Category Archives: Земята отражение на небето

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АТЛАНТИДА

4. Води и климат
На остров Атлантида първоначално не е имало води. Малките рекички, които извирали от Големия хълм, пресъхнали през лятото. Бог Посейдон направил така, че да избликнат два извора- единият бил студен, с голям дебит. Водата му се използвала за напояване, почистване, външна канализация, за миене и др. Другият извор бил минерален.Горещата вода се използвала както за пиене, така и за къпане и лечение. Дава се информация и за климата. Показател за него са валежите, които на острова били зимни. Това позволява да се определи климата  с голяма точност.Той е бил преходен между тропичния и умерения климат, наричан субтропичен.Този климат е типичен за Средиземноморските страни  и за Южна България.
Казват, че водата не  се губи. Така, че изворите на бог Посейдон, някъде трябва да се покажат. Ако Атлантида бъде открита на сушата, те могат  да бъдат предмет на бъдещи проучвания.
5.Не мога да пропусна блясъка на храмовете, построени на възвишението на остров Атлантида. Имало е един храм посветен на Посейдон и Клейто. Храмът бил ограден със златна стена. Вторият храм  само на бог Посейдон / Нептун /. Размерите на храма били- дължина 185м., ширина 92,5 м. Отвън стените били покрити със сребро, а зъберите отгоре били златни. Вътре, таванът бил покрит със слонова кост, злато и сребро. Всичко друго- стени, колони и мазилка със слонова кос, били облицовани с медно- златна руда. Имало и колесница, със  шест крилати коня, управлявани от самия Бог.Тя стигала до тавана. Около нея имало  100 нереиди и делфини.
Всичкият лукс и разточителство в столицата Атлантида,  показват богатството на този град и държавата Атлантида. Важен показател за географското положение  на Атлантида е наличието на медна руда., която е използвана като скала на строеж.

IMG_20160802_215941

6.Атлантида носи името на АТЛАНТ.
Кой е АТЛАНТ?
Атлант е митологична личност. Той е от семейството на титаните Син е н на Янет и Климена, и брат на Прометей и  Ениметей.Пада се чичо на Девкалион / Ной / и Пира.Негов брат е Фаетон, като син на Климена, но от различни бащи.Бащата на Фаетон е Сол. Когато Солун разказва на Сонхис казва: „защото онова, което е при вас се разказва, че някога Фаетон, синът на Хелиос се качил на колесницата на баща си и защото не знаел да кара по пътя на баща си, всичко върху земята изгоряло, а той самият бил убит от светкавица. Това звучи наистина като  приказка, но вярното в нея е промененото движение на обикалящите около земята небесни тела и унищожаването на всички намиращи се върху земята от много огън, което настъпва след изминаването на големи периоди от време…“
Във веси мит има и зрънце истина. Така и митовете за Атлантида могат да ни помогнат да открием истината. А тя е защо  „континета“ майка- столица на Атлантиад и държавата Атлантида са кръстени на АТЛАНТ.
Един от най- разпространените митове за Атлант е, че той държи на плещите си небесния свод. Ако разгледаме звездната карта и проследим небесната ос, тя достига до съзвездието Малка мечка, където е Северния Небесен полюс.Съзвездието Малка мечка наподобява на малко човече, на главата на което и изправена Небесната ос. Тук се е скрил Атлант- в Северния небесен полюс. Континента майка – Атлантида ще се намира на Северния небесен полюс , в съзвездието Малка мечка.
В книгата Овидий „Метаморфози“, книга четвърта  /  IV  / има поема посветена  на Атлант. В нея, той е представен в друга светлина. Освободен от тежестта на Небесната ос, той се рее  във въздушното пространство, като се отклонява ту на изток, ту на запад. Вечерта слиза на земята, за да си отдъхне и прекара нощта.
Мястото, където се приземява Атлант, съвпада с жилището или палата на Сол. От тук всяка сутрин  Аврора / Палантиада /извежда колесницата на Сол… не е ли това Небесната ос?
Титанът притежава градина. „Растеше там и дърво, а листата му в злато блестящи, криеха гранки от злато и в гранките три златни ябълки. Той ги пазел зорко. Оградил градината  с планини. До дърветата поставил Дракон.
Персей успял да завладее градината на Атлант и да присвои трофея. С помощта на главата  на медуза, той превръща Атлант в планина.
В края на поемата за Атлант се дава отговор, кой е той и каква е неговата същност.   Ето как е описано преображението на Атлант: „ Брадата, косите стават гора, на била се превръщат плещите, ръцете.Туй що преди беше глава е високия връх на планината. Костите стават  скали. След това нараства безкрайно / тъй богове отредиха /  на всички страни  и небето цяло е, заедно с всички звезди върху него почиват.
Извода е еден- Атлант, това е Божията Небесна твърд. От тук и Атлантида се превежда като Алфа- Божия небесна твърд- Небе/ Едем, Ида/.

