Category Archives: Природа – психика – здраве

Какво може да се получи от човека.

Човекът, както е казано в Библията, не е нищо повече от прах. Но от какво се състои този прах? Един известен английски химик, който подложил на анализ човешки прах, установил, че човек със среден ръст съдържа в себе си същите вещества, от които се състои яйцето, и то в такива количества, че от него биха могли да се получат хиляда яйца. Във всеки от нас има толкова кислород, водород и въглеводород, че с тях би могъл да се напълни един голям балон, който да вдигне човека във въздуха. С произведения от човека светилен газ би могло да се осветява в течение на цяла една нощ улица с дължина 500 метра. Ако въглеродът, който се съдържа в човека, се превърне в графит, от един човек биха могли да се произведат 780 дузини молива. От желязото в нашата кръв биха могли да се изковат 7 подкови. Тялото ни съдържа освен това 600 грама фосфор, от който биха могли да се произведат 820 000 кибритени клечки или пък да бъдат отровени 500 души. Освен това нашето тяло съдържа 6 килограма мазнина, от която биха могли да се излеят 60 качествени свещи. Тялото ни съдържа и 20 чаени лъжички сол.
Утринни упражнения с тигър. Физкултурата е много здравословно нещо и всеки от нас може да си избере най-подходящия начин да прави физкултура и най-подходящата система за упражнението є. Ето защо в атлетическите кръгове напоследък силно привлече вниманието физкултурната система на главния редактор на настоящото списание Ладислав Хайек, който всяка сутрин се хваща на класическа борба с един голям бенгалски тигър. Отначало, разбира се, след подобна борба той чувстваше известна отпадналост, но днес, след като вече продължително време всяка сутрин се е подлагал на това физкултурно лечение с тигъра, то вече никак не го уморява. Тази физкултурна система оказва влияние и за избистряне на мисълта и както уверява господин Ладислав Хайек, той винаги има твърде приятното усещане, когато смъква тигъра от плещите си. Не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме горещо тази физкултурна система на всички, които проявяват интерес към мъжествения спорт.
 от интернет

Проф. д-р Добрин Свинаров

 Витамин D, който може да ни предпази от инфекции и някои видове рак

Проф. Добрин Свинаров е национален консултант по клинична лаборатория от 1997 г. Специализирал е в националните институти на здравето в САЩ и в Германия. През 1999 – 2000 г. преподава клинична фармакология в Държавния университет в Охайо, САЩ. Научната му продукция надхвърля 200 труда. В момента е ръководител на Катедрата по клинична лаборатория и фармакология към Медицинския университет в София.
– Проф. Свинаров, какво не знаем за витамин D?
– По определение витаминът е малка молекула, вещество, което организмът не може сам да си произведе, а го получава от външната среда. Витамин D се образува в кожата под действието на слънчевите лъчи. За да има достатъчно витамин D в човешкия организъм, е нужен директен контакт на кожата със слънчевите лъчи. Не може да става през стъклото на прозореца, защото то спира 100% лъчите, които предизвикват фотохимичната реакция за образуване на витамин D. Този витамин се синтезира с помощта на лошия холестерол. Чрез сложна, многоетапна фотохимична реакция в кожата лошият холестерол се превръща във витамин D.
– Какво е значението на витамин D за организма?
– Класическата представа е, че витамин D е ключов фактор за добро здраве на зъбите и костите. А дефицитът му обуславя тежка патология – рахит, остеомалация и други тежки форми на деструкция на костите и зъбите. Тази класическа представа беше допълнена значително от съвременната наука. Направиха се широкоспектърни проучвания, които доказаха, че витамин D има много по-значима роля за човека, за неговото здраве и за заболяванията му. Целият жизнен цикъл на клетките се регулира от витамин D. Защото този витамин контролира работата на около 2000 гена от човешкия геном. Жизненият цикъл на невроните, на мускулните клетки, на сърдечните клетки, на клетките на ендокринната система, на имунната система пряко зависят от този витамин. Така се оказва, че неговото значение е много по-голямо от това да регулира само костното и зъбното здраве.  Витамин D има отношение към имунитета, а дефицитът му – към острите и хронични бактериални и вирусни инфекции, към канцерогенезата и към всички други болести на века. Витаминът има важна протективна роля – предпазва организма от тези заболявания.
– Значи ли това, че дефицитът на витамин D е рисков фактор за раково заболяване?
– След серия от проучвания се установи, че темпът на развитие на рака и малигнитетът (бързата му прогресия и неуправляемост) на рака на дебелото черво, на гърдата, на простатната жлеза, на белия дроб, на бъбреците е свързан с дефицит на витамин D. Например преди 8 години в щата Южна Каролина се проведе проучване сред 3000 мъже с простатно-специфичен антиген над нормата – между 4 и 10 единици. Мъже са проследявани в продължение на три години, като за половината от тях се полагат само стандартни грижи, а за втората група се прави също и заместителна терапия с витамин D – по 4000 единици дневно. В първата група 80% от мъжете развиват карцином и отиват на операция. Във втората група на заместителна терапия простатата намалява по размери и само при 20% от мъжете в групата има прогресия и се стига до операция. Това означава, че витамин D е действал протективно. Автор на това изследване е известният микробиолог Холик, който защитава тезата за палеотропния ефект на витамин D, т.е. за ефекта му върху общото здраве на организма.   

