Category Archives: Архив

Български учени откриха бр.206

  уникални керамични плочки

Археолозите са открили нови артефакти представляващи керамични плочки, пример за една от най-ранните писмени системи в света в близост до Нова Загора
Археолозите попаднаха на находка отпреди хиляди години, която представлява керамични плочки с една от най-ранните писмени системи
Български учени откриха керамични плочки с една от най-ранните писмени системи, известни на науката. Те представляват надписи с набор от символи, известни като знаците Винча.
Археолозите са открили нови артефакти представляващи керамични плочки, пример за една от най-ранните писмени системи в света в близост до Нова Загора, град в югоизточните равнини на България, съобщи the Sofia News Agency, новината за събитието е предадена и от други агенции като ibtimes.co.uk през месец февруари. Съобщено е и по Дарик Радио.
През октомври 2017 г. изследователи от Националния исторически музей в България и техни колеги намериха добре запазена керамична плочка, датираща от 6 – то хилядолетие пр. Хр., която съдържа надписи от набор от символи, известни като знаците Винча.
„Тази плочка е с висока форма на предаване на информация и е много сложна“, каза археоложката Таня Кънева.
Символите изписани на нея – за които се смята, че носят информация за календарни и ритуални събития – са една от най-ранните форми на протопис в света и може би най-старите в Европа. Те са създадени от т.нар Винча култура на Централна и Югоизточна Европа в епохата на неолита между 6 – то и 5 – то хилядолетие преди новата ера, според съвременната наука, която е приела атеистичната теория и съответното им летоброене. Ако се приеме датирането според библейския доклад, тогава възрастта на керамичните плочки щеше да бъде 2500 г. преди Христа.
Първите примери за тези загадъчни символи бяха открити от унгарските археолози през 1875 г. в близост до Турдас в Румъния, а по-нататъшни разкопки в Сърбия близо до Винча – предградие на Белград – през 1908 г. разкриха подобни находки.
Оттогава в целия регион са открити хиляди фрагменти със сходни надписи, носещи символи, обозначаващи животински същества и абстрактни знаци, като кръстове, свастики и други.
Най-старите от находките, известни като тартарите Tărtăria – открити през 1961 г. – са били обект на значителни противоречия, особено, защото те датират от 5300 г. пр. Хр. Някои експерти твърдят, че това ще ги превърне в една от най-ранните известни форми на писане в света.
Много експерти обаче не смятат, че символите на Винча са истинска система за писане, която може да се дефинира като визуално представяне на езика чрез установена селекция от маркировки. Вместо това, повечето изследователи ги дефинират като прото-писане (ранно писане) – система от глифове (опростени картини), които представят обекти и концепции, предаващи информация.
Първите истински системи за писане се смятат за появили се в Шумер (сега съвременен Ирак) през 4 – то хилядолетие пр. Хр. (също летоброенето според атеистичната теория  прието в учебниците) и Египет малко по-късно (въпреки че някои учени твърдят, че египетски йероглифи са се развили преди шумерския сценарий).
Наред с керамичните плочки, археолозите открили и разнообразие от артефакти, включително скулптури и бижута, показващи съществуването на праисторическо селище в района.
Според различни източници, включително и българският сайт novotopoznanie.com, в наше време се извършва умишлено унищожаване на хиляди артефакти с цел да не се разбере произхода ни. А когато става въпрос само за България, то някои наблюдателни сънародници са разбрали, че в съседните ни страни не се желае да се знае много за тракийските могили например. За Гърция се казва, че просто като открият тракийски могили и светилища, ги заривали с булдозерите, според непотвърдени източници. Може би не всички.
Археолозите са открили нови артефакти представляващи керамични плочки, пример за една от най-ранните писмени системи в света в близост до Нова Загора

Археолозите са открили нови артефакти представляващи керамични плочки, пример за една от най-ранните писмени системи в света в близост до Нова Загора

На различни места обаче се откриват артефакти доказващи достоверността на Библията. Преди време беше открит печат на библейски пророк, близо до Ерусалим и други подобни находки. Всичко това е в синхрон с думите на Исус, че ако неговите последователи млъкнат, то камъните ще проговорят и ще свидетелстват за истината.