автор:Паршкева Фичева

КАКВО ЗНАЕМ И КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА АТЛАНТИДА

Знанието за Атлантида е достигнало до хората през VI в. пр. Хр., когато атинският държавник и законодател  Сеул бил в Египет. Той научил от един твърде образован жрец Сонхис от Саис, че в съседство с Атина някога е имало континент, който потънал в океана. На този „континент“ съществувало голямо и възхитително царство, което владеело много острови и други части от континента.Той се наричал Атлантида. Последната воювала с Атина. Жрецът смятал, че гръцката Атина и Атлантида били съседни градове и области. Сеул никога не бил чувал подобно нещо.Той пожелал да научи цялата история за Атлантида, ето защо Сенхис, чието жреческо име Пет- ен- Нейт, преведено Небе на Нейт, с голямо желание разказал всичко, което знаел.Това бил един увлекателен разказ за събития, случили се по изчисленията на Сенхис преди 10 000 години, смятани от нашето време.
Когато Солун се завърнал в Атина, държавните му дела отнели всичкото свободно време и записките му за Атлантида останали на заден план. При все това, Солун е разказал на своите приятели и роднини за историята на Атлантида и тя вече се разпространила в Атина.
Солун умира скоро без да може да изпълни желанието си да напише книга за Атлантида. Близо две столетия по- късно, записките на Солун попадат в прочутия гръцки философ Платон /427-347г. пр. Хр/. Той ги публикувал в своя труд „ За държавата Политея“, като диалози между двама мъже – Тимей и Критий“.
Интересът към потъналия континент Атлантида  е вълнувал умовете  на много учени, писатели и изследователи, както в миналото така и днес. Написани са много книги. Осъществени са скъпо  струващи експедиции. Днес всеки може да получи информация за Атлантида по интернет.  Това е причината да се спира на най- важните моменти от историята на Атлантида, на която се обръща малко внимание.

