Category Archives: ОТ КЪДЕ ЗАПОЧНА НАЧАЛОТО

ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРИЯ

Когато подготвях първи том на „Забранената България”  дори за моя голяма изненада видях в архива ми как безкрайно много факти, които заслужаваха да влязат в СВЕТОВНИТЕ ЕНЦИКЛОПЕДИИ не само че не бяха намерили своето място в глобален план, но сякаш каквото и да е сведение за тях сякаш с умисъл биваше изтривано дори от интернет пространството. В една по-ранна разработка, където направих първата критика към съвременната енциклопедична книжнина, свързана с темата „България, българите и българската култура” предложих преди всичко големите български учени, които все още са оставени в забвение именно защото са български.
   Тук ще предложа още важни факти, за които пишат само някои наши учени, но независимо от това са по-истински от обезличаването ми, извършвано от другата страна. В скоби след всеки пасаж ще вместя изопачен или игнориран в зависимост на това, какво се случва със съответния факт в световните енциклопедии.
   В науката цяла империя бе изопачена като народност и управление, заличавайки по този начин българската и́ същност. Бе измислен терминът Византия, за да бъде определен периодът от съществуването на Източно-римската империя, разделила се на източна и западна по време на ранно християнската античност. Това име на държавата бе изведено от названието на тогавашната и́ столица Византион. Чрез промяната обаче и́ бе преписана изкуствена гръцка същност, която изцяло липсва в империята.
   Ще се спра първо на несъществуващото име. Византите (бизантите) са малко тракийско племе, което столетия преди Христа създава град Византион.
   Етнологично в територията, на която се разполага империята, населението е почти същото, каквото живее в България.
   Когато се четат автентични извори за Византия сякаш в тях пише почти изцяло за българите. Понякога става въпрос за фриги, траки, беси, гети, друг път за мизи, скити, българи, хуни, трети за македонци, но не древните на Филип, а за траките, живеещи в одринското Беломорие, наречено област (тема) Македония. Във всички случаи това са все събития с хора от българската народностна група.
   Двата големи християнски събора, случили се по едно и също време във Византийската империя, влияят върху целия тогавашен свят, но са продукт най-вече на българската народност. Идеите от Средикийския събор са възприети от император Константин Велики и се превръщат в основи на каноничното православно християнство. От Филипополския събор са идеите на ариянството, възприети предимно от българите. Около Филипопол често са се заселвали и големи общности на определяни като еретици християни. Всъщност това са били по-скоро духовните групи, чиито христови идеи са били предимно гностически. Между тях освен ариани, са павликяни, манихеи, богомили и други.   Имперската архиепископия Първа Юстиниана, създадена специално за българите, е на базата на идеите при ариянството.
   През изследването на Здравко Даскалов „Византия – дело на българите“[1] ще се спра на още важни подробности, показващи империята като мащабно българско дело.
   „Забележително е, че от 14-те византийски династии с техните 87 императора, нито една не е гръцка и почти нито един от тях не е грък! Както първата, така и последната на Палеолозите с 16-те императора са с Български произход. Палеолозите били от древна Фригия.” (с.123) Фригите са от древното тракийско племе бриги, от което възниква и името българи.
   „Българска е малката Аморийска династия, произлизаща от фригийския град Аморион. Българин бил и нейния създател Михаил II родом от Аморион. Малоазиатски, а не гръцки са били династиите Дука. Последният император от нея Никифор III, който е родом от Фригия също е  българин. От Мала Азия е и династията а Ангелите. Също не е гръцка и голямата Македонска династия с 17 императора. Създателят и́ Василий I Македонец е българин. Установил го е проф. Марин Дринов. Роден е в българското село Белипра, одринско. Във Византия Македония е била одринска Тракия, а област България е била днешна Македония.”(пак там.с.123)
   „Династията на славните Комнини, една от най- интелектуалните, не само,че не е гръцка, но е и българска! Комнините са били от южна Тракия. Ак. Иван Дуйчев съобщава, че има безспорни извори за единствената византийска писателка и историчка княгиня Ана Комнина, дъщеря на император  Алексей Комнин, че е българка и потомка на цар Самуил. Лично тя пише, че майка и́, императрица Ирина, е била внучка на един от синовете на последния цар на Първото Българско царство Иван Владислав. В същото съчинение тя посочва като свои сродници по майчина линия Радомир Арон, син на Арон – Иван Владиславовия син.”(пак там.с.124) Организираното съзаклятие срещу император Алексей Комнин в края на 1007 г. от братовчедите и́ братята Арон и Траян потомци на Иван Владиславовия син Арон, били висши византийски съновници, или са живеели в двореца като родственици на императрицата.
   „… факти потвърждават твърдението на Йордан Вълчев, че Василий II създал българската Охридска архиепископия договаряйки се с Пресиан Алусиан за образуването на дуалистична държава помежду Византия и България. Й. Вълчев нарича Алусиан цар Алша и че той бил обявен от Василий II за съимператор и че той като скопец нямал семейство и деца. Вълчев твърди още, че Алусиан със семейството си се преместили в Константинопол. През 1025  Василий II починал. Престола трябвало да се заеме от Алусиан. Братът на починалия император извършил дворцов преврат и узурпирал престола под името Константин VIII. 34 години продължили безкрайните дворцови борби. Неговата Теодора през 1055 г. успяла да го вземе за една година. Алусиан бил вече много възрастен. Предната година предоставил царствените си права на синовете си Василий и главно на Самуил Алусиан. От времето на Пресиан Алусиан е  присъствието на потомците му в Цариград и двореца и участването им в ръководството на държавата.”(пак там.с.124)
   Византия е създадена от българинът Константин Велики роден 272 г. в Ниш населен изключително от траки, включително и областта му. Баща му Констанций Хлор е мизиец роден в  северна България значи българин. Майка му е тракийка от Ниш пак българка. Константин е чист българин. „Прави столица на източната римска империя гр. Византион на  Босфора, преименувайки го на свое име. Константин Велики обновил и благоустроил новата столица, като я водоснабдил и канализирал според  Анонимният хронограф с най-хубавите тръби – българските.” (пак там.с.125)
   „Улфила (от гетите;м.б.), … имал догматични различия с Цариградската патриаршия относно триединосъщноста на Св. троица, в това се изразявало българското еретичество. Константин Велики бил негов приятел и го покровителствал, защото считал, че Улфила е прав и защото му е сънародник.”(пак там.с.125)
   Императорът, с испански произход, Теодосий I, бил наследен от българин – Лъв I. „Той бил от тракийското племе БЕСИ, живеещи по средното и горно течение на р. Марица някъде между Пловдив и Рила. Цената на получаване на престола било убиването на силната личност на империята сънародника му трак Аспар, от когото се страхували противниците на българите. Лъв I туря начало на нова династия носеща името му. Няма деца. Трак бил и внук му Лъв II управлявал 1 година, заместил го вуйчо му Василиск, също българин, шурей на Лъв I, чиято сестра се казвала с българското име Верина. Следващият император е Зенон Исавър от Мала Азия. Наследил го българинът от Дурацо Анастасий I управлявал до 518 г. С право д-р Ценов го нарича ренегат. Той се обявил срещу сънародниците си. Въпреки това в съдбоносни моменти се опирал на тях. Довереният му пълководец е Йоан Скит, който потушил голям бунт на исаварите. Анастасий угоднически, за да смаже българското присъствие в Цариград и империята изгонил българският патриарх Македоний и го заточил заедно с българските владици в София, Охрид, Кюстендил, Ниш и Никопол – южният близо до днешния Гоце Делчев, за да обезглави българската църква. Това довело до голямото въстание на Виталиан българин от Шумен, племенник на патриарх Македоний по майка. Това българско въстание избухнало в Добруджа, скоро то обхванало по- голямата европейска част на Византия, подкрепено масово от населението. Виталиан стигнал до Цариград, обградил го. Опитал се да го превземе, но не успял. Без да прекрати въстанието се оттеглил в Тракия. Прекратил го едва 518 г. когато император станал сънародника му Юстин, който веднага го взел в Цариград и го направил консул. Юстин бил българин от с. Ведряна Кюстендилско или Нишко. Българското му име било Истина, а жена му се казвала Любкина. Името му преведено на латински станало Юстин. Той довел за помощник племенника си роден пак в село Ведряна и носещ неговото име Истина. Юстин умира 527 г. Наследява го племенника му и за да се различава от вуйчо си добавя „иян“ и става Юстиниян. Майка му се казва Бегленица, я баща му Изток. Много вярно чл. кореспондент проф. Бешевлиев пише : „Около Юстиниян Велики имало много лица с тракийски имена, като висши военни и съновници. Това не е случайно. Юстиниян Велики дължал на сънародниците си, затова се опирал на тях. Най-добрият му пълководец и довереник бил Велизарий роден в Герман – днешна Сапарева Баня, племенникът му Германий , началникът на конницата Руфин и др. негови съотечественици.(…)”(пак там.с.126-127)
   „Юстиниян, започнал обратен на романизирането процес в империята като наблегнал на укрепяване на  българската самоличност на водещия народ. Това можело да стане „…само ако създаде независима от Цариградската патриаршия българска църква на територията на Византия. С новела N11/18 май 535 г. той я създава, наричайки я на свое име „Първа Юстинияна“. В нея не били включени църквите на българските федерати на юг от Искър, които не били подчинени на Цариградския патриарх.”(пак там.с.128)
   „В „История на Византия“ от руския историк Левченко пише , че когато Юстиниян Велики поел престола, отпочнал веднага твърди мерки срещу еретиците, давайки им тримесечен срок да се откажат от ереста си и да предадат църквите си на православните, забранявайки им да заемат държавна работа. Тази разпоредба не се отнасяла само за арияните, каквито били българите.”(пак там.с.128)
   „Българинът Юстиниян Велики е най-големият византийски император във всичките си изяви : вътрешна политика и усъвършенстване структурата на държавата, блестящо законодателство, което и днес е в основата на цивилистиката на съвременния свободен свят, величественото строителство, връх на което е църквата св. София в Цариград и във външната политика с огромните териториални завоевания и възстановяване на Римската империя в нейната стара цялост.”(пак там.с.129)
   „Интересно е да се знае, че Магнаура не е гръцка или латинска дума, а старобългарска, от където следва, че школата е създадена от българите и затова носи това име.Единствената жена историчка и писателка е българката Ана Комнина. Да не забравяме, че създателят на източното православно църковно пеене, великият композитор и музикант Йоан Кукузел е българин. Той за делото си и светия си живот е канонизиран за светец. Още по важно че ритмите в това пеене са български.”(пак там.с.130)(игнорирано и изопачено)
   Трудно може да се разбере, освен от редките специализирани изследвания, че падайки и под Византийско, и под Османско робство българите не се загубват  като народ, а дори продължават да играят важна роля и в световен план. От някои арменски източници научаваме, че когато Византийската империя е завладяла България синът на Иван Владислав, познат под името Арон Булгар е от първите управители на ранната арменска столица Ани. Когато през 1048г. византийците воюват с тюркските селджуци, българския аристократ води една от трите армии на християните, като през този период той владеел и Васпураканския край (игнорирано).
   Независимо от падането под византийска власт българите не само се съхраняват като народ, но се запазва и родословието на българските династии. Един документ от средата на XX в. показа, че  потомците на Самуиловата фамилия и до днес живеят, чрез едно от разклоненията си в Италия. „Родословното дърво започва изрично с надписа: „Империя на българите“ /на италиански/… Под Империя на българите, четем:
SAMUEL + 1014
986 ZAR DES BULGARES
   Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.
   Генеалогичното дърво е от два клона: единият – преминаващ през династиите на Византия, и вторият – съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.
   С особено значение е оригиналният документ – извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.
   Едно налагащо се пояснение
   В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana.
   За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.
   И едно съществено обстоятелство – в libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.”(игнорирано)[2]
   Още през VIII в.пр.Хр. в Анадола се заселват голяма група кимери и заедно с малоазийските траки във Византийската империя дообогатяват българските колонии по света, започвайки и те да се назовават българи. През XI век, когато там се опитват да се заселят селджуките тези българи и Византия като цяло ги отблъскват. Още по-късно кимерийските българи имат и едногодишен конфликт с караманите. След това се обединяват и възниква Караманската държава, за която във всички извори пише, че е българска и се простира на планините Булгар даг и Кония в Анадола. Няколко века не позволяват и на османците да ги завладеят.Тази държава окончателно загива в началото на XVI в. Интерес предизвиква фактът,че независимо от мюсюлманския и́  характер, последният владетел, който я управлява е  българката християнка Катерина. През 1921г., когато Ататюрк става министър-председател на Турция проф. Асъм е първият, който се осмелява да публикува откъси от „Книгата на Караман”, както и някои други документи, даващи информация за значително българско присъствие като население и територия в Анадола. Той отбелязва в свои изследвания, че „може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.
   Интересно сведение от XII в. ни е оставил Абу Мансур ал Хазини, който съобщава за „българските страни Сувар, Булгар и Анкара…”, като последната е едно от важните места, където са летували и зимували български джемаати –юруци.
   Важно е да се знае, че и най-големият рудник, където се е добивало олово и алуминий, е в тези български земи и с някои прекъсвания, след края на тази българска държава, е продължил наново в началото на XIX в. до Първата световна война (игнорирано).
   Когато настъпва времето на Европейския ренесанс България е под Османско владичество. Независимо от това, много от богатите фамилии от териториите на днешна Италия и Франция са с български корени, но по-важното е, че именно тези родове спонсорират изкуството, културата, както и доста от морските походи, причислявани днес към Великите географски открития (игнорирано).
   Дори през периода на Османско владичество има множество факти, които са ценни за енциклопедичната книжнина, но и аз ще прескоча този период, за да се спра на факти от европейско и световно значение, които са свързани с нашите земи и културата на народа ни, но са избягвани в разглежданите научно-популярни книги. Все пак важни са думите на значими хора в науката, изречени за България, българите и културата им. Все още сякаш те се бият със самите енциклопедични сведения и при споделянето им в книгата, използваме само част от тези на  живелите скоро и някои живи учени.
   Най-популярни си остават текстовете на акад. Д.Лихачов, а от тях ще извадя само „Българите са най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. България е държава на духа.“
   В този дух е и виждането за българите на проф. Норман Дейвис, който отбелязва: „Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!”
   Другият учен, посветил живота си на изучаването на древната България, унгарският проф. Геза Фехер  споменава в едно свое изследване: „Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията, като цяло на Европа!”
   Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че  „… В света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала си границите посредством своето силно културно влияние.”
   Японският професор Шигеоши Мацуяма подчертава, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”, а проф. Хари Салман, на база изследванията си, подчертава: „Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност.“
   Същевременно в ИЗ „Корени”, след свои дългогодишни изследвания уточнихме, че българин е със значение Духовноиздигнат благородник, след което погледнахме по още по-особен начин важните неща, свързани с българите след края на Османското робство.   
   Когато през ХХ в. Турция извършва геноцид спрямо арменците в страната си, България е първата държава, която официално протестира срещу този акт и приема доста от пострадалите семейства, предоставяйки им места за заселване, както и помощи, с които на първо време да успеят да преживеят (игнорирано).
   Подобни актове на състрадание и откликване на чуждата болка българският народ е извършвал многократно през вековната си история. За да спомена най-популярните от тях ще направя малка ретроспекция във времето и ще се върна към периода преди падане на България под Османско владичество. Точно тогава, подгонените от Испания евреи-сафардити, търсят спасение, бягайки на изток из Европа. Нито една от тогавашните държави не им го предоставя. Това прави цар Иван Шишман, който с грамота им предоставя място около Видин за поселване. В същото време България загубва суверенитета си, но тогавашният Османски султан препотвърждава грамотата на българския цар. По този начин споменатата група от хора е спасена (игнорирано).
   Последният шахиншах на Арианам Мохамед Реза Пахлави не криеше, както и съпругата му Роза, че са с български корен, бидайки от фамилията Пахлави, с корени от град Балх. Също от тази династия е и покръстителят на Армения Св. Григорий Пахлави (игнорирани). 
   XIX век България ражда един от светилата на човешката мисъл – д-р Петър Берон. Той е написал повече от 30 научни труда по философия, медицина и химия и то на латински, гръцки, френски и немски. Петър Берон подхвърля идеята за телеграфа. Неговото име е записано със златни букви на фасадата на Сорбоната в Париж наред със строфа от „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев (игнорирано).
   В борбата за равни права при желанието за развитие на народите Никола М. Николов, като емигрант в САЩ издаде епохалната поредица „Световната конспирация“, която повдигна стремежа на земното население за борба срещу една олигархическа върхушка на Земята.Нито един друг политик или учен не се осмели да представи фактите, които много хора знаеха, но не искаха да приемат. (игнорирано)
   Другият велик българин в борбата със световната олигархия е Стефан Маринов. Д-р Маринов емигрира  в Германия по времето на социализма. Той промени възгледите на президента на САЩ Роналд Рейгън, спрямо СССР и по този начин има най-значима роля за бързото ликвидиране на човекоомразния соцлагер след Рейгановото управление.
   „…оборва постулатите на традиционната физика и доказва, че абсолютното пространство на Нютон съществува. Изхождайки от този теоретичен извод, той започва експерименти за измерване абсолютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборатория по фундаментални физически проблеми – със седалище във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин“ в София. Оттам поддържа научна кореспонденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.“[3]
   Живял и работил е също така в Белгия, САЩ, Франция, Италия. За него световни учени и институции казват: „…гениален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физика в Грац (Австрия), описва явлението „двукомпонентност на магнитното поле“. Въз основа на своята теория той изгражда ред експериментални прибори, между които и „моторът на Маринов“, (сп. „ТОП 100″)
   Известният европейски учен проф. Стефан Маринов е един от изобретателите на самоускоряващия се генератор „сибирский Коля“, благодарение на открития от него „Скалярен магнитен интензитет 5″. (Алберт Тимашев)
   …гениален български физик и откривател, изобретил множество функциониращи етерни двигатели (перпетуум мобиле). (Петер Аиндеман)
   …изтъкнат български физик и изкусен експериментатор на нашето съвремие, завършил през 1997 г. живота си със самоубийство. (Сп. „Космическа генетика“)
   Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартният учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле.“ (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика“)
   (…)
   През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните енергии“(игнорирано).[4]
   Петър Димков е от онзи велик легион българи, за когото, ако напишем учен или езотерик, духовна личност, никога няма да сбъркаме. Това са тъй наречените българи с универсално мислене. Все пак той бе съчетал в себе си езотерика и духовност, като чрез науката ги поднесе на света като подходящия начин за хранене и лекуване чрез природата, а не чрез химията. Друг учен по света не успя да извърши подобно дели в полза на човек и природа. Независимо от важността на неговата работа няма да откриете името му в световните енциклопедии.(игнорирано)
   Същевременно учен като Хари Жабилов, с много патенти в областта на фармацевтиката, който изнамери лек, едновременно лекуващ и рак, и СПИН, несамо че също не е вписан в енциклопедиите с делото си, но препаратът му е като забранен за произвеждане и хората все още са уморявани от тези жестоки болести. Има изглежда все още повече интерес хората да не бъдат лекувани, а само да бъдат заблуждавани, че са лекувани. Все пак и на световни научни форуми се разбра, че само българи досега са открили методи за унищожаване на най-страшните болести, спохождали човечеството.(игнорирано)
   Сведенията за български изобретатели са прекалено много, за да могат да се поберат в една книга, но те небива да завършват без споменаване на имена като Георги Наджаков, чието откритие помогна да бъде създадена фотокопирната техника, Цветан Цветков, създал космическа храна, Атанас Иванов, който освен многото си изобретения в полза на НАСА, достигна и до Гинес с направата на най-малкия отвор в света, а също сензитивът Слава Севрюкова, която заедно с проф. Иво Лозенски направиха различни патенти, между които и откриването на псиона – най-малката частица в света. Цялостно, подбрани и систематизирани, тези факти са достойни за отделна енциклопедия. Нямам претенции, че съм представил най-значимите от тях, както не твърдя, че съм предложил и всички български събития, които са заслужавали да намерят място в историческите енциклопедии. Все пак обаче, това са факти и личности, без които светът днес би изглеждал доста по-жалък и на по-ниско ниво на развитие.
   И когато се отбелязват постиженията на българите в областта на науката не бих могъл да не отбележа и значимите ни представители в областта на изкуството, независимо че и тук нямам претенции за изчерпателност.
   И през XX век българите са водещи в европейската култура. Във Видин е роден художникът от световен ранг Жул Паскин, а в Русе – писателят нобелов лауреат Елиас Канети. Дядото на Стефан Цвайг по майка, е също от Видин (игнорирано).
   Най-добрият майстор на световния официален дамски портрет през първата половина на XX век е българинът, роден в Шумен – проф. Никола Михайлов. Не по-малък творец е Борис Георгиев от Варна. Той е от школата на прарафаелистите, ученик на Николай Рьорих. Когато през 30-те години отива в Хималаите при Рьорих, последният му казал, че той сега трябва да се учи от него (игнорирано).
   През 1936 г. на Парижкото световно изложение в уредената изложба, съзвездието българи проф. Бенчо Обрешков, Кирил Петров и Наум х. Младенов обират всичкото злато. Обрешков получава голямата награда, а останалите двама двете първи. Ямболията Георги (Жорж) Папазов създаде и оглави сюрреализма в изобразителното изкуство. Той не е по-малък художник от Пикасо, дори със своята праволинейност в стила считат, че го превъзхожда (игнорирано).
   Шведската академия на науките през 1911 г., по предложение на проф. Алфред Йенсен издига за кандидат за Нобелова награда Пенчо Славейков за „Кървава песен“. Не му я присъждат, защото тогавашният министър на просветата, русофилът проф. Стефан Бобчев, неприязнено настроен срещу него, писал на академията, че няма такъв български поет (?!). Предвиден за същата награда е и поетът Теодор Траянов за стихосбирката му „Пантеон“ през 1945 г. Не му я присъдили, защото тя посмъртно не се дава – преждевременно Траянов, пребит в дирекцията на милицията, умира в Александровската болница в София (игнорирано).
   “Гениалният диригент Херберт Фон Караян е с корен от Гевгели. Родното му име е Караянев.” – пише Здравко Даскалов. От своя страна Ню-Йорк Таймс отбелязва: „Вероятно най-известният диригент в света и една от най-могъщите фигури на класическата музика.”
   „Караян допринася значително за придобиване на неподражаем стил на звучене на Берлинската филхармония, дължащ се на факта, че оркестърът никога не се носи по течението, а отстоява традицията на добре подбрани изненади. Берлинската филхармония е голямата любов на световноизвестния диригент, която той дирижира почти до края на живота си, когато страда от тежко заболяване на гръбначния стълб и дирижира облегнат, полуседнал и не говори за болестта си.
   Караян е работил  с български изпълнители като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Антон Дяков, Анна Томова-Синтова и хорът на Софийската национална опера.” (инорирано)[5]
   Тъй като все още се срещат текстове от изследователи от различни държави и от лаици, че при 5 века робство българинът почти не е съществувал ще изброя различни достижения от областта на културата и науката, които не биха могли да възникнат при личности от народ, нямащ свое съществуване.
   В труд от 1856 г., неизвестен българин прави първото в света откритие за паметта на водата, описвайки различния вид на снежинките, при различно влияние върху кристалите на заснежаваната вода (игнорирано).
   През 1872 г. българинът Неделчо П. Обрешков е събрал в една книга молитвата „Отче наш” на 228 езика (игнорирано).
   Началото на значимата френска поезия литераторите откриват в творчеството на Пиер дьо Ронсар от XVI. Самият той в поезията си изтъкна, че дедите му са с произход от България. Литературните анализи на тези му творби така извъртяха нещата, че изнамериха безкрайно много метафори. Приписаха Ронсар и към румънци, без да са съществували румънци през този период, и към сърби, независимо че дедите му не са от сръбски земи, но така и не му отдадоха действителния му български произход (игнорирано и преиначено).
   „С матовото си лице, което напомняше цвят на мрамор, с големите си пламенни очи, с орловия си нос, с нежността на чертите си, с леката си изящна походка, с чистия си метален глас, където и да влезеше, мадам Дьо Ноай спечелваше веднага сърцата на всички. А щом заговореше, високият и́, богат на нюанси, почти пронизващ глас бързо приковаваше общото внимание с повелителния си авторитет” – пише Едмон Жалу в „Нувел Литерер” през май 1933.
   Дамата, за която става дума, е културно явление в началото на века, и то в Париж, където е много трудно да бъдеш забелязан и отличен по времето на най-високия интелектуален разцвет в Европа. Тогава там сияе съзвездие от „златни“ имена, като Анатол Франс, Едмон Ростан, Марсел Пруст, Пол Валери, Жан Кокто, Колет и мн. др. Анна де Ноай (1876-1933), най-добрата френска поетеса на ХХ век, според самите французи, не принадлежи обаче само на Франция, нито на Румъния. Нейното обаяние, сила и талант идват по кръв от едно обикновено семейство в Котел, живеещо през втората половина на ХVІІІ век. Семейството на поп Стойко Владиславов, канонизиран от Българската православна църква за светец под името Свети Софроний Врачански.
   Критиците намират, че в творбите и́ се срещат френският финес с ориенталския аромат, с митовете на Древна Елада. Анна дьо Ноай е толкова популярна, че най-добрите художници се надпреварват да я рисуват. Самият Роден я извайва в скулптурна фигура и мраморен бюст, романисти заявяват, че тя е тяхната муза, суетни интелектуалци се домогват до покана у дома и́.За трийсетте години творчески живот Анна издава десет стихосбирки, три новели и една мемоарна книга.Тя е първата жена – кавалер на ордена на Почетния легион,както и първата жена – член на Белгийската кралска академия за френски език и литература.През 1921 г. получава и голямата награда на Френската академия.
   В биографиите на красавицата задължително се споменават румънските и́ роднини, плюс дядото – турски паша, и майката гъркиня. Но никой не отива по-далеч в корените и́, където, освен поп Стойко от Котел, духовник и просветител, но и писател, се издига крупната фигура на княз Стефан Богориди, роден като Стойко Цонков Стойков – сираче от Котел, дете на търговец на местни продукти за турската армия. Неговата майка е някоя си Гана (погърчено в Ана) хаджи Танасова и оттам тръгват „Аните“ в този род (игнорирано).[6]
   България е и може би най-богатата страна на пророци и екстрасенси от различни епохи, но и за тях няма да срещнете ред в енциклопедиите.Така, освен в страната, почти никъде не се знае за голямото дело на Петър Осоговец, Боян Мага, Преподобна Стойна, Учителят Беинса Дуно, Ванга, Дядо Влайчо, Вера Кочовска и Слава Севрюкова, която притежава и много патенти за световни открития, съвместно с учения Иво Лозенски. Както отбелязват едни от изследователите на тези духовни личности, каквито са Капка Георгиева и Христо Нанев  „българските пророци са различни”. Само при тях се среща изразът „Аз го казах, за да не се случи!“ или „Аз го казах, за да направите нещо и да не се случи!“
   Едва през XXI век английски реномирани списания започнаха да пишат за някои от българските пророци, отбелязвайки с критика към себе си „Как сме ги пропуснали?“(игнорирано)
   Не един и двама са политиците на света,чиято родина е България и чиито корени са български. След като отделих изключително дълга част на Византия, с нейните преобладаващо български, императори, то ще спра и на политици от по-ново време. Трябва да се знае, че и предхристиянска Армения, и Персийската империя до същия период са управлявани почти изцяло от династиите Пахлави, Аршакиди и Сасаниди. Те произлизат все от царския град на арийска България, столицата Балх (игнорирано).
   Създателят на Турция е определяният като Баща на нацията – Ататюрк. Имало е вероятност, ако империята окончателно се разпадне Турция да не възникне. Самата империя е Османска, по името на основателя й Осман, а не турска. В началото на XX в. българският помак от Солун Кемал паша създава Турция и получава заслужено прозвището Ататюрк. По неговите идеи се предвиждат свободи за всички народности и вероизповедания в държавата. След неговото кратко управление това не продължава да се случва (игнорирано).
   Идеологът на Велика Сърбия е българинът Никола Пашов. Той е преселник от тетевенско в Сърбия. След смъртта на баща му, майка му се жени за сърбин. Тогава името му е променено на Никола Пашич. След една от поредните войни между Русия и Османската империя, той става министър-председател на Сърбия и прокарва велико шовинистките си идеи (игнорирано).
   Един от най-добрите президенти на Гърция бе българинът от Беломорието Константин Караманлис.Истинската му фамилия е Караманев, а неговите най-близки роднини доскоро живееха в Асеновград. Заради случаи като президентството на Караманлис в Гърция бяха хвърлени милиони долари ресурси, за да бъде преиначен произходът на каракачаните. От тракийски той трябваше да бъде фалшифициран на гръцки. Като изключително млада народност гръцката не успява да заличи истината, но вкара много съмнения след различни лъжливи текстове (преиначено).
   Когато пиша с критика към енциклопедиите, разглеждам предимно хора и събития от миналото, но ще спомена че и в момента има политици, които са президенти или министър-председатели на различни държави или управляват световни и европейски институции.
   А.Х.Аликов издаде значим научен труд, озаглавен „500 руски фамилии с български произход“. Само от това изследване, но не и в световните енциклопедии, може да се разбере колко знатни българи са управлявали Русия и колко от тях са участвали в сътворяването на Руската култура. За да се помни би трябвало да се знае за българския произход на личности като Борис Годунов, княз Горчаков – министър-председател през Руско-турската война през 1877 – 1878 г., Андрей Жданов, Хрушчов, Борис Елцин, Трубецкой, Суворов, Кутузов, Ушаков, братята Иван и Константин Аксакови, граф Алабин, Аничков, Державин, художникът Шишкин, поетесата Ана Ахматова, Пушкин, Тургенев, Гогол, Юрий Венелин, Рахманинов, Римски-Корсаков, Скрябин, Татишчев, Тимирязев и много други(игнорирано).
   Българинът е човек от такъв народ, който би могъл да направи така, че и най-големият му господар да наруши законите, заради него. Така по време на Османското робство, най-близкият и доверен човек на султан Абдул Меджид е българинът Стефан Богориди от Котел, племенник на Софроний Врачански. Доказателство за оказаното му изключително доверие е даването му на титлата княз. Той е единственият турски поданик, на когото е гостувал в дома му лично султанът, нарушавайки Корана и тяхното законодателство. Това се е случило по повод сватбата на сина на Богориди (игнорирано).
    Още преди да изнеса лекцията по темата, когато дискутирах с някои колеги, те изразиха мнение, че подготвяните от мен пасажи, носят подчертано националистичен характер. Позицията ми, спрямо тази критика е, че съм направил възможното, за да се вместя в изискванията на темата и формата, който предлага една лекция. Чрез структурата, която възприех, се преповтаря доста често терминът БЪЛГАРИН, но това е следствие на факта, че съставителите на критикуваните от мен енциклопедии, незнайно защо са го пренебрегнали.Освен това, като учени, в ИЗ „Корени” не сме нито „фили”, нито „фоби”, а първично се занимаваме с фактите, систематизираме ги, след което поднасяме изводите си, стремейки се да представим възможно най-точно истината.
    След всичко поднесено до тук стигам и до последния въпрос, който като учен, ме озадачава, сведения за които  съм длъжен да поставя.
   България и българщината от столетия са разграден двор на една духовна зона. Всеки взима, оформя си го по възможно най-кичозния начин, удобен за него, съвременните изисквания, както и за добра реализация, представяйки го към своя бит, на своя народ. Така, ограбвайки столетия от българите, историята на света е крайно объркана и невярна.
   Ето и едно синтезирано изследване, което от години се натрапва с един отговор и както се оказва, с много преиначени и игнорирани факти. Предварително ще поясня, че подобна „ОБИЧ” се от открива и от почти всички други, определяни като Големи, Модерни или Велики държави.
   И накрая ще допълня нещо, което се знае от всеки българист, а то е, че колкото и да се пише за делото на предците ни, то никога не би могло да бъде представено в цялост, в колкото и научни труда да поднесем информация за тях.
[1] Сб.България в световната история и цивилизации – дух и култура. Варна. 1998.,с.121 – 133
[2] http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=489
[3] http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/87-2011-01-23-13-44-43.html
[4] http://www.parallelreality-bg.com/statii/alternativa/87-2011-01-23-13-44-43.html
[5] http://www.budnaera.com/2011-03/2011-09-09_01.html
[6] http://www.blitz.bg/article/43532
Константин Каменов

