Category Archives: Богомилството

БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

Антон Глогов

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Глава втора
Земята в всемира и началото на сътворение върху земята
Етап 7.
Създаването на реда в всемира
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Равновесие:
След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:
Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго според силата, която съм им дал.
По този начин силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения в всемира, а за център на всемира, тя определи да бъде слънцето, нейното най-могъщо творение, около което да се движат всички други тела в всемира. Така се създаде кръговъртежа в вселената, т.е. земята да се движи около слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около земята, а останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно около друго, според силата, която им бе предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно с земята и с месеца, около центъра на всемира, слънцето.
Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала по-голяма част от нейната творческа сила, и то носеше:
и топлина,
и виделина,
и най-силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха с слаба светлина.
Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази завинаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята светлина топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото  самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник в всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.
Етап 8.
Създаването на водата върху земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
Като видя установения ред в всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.
И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, бе в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал, никога небивала.
Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.
Етап 9.
Създаването на въздуха около земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да й прости, заявявайки, че завинаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.
Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, че да предлага дружба, я прие за другарка.
така помирени, двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.
Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това меняване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.
Етап 10.
Създаването на зеленините и на дървесата по земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението-слънцето, месецът и звездите – тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радосъ в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.
Така силата на сътворението, с всяко по-нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зеленини, които след като благослови да растат и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.
Етап 11.
Появяването на първия звяр на земята
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
След създаването на въздуха и на зеленините по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:
Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?
Тогава, за да изпълни желанието на своята другарка, силата на сътворението взе една част от земната твърд, подхвърли я и й реч
Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зеленини, дето да черпиш радост, оставена от мен чрез тях на земята.
То бе наистина яко като земната твърд, за да не може да бъде лесно побеждавано, ала то беше и най-злото животно на земята, защото беше сътворено не вече от замисъла на силата на сътворението, а от подсещането на силата на разрушението. Това бе първият звяр на земята.
Етап 12.
Създаването на птиците на земята.
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Сътворение:
При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да издържи силата на един живот в движение върху нея. защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини, през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издръжливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.
Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението, рече й:
О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята о въздуха за земята, и водата, и зеленините, и дървесата, а най-после и животът в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти харесва?
Понеже силата на сътворението нищо не отговори, силата на разрушението продължи:
Наистина, всичко в всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг след нас ще може да обикаля земята и да се наслаждава от чудесата на твоите творения? Защо тогава да няма такъв живот в движение и из въздуха около земята, и из водата по цялата земя? какво ще е земята само с едно първо животно, като един единствен живот в движение на нея.
Силата на разрушението говореше така, защото мислеше, че с един живот в движение, разпространен навред – из въздуха, по водите, по земята, ще се наруши както равновесието на земята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото може повече живот в движение на земята и във въздуха около земята.
Силата на сътворението, обаче, като размисли и видя, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините, духна върху тях и им рече:
О, листа на моите радости! както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.
По този начин се създадоха и птиците
Следва продължение