Проф. Добрин Свинаров
– За какви състояния и заболявания витаминът е полезен?
– Ако има достатъчно количество витамин D в организма, той понижава статистически значимо систоличното кръвно налягане. По изяснени молекулни механизми витамин D пречи на агресията на вирусите и бактериите. При наситеност с витамин D имунната система се справя по-успешно с вирусните и бактериалните инфекции и едновременно с това потиска автоагресията върху собствените тъкани. Това уникално въздействие на витамин D върху имунната система е доказано категорично. Много болести като ревматоиден артрит, множествена склероза, склеродермия и други автоимунни заболявания се дължат на автоагресия. Имунната система започва да не разпознава собствените си структури, става агресивна към тях и се развива болестен процес. Доказан е благоприятният ефект едновременно на терапия за съответното автоимунно заболяване с насищане с витамин D. 
При трансплантирани заместителната терапия с витамин D  намалява протеинурията (белтък в урината) и прави по-безопасна имуносупресивната терапия. Това са сериозни разработки, които направихме заедно с колегите от Клиниката по трансплантация и нефрология в Александровска болница, публикувани в научни списания с импакт фактор. 
Холандци доказаха, че
 
Пролетната умора е тясно свързана
 
с дефицит на витамин D.
Изследването е сред студенти, като част от тях са на заместителна терапия и изобщо не усещат пролетна умора. Депресията, шизофренията и други психични заболявания са пряко свързани с недостиг на този витамин. Така че ако искаме да лекуваме депресия, първо трябва да наситим организма с витамин D. 
– Как да си набавяме витамин D?
– 90% от нужния ни витамин D идва от слънцето и само 10% се набавя от храната. Има го най-много в рибата, особено в сьомгата. Само че в дивата сьомга, не от тази, която се отглежда в рибарници и която е масово продавана. Понеже не можем да изяждаме 10 пъти повече храна, за да се наситим с този витамин, трябва пет дни в седмицата по половин час да излагаме на слънчево облъчване горните и долните си крайници.
– Българите може ли да си синтезираме достатъчно витамин D от слънцето?
– Сериозно проучване за статуса на витамин D в българската популация беше направено преди няколко години под ръководството на Дружеството по ендокринология. Анализите се проведоха в нашата лаборатория. В това проучване участваха 2000 души, които бяха изследвани през четирите сезона. Установихме, че през зимата българите масово имат дефицит на витамин D. Максимална е концентрацията му през август и септември, а
 