КЛЮЧЪТ НА ЕНОК

КЛЮЧЪТ НА ЗНАНИЕТО

БЛАГОРОДСТВОТО при ХОНИТЕ, отбелязано като НУ, е било загубено (в мисловността на тези наши деди), защото, когато китайците нападат техните духовници в Таримската котловина, дедите ни използват знания, придобити още от атлантите, но забранени за употреба. Дълго време се колебаехме дали да пишем по този въпрос, защото досегашните представи за древността предварително са създали у всеки читател (дори и сред учените) погрешната представа, че далечните ни предци са били по-близко до маймуните по мисловност, отколкото до някоя развита цивилизация. Дори знанията, които са пред очите на всички ни под формата на различни съоръжения и предмети и за които писахме в разработката дотук, че все още са на светлинни години пред съвременната наука, трудно убеждават, че действителното културно ниво на протобългарите е било много по-високо от това на днешния свят. Едни от последните разсекретени открития на американската астронавтика ни дадоха възможност по-свободно да пишем и по този въпрос. Висшето знание, за което споменахме, е използването на атомната енергия като бомба. След като предоставят голяма част от културата си (писменост, философия за живота, календар, музика, астрономия, математика, лечителско изкуство и т.н.) на китайските племена, една част от дедите ни хони ги консолидира (обединява) в народност. За благодарност са нападнати от жителите на Поднебесната империя. Опитвайки да се защитят, хоните използват атомни бомби, които превръщат Таримската котловина и цветущата долина на Гоби в пустини. Удърната вълна е изхвърлила и част от нашите предци, покривайки ги с пясък. Това е станало в началото на II хил. пр. Хр. Потвърждението на посочените факти дойде и от американските космически изследвания, които от спътници установиха затихваща радиация в споменатите райони. Според учени от САЩ тя е била унищожителна в началото на II хил. пр. Хр. Ето и доказателства по въпроса от една тибетска легенда, преразказана накратко от двама французи: „Преди 30 или 40 века в Гоби съществувала високоразвита цивилизация. В резултат на катастрофа (може би атомна) Гоби се превръща в пустиня, а оцелелите се преселват – едни в Северна Европа, други – в Кавказ. Бог Тор от северните предания е един от героите на това преселение“.
ЛЕГЕНДАТА, с която Хаусхофер се запознава около 1905 г., такава, каквато я преразказва Рене Генон във Владетелят на света, гласи: „След катастрофата в Гоби учителите от висшата цивилизация, притежателите на знанията, синовете на Външния разум, се настанили в огромна система от пещери под Хималаите. В лоното на тези пещери те се разделили на две групи – едната следвала пътя на дясната ръка, а другата – на лявата. Първите нарекли своя център Агарта (Тайното място на доброто) и се отдали на съзерцание, без да се намесват в земните дела. Вторите основали Шамбала, центърът на могъществото, който властва над стихиите, над човешките маси и ускорява стигането на човечеството до края на времената. Магьосниците – народни водители, могат да сключват договори с Шамбала, да ù отдават клетви и жертвоприношения“ (Повел, Л., Ж. Бержие. Утрото на магьосниците. С., 2000).
Константин Каменов

УВОД в НЕБЕТО ПОМНИ –

 ПРОТОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ (трето преработено и допълнено издание)

   Когато разработвахме книгата „Пулпудева – помазаният град от боговете“, започнахме чрез краткото описание на образуване, развитие, култура, генезис и формати на най-древния град Пловдив, помествайки следния кратък абзац: „Едва ли може да се намери човек или научен колектив, който ще съумее да опише историята на Пловдив, дори преди това да е извършил надлежна подредба на фактология в многохилядно, събрано в томове издание.

   Град, в който почти всеки ден нещо се е променяло; в който личност след личност е носела светлина и е участвала в събития от световен мащаб; към който, дори без съвременните методи на информация, погледите на жителите от тогавашния свят ежедневно са очаквали нещо да се случи (…) и всичко това вече почти тринадесет хилядолетия, но едва ли би „оживял“ подробно и изцяло в чието и да е описание със своята древност.“
   Мислейки само върху увода за (прото-)българската история, можем да уточним – приемете написаното за Пулпудева, увеличете го с несъществуващо голямо число във времето, пространството, населението и ще получите частично малък етюд от цялата (прото-)българска история. Подобна култура не би могла да се побере – и то само чрез осветлените засега сведения – в издание като многотомната „История на света“, издание на „Larusse“.
   Както започнахме изследването за Пулпудева, и тук ни се иска още в началото да поставим въпросите тези:
  • Знаете ли, че българите са най-древният народ на света, както доказа и генетичното изследване на проф. Иво Кременски?
  • Знаете ли, че от XII хил. пр.Хр. насам (прото-)траки и (прото-) българи са едно и създават цялата известна култура на днешния свят?
  • Знаете ли, че България означава „Държавата на духовно издигнатите благородници“?
  • Знаете ли, че Буда, със светско име Сидхартха Гаотама, е (прото-)български княз от племето на саките?
  • Знаете ли, че Заратустра (Заратушуа), носещ името Спитама, е (прото-)български княз без право да заеме престола в Майката на всички градове – столицата Балх?
  • Знаете ли, че Ной е (прото-)българин и истинският Ноев потоп е Черноморският, както в продължение на десетилетия доказваше Петко Димитров?
  • Знаете ли, че всички древни писмености са възникнали в балканските земи с център България, както доказаха Димитър Чиликов, проф. Рама Каушик, Харалд Харман и още много други специалисти?
  • Знаете ли, че най-точният календар в света е 12-годишният слънчев циклов календар на българите, както доказаха Й. Вълчев и Г. Кръстев, а ИЗ „Корени“ доказа, че този календар е бил дарен от (прото-) българите на китайците и маите, но тези народи са го изопачили?
  • Знаете ли, че (прото-)българите получили неизопачения Бетхи завет лично при появата на Истинния Бог?
  • Знаете ли, че (прото-)българите създават културата Елам, Мохенджо-Даро и Харапа?
  • Знаете ли, че (прото-)българите без автохтонно население, сами, създават Шумер?
  • Знаете ли, че (прото-)българите обучават предкитайските племена, за да ги издигнат до Поднебесната империя?
  • Знаете ли, че българите са единствените запазили в етнонима си названието „арийци“, което ще рече „благородници“?
  • Знаете ли, че (прото-)българите са дали културата на прединдуските и предяпонските племена, организирайки ги в народ?
  • Знаете ли, че най-голямата книга в света е „Махабхарата“? Че тя е (прото-)българска и разказва най-вече за двете големи (прото-)бъл­гарски владетелски династии?
  • Знаете ли, че Омир, Орфей, Херодот, Залмоксис, Буребиста, Декеней и мн.др. са (прото-)българи от тракийския клон в праотечеството?
  • Знаете ли, че „Ведите“ са (прото-)българска свещена духовна книга?
  • Знаете ли, че древните елини са издънка от бандитските и необразовани племена на (прото-)траките, както и че те не са дали нищо ценно за културата на света?
  • Знаете ли, че дали ще ги наречете траки, или българи, те са едно и също и това са държавооснователите на Европа, както обичаше да подчертава проф. Ал. Фол?
  • Знаете ли, че древните богове на маите и инките са реални (прото-)българи, които при друга своя мисия създават и културата на древните скандинавци?
  • Знаете ли, че измислените като племена славяни са от (древно-) тракийската група племена?
  • Знаете ли, че израилтяните са разклонение на шумерите чрез халдеите и са с корен от (прото-)траките?
  • Знаете ли, че през 1957 г. Индия въведе официално в страната си 28-годишния лунен сакски календар, а саките са мизи, което ще рече (прото-)траки или (прото-)българи?
  • Знаете ли, че белите фараони и жреци, които създават от негроидната държава Кем високоразвитата култура Египет, са от (прото-) траките?
  • Знаете ли, че Лао Дзъ е (прото-)българин, както доказаха още преди десетилетия Димитър Съсълов и Тачо Танев?
  • Знаете ли, че при българите не е имало робство?
  • Знаете ли, че при (прото-)българите жените са имали същите права, както и мъжете?
  • Знаете ли, че кучето и конят са били свещени животни при (прото-)българите и при прегрешение към тях виновните са наказвани строго?
  • Знаете ли, че (древно-)български и (древно-)тракийски племена са направили всички европейски народи близки роднини помежду им, че дори и братовчеди с тюрките, израилтяните, шумерите и т.н.?
  • Знаете ли, че всичко това е отговорност и задължение, а не национална надменност?
  • Знаете ли, че освен най-важния факт, че българите са Божият народ, тук не зададохме още поне хиляда въпроса от същата логическа верига?
   Към част от тези неща, както и към някои други факти ще насочим вниманието и ще разкажем в настоящата книга. Тя е пета от поредицата „Небето помни“. От 1996 г. обаче това е четиринайсетата ни книга върху историческата тематика, свързана с различни периоди от най-старата българска история. Трябва да отбележим, че някои от разработките ни „случайно“ изчезнаха. Същото се случи с повечето ни доклади по конференции, симпозиуми и конгреси. Подобно дело обаче ни радва, защото винаги такива деяния се извършват спрямо ценното, а не спрямо безличното.
   Този път подготвихме изданието не за да се опитаме да променяме учебниците в България, а направо за да се противопоставим на некоректните световни енциклопедии. В настоящата книга няма да обясняваме терминология, защото сме я разработили в научнопопулярен формат. Ще оформим само малък речник за някои използвани термини, тъй като те все още са неразбираеми за част от читателите. Няма да доказваме истини, защото това е сторено по конференции, конгреси, колоквиуми, симпозиуми и други научни прояви. И тъй като темата ни е от (прото-)българската до българската история, то ще разгледаме периода от най-ранните години, в които успяхме да проследим корените на етноса, до годините, когато, освен европейската българска държава, групите ѝ от племена създават и основите на почти всички европейски народности и култури.
   Настоящото издание практически съдържа в себе си три самостойни книги. Най-важна е тази, в която е авторовото повествование. Следваща по значение е събраната христоматия от различни древни източници. В трета, малка книжка са коментарите към изворите, които се обособяват като второ авторово повествование. Нужно е да уточним, че текстовете, които сме поместили в христоматията (ЦИТАТИ), не са търсени, за да потвърждават написаното, а по-скоро за да го допълнят с интересна фактология. Всичко, описано в книгата, сме защитили в доклади, реферати, сказки и чрез други подобни формати. По-важно бе да предложим към всяка поднесена теза, хипотеза, вероятност и предположение още по-цветуща картина на събитията и фактите, които отбелязваме. Към много от тях поднасяме приложения и карти за цялостно онагледяване.
   Това е книга, върху която се захващат да работят малко колеги. Времевият период, обхванат в нея, почти дванадесет хилядолетия. Племената, оформени в големи групи, които постоянно се премоделират, са безкрайно много. Вероизповеданията и културите, битуващи сред тях през съответните хилядолетия, е невъзможно да бъдат изброени, нито изнамерени в цялост. Езиците и писменостите – също. Земите, които са обитавали, са стотици хиляди квадратни километри, най-вече в Европа и Азия (Карта 5). Култури са пренесени и сред автохтонните населения на Америка и Африка.
   Опитали сме се да се спрем на всеки един от тези въпроси. Подобна книга обаче не може да бъде последователно построена, защото вниманието винаги трябва да се пренасочва и към други факти, земи, племена, събития и т.н.
   За разлика от докладите ни, на места текстът носи усещането за накъсаност, малко разхвърляност и лека повторяемост. Образно поднесено, това е като описание на всеки отделен атом в часовников механизъм, но и същевременно във всеки един миг от времето да предлага и развитието на събитията, които понякога са на различни територии.
   Осъзнахме цялата тази трудност още като се заехме да работим върху първата книга. За науката и читателите подобни книги са необходимост, защото дават представа и за постоянната манипулация върху факти и събития, и за достигнатата до този момент историческа истина.
   Тук ще изясним и нещо много важно, което ще помогне за по-доброто четене на книгата и по-логическото и́ възприемане, както и осъзнаването на фактите.
   Линията в повествованието се води от идеята „Какво сме дали българите на света” от времето, когато можем да твърдим, че поднасяното е дело на духовните и материални гени на предците ни.
   Историята от единайсет хиляди години и то само преди Христа, която се е развивала едновременно на различни места в света, а същевременно ни показва как са се създавали различни култури и са възниквали и други народи, е доста трудно да бъде поднесена в един труд. Освен това, за да убедим в достоверността на събитията първо себе си, ни бе необходимо да изследваме теория, фактология и материя от много различни науки, от която тук трябваше да представим качествен и разбираем синтез. Като вид разработвана тема ни се наложи да поднесем нещата интердисциплинарно, а научно-популярността на текста, който се опитвахме да направим, от своя страна ни принуди да премахнем много от фактологията. Все пак, за да бъде книгата от полза и на колегите, сведенията за част от фактите поднесохме под черта.
   Поради всичко отбелязано в това упътване трябва да споделим, че когато споменаваме някакво събитие, то процесът около него е винаги многопластов и във времето, и в пространството, и сред населението, и както и още много други области, поради което съвсем не е всичко което поднасяме и знаем за него.
   Фактите в целия труд са групирани в три вида – вероятност (предположение), хипотеза и теза. Още в началото ще предложим синтезирано част от нередностите, които още се водят за последен възглед по различни теми свързани с българските предци и България през хилядолетията.

