Първите зачатъци на научното познание се появяват в трудовете на мислителите на древния свят: Херодот, Аристотел, Страбон и др.

По време на Ренесанса (15 – 16 век) Леонардо да Винчи показа, че наличието на останки от морски организми свидетелства за движението на границите на морето и сушата и не е свързано с библейския мит за Потопа.

Учението на Н. Коперник, който показва мястото на Земята в Слънчевата система, оказва голямо влияние върху развитието на геологията.

В Русия основоположник на геоложката наука с право се смята М.В. Ломоносов, който е написал съчиненията: „По земните пластове“, „Словото за раждането на метали от земетресението“.

Важна роля в развитието на геологията изиграха първите хипотези за произхода на Земята на Кант (1755) -Лаплас (1796), които предполагаха образуването на Земята в резултат на постепенното охлаждане и компресиране на нажежаема жичка газова мъглявина.

 Английският учен W. Smith и френският J. Cuvier прилагат палеонтологични методи за определяне на възрастта на скалите, което дава възможност да се установят основните етапи в развитието на Земята и земната кора. Огромен принос за геологията на Чарлз Дарвин с неговата доктрина за еволюцията на животинския свят и Чарлз Лайъл, който предложи метода на актуализма – „Настоящето е ключът към миналото“.

В дореволюционна Русия голям принос за световната геология направиха изключителни геолози: Е.С. Федоров, А.П. Карпински, Ф. Ю. Левинсън-Лесинг, А.П. Павлов, В.А. Обручев, В.И. Вернадски, И.В. Мускетов и други.

По съветско време важен принос има плеяда учени – Д.В. Nalivkin, A.D. Архангелски, А.Е. Ферсман, Н.М. Страхов, В.Е. Khain, S.S. Смирнов, В.Н. Zavaritsky и др. Огромен принос за развитието на минерално-ресурсната база на страната направиха геолози – практици, които откриха повече от 20 хиляди нови находища на PI.

През последните десетилетия геологията започна да обхваща не само сушата, но и дълбочините на морето и космическите височини.

В основата на всички геоложки изследвания е представата за материалния състав на Земята и земната кора. От химията знаем, че повече от 100 химични елемента са известни в състава на земната кора, атмосферата и хидросферата. В същото време изчисленията на средния химичен състав на земната кора, извършени от много геолози, показаха, че> 80% са Si, Al и O2, а 98% са само 8 елемента – O, Si, Al, Fe, Mg, Ca, Na, K. Останалите елементи съставляват 2%, но без тях не би имало цялото разнообразие на минералния състав.

Минералите са естествени химични съединения или химични елементи. Те се образуват при определени физикохимични условия и имат стабилен химичен състав и физични свойства. Скалата е естествена комбинация от един или повече минерали, образувани в резултат на проявата на различни геоложки процеси във вътрешността на Земята или на нейната повърхност.

По този начин материалният състав на земната кора може да бъде представен като йерархия:

химичен елемент → минерал → скала.

https://kato.koshachek.com/articles/geologijata-kato-nauka-osnovni-ponjatija-naj.html

Таг история, развитие ,геология

Разбира се, че са различни, щом сме им дали различни имена. Но от друга страна ние „естествено“ сме убедени, че без маса няма гравитационно поле (а обратното?). Може би гравитационното поле на всяка частица играе ролята на среда с възможност за вълнообразно движение (вместо онази течност, фиг. 3 и 4). Отдавна е известно (Фурие анализът), че ако заряд се движи с постоянна скорост v, неговото поле може да се разложи на плоски монохроматични вълни с дължина на вълната λ (или честота υ/λ = kυ = ω), където k е вълновият вектор. Гравитационното поле на една малка маса има същата форма, каквато има електрическото поле на един заряд. Гравитационното поле на малка маса формално се разлага на плоски гравитационни вълни със същата дължина на вълната (1/λ = k). Остава да направим „естественото“ допускане, че k е вълновият вектор на Луи де Бройл, който е еднакъв за всички частици и зависи от масата им: k = m0υ0/(1 – υ2/c2)1/2. По-нататък можем да използваме „естествените“ си знания, за да обясним интерференцията и дифракцията на частиците (фиг. 3 и 4) и те да станат част от нашата култура. Излиза, че λ и ω са характеристики на гравитационното поле, което не може да съществува без частицата (и обратното), а константата на Планк () обединява гравитационното поле и частиците:  = pλ или  = J/ω (J и p са пълните енергия и импулс на частицата, включващи приноса на гравитационното поле). Фотонът също притежава маса и гравитационно поле. При взаимодействието на фотона с други частици гравитационното поле може да се разсее и енергията на новия фотон да намалее. Намалението е нищожно, но то води до „червено отместване“ на спектралните линии. Фотоните, достигащи до нас от по-далечните галактики, си взаимодействат с повече частици, имат по-голямо червено отместване и то сигурно маскира „виолетовото отместване“ на приближаващите се галактики. Може да се окаже, че далечните галактики имат червено отместване, което не се дължи само на техните скорости. Тогава „Големият взрив“ („Big Ben“), сътворяването на нашата Вселена – би било също голяма илюзия… Получените резултати (без да е рухнала квантовата механика) са описани в [2]. Тук ние имаме възможност само да споменем някой резултати, като препратим читателя към съответните публикации.

