Category Archives: ВЕРОУЧЕНИЕ

СВЕЩЕНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

Храмът е място за молитва.Затова има украса, която възнася душата и мисълта на богомолеца към Бога и Неговите свети угодници.Такава украса са приетите от църквата свещени 
изображения; кръст, свети икони, и изображения  на събиитя  от свещената и църковната история. Кръстът и светите икони са задължителни за всеки храм. patron
икона на св. Климен Охридски
Кръстът се почита от християните, като най- скъп и свещен символ на Христа и Неговото спасително дело. До времето на Иисуса Христа, той бил знак на позорна смърт, понеже на него разпъвали  осъдените на смърт закоравели пристъпници. 
Първите християни почитали кръста предпазливо. Когато християнството възтържествувало, кръстът бил на всеобща почит. Пре Юстиниян, всеки държавен документ се подчертавал с кръстен знак.
Светити икони са изображение на ликовете на Иисуса Христа, Дева Мария, светии и мъченици. Те са нарисувани с хубави бои на дъска, метал, хартия и пр.
Почитането на светите икони също така е старо, както  
почитането на кръста.Според преданието, сам Христос  
чудодейно  отпечатал на платно Своя образ   и го изпратил на болния едески цар Авгар. Когато Авгар се докоснал до този образ оздравял.
obraz
                                неръкотворен образ, на Иисус.                                                                                               
             Евангелис Лука бил живописец.Според преданието, той нарисувал ликовете на Божията майка и на апостолите Петра и Павла.
Изображения на събития от свещената и църковната история се рисуват по стените , сводовете и колоните на храма. Те ен са задължителни.
Нравоучително значене на иконите. Иконите подбуждат вярващите към молитва и ги подтикват към християнски дела. Те са така нарисувани, че предават свят и благочестив живот на светията. Святостта се изобразява чрез светъл кръг около главата  на светията. Образът е нарисуван обикновено блед, изпит и изтощен, за да се предаде благочестивият живот на светията.
 предоставя Мария Герасова- Спасова

ЦЪРКОВНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

Всички съдове и предмети необходими за багослужение,се наричат църковни принадлежости или църковен утвар. Най- важни са свещените съдове.  Те се пазят в жертвеника.
Свещени съдове са:

  Свързано изображение

Св- потир- той е златна или сребърна чаша с висока поставка. Напомня чашата, с която Христос пречистил учениците Си за тайната вечеря.
756

 
Дискос е малко, кръгло блюдо с ниста подставка. Той символизира яслите и гроба на нашия Спасител.

zvezdica

Звездица- това са две металически полудъги, съединени подвижно в средата и разтворени кръстообразно във вид на звезда.  Поставя се над дискоса и означава витлиемската звезда.
Копието е двуостро ножче. Има продълговата дръжка, която завършва с кръст. То означава копието, с което бил прободен разпнатия Христос.

 

Покровци са четириъгълни копринени платове. Те са три, Двата са малки. С тях покриват отделно потира и дискоса.Третият е голям и с него покриват общо и двата съда.

postoianno-prichastie

Лъжичка. С нея се пречистяват вярващите.
Гъбата служи за почистване на потира и дискоса. Освен свещените съдове, църковна утвър са още:

Резултат с изображение за Хоругви или църковни знамена

Хоругви или църковни знамена. Те символизират победата на Христовоот учение и се носят при църковните шествия.

Резултат с изображение за рипиди

Рипиди са металически кръгове, на които е изобразен шестокрилен ангел. Те са поставени на дълги дръжки.

Резултат с изображение за кандило

Кнадилница- с ня се къди тамяна при всдички служб
подготви Мария Герасова- Спасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

