Category Archives: Архив

Как да се концентрираме бр.265

Как да се концентрираме
Подобряването на концентрацията може да ви помогне да постигнете успех в работата и училище и да станете по-щастлив и организиран човек.
Ако искате да станете по-концентрирани, трябва да се научите как да избягвате разсейването и ясно да разработите конкретна стратегия на действие. За да ви е по-лесно, може да следвате долните няколко съвета.
Напишете списък със задачи
Техники за концентрация
Ако искате да станете по-концентрирани, правете списък със задачи всеки ден, за да можете да проверите какво сте постигнали досега. Такъв списък ще ви помогне да посочите как да постигнете целите си. Запишете поне три задачи, които трябва да изпълните днес; три задачи за изпълнение утре и три задачи за изпълнение следващата седмица. Започнете, като правите нещата, които трябва да се направят днес. Чувството за удовлетворение от добре свършената работа ще ви помогне да започнете с други задачи. Всеки път когато завършите задача от списъка си, дайте си малко почивка.
Определете приоритетите си
Не забравяйте, че най-трудните и креативни и отнемащите най-много време задачи трябва да се изпълняват сутрин, когато сте преизпълнени с енергия и вдъхновение. Оставете лесните задачи (насрочване на срещи, попълване на документи, почистване на офиса) за обяд, когато се чувствате най-уморени. Не отлагайте най-трудната задача за вечерта. Разпределете задачите по време, като си поставяте адекватни цели. Не можете да отделите 20 минути за нещо, което ще отнеме цял час, в противен случай неизпълнението на възложените задачи ще ви разочарова. Ако сте изпълнили задачата по-рано, направете кратка почивка.
Организирайте работното си пространство
Концентрация на работа
Организацията на работното пространство е ключът към концентрацията. Фокусирането е много по-лесно, ако знаете какво къде се намира в офиса ви. Организацията на работното пространство ще спести много време и ще даде мотивация за изпълнение на задачите. Премахнете от работното пространство всичко, което не е свързано с работата. Изключение могат да бъдат снимките на бюрото. Всичко останало трябва да е свързано с работата.
Оставете мобилния си телефон настрана, ако трябва да работите усилено
Можете да го проверявате на всеки час, но не можете да държите телефона си на бюрото, иначе ще изпитвате непреодолимо желание да го гледате през цялото време.
Включете почивките в работния си график
Почивките имат голямо значение, също като свършването на работата. Ако графикът ви редува периоди на максимална активност с кратки почивки, ще бъдете по-концентрирани, отколкото ако сте прекарали целия ден в работа без почивки. Правете 10-20 минути почивки на всеки час. Това време може да се използва за телефонно обаждане, отговор на съобщение от приятел или чаша чай. Гледайте на почивките като на награда за работата. Една от почивките може да се използва за упражнения, 15-минутна разходка или бягане нагоре по пет стълби. Това ще ви помогне да се почувствате освежени и заредени с енергия.
Работете върху запазването на концентрацията
Подобряване на концентрацията
Всеки от нас може да започне с определено ниво на концентрация, но повечето от нас са сигурни, че то трябва да се подобри с времето. За да подобрите обхвата на вниманието, дайте си определено време, като например половин час, за да изпълните определена задача. Когато това време изтече, вижте колко още можете да работите, без да се разсейвате от задачата. Няма значение дали са 5 минути или още половин час. Ако повторите този експеримент, ще видите, че можете да се концентрирате върху една задача много по-дълго, отколкото сте предполагали. Продължавайте да тренирате вниманието си по този начин, докато почувствате необходимост да спрете. Опитайте се да се съсредоточите повече на следващия ден.
Медитирайте
Медитацията помага не само да се отпуснете, но и да подобрите способността си да се концентрирате стъпка по стъпка, но при условие, че медитирате 10-20 минути всеки ден. Когато медитирате, вие се фокусирате върху изчистването на ума си и върху физическото си състояние и дишането. Тези умения могат лесно да се приложат, когато трябва да изхвърлите лошите мисли от главата си и да се концентрирате върху работата. Можете да медитирате както сутрин, така и преди лягане.
Четете книги
Четенето е чудесен начин да се съсредоточите. Опитайте се да четете половин час без почивка. Тренирайте обхвата на вниманието си, като четете час или два, като правите само кратки почивки. Ако сте в състояние да се концентрирате върху която и да е книга, която е пред вас, било то любовен роман или биография, вие също ще можете да се концентрирате върху работата си. Четенето сутрин е чудесен начин да събудите мозъка си от сън. Четенето преди лягане е чудесен начин да заспите. Поставете си за цел да четете по половин час на ден.
По-малко задачи
Как да се концентрираме
Много хора смятат, че многозадачността е чудесен начин за по-бързо постигане на цел и изпълнение на две или три задачи наведнъж. Не забравяйте, че това вреди на способността за концентрация. Когато изпълнявате няколко задачи едновременно, смятате, че сте постигнали повече, но в действителност не сте посветили цялото си внимание и желание на нито една от тях и сте навредили на фокуса си. Работете върху извършването само на една задача наведнъж и ще видите, че темпото ви се ускорява.
Анализирайте
Имали ли сте някога подобен ден, в който сте „работили“ и след това се чудите защо резултатите не са страхотни? Ако това ви се е случило, трябва да анализирате грешките си, преди да започнете нов неубедителен ден. Преди да започнете работа, трябва да запишете всичко, което е работило и не е работило по време на работния или учебния ден, за да сте сигурни, че всичко ще се получи в бъдеще.
Подгответе се добре за работата
Няма значение дали отивате в библиотеката или в офиса за 8-часов работен ден, трябва да се подготвите добре за предстоящата работа, така че денят да започне с положителна нагласа. Трябва да намерите мотивация, за да изпълните всички задачи.
Опитайте се да предвидите нуждите си
Ако искате да бъдете възможно най-продуктивни и фокусирани, трябва да предвидите нуждите си, преди да предприемете нещо:
Наспивайте се добре. Ставайте и си лягайте по едно и също време, за да се чувствате свежи и отпочинали, когато се събудите, а не да се чувствате претоварени и уморени;
- Яжте здравословна храна за закуска. Закуската е най-важното хранене за деня, така че трябва да ядете достатъчно, за да получите необходимата енергия, за да свършите работата;
- Отделете време за презареждане. 15-20 минути ходене, леко кардио, клекове или упражнения за корем ще подобрят тонуса на сърдечния мускул, без да ви изморяват;
Как да се концентрираме
- Контролирайте приема на кофеин. Сутрин кафето помага да разклатите нещата, но се опитайте да не пиете повече от една чаша на ден, в противен случай ще се почувствате претоварени до обяд;
- Запасете се със здравословни закуски като ядки, ябълки, банани и моркови. Това ще ви помогне да стимулирате тялото си и няма да тичате до най-близкия магазин;
- Пийте повече вода. Носете бутилка вода със себе си, където и да отидете, за да останете хидратирани;
- Носете няколко слоя дрехи. Ако стаята, в която работите, е твърде гореща или студена, трябва да сте готови да премахнете няколко неща или обратното, да сложите шал или пуловер. Не можете да компрометирате концентрацията си, ако се потите или треперете от студ и не можете да си помогнете.
https://sanovnik.bg/n-125808-%D0%9A%D0%B0%D0%BA_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5

