Category Archives: Архив

Дряново пази уникална карта на България бр.182

 
Знаете ли, че в Дряново може да бъде видяна уникална цветна релефна карта на България? Тя е единствена по рода си и е изработена преди повече от половин век – през 1962.  Картата е с размери 4.30 на 6.90 метра, излята е от бетон, а мащабът й е 1:100 000. Уникалното съоръжение се намира в двора на СОУ „Максим Райкович“, точно срещу часовниковата кула. Това е една от най-прецизните релефни карти на родината ни, научаваме от сайта Дестинация Дряново. 

Идеята за релефната карта хрумва на учителката по география Бонка Тихова. Помагат й местни хора и част от нейните ученици. В довършителните работи се включват и специалисти по геодезия и картография от Военното училище в Шумен. След около година активен труд картата грейва в двора на училището. 

Дълги години уникалното съоръжение беше забравено и занемарено, но през лятото на 2013 местно младежко сдружение са зае да я реставрира, пребоядиса и обнови. Така днес освен помагало за учениците, картата е и една от най-интересните туристически забележителности в Дряново.

На картата може да се види образът на един от националните ни символи – лъва
В това видео Дабко Дабков, един от създателите на картата и ученик на Бонка Тихова, разказва интересни факти за нейната история:
https://youtu.be/cP2pL0-0dZU
http://www.rodnoto.bg/2016/03/blog-post_67.html
тагове:Дрятово, уникална, карта, България

ДУАЛИСТИЧНИ УЧЕНИЯ, ПРЕДШЕСТВАЩИ БОГОМИЛСТВОТО БР.182

Зороастризъм

Зороастризмът е учение, създадено от Зороастър (Заратустра) от рода Снитам, живял около 1400 г. пр. Хр. на територията на съвременен Таджикистан. По произход Зороастър е иранец. На 15 години той станал свещенослужител. На 30 години му се явил бог Ахура Мазда (Ахур означава бог, Мазда – мъдрост). От него Зороастър научил тайните за порядъка на нещата. Според Зороастър “светът е създаден и устроен във връзка със съществуващите в Космоса две начала – добро и зло. Съществото, което твори всичко добро, се нарича Ормузд, а съществото, което твори злото – Ариман. Нашият свят е в състояние на смесване на двете същества. Космическата война между Ормузд и Ариман е пренесена и в човека. Ормузд е дал на човека “свободна воля” – свободно право на избор. Благодарение на свободната си воля, човекът притежава правото да избира между правилното (Духа) и неправилното (злото). От този избор зависи животът на човека и бъдещето на душата му. Всяко добро дело, което човек извършва, увеличава силата на доброто. Човекът със своите отрицателни мисли и дела създава и подхранва злите сили”. Според Зороастър “злото е недостатъчно развито добро. Отговорността за избора си носи самият човек. Тялото на човека не е създадено от злите сили, а е просто материално място, в което се вселява (въплътява) душата. Тъй като човешкото тяло е от материя, която е нетрайна, то старее и настъпва неговата смърт, но душата остава да съществува и след време се въплътява в ново тяло. Тялото на човека може да бъде контролирано и възпитавано от душата и тя е способна да го овладее и да го използва за своето развитие”.
Зороастризмът не проповядва омраза към плътта и строг аскетизъм, не се поощряват монашеският живот и безбрачието.