  3-IMG_20151110_144920

 Светият престол  е в средата на олтара срещу царската врата.Той е четириъгълна маса направена от дърво, камък или метал.
Св. престол има две покривки.Едната е от прост бял плат. Тя означава плащеницата, с която било обвито тялото на Христа, при полагането Му в гроба. Другата е от скъп цветен плат и означава Божията слава.
На св престол се намират следните принадлежности:
3102170а/ Антиминс. Той е четириъгълен копринен плат. В средата му е изобразено погребението на Спасителя, а на всеки ъгъл- по един евангелист.Амниминсът се освещава от архиерей.Без него не може да се отслужи литургия.
б/ Даропазителница. Тя е съд, в който се пазят осветени дарове за причестяване на тежко болни християни.
sreburen-krust-uniseks-proba-925-23519smв/ Кръст. Той стои на престола, за да напомня постоянно за нашето спасение.
1310126757_.01г/ Евангелие. То се полага в средата на св. престол и символизира Христа и Неговото слово.
д/ Жертвеникът се намира в северната част на олтаря.Той е малка четериъгълна маса. Означава яслите, в които се е родил Хростос, а тъй също и Голгото, гдето бил разпънат.В повечето църкви, жертвеникът е вдълбан в източния зид на олтара и прилича на пещера.
 предостави Мария Герасова- Спасова

ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА ХРАМА

Храмът се състои от три части: притвор,средна част и олтар.
34688703А. Притворът е най- западната част на храма В старо време, там се стоели оглашените-.- ония люде, които се готвели да се кръстят. Там стояли и тия християни, на което било наложено известно църковно наказание. Сега в притвора се продават свещи или пазят някой църковни принадлежности.
Притворът е отделен от средната част на храма със стена, решетки или колони.
OLYMPUS DIGITAL CAMERAБ. Средната част на храма е най- голяма.  В нея стоят богомолците и църковните певци. Там се намират: амвона, владишкия трон, клироси, солей и иконостас.
 
а/ Амвонът е издигнато на няколко стъпала място. От него се200px-Kristkirken_Copenhagen_pulpit чете светото Евангилие и се проповядва.
image-31б/Владишкият трон е срещу амвона. На него стои архиереят през известна част от богослужението.
в/Солей е издигнато място пред олтара. Там дяконът произная1408979650.1274soleya ектениите, или пък се чете святото Евангилие и се проповядва.
imageг/ Клиросите са места за църковните певци. Те са два- десен и ляв.Намират се пред солея.
д/ Иконностас е стената, която отделя средната част на храма 150627
 
от олтара. На него са наредени икони.

Klisurski_manastir_TSarkovniyat_oltar-052_25_b

В. Олтарът е източника на най- важната част на храма.Той е построен по- високо от средната част.В него свещенослужителите извършват богослужението.В олтара се вриза през три врати. Двете врати са еднокрилни и се наричат дяконски. Средната врата е двойна, има завеса и се казва царска или света. През нея свещенослужителите минават само при богослужене.

Най- важните места в олтара са светият престол и жертвеникът.
 предостави Мария Герасова- Спасова

ХРИСТИЯНСКИ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ

786971

Що е храм? Храмът е особена сграда, определена и осветена за богослужение.Той се нарича още църква.
Иисус Христос често отивал в Иерусалимския храм да се моли и проповядва. По Негов пример, апостолите  също посещавали храма.  Те се събирали на общи молитви в частни къщи, гдето извършвали богослужение.Когато римските императори преследвали християнството,  християните се молели в скрити  и усамотени места и извършвали богослужение над гробовете на мъченици или в подземни пещери, наречени катакомби. Когато християнството възтържествувало, започнали да се строят величествени храмове.
Форми на храма и тяхното значениеХрамовете се строят по особен план. Те са обърнати на изток и имат особена форма. Установени са следните главни форми: корабообразна, кръгообразна, кръстообразна,  и звездовидна (многоъгълна).
Корабообразната форма символизира спасение.Както корабът носи пътуващите в бурно море към спасително пристанище, тъй и църквата води християните  към тихото пристанище  на добър и блажен живот.
Кръгообразната форма символизира Божията вечност и вечността на Христовото учение.
Кръстообразната форма напомня, че християните получават спасение  от разпнатия на кръста  Иисус Христос.
Звездообразната (мнвогоъгълната) форма означава , че храмът подобно звезда, свети сред мрака на заблудите и греховете и сочи на вярващите правия път.)
Обикновено, покривът на храма завършва  с един или няколко свода.На един от сводовете се поставя кръста.
Всеки храм е посветен на някой светия и носи неговото име.
подготви Мария Герасова- Спасова

 

 

