейството трябва да му осигури?  На първо място, детето се нуждае от сигурност и усещане за подкрепа. Много родители допускат една фундаментална грешка, казвайки на детето, че тяхната любов и приемане са условни. Тоест „Аз ще те обичам, ако ти правиш това, а ако не го правиш, аз няма да те обичам.“ Подобен подход абсолютно не работи, защото ние се опитваме да манипулираме детето чрез чувството на вина. Естествено, не можем да му позволим да прави всичко, но трябва да назовем защо дадено нещо не е позволено.  Споменахме, че на първо място детето трябва да има усещане за сигурност. Тя идва колкото през реалните възприятия, толкова и през думите. Така например, когато то плаче през нощта, е добре при него да отиде баща му и да го попита какво не е наред и какво го е уплашило. Детето трябва да разбере, че родителите му са наблизо в съседната стая и да усети закрила, за да може да спи спокойно. Това е много важно, тъй като на подобни успокоителни думи детето може да се „опре“. Свързани статии..Валентин Стоилов: За децата телевизията е не по-малко обсебваща, колкото цигарите за възрастните 1Когато четем на детето, изграждаме стойностна личност 0Не говорете пред детето за стрес! То е стресирано повече! 1 Ако в такава ситуация вземем детето и го сложим в леглото при нас, вместо да се премахнат, тези страхове се затвърждават. На езика на детето това означава: „След като мама и тате ме взимат при тях в леглото, наистина има нещо, от което трябва да се страхувам“. Така се постига обратният ефект.  Много важна е и дистанцията между родител и дете. Първо, не бива да бъдем формални родители и да се отнасяме към детето като към цвете в саксия. Много е важно да му даваме и топлото отношение. Ако се отнасяме с детето като с предмет, е твърде вероятно то да развие аутистично поведение. По същия начин, не трябва да бъдем и прекалено „прилепнали“ родители, защото често се случва да преминаваме от едната към другата крайност. Детето има нужда от лично пространство, което ние не би трябвало да нарушаваме по никакъв начин, особено при по-големите деца, които могат сами да се обслужват.  Важно е да запазим тази добра дистанция, която ще позволи на детето да може да се отдели от родителите и да се възприеме като отделен субект и в същото време да чувства, че има някой, който е зад гърба му и ще го подкрепя, когато залитне. То трябва да може да ходи само.  Много често ние самите полагаме някакви свръхусилия за децата си и ги обгрижваме прекалено, а всъщност отправяме послание към себе си, казвайки си колко добри родители сме.

http://www.puls.bg/health/relationships/news_23567.html

 тагове: детската, психика