Category Archives: Архив

ЗАЩО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ВЯРВА В ДОБРОТО бр.261

Защо човек трябва да вярва в доброто
Живеем в свят, в който е трудно човек да оцелее, ако не си служи с хитрини, всякакъв вид шашми и разбира се, интриги. Свят на хауса – този свят, определено е място, в което оцеляват единствено силните хората, които не се огъват пред трудностите и които вярват в себе си и в невидимата сила.
Човек е способен за секунди да промени света, само е нужно да повярва в доброто, да го прави и едва тогава, постепенно ще усети промяната и в другите хора. Доброто е вътре в нас. Ние го носим винаги със себе си, защото преди всичко останало, ние не сме безсмъртни и хора без чувства. Можем да вярваме, мечтаем и обичаме, стига да го пожелаем. Човек е истински силен, когато вярва в доброто, тогава той може да промени обстоятелствата, стига да го пожелае истински.
 ”Да запазиш меко и добро сърце, когато светът ти показва жестокото си лице… Това е смелост, не слабост!”
Доброто е около нас, но е трудно да повярваме в него, когато сме заобиколени от толкова фалш, интрига и злоба. Когато нямаме нужното спокойствие, за да се почувстваме щастливи. Да, трудно е да повярваш в нещо, което не можеш да усетиш в другите. Трудно е да бъдеш добър, когато с теб се отнасят зле, но човек е силен, когато вярва в доброто. Добрината е начин да покажем, че сме истински, че имаме смелостта да се борим с неправдата и злобата, която ни заобикаля ежедневно.
”Първо обикни хората после задавай въпроси. И тогава ще видиш, че светлината с която си огрял останалите се е върнала, при теб стократно!” - Кент Нербърн
Добрите хора са значително по-щастливи, уравновесени и обичани от останалите хора, не го забравяйте никога!
”Три важни неща има в човешкия живот: първото е да си добър, второто е да си добър и третото е да си добър.” – Хенри Джеймс
Човешкият живот е кратък, а не е ли важно как ще ни запомнят другите и какво ще отнесем със себе си във вечността. Дали това ще са злоба, омраза и ненавист или любов, топлина и съвършенството, което сме постигнали тук на Земята, зависи единствено от нас самите. Всички ежедневни оправдания, за да не сме добри хора са просто слабост, която в последствие ни се отразява отрицателно на мислите, на живота, на съдбата ни.
Човек е истински щастлив, когато обича и раздава с пълни шепи от тази любов на другите, и ако искаме да минен по пътеката на безкрайността смирени и удовлетворени от този, така кратък живот, трябва да се научим да бъдем добри. А един от начините, чрез който можем да го постигнем, е на първо място, да зачеркнем всички хора, които носят със себе си злоба и завист, да им простим за избора и да продължим, чисти напред по пътя си.
Когато се затворим за лошото и нагласата ни е да виждаме единствено хубавото, ние ще успеем да се извисим над всичко, което ни прави нещастни, едва тогава, ще можем да отворим очите си за прекрасните неща, които до този момент не сме забелязвали, ще се почувстваме безспорно истински живи, защото човек е жив, когато е щастлив, а е щастлив, когато вижда доброто и успява да го предаде напред.
”Толкова е просто да бъдеш добър. Трябва само да се поставиш на мястото на другия човек, преди да започнеш да го съдиш.” – Марлене Дитрих
Трябва да се научим, че най-правилният отговор за всяка обида, е усмивката и положителната нагласа към света, защото само така ще сме отворени за всичко ново и прекрасно, което ни предстои.
”Който иска да помогне, даже и с вързани ръце, ще направи много добро.” – Фьодор Достоевски
Ние сме силата и духа, когато обичаме и когато чувстваме любовта на другите, затова трябва да се постараем да зачеркнем всички лоши чувства, които сме таили до този момент. Едва тогава ще усетим съвършенството на живото удовлетворение от факта, че сме хора.
”Пази добре в себе си, това съкровище – добротата. Знай, как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как, да придобиваш без подлост.”– Жорж Санд
https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/3290-zashto-chovek-trqbva-da-vqrva-v-dobroto
Таг човек, вярва, доброто

СТАРЧЕСКИ ДОМ „КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ“, ПЛОВДИВ БР. 261