най-ниска е през март и април
 
Това е заради липсата на излагане на слънце през есента и зимата.
Налага се да се прави заместителна терапия с витамин D на таблетки. Насищането с витамин D в организма става бавно, за няколко месеца. Не може да очакваме, че ако започнем днес заместителна терапия, утре ще усетим ефекта. Ако имаме дефицит, минават 3 – 4 месеца, докато се запълнят депата. През зимните и пролетните месеци е най-тежката недостатъчност.
– Има ли особености на ролята на витамин D за детския организъм?
– Програмираният генетично растеж не може да се достигне през детството и пубертета, ако има дефицит на витамин D. Смятам, че нямаме никакви основания да спираме приема на витамин D след 12-ия месец от раждането на детето, тъй като организмът не получава възможност сам да си синтезира този витамин. Проблем е, че нашите деца и през лятото прекарват голяма част от времето си на закрито – не навън в игри, а пред компютъра или в моловете.
– Каква е границата на дефицита на витамин D?
– Границата на тежкия недостиг е 25 наномола на литър в кръвта. 75 – 80 наномола са долната граница на насищането. Тази достатъчност се простира до 125 наномола, а в САЩ се смята, че диапазонът на насищането е до 200–250 наномола на литър.
През зимата без слънчево излагане и без заместителна терапия всички изчерпваме депата си и средната стойност на витамин D е 35 – 40 наномола на литър. Не е случайно, че вирусните инфекции протичат най-тежко в края на зимата и през пролетта, когато депата с витамин D са изчерпани.
Затова препоръчвам да се провежда поне от ноември до май заместителна терапия с 3000 – 4000 единици от животинската форма на витамин D. Между 5 и 10 капки на ден е препоръчителната доза, и то по време на хранене, защото този витамин е мастно-разтворим и се резорбира по-добре заедно с храна.
 
