Category Archives: Архив

ДОБРИНА СИМОВА БР 283

Leave a reply

« ПРОЗА И ПОЕЗИЯ »

Добрина Симова завършва ВТУ, специалност. БФ. Бях   учител и журналист. Живее в  София. Пише поезия, апеви, кратки сатирични форми, детски стихове и разкази. Участва в над 70 алманаха,, сборници и списания. През 2021/24: Любослов – на ЛБПСС; на Ф-я Буквите; Лунна светлина; Под лъчите на слънцето; Светопис; Огоста; Вярност; Мостове; Люлинско сияние; списания: Картини с думи и багри; Литературен свят. Има стихове на руски и френски. Носителка на Сребърна и Златна диплома от Фондация ВИА; на три Грамоти от СБ ; на ІІІ награда от НК “Свободен дух”, на Специална награда,”Златна роза”- от VІІ МЛК, на Приз от V НЛК “Албена”, на Диплом от Каунъ фест и ІІІ награда в раздел “Поезия”  - 2023.   Член е на СНБП и КБП. Авторка е на: 1. “Преглътнат живот” – стих-я, 1991, 2. “Любов без подслушване” – л-ка, 1992г. 3. “Само 5 % свобода” – стихопроза, 1992г. 4. “Другата любов” – л-ка, 1993г.5. “Очи за спомен” – л-ка, 1994г. 6. “Каймак от мръсници” – сатира, 1997г. 7. “Да ме чака светкавица” – люб. л-ка, 2007г.8. “Празна вилица” – сатира, 2020г.9. “Магнитна връзка” – люб. л-ка, 2021г. 10. “Дъга за вечеря” – апеви, 2022г. 11.. “Разплаканата череша” – р-зи за деца, 2022г.12. “Всичко е 6″ – разкаи за деца, 2023г. 13. “Омагьосване”, антология, 2023; 14. “Космическо щастие” -стихове за деца, 2024.
ПОЛУДЕЛИ ЗА ЛЮБОВ
Обичам те…Обичаш ме…
Обичаме се страстно двама.
Лаская те… Ласкаеш ме…
Двулично ласкаем се за трима.
 
Погазих те… Погази ме…
Та хората нима и днес се газят?!
 
Омръзна ми…Омръзнах ти…
До болка взаимно си омръзнахме!
 
Презирам те… Презираш ме…
Горещо се презираме във частност!

 

Намразих те… Намрази ме…
Успяхме ли добре да се намразим?!
 
Отивам си… Отиваш си…
Но пак защо пристигаме навреме?
 
Сбогувам се… Сбогуваш се…
„Здравей” защо сега си казваме?
 
Проклинам те…Проклинаш ме!
Проклехме се взаимно и жестоко…
 
И пак… се влюбихме отново.
Любов отново! Полудели за любов!
                       
ОТ НИЗИНИТЕ ДА ОПАЗЯ
Да бъда корен и нежен цвят от вишни,
камшик от слово да съм за двулични.
Препъна ли се аз, страхливо да не лазя,
но любовта ни от низините да опазя.
 
Да падам още и да ставам срещу вятъра,
да не горя във огън, а душата да опаря.
Да претопя омразата им в любов гореща,
ако предателски обстрелват те отсреща.
Да бъда малка в ръката твоя песъчинка
или онази цветна раковина от морето.
В усмивката да съм загадъчна трапчинка,
която ражда ненадейно влюбен шепот.
 
Обичта и днес с добри да бъде споделена.
Пак Слънцето за нас да се усмихва.
И с горещата целувка на цялата Вселена,
с любов над нас да бди Всевишният!
 
Като жена в съня си пак за тебе да копнея!
Да съм река за тръпната ти жажда!
Аз знам, ще стана нявга пръст, ще онемея,
но пак за тебе нов живот ще раждам!
                   