Гностицизъм

Още с появата на християнството се зародили множество учения, които го тълкували и разяснявали. Всички такива учения били обявявани от църквата „ереси” и „секти”. Християнството невинаги давало точни отговори на възникналите въпроси. Духовни лица и философи, ползвайки други учения, допълвали и разяснявали новата вяра. Най-големите разногласия се появили относно същността на Бог.
Едно от най-ранните учения, тълкувало християнството въз основа на старите философски и религиозни учения – зороастризмът, еврейската кабала и неоплатонизмът, е възникнало в І век сл.Хр. и било наречено „гностицизъм” (от гр. гносис – познание). Според гностиците, началото на всички неща е неразрушимото, свръхестественото, непонятното и несътворено единство – Бог Отец. Не е съществувало нищо друго освен Бога, който не заемал никакво място. Бог се проявил, като създал от себе си Диадата. Тя се състояла от Дух и Истина. Духът и Истината произвели втора Диада, която се състояла от Слово и Живот. Първата Диада (Дух и Истина) произвела десет еона (ангела), а втората Диада (Слово и Живот) произвела дванадесет еона. Между ангелите, които били божествени същества, имало йерархия – по-отдалечените от Бога ангели били с по-слаба духовност. Най-низшето духовно същество било материалното. Така гностиците обяснявали произхода на материята като произведена от духовния свят. Появили се две основни течения в гностицизма – египетски и сирийски. Основната разлика била в това, че сирийските гностици не приемали, че духовното става материално. Те твърдели, че освен чистия божествен свят, едновременно с него съществува и светът на злото – светът на тъмнината и материята. Материалният свят бил устроен от Демиурга, който бил изгонен от небето ангел (наричан “паднал ангел”). Демиургът създал тялото на човека, а Бог отделил от себе си един лъч светлина и създал човешката душа. Демиургът затворил душата на човека в тялото му, човешката душа се мъчела да се върне при своя създател Бог, но Демиургът, за да владее по-дълго хората, криел от тях, че душата им е с божествен произход. При Бога можели да се върнат само онези души, които владеели познанието (гносиса), а душите на невладеещите познанието (невежите) ще се прераждат в по-низши създания. Душата, която давала начало на живота, се отличавала от Духа, който бил божествена субстанция. В тялото на човека може да има Дух и Душа. Затова хората можели да бъдат духовни, душевни и телесни. Гностиците отхвърляли всички обреди и тайнства, които извършвала християнската църква, защото според тях човек може да се спаси само чрез познанието.
От гностицизма произлезли много дуалистични учения. Дуалистите твърдят, че светът е създаден от две сили: силата на доброто – Бога (съзидателната сила) и силата на злото – Демиургът (разрушителната сила). Двете сили са в постоянно съперничество, а нашият свят и човекът са едно от местата, където двете сили са в контакт помежду си („са се смесили”) и се борят за надмощие.
Идеите на сирийския гностицизъм са в основата на създаденото от иранеца Манес духовно учение, наречено манихейство.
 
Манихейство
Манихейството е християнско учение, основано в средата на ІІІ век сл.Хр. от иранеца Манес. То се разпространявало до около ХІІІ век в част от Азия и Европа. Основните принципи на манихейството са:
“Във Вечността съществуват две противоположни и независими едно от друго начала – Бог и Материя. Във физическия свят те са представени по два начина – като светлина и като тъмнина. Нашият свят се е образувал вследствие на нахлуването на светлината в тъмнината, или по-точно казано, проявлението на Духа в Материята. В нашия свят материята е ограничила свободата на Духа и затова целта на човека би трябвало да бъде възстановяване на първоначалното състояние – разделяне на двете начала. Бог желае освобождаване на частиците светлина от мрака. Частиците светлина са човешките души. Пропадането на душите в материалния свят е изпитание, което те трябва да издържат, за да се върнат, да се доближат към Бога. Самият материален свят е създаден от Демиурга, който е бивш служител на Бога, но се е отрекъл от Него и е сътворил видимия свят от частици, принадлежащи на света на мрака. Бог е допуснал да бъде създаден материалният свят, за да може да бъде ограничено проявлението на силите на мрака, и в същото време този свят да послужи като място за изпитание и очистване на човешките души. Човекът е същество, в което се борят силите на светлината и силите на мрака. За да помогне на частиците светлина (човешките души, които са частици от самия Бог), едно висше божествено същество – Иисус, е слязло от света на светлината в нашия материален свят, за да донесе на човека знание за истината. Иисус се явил на земята, за да даде на човека познание за неговото двойно естество, и за да му напомни, че човешката душа е част от Светия Дух (Божествената Душа). Иисус напомнил на хората, че Божествената светлина (човешките души) страда в нашия свят поради смесването й с мрака. Иисус показал на хората пътя на спасението – внимателно избягване на всички действия, които вредят на частиците светлина, съдържащи се в човека и оковаващи душата му към света на материята. Начинът, по който човек трябва да разграничи в себе си светлината от мрака, е изключително строгият аскетизъм.”
Строгият аскетизъм се изисквал само от тези, които са запознати много добре с учението, наречени “избрани”, а за обикновените последователи, наречени “слушатели”, той не бил задължителен.
Манихейското учение бързо се разпространило в Иран, Мала Азия, Египет и Сирия. Манихейството оказало известно влияние в развитието на християнството. Учението на Манес навлязло в Европа на две вълни – между ІІІ и V век в Италия, Южна Франция и Испания, и след ІХ век, когато било наречено „новоманихейство” и се разпространило на Балканите, в Южна и в Централна Европа.
Според манихеите човек може да се спаси само чрез нравствена чистота, затова понякога наричали себе си „катари” (чисти). С това име по-късно били наречени западните богомили във Франция. Манихеите имали своя църковна йерархия – презвитери, епископи и дякони.
Манес бил известен като реформатор на Зороастризма. Част от живота си прекарал в Централна Азия като изгнаник. След завръщането си в Иран се обявил за религиозен водач и започнал да разпространява своето учение. Постигнал големи успехи сред част от управляващите родове. Манес бил убит от зороастрийски свещеници през 276 г. Манихейството се определя от изследователите като реформиран под въздействието на гностицизма и на християнското учение зороастризъм.
По време на своето разпространение манихейството не успяло да се запази в първоначалния си вид. Всеки от учениците на Манес започнал посвоему да тълкува и да допълва учението на своя учител. През ІV и V век вече имало около 70 манихейски разновидности (секти).

