Category Archives: Архив

РУДОЛФ ШАЙНЕР И КАМЪНИТЕ БР.252

Седем от скъпоценните камъни отговарят на 7-те планети и на човешките органи, казва австрийският учен д-р Рудолф Щайнер в своя лекция от 1906 г..
Луната стои в зависимост с човешкия мозък. Аметистът, кристализирал като шестоъгълник, е в зависимост със сетивно-чувстващата душа на човека. Ако се носи по възможност тъмен аметист, той действа така, че човек може да мисли по-добре. Голяма сила се намира в тъмния аметист, която действа така, че мозъкът се чувства добре при мисленето. Цветът и кристалната форма не са се появили случайно. Силите се излъчват заедно със закономерността, свързана с планетите. Само виолетовият цвят действа така върху мозъка, един зелен камък не може да помогне на мисленето. Аметистът може да помогне да се отстрани този поток в мозъка, който затруднява логическото мислене.
Във връзка с Меркурий са ларинксът и белите дробове. Тук може да се приложи хризолитът (перидот), който е маслиненозелен. Той действа върху разсъдъчната душа там, където тя повече накланя към чувствата, освен това действа добре и на ларингса и белите дробове.
Аметистът се свързва с астралността. Хризолитът повече с етерното. Във връзка с Венера действа хризопраз, полускъпоценен камък с широко действие. Той въздейства на бъбреците, но също на гърдите и ръцете, навсякъде където има двустранност. По цвят е подобен на тюркоаз. Хризопразът разведрява човека, когато той е станал твърде много човек на съзнателната душа, настройва го поетично. Затова можем да го наречем артистичен скъпоценен камък.
Слънцето, сърдечния център на човека е свързан с Аза. Диамантът е слънчев камък и действа върху човешкия Аз, така че целият човек може да се обхване от Аза. Действа върху човешкото сърце. Тук действа и един друг скъпоценен камък, който въздейства повече върху земното, като чак до цвета си той показва, че е свързан с низшия Аз. Смарагдът е зелен. Че диамантът може да обхване целия аз на човека се показва и в цифровите тайни на кристализацията. Той кристализира като октаедър. Диамантът и смарагдът могат да водят целия човек – висшия и низшия Аз. Смарагдът е настроен към личния Аз, засилва гръбнака, докато диамантът действа слънчево върху човешкото сърце.
Марс: тук се касае за намирането на връзка към това, което действа в човешкото астрално тяло като силни желания и страсти. Трябва да намерим скъпоценни камъни, които носят в себе си тайните на кръвта: гранат и рубин. Те помагат на човека при кръвни болести, понеже е разбираемо, че астралното тяло пречи на кръвта и може да предизвика болести. …
Юпитер се свързва с топаза, той е във връзка с етерното тяло.
Полускъпоценният камък на Сатурн е яспис. Има основание да се употребяват и полускъпоценни камъни. Ясписът е във връзка с кожните болести. Употребява се зеленият с чевени точки. Той въздейства върху кожни болести и възпаления на кожата, въздейства на физическото тяло. Диамантът може да въздейства върху целия човек, но също и аметистът.
Ако искаме да схванем въздействието на този камък, вън в природата имаме своеобрзно явление. Вземете една аметистова друза. Там можете да погледнете в средата на кристала. В средата, където се намират сините кристали, имате сиво-сини линии. Тук природата ни казва нещо невероятно. Тя казва как човекът може да проникне, да се провре през противникови сили, през Луцифер и Ариман. Знаем, че фините линии произлизат от Луцифер и Ариман и не действат така добре и човек вижда, че може да премине през тези лоши сили, когато освободи волята си от инстинктивните сили как да проникне до същинския аметист, който сега отговаря на одухотворения човек. Той показва тайната на кристализирания човек.
Но тези планети отговарят и на определени зодии. Те са във връзка с определено групиране в нашата планетна система. Става въпрос за това, че когато се изживяла тази система, астралният Аз е станал Дух-себе. Това отговаря на Овена. Силата на Овена в духовната наука е пълното ясновидство. Когато наблюдаваме Луната така, че същевременно тя да се преработи от човека, това ще отговаря на ясновидството на Овена.
Меркурий отговаря на Телеца; Венера на Близнаци; Слънцето отговаря на четири зодии: Рак, Лъв, Дева и Везни. Марс отговаря на три: Скорпион, Стрелец и Козирог. Юпитер на Водолей; Сатурн на Риби. Също и тук идваме до съответните камъни, но те са други, понеже са в състояние да обхванат физическото тяло. Във връзка с Овен и мозъкът, с Телеца и ларингса, Близнаци и гръд, ръце и бъбреци; Рак с гръден кош; Лъв – сърце; Дева – скут; Везни – ханш; Скорпион пази половите органи; Стрелец – бедра; Козирог – колената; Водолей – прасците; Риби – стъпалата. Така зодиите отговарят на фигурата.
Така за Овена и Луната отговаря аметист, за Телец и Меркурий – хиацинт; за Близнаци и Венера – хризопраз, за Рак – златен топаз; за Лъв – берил; за Дева – хризолит; Везни – сардер; Скорпион – сардоникс; Стрелец – смарагд; Козирог – халцедон; Водолей – сапфир, Риби – яспис.
Тези камъни можем да намерим в Апокалипсиса на Йоан. Там те показват строежа на новия Йерусалим, който е построен според закономерността на тези камъни. А какво предтавлява този Нов Йерусалим, освен новия астрален човек. Йоан разкрива, че тези камъни ще украсяват човека, когато той стане просветен, когато възкръсне. Това действително е истината Откровение кап. 21: Човекът ще достигне форма, която отговаря на кристализационната форма на квадрата. От низшата четворност ще се изгради висшата. Голяма роля играе и 12. Дължината, ширината и височината на града са еднакви. Светлото злато е символ за одухотворения човек. А вратите са перлите:
Перлите са преодолените болки!
Духовнонаучният човек знае, че Библията е най-важната и мъдра книга на света. Но трябва да се стигне до тези тайни. Ние се намираме в преходен период, когато мисленето трябва да се одухотвори… Отново ще се постави целият човек в природата, понеже в нея всичко съответства на човека. Земята е достойно място за човека. Той не бива да си представя рая никъде другаде, освен че го намира и носи само в самия себе си.
Превод: Нели Хорински (Виена)
 
