/Храма на цар Наума и неговата съпруга Егерия/
/Музея на Омир/
Днес, в Пловдив има десетки храмове, които носят различни имена. В далечното минало, когато Пловдив е бил главен град на провинция „Тракия”, са съществували много храмове, посветени на святи мъже и жени, на богове и богини. Те са били съсредоточени предимно в южното подножие на Стария град. Можем да изброим няколко, вече разкрити, като Голямата базилика, Синагогата, Одеона и др. Одеонът не е бил театър, както се тълкува от археолозите. Жилищната сграда „Ейрене” също е била храм. Подовата мозайка издава предназначението на този храм. Той попада в територията на форума, ето защо не може да бъде защитена сграда. Въпросът е на кого е бил посветен този храм – на жената, вградена в мозайката, която е почитана като богиня, или на друг неизвестен нам човек или бог.

Като се опирам на името „Ейрене” и на надписа от двете страни на женския образ, предполагам, че това е известната в митологията изворна нимфа Егерия, съпруга на цар Наума.
Знаците са: E I Y H отляво и I Y H отдясно. Те показват, че има H Y. Прочетено обратно звучи като НУИ. Не е ясно как е звучала чертичката I. Тя се повтаря два пъти и е поставена преди знака Y. Друго, което прави впечатление в надписа от лявата страна и което липсва в дясната, е сълзата. Тя се вижда, пада надолу и е поставена върху знака Y, като е очертана добре, като кръгче. Сълзи, които се стичат надолу, се виждат и в очите на жената. Лицето й е тъжно. Именно надписа от двете страни на жената, сълзите в очите й и името Ейрене ме насочват към легендата за цар Наума и неговата и неговата съпруга Егерия, описани в книгата на Овидий „Метаморфози”, книга XV.
Егерия е видоизменена на Ейрене. Промените в имената на хора и географски обекти е явление, което е напълно естествено в дългогодишната, хилядолетна история на човешкото общество.
Знакът „P” в двете имена, които са за едно лице, е поставен, за да се знае, че те са обожествени. С други думи жената, която е вградена в мозайката, е тачена като богиня.
От „Метаморфози”, книга XV можем да научим подробности за цар Наума и неговата съпруга Егерия. Макар и легенда, описаната история е истина. Както цар Наума, така и Егерия в неизвестно нам време в Пловдив са оставили трайни следи в съзнанието на хората, след като са построили храм за тях. Предполагам, че и настоящото поколение ще стане съпричастно с тяхната съдба и живот. Причина за това са археологическите разкрития в Пловдив, ускорени от мащабните строителни работи.
Коя е Егерия (Ейрене)?
Отговор ни дава Публий Овидий Назон, който е живял между 43г.пр.Хр. и 18г.сл.Хр. Роден е в Италия на 120 км от Рим, учи право първо в Рим, а после в столицата на Гърция – Атина. Известен е с поетичните си произведения, между които е „Метаморфози”. В нея авторът претворява 250 мита. Произведението му е жива енциклопедия на римската и гръцката митология, а защо не и на тракийската. Те отразяват събития и случки, станали още преди да има Рим, Гърция и Тракия.
Смята се, че Егерия е римска богиня от леса на Диана. Като съпруга на цар Наума е негова съветничка по служба на боговете. След смъртта му неутешима се разтапя в сълзите си. Въпросът е обаче дали е живяла в Италия, или не. Може да е била почитана в Рим, но да е живяла на друго място, в друго царство или държава. Същото се отнася и за цар Наума Помпилий. Дори да вземем предвид само името му „цар Наума”, ще разберем, че той няма нищо общо с Рим, където царете им се наричат императори.
В петнадесета книга на „Метаморфози” много ясно е записано родното място на цар Наума – КУРЕС. Това име отговаря на Урса или едно от имената на съзвездието Голяма мечка. Второто му име – Пен (ПИЛИЙ) показва връзката на цар Наума със звездния куп Плеяди, където е живял цар Пелий, виновник за похода на аргонавтите. Старото име на Плеядите е ХИМА, което ни навежда към произхода на името НУМА.