РАЗДЕЛЕНИЕ НА НАЦИЯТА
Делим се на „Академици” и учени, на прости и глуповати,
на независими и свободни, а зависими само от постулати.
Уж едните се спотайват тихо в групи по лични интереси,
но повече са обединени от корупция в страшна прогресия…
Едните са умни и следват с кървав пот възвишените си цели,
а другите – наивници, платени избиратели в града и на село.
Едните преживяват в разкош – постоянни партийни лидери,
прелитат от партия в партия, но за обещания кожи съдират.
Сред постоянните, неуспели от мързел, кандидат-депутати,
се срещат и такива, дето майчината любов ще разклатят…
Разминаваме се с тихи страхливци и най-опасни „бабаити”.
Делим се често на работохолици и на истински паразити.
Групираме се на хора с идеи и на злобари по рождение.
Третите са безвредни и никога нямат собствено мнение.
Едни стачкуват-други мишкуват, но живеят по мед и масло.
Трети се вайкат отчаяно, че само те са с каръшко потекло.
Много опасни са онези, играещи често роля на шушумиги,
имат раздвоение на личността и денонощно плетат интриги.
Делим се на хора, дето имат очи и уши за всичко и всички,
на коне с капаци, глухи, слепи и живеещи с дрога-тревички.
Има и хора, даващи мило и драго за знанията на своите деца,
дето за чуждата болка са винаги с отворени души и сърца!
Но има и някакви, заключени за Злото с девет кода и ключа.
В този живот никой не може на Добро и на Любов да научи.
Има и хора с копнежи, с дръзки мечти и светли желания,
а на онези, с тлъстите кореми, им личи пищното хранене…
Делим се на Хора и хора – човечета малки, злобни, големи,
чакащи някой, дори ребром, да им реши всички проблеми.
Разделени сме по стандарти: с яхти, хотели, банки и острови.
А други – с кредити, без мечти, нещастни, с болки изострени.
Едните почиват само с крадени пари в богати, топли страни,
а други-извън България, но с мисъл за нея и на изборни дни.
Едните живеят без мисъл в сериозна, постоянна излагация!
Другите се страхуват и са в носталгия по минала еманация!
А третите… все още бълнуват неистово за лъжедемокрация!
                                    
ОМАГЬОСВАНЕ..

Моите тънки вежди, вежди – гайтани,
ако във сърцето ти сторят люти рани,
с биле ще ги лекувам, ще ти пристана
със моите черни очи, очи – черешови.
Ако някога забият стрели без отрови,
от тебе ще свалят духовните ти окови.
Моите слънчеви коси – самодивски,
ще заплетат на възел черните мисли.
Ще пратят извън играта всички миски.
Зъбите ми са елмазени и бисерови,
от Господа са като мъниста нанизани.
Затова ли ме гледаш толкова слисано!
Усмивката ми, червенокървава роза,
те изважда от най-мързеливата поза,
а с бодлите си убива делнична проза.
Имам игриви, бързи нозе на кошута.
Без причина те не спират нито минута.
Каква ръченица тук могат да тропнат,
с вълшебната си самодивска походка!
Раменете ми, красиви и млечнобели,
секси заоблени като онези на Луната.
Ръцете ми, нежни, сръчни, чевръсти,
подмладяващ, лечебен масаж умеят
нощем да ти направят моите пръсти…
Тази моя крехка, тънка снага – топола
във вълшебна приказка те омагьосала
до високата си корона, още от ствола!

                                  

СЕ “НАДБЯГВАШ” С КОВИД...

Аз бягам като на Олимпиада, а те ме гонят… Как кои! Всичките вкупом: Ковид, Алфа, Бета, Гама, близнаците и не знам какви още… Аха да ме хванат, но пак им се изплъзвам. И така близо две години си играем на гоненица. Но… този път е различно, изиграха ме, проклети вируси! Причакаха ме край Стояновата воденица, близо до Сопот, където бяхме с дъщерите и внуците на романтична екскурзия преди две години. Изневиделица ме сграбчиха за косата зад един храст. В упор жестоко ме нападнаха като вражески предатели…

  И вече две, три седмици съм тяхна “арестантка”. Няма мърдане, направо ми разказаха играта. Не се намери някой да ми каже кой е главният вирус, дето командва парада. А и това не бе толкова важно… Какво ли не прави той с мен: вдига и сваля температурата ми, ту на макс, ту малко над нормалната, десетки пъти ме изпотява, после внезапно ме втрисаше. Колко пъти се преобличах, сякаш бях танцьорка в стриптийзбар. Мускулатурата ми се гипсира, особено коремът и гърдите. Не, не изгубих напълно обонянието и апетита си, но сякаш слон ги беше смачкал и малко се разводниха. Но най-тежко беше, когато проклетникът ми пусна “дъскорезницата” в гърлото на бързи обороти. Събудиха се едновременно: фарингит, ларингит, бронхит… И тоя “шегаджия”като ги яхна, сякаш беше ме включил в електрическата мрежа. Нещата станаха много сериозни. Едва си поемах дъх от тези пристъпи. Той повали съпруга ми  два дена преди мен, но нали е мъж, а и нямаше хронични здравословни проблеми като мен от учителската професия, го караше по-леко и по-спокойно. След седмица беше вече на крак и влезе в ролята на домашна медицинска сестра:

