Category Archives: Архив

История на развитието на геологията бр.269

 понятия
Първите зачатъци на научното познание се появяват в трудовете на мислителите на древния свят: Херодот, Аристотел, Страбон и др.
По време на Ренесанса (15 – 16 век) Леонардо да Винчи показа, че наличието на останки от морски организми свидетелства за движението на границите на морето и сушата и не е свързано с библейския мит за Потопа.
Учението на Н. Коперник, който показва мястото на Земята в Слънчевата система, оказва голямо влияние върху развитието на геологията.
В Русия основоположник на геоложката наука с право се смята М.В. Ломоносов, който е написал съчиненията: „По земните пластове“, „Словото за раждането на метали от земетресението“.
Важна роля в развитието на геологията изиграха първите хипотези за произхода на Земята на Кант (1755) -Лаплас (1796), които предполагаха образуването на Земята в резултат на постепенното охлаждане и компресиране на нажежаема жичка газова мъглявина.
 Английският учен W. Smith и френският J. Cuvier прилагат палеонтологични методи за определяне на възрастта на скалите, което дава възможност да се установят основните етапи в развитието на Земята и земната кора. Огромен принос за геологията на Чарлз Дарвин с неговата доктрина за еволюцията на животинския свят и Чарлз Лайъл, който предложи метода на актуализма – „Настоящето е ключът към миналото“.
В дореволюционна Русия голям принос за световната геология направиха изключителни геолози: Е.С. Федоров, А.П. Карпински, Ф. Ю. Левинсън-Лесинг, А.П. Павлов, В.А. Обручев, В.И. Вернадски, И.В. Мускетов и други.
По съветско време важен принос има плеяда учени – Д.В. Nalivkin, A.D. Архангелски, А.Е. Ферсман, Н.М. Страхов, В.Е. Khain, S.S. Смирнов, В.Н. Zavaritsky и др. Огромен принос за развитието на минерално-ресурсната база на страната направиха геолози – практици, които откриха повече от 20 хиляди нови находища на PI.
През последните десетилетия геологията започна да обхваща не само сушата, но и дълбочините на морето и космическите височини.
като
В основата на всички геоложки изследвания е представата за материалния състав на Земята и земната кора. От химията знаем, че повече от 100 химични елемента са известни в състава на земната кора, атмосферата и хидросферата. В същото време изчисленията на средния химичен състав на земната кора, извършени от много геолози, показаха, че> 80% са Si, Al и O2, а 98% са само 8 елемента – O, Si, Al, Fe, Mg, Ca, Na, K. Останалите елементи съставляват 2%, но без тях не би имало цялото разнообразие на минералния състав.
 
Минералите са естествени химични съединения или химични елементи. Те се образуват при определени физикохимични условия и имат стабилен химичен състав и физични свойства. Скалата е естествена комбинация от един или повече минерали, образувани в резултат на проявата на различни геоложки процеси във вътрешността на Земята или на нейната повърхност.
По този начин материалният състав на земната кора може да бъде представен като йерархия:
химичен елемент → минерал → скала.
https://kato.koshachek.com/articles/geologijata-kato-nauka-osnovni-ponjatija-naj.html
Таг история, развитие ,геология