Масалиани

Учението на масалианите възникнало в областта Месопотамия на базата на умерения египетски гностицизъм. Името „масалиани“ произлиза от сирийския израз “онези, които се молят”. През ІV век сл.Хр. голям брой от тях се разселили в Сирия, Армения и Мала Азия, където основали свои манастири и селища. През V век учението претърпяло разцвет. Масалианите били отречени и осъдени на Третия вселенски събор в Ефес през 431 г., където ги обвинили в лъжлив аскетизъм и ги обявили за еретици.
Масалианите са аскетическо движение, което тълкува думите на апостол Павел „Непрестанно се молете” твърде буквално.
Масалианите отричали организацията на християнската църква и нейната йерархия. Те вярвали, че във всеки човек по рождение живее демон (зъл дух), който не може да бъде изгонен чрез кръщението, а само чрез молитва. Те твърдели, че молитвата трябва да бъде основно занимание на човека, и че само чрез нея той може да се спаси. Според тях, чрез непрестанни молитви може да се достигне до ясновидства и пророчества. Живеели в пълна бедност, само от подаяния, отказвали всякакъв вид физически труд, често ставали монаси. Някои от тях решавали, че са изгонили чрез молитви злия дух от себе си, и твърдели, че грехът за тях вече е невъзможен, а дисциплината и скромността – излишни.
През V век в Армения масалианското движение се смесило с павликянството и му оказало известно влияние. По-късно масалиани се заселили на Балканите и в Централна Европа. Във Византия масалианите често били наричани “евхити” – молещи се (от гр. евхи – молитва).
Писмени източници от тази епоха, чиито автори са предимно противници на масалианите, им приписвали крайности като сексуална разпуснатост и безнравственост.

