Човек, който осъзнава своите недостатъци и скърби за сторените грешки, не само, че не е пропаданл, но е готов да извърши по някога велики дела. Свещената история ни дава множество примери за хора,извършили големи грехове. , но с чистосърдечно разкаяние очистили душата си и станали отново достойни за най- великата Божия молост. Апостол Петър се отрекъл три пъти от Христа, но веднага съзнал вината си и горчиво я оплакал.За това разкаяние, той получил оправдание от Спасителя. Хубав пример за спасително покаяние ни дава Иисус в притчата за блудния син.
Съвременният живот ни дава също хиляди примери, от които се вижда, как добри инак хора, по различни причини, се подхлъзват и извършват понякога тежки престъления, но след като съзнават сторения грях и се предпазват занапред, стават отлични граждани.
Спасителят ни даде утешение на всички, които искрено се разкайват, като им обещоваава вечна радост, която ще премахне всяка сълза от очите им.
1. Блажени са бедните по дух, защото тяхно е царството небесно.
Да бъдеш блажен по дух, значи да признаваш своите грешки и да бъдеш убеден, че духовните качества, които имаш не са достатъчни за един истински християнин. Бедните по дух са скромни, а скромността е една от най- големите ценности на човека.Великите люде били най- скромните.Те имено били бедни от дух, защото при всичката си святост се признавали за грешни и знаели, че без Бога са нищо.Смирението например на апостола Павла отивало до там, че той не веднъж е казвал:”Аз съм пръв от грешниците”. Бедният по дух не прилича на горделивия.Христос всякога осъждал гордостта и хвалил смирението.Той осъждал фарисдея и оправдал митаря.А митарят е образец на човекао, беден по дух.
За награда на духовна бедност, Иисус Христос обещава царство небесно, т. е.прошка на греховете и душевен мир, а в бъдещия живот- вечно блаженство.
Молитвата е една необходимост за човешката душа. Но само тя не е достатъчна. Към нея трябва да пребавим и нашата дейност. Трябва постоянно да работим върху себе си, да се упражняваме в добродетели, за да наследим блажен живот.Сам Спасителят ни е научил, как да живеем, за да станем блажени.
Веднъж, като забелязал, че много люде с жадност искат да слушат учението Му, Иисус се изкачил на една планина. Учениците се приближили до Него , и Той под открито небе произнесал Своята най- хубава проповед, която наричаме Проповед на планината.
В началото на тая проповед, Спасителят разкрива, какви добродетели трябва да има всеки човек, за да наследи царството небесно. Тия най- важни добродетели се дават и се наричат блаженства, защото водят към блажен (чист) живот. Те са:
1. Блажени са бедните по дух, защото тяхно е царството небесно.
2.Блажени са плачещите, защото те ще се утешат.
3.Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.
4.Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
5.Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
8.Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
7.Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
8.Блажени са изгонените заради правда,защото е тяхно царството небесно.
9.Блажени сте вие, когато ви похулят и подгонят, и говорят против вас лъжовно някакви злословия заради Мене.Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небето.
Христовото учение е запазено най- добре в Източно- православната църква, каквато е и българската църква.Тя държи вярата такава, каквато е била преди времето на апостолите, първите членове на Христовата църква.
В символа на вярата (член 9) е казано: ” Вярвам в една свята, вселенска и апостолска Църква.Тая Църква е Източно- православната.Тя е свята, защото е свят нейния основател- Иисус Христос. Тя е вселенска, защото обединява всички вярваще, гдето и да се намира тя, защото за най- висока власт признава вселенските събори.Нарича се апостолска, защото е разпространена по света от светите апостоли и пази тяхното учение.
Всички вярващи са длъжни да се придържат строго в учението на православната църква и да избягват всяко учение, което не е съгласно с нейното.