IMG_20160802_215604

1.Атлантида е остров, а не континент от гледна точка съвременното понятие „ континент“. Островът е бил малък на площ, равнинен. По средата на неопределено разстояние е имало две възвишения. Едното е било по- голямо и на него възниква първото селище на острова .Легендата предава, че този остров се паднал на Посейдон.Там живеела красивата и умна Клейто, дъщеря а смъртните Еунер и Левкипа. Посейдон се влюбил в Клейто и се оженил за нея.Тя му родила 10 деца- синове близнаци.Най- големият от тях остава да живее на острова и става цар.На всички останали са дадени отделни области, всичко 10 на брой.
Като град- майка / столица/, Атлантида нараства и се превръща в голям търговски и културен център. На държавата наречена  в диалозите Атлантида. Налага се острова да бъде разширен. Извършват се сложни хидростроителни работи за превръщането на морето в суша. Били направени валове от пръст, укрепени с каменни стени и между тях имало водни пространства.Всичко това построено като пръстени, обикалящи целия  остров. Най- външната стена имала обиколка 27 см.
От главното пристанище към острова бил прекаран канал широк 52 метра. Дълбочината му била 9,25 км. Над канала се издигали мостове, там където са валовете. Отделни мостове е имало и на други места между валовете- пръстени.
Най- външният вал например бил широк 55м.. От двете страни са се издигали каменните стени, следвало е водно пространство широко също 555м.. Следващият вал бил 370 метра, водното пространство е било широко също толкова метра.Най- външният воден пръстен бил  185 метра / 1 стадий /. Водните пръстени са имали приспособления за подслон на корабите.Използвали са се  като водни пътища за придвижване към всички части на острова. Има още данни за размерите на острова. Хълмът е бил на разстояние от брега на 11 км.
Прилагам тези разстояние, за да подчертая, че големината на остров Атлантида, където се е намирала столицата на Атлантида или града майка,  е имал много малки размери  и в никакъв случай не е бил континент. Когато направих справка за произхода  на тази дума се оказа, че тя е дошла от латинския. Сontinens /континенс/  на латински език означава материк.. От тук и майка. Атлантида е била континент, което ще раче, Атлантида е била столица.
В диалозите на Тимей и Криитй е дадена и големината на държавата Атлантида. Тя е 205 350 кв. м. По този начин отпада търсенето  на континент, а само на остров, който е до Херкулесовите стълбове.
2.Забелязах, че когато острова е потънал  във водите на морето или океана, се образувала високо натрупана кал, която била издигната и морето не можело повече да се използва за корабоплаване. Ако този малък остров потънеше в мори или океан, където дълбочините са големи, едва ли е могло да се образува високо издигната кал. Ако не веднага морските и океанските течения биха отнесли навътре и в дълбочина  слабо споените материали от малкия остров. Но в диалозите се казва, че това море е престанало да бъде море. Друго, което ме кара да мисля, че морето около острова е било плитко. Това е построяването на валовете, каменните стени от двете им страни с каналите и водните пръстени. Ако морето е било дълбоко,  едва ли би се построило толкова мащабно хидротехническо съоръжение, както е описано при това преди10 000 години. По скоро Атлантида трябва да се търси на сушата.
3.В диалозите на Тимей и Критий е описано географското положение на град Атлантида. Последният е бил разположен преди устието наричано Херкулесови стълбове. Всички, които се интересуват от Атлантида в района на Гибралтарски проток, днес никой не нарича Гибралтар Херкулесови стълбове. Освен това Гибра, означава хидра и няма нищо общо с Херкулес.
Гибралтар представлява една много висока скала-429 м., която принадлежи на Великобритания. Площта  на  Гибралтар е само 6- 8 кв. м. Обхваща скалата с пясъци около нея. Граничи с Испания.Нарича се на Гибралтарски  проток дълъг 65км., широк от 14- 44 км. Най- голямата дълбочина достига 1181 м. Арабското име на Гибралтар е Джебел ал Тарик. Южната част на скалата се нарича Джебел Муса. Интересно е, че и в България  има град с име Джебел.В описанието на географското положение се казва, че Атлантида се намира преди устието, а не преди потока или пролива.
Употребата на устие означава, че става дума за река. Изследванията около Гибралтарския проток, както от страната на Средиземно море, така и откъм Атлантическия океан не откриха каквито и да са следи от потънал остров. Тогава можем ли да вярваме, че Херкулесовите стълбове са Гибралтар? Възможно е на друго място да има скали, които са истинските Херкулесови стълбове, за които е разказал египетския жрец.
 автор: Парашкева  Фичева
Следва продължение

ЕДЕМ

IMG_20160724_111814
Едем е библейско понятие. То се среща няколко пъти в Библията / Битие 2:8 -10 /.
Сведенията, които ни дава библейският речник са незадоволителни. Единственото, което можем  да  научим е, че на акадско- шумерски език, Едем означава “пустиня, степ”.
Пустинята и степта са два различни понятия Пустинята е територия с много сух климат. Валежите  са оскъдни и не надвишават 150- 175мм. годишно. Подземните води на много места са солени. Растителността е оскъдна или липсва. Животните водят предимно нощен начин на живот.Почвите са маломощни  и развитие на земеделието е възможно само ако има изкуствено напояване в оазисите или в долините на транзитно минаващи големи реки.
Така описаната пустиня  с характерните пясъчни дюни, глина и камънаци не могат да се вземат за Едем, дори и Едемската градина да е оазис. Достатъчно е да се прочете Битие 2 : 8-10. И Господ Бог насади градината  на изток. И в Едем постави човека, когото беше създал.И Господ Бог направи да пораства от земята всяко дърво що е красиво на глед и добро за храна, както и “Дървото на живота насред градината и Дървото на познаване доброто и злото”.
В следващите стихове се споменават имената  на четирите реки- Фисен, Гиен, Тигър / Идекел/ и Ефрат. Прави впечатление и че две от тях- река Фисен и Гиен имат голям водосборен басейн. Река Фисен протича през цялата  Евилатска земя, която била богата на злато, бделий и ониксов камък.Река Гиен протича през Хуската земя. Останалите две реки- Тигър / Идекел / и Ефрат е възможно да не съвпадат с днешните големи реки в Югозападна Азия по няколко причини:
1. По имената
Името на река Тигър първоначално е било Идекел. Река Ефрат е нарицателно име на река. На еврейски език “ефрат”, означава река. Най- голямата река в България- Марица се е наричала Хебър, получено  от първоначалното Еварат. Дори и днес името е запазено, защото извън границите ни, тя носи  името Еварат.
В митологията, топонимата  еварат се използва вместо източен вятър.
2. До  този момент, в Югозападна Азия не са открити Фисен и Гиен независимо, че те са били  по- големи водосборни басейни от другите две реки.
Тогава можем ли да бъдем сигурни, че Едем и Едемската градина са се намирали във водосборните области на днешните големи реки Тигър и Ефрат. Още повече, че по- голяма част от територията, през която протичат е характерна със сух климат, с пустини и полупустини, и от части с ниска растителност и редки дървета.
Степите представляват обширни територии с тревна растителност, характерна за умерения климат и субтропични ширини. Най- известни между тях са прериите  в Северна Америка и пампата в Южна Америка Повечето от тях са обработваеми земни площи.
Едем е невероятно  да бъде степ, отколкото пустиня, но къде са тогава разнообразните дървета  характерни  за Едемската градина?Би трябвало да се замислим  сериозно в превода на понятието Едем.Не е ли умишлено променен, за да не се открие местоположението му? Буди съмнение и превода на стих 10 Битие  2 / 2:10 /, където се казва,че:“Река изтичаше от Едем, откъдето се разклоняваше  и стана четири главни реки“.
Всяка река има начало, откъдето извира и край или място, където се влива  било в друга река, в езеро, море или океан. Мястото на вливане се нарича устие на реката. По описанието излиза, че реката при своето вливане  неизвестно къде образува устие, което е делта. Делтата представлява равнина, образувана от наносите на реката. В тази равнина, водите се изливат чрез няколко ръкава. В случая, Реката, която води своето начало от Едем и на която не знаем името излиза, че се влива в някой воден басейн чрез четири главни реки или ръкави.  Пример е делтата на река Дунав и нейните три ръкава. В този случай, реката от Едем би трябвало да е много по- голяма от другите четири реки, чийто имена вече споменахме.
Но тук има още едно недоразумение. Една делта / равнина, образувана от  най- фините наноси на реката /, може ли да има злато, бделин, и ониксев камък? По- скоро там може да има нефт и земен газ, но не и рудни изкопаеми. По всичко си личи, че от Библията не можем да научим много за Едем и Едемската градина, и особено за тяхното географско положение.Но това не означава, че те не съществуват.Напротив, те са съществували, съществуват и ще съществуват.
След повече от петнадесет годишно търсене на Диен, близо до който е живял Орфей, достигнах до загубената Едемска градина и Едем. / Подробности за тях ще има и по- нататък./. Установих, че Едем означава и се превежда НЕБЕ. Доказателство е написано в Битие 1: 6- 8. Накратко, Бог създаде твърд, която нарече НЕБЕ. Едем има много наименования Голямото разнообразие се дължи на дългото време, през което  се употребява тази най- стара дума, която е Божия, защото е изречена от НЕГО. В действителност знаците, които са използвани са съгласните ú букви Т и Н- Твърд Небесна или знака Т и Н- Адам / Атам, Дан и т.н. /.
Знакът Т означава ТВЪРД. Може да се срещне и като Т с кръг отгоре. Също и като Ф. В Египет този знак се нарича анк или анх.
От малки промени на буквите, може да се получи кан или хан.
Този знак Т, както и да се произнася е знакът на безсмъртието, на вечността.
Знакът Н означава НЕБЕ.
Събрани заедно Т и Н, могат да се произнасят само с гласни, които са 6 / а, е, и, о, у, ъ / При това положение се създава един  широк диапазон от имена подобно лабиринт, в който трудно бе се ориентирал и най- добрият езиковед.
Наблюдава се също и заменяне на Т е Д и на Н е М.
Подреждането на Господните знаци  се подреждат  и обратно Н- Т, което се произнасят Небесна твърд.
Най- известните имена на Едем са:
Земята НОД- това е земята, в която е изгонен Каин, след като е изгонен от Рая.
Еден- еврейското име на Едем
Царица НЕТ- така се нарича  и изобразява Небесната твърд
АДОНАЙ- превежда се Господ и Господар, който е създал небето на Земята.
Небесното царство- така го нарича Исус Христос.
Имената на Едем са твърде много. По- важно от всичко е, че Едем означава част от земната повърхност, чийто релеф е отражение на Горното небе, което виждаме с очите си. Най- нагледно, то може да се нарече , релефна карта на звездите и съзвездията.
Автор Парашкева Фичева

тагове: Едем

НЕБЕТО И ЗЕМЯТА ЕДНО

img_191905

И рече Бог: да има твърд насред водата                                        И тя да дели вода от вода. /Тъй и стана/ Битие: 1: 6-8

Настоящето време е изпълнено с предизвикателства. Човешките постижения са удивителни. Използването на телевизията, компютрите и безжичните телефони доближават хората  от цял свят.Сякаш природната среда на планетата е обхваната от всички страни и е опозната напълно. Човекът покори не само ледените пустини и високите върхове. Не достигна ли и до дълбините на водните басейни и чрез снимки и филми доближава до хората разнообразието  и поведението на животинския и растителен свят.

Като георграф не мога да остана безразлична към възможностите на съвременната наука и техника за не задълбочено изучаване на природата на Земята.Информацията , която ни се поднася се представя така, сякаш вече всичко е напълно опознато и няма какво повече да научим за нея.

Въпреки, че учените надникнаха дълбоко в земната кора и високо във Вселената, все още има неща на Земята, които не са напълно опознати и изяснени. Един такъв пример е Едем и Едемската градина. Тяхното местонахождение и до днес е скрито от хората. Не е известно каква и връзката и има или такава между Едем и Атлантида. Те една и съща територия ли са или две различни части от сушата. Все още се смята, че това са територии съвсем различни и отдалечени в пространството и времето. Не се знае също, че и двете места са претърпели потоп. С други думи и двете места обитавани от човешки същества са претърпели природен катаклизъм. Атлантида е потънала и изчезнала завинаги, а жителите на Едем са загинали, освен Ной и неговото семейство, което дава началото на нова епоха от човешката история.

Искам да кажа, че напълно вярвам в съществуването на Едем, на Атлантида и на това, което е записано в Библията.Всяка публикация, книга или експедиция свързани с Атлантида съм посрещала с голяма надежда, че най- сетне ще бъдат разкрити и доказани най- древните обиталища на човека. От всички сведения, които съм намерила до сега, от литературата и други източници не съм имала щастието да срещна стройна хипотеза и доказателства, които да обяснят достоверно, както географските понятия Едем и Атлантида, така и тяхното географско положение.Осъзнавайки също, че това е трудна и почти невъзможна задача. Като се има предвид, че и двете територии са претърпели един унищожителен потоп и следите на най- ранните жители са заличени.

Никога не съм се замисляла за разкриването им, дори и в мечтите си.Вярвах, че Едем и Едемската градина са били във водосборния басейн на реките Тигър и Ефрат, а Атлантида е остров а не континент, който е потънал в Атлантическия океан или Средиземно море.

Никога не съм  допускала, че е възможно Едем и Атлантида да бъдат една и съща територия и че Атлантида е на сушата и от нея има следи.

Едем и Едемската градина, както и Атлантида не само са съществували , но те съществуват и сега. По тях може да се пътува, да се изследват и да се посетят изворите в Атлантида, за които пише Платон- единия за пиене, другия за миене. В Едемската градина можем да видим и разберем какво представлява „Дървото на познанието“ и „Дървото на живота“ И за всичко това има доказателства от археологията, релефа, от топонимията, вярванията и обичаите на местните населения.

По тези земи и днес живеят хора, които с нищо не подозират, че обитават в свети места, където са живели Адам и Ева, Енох и Ной. Аврам и Сара и други библейски личности.

Нима не е имало учени, писатели, поети, певци, духовници и пророци, които да знаят истината? Напротив, имало и много посветени мъже и жени, но техните книги, химни и песни са потънали в историята, за да се скрие от очите на хората  и от техния взор , един уникален строеж, наречен  Твърд небесна или саме- НЕБЕ.

Отговорът за причината, Едем да бъде скрит от хората може да открием в книгата „Тракийски хроники“ на братя Гайдарски и по- точно в книгата „Атан“. В нея е записано“: „Това е място най- недостъпно и това е земя, която никога няма да бъде разпозната от човеците. Това е земя, която се нарича място небесно, където обитава Нутай, Реуа, и Исус. Освен това небесно място има и други небесни места. В тези небесни места, Бог направи Райска градина. Това, което са тези места , са светове. И всички тези светове започват от Града божий, която е град на Правдата, град на Мира.“

Книгата Атан допълва Библията.Тя ни дава достатъчно факти за Едем, за Райската градина и за реката в нея, за да добием представа, че от географска гледна точка, това е територията на Земята, подобна на съвършена държава със свой релеф, климат, води, вечна растителност и животински свят. Тази държава също има граници, големи селища, в които са живели и работили хора, като се започни от първите човешки същества- живели на Земята и се стигне до наши дни.

И все пак, в книгата „Атан“се дава надеждата, че  Исус дойде не само да изкупи греховете на хората, не само да ни даде Дух Светий, но и да ни предупреди, че Небесното царство е близо и то ще дойде.Ключът към Него е името Петър / Петрос /, което означава камък, скала. Това ще се случи в края на времето т. е. в края на поредната епоха от историята на човечеството, след което ще настъпи дългоочакваното Небесно /Светийско/ Царство на Земята, което ще се управлява от Исус

Може би наближава и е дошъл този момент, хората които се интересуват от Едем, Атлантида и Едемската градина да научат какво представляват те и къде са разположени върху земната повърхност.

В следващият материал,  ще  открием една хилядолетна тайна, която се разкрива пред човеците и която се нарича Едем- преведено Небе от камък или твърд.

 Парашкева Фичева