Category Archives: Богомилството

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Етап 18.
Сътворението на мъжа на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че й се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.
Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.
С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в беса, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго – беса, който дреме в него, от трето – най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма, каквато имаше силата пол-жена.
Така сглобено, новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха при него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бидоха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кой където види.
Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвършени животни, дело на силата на разрушението, се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.
Глава шеста
Началото на человеческия род на земята във вид на мъж и жена и във вид на майка и дете
 
Етап 19.
Първата проляна кръв на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Падение:
Когато новосъздаденото животно человеко-мъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато, обаче, то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го видя и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.
След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си буйна коса, и се яви пред животното человеко-мъж, което гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.
При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я видя къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.
Силата пол-жена наблюдава това животно человеко-мъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче, грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде, та седна до сами него.
Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше в неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание в нея властно заговори женския пол.
Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.
Разбудено така внезапно, животното человеко-мъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и със жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.
От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человеко-мъж.
 
Етап 20.
Първият мъж и първата жена на земята
 
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Преход:
След като животното человеко-мъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости, извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.
От тук започна историята  за сътворението на по-сетнешния человек на земята във вид на мъж и жена.
 
Етап 21.
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята
 
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Разкаяние:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което бе също окървавено. Макар тя да не смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тази мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да й простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена, небесните сили като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена, заедно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първия земен рай от радост се превърна във всеземна и всемирна скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.
 подготви Мария Герасова- Спасова