СТАРЧЕСКИ ДОМ „КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ“, ПЛОВДИВ

Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна война корено променят облика на Пловдив и живота на неговото население. Увеличава се броят на пострадалите от войните (инвалиди, сираци, вдовици и бежанците от Македония и Тракия), а местната власт не е в състояние ДА поддържа общинския старчески дом, защото приоритетите на кметството са в друга посока.
Създаденият през окт. 1916 г. Върховен комитет на благотворителността (ВКБ) чрез обединението на гражданските структури с участието на представители на общината и различни учреждения решава, наред с другите си задължения при подпомагането на социално слабите, ДА вземе под своето покровителство и общинския старчески дом. За ДА събере необходимите средства, ВКБ се обръща към пловдивчани ДА окажат морална и материална подкрепа. На призива се отзовава единствено Константин Х. Калчов (21 май 1856, Пловдив – 16 юни 1940, София) – общественик и политик, търговец и банкер, който натрупва голямо богатство (вж. „Константин х. Калчов“ – фондове). На 2 юни 1917 г. той прави дарение, съпроводено с учредителен акт за създаване на старчески дом извън общинския. Той купува двуетажна сграда и дворно място с обща площ 858 кв. м в стария град до църквата „Св. Богородица“. Къщата разполага с 10 стаи, 2 салона, голяма изба и 3 спомагателни постройки в двора. Имотът се оценява на 425 хил. лв., като за мебелирането и приспособяването на къщата за приют К. Калчов дава още 30 хил. лв. За издръжката на самия дом той предоставя 100 хил. лв., с които учредява „Фонд на старопиталището „Константин х. Калчов“ в гр. Пловдив“.
Приютът преминава под егидата на ВКБ, а върховният контрол се осъществява от МВРНЗ. Тъй като общинският съвет не е в състояние ДА издържа своя приют, а настанените там живеят в мизерия, през дек. 1918 г. кметът Милош Данов предлага двата приюта ДА се слеят, като общината се задължава ДА отпуска средства от своя бюджет за изпратените от нея питомци.
Според приетия устав целта на дома е „ДА се притече на помощ на бедни бездомни, недъгави – стари пловдивски граждани“, без разлика на вяра, народност, лишени от средства и от свои близки, които могат ДА ги гледат в старините ИМ. На практика в дома се приемат и по-заможни бездомни бежанци, които искат ДА получат грижи и внимание в последните дни на живота си. Прякото управление на старопиталището се осъществява от петчленно настоятелство, в което влизат двама души от рода на К. Калчов, двама представители на Комитета и един от Пловдивската община. Настоятелството е автономно и има статут на юридическо лице. Председатели на настоятелството стават последователно Никола Г. Чалъков, Ганка Ст. Калчова, София Г. Данова, Михаил Г. Стефанов и др. Длъжностите в настоятелството са почетни и лицата не получават заплата. Начело на старопитала стои управител, който се назначава. От 1919 до 1928 г. този пост заема Василка М. Балджиева.
В края на 20-те години ВКБ изчерпва своите възможности, в касата му вече не постъпват средства, а обединените дружества развиват самостоятелна дейност. Поради тези причини през пролетта на 1933 г. ВКБ взема решение ДА прекрати съществуването си. Назначена е ликвидационна комисия, която е натоварена ДА раздели двата приюта, като имуществото ДА се подели между Пловдивската община и настоятелството на старопиталището „Константин Х. Калчов“. В хода на разделянето на имотите и средствата споровете между двете страни прерастват в лични нападки и обиди в пресата. В крайна сметка ликвидационната комисия оставя сградата и капиталите на разположение на настоятелството на старопиталището „К. Х. Калчов“ със задължението то ДА изплати 25 хил. лв. на общината и дадените от нея средства за ремонт на сградата.
Подобно на аналогичните домове и този на К. Х. Калчов има малък капацитет. През 1917 г. там са настанени 11 души, като в следващите години те се движат между 25 и 30 души. След разтурянето на ВКБ и откриването на общинския старчески дом (юни 1934 г. за 50 души), техният брой рязко намалява. През 1939 г. са заети 9 легла, а в края на 1942 г. има само 2 питомци. К. Х. Калчов вече е покойник, а общината обявява, че градът няма нужда от два старопитала.
Приходният бюджет на старческия дом „К. х. Калчов“ се формира от лихвите на неприкосновения капитал на дома (дарените от К. Х. Калчов средства 100 хил. лв. през 1917 г. и 500 хил. лв. през 1929 г.), от помощите на общината, дарения от фирми, фабрики, организации и частни лица. Според председателя на ВКБ о.з. генерал Стефан Богданов от 1919 до ян. 1933 г. за нуждите на дома са изразходвани 1 838 290 лв., от тях 825 лв. са помощи от общината, независимо че тя често не изпълнява своите задължения. За сметка на това, обикновените пловдивчани са отзивчиви към проблемите на възрастните хора, като всяка година между 30 и 50 частни лица и организации подпомагат с пари, продукти и предмети. Например през 1919–1921 г. техните дарения възлизат на 2777 лв., а през 1925 г. те са 105 103 лв. Постъпленията обаче се внасят чрез ВКБ, а това предопределя бъдещите конфликти.
Дълъг е списъкът на дарителите, които са предоставили по-солидни суми и имоти. С някои от тях са оформени като дарителски фондове, но за повечето няма информация как са оформени и използвани. Сред тях са:
Димитър П. Кудоглу – най-щедрият дарител на Пловдив и неговите жители. През 1924 г. той дарява 75 хил. лв. за изграждане на модерна пералня и кухня.
Към 1928–1929 г. Израил-Насим Леви (неизв.) дарява 100 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име.
Наследниците на Никола Г. Чалъков – Зоя Бракалова, Милка д-р Н. Золотович, Райна Г. Алтънова, Елиза Генерал Винарова – подаряват на старопиталището къща на стойност 18 хил. лв. (с нотариален акт от 31 март 1926) и осигурява годишен наем между 25 и 30 хил. лв.
Евтехия Димитрова Панова (неизв.) подарява дворно място от 150 кв. м в Пловдив на стойност 40 хил. лв. (с нотариален акт от 19 юли 1929).
Анна Х. Велева (неизв.) подарява дворно място в размер 150 кв. м на ул. „Авксентий Велешки“ (с нотариален акт от 1918).
С публично нотариално завещание от 1922 г. Анка Х. Лазарова (неизв.) завещава сумата 5 хил. лв. и цялото си имущество в дома ѝ на ул. „Братство“ № 41, оценено на 3 хил. лв.
Фанка Николова Димитрова (неизв.) завещава цялата си покъщ­нина ДА послужи на старческия дом (с нотар. акт от 26 апр. 1927).
Василка Лефтер Кирякова (неизв.) – бежанка от с. Еникьой, Ксантийско, жителка на Пловдив, вдовица. Дарява 100 хил. лв. (в облигации) с условие ДА бъде гледана в дома до края на живота ѝ.
Х. Михаил Дяков (неизв. – 14 февр. 1938) дарява 100 хил. лв. С писмо от 25 март 1932 г. Осигурително дружество „Балкан“ съобщава за завещаните от него средства. Дарител е и на Пловдивското сиропиталище.
Пловдивският митрополит Максим (светско име Марин Пелов) (14 септ. 1850, с. Орешак, Троянско – 1 март 1938, Пловдив) – висш духовник, благодетел (вж. „Митрополит Максим“ – фондове). Завещава 10 хил. лв.
Братя Илиев Калеви (неизв.) през май 1938 г. даряват 5 хил. лв.
След 1944 г. старческият дом „Калчо Х. Калчев“ и фондовете към него престават ДА съществуват. Къщата става собственост на Пловдивската община и след основен ремонт там се настанява филиалът на Дружеството на научните работници в България.
https://daritelite.bg/starcheski-dom-konstantin-h-kalchov-plovdiv/
Таг старчески,, дом, Константин Калчев„