НУМА е не само цар, но и учен. Той започва да изучава митовете и обичаите на така нареченото САБИАНСКО племе, от което самият той произхожда. Името не ни говори нищо, но ако направим анализ ще се досетим кое е то. Състои се от три части: знакът С означава СЛЪНЦЕ, Аби означава Ада или Ида, а третата част е Ниса, за която пише Омир и я нарича „свята планина”. В Географията на Страбон се споменава като Писа – Ида. В епоса на Гилгамеш е Нисир. Вярно е, че племето е италийско и древно, но Ита произхожда от Ида. Това име ни е познато от ИлиАДА, ПлеЯДИ или от ЛАIУТА. Тук искам да поясня, че най-древното племе на земята е от АтлантИДА, наричано още Едони. От това племе произхожда Орфей. Наричано е още НЕБЕСНО – АН и НИСАН или Небето на СИНА. Вече знаем, че Сина е Исус Христос, който преди да се роди е бил известен с името МЕСИЯ. От Месия е преиначено Семия и от там Земия или Земя. Такаче, когато става въпрос за земята, се има предвид Атлантида – Едон – Едем, а не цялата планета. От тук и когато става въпрос за потопа, той е обхващал не цялата планета, а само част от сушата, където се е намирала Атлантида – Едем. От тук следва, че ако знаем географското положение на Атлантида – Едем, можем да определим местоживеенето на цар Наума и Егерия.
Има още един ориентир, който може да ни насочи към царството на Наума, та дори и към времето, когато е живял. Това е обектът на неговите изследвания ХЕРКУЛ или ХЕРКУЛЕС, още ХЕРАКЪЛ. За тази цел царят и изследовател-краевед посещава италийския край, където се намира „грайската крепост”. Италийски край не означава Италия, а Ида (Ито). Днес е останал топонимът КорИТО. Все пак това е находка, която може да се приеме за доказателство. Грайска крепост означава Райска крепост. От тук произлиза прозвището на българите през турско – раи.
Цар Наума се среща със стареца МИСЦЕЛ. От него научава подробности не само за Херкулес, но и за времената от древността. Този възрастен човек е син на Алемон, затова Алемонид. Той е „най-драгият на боговете”. Живее в Арголида – малка държава и столица, която е известна още с името Аргус. От нея произхожда строителят на кораба на аргонавтите „Арго”. Този строител е известен с името Аргос. Той е участник в похода наред с Херкулес и Орфей.
От митовете и легендите се знае, че Херкулес е роден в Тива Беотийска, извършва много геройства и обикаля много страни. Завършва своя живот на планината Ета, където се самозапалва. Наричан е с различни имена:
1. Алкид (Алкиад) на дядо му Алкей
2. Тиринтиец, защото дядовците му са от Тир Нийски или от ТИРНИС
Днес, древният град Тирнис е открит. Името му е Емпорион Пистирос и се намира на левия бряг на р. Марица в землището на с. Ветрен, Пазарджишко. Доказателство са намерените монети с лика на Херкулес, които са се секли в този град. Никой не се съмнява, че Орфей е български певец и музикант. От тук следва, че и Херкулвс е български. При това, ако се използва античната литература, може да се достигне до познание за роднинство между Орфей и Херкулес. Бащата на Орфей МелЕАГЪР и съпругата на Херкулес Деянира са брат и сестра. А мястото, където умира Херкулес, е Пловдив – Джендем тепе. Джендем тепе представлява звездата етав съзвездието „Голяма мечка”, Чието латинско име е Урса, близо до КУРЕС.
Старецът Мисцеле е с име, което е свързано с Ниса. Втората част от името е ЦЕЙ или СЕЙ. Оказва се, че и той е роднина с Херкулес. Мисцел е от Арголида, където се смята, че е планината Парнас или мястото, където е спрял корабът на Ной според гръцката митология.
От „Метаморфози”, книга XV можем да научим още едно име и то е на Кротон. Тази личност може да се открие в книгата на Омир – Илиада. Но там е записано Корон. Този Корон се оказва, че е внук на Ценей, един от участниците в боя между кентаври и лапити на сватбата на цар Пиритой, пръв приятел на цар Тезей. Последният е син на Егей и цар на Атина, но не на гръцката Атина, която не е съществувала през 1200 г.пр.Хр. Пловдив по онова време е бил известен като Палатина заради палата на Времето или Астрономическата обсерватория на Бога Слънце Сол.
Цар Егей е живял в Пловдив на Джамбаз тепе(звездата Гама), чийто знак е У. Съпругата на цар Нума не е случайна жена. Тя е от рода на Егей, затова е Егерия. Била е образована и е познавала историята на своя народ. След смъртта на съпруга си отива в манастир (гората на Диана), където е утешавана от сина на Тезей – Иполит.