https://www.phys.uni-sofia.bg/annual/archive/101/full/GSU-Fizika-101-05.pdf

Тяг обектите, маса,  гравитация

Знаете ли защо розата се счита за символ на любовта? В много култури розата е обект на възхищение, символ на красота и любов. Вероятно никое друго цвете не е било посветено на толкова много стихотворения, песни, истории и легенди. Историята на розата започва на Изток. Розовите листенца и розовото масло са били използвани за прогонване на злите духове. Мислителят и учен от древен Китай Конфуций изпя розата като божествено цвете. В Египет розата също е била на почит. Според една от легендите кралица Клеопатра заповядала да поръси пода с розови листенца със слой от половин метър, за да изненада чуждестранните гости. В древна Гърция и древен Рим розите се отглеждали в големи количества в кралските градини. Хората от онова време почитаха розата и я смятаха за дар от боговете. В древна Гърция розата се е смятала за цветето на богинята Афродита.

За много народи розата е кралицата на цветята, символ на любов, възхищение и уважение.

Розите са любимите цветя на повечето представители на нежния пол.

Какво символизират розите, според цвета им?

Белите рози са символ на чистота и искреност. Човекът, подарил тези благородни цветя, изглежда казва: „Ти си красива, възхищавам се на твоята чистота и невинност“. Белите рози представляват искрена и чиста любов.

Червените рози са символ на любов и страст. Дарителят показва своето уважение и възхищение. Букет от червени и бели рози символизира единство, единомислие, хармония на две души.

Жълтите рози погрешно се тълкуват като символ на раздяла. Всъщност жълтите рози представляват грижа и гордост, пожелания за благополучие и щастие.

Розовите рози символизират началото на връзка, съчувствие, младост, светли мечти.

Сините рози не са съществували в природата, това е изкуствено отгледан сорт, така че те символизират някаква мистерия. Това е изключителен сорт, така че сините рози обикновено се дават на мистериозни и недостъпни хора.

Оранжевите рози символизират топли чувства, желание за общуване, активност и ентусиазъм.

 https://zamunda.info/zashto-rozata-se-schita-za-simvol-na-lyubovta/

таг розата символ  любовта

Всеки е чувал легендата за кораба “Летящия холандец”, от който моряците са се страхували като от чума. Морските легенди са многобройни. Има редица истории за изчезнали кораби и екипажи. Повечето от тях вероятно са само измислица, но предизвикват любопитство и остават мистерия и до днес. И със сигурност историите, независимо дали са истина, са интересни.

“Мария Селесте”

Вторият най-популярен след кораба призрак “Летящия холандец” е корабът “Мария Селесте”. Но за разлика от “холандеца”, “Селесте” е наистина съществуващ кораб. Още от самото начало преследва серия от неуспехи: по време на плаването е бил убит капитанът. След това се случват още редица странни неща, сякаш корабът е прокълнат.

През 1872 г. на пътуване от Америка до Европа изчезва, а месец по-късно “Мария Селесте” е открит, плаващ безцелно към Гибралтарския проток. Корабът е бил без никакви щети и товарът остава непокътнат. Но на борда не е останал никой – всички членове на екипажа и пътниците са изчезнали и от тях няма и следа. Тяхната мистериозното изчезване все още остава загадка.

“Carol A. Deering”

Не по-малко загадъчна е историята на изчезването на екипажа на кораба ” Carol А. Deering”. Той е построен през 1919 г. от J. J .. Deering. Собственикът на компанията кръщава кораба на сина си. Корабът плава около 2 години, докато през 1921 г. край бреговете на Северна Каролина е открит без екипаж. Проведени са няколко разследвания, но напразно. Някой считат, че екипажът е изчезнал, защото е отвлечен от пирати, а други вярват, че е изчезнал мистериозно в Бермудския триъгълник, от където преминава малко по-рано.