Rudolf Steiner
https://balkanmineral.com/%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84-%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80/

Рудолф Щайнер бр.252

В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса, чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите, нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически, а духовни връзки.
Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза. И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н. подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато, от друга страна, съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят. И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната – намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикълът отново стига до Пълнолунието.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи навън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Но по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е моментът на Новолунието… Сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна, а тази страна или „фаза“ е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път – в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.
Рудолф Щайнер. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството – трета лекция, изнесена в Дорнах, 21 април 1924
Няма налично описание на снимката.
https://www.facebook.com/Steiner.bg/posts/1059298660782594/

Как да развием самоконтрола на учениците бр.252

  3 практически съвета

Ученик - Самоконтрол
Учениците се сблъскват с повече предмети, по-трудни задачи и все повече социални контакти в прогимназията и по време на средното си образование. Как да им помогнем да се справят?
Самоконтролът е един от тези всеобхватни термини, които дори психолозите се затрудняват да дефинират. В най-общи линии това е умението да фокусираме мислите, чувствата и действията си, така че да постигнем целта си и да бъдем по-продуктивни в процеса на работа. Когато става дума за децата в училище, имаме предвид умението им да се фокусират върху дадена задача без да се разсейват.
Звучи страхотно! Тийнейджъри, които целенасочено работят по поставените задачи и постигат удивителни резултати. Та кой учител не иска това? Правете разлика обаче между самоконтрол наложен от учителя и такъв изхождащ от самите ученици – когато развиваме самоконтрола на учениците, това не трябва да е насила, а с идеята те да са автономни в собственото си учене.
Самоконтролът е труден за постигане. Кой не е отлагал важна работа, за да прави нещо по-приятно? Кой не е ял шоколад, когато е на диета? Навсякъде по света хора на различни възрасти признават, че самоконтролът е най-слабо развитото им умение. Липсата му е още по-силно изявена в децата и младежите. Те изведнъж получават повече отговорности, повече изисквания и повече задачи. Освен това създават и повече социални контакти, които отнемат от времето им. Твърде много е, особено за деца без опит. Въпреки това има начини как да им помогнем да развият техния самоконтрол.
В тази статия ще ви покажем няколко стратегии, с които да помогнете на вашите ученици.
Вътрешният глас
Започваме да си говорим още като малки деца и вътрешният глас ни придружава през целия живот. Като деца повтаряме това, което родителите ни казват. С времето това прераства в тих несъществуващ събеседник, с когото обсъждаме морални дилеми, трудни социални ситуации или други затруднения, като например тестове в училище или спор с приятели. 
Разгледайте следните стратегии: 
Самонасърчаване преди тест
Спокойствието и увереността преди тест са също толкова важни, колкото и ученето за него. Проучванията показват, че ученици, отделили 5 минути непосредствено преди тест в опити  да се концентрират с помощта на вътрешния си глас постигат по-добри резултати. 
Тази стратегия помага и в други ситуации. Учениците могат да подобрят представянето си на спортни състезания, проекти в училище и устни изпитвания като използват вътрешния си глас за мотивация и окуражаване.
Нека пишат…
Писането задейства същите части от мозъка като вътрешния монолог. Има доказателства, че само 10 минути непосредствено преди тест, в които учениците пишат за притесненията и безпокойството си, оказват силен благоприятен ефект върху техните резултати.
Друг интересен експеримент, публикуван през 2019 г. разглежда ученици в прогимназията. Първо петокласници четат цитати от седмокласници, които са преодолели безпокойството и съмнението в собствените умения. След това пишат кратки отговори на въпроси като “Назовете няколко причини защо един петокласник може да се тревожи за това дали се вписва в училище.” Резултатът? Петокласниците стигат до извода, че “няма нищо сбъркано у тях” и в бъдеще постигат по-високи оценки, държат се по-добре в училище и отсъстват по-малко. 
…и дават съвети
Интересно е, че не само учениците, които получават съвети, имат полза от тях. Според огромно проучване с почти 2000 гимназисти тези, които дават съвети за учене, справяне със стреса и концентрация, подобряват и собствените си резултати. Конкретен пример е колко рядко учениците ни чуват, когато ги помолим да си приберат телефоните. Оказва се, че самите ученици често дават точно такъв съвет на връстниците си: “заглуши си телефона и го прибери”, след което самите те са убедени, че това е добра стратегия. 