Днес разстоянията между България и Гърция се взимат за кратко време, но през онази епоха е трябвало дълго време, за да се изминат разстоянията между днешната Атина и Пловдив. Имам предвид, че Егей уж тръгнал от гръцката Атина и дошъл близо до Пловдив в храма, където служел Евмоли и го убил. Този храм се е намирал в подножието на Бесапарските хълмове в близост до с. Огняново и с. Синитево, Пазарджишко. Бесапарските хълмове представляват звездния куп „Хиади” в съзвездието Бик, където се намира и алфата на съзвездието Алдебаран. Името на светилището е било Елевзин. Над светилището и до днес върхът се нарича Еленин връх. Преводът е Слънце (Хелен) и Ниско (от планината Ниса), или Небето на Исус. Зад „Зин” се крие Низ или Нис.
В заключение искам да кажа, че цар Наума и царица Егерия са живели и царували в Пловдив. Времето, в което е станало това, е били след Троянската война, но по-рано от 8 в.пр.Хр. Изследванията на миналото са били описани в поеми и са запазени.
Моята хипотеза е, че зад името на цар Наума стои ОМИР. Той е събрал много материал и е забравеният автор на Илиада и Одисея, както и на други творби. На негово име е кръстена алфата на съзвездието Кит – Мира. Името на Рим, днешната столица на Италия, е на името на цар Наума – Омир. Храмът с образа на Ейрене може да се нарече от съвременна гледна точка МУЗЕЙ НА ОМИР. Намерените три кита в тази уж жилищна сграда доказват моята хипотеза. Но си задавам въпроса: защо хилядолетия наред, Омир остава скрит? Навярно има причина, за да се случи това. Може би тук намеса има Бог. Когато започнах да търся материалите за цар Наума и Егерия си виждах добре. Сега, когато пиша последните страници, вече не виждам буквите и едва чета. Сякаш загубих зрението си. При прегледа на очен лекар не ми беше поставена диагноза. Какво се случи с мен? Дали съм наказана? О Боже, смили се над мен и ми прости, че се ровя в едно забравено минало, което трябва да остане апокрифно!
Парашкева Фичева

Неизвестните имена на града ни
1. Атина
Името произхожда от Палатина-съкратената форма на Филипополатина. Това име се среща по монетите сечени през пред римския и римския период в Пловдив.От тук и гърците го наричали Атина,но това наименование не е свързано с богинята на мъдростта,както това е при гръцката столица. За Атина или Праатина се споменава в Диалозите на Платон и неговия труд “За Държавата”.
Когато египетския жрец Сонхис разказва на Солон за Атлантида той отделя внимание и на Атина- град и област съседен на майката-континент както са наричали главния град на Едем или Небето на Земята.
Атлантида не е континент, а град и област както и сега има столица-София,Голяма столица и Област. В териториалното райониране няма големи промени.Град Атлантида е бил построен на остров и то в съзвездието Малка мечка,но земното съзвездие.
В географското описание на Атина на Платон и гръцката столица Атина има големи различия. Той се опитва да обясни защо и на какво се дължи разликата- това са вътрешните и външни земни сили. Атина е описана като местност сред равнина,която е много плодородна.Околните планини били покрити с гъсти гори,имало е достатъчно пасища,водите били в изобилие,а светилищата били около извори.
В самият град имало светилище на Вулкан и Атина, в митологията на Аполон и Диана,които са били деца на Латона,и са родени на о-в Делос. Храмовете са били охранявани от войници. Старият град е бил ограден. Платон обяснява,че от потопа и други катаклизми релефа на Атина толкова се е променил ,че заобикалящите я планини изчезнали,водите се изгубили и т.н.
В действителност нищо не е изчезнало.Планините около Пловдив си съществуват -достатъчно е да се изкачим на някое от тепетата и да се насладим на гледката на Пловдивското поле,на Родопите и Стара планина.
За да се открие ,че Атина на Солон и Платон, която е съседна на Атлантида е Пловдив-заслуга имат гърците. Те са съхранили и митологията и най-древната ни история.
При нас е запазена топонимията,както и релефа,най-важното доказателство за съществуването на звездна карта,изградена от скали с различен състав и строеж.
От “География”-та на Страбон пък научаваме,че Давкалион (Ной) е погребан в Атина т.е. Пловдив и затова Твърдта на Ной или Йон. Предполагам ,че преди потопа в Палата на времето или Божията обсерватория е работил Ной,който пръв е забелязал,че земната ос се накланя опасно. Това го е накарало да се допита до Енох,който го предупреждава какво ще стане и какво да направи Ной,за да се спаси,както и да запази земния род. Под земен се подразбира хората от Небето-Едем.

2. Вавилон
Знаем ,че в Месопотамия е съществувал град- държава с името Вавилон.Описана е както в Библията,така и в други книги.