Таг концентрация ,почивка, медитация

Най-лудите императори в историятабр.265

Най-лудите императори в историята

 се е сблъсквала с много катаклизми, много от които са били облечени във власт и дори са управлявали.Римската Империя е може би най-емблематичната империя в човешката история. Тя е родила десетки мислители и владетели, но не всичко е бил толкова „розово“, колкото изглежда. Въпреки невероятните военни постижения, Римската империя се е сблъсквала с много катаклизми, много от които са били облечени във власт и дори  са управлявали.                                                                                  Има няколко наистина побъркани императори, които все пак са управлявали  Рим и то за доста дълъг период от време. Ето кои са те:

Максимин Трак

Той бил велик човек, много по-висок от съгражданите си. Но дотук приключват положителните му черти. Смята се, че Максимин е виновен за кризата от 3 век, след като убил много от своите приятели, съветници и благодетели.

Максимин искал хората да го обожават и затова непрекъснато се опитвал да завзема нови територии. Първата му атака била срещу народа на аламаните в Германия. Въпреки големите жертви, които собствената му армия дала, той успял да победи аламаните, макар че те не представлявали заплаха за Рим. Максимин нападнал и други миролюбиви народи, които никога не са се опитвали да нападат Римската Империя – даките и сарматите.

Нерон

Император Нерон

Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал вяра на никого около себе си, дори на собствената си майка и на съпругата си, и затова заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрекъснато екзекутирал някого – било то от близкото му обкръжение или някой от противниците си. И в крайна сметка завоеванията му не му донесли така бленуваната народна любов, напротив, хората го намразили.

Междувременно в Северна Африка започнал бунт, воден от Марк Антоний Гордиан I и неговият син Гордиан II. Двамата искали да се доберат до трона. Изненадващо Римския Сенат се обърнал против императора си и подкрепил бунтовниците. В отговор Максимин и неговата армия се отправили към Рим. Войниците обаче били много изтощени от изненадващата обсада на Аквилея, и лека-полека започнали да се разболяват. Изтощението до такава степен обхванало армията, че те дори не успели да си отворят градските врати. Скоро голяма част от войниците дезертирали. Максимин бил убит по време на обсадата – войници от собствения му лагер убили него, сина му и главните министри, а главите им били забучени на колове и отнесени в Рим.

Нерон

Император Нерон

Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал вяра на никого около себе си, дори на собствената си майка и на съпругата си, и затова заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрекъснато екзекутирал някого – било то от близкото му обкръжение или някой от противниците си.

И в крайна сметка завоеванията му не му донесли така бленуваната народна любов, напротив, хората го намразили.

Междувременно в Северна Африка започнал бунт, воден от Марк Антоний Гордиан I и неговият син Гордиан II. Двамата искали да се доберат до трона. Изненадващо Римския Сенат се обърнал против императора си и подкрепил бунтовниците. В отговор Максимин и неговата армия се отправили към Рим. Войниците обаче били много изтощени от изненадващата обсада на Аквилея, и лека-полека започнали да се разболяват. Изтощението до такава степен обхванало армията, че те дори не успели да си отворят градските врати. Скоро голяма част от войниците дезертирали. Максимин бил убит по време на обсадата – войници от собствения му лагер убили него, сина му и главните министри, а главите им били забучени на колове и отнесени в Рим.

Нерон

Император Нерон

Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал вяра на никого около себе си, дори на собствената си майка и на съпругата си, и затова заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрекъснато екзекутирал някого – било то от близкото му обкръжение или някой от противниците си.

И в крайна сметка завоеванията му не му донесли така бленуваната народна любов, напротив, хората го намразили.