автор Константин Каменов

КУЛТУРАТА НА (ПРОТО-) ТРАКИТЕ

  (откъс от „НЕБЕТО ПОМНИ – ПРОТОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ)

   Тъй като в настоящата част ще се разгледа и въпросът за разнасянето на култура, то още в началото ще го разясним синтезирано. При траките-херметици въпросът за оцеляване на част от племето след природен катаклизъм или прекалено голям прираст на населението, е с първостепенно значение. Най-често срещания вариант на разселение при тях е от Запад към Изток. Частта от племето, когато се заселва на новото място, пренася със себе си и своята култура, за която тук ще посочим философските категории – част от ежедневието на населението, наричани практики, модели и т. н.:

   1.Изграждат се селища за нов живот – най-важните необходими познания са от областта на строителството, астрономията, геологията, металознанието.
   2.Разработване на земеделски земи и скотовъдство – най-важните познания са почвознание, геология, направа на иригационни съоръжения и управление на водите, зоология, ботаника и анатомия.
   3.Духовни практики – това са константни ритуало-духовни-мистични комплекси от познания, песнопения, жестове, наричания, заклинания и други, които при тракийския отворен херметизъм не се променят. Необходимо е да има жрец, който владее познанието и има цялостна представа за пътя на знанието.
   4.Въвеждане на възпитание за вселената, околния свят и цялостната същност на Земята. Отново ще напомним, че в отворения херметизъм присъства възгледа за едновременост на душа, дух и материя, изразен най-силно от дълбоката древност, чрез знака – IYI. Това е ипсилон с две хасти, като показва едновременност на мъжкото и женското начало. Ипсилона (Y) символизира мъжката структура, а хастите (I) – женската.
   Културата съдържа в себе си още много под практики, които са спомагателни. Независимо чрез какви форми на експониране тя е била съграждана на новото място, цялостната J функция и смисъл са оставали едни и същи. Разликите са се проявили поради факта, че на новото поселище има и контакт с автохтонно население, което е на различен етап на развитие, но е било необходимо също да бъде обучено чрез тази култура.
   X хил. пр. н. е. – поява на високоразвита култура в готов вид на Балканите – Градешница (България), Винча (Сърбия), Търтърия (Румъния). Най-изявените и проучени, но не единствени центрове, които вероятно са дело на спасили се от катаклизма атланти от княжеството Ману и местно Балканско население.
   Археолозите са открили глинени плочки със специфична писменост, досега неразчетена, независимо от многото появили се спекулативни преводи. На-мерени са цели селища, които обаче не можем да наречем градове заради все още странните определения за това какво е град, налагани предимно от три школи в историографията. Те все пак са типични градове на херметици, при които не е необходимо да се изграждат крепостни стени, защото реално няма кой да ги напада. Безспорно в тези центрове се заражда сърцевината на духовната част в цялата съвременна култура. Тези херметици концентрират основните схеми на своето развитие в пределите на днешна България. Начинът им на съществуване е под формата на много племенни съюзи без да се създава държава. Има открити от археолозите разработени рудници, преработени огромно количество златоносни пясъци и чакъл, а освен бронз и мед са могли да обработват минералите малахит и лазурит. Жилищните им сгради са били едни от най-безопасните за живеене на хора и животни. За разлика от съвременните при тях няма вредни излъчвания. Правени са от дъбови стълбове, преплетени с пръчки и измазани с глина. Открити са много пещи за отливане на метали. Долмени, менхири и кромлехи изграждани от (прото-) траките са свързани с херметичната им култура. Моделът на подредба на обществото е изисквал да не се записва нищо свързано с науката, културата и най-вече разбирането им за Господ-Бог. Подреждайки сведения от по-сетнешни автори като Херодот, Страбон, Плиний Стари, Йордан, както и различни китайски автори от античността, анонимни хроники и свещени текстове, археологически артефакти и логически разсъждения успях да разбера формата и смисъла на отворения херметизма. Херметици са знаели повече от 60 множества в математиката. Правили са огледални образи из нивите на съзвездия, някои от които астрономите откриха едва в последните години. Винаги са обвързвали знака с музикална тоналност, звук и число. По-вероятно е към тази обвързаност да е имало и други символи, които все още не сме открили. Знаели са структурата на Вселената и как е произлезла тя. В съвременната астрономия най-близко до познанията им са учените Хътън и Пенроуз. Все още в българското народно творчество са съхранени доста от сведенията им, но тъй като по-голямата част от изследователите са към мисленето на съвременния прагматизъм и еволюционния начин на разсъждение, трудно достигат до тях. Безспорно най-голямото им познание е това за Господ-Бог.
   До появата на елинската мисловност траките не са създали своя държава, поради херметичната култура, която са спазвали. Необходимо е да изясня и кои са основните им племенни групи, а именно мизи, витини и пеласги. Разделението е условно, но е едно от най-добрите засега. Тези големи племенни общности са съставени от подплемена. Така към мизите принадлежат бриги, сатри, серди, одриси, даки. Към витините и пеласгите подплемената са повече и затова няма да ги споменавам поотделно, а ще отбележа, че витините са обхващали земите на днешна северна България, докато пеласгите са се разпространили по крайбрежието на Беломорието и островите в Егейско море. Това географско поселение обаче е само в началото на неолита.
   Независимо, че не ни оставят писмени сведения, траките не са били безписмени. Един от техните най-известни представители е княза-жрец Орфей. Съвременната историография все още е доста назад във вижданията си за тази личност от световен мащаб. Накратко ще отбележа, че първият човек носещ името Орфей, който е бил и херметична, духовна личност е живял или в последните години от съществуването на княжество Ману – част от Атлантида, или в първите векове, когато са възникнали (прото-) траките. След него Орфей се превръща в титла за всеки, който е пряк ученик, носещ познанието му. Така се е стигнало и до Орфей участвал в Аргонавтика, и до Орфей посетил Египет, и до Орфей слязал в Подземното царство, за да измоли своята Евридика. За последната ситуация съм длъжен да направя едно важно уточнение:
   1.В тракийския отворен херметизъм (разбирай и орфизъм) няма понятие за Подземно царство, със семантика за Подземен свят, Онзи свят или Ад, защото те не съществуват. Във вярата им Подземния свят е част от вертикала. Подобно разбиране се среща във всяко едно вероизповедание от пренесените им култури. Следователно Елинското писание за слизане в подземен свят, за да се измоли връщането на любимата му Евридика, е некоректно.
   2.При траките – херметици и техните учители орфици, не е имало брак, както и жена, с която се споделя живота. Следователно в термина Евридика трябва да се търси друго значение. Така достигнахме и до откритието, че при някои от тракийските племена с втори термин от многосъставната лексема – дика, се отбелязва прозвището Бог (=ангел). В новосъздадения от траките старогръцки език Еврика е познание, откритие. Той възниква от по-древната тракийска лексема „евр“. И тъй като в многосъставните лексеми терминът се разчита от последната към първата, то това което е искал да измоли Орфей е най-вероятно божественото познание. Предполагаме, че това е бил Орфей, който без време е получил своята титла, тъй като е възможно учителят да почине скоропостижно, без да му е завещал цялото познание. От елинския вариант разбираме, че опитът, да се вгледа назад във времето и да установи какво точно му е убягнало, не се е получил. Има вероятност този Орфей да е живял в годините, когато се е зародила древноелинската прагматична мисловност и отвореният херметизъм на траките е започнал да загива.
   Уседналият начин на живот спомогнал (прото-) траките да развият изключителна за времето си култура. За един техен Орфей се споменават предимно изкуствоведческите и жреческите му способности. По-ценни за човечеството, обаче, са неговите философско-етични възгледи, които самият трак е съхранил на дървени таблички.
   Шаманското жречество, което отношение във вярата се появява след този Орфей, е религиозен модел, който се среща само при (прото-) тракийските племена, в Египет, при инките и при келтите.
   Идеологическият комплекс ни дава най-правдоподобно доказателство, че това е отношение към живота и смъртта (прото-) траките. Елински и римски писмени извори приспособяват орфизма към елинистичното мислене. Не могат да променят обаче родовия му произход, защото не могат да припишат ритуали, които не са характерни ни за елини, ни за римляни. Шамано-жреческата традиция е напълно чужда за тези културни среди.
   Не така стоят нещата с Дионисизма. Дионис е действителна историческа личност. След като от Тракия отива в Индия и извършва много подвизи от различен характер, сам се обожествява и се връща на Балканите. Тук донася със себе си колективната мистериална естетика, на чиято основа се изгражда възгледът за безсмъртието на душата. Именно това религиозно виждане е по-близо до по-младата, спрямо тракийската, гръцка култура. Все пак и този модел на вярата е бил практикуван от (прото-) траките, но с годините е загубил стойността си, спрямо Орфическия. Можем да уточним, че Дионис възстановява това учение, след като се връща от Средна Азия.
   Когато пише за траките през IV век пр. Хр., елинският юрист Изократ говори за тях като за народ с висока култура и цивилизация, с многоброен митологичен пантеон на тракийски богове, нимфи и мистерии, които гърците умело присвояват, превръщайки ги в своя „пайдея“.
   Дионисизмът е подходящ за елинското мислене и затова тази група от племена лесно си приписва автора му за свой културен герой. Не може да стори същото Аполон, Орфей и тракийския Орфизъм. По тази причина елинският Дионис е противопоставен на тракийския Орфей, като първият, чрез своите вакханки (бакханки), разкъсва певеца. Един вид, смислово е предадено културно-идеологическото надмощие на Елада над Тракия. Данните за Орфеевото сказание са се изградили в два културни региона. Те представляват натрупване на смислови комплекси, които принадлежат към различни епохи. Разделянето на отделните елементи може да ни насочи към типологическата основа. Стремейки се да го присвоят като свой културен герой, гърците влагат в него своите си идеи за Орфей и той става носител на благата на цивилизация (това, което е характерно за Дионис и по която причина им се отдава да впишат последния в своя пантеон). При траките, обаче, двата култа съществуват без противопоставяне един на друг. Археологическите открития потвърждават идеите в тракийската митология за безсмъртността на душата. Няма да бъдем справедливи, ако кажем, че това е единственото тяхно виждане за живота след смъртта. Едни от траките вярват, че душите на умрелите се връщат, други – че загиват, трети – че се прераждат в нещо друго, четвърти – че не се връщат, но преминават в по-щастлив живот, пети – че душите умират и така е по-добре.
   След Орфей изключително важна става връзката между музикант, поет, лечител, жрец, предсказател. Тя показва кръг от мотиви, които са характерни за шаманския жречески тип (а не за елините), разпространен на границата на неолита и бронза. Тези мотиви са застъпени и при други тракийски митологични образи като Лин, Музей, Тамирис. От друга страна те разкриват древността на културно-верската традиция и характеристиките на учителя в отворения херметизъм.
   Мирча Елиаде твърди, че шаманизмът е разпространен сред култури, които са нямали никаква връзка помежду си. За пример той посочва африкански, азиатски и американски култури. Това се оказва голяма грешка в изследванията му, защото нашите проучвания показаха, че отбелязаните от него култури са имали едни и същи учители (=народ учител, племена учители).
   Шаманското жречество се оказва упорито свързано с ловни култури,, които на свой ред ползват митология и религия с вертикална ориентация, вертикално разположение на Подземния свят и с вертикални символи — световен стълб или дърво на живота. В тия култури шаманът-жрец е изключително важна фигура – избраник, събрал върху себе си всички форми на представителство в древния колектив, той е и магьосник – посредник между този и отвъдния свят. Вертикализмът и шаманското умение да се изпада в транс, за да се отдели душата от тялото, с цел да се отиде отвъд във връзка с някаква племенна мисия – тия представи изглеждат взаимообуславящи се. От друга страна съвсем различни и противостоящи си са постигнатият с музика екстаз на шамана, който умее да се пренася отвъд, и постигнатият с друга музика колективен ентусиазъм – сродяване, било с мистичната богиня-майка, било с мъжкото земеделско божество, които биват викани на земния празник. В първия случай, един представител (шаманът), като привилегировано лице се свързва с Отвъдния свят, а във втория общуването се извършва от целия колектив. При шамана има стремеж към мъчно постижимото горе и, може би, като следствие се появява соларната ориентация. При втория случай хтоничното начало и хоризонталната ориентация на световете изключват лице с привилегировани функции, тъй като актът на причестяването със сакралната сфера се реализира в тукашния свят и не се смята за нещо трудно постижимо или изключително.
   Двата космологически типа и техните антропологически проекции в една или друга пропорция не се срещат в чист вид, представляващ при вертикалният модел – „ловуване-вертикализъм-шаманство“, а при хоризонталният модел – „земеделие-хтонизъм-мистериалност от Дионисов тип“.
   Откритата от Дюмезил като нещо специфично за индоевропейската (разбирай (прото-) тракийската) митология и религия, трипартитна система на разпределение на функциите е редуцирала шаманската идеология у индоевропейците.
   Известно е, че трипартитната система е слабо застъпена у елините и тяхната митология и религия. Според Дюмезил това била причината за слабото опознаване на шаманизма при гърците. Според нас в разсъжденията на френският учен има голяма доза хипотетичност, защото няма шаманизъм. Според Дюмезил елините спадат към индоевропейците, а при тях би трябвало а има шамано-жречество и трипартитна система.
   Конфликтът, който възниква между двата типа религии – шаманизмът, като мъжко начало и хтонизмът, като женско начало – рефлектира в конфликт между Аполон и Дионис. В същия момент, за елинските хтонисти, Орфей, като представител на шамано-жречеството, бива считан за женомразец и разкъсан от вакханките (бакханките).
   Не само могилите от бронзовата епоха (наричана погрешно елинистическа), групирани така, че да представят огледални отражение на отделните съзвездия, говорят за разглеждания вертикален модел на вярата при някои от траките. Отвъдният свят, горе в небето, според тях бил същинският свят. Затова при жертвоприношения, когато са изграждали гробници и могили те били подреждани според формите на небесните тела. Един от примерите са погребалните съоръжения в резервата „Сборяново“, наречени от следователите „един от свещените центрове на Тракия, които подобно на тези от Етрурия до Вавилон в древността са се отличавали със своята археоастрономическа планировка“. Специалисти локализират споменавания от Клавдий Птоломей „Даусдава“ или „Градът на вълците“ в този регион, представяйки много археологически открития в защита на тази теза.
   Топонимията в района (Малък Поровец, Нивата на певеца и др.) само потвърждава възгледа ни за жреческо-шаманският тип религия при по-голямата част от траките, където шаманът, чрез песни достига до Отвъдния свят. Понякога приема дори образа на животни, за да изпълни своята мисия.
   За едно от скитските племена, които са от един корен с траките, Херодот пише, че всяка година, за няколко дни мъжете се превръщали във вълци, след което отново добивали човешкия си облик. Той не ги нарича шамани, а според представите за тях на другите племена ги назовава „магьосници“.
   Освен Дионис, към който спадат като персонажи от учението му вакханките (бакханките)и розалиите(смятани от някои учени за днешните кукери), гърците се опитват да окрадат и другите тракийски богове, между които първостепенна роля изпълняват Херакъл, Залмоксис, Арес, Аполон, Артемида и Зевс.
   Ако проследим внимателно древните източници ще видим, че стремежите на елините нямат никакво покритие, защото дори техни хронисти свидетелстват, че това са тракийски богове. Това е естествено, защото (прото-) траките са хилядолетия преди елинската мисловност. Според антични текстове Юпитер Сбелсурд е едно от най-старите и тачени божества от траките. Други източници разкрива, че обожавани от тракийските царе са били Богът на Слънцето Хелиос, както и Хермес. Това са все митологични персонажи, които са свързани с другите богове и без тях, религиозните виждания за този модел вяра не могат да функционират. Отбелязаните важни божества, обаче, липсват в, по-новата, гръцка митология.
   Сведенията за Артемида показват, че тя е почитана, както сред траките край Дунав, така и сред скитите (=саки), което насочва към мисълта, че създаването на тази богиня е станало преди разделянето на (прото-) траките, много хилядолетия преди появата на елините.
   Битката на боговете с титаните край Флегра, която е тракийска земя, също става много години преди да се появят древните елини.
   Всичко това, както и сведенията, че повечето от обожествените, действително съществували, персонажи, са родом от Тракия, още веднъж потвърждава гръцката агресивност спрямо (прото-) тракийската култура и митология.
   Ще предложим и няколко антични текста, които предлагат доста обозримо някои от тракийските ритуали: „На тях (фригийските тържества) приличат и Котитиите, и Бендидиите у траките, от които водят началото си и орфическите празници. За Котито споменава Есхил в „Едоните“ и за музикалните инструменти, свързани с нея. Защото, както казва: „Славните мистерии на Котито с инструменти“, веднага добавя и за тези, свързани с Дионис: „Един, в ръце с флейта, изработена с въртене, изпълнява прочута песен, подбуждаща към всеобщ безумен вик, а друг звъни с медноковани котили“ и отново: „Ехти хвалебствена песен. С глас на бик реват някъде от тайно място страховити мимове. Ужасяващ кънтеж, подобен на тимпанов, се носи сякаш подземен тътен.“ (Страбон, „География“, X, 3,16)
   „Басари“ се наричат хитони, които носели тракийските бакханки, наречени са така по името на Дионис „Басарей“. Били пъстри и дълги до нозете. Есхил казва в „Едони“: „Който има хотони и басари лидийски, дълги до нозете.“(Есхил, „Едони“. Фр. 71. Хезихий, Речник, В305(поДиогетиан)
   „И у Есхил при появата на Дионис дворецът на Ликург е обладан от бога по невероятен начин. „Беснее домът, покривът лудува в чест на Бакх.“ (Есхил, „Едони“. Фр. 73. Анонимен автор, „за възвишението“, 15, 6)
Особеностите, по които се разграничава отвореният херметизъм са:
   1.Не се прави нещо, което не е от необходимост за обществото – градовете са без защитни стени, дворците и храмовете са без зидове, а само с ритуално съоръжение.
   2.Обществото е разделено на кастови задруги, базирани на кръгова форма на обучение. В центъра е учителят, поднасящ познанието на напредналите от първия кръг, а те на хората от следващия с по-малко познание. Кръговете най-често са шест. При елинският прагматизъм сентенцията за познанието гласи, че увеличавайки кръга на познанието, увеличаваме и допирните точки с незнанието. При траките – херметици след шестия кръг няма други ученици и познание не се предава на никого. По този начин сентенцията се обръща във формулата -увеличавайки кръга на незнанието, се съхранява познанието.
   3.Знанието не се записва, предава се устно и не е за хора извън кастата. Само учителят познава учениците си. Когато, трябва да се вземе важно решение за обществото, тогава представители на различните касти дават есенция от своето учение. По този начин се структурира израза за самото решение. От елинският прагматизъм започва идеята за съзидаване чрез принципа на опита и грешката и се налага възгледа за задължително доказване на теорията чрез експеримент и премахване на логическия принцип като се замества с емпиричен.
   Само чрез логика и ретроспекция на изворова база и археология, изследвайки модела на функциониране на Шумерската и Ведическата култури, определих най-важните принципи, на които се базира и отворения херметичен модел на траките. Словосъчетанието – термин звучи като оксиморон, но сведенията от древността изискват да преосмислим термина и да го използваме чрез посочения вариант. Жалонните елементи на (прото-) тракийската култура ще предложа чрез сентенции, които характеризират начина на живот в древното общество:
„Това, което е на небето, това е и на земята.“
„Човекът е по Божий образ и подобие“
„Всеки човек е една малка Вселена“
„Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“
„Над всеки човек бди една звезда“
„Над всеки човек бди един ангел“
„Кой каквото си направи, и Бог не може да му направи“
Следва синтезиран преглед на микро и макро картината на отворения тракийски херметизъм:
   а)  Групите тракийски племена никога не се обединяват, а през определени периоди от време сменят местоживелищата на една и съща територия. Никога няма граници между тях, защото винаги се преливат едно в друго, размивайки рамките на териториите си. По същия начин са моделите на свързване в небето на съседни слънчеви системи.
   б)  Отново през различни периоди, по-малки групи от племената им се изселват на други места. След това започват да подготвят автохтонното население, с което са в нови контакти, за да възприеме културата, която имат. Така спазват постоянно, изгубената за други 13-та Божия заповед. Тя гласи: „Трябва да допринасяш, а не да се възползваш!“
   Ще разгледаме първо една схема, според която се повтарят преселенията и разнасянето на култури в готов вид:
   в)  При културата на отворения тракийски херметизъм никога не се градят стени на градове, дворци и храмове. Археолозите откриват винаги центъра, около, който е започнало духовното им съществуване. Както градът, така и дворецът, и храмът са огледален образ на някоя звезда и както соларните си покровители в небето, те имат ядра, но не и строго определени граници. В земен аспект, липсата на разглежданите съоръжения се свързва и с
възгледа: „Защо е нужно да градим стени, когато няма кой да ни напада?“
   г)  Тъй като формата на настоящата разработка е доклад, то ще се спрем само на няколко от най-важните черти в микро същността на културата на (прото-) траките херметици.
   Като най-важно ще разгледаме великото им познание за Господ-Бог, Вселената и Човека, а за да го направим възможно най-елегантно ще започнем с „… цитат от М. Дроснин стр. 213 в Библейският код 2, където той разглежда как „Исак Нютон е бил убеден, че не само Библията, а и цялата Вселена е „криптограма на Всевишния“, загадка, която Бог е създал, а ние трябва да разчетем“.
   В някои пасажи от Библията, които все още некоректно се тълкуват, стои текстът: „Човекът е по Божий образ и подобие“. По-нататък ще обърнем специално внимание на този цитат.
   Текстът от Делфийския храм, който е изграден според възгледите, на херметичните тракийски мистериални комплекси, ни подсказва една друга констатация. Надписът дословно гласи: „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“. Буквалната семантика, набиваща се от пръв поглед е, че Човекът е една малка Вселена. Затова, разкодираме ли Човека, ще успеем да разкодираме и Вселената.
   Тук ще преминем към въпроса за някои аспекти от познанията на траките херметици, които са ни познати след дългогодишните изследвания в тази област.
   Ще разгледаме и още едни сакрални пасажи от Библията, съпоставяйки ги с херметичната тракийска мисловност и физика на вакуума:
   1.Терминът Бог представлява всеки отделен Ангел, но също и съвкупността от всички Ангели.
   2.„В началото беше Словото (мъдрият език; К. К.), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Библия. Йоан. 1-1). Ако разполагахме с нередактиран текст на евангелието, терминът нямаше да е Бог, а Господ – Бог. Все пак текстът дава и друга информация, според която, всеки един Ангел (=Бог) е също и Слово, а това е важна подробност. Под този термин не би трябвало да разбираме само логоса, но и финото Господно информационно поле.
   3.Един от Ангелите е Сатанаил, който създава Ангел помощник по собствено подобие (вж. Епос за Гилгамеш; Евангелие от Юда и др.).
   4.Всички Ангели са създадени по подобие на първия (=Самопородилият се).
   5.Така че Ангелът, от който са направени хората и е помощник на Сатанаил се явява матрица на първия Ангел, (до тази подточка е предложено вече равенството от вида А = В; В = С; С = D, следователно D = А, което е принципната идея в първата част от модела)
   6.Оттук следва, че Ангелът, от който са създадени хората, е и Слово.
   Във всички, неизопачени, предантични учения за Господ – Бог и Вселената, се съдържа информацията, че хората са направени от материална и Божествена субстанция. Под Божествена би трябвало да се разбира частици от Душата и Духа на Ангела помощник. В Евангелие от Юда буквално е казано, че при създаването на хората се среща единствения случай, когато се намесва Господ – Бог. Той изпраща архангелите Гавраил и Михаил, които „откупуват“ Душата и Духа на Ангела помощник от Сатанаил и създават хората.
   Според Средноазиатската версия на (прото-) траките са извършени десет манипулации, за да бъде създаден първия човек, а тяхната схема е под математическия модел 4 + 3+3 (доста важно число според устния орфизъм, част от отворения херметизъм. Сборът от тетрас и два триаса образува десетката (декас)). Сведения за това сътворение, най-ясно е предложено в законите Ману, както и в още няколко ведически книги. „Манипулация“ бе най-близка лексема до това, което искахме да покажем като светоглед на (прото-) българите. Споменавайки 10 манипулации това не означава 10 различни тела, чрез които се създава човека като костна, кръвоносна, нервна и така нататък системи. Въпросът е свързан с нещо, което е още неописано от съвременната наука. Във Ведите вариантът се поднася под модела Ману (Господ) създава първия Бхригу (човек). Първият Бхригу създава втория Ману, който от своя страна създава втория Бхригу. Това се повтаря до създаването на десетия Ману, който създава десетия Бхригу. Това е вече човекът, познат ни днес. При недобро тълкуване на този херметичен модел може да се стигне до опасно разчитане на фактите. В повечето случаи се борави първо с прагматичния вариант чрез най-незначителната семантика в множеството такива, които се поднасят от сведението. Според подобен начин на разчитане, тълкуването е, че Господ създава и унищожава докато стигне до десетото, най-читаво човечество. По-скоро в описаните случки се предлага познанието как енергия на една планета от слънчевата система изпраща енергия към Земята за сътворението на човека. Тази енергия продължава от Земята към друга планета и така отиването и връщането от планети към Земята и обратно е до деветата планета, която изпраща енергия към нашата, където почти е сътворен човекът. Земята връща своята си чиста енергия, явявайки се десетият Ману и по този начин сътворението на хората (Бхригу) е завършено. Във всички митологии, дори и недокоснати от тракийския херметизъм първият човек се ражда от Земята (кал, пръст, пясък и т. н.), а траките-херметици гледат на нашата планета като на хтонично божество, т. е. Майката, която дава родилната енергия. Това се обяснява много добре и от орфическия „паспорт“, открит от Димитър Чиликов и публикуван в интервюто му за в-к „Номер 1„. Текстът гласи: „Аз съм рожба на Земята и на звездното небе, но моят род произхожда от небесните жители“.  ,,…И тогава образът и подобието на великото поколение на Адам ще бъде издигнато в небето, защото това поколение, което идва от вечните царства, съществува още преди небето, земята и ангелите“ (думи на Исус към Юда в пасажа за сътворението на Вселената от Боговете от гностичното Евангелие от Юда).
Константин Каменов