10-те археологически открития на 2021 г. бр.261

Древен град, ловен лагер на неандерталци, каменна 3D географска карта и други ценни находки развълнуваха изследователите по света.

 
Все още си личат зъбите от кофата на багера, който е разчиствал пространството около древния храм в Перу.

През 2021 г. в археологията имаше някои изумителни находки, които дадоха много данни за отминали събития, за бита, нравите и обичаите на древните. Ето и десетте най-значими открития на миналата година:

Богът паяк от Перу

Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, оцветен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на древен храм близо до град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима. 

Самият храм е направен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито – умалително от намиращия се наблизо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, изграден от хората от древната култура Виру-Галинасу. Храмът е открит случайно, когато местни фермери разчиствали с багери пространството, за да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената все още личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила около 60% от храма, но археолозите все пак са успели да спасят част от находката. 

Според учените храмът е изграден от хората на културата Куписнике преди около 3200 г. Някои артефакти от тази култура имат изображения на паяци, които в доколумбовата епоха са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва предстои изследването на запазената неразрушена от багери около 1/3 от древния храм.

Най-старите човешки стъпки в Северна Америка

През септември 2021 г. бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото досега. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по бреговете на древно езеро в Националния парк “Уайт Сандс” в щата Ню Мексико.

Изследователите от Геоложката служба на САЩ определиха възрастта на находката чрез датиране на микроскопични семена на водни растения, открити редом с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани някога в Северна Америка.

Находката показва, че хората са заселили южните части на континента, когато е бил пикът на последния ледников период. Те са преминали от Азия през ивица суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г. 

Най-старото гравирано бижу

През миналата година бе показано най-старото обработено бижу. Става въпрос за фрагмент от кост на елен, намерен още в края на 2019 г. в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на около 200 км югозападно от германската столица Берлин. Откритието се води през 2021 г., защото тогава е завършило изследването и фигурката бе показана пред света.

Според учените става въпрос за целенасочено издълбаване с цел украса, като самото изображение е “женска фигура, планински пейзаж или нещо абстрактно”. Датировката – отпреди 51 000 г., пък променя представите за неандерталците, смятани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, но не и на сложна и съответно творческа мисъл.

Изследователите стигат до извода, че това е украшение, и защото костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), тъй като долният ѝ край е изпилен до равна повърхност. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, за да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни инструменти

Изгубеният Златен град на Египет

През август известният египтолог Захи Хавас обяви откриването на смятания за най-голям древен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според експертите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.

Златният град е открит близо до Луксор в Долината на царете. Той е бил изграден по време на управлението на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал след това и при Тутанкамон и Ай.

При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за съхранение, помещения за сушене на месо, работилници за дрехи и сандали, както и административни и жилищни сгради.

Част от помещенията са много добре запазени и в тях са намерени предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също така и пръстени, накити и украшения със скарабеи.

Най-старата 3D карта в Европа

Тази древна каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 г. от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 г. пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.

Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 г., но едва през април 2021 г. учените стигат до извода, че браздите по повърхността представляват карта на район в Западен Бретан.

„Наличието на повтарящи се мотиви, съединени с линии, предполага, че е изобразен районът на Финистер, пише в бюлетина на Френското общество за древна история. По-специално става въпрос за релефно изобразяване на речната мрежа на река Одет с дължина около 30 км. Геолокационното сравнение е показало 80% съвпадение.