Павликянство

Павликянството е социално и религиозно учение, възникнало през втората половина на VІІ век в Армения. То бързо се разпространило сред населението на Мала Азия, влизайки в контакт с религиозния и политическия живот на Византийската империя. Църковната и държавната власт на Византия предприели редица мерки за привличане на павликяните към патриаршията в Константинопол, но след като не успели, започнали да ги преследват и осъждат на смърт чрез изгаряне. Това превърнало павликяните във войнствени и непокорни поданици на империята, които през ІХ век вече имали добре организирани и укрепени градове в областите Милитиния, Армения, Сива и Тефрикия. Армията им била толкова силна, че през 867 г. водачите Карвиа и Хризохир поискали провинциите източно от Босфора да бъдат предоставени на павликяните. В тежки битки през 872 г. византийците успели да победят войските на павликяните, превзели столицата им Тефрикия и убили Хризохир. След предприетите преследвания павликяните били разселени в различни части на Византийската империя. Между VІІІ – Х век павликяни се заселили и в България, основавайки свои селища в Пловдивско и Пазарджишко.
Павликянството било основано в средата на VІІ век от Константин Силуан, който живеел в селище, намиращо се на брега на горната част на река Ефрат. Първоначално Константин бил последовател на манихейството, но решил да го реформира, съобразявайки го с Новия завет. Той преработил манихейството, обогатявайки го с християнски доктрини и основал свое учение, наричайки го на ученика на Иисус Христос – апостол Павел. Константин приел името на един от придружителите на апостол Павел – Силуан. Така била поставена традицията павликянските водачи да приемат имена на сподвижници на апостол Павел и поради това често били наричани “спътници”.
Характерното за павликяните е, че те почитали само Четирите евангелия, но твърдели, че тялото на Христос не е материално, а с небесен произход, което означавало, според тях, че Дева Мария не е негова майка. Павликяните отричали монашеството. Те наричали единствено себе си християни, а останалите православни християни – “ромеи”. Павликяните не одобрявали реда и организацията на византийската църква.
Изследователите на павликянското учение го определят като реформирано и осъвременено манихейство, с добавени елементи от християнството.
В България най-много павликянски общини имало около Филипопол (днешен Пловдив). Благодарение на своята затвореност и самоизолираност, те преживели турското нашествие през ХІV век. Мнозинството от тях приели римокатолицизма през ХVІ и ХVІІ век и успели да запазят част от своите характеристики.

Исихазъм

Исихазмът е движение сред източноправославните монаси, чиято цел е „съединяване със същността на Бога посредством съзерцание и вътрешни молитви”. Началото му е било поставено през ІІІ век, но исихазмът е формулиран като завършена доктрина от Григорий Синаит и Григорий Палама през средата на ХІV век.
В началото на ХІV век византийската църква навлязла в период на тежка криза. Политическата нестабилност и нравственият упадък сред част от църковните служители довели до недоволство сред народа и до вътрешно разделение в християнската църква. В тази сложна обстановка част от висшите служители и изтъкнати духовници се събирали в онези манастири, в които се пазела чистотата на християнската вяра. Така се зародило исихасткото движение, което е идейно свързано с богомилството и е изиграло важна роля в историята на византийската и българската църкви през ХІV век.
Според исихастите, човешкото тяло не е зло и може да бъде преобразено от Духа в този живот, най-вече чрез непрекъснатото повтаряне на т.нар. Иисусова молитва – “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.” Най-силно исихазмът се разпространил в манастирите в Света гора на полуостров Атон. От Света гора исихазмът се прехвърлил във Византия и България и развил свои центрове в Солун, Константинопол, Месембрия и Царевград Търнов. Учението било признато от православната църква на събор в Константинопол през 1351 година. Най-видният български исихаст бил Теодосий Търновски – личен ученик на Григорий Синаит. След смъртта на Григорий Синаит, Теодосий наследил мястото му на водач и посетил големите средища на исихасткото движение. Когато се завърнал в България, цар Иван Александър подарил на Теодосий и неговите 50 ученици земя на хълма Килифар, недалеко от Търново. Там около 1350 г. Теодосий Търновски основал Килифарския манастир (който съществува и до днес) и го превърнал в монашеско средище с голям книжовен център. Името му на прочут исихаст и на религиозен мъдрец привлякло много ученици от България, Сърбия, Унгария, Влашко. В Килифарския манастир са поставени основите на прочутата Търновска книжовна школа. Негови възпитаници били Евтимий (станал по-късно български патриарх), Киприан (по-късно всеруски митрополит), Дионисий – преводач от гръцки на български език – и много други известни просветители и автори на жития.
 подбра от интернет Мария Герасова- Спасова
 тагове: дуалистични , учения

Фигури от шоколад, изпипани до най-малкия детайл бр.182

Шоколадът е изкушение, с което много хора нямат силата да се преборят. А може би не е и необходимо, особено ако не става въпрос за голеееми количества. 
Съществуват какви ли не шоколадови десерти в различни форми. Сега обаче ви предлагаме няколко наистина оригинални фигури, които са изпипани до най-малкия детайл. Обърнете специално внимание на кадрите с инструменти, пирони, винтове и гайки, за които трудно може да се повярва, че са направени от шоколад. 

Да видим креативните изкушения, които със сигурност са отнели часове на техните създатели.

