Category Archives: ВЕРОУЧЕНИЕ

ИИСУС ХРИСТОС И ФАРИСЕИТЕ

( Матей 12; 22- 45; Лука 11. 14- 26; 29- 36; Марко 23; 22- 23)
Фарисеите- врагове на Иисус. Със своите благи думи и с добрите Си дела, Иисус скоро привлякъл народа към Себе си. Всички се трупали около Него, да чуят Божественото Му учение и да видят чудесата, които Той вършел. Само книжниците и фарисеите  се опълчили срещу Христа и станали явни Негови врагове. Те се бояли да не изгубят своята власт над народа. Затова, при всеки удобен случай гледали или да обвинят Иисуса, че не спазва Моисеевите заповеди, или да го оклеветят, че той вършил уж своите чудеса не с Божия помощ.
Христос изобличава книжниците и фарисеите. Веднъж, при Иисуса довели един сляп и ням. Христос го излекувал. Народът видял това чудо и почнал да казва: ” Да не би тоя да е Христос, синът Давидов?”Но фарисеите взели да говорят, че този не е обещания Месия (Спасител), а обикновен човек, който изгонва бесоветe от хората,с помощта на дявола. Иисус знаел, какво мислят фарисеите: ” Всяко царство, което се разделя на враждуващи помежду си части, се разпада.Ако Аз изгонвам бесовете с помощта на дявола ( Веелзевува), значи неговото царство се разделя на две и ще пропадне. Ако ли пък изгонвам бесовете с Божия помощ, значи дяволът е победен, и Божието царство е близо.”
Фарисеите виждали, че истината е на страната на Иисус, но упорито я отричали и се борили срещу Него. Затова Иисус им казал: “Всеки грях, направен от хората, против когото и да било, може да бъде простен. Да се нарича Божият Син, помощник и съдружник на дявола, това е грях против Светия Дух. Такъв грях не ще бъде простен, нито на този, нито на онзи свят.”
Фарисеите искат знак от небето.
Народът продължавал да слуша Иисус и да търси Неговата помощ.Тогава, някой от книжниците  и фарисеите  лицемерно уверявали Христа, че и те ще повярват в Него, ако им даде знак от небето, т. е. ако направи някакво чудо. Иисус знаел, че фарисеите гледали не само да го изкушават и да Му пакостят, та с възмущение се обърнал към тях и им рекъл:
- Лукав и престъпен род сте вие! И никакъв друг знак няма да ви бъде даден, освен знака на пророка Иона. Както Иона прекарал три дни във вътрешността  на кита, така  и Син Человечески ще прекара три дни в сърцето на земята.
С тези думи Иисус предсказал, че ще възкръсне три дни след смъртта си. Възкресението ще бъде най- голямото чуди. То ще убеди всички, че Иисус е син Божи.
Книжниците и фарисеите продължили враждата си срещу Иисуса. Като се убедили, че с думи нищо не могат Му направят, те още повече се озлобили срещу Него.
предостави Мария Герасова- Спасова

УЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА СЪБОТНИЯ ДЕН

( Матий 12; 1-18; Лука 6; 1-11; 10-17)Когато сътворил света, Бог благословил седмия ден на седмицата за почивка.По- късно, с четвъртата Си заповед, Той  определил да се пази свято съботния ден. Според тази Божия заповед, евреите работили  шест дни в седмицата. В седмия ден, те почивали, като го посветили на Бога.Книжниците и фарисеите изопачили Божията заповед за съботата. Те почнали да учат, че в тоя ден съвсем нищо, дори и добри дела не бива  да се правят.
865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a87416c3a62ecb613cd822601ccbcab05c8f8Иисус изобличил книжниците и фарисеите,  за да ги извади от тая заблуда. Затова извършил няколко добри дела, та да покаже, че съботата е ден за добротворство, за прослава на Бога и за духовно усъвършенстване на човека.
1. Един съботен ден. Иисус минавал с учениците си през изкласили ниви.Учениците късали зрели сласове, стривали ги с ръце, ядели зърната. Някои фарисеи забелязали това и казали на учениците: 
- Защо вършите това? Нали знаете, че в събота не бива нищо да се работи?
Вместо учениците,  им отговорил Иисус.
- Нима свещениците, които принасят жертва в храма през съботни дни, не нарушават съботата? Защо не обвините и тях? Знаете, че пред вас  стои Онзи, Който е по- голям от храма и от съботата, защото Син  человечески е господар на съботата.
2. Друг съботен ден. Иисус проповядвал в синагогата. Между слушателите имало един сакат човек, с изсъхнала дясна ръка. Книжниците и фарисеите наблюдавали, дали Иисус ще изцери болния, за да го обвинят, че нарушва съботата.
Иисус знаел помислите на фарисеите и рекъл на сакатия човек: “Стани и се изправи всред синагогата!”Когато болният се изправил, Иисус попитал фарисеите: “Какво е позволено да  прави човек в събота- добро или зло? И понеже, те мълчели, Той ги изгледал и рекъл на болния: “Протегни си ръката! И когато болният я протегнал, тя станала здрава като другата. Фарисеите навели глава и не посмели нищо да кажат на Иисус.
3. Друг път пък в съботния ден.Иисус поучавал народа в синагогата. Там дошла една жена, която от 18 години била прегърбена и схваната. : ” Жено, освобождаваш се от недъга си!” Жената веднага се изправила и почнала да слави Бога.Обаче, началникът на синагогата възнегудувал, загдето Христос изцерявал  болни в съботен ден. Той се обърнал към народа и казал: “Шест дни има, през които трябва да се работи. През тях дохождайте да се лекувате, а не в съботен ден!”
- Лицемерецо- отговорил му Христос. Не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си в събота, за да го напои? А тая жена, която сатаната бе свързал  ето, вече 18 години не биваше ли да се освободи от тия връзки, в съботния ден?
След тези думи , Христовите врагове останали засрамени, а народът се радвал и славел делата на Иисуса.
Четвърта Божия заповед
Четвъртата Божия заповед гласи: Помни съботният ден, за да го пазиш свято; работи шест дни, и в тях свърши всичките си работа, а седмият ден е събота(почивка) на Господа, твоя Бог;недей върши в него никаква работа! 
Вместо събота, ние, християните празнуваме неделята, деня на славното Христово възкресение и този ден е посветен на Бога. В него, ние трябва да се отдадем на молитва към Небестия Отец и на добротворство. В него, ние трябва да   отидем   на църква, да помогнем на бедни, да посетим болни, да утешим наскърбени и т. н. Неделята е ден за добри дела, а не на леност и празни развлечения.Разбира се, християните на забравят Бога и през другите дни на седмицата. Било при работа, било при нужда или сполука, те винаги се обръщат с молитвите си към  Него. Всеки ден, истинските християни пазят светите Божията воля.
Освен неделята, от църквата се отредени и дните в чест на св. Богородица и други светии. Това са християнските празници. Ние трябва да ги прекарваме  както неделните дни.
 предостави Мария Герасова- Спасова

СИЛА НА ВЯРАТА И МОЛИТВАТА

ИЗЦЕРЕНИТО  ВЪВ ВИТЕЗДА

Христос винаги учел, че вярата и молитвата имат голяма сила в живота на човека. Ако се огледаме наоколо ще видим, че това е наистина така.Всеки вярва в нещо, което се стреми.Ученият вярва в своята наука, борецът- в победата си, болният- в своето оздравяване.Без вяра, човек е нещастен.Най- важна и необходима е вярата в Бога.Тя е голяма сила, която ни помага да понасяме несгодите и нещастията, и да успяват в живота.Христос доказал това с много чудеса, които извършил.
Така, един път, Иисус отишъл в Иерусалим и посетил къпалнята Витезда (“дом на милосърдието”)  , която се намирала при “Овчита врата.” В тази къпалня имало пет отделения, в които лежали множество болни от разни болести.От време на врем в къпалнята слизал ангел Господен и раздвижвал водата. Който болен успявал пръв да влезе в къпалнята, оздравявал, от каквото и да е боледувал.
Между болните, Иисус забелязал един схванат  от тридесет и осем години. Отишъл при него и го попитал, дали иска да оздравее.
- Искам Господине- отговорил болният, но си нямам близък човек,който да ме спусне във водата, когато тя се раздвижи.Докато аз стигна до водата, друг ме изпреваря.
Тогава Иисус му рекъл:
- Стани, вземи си постелката  и си върви!
Болният веднага оздравял.Той се изправил, взел си постелката и радостно тръгнал да си върви.
Това станало в събота.Този ден евреите празнували и не работили нищо.Ето защо, като срещнали оздравелия да носи постелята си, те му рекли:
- Днес е събота, не бива да носим постелката си!
А той им отговорил:
- Който ме изцери, Той ми каза да си взема постелката и да си вървя.
Евреите го запитали:
- Кой е този, който ти разреши да сториш това?
Обаче изцереният не могъл да им посочи Иисус, който бил вече отминал.
След известно време,Иисус срещнал изцерения и му казал:
images (3)
- Ето, ти оздравя. Не бива вече да грешиш, за да не те сполети нещо по- лошо!
Тогава, изцереният  познал Иисус, отишъл при иудеите и им казал, че Онзи, който го изцерил, се нарича Иисус. От тогава иудеите намразили Иисуса, взели да Го   приследват и търсили случай да Го убият. 
предостави Мария Герасова- Спасова

ВТОРИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС ВЕРОУЧЕНИЕ 1943Г

 17512-34059-thickbox

ВЕРОУЧЕНИЕ

Иисус Христос и Неговото божествено учение за живота на хората

Иисус Христос е Син Божи. Както Бог е вечен, така и Той съществува вечно.Родил се е като човек на земята, за да научи хората на добър живот и да ги спаси от греха.

И преди Христа, народите имали свои учители и духовни водачи, които ги учели на истина и добро. У евреите такива били  пророците, съдиите и някой благочестиви царе. Чрез своите проповеди и закони, те предпазвали народа от многобожие и идолопоклонство и поддържали у него истинска вяра в един Бог.

Като Син Божи, Иисус Христос превъзхождал всички пророци и учители.Неговото учение било много по- високо от тяхното. То е наистина божествено учение. Нови закони и нови идеали  възвестил Иисус на човечеството. Той нарекъл блажени скромните, нажалените, кротките, гладните и жадните за правда, милостивите, чистосърдечните, миротворците и всички, които ще бъдат гонени за истината и за Христа. На такива, Христос обещал царство Божие. И от Своите последователи, Той искал истинско служене.Те трябва да бъдат образец и пример във всяко отношение.Такива, Той оприличавал на сол, която не трябва да обезсолява; на светлина, която не бива да се затула;на свещ, която се поставя на всяко място, за да свети и на другите.

Истинският християнин,трябва  да бъде искрен в живота и делата си. Да върши добрини заради Бог, а не заради това, че ще видят човеците. Той трябва да обича не само своите близки, но и враговете си. “Обичайте враговете си”, учел Христос и правете добро на ония, които ви ненавиждат. Благославяйте онези, които ви кълнат, и се молете за тия, които ви правят пакости. Както искате да постъпват хората с вас, тъй и вие постъпвайте с тях.”

Никой преди Христа, нито след Него не е проповядвал такова високо и чисто учение.С прости и разбрани думи, Иисус прониквал във всяко човешко сърце и разкривал пътя на истината , любовта и спасението.

Христовото учение е за всички люде, за цялото човечество.Чрез него, всеки има възможност да тръгне по пътя на истината и доброто.Освен това Христос дал живота Си , за да спаси хората от греха.

Но силата на Христа не е само в Неговото учение, а и в Неговия живот и в Неговите дела.Хората не искат само хубави думи и поучения. Те винаги желаят да видят, че думите са придружени и от дела.Който проповядва добро и любов, сам трябва да бъде добър и да обича хората. Който учи да се жертваме и да помогнем на другите, сам трябва да се жертва и помага на ближните си.Тъкмо такъв е бил Иисус Христос. Той вършел винаги онова, на което учил другите.Между Неговите думи имало пълно съгласие. Иисус учил хората да бъдат добри и Сам правил добрини.Учил ги да бъдат милостиви и да прощават грешките на близките си Сам бил милостив и прощавал греховете на хората.Учил ги да се обичат един друг и Сам толкова обичал хората, че дори живота Си дал за тяхното спасение..

Когато хората почнат да живеят според Христовото учение, тогава ще настане вечен и вечно братство на земята.

предоставя Мария Герасова- Спасова

;