След като се извършиха значими археологически проучвания през ХІХв.и въпреки вярата на голяма част от населението на планетата,че Вавилон и Вавилонската кула се намират в Месопотамия има известна колебливост дали това е така.
В книгата на Керам “Богове,гробници и учени”,Робърт Колдевей който открива (и разкопава) Вавилон и е запознат най-добре с устройството на града пише ,че кулата която е открил не е най-старата. Имало и друга кула,която се намирала в равнината Сахи(в превод Тиган-Тиган е народното име на съзвездието Голяма Мечка. Малката е била Черпака.Сахи е близо до Сахат тепе.
Съзвездието Голяма Мечка е известно още с имената си :Кулата,Колата,Колесницата на Давид,Небесната кула,Небесната кола,Кораба и др.
Херкулес,който се е самозапалил на Джендем тепе-планината Ета или звездата Ета се нарича Хер Кул,което е свързано с кула.
За да се нарича Вавилонска кула ,Старият град си има причина- когато се съединят четирите звезди(тепета) алфа,бета,гама и делта-образуват кула. А името Вави е произлязло от звездите – бета -алфа и делта гама.
Според Библията, Вавилон е основан от Нимрод правнук на Ной.

3. Филаделфия
Това име е носило Таксим тепе,на него е белега на Ом фалоса или знака на нулевия меридиан,така както е днес Гринуичкия меридиан.

4.Трахин (Херкулов Трахин)
Установено е,че на Джендем тепе,на самият му връх има следи от селище. Керамиката ,която е намерена там е от бронзовата епоха. Единствено в митологията (Овидий ) се дава информация за това селище и за неговия основател.
Някога, след Ноевия потоп,а и през бронзовата епоха Горнотракийската низина е била сладководно и плитко езеро,което племената,които живеели по онова време там наричали “море”. Пловдивските тепета са били острови и нàй-високият и забележим хълм от тях е било Джендем тепе.
Постепенно в резултат на комплексни и в частност климатични причини езерото изчезва. Остават обаче кватерните наслаги-пясъци и глини,които безспорно доказват продължителния процес на отлагане на плиоценски скали.
Селището е основано от Кейк син на Луцифур и брат на Пандион. Кейк загива на път за Кларус,където е имало светилище и оракул,за да се допита за съдбата на брат си,изчезнал след смъртта на дъщеря си Феломена(Хиона).
Легендата за Пандион е свързана със самоубийство- казват,че отишъл на Парнас и се хвърлил от върхът.
Кейк претърпява корабокрушение и загива във водите на морето. Неговата вярна съпруга Алциона не е могла да преживее смъртта на съпруга си и тя се хвърля във водите,за да бъде винаги заедно с Кейк в другия свят. Кейк е бил цар,известен е като Етейски, тъй като неговото селище се е намирало на Звездата Ета от твърд-това е Джендем тепе.
На върха на тепето е имало Фар-“Стоеше там кула и върху нея огнище-желан знак за изнемощели кораби”-пише в “Метаморфози” ІХ глава.На този хълм е имало светилище на небесната майка,която се е отличавало със своята скромност,за разлика от храма на Аполон на Таксим тепе.
Джендем тепе е известната в древността утринна звезда,наричана още: Утринна зора,Деница,Зорница. Тя няма нищо общо с Дявола както е била наричана от някои хора. Името Луцифер означава – Светеща твърд божия, или Лъчиста божия твърд,а Деница се превежда като Твърд небесна-Ница или Ниса (свята планина). В името на Джендем тепе е съхранена частицата Ден(Дем). В Египет има подобно име ,но то е Бен-Бен.
Звездното име на Ета – Джендем тепе е Бенетнаш,но може да се срещне и като Алкиад. В първото можем да открием Бен или Ден, а второто доказва,че Херкулес се е самозапалил на това тепе и е погребан тук,но засега гроба му остава неизвестен или пък е унищожен.
Не е изключено Пловдив да е носил и други имена или в бъдеще да придобие друго име. Археолозите не са разкрили напълно славното минало на Пловдив. А бъдещето е пред нас.

Автор : Парашкева Фичева
За родното място на Орфей няма археологически доказателства,ето защо до сега цялата информация е на базата само на литературни източници.
Легендите,както знаем са повече измислица,но и в тях има доза истина.Повече от двадесет години издирвам материали и търся доказателства в резултат на което имам свое виждане за живота на Орфей,която искам да предам.Това не означава,че не могат да бъдат намерени и други литературни и археологически доказателства. Изнесеното може да породи търсения в местата,които смятам,че са свързани с родното място на Орфей и селищата,където е прекарал по-голяма част от живота си.
