Category Archives: Реликвите и Паметта на родовете

Иван Пеев-Плачков

  е бил министър на народното просвещение в четири правителства

Автор: Атанас Коев
Иван Пеев-Плачков е виден български просветен деец, публицист, филолог  преводач и политик от Народната партия. Той е министър на народното просвещение в четири правителства от началото на XX  век.
Изявеният наш просветител е роден на 7 януари 1864 г. в Копривщица в родолюбиво и патриотично българско семейство. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за турската столица Цариград, където се записва в прочутия по това време Робърт колеж. Завършва го с отличие през 1882 г. и се отдава на учителската професия.
В продължение на цели 17 години учителства, първо в Пловдив, а след това  в София. През 1891 г. видният копривщенец е избран за дописен член на БКД  (дн. БАН), а от 1900 г. е негов действителен член. В периода 1901-1910 г. е деловодител на БКД, а от 1911 до 1939 г. е секретар на БАН.
Като изявен научен деятел Иван Пеев-Плачков е включен във второто правителство на Тодор Иванчов (ноември 1900-януари 1901 г.) като министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в първия кабинет на генерал Рачо Петров (януари-февруари 1901 г.).
В началото на ХХ век Плачков става член на Народната партия и се включва активно в партийно политическите борби в България. През 1911 г. той е избран за пръв път за народен представител, ставайки подпредседател на V-то Велико народно събрание. В периода 1911-1912 г. е подпредседател на ХV-то Обикновено народно събрание, като след това е избиран за депутат в ХVІ и ХVІІ НС.
Когато през март 1911 г. на власт идва правителството на Иван Ев. Гешов (март1911-юни 1913 година) Иван Пеев-Плачков е включен в състава му, отново като просветен министър. Той остава на този пост и в четвъртия кабинет на Стоян Данев (юни-юли 1913 г.).
През 1922 г. е арестуван от правителството на Александър Стамболийски  и хвърлен в Шуменския затвор, за да бъде съден като един от виновните за първата национална катастрофа. Освободен е след Деветоюнския преврат от 1923 г., като продължава научната и публицистичната си дейност, оттегляйки се от активната политика.
Иван Пеев-Плачков умира в столицата на 16 август 1942 г.
Особен интерес от неговото богато научно и литературно наследство представляват следните негови трудове: „Идеологическа класификация на българските предлози“, излязъл от печат през 1890 г., „Бележки, очерци и фейлетони 1884-1890 г.“, „Очерци и бележки по учебното дело“, „Иван Евстатиев Гешов“, „Д-р Константин Стоилов. Живот и обществена дейност“.
През 1994 г. излезе от печат книгата „Из гънките на миналото. Спомени и впечатления.“, в която са поместени негови материали свързани с просветителската и политическата му дейност.
http://www.desant.net/show-news/41123
 тагове: Иван Пеем Плачков

НОВАТА РУБРИКА

 Drewo

Започваме новата рубрика, “Реликвите и паметта на родовете”. Родът е този, който съхранява вечната памет. С годините, времето я заличава, но въпреки всичко, тя оставя печат- печатът на началото. Преминава през вековете и оставя вечната следа  за  културата,  бита, традициите и обичаите на хората. Родът е генетично заложен и поколенията преминават през своето време- минало, настояще  и бъдеще, и така в безкрая. Информацията за  тях се предава от баща на син , на внук и т.н. Всичко върви по своето предначертание, по спиралата на живота.

Казват, че  основата е съдбата и душите се събират, за да създадат поколение, което да се предаде през вековете.  По тази причина, решихме да създадем тази рубрика, за да проследяваме родовата памет на поколенията. Да се надяваме, че и вие ще споделяте за своите родове  от момента на вашите  спомени до настоящето.

Ще ви очакваме да пишете на мейла: sdvb@abv.bg

 от главният редактор Мария герасова