Category Archives: Архив

Розоварство бр.193

 

Снимка: БГНЕС/Иван Янев

Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът “Българска роза” в Карлово с Цехове и в други градове.

Маслодайната роза – Rosa damascena mill. f.trigintipetala, е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина. На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: “Казанлък е европейският Кашмир, турският гюлестан – страната на розите.”

Розоберът продължава около месец – от 20 май до 20 юни, но зависи от атмосферните условия на пролетта. Извършва се рано сутрин от 5 ч. до 9-10 ч. Технологията, която е в основата на производството на прочутото розово масло е двойната дестилация. По примитивния начин за зареждането на един казан са необходими 15 кг розов цвят и 60 л чиста вода. Процесът е трудоемък – 1 кг розово масло се получава от 3000 кг розов цвят, а 1 грам – от 1000 розови цвята. Цената му на международния пазар е около 4000 щатски долара на килограм.     Българското розово масло е най-качественото в света – без конкуренти. Всички световноизвестни парфюмерийни фирми го използват в своите рецепти заради две основни качества – придава на парфюма голяма трайност и особен, приятен аромат. То е незаменима съставка за развиващата се европейска парфюмерия още от 1720 г. и се разнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ до Виена, Париж и Берлин. През 1820 г. Дончо Папазов от Казанлък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.).

     Българското розово масло печели златни медали на световните изложения във Виена (1873 г.), Париж (1875 г.), Филаделфия (1876 г.), Чикаго (1893 г.) и др.


Снимка: http://www.panoramio.com/photo/56277001

Според легендите в Персия за първи път започнали да извличат розово масло и розова вода, които били необходими за религиозните ритуали. Смята се, че войниците на Александър Македонски са пренесли маслодайните рози на Балканския полуостров. Според друга популярна легенда през XVI век турски големец донесъл със себе си растение, което той много харесал в гр. Дамаск. Опиянен от красотата му, султанът заповядал да се отглежда за нуждите на двореца.

В Европа търговията с розово масло започнала през XVI век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от XVII век – местностите около Одрин. В пределите на днешна България първите документирани сведения са от 1712 г. и се отнасят за землището на с. Войнягово, Карловско. Благодарение на специфичните природо-географски условия в района между Казанлък, Карлово и Стрелча – днешната Розова долина, постепенно се оформил нов сорт – маслодайната казанлъшка роза. Тя произлиза от вида Rosa damascena, която е един от четирите вида маслодайни рози, отглеждани по света.

За разпространението и налагането на розовото масло като продукт огромна роля има фамилия Папазови (Папазоглу) от Казанлък. През 1820 г. Дончо Папазоглу прави първата фабрика за розово масло в града, а търговската къща “Дончо Папазоглу и синове” е една от най-големите по онова време. Впоследствие синовете му развиват фамилното предприятие и излизат на международните пазари. Братята Папазоглу имат кантори за износ на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. В края на Втората световна война в България има 88 розоварни инсталации и до 1950 г. тя е най-големият износител на розово масло в света.


Снимка: БГНЕС/Иван Янев


Снимка: БГНЕС/Красимир Делчев

Вероятно не всеки знае, че за добиването на 1 кг розово масло са необходими от 3 до 5 тона розов цвят в зависимост от това дали годината е с нормални валежи или е по-суха. Брането на розите се прави на ръка, като работата започва рано преди изгрев слънце и продължава докъм 10-12 часа на обед. Цветовете трябва да са свежи и ненапълно разцъфнали. Тъй като розовото масло, съдържащо се в тях, се изпарява при нагряване, а е в най-голямо количество рано сутрин, цветовете трябва да се оберат, преди слънцето да напече. Ако цветовете не бъдат обрани навреме, те губят своите качества. От тях чрез двойна дестилация с водна пара се извлича скъпоценното розово масло. Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал. Един мускал е равен на 4,984 г или приблизително 5 г.

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=27752.0
 

Физиците разкриха квантовия сюрреализъм бр.193

© Jeff Kimble & Chen-Lung Hung

© Jeff Kimble & Chen-Lung Hung

Повторение на експеримент с двувековна давност, демонстриращ вълновата природа на светлината, помогна на физиците да изяснят, че заплетените частици светлина се движат по сюрреалистичен начин, като внезапно и нелогично променят траекториите на движение при опит да бъдат „уловени“, се казва в статия, публикувана в сп. Science Advances.

Квантовата механика носи вероятностен характер, както сочат първите изчисления и опити в тази област от 20-те години на миналия век. С други думи, ние не можем абсолютно точно едновременно да измерим къде ще се намира и как ще се движи частицата по време на наблюдения, а само да изясним примерно стойностите на тези два параметъра.

Пример за това се явява така нареченият експеримент на Йънг, проведен от английския физик Томас Йънг през 1802 година.