Снимки: Bored Panda
http://www.highviewart.com/gurme/figuri-ot-shokolad-izpipani-do-nay-malkiya-detayl-2282.html
тагове:фигури, шоколад, детайл

Жанджайе – национален парк в Китай бр.182

Сигурна съм, че всеки е чувал за известния филм Аватар, режисиран от Давид Камерон. Откъде се взеха тези плаващи във въздуха огромни камъни? Не е възможно да са истински, бихте си помислили. Ще ви отговоря, че това е наполовина вярно. Съществува място на Земята, което е много близо до това което виждаме в филма. И то се намира в Китай. Нарича се Жанджайе, национален парк-гора.
Zhangjiajie-National-Forest-Park-China-by-Chensiyuan
2
3
4
6
7
8
http://chujdozemec.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B9%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%B2-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/
тагове:Жанджайе, национален, парк, Китай

МАНУЕЛ ДЕ ФАЙЯ (КОМПОЗИТОР) БР.182

faiq.jpg (232×312)

Мануел Де Файя 1876-1946
Най-видният представител на испанската музика през XX в. Мануел де Файя е роден на 23 ноември 1876 г. в град Кадикс, Испания. Още като дете Де Файя взема първите уроци по музика от майка си,пианистка и певица. После учи при капелмайстора Брока. Завършва консерваторията в Мадрид под ръководството на Хозе Таго по пиано и композиция — при Филип Педрел. Последният насочва вниманието му към испанската народна музика, която трябва да бъде основа на националната музикална школа. Първите произведения на Де Файя са свързани с музикалните театри.Лиричната му опера „Кратък живот“ /1905/ е удостоена с награда от Академията на изящните изкуства в Мадрид и получава известност в цяла Европа. Поставена е в 1913 г. в Ница. В 1907 г. Де Файя се преселва в Париж, опознава новите течения на френската музика и по-специално импресионизма, сближава се с известния вече Албениц, с Дебюси, Равел и особено с Пол Дюка, който му оказва най-силно творческо влияние. През 1914 г., завоювал вече известност в Европа, Де Файя се завръща в Испания и в 1922 г. се установява в Гренада. Там създава много и разнообразни произведения, между които балетите „Любов и магия“ и „Тривърхата шапка“, три-частната пиеса за пиано и оркестър „Симфонични впечатления“, концерт за клавичембало, флейта, обой и кларинет, пиеси за пиано, китара, песни за съпровод с пиано, арфа или китара и други.Най-популярни са неговите „Седем испански песни“ за глас и пиано. Де Файя не може да търпи фашисткия режим в Испания и в 1940 г. емигрира в Аржентина. Там остава до края на живота си, прекратявайки напълно творческата си дейност. Композиторът умира на 14 ноември 1946 г. в Аржентина на седемдесетгодишна възраст. Мануел де Файя е национален композитор, продължител на творческото дело на родоначалника на испанската национална музика Исак Албениц. Музиката му изобилства с народни мелодии и ритми най-вече от Андалузия и Кастилия. Използвайки елементите на испанската народна музика,композиторът си служи с модерни средства предимно под силното влияние на френския импресионизъм, а по-късно и на неокласицизма. Произведенията си пише достъпно, в народностен дух. Творбите му са майсторски оркестрирани и блестят с колоритното си богатство и разнообразие. Много от тях получават широка известност в преработка за цигулка и за виолончело с пиано, извършена от цигуларите Фриц Крайслер, П. Кохански, от виолончелиста М. Марешал и други.

Списък на по-важните творби:

Няколко опери, между които:,,Кратък живот“ /1913/ и „Куклена игра“; балети „Любов и магия“ /„Чародеят Амур“//1915/, „Тривърхата шапка“/1919/ и др. „Любовни трепети“ — сюита за глас и оркестър; Концерт за клавичембало, флейта, цигулка, виолончело, обой и кларинет /1926/; „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър /1916/; „Испански танци“ за симфоничен оркестър; „Атлантида“ — вокално-симфонична поема /незавършена/; „В знакна уважение“ — три пиеси за оркестър: „Педрелиана“, „В памет на Дебюси“, „В памет на Дюка“ /1940/; „Психея“ — поема за мецосопран, флейта, арфа, цигулка, виола и виолончело /1924/; пиеси за пиано, китара и други солови инструменти, романси и песни и др. Сборник „Статии за музиката и музикантите“ /издаден в 1950/.
http://www.chitatel.net/manuel-de-falla-y-matheu/
 тагове: МАНУЕЛ ДЕ ФАЙЯ (КОМПОЗИТОР)  