Различни ли са обектите маса и гравитация? бр.269

Разбира се, че са различни, щом сме им дали различни имена. Но от друга страна ние „естествено“ сме убедени, че без маса няма гравитационно поле (а обратното?). Може би гравитационното поле на всяка частица играе ролята на среда с възможност за вълнообразно движение (вместо онази течност, фиг. 3 и 4). Отдавна е известно (Фурие анализът), че ако заряд се движи с постоянна скорост v, неговото поле може да се разложи на плоски монохроматични вълни с дължина на вълната λ (или честота υ/λ = kυ = ω), където k е вълновият вектор. Гравитационното поле на една малка маса има същата форма, каквато има електрическото поле на един заряд. Гравитационното поле на малка маса формално се разлага на плоски гравитационни вълни със същата дължина на вълната (1/λ = k). Остава да направим „естественото“ допускане, че k е вълновият вектор на Луи де Бройл, който е еднакъв за всички частици и зависи от масата им: k = m0υ0/(1 – υ2/c2)1/2. По-нататък можем да използваме „естествените“ си знания, за да обясним интерференцията и дифракцията на частиците (фиг. 3 и 4) и те да станат част от нашата култура. Излиза, че λ и ω са характеристики на гравитационното поле, което не може да съществува без частицата (и обратното), а константата на Планк () обединява гравитационното поле и частиците:  = pλ или  = J/ω (J и p са пълните енергия и импулс на частицата, включващи приноса на гравитационното поле). Фотонът също притежава маса и гравитационно поле. При взаимодействието на фотона с други частици гравитационното поле може да се разсее и енергията на новия фотон да намалее. Намалението е нищожно, но то води до „червено отместване“ на спектралните линии. Фотоните, достигащи до нас от по-далечните галактики, си взаимодействат с повече частици, имат по-голямо червено отместване и то сигурно маскира „виолетовото отместване“ на приближаващите се галактики. Може да се окаже, че далечните галактики имат червено отместване, което не се дължи само на техните скорости. Тогава „Големият взрив“ („Big Ben“), сътворяването на нашата Вселена – би било също голяма илюзия… Получените резултати (без да е рухнала квантовата механика) са описани в [2]. Тук ние имаме възможност само да споменем някой резултати, като препратим читателя към съответните публикации.
https://www.phys.uni-sofia.bg/annual/archive/101/full/GSU-Fizika-101-05.pdf
Тяг обектите, маса,  гравитация

Защо розата се счита за символ на любовта? бр.269

Знаете ли защо розата се счита за символ на любовта? В много култури розата е обект на възхищение, символ на красота и любов. Вероятно никое друго цвете не е било посветено на толкова много стихотворения, песни, истории и легенди. Историята на розата започва на Изток. Розовите листенца и розовото масло са били използвани за прогонване на злите духове. Мислителят и учен от древен Китай Конфуций изпя розата като божествено цвете. В Египет розата също е била на почит. Според една от легендите кралица Клеопатра заповядала да поръси пода с розови листенца със слой от половин метър, за да изненада чуждестранните гости. В древна Гърция и древен Рим розите се отглеждали в големи количества в кралските градини. Хората от онова време почитаха розата и я смятаха за дар от боговете. В древна Гърция розата се е смятала за цветето на богинята Афродита.

За много народи розата е кралицата на цветята, символ на любов, възхищение и уважение.

Розите са любимите цветя на повечето представители на нежния пол.

Какво символизират розите, според цвета им?

Белите рози са символ на чистота и искреност. Човекът, подарил тези благородни цветя, изглежда казва: „Ти си красива, възхищавам се на твоята чистота и невинност“. Белите рози представляват искрена и чиста любов.

Червените рози са символ на любов и страст. Дарителят показва своето уважение и възхищение. Букет от червени и бели рози символизира единство, единомислие, хармония на две души.

Жълтите рози погрешно се тълкуват като символ на раздяла. Всъщност жълтите рози представляват грижа и гордост, пожелания за благополучие и щастие.

Розовите рози символизират началото на връзка, съчувствие, младост, светли мечти.

Сините рози не са съществували в природата, това е изкуствено отгледан сорт, така че те символизират някаква мистерия. Това е изключителен сорт, така че сините рози обикновено се дават на мистериозни и недостъпни хора.