Това откритие прави 4000-годишната плоча най-старата триизмерна карта в Европа. ”По света има няколко такива карти, издълбани в камък. Като цяло те са само интерпретации, но това е първият път, когато карта изобразява област в определен мащаб”, обяснява един от изследователите – д-р Клеман Никола от Университета на Борнемут.

Древноримска мозайка във Великобритания

Това откритие бе направено от археолог любител. Джим Ъруин, син на фермера Брайън Нейлър от английското графство Рутланд, се разхождал из полето. “Бях със семейството си и изведнъж съзрях необичайна керамика сред житото. Това запали интереса ми и ме подтикна да проуча нещата. Гледайки сателитно изображение, забелязах ясни правоъгълни очертания. Така започна всичко”, разказва Джим.

Оказва се, че той е открил останки от древноримска вила, датирана на III-IV век. И с работата се заемат професионалните археолози, които при разчистването намират, че подът на едно от помещенията е покрит с удивителна мозайка с размери 7х11 м. На нея ясно се виждат хора, коне и колесници. Изследователите са категорични, че това са сцени от Омировата “Илиада”, и по-специално битката на Ахил срещу Хектор при Троя. Римска мозайка с древногръцки мотиви е откривана досега едва на няколко места в Европа и за първи път във Великобритания.

Помещението е било нещо като огромна трапезария и салон за развлечения на богат римски сановник, който е бил почитател на класическата древногръцка литература. 

В допълнение около вилата са открити руини на други сгради – още вили, но също стопански постройки, пекарни, оръжейни помещения и др. Намерени са и човешки кости и някои украшения. Проучванията на древния комплекс продължават, но той вече е определен като най-интересната древноримска находка в Обединеното кралство в последните 100 години.

Мумии със златни езици

В края на есента екип археолози се натъкна на мумии на мъж и жена в древния египетски град Охсиринкс, на 160 км югозападно от Кайро. При това едната гробница – тази на мъжа, е била запечатана и съответно останките са отлично запазени. Находката е датирана към династията Саите, властвала в периода 664-332 г. пр.н.е. 

Гробовете са близо един до друг, което предполага, че мъжът и жената са били в близки семейни отношения. Но най-интересното е друго – и двамата имат златни листове вместо език. Че става въпрос за златен език, става ясно от останките на мъжа, чийто череп е идеално запазен и пластината е в устната кухина. Същият златен лист е намерен и в гроба на жената, който не е така добре съхранен. Наблизо е намерен и един по-малък златен език.

Погребална практика, при която балсамиращите заменят езика на починалия със злато, е известна, но много рядко са откривани такива останки. Египтяните са считали, че златният език може да помогне на починалия да убеди бога на прераждането и подземния свят Озирис да прояви милост към душата му.

В непокътнатата гробница има също така и много предмети, включително амулет скарабей, 4 глинени делви, използвани при мумифицирането на органите, както и над 400 малки керамични фигурки на мумии.

Доказателство за стъпването на викингите в Америка преди 1000 г.

За присъствието на викинги в Северна Америка много преди откриването на континента от Колумб се знае отдавна. От една от нордическите саги се знае и името на първия, стъпил на континента – Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия.

Но през 2021 г. международен екип от археолози успя да докаже, че тези сурови северни хора са се заселили на канадския остров Нюфаундленд точно 1000 години по-рано.

Датирането е станало чрез анализ на късове дърво от викингското селище L’Anse aux Meadows. Използвайки методите на масспектрометрията и радиовъглеродното датиране, учените са изследвали парчета, върху които са останали следи от метални инструменти, т.е. инструменти на викингите (по това време коренните индиански племена все още не са използвали метал).

В тези парчета дърво има изотопни следи от слънчевата буря през 992 г. Такива следи се откриват неизменно във всички дървесни проби на 29 годишни пръстена от края на дървото. Ето защо екипът заключава, че викингите са обработвали дървесината с метални инструменти през 1021 г.

Стая за роби в Помпей

По време на поредната серия разкопки в древноримския град Помпей през ноември археолозите откриха добре запазена стая, в която са живеели роби. Намерени са три дървени легла (едното детски размер), камерна саксия и дървен сандък с предмети от плат и метал. Под леглата пък има големи амфори, използвани за съхранение на лични вещи, и керамични кани.

Тези находки и скромната обстановка са накарали учените да стигнат до извода, че става въпрос за жилищно помещение на семейство роби. 

Стаята е едва 16 кв. м, като светлината е влизала през малък прозорец в тавана. Не се виждат следи от стенни декорации.

Както е известно, Помпей е затрупан под огромен пласт вулканична пепел от изригването на Везувий през 79 г. Затова и всички находки са изключително добре запазени. Специално тази по думите на генералния директор на Археологически парк “Помпей” Габриел Зухтридел дава възможност да научим за начина на живот на робите, свидетелствата за който са много редки.

 

Ловен лагер на неандерталци на 76 000 г.