История на брака и семейството бр.182

През цялата история на нашия човешки вид най-устойчив се оказва стремежът ни да се събираме по групи. 
В стадо, в родова община, в семейство, в брачна двойка. 
Общото между тях е кръвната връзка. Когато нашите прародители са живели в стада, безразборните сексуални връзки са били нещо обичайно, но…само в определен период: след ловния сезон или трудовия цикъл, когато стадото разполага с достатъчно храна и не е заето с усилена работа.
Извън този период половите връзки са табу. Хилядолетният опит и борбата за оцеляване доказват, че съвместяването на труд и секс е вредно за единството в стадото и за ефикасността на труда.
След стадата идват тотемните групи и формите на т.н. групов брак. 
Прародителите ни живеят затворено, в отделни пещери и това предполага полови контакти вътре в групата т.е. между роднини. Неандерталците обаче налагат ограничения в сексуалното общуване – първо се забраняват половите връзки между родители и деца. 
Стига се до т.н. кръвнородово семейство, в което връзките между братя и сестри и братовчеди се допускат.
С развитие на оръдията на труда отделните общности произвеждат повече продукти. Човешкото население се увеличава и контактите между отделните тотемни групи стават по-чести. Забраните за сексуални връзки вътре в групата се увеличават. 
Налага се табу и на връзките между братя и сестри. Всъщност всички жени са сестри и трябва да си търсят партньори извън тотема и обратното – всички мъже са братя и търсят жени извън групата. 
Създава се дуално-стадна организация. Връзките между мъже и жени от различни групи стават редовни, а с времето се превръщат в единствена форма на сексуално общуване. 
Тотемния колектив се превръща в екзогамен род. 
За периода на варварството е характерно семейството по двойки. За мъжа има главна жена, за жената има главен мъж освен второстепенните. 
Това е т.н. автичен брак – брак между една жена и предпочитан от нея мъж, като и двамата поддържат нетрайни връзки с други мъже и жени.
При робовладелския строй натрупването на богатства води до промени в семейството, тъй като се появява институцията на наследството. Това предполага да се знае на кого и от кого е детето. По това време е било възможно един мъж да има няколко жени – стига да може да се грижи за тях.
През римската епоха се развива патриархалното семейство, което се запазва и през Средновековието. 
Тогава обаче се появяват идеите за рицарско отношение към жената, появява се „дамата на сърцето”, наред със законната съпруга. Брачните отношения се изграждат на базата на собствеността (появява се зестрата, откупът), а извънбрачните – на базата на любовта. 
Ренесанса заварва мъжа-собственик, а жената – ценност. За нея е изключена мисълта за развод или друг брак при жив мъж.
През последните сто години бракът започва да се превръща в морално-правен съюз между мъжа и жената, основан върху любовта и избора. 
Дори се появяват различни типове семейства в зависимост от това кой притежава семейната власт.
Социолозите посочват 3 типа семейства:
• Авторитарно семейство – само един член (обикновено бащата) взема еднолично всички важни решения относно семейната собственост и съдбата на останалите членове. Всички останали са в подчинено положение, без право на глас и мнение.
• Демократичното семейство – всички членове имат равни права и задължения;
• Егалитарно семейство – всеки дава всичко от себе си за другите, решенията се вземат след обсъждане и консенсус.
Чрез брака съвместния живот на хората става двойно обусловен: от една страна e силата на любовта, проявяваща се като регулатор на сексуалните взаимоотношения, а от друга – битовото удобство и комфорт както за двойката, така и за децата им.
Според американския социолог Уорд Гудинъф бракът е сделка, според която едно лице предявява претенции за постоянно право на сексуален достъп до една жена, при което тя може да ражда деца. 
А според Талкът Парсънс в момента в семейните отношения действа закона за контракцията – семейството се свива.
Днешното семейство е от нуклеарен тип – само родители с техните деца. Нещо обичайно е еднородителското семейства, в което един родител отглежда сам детето си; неуседналия брак или бракът от разстояние, в който съпрузите доброволно живеят на различни места най-малко 3-4 дни в седмицата. 
Това често е резултат от желанието на всеки от съпрузите да прави професионална кариера. 
Най-често това е временна алтернатива. Такива бракове оцеляват, ако всеки от съпрузите одобрява този вид взаимоотношения, семейството има високи доходи, неголяма географска отдалеченост и минимални отговорности за отглеждането на децата.
Тенденциите в съвременните брачни взаимоотношения са в посока към кохабитация (съжителство без брачен договор). Чувството за брачно благополучие при тези двойки не е по-различно от живеещите в брачни отношения. Финансовата независимост на съвременната жена поставя на изпитание брачната институция. Бракът и съжителството с един мъж вече не са необходимо условие за отглеждане на дете.
Взаимност, емоционална обвързаност, общи интереси, любов, секс съвременния човек не търси и не получава само в брака. 