Междувременно в Северна Африка започнал бунт, воден от Марк Антоний Гордиан I и неговият син Гордиан II. Двамата искали да се доберат до трона. Изненадващо Римския Сенат се обърнал против императора си и подкрепил бунтовниците. В отговор Максимин и неговата армия се отправили към Рим. Войниците обаче били много изтощени от изненадващата обсада на Аквилея, и лека-полека започнали да се разболяват. Изтощението до такава степен обхванало армията, че те дори не успели да си отворят градските врати. Скоро голяма част от войниците дезертирали. Максимин бил убит по време на обсадата – войници от собствения му лагер убили него, сина му и главните министри, а главите им били забучени на колове и отнесени в Рим.

Нерон

Император Нерон

Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал вяра на никого около себе си, дори на собствената си майка и на съпругата си, и затова заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрекъснато екзекутирал някого – било то от близкото му обкръжение или някой от противниците си.

И в крайна сметка завоеванията му не му донесли така бленуваната народна любов, напротив, хората го намразили.

Междувременно в Северна Африка започнал бунт, воден от Марк Антоний Гордиан I и неговият син Гордиан II. Двамата искали да се доберат до трона. Изненадващо Римския Сенат се обърнал против императора си и подкрепил бунтовниците. В отговор Максимин и неговата армия се отправили към Рим. Войниците обаче били много изтощени от изненадващата обсада на Аквилея, и лека-полека започнали да се разболяват. Изтощението до такава степен обхванало армията, че те дори не успели да си отворят градските врати. Скоро голяма част от войниците дезертирали. Максимин бил убит по време на обсадата – войници от собствения му лагер убили него, сина му и главните министри, а главите им били забучени на колове и отнесени в Рим.

Нерон

Император Нерон

Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал вяра на никого около себе си, дори на собствената си майка и на съпругата си, и затова заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрекъснато екзекутирал някого – било то от близкото му обкръжение или някой от противниците си.

Калигула

Калигула е може би най-ненормалният император в цялата история на Римската империя. Той бил несравнимо жесток и дори племенникът му Нерон не можел да се мери с него. Калигула управлявал едва четири години, но трябва да му се признае, че постигнал невероятни военни подвизи.

Рожденото име на бъдещия император било Гай. Но майка му често го обличала във войнишки дрехи, за да забавлява армията и скоро се превърнал в неин талисман. Войниците започнали да го наричат „Калигула“, което в превод от латински означава „Малко ботушче“. Достигането му до трона било осеяно с много смърт и предателства, но когато най-накрая успял, Калигула доказал, че е ужасно жесток.

В началото на своето управление той обещавал политически реформи и римският народ го посрещнал радушно. Малко по-късно същата година императорът бил повален от неизвестно тежко заболяване, след което нищо не било същото. Древните автори Дион Касий и Светоний твърдят, че владетелят имал „мозъчна треска“, според други – бил отровен.Император Калигула

Каквато и да е истината, ясно е, че той имал чести пристъпи на невроза и припадъци. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно. Калигула крадял пари от строителни проекти, особено от практичните аквадукти и пристанища, от културните инвестиции в театри и храмове. Имал безумни идеи, а всеки, който откажел да ги изпълни, бил убиван.

Императорът наредил да му построят 2-километров плаващ мост в залива Байа, за да препуска с коня си – Инцитат, който много обичал. Впрочем, Калигула наредил да се построи собствена конюшня за коня му от слонова кост и мрамор.

Като израз на своята абсолютна власт Калигула планирал да назначи коня си на длъжността „консул”, но, за съжаление, бил убит, преди да успее да го направи.

Калигула избягвал да ходи на битки, за да участва в театрални представления.

Освен това заповядал на войниците си да „ограбят морето”, като съберат всички черупки в шлемовете си.

Калигула измъчвал високопоставени сенатори, като ги карал да вървят с километри пред колесницата му. Спял с жените на съюзниците си, а някои историци твърдят, че дори се е сношавал със сестрите си.

Освен всичко това той бил много суетен. Заради неприятния си външен вид, Калигула бил много чувствителен. Той бил с много бледа кожа, много висок и космат. Затова използването на думата „коза“ в негово присъствие било забранено. За да избегне грозните си черти, Калигула прекарвал часове пред огледалото, практикувайки различни физиономии. Често се преобличал в женски дрехи, обувал женски обувки и носел обеци.

Той буквално се къпел в пари, дори и спял върху тях. Пиел скъпоценни перли, разтворени в оцет.

За краткото си управление той успял да похарчи парите на Рим. Затова решил да вдигне данъците и дори му хрумнала идея за нови проекти. Един от тях бил да наложи данък върху проституцията, но не само – да отвори публичен дом в императорския дворец.

 https://sanovnik.bg/n-115449-%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0
 
 Тат най- лудите, императори ,историята
 

КОЛЕДА (РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО) БР.265

 25-ти декември – Коледа. На Коледната трапеза, за разлика от Бъдни вечер, се сервират месни ястия. Приятели и роднини се събират, за да отпразнуват заедно най-светлия християнски празник.