БОГ ОТЕЦ БОГИНЯ МАЙКА

  18155

Във втората половина на XX в. в България е слязъл един велик дух, който поднася неземна информация с божествен характер на няколко българи, с уговорката да я съхранят докато й дойде времето. Преди месеци голяма част от духовния текст бе споделен с една друга група, предимно пловдивчани и тъй като имам възможност да разполагам с нея, и оценявайки, че тя не би могла да бъде използвана за манипулации, за зло или за фалшификации си позволих да споделя съвсем малък пасаж само от нейното въведение, както и новият начин, по който би трябвало да се изрича великата молитва „Отче наш“.
Текстът е бил споделян и с другото условие – да бъде записван максимално коректно. Той започва с думите:
„ДУШАТА”
е една, Мирова Същина
АЗ и ОТЕЦ едно сме
ОТЕЦ МЕ е положил
„Камък“ на Новия Храм
„АДОНАЙ“
АЗ Съм вашият СПАСИТЕЛ
АЗ Съм ОРОС,
новата „Звезда на Изток“
(…)
С това спирам, защото нямам позволението да представа последващата информация. Тук ще поместя и новия вариант за изричане на молитвата „ОТЧЕ НАШ“
Преди нея се подхожда с уточнението или условие преди молитвата:
„В името на Бог Отец
и Богиня Майка,
и всички всички светещи,
и всички в проявата.
Небесна Майко,
простри ръцете си над всички!“
Тук ще обърна внимание само към първата част от молитвата, където текстът е почти същия с малки граматични промени:
„Отче наш,
който си на небето
и свети името ти,
да дойде твоето царство,
да бъде твоята воля,
както на небето,
така и на земята.
Насъщния ни хляб
дай ни днес
и прости нашите прегрешения,
както и ние прощаваме на длъжниците си.“
С тези толкоз малко, но свещени, думи се потвърждават важни сведения и от културата на далечните ни предци, създателите на петото човечество, а именно, че светът е троичен, че това което е на небето, това е и на земята, че във всяко нещо съществуват Дух и Душа.
 автор: Константин Каменов

КЛЮЧЪТ НА ЕНОХ

. Голям интерес в тази насока предизвика лекцията на проф. Благой Амов в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, озаглавена ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АРХЕОЛОГИЯ, през 2001 г. Според този български учен първите метали, изработени от хора, са датирани още от каменната ера и те са били изработвани в Югоизточна Европа, предимно в земите на прототраките. Неговите изследвания довеждат до извода, че медната ера е била преди бронзовата. Тези заключения се базират върху опити от областта на ядрената физика, която след радиоактивността разработва методи на основата на радиоактивния разпад. Това води до революция в биологията и историята на Земята (нова предполагаема възраст 4,5 милиарда години). Откритите находки от мед проследяват и придвижването на племената, които са познавали технологията на получаването ù. Датирането проправя път на тезата, че първоначално са съществували два основни центъра за добиване на този метал. Както вече отбелязахме, първите рудници, от които се е извличал материал за по-масивни предмети, са в България и са датирани между шест и пет хиляди години преди Христа. Тъй като тези изделия са се правили само чрез металургия, професорът стига до извода, че те сочат местонахождението на най-високоразвитата цивилизация. Вторият център е в предна Мала Азия. Той е с хиляда години след българския и при него са се изработвали предимно по-малки изделия от самородна мед. В страната ни са били обработени общо 4,7 тона мед, като за добиването ù са били използвани малахит и лазурит (свидетелстващи, че предците ни са познавали много от химичните елементи, както и техните свойства). Създавани са били и пещи като за керамика, които са се замазвали с глина, след което са били запалвани. Тук е мястото да споменем, че окисното съединение се редуцира до чиста мед при продължително поддържане на температура над 1000°C. Между V и IV хил пр. Хр. е установено изместване на тази металургична дейност, а с нея и на цялата висока култура на север. Това е станало вследствие на високите температури и възникналите множество горски пожари. По-късно древнотракийските металургични умения се откриват и в Южна Украйна. Тези сведения на българския физик потвърждават виждането ни за втората изселническа вълна протобългари към Азия, преминала между V и IV хил. пр. Хр. северно и южно от Черно море и оставила по пътя си основни знания от високоразвитата си цивилизация.
За да се види по-образно колко напреднали са били уменията на дедите ни в областта на МЕТАЛУРГИЯТА, ще предложим вижданията по въпроса на още няколко изтъкнати учени:
„…Новите сравнителни изследвания на металните предмети, намиращи се в музеите в България, Румъния, Югославия, Гърция и Северозападна Мала Азия, разкриват един много интересен факт: металът, от който са направени тези предмети, произхожда от едно и също находище. Съветският учен археолог Евгений Н. Черних, който години наред участваше в разкопките на смесената българо-съветска археологическа експедиция в района на Стара Загора, откри група рудници – може би най-ранните – за добиване и обработване на мед в Европа. Анализът на метала, от който са направени предметите, рудите, както и начинът на отливането потвърждават факта, че от центъра на Балканския полуостров още в IV хил. пр.н.е. се е разпространявала мед по цяла Европа.
Датирането на керамичните гърнета и остатъците от производствения процес показват, че тези рудници са били експлоатирани още през IV хил. пр.н.е. До тях се намирали и енеолитни селища на рудничарите, които са умеели да получават мед от минералите малахит и лазурит – открити в готов за топене вид. Оказа се, че още в тези древни времена племена от народи, населявали земите на днешна България, са притежавали и знания, и високо майсторство за обработване на рудите и получаване на метал.
Единият от рудниците край Стара Загора е напълно запазен: дълъг е повече от 1 км, дълбок около 15–20 м и широк около 10 м. Според Е. Н. Черних оттук са били получени стотици тонове мед, които са тръгвали за целия Балкански полуостров, Средна Европа и са стигали до р. Днестър в Южна Русия. След 15 века, в средата на II хил. пр.н.е., освен рудниците по нашите земи вече са съществували и други огнища за добиване на мед и бронз – в Карпатите, Източните Алпи, Централна Европа, Урал, Кавказ и други. „Тук обаче е важно да се изтъкне, че носител на стара високоразвита цивилизация, познаваща медта, златото и бронза, е било най-старото население в източната част на Балканския полуостров – траките“ (Динков, Б. Етруската загадка. С., 1984, с. 117–118).
Металургичните умения на дедите ни са били усъвършенствани още в епохата, когато всички протобългари са живели заедно на Балканите. Потвърждение на тази теза се съдържа в откритите култури, които още първите прототракийски изселници – ХОНИТЕ, създават в различни части на Азия. Така например за района, източно от Каспийско (Българско) море, до река Иртиш, разполагаме с копия на американски спътникови снимки, от които могат да се извлекат сведения, че на тази територия са затрупани много древни градове (от различни протобългарски държави), откъдето може би и древната Балхария-Бактрия е наречена „Майката на хилядите градове“.
Отново по спътникови снимки геолози направиха заключението, че в Източноуралския район (първия и най-дълго заселен с протобългари хони азиатски край; К. К.), между IV и II хил. пр. Хр. в огромни мащаби е бил развит добивът на мед. Дори руският геолог Е. Н. Черних отбелязва, че мащабите на технологиите на рудодобива в областта около днешния град Каргалъ са били най-големите от всички подобни центрове в Евразия. Дълбочината на минните галерии през бронзовата епоха достигали до 40–42 м. Според изследванията на руския учен, ползвал също спътникови снимки, общата маса на добиваната руда е достигала няколко милиона тона, а произведената от нея мед – стотици хиляди тона. Други изчисления сочат, че се е осигурявала мед за народи и племена, населяващи площ от 1 млн. кв. км.
Според направените спектрални анализи на тази суровина се е установило, че тя е с изключително висока чистота и че предметите, изработени от нея, като ножове, брадви, сърпове са били разпространени и на запад от планината Урал. Голям интерес представляват многото открити сърпове, произведени в този район. Подобни находки показват, че дедите ни са се занимавали и със земеделие. Като добавим и изградените градове, отбранителни съоръжения и системи за напояване, можем да стигнем до логичния извод, че тези наши предци са водили предимно уседнал живот, и то по планините и големите водоеми.
„В землището на с. Боснек са преработени повече от 10 000 000 кубични метра златоносни терасни материали. В района на с. Стакевци са преработени около 3 000 000 кубични метра златоносни чакъли. При терасата, включена в междуречието на реките Чупренска и Горноломска, при с. Средногорие, са промити около 6 000 000 кубични метра чакъли и пясъци. По терасата на Дългоделска Огоста, между Калето и Буков брод, е промит повече от 20 000 000 кубични метра златоносен материал. От споменатите разсипни находища старите рудари са получили няколко десетки тона злато“ (Георгиев, Г. С. Полезните изкопаеми от времето на траките. 1987, с. 19)
автор:Константин Каменов

