Одеонът в Пловдив се намира в центъра на града. Благодарение на построяването на подлеза под главната улица до централна поща през осемдесетте години на миналия век, той бе разкрит заедно с други антични обекти и сгради. Ако не бяха мащабните строителни работи, и до днес нямаше да се знае за тях. Пред пловдивските археолози възникнаха нови предизвикателства за оценка и определяне на възрастта и предназначението на обектите, разкрити на повърхността.
След промените (1989 г.) първата сграда от така наречения „Форумен комплекс”, която бе реставрирана и отворена за посещение, беше ОДЕОНЪТ. Той беше припознат за „МАЛЪК ТЕАТЪР”, но това се оказа несполучливо определение на значението на археологическия обект. Имам предвид слабия интерес към обекта. Смятам, че ще бъде голяма грешка, ако този малък театър се превърне в по-голям, защото ОДЕОНЪТ не е играл роля на театър, каквато му се приписва.
Искам да помогна на екипа, който ще работи за проучването и реставрирането на форумния комплекс и по-специално за предназначението и ролята, която е изпълнявал ОДЕОНЪТ. Преди това обаче, искам да изтъкна един факт, който не подлежи на съмнение. За тази цел прилагам карта на пловдивските тепета, като съм използвала плана на град Пловдив в мащаб 1:10 000.
Одеонът е построен на нулевия меридиан
Тепетата отговарят на подреждането на звездите в съзвездието „Голяма мечка”. На латински е УРСА (УРОС). Нека да разгледаме звездната карта и да проследим небесната ос!
Небесната ос преминава през съзвездието „Голяма мечка” между звездите-тепета Таксим тепе и Джамбаз тепе
Тя пресича няколко съзвездия, но преминава и през съзвездието „Голяма мечка” между звездите гама (y) и делта (б). При това положение проектираната на земното съзвездие ос ще преминава между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Небесната ос е по-близо да звездата делта, следователно и в Пловдив небесната ос ще бъде по-близо до Таксим тепе.
Строителят на този сложен скален комплекс от тепета-звезди е Бог. Според Библията времето не се измерва в години, а в дни. От Битие 1 може да установим, че построяването на Светилото на небесната ос е станало през четвъртия ден на сътворението, когато още не е имало хора. От митологията идва знанието, че на Таксим тепе е имало вертикален скален фалос , но той е бил разрушен неизвестно кога. Таксим тепе се е наричало Делта ос (съкратено Делос), а по-късно Делфи. Така нареченият скален ОМФАЛОС е само част от знаците, които са изваяни в Стария град, където са звездите алфа, бета, гама и делта. Това, което се разкрива в инфраструктурата, е Хоризонталната ос. Тя е врязана между тепетата и стои незабележима и безмълвна. Въпреки че ние познаваме само три тепета, има още едно, което малцина стари граждани, живеещи на Трихълмието, знаят. Те го наричат ощр Таксим тепе и са наясно с местонахождението му. То е построено там, където е ресторант „Пълдин”. Това е скритата звезда бета, която се е сливала с Джамбаз тепе, невидима за човешкото око. На звездната карта е записана „Мерак”. Името идва от мярката, която е била дадена на хората, навярно географска дължина. По тази мярка Хермес, който е живял в Пловдив, е получил прякора Меркурий. Небет тепе е звездата алфа. Името е съхранено хилядолетия наред и означава Небе от твърд.
До днес в инфраструктурата на Стария град можем да открием останки от най-важното за Пловдив и света явление – НЕБЕСНАТА ОС. За да се придобие представа за нея, показвам карта на Стария град.
В инфраструктурата на Стария град изпъква с цялото си величие Небесната ос, която е оградена със защитни стени
На нея се виждат очертанията на фигура, която също наподобява на фалос. Очертанията могат да се проследят по стените, които са ограждали тепетата-звезди. Масивните стени, разположени високо в Стария град, не са били отбранителни съоръжения, а са имали задачата да охраняват Небесната ос, която е известна със знаците УР. Ако разгледаме фигурата, ще забележим УР, но той е обърнат и насочен на север. „У” отговаря на звездата гама – Джамбаз тепе. „Р” или обърнато „Р”, приличащо на „Б” отговаря на звездата делта – Таксим тепе. Главата на фолоса се намира на Небет тепе, там са били дадени важни знания. Поради разрушаването на знаците и човешка намеса е трудно да установим първоначалния облик, изваян от Бог. Ако погледнем формата на Трихълмието, ще установим, че то прилича на утроба, чийто отвор е към Джумаята. Прилича също на буквата „Д”. Може би Дом на нулевия меридиан и Небесната ос или пък на мерките, които са отбелязани при построяването на съзвездието в четвъртия ден на сътворението.
Одеонът е построен точно на нулевия меридиан. Това може да се установи лесно, ако се прекара линия с посока на простиране север – юг, която минава през тунела, защото той съвпада с нулевия меридиан между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Както се вижда, местоположението на ОДЕОНА не е случайно. Той е бил ХРАМ НА НЕБЕСНАТА ОС. Това, което се намира високо в Стария град, е пренесено в мащабно умален вид в Одеона. В него са нанесени не само звездите-тепета, но са дадени и мерки и числа, символизиращи дадените важни знания. Много ме впечатли дължината на дъгата: 11м. Това е географската дължина. Днес сме наясно, че един градус от меридиана отговаря на средно 111км.
Ако Одеонът бъде изграден по предназначението му и бъде възстановено това, което е бил той, Одеонът ще стане най-привлекателното място за пловдивчани и гости на града.
Искам да се спра и на топонима ОДЕОН. В миналото имената и изобщо думите са се чели не както днес, а отдясно наляво. При прочит отдясно наляво името се чете НОЕДО. Веднага може да се преведе: Небесната (Н) ос (нулевия меридиан) на Едо (Н), днес изменено на Едем.
Пловдив е Светилото на Небесната ос и на нулевия меридиан. Това е определено не от хората, а от Бог. Днешният нулев меридиан се намира в Лондон – Гринуич, но последният е дело на човеците. Заради специалното положение на Пловдив да бъде част от Едем и да бъде Светилото на Небесната ос и нулевия меридиан, той е бил наричан пъпа на Земята. Това е вградено в имената му. Например Ясъ тепе означава или по-скоро произлиза от Оса. А името Пловдив е преиначеното име на ПъпълаДИН, което може да се преведе като пъпа или центъра на Божията Твърд Небесна.
Не бих се досетила каква роля е играл Одеонът в Пловдив, ако скоро не бях чела за Египет и по-точно за Египетските пирамиди. Когато разбрах, че в Хелиопол, старото име на който е Он, е имало подобен храм, известен като Храм на феникса. Още по-интересно е, че градовете Мемфис, Хелиопол и Летопол са построени така, както са пловдивските тепета Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе. Хелиопол отговаря на Таксим тепе, където е бил вертикалният скален фалос. Прилагам картина на този храм , взета от книгата „Загадката Орион”. Скалният стълб в този храм е известен с името БЕН-БЕН.
Автор: Парашкева Фичева