Бог казва «Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен» (Бит.2:18), «Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът – едно цяло» , но кой знае дали е имал предвид брака?! 

 http://www.varnaparents.com/psihologia.html
 тагове: история брак, семейство

Стафидите са перфектният десерт за диабетици бр.182

staf

Стафидите са идеалният десерт при диабетици и хора с болно сърце, сочи изследване на Центъра за изучаване на метаболизма и атеросклерозата в Луисвил. Те имат нисък гликемичен индекс, способност да понижават кръвната захар и да пазят от болести на сърцето. Друг плюс на стафидите е високото съдържание на антиоксиданти, които действат подмладяващо.
Уникалните качества на сушеното грозде изпъкнали при анализа на кръвните показатели при над 46 доброволци. Половината употребявали стафиди по три пъти дневно в течение на три месеца. Останалите хапвали готови закуски, в които нямало плодове или зеленчуци. Особеното при доброволците било, че всички те са в преддиабетно състояние – имали увеличена кръвна захар, но диабет още не бил диагностициран.
След експерименталното хранене се оказало, че у любителите на стафидите нивото на кръвната захар било по-ниско средно с 16% отколкото при другите, които не яли от тях. В кръвна се понижил и гликираният хемоглобин – биохимичен маркер, който позволява да се определи средното съдържание на глюкоза в кръвта за период до три месеца. В групата с готовите закуски подобен ефект не бил отчетен.
Стафидите имат нисък гликемичен индекс, те съдържат хранителни влакнини и антиоксиданти, които позволяват да се контролира нивото на кръвната захар, обясняват учените. Това е много важно, защото поддържането на този показател в приемливи граници помага да се предотвратяват заболявания на сърдечносъдовата система.
http://bolenzdrav.com/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B8/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8
 тагове: стафидите, десерт, диабитици

Излишъкът на витамин В12 бр.182

  може да е причина за акне

akne

Недостигът на витамин В12 води до сериозни здравословни проблеми – например до нарушения във функциите на храносмилателната система и зрителния анализатор. Въпреки това обратното положение – твърде високите нива на витамина, може да причини акне, пише научният сайт LiveScience. 
При хората този витамин играе важна роля за метаболизма, образуването на червени кръвни телца и за централната нервна система. Поради това той се слага в състава на много от мултивитаминните препарати. Дали обаче хората, които страдат от акне, не трябва да се ограничават от тях?
Отговор на този въпрос потърсиха учени от Университета на Калифорния. В новото проучване участвали 10 доброволци. Те не страдали от кожни заболявания. Започнали са приемат препарати с B12. Учените установили, че високите нива на витамина влияят върху активността на гените на бактерията Propionibacterium acnes, която е една от най-често срещаните „обитатели“ на човешката кожа. Въпреки това далеч не всички, при които тя се открива, страдат от акне. Учените искали да разберат от какво се активират гените на бактерията, причиняваща акнето.
Засега учените не препоръчват на хората с акне да се ограничават за витамин B12. За да се разбере повече за механизма, са необходими по-нататъшни проучвания. Може развитието на акне да не се дължи само на излишъка от витамин В12, но също така и на увеличената активност на гените Propionibacterium acnes. Тези бактерии се намират на повърхността на кожата на много хора. Далеч не всички обаче страдат от акне.
http://bolenzdrav.com/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D1%88%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD-%D0%B212-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BD%D0%B5
 тагове: Витамин Б12,акне

УМЕН СЛАДКИШ БР.182

Този ненадминат кулинарен шедьовър ненапразно се казва „умен сладкиш“.
Рецептата е повече от интересна, а вкусът – неповторим.