Коледната трапеза трябва да е пищна и да има различни видове салати, предястия и десерти. Не се спазва задължителен брой на ястията, както се прави на Бъдни вечер.
Предложения за салати за Коледната трапеза: 
Най-вкусната и най-лесна салата за Коледната трапеза безспорно е домашно приготвената туршия.
Салата от кисело зеле
Класическа картофена салата с лук за Коледа (картофената салата може да ползвате и като гарнитура за пържолите, кюфтетата или кебапа).
Салата от моркови, целина и червено цвекло (Витаминозна салата) е пълна с витамини!
Предложения за основни ястия за Коледната трапеза
Свински пържоли на фурна с бира и мед за Коледа
Зелеви сарми в гювеч за Коледа
Пържоли увити в зелев лист за Коледа
Капама за Коледа
Свински кебап с праз за Коледа
Свинско месо с кисело зеле на фурна за Коледа
Пълнено прасенце за Коледа
Пуйка с кисело зеле за Коледа
Пуйка на готвача на “Кемпински хотел Зографски” за Коледа
Заек със сметанов сос за Коледа
Печен заек със зеленчуци и вино в глинен гювеч за Коледа
Баница с месо или черва от Пиринския край за Коледа
http://novosianie.com/wp-admin/post-new.php
Тагове Рождество Христово

Обяснения за употребявани кухненски изрази бр.265

Обяснения за употребявани кухненски изрази
 
 
 
Аспик (желе) – сос от изпечено месо и бульон с желатин
Бланширане – във вряща вода се пускат за 2-3 мин. зеленчуци или плодове и се изваждат
Гласиране – тънък пласт от глазура върху торти или запържване на зеленчук или плод в силно сгорещено масло, за да се получи лъскавина
Галантин – обезкостена птица, дивеч и др. в суров вид, напълнена с кайма или др. вид плънка, завързана с марля и сварена
Канапе – хлебни подложки нарязани в различна форма, препечени на скара и още горещи намазани с масло или направо изпържени в горещо масло
Крокети – нарязани на кубчета филии хляб и изпържени в сгорещено масло до зачервяване. Служат за подложка на печени меса и за гарнитура към крем-супи
Мус – много финно пюре от сварено или задушено крехко месо, гъши дроб или телешки мозък, приготвено във форма, облизована (обляна) с желе. След като се стегне се топва в гореща вода и се обръща в чиния
Ордьовър – комбинирани закуски от деликатеси за предястие
Паниране – потапяне или овалване на месо, риба, зеленчук и др. последователно в брашно, разбито яйце и галета
Пасиране – прецеждане и смачкване чрез преса, сито или пасатор
Парфе – сладолед приготвен от сметана
Пирожки – малки кръгли соленки, приготвени от маслено тесто и напълнени с вид пълнеж
Равиоли – тестени квадратчета в средата с пълнеж от месо, сирене или крем
Сотиране – леко изпържване на месо, зеленчук, плод
Суфле – ядене, което бухва при печене и пържене
https://kulinari.bg/%d0%be%d0%b1%d1%8f%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d1%83%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d1%83%d1%85%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8/8218
тагове  кухненски изрази, Бланширане, Ордьовър

Какво да сложим на трапезата за Нова година? бр.265

Какво да сложим на трапезата за Нова година?
На трапезата за Нова година трябва да има изобилие от най-различни неща – идеята е да има отрупана маса с всякакви вкусни неща, за да може цялата следваща година да ни върви по този начин.
Задължителни съставки от новогодишната трапеза са свинско месо, пуешко месо, чесън, жито, мед, орехи, различни видове ядки, вино и шампанско, цитрусови плодове. Ястия, които задължително трябва да присъстват са:
Баница с късмети
Пухкава баница с късмет
Тънка баница с късмет
Питка с паричк
Новогодишна маслена питка
Предложения за сушени мезета за Нова годин
Сушено телешко
Пиперосан бокон
Сушено руло от свински врат
Предложения за ястия с месо за Нова година
Пържоли
Адана кебап
Кюфтета със свежи ароматни подправки
Салтимбока по римски (Saltimbocca alla Romana)
Хонконг свински пържоли на фурна
Печено свинско в мляко
Телешки джолан със сини сливи
Пълнени телешки руладини
Вкусно свинско
Бьоф Бургиньон – говеждо във винен сос
Салата с кус кус
Зимна салата
Празнична салата Лебед
Салата с шунка, яйца и майонеза
Салата снежанка
Руска салата
В средата на трапезата трябва да се постави борова клонка, а хората, които празнуват, да бъдат облечени в празнични дрехи, по възможност нови. Цялата празнична трапеза трябва да бъде много добре подредена.
Питата се разчупва от мъжа в къщата, трапезата се прикадява с тамян – до голяма степен обичаите се припокриват с тези на Бъдни вечер. Традицията повелява отново мъжът в къщата да завърти новогодишната баница три пъти.
След това я поставя на масата и всеки взима парчето, което в срещу него. Тази традиция се спазва в почти всяко българско семейство – не забравяйте, че баницата се разрязва след като е настъпила Новата година.
https://kulinari.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b8%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b3%d0%be/7018
Тагове трапезата, Нова  година

10-те археологически открития на 2021 г. бр.265

Богът паяк от Перу

Това е една удивителна фреска, на която е изобразен богът паяк, оцветен в охра, жълто, сиво и бяло. Тя беше открита през май върху стената на древен храм близо до град Ла Либертад в перуанската провинция Виру, на 500 км северно от столицата Лима. 
Самият храм е направен от кирпич и откривателите са го нарекли Томабалито – умалително от намиращия се наблизо стъпаловиден обект El Castillo de Tomabal, изграден от хората от древната култура Виру-Галинасу. Храмът е открит случайно, когато местни фермери разчиствали с багери пространството, за да разширят плантациите си за авокадо и захарна тръстика. По стената все още личат следи от зъбите на багерната кофа, която е унищожила около 60% от храма, но археолозите все пак са успели да спасят част от находката. 
Според учените храмът е изграден от хората на културата Куписнике преди около 3200 г. Някои артефакти от тази култура имат изображения на паяци, които в доколумбовата епоха са били свързвани с дъжда и плодородието. Тепърва предстои изследването на запазената неразрушена от багери около 1/3 от древния храм.