За да извлечете полза от тези открития във вашата класна стая, може да разделите класа на групи, в които да обсъдят стратегии за подготовка за следващия тест или презентация. Друга тактика е да напишат кратък имейл със съвети към (истински или въображаеми) събеседници, за това как да организират времето си. Учениците са по-мъдри, когато съветват, отколкото когато изпълняват. 
Това защо го учим?
Няма учител, който да не е чувал този въпрос. Той е скритият коз на учениците – ако учителят не може да обясни защо учим нещо, значи няма смисъл да го учим. Всъщност е адски трудно да дадем задоволителен отговор на този въпрос, най-вече защото учениците и техните интереси са твърде различни. А и ако му отговорим вместо тях, ще ги лишим от толкова важната автономност.
Вместо това предайте отговорността за свързването на учебния материал с реалния свят на самите ученици. Учениците могат да изследват сериозна обществена несправедливост и да обяснят как ученето ще направи света едно по-добро място. Или пък да опишат как бъдещата им кариера ще се справи с проблемите на нашето съвремие. Примерно в проучванията по темата учениците заемат ролите на природозащитници и генетици, които имат задачата да осигурят достатъчно храна за всички хора по устойчив начин. В същите проучвания учениците, които свързват изучавания материал с цел в света около тях, подобряват оценките си, по-склонни са да продължат обучението си в университет и прекарват двойно повече време в работа върху “скучни но важни” академични задачи, най-вероятно защото виждат бъдещи ползи. 
За да дадете смисъл на ученето, използвайте следните стратегии: 
Проучете интересите им
Пуснете анкета за това какво харесват учениците още в началото на учебната година или проведете различни дейности, за да откриете интересите им. Примерни задачи са да допълнят изречението “Аз съм някой, който…” с 20 различни края или да напишат десетте заповеди, които те следват в живота си. 
Знаейки интересите на учениците в областите на музиката, спорта, изкуството, природата и т.н. ще ви позволи да формулирате задачите през годината така, че те да ги намират за по-увлекателни. 
Предайте щафетата
Редовно отделяйте време в часовете, в което учениците да свързват изучавания материал с техните интереси. Тези връзки са навсякъде около нас. Достатъчно е да им дадете 2-3 примера за начало и те ще продължат с нови и оригинални, които отговарят на случващото се в техния живот.
Проектно-базирано обучение
Много ученици гледат на училището като на извадено извън контекста на реалния свят. Това може да е различно чрез проекти, които изискват учениците да намерят решения на реални проблеми. Често учители ни споделят, че се притесняват да преподават чрез проекти, защото външните оценявания са под формата на стандартизирани тестове, но много проучвания показват, че ученици, които са част от проектно-базирано обучение, постигат същите или по-високи резултати от връстниците си в традиционните класни стаи. Вижте тази статия със съвети как да започнете. 
Преподавайте планиране 
Няма как да развиваме самоконтрола на учениците, ако не им дадем и нужните умения за организация, управление на времето и планиране. Но и това не е достатъчно, ако учениците не виждат ползата от тях. 
Самоконтролът има два аспекта – способност и мотивация. За първото има много тактики, като поглед от различна перспектива, създаване на календар със задачи, създаване на рутина при ученето и др., но ако учениците нямат нужната мотивация да ги използват, то те ще са безсмислени.
Разковничето се крие в това да вмъкнете гореспоменатите умения в изискванията при преподаването ви. Ако възнаграждавате самоконтрола, учениците ще са по-мотивирани да научат нужните за него умения. 
Прегледайте тези тактики: 
Бъдете пример
Създайте ваш академичен календар за задачи, проекти и тестове през учебната година. Ако използвате Google Calendar ще можете лесно да го споделите с учениците и да им припомняте да го проверяват редовно. За да им помогнете по време на периодите с много домашни и крайни срокове, може да ги разделите на групи, в които да обсъдят и приоритизират задачите според трудността им. 
Развийте дигиталните умения на учениците 
С въвеждането на дистанционното обучение най-вероятно вече използвате някоя от популярните платформи за преподаване – Google Classroom или Microsoft Teams. Уверете се, че учениците знаят как да предават задачи, да проверяват коментарите на учителя, да поправят и предават отново вече финализираната си работа. Покажете им също как да си сътрудничат чрез споделени файлове и как да поставят коментари. Ако използвате други дигитални ресурси, за да организирате работата си, също ги споделете с учениците. 
Това са доста стратегии и едва ли ще можете да започнете да използвате всички веднага. В крайна сметка, ако целта ни е да научим учениците на самоконтрол, трябва да следваме същите принципи, както когато преподаваме предметното съдържание: запомняне, възпроизвеждане, упражнение и честа обратна връзка без оценка. 
Да покажете календара си 2-3 пъти през годината не е същото като да го интегрирате в преподаването си. Да накарате учениците да напишат едно есе за връзките между изучавания материал и света около тях не е същото като да отделяте време всяка седмица за подобно осмисляне. За да могат учениците да фокусират мислите, чувствата и действията си за постигане на поставените цели, трябва да им дадем възможност да опитат, да се провалят и да опитат отново. 
https://prepodavame.bg/kak-da-razviem-samokontrola-na-uchenitsite-3-prakticheski-saveta/