СЪСТАВ НА ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ

786971
Православното християнско богослужение се състои от молитва, свещени песни,четене на Свещеното писание, поучение и свещени действия.
Молитва. Молитвата е разговор с Бога.Чрез нея изказваме своите мисли и желания. Прославяме Небесния Отец, благодарим Му за всички милости, които ни изпраща и просим от Него закрила срещу всяко зло.Сам Христос се е молил. Той ни е дал образец за молитва.Това е Господнята молитва “Отче наш.”
Много молитви се употребяват при богослужение. Те са съставени от благочестиви люде, озарени от силата на Светия Дух.
Особен род молитви са ектениите.Те са сбор от къси молитви, които свещеникът или дяконът произнасят бавно и напевно.
Пеенето на свещени песни заема важно място в богослужението. Свещената песен е особен израз на молитвени чувства. По съдържание, тя не се различава от молитвата.
Четене на Свещеното писание. Във време на богослужение се четат избрани места от Светото писание- от новия и вехтия завет. Като го слушат, богомолците научават истината на Христовата вяра и правилата за истински християнски живот.
Поученията са тясно свързани с четенето на Светото писание.Произнася ги свещеник. Той тълкува с тях словото Божие и насочва християните  към добродетелен живот.
Свещените действия са външни видими знаци, чрез които изказваме вътрешното си молитвени настроения.Наричат се още обреди. По- важни от тях са:
  а)Кръстените знаци или кръстенето. С него изказваме вярата си в разпятието на Христа и в спасителната сила на Неговите страдания и смърт.
    б)Поклон и коленичене. С тях изразяваме своето смирение и послушание пред Бога.
 в)Благославяне. С него свещенослужителят предава на вярващите Божията благодат. Когато благославя, той нарежда пръстите на ръката си така, че да изобразят началните  букви  на името Христово.
   г)Палене свещи и кандила означава светостта на Христовото учение. То е израз на духовна радост, любов и преданост към Бога и светиите.
   д)Кадени. То означава, че молитвите на вярващите възлизат към Бога така, както димът на тамяна се издига нагоре.
 Подготви Мария Герасова- Спасова

БОГОСЛУЖЕНИЕ

 610266f85000bf505e76df1c9809bb7a
Що е богослужение.Да служим на някому ще рече, да изпълняваме неговите заповеди. Ние служим на Бога, когато живеем според Неговата воля  и вършим това, което Той е заповядал.Нахраним ли гладен, напоим ли жаден, утешим ли наскърбен,направим ли каквото е да е добро- ние служим на Бога. Благочестивият и праведен живот на човек е богослужение.
Ние служим на Бога и когато Му се молим. За такова служене е определено особено място. То е Божият храм. В храма се четат молитви, пеят се свещени песни и се извършват свещени действия.Молитвите, свещените песни и действия съставят богослужението.
Какво трябва да е богослужението. Иисус Христос казал на самарянката, че на Бога подобава да се покланяме с дух и истина. Това ще рече, че трябва да се молим с цялата си душа и сърце.Когато сме на богослужение в храма или другаде, или се молим в къщи, в училище или другаде, трябва да мислим само за Бога  и да забравим всичко земно. Ние трябва  да вършим всяко добро дело от цяло сърце. Тогава също ще служим на Бога с дух и истина.
Животът на Иисус Христос като истинско богослужение. Сам Христос ни е показал, как да служим истински Богу. Той помагал  на бедни и богати, на учени и прости, утешавал наскърбени, изцерявал болни, възкресявал мъртви. Целият Му живот е наниз от добрини към хората.” Не дойдох на земята да Ми служат, а да служа на хората” казал Иисус.
Иисус Христос прекарал земния си живот и в постоянна молитва към Бога. Той нищо не вършил преди да се помоли. Често посещавал храма и го наричал дом Божи, дом за молитва.
Така Иисус служил на Бога и с думи, и с дела.Както учил, тъй и сам постъпвал. Целият Негов живот е истинско богослужение.
Богослужението като възпоминание и символично възпроизвеждане живота на Христа или на важни свещени събития.
Иисус Христос често казвал: “Гдето са събрани в Мое име двама или трима,  там съм и Аз.” Когато дошло време да се възнесе на небето, Той рекъл на учениците Си: “Аз съм с вас през всички дни, дори до свършека на света.”
Тия божествени обещания зарадвали учениците. Апостолите вече знаели, че винаги Христос ще бъди невидимо с тях и с всички християни, събрани в Неговото име. Ето защо често се събирали заедно, молели се, пеели свещени песни, четели Свещеното писание. Понякога, те нагледно си представяли страданията и кръстната смърт или други важни случки из Христовия живот.
Така, християнското богослужене е стъкмено от най- ранно апостолско време, за възпоменание на важни моменти от живота на Христа или на свещени събития
 подготви Мария Герасова- Спасова