Оранжевите рози символизират топли чувства, желание за общуване, активност и ентусиазъм.

 https://zamunda.info/zashto-rozata-se-schita-za-simvol-na-lyubovta/

таг розата символ  любовта

 

3 мистериозно изчезнали кораби бр.269

Всеки е чувал легендата за кораба “Летящия холандец”, от който моряците са се страхували като от чума. Морските легенди са многобройни. Има редица истории за изчезнали кораби и екипажи. Повечето от тях вероятно са само измислица, но предизвикват любопитство и остават мистерия и до днес. И със сигурност историите, независимо дали са истина, са интересни.
“Мария Селесте”
Вторият най-популярен след кораба призрак “Летящия холандец” е корабът “Мария Селесте”. Но за разлика от “холандеца”, “Селесте” е наистина съществуващ кораб. Още от самото начало преследва серия от неуспехи: по време на плаването е бил убит капитанът. След това се случват още редица странни неща, сякаш корабът е прокълнат.
През 1872 г. на пътуване от Америка до Европа изчезва, а месец по-късно “Мария Селесте” е открит, плаващ безцелно към Гибралтарския проток. Корабът е бил без никакви щети и товарът остава непокътнат. Но на борда не е останал никой – всички членове на екипажа и пътниците са изчезнали и от тях няма и следа. Тяхната мистериозното изчезване все още остава загадка.
“Carol A. Deering”
Не по-малко загадъчна е историята на изчезването на екипажа на кораба ” Carol А. Deering”. Той е построен през 1919 г. от J. J .. Deering. Собственикът на компанията кръщава кораба на сина си. Корабът плава около 2 години, докато през 1921 г. край бреговете на Северна Каролина е открит без екипаж. Проведени са няколко разследвания, но напразно. Някой считат, че екипажът е изчезнал, защото е отвлечен от пирати, а други вярват, че е изчезнал мистериозно в Бермудския триъгълник, от където преминава малко по-рано.
“Копенхаген”
“Копенхаген” е един от най-модерните и големи кораби, плавали на онова време. Построен е в датска корабостроителница през 1921. Корпусът е направен от неръждаема стомана и на борда е имало електрически лебедки за вдигане на платната и най-новата навигационна техника. Изненадващо на 21 декември 1928 година комуникацията с кораба е изгубена.
Корабът изчезва безследно, заедно с 61 членове на екипажа. В търсене на кораба са изпратени няколко експедиции, но всички са без резултат.
https://zamunda.info/3-misteriozno-izcheznali-korabi/
Таг мистериозно кораби

Дрехите с вплетени „фибърни помпи“ биха могли да стоплят или охладят хората, бр.269които ги носят

Носими | Zamunda.info
Въпреки че вече има облекла, които охлаждат или затоплят своя носител чрез циркулиращи течности, тези облекла са склонни да бъдат оборудвани с тромави, шумни помпи. Една експериментална нова система, от друга страна, използва преплетени тръбни влакна като помпи.
Създадена от учени от швейцарския изследователски институт EPFL, технологията включва влакна с ширина 2 mm, които могат да бъдат вплетени в конвенционална прежда. Всяко кухо влакно се произвежда чрез първо навиване на полиуретанови нишки и две медни нишки около стоманен прът, нагряване на нишките и жиците, така че да се слеят заедно, след което се плъзга навън от пръта.

 

 

 

Когато получената тръба се напълни със специална непроводима течност и се свърже към малко носимо захранване, двата спирално навити проводника действат като електроди, йонизирайки и ускорявайки молекулите на течността. Това от своя страна генерира напълно безшумен нетен поток напред на флуида, базиран на принцип, известен като електрохидродинамика на инжектиране на заряд.
 
Влакната са достатъчно здрави, за да се перат в пералня

LMTS EPFL

 