Сватбите по българските земи бр.252

Сватбите по българските земи | Българска история

На снимката: Младеж и девойка с кобилици на герана, облечени в стралджански носии – „напиване на менците”, 20-те години на ХХ век, източник: www.lostbulgaria.com
Сватбите по българските земи са тема, която вълнува не само етнолози и историци, но и мнозина българи. Традицията е част от живота и обществото ни и повече или по-малко в различните райони на България се е запазила до днес. Ще проследим това като разгледаме облика на традиционната българска сватба от средата на XIX до средата на XX в., брачната възраст и, разбира се, избора на брачен партньор.
Професор Стоян Генчев – изследовател на българската сватба, рамкира традициите в българското общество със следната сентенция: „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира.” Точно такива са моралните ценности на нашето общество в миналото.
Сватбата по своята същност е празник не само на семейството, но и на цялото село или градска махала. Тя е обичай, на който се демонстрира принадлежност на участниците не само към семейството, родствената и териториалната група, но и към българската етническа и верска общности. Разбира се, разлика между селската и градската сватба има и тя е обект на изследвания и днес. Градската сватба показва по-малко изпълнение на традиционните обреди, за разлика от тази в селото. Постепенно европейската традиция, мода и начин на живот, ще изместят много от традиционните българските сватбени обичаи.
Сватбарско шестевие, Разградско. 30-те години на XX в.
Сватбите се правят в определено време и са съобразени с поминъка. Те започват след приключване на активния производителен сезон и обхващат два периода: есенно-зимен и зимно-пролетен. Встъпването в брачна възраст се отбелязва обредно. За момците това е участието в коледуването, а за момите – участието в лазаруването. Белег за това, че момата и момъка са встъпили в брачна възраст е празничното им облекло. Момъкът е спретнат, носи калпак и китка, а момата е с косатник, с цвете, гердан-наниз и др.
В някои старопланински села при започване на сватбения сезон на покрива на къщите, където има моми за женене, се поставя по един гладък прът. То е символ-дръжка на сватбеното знаме, на което следва да се пришият кърпи.
Брачната възраст представлява голям интерес и е обект на множество изследвания. Обвързана е с основния поминък и положението на семейството, както и с нуждата от момата в бащиното семейство. Така, в периоди на икономическа криза се забелязва, че момичето напуска бащиния дом по-късно, за да може да помага на семейството си.
След като свързва брачната възраст с основния поминък на българина, професор Стоян Генчев поставя средна възраст за встъпване в брак и на момите и на момците след 16 – 17-годишна възраст. За жена, която не се омъжи до 22 – 23 години се смята, че губи шансовете за сполучлив брак, а мъж след 25 – 28 години се смята за „стар ерген”.
Сватбено знаме
Известната наша изследователка на етносоциалните аспекти на българското семейство – Люба Макавеева, разглежда паралелно положението в селското и градското общество. Тя поставя границата за стъпване в брак между 12 – 13 до 18 години за момичетата и от 14 – 15 до 20 години за момчетата. В традиционния период на сватбата (преди и непосредствено след Освобождението), няма строго фиксирани граници за брачно пълнолетие.
През 1884 г. се определя законно възрастта, в която момичетата и момчетата могат да сключат брак. За момичетата е 17 години, а за момчетата 19. В края на 1897 г. се внася корекция на тази възраст и тя става съответно 18 и 20 години.
По време на военния период (1912 – 1918), сключването на бракове започва да спада и се засилва в следвоенните години, особено в периода 1919 – 1920 г., като желание за „демографска компенсация” от нанесените загуби в годините на война. От 1921 до 1935 г. е периодът на най-високи възрастови граници за сключване на брак, като при жените най-много бракове има във възрастовата група 20 – 24 години, а при мъжете в групата 25 – 29 години.
Д-р Милена Маринова изследва сватбите във град Враца през XX в. По отношение на брачната възраст изследователката прави проучвания в брачните регистри на града и стига до извода, че в периода от края на XIX в. и първите десетилетия на XX в. мъжът най-често е с около десетина години по-възрастен от жената. Това е така, защото той е трябвало да има определено ниво на професионална квалификация, както и да натрупа средства и да има свой дом. Пример за това можем да видим в известната българска народна песен „Девойко мари хубава”, в която момъкът се жалва затова, че все още не е време да се вземат със своята любима, трябва първо служба да служи, къща да гради :
Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе,
и имам дари да стегам, юначе
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. 
и имам коща да градя, девойко
Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. 
Д-р Милена Маринова дава пример със сватбата между кмета на град Враца до 9 септември 1944 г. – архитект Никола Николов и неговата съпруга Мариана, дъщеря на фабрикант от града. Когато през 1937 г. сключват брак, младоженеца е на 33, а младоженката на 23 години: „Майка ми е с десет години по-малка от татко. Той е трябвало да има професия, да си стъпи на краката, да почне да работи и тогава да създаде семейство”. Интересен е паралела с начина на мислене днес. Прави впечатление, че интелигенцията и по-заможните групи в обществото сключват брак по-късно и затова има примери още от началото на миналия век.
Мома с косатник ® картина Мария Илиева
Друг интересен момент от добрачния цикъл е изборът на брачен партньор. Този е върховият момент в социализацията на младия човек. В традиционния период е бил в голяма степен по уговорка на родителите. Това, разбира се, съвсем не значи, че не е имало бракове по любов, но те не са преобладаващи. С течение на времето и урбанизацията на младите хора избора им започва постепенно да става личен.
За силната зависимост на бащата в избора на брачния партньор, професор Марин Дринов пише:
„Волята на родителите, а особено на бащата, дотолкова се уважавала някога, щото момъкът и момата даже не са питани за нищо. Бащата на момъка се уговаря с бащата на момата и работата е свършена”. Момъкът, въпреки това твърдение е относително по-свободен в избора си, отколкото момата.
В разглеждания от нас период най-важни при избора на брачни партньори са личностните качества на момата и момъка. За момъка тези качества са: здраве, хубост, скромност, трудолюбие, добър характер, а за момата да е „здрава, снажна, работна и паметна, да има добър нрав, да е от сой, но не с оглед на зестра и наследство, а с оглед на добра биологична наследственост” .
В началото на XX в. започва период на трансформация в характера на брачния избор. Първостепенно значение придобива имотното състояние. След Първата световна война, браковете по сметка стават масово явление, особено сред по-заможните слоеве от обществото. Зестра съществува и преди това, но в по-малки мащаби и включва чеиза, рубата – предмети, чието изработване момата започва в ранна възраст.
За начало на същинските сватбени обреди се приема приготвянето на сватбения хляб. Тази традиция е позната като „засевки” или „меденик”. Засевки се правят и у годеницата и у годеника. Засява зълвата, облечена в дрехите на невестата, на места наметната с невестиното було. Деверът също е под булото и разбърква брашното с жезъл, на който е нанизан момковия пръстен.
До вземането на невестата се правят т.нар. „прощални вечери” или „вечерници”. Този обреден комплекс виждаме и в песните:
Тос вечер, слънчице,
у твоя майка, и у твой баща, слънчице!
А утре вечер, слънчице, у друга майка, у други баща, слънчице!
Непосредствено след засевките се прави сватбеното знаме. То се нарича „байрак”, „пряпор”, „огурлица” и др. С песни сватбарите отиват в гората и деверът отсича дръжката на знамето като трябва да е с един удар за да не „повторят” младите в брака. На върха слагат сватбена китка и ябълка, понякога и кръст, а под нея пришиват тъкан. На моминото знаме е бяла, а на момковото – червена. Понякога се прави само едно знаме и на него се пришива от едната страна бялата, а от другата червената тъкан. С него се играе хоро и го забучват на високо място. То е и белег на започналата сватба.
https://bulgarianhistory.org/svatbite-po-bulgarskite-zemi/