БЕСЕДА СЪС САМАРЯНКАТА

786971
След като проповядвал в много села и градове на Иудея, Иисус заминал с учениците си в Галилея. Пътят им минавал през Самария. Самаляни и иудеи били в постоянна и жестока вражда. Иудеите ненавиждали самаряните и не общували с тях, защото ги смятали за езичници. Самаряните пък мислили, че планината Гаризим на която се молели  Богу , е по-светло място от  Иерусалимския храм.
Христос се спрял край град Сихар (Сихем)и седнал  да си почине  на единствения кладенец, който според преданието бил изкопан от патриарх Иакова. Учениците отишли в града да купят храна. В това време дошла самарянка да наточи вода. Христос й поискал да пие. Самарянката се учудила, че иудеин приема  да пие вода от самарянка.
- Ако би знаела Кой говори с теб, ти би поискала от Него жива вода-  казал Христос.
Самарянката не разбрала, каква друга вода може да има, освен водата в кладенеца и отвърнала:
- Господине, ти нямаш черпало, пък и кладенецът е дълбок.Отгде тогава имаш жива вода?Нима, Ти си по- голям от Отца ни Иакова, който ни остави този кладенец?
За  даад разясни, че  не говори за водата в кладенеца, Иисус отговорил:
- Който пие от тая вода, пак ще ожаднее. А кой пие от водата, която Аз ще му дам, никога няма да ожаднее, защото тая вода е извор на вечен живот.
Самарянката не разбрала думите на Христа. Тя поискала жива вода, та  да не ожаднява и да не отива постоянно да черпи вода от кладенеца.
Иисус тогава заговорил за живота, който сама и нейните близки знаели. От това самарянката разбрала, че с нея не приказа обикновен иудеин, а някой пророк. Затова побързала да го попита:
- Господине, виждам, че си пророк. Кажи ми, где трябва  да се молим, на тая ли планина Гаризим, или пък в Иерусалим.
- Жено- казал Иисус- вярвай ми, че настъпва време, когато нито на тая планина, нито в Иерусалим, ще се покланяте на Отца. Бог е Дух. И тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина.
След това Ииус разкри , че е очакваният Месия, Спасител на света. Самарянката се зарадвала. Тя оставила стомната, отишла в града и повикала всички да дойдат при кладенеца.
подготви:Мария Герасова- Спасова

 

 

 

ПЪРВА ПАСХА В ИЕРУСАЛИМ

( Иоан 2: 13- 29; 3: 1-21) 