Най-старите човешки стъпки в Северна Америка

През септември 2021 г. бе намерено доказателство, че хора са обитавали Америка цели 7000 години по-рано от предполаганото досега. Свидетелство за това са 60 вкаменени отпечатъка от човешки стъпки, които група златотърсачи открива по бреговете на древно езеро в Националния парк “Уайт Сандс” в щата Ню Мексико.
Изследователите от Геоложката служба на САЩ определиха възрастта на находката чрез датиране на микроскопични семена на водни растения, открити редом с отпечатъците. Оказва се, че тези места са обитавани преди 23 000 години и това прави стъпките най-старите, откривани някога в Северна Америка.
Находката показва, че хората са заселили южните части на континента, когато е бил пикът на последния ледников период. Те са преминали от Азия през ивица суша, свързваща днешна Русия с Аляска. Преди това се смяташе, че първите заселници са достигнали Северна Америка с лодки преди 16 000 г. 

Най-старото гравирано бижу

През миналата година бе показано най-старото обработено бижу. Става въпрос за фрагмент от кост на елен, намерен още в края на 2019 г. в Пещерата на еднорога (Einhorn-hohle) в Западен Херц, на около 200 км югозападно от германската столица Берлин. Откритието се води през 2021 г., защото тогава е завършило изследването и фигурката бе показана пред света.
Според учените става въпрос за целенасочено издълбаване с цел украса, като самото изображение е “женска фигура, планински пейзаж или нещо абстрактно”. Датировката – отпреди 51 000 г., пък променя представите за неандерталците, смятани за брутални същества, способни да се хранят, обличат, ловуват, домуват, но не и на сложна и съответно творческа мисъл.
Изследователите стигат до извода, че това е украшение, и защото костта стои изправена (може би е стояла в някой ъгъл на пещерата като статуетка), тъй като долният ѝ край е изпилен до равна повърхност. Най-вероятно костта е била държана първо във вряща вода, за да омекне и да стане по-лесна за обработка с кремъчни инструменти.

Изгубеният Златен град на Египет

През август известният египтолог Захи Хавас обяви откриването на смятания за най-голям древен град в Египет, останал под пясъците в продължение на 3400 години. Според експертите това е една от най-важните находки след разкопаването на гробницата на Тутанкамон.
Златният град е открит близо до Луксор в Долината на царете. Той е бил изграден по време на управлението на фараона Аменхотеп III и в него има общо три негови двореца. Градът е процъфтявал след това и при Тутанкамон и Ай.
При разкопките са открити руините на кирпичени къщи, чиито стени са достигали до 3 м височина. Досега са разкрити няколко квартала, в които личат пекарна с пещи и съдове за съхранение, помещения за сушене на месо, работилници за дрехи и сандали, както и административни и жилищни сгради.
Част от помещенията са много добре запазени и в тях са намерени предмети от бита като цветни керамични съдове и тухли с печата на Аменхотеп III. Но също така и пръстени, накити и украшения със скарабеи.

Най-старата 3D карта в Европа

Тази древна каменна плоча с размери 2х1.5 м е открита още през 1900 г. от археолога Пол дьо Шателие при разкопки в праисторическо гробище във Финистер, Западен Бретан. Тя е датирана на 1900-1650 г. пр.н.е. и е била забравена с десетилетия в замъка на Дьо Шателие - Château de Kernuz.
Артефактът, известен като Плочата от Сен Блек, е преоткрит през 2014 г., но едва през април 2021 г. учените стигат до извода, че браздите по повърхността представляват карта на район в Западен Бретан.

„Наличието на повтарящи се мотиви, съединени с линии, предполага, че е изобразен районът на Финистер, пише в бюлетина на Френското общество за древна история. По-специално става въпрос за релефно изобразяване на речната мрежа на река Одет с дължина около 30 км. Геолокационното сравнение е показало 80% съвпадение.

Това откритие прави 4000-годишната плоча най-старата триизмерна карта в Европа. ”По света има няколко такива карти, издълбани в камък. Като цяло те са само интерпретации, но това е първият път, когато карта изобразява област в определен мащаб”, обяснява един от изследователите – д-р Клеман Никола от Университета на Борнемут.

Древноримска мозайка във Великобритания

Това откритие бе направено от археолог любител. Джим Ъруин, син на фермера Брайън Нейлър от английското графство Рутланд, се разхождал из полето. “Бях със семейството си и изведнъж съзрях необичайна керамика сред житото. Това запали интереса ми и ме подтикна да проуча нещата. Гледайки сателитно изображение, забелязах ясни правоъгълни очертания. Така започна всичко”, разказва Джим.
Оказва се, че той е открил останки от древноримска вила, датирана на III-IV век. И с работата се заемат професионалните археолози, които при разчистването намират, че подът на едно от помещенията е покрит с удивителна мозайка с размери 7х11 м. На нея ясно се виждат хора, коне и колесници. Изследователите са категорични, че това са сцени от Омировата “Илиада”, и по-специално битката на Ахил срещу Хектор при Троя. Римска мозайка с древногръцки мотиви е откривана досега едва на няколко места в Европа и за първи път във Великобритания.
Помещението е било нещо като огромна трапезария и салон за развлечения на богат римски сановник, който е бил почитател на класическата древногръцка литература. 
В допълнение около вилата са открити руини на други сгради – още вили, но също стопански постройки, пекарни, оръжейни помещения и др. Намерени са и човешки кости и някои украшения. Проучванията на древния комплекс продължават, но той вече е определен като най-интересната древноримска находка в Обединеното кралство в последните 100 години.