БЪЛГАРИТЕ СА ОКОЛО 45% НЕЙТХИ

 В памет на починалите от ИЗ „Корени“, както и учените помагали ни в областта на историята, за да търсим истината
„Винаги ме е страх да не казвам повече, отколкото мога!” Тези думи на Ил. Бешков ми бяха споделени от художника Петър Драмов и се превърнаха в мое мото при заниманията ми с познанието. От друга страна, принципът който ме водеше бе „В науката не вярвам дори на себе си”, защото истината е изцяло в Бог.
В последните години най-после бяха направени и ДНК изследвания за съвременния български народ и произхода му.  Резултатите бяха много силни, потвърждавайки, че той е с европейски произход, както и че е един от двата избрани народа в света. Независимо от тях и след това се появиха поредица от смущаващи изводи, като следствие на анализите  върху хаплогрупите с остарели в историографията и езикознанието термини.
За да подпомогнем генетиците ще предложим анализът на ИЗ „Корени”, извършен отново интердисциплинарно. Основата сме положили чрез досегашните ни изследвания за (прото-) българите, а през ДНК картината само ще предложим на научния свят открития в областта на историографията.
Ще започнем с готови отговори за коригиране на базата от научни понятия, след което ще допълним с анализ.
Първо – Голямата част от етнонимната терминология е остаряла и невярна.
Второ – Индоевропейци не са съществували. Качественият термин е (прото-)траки, равнозначен с (прото-)българи.
Трето – Родината на тази група от племена са земите около сладководното Черноморско езеро, а на запад, по течението на р.Дунав, предимно южно от нея, до Алпите [8].
Четвърто – Индо-иранци също не са съществували. Това е културата на (прото-)българите арии, отделили се от (прото-)траките през IV хил.пр.Хр. .
Пето – Културата хун-ну в Гоби и Тарим е също (прото-)българска. През средата на VI-то хил.пр.Хр. те също са се отделили от (прото-) траките и до IV-то хил.пр.Хр. са живели в Средна Азия. През IV-III хил.пр.Хр. се изселват в двете котловини, които днес са пустини .
Шесто – кимерите са от (прото-)траките мизи, заселили се северно от Черно море, източно до Кавказ, през IV-то хил.пр.Хр. .
Седмо – Славяни е измислен, политически термин. Венетите са (прото-)траки от малоазийските витини, галати, частично фриги и пруси. Анти и склавени са подплемена на кимерите, докато словените са покръстени от ап.Павел тракийски племена от района на солунско .
Осмо – Прабългари е ненаучен термин. При (прото-)българи (прото-) е само времеви термин, както при траки .
Девето – Аланите са подплеме на сарматите, които са се отделили около новата ера от арийската група на масагетите. Те не са живели в Тарим и Гоби, а са единна племенна общност от културата на (прото-) българите арии.
Десето – (Прото-)траките от VIII хил.пр.Хр., когато е завършена неолитната революция, се самоназовават перке. Фактът, че големи групи от племена използват общ етноним показва, че самосъзнанието за народност е било завършено и от този момент можем да търсим  букета от хаплогрупи, които са оформяли българите  като народност, независимо, че държавността като форма не съществува. Както ще се уверим и от други факти те заедно са имали и един език, различни наречия.
Единайсет – Гръко-минойски е безкрайно ненаучен термин. Минойската култура е създадена от перке . Елинската култура е векове след нея и е издънка предимно на групи от пеласгите, като подплемена на перке .
 Още в „Небето помни – протобългарската история” доказахме тезата си, че (прото-)траките на Балканите са оформени в четири големи групи племена около сладководното Черноморско езеро със сигурност до VIII-то хил.пр.Хр.. Основните групи извършили това дело са нейтхите (неелинските атиняни) от Балканите и Мала Азия, както и спасилите се атланти от княжеството на мъдростта Ману.
През ДНК изследване  според Y хромозомата, съвременната българска народност  е от хаплогрупи:
   I – от 20 до 26%
   R1a –  от 12 до 17,5%
   R1b1а2 –  около 12 – 13%
   J – 11 до 15%
   E – от 19 до 21,5 %
   G2 – около 4-5%
   H – около 1%
   Q – 0,5%
   L – 0,5
Според ДНК изследване през Х хромозомата, съвременната българска народност е от хаплогрупи:
   Н – около 40%
   U, K и T общо дават около 45%
   Останалите 15% са към  J, HV, R, X, W, D, L. 
Ще допълним, че това са резултатите от изследванията дело на екипа към МА – София с участието на проф. Кременски в Центъра по генетика гр. Льовен – Белгия.
Другите големи изследвания бяха проведени от екипа на проф. Драга Тончева в Университета във Флоренция. Разликите бяха малки, поради което ще се спрем принципно на първите.
Фактът, че генетиците са извършили анализа на данните, ползвайки се, най-вече от услугите на историци и антрополози, буди сам по себе си смущения. Още през 1910г. на своя лекция Р. Щайнер изведе възгледа си, че народите имат души [16]. Академик Д. Лихачов, освен че отбелязва: „България е страната на духа.”, но и принципно разгледа въпроса залегнал като идея в отбелязаната констатация. Той обясни, че всеки народ има освен Административна държава, но и Държава на духа .
Идеите за Душите на народите  и за Държава на духа функционират в духовното и културно пространство от древността, благодарение част от философията на живота при перке и българите. Това познание и учение е закодирано във философията ВЕД. То е започнало още, когато са живеели заедно, а е продължило и след това, когато част от тях са живеели в Азия. Философията ВЕД е постоянно проследима и при хун-ну, и при арии, и перке. Тя се извежда от идеята, че всяко нещо във Вселената се проявява в троична форма. При живите същества това са душа, дух и тяло. Най-вероятно това е била и първичната философия на Ветх завета, когато е било „…извратено нелошото начало.”[3]. Случило се е при Мойсей. Йешуа на всякъде казва „Не съм дошъл да дам нещо ново, а да възстановя изопаченото старо.” По принцип днес малко са генетиците, които се опитват  да изследват проучванията троично, според философията ВЕД. Като цяло в науката все още се отделя малко внимание на душата и духа. Поради това ще допълним, че в древни извори откриваме как единствено траките и българите лекуват едновременно душата и тялото, предполагаемо и духа.
И при двете генетични проучвания наличието на източноазиатска хаплогрупа почти не се среща. Именно последния факт даде възможност на генетиците смело да заявят, че съвременният българин е изцяло към европейците и няма нищо тюркско, монголско, татарско и т.н.
По повод това „смело” заключение трябва да допълним, че освен от мислещите историографи тези факти бяха представени от различни пророци и велики посветени. Малко учени обаче се решиха да работят съвместно са такива личности, а в други държави това се прави повече от век. На посветени и пророци в България още не се вярва достатъчно, а ето част от думите на Учителя Беинса Дуно: „Какво представя България? – Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане! Българинът е избран народ, както и евреинът. (…)
Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. (…)
„Българин“ в космически смисъл на думата, е „човекът на Духа“.”                                                          
Добрият анализ на генетичните изследвания е важен толкова, колкото и това дали ще предложиш информацията като файлов формат (набор от нули и единици) или ще създадеш качествена програма, за да направиш информацията като добра визия. Когато за изследване произхода на народа се предложи на хората сами да разберат какво значат хаплогрупите H, E, R1, I, J и т.н. то повечето от тях едва ли биха разбрали нещо повече от нула, нула, едно. Затова, преди същинската част от анализа ни на фактите ще разгледаме какво означава терминът българин и кога се появява той. Това е етноним от две лексеми БЪЛГ и АР. Появата на БЪЛГ е още във времето на неолита, когато (прото-)тракийските племена се самоназовават ПЕРКЕ. От този етноним едно от значимите племена е получило названието БРИГИ. В района на Средна Азия, когато от Балканите са се отделили (прото-)българи арии, етнонимът БРИГИ се променя в БЪЛГИ. За промените, които са налични и при двата случая са съществували закони в езиците използвани от предците ни. Значението на БЪЛГИ е високопланински, но тъй като в случая тази лексема е свързана с народ (групи племена), то сакралната семантика е духовноиздигнат.
Лексемата АР е със значение човек, но при всички (прото-)българи арии, АР е със семантика благородник. По този начин семантиката на етнонимът е високопланински човек, но сакралното значение е духовноиздигнат благородник.
Нататък продължаваме с анализа на резултатите от генетичното изследване.   
Чрез най-значимата хаплогрупа в съвременните българи доказваме безспорно няколко значими факта за световната историография. Това става като следствие от различните ни изследвания и в историографията. Според генетиците тази хаплогрупа I е първата европейска и се е установила на Балканите преди близо 25 000 години. (Прото-)траките са се оформили най-късно до VIII хил. пр. Хр. Те са били и най-голямата група, участвала при формирането на старобългарската народност.  С по-голяма доза условност можем да отбележим това и за хаплогрупа Н. От тези факти  следват изводите:
  1.Това не са били пеласги, защото те не са били предтракийски племена. Пеласгите са по-скоро една от четирите големи (прото-) тракийски племенни групи .
   2. Тъй като първото самоназвание на (прото-)траките е перке, то можем да кажем, че хаплогрупа I е наследена у българите от перке.
   3. Тъй като перке започват процес на консолидация след XII-тото хил.пр.Хр., а още хилядолетия преди това се самоназовават нейтхи [13], то безспорно можем да кажем, че почти половината от днешните българи са потомци на нейтхите.
Отново чрез генетиката ще разчетем и достоверността на дългогодишните ни изследвания върху (прото-)българите.
Когато в VI-то хил.пр.Хр. се случва Адамовият потоп част от перке се изселва на изток, установявайки се главно в земите на Средна Азия [10]. Изселвания са извършени и в пределите на Европа, както и някои други малки райони из Азия. Тъй като следим само българския корен, то се спираме на средноазиатското поселение. Последното е водено от по-голяма група витини. Малко преди този период сред племената перке на Балканите се е появила новата хаплогрупа R1a. Заселилите се из Средна Азия племена се появяват с генетичната мутация на тази хаплогрупа като R1а1. Именно тази първа азиатска (прото-)българска група става по-популярна с по-късното си културно проявление над китайските племена като културата хун-ну. Трябва само да доуточним, че терминът е китайски, чийто превод е „северните бели варвари”, а не е някакво самоназвание на (прото-)български племена .
   През IV-то хил.пр.Хр. прирастът на перке, както и на (прото-) българите от Средна Азия нараства значително. И едните, и другите извършват нови разселения. От Балканите този акт се води предимно от мизийския клон на перке, които също носят хаплогрупа R1а. По пътя на разселение от тях се отделят мизите кимери, които се установяват северно от Черно море, те са с подгрупата R1b, докато основаната вълна от преселващите се установяват в Средна Азия отново с мутацията R1а1. Със същата хаплогрупа се появяват в Гоби и Тарим и по-рано живелите в средноазиатските равнини хун-ну. Тъй като втората изселническа вълна от Балканите влияе, за да бъде създаден Шумер, там също се появява хаплогрупа R1a(b).
Що се отнася до хаплогрупа E-V13, то тя може да предлага сведения  за прякото влияние на атлантите мъдреци от Ману. Тъй като голяма група от генетици не отстъпва от възгледа си, че тя е анатолийска хаплогрупа, пренесена на Балканите, можем да приемем за възможна и другата ни хипотеза. След края на войната между атлантите и нейтхите, мирът създава условия за консолидиране на близкоживеещи племенни обединения. Поради това носителите на  E-V13 се заселват от Анатолия на Балканите.
Тук е нужно да отбележим и нещо важно, поради което не вярваме много и на генетиката. Светът продължава да е подвластен на парите. Те движат политиката, поради необходимост от по-голяма печалба. Знае се, че историята е политическа наука. Тя се развива предимно угоднически и ненаучно, за да служи на капитала. В настоящото разяснение ще отбележим и факта, който извърши съветската антропология, в частност българската. Това се случи в близкото минало с цел да продължи да се подържа ненаучният възглед, че българите са тюрки: „През 2006 г. проф. Йорданов и БАН издадоха „Антропология на населението на България в края на ХХ век“. Изводите на базата на антропометрични измервания съвпадат с изводите на новото генетично проучване — днешните българи имат преобладаващо европейски, в частност — местен балкански и западно евразийски произход. Но, решен да подкрепи свои лични предубеждения и неуморната работа на свои приятели – „памиролози“,  авторът в един момент е принуден да прибегне до озадачаващи изследвания върху… зъбите на българите, като ги прекарва през италиански популации, за да ги свърже неубедително с азиатско влияние.
 Отново с такъв мотив — да свърже антропологическия облик на българите с официалните теории за азиатско влияние — в книгата си проф. Йорданов се позовава и на манипулативната реконструкция на меките тъкани от „черепа на Мостич“, извършена от съветски антрополог. Резултатът е гротескна карикатура, която беше изобличена още през тоталитарния режим в предаването „Всяка неделя“, когато инородният антрополог беше притиснат и призна, че е извършил реконструкцията по инструкция да постигне азиатски облик, тъй като било „добре известно“, че древните българи са били азиатци, сродни с монголските хуни.” [28]
Същевременно хаплогрупа R1a се появява на Балканите като европеидна, а в старите съветски и съвременните руски изследвания още не се коригират изводите от резултатите за Андроновска, Афанасиевска, Карасукска и Тагарска култури. Преди изследванията на генетиците съветски археолози като Грум-Гржимайло, Окладников, Сарианиди и частично българският учен Марин Димитров доказаха, че: „Носителите на Андроновската археологическа култура между 1700 и 1200 г. пр. н. е. заемали пространството в Западната половина на Южен Сибир и Казахстан до Урал. Принадлежали към бялата раса и в XVIII век пр. н. е. овладели Минусинската котловина и малко по малко се сплотили край Енисей с представителите на Глазовската археологическа култура. Нееднократно се е отбелязвало голямото сходство между андроновските паметници с дървени градежи в долноволжката, донската и донецката степи. Но не андроновци и не глазовци са играли първостепенна роля в Южен Сибир през II хил. пр. н. е. Това са били по-скоро Динлините, които населявали покрайнините на Гоби (пясъчната страна Шасай). Те били разположени в Саяно-Алтайското високо плато, Минусинската котловина и Тувинската област.
И още нещо: както тук, така и по терените на същинска Средна Азия, тази култура е характерна с месопотамските си черти, и още, че  по   тези места тази материална култура е донесена в готов вид!“ [2, 12]
При подобен разнобой при „разчитане” на генетичните и антропологични  данни, то отново отбелязвам, че „в науката не вярвам и на себе си!”
Що се отнася до съществуването във времето и пространството на арийската и хун-ну култури трябва да отбележим, че те запазват в голяма степен чистотата на своите гени. За хун-ну групата съществуват антични извори, че при тях са приемани малки групи от китайци [8]. Нещо присъщо и за съвременни народи. Независимо от това промяна в ДНК картината не се забелязва. Сведения за това отново имаме от съветските лаборатории, но към тези факти трябва да добавим и нещо по-важно. То ще бъде направено интердисциплинарно,а не еднопланово, както винаги се прави за племена и народи. Езиково хун-ну културата не се е различавала много от арийската, освен чрез част от писменостите. Както отбелязва Ши-гу: „От Фергана на запад до държавата Партия има голямо различие от наречия, но езикът е твърде много сходен, и в разговор хората се разбират един друг. От Тян Шан на запад до Партия всички са близки родственици с хуните.”[7]
След този факт ще предложим база данни от езикознанието, които потвърдиха, че двете азиатски европеидни култури са с корени от Балканските племена перке:
   1. Един език първично се оформя като такъв в продължение на две хилядолетия, след което се появява и писменост към него.
   2. Основателят на сравнителното езикознание Уйлям Джоунс отбелязва за санскрита: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но съхраняващ изключително близко родство с тези два езика… Родството е толкова силно, че нито един филолог, който би се заел с изследване на тези три езика, не може да не повярва на това, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува.” 
   3. Санскритът е обявен от езикознанието за първи индоевропейски език, което означава (прото-)тракийски.
   4. Индуският проф. Рама Каушик на своя лекция в СУ „Св. Климент Охридски” през седемдесетте години на XX век, поднесе сведение, че е открил най-древния санскрит, изписан на камък, вграден в Чипровска чешма [29].
   5. Няколко хилядолетия след периода на Чипровския камък в Средна Азия, Тарим и Гоби се оформят двете (прото-) български култури, носители на първия индоевропейски език.
   6. През 2000г., на симпозиума в Милано, белгийският учен Харалд Харман нарече писмеността на (прото-)траките най-древната в света и я обяви като основа на по-сетнешната тракийска писменост, както и на КИРИЛИЦАТА. Първите писмени знаци, създадени от човешка ръка, са се появили в България и в други балкански страни, а не в Месопотамия, както се смяташе досега. Писмеността не е възникнала нито в Месопотамия, нито в Китай, нито в Египет. Тя се е появила още преди Адамовия потоп. По същият въпрос Х. Харман още в 1990г. бе завършил по-мащабният си труд „Универсална история на писмеността”. В него той обоснова основната си теза, че първата писменост има завършен характер на Балканите 2 000 години преди шумерската[15].
   7. По пътя си към Средна Азия втората вълна изселници от (прото-)траки перке участва и в създаването на Шумер. По тази причина и там се появяват хаплогрупа R1a(b), както и H2a.
   8. В Средна Азия, освен санскрит, се появяват езици с писмености като кириали, пахлави, авестийски, брахми и др. Авестийската графика е основата на по-късната парси (фарси) [3, 8].
   9. По каменни надписи от столицата на Бактрия Балх се установи, че и кашмири има много общи черти със староарамейския. Последният е най-старото разклонение на западносемитския език, на който са говорили Исус и неговите ученици .
   10. Върху кашмирския език има ясно изразено цялостно въздействие от езика на арийската (прото-)българска група. Арамеите пък са една от духовните общини на Шумер, които носят шумерски диалект. Така в центъра на Бактрия се появяват надписи, считани погрешно от някои за арамейски, а те са на кашмири.
   11. О. Сулейменов в труда си „Аз и Я” представи изключително-силната лексикална връзка между шумерския и тюркския езици [4]. Поради носителите им и отдалечеността им във времето и разстоянието, то можем да отбележим, че единствената група, могла да осъществи тази връзка са (прото-)българите арии и хун-ну.
   12. Турчанинов доказа, че от кириали произлизат финикийската, арамейската, всички западни азбуки, включително старогръцка и латинска [3].
   13. В Гоби многократно са откривани мегалитни каменни блокове с руническо писмо. Най-много проучвания по темата има И.А.Ефремов [7]. Руни от същия вид бяха открити върху средновековно литовско знаме.
   14. От базата данни в езикознанието накрая ще предложим фактът, че китайският учен Ян Бао Чън доказа, че влиянието върху китайската писменост е от запад (разбирай влияние на арии и хун-ну) [17].
 Следващата поредица от факти ще обогатят още картината, от която ще изведем тезите си:
   1. Л. Зайдлер отбелязва, че старобългарският календар е могъл да бъде създаден само на географската ширина на р. Дунав [9].
   2. Отново отбелязваме, че хун-ну и арийската европеидни култури са с хаплогрупа R1a1, възникнала на Балканите като R1a
   3. Китайците получават своя календар от културата на (прото-) българите хун-ну.
Обвързвайки тези факти с езиковедските ще обявим и тезите си, че първичната хаплогрупа R1 се е появила в района на северна България по поречието на р.Дунав. Фактът, че Н2а е разпространен основно в Средна Азия, също води до извода, че Н, като типично европейска хаплогрупа, както и R1a, е била първично предимно в северна България. Според езикознанието, работило със старата терминология, това е сърцето на индоевропейската прародина [6]. Според нас това е сърцето на (прото-) траките перке. Част от носителите на тази хаплогрупа са живеели и в Македония. Поради това хаплогрупа I е била консолидирана повече около черноморското езеро и частично днешна югоизточна България. Това е също през периода, когато можем да пишем не само за нейтхи, но вече и за (прото-)траки перке.
    E-V13 от своя страна е по-скоро по поречието на р.Марица, Родопите, Струма и Места до Софийското поле [11].
   J е най-вероятно да е била съсредоточена в югоизточните земи дори по течението на р.Нил, която преди VI-то хил.пр.Хр. се е вливала в черноморското езеро.
Тук ще поместим още една важна теза. Тъй като генетиката поддържа възгледа, че келтите са от хаплогрупа R1b, а историята и археологията доказаха, че келтите са най-вече от ариите парти [6], то трябва да се приеме и възгледът, че сред ариите в Седна Азия също е била налична хаплогрупа R1b. Последното е поради факта, че около новата ера парти обитават предимно земите източно от Каспийско море [5].
И като пред финал ще поместим едно обръщение към генетиците. Уточнете колко процента и от коя хаплогрупа има от анти и скалвени, които са кимери. Същото направете и за венетите, които са перке, от малоазийските им подплемена витини, галати и частично фриги и пруси. Безспорно е, че при налични резултати можем да го изчислим, но не ни е работа да вършим работата на всекиго, който не си е догледал нещата.
Накрая трябва да изясним и един доста важен въпрос. Разработвайки темата се базирахме върху изводите на българската генетика, но по принцип подобен вид анализи се извършват в почти всички държави. Трябва да отбележим, че при големите възможности, които предлага тази научна област, да не може даде все още точен отговор какъв произход имат кафирите е по-скоро укриване на истината. Хората на този малък народ от синеоки блондини, живеещи високо в Хиндукуш, са определяни ту за наследници на Александър Македонски, ту за кушани, ту за останки от някакви неизвестни племена.
Изключително недостойно е да се представят и факти, както отбелязания случай с друга племенна група от Дж. Д. Уотсън и Ан. Бери в  „ДНК тайната на живота”[30]. Отчитаната тук некоректност е свързана с население от бялата раса в северна Индия, което десетилетия наред е настоявало, че се състои от голяма група от хора, всички от които изповядват зароастризма. Независимо, че генетиката е наука за днк произхода, а не за религиозен корен, след направените ДНК изследвания генетиците уточниха, че действително тези хора били зароастрийци. Като историци, ние обаче очаквахме да чуем като наследник на коя древна племенна или народностна група ще бъде определено това население.
След всичко поднесено до тук ще допълним, че още много работа е необходима в тази научна област, за да се спре да се служи на капитала и политиката, след което и генетиката да се присъедини към общата изследователска кауза. Поради предложените тук факти и анализи ще завърша с констатацията, че и тази наша научна разработка премина в кръга на тези с тъжните изводи.
 автор: Константин Каменов

ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – СБЛЪСЪК НА ДВЕ ТРАКИЙСКИ КУЛТУРИ