ИЗТОЧНО И ХОРОВО ЦЪРКОВНО ПЕНИЕ

786971
Наредено е да  се пее при богослужението. Хубавото пеене издига душата на вярващите към Бога и предава особена тържественост на службата.
В първите християнски времена на богослужението са пеели всички богомолци. По- сетне било наредено да пеят само избрани и добре подготвени лица.
Църковните песни се пеят на различни напеви. В първите християнски времена, напевите били много. Един църковен учител, св. Иоан Дамаскин, избрал от тях само осем и ги нарекъл гласове. И до днес в православното християнство, богослужението се употребява осмогласното пение на Иоан Дамаскин.То носи името източно пение, понеже е дошло от изток  и се употребява в източно православните църкви.
Когато българският народ се покръстил, в българските църкви се въвело източно пение. По- сетне се създало особено църковно пение, наречено старобългарско.И то било осмогласно. Употребявало се до падането на  българското царство под турско иго. Тогава, отново било въведено източното пение, с което си служим и до днес.
В църквите на по- големите градове, а напоследък и в по- малките, дори и в селата, е въведено тъй нареченото западно или хорово пение.То се изпълнява от много певци, разделени на 2,  3 или 4 гласа. Това пение звучи много приятно, особено ако се изпълнява от добър хор.
подготви Мария Герасова- Спасова

СВЕЩЕНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

Храмът е място за молитва.Затова има украса, която възнася душата и мисълта на богомолеца към Бога и Неговите свети угодници.Такава украса са приетите от църквата свещени 
изображения; кръст, свети икони, и изображения  на събиитя  от свещената и църковната история. Кръстът и светите икони са задължителни за всеки храм. patron
икона на св. Климен Охридски
Кръстът се почита от християните, като най- скъп и свещен символ на Христа и Неговото спасително дело. До времето на Иисуса Христа, той бил знак на позорна смърт, понеже на него разпъвали  осъдените на смърт закоравели пристъпници. 
Първите християни почитали кръста предпазливо. Когато християнството възтържествувало, кръстът бил на всеобща почит. Пре Юстиниян, всеки държавен документ се подчертавал с кръстен знак.
Светити икони са изображение на ликовете на Иисуса Христа, Дева Мария, светии и мъченици. Те са нарисувани с хубави бои на дъска, метал, хартия и пр.
Почитането на светите икони също така е старо, както  
почитането на кръста.Според преданието, сам Христос  
чудодейно  отпечатал на платно Своя образ   и го изпратил на болния едески цар Авгар. Когато Авгар се докоснал до този образ оздравял.
obraz
                                неръкотворен образ, на Иисус.                                                                                               
             Евангелис Лука бил живописец.Според преданието, той нарисувал ликовете на Божията майка и на апостолите Петра и Павла.
Изображения на събития от свещената и църковната история се рисуват по стените , сводовете и колоните на храма. Те ен са задължителни.
Нравоучително значене на иконите. Иконите подбуждат вярващите към молитва и ги подтикват към християнски дела. Те са така нарисувани, че предават свят и благочестив живот на светията. Святостта се изобразява чрез светъл кръг около главата  на светията. Образът е нарисуван обикновено блед, изпит и изтощен, за да се предаде благочестивият живот на светията.
 предоставя Мария Герасова- Спасова

ЦЪРКОВНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

Всички съдове и предмети необходими за багослужение,се наричат църковни принадлежости или църковен утвар. Най- важни са свещените съдове.  Те се пазят в жертвеника.
Свещени съдове са:

  Свързано изображение

Св- потир- той е златна или сребърна чаша с висока поставка. Напомня чашата, с която Христос пречистил учениците Си за тайната вечеря.
756

 
Дискос е малко, кръгло блюдо с ниста подставка. Той символизира яслите и гроба на нашия Спасител.

zvezdica

Звездица- това са две металически полудъги, съединени подвижно в средата и разтворени кръстообразно във вид на звезда.  Поставя се над дискоса и означава витлиемската звезда.
Копието е двуостро ножче. Има продълговата дръжка, която завършва с кръст. То означава копието, с което бил прободен разпнатия Христос.

 

Покровци са четириъгълни копринени платове. Те са три, Двата са малки. С тях покриват отделно потира и дискоса.Третият е голям и с него покриват общо и двата съда.

postoianno-prichastie

Лъжичка. С нея се пречистяват вярващите.
Гъбата служи за почистване на потира и дискоса. Освен свещените съдове, църковна утвър са още:

Резултат с изображение за Хоругви или църковни знамена

Хоругви или църковни знамена. Те символизират победата на Христовоот учение и се носят при църковните шествия.

Резултат с изображение за рипиди

Рипиди са металически кръгове, на които е изобразен шестокрилен ангел. Те са поставени на дълги дръжки.