Ако пропуснем лъч от единични фотони през сито с две успоредни цепки, отдалечени една от друга на разстояние, съответстващо на дължината на светлинната вълна, то тогава ще видим три ярки ивици, състоящи се от точки. Ако се опитаме да разберем през коя от цепките ще премине фотонът, поставяйки детектор при едната от тях, то тогава ивиците просто изчезват.

Подобно поведение на частиците накарало учените да се замислят – как всъщност се движи фотонът, къде се намира, преди да го измерим, и прилича ли траекторията му на движение на линия, конус или нещо друго. Въпросът, какво всъщност се случва, предизвиква най-ожесточените спорове сред физиците.

Както разказва Ефраим Щайнберг (Aephraim Steinberg) от университета на Торонто (Канада), повечето физици днес смятат, че ние принципно не можем да определим траекторията на частицата заради принципа на неопределеност на Хайзенберг. Според тях тя просто не съществува и траекторията на движение на фотона не може да се възстанови, като се знае крайното му положение.

Други са на мнение, че всяко измерване поражда безкрайно множество „паралелни вселени“, а трети считат, че движението на фотоните се управлява от скрити от нас процеси (или променливи, както ги наричат учените).

Главен пример за такава интерпретация в квантовата механика се нарича теория на Дьо Бройл–Бом, според която частиците се движат по ясно зададени траектории, подмножество от които се задава от така наречената функция-пилот, представляваща още една вълнова функция.

Изборът на траектория на фотона в тази теория се задава от състоянието на тази функция и първоначалното положение на частицата, което обяснява привидната случайност на квантовия свят, смятат привържениците на тази идея.

Въпросната теория според Щайнберг се критикува поради това, че тя изисква съществуването на нелокалност – възможност за въздействие и връзка на една частица с друга на което и да е разстояние и при всякакви мащаби, което директно противоречи на специалната теория на относителността на Айнщайн, в чиято справедливост никой не се съмнява.

Щайнберг и колегите му на практика демонстрирали, че тази нелокалност съществува, а също проследили траекториите на движение на фотоните. Те се оказали много подобни на резултатите от изчисленията на „функцията-пилот“.

Учените се научили да измерват положението на „заплетените“ фотони, пропускайки един от тях през специален комплект от лещи и две цепки, а другия – през детектор за единични фотони. Учените променяли периодично положението на първата частица, като приближавали и отдалечавали една от лещите от източника на светлина.

Тези наблюдения показали, че частиците светлина се движат не по „размазани“ траектории, а по ясни линии. Движението на фотоните по тези „пътеки“ било сюрреалистично, както пишат физиците – положението на първата частица зависело от това, кога и къде вторият фотон е попаднал в детектора, и обратното – положението на първия фотон влияело на поляризацията на втория. Този факт според авторите на статията говори, че частиците се държат по нелокален начин.

„И стандартната Копенхагенска интерпретация, и теорията на Дьо Бройл–Бом коректно описват резултатите от тези експерименти, и те са математически еквивалентни една на друга. Просто сега можем да кажем, че действително можем да видим траекторията на движение на частицата, а не просто да изчисляваме вълновата ѝ функция и да очакваме от нея колапс“, заключава Щайнберг.

http://megavselena.bg/fizitsite-razkriha-kvantoviya-syurrealizym/

МУМИИ БР.193

Резултат с изображение за мумиите

Мумия е добре съхранено мъртво човешко тяло, независимо от това дали запазеното му състоянието е резултат от естествени процеси или изкуствена обработка. Процесът на превръщането с времето на труп в мумия се нарича мумифициране или мумификация, и продължавало 70 дена. В естествено състояние мумификация на труповете се получава, когато са погребани в условия, забавящи разлагането на тъканите. Такива могат да бъдат изключително ниската влажност (при погребение в пустинен пясък), излагане на химически вещества, променящи структурата на тъканите (например при т.нар. “торфени мумии” – тела, попаднали в торфени блата), ниска концентрация на кислород и/или ниски температури (при погребения на голяма надморска височина). Опитите за запазване на човешкото тяло след смъртта чрез изкуствена обработка са характерни за много култури и най-често са свързани с религиозни причини. Вероятно най-известни в тази област са древните египтяни и мумиите на техните фараони, въпреки че те са само малка част от всички древноегипетски мумии. Древните египтяни вярвали в живота след смъртта, както и в това, че човек има душа и тяло, които трябва да се обединят, за да може той да премине в отвъдното. Затова и телата на мъртвите били запазвани като мумии.

 подготви Мария Герасова

 тагове:мумии

 

 

 

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, бр.193

 

 особено когато тя не е там – КОНФУЦИЙ

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите. 

Да признаеш своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – горделивост.

Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.

Пренебрежението е нощта на ума, но нощ без луна и звезди.

Пазете се от тези, които искат да ви вменят чувство за вина, защото те жадуват за власт над вас.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Безкрайното търпение поражда незабавни резултати.

Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама

Преди да тръгнеш да отмъщаваш, изкопай два гроба.

Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че той не познава хората.

Ако си заедно с добър човек, винаги мисли как би могъл да следваш примера му. Ако си с лош човек, то погледни в себе си.Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

http://chetilishte.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B9/

Звездин Бесарабов: Думата “антиматерия” лети из пространството бр.193

Звездин Бесарабов: Думата "антиматерия" лети из пространството

Източник: news.bg

През 2016 г. Звездин Бесарабов, тогава ученик в 10-ти клас, бе отличен от президентските награди на БАИТ, за създаването на ArduWrite – машина, която може да пресъздава естествения почерк на всеки човек. През август 2017 г. той бе поканен в Берлин да представи изобретението си на събитието на Wacom – Connected Ink пред лидери в индустрията.

Сега Звездин Бесарабов е един от 24-те гимназисти от България, които се завърнаха от стаж в ЦЕРН през септември. Нашата страна е в първата петорка от 25-те страни членки на ЦЕРН, поканени да изпратят свои ученици стажанти на обучение при ускорителите на частици. Там те бяха разпределени в работни групи, които да съставят свои проекти, с помощта на наши сънародници, учени от ЦЕРН.

Проектът, в който участва 16-годишният Звездин, е свързан с подобряване работата на компютърната система на експеримента “АТЛАС” – най-големият експеримент в градчето на ускорителите на частици. Проектът, който е в развитие, има реалния шанс да бъде приложен.

Какво Ви привлече към ЦЕРН и как Ви избраха за стажа там?
ЦЕРН е световно известен и е един голям връх в познанието. Тази стойностна и висша наука, която се развива там, ме привлече, защото бих искал да разбера какво стои в основата на явленията на физическия свят. Нещо, което физиците също се стремят да си обяснят. И много исках да видя точно по какъв начин специалистите в ЦЕРН създават наука.

За първи път ЦЕРН предоставя стаж за ученици над 16 години. За това ученическо стажанство, тази година са избрани 5 държави от 25-те членки на ЦЕРН, следващата година ще са още пет и т.н. И радостното за нас е, че България е в първата петорка.

Изборът за участие за стажа в ЦЕРН се състои в представяне на класирания в състезания и лични разработки, с които кандидатът да докаже защо е сред подходящите да се докоснат до тази страна на науката.

В ЦЕРН канят не само физици, а и доста участници от други области на науката. Какви са те?
Там чиста физика няма – и физиците пишат компютърни програми. Реално погледнато, всичко е свързано освен с физика и с математика и информационни технологии. Почти цялата дейност, което се върши в ЦЕРН, изисква работа с компютри и програми.

Какво е за Вас е най-същественото постижение в ЦЕРН? Какво се случва в системата на този “висш пилотаж” на науката?
С помощта на ускорителя на частици учените се опитват да разберат фундаменталните закони на Вселената – откъде е започнало всичко в света около нас, как се е сформирало всичко съществуващо? Стремят се да достигнат до истината от какво е структурирана материята – до най-малкия детайл. Защото атомът не е едно цяло, а изграден от много, много съставни подчастици.

В ускорителя протони се ускоряват почти до скоростта на светлината, като от това се увеличава тяхната енергия и маса. От сблъсъка на два противоположни снопа протони се получава изобилие от други частици с различни свойства и същност. Те са засечени и подлагани на изследване и така учените започват да проникват в тайните на Вселената. Това са фундаментални феномени, които още не разбираме. Цялата Вселена засега изглежда , че действа на базата на тези феномени. Ако разгадаем това, надявам се, ще можем да разберем как функционира всичко в този свят.

Когато размишлявахте за тайните на Вселената, споменавахте ли там думата “антиматерия”?
Да, тази дума лети из пространството. Антиматерията е свързана индиректно с ускорителите, които сблъскват частици. Има много странични експерименти – за създаване на антиматерия и изследване на свойствата й, за създаването на тежки радиоактивни йони и др. Най-силно ме вълнува експериментът свързан с антиматерията, когато сблъскват протон в една статична мишена. Шансът да получат антипротон е един на милиард, но учените успяват да го получат и го съединяват с антиелектрон (взет от разпада на друг йон). Така получават антиводород и изследват неговите свойства. Но проблемът при тази антиматерия е, че тя много лесно изчезва, анихилира се, щом срещне материя.

Колко ученици от една страна участват в програмата за стажанство и с какви интереси са те? 
От всяка страна има по 22 участници, но специално групата от България беше от 24 души, защото е имало подходящи кандидати, с добри възможности, от които е било трудно да изберат.
Учениците са от всяко кътче на България – предимно математици, физици и информатици. Обединяващото между всички е интересът им към физиката.