Троянската война е вечен въпрос в историографията. Независимо, че Х. Шлиман откри развалините на едноименния град и доказа не само верността на Омировото произведение, но и състоялата се битка, споровете, от различен характер, продължиха да сблъскват противоположни мнения. Можем да кажем, че битката продължава във времето и в повечето случаи целта на противоборстващите страни е да докажат, че древните герои, взели участие в конфликта на малоазийския бряг, са техни предци. Особено силно тезата се поддържа от гръцката историография. Но, когато се прегледат в съвкупност “Илиада”, “Одисея”, археологията и още няколко спомагателни науки, се разкриват съвсем други събития, генезис на героите, символики и за какво всъщност се е водила великата битка.
Много от изследователите на епоса започват от мотива за откраднатата Елена, заради която извеждат и основната причина за започването на войната. Битката за Троя няма много общо с това, което ни е известно от запазеното художествено произведение. То се дължи на няколко много важи факта.
Първо – късният запис, по който са направени всички следващи преписи и при промяната на който основна заслуга имат Ономакрит и Пизистрат.
…Второ – но не по-маловажно като факт е, че Троянската война е изцяло тракийско събитие, докато по-късните изследователи изтикват на преден план елините, които по това време дори не са мислили да са се зараждат.
Третото – Елена не е била първопричина за подобен конфликт. От древнотракийското словосъчетание, КРЕПОСТТА ИЛЕОН, малко по малко по време на древноелинските преписи на текста се е стигнало до подмяна на понятията , неправилното им тълкуване и преиначаване. Така от KALA (=КРЕПОСТТА) (E) ILION (=ТРОЯ) постепенно добива старогръцкия вариант KALA (=хубост) ELIE (=Елена) или хубавата Елена.
 Всъщност битката не е за открадната принцеса, а за принесен център на царска власт, която е била съсредоточена между Дарданелите в Илион.Както вече проучихме и доказахме, в друго наше изследване, от древни времена носовките са също тракийски, затова възприемаме ОН като голяма носовка и по логиката на нейната промяна й придаваме следващата звукова стойност – Ъ. Така в развитие названието на града би придобило името ИЛИЪ. Не трябва да забравяме обаче, че Троя е обявявана за Божия град, а Св. Илия в нашата иконография е изобразяван като Бог в колесница, явяващ се от облаците. От друга страна названието ТРОЯ се превежда като (СТРАНА; ЗЕМЯ) (=ИЯ) (на) (ТР=) ТРИЕДИННИЯ БОГ. Освен това неин основател е един от внуците на тракиеца Дардан, а именно Ил.
И тъй като започнахме с красавицата Елена, трябва да отбележим, че още ПЪРВА ПЕСЕН ни разкрива съвсем други причини за вoйната. В началото Ахил разказва на майка си Тетида:”В поход към Тива свещена, град Етиенов, поехме…”(стр.34) Изследванията показват, че се касае за малоазийската, а не за eгипетската Тива. От молитвите на жреца Хриз към Агамемнон, се разбира, че ахейците са превзели едноименния град, намиращ се до Тива и носещ названието Хриз. Пак от думите на Ахил разбираме, че преди да стигнат до Троя ахейските съюзници плячкосват по някой “…град многолюден троянски.”(стр.22)От последното сведение установяваме, че Троя е била като столица на държава от родствени градове и както е известна в историографията, областта е съществувала под името Троада. А в съвкупност, всички тези факти ни показват, че ахейците са започнали една варварска, грабителска битка, с различни богати центрове, която, както вече отбелязахме, е нямало никаква връзка с Елена. По-нататъшната фактология в произведението също подчертава пиратската същност на ахейския съюз, но преди да развием темата искаме да обърнем внимание на един от героите в него и доблестната позиция, която той заема. Става въпрос за Ахил, който, пристигнал на троянския бряг, отказва да се бие с илионците, защото както сам се изразява:
”…Аз не съм тука пристигнал за копиеметци троянци, 
   с тях да се бия, понеже не са ми във нищо виновни. 
   Никога те не са грабили мои коне или крави, 
   никога те в плодородна и винокърмилница Фтия 
   жътва не са ми затрили, че нас ни делят непристъпно 
   низ планини гъстосенчести, пък и морето ехтящо.” (стр.28-29)
 В целия епос няма по-достойна позиция сред нито един от ахейските водачи.
Когато разглеждат съюза на обсаждащите славната крепост, повечето изследователи използват за обозначаването им термините “древни елини” или “древни гърци”. Всъщност, в цялото повествование етнонимът “елени” се среща само три пъти. Тъй като записвачът на произведението, “изпято” през XII в. пр. Хр., е древноелинският шовинист Ономакрит от VI – V в. пр. Хр. Той извършва своето “дело” по заповед на другия такъв шовинист Пизистрат. Това обаче се случва през V в. пр. Хр., т. е., близо седем века след устното създаване на великия епос. Те са извършили много интерполации в произведението, които, в процеса на разсъжденията ще подложим на доказване. Най-фрапиращата фалшификация, при записването, е именно вмъкването на терминът “елини”. В XII в. пр. Хр. елини не са съществували и битката за Троя, както вече отбелязахме, е по-скоро битка за проливите между две групи, изповядващи два вида тракийска култура. Защитниците са пазещите тракийския духовен светоглед, а нападателите са опитващите се да го прагматизират. Ахейският съюз, който, често авторът нарича данайци, можем да кажем, че има и египетско генетическо разклонение на водачите, защото Данай, според митологията на елините, е внук на Бел, който е отгледан в Египет:”…Бел останал и царувал над египтяните. Оженил се за дъщерята на Нил – Анхиноя. И на него му се родили двама сина близнаци – Египт и Данай, а според Еврипид освен тях още Кифей и Финей. Бел заселил Данай да живее в Либия, а Египт – в Арабия…на Данай -(се родили;К.К.) петдесет дъщери…Данай се изплашил от синовете на Египт и по съвета на Атина избягал, съоръжавайки за първи път кораб, в който натоварил дъщерите си. Щом стигнал в Родос, Данай поставил статуя на Атина Линдийска. Оттам отишъл в Аргос, където тогавашният аргоски цар Геланор му предал царската власт.”(Аполодор;”Митологическа библиотека”; стр.54-55)
Тази генеалогия се отнася само за някои вождове и то предимно за двамата братя Атриди, както и други живеещи по южните острови. Водачи като Ахил, Одисей, Аскалаф и Ялмен, Епстроф и Схедий, Аякс Теламонов, Елефенор, Ерехтей и Менестей Петоид, Нестор, Тоант, Протезелай и Подаркес, Евмел Адметов, Еврипил, Полипет, Гуней, Протой, са най-славните, неданайски, ахейски вождове. Някои от тях са имали земи в страната Ахиява (Асирия), но повечето са разполагали с имения и владения около Пелопонес и по Егейските острови. Самият полуостров е по името на фригийския цар Пелопс. Като цяло, заедно с островите, това е част от ареала на тракийската пеласгийска група и споменатите вождове са управлявали подплемена именно на тази общност. Според Страбон:”4.Създаването на подобен род митически разкази способства за смесване на днешни племена и плодородни земи по тази страна на река Халис, особено пък по морското крайбрежие. Затова тази страна се подлагала от различни места на нападения и през цялото време от страна на племената от противоположния континент, или пък съседните народи се нападали един друг. Нахлуванията и преселенията се случили главно в епохата на Троянската война и след това време, когато варварите и гърците били завладяни откровено от някаква страст към завладяване на чужди земи. Впрочем такива явления имало и до Троянската война. Нали и тогава съществувало племето пеласги, така като и кавкони и лелеги. Както аз вече казах по-горе, в древността те често се движили по разни места на Европа. Тези племена Омир изобразява като съюзници на троянците, но не пришълци от противоположния континент. Разказите за фригите и мизите се отнасят към времена по-древни от Троянската война. Съществуването като разделени на 2 части ликийци предизвикват догатка за това, че те са от едно племе, като че ли троянски ликийци или пък ликийци, живеещи край Кария, които колонизирали земите на други две племена. Може би, това същото да е вярно и за киликилийците, защото те се делят на 2 групи. Обаче ние не можем да дадем доказателства от този род за това, че днешните киликилийци са съществували още до Троянската война. Все пак, можем да признаем, че Телеф е дошъл зедно със своята майка от Аркадия. Когато той благодарение на брака на майка си се сроди с Тевтратом, оказвайки му гостоприемство, него започнали да считат за царски син и той унаследил властта над мизите.”(Страбон;“ГЕОГРАФИЯ”;книга XII; глава VIII) 
Сравнявайки двете сведения стигаме до извода, че пеласгите са населявали цялото Егейско крайбрежие на Европейската част, а също така и земи от малоазиатския край. Тази теза се оформи , тъй като Страбон отбелязва, че враговете на Троя са я нападали от противоположния континент(Европа;К.К.). Това са пеласгите, които влизат и оформят ахейския съюз, а другите, които се сражават на страната на илионците са от малоазийския бряг. Същевременно обаче пеласгите са в основата на йонийци, еолийци и, както пише Страбон:”дорийци, племе от къдрави пеласги.” Годините, когато се появяват, разглежданите термини, са много след Илионската битка.Освен това Страбон оставя още едно много важно сведение за пеласгите, сързано с Троянската война:
“Менекрат от Елия в своето съченение “За основанието на градовете” утвърждава, че цялто съвременно йонийско крайбрежие започвайки от Микале, както и от съседните острови, в предходните времена населяваха пеласги. Лесбосците, обаче, твърдят, че те били подвластни на Пилей, когото поетът нарича господар на пеласгите; по неговото име и до днес планината в тяхната страна се нарича Пилейска. И хиосците наричат основатели на своите поселища пеласгите от Тесалия. Пеласгите били племе , постоянно номадстващо и много подвижно; то достигнало голямо могъщество и след това изведнъж пропаднало, в същотото време, когато станало преселението на еолийците и йонийците ( съставени от пеласги; К.К.) в Азия.“(Страбон;”ГЕОГРАФИЯ”;книга XIII; глава III)
Що се отнася пък до йонийците ще предложим следният цитат, който най-добре охарактеризира обстановката при тяхното зараждане:
“(94 ред)…Йонийците доставили сто кораба. Били въоръжени като елините. Докато живеели в Пелопонес, земята, която сега се нарича Ахайя, преди Данаос и Ксутос да били дошли в Пелопонес, те, както твърдят елините, се наричали пеласги айгиалеи, а по името на Йон, син на Ксутос – йонийци. Островитяните, въоръжени като елините, доставили седамдесет кораба; и те били пеласгийски народ, който по-късно бил наречен йонийски по същата причина, както и йонийците от съюза на дванадесетте йонийски града, дошли от Атина.”(Херодот;”История”;книга седма “Ксеркс срещу Елада”)
От цитирания пасаж на БАЩАТА НА ИСТОРИЯТА, както отбелязахме, сме извадили едно от най- конкретните сведения за произхода на йонийците, а от цитата, който ще представим, изваден от книгата на БАЩАТА НА ГЕОГРАФИЯТА, пък придобиваме изключително ясна представа за създаването на еолийците:
“2…дорийският диалект ние считаме за тъждествен с еолийския, защото всички гърци, живеещи извън Исма, освен атиняните, мегарците и дорийците, обитаващи около Парнас, още до днес се назовават еолоийци;…и атиняните се считали за нейни изконни обитатели, винаги владеещи една и съща страна, тъй като никой не ги изгонил от нея и даже не се е стремял да я завладее. Това обстоятелство, вероятно, без да се гледа тяхната малочисленост, послужило като причина за несходството на техния език и обичаи с езика и обичаите на другите гърци. От друга страна, еолийският елемент до такава степен преобладавал в областите отвъд Истъм, че в по-ранните времена населението от тази негова страна също било еолийско; след това еолийците се смесили с другите племена, тъй като, първо, йонийците от Атика завзели Егиал и, второ, Хераклидите довели със себе си обратно дорийците, основали Мегара и много градове в Пелопонес.”(Страбон; “География”; книга VIII; глава I)
Предложените факти от Херодот и Страбон ни дават няколко много важни извода, от които правим следната аналитична схема:
    1.Атиняните са от пеласгите айгиалеи.
    2.Те никога не са се местили, което значи, че и пеласгите айгиалеи не са се местили.
    3.Пеласгите, бидейки впоследствие атиняни, са най-древни жители по тези земи.
    4.Дорийците са племе къдраво от пеласги.
   5.Езикът на дорийците е еднакъв с този на еолийците, което показва, че и те са пеласги.
    6.Четирите групи, които образуват древноелинската мисловност са еолийци (пеласги), дорийци (пеласги), йонийци (пеласги айгиалеи) и атици-колонизирани от йонийците ( или също пеласги айгиалеи с останало местно пеласгийско население).
По времето след Троянската война микенците унищожили Минойската култура, според Х. Мелерш в “Минойският Крит”:”Краят дошъл всъщност с падането на Троя. Това събитие се датира приблизително към 1190г. пр. н. е. То е последната голяма проява на микенците – и ако наистина са им били нужни десет години, за да постигнат целта си, както разказва Омир, то тази проява е била донякъде зле организирана и не особено резултатна. Минойците, казва Омир, били едни от ония съюзници на великия, но глупав Агамемнон, които изпратили свой контингент в боя.”(Х.Мелереш; “Минойският Крит”; стр.176) Този автор отбелязва по-напред, че първоначалната гибел на тази високоразвита култура е вследствие на неколкократни земетресения, след което минойците – дорийци доунищожили културата им, като взели най-ценното от нея. Тук ще трябва да редактираме малко Мелерш, защото, както ни подсказват древните автори дорийците се появяват доста по-късно от микенците и то именно там, където са живели микенци. Последните обаче са унищожени. За да не бъде критиката прекалено голословна, отново ще цитираме Страбон, който се спира на тези събития:
“10…след Троянската война, когато царството на Агамемнон било разрушено, могъществото на Микена отслабнало, особено след възвръщането на Хераклидите (дорийците;К.К.), защото Хераклидите, завладели Пелопонес, изгонили предишните владетели, тъй като тези, които владеели Аргос, владеели Микенците като част от цялото. В по-късни времена Микена била до основи разрушена от аргивяните, тъй като сега не може да се намери даже следа от градовете на микенците. Доколкото микенците претърпели такава печална съдба, то не следва да се чудим, ако някои градове, считащи се подвластни на Аргос, сега са изчезнали.” (Страбон;”География”; книга VIII; глава VI)
 За края на Микена и като цяло на ахейския съюз пише и Изабел Клок – Фонтаний:
“Рухването на Хетската империя в началото на XII век пр. Хр. се дължи на серия от кризи, глад, предизвиканите от него преселения и вътрешни размирици, които се пренасят и в страните от Егея и Изтока: разрушени са Микена и други “ахейски” градове…”(Изабел Клок – Фонтаний; “Хетите”; стр.29)
Версията за природни катаклизми (най-вече поредица от земетресения), които са унищожили големите култури в източното Средиземноморие отдавна има своите привърженици, а вече се подкрепя и от археологията. Интерес предизвиква и фактът, че Троя не е била превзета от ахейците, а е разрушена от земетресение. За разлика от ахейските градове, които напълно изчезват след тези, големи трусове, Троя и центровете от тракийския хинтерланд обаче се възраждат много бързо:
“През XIII – XII в. пр. Хр. Източното Средиземноморие е разтърсено от десетки катастрофални земетресения. В науката този природен катаклизъм носи наименованието „земетръсна буря” и обхваща периода 1225 – 1175 г. пр. Хр. Трусовете събарят стените на Троя и Микена, съсипват блестящата минойска цивилизация. От това се възползват варвари от север, които нахлуват и унищожават някога цъфтящите градове. При тези земетресения е пострадало силно и светилището при Татул.После обаче то се е възстановило и през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр. Хр.) продължава да функционира не по-малко величествено отпреди.” (Н. Овчаров. „Светилището на Орфей при с.Татул, Момчилградско”.Варна.,стр.13)
Тъй като “Илиада” завършва с XXIV песен, без превземане на Троя, без Троянски кон, а с погребален ритуал за Хектор, то трябва да отбележим няколко пасажа в поемата, които намекват, че градът ще бъде разрушен от земетресение. На страница 231 Бог Посейдон е наречен ЗЕМЕТРЪСЕЦ, както на още няколко места в произведението. По определението, което ни оставя авторът, можем да гадаем за функцията на Бога през този период, но същевременно Омир дава още няколко важни податки към проблематиката. Първо – боговете обърнали течението на всички реки по планината Ида Троянска. Второ – Посейдон заплашва и двете враждуващи страни, че ще сравни становете им с пясъка на морето. И, трето – отново Посейдон казва, че ще огради Троя с планина. Все намеци за големи катаклизми, които могат да се породят от силни земетръси.
Нека се върнем обаче към основната тема. Още с описанието на снаряжението (особено на куките, които са на корабите, пригодени за абордаж) на Ахейския съюз, авторът ни предлага възгледа, че тази група е скрепена на базата на пиратска клетва и се е подготвила за подобни действия още по море:
“а пък ахейци, високо от своите кораби черни –
мятаха копия дълги, наставени крепко с връх меден,
 пазени в техните съдове само за морските битки.”
(Ил.XV; 387 – 389 )
Ще разгледаме някои от племената, които участват към двете страни, за да уточним детайли по темата. В края на ВТОРА ПЕСЕНмежду стр. 55 и 64, като двайсет и първи водач на ахейските племена е отбелязан Ахил:
   “Тия, които живееха в мир в Пеласгийския Аргос,
   тия, които владееха Алос, Трехин и Алопа,
   плодната Фтия и мака Елада с жени най-красиви,
   тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха,
   имаха кораби те петдесет със Ахила начело.”
    (Ил.II,681-685)
   “И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,
    и заедно с тях Ахил, синът на Пелей,
    и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
    водейки войска от хуни-българи-мирмидонци,
    на брой две хиляди и петстотин…”(Йоан Цецес; ГИБИ;т.X; с.104)
   “И така споменатият Ахил заминал
    заедно с Атридите, като водел своя соб-
    ствена войска от три хиляди души, 
    наричани тогава мирмидонци, а сега бъл-
   гари.” (Йоан Малала; ГИБИ;т.II; с.206)
Именно за племето (мирмидонци), за което след години византийски автори ще пишат, че са българи (или хуни) в “Илиада” се среща едно от малкото упоменавания на термина елини. Защо смятаме, че това е късна интерполация на Ономокрит или някой от неговите следовници, ще ни подскаже следващият цитат от Тукидит:
“Не по-малко доказателство за безсилието на хората в далечната древност е, според мен, също така и следното: до преди Троянската война Елада не била извършила нещо с общи сили. Аз мисля, че тя още не е носила това общо име и че това название изобщо не е съществувало до преди Хелен, сина на Девкалион, и че областите били назовани по името на отделните племена, най-вече по името на пеласгите. Едва когато Хелен и синовете му укрепнали във Фтиотида и другите градове започнали да ги викат на помощ, тогава тези племена вследствие на общуването си с тях започнали едно след друго да се наричат с името елини, въпреки че то дълго не могло да се наложи над всички. Най-доброто доказателство за това е Омир. Той е живял много по-късно от Троянската война и все пак никъде не е нарекъл всички участници във войната с общото име, а нарича елини само тия, които били дошли с Ахил от Фтиотида. Те били първите елини; останалите той назовава в песните си данайци, аргосци, ахейци.”(Тукидит;”История на Пелопонеската война”;книга първа;стр.28)
Имайки предвид, че ахейският съюз участва съвместно в битките, то е безспорно, че терминът елини като общо понятие не може да се отнася за тях. Относно възможността да бъде отнесен към Фтиотида и мирмидонците, трябва да отбележим, че генетичната връзка (Хелен от времето на Девкалион) е доста по-древна от Троянската война и тя е вмъкната от автори с елинска мисловност, за да се създаде благородно потекло на тази отделила се от траките култура. А в случая с Фтиотида, е важно да се знае, че мирмидоните са по-близки до траките от хинтерланда, отколкото до пеласгийските траки, от които впоследствие ще се зародят елините.
И след като споменахме мирмидонците, то трябва да обърнем внимание и на деветото племе във “Вождовете към троянската идея” описани във ВТОРА ПЕСЕН. Става въпрос за пеоните:
  “Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,
   с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,
   който разлива води превъзходни далеч по земята.”
    (Ил.II;848-850)
За тях също, носителят на панелинската идея във Византия Йоан Цецес, отбелязва:    
   “А пеонци са българите. Не вярвай на глупаците,
    да смяташ, че пеонците са различни от тях.”
    (ГИБИ; т.Х; с.105)
Прави впечатление, че както мирмидоните, така и пеоните, живеят в един и същи ареал. Първите по-на юг, вторите по-на север. Само че мирмидоните са към ахейския съюз, а пеоните към троянския. И както много други тракийски племена и пеоните са се разделили на две. Отбелязахме вече ликийци, киликилийци, мизи, бриги-фриги, пеласги. Според Дион Касий разделението на две се извършва и в посока юг – север:”Тези (от траките), които живеят отсам реката (Дунав) и до земята на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от местните жители. Ония пък, които живеят отвъд Истър, са наречени даки, било че някои от тях са гети, било че са от дакийското племе, което някога е населявало Родопите.”
(Дион Касий;”Римската история”;LI 22, 6-8)
Средновековният български текст “Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите” отбелязва:
”(11.ред) Градовете и провинциите в Тракия и Илирик
…Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня;К.К.) провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.”
(Е.Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите).
Също на две се разделят ализоните, като кавказката група се включва към Троянската коалиция:
    “Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони
    чак от далечна Алиба, където сребро се добива.”
    (Ил.II.857-858)
А що се отнася до пеоните от Аксиос (Вардар;К.К.) от тях в Мала Азия се отделят меоните. Промяната на П в М е вследствие на началното изписване на МП, което в дадени варианти може да премине в Б, в други в М, в трети в П.
В най-общи линии това са сведенията за племената, които впоследствие ще участват и в създаването на българската мисловност.
А сега да се върнем към темата на разработката. Както вече отбелязахме, ахейският съюз е изповядващ т. нар. пиратска практика, за да достигне до някакво благоденствие. В противовес – троянската група се придържа към сакралната тракийска култура. За да докажем тезите си, тук ще предложим поредица от факти, които ги потвърждават. Започваме със сведенията свързани с обсаждащите крепостта:
   “Зная, че толкова много ахейци по брой надминават
   всички троянци, които града обитават.Съюзни 
   копиеборци те имат, от селища разни събрани.
   Тези мъже ме възпират и твърде ми пречат в стремежа
   Троя, града многолюден, да срина и в прах да превърна.”
    (Ил.II;129 -133)
Думите на Агамемнон показват с колко скръб е пълно сърцето на предводителят на ахейците, поради единствения факт, че не може да разруши здравата крепост.
В песен V вождът на аргосците:
    “Храбрият цар Диомед им разпрегна конете веднага,
   заповед даде на своите да ги откарат във стана.”
   (Това са конете на убитите братя-троянци Фегей и Идей;К.К.)
    (Ил.V; 25 – 26)
    Отново Диомед в песен XI пък:
   “каза и от колесницата смъкна Тимберий на земята,…
   (заедно с Одисей)
   Там колесница плениха с най-лични мъже от народа,…”
    (Ил.XI; 316 – 328 )
   Менелай пък убива Пизандър и:
   “…смъкна от него
   кървави бойни доспехи; на свойте другари ги даде.”
    (Ил.XIII; 600 – 601 )
Тевкър смъква “медните пъстри доспехи” на ранения от него Имбрий в XIII песен.
За да бъде представен като най-славен сред царете, доминиращата роля в свличането и заграбването на чужди доспехи и колесници е предоставена на Агамемнон:
   “…Пръв мощният цар Агамемнон
   от колесницата смъкна цар Одий, водач хализонски.
   С копие той го удари в гърба помежду раменете,
   То през гръдта му излезе, тъй както бе хукнал да бяга.
   Идоменей пък уби меониеца Феста, син Боров,
   Който тук беше пристигнал с войските от плодната Тарна.
   …Взеха му всички доспехи слугите на Идоменея.”
    (Ил.V; 43 – 48)
Надпреварата в смъкване и „прибиране” на троянски доспехи, щитове и колесници се води като състезателна дисциплина между всички съюзници на Агамемнон, с изключение на Ахил. За мирмидонския владетел и неговата доблест вече писахме, но тук ще отбележим, че той има и най-хубавите доспехи сред ахейската войска. Другите двама със стойностни обкови са братята Атриди Агамемнон и Менелай, които обаче получават доспехите си като дар от остров Кипър, за това че ще се сражават срещу Троя:
   “Громко Атрид заповяда аргийци за бой да се стягат,
   сам си облече веднага блестящите медни доспехи.
   Първо на свойте пищяли той два наколенника сложи,
   хубави, опнати здраво, с токи от сребро закопчани.
   Върху гърдите си после защитната ризница тури.
   Някога в дар гостолюбен за спомен Кинир му я даде,
   тъй като стигна до Кипър великата вест, че ахейци
   щели със кораби в поход за бой да отплуват към Троя.
   Да угоди той на царя, предаде му тоя подарък:
   ризница с ивици десет от черна стомана вковани,
   двадесет светли оловни, дванадесет цели от злато.
   А пък от двете страни по три змея стоманеносини
   вият се чак до врата и напомнят дъгата, която
   в облак закрепя Кронид за поличба на смъртните хора.
   Метна си през раменете и меча, по който блестяха
   гвоздеи златни, а цялата ножница около него
   сребърна беше и плътно пристегната с ремъци златни.
   Грабна си щита нашарен, красив, всепокриващ и буен.
   Имаше десет бакърени кръга по края на щита,
   още се нижеха двадесет плочки оловни и бели,
   тъкмо в средата сияеше плочка от черна стомана.
   Щитният пъп увенчаваше свирепоока Горгона,
   гледаща страшно, а близо до нея – и Ужас, и Бягство.
   Беше към щита притъкната сребърна нишка със ремък.
   Дракон триглав, тъмносин се извиваше точно над нея –
   трите глави от единствена шия му бяха израсли.
   Четириобръчен шлем на главата Атрид си надяна 
   с гребен от конска опашка, която страхотно се вее.” 
    (Ил.XI; 15 – 42)
И въпреки тези доспехи, след като погубва Ойлей, Агамемнон му смъква троянската броня, заедно с доспехите на убития преди това Биенор – водач на войските. И както обича да се изразява Омир, сравнявайки двата вида снаряжение на войските:
   “…че им смъкна доспехите пъстри.”
    (Ил.XI; 100 )
И тук се разкрива отново един изключително важен момент, който показва великата разлика между Ахил и Агамемнон. Няма да предложа никакъв коментар към цитата, а само ще го предоставя на вашето внимание. Той говори сам по себе си:
“Мощният цар Агамемнон в прахта ги остави убити (Ойлей и Биенор;К.К.)
   с лъснали голи гърди, че им смъкна доспехите пъстри.
   Тръгна напред, за да вземе живота на Ис и на Антиф…
   двама в една колесница. Колар извънбрачният беше,
   брачният, Антиф, се биеше смело, изправен зад него.
   Нявга Ахил ги плени, върза с върбови пръчки край Ида,
   гдето овцете пасяха, а после ги върна за откуп.
   Широковластният цар Агамемнон сега ги погуби:
   Иса удари със копие горе в гърдите, прободе
   Антифа с меч под ухото и от колесницата смъкна.
   Щом им засвлича обаче доспехите дивни, внезапно
   той ги позна – бе ги виждал при своите кораби леки,
   гдето ги беше докарал от Ида Ахил богоравен.”
    (Ил.XI; 99 – 112 )
Но каква е разликата между ахейските и троянските доспехи се вижда, след като Агамемнон успява да убие героя Ифидамант:
“Цар Агамемнон на място в прахта го уби и съблече,
   взе му доспехите дивни и с тях сред ахейците тръгна.”
    (Ил.XI; 246 – 247 )
Самият факт, че той предпочита ифидамановите, пред описаните вече негови доспехи, показва колко по-стойностна, изящна и красива е била троянската торевтична изработка.
В песен XIII двамата Аякси се нахвърлят като два лъва и те взимат доспехите на Имбрий, а главата му отсича Ойлит, заради Амфилах, убит от Хектор и като топка я хвърля в нозете на последния.
За описаното дело на ахейците много важен е разговорът между Идоменей Критски и Мерион, който търчи да си взима ново копие. Идоменей му казва: 
   “Копия, колкото щеш! И едно ще намериш , и двайсет
   в мойта палатка, подредени във светлия кът на стената.
   Те са троянски, отнети от вече убити герои.
   Казвам, че аз се сражавам отблизо с мъжете враждебни.
   И затова притежавам във шатъра щитове кръгли,
   шлемове, копия много и ризници, хвърлящи блясък.”
    (Ил.XIII;250 -255 )
Сякаш грабежите за ахейците са достойно дело, с което могат да се хвалят, затова разсъдливият вожд Мерион отвръща:
   “Също във моята шатра и в черния кораб аз имам
   много троянски трофеи, но близо не са, да ги взема.
   С право твърдя, че и аз не забравям военната доблест,…”
    (Ил.XIII; 257 -259 )
Същевременно прави впечатление бедното снряжение на ахейските войски. Повечето от тях, предимно вождовете, са отбелязани с термина меднохитонни или носещи медни доспехи. Докато в XIII песен локрийците, водени от храбрия син на Ойлея, са представени с изключително бедно снаряжение и едва ли не без защитно облекло. От друга страна троянският съюз е предимно в обковани от сребро доспехи или брони покрити със сребърен обков. Когато пристига тракийската група от хинтерланда, водена от цар Резос, тя носи доспехи, които са обковани със злато, достойни само за боговете. По подобен начин са изковани и колесниците на троянския съюз. В противовес Омир ни е представил, че ахейците, не притежават колеснична технология.
И докато за пиратската група не е отбелязан и ред относно уменията и́, свързани с писменост или език, както и с мистериалните практики, за троянският съюз картината е коренно различна. Не можем да кажем, че Омир е бил симпатизант на илионците и по тази причина е представил нещата в такъв аспект. Освен това вече отбелязахме, че повечето от песните са записани от Ономакрит столетия по-късно през елинската епоха. По тази причина можем да считаме фактите почти за действителни. В “Илиада” не е скрит факта, че на дървени плочки троянците са записвали съобщения до съюзниците си от вътрешността на Мала Азия, които последните разчитат:
   “…И нечувана ярост обхвана цар Прета.
   Все пак той имаше страх и не смееше да го погуби (Белерофонт;К.К.),
   но го изпрати във Ликия, даде му гибелни знаци.
   Прет вписа в табличка сгъната ред смъртоносни заръки:
   щом я покаже на тъста му, сам да погине от него
   Белерофонт. Той потегли за Ликия с божия помощ.
   Благополучно пристигна до Ксант бързотечен ликийски.
   …
   Ала когато изгря и десета Зора розопръста,
   царят попита младежа и знака поиска да види,
   който му носи от Прета, от зетя далечен и верен.
   Щом като царят получи прокобните знаци на зет си,
   Белерофонта изпрати да смаже химерата грозна,
   от боговете родена, а не от предходните хора:…”
    (Ил.VI; 166 – 180 ) 
От този цитат веднага се натрапва аналогията с дървените таблички на Орфей, за които Еврипид е пределно точен:
“Хор. Аз и чрез музите се възвисих, и с твърде много учения се занимавах, но не намерих нищо по-силно от съдбата, нито някакъв лек в тракийските таблички, на които е написано Орфеевото слово, нито лекарства, които Феб даде на Асклепиадите, като отряза корени и листа за отрудените смъртни.
   Схолион, към 968
Орфеевото слово изпълни: Орфей бил и поет, и предсказател. Филохор в първа книга “За предсказанието” посочва неговите стихове, които съдържат следното: Наистина аз съм нещастен, че давам пророчества, но в гърдите ми напира истината. Физикът Хераклид съобщава, че действително имало някакви таблички на Орфей, като пише така: Това (светилище) на Дионис е построено в Тракия на тъй наречения Хемус, където, казват, че имало някакви писания на Орфей върху дъсчици.
Също така: пръв Орфей уредил мистерии на боговете, откъдето и мистерията се нарича трескея от тракиеца Орфей”
    (Еврипид;”Алкестида”; 962 – 972 )
От друга страна се показва, че троянците са имали писменост, която е можела да функционира между два родствени народа.
 Във песен II е представен ученикът на Орфей Тамирис, когато се връщал от царя ехалийски Еврит, как бил ослепен от музите защото:
 “Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса – всесилен,
   сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.
   Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее
   и го лишили навеки от меднозвучната лира.” 
    (Ил.II;597 -600 )
Жрецът Хриз, който е към троянския съюз, извършва мистериално заклинание, свързано с една от практиките, което изпраща чумата на ахейците и унищожава част от тяхната войска. Като контрамистериален ритуал Одисей, който последно е живял сред траките на остров Самотраки, извършва във песен II :
   “А Одисей с хекатомба свещена пристигаше в Хриза
   …
   Цар Одисей хитроумен със нея пое към олтара,
   сам я предаде (дъщерята;К.К.) в ръцете на нейния татко и каза:
   “Хризе! Изпрати ме мощният цар Агамемнон при тебе
   щерката да ти върна, да дам хекатомба свещенна
   на Аполон за данайците, милост да молим от бога,
   който изсипва без жал над аргийците горестни мъки.”
   Тъй каза и Хризеида му връчи. Бащата със радост
   щерка си мила получи.Свещенната жертва веднага
   те наредиха за бога встрани от олтара изваян,
   своите длани измиха, зърна ечемичени взеха.
   …
   Целият ден непрестанно те молеха бога със песен,
   с дивен, обреден пеан далномереца славеха дружно.”
    (Ил. I; 442-448; 472-473 )
    Описаният ритуал е изцяло тракийски, а песнопението пеан се запазва като тракийско дори и след възникването на елинската мисловност.
Но да обърнем малко внимание и на “Одисея”. Както са забелязали изследователите на двата епоса доста отдавна, това са книги съставени от различни автори. Възгледът, който се оформи, при внимателното проучване на тези произведения е, че “Илиада” е дело на Омир, а “Одисея” на Тамир. Освен стилистиката, като начин на представяне на събитията, която е коренно различна в двете поеми и не се нуждае от особени наблюдения, за да се стигне до това констатиране, другата важна подробност е стихотворната тъпка:
   “24…мислите и езикът трябва да бъдат хубави. Всичко това Омир е използвал пръв, и в достатъчна степен. И наистина всяка от двете му поеми е съставена така, че “Илиада” е проста и патетична, а “Одисея” –заплетена (тя е цяла опозиция) и характерописна…
Епосът се различава по обем на състава и по стихотворния си размер.”
    (Аристотел;”За поетическото изкуство”)
Не само спрямо другите произведения, но и помежду си двете поеми се различават по стихотворен размер. Обикновено на това може да се опонира, че авторът е познавал всички поетични стъпки. Разглеждайки обаче творците от древността не може да не ни направи впечатление, че поетите, работят с една поетична стъпка, която е присъща само за тях. Историографите, географите и житеописците винаги използват един начин на изразяване и поднасяне на фактологията, което изключително много е улеснявало техните меценати и ценители.
За темата на нашата разработка обаче не е токова важно кой е автор на “Одисея”, колкото нейната VIII песен, в която за първи път се появява ТРОЯНСКИЯТ КОН. Когато Одисей и неговите спътници са отседнали при феаките Алкиной подканя Демодока божествен да възпее пред неговите съплеменници и пред госта му подвизите на вожда от Итака и на всички ахейци. В един момент Одисей остроумен се обръща към певеца и му казва пред всички:
   “Вярно поред участта на ахейците ти превъзнасяш,
   техните подвизи, мъки, тегла, претърпени край Троя,
   сякаш си бил очевидец или си участници слушал.
   Но продължи и запей за строежа на оня кон дървен,
   който създаде Епей с помощта на богиня Атина,
   как го въведе в града Одисей богоравният хитро,
   как го напълни с бойците, които порутиха Троя.”
    (Од.VIII; 489 -495 )
    Когато обаче Демодок уж възпява подвизите на ахейците, които разрушават Троя и между тях в челните редици е хитроумният цар Одисей, Алкиной съзира нещо нелогично в поведението на госта си. Феакът се учудва как при разказите за подвизите му Одисей рони жалостни сълзи и:
   “Все пак пред другите гости прикриваше рукнали сълзи,
   но Алкиной се загледа и зърна единствен скръбта му –
   близо до него бе седнал и чуваше тежките вопли.”
    (Од.VIII; 532 -534 )
Тук е моментът да се запитаме – ЗАЩО СТРАДА ОДИСЕЙ, КОГАТО СЛУША ВЪЗПЯВАНЕ НА ПОДВИЗИТЕ НА СВОЯТА КОАЛИЦИЯ?
Да не би, защото песента е измислица и фактите в нея не показват истинската версия на събитията? Защото ако са превзели града, за който лично Агамемнон се произнася, отчитайки неговите строително-инжинерни достойнства:
   “…широкодрумната Троя не можем със бой да превземем.”
    (Ил.II; 141 ), то няма никаква причина да бягат след войната.
Да не би да страда, за това че не са успели да вземат никаква плячка в продължение на 10 години обсада? След това са принудени да се скитат като просяци  из моретата, защото по родните им места никой няма да ги приеме без ценни дарове.
 Да не би да страда, за това че почти всички ахейски царе са се прибрали преди него, но са заклани от роднините си или от новодошли племена? Агамемнон е убит от Клитеместра и Егист, а брат му Менелай продължава да се скита още 8 години из моретата след войната. Според Страбон Елена не е била изобщо в Троя. Тя е стояла в египетската Тива, откъдето се качва на един от петте останали кораба на Атрида, който потегли към Троя със 60 кораба. Връщайки се в Спарта, той не може да си възвърне царската власт и е изгонен от града.
Можем да задаваме въпросите от тоз характер до безкрайност, защото те са риторични и игнорират битуващата версия сред научната общественост, за великата елинска култура от ахейци, която се бори за достойнството си, свързано с откраднатата Елена, и побеждава Троя вследствие на гениалното изобретение на троянския кон. За съжаление, възможностите на една докладна разработка или сказка ни предоставят място само за фрагментиране на основните грешки в изградените досега хипотези по въпроса. Все пак ще посочим и най-важният си извод – Ахейският съюз не успява да пренастрои или да унищожи духовната тракийска култура, за да я прагматизира. След няколко века премахването на духовната същност като най-важна в културата ще извършат техните потомци. Така след тях названието елини, както отбелязват и немалко антични автори ще означава не народност, а (нова, прагматична) мисловност.
 автор: Константик Каменов