*Изпърво учението за вярата, Божия закон, тайнствените обреди се предават устно от род на род, от прадеди на потомци.Тоя начин на разпростанение на божествените истини между вярващите люде се нарича Свещено предание. Макар и да са предавали устно, божествените истини се запазили цели и непокътнати тъй, както били предадени от Бога и Неговите избраници Свещеното предание е останало и днес неизменно, защото негов пазител е църквата.
Когато се появило Свещеното писание, Преданието не изгубило предишната си важност, а запазило еднакво значението в него.
През XVI век против неверните разбирания на католическата църква и против пороците на папството, въстанали мнозина католически духовници, начело монаха Мартин Лутер. Той образувал ново общество протистанско – наречено тъй, защото се явило като протест (изказване на недоволство) срещу погрешните и недостатъците на католическата църква.Но като водели ожесточена борба против заблужденията на католическата църква, протестантите изпадали в друга крайност и направени голямо отстъпление от Христовото учение,запазено в Източната православна църква. Ето, някои от техните заблуждения:
а) Признават само Свещеното писание и отричат Свещеното предание.
б) Не признават решението на вселенските събори и учат на всеки християнин, може сам да тълкува Свещеното писание по свое разбиране. Поради това, протестанството е разделено на многобройни секти и е загубило своето духовно единство.Само в Америка има стотици различни протестантски секти.
в) Смятат, че за спасението на човека не са потребни добри дела, а само вяра в Бога,макар Свещеното писание изрично да казва: “Вяра без добри дела е мъртва.”(т.е. не може да спаси човека).
г) Отричат църковната иерархия и учат, че всичките християни имат еднакви права.
д) Не почитат светците, нито им се молят.Не почитат иконите и всички обреди на църквата: отричат постите и т. н.
Учението на Иисус Христос в неговата първоначална чистота е запазено само в Източно православната църква.Тя го е приела направо от апостолите и го е опазила неизменно през всички векове.
Православната църква учеи, че глава на Църквата е Спасителят Иисус Христос. Той едничък е учител, ръководител и началник на Църквата.
Православие и католичиство. В XI век Църквата се разделила на източно- православна и западно- католическа.Католическата църква признала папата за върховен глава на църквата , а по- късно почнала да учи , че папата е непогрешим, когато тълкува християнските истини. Това католическо учение е неистинско, защото всеки човек колкото и образован да е, може да греши. Грешили са и много папи и били осъждани за неправилно тълкуване на вярата.
Ние, православните признаваме, че непогрешима е само Църквата в нейната цялост, защото тя се ръководи от Светия Дух. Когато изникнат спорове, разрешава ги Вселенският събор, в който участват представители от всички църкви Каквото реши съборът, това се приема от всичики за непогрешимо, а не каквото каже отделно лице, макар да е то най- издигнатият и посветен духовник.
Православната църква учи , че Дух Светий изхожда от Бога Отца. Католическата църква въпреки осмия член от Символа на вярата учи, че Дух Светий изхожда не само от Отца, но и от Сина.
Православната църква признава, че за да се спаси човек, потребна е не само вяра, но и добри дела.Потребно е чистосърдечно разкаяние и искрено служене на Бога. Без това, човек не може да очисти греховете си и да се възроди за нов, праведен живот.Католическата църква учи,че грехове могат да се опростят и с пари(внасяне на такси , подаряване на имоти и пр).
Католическата църква е направила и други отстъпления от истинското Христово учение а именно:
а) Създала е учение за чистилището- място, различно от ада и рая, гдето душите на починалите се очистват от греховете, преди да влязат в царството на блажените.
б) Кръщението се извършва чрез поръсване , а не чрез потапяне във вода.
в) Светото причастие се извършва с пресен, а не с квасен хляб. При това, миряните се причистват само с тялото Христово, а причастие с хляб и вино се дава само на духовни лица.
г) В католическата църква , освен икони има и статуи , при богослужението е въведена и инструменална музика.