http://www.chudesa.net/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B8/

Чудото на Христовото възкресение бр.206

  надеждата на човечеството

Христовото възкресение е реално събитие в историята и в нашия живот!
Христовото възкресение е реално събитие в историята и в нашия живот! То е едно чудо от Бога, което ни дава надежда за победа над смъртта!
Чудото на Голготския кръст  и Христовото възкресение – как и защо се е случило това?
В цивилизования свят, към който естествено принадлежи и България, едва ли има хора, които не са чували за Христовото възкресение. Повечето хора обаче вярват в боядисаните яйца и козунаците отколкото във Възкресението. Причината за това е неверието, като обикновено те казват ”това не може да бъде”. Разбира се хората не възкръсват, след като умрат и тази история би трябвало да е било легенда, мит, или плод на мечта на хората за безсмъртие.
Възкресението на Исус Христос е само крайъгълен камък в арката на християнството. Когато се премахне, всичко останало се разпада. Всъщност това е единствената доктрина, която издига християнството над всички езически религии в средиземноморския свят. Именно поради стратегическото си значение за християнската вяра, всеки човек, който поема свещеното име Християнин на устните си, трябва да бъде готов да защити своята историчност.
По този начин трябва да се постави въпросът: „Как можем да знаем, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите?“, Че това уникално събитие не е някакво странно предложение от страна на християнина, а по-скоро вяра, основана на неоспорим факт ?
Като християни трябва да сме готови да покажем, че възкресението на Христос е било събитие, което се е случило във времето и пространството – това всъщност е било историческо, а не митологично (2 Пет.16). Значението на това събитие не може да бъде сведено до минимум, защото Самият Исус провъзгласи, че Неговото възкресение ще докаже Неговата сила над смъртта и по този начин Неговото божество (Йоан 2: 18-22). Не само това, но Христовото възкресение е сърцето на Евангелието (1 Кор. 15: 1-4).
Чудото на Голготския кръст и на Христовото възкресение – как и защо се е случило това?

Чудото на Голготския кръст и на Христовото възкресение – как и защо се е случило това?

Всъщност доказателствата за възкресението на Христос са толкова преобладаващи, че никой не може да го разгледа с открит ум, желаейки да познава истината, без да се убеди в нея.
От многото налични доказателства, никой не е по-натрапчив от факта, че възкръсналият Христос се е явил на повече от петстотин души наведнъж (1 Коринтяни 15:6). Христос се яви и на много други хора, предоставяйки „много убедителни доказателства“ за Неговото възкресение (Деяния 1:3). Христос в Неговото възкресено тяло е бил дори докоснат два пъти (Матей 28: 9, Йоан 20:17) и оспорил учениците (Лука 24:39) и Тома (Йоан 20:27) да пипнат раните Му, че е Той, защото се съмнявали.
 
За онези, които продължават да имат съмнения относно истинността на библейските доказателства, трябва единствено да посочим д-р Саймън Грийнлийф, който е най-силен в правните доказателства през 19 век. Трябва да се отбележи, че след като проучил доказателствата за възкресението на Исус Христос, Грийнлийф предложил, че всяко кръстосано разглеждане на свидетелствата на очевидци, записани в Писанието, би довело до „безспорно убеждение за тяхната почтеност, точност и истина“.
Източниците за личността на Исус, са книгите на Новия Завет. Писанията в него са уникални като исторически документи – намерени са около 25 000 техни преписа или части от тях.
В подкрепа на истинността на библейските истории, следователно и за събитията свързани с Христовото възкресение, свидетелстват и археологическите находки като известните Кумрански ръкописи, разкопките в и около Ерусалим, в Близкия Изток, на дъното на Червено море и други.
Мария Магдалина отива на гроба и вижда, че гробът е празен