Бъркани яйца или каша бр.252

Бъркани яйца или каша: лекарите казаха кое е по -добре за закуска

Най -популярните видове сутрешни менюта бяха коментирани от диетолози. Ще разберем дали чай и кафе могат да се консумират на гладно и кои ястия са по -здравословни за закуска.
Експертите казват, че химическият състав на пържените яйца е малко по -различен в сравнение с варените яйца, тъй като те са пържени в масло. Проучванията показват, че холестеролът, приет с излишната мазнина, особено ако бърканите яйца се готвят в масло, бекон, палачинки и други животински продукти, има неблагоприятен ефект върху организма. Можете да ядете такива бъркани яйца не повече от веднъж или два пъти седмично.  В противен случай рискът от развитие на атеросклероза и сърдечно -съдови заболявания се увеличава. 
Най -добре е да пържите яйца с домати и билки. Каротиноидите на домата имат антиоксидантен ефект, а зелените съдържат голямо количество фибри и микроелементи, които намаляват вредните ефекти на холестерола.
Най -здравословните  зърнени закуски са овесени ядки и елда. Те превъзхождат другите зърнени култури по количество протеин. Аминокиселинният състав на протеина в елдата е по -висок, отколкото в други растителни продукти и е близък до животински източници като извара, месо и други. Елдата и овесените ядки съдържат големи количества диетични фибри, които помагат на стомашно -чревния тракт да работи за предотвратяване на запек и образуване на камъни. Освен това, в сравнение с други зърнени храни, елдата съдържа повече желязо.
авторизиран превод Мария Герасова

Ген. Христофор Хесапчиев бр.252

    една история за наука, война и дипломация 

   Февруари | Национален Военноисторически Музей

Висторическото минало на всеки един народ може да срещнем една особена категория хора, отличаващи се със склонността си да не се самоизтъкват, въпреки че заслугите и неуморната им работа в полза на родината са изключително значими. Един такъв представител на тази група е ген. Христофор Хесапчиев, чийто живот е изпълнен с чудновати случки и тежки отговорности.
Невероятните обстоятелства, свързани с битието на този човек започват още с раждането му. Това става в Йерусалим, през 1858 г., а причината е, че по това време неговите родителите са на поклонение към Божи гроб. Христофор прекарва детството си в Габрово, откъдето е неговото семейство, и завършва Априловската гимназия година преди Освобождението.
Хесапчиев се отдава на кариера в армията, завършвайки първия випуск на Военното училището в София с чин подпоручик през май 1878 г. Още тогава привлича вниманието със своята прилежност, интерес и познания към въпросите на военната история. Така той получава предложение от Управлението на императорския комисар да продължи образованието си в Русия, където завършва специалния курс на Константиновското военно училище, Кавалерийската офицерска школа и Академията на Генералния щаб в столицата Петербург. Резултатът от цялото учене е един от най-подготвените български офицери с познания по военните науки, широка обща култура, говорещ руски и френски език.
Много скоро получава възможност да покаже своите теоретични познания на практика, когато на 2 ноември 1885 г. избухва Сръско-българската война. Малкоизвестен факт е, че именно Хесапчиев, тогава помощник-началник към щаба на Действащата армия, е човекът, избрал Сливница за място на решителен отпор срещу врага, а самият той участва в сраженията при Алдомировци и Раяновци на 5 ноември. Успешните прояви по време на конфликта му носят орден „За Храброст“ – IV степен.
  