Сигурно са ви допуснали на опознавателна разходка при самата апаратура. Какво впечатление Ви остави съоръжението?
Не ни пуснаха точно при ускорителя, тъй като при ускоряването и сблъскването на частиците се излъчва много радиация. Забранено е на когото и да било да слиза долу. Но ние разгледахме страничните експерименти – фабриките за антиматерия и за тежки йони. Имахме възможност да видим мястото на един от експериментите, където се сблъскват частици – при пръстена на ускорителя. Картината е грандиозна – навсякъде е окабелено и изпълнено с високотехнологични съоръжения.

В ЦЕРН работят 90 българи. Как Ви посрещнаха те? 
От България са изпратени 50 учени, а останалите 40 са специалисти с българска националност, дошли от други държави. Ние се срещнахме с някои от тях и много от тях ни станаха ментори. Бяхме разделени на 12 екипа, на всеки от които се падна по един ментор за разработката на определен проект.

Българите бяха много приветливи и добронамерени към нас, правеха всичко възможно да ни е колкото се може по-приятно пребиваването в ЦЕРН. Подаряваха ни сувенири, събираха средства помежду си, за да ни направят изненади, най-впечатляващата от които бе разходка с лодка из Женевското езеро. Като ментори се стараеха изключително много да ни запознаят с работата на това научно градче на бъдещето.

Какъв беше проектът на вашия екип?
Менторът на екипа ни, д-р Иван Глушков, работи по дистрибутиране на задачи за хилядите компютри в експеримента “АТЛАС”. Там се засичат изключително много данни от сблъскването на частици и те се изпращат към един голям център с 18 хил. компютърни ядра. Задачата ни бе да създадем инструмент, който позволява лесно и точно локализиране на проблеми в устройството на компютрите. Проектът проследява процесите и състоянието при компютрите в реално време и илюстрира това на множество уеб страници чрез графики и таблици. Крайната цел е по-лесен начин специалистите да наблюдават и откриват проблеми в системата. Работата по този проект доведе до резултати, но има още с какво да бъде усъвършенстван.

Какво отличава експеримента “АТЛАС”?
“АТЛАС” е един от четирите главни експеримента в ЦЕРН, най-големият по размери. “Алис” се занимава със сблъскване на тежки йони, а друг се занимава с “черна” материя и “черна” енергия, като се опитва да разкрие тяхната същност.

Какво се случи с представянето на проекта Ви ArduWrite в Германия? 
Точно преди стажанството в ЦЕРН, бях поканен от световния производител на графични таблети Wacom да представя ArduWrite на тяхното събитие в Берлин - Connected Ink.

ArduWrite е машина, която разучава ръкописния почерк на всеки човек и после автоматично превръща компютърен текст или глас в съответния ръкописен почерк, с химикалка върху лист хартия.

В Берлин демонстрирах моята разработка пред 120 лидери в индустрията, шефове на компании и свързани личности със света на дигиталното мастило, което е сферата на Wacom.

Интервюто взе: Сияна Синева

https://news.bg/interviews/zvezdin-besarabov-dumata-antimateriya-leti-iz-prostranstvoto.html?utm_source=Push+Notifications&utm_medium=article&utm_campaign=%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%BD+%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B2%3A+%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0+%22%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%22+%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8+%D0%B8%D0%B7+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE

 тагове:Звездин Бесарабов, думата,  антиматерия 

Четене на глас: какъв е смисълът? бр.193

 Със сигурност всички помним следната картинка от часовете по чужд език или литература през ученическите си години: има един текст, който учителят иска класът да прочете. За тази цел учителят посочва първия ученик, който ще прочете първия абзац. Ученикът с мъка прочита изречението, стараейки се да не прави грешки в произношението, за да не бъде коригиран от учителя. През това време останалите ученици трескаво изчисляват кой абзац ще се падне на тях и си го четат под носа, за да не допускат грешки, когато дойде техният ред да четат пред целия клас. А текстът си минава покрай ушите им при пълна липса на разбиране на смисъла му.

Звучи ли ви познато? На мен – определно да. Това ми се е случвало в часовете по литература, където всеки ученик трябваше да прочете откъс от разказ или репликите на герой от шекспирова пиеса. А в часовете по френски език ни караха да четем на глас пасажи от текстове и да отговаряме на въпроси към тях. Това ми се струваше безпредметно и мъчително занимание, чиято цел аз така и не можах да проумея.

Което ме води до следния въпрос: защо има толкова много учители, които карат учениците си да четат на глас, при условие че самите те имат спомен от това като нещо стресиращо и непродуктивно?

Предлагам да се вгледаме в проблема. На първо място, нищо чудно и да е по навик. Като учители правим някои неща просто защото нашите учители са ги правили, или пък защото така са ни учили. Това определено не са достатъчни причини да правиш нещо, макар че представлява естествена стратегия за имитация в процеса на подготовка и развитие на учителя.