Мара КАЛЧЕВА, в. ДОКТОР
тагове:Проф. д-р Добрин Свинаров, витамин Д

„Синдромът на разбитото сърце“

  от медицинска и психологична гледна точка

За науката вече няма съмнение, че душата и тялото си “говорят”.
“За да излекувате сърцето си, почувствайте любовта”, съветват често психолозите, според които “самотата, гневът и мъката могат да разбият сърцето толкова лесно, колкото високото кръвно”.
Сърцето ви говори – чувате ли? Разбитото сърце. Да, това е, за което става въпрос. Има доста истории за влюбени двойки, които са починали в разстояние на седмици, месеци и дори дни – един след друг, защото мъката е разбила сърцата им – буквално и преносно.
Лекарите ще ви кажат, че “синдромът на разбитото сърце” или стрес-индуцираното увреждане на сърцето е медицинско състояние и перфектен пример за силата и уязвимостта на този орган на човешкото тяло, пише Мими Гуарнери (Mimi Guarneri), практикуващ кардиолог и автор на книгата “Сърцето говори” (Heart Speaks: A Cardiologist Reveals the Secret Language of Healing) и коментира: “Състоянието изглежда се причинява от високи нива на хормоните, които организмът произвежда по време на силен стрес и които временно могат да бъдат токсични за сърцето”.
В книгата на Гуарнери се преплитат последните медицински знания със собствения й опит като специалист и човек. Тя се надява да провокира хората да излязат от стресиращия си начин на живот и да им помогне да се справят по-добре с животозастрашаващи емоции като мъката, гнева, безпокойството и стреса.
“Искам хората да погледнат към живота си и да видят как тези или онези събития, стресът, мъката, гнева са засегнали живота им.”, казва Гуарнери.
Пътят към сърцето
Пътят на Гуарнери към осъзнаването на това, колко “чупливо” е сърцето, започва в детството.
“Една вечер, когато бях на 8 години, моята жизнена, 40 годишна майка ми каза, че има някаква болка в гърдите, после отиде да си легне и почина от инфаркт”, пише тя. “Последвалата кончина на баща ми от сърдечно заболяване на 50 годишна възраст, почти десетилетие по-късно, със сигурност беше ускорена от тази трагедия в семейството ни. Сърдечното заболяване, с наслояването на мъка и вина, стрес и любов, изрови дупка в центъра на моето собствено семейство.”
В книгата си Гуарнери представя относително новата наука психо-невро-имунология, известна в научните среди като PNI (psychoneuroimmunology). Тя изследва връзката между нервната система, емоциите и имунната система – опит да се разбере как съзнанието и тялото си комуникират и въздействието на този “диалог”върху здравето.
Това взаимоотношение “психика-тяло” е изследвано особено през последните три десетилетия и до скоро някои от малкото “инструменти” за изследване са били ЕКГ-то, кръвното налягане и кръвните изследвания за нивото на хормоните на стреса.
“Когато изпитваме гняв или друга емоция, тя предизвиква каскада от негативни реакции в тялото”, казва Гуарнери. “Знаем, че когато сме гневни, в тялото ни се надига вълна от хормони на стреса, които повишават кръвното налягане, пулса и нивата на хормоните на стреса. Когато даваме бета-блокери (лекарства) да успокоим сърцето, ние даваме всъщност медикаменти за стопиране на стрес-хормоните”. Нейната цел е да учи хората да поемат контрол върху стреса и да им помага да се справят по-добре, без лекарства – да се научат да лекуват собствените си сърца.
През последните две години, усъвършенствана форма на технологията, наречена функционален ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), дава по-добър поглед върху връзката душа-тяло. Чрез ЯМР учените могат да видят вече в реално време това, което е било толкова неуловимо – че мисловно-емоционалните центрове в мозъка са сложно свързани с останалата част на тялото, включително и със сърцето.
“Това е една от най-вълнуващите области в медицината”, казва още тя. “Знаехме интуитивно, че душата и тялото си говорят, но сега имаме науката зад тези догадки. Сега вече имаме медицинската технология, за да разберем нещата наистина.”
Гуарнери цитира 140 медицински изследвания и доклади – малка част от всичко, което е изследвано и което хвърля светлина върху това, което тя нарича “цялото сърце”. “Това са нива, които не се появяват на тестовете за изследване на стреса или на електрокардиограмите, които не се изучават в медицинското училище: душевното сърце, засегнато от гнева, депресията и стреса, емоционалното сърце, способно да се съкруши от загубата и мъката, интелигентното сърце, със своя собствена нервна система, духовното сърце, което копнее за възвишени неща, универсалното сърце, което общува с другите”, пише тя.
Какво всъщност е сърцето
Древните гърци и китайци са вярвали, че духът живее в сърцето. За египтяните сърцето е вътрешна книга, “складираща” целият човешки живот – емоции, мисли и спомени. През миналия век учените лишиха сърцето от поетичния му ореол – то се превърна в механична помпа, изискваща специални мерки, за да бъде “ремонтирана”.