Проведената през 1998г експедиция “Марица” в търсене на мястото,където би могло да се извърши убийството на Орфей в участъка Белово-Септември(между устието на р.Елидерска (Чепинска)и река Яденица ме насочи към Дион.
Това име бе причина да извърша задълбочени изследвания на античните автори,а също и да започна изучаване на Библията.В резултат на проучванията разбрах от “География”на Страбон ,че Орфей е живял в малкото селище Пинплея-намиращо се близо до Дион,който се намирал в близост до Олимп. Установих,че по времето по което е живял и творил Страбон,а именно края на старата ера и началото на новата е имало известни осем Олимпа.
Следователно гръцкия Олимп не е бил единствен,както сега и че Дион и Пинплея не са обвързани с днешния Олимп.Същото се отнася и със седалището на боговете описани в Илиада от Омир.То може и да е било на друго място…Във времето на Орфей и на Троянската война е имало пристанищен град Евбейски Дион,но дори Страбон отбелязва ,че има разлика в описанията на остров Евбея в Гърция и на Евбейския Дион.След като разкрих съществуването на съзвездия от твърд на територията на България,установих,че зад Дион се крие съзвездието Орион от твърд…Старото му име е Кесил,което е Хелис или Слънце.
Платон го нарича Орония. В някои стари карти неговото име е Орбел,едно от имената на съзвездието е Ралиц.Звездата бета се нарича Ракел.За да се досетя ми помогна експедиция “Марица”,а също познанията ми по география.По време на споменатата експедиция освен по р.Марица бяхме на рида Алабак,в Чепинското корито и на яз.”Батак”.Не по-малко значение има петгодишното ми пребиваване на яз.”Батак”,където бях със семейството си както и дипломната ми работа,която защитих на тема”Геоморфология на Баташката котловина и язовир “Батак” ”.
Признавам си ,че не бих могла да обходя всички заобикалящи я ридове без подкрепата на съпругът ми,който беше хидролог на язовира и ми помагаше всеотдайно.Ето защо мога да кажа,че познавам добре този район и особеностите на релефа.
Съзвездието Орион съвпада с Чепинската котловина по известно като Чепинското корито,което е било построено от Бог в четвъртия ден на сътворението.В шестия ден то е било изменено и то в неговата източна част,където се намира Райската градина. Всичко това го заявявам,не защото мисля,че е така ,а въз основа на изследванията на преподавателя ми по геоморфология и автор на много статии и книги проф.Диню Канев,вече покойник.В неговата забележителна книга “Към тайните на релефа на България” той разкрива релефни аномалии в Чепинската котловина,които не могат да бъдат обяснени по научен път…Същото се отнася и за Баташката котловина.Благодарение на задълбочените геоложки проучвания, които са направени по повод строителството на язовирната стена и язовир “Батак”разбрах,че много преди заблатяването му тук е имало езеро,чиято дълбочина е достигала до 20метра.Вече е възстановена първоначалната форма на язовирната чаша и формата на езерото наподобява на бременна жена,чиято глава е обърната на север и е по меридиана.Картината,която се наблюдава е част от т.н. Дърво на живота в Райската градина.
Много от нас ще бъдат разочаровани след като научат,че под “дърво”се крие Рътво или рид-понятие което ни е известно.Тази жена е била известна с името Дена и е наричана Небесната майка или Майката на всички богове и хора.В Орфеевите химни е Мена.
Днес е запазено името и Дъно.Реката,която изтича от езерото(язовира)се нарича Мат Ница или Мътница.От изображението на Дена са произлезли имената на богините Бендида,Деметра и Артемида.
Именно около Дион-Орион се е намирало селището Пинплея,а може и Пинпела, Пинбела и Чан Бела,като се вземе предвид видоизменението на имената с течение на времето.Някъде тук е живял Орфей,но за родното му място няма следи.Чепинското корито е трудно достъпно,защото е заобиколено от Ридовете Алабак и Къркария които я отделят от Горнотракийската низина и са на север.
От юг са Баташка планина и Сютка .Между Алабак и Сютка е част от плоския рид Велица или още Виденица,който започва от Аврамова седловина и Юндола.Трудно е да се определи селището Пинплея,но трябва да се знае,че в северните склонове на рида Алабак има местности и селища с името Белово, Белмекен и Сеичиново.