През април испански археолози откриха голям лагер на неандерталци в една скалиста местност – Навалмильо край река Лозоя. Проучването показва, че преди около 76 000 г. неандерталците са използвали местността като ловен лагер през топлия сезон. Те са ходели да ловуват в околностите, а след това са разфасовали улова и са пренасяли месото към пещерите – техните постоянни обиталища.

Все още не е разкрит целият лагер, който е на площ 300-400 кв. м. Досега са проучени около 80 кв. м, но вече са намерени 13  000 вкаменени останки от 21 вида животни. Става въпрос предимно за копитни - диви коне, бикове, магарета, елени лопатари, сърни и носорози. Но са намерени кости и от хищници - мечка, хиена, лъв, вълк и рис, като се предполага, че те не са убити от неандерталците, а са идвали в лагера, за да се хранят с остатъците.

Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

 NATIONAL PARK SERVICE
Тези вкаменени стъпки доказват по-ранно човешко присъствие в Северна Америка.
 Университет на Гьотинген
Костната фигурка е стояла изправена като украшение в някой от ъглите на пещерата.

 

Останките от изгубения Златен град
.

Първата 3D карта в света е издълбана върху каменна плоча

 
Битката на Ахил срещу Хектор е основната тема на мозайката
 
 министерство на туризма на Египет
Трите златни езика…
https://www.segabg.com/category-weekend/10-te-arheologicheski-otkritiya-na-2021-g
Таг 10 археологически  открития

Преди 5000 години на Урал бр.261

  си пиели бирата с метални сламки

24 Ян. 2022
3 573
V. Trifonov Cambridge.org
Вляво — осемте тръбички. Вдясно – фрагменти от артефакти от майкопската могила. 1 – перфорирован сребърен наконечник, предположително тази част, която е влизала в устата.
През 1897 г., при разкопки в гробищната могила край град Майкоп в южна Русия, археолози намират тънки еднометрови тръбички,  украсени със злато и сребро, чието предназначение оставя неясно повече от 120 години. Ново изследване на обектите обаче позволи на група учени да стигат до ново предпалажение за предназначението им,  съобщава статия,  публикувана в списание Antiquity. 
Възможно е  тръбичките да са били използвани за съвместно пиене на бира от общ съд и за пречистване на напитката от примеси с помощта на вградени филтри, предполагат руските специалисти.   
„Ако предположението е вярно, тогава тези предмети представляват най-ранното материално доказателство за пиене със „сламки“ — дълги по метър, със златна и сребърна украса, но по същество сламки. Практиката да се пие през дълги тръби по време на празници станала обичайна през третото и второто хилядолетие пр. н. е. в древния Близък изток“, се казва в резюмето.
Тръбичките от Майкопската могила от ранната бронзова епоха имат тънки стени и перфорирани накрайници.  Четири от тези  „сламки“ са били  украсени със златни или сребърни бикове. Открити са в най-голямото отделение до човешки останки. Находките, които днес се съхраняват в Ермитажа, датират от четвъртото хилядолетие пр.н.е.
Екипът от изследователи — Виктор Трифонов, Денис Петров и Лариса Савелиева смята, че тръбите е трябвало да филтрират консумираната напитка. Те припомнят, че има запазени изображения с подобни върху печати, открити в Иран и Ирак и датиращи от петото или четвъртото хилядолетие пр.н.е.
През третото хилядолетие пр. н. е. сцени на пиршества с групи хора, които пият напитки през дълги тръби от общ съд, са често срещани в месопотамското изкуство. Освен това подобни тръби (една от тръстикова дръжка, обвита в златно фолио, други от метал) са открити в гроба на жена от висшето общество на шумерския град Ур.  Възрастта на гроба й е приблизително 4,5 хиляди години.
Според руските учени комплектът от осем тръби за пиене в Майкопската могила може да е оборудване за пиршество, предназначено за осем души. Можеха да сядали заедно и да са пиели бира от голямата кана, също намерена в гробницата. Сламките са открити положени в близост до погребаното тяло. 
Професор Августа Макмеън от университета в Кеймбридж отбелязва в коментар за The Guardian, че предложената употреба е необичайна, но практична. В миналото бирата е била гъста напитка с утайка, така че са били необходими филтърни сламки, за да се пие, казва тя. Лулите говорят за важността на споделянето на храна и напитки, което допринася за формирането на социални връзки.  Днес празненствата и партитата служат за  същите тези цели, каза Макмеън.
https://www.segabg.com/category-culture/predi-5000-godini-na-ural-si-pieli-birata-metalni-slamki
 Таг 5000 години, Урал, бира, метални, сламки

Разопаковаха дигитално египетска мумия на 3500 години бр.2611

 EPA/EGYPTIAN MINISTRY OF ANTIQUITIES
Изображение на главата на цар Аменхотеп I създадено с използването на компютърно томографско сканиране в Кайро, Египет.

Египетски учени „разопаковаха“ 3500-годишна царска мумия, без да отлепят нито един един слой от балсамиращите ленти от ленено платно, обвиващи тялото. Вместо това те използваха усъвършенствана рентгенова технология и компютърно томографско сканиране, за да разгледат мумията на Аменхотеп I и тайните, които тя е таила хилядолетия.

„За първи път можем да получим информация за мумията, без да я безпокоим“, каза видният египтолог Захи Хауас, който е един от учените, участващи в изследването.