   - Ще изкупя от кварталните аптеки всички възможни лекарства за болно гърло, сиропи за кашлица и хранителни добавки за имунната система! Обличам си парадната синя пижама с кантовете и те започвам с ударни дози витамини, плодове, зеленчуци, супички, чайчета и каквото се сетиш…   Милият искаше сякаш с магия да ме вдигне на крака, но не ставаше така лесно. Оня се беше залепил за мене като сиамски близнак и не ме изпускаше нито за минута. Тогава той се обърна за спешна помощ към чичо Гугъл. Купи си специална тетрадка и записа старателно всички рецепти от народната медицина и бабешки лекове. След “медицинския курс”с голям хъс започна да ме лекува насериозно: от това две лъжици преди ядене, от онова два часа след, а третото – преди лягане… Постоянно имах нещо в устата: да дъвча, да смуча, бавно да преглъщам… Гаргари, инхалации, отвари с джинджифил, босилек, лимон, лайка, дафинови листа… Ако откажех, ме плашеше с истинския чичо Доктор и големите инжекции. А те бяха най-страшният ми кошмар още от детството. Затова бях като послушно хлапе и изпълнявах всичко точно. Нямаше мърдане, а и оня само това чакаше да ме сграбчи отново. Кашлицата ме раздираше отвътре като с трион, болеше ме всеки сантиметър от тялото, което се топеше. Не можех да кажа две думи, без да “изгрухтя” като онази свиня на съседката ни на вилата. Едва намирах сили да стигна до масата и до леглото като често ми се виеше свят… Към края на втората и началото на третата седмица сякаш Господ се смили над мен и прогони онази с косата по-надалече. Температурата отдавна започна да се нормализира, а кашлицата постепенно затихваше. Стресна се от доктора!

     - Спокойно, мила, дишай по-смело, ще живееш! – съпругът искаше да ми повдигне духа като събуди дълбоко заспалото ми чувство за хумор, защото силно ме обичаше!

Към него бързо и много упорито се присъединяваха внуците:

  – Бабче, хайде, ставай от това проклето легло! Вече три седмици не си ни правила палачинки. Не сме играли скоро и футбол на малки вратички. Дядо все отказва, че много го боли крачето. Ти си нашето спасение! Хайде, ставай! Нима забрави, че ти си  любимата ни супербаба?!

 представя Мария Герасова                                                                                          

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво става с мозъка, когато помагаме на другите бр. 283

Leave a reply
 
Да получиш дар – бонус към заплатата по празниците, нов компютър или бижу, направено от детето само за теб, е страхотно усещане. Единственото по-хубаво от това чувство обаче е да дадеш.
При скорошно проучване на университета в Питсбърг на 45 доброволци е дадена възможност да свършат нещо, от което те лично имат полза, да са доброволци или да помогнат на приятел в нужда. Мозъкът им е сканиран и наяве са излезли значителни и интересни разлики според това кой какъв вариант е избрал. При тези, които са решили да помогнат на приятел, се наблюдава повишена активност в двата “центъра за награди” в мозъка. И не само това – при тях има и намалена активност в три други зони на мозъка, които “информират” тялото, че се нуждае от физически отговор на стрес с повишаване на кръвното налягане или възпалителен процес.
След това второ проучване на същия университет, този път с почти 400 доброволци, помолени да опишат как даряват, е показало подобен резултат.
 
“Хората се раждат особено уязвими и зависими от другите”,
 
обяснява Тристен Инагаки, асистент-професор по психология в университета в Питсбърг, ръководител и на двете проучвания. “Затова и се нуждаем от дълъг период след раждането си, в който да получаваме огромни грижи, за да оцелеем”. Това инстинктивно желание да се помага на другите може да зависи от специфични зони в мозъка, които осигуряват по-подкрепящото и грижовно поведение. “Същите механизми, които ни карат да даваме на другите, може също така да допринасят и за дългосрочните ефекти върху здравето, които се наблюдават при хората, които даряват”, казва тя.
А тези ефекти са много. Хората, които са доброволци, се разболяват по-рядко и живеят по-дълго. Помагането на другите също така помага за подобрение на самочувствието, за намаляване на рисковото поведение и срещу депресия. Освен това, колкото повече помагаш на другите, толкова повече искаш да продължиш да го правиш.
“Да помагаш на околните насочва съзнанието и емоциите извън теб самия, което помага да се прочисти съзнанието от тревожност и ненужни мисли”, казва Стивън Пост от университета “Стоуни Брук”. “Дори когато помагаме на другите само с показна цел, постепенно емоциите ни се обръщат към радост и доброта”, допълва той.
Това е добре известно на Дейвид Брейървман. 73-годишният пенсиониран специалист по маркетинг е обмислял да стане доброволец, но смятал, че няма достатъчно време. Негов познат настоял и Брейвърман започнал да посещава пациенти в медицинския център “Мърси” в Белтимор за 4 часа всеки понеделник. “В началото бях сигурен, че беше повече заради собственото ми его: Виж какво правя за другите”, признава мъжът. “Но това много бързо се промени и вече го правех заради хората, които посещавах, карах ги да се усмихват, правех малки неща за тях и просто бях компания на тези, които нямат посетители”, казва Брейвърман. Той ходи в центъра от 4 години и сега казва, че по този начин е срещнал някои от най-чудесните хора от всички религии, култури и раси. “Разказвахме си истории, говорехме за храна, спорт, литература, пътувания и дори за религия. Научих много за юдаизма, който изповядвам, от католически монахини и свещеници. В крайна сметка, докато смятам, че давам нещо на тези, които посещавам, се оказва, че аз съм този, който се чувства по-добре, като си тръгва от болницата. Така че, предполагам, все пак цялото нещо е за мен”, допълва той. 
На около една трета от хората, които даряват, това поведение пасва като масло на лъжица, казва Пост. “Гени, психосоциални фактори от заобикалящата среда и личната нагласа формират всичко това”, обяснява той. Например при децата има силно развита емпатия. Негативни преживявания в детството обаче могат да я потиснат и обратното -
 