Както тези преди нея, Гуарнери е научила в медицинското училище да блокира емоциите си и да лекува сърцето, като че ли е счупена машина. Няколко от пациентите й, чиито истории са разказани в книгата, са всъщност хората, които са й “отворили очите” за смисъла на това, да погледне по-надълбоко. В лицето на сърдечното заболяване тя видяла тяхната уязвимост: “Те не дойдоха в кабинета ми по тяхно желание, а бяха вкарани там, мъртво бледи и ужасени, ясно видели смъртта в очите”.
Тя видяла ефекта от претоварването с работа, лошото хранене, самотата – изопнати лица, стиснати юмруци, отчаяние и гняв. Това било началото на нейното пътуване към медицината на душата и тялото, науката която изследва психиката като съществен елемент за доброто здравословно състояние.
“Зад всяко човешко същество има живот, семейство, история, среда”, казва Гуарнери. “Ние не сме просто микроби в чиния – не всичко може да се оправи с лекарства. Не става въпрос за това, че тези неща не са важни. Но в здравеопазването сме загубили концепцията, че всъщност работим с човешки същества.”
Тя също така научила, че пациентите са опитвали нетрадиционни методи – например акупунктура, за да намалят стреса. Те са задавали въпроси, на които тя не е могла да даде отговор: Как да спя без таблетки за сън?
Как да управлявам стреса без седативни средства? Как да сваля кръвното, без да стана импотентен?
След време Гуарнери отворила свой медицински център, в който предлага както т.нар. алтернативни терапии, така и най-съвременни форми на традиционната кардиология.
“Аз не съм доктор по алтернативна медицина”, казва тя. “Просто разглеждам човека като цялостно същество – душа, дух и тяло – и използвам най доброто от света на западната и алтернативната медицина”.
Пациентите определят посоката
“Пациентите са тези, които дърпат медицинското общество към духовността и алтернативната медицина,” казва Гуарнери. “Хората са разочаровани от конвенционалните методи на лечение. Те се насочват към форми на лечение, които отговарят повече на това, в което вярват. А те вярват, че стресът и средата се отразяват на здравето им.”
Професорът по психиатрия Майкъл Ървин казва:”Има нарастващ интерес към това как тялото и специално имунната система, комуникира с мозъка.” Той изследва връзката между емоциите и имунитета и е установил, че при много заболявания, включително и на сърцето, възпалителният процес има централна роля.
“Хората, които са депресирани и които имат сърдечни проблеми, са с по-голяма вероятност да имат високи нива на цитокини – молекули, свързани с имунитета и възпаленията”, обяснява той. “Има важни доказателства от изследвания върху животни, че повишените нива на цитокини, поставят хората в риск от депресия, което се превръща в омагьосан кръг, водещ до още по-сериозни сърдечни заболявания”.
“Чрез функционалния ЯМР учените могат много прецизно да изследват как хората отговарят на промяната и по-специално как тяхната мозъчна дейност се променя, когато са спокойни или когато имат високи нива цитокини”, обяснява Ървин.
Малкият мозък
Ето я реалността в живота – когато летим по магистралата и някой ни сече пътя, първата реакция е да натиснем силно клаксона и да изругаем с няколко подбрани наши любими думички. “Всички сме виждали обезумял мъж на пътя – абсолютно инстинктивна реакция”, казва Гуарниери.
“Когато реагираме инстинктивно, това е действие на амигдалата – онзи център в мозъка, който складира старите спомени”, обяснява тя. “Когато някой ви натисне бутона, реагирате незабавно – всъщност реагирате на нещо, което се е случвало преди. Когато става въпрос за толкова бърза реакция, няма време за никакъв сложен процес.”
В книгата си Гуарнери говори за “мозъка на сърцето” – способността на сърцето да общува с останалата част от тялото.
“То е жлеза, която произвежда хормони и химикали, като допамин и адреналин, които са свързани с емоциите”, обяснява тя. “Докато ние вярваме, че мозъкът е този, който взема решенията и определя правилата, тристаграмовото сърце се оказва по-силно, отколкото някога сме си представяли – функциониращо като сензорен орган, като жлеза, произвеждаща хормони и като център за подаване на информация”.
В изследване, направено напоследък от неправителствен институт, върху възможностите за “преобучение” на комуникацията сърце-мозък, за да се постигне по-стабилен сърдечен ритъм, е установено, че негативните емоции като гняв и разочарование провокират промени в сърдечния ритъм, създавайки хаотична диаграма, негативно засягаща цялото тяло. В същото време позитивните емоции като отзивчивост и любов могат да произведат стабилен сърдечен ритъм, който “обучава” другите органи да функционират оптимално.
В този институт са разработили техника, която наричат “замръзнал кадър” – когато сте в стресираща ситуация, трябва да спрете момента “като че ли стопирате на кадър от филм”, обяснява Гуарнери. “После, съзнателно, трябва да смените емоцията с позитивна, за да дадете заден ход на ефекта от гнева или стреса. Хората, които се научат да правят това, могат да променят сърдечния си ритъм и така да съкратят негативния ефект върху сърцето, което пък от своя страна предотвратява вероятността да получат инфаркт”.
  http://magnifisonz.com/2017/03/22/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8/
тагове: синдром разбито сърце