Мария Магдалина отива на гроба и вижда, че гробът е празен

Един факт върху, който е добре да се замислим е подкупването на римските войници от еврейските свещеници да излъжат, че те са заспали на поста си, а Исусовите ученици са откраднали тялото на Исус. Този номер не е минал, защото наказанието за римски войник, ако заспи на поста си, е било смърт. Но дори и с тази лъжа, номерът им не е минал, защото народът е научил за това. Свещениците са дали обещания пред войниците за тяхната безопасност пред Пилат, че ще се застъпят, за да не се разчуе истината.
Друг интересен факт при арестуването на Исус. Когато след молитвата в Гетсиманската градина при Него и придружаващите Го ученици, идва тълпата от римски войници, свещениците, народа и предателя Юда, Той ги пита: “Кого търсите?”. В отговор те му казали: “Исуса Назарянина.” А Той им отвърнал “Аз Съм”. Веднага, след това ангелът, който Му прислужваше по време на молитвата, е застанал между тълпата и Него. Лицето на Спасителя се е озарило от Божествена светлина. Убийците от тълпата не са могли да устоят в присъствието на Божията слава. Те се люшнали назад старейшини, свещеници, войници, и Юда предателя – всички са паднали като мъртви на земята. Тази сцена убягва на режисьорите на филмите за Исус.
В Евангелията пише, че след като е преминала съботата, през най-тъмния час на нощта на първия ден от седмицата, неделята,  Исус е бил все още в гроба на Йосиф. Ангел Гавраил го възкресява и става земетресение както и при неговата смърт на кръста. Римските войници пазещи гроба виждат това, но не могат да направят нищо, те са безсилни пред мощта на ангела.
Сутринта рано Мария Магдалина отива на гроба и вижда, че гробът е празен, говори с двама ангели и с Петър и Йоан, после те отиват при другите ученици да известят случилото се възкресение. Мария Магдалина вижда Исус, но не го познава като си мисли, че е градинарят. Когато го познава, Той ѝ казва да не се допира до Него, защото още не се е възнесъл пред Бог Отец. Същият ден Той се възнася до Божия престол и се представя на Бога. Той е приключил успешно, за която бе дошъл на земята. Вечерта Исус отново се връща на земята  обува с учениците си. Йоан 20 глава 11 до 17 стихове.
 
При неговото възкресение възкръсват и други мъртви от гробовете, които свидетелстват за Него пред хората. Това са същите онези 24 старци, за които пише апостол Йоан в Откровението, че стоят пред Божия престол.
Христовото възкресение е едно чудо от Бога, което ни дава надежда за победа над смъртта!
Със своята смърт на кръста, Исус изкупи греховете на целия свят и благодарение на жертвата му, за всеки човек е осигурена награда – вечен живот в Божия рай. Той е описан в последната библейска книга Откровение 21 и 22 глава и ще бъде тук на земята. Първите 1000 години от вечността спасените от втората смърт хора ще прекарат в Божието обиталище в третото небе (2 Коринтяни 12 глава 2 стих).
В Откровение 20 глава ни се разкрива обещаното възкресение на всички повярвали  в Христос и съдът след хилядата години. За изкупените от греха и смъртта е приготвен град от злато – Новият Ерусалим, където ще живеят през този период, според думите на Исус в Евангелието на Йоан 14 глава, 2 и 3 стихове. За хората отговорили на поканата на Исус да го следват има надежда за избавление от втората смърт.
Исус възкръсна от смъртта като пръв плод от мъртвите. Неговата жертва бе същността на праобраза в Стария Завет, представен в светилището от движимия сноп (символ на Исус) и възкресението стана в деня, когато този сноп е бил представян пред Бога. Символичната церемония сочеща на жертвата на Исус, бе извършвана над хиляда години. Хората събираха от нивите първите класове жито и снопът от първи плодове се представяше пред Бога като жертва на благодарност за Пасхата в Ерусалим.
Според Божието нареждане сърп не трябваше да докосва житото преди този сноп да бъде представен пред Господа. Жетвата представляваше този сноп посветен на Бога. Така и в изпълнение на пророчеството за Божия син, Той беше духовната велика жетва, която щеше да бъде събрана при следващото ми идване за Божието царство. Възкресението му е залог за възкресението на всички праведни мъртви и негов символ. (1Сол.; 4:14).
Надеждата на всички хора по света е в дара на вечния живот, който Бог е обещал на всички, които са приели с вяра Исус и са се покаяли. Спасението (вечният живот) се дава в деня на пришествието, когато ще бъде първото възкресение, според Откровение 20 глава, Йоан 5 глава 24 до 29 стихове, 3 глава 16, 17 и 18 стихове и а други места. Освен вяра за спасението са важни и 10 Божи заповеди както са дадени в книгата Изход 20 глава от 2 до 17 стиховебез промяна, включително и съботата. Писано е в Откровение 12 глава 17 стих, 14 глава 6 до 12 стихове и по-точно 12 стих и на други места.
10-те Божи заповеди – Изход 20:2-17.

10-те Божи заповеди – Изход 20:2-17.