добър пример от родителите или средата да я насърчат
 
Да си добър може също и да се научи. “Става с предаване на факела от един човек на друг, с много внимание към детайлите като тона на гласа, изражението на лицето, малки жестове, присъствие и изслушване”, отбелязва Пост. 
От 3 години 48-годишната Кери Клайн е доброволец в Националната линия за бегълци, която предлага помощ за млади хора в криза, които се обаждат, пишат или се свързват с онлайн чат. “Когато някой е съкрушен, може да не е в състояние да реши какво да предприеме – знам го от личен опит”, казва жената, която живее в Чикаго. “Понякога единственото нужно е да имаш някой, който да те изслуша и да обсъди с теб възможностите, за да се ориентираш как да продължиш”. След двучасовата си смяна, която дава всяка седмица, тя се чувства удовлетворена. “Когато смяташ, че си помогнал на някого, това е най-хубавото чувство на света”, казва Клайн. “Може и да съм имала най-лошия ден и да не ми се ходи до колцентъра, но понякога да помогна на друг ми дава яснота за моите собствени предизвикателства. Доброволчеството ми дава различна гледна точка за нещата, които наистина имат значение”, обяснява тя. “Също така ме прави по-мотивирана и в други сфери на живота – да обръщам повече внимание на хората в живота си и да се грижа за здравето си. И определено ми помогна да слушам повече другите хора, което е важно”, казва тя.
В лудия забързан живот времето е скъпоценност. Което поражда въпроса: Дали ако само натискаш бутона “Дари сега” онлайн, дава същия благотворен ефект като да отделиш време и усилия за доброволчество? “Проучванията показват, че има ефект върху мезолимбичната зона в мозъка - която отговаря за усещането за възнаграждение и увеличено чувство на щастие, когато човек прави дарение или дори когато мисли за това”, успокоява Пост. “Дарителят обаче трябва да го прави от сърце, а не просто за да отбие номера”, уточнява той. 
 https://www.segabg.com/category-zdrave/kakvo-stava-mozuka-kogato-pomagame-na-drugite
Таг мозъка другите

5 начина да предпазите брака си от развод бр.283

Leave a reply
Какво е важно да правите и да не правите във връзката си, за да е щастлива възможно най-дълго
Илияна Николова
 
Снимка: istockСнимка: istock
Когато връзката прерасне в брак, в главата на човек неминуемо изплува страхът от провала на този брак. Никой не се жени или омъжва с идеята да се разведе, напротив. Много често до развод се стига заради невъзможност и нежелание от страна на двойките да полагат усилия, да се разбират помежду си и най-вече да проявяват разбиране към другия, да не злоупотребяват с доверието му. Изневярата е само част от негативната картина, която предвещава развод. Има толкова други начини да вгорчим отношенията си, което в крайна сметка да доведе до раздяла.
 
