Category Archives: Реликвите и Паметта на родовете

Чичо Стоян

 Ð ÐµÐ·ÑƒÐ»Ñ‚ат с изображение за ЧИЧО сТОЯН
Стоян Михайлов Попов, по-известен като чичо Стоян, е роден на 21 юни 1866 г. в пернишкото село Дивотино. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война. Мобилизиран е и във войните през 1912–1918 г. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.
През 1892 г. Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 г. се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 г.
Творческият път на Стоян Попов започва през 1894–1895 г. със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926-27 г. издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.
В памет на писателя в родното му село Дивотино от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“.
Ето някои от най-популярните му стихотворения:
При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!…
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи –
Николинка, Ваньо, Митко
викат му сърдитко.
Щъркел
Щъркел шарен,
я кажи —
цяла зима
де бе ти?
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!
Не, дечица,
той не знае
да танцува,
да играе.
Не удрете —
трака, трака, —
не плашете
тъй юнака,
ами спрете,
престанете —
да си иде
го пуснете…
Играчка-плачка
Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.
Ударил се, разплакал се,
от играчка — ей ти плачка!
Дошла жаба — стара баба;
хванала го, вдигнала го.
Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!
http://bgnasledstvo.org/bg/%D1%87%D0%B8%D1%87%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD/

НОВАТА РУБРИКА

 Drewo

Започваме новата рубрика, “Реликвите и паметта на родовете”. Родът е този, който съхранява вечната памет. С годините, времето я заличава, но въпреки всичко, тя оставя печат- печатът на началото. Преминава през вековете и оставя вечната следа  за  културата,  бита, традициите и обичаите на хората. Родът е генетично заложен и поколенията преминават през своето време- минало, настояще  и бъдеще, и така в безкрая. Информацията за  тях се предава от баща на син , на внук и т.н. Всичко върви по своето предначертание, по спиралата на живота.

Казват, че  основата е съдбата и душите се събират, за да създадат поколение, което да се предаде през вековете.  По тази причина, решихме да създадем тази рубрика, за да проследяваме родовата памет на поколенията. Да се надяваме, че и вие ще споделяте за своите родове  от момента на вашите  спомени до настоящето.

Ще ви очакваме да пишете на мейла: sdvb@abv.bg

 от главният редактор Мария герасова