На второ място, някои го правят само като средство за упражняване на контрол върху учениците. Чрез индивидуалното четене се налага структура и дисциплина в един клас от палави деца – това е начин да ги укротим и да ги върнем в учебния процес. Само по себе си това не е толкова лошо – въпреки че аз твърдя, че занимание, чиято единствена цел е да създава ред, няма стойност от гледна точка на ученето. Има други видове упражнения, които изпълняват и двете цели, например мълчаливото писане или едно добре изградено упражнение за диктовка.

Тук стигаме до споделяното от някои учители схващане, че четенето на глас може да развие уменията за четене или да служи като инструмент за идентифициране на проблеми с произношението. Категорично се противопоставям на тези виждания и искам да обясня защо.

На първо място, четенето наум и четенето на глас са РАЗЛИЧНИ неща. Те изискват различни умения, които се прилагат в различни ситуации. Представете си как четете самостоятелно и как четете на глас. Ежедневно четем книги, вестници и списания, реклами по билбордовете, рецепти, инструкции за ползване. В почти всички такива случаи ние четем наум – рядкост е човек да си чете вестника на глас в кафенето, нали? Четем на глас, когато правим представяне или изнасяме реч, може би когато четем приказка на детето си или когато искаме да споделим нещо току-що прочетено с някой друг. Ясно се вижда, че ситуациите са напълно различни и всъщност в обичайното ежедневие не ни се налага да четем на глас много често. Трябва да отбележим, че когато четем на глас, обикновено става въпрос за предварително прочетен или подготвен текст. Например ако изнасямe реч, обикновено я подготвяме писмено, после я упражняваме много пъти, преди действително да излезем пред аудиторията. При изнасянето на реч ние не виждаме текста за пръв път – иначе можете да представите колко слаба ще излезе тя!

В това именно се състоят моите възражения спрямо четенето на глас в час. За начало, четенето на глас не е естествено умение, което всеки притежава, още по-малко на чужд език. При това не е и особено полезно умение, освен ако учениците ви не възнамеряват да стават политици или някакъв вид оратори. Само че когато казваме на учениците да четат на глас, ние ги принуждаваме да правят точно това. Дори ако искаме да го подготвим за оратори, нерядко ги караме да четат без предварителна подготовка с текста. Така че има ли нещо чудно в това, че те не се справят, че се запъват на изреченията, че произнасят неправилно думите, че не схващат съдържанието на това, което четат? Ако ме накарате да направя същото на английски език – или аз вас на вашия майчин език – сигурно няма да сме по-различни. Една такава задача изисква толкова много процеси, че учениците не знаят върху какво да се съсредоточат (произношение? смисъл? паузи и пунктуация?), а и не получават достатъчно добри наставления от учителите си каква е истинската цел на четенето на глас. Получава се така, че не могат да се справят и всичко излиза несполучливо. Хайде опитайте се да жонглирате, да рецитирате стихотворение и да готвите едновременно – о, между другото, стихотворението трябва да бъде на език, който не владеете много добре! :-) – дали ще ви се удаде с лекота?

Другото нещо: учителите често казват, че карат учениците си да четат на глас за по-добро произношение. Донякъде тук има повече резон – макар че лично аз не вярвам в това, най-вече с оглед на споменатото по-горе. Да започнем с въпроса: Учениците ви знаят ли, че това е смисълът от четенето им? В края на краищата, ние четем заради смисъла, за да получим информация или да се забавляваме – дали за учениците е ясно, че трябва да се концентрират САМО върху произношението и да не се притесняват за смисъла на думите и изреченията? Или трябва сами да се досетят? Виждал съм редица уроци с четене в клас, където учителят не е изяснил това в прав текст. Да не говорим, че обикновено от учениците се очаква да отговарят на въпроси към текста след прочита му – което ги кара да мислят, че произношението не е водещо в задачата. На второ място, не съм напълно убеден, че четенето на глас е начинът да се подобри произношението. Забелязали ли сте, че учениците обикновено имат по-лошо произношение при четене? Аз съм го забелязал. Често бъркат думи, които при говорене казват с лекота. Отново това се дължи на проблема с претоварването на мозъка със задачи – концентрация върху смисъла, върху произношението, върху паузите – и съвсем естествено е определени аспекти от всяка зачада да страдат. Предизвиквам ви да вземете случаен текст на родния си език, който виждате за пръв път, и да го прочетете на глас. Проследете грешките, които ще направите в произношението. Обзалагам се, че ще има поне няколко!

Ето защо считам, че има няколко причини да не се чете в клас: преживяването неизбежно е стресиращо и в края на краищата – демотивиращо за учениците; не е естествено като занимание – тъй като в повечето случаи четем наум с цел да възприемаме съдържанието; и последно – не е най-ефективният начин за проверка на произношението на учениците, понеже в такива моменти те трябва да обръщат внимание на много неща едновременно, в резултат на което не могат да покажат най-доброто от себе си откъм произношение.