Продукти:

4 яйца
1 ч.ч. захар
120 гр брашънце
500 мл прясно мляко
125 гр разтопено масло
1 суп.л. вода
4 ванилии
Приготвяне:
Първо разделяме жълтъците от белтъците.
При жълтъците добавяме по-голяма част от захарта, водата и ванилиите.
умен сладкиш

Задължително опитайте този „умен сладкиш“

Разбъркваме с помощта на миксер.
След като сместа стане хомогенна, добавяме маслото.
Разбъркваме отново с миксера на възможно най-бързите обороти.
 
След това малко по-малко започваме да добавяме и брашното, което сме пресели.
След като брашното се разбърква, малко по-малко добавяме и прясното мляко. Пак се бърка докато стане хомогенна смес.
В друг съд с помощта на миксера се прави сняг от белтъците, като към тях се добавя останалата захар.
Добавяме готовите белтъци към другата смес. Бавно и внимателно разбъркваме.
Намазваме тавичка с масълце, изсипваме сладкиша и го печем на 170 градуса в предварително загрята фурна за около 30-40 минути.
След като сладкишът се изпече, изключваме фурната и го оставяме за още 10 минути.
Както може би сте забелязали, умната му част се изразява в това, че се образуват два слоя.
Видяхме рецептата за „Умен сладкиш“ в Youtube канала „Да сготвим с Милена“.
Ако искате още бързи, лесни и ефектни рецепти, можете да видите канала й.
 http://novinibg.net/eto-kak-ot-edna-smes-se-poluchava-sladkish-na-dva-sloya/
тагове: умен сладкиш

Така се прогонва тежката миризма от дома – бързо и лесно бр.182

Понякога, колкото и да чистите и проветрявате, в дома ви, поради различни причини, се настанява неприятна миризма.
Разбира се, първата ви задача в такива случаи е да откриете правилния начин за прогонване на неприятната миризма.
Опитвате какво ли не, но тя сякаш няма никакво намерение да си „тръгне“.
Настанила се е трайно в дома ви и нехае, че на вас не ви е приятно.
Ако в такъв момент се случи така, че да отидете на гости в къща, в която ухае приятно, се чувствате доста неловко.
Първото нещо, което минава през ума ви, е неприятната миризма, която е превзела вашия дом и с която не успявате да се справите.
Всъщност проблемът съвсем не е толкова сериозен, колкото ви се струва.
Да, вярно, неприятно е, но не е неразрешим.
дом миризма

Ще ви разкрием един трик, с който ще разрешите този проблем завинаги.

Зачудвали ли сте се как домовете на приятелите ви винаги миришат толкова свежо, а във вашия се е настанила трайно неприятната миризма?
Важното е да не се отчайвате.
Ще ви разкрием един трик, с който ще разрешите този проблем завинаги.
Веднага след това вашият дом ще се впише в графата на приятно ухаещите.
А от неприятната следа няма да е останал и спомен.
Тя няма да се върне никога повече в дома ви с това „оръжие“.
Ето от какви продукти се нуждаете, за да приготвите сместа-убиец на неприятната миризма:
1/4 ч.ч. течен сапун с приятен аромат
4 с.л. сода бикарбонат
2 ч. ч. вряла вода
Да, това е всичко, което ви е необходимо за приготвяне на вълшебната смес, която ще ви избави от проблема.
Изсипете в подходящ съд всички съставки и разбъркайте до пълното разтваряне на содата.
Оставете я да престои половин час, след което я прехвърлете в бутилка с пулверизатор.
Напръскайте с тази смес матраците, дивана, килимите… С това вашата работа се изчерпа.
Сега оставете на сместа да свърши своята и се радвайте на свежия аромат, който ще завладее дома ви.
http://novinibg.net/taka-se-progonva-tezhkata-mirizma-ot-doma-barzo-i-lesno/
 тагове: тежка, миризма, дома