Налягането на течността в тръбните влакна варира в зависимост от дължината на всяко влакно – колкото по-късо е влакното, толкова по-високо е налягането.
Освен това, ако мрежа от влакна циркулира течността си през малък отопляем или охлаждан носещ се резервоар, те биха могли съответно да нагряват или охлаждат носещия. Такава система не само би могла просто да поддържа комфорта на хората, но може също така да се използва за намаляване на възпалението или за подобряване на представянето на спортистите. Влакната дори могат да бъдат включени в изкуствени мускули, използвани в помощни екзоскелети.
И нещо повече, материалите, използвани в технологията, са евтини, плюс помпите от влакна могат да издържат на машинно пране с препарат.
„Помпите вече работят добре и ние сме уверени, че с повече работа можем да продължим да правим подобрения в области като ефективност и продължителност на живота“, каза постдокторантът Майкъл Смит, водещ автор на изследването.
Статия за изследването беше публикувана наскоро в списанието Наука.
източник: EPFL чрез EurekAlert
 https://zamunda.info/drehite-s-vpleteni-fiburni-pompi-biha-mogli-da-stoplyat-ili-ohladyat-horata-koito-gi-nosyat/
Таг дрехите фибърни помпи помпи

 

Гигантска екзопланета е една от най-масивните супер Земи, откривани някога бр.269

Новооткрита екзопланета, намираща се на едва 200 светлинни години от нас, би могла да хвърли повече светлина върху една от най-странните мистерии в сферата на планетарната наука.
С радиус, който е около 1,8 пъти по-голям от земния, обектът, наречен TOI-1075b, се нарежда сред най-големите примери за екзопланети тип супер Земи, които сме откривали до ден днешен. Освен това се намира в рамките на т.нар. празнина при радиуса на малките планети – т.е. един привиден дефицит на планети между 1,5 и 2 земни радиуса.
До момента са откривани малко по-малки скалисти супер Земи, както и малко по-големи светове с обемни атмосфери (т.нар. мини Нептуни). В промеждутъка обаче е същинска пустиня. Ето защо откриването на TOI-1075b е толкова специално. Пък и този свят въобще не е за подценяване. Масата на TOI-1075b е 9,95 пъти по-голяма от земната. Т.е. тя е прекалено голяма, за да става дума за газообразен свят. Най-вероятно светът е скалист, подобно на Меркурий, Земята, Марс и Венера. Ето защо астрономите смятат, че TOI-1075b е идеалното място, където да тестват своите теории за образуването и еволюцията на планетите.
Гореспоменатата празнина при радиуса на малките планети бе идентифицирана едва наскоро (2017 г.), когато вече разполагахме с достатъчно голям каталог от екзопланети (т.е. планети, намиращи се извън рамките на Слънчевата система), че учените да разпознаят конкретен модел.
Съществуват няколко потенциални обяснения на тази празнина. Водещото, изглежда, е, че екзопланетите под определен размер, намиращи се толкова близо до своята звезда, вече не разполагат с достатъчно маса, че да задържат атмосферата си, която принципно се унищожава от изпаряващата звездна радиация.
Сега обаче вече разполагаме с TOI-1075b – един свят, който можем да изучим по-подробно, за да разплетем тази планетарна мистерия. Екзопланетата е открита с помощта на данни от телескопа TESS на NASA. Той търси слабите и регулярни спадове в яркостта на други звезди – това е подсказка, че в орбитата им се намират екзопланета. Освен това астрономите могат да установят и радиуса на въпросната екзопланета на базата на това каква част от светлината се затъмнява.