Две години след войната той става началник на Военното училище, което някога завършва, но остава само година на позицията, тъй като му е възложено да се заеме с издаването на първото военно списание у нас – „Военен журнал“. В продължение на 11 години Хесапчиев извършва редакторска дейност към списанието, превръщайки го в авторитетно и реномирано издание. Освен това е отговорен за появата и на други специализирани военни издания. В собствените си материали не се ограничава до родното военно дело, а прави сравнения и анализи на чуждестранни армии и военни трудове.
Като учен, неговата голямата любов е военната история. За него тя „е единственият богат, неизчерпаем източник за опитни и разумни знания по всички отрасли не само на военната наука, но главно на военното изкуство“, а също и че „тя е най-авторитетната учителница както в обществения, тъй и в частния живот на хората.“
Междувременно не изоставя някогашната си Алма матер и остава на преподавателска позиция, водейки курсове по военна история, тактика и топография. Отличава се като увлекателен лектор, способен да стимулира интереса към темите, които засяга. В тази връзка става и автор на множество научни трудове – учебници, студии, преводни материали и др. През 1890 г. се появява една от най-важните му книги – „Тактика“, където разглежда както общи въпроси като предметът на тактиката и нейното значение, така и конкретни теми като войсковите обози и влиянието на местността върху бойните действия.
Научните му заслуги не са пренебрегнати и през 1898 г. той е приет за действителен член на бъдещата Българска академия на науките, тогава Българско книжовно дружество. Преподавателската и научната работа изглежда са истинското призвание на Хесапчиев или както посочва той: „Един от първите учители – възпитатели по военното изкуство, един от първите създатели и сътрудници на българската военна книжнина, аз нямах друго желание, освен да продължавам със същото увлечение любимата си деятелност в полза на родната млада армия. Тази деятелност напълно задоволяваше моята амбиция и с нея мечтаех да завърша служебната си кариера“.
Но Фортуна има други намерения. През 1899 г. Христофор Хесапчиев вкусва от работата в дипломатическата сфера с назначението си за военен аташе в Белград (въпреки че не изгаря от желание да заеме поста, тъй като го отдалечава от любимите научни занимания), а още същата година е избран за втори български делегат на първата Хагска мирна конференция (първи делегат е Димитър Станчов, ръководител на представителството ни в Петербург). Българското участие на големия форум се превръща в една от поредните прояви на отхвърляне на васалния статут, наложен от Берлинския договор, макар и страната ни да е принудена да подпише финалния акт след делегатите на Османската империя, а не по азбучен ред, какъвто е редът за независимите държави.
 Ген. Христофор Хесапчиев – една история за наука, война и дипломация |  Българска история
Делегати на конференцията от Хага (1899 г.)
От 1904 до 1905 г. Хесапчиев е дипломатически агент в сръбската столица (така се е наричал ръководителят на мисията по онова време). По време на престоя си в западната ни съседка той има голяма заслуга за сключването на българо-сръбския договор от 1905 г., в който страната ни не допуска възприемането на принципа за подялба на Македония. Работата му като дипломат също е забележителна, свидетелство за което е неговият подход към поверената позиция:
„При изпълнение на моята твърде деликатна и трудна мисия като военен агент, при най-натегнатите сръбско-български отношения аз се стараех да надникна в сръбската душа, да схвана по-добре културните и политически тежнения на сръбския народ и наличните възможности за тяхното осъществяване. За тази цел аз се стремях да поддържам редовни сношения и с членовете на дипломатическото тяло и със сръбските държавници, политици и изтъкнати общественици“.
Емпатията, разбирането на интересите на отсрещната страна са изключително важни качества за един дипломат и стремежът на Хесапчиев да прозре тяхната същност и да ги съчетае с постоянни контакти с най-важните хора в Сърбия са ключът към успеха в служебните ангажименти.
През следващите шест години ръководи дипломатическото представителство на България в Румъния първо като дипломатически агент, а след Независимостта като пълномощен министър. Поверяването на толкова важни постове, каквито са ръководствата на дипломатическите мисии в съседни на България страни е още една демонстрация за доверието в способностите на Хесапчиев.
През 1910 г. е произведен в чин генерал-майор, а през Балканската война го очаква нова отговорна задача като български представител в гръцката Главна квартира. На тази длъжност извършва не просто задачи от военностратегически характер, но се налага да влиза отново във функциите на дипломат при обсъждането на спорните въпроси с гърците. В тази връзка той не пропуска да съобщи на българското правителство за териториалните амбициите на Атина, макар по това време кабинетът да се е фокусирал върху добруджанския спор с Румъния.
През 1914 г. ген. Хесапчиев минава в запаса, но не отвръща поглед от обществения живот. След двете национални катастрофи той отново се отдава на книжовна дейност, като сътрудничи на различни печатни издания, коментира въпроси както от миналото, така и от настоящето политическо развитие, намира време и да напише спомените си, озаглавени „В служба на България. Военно-дипломатически спомени (1899-1914 г.)“.
Завесата се спуска върху живота на този усърден човек на 15 май 1938 г. Като истински родолюбец, съзнаващ значението на образователното дело за напредъка на една държава, в съвещанието си дарява 70 000 лева на Министерството на просвещението, с които да се образува фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици от гимназията в Габрово, където самият той е израснал. Оставя още 100 000 лева за фонд на негово име при Славянското дружество, с който да бъдат награждавани славянски автори, чиито усилия спомагат за сближаването между славянските народи.
https://bulgarianhistory.org/hesapchiev-nauka-diplomacia/

ВДЪХНОВЕНИТЕ Героинята на цяла една нация – Жана д, Арк бр.252 ‘Арк

Жана д’Арк е име, което оживява в съзнанието винаги, когато го чуеш.
Заговори ли се за революция и саможертва Жана д’Арк е първото нещо, което се появява в ума на всеки французин.
Орлеанската дева, както също е наричана, е символ на обединението на френския народ, национален герой и пример, към който гледат със страхопочитание в продължение на векове.
Източник: Getty Images/Guliver
На 18 април 1909г. в парижката катедрала Нотр Дам, която само преди броени седмици претърпя страховит пожар, папа Пий Х обявява Жана д’Арк за блажена, а 11г. по-късно тя официално е канонизирана от римокатолическата църква.
Белязана от Бог
Жана д’Арк се ражда някъде през 1412г. в средновековно френско селце.
Още като дете Жана твърди, че е напътствана от божията сила, която ѝ подсказва да поведе френския народ към победа в Стогодишната война.
Макар и Жана да е все още дете тя е напълно убедена в своите вярвания и знаците, които ѝ показват, че е белязана и на нея ѝ е предопределено да върши велики дела.
Източник: Getty Images/Guliver
Тази нейна увереност ѝ носи доверието на законния престолонаследник на Франция Шарл VII от династията Валоа, който ѝ предоставя малка армия, с която Жана обещава да върне обратно обсадения град Орлеан и да го качи обратно на трона.
Пътят до Орлеан и обратно
Жана д’Арк печели много важни битки като предводител на френската армия.
Източник: Getty Images/Guliver
Успява да освободи обсадения от англичаните град Орлеан и побеждава пак английската армия в битката при Пате.
Нейният героизъм и безгранична смелост вдъхновяват французите и ги карат да излязат от домовете си и да се борят за своята родина.
С нейна помощ дофинът Шарл си връща трона и е обявен за крал на Франция.
Героинята на цяла една нация
За Жана д’Арк следват много драматични житейски ситуации, в които никой няма да ѝ подаде ръка, дори кралят, на когото тя връща трона.
През 1430г. Орлеанската дева е пленена от бургундите, а в последствие продадена от тях на англичаните за 10 000 златни лири.
Английската държава я съди с обвинения за ерес, но в същото време я държи като военнопленник в кулата в Руaн.
 