“Копенхаген”

“Копенхаген” е един от най-модерните и големи кораби, плавали на онова време. Построен е в датска корабостроителница през 1921. Корпусът е направен от неръждаема стомана и на борда е имало електрически лебедки за вдигане на платната и най-новата навигационна техника. Изненадващо на 21 декември 1928 година комуникацията с кораба е изгубена.

Корабът изчезва безследно, заедно с 61 членове на екипажа. В търсене на кораба са изпратени няколко експедиции, но всички са без резултат.

https://zamunda.info/3-misteriozno-izcheznali-korabi/

Таг мистериозно кораби

.

https://youtu.be/hOWaXi0I2YE

Новооткрита екзопланета, намираща се на едва 200 светлинни години от нас, би могла да хвърли повече светлина върху една от най-странните мистерии в сферата на планетарната наука.

С радиус, който е около 1,8 пъти по-голям от земния, обектът, наречен TOI-1075b, се нарежда сред най-големите примери за екзопланети тип супер Земи, които сме откривали до ден днешен. Освен това се намира в рамките на т.нар. празнина при радиуса на малките планети – т.е. един привиден дефицит на планети между 1,5 и 2 земни радиуса.

До момента са откривани малко по-малки скалисти супер Земи, както и малко по-големи светове с обемни атмосфери (т.нар. мини Нептуни). В промеждутъка обаче е същинска пустиня. Ето защо откриването на TOI-1075b е толкова специално. Пък и този свят въобще не е за подценяване. Масата на TOI-1075b е 9,95 пъти по-голяма от земната. Т.е. тя е прекалено голяма, за да става дума за газообразен свят. Най-вероятно светът е скалист, подобно на Меркурий, Земята, Марс и Венера. Ето защо астрономите смятат, че TOI-1075b е идеалното място, където да тестват своите теории за образуването и еволюцията на планетите.

  емоционално така, както кучетата и децата

https://www.obekti.bg/zemya/kotkite-se-privrzvat-km-horata-emocionalno-taka-kakto-kuchetata-i-decata

Таг  котките, хоратя, кучетата децата

Старият град

Старият град се намира върху вдадения в Адриатическо море полуостров в центъра на Будва. В миналото Старият град е бил на малък остров, който впоследствие се е свързал със сушата с пясъчен провлак и се е превърнал в полуостров. Заобиколен е от укрепления от XV в. с порти, кули и крепостни стени. Има пет входа към Стария град, където можете да се насладите на тесните улички и паметниците на средновековната култура. Повечето сгради в Стария град са строени по венециански дизайн, посетете и трите основни църкви, намиращи се там – “Свети Иван” (VII в.), “Дева Мария от Пунта” (840 г.) и “Света Троица” (1804 г.)

Църквата “Свети Йоан” 

Към църквата “Свети Йоан” през 1867 г. е пристроена камбанария, която съществува до днес. Храмът разполага с богата библиотека, даваща сведения за историята на града в края на XVIII в.

Църквата “Свети Сава”

Предполага се, че малката църква “Свети Сава” с размери едва 3х5 м е построена през XIV в. Днес е само туристическа атракция и в нея не се извършват църковни ритуали. 

Остров Свети Стефан 

Остров Свети Стефан е най-престижният курорт на Черна гора. Гъсто построените вили са наредени една до друга на скала в морето, свързана със сушата чрез провлак. В миналото островът се е използвал за отбрана, за което напомнят запазените до днес оръдия. От средата на миналия век се развива като луксозен курорт, с който се свързват имената на София Лорен, Кърк Дъглас, Силвестър Сталоун, Джереми Айрънс и много други.  

Остров Свети Никола

Организирайте си еднодневна екскурзия до остров Свети Никола, където има ресторант и два плажа. На самия остров има много диви животни.

Плажове

Могрен е най-популярният плаж по Будванската ривиера, сгушен между няколко големи скали. До него се стига по 500-метрова пътека от Стария град. Други популярни плажове са Ричардова глава, Словенска плажа, Пизана. Не по-малко атрактивни са плажовете в близките крайбрежни селища като Бечици, Тръстено, Милочер и Свети Стефан. Някои от тях са притегателна точка за политици, заможни посетители и филмови звезди. В легендарната “Вила 118″ в града-хотел Свети Стефан наемът достига 1500 долара на ден.

https://www.nasamnatam.com/grad/budva-zabelejitelnosti.html

Таг Будва забележителности