РЕПЕРИТЕ, СИВДЕТЕЛСТВАЩИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ

НА ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ

   1. България е една от малкото страни в света, чиито названия на географски райони, в доста случаи имат по-млади аналогии в различни точки на света.

   2. България е една от малкото страни в света, чиито древни астрономически, духовни, писмени, фолклорни и етнографски традиции и познания имат свои аналогии с по-несъвършени варианти сред различни народи по света.
   3. Българите са един от малкото народи, чиито гени и антропология имат потвърдено наследство в много от огнищата на древните цивилизации.
Само върху тези репери решихме да предложим възгледите си върху (прото-) траките (балканските (прото-) българи) като създатели на всички древни култури. Темата и идеите от нея сме доказали още през 1996г., но науката, занимаваща се с произхода на българската народност в последно време започна доста да буксува. Една малка група преповтаря с различна лексика, но с еднаква семантика, нещо дадено преди 10-20 години и почти спря да работи. Другата постоянно преписва нещо поднесено в различни столетия и на вестникарски език се опитва по интернет да популяризира по-скоро себе си. Почти не останаха търсещи колеги, поради което решихме да дадем един нов прочит, с различни, вече приети факти, но с отваряне на нов портал за дълбок размисъл.
Все още малко български учени обръщат внимание върху методологията при извършване на различни проучвания. Рядко някой се спира на интердисциплинарния метод, а в езиковата област повечето подхождат несериозно и извършват лексикални сравнения по нефилологически методи. Подходът в „Корени” от началото е бил интердисциплинарен. Методологията ни има следната схема – на базата на древни сведения се търсят археологически препокрития, след което е нужно да се открие достатъчно богата база от етнографията, езикознанието, а те е добре да са възможно необорими от Теория на групите и Синергетиката. Наличието на ДНК сведенията е за предпочитане над 50% да потвърждават възгледа. При по-малък процент е добре да се осмисли теорията и да се провери къде биха могли да са налице грешки във възгледите. В цялост, при изследванията си използваме помощта на 21 науки.
Силната теория на ИЗ „Корени” за произхода на българската народност, в която много учени видяха продължение и развитие на възгледите на Гнчо Ценов, се крепи на няколко основни момента, които ще посочим още в началото.
   1.До XIII-тото хил. пр. Хр. се води войната между континента-държава Атлантида и балканското население на неелинската Атина.
   2. След потъването на Атлантида, спасилите се от княжеството на мъдростта Ману се заселват при неелинските атиняни на Балканите и така започва консолидирането и оформянето на (прото-) траките.
   3. (Прото-) траките е завършения племенен субстрат от Балканите, който е в основата на Европейската съвременна култура и познатите древни цивилизация. Терминът (прото-) поставян от нас и пред българи е само времеви, както този, който определя следващия период от развитието им (древни-). Живеещите на Балканите отбелязваме с термина траки, а другите, което се изселват от тяхната група и създават своя голяма и хилядолетна култура в Азия отбелязваме като българи. Реално те са три големи разклонения на най-старата неолитна цивилизация в света.
Както отбелязваме в „СИМБИОТИКА – теория на единната наука”, когато подходят към едно изследване и не го осмислят и чрез достиженията учените достигат в повечето случаи до грешки, заблуждаващи много други специалисти, разчитащи на надеждността от изводите им. Така например един генетик, търсещ българските корени само по хаплогрупи може да достигне до противоположните възгледи на археолог, стремящ се към същите отговори. От своя страна сведенията, насъбрани от историограф могат да показват трета по семантика картина върху въпроса. По този начин може всички да са с точни данни и всеки да е прав по своему, но обща картина за произхода ще липсва.
Ще онагледим написаното тук с една често допускана грешка от историците. Както отбелязахме, необходимо е вече и в тази наука да залегнат базисни резултати и нови изследвания от етнографията генетиката, антропологията, етнографията, Теория на групите и др. Тъй като това не се извършва от интердисциплинарни специалисти, когато се проследява преселение, замислено и като културна мисия, не се отчитат две основни характеристика на групата (населението, племето, народа). Голямата част от преселниците са хората, които ще разработят новите си земи и ще осигурят местата за живеене. Просветителите са малък процент от тях и начинът им на живот и поведение е доста различен от основната маса. Хората с мисия се приобщават към автохтонни племена в различни райони. Тъй като популацията в годините след това е само в групата им, а те се приобщават без жени, независимо, че мъжът носи наследствената хромозома, по естествени причини те постепенно се стопяват и изчезват. От този вид са просветителските преселения към Елам, Мохенджо-Даро, Харапа и Египет. Пренасянето на култура в америките е по-различен.След подготвянето на автохтонното население към новата култура „Белите богове” се връщат към земите, в които се е заселила основната група, но някои отплават, неизвестно накъде, по океана. Голямата част от двете основни (прото-) български просветителни вълни на хун-ну и арии, след много хилядолетия на установяване в Азия се завръщат към Европа. Част от тях, заедно с основната група, на отделилите се хилядолетия преди Христа от (прото-) траките, кимери, участва в създаването на почти всички европейски народи. Друга част се завръща в прародината на Балканите. За тях различни антични автори пишат:”Преминавайки отсам (южно;м.бел.) Дунав Българите дойдоха при своите родни братя.” (Teopphan. I Bonn., с.222)
След всичко това, извършвайки генетично проучване днес, тъй като линията на (прото-) българите от племената саки и кимери е принесена в тюрки, уелсци, портогалци, поляци, частично англичани, то почти сигурно ще се стигне до заключението, че при тези народи има повече наследственост с някои от белите фараони, отколкото при българите. Поради подобен вид, нетърсени от учените, отклонения постоянно наблягаме на интердисциплинарния метод.
Що се отнася до поднесените репери ще започнем с факта, че културата на фараоните не е на египетска народност, нито на друго африканско население, както по-популярно се опитват да пишат за нея някои учени. Тя е култура, пренесена в готов вид, от (прото-) траките на Балканите. Проследима е и е доказана на 100% чрез ДНК на древните фараони и ДНК на съвременните българи, преки потомци на траките-
(http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779). 
Същевременно само в археоастрономическия пирамидален план, в познанията на догоните и в старобългарския календар се знае за три звезди Сириус. Според кодировката в постройките от Гиза и Хелиопол, средата на XI-тото хил. пр. Хр. е фиксирано като възникване на (прото-) траките (Бовал,Р., Гилбърт,Е. Загадката Орион. С., 1996.,с.139 – 146.), а началото на старобългарския календар е фиксирал началото си с настъпването на Адамовия потоп в 5508 (5505)г. пр. Хр. (Каменов,К.,Небето помни III.П.,2011.,с. 60-63.) Тогава е извършено и първото (прото-) българско разселение, което е дало началото на няколко древни култури по света. Времето на Средиземно-Черноморския потоп, съвпадат с годината на Адам в Библията (Библия, С.,1993.,с. 5-6.), поради което учените от Интелектуално звено „Корени” го определяме като Адамов, докато другите колеги го назовават още като Ноев. Не се отчита нито факта, че вторият потоп е доста по-късен, нито че той е и дъждовно-речен, докато Адамовият е изцяло морски.
Що се отнася до многото астрономически познания пренесени от Балканите в древен Египет, ще отбележим само най-важната – археоастрономическата планировка в градежите. Докато пирамидите в района на Гиза са копие на съзвездието Орион (Каменов,К.,Кой пренесе шумерските зикурати. П.,2008.,с.17-18.), то археоастрономическата планировка на могилите в Сборяново са съцветие от много съзвездия. Този начин на планировка се развива и при втората вълна преселение на (прото-) българи от Балканите. В свое изследване Д.Гергова документира „…от Етрурия до Вавилон в древността са се отличавали със своята археоастрономическа планировка.” (Виж:Гергова,Д.,Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия.С.,1996.)
Важно е също така да се знае, че когато създават Теотехоакан се извършва една мащабна планировка на слънчевата система в центъра му. Възгледът за археоастрономическия план на града е на Хагар и Харлистон, а строежът е дело не на индианците, а на „белите им богове”,както местното население винаги подчертава.
Същевременно старобългарският календар има свои, несъвършени копия при древните китайци и маите.При двете групи племена се появява и еднакъв като семантика начин за изписване на цифрите. В старите си книги китайците пишат за белите си учители, наричани от тях Хун-ну, а индианците отбелязват Белите си Богове, които не са слезли по вертикала, а са дошли по суша и вода и отново така са си заминали. А пътят им научно е проследен през Беринговия проход (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда. П.,2007.,с. 129-130.).
Доста аналогии големите индиански култури имат и с културата на фараоните, както и с тяхното ДНК. Пълния набор от аналогии свързващ индианци и фараони обаче се съхранява при (прото-) траките, като минава и през културата на древен Китай. Интересен факт се забелязва, след като испанците започват да обучават северноиндиански племена да тъкат килими. Когато последните започват да го правят при тях грейват не праволинейните испански шарки, а символите от Чипровските килими, имащи по-ранен аналог в (прото-) тракийската керамична неолитна орнаментика.
(Прото-) българската астрономия все още въздейства силно на човечеството, защото Старобългарският слънчев календар бе обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света, а сакският лунен календар бе приет за официален календар на Индия през 1957г. (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история. В. 2000.,с. 93.) Само ще отбележим, че саките са клон на (прото-) траките мизи, като са част от арийската група от (прото-) българи.
Доста силно проследимо е покритието на генетичното разселение чрез пренасяне на топографска лексика. Доказано е, че суфиксите ОП (ОПА,ж.р.) са (прото-) тракийски. Същевременно е лесно проследимо как от първа Европа (дн. Странджа-Сакар), названието се наслагва върху целия континент. Също лесно проследимо е, чрез сведенията на античните автори като Страбон, как от съществувалата близо до първа Европа, Първа Етиопия, названието се пренася заедно с част от преселващите се в Азия, след което окончателно се е утвърдило в Африка.
Появата на нови Мизия, Витиня, Фригия и др. в Мала Азия само показва разрастването на населението и приетия, предимно източен път на преселение. Чрез сведения от антични автори е установено, че древните, както и доста от съвременните названия на реки в Европа и Азия носят названията си от (прото-) тракийската и (прото-) българската лексика.Пренесени са и названия като Рила, Мадара, Сакар, Кавказ и т.н.
Като антропология, по сведения отново на антични автори, външният вид на траките е фиксиран като хора от бялата раса, високи, рижекоси, русикоси, светлооки. Характеристики, присъщи както на жреца от Варненската неолитна култура (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история. трето допълнено и преработено издание (под печат).), така и на жреци и фараони в Египет, както и на Белите богове на индианците. Ето и как точно са ги описали самите индианци пред испанците:”…бял мъж с царска осанка, синеок и брадат, без покривало на главата, облечен в „кузма” – туника без ръкави, стигаща до коленете.”(Хенкок,Г.,Следите на боговете,книга първа., С.1998.,с.50.) Друго описание гласи:”брадат мъж, среден на ръст…Докато обикаляше по тези земи, вършеше чудеса. Цереше болните с докосване. Говореше на всеки един език по-добре от местните хора. Те го наричаха Тунупа или Тарпака, Виракоча-рапача или Пачакан…”( виж: Хенкок,Г.,Следите на боговете,книга първа., С.1998.) Неговите сподвижници описвани в местни предания „…били древни по времето на инките”…като построили и пътната мрежа на южноамериканските индианци и сложната архитектура. Те представлявли „…бели хора с кестеняви коси.” (Виж:Хенкок,Г.,Следите на боговете,книга първа., С.1998.,с.5.) „През XX в. на английски археолози бе разрешено да извършат разкопки в пустиня Такла-макан (бившата Таримска котловина). От пясъка западните учени изровиха запазени по-добре и от мумии тела на хуни, техни одежди и дори съдове със запазена храна.(…) антропологията им напълно се покрива с описаната (на открити при археологически разкопки) външност на траките. Тези (прото-) българи са били високи между 178-185 см., русокоси и рижекоси, бели на цвят, със светли очи. За сравнение ще отбележим, че ръстът на китайците от този период е бил съответно 155 и 156 см.” (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат).)
За последните антропологично представени (прото-) българи, важна информация остави и Шведска археологическа експедиция през 1927 – 1937г.г. Тези учени разкриха в Пустинята на смъртта „… огромни каменни блокове, върху които е изписана руническата писменост, идентична на енисейската и (древно-) българската от северен Кавказ. Датировката на тази писменост поразително съвпада с времето, когато (прото-) българите хуни са пресичали Гоби.” (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат).)Руският палеонтолог И.А. Ефремов при своя експедиция откри още каменни блокове със същата рунна писменост и направи преки аналогии с рунната писменост от северен Кавказ и Енисей. (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат).)По този повод не може да не обвържем тези факти с другите, не по-малко важни като фактите, че лексема ТАН (ДИН, ДУН) (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда.П.2007.,с.93) за Божественост е тръгнала от (прото-) траките мизи и витини, като Белия Бог Вотан е стигнала през Гоби и Тарим чак до маите, а в друга мисия и до скандинавците. В митологията на последните Вотан е познат и като Один (Каменов,К.,Небето помни III – Етногенезисът от (прото-) траки до българи.П.2011.,с.70). Той донася със себе си и рунна писменост. Що се отнася до езика, за който първично е служила не само тази писменост, но също и донесената отново от Балканите писменост снаскрит, както и използваните от другите (прото-) българи в Средна Азия брахми, пахлави, кириали и т.н. важно изследване е направил „Руският езиковед Турчанинов (който) е убеден, че от него произлизат финикийския, арамейския, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцки и латински.” (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда.П.2007.,с.93)Същевременно другият голям езиковед Олжас Сулейменов, в проучването си „Аз и Я” (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда.П.2007.,с.300) успя да проследи неоспоримо лексикалната връзка от шумерския към тюркския. При последните също се появява рунна писменост, а роля това да се случи изиграват средноазиатските (прото-) български племена саки и масагети (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат)). Не само, че участват във формирането на тюрките, но саките са изцяло с ген от (прото-) траките мизи. Все пак, като оформени групи от племена и шумери, и тюрки си остават тъмнокоси и тъмнооки, докато приносителите им на култура и език са с антропологичния облик, който вече описахме.
Нужно е да се знае за една друга, изключително важна съставка от културата, която през хилядолетията и континентите (прото-) българите извеждат от Балканите и наслагват навсякъде, където оформят нова култура, свързана с култа към слънцето. Това е учението за Върховното единство. То „ е древно българско разбиране, че всичко съществуващо е било излъчено първоначално в поредица троения на Върховното Единство, включващо в себе си цялата Вселена. Троенията се разнообразни, взаимосвързани и съгласувани, като се излъчват в пулсации (туптежност).Те на свой ред се превръщат в нови центрове на лъчение. Днешната наука покрива едва сега познанията на древните ни предци. Преминава се от възгледите за по-голяма вероятност на хаоса, за пулсациите или квантовата теория на Планк, за относителността на Айнщайн, за значението на допълнителността и съгласуваността и се стига до смисъла на троенето, наричано от учените „математическа симетрия“ (Хайзенберг). Целият бит и държавно устройство на прабългарите се подчинявали на троичността, а българското звездоведческо времечисление остава най-съвършено използвано някога на земята. Далечните ни прадеди, които почитали слънчевите изгреви и залези, както възхода и залеза на Луната, съвсем не са били слънце-поклонници или огнепоклонници. Те всички изповядали една прадревна религиозно-философска система. Първият изследовател, размишлявал над Върховното единство на прабългарите е Д. Съсълов. Проявления върху обработен камък от Пловдивското Трихълмие и върху керамични фрагменти, както и върху фигура от Хемус, наподобяваща сфинкс или небесен змей.” (Виж:Чиликов,Д.,Миниенциклопедия – Навлизане в тайните”,П.,1994.) Това учение, заедно с ритуалите и облеклото към него е зафиксирано от йезуитски мисии към Средна Азия през XVI, XVII и XVIIIв.в. Те го виждат като неразделна част на будизма и предхождащ образ на апостолическото християнство (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат)).
Фактите за проследяване произхода на българите само чрез древните познания, лексиката и ДНК са толкова много, че не биха се побрали в многотомна енциклопедия. Когато през 1965г. Чарлз Хапгут предоставя колекцията си от древни карти на Масачузетския технологичен институт, той иска оценка от проф. Ричард Стрейчън за математическите познания на древните. Тъй като картите са достигнали до нас чрез копия, стигат до извода, че цивилизацията, създала оригиналите е древна, но напреднала дори технически. Хапгут прави и друго важно откритие след преглед на китайската карта, копирана през 1137г. сл. Хр. от по-стар оригинал върху каменен стълб. Тя съдържа точно същия вид информация за географските дължини. Има подобна мрежа, начертана с помощта на сферичната тригонометрия. При по-подробното и́ изследване се откриват толкова общи черти с картите на Европа и Средна Азия, че само едно обяснение изглежда правдоподобно:всички тези карти изхождат от общ източник. А общият източник като култура на сегашното човечество е един, с първородина на Балканите (Виж: Хенкок,Г.Следите на Боговете.,С.1998.). Както сам констатира Хапгут:”Тази култура – поне в някои отношения – спокойно би могла да бъде по-високоразвита от цивилизациите на Египет, Вавилония, Гърция и Рим.” (Хапгут,Ч.Карти на древни морски крале.,С.2004.,с.223)
Що се отнася до цялостното генно семантично дърво, проследено чрез пренесените и идентични характеристика на културите, както и чрез антропологията на народа учител, ще предложим в подготвеното приложение за „Небето помни – протобългарската история” (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат))