Резултатите бяха публикувани във вторник в съвместно проучване на Хауас и д-р Сахар Салим, професор по радиология в университета в Кайро, където специализира палеорадиология, използването на радиология за изучаване на мумии. Тя откри раната от нож в гърлото на Рамзес III, която най -вероятно е била причината за смъртта му.

Използвайки технологията за томографско сканиране, изследователите са успели да видят лицето на древния владетел. Те също така са установили неговата възраст, височина и подробности за здравословното му състояние при смъртта му.

3D изображенията, генерирани от проучването, показват, че Аменхотеп I е имал овално лице с тясна брадичка, малък нос и леко изпъкнали горни зъби. Бил е висок 169 и е имал къдрава коса.  Той е бил на около 35 години към момента на смъртта, установиха изследователите въз основа на анализа на костите му и като цяло е бил в добро здраве, без никакви заболявания или наранявания, които да указват причината за смъртта му. Зъбите му също са били бяха забележително добро състояние, установили изследователите.

Проучването също така разкрива, че мозъкът на Аменхотеп I не е бил отстранен по време на процеса на мумификация, за разлика от тези на други фараони от същата династия като Тутанкамон и Рамзес II, и че той е бил погребан с 30 амулета и колан със златни мъниста.

Аменхотеп I управлява Египет в продължение на около 21 години между 1525 и 1504 пр.н.е.  Оригиналната му гробница никога не е била открита, но мумията му е намерена препогребана в Луксор през 1881 г.

Професор Салим казва, че са били сканирани хиляди много тънки напречни разрези на мумията. Когато изображенията се комбинират, те образуват пълна 3D реконструкция на тялото на владетеля: „Като филийки хляб, които се сглобяват и образуват пълен самун“, каза Салим. „Техниката ни позволи също да премахнем цифрово обвивката, за да визуализираме амулетите между слоевете и лицето на мумията.

Хауас, който също работи в Кайро, каза, че това не е първият път, когато мумия е била сканирана дигитално, но това е първият цялостен анализ от този вид. „Сега планираме да направим подобно изследване на всички кралски мумии“, каза известният египтолог.

Проучването е публикувано на 28 декември в научното списание Frontiers in Medicine. 

 
Компютърно томографско изображение на главата на Аменхотеп I.
Рисувана варовикова статуя на главата на фараона в Музея на изящните
изкуства, Бостън.
https://www.segabg.com/category-culture/razopakovaha-digitalno-egipetska-mumiya-na-3500-godini
Таг дигитална, египетска, мумия  3000 години

Разгонват ли се мъжките кучета? бр.261

кучеСнимка: iStock
Вероятно сте чували и знаете, че женските кучета имат период на разгонване. Но какво да кажем за мъжките, които сякаш се държат по сходен начин през същото това време? Възможно ли е разгонването на женските да влияе и на мъжките? И ако е така – колко дълго да очакваме да продължи странното поведение на домашния ни любимец? Ето какво трябва да знаете по този въпрос.
кучетаСнимка: iStock
Краткият отговор на този въпрос е: Не. При мъжките четириноги няма период на разгонване нито време от него (както е при женските), когато те са възприемчиви към чифтосване. Вместо това мъжките са способни да се възпроизвеждат целогодишно, след като настъпи половата им зрялост, което е около 6-месечната им възраст. 
Породата и размерът на женското кучето играят роля за това на каква възраст ще се случи първото разгонване. Като цяло обаче, при повечето домашни любимци това се случва около 6-ия месец. По-малките четириноги могат да влязат в периода на полова зрялост по-рано – към 4-ти месец, докато при по-големите животни това може да се случи и след първата година.
кучетаСнимка: iStock
Обичайно разгонването при женските се случва на всеки шест до осем месеца и продължава приблизително три седмици. Докато е в разгара на този период, женското куче е особено привлекателно за мъжките, а стопаните му ще забележат подуване на вулвата, вагинално кървене и по-често уриниране. 
Как да се грижим за мъжкото куче, ако наоколо има разгонена женска.Макар мъжките кучета да не изпадат в период на разгонване, ако това се случва на женско куче наблизо (в същия квартал, съседния блок или къща), това обикновено има голямо влияние върху тях. 
Когато женската е в период на разгонване, тя освобождава феромон, наречен метил р-хидроксибензоат, който е отговорен за сексуалната възбуда при мъжките наоколо. И ако некастрирано мъжко куче улови този аромат, това може да предизвика видима промяна в поведението му. Нещо повече – при някои домашни любимци това измества всичко друго и се превръща в основния им фокус. 
кучеСнимка: iStock
Мъжките могат да спрат да се хранят нормално, да увеличат маркирането по време на разходка, да станат по-агресивни към други четириноги от същия пол и да се държат буквално като „обсебени“ в проследяването на аромата на разгонената женска. Може да забележите и:
  • Загуба на апетит
  • По-малко спане
  • Развълнувано и разтревожено поведение
  • Виене или прекомерно хленчене
  • Разсеяност
  • Опити за бягство и измушване от каишката
Важно е да сте по-внимателни с мъжкото си куче, ако забележите някой от изброените признаци, защото в желанието да намерят източника на аромата, четириногите могат лесно да се отскубнат и да избягат. По-дълги разходки и повече упражнения ще се отразят добре за разсейване на животното. Никога не оставяйте питомеца си без надзор, а много стопани предпочитат да не пускат домашните си любимци от повод, ако наблизо има разгонена женска. 
кучеСнимка: iStock
Можете да се консултирате с ветеринарния си лекар и относно употребата на феромонни спрейове, които също могат да са полезни, особено ако разгонената женска се намира в по-голяма близост до питомеца ви. 
Кастрирането на мъжкото куче може да помогне за ограничаване на много от поведенията, свързани със сексуалната зрялост като маркиране, качване и разфокусиране (когато наоколо има разгонена женска). Кастрациятанамалява и възможността от доброкачествена простатна хиперплазия (увеличена простатна жлеза), перианални тумори, хернии и тумори на тестисите.
кучеСнимка: iStock
Макар че мъжките не се разгонват като женските, това не прави тези периоди по-малко предизвикателство – и за тях, и за стопаните им. Това е биологичен процес, при който животното реагира на даден аромат и може да бъде доста стресиращ за самото четириного. За това – подходете с разбиране, обич и търпение, бъдете по-внимателни с грижите за домашния си любимец през този период.
https://dogsandcats.bg/kucheta/razgonvat-li-se-myzhkite-kucheta
Таг разгонват, мъжките, кучета