Докато били живи апостолите, всички християни разбирали учението на Иисус Христос.Ако понякога се явявали разногласия, апостолите се намесвали и уяснявали Христовото учение, което те знаели направо от Учителя- и така прекратявали споровете.
Но минало време, апостолите и всички, които били свидетели на Спасителната проповед, не били вече между живите, а християнството се разпространявало по далечни страни, и мнозина започнали да го тълкуват не така, както е проповядвал Неговият основател, Иисус Христос.На някой места между християните се явили остри препирни, които извикали смутова в църквата и заплашвали нейното единство.
За да се тури край на всички спорове и за да се установи веднъж за винаги, кое е истинското Христово учение, ръководителите на църквата свикали вселенски събор, на който присъствали епископи от християнския свят(цялата вселена). Такива събори имало седем.
Първият вселенски събор бил свикан от император Константин Велики в град Никея, през 325 година сл. Хр.На тоя събор било осъдено лъжливото учението на александрийският свещеник Арий,който учел, че Иисус Хростос не е Бог, че Той е получил живота си от Бога Отец.
Вторият вселенски събор бил свикан от император Теодосий Велики в Цариград през 381 година, за да осъди лъжливото учение на цариградският епископ Македоний, който учел, че Св. Дух е получил живот от Бога Отца и затова стои по- долу от Отца и Сина и е тем подчинен.
Отците на църквите, които заседавали на тия два събора, осъдили лъжливите учения на Ария и Македония, и изработили Символа на вярата, в който са изложени точно главните истини на православното учение на вярата.
Символът на вярата се състои от дванадесет члена и е задължително за всички православни църкви през всички времена. Той се чете тъй:
1. Вярвам в един Бог, Отец, Вседържател, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден несътворен, Който е единосъщен от Отца и чрез Когото всичко е станало.
3.Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплати от Дух Светаго и Дева Мария, и стана човек.
4.И биде разпнат за нас от Понтия Пилата и страда, и биде погребан.
5.И възкръсна в третия ден според Писанието.
6.И възлезе на небето, и седна отдясно на Отца.
7.И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ещ има край.
8.Вярвам и в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим на равно с Отца и със Сина, който е говорил чрез пророците.
9 Вярвам в една света вселенска и апостолска Църква.
10-Изповядвам едно кръщение за опрощение на греховете.
Бързото разпространение на християнството в Иерусалим и извън неговите предели, срещнало ожестичени врагове. Против него се обявили най- напред еврейските първенци. Те виждали, че народа купно приема новата вяра, а тях изоставя и затова се озлобявали все повече против християнските проповедници. И като не могли да намерят недостатъци в живота им, за да ги изобличават, прибягнали до лъжа и клевета.С такива средства успели да обвиняват християните в измислени грехове, за да ги затворят и дори да ги убиват.
По- късно против християнството предприели гонение езичниците. Това гонение било много жестоко и продължавало два века и половина. Врагове на християните били най- вече жриците и златарите – идолоделци, понеже като се разпространява новата вяра, която отрича идолите, техните приходи намалявали. Те отивали между простия народ и го насъсквали против християните, като казвали, че те са безбожници, не признават никакво отечество, хулят народните богове, убиват децата и се причестяват с кръвта им и т. н. Народът в своята простота вярвал на клеветниците и бил готов да изтреби християните.
Мразели християните и образованите езичници поради това, че повечето хриситянски проповедници били прости галилейски рибари. Страхували се от него и римски императори, защото смятали, че християните, като не признават отеческата вяра (езичеството), с това подковават държавния строй. Но най- много били намразени християните, когато римското правителство видяло, че те не признават императора за бог, не се покланят на изображението му и не принасят жертва в негова част.
Имало и такива езичници, които станали врагове на християнството, защото не одобрявали учението на Спасителя за братство между хората. Те деляли човеците на господари и роби и надменно се отнасяли към бедните. Християнството проповядвало братство между хората и народите- затова езичниците не могли да го търпят.