Една от най-хубавите творби с дълбок анализ на живота на Исус е книгата на американската религиозна авторка и пророк от църквата на адвентистите ”Копнежът на вековете”. По-рано тя е била издавана със заглавие ”Животът на Исус”.
Езическите корени на Великден
Празникът Великден се празнува веднъж в годината и датата му се основава на Грегорианския календар, който е слънчев календар за разлика от еврейския, който е лунен. Той почти съвпада с еврейския празник Пасха, на който е бил разпънат Исус. За 2018 година той е от 30 май до 7 април. И така е правилно да бъде. Християнските църкви трябва да се обърнат за празниците към своите библейски корени, защото двата празника Коледа и Великден имат езически корени.
И така, след като знаем за езическите корени на Великден и Коледа, ние можем да се съсредоточим върху важните събития, на които сочат те – раждането на Исус и Неговата победа над смъртта чрез чудното възкресение. Въпреки езическите си корени те сочат на двете важни събития.
Великден има езически корени. Ако той не е истински празник за Исус, тогава какъв е? За християните той е истински празник и е по повод на най-великото събитие  в човешката история, макар че за езическият му произход почти не се говори. Днес виждаме светска култура, празнуваща пролетното равноденствие, докато религиозната култура празнува Христовото възкресение. Но ранното християнство направи прагматично приемане на древните езически практики, повечето от които се радват днес на Великден. Общата символична история за смъртта на син (слънце) на кръст и неговото прераждане, превъзмогване на правомощията на тъмнината, е една добре изнесена история в древния свят. Имало е и много паралелни, съперничещи възкресени спасители.
По този начин Сатана е имитирал Христовото възкресение преди то да се е случило. Това е помогнало да се въведат езически традиции в християнството.
Шумерската богиня Инана или Ищар според древната вавилонска митология е била възкръснала от подземния свят, по настояване на измислените езически богове. С този акт се свързва събуждането на природата през пролетта. Един от най-старите митове за възкресение е египетският Хорус. Роден на 25 декември, Хор и повреденото му око са станали символи на живота и прераждането и т. н.
Христовото възкресение е реално събитие в историята и в нашия живот!

Христовото възкресение е реално събитие в историята и в нашия живот!

Митичната пролетна богиня на плодородието Ищар (Ishtar) също така е наречена Eostre, Astarte, Ostera и Eastre. Западният термин „Великден“ е извлечен от англосаксонската форма на Ищар, „Eostre“ – името на богинята на пролетта.

Цитати от Библията

Така този празник в английския език е наречен точно с името на езическата богиня на плодородието, на който езичниците са празнували с яйца и зайци на трапезата. На тази богиня хората са пекли празнични пити, в наше време традицията е продължена с козунаците.
В езическия празник се включвало поклонението на Тамуз (синът ѝ), което се е състояло при изгрев на Великден. Това е гнусота пред Бога и е записано в Библията в Езекиил 8 глава 13-16 стихове. В случая грехът е свързан с поклонение на слънцето към изток. Тогава евреите са били изпаднали в идолопоклонство и това е част от греховете им.
Ищар е наречена ”небесна царица”. В Библията в Еремия 7 глава 18 стих пише също, че евреите са разгневили Бог. Според библейския доклад причината е, че те са  пекли пити на небесната царица, покланяли се на Тамуз и са правили и други нередни неща.

http://www.chudesa.net/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

Волжка България бр.206

  и съдбоносното решение за приемането на исляма

От Мартин Чорбаджийски
През Средновековието религиозната принадлежност на дадена страна и нейният народ има изключително важно значение. Споделената религия означава приобщаване към определена цивилизация, представлява самия етикет цивилизация, улеснява търговията, играе ролята на важна предпоставка за уважаването и спазването на международните договори, изразява светогледа и принципите на една значителна маса от хора.
Това е времето на засилване на монотеистичните религии и в различни точки на Стария свят започва борба за тяхното налагане над традиционните езически вярвания, а наред с това се забелязва и борба между самите религии. В смятаната за прародина на арабите Йемен византийският император Юстиниан II подтиква владетеля на Аксум (държава, съществувала на територията на днешна Етиопия) да нахлуе и наложи православието за сметка на съществуващия юдеизъм. В Кавказието и Централна Азия хазарите също опитват да разпространят юдеизма наравно с политическата си власт.
Рим и Константинопол ще започнат да разпространяват своите разбирания за християнство и самите те ще влезнат в битка за приобщаването на различни народи, христоматиен пример за което са славянските племена в периода VII-IX век. Възникването на исляма, третата голяма монотеистична религия, ще изпрати арабо-мюсюлманите из различни краища на Стария свят в разпространението на новата вяра и политическо влияние. Една от държавите, която ще приеме тази религия е Волжка България
Волжка България
Преди да разгледаме причините, поради които Волжка България избира исляма, е необходимо да проследим начина на неговото утвърждаване. Изследователите посочват