Ето как да предпазите брака си от това.
10 неща, които всяка двойка трябва да направи преди брака
Не разчитайте за всичко на партньора си
В този капан попадат най-често хора, които не са особено оправни по природа. А когато открият партньор, който да умее добре да се справя с предизвикателствата в живота, инстинктивно започват да делегират на него всичко, дори най-малките дреболии в ежедневието.
Това постепенно отравя връзката и кара половинката да губи уважението си към вас. Любовта винаги е придружена и от уважение и възхищение. Когато човек има до себе си партньор, на когото не може да разчита за нищо, интересът бавно умира и бива заместен с пренебрежително отношение, а в някои случаи дори по-лошо.
Правете промени във всяка ситуация, в която можете
Всичко, което навлезе в някакъв коловоз в даден момент, води до морално и емоционално изтощение, до липса на страст. Промените и неочакваните, спонтанни неща в ежедневието са тези, които внасят искра и тръпка във връзката. Не е задължително да става въпрос само за промени в интимно отношение. Те са изключително важни, разбира се, но и протичането на деня ви с всеки негов елемент не трябва да се случва под конец, а напротив – да има спонтанност и различност. Това поддържа връзката и я оставя жизнена задълго.
Извинявайте се първи
Силата на извинението е несравнима. Това е най-доброто, което трябва да правите всеки ден за своята връзка или брака си – да се извинявате, когато има нужда. Не се запъвайте като магаре на мост при всеки спор, скандал или конфликт. Поглеждайте и от друга гледна точка. Не се поставяйте задължително на първо място като победител в спора, а се научете да се извинявате. Онзи, който се извинява пръв винаги е на по-силната позиция.
25 тайни за щастлив брак
Не се паникьосвайте, ако обичта ви се промени
Много хора се развеждат, защото погрешно смятат, че са изгубили любовта помежду си, сравнявайки чувствата си в началото на връзката и на етапа, в който се намират. Ако го правите, винаги ще откриете разлики. Това е така по простата причина, че любовта еволюира в обич. След като проумеете това ще ви е по-лесно да откриете положителните черти на партньора и брака си, заради които си струва да продължите.
Спрете да сравнявате брака си с този на другите
Всяка връзка има самостоятелен чар и свои собствени особености. Някои са общоважащи за всички, но други са характерни само за вашата връзка. Абстрахирайте се от стереотипите и мислете само за това дали вие самите се чувствате добре във връзката си поотделно и заедно. Това е единственото, което има значение.
https://www.az-jenata.bg/a/2-intimno/47138-5-nachina-da-predpazite-braka-si-ot-razvod-
Таг 5 начина   брака   развод

БЪЛГАРИЯ БР.283

Leave a reply
Най-ранните свидетелства за присъствие на хомо сапиенс по земите на днешна България датират от преди около 46 хиляди години, или епохата на палеолита.[10][11] Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя в Руско-турската Освободителна война. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. На 15 септември 1946 г. монархията е заменена с народна република, от съветски тип и държавата се преименува на Народна република България, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 г. – към Европейския съюз.
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.[12] България е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
от  Уикипедия
Таг България втора държава

ЧОВЕКЪТ

Leave a reply
Дарина Шентово
Човек, бог и всичко наоколо се развива като си взаимодейства. Възход, падение и отново възход… Неизбежно. Човече, дадено ти беше всичко – огънят и всякакво изкуство. Постигна висоти, но също – посял разруха – падна ниско… Заложеното в човека Прометеево начало - искрата божия - е призвана да оживи, да пресътвори минералното, както вътре, така и вън – стига сам той да го пожелае. Особено сега и точно днес – упражнявайки свободната си воля!
Ала упражнявайки свободната си воля в желание да промени света, той върши и дивотии против себе си ей тъй, понякога от скука или пък нарочно… Както доказано върши неща и против другите умишлено, методично, от съвършен егоизъм и жажда за владичество и то с измамна, лицемерна добронамереност…
Въпросът Омръзна ли ти вече да бъдеш господар на своите безумства? и подканата Не е ли време вече да станеш господар на свойта кротост? директно ни отправя към третото блаженство от проповедта на Маслиновата планина: Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Но защо кротките, а не борбените? Към кое да се стремим?
Указанията на мъдростта са ясни: пречистване от бурни страсти и съмнителни желания – животински по характер – с които е изпълнено астралното ни, звездното ни тяло. Това пречистване на свой ред ще лекува етерното тяло като премахва всякаква болезненост. Тъй постепенно ще се сътвори и форма нова - духовният човек, отхвърлил старата земя – ненужна шлака, и преминал в духовната ѝ форма. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.  
https://med.anthrobg.net/bg/node/1299 
Таг човекът