Според данните от TESS в орбитата около оранжевото джудже TOI-1075 се намира екзопланета, чийто радиус е 1,72 пъти по-голям от този на Земята. Нейният орбитален период пък е 14,5 часа. Това привлича вниманието на астрономката Захра Есак от Масачузетския технологичен институт, която изучава горещите супер Земи. Свят с подобен радиус и намиращ се толкова близо до своята звезда би паснал идеално на критерия за празнина при радиуса на малките планети.
За да разберем по-добре естеството на тази екзопланета, трябва да определим и нейната маса. Астрономите правят това, като установяват какво точно гравитационно влияние оказва тя върху своята звезда. Да, звездата оказва най-голямо гравитационно влияние върху обектите около себе си, но и планетите не стоят със скръстени ръце. Те също притеглят лекичко своите звезди. Това означава, че звездата трепти почти незабележимо и астрономите могат да засекат това посредством леките промени в светлината ѝ.
Ако знаем каква е масата на звездата, тези промени могат да бъдат използвани, за да се определи и масата на планетата, която леко я разклаща. TOI-1075 е с маса и радиус, които са около 60 процента по-големи от тези на нашето Слънце. Съответно Есак и колегите ѝ успяват да изчислят с максимална точност, че масата на екзопланетата е 9,95 пъти по-голяма от тази на Земята. Вследствие на това прецизно измерване получават и радиуса – 1,791 земни радиуса.
Ако знаем колко голям и тежък е даден обект, можем да изчислим и средната му плътност. И в това отношение TOI-1075b не си поплюва – плътността на тази екзопланета е 9,32 грама на кубичен сантиметър. Т.е. тя е близо два пъти по-голяма от земната (5,51 грама на кубичен сантиметър). Това прави TOI-1075b един от основните претенденти за най-плътната супер Земя въобще.
Човек би предположил, че планета от този тип би разполагала със значителна водородно-хелиева атмосфера. Да, но при TOI-1075b нещата, изглежда, не стоят по този начин, което е крайно любопитно. Това, което потенциално притежава този свят обаче, е дори още по-забележително.
Астрономите смятат, че TOI-1075b би могла да има или нулева атмосфера, или такава, съставена от изпарения от метали/силикат, образувани от океан от магма, който буквално разтапя и превръща скалите на повърхността.
Така ли стоят нещата в действителност? Все още не знаем. Добрите новини са, че можем потенциално да научим отговора на този въпрос. Както стана ясно едва наскоро, телескопът „Джеймс Уеб“ е толкова мощен, че може да надникне в атмосферите на екзопланетите. Ако го насочим към TOI-1075b, би трябвало да разберем дали светът има тънка атмосфера, дали случайно не е силикатова или просто не разполага с никаква. Тази информация от своя страна пък би трябвало да хвърли повече светлина върху някои неизвестни до този момент аспекти от образуването и еволюцията на екзоплантите (и как точно супер Земите губят своите газове).
Изследването на екипа е прието за публикация в The Astronomical Journal и е достъпно онлайн в arXiv.
Източник: Science Alert
https://www.obekti.bg/vselena/gigantska-ekzoplaneta-e-edna-ot-nay-masivnite-super-zemi-otkrivani-nyakoga
Таг гигантска   екзопланета 