Мумии със златни езици

В края на есента екип археолози се натъкна на мумии на мъж и жена в древния египетски град Охсиринкс, на 160 км югозападно от Кайро. При това едната гробница – тази на мъжа, е била запечатана и съответно останките са отлично запазени. Находката е датирана към династията Саите, властвала в периода 664-332 г. пр.н.е. 
Гробовете са близо един до друг, което предполага, че мъжът и жената са били в близки семейни отношения. Но най-интересното е друго – и двамата имат златни листове вместо език. Че става въпрос за златен език, става ясно от останките на мъжа, чийто череп е идеално запазен и пластината е в устната кухина. Същият златен лист е намерен и в гроба на жената, който не е така добре съхранен. Наблизо е намерен и един по-малък златен език.
Погребална практика, при която балсамиращите заменят езика на починалия със злато, е известна, но много рядко са откривани такива останки. Египтяните са считали, че златният език може да помогне на починалия да убеди бога на прераждането и подземния свят Озирис да прояви милост към душата му.
В непокътнатата гробница има също така и много предмети, включително амулет скарабей, 4 глинени делви, използвани при мумифицирането на органите, както и над 400 малки керамични фигурки на мумии.

Доказателство за стъпването на викингите в Америка преди 1000 г.

За присъствието на викинги в Северна Америка много преди откриването на континента от Колумб се знае отдавна. От една от нордическите саги се знае и името на първия, стъпил на континента – Лейф Ериксон, син на Ерик Червенокосия.
Но през 2021 г. международен екип от археолози успя да докаже, че тези сурови северни хора са се заселили на канадския остров Нюфаундленд точно 1000 години по-рано.
Датирането е станало чрез анализ на късове дърво от викингското селище L’Anse aux Meadows. Използвайки методите на масспектрометрията и радиовъглеродното датиране, учените са изследвали парчета, върху които са останали следи от метални инструменти, т.е. инструменти на викингите (по това време коренните индиански племена все още не са използвали метал).
В тези парчета дърво има изотопни следи от слънчевата буря през 992 г. Такива следи се откриват неизменно във всички дървесни проби на 29 годишни пръстена от края на дървото. Ето защо екипът заключава, че викингите са обработвали дървесината с метални инструменти през 1021 г.

Стая за роби в Помпей

По време на поредната серия разкопки в древноримския град Помпей през ноември археолозите откриха добре запазена стая, в която са живеели роби. Намерени са три дървени легла (едното детски размер), камерна саксия и дървен сандък с предмети от плат и метал. Под леглата пък има големи амфори, използвани за съхранение на лични вещи, и керамични кани.
Тези находки и скромната обстановка са накарали учените да стигнат до извода, че става въпрос за жилищно помещение на семейство роби. 
Стаята е едва 16 кв. м, като светлината е влизала през малък прозорец в тавана. Не се виждат следи от стенни декорации.
Както е известно, Помпей е затрупан под огромен пласт вулканична пепел от изригването на Везувий през 79 г. Затова и всички находки са изключително добре запазени. Специално тази по думите на генералния директор на Археологически парк “Помпей” Габриел Зухтридел дава възможност да научим за начина на живот на робите, свидетелствата за който са много редки.

Ловен лагер на неандерталци на 76 000 г.

През април испански археолози откриха голям лагер на неандерталци в една скалиста местност – Навалмильо край река Лозоя. Проучването показва, че преди около 76 000 г. неандерталците са използвали местността като ловен лагер през топлия сезон. Те са ходели да ловуват в околностите, а след това са разфасовали улова и са пренасяли месото към пещерите – техните постоянни обиталища.
Все още не е разкрит целият лагер, който е на площ 300-400 кв. м. Досега са проучени около 80 кв. м, но вече са намерени 13  000 вкаменени останки от 21 вида животни. Става въпрос предимно за копитни - диви коне, бикове, магарета, елени лопатари, сърни и носорози. Но са намерени кости и от хищници - мечка, хиена, лъв, вълк и рис, като се предполага, че те не са убити от неандерталците, а са идвали в лагера, за да се хранят с остатъците.
Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

Археолозите са открили и много каменни оръдия за обработка на дърво и разфасоване на убитите животни.

 NATIONAL PARK SERVICE
Тези вкаменени стъпки доказват по-ранно човешко присъствие в Северна Америка.
 Университет на Гьотинген
Костната фигурка е стояла изправена като украшение в някой от ъглите на пещерата.
 Фейсбук
Останките от изгубения Златен град.
 Фейсбук
Първата 3D карта в света е издълбана върху каменна плоча.
 Ютюб
Битката на Ахил срещу Хектор е основната тема на мозайката
 министерство на туризма на Египет
Трите златни езика…
 министерство на туризма на Египет
… и стотиците керамични фигурки на мумии, открити в гробниците.
 археологически парк Помпей
Стаята на робите все още се проучва от археолозите.
Работата по пълното разкриване на ловния лагер на неандерталците ще
продължи и през тази година.
https://www.segabg.com/category-weekend/10-te-arheologicheski-otkritiya-na-2021-g
Тагове 10 археологически открития на 2021 г.