786971

Христос изгонва търговците от храма. Наближил големият празник Пасха.Богомолци от цяла Палестина се запътили към Иерусалим. Отишъл и Иисус,  и влязъл в храма да проповядва.В двора на храма имало търговци  на волове, овце и гълъби и мънячи на пари, седнали край своите маси. Иисус се наскърбил от това. Той изплел камшик от върви и изпъдил търговците. Съборил масите на мънячите,а парите им разпилял. Отишъл после при продавачите на гълъби и им казал:
- Дигайте това от тук и дома на Моя Отец не правете дом на търговия!
Христос предрича своята съдба.Началниците на храма видели какво направил Иисус и се разгневили. Те отишли при Христа и надменно Го попитали:
- Кой си Ти, та вършиш това? С какво ще ни докажеш, че имаш власт да пъдиш хората от храма?
Христос спокойно им отвърнал:
- Разрушете тоя храм , и Аз в три дни ще го въздигна!
- Тоя храм е строен 45 дни, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?- казали в недоумение евреите. Те не разбрали, че Иисус им говори за Себе Си- че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне.
Беседа с Никодима. Христос извършил в Иерусалим много чудеса. Мнозина повярвали в Него. Между тях бил и един виден първенец, Никодим. Той знаел добре Моисеевия закон. Заради своята ученост бил избран за член на синедриона, върховно еврейско съдилище. Никодим искал да беседва с Иисуса. За да не го видят другите членове на синедриона, той отишъл при Христа нощем и Му казал:
- Учителю, знам, че си дошъл от Бога, защото никой не може да прави чудеса, каквито Ти правиш.
Никодин смятал, че е достатъчно да нарича Иисус учител, дошъл от Бога, за да стане наследник на Неговото царство. Затова, Иисус веднага му отвърнал:
- Истина, истина ти казвам, който не се роди свише ( отгоре), не може да види Божието царство. 
Никодим не разбрал думите на Христос и попитал учудено:
 - Как може,стар човек да се роди отново?
- Не се чуди- казал Иисус. – Ако човек се не роди от вода и Дух Свети, не може да влезе в царството Божие.
Иисус Христос не говорил за телесно, а за духовно раждане, което се извършва от Светия Дух при кръщението.
Той пояснил на Никодим, че духовното раждане е невидимо. И за да бъде добре разбран казал:
- Вятърът дух, гдето иска и шума му чуваш, но не знаеш от где иде и где отива. Тъй бива с всеки, роден от Духа.
Т.е- Дух Свети невидимо очиства и възражда човека. Възроденият вижда това, по своите добри дела, чисти мисли и желания.
- Как може да бъде това?- в недоумение попитал пак Никодим.
Христос го погледнал и рекъл:
- Ти си учен и се наричаш учител, израилев. Нима не можеш да разбереш духовното раждане?
И понеже Никодим знаел Свещеното писание, Иисус му разкрил, че Той е Единородния Божи Син, дошъл според Божието обещание. Ако светът повярва в Него, ще се спаси. Христос разяснил още, че Бог от обич към всички люде изпратил на света Сина Си, който е Светлина.Както светлината прогонва мрака, така и добрите дела на хората ще победят злото.
След тази беседа, Никодим си отишъл с по- силна вяра в Христа. Той станал таен, но верен Христов ученик.
подготви Мария Герасова- Спасова
тагове: първа Пасха, Иерусалим

ХРИСТОС В ПУСТИНЯТА

СЕ ГОТВИ ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПРОПОВЕД

786971
( Матей 4:1-11; Лука 4: 1- 13)
След като се кръстил, Иисус Христос трябвало вече да излезе  на проповед. Той знаел, че Му предстояла тежка работа. Затова на първо време се отдалечил в пустинята, за да се приготви чрез пост и молитва да изпълни делото за спасението на света. Изпълнен с Дух Свети, Той прекарал там  четиридесет дни и нощи без да яде нищо. На четиридесетия ден огладнял. Тогава, злият дух пристъпил да изкуши Иисус.
- Ако си Син Божи, кажи на тия камъни да станат хляб, за да се нахраниш- рекъл той. 
Христос не се съблазнил и отвърнал:
- В свещените книги е писано, че не само с хляб живее човек, а и с всяко слово, което излиза от Божията уста.
Злият дух пристъпил към друго  изкушение. В миг, той повел Христос към Иерусалим. Поставил го на най- високата част на Иерусалимския храм и Му рекъл:
- Ако наистина Ти си Син, Божи, хвърли се долу. В свещените книги е писано, че Бог ща заповяда на ангелите си да Те понесат на ръце, да не препънеш ногата Си о камък.В свещените писания също е писано също: “Не изкушавай Господа, твоя Бог”- отговорил Иисус. 
Сатаната се смутил от този отговор. Той поискал за трети път да съблазни Христос, затова Го завел на една висока планина. Оттам Му показал всички царства на света и техните богатства, па Му казал:
- Всичко това ще Ти дам, ако паднеш там и ми се поклониш! 
- Махни се от Мене, сатана!Защото е писано: “На Госода Бога твоего да се поклониш и само Нему да служиш”, отвърнал Христос.
Като не можел да съблазни с нищо Христа, сатаната се изгубил. Дошли ангели и заславили Божия Син. А Исус, с крепък дух и воля, напуснал пустинята и отишъл да служи на народа.
предостави Мария Герасова- Спасова