Същото се отнася и за двете звезди от съзвездието Орион-алфа-Бетелгейзе и Бела Трикс означава Хела и Фрикс,които са известни от легендата за златното руно(Аргонавтика).Мястото на Пинплея или Пинбела може да се търси по склоновете на ридовете Алабак и Къркария или по тяхното заравнено било.
В долината на р.Елидере или Чепинска и недалеч от Велинград се намира село Драгиново.Старото му име беше Корово. Превода на старото име е Кесилско Орфо и това означава,че е кръстено на Орфей. От Корово- К.Орфо Стефан Веркович е събрал стихове за Орфей и те са известни като “Орфеево слово”. Босненският краевед ги е получил от посредник,когато е написал ”Веда Словена”и я публикувал много видни по онова време писатели и културолози го обвиняват в измама,фалшификация и художествена измислица.Един от критикуващите го е Петко Славейков и Веркович е дълбоко засегнат.
За да докаже истинността на труда си ,той заминава за Велинград с идеята да се увери сам ,че материалите са доставени от село Корово.Когато отишъл в селото и започнал да разпитва местното население,никой от тях не си признавал за доставените Орфееви слова.Веркович останал много разочарован.По това време Иван Вазов се намирал в Чепино и пише за срещата си с Веркович и за неговите проблеми и разочарования.
Причината,никой от селяните да не признае,че е дал “Орфеево слово” се дължи на страхът да не се узнае,че словата са взети от манастир,който в древността навярно е бил светилище.И това е станало през турско робство,когато са разрушени всички манастири в яката на Родопите от Костенец до Станимъка(Асеновград).По онова смутно време са били избити и много монаси,които са присъствали в обителите…
Манастирите,които са в близост до с.Корово или Орфо са “Св.Спас” над с.Голямо Белово,Еленски манастир над Топлата вода край с.Малко Белово и те са в рида Алабак-северно подножие.В рида Къркария-северно подножие е манастирът “Св.равноапостоли Петър и Павел”с.Баткун -днес Паталеница.
Манастирът “Св.Спас” е изследван от историка Атанас Хрисчев от гара Белово,вече покойник.Намерените там археологически находки и артефакти изчезнаха от сейфа му.Баткунският манастир също е изследван.Оказа се ,че там е имало светилище на Юпитер или Зевс.Най -интересно е находището открито до стените на манастира-находки на мраморни плочи черни на цвят. Те били обиколени от злато.Върху тях имало изписан текст със следното съдържание:
“Аз съм рожба на Земята и на Звездното небе,но моят род произхожда от небесните жители”
Текста е взет от книгата на Димитър Чиликов “Тракийски тайни и загадки”.
Еленският манастир все още не е проучен. Опитите да бъде възстановен по време на комунизма бяха осуетени.Построеният малък параклис от свещенника на Малко Белово Иоан Кирилов със средсвата на вярващи християни беше разрушен по решение на Беловския партиен комитет.
По време на “Експедиция Марица”посетихме тази местност и видяхме с очите си разрушения параклис.Беше месец април и мястото беше разорано.По повърхността се виждаха много парчета от керамика.С нас беше Димитър Чиликов-той определи възрастта на керамиката и по-голямата част от нея се оказа че на възраст датираща от времето на Орфей.Селището край манастира не е проучено. Всичко е обрасло с дървета и храсти.В близост е намерена плоча с лика на Асклепий,много монети и други находки ,които са изкопани от иманяри.Ако започне археологическо проучване на Еленският манастир и неговите околности може да се докаже,че тук се е намирало важно селище и пристанище известно в митологията с името Авлида и светилището на Нептун,където са извършвани жертвоприношения.Днес на мястото на разрушения параклис е издигнат скромен храм,както и навеси,за което заслугата е на свещенник Малин Малинов,който вече не е сред нас.
Не смея да се произнеса за местоположението на Пинплея, но със сигурност то се е намирало в подножието на ридовете,обърнати към р. Марица,която по онова време е била плавателна и главна пътна артерия свързваща вътрешността на Тракия и крайбрежието на Тракийското море и проливите.Непосредствено след като е напускала планината тя се е разделяла на два ръкава,които са се събирали при с.Синитово Пазарджишко.Между тях е имало наносен остров наричан и известен с името Евбея.Когато изследвахме бреговете на Марица Димитър Чиликов разкри град ,чието име не се знае.Той достигна до този извод от гроб,разкрит от иманяри,който е бил построен с мраморни обли камъни,които бяха разхвърляни около него.И още една важна подробност -цялата местност беше приповдигната ,когато приближавахме,той погледна местността и ми каза : “Тук е имало селище”.Може би това селище да е Евбейски Дион,но това може да се докаже от археолозите.На десетина километра надолу по течението на р.Марица,но на левия и бряг е разкрито античното селище Емпорион Пистирос.Зад Пистир прозира Тир Ниски.Това селище е било изследвано от полския археолог Мечислав Домарадски в продължение на 10 години.Там са намерени много монети с образа на Херкулес известен и с прякора Тиринтиц.