Старите карти разказват за Руско-турската война бр.265

На пръв поглед Шипченската епопея е позната на всички българи, било то чрез прочутите стихове на Иван Вазов или картината на Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо”. За нея трудно може да се каже нещо ново. Оказва се обаче, че на практика няма дигитализирани карти на бойните действия и единственият начин читателят да си ги представи е да се зарови в дебелите книги. Нека направим именно това.
Да започнем с картата, публикувана от Феликс Каниц в книгата му „Дунавска България и Балканът“. Тя е използвана от руските войски за преминаването на Дунава. В началото трябва да отбележим, че в Османската империя изобщо не се е насърчавало правенето на карти, поради опасенията от използването им при евентуални бойни действия. Често разстоянията се мерят с време на преход, нямало е точно означение на селищата. Ето как изглежда една карта на Балканите, създадена в Западна Европа от Герардус Меркатор около 1620 година. Земите на Южна България и Беломорието се казват Romania (името е свързано с Източната Римска империя – Византия), България е между Дунав и Стара планина, а Румъния се нарича Влахия.
Карта на Балканите от Герардус Меркатор (ок. 1620 г.)
Феликс Каниц си е извоювал прозвището Колумб на Балканите. Той посещава 18 пъти българските земи, за първи път през 1860 г. и за последен – през 1883 г. Роден през 1829 година в Будапеща в богато търговско семейство, Каниц е бил оставен свободно да се занимава с изкуство. През 1842 година посещава литографския институт в Будапеща, а през 1847 година се преселва във Виена и посещава един литографски институт. Там става художествен пълномощник, а след това и художествен редактор на сп. „Илюстрирте Цайтунг“ и съветник на император Франц Йосиф I.
При посещенията си в българските земи Каниц скицира всичко, което му се изпречи на пътя – градове, природни забележителности, исторически руини, архитектура, обичаи. Среща се с видни личности, като Мидхат паша и Колю Фичето, от чийто мост при Бяла се възхищава. Тези илюстрации, впоследствие дооформени, са отпечатани в забележителния му труд „Дунавска България и Балканът“. Първият том и картата са издадени на немски през 1875 година, а следващите – малко по-късно. Преиздадени са през 1880 и 1882 година, като в тези издания Каниц добавя още илюстрации.
За първия том на първото немско издание през 1875 година има и отзиви в българската възрожденска преса. В списание „Летоструй“ от 1875 година и 1876 година и „Годишната книга“ на „Летоструй“ под редакцията на Янко Ковачев се изразява критичното отношението към текста, който на места показвал недобро познаване на характера и историята на българския народ. Според автора за това непознаване е виновен затворения в себе си наш народ, който е недостъпен за чужденците поради необразоваността си.
За подробната картата на Феликс Каниц, с дължина около 148 см. (в различните издания има малки разлики в размера), „Летоструй“ пише много ласкави отзиви: „Ние имахме много пъти случай да видим Каницовата карта и засвидетелствуваме, че досега по-добра и по-подробно изложена карта частно за България не сме видели“. Сред останалото е изтъкната и заслугата за изобразяването на връх Св. Никола.
Каниц, като майстор на илюстрациите, изобразява много места у нас, като прави една подробна „снимка“ на България през 60-те и 70-те години на XIX век. Той подбира специални гледни точки, интересува се и от историческите руини (стената на София, например), от архитектура, от етнографията. Каниц е един от първите, които разкриват красотата на Белоградчишките скали, а рисунките му правят впечатление на друг пътешественик – Ами Буе.
Картата на Феликс Каниц, използвана от руската армия.
Картата на Каниц е много важна при дебаркирането на руските войски в България. Известно е, че преминаването на Дунава е очаквано от османската армия и руснаците провеждат редица заблуждаващи действия, за да се стигне до изграждането на понтонен мост при Свищов, с помощта на който се осъществява прехвърлянето на армията на българска земя. Преди него има подвеждащи маневри, обезвреждане на турските патрулиращи кораби по Дунав, артилерийски обстрел на Русе и други акции за заблуждаване на противника къде ще се извърши основното прехвърляне на руската армия.
Първите месеци на войната са благоприятни за руската армия. Предния отряд на ген. Гурко минава Балкана, освобождава Стара Загора. Но османската армия се окопитва, Осман паша се затваря в Плевен, а Сюлейман паша изтласква отряда на Гурко от Стара Загора и опустошава града, в резултат на което руските войски се изтеглят към Шипка. Сюлейман паша нарежда овладяването на Шипка, като идеята е Централната армия, водена от него, да се притече на помощ на Осман паша в Плевен. Започва битка за надмощие. Обсадата при Плевен трае 5 месеца, стоенето на Шипка също.
Карта на боевете при Шипка на 11 август 1877 г.
Преди да се окупира на върховете на Шипченския проход, отрядът на ген. Йосиф Гурко води кръвопролитни боеве с армията на опитния пълководец Сюлейман паша. Тези действия са описани и схематично илюстрирани в книгата „Гурко и Сюлейман“, издадена през 1902 година.
Шипченската епопея се състои от няколко офанзиви на османската армия през август и септември, сражения по редица върхове и долини в периода юли-септември 1877 г. и от т.нар. „стоене“ при Шипка (пазене на прохода) в периода септември-декември. Върховете, на които се водят боевете през август, са Св. Никола, който е най-голям и удобен за разполагане на батареи и върховете Узункуш, Йешилтепе (днес Марковски рът) и Кючюк Йешилтепе (днес Волинска височина, Букова глава). В руските и български карти и в старите книги обикновено не се използват турските имена на върховете, а българските. Такива могат да бъдат намерени в книгата „Боевете и операциите околко Шипка“ на Радко Димитриев – участник във войната, по-късно генерал от руската армия.
Първоначално отбраната на връх Св. Никола и българското опълчение там се ръководи от генерал-майор Николай Столетов,  възпят от Иван Вазов. По-късно ръководството на отбраната на Шипка се поема от ген. Фьодор Радецки.
След опазването на Св. Никола, Българското опълчение е изтеглено в Габрово за възстановяване. При опазването на прохода през следващите месеци, в студовете през ноември и декември 1877 г., поради липса на зимно облекло, измират хиляди руски войници, много повече, отколкото при офанзивите на Шипка. През тези тежки зимни месеци на стоене, месеци на студ и смърт, ген. Радецки докладва всеки ден по телеграфа до Главната квартира на руското командване „на Шипка всичко е спокойно“.
Състояние на Шипченския проход на 10 декември 1877 г.
https://bulgarianhistory.org/stari-karti/
Тагове стари, карти, Руско турска, война

Брачните халки бр.265

Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението на това бижу постепенно се е променяло, но е запазило в себе си голяма част от миналата символика.