На 8 септември 1898 г. Екзарх Йосиф I бр.261

  освещава българската църква Свети Стефан   (Желязната църква) в Цариград

На 8 септември 1898 година е осветена българската църква в Цариград |  Teenproblem.net

На 8 септември 1898 г. Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква Свети Стефан (Желязната църква) в Цариград.
Свети Стефан (на турски: Aya Stefan, Ая Стефан или Bulgar Kilisesi, Булгар Килисеси, Българската църква), известна като Желязната църква е православна българска църква в Истанбул (Цариград), направена от готови железни елементи.
Свети Стефан е единствената православна желязна църква. Тя е трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.
 
Храмът е създаден в края на 19 век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 г., българската колония в Цариград наброява 50 хил. души.
През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал Фенер между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850-а каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.
Шестте камбани са отлети в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква Свети Стефан е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. – празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата и#768; роля в продължение на половин век.
Свети Стефан е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес Свети Стефан е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на храма са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Източник: banker.bg
http://patrioti.net/%d0%bd%d0%b0-8-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-1898-%d0%b3-%d0%b5%d0%ba%d0%b7%d0%b0%d1%80%d1%85-%d0%b9%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%84-i-%d0%be%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%89%d0%b0%d0%b2/
 Таг Екзарх ЙосифI,  Желязната църква, българската ,църква Цариград

Думи с много често бъркан правопис бр.261

Сега е време да влязат някои от истинските „суперзвезди“ на българския език. Ще ти покажем няколко думи, които са толкова често бъркани (и то по толкова невъобразими начини), че заслужават отделна статия (а, вече имаме)
Ето част от думите с често бъркан правопис, написани правилно:
отверТка
полИлей (понякога се и полулюва, но не „искал да каже това авторът“)
абитУриент 
анцуГ
чУвствам
деТектив 
мерУдия
мекУшав
лакЪт
фЪстък
кАлдъръм
кЪпина
сАрми
Правопис на ЙО / ЬО / ИО
„ЙО, ЬО, ИО“ – почти всеки рапър от последните 2 десетилетия. 
Сега обаче няма за си говорим за хип-хоп, а за едно лесно правило, което обаче често убягва на някои – кога се пише „йо“ и кога „ьо“. 
След гласна буква се пише „ЙО“ (район), а след съгласна – „ЬО“ (шофьор). Да, толкова е просто. 
Ако звуците „И“ и „О“ са в съседни срички обаче, в думата пишем „ИО“ (ми-ли–он, па-ви-ли–он) – предимно при думи от чужд произход.
 https://ucha.se/motiviramse/vij-niakoi-ot-nai-chesto-shreashtanite-greshki-v-balgarskia-ezik/
таг думи, бъркат, правопис

Велики личности, свързани с фармацията бр.261

Много често в историята, гениалните хора се свързват с повече от една област на науката. Дали по случайност, желание или друга причина, те са оставили отпечатък в нетипична за тях сфера и това важи и за фармацията. Тук ще Ви представим три велики личности и една династия, за които е малко известно, че са тясно свързани с лекарствата.