През 1998(годината на нашата експедиция),но в края Домарадски ни напусна,но разкопките продължиха и днес намерените находки и артефакти са изложени в музея в гр.Септември.Най-важното доказателство което е свързано с историята на България е надписа от Пистирос,намерен в околностите му.На него се споменава и съседният ембрион с името “Беланските емпории на прасени”.Зад Прасени се крие Парнас.Парнас или Парнес е мястото,където се спира кораба на Ной. В епоса на Гилгамеш е планината Нисир.Римската станция (мансио)
Сонесио също е в близост до Парнас или Ниса.Тя все още се търси около с.Ветрен.В действителност се е намирала на стария римски път между Костенец и Баткун и мога да посоча дори мястото в местността “Дълбоките ниви” в землището на Малко Белово,там където е имало отклонение за Чепино(Велинград).Името Белански се отнася за района на гр.Белово.В Илиада на Омир Парнас се споменава като “Святата планина на Ниса”.Не на последно място може да посочим,че много от реките в този район оконцават на Ница.Например:р.Яденица,което ще рече Ида -Ница.
Ниса е планината,където са живяли хеликонските музи.Една от тях е Калиопа-майката на Орфей.На тях е посветил специален химн.Ето как звучи той:
Химн на музите
Жертвено кадене с ливан
Щерки на Мнемосюна и Зевс Гръмовержеца гръмък,
Музи пиерски,които донасяте слава блестяща,
Най-възжелавани вие от смъртните,с образи много,
При възпитание всяко създавате образ без укор,
Душехранителки вие,които внушавате мисли,
Ръководителки властни на много могъщия разум,
И посвещавате смъртни в мистерийни обреди вие:
Талия и Мелпомена,Клио,Ерато и Евтерна,
и Терисихора след нея Полимния и Урания,
И моята майка богиня свещенната Калиопа;
Но многобагри елате при мистите,светли богини
И донесете ни почит и ревност,възславяни в химн.
Калиопа е и аонийска муза.На много места в “Метаморфози” на Овидий може да се срещне това понятие.Аония е синоним на Беотия.Има също Тива в Беотия.Херкулес също е аониец.Той е роден в Беотийска Тива. Тива е имало в Египет , Тесалия и Мизия. Пристанището на Беотийска Тива е било гореспомената Авлида.От знанията,които ни дава митологията за Херкулес се вижда че неговото потекло е свързано с емпорион Пистирос,роден е във района на Чепинското корито и е завършил своя живот в Пловдив на Джендем тепе(звездата Ета).Така,че може да установим,че и Херкулес е българин.
автор: Парашкева Фичева
Гроба на Орфей
Има личности от историята на човечеството,чиито имена остават безсмъртни – една такава личност е Орфей.Изминалите повече от три хилядолетия не са заличили спомена за него .
Много чужденци го смятат за грък,но ние – българите много добре знаем ,че е тракийски и родопски поет,музикант,певец и ясновидец.За да сме убедителни е необходимо да имаме неоспорими доказателства за неговото родно място,за родителите и роднините му, за мястото където е живял ,работил и където умира и е погребан.
Легендите за Орфей са много привлекателни и любопитни,но знаем,че в тях може да има и измислици и не може напълно да им се доверим.Също така има много въпросителни около неговото родно място.Не е напълно изяснен произходът на родителите и родът му.Не се знае на кой Бог е служил като жрец и не е установено мястото на неговата смърт ,настъпила според легендите на бреговете на река Хебър(Марица).
Липсват доказателства по много от повдигнатите въпроси.
Най-разпространената хипотеза за родното му място е планината Родопи.Тя е най-обширната планина на територията на България,която се разпростира и на територията на Северна Гърция.
В пределите на България площа и е малко повече от 40000кв.км. Дължината и е 240км.,ширината около 100км.Много родопски селища смятат,че Орфей е роден там.Едно от тях е Гела.
Благодарение на мащабните археологически проучвания и разкопки на древни селища и светилища през последните години стана възможно да бъде открит гроба на Орфей.Той се намира на Източно Родопския рид “Стръмни рид” старото име на който е бил Юркендендаа.Такова име носи и най-високият връх в този рид на който също старото име е било Юркеден(Юркедендаа).Названието идва от Юрдечка или Лебед.