Въпреки тормоза, който упражняват върху нея в продължение на месеци, Жана не се признава за виновна и за миг не се отказва от своите вярвания. 
Църковният съд в Руан я осъжда и на 30 май 1431г. на едва 19-годишна възраст д’Арк е изгорена публично на кладата на градския площад.
Англичаните изгарят тялото ѝ до изпепеляване, а прахът разпръсват в река Сена.
 Жана д'Арк — героиня, „магьосница“, светица
 https://www.vesti.bg/vdyhnovenite/geroiniata-na-ciala-edna-naciia-zhana-dark-6094463

Италиански моряци са знаели за Америка 150 години преди бр.252

  150 години преди Христофор Колумб

Италиански моряци са знаели за съществуването на Америка 150 години преди Христофор Колумб да я открие официално, твърдят изследователи, цитирани от The Times.
Позоваването на генуански моряци, които знаят за земя на запад от Гренландия, “където живеят гиганти”, е открито в писанията на милански монах от 14-и век.
Италианските учени попаднаха на пасажа, докато изучаваха Cronica Universalis – написана от летописеца Galvaneus Flamma около 1340 г.
Позовавайки се на “Markland” доминиканският монах пише: “В тази земя има сгради с толкова големи каменни плочи, които никой не може да построи с тях, освен огромни гиганти. Има и зелени дървета, животни и голямо количество птици. Никой моряк обаче никога не е могъл да знае със сигурност нищо за тази земя или за нейните характеристики”.
Текстът предоставя доказателства, че докладите за американския континент са се разпространявали в средиземноморския регион преди откриването на Колумб, казват изследователи.
Паоло Киеза, който ръководи изследването в Миланския университет, каза пред The ​​Times: “Тази изумителна находка е първият известен доклад, разпространен в Средиземноморието на американския континент и ако Колумб е знаел какво знаят тези моряци, това би могло да го убеди да направи своето пътешествие.
Колумб отплава на 3 август 1492 г. от испанското пристанище Палос с надеждата да намери път към легендарните богатства на Азия.
Заедно с три кораба – “Нина”, “Пинта” и “Санта Мария” – Колумб и приблизително 100 мъже тръгнаха на пътешествие, което ги отвежда до противоположната страна на света – и далеч от първоначалната им дестинация.
Източник: iStock
На 12 октомври 1492 г. корабите достигат сушата в днешните Бахами, а по-късно през месеца Колумб забелязва Куба.
При второто плаване през 1493 г. Колумб умишлено отплава обратно към Новия свят и каца в Пуерто Рико.
Изследователят е известен с откриването на “Новия свят”, но нито той, нито хората му всъщност стъпват в Северна Америка.
Умира на 20 май 1506 г. и е погребан в испанския град Валядолид, въпреки че е поискал да бъде погребан в Америка.
 https://www.vesti.bg/lyubopitno/italianski-moriaci-sa-znaeli-za-amerika-predi-kolumb-6132334

4 етапа на възпитанието на децата според тибетската мъдрост бр.252

 4 етапа на възпитанието на децата според тибетската мъдрост

Както може би вече знаете, жителите на Тибет са търпеливи, мъдри и имат свой собствен уникален поглед върху всички аспекти на човешкия живот. Така че има специален “тибетски поглед”, когато става въпрос за възпитанието на децата. Той им помага да отгледат самостоятелна личност, която ще взема обмислени решения и ще уважава родителите си.
Според тибетската мъдрост децата преминават през 4 етапа на възпитание:
До 5 годишна възраст
Според тибетската възпитателна система през този период родителите трябва да говорят с детето като с “крал или кралица”. Те не трябва да забраняват нищо или да наказват детето.
 
тибетска мъдрост
Снимка: iStock
На тази възраст децата са любопитни, активни и са готови да опознаят света. Но те не са имали никакъв опит, от който да се учат, и все още не могат да стигат до логически заключения. Затова, ако направят нещо нередно или опасно, трябва да покажет, че сте уплашени за тях и да се опитате да пренасочите вниманието им към нещо друго. Емоциите са езикът, който децата разбират много добре в този период.
Ако сте свръхпротективни към детето си и му забранявате да прави много неща, има риск да потиснете интелектът му и да го научите да следва правила, без да мисли.
От 5 до 10 годишна възраст
През този период родителите трябва да говорят с децата си като с “роби”. Но да внимават да не бъдат жестоки. В този период от живота им се развиват интелигентността и логическото мислене и се формира основата на бъдещата им личност.
тибетска мъдрост
Снимка: iStock
Сега е важно да поставяте различни цели пред детето си, да контролирате начина, по който ги постига, и да го научите да бъде готово за последствията, които се пораждат от непостигането на целите му. Така детето трябва да започне да се учи да носи отговорност за действията си. Не се страхувайте да възлагате на детето си много задачи през този период, то може да се справи с тях и е готово да се учи.
Ако през този период не преминете от “цар” към “роб”, те ще израснат детински и неспособни да носят отговорност за собствените си действия.
От 10 до 15 годишна възраст
От 10 до 15-годишна възраст е важно да говорите с детето като с равен. Знаете, че имате повече житейски опит и знания, но детето трябва да може да ви каже какво мисли и да сподели собственото си мнение.
тибетска мъдрост
Снимка: iStock
Искайте от тях съвети и насърчавайте самостоятелността им. Важно е да давате съвети, а не заповеди или забрани, защото това е възрастта, в която се формира самостоятелността на мисленето.
Ако забранявате много неща, ще влошите отношенията си и детето ви може да се постави в опасна ситуация. Ако пък сте свръхпротективни, то ще израсне несигурно и зависимо от чуждото мнение.
От 15 годишна възраст нагоре
По това време личността на детето е напълно оформена. Сега е важно да проявявате уважение. Можете да давате съвети, но вече е твърде късно да поучавате. И ще видите резултатите от действията си: детето е независимо, самодостатъчно и уважава родителите си и всички останали.
тибетска мъдрост
https://ohnamama.bg/lyubopitno/4-etapa-na-vyzpitanieto-na-decata-spored-tibetskata-mydrost-1372?utm_campaign=bg.contentexchange.me&utm_medium=referral&utm_source=vesti.contentexchange.me