Всичко това предизвикало ония страшни гонения на езичниците против Христовата църква, които продължавали 250 години- от времето на жестокия имеператор Нерон до Константин Велики, който прекратил гонитбата против християните и в 313 година обявил християнската религия за свободна.Сам императорът в края на живота си се покръстил.
Близо три века се проливала кръв на невинни християни. Хиляди вярващи в Христа били мъчени и избивани, но Божията правда възтържествувала. Христовото учение огряло с лъчите си целия свят и нанесло голяма победа над остарялото езичество.
Християнското учение се проповядвало най- напред в Иудея, където живял Иисус Христос и Неговите ученици. От Иудея се разпространявало в съседните страни, а по- късно по целия тогавашен свят. Изпърво, християните бели една малка група, на които броят им растял всеки ден. Апостолите и техните ученици проповядвали Христовото учение на евреи и езичници. Едните и другите като се опознавали отблизо с техния живот почнали да ги уважават, и мнозина станали християни.Като гледали с какво мъжество християните посрещали смъртта и как братски ки живеят, езичниците на групи приемали християнската вяра. Понякога дори сами палачите на мъчениците ставали християни.
На първо време, християнството се разпрострнявало между бедното иудейско население. Богатите гледали на него отвисоко като суеверие и го отричали. По- сетне християнството проникнало и между златното общество. Християни имало и между войската. Те заемали длъжности и в царския двор. Между тях се срещали лица, които се намирали в близко родство със самите римски императори.Един писател от III век (Туртулиян) пише:”Ние, християните сме едва от вчера , а завзехме всички наши земи, градове, острови, лагери, дворци,сената, форума. Вам оставихме само капищата (езическите храмове
Полека лека, християнството прониква и във страни, които не били подвластни на Римската империя. Възприели го и много варварски племена.През IIи III век в Европа имало християнски църкви, в Галия, Британия,Испания,Германия.В Африка IIвек разцъфтява Североафриканската църква, средище на която бил Картаген, гдето се събирали големи църковни събори.В Азия християнството прониквало в Арабия, Персия, Мидия и другаде.
Щом християнството почнало да се разпространява между евреи и езичници, водачите на последните му обявили жестока борба. Те видели, че Християнското учение ще измести техните вяри и ще направи големи промени в света, та почнали да гонят и преследват неговите проповедници.
Срещу учените езичници, които със своите съчинения искали да подронят основите на християнството, явили се бележити църковни писатели, които оборили заблужденията им и доказали правотата на Християнското учение. Тия велики писатели богослови, църквата почита като свои отци и учители. Те усърдно работили за уредбата на църквата и за разпространяване на християнството. Някои от тях пропътували морета и суши , и излагали живота си на опасности.Когато кротките съвети не помагали, светиите отци и църковни учители възставали със смела реч против най- силните властници. Когато било нужно, те укорявали царе и царски любимци за техните беззакония. За да бъдат тъй- смели против проповедниците на умиращото езичество, много им помагал техният праведен живот, против който никой нищо не можел да им каже.Някой от тях раздавали всичкия си имот на бедните и прекарвали живота си в пост и молитва.
Мнозина от църковните отци и учители били пращани на заточение, други умирали мъченически, но никой не се отказал от вярата, нито се съгласил да говори против съвестта си. В тежките минути на живота си, те се спомняли думите на Спасителя “Който претърпи до край , той ще се спаси”. И без страх посрещали смъртта. Една от най- големите им грижи била да проявят колкото си може сърдечна любов към ближните, милост към страдащите, утеха към нещастните.Някой от тях съставили трогателни молитви и песнопения, с които прославната църквата си служи и до днес.Тържествените литурги, които слушаме в църквата, са съставени от св. Васииля Велики и от св. Йоан Златоуста.
През целия си живот, светиите отци служили на Бога и подражавали живота на Спасителя.