Котките се привързват към хората бр.269

  емоционално така, както кучетата и децата

 Учени от университета на Орегон достигнаха до заключението, че макар и да се правят на безразлични, котките се привързват към хората като кучетата и децата.

Първо, изследователите са събрали и възрастни, и малки котки заедно със стопаните си на чуждо място. След това са приложили тест, който се използва  и за оценяване на привързаността на бебета и кучета.

Оказва се, че повечето котки (65,8 %) и котенца (64,3 %) показали силна привързаност към човека и се интересували от него не по-малко, отколкото от околната среда. За справка – бебетата се привързват силно към гледащия ги в 65 % от случаите.

https://www.obekti.bg/zemya/kotkite-se-privrzvat-km-horata-emocionalno-taka-kakto-kuchetata-i-decata
Таг  котките, хоратя, кучетата децата

Забележителности – Будва бр.269

Будва / budva
Старият град
Старият град се намира върху вдадения в Адриатическо море полуостров в центъра на Будва. В миналото Старият град е бил на малък остров, който впоследствие се е свързал със сушата с пясъчен провлак и се е превърнал в полуостров. Заобиколен е от укрепления от XV в. с порти, кули и крепостни стени. Има пет входа към Стария град, където можете да се насладите на тесните улички и паметниците на средновековната култура. Повечето сгради в Стария град са строени по венециански дизайн, посетете и трите основни църкви, намиращи се там – “Свети Иван” (VII в.), “Дева Мария от Пунта” (840 г.) и “Света Троица” (1804 г.)
Църквата “Свети Йоан” 
Към църквата “Свети Йоан” през 1867 г. е пристроена камбанария, която съществува до днес. Храмът разполага с богата библиотека, даваща сведения за историята на града в края на XVIII в.
Църквата “Свети Сава”
Предполага се, че малката църква “Свети Сава” с размери едва 3х5 м е построена през XIV в. Днес е само туристическа атракция и в нея не се извършват църковни ритуали. 
Остров Свети Стефан 
Остров Свети Стефан е най-престижният курорт на Черна гора. Гъсто построените вили са наредени една до друга на скала в морето, свързана със сушата чрез провлак. В миналото островът се е използвал за отбрана, за което напомнят запазените до днес оръдия. От средата на миналия век се развива като луксозен курорт, с който се свързват имената на София Лорен, Кърк Дъглас, Силвестър Сталоун, Джереми Айрънс и много други.  
Остров Свети Никола
Организирайте си еднодневна екскурзия до остров Свети Никола, където има ресторант и два плажа. На самия остров има много диви животни.
Плажове
Могрен е най-популярният плаж по Будванската ривиера, сгушен между няколко големи скали. До него се стига по 500-метрова пътека от Стария град. Други популярни плажове са Ричардова глава, Словенска плажа, Пизана. Не по-малко атрактивни са плажовете в близките крайбрежни селища като Бечици, Тръстено, Милочер и Свети Стефан. Някои от тях са притегателна точка за политици, заможни посетители и филмови звезди. В легендарната “Вила 118″ в града-хотел Свети Стефан наемът достига 1500 долара на ден.
https://www.nasamnatam.com/grad/budva-zabelejitelnosti.html

Таг Будва забележителности

Връзката между българския език и Атлантида бр.269

Връзката между българския език и Атлантида
Историята за Атлантида е легенда, която датира от древногръцката цивилизация и не се основава на реални исторически доказателства. Българският език, от друга страна, е славянски език, говорен от около 9 милиона души в България и други части на света.
Най-ранните известни писмени сведения за българския език датират от 9 век, когато кирилицата е разработена от великите братя от Солун, Свети Кирил и Методий. Тази азбука, която се използва и днес в българския език, е създадена специално за писане на староцърковнославянски, богослужебен език, използван от православните славяни. С течение на времето кирилицата е адаптирана за писане на други славянски езици, включително български.
Българският език е претърпял значителни промени през вековете поради различни исторически събития, включително нашествия на чужди сили и контакт със съседни езици. През 19 век в България възниква движение за езикова и културна автономия, полагат се усилия за стандартизиране и модернизиране на езика. Съвременният български език, както се говори днес, до голяма степен е оформен от тези усилия.
Историята на Атлантида е описана за първи път от древногръцкия философ Платон в неговите диалози “Тимей” и “Критий”. Според Платон Атлантида е мощна и напреднала цивилизация, съществувала повече от 9000 години преди неговото време. Твърди се, че градът е бил разположен отвъд „Херкулесовите стълбове“ (за които се смята, че са съвременният Гибралтарски проток) и е бил унищожен при катастрофално събитие, потъвайки под океанските вълни.
През вековете са изказвани много теории и спекулации за възможното местоположение на Атлантида, но нито една от тях не е доказана. Някои предполагат, че Атлантида е била истинско място, докато други смятат, че това е чисто митологична конструкция. Въпреки това няма научни доказателства, разкриващи връзката между българския език и Атлантида.
Кирил и Методий
Българският език е част от славянското езиково семейство, което включва също езици като руски, украински, полски и чешки. Славянските езици имат общ произход и много сходства по отношение на граматиката, лексиката и произношението. Самата България има богата история и културно наследство.
В заключение, докато легендата за Атлантида е интригуващ мит, който е пленявал въображението на хората от векове, няма достоверна връзка между българския език и Атлантида като древна цивилизация. Българският език е важна част от семейството на славянските езици и има своя собствена уникална история и култура, която си струва да се изследва и празнува.
https://sanovnik.bg/n-129123-%D0%92%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B8_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0
Таг български език ,Атлантида