Това са моите аргументи срещу четенето на глас в часовете по чужд език. Въпреки всичко съм любопитен да чуя различни мнения от другите учители – дори съм готов да променя своето!

Дейвид Рийд, Модерен институт

http://teacher.bg/forum/details/21996

Посланията на Пресветата Богородица в Междугорие бр.193

 

   Преди известно време получих едно емоционално писмо от наша сънародничка. В него тя развълнувано ми разказваше за своите преживявания по време на посещението си в Меджугорие, учудена че в България почти нищо не се знае за това място и събитията, които привличат милиони поклонници от цял свят. Започнах да търся, да събирам материал за това място – прочетох посланията, разказите за децата, днес вече пораснали млади жени и мъже, пред които се явява Пресветата Богородица и чрез които Тя и днес предава посланията си за всички хора по земята…

   Първите слухове за Междугорие се разнасят още в началото на осемдесетте години: някъде там, в Югославия Пресветата Богородица се явява на шест деца, стават удивителни неща, чудодейни изцеления, децата предсказват бъдещето, разказват на хората за починалите им близки – кой каква съдба има след смъртта, и още – Богородица им открила някакви тайни, знаци, които скоро всички ще видят и това ще бъде предверието на края на света…

Междугорие? Къде е това?

   В Междугорие живеят хървати, но това не е Хърватия, а Херцеговина – област, населена с хървати католици, която и при Тито, и сега, е придадена към Босна – страна, населена предимно с мюсюлмани и заедно с нея образува държавата Босна-Херцеговина. 

карта    Столицата на Босна е Сараево, на Херцеговина – Мостар. Междугорие или както местните го наричат Меджугорие е на стотина километра от Мостар. Мястото не е от най-достъпните, но това не пречи всяка година да го посещават над милион и половина туристи поклонници. От началото на необикновените събития Меджугорие е посетено от над 20 милиона души. 

   Както подсказва и името, градчето е разположено в долина сред планината и отдалеч може да се забележи църквата с двете островърхи квадратни кули. По време на войната местността е бомбардирана безмилостно, още могат да се открият следи от разрушенията – църквата е прекрасен ориентир от въздуха. Но през цялото време на бомбардировките хората се криели в нея и нито върху нея, нито около нея е паднала бомба. 

   Всеки ден в храма хората се събирали, молели небесната застъпница да пази семействата и къщите им от ужаса на войната. Молели Бог да прости греховете на военните, да не използват силата на оръжието…

   По-късно седем пилоти на сръбската армия, получили заповед да унищожат Меджугорие, дават показания, че всеки път, когато се спускали над тази местност, плътни облаци им пречели да разтоварят бомбите. 

  След войната Междугорие вече не е село, а истинско малко курортно градче – с хотели, кафенета, ресторанти, безкрайна редица от магазинчета със сувенири.

Как е започнало всичко това?

   В затънтено хърватско селце пред шест деца – четири момичета и две момчета се явява жена с необикновена красота. Виждат я само те, а тези, които стоят до тях усещат нещо изключително. Децата казват, че това е Тя – Пресветата Богородица, на хърватски “Госпа” (т.е. “Госпожа”). По време на срещите им Госпа разговаря, движи се, дрехата й се полюшва с всяко нейно движение, жест… Но когато децата се опитват да я докоснат, усещат под пръстите си нещо твърдо, по-твърдо дори от стомана… Изобщо не може да се помисли да помръднат поне гънка от дрехата й. Ето това е видението – сякаш ние в сравнение с Нея сме видение, а Тя е реалността! 

   Днес “визионерите”, т.е. “тези, които виждат”, вече не са деца, пораснали са, имат свои семейства и деца. Никой от тях не е станал свещеник, монах, монахиня. Последна се омъжила Вицка – през 2002 година – 21 година след началото на събитията. И до днес обаче всичко продължава. Пред тях продължава да се явява Божията Майка.

Началото.

Пресветата Дева   На 24 юни 1981 година вечерта две приятелки Иванка и Мириана излизат да се поразходят извън селото, да си побъбрят на воля. Мириана е гостенка от Сараево. По пътя се отбиват да вземат и Вицка, но тя иска да си почине, защото през деня е била на изпит. Към шест и половина двете тръгват да се прибират. Мириана носи транзистор и върви отпред, след нея е Иванка. Когато стигат до дома на Вицка, Иванка поглежда надясно и застива: на хълма над селото вижда странна светлина и в центъра й – фигурата млада жена с дете на ръце.

   — Мириана, Мириана! — едва прошепнала Иванка. — Виж, виж на хълма — Госпа!

Но трудно можеш да излъжеш градското момиче. Мириана продължава да върви напред: 

   — Стига, де, мен ли ще разиграваш? Откъде накъде на нас ще ни се яви Божията Майка? Кои сме ние?