Ив Сен Лоран, който промени света на модата бр.252

image

Дизайнерът налага Наоми Кембъл на подиума
Един от най -емблематичните модни дизайнери в историята, Ив Сен Лоран, щеше да навърши 85 години. Той създава стил, който е вечен и позволява на всяка жена да бъде модерна, като същевременно с това запазва своята индивидуалност. “Най -добрите дрехи за една жена са прегръдките на мъж, който я обича. Но за тези, които са лишени от такова щастие, аз съм насреща.”
Той е едва на 19 години, когато великият Кристиан Диор харесва рисунките му. Ив Сен Лоран става негов помощник, а след това и негов наследник – той е едва на 21 години, когато през 1957 година, застава начело на неговата модна къща. Ив Сен Лоран е първият, който кани тъмнокожи модели (манекени) за участие в представянето на неговите колекции и въвежда в женската мода елементи от мъжката. Счита се за основател на стила унисекс. Той е първият, който кани тъмнокожи модели (манекени) за участие в представянето на неговите колекции.
През 1961 г. 25-годишният Сен Лоран отваря своя собствена къща и през следващите години променя света на модата завинаги, предлагайки неща, които никога досега не са идвали на ум на никого.
Африкански рокли
Неговата африканска колекция, представена през 1967 г., все още се смята за една от най -важните в историята на модата. Колекцията е вдъхновена от спомени за кратък период на военна служба на този изсушен от слънцето континент. Той включва екзотични мотиви и примитивни бижута, ярки мъниста, високи африкански прически. “Посещението в Маракеш беше голям шок за мен. Този град ме научи на цвят”, казва дизайнерът.
Между другото, Маракеш толкова вдъхновява модния дизайнер, че си купува имение там, което сега е музей на дизайнера. Пепелта на великия дизайнер е разпръсната тук.
Дамски смокинг
През 1966 г. Ив Сен Лоран прави истинска революция в света на модата: облича жена в смокинг, който се счита за изключително мъжко облекло. Новият облик на Laurent моментално спечелва любовта на парижките модни момичета и стана наистина популярен, след като смокингът е увековечен от култовия фотограф Хелмут Нютон във фотосесия за Vogue.
Катрин Деньов, Франсоаз Харди, Лиза Минели и много жени по света веднага облякоха смокингите на Ив Сен Лоран.
Прозрачни блузи
През 1962 г. Ив Сен Лоран се забърква в голям скандал. Това се дължи на прозрачните блузи, създадени от дизайнера. Ив обаче никога не обръща внимание на критиките. Той е сигурен, че знае по -добре от самите жени от какво се нуждаят. И той е прав, през годините това се потвърди.
Ботуши
Повечето жени днес дори не знаят, че трябва да благодарят на Сен Лоран за възможността да носят ботуши. В края на краищата именно той включи тази част от единствения някога мъжки гардероб в колекциите си от дамско облекло.
Pret-a-porter линия
През 1966 г. дизайнерът отваря първия си бутик Rive Gauche, кръстен на тогавашния анархистки рай на левия бряг на Сена, правейки още една революция – в магазина се продават ежедневни облекла, които по никакъв начин не отстъпват на вечерните.
Сафари стил
Дълго време облеклото в стил сафари се носеше само от ловци, но през 50-те години, благодарение на киното, той спечелва любовта на модистите по целия свят. През 1968 г. е представена известната колекция сафари YSL, предизвиквайки бум сред феновете и коренно променя представата за това как трябва да изглежда облеклото за пътуване. Емблематичното яке на дантела Saharienne от колекцията на Лорен все още се счита за отличителен белег на модната къща.
Кожено яке
В колекцията от 1962 г. Ив Сен Лоран покани жените да пробват кожени якета, тогава само черни. Така че жените отново дължат на гения на Сен Лоран модните кожени изделия.
Унисекс стил
Приятелството с Бети Катрукс вдъхновява Ив Сен Лоран да създаде унисекс стил. Светската дама, която става муза и предана приятелка на модния дизайнер, има андрогинен външен вид и скоро разбира какви дрехи є подхождат. Носеше предимно “мъжки” неща: панталони, дънки, прости пуловери, ризи, тениски, мъжки якета и обувки. Тя никога не е променяла този стил. С външния си вид и отношението към живота тя вдъхновява великия майстор Ив Сен Лоран да създаде мода, която съчетава мъжки и женски гардероб заедно. Оттогава стилът унисекс започва своя триумфален поход през света на модата.
Това е скандал и истинско предизвикателство за обществото, дори през 60 -те години на миналия век на входовете на парижки ресторанти има табела “Жените с широки панталони да не влизат!”
Голо тяло в реклама на парфюми
През 1971 г. дизайнерът за пореден път шокира публиката, като участва в рекламна кампания за първия мъжки аромат YSL Pour Homme. Ив Сен Лоран не само стана първият дизайнер, който се появи в рекламата на собствената си марка, но и първият дизайнер, който позира за реклама гол.
Черни модели
Участието в модни ревюта на черни модели се превръща в поредната скандална иновация на великия дизайнер. Кариерата на известната “черна пантера” Наоми Кембъл започва с модно ревю по време на ревюто на модната колекция YSL. През август 1988 г. тя се появява на корицата на френския Vogue като първия черен модел. Това е предшествано от заплаха от нейния приятел и наставник Ив Сен Лоран да извземе всичките си реклами от списанието, ако редакторите откажат да поставят снимка на Кембъл или друг черен модел на корицата.
“Дължа му много”, казва Наоми Кембъл. “Той ме подкрепи и следователно всички момичета с различен цвят на кожата.”
През 2008 г. великият дизайнер си отива от този свят, но има неща, измислени от Ив Сен Лоран, които остават в гардероба на всяка жена днес.
Наскоро белгийският дизайнер на модна къща “Сен Лоран” Антъни Вакарело показа колекцията си за сезон есен – зима 2021. Линията бе представена с виртуално дефиле. В новата си колекция той се връща към ценни архиви на модната къща, към материите и класическата елегантност на мосю Сен Лоран през 60-те години на миналия век. Но ги съчетава смело с кожа с металически отблясъци, което е негова запазена марка.
https://trud.bg/%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/