Карл Кьониг: За човешката душа. бр.283

Leave a reply

Измерение на сънищата

  • д-р Карл Кьониг
Леонард много се изненадва, защо Сънуващият човек приема без въпроси трансформацията на нещата в съня. Той казва: «Не може да не се визира липсата на възможност за сравняване, когато в съня шейната се приема за лодка, а книгата за бански… Сънуващият твърдо знае, какво иска, а той иска за първи път да влезе в лодка, за втори път да обуе бански, той знае какво представлява лодката, и знае какво са банските. Въпреки това, той не забелязва, че се появява нещо, което е съвсем различно. Сънуващият, който, от друга страна, както вече видяхме това, може съвсем разумно да мисли, тук фактически изглежда не е способен да различи книгата от банските.»
Леонард визира два характерни съня, за да демонстрира едно общо преживяване на съня. Сънят носи напълно различни образи от тези, които ние можем да очакваме. Шейните могат лесно да се плъзгат по скали и вода, а книгата може да представлява бански. Като Сънуващи ние никога не бихме задали въпрос във връзка с това.
Ние също толкова лесно бихме могли да бъдем определена личност, за миг да се превърнем в звяр, а след това отново в дете. Героите на сънищата могат да говорят с гласовете на нашите стари приятели, да имат лицето на майката и жестовете на жената. Такива трансформации се приемат като нещо подразбиращо се, сякаш са най-естественото нещо на света.
Леонард смята, че това явление произтича от факта, че „отделните елементи на един сън не влизат в органична връзка помежду си, съществуват един до друг или дори просто проникват един след друг в съзнанието“. Той нарича това състояние „ограниченост на сънуващото съзнание“, защото не дава възможност да се сравняват помежду си различни впечатления. „За мигновеното съзнание на Сънуващия съществува само това, което е сега, няма го това, което е било.”
Подобно обяснение изглежда не решава този проблем. Подходящо е само за определени сънища; обаче в други сънища можем да придружаваме събитията по време на целия им ход, което и си припомняме по-късно. Ако беше така, както смята Леонард, ние никога не бихме могли да издигнем в съзнанието си непрекъснатата последователност от образи и техния вероятен смисъл.
Въпреки това, докато мислим, че това, което се случва в съня, се случва точно както в дневния живот, ние сме изправени пред много загадки. Но състоянието на съзнанието в съня е коренно различно от нашето предметно дневно съзнание. Когато сънуваме, членовете на тялото ни са неподвижни. Инициативата и волята са почти напълно угасени, а душата е в състояние на пълно отдаване на себе си. Ние приемаме дадените ни образи, тъй като не сме способни да искаме или копнеем за нещо друго. Можем да бъдем недоволни от онова, което навлиза в съня ни и дори да мразим някои събития и образи. Нашите мисли по време на сън могат да отговорят на съмнения и въпроси, но ние сме безпомощни и парализирани. Човекът, който вижда съня, винаги е само наблюдател, дори когато се движи. Той е принуден да прави това, което сънят изисква.
 
Сънища
 
Сънуващият почти няма връзка с будното си съзнание. Той може да прехвърля събития и емоции, идеи и намерения от ежедневието си в света на сънищата. Но когато спи, душата му не е в състояние да се свърже отново с дневния живот. В съня има само еднопосочен път: от дневното съзнание към сънуващото съзнание. Пътят назад не е отворен, докато сънят не свърши. Тогава явното съдържание на сънищата се издига в обективното съзнание. Казваме: тази вечер имах сън. Но по време на самия сън пътят към съзнанието е напълно затворен. Това е един от основните закони на съня, който до момента никога не се взема под внимание.
Л. Р. Мюлер* например описва сън, в който той и синът му обсъждат проучване, което трябвало да започне следващият месец. /*Л. Р. Мюлер: „Ober den Schlaf. Berlin-München 1948.”/. По време на събуждането той с болка осъзнава, че синът му е загинал преди месец. Същият автор вижда в съня лекция, която изнася пред медицинска аудитория. Той говори за появата и изчезването на инфекциозни заболявания. Всичко се преживява много живо, но „едва след като се събудих в 6.15ч. сутринта ми стана ясно, че всички тези преживявания не съответстват на действителността и са били имитирани само от съня.” Мюлер е невролог и никога не изнася лекции за инфекциозните заболявания.
Подобни наблюдения са ежедневен факт, но те не са напълно разбрани от нас. И това, което някога е казал китайският философ Чуанг Дзъ, вече не е валидно в наше време. Една сутрин, по време на пробуждането си, той си помислил: „Тази вечер сънувах, че съм пеперуда. И как сега да разбера дали съм човек, който сънува, че е пеперуда, или пеперуда, която сънува, че е човек?” Може би този въпрос е бил правомерен преди 2000 години. Днес, когато ние не сме в сънуващо състояние, много добре знаем разликата между сънуването и дневния живот. Когато обаче видим сънища, за нас става невъзможно да използваме ежедневното си съзнание, следователно отсъства моментът за сравнение. В света на сънищата сме затворени като какавида в своя пашкул. Това сравнение се разширява дори още повече, тъй като насън сме сами по себе си толкова малко същество, колкото какавида. Нейните органи отмират и са подложени на частична или пълна трансформация. Такъв е случаят с нашите сънищни преживявания. Образите идват и си отиват, изчезват и се връщат, и това е самият сън, който държи всичко това заедно.
Сънуващото съзнание е образно съзнание. Образите нямат дълбочина, не са триизмерни. Те са плоски, имат дължина и ширина, но не повече. Пейзажът е така плосък, като равнина, и затова много повече напомня на огледален образ, отколкото на някакъв вид зрително възприятие. Хората и предметите се движат напред-назад, но по различен начин, отколкото когато се появяват и изчезват в сетивния свят. Сънят е плоска сцена, лишена от дълбочина. Само централната тема на съня попада във фокус, а периферните събития остават размазани и неясни. Това разположение се потвърждава от факта, че в съня нямаме нито преден, нито заден план. Средната точка е заобиколена от описания кръг, точно както фокусът е заобиколен от кръг.
Двуизмерната равнина на сънищата, макар и плоска, не е нужно да е права. Тя може да бъде вдлъбната равнина /плоскост/, с възвишения, низини и долини, които създават впечатление за триизмерност. Но тази сфера е двуизмерна и част от собственото ни образно съществуване е включено в това плоско пространство.
Когато сънят отива към края си, той преминава в третото измерение; този момент обикновено идва неочаквано, като рязък звук, удар или падане. Отваряме очи и се събуждаме!
Сферата на сънищата е пространство, съвършено различно от пространството на нашия дневен живот. Сънищата не се разиграват „в” нас; те не се случват също „в” нашето тяло или „в” нашата душа. Напротив: ние сме в нашите сънища; това е моето Аз, което се намира вътре в случващото се в съня. Сънят не ми принадлежи; По-скоро аз или някаква част от мен се явява част от един сън. Ние отново ще се върнем към тези важни изводи.
   Превод: Дорина Василева

