Category Archives: Нашите съдби и проблеми

Единадесет схващания

 

  които няма да предизвикат проблеми

Единадесет схващания, които няма да предизвикат проблеми

Не е задължително всеки да ме обича

Не е задължително всеки да ме обича или даже да ме харесва. Аз също не харесвам всички хора, които познавам тогава защо трябва всички да обичат мен? Приятно ми е да бъда харесван и обичан, но ако някой не ме харесва, всичко е бъде наред с мен, всъщност и сега е така. Не мога на „накарам“ някого да ме харесва повече, какот и той не може да ме накара да го харесвам. Не ми е необходимо постоянно одобрение. Ако някой не ме одобрява, не бих имал нищо против.

Няма нищо лошо в това да се допускат грешки

Няма нищо лошо в това човек да сгреши. Всеки допуска грешки и когато подобно нещо се случва с мен, смятам, че продължавам да съм достоен човек. Няма от какво да се притеснявам, когато направя грешка. Опитвам и ако сгреша, не се отказвам да опитам отново. В състояние съм да се справя с допускането на грешки. И другите хора могат да правят грешки. Приемам своите и чуждите грешки.

Всичко е наред както с другите хора, така и с мен

Хората, вършещи неща, които не харесвам, не са непременно лоши. не е задължително да бъдат наказвани само защото аз не харесвам онова, което правят сега или са правили в миналото. Няма причина другите хора да бъдат такива, каквито аз искам, нито пък аз да бъда такъв, какъвто те искат. Хората ще бъдат такива, каквито искат да бъдат, и аз ще бъда такъв, какъвто искам да бъда. Не мога да контролирам останалите или да ги променям. Те са онова, което са, и всички ние заслужаваме да се отнасят нормално с нас и да ни уважават.

Не е необходимо да контролирам нещата

Ще го преживея, ако нещата не са такива, каквито искам да бъдат. Приемам нещата такива, каквито са, приемам хората такива, каквито са, приемам себе си такъв, какъвто съм. Не е нужно да се разстройвам, ако не съм в състояние да променя нещата така, че да отговарят на представите ми за тях. Не е задължително да харесвам всичко. Даже и да не харесвам нещо, мога да го понеса.

Аз съм отговорен за това, какъв ще бъде денят ми

Аз съм отговорен за начина, по който се чувствам, и за нещата, които върша. Никой не може да ме принуди да изпитвам някакви чувства. Ако денят ми е отвратителен, аз съм човекът, който е допуснал той да бъде такъв. Ако денят ми е прекрасен, аз съм този, който заслужава уважение заради позитивната ми нагласа. Никой не може да поеме отговорност за промяната, така че аз да се чувствам по-добре. Единствено аз съм отговорен за живота си.

Мога да се справя, когато нещата се объркат

Не е нужно да внимавам да не се объркат нещата. Нещата обикновено са наред, а когато не са, мога да се справя с положението. Не е задължително да губя време и енергия за притеснения. Небето няма да се срути, нещата ще бъдат както трябва.

Важно е човек да опитва

Аз мога. Макар и изправен пред трудни задачи, по-добре е човек да се опитва да ги изпълни, отколкото да ги избягва. За разлика от опитването, избягването на определена задача не ми дава възможност да постигна успех или да почувствам радост. Нещата, които си струва да имаме, си заслужат усилията. Възможно е да не съм в състояние да свърша всичко, но поне мога да свърша нещо.

Способен съм да се справя сам

Не се нуждая от някой, който да решава проблемите ми. Мога да се справя сам. В състояние съм да вземам решения и да мисля. Не е необходимо да разчитам на някого да се погрижи за мен.

Мога да се променя

Мога да се променя. Не е нужно да съм в дадено състояние поради онова, което ми се е случило в миналото. Всеки ден е нов за мен. Глупаво е да мисля, че не мога да бъда друг. Разбира се ,че мога.

Другите хора са способни да се справят сами

Не мога да реша проблемите на хората вместо тях. Не е необходимо да се занимавам с чуждите проблеми така, сякаш са мои. Не е нужно да променям другите или да оправям живота им. Те са в състояние да се справят сами и да се погрижат за себе си, да решат проблемите си. Аз мога да проявя загриженост и да им окажа помощ, но не и да свърша всичко вместо тях.

Мога да бъда гъвкав

Съществуват много начини, по които може да се свърши дадено нещо. Много хора са в състояние да дадат идеи, които ще са полезни. Няма един-единствен „най-добър“ начин. Всеки има идеи, които си струва да бъдат взети предвид. Възможно е някои да са по-разбираеми от други, но всяка идея заслужава внимание и всеки човек дава своя принос.
http://chetilishte.com/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82-%D1%81%D1%85%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80/
тагове: единадесен, схващания, проблеми

ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ПРИРОДАТА

Природата  със своя уникален  и съвършен  вид, ни прави щастливи, дава смисъл и стимул да живеем сред красотата ù. Когато човек успее да вникне в същността на нещата, са- мо тогава може да почуства красотата, величието и силата на природата, да види и усети нейното разнообразие и да разбе- разбере, че уникалните неща като продукт на своя създател- ароматните цветя, столетните дървета, прекрасните водопади, Белоградчишките скали и много други, не бива да се рушат. Но за да го разбере, човекът трябва да вникне в същността на нещата, да ги почувства, за да намери отговора и едва тогава може да открие хармонията между себе си и заобикалящата среда.
Дори  земята, върху която вървим  без  да се  замисляме, е най – великото творение на природата.
Когато се намираме в близост до нея и вникваме в нейната същност, само тогава  можем  да  дадем  отговор  на  нашите въпроси.
Човекът живее в  непрекъсната  борба и съревнование със себеподобните си, за да се развива, с цел съвършенство, и като такъв  се стреми  да открие съвършенството във всичко останало, но не и в природата.
А именно  тя  е  най-важната за нашето съществуване. Без нея  неговото  пребиваване  е  невъзможно, понеже  тя  дава въздуха, водата, слънцето и храната, а в замяна на това какво правим?
Рушим всичко около себе си, дори тровим и въздуха с нашето  нехайство, безотговорност, дори и неблагодарност.
Природата е най-скъпият дар за нас и ние трябва да го разберем, а времето минава неусетно.
Човекът има възможностите, знанията и силите да взаимодейства с нея. Търсейки да извлече всичко ценно, той я унrщожава  неусетно, като не се замисля за последиците; дори погубва всичко по пътя си.
Пази и обичай природата, и я съхранявай такава, каквато трябва да бъде – чиста и прекрасна. Бъди достоен българин и се гордей с красотата, даровете и благата на родната природа. Тогава тя ще ти отговори по същия начин.
 автор: Николай Пеняшки – Плашков
 

ЕДНО ИНТЕРЕСНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Работя като начален учител в едно селско училище, носещо името на великия  будител  Свети Паисий Хилендарски. Училището има над 400 ученици. Нашите деца са предимно от ромски произход. Те са темпераментни, спонтанни , артистични. Включват се с огромно желание в подготовката и провеждането на многобройните тържества, игри, състезания, кампании, конкурси…Затова залагаме изключително много на извънкласните дейности , предлагащи на децата възможности за изява.
Преди няколко години в рамките на проект „Успех” към ОУ „Св.Паисий Хилендарски” с.Сотиря, създадох ателие за рисуване  „Свят в цвят” Исках не само да осмисля свободното време на децата, а да им дам възможност да  „говорят” на език, в който не е нужно да се притесняват дали думата е подходяща, или дали ще успеят да кажат това, което мислят. Учихме се да рисуваме и заедно, стъпка по стъпка, добивахме кураж и увереност. След  време работата по  проекта приключи, но не и моята с ателието.
Преди  около две години за първи път влязох в първи клас. Децата бяха малки, изплашени, несигурни. Голяма част от тях не владеехе добре български език. Трябваше да намеря начин да се сближа и да се разбирам с тях. Помощта дойде от само себе си с продължението на идеята за ателието. Времето, отделено за рисуването, носеше на децата удоволствие и тогава аз бях една от тях, защото не посочвах грешките, не задължавах, не изисквах.  Успявахме и да учим, и  да рисуваме , и да се забавляваме. С времето станахме сплотени и се обединихме около идеята „Свят в цвят”, която ни правеше  щастливи и доволни. Така започнахме пътя си заедно.
Днес  съм  класен ръковоридел  на 3а клас и за да ви представя участниците в ателието  „Свят в цвят”, трябва да представя целия клас. Групата на ателието по рисуване в момента наброява 25 деца. Участието и работата в ателието  не са задължителни  или пожелателни. Децата са  свободни в избора си, но  заниманията по рисуване се очакват с нетърпение от всички. Откакто сме заедно, сме взели участие в над 80 регионални, национални и международни конкурси за детска рисунка. В много от тях имаме отличия. Резултатът от нашия труд се изразява не само в броя грамоти и награди. ДА-за нас това е много важно, това е отплата за  усърдието и старанието, които полагаме. По- важното е,  че добиваме увереност – и ние можем, и ние имаме какво да покажем и дадем на света около нас.
Много от тези деца няма да имат възможността да видят колко голям и красив е този свят. Това, което аз мога да направя за тях, е да покажа на една малка част от огромния свят колко са красиви децата ми. Големият страх у едно дете е да бъде различно от другите. С всяко едно участие, с всяка една рисунка този страт се „стопява”. Нищо не укрепва самочувствието на детето така, както факта, че някой го е забелязал, оценил, харесал.. Именно това се случи с участието ни в  Третия  национален конкурс за детска рисунка „ Носията” организиран и проведен от  Съюз  „Духовно Възраждане- България”
Обявата за конкурса привлече вниманието ми. Предложих идеята за участие на децата и те приеха  предизвикателството с голям интерес. Заедно  започнахме да търсим, да разглеждаме и анализираме българските народни носии от различните краища на България. И накрая това, което видяхме и което ни впечатли, се опитахме да пренесем върху хартията. Задачата се оказа сложна, но не се отказахме  и получихме своята награда.  
      Мария Хаджистойчева- преподавател с. Сотиря