Резултат с изображение за кандило

Кнадилница- с ня се къди тамяна при всдички служб
подготви Мария Герасова- Спасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

  3-IMG_20151110_144920

 Светият престол  е в средата на олтара срещу царската врата.Той е четириъгълна маса направена от дърво, камък или метал.
Св. престол има две покривки.Едната е от прост бял плат. Тя означава плащеницата, с която било обвито тялото на Христа, при полагането Му в гроба. Другата е от скъп цветен плат и означава Божията слава.
На св престол се намират следните принадлежности:
3102170а/ Антиминс. Той е четириъгълен копринен плат. В средата му е изобразено погребението на Спасителя, а на всеки ъгъл- по един евангелист.Амниминсът се освещава от архиерей.Без него не може да се отслужи литургия.
б/ Даропазителница. Тя е съд, в който се пазят осветени дарове за причестяване на тежко болни християни.
sreburen-krust-uniseks-proba-925-23519smв/ Кръст. Той стои на престола, за да напомня постоянно за нашето спасение.
1310126757_.01г/ Евангелие. То се полага в средата на св. престол и символизира Христа и Неговото слово.
д/ Жертвеникът се намира в северната част на олтаря.Той е малка четериъгълна маса. Означава яслите, в които се е родил Хростос, а тъй също и Голгото, гдето бил разпънат.В повечето църкви, жертвеникът е вдълбан в източния зид на олтара и прилича на пещера.
 предостави Мария Герасова- Спасова

ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА ХРАМА

Храмът се състои от три части: притвор,средна част и олтар.
34688703А. Притворът е най- западната част на храма В старо време, там се стоели оглашените-.- ония люде, които се готвели да се кръстят. Там стояли и тия християни, на което било наложено известно църковно наказание. Сега в притвора се продават свещи или пазят някой църковни принадлежности.
Притворът е отделен от средната част на храма със стена, решетки или колони.
OLYMPUS DIGITAL CAMERAБ. Средната част на храма е най- голяма.  В нея стоят богомолците и църковните певци. Там се намират: амвона, владишкия трон, клироси, солей и иконостас.
 
а/ Амвонът е издигнато на няколко стъпала място. От него се200px-Kristkirken_Copenhagen_pulpit чете светото Евангилие и се проповядва.
image-31б/Владишкият трон е срещу амвона. На него стои архиереят през известна част от богослужението.
в/Солей е издигнато място пред олтара. Там дяконът произная1408979650.1274soleya ектениите, или пък се чете святото Евангилие и се проповядва.
imageг/ Клиросите са места за църковните певци. Те са два- десен и ляв.Намират се пред солея.
д/ Иконностас е стената, която отделя средната част на храма 150627
 
от олтара. На него са наредени икони.

Klisurski_manastir_TSarkovniyat_oltar-052_25_b

В. Олтарът е източника на най- важната част на храма.Той е построен по- високо от средната част.В него свещенослужителите извършват богослужението.В олтара се вриза през три врати. Двете врати са еднокрилни и се наричат дяконски. Средната врата е двойна, има завеса и се казва царска или света. През нея свещенослужителите минават само при богослужене.

Най- важните места в олтара са светият престол и жертвеникът.
 предостави Мария Герасова- Спасова

ХРИСТИЯНСКИ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ

786971

Що е храм? Храмът е особена сграда, определена и осветена за богослужение.Той се нарича още църква.
Иисус Христос често отивал в Иерусалимския храм да се моли и проповядва. По Негов пример, апостолите  също посещавали храма.  Те се събирали на общи молитви в частни къщи, гдето извършвали богослужение.Когато римските императори преследвали християнството,  християните се молели в скрити  и усамотени места и извършвали богослужение над гробовете на мъченици или в подземни пещери, наречени катакомби. Когато християнството възтържествувало, започнали да се строят величествени храмове.
Форми на храма и тяхното значениеХрамовете се строят по особен план. Те са обърнати на изток и имат особена форма. Установени са следните главни форми: корабообразна, кръгообразна, кръстообразна,  и звездовидна (многоъгълна).
Корабообразната форма символизира спасение.Както корабът носи пътуващите в бурно море към спасително пристанище, тъй и църквата води християните  към тихото пристанище  на добър и блажен живот.
Кръгообразната форма символизира Божията вечност и вечността на Христовото учение.
Кръстообразната форма напомня, че християните получават спасение  от разпнатия на кръста  Иисус Христос.
Звездообразната (мнвогоъгълната) форма означава , че храмът подобно звезда, свети сред мрака на заблудите и греховете и сочи на вярващите правия път.)
Обикновено, покривът на храма завършва  с един или няколко свода.На един от сводовете се поставя кръста.
Всеки храм е посветен на някой светия и носи неговото име.
подготви Мария Герасова- Спасова