Таг Карл Кьониг:  човешката душа.

Екзотични нови частици бяха наблюдавани в адронния колайдер бр.283

Leave a reply
 
Физиците от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) обявиха в началото на юли, че са наблюдавали три екзотични нови типа частици, които никога не са били виждани досега. Те осветяват субатомен свят, който не разбираме напълно.
Наблюдението е направено с помощта на Големия адронен колайдер (LHC), най-големият ускорител на частици в света. Той работи, като ускорява два лъча адрони – специално протони или йони – около и в 27-километров кръг, преди да ги разбие една в друга почти със скоростта на светлината.
 След това се използват изключително чувствителни детектори, за да се види какво се е случило за части от секундата след този сблъсък. Идеята е, че високоенергийните сблъсъци на частици могат временно да произведат редки, екзотични частици, които обикновено не виждаме, и тези редки частици могат да ни разкажат за някои от най-фундаменталните характеристики на нашата вселена: откъде идва масата, например и какво представляват тъмната материя и тъмната енергия.
LHC стартира за първи път на 10 септември 2008 г. Оттогава претърпя различни промени и до тази пролет беше офлайн повече от три години за поддръжка и надстройка.
Миналата седмица учените отново включиха ускорителя, изстрелвайки лъчи от частици на по-високи енергийни нива от всякога. Сблъсъците произведоха три невиждани досега частици: нов вид пентакварк, нов вид тетракварк и първата двойка тетракварки.
 
Кварките са малки частици, които се комбинират, за да образуват адрони – клас частици, който включва обикновените атомни градивни елементи, известни като протони и неутрони – и се предлагат в шест вида, известни като „аромати“. Тези вкусове са „нагоре“, „надолу“, „чар“, „странен връх“ и „долу“.
Самите кварки се свързват заедно чрез глуони, което им позволява да правят по-големи частици. Кварките са свързани заедно от силната ядрена сила – една от четирите основни сили на Вселената заедно със слабата ядрена сила, електромагнетизма и гравитацията.
Обикновено кварките се комбинират в групи от по две и по три. Протоните, например, са съставени от три кварки. Въпреки това, в редки случаи кварките могат да се комбинират в групи от четири или пет – съответно тетракварки и пентакварки.
Докато те са били наблюдавани и преди, най-новото откритие бележи първия път, когато са открити в определени комбинации. „Тези открития са доста значими, тъй като потвърждават съществуването на „екзотични“ състояния на пентакварк и тетракварк с различни комбинации от кварк, включително този път и странния кварк“, каза Никола Нери, старши член на експеримента LHCb, в който бяха открити частиците.
„Съставът на кварките и глуоните на адроните може да бъде много сложен поради нашата ограничена способност да изчисляваме ефектите от силни взаимодействия. Силната сила обаче е подобна за леките кварки: нагоре, надолу и странни кварки. Това е симетрия на тяхната природа, която трябва да бъде отразена в екзотичните пентакваркови и тетракваркови състояния и в техните свойства при заместване на странен кварк с възходящ или нисък кварк.
„Можем да предвидим връзките между тези състояния и да проверим чрез измерване на техните свойства като маса, присъща ширина и квантови числа, ако експерименталните резултати са в съответствие с теорията. Тези измервания ще помогнат за разбирането на природата на „екзотичните“ адрони и свързването с механизъм, образуващ такива състояния.
„Важно е да се идентифицират модели сред различни „екзотични“ адрони, за да можем да проверим теоретичните прогнози и да подобрим нашето разбиране за силни взаимодействия. По-специално, ние не знаем как да предвидим маси, ширини и квантови числа на екзотични състояния, тъй като все още не можем да направим точни изчисления, като се започне от първите принципи.“
Нери добави, че експериментите с LHC, включващи големи проби от данни и много напреднали сензори, ще помогнат при разработването на модели за прогнози.
Скорошният цикъл на LHC е един от многото, които се очаква да бъдат извършени в безпрецедентен брой през следващите четири години, станал възможен от неотдавнашната работа по надграждане и поддръжка на колайдера. Предстоящата серия от експерименти се нарича Run 3.
По-специално секцията LHCb, където бяха открити новите комбинации от кварки, е претърпяла цялостна реконструкция. Сега се очаква този участък от LHC да увеличи броя на сблъсъци с коефициент три, според CERN.
LHCb е проектиран да изследва леките разлики между материята и антиматерията чрез изучаване на специфичен тип кварк, известен като „кварк за красота“. Той използва детектор от 5600 тона и се управлява от около 1565 учени от 20 страни.
https://megavselena.bg/ekzotichni-novi-chastici-byaha-nabljudavani-v-adronniya-kolajder/
Таг   екзотично нови частици адронния колайдер