Шен Куо – фармацията, като едно от проявленията на гения
Шен Куо е всестранно развит гений и държавник от времето на династията Сун (през периода на китайския Ренесанс). На времето, той е почти всичко за което се сетите от учен до военен и администратор и се справя много добре.
Сред най-известните му постижения са откриването на компаса, развива теорията, че климатът се променя с течение на времето, пионер в археологията, намира практически решения в областта на математиката и по-специално тригонометрията.
Затова не е чудно, че изпълнява най-различни длъжности в императорския двор и за да не бъдат изброявани всичките (с което рискувал да засенчи титлите на самия император), получава длъжността „Асистент министър на имперското гостоприемство“.
Фармакогнозията е наука за лечебните растения и е дял от фармацията. Приносът му към нея се състои в селектирането, приготвянето и правилното разпределяне на лечебните съставки. Бил е педантичен, като за него е било от значение в кой месец са събирани билките, точното време на узряване, коя част ще се използва за лекарство. Описва стотици лечебни растения и съставки, включително зърна, редки растения, животни и минерали, характерни за Китай.
Данте Алигиери – фармацията като трамплин за нещо повече
Данте Алигиери, наричан накратко Данте, е велик италиански поет от късното средновековие. Неговата „Божествена комедия“ се смята за най-великото литературно произведение, писано на италиански език. В самата Италия често е сочен за „il Sommo Poeta“ (върховен поет) и една от „Трите корони“ – заедно с Петрарка и Бокачо.
Данте произхожда от влиятелно семейство. Баща му е виден гелф (поддръжник на политическата фракция, подкрепяща папата) и участва активно в политиката. По майчина линия спада към една от най-известните фамилии във града по онова време – Абати. Затова не е чудно, че и той се увлича в местните политически игри, но без особен успех. За да развие политическата си кариера, решава да стане фармацевт. Въпреки, че не възнамерява да практикува тази професия, това му се налага, след промяна в месния закон, според който само членуващи в гилдиите могат да заемат обществени длъжности. Така Данте става член на „Гилдията на аптекарите“ в града. Тази работа го устройва, още повече че в аптекарските магазинчета се продават и книги. Като член на гилдията, въпреки липсата на политически опит, пред Данте се отварят нови възможности и за няколко години той заема различни постове, в обхванатата по това време от безредици, Флоренция.
O. Хенри – от фармацията до късия разказ
O. Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерно за разказите му е ироничното пресъздаване на обстоятелствата.
 Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля, а след това записва гимназия. Три години по-късно започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г., когато е само на деветнадесет годишна възраст, се дипломира като фармацевт.
Сменя различни професии – от овчар и общ работник в едно ранчо до фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник. Накрая намира своето амплоа, като започва да пише къси разкази, с което придобива световна слава.
Вероятно най-известният разказ на О. Хенри у нас и по света е „Вождът на червенокожите“.
Агата Кристи – опита от фармацията в детективския роман
Агата Кристи е английски автор на криминални романи и къси разкази. Сред нейните енигматични герои са детективът Еркюл Поаро и Мис Марпъл.
Според „Рекодите на Гинес“, тя е най-продаваният автор на романи за всички времена с грубо 2 милиарда продадени копия, което я нарежда на трето място по продажби след Шекспир (второ) и библията (първо място). А според „Index Translationum“, тя остава най-превеждания индивидуален автор, като нейните книги се четат на поне 103 езика.
Малко известен факт от нейната биография е, че през втората световна война работи като „pharmacy technician“, което погрешно се превежда на български като лаборант. Длъжността всъщност е сходна с тази на българските помощник-фармацевти, но с допълнителни административни функции.
Нейната работа в болничната аптека на лондонската Университетската колежанска болница и дава достъп до различни силно действащи и отровни вещества и знания как се използват. Тя ги вмъква доста успешно в своите произведения. Например, тя дава предположение за използването на талия като отрова пред главният фармацевт на болницата Харолд Дейвис, а по-късно го описва в детективския си разказ „Сивия кон“.  В него, първата улика към убиеца е, че жертвите губят косата си. Тя толкова добре описва натравянето с талий, че това е помогнало за разрешаване на поне един случай, озадачаващ лекарите.
Медичи – от фармация до изкуство
Надали има някой, който да не е чувал за фамилията Медичи, управлявала Флоренция около 4 века с прекъсвания. Те били политическата династия с може би най-големия принос в италианската история. Основен катализатор на Ренесанса (започнал именно от Флоренция по тяхното управление), те дават на света две френски кралици и трима папи.
Както си личи от името, първоначално Медичите били лекари и едновременно с това аптекари (по онова време двете професии били неделими). Затова и гербът им представлява 6 червени таблетки на жълт фон. В последствие, след сродяването си с френските крале, едната от тях се променя с герба на френските Бурбони – три златни лилии на син фон. Това обяснява защо най-известните от тях, като Катерина Медичи, са били толкова изкусни отровители – просто са имали няколко поколения стаж.
По-късно домът Медичи започва да се занимават с търговия на платове от което натрупват значително състояние, подобно на други богати фамилии във Флоренция по това време. С него, те отварят „Банка ди Медичи“ – най-мощната финансова институция през 15 век не само в Италия, но и в цяла Европа.
Но те са изключително интересни, защото остават в историята не чрез военна мощ или династически бракове, а чрез културно влияние. Влагали са умопомрачителни финансови ресурси в таланта. За тях творят, пряко или косвено, повечето от гениите на италианския ренесанс, както и гръцките, избягали от Константинопол след превземането му. Ако не беше фамилията Медичи, светът може би никога нямаше да чуе за Микеланджело или Леонардо да Винчи.
https://www.astraruse.com/2020/07/03/veliki-lichnosti-svierzani-s-farmatsiiata/
Таг велики ,личности, фармацията