Иванка стояла смутена. Израснала в здраво католическо семейство, възпитана в духа на народно благочестие, тя не знаела какво да прави, докосвайки се до свещеното, свръхестественото… Втурнала се да настигне Мириана, по пътя взела и Милка, която прибирала селското стадо. Трите момичета бегом се върнали на същото място. Фигурата продължавала да стои там. Те я гледали без да се помръднат — със страх и вълнение. И в същия момент чули гласа на Вицка, която излязла все пак да види приятелките си. 

   — По-бързо, Вицке, ела, ние виждаме Госпа! — възбудено извикала Мириана, сочейки хълма. Но Вицка решила, че момичетата са видели змия и си правят шега с нея. Изплашила се и побягнала. По пътя срещнала двете момчета, двамата Ивановци, които брали ябълки в чуждите градини; тя им се оплакала, че приятелките й се опитали да я изплашат… А може би наистина са видяли нещо? Тримата се върнали на същото място и веднага видели Богородица. 

   По-малкият, Иван Драгичевич, се изплашил и избягал вкъщи. Останалите стояли като заковани: някои се молили, други плачели — но всеки бил сигурен, че вижда Благословената Дева Мария. Времето сякаш било спряло, докато стояли и съцерцавали младата Жена, прегърнала нежно Младенеца. Тя ласкаво ги повикала с ръка да се приближат, но изплашените деца не се решили да направят нито една крачка. Свечерявало се. Блестящият ореол потъмнял и угаснал. Неохотно, едно след друго децата се разотишли по домовете си. Там възбудено разказвали за видяното, с което разбира се само изплашили близките си. Родителите, страхувайки се от слухове и сплетни, им заповядали да не казват на никого за това, което са видели. Въпреки това слухът мълниеносно се разнесъл из селото. 

   На следващия ден, пак по това време, четири от децата, подчинявайки се на вътрешния си зов, тръгват отново към мястото. Най-големият Иван не тръгва с тях, решавайки, че всичко това са детски залъгалки. Майката на Милка не пуснала никъде дъщеря си, но вместо нея тръгнала 17-годишната й сестра Мария Павлович и десетгодишният й братовчед Яков, който случайно се оказал по това време в дома им. 

   Децата се срещнали на улицата и дружно отишли на същото място. Но този път с тях вървели около 80 техни съселяни, тъй като вестта за това, че Госпа ги е посетила, се разнесла навсякъде. И отново както и предната вечер пред тях се появила прекрасната млада жена, озарена с блестящо сияние, но този път била сама, без Младенеца.

   Когато повикала с жест децата при себе си, по думите на очевидци, те буквално литнали по склона с нечовешка бързина. Изплашените от случилото се хора от селото видяли само ярка светлина и нищо повече (такива ярки светлини и по-нататък щели да съпровождат началото на явленията, а тези от тях, които се изкачили на върха на хълма, на мястото, което сега е отбелязано с множество кръстове, видяли своите млади съселяни да се молят вдъхновено, на колене.

   Децата сякаш били в транс. И шестимата гледали в една точка, устните им се движели, сякаш разговаряли, но околните не видели и не чули нищо повече. 

   По-късно, шестимата визионери, разказали какво се е случило с тях през тези петнадесет минути, докато траело видението: те сякаш се оказали извън пространството и времето и виждали само силуета на прекрасната Жена, осветен от някакава необикновено светлина. Жената ги поздравила с думите: 

   — Слава на Иисуса Христа! — т.е. произнесла обичайното за много католически страни приветствие.

Иванка веднага попитала за майка си, която била умряла преди два месеца.

   — Тя е щастлива. Тя е с Мен.

   Визионерите попитали дали Госпа ще дойде и утре. В отговор Тя кимнала с глава утвърдително. 

На третия ден, на 26 юни, на мястото вече се събрала тълпа от три хиляди души, въпреки че целият склон е с остри камъни и обрасъл с бодливи хвойнови храсти.

   Вицка, най-смелата от визионерите донесла със себе си светена вода и пръснала с нея видението, изричайки:

  — Ако Ти наистина си Пресветата Дева, остани, а ако си от сатаната, махай се!

   Жената отговорила с усмивка:

   — Не се страхувайте! Това съм Аз! 

   И подобно на Бернадета от Лурд, Вицка вдигнала ръка да прекръсти Жената, а Тя само се усмихнала и сама се прекръстила.

   Иванка попитала защо е дошла и какво иска от тях.

   — Дойдох, защото тук има много предани вярващи души. Искам да бъда с вас, за да ви призова към покаяние и да ви помиря с Моя Син Иисус … Дойдох да ви кажа, че Бог съществува и ви обича!

   — Коя си Ти? — попитала Мириана.

   — Аз съм Благословената Дева Мария, Майката на Иисус.

   И накрая те задали въпроса, който рано или късно си задава всеки човек:

   — Защо избра именно нас? Нима ние сме по-добри от другите?