Най-ранните бижута, символизиращи свързване на двама души, често са били гривни и халки, които се поставяли на крайниците. Това еволюира към използването на символичен пръстен, който се изработвал първоначално от тръстика или коноп, в последствие от кожа или кости. В древен Египет, формата на пръстена се асоциирала със Слънцето и Луната, от които хората се бояли и почитали, свързвали ги с дома и огнището. Безкрайността на кръга пък символизирала непрекъснатостта и вечността на връзката. А отвореният център в средата бил вратата към неизвестното – бъдещето.

По-късно в Рим се появяват първите пръстени от желязо, което символизирало силата на любовта. Приемането на такъв пръстен се смятало за годеж, който не може да бъде развален. В последствие в Англия и Франция се появяват и първите пръстени от сребро и злато, както и гравирани бижута. Златото било изключително скъпо и се подарявало много рядко. То било знак за финансовата жертва, която съпругът е готов да направи за своята избраница.

До миналия век само жените носели брачни халки. Мъжете били в ролята на господари на съпругите си, за това не се считало за необходимо да показват принадлежност чрез подобен символ, какъвто е халката. Тази традиция се променя по времето на Втората Световна война. Тогова мъжете започнали да носят това бижу, за да си спомнят за своята съпруга, когато са разделени.

В ирландския фолклор се вярва, че ако халката не е златна, това би донесло нещастие. Друг мит е свързан с големината на пръстена – прекалено тесният пръстен може да е причина за болезнена ревност, а широкият – предвестник на опасности.

В миналото, както и днес, обикновено халката се носела на безименния пръст на лявата ръка, заради вярването, че от там до сърцето минава вена, която се нарича vena amoris (вена на любовта). В ранното християнство при бракосъчетание е съществувала традицията да се казва „В името на Отца и Сина и Светия Дух”, като се докосвали последователно с пръстена палец, показалец и среден пръст. Когато отецът кажел „Амин”, поставял халката на безименния пръст.

Православните християни носят брачната халка на дясната ръка, тъй като според религията това е ръката на силата на обета за вярност, свързваща се с властта и силата на дясната ръка на Господ. Също така „ляв” на латински е sinister (зловещ). Затова се счита, че dexter (дясно) е почитаната и добрата страна. Поради същата причина и клетвите се извършват с вдигане на дясната ръка.

Днес брачните халки преплитат в себе си всички тези минали вярвания, символизират посвещение един на друг и обещание за вечна любов. И до днес те олицетворяват брачната клетва и свързаността на двама души „в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ги раздели”.

https://www.hera.bg/s.php?n=534
Тагове брачните, халки

Целебната сила на мощите на Иван Рилски бр.265

Mощите на Иван Рилски
Свети Иван Рилски е свещена фигура в българската история. Той е основател на най-големия манастир в България – Рилският. Иван Рилски играе основна роля в българската култура през 9 и 10 век, затова и след смъртта си е канонизиран за светец.
Иван Рилски е родом от Осоговската планина, като по сведения започва своя житейски път през 876 година. Неговата силна вяра и почит към Иисус Христос го карат да избере монашеския път в манастир под връх Руен. Там Иван Рилски поставя началото на своето учение на Божието слово, пост и молитви.
След това монахът отправя своя път към Рила, където разбира, че има лечебни сили, с които може да изцелява човешките болки. Светецът Иван Рилски оставя траен белег в развитието на българския народ, а през 15 век неговите мощи са пренесени за последно в Рилския манастир, където неговата памет се почита и до днес.
Мощите на светеца се смятат за носители на неговата лечебна сила и енергия. Първите свидетелства за това идват от Георги Скилица, който бил назначен за управител на Средец в периода 1143-1180 година. Тогава той разказва, че е свидетелствал на изцелението на император Мануил Комнин, който страдал от силни болки в ръката, съпътствани от гърч и след това сърдечен пристъп. Когато императорът бил намазан с клей от кандилото над гроба на Иван Рилски, той съвсем скоро оздравял.Целебната сила на мощите на Иван Рилски
Друго такова свидетелство е разказът за католическия архиепископ, който не вярвал в силите на свещените мощи. Изведнъж той онемял и на лист хартия написал своето прегрешение, като се помолил за прошка. Когато коленичил през ковчега на Иван Рилски, архиепископът отново получил дарбата си да говори.
От новото време е известен и разказът за малко русокосо момченце, което претърпява катастрофа, в която губи своите родители, и остава инвалид. След обикаляне по различни места момченцето било заведено пред мощите на Иван Рилски. То престояло там безмълвно около час, след което започнало да стъпва на краката си и да залита.
Има десетки други свидетелства за великата сила на свещените мощи, което кара хиляди поклонници да посещават Рилския манастир и да почитат силата на Иван Рилски.
https://sanovnik.bg/n-124334-%D0%A6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8
Тагове целебната ,сила ,мощите ,Иван Рилски