Този рид се простира между долините на р.Крумовица и р.Върбица.В него са разкрити древни селища,крепости и светилища от най-далечни времена.Гробът на Орфей е на Татул,който днес е превърнат в туристически обект и е възможно всеки който желае да го посети.Доказателство , че Татул е мястото ,където е погребан Орфей е звездната карта на Земята,която Бог е построил в четвъртия ден на сътворението(1:14-19).
Орфей е известен от Географията на Страбон,че е киконец,което означава Лебед.Небесният Лебед е съзвездието Лебед от твърд,а Орфей е малкото Лебедче,Юрдечка или Юркедендаа,както са го наричали местните жители.
Ако разгледаме звездната карта така както са я изобразявали в старите карти и атласи и по точно съзвездието Лебед ще видим,че под неговото крило е съзвездието Лира,което е поставено там отново за обезсмъртяването на Орфей.Съседно на Лебеда съзвездие е Малка лисица(Vulpecula).От тук е и произхода на Татул.Учудващо е колко дълго имената на астронима са съхранени,макар и видоизменени с течение на годините.Точно тези имена могат да бъдат използвани за доказване на съществуващите Небе и Земя.Дори се оказа ,че в този рид има село Лисичково.
Изображението на Лебеда,Лирата и Малката Лисица на старите карти и атласи е показателно и от него може да се направят изводи за Орфей както следва:
1.Орфей е погребан на Татул,както твърди проф.Николай Овчаров.
2.Той е Лебед или Киконин както пише Страбон . Според звездната карта е малкото лебедче.
3.Орфей е загинал от насилствена смърт,защото лисицата го е отвлякла и го държи в устата си.
Археологическите разкопки на Перперикон и по-точно намерената мраморна плоча с изображение на съзвездието Лира показва,че това уникално светилище е построено на съзвездието Лира.Може да се досетим ,че целия рид,който изпъква като отделно възвишение е избран да бъде Орфеевата лира,където най-ярката звезда алфа-Вега е самият Перперикон.
Звездата в Небесното пространство е от нулева звездна величина.Тя е четвъртата по яркост звезда в цялата небесна сфера и много отдавна е била полярната звезда.И това ще се повтори според космическите и природни закони в бъдеще.
По време на потопа голяма част от Източни Родопи са претърпели промени заради подводния вулканизъм,което може да се докаже чрез преобладаващите скали-палеогенни морски наслаги и свързаните с тях лавни и туфови образования-андезитни и риолитни лавни образования и свързаните с тях туфи и туфити.Например по-голямата част от Стръмни рид е изградена от лава,застинала под водата на т.н. В геоморфологията-Палеогенно море.От местоположението на съзвездията Лебед,Лира и Малка Лисица можем да открием и съседните съзвездия от твърд като използваме звездната карта,а именно:Орел,Главата на Дракона,Херкулес и Стрела.Лебед е полярно съзвездие,неговите очертания могат да се разпознаят на релефната карта на България.То обхваща възвишенията и ридовете Чеката и Гората и това са крилете на Лебеда.Ридовете Чала и Хухла са тялото и опашката,която завършва до бреговете на р.Марица между Харманли и Любимец.

фиг.1 Съзвездията Лебед,Лира и Малка Лисица.
Легендата за смъртта на Орфей разказва,че е бил убит от едонските майки и главата и лирата му хвърлени в р.Хебър.Тялото е било погребано в близост до мястото на престъплението,а главата,след като е намерена е била погребана на Перперикон.В резултат на случилото се бедствие жрецът на Перперикон предсказал ,че бедствието е настъпило в резултат на това ,че тялото на Орфей е разделено (обезглавено) и духът му не е доволен от факта,че е погребан на Перперикон. Тогава е определено да се построи специален гроб в скалите на Татул.След като пренасят главата и тялото му и извършват съответните ритуали по успокояване духа на певе
За съжаление все още не е известно мястото,където е убит Орфей,както и на каква възраст е бил.
Що се отнася за местоположението на племето кикони,то не се е намирало около устието на р.Места,а в Кърджалийско.Имената на тракийските племена са обвързани с местоположението на съзвездията от твърд или Небето на Земята

фиг.2 Съзвездията Стрела,Цербер,Лира,Орел,Делфин Малка Лисица и Лебед-скица на ридовете и възвишенията,които изобразяват тези съзвездия.
Автор:Парашкева Фичева