  Богородица се усмихнала и като помълчала малко казала:

  — Мои скъпи деца, Аз не винаги избирам най-добрите!

Какво станало по-нататък?

   А по-нататък… Срещите и Посланията станали всекидневни за шестимата визионери. От 1981 до 1984 година Пресветата Дева им предала основните теми на Своите Послания. Най-важната от тях прозвучала още на 26 юни 1981 година. След явлението, Мария Павлович се спускала по склона на хълма и отново видяла Богородица. Тя се появила на фона на голям дървен кръст, била без Младенеца и плачела. Тя плачела, а сълзите й се стичали върху облака, върху който стояла. И тогава прозвучали думите, които могат да да бъдат смятани за нейното първо послание:

   “Мир, мир, мир, помирете се! Само мир! Сключете мир с Бога и един с друг. За това трябва да вярвате, да се молите, да постите и да се изповядвате.”

… Но светът днес, както винаги най-малко се стреми към мир. 

   ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО по земите на Босна и Херцеговина започна ужасната война, разделението, насилието, смъртта… Стари и млади тогава в Меджугорие си спомнят, че “Госпа” (Света Богородица) е предсказала трагедията.

  Новината за явяването на Богородица се разпространила неимоверно бързо, на мястото започнали да се събират многохилядни тълпи, а след тях дошла и милицията. Милиционерите разпръсват молещите се, отцепват мястото с кордон, чупят поставените от хората кръстове, заграждат хълма с ограда… 

Явленията обаче продължават, всеки път на ново място.

  Свещеникът францисканец от Меджугорската църква отец Йозо Зовко отначало не вярва на визионерите – не може да се каже, че духовниците възприемат всеки слух за чудо. Точно обратното, в такива случаи свещениците са най-скептично настроени, защото знаят колко често им се налага да се срещат с шарлатани, истерии или просто човешка глупост. Така е било и в Лурд, и във Фатима, и на други свети места. Всичко обаче се променя, когато самият отец Йозо се убедил, че децата наистина виждат. От този момент той ги подкрепя, поради което комунистическата власт го арестува и той остава в затвора около две години. 

   Властта не се решава да арестува подрастващите, но постоянно заплашва тях и близките им, отвеждат ги на задължителна психиатрична експертиза, но лекарите са принудени да констатират, че шестимата са психически нормални. На децата налагат домашен арест, което не пречи на Вицка да се покатери върху покрива на къщата и със силен глас да огласява посланията на Госпа.

Посланията

“Вие сте готови да извършите грях и да се оставите в ръцете на сатаната без да мислите.” (25 Май 1986)

“Деца, мрак царува над целия свят. Хората са привлечени от много неща и забравят по-важното.”

“Мили деца, това е причината да съм сред Вас толкова дълго време: да Ви водя по пътя на Исус. Искам да Ви спася и чрез Вас да спася целия свят. Много хора живеят сега без вяра; някои не искат да чуят дори за Иисус, но те все още искат мир и удовлетворение! Деца, това е причината да искам Вашата молитва: молитвата е единственият начин за спасение на човешката раса.” (30 Юли 1987)

   Отначало те са всекидневни, след 1 март 1984 година – седмични, а след 25 януари 1987 година – месечни. Получава ги Мария Павлович (където и да се намира по това време) на 25-ти всеки месец и ги предава за всички. Посланията се превеждат на множество езици и се разпространянат по всички възможни способи, включително Интернет. Първият, пряк адресат на посланията са самите визионери и католическата общност в Меджугорие, а така също, както предава Мария Павлович, и “всички хора, които искат да вървят по пътя на светостта”. 

    Към основната шесторка ясновидци през 1982 година се присъединили още двама – Елена и Марияна Васили. Те чуват глас отвътре и възприемат външните видения, но по друг начин. Техните видения протичат като на екран. Те получават Послания, които имат за цел духовното израстване на молитвената група в Меджугорие. С тяхното посредничество Пресветата Дева дава съвети на местната църковна общност.

изповедалняМеждугорие-Босна-и-Херцеговина (1)

изповедалняМеждугорие-Босна-и-Херцеговина2

изповедалняМеждугорие-Босна-и-Херцеговина3

изповедалняМеждугорие-Босна-и-Херцеговина4

Междугорие

Междугорие-Босна-и-Херцеговина

 Междугорие- Босна и Херцеговина и изповедална

 подбрал Петър Граматиков

ЕГИПЕТСКИТЕ БОЖЕСТВАБР.193

Egyptian God ranking:

Египетското класиране на Бог:

Египетската божествена генеалогия

Египетската божествена генеалогия

хронологичен ред на големите богове на египтяните - Бинг изображения

хронологичен ред на големите богове на египтяните – Бинг изображения

ЧАСТ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ ......... НА FACEBOOK ............

ЧАСТ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

 подбра Мария Герасова