ЗАМЕЧТАВАНЕТО Е ПОЛЕЗНО:

  ТО ПОКАЗВА, ЧЕ СТЕ УМНИ

По-високата мозъчна ефективност показва по-добра способност за мислене и ум, който може да блуждае докато изпълнява лесни задачи.
По-високата мозъчна ефективност показва по-добра способност за мислене и ум, който може да блуждае докато изпълнява лесни задачи.
Ново проучване на Технологичния Институт на Джорджия (Georgia Institute of Technology) показва, че замечтаването по време на работни срещи не е непременно нещо лошо. Това може да е знак, че сте наистина умен и креативен човек.
“На хората с ефективно работещ мозък може да им е трудно да го накарат да спре да блуждае”, казва Ерик Шумахер (Eric Schumacher), професор по психология в Джорджия Тех, съавтор на изследването.
Шумахер с неговите студенти и колеги, включително съавторката Кристин Годуин (Christine Godwin), изследвали моделите на мозъчна активност при повече от 100 души чрез ядрено-магнитен резонанс. Участниците в експеримента били инструктирани да се съсредоточат върху неподвижна точка за пет минути. Екипът на Джорджия Тех използвал данните, за да определи кои части от мозъка работят съвместно.
“Свързаните сектори от мозъка ни дадоха представа кои мозъчни области работят съвместно по време на почивка в будно състояние” – казва Годуин, която подготвя дисертация по психология в Технологичния Институт на Джордия.
“Интересното е, че предишни изследвания показват, че същите модели на мозъчна активност, отчетени по време на тези състояния, са свързани с различни когнитивни способности.”
След като разбрал как мозъкът работи в покой, екипът сравнил  данните с тестовете на участниците, показващи интелектуалните и творческите им способности. Участниците попълнили и въпросници за това колко често се замечтават в ежедневието.
Тези от участниците, при които това се случвало по-често показали и по-високи интелектуални и творчески способности и по-ефективна мозъчна дейност, отчетена при ядрено-магнитния резонанс.
“Хората са склонни да мислят, че блуждаещият ум е нещо лошо. Опитвате се да внимавате, а не можете”, казва Шумахер. “Нашите данни показват, че това не винаги е вярно. Някои хора имат по-ефективен мозък.”
Шумахер казва, че по-голямата ефективност на мозъка означава по-добра способност за мислене и че мозъкът може да блуждае някъде, докато изпълнява лесни задачи.
Как можете да разберете дали мозъкът ви е ефективен? Един от признаците е, че можете да влизате или излизате от разговори и задачи, а  след  това спокойно да се върнете към тях без да изпускате важни точки или стъпки.
“Нашите открития ми напомнят за професора с отсъстващия ум – някой, който има блестящ ум, но е избягал в собствения си свят и понякога не забелязва обкръжението си”, казва Шумахер. “Или ученици, които са прекалено интелектуално напреднали за класовете си. Докато на приятелите им отнема пет минути да научат нещо ново, те го схващат за минута, проверяват го и се замечтават.”
Годуин и Шумахер смятат, че тези открития са отворили вратата за следващи изследвания, за да се разбере по-нататък кога блуждаенето на ума е смущаващо и кога може да бъде полезно.
“Съществуват и важни интелектуални различия като например личната мотивация или намерението да останеш фокусиран върху определена задача”, казва Годуин.
Материалите са предоставени от Технологичния Институт на Джорджия
https://nauka.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/