5 неща за Юлий Цезар, които може би не знаете бр.283

Leave a reply
5 неща за Юлий Цезар, които може би не знаете
1. Веднъж бил отвлечен от пирати
През 75 г. пр. Хр., тогава все още на 20 години и нещо, Цезар се бил отправил на плаване към Родос, за да се поклони пред Аполон, но по пътя корабът му е отвлечен от пирати близо до югозападните брегове на Мала Азия. Когато бъдещият император научава за малкия откуп, който пиратите искат за освобождаването му, той го приема като обида и настоява похитителите му да вдигнат мизата. Разбира се, те удовлетворяват тази „молба“, но в момента, в който го освобождават, той се впуска след тях с няколко кораба, хваща ги и ги убива.
2. Смятан е за бащата на високосната година
Преди Цезар, римляните ползвали календар, базиран на лунните цикли, при който годината се състояла от 355 дни. За да не се размести сезона, от време на време трябвало да се добавят няколко дни, но велможите често забравяли да го направят или просто неглижирали този факт, за да останат на постовете си по-дълго и да се облагодетелстват още. След като се консултира с астролог, през 45 г. пр. Хр. Цезар въвежда юлианския календар, според който годината се състои от 365 дни, но тъй като соларната година е всъщност 365 дни и ¼, той решава да направи всяка четвърта година високосна, с което да се коригира изоставането.
3. Цезар устройва битка, по-величествена от гладиаторските боеве
При завръщането си от четвъртата си кампания, Цезар искал да отпразнува повода стилно, но не с традиционните гладиаторски игри. Искало му се да пресъздаде битка по море. През 46 след Хр., императорът нарежда да изкопаят езеро, недалеч от река Тибър, дълго 530 м и широко 350 м, където да бъдат отприщени две флотилии от 2 000 воини и 4 000 гребци на кораби. Всички те са осъдени военнопленници, които се бият до смърт в кървавата битка.
4. Не, Брут не е негов син, но се смята, че може да е имал дете от Клеопатра
Според легендата, Клеопатра се промъкнала в стаята на Цезар, увита в килим, по време на посещението на императора в Египет, което целяло да прекрати конфликт с брат й. Въпреки значителната разлика във възрастта, между Клеопатра и Цезар имало привличане и в 47 г. пр. Хр. Клеопатра ражда син. Въпреки че не е доказано, че е негов син, той бил наричан Цезарион или „малкият Цезар“. Не живее дълго, тъй като майка му го прави единствен свой наследник и скоро след смъртта й, нейните съперници го убиват. Тогава е на 17 години.
5. Повече от 60 човека са замесени в убийството му
Все повече и повече хора се опасявали, че Цезар ще се само провъзгласи за монарх, което би означавало край на Сената, затова започнали заговори за убийството му. Доста хора са участвали в нападението над него – най-вече, за да е сигурно, че нито един от тях няма да бъде подведен сам под отговорност. Покушението не е тайно, а става на заседание на сената: една определена група хора, наречени Liberatores пробождат Цезар 23 пъти, само един от които е фатален.
Според историческите извори и според Шекспировата драма, това е моментът, когато той извиква: „И ти ли, Бруте, сине мой?“
Това са последните думи на Цезар, макар че Брут не е син на императора, а просто негов довереник и един от наследниците му. Според една от теориите, Цезар сам е пожелал убийството си, тъй като здравето му се влошавало и искал да избегне унижението, което щяло да последва, когато видят, че е слаб.
Юлий Цезар безспорно е една от най-известните исторически личности. Той лично допринася за това, бидейки първият, изсякъл лика си върху монета. Макар мнозина да го считали за тиранин, той допринася много за просперитета на римската империя.
https://www.actualno.com/athome-home-entertainment/5-neshta-za-ulij-cezar-koito-moje-bi-ne-znaete-news_1749127.html
Таг пет неща Юлий Цезар