автор: Константин Каменов

ЖИВАТА СИМБИОТИКА (Теория на единната наука)

Kamenov

 НАЙ-ОБЩО НАВЛИЗАНЕ В ТЕМАТА

Парадигмата в мисленето на сегашното човечество е изцяло обърната. Гради се винаги от най-малкото към най-голямото.
По природа най-малкото е най-голямо и то надгражда вътре в себе си, в самоподобни свои форми. Чрез пример за човека ще разясним, че всяко начало е душата (0 в Живата математика), която сътворява в себе си първата клетка (1). В нея се сътворява всяка следваща. Нулевият ден за всеки човек е най-възрастната му част или най-дългата част от живота. По начало всяко нещо е определено като съществуване в момента, в който бъде създадено. То се самонадгражда в себе си до най-малка частица. Накрая се връща в Господното информационно поле като неумираща душа (0). С всеки следващ ден, животът на човек (както и всяко друго нещо) става все по-малък, докато накрая се стига до числото, което в съвременната парадигма определяме за най-голямо, тъй като постоянно записваме дните като надграждане в живота. Като елементарен пример ще посочим, че тръгвайки на пътуване пътят е най-дълъг в началото.
Душата (0), бидейки женската частица от Господ Бог е вечна, както и Духът (9), който е мъжката половина. Човекът, както и всяко друго нещо във Вселената е отворена система, защото енергията от него и към него преминава през вход/изходи и е в постоянен баланс със системите, с които е свързан, поради ЗЗЕ (Закона за запазване на енергията), ЗЗИ (Закона за запазване на информацията) и ЗЗМ (Закона за запазване на масата).
По принцип всяко нещо е записано в информационното поле, а в същества като човека в подсъзнанието са заложени много възможности, при избиране на варианти как да бъде изминат пътя.
Елементарно е, че ако най-малкото е в основата и над него се гради, то началото на Вселената нямаше да се случи според сегашните възгледи, защото най-малката клетка няма нито енергия, нито маса, нито информация и тъй като тя би трябвало да е първата, то няма и двигател (няма Бог-Дух), който да задвижи процеса, за да се случат събитията.
Поради тези кратки факти, но не и  всички, с които разполагаме, трябва отново да отчетем, че сегашната парадигма в мисловността на човечеството е довела до един безкрайно объркан модел на мислене и начин на живот. Ненапразно голяма група от (прото-) траките  и траките, както и (прото-) българите са следвали модела в разбиранията от „Симбиотика”. По този начин те са празнували при смъртта на хората, защото по принцип животът на никой не завършва при смъртта, а само се трансформира. Приемало се е най-вероятно, че умрелият е бил избрал за изминаването на живота си най-добрия път. При тези познания (прото-) траките са извършвали повече съзидания, които са били в по-голямата си част от областта на духовното. Такива, свързани с науката и природата, а не такива, с които да трупаш повече, но ненужни за никого неща, защото тези са с временна форма. Само изкуството, вярата и науката са към вечните неща, както и името. Познанията в областта на науката обаче не са били за всички, защото те могат да бъдат използвани по различен начин, който в някои случаи е бил по-вреден, отколкото полезен за съществуването.
II
Всеки първи елемент от своята група е най-голям, най-богат и най-стар в групата си, а следващите са форми от него в него, както и форми от всеки предходен също в него.
ЕДНО (1) е първото материално число (Нулата е Душата). И според отбелязания модел всяко следващо число се съдържа в едно и е получено от него.
КАЧЕСТВОТО е категория без възможност да бъде определена. Всяко определение я вкарва в граници, които изрязват от цялото, поради което можем да говорим за второ, трето и т.н. качество. Само първо качество е неопределена категория.
Тъй както съвременната наука определя едно (1) като по-малко от две (2), три (3) и т.н., то можем да отбележим, че цялата досегашна наука се базира на некачествена парадигма и терминология. Мисленето на човечеството, от момента когато хората са отдали по-голямо внимание на материалното, а не на духовното богатство, е създала своя некачествена база, върху която гради бъдещето си. Поради това и голяма част от научните закони са неверни, предлагайки само част от отговорите на търсеното познание.
ИСТИНАТА – това е безграничното количество на първо качество в един духовен елемент, който е нулата.
Всяко първо качество притежава в себе си и всички други качества. То е най-богато, защото притежава цялото количество.
(ПРИМЕР: Адам е първи човек и в него се съдържат гените на всички останали хора. Той притежава и цялата Земя;
ВТОРИ ПРИМЕР: Първият език съдържа особеностите и характеристиката на всички останали.)
Човек се ражда с възможност за всякакво качество в себе си, без ограничения. Само от него зависи какво ще реализира във всичкото количество, а оттам и какво качество ще даде на останалите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО И ЗАКОНЪТ  никога не предлагат сведение за цялото, защото го ограничават, поради което изрязват от него. Всяка граница носи уточнения, но изрязва. Колкото повече граници бъдат премахнати, като се създаде възможност да се живее в свят с една категория без определение, толкоз повече субекти ще живеят в цялото.
Тясно специализираното е преминаване към второ, трето и т.н. качества, а това води до количествени отнемания и лишения. Тясно специализираното не може да представи цялото. То може да бъде представено само от единното. От тази константа следва и изводът, че цялото се съдържа в единното.
Чрез моделът за най-голямото и най-малкото, който е въз основата на качество-количество, Вселената е оформена така, че нещата съществуват едно в друго и, както ще представим в същината на Симбиотика, тя е безкрайно малка и се самонадгражда чрез самоподобни отворени системи в себе си чрез Господния Дух (деветката в математиката), в Господната Душа (нулата в математиката).
НАЧАЛО
В Познанието всеки сам за себе си  търси отговорите, защото всеки за себе си може да разбере кога нещо му е достатъчно, за да се убеди дали е вярно или не. Затуй в „Живата симбиотика” решихме да поднесем само насоките във въпросите, както и пътищата с терминологията ни, чрез които поднесените въпроси са ни убедили в нещо.
Най-важните факти, които сме установили е, че:
  1. Вселената е безначална, безкрайна и крайна. Тя е единствената затворена система, поради което е единственият възможен вечен двигател.
  2. Познанието и от миналото, и от бъдещето съществува винаги във Вселената.
  3. Единствено във Вселената като цяло съществуват ЗЗЕ, ЗЗИ и ЗЗМ.
  4. Първите два факта водят до липса на време.
  5. На базата на отворените системи, върху които се развива всичко във Вселената, човешките души също няма да имат край, но тъй като имат начало за тях не можем да кажем, че са вечен двигател.
  6. Парите са ненужна категория за общуването в човечеството, защото те са измислица само на земята, пораждайки неравновесност и дисбалансирайки системата.
Върху тези факти, когато човек, в частност учен, започне да отрича нещо дори без да се заслуша в него, то събитията в този процес се развиват без полза за никого.
  1. Освен официалното обучение е добре всеки сам да търси и науката извън него, защото при първото се върви по-скоро към ограничаване на системата в малки и малко измерения със слаби информационни полета.
Още в началото ще преструктурираме научното пространство за цялото, откъдето са изведени идеите ни и за частното, като ще променим терминологията с тази, която нас ни удовлетворява, за да отговорим на себе си по повод въпросите, които сме имали през живота си.
В използваната днес математика нулата (0) е нищо или празно множество. По този начин начален взрив във Вселената не се е случвал, защото нулата дори и да се събере със себе си или да се умножи и степенува със себе си, то нищо няма да се случи или няма да се случи и нула. Няма да има каквото и да е събитие, защото няма да съществува нито енергия, ни светлина, ни маса. Именно това е една от причините да приемем, че Вселената е безначална и безкрайна, независимо че не приемаме днешното понятие за нулата (0).
Функцията на нулата, както и някои други факти в използваната математика, като деца ни насочи към нишата да търсим друга математика. Бързо стигнахме до идеите от Живата математика, която по същото време Марко Родин е нарекъл Вихрова. Процесите са се осъществили по естествена необходимост, защото през този период Физика на торсионните полета е била набрала вече скорост. За да изясним частично Живата математика ще използваме Б.Палюшев, който в свое интервю разбираемо изяснява какво е торсионно поле:” Торсия ще рече завихряне, усукване, въртене на пространството. Явлението ни е познато от материалния свят – представете си например въртенето на течността в чаша чай, който разбърквате с лъжичка. Или въртенето на земята около оста и́. Теорията на информационните полета доказва съществуването на нов тип физическо поле, което се поражда от усукването и вихрите в пространството. То е различно от известните ни досега гравитационно, силово, електромагнитно и слабо поле.
Торсионното поле не пренася сила и енергия, то има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове.”[1]
Тук трябва да доуточним, че е възможно в някои случаи торсионно поле да бъде заменено с вихри, докато ние сме го преобразували в информационно поле.
Според нашите идеи всяко нещо има (вероятно) 49 семантични същности, които са седем основни, всяка от които е построена от нейни седем. Цифровата семантика оформя визията на нещата и носи основна информация за тях. Други семантики като звук, тон, цвят и т.н. са семантики, които също се предават информативно в пространство-времето математически, чрез Живата математика.
Информационните полета на всяко нещо, създадени от броя на деветките във всяко едно число от наличните, правят съществуваща цялата семантика за това нещо във всяко едно от всичките (вероятно) десет измерения. По този начин дори възникнал днес елемент, съществува семантично и в началото на Вселената. Вселената обаче, както изяснихме няма начало, защото за него не съществува семантика. Възникнал днес елемент съществува и в края на Вселената, а тя няма и край, защото и за него не съществува семантика. Вселената, бидейки безначална и безкрайна има и начало, и край, които не могат и няма да бъдат открити, защото началото не се е случвало, а краят няма да се случи.
Що се отнася до Физика на торсионните полета, то трябва да се изясни, че вакуумът, който се разглежда от това направление в науката като съществуващ при информационните полета, реално не съществува. По-точно това, което днес се назовава вакуум е вход-изходът на отворените системи, през които се осъществяват взаимодействията и най-вече информационните потоци. Според учен от физическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” „Вакуумът е границата с по-високите измерения. От по-високите се влиза в нашия триизмерен свят, затова сякаш идват от нищото различни неща и също така изчезват, а се появяват в друга точка (пространствена или времева).”
Въз основа на тези основни идеи е развит и целият отговор в „Живата симбиотика  (теория на единната наука)”
УНИВЕРСУМ
Малко хора разсъждават върху универсума, а принципно това е единосъщност на цялото или Вселената като едно цяло. Някои го наричат пространство-време, но то не покрива целият смисъл на универсума.  Понятието е оставено още в записките на античните учени, но най-вероятно е съществувало от по-дълбока древност. Изхождайки от Вселената, че това е единен жив организъм с различни на брой съществуващи като системи (общности) елементи, ще подходим със същия възглед и към всяко друго съществуващо, дори към най-малките клетки[2]. Разликата е тази, че без универсума, всички други са отворени системи. Ненапразно великите посветени и духовни личности се отнасят към микро и макро света по един и същи начин и с едни и същи закони, защото малкото и голямото имат еднаква структура. Извеждайки възгледа ни от поднесената кратка информация ще отбележим, че познанието е единосъщно. Познанието е информацията и нейните връзки между елементите и събитията във Вселената. Информацията от своя страна е всеобщо свойство на Вселената. Науката е единно цяло познание, съществуващо като общност от части, които функционират под една тема, всяка чрез своята дейност, за достигане на един и същ резултат. Базирани върху тази тема нужно е да уточним, че първостепенната роля на науката (познанието), но вече като субект на изследване  е да открие смисълът на своята дейност, след което всяка област да работи по обособената си част, за постигане на общия търсен резултат. Така би трябвало да е построен смислово и човешкият живот, бидейки функция на елемент в субект от Вселената. Освен това е необходимо да не се нарушава съществуването и на най-малкото, защото така се вреди на хармоничното съществуване на цялото и баланса.
Поради важността от решаването на този недоглеждан в момента проблем в земното съществуване се съсредоточихме върху темата с науката. Тя е важна необходимост за доброто съществуване на всички хора, бъдещето на човечеството и Вселената като цяло. Смисълът на всяко нещо във Вселената е да живее с любов и да излъчва любов около себе си.
Настоящата разработка е изградена на силна научна основа, базирана върху различни области от познанието и е подготвена с цел да покаже, че съвременната наука не е точна. Подготвена е от учени без тясна специализация и е стремеж да се коригира емпиричната наука като в този стремеж се позовава на нея.  Голяма част от науката дълго време води реална война с духовното човечество, предлагайки му като единствен изход магистрала към гробищата. Тази разработка бе дългогодишно изследвана идея, за да се помогне на хората само с мисълта си да могат да обходят цялата Вселена. Когато това бъде постигнато всякакъв вид граници ще се превърнат в безсмислица, а парите ще отпаднат като необходимост. Засега не можем да предложим подобно практическо решение. Ще предоставим достиженията в различни области, изведени през съвършения числов математически куб като най-малка единица, равна на един псион. Няма да предлагаме осем необходими критерия, за да поставим със Симбиотиката нова научна дисциплина. Приели сме принципите на единната наука за описание на единното познание, поради което нямаме стремеж да раздробяваме още повече досегашните научни области. Що се отнася до това какво е единна наука, то след като съществува един Божи Дух за цялата Вселена, която също е една, както и Познанието в нея е едно, то трябва да има и единна наука, която да ги описва. 
УВОД В ТЕМАТИКАТАс
Ще предложим още в началото основните възгледи, в които вярваме и върху които изграждаме целия си възглед, както извършваме и изследванията си спрямо тях:
  • Вселената няма първичен взрив, а е безначална и безкрайна, но и крайна. Тя е материалното проявление на Господ Бог.
  • Във Вселената няма отрицателни елементи, защото всичко съществуващо е положително. Това, което досега науката предлагаше като отрицателно би трябвало да се назовава огледално. Същевременно всеки материален елемент съдържа в себе си едновременно и отрицателна и положителна същност, които го балансират,  създавайки и магнетизъм.
  • Във Вселената няма дробни елементи, поради което всички са цели.
  • Понякога елементите не са цели, а са непълни, защото са в състояние.
  • С изключение на Вселената всички други системи са отворени.
  • Във Вселената съществуват (вероятно) десет измерения.
  • Тъй като математиката е една от най-добрите системи за описание, но тя е построена така, че да предлага най-вече количествени величини и взаимодействия, в „Живата симбиотика” ще използваме своя математика, която сме нарекли Жива математика.
Въз основа на всички тези основни възгледи ще опишем идеите в единната наука, които са изграждани с десетилетия. В момента сред научните раздели важно място заемат и по-новите области като Кибернетика и Синергетика. Тяхното доразвитие във времена преди появата на Шестата човешка раса, изискваше да разработим и Симбиотика. Основната идея в нея е науката да се оформи в единно цяло, описващо единното познание на Вселената. Всеки отделен научен раздел да започне да служи на всички останали, работейки с тях. По този начин границите между тях ще отпаднат.
Названието на Единната наука „Симбиотика” изведохме от simbiosis – съвместно живеене на два или повече организма, както и от „участници в симбиозата – симбионти”. Променихме с една фонема лексемата, защото подхождаме към нов модел на работа за изследване на единното Познание. Освен от основния модел на работа на Вселената, сме оформили разработката ни и от начина на живот на (прото-) траките. При историческите си изследвания установихме, че тези български предци са спазвали традицията големите им племенни групи да се развиват като ипостази на Господ/Вселената. По този начин при тях се оформя културата на отворения херметизъм.
Започваме постройката на „Живата симбиотика” от най-малкто към най-голямото.
Всеки един елемент е информативно краен и безкраен във Вселената. Най-лесният пример за онагледяване на това е с пускането на една буква в интернет. Тя е крайна, защото е една, а е безкрайна, защото като информация е навсякъде.
Както отбелязахме, най-лесният начин за да се опише пренасянето на информацията е чрез математиката.
Първо – чрез Живата математика всеки елемент има своя семантика. Тя се съдържа в едноцифрено число. Когато елементът е белязан чрез многоцифрено число, то едно число, получено от сбора от цифрите до едноцифрено, показва неговата семантика. При изваждането на това число от многоцифреното се открива числото, което показва колко броя деветки участват във въртенето му (завихрянето му), чрез което се формира неговото информационно поле. (Пример: Числото 124. 1 + 2 + 4 = 7. Това е неговата семантика. (124 – 7) : 9 = 117 : 9 = 13. 13 е броят на деветките, които го завихрят и чрез това се оформя информационното му поле.)
Второ – всеки елемент по начало е едноцифрен и има, както вече отбелязахме, едноцифрена числова семантика. По този начин елементите могат да бъдат групирани в девет (9) основни групи. За да бъде завихрян на всеки елемент са необходими различен брой деветки, а неговата семантика се проявява по различен начин във всяко измерение.
Трето – степенуването до десета степен показва като какъв информативно се проявява всеки елемент в различните измерения.
Четвърто – имайки предвид че информативно всеки елемент е едновременно в десетте измерения, то може да се види като каква семантика се появява той във всяко от измеренията.
Пето – освен числова семантика, всеки елемент притежава фонетична, тонална, цветова, както и още (вероятно) 45 семантики. Те също могат да бъдат представени числово. Основните семантики са седем, като всяка една от тях е изградена на седем различни нива семантика.
Шесто – тъй като Вселената е в постоянна динамика, както и всеки елемент, то и измеренията са в динамика. Според великите посветени време не съществува. Това ще покажем и ние по разбираем начин. Поради тази причина живите елементи постоянно сменят семантичната си същност не времево. Носейки информация от субекта и обратно към субекта във всяко измерение (пространство) от момента на първична проява тази промяна има различна векторна, матрична, щампова мелодика.Тъй като информацията за всеки елемент се пренася навсякъде във Вселената още в мига на възникването му, то на това, което досега назовавахме време е по-точно да казваме развитие.
Както вече отбелязахме всеки елемент има 49 семантики, включително с математическата. Когато разгледате една лексема като един елемент, освен при симетричните ще откриете едно фонетично звучене, което не съответства, ако лексемата се прочете обратно. Същото се отнася и за звуковата музикалност на лексемата. Не се променя обаче сборът на числата в двата варианта на изписване на лексемата. Този факт важи и ако другите семантики бъдат заместени цифрово. Това насочва повече към мисълта, че математиката отговаря за външната форма на елементите (системите), докато звук, тон, цвят и другите семантики за вътрешната им същност и излъчване. Всичко това показва, че формата или пространство-времето са непроменливи дори като измерения.
Тук ще поместим няколко много важни, доказани факта, отбелязани и като термини от Георги Станков. Преди това е нужно да доуточним, че Живата симбиотика трябва да се проследява внимателно през духовната нишка във всяка част, като се разглеждат всички елементи предимно през дух и душа, след което и през материята. Основният възглед е, че тъй като познанието е единно, то трябва да преформатираме и науката от раздели в единна.
„ 1) Аз успях да докажа, че всички физични закони и техните приложе­ния могат да бъдат изведени математически от Универсалния закон (универсалното уравнение) и обяснени епистемологично чрез него. Уни­версалният закон е закон за енергията.
(…)
6) Вакуум не съществува. Съществуват единствено фотони(фотон­но ниво), възприемани като пространство. Фотонното ниво прите­жава същите свойства, които има материята, т.е. то имамаса и за­ряд. Основните понятия енергия и пространство-време по същество са едно и също  те са еквивалентни в семантично отношение поня­тия. Енергията/пространство-времето е еквивалент на континуума (множеството на всички числа) в математиката. Физиката е при­ложна математика.
(…)
 7) Аз опровергавам схващането за нарастването на ентропията във вселената, както твърди вторият закон на термодинамиката и съ­щевременно доказвам, че различните математически уравнения на този закон се извеждат от универсалното уравнение.
 8) Аз реших хипотезата за континуума, доказвайки валидността на математиката в реалния свят (доказателство за съществуване, „Existenzbeweis“), оспорвана от появата на първата теорема на Гьодел през 1931 г. N-множества (множества на Ръсел) не съществуват, също както не съществува и вакуум, поради което те трябва да бъ­дат изключени като концепция от математиката и физиката. Пространство-времето е континуум.”[3]
„Физичните закони нямат реално съществуване, както и величините, които съдържат. Те са абстрактни продукти на математическото мислене.”[4] За нас математиката е част от философията. Позовавайки се на думи на Христос, както на слова на Учителя Беинса Дуно, изследвания на Божидар Палюшев, Квантовата механика, Кибернетиката, Синергетиката и  „Универсалният закон”, можем да кажем че чрез математическата философия може да бъде оформена чашата на познанието като символ на тялото на всеки елемент. Словото, музиката и още 46 нейни свойства представят цялостната семантика, пълнеща се и даваща цвят, светлина и излъчване на тялото.
Още в началото ще подходим чрез Теоремата за непълнотата на Гьодел като отбележим, че Вселената е безкрайна, а досега я описвахме с формални теории, чрез крайни на брой елементи. В Живата Симбиотика подхождаме по друг начин. Чрез краен на брой елементи във Вселената, а именно Дух, Душа и Материя (Съзнание), чрез наша формална теория я описваме като цялостното проявление на Господ Бог.  
Безспорно човек няма да притежава цялото познание, ако се стреми да познае в цялост Господ Бог или Вселената и информационната и́ същност. По-качествено е да се подходи по по-лесен и пряк път, търсейки отговорът  вътре в нас. Първо е необходимо за всеки, който се стреми към цялото познание, да се запознае с моралните категории, които ни е завещал Господ Бог. След това чрез себепознание ще се достигне и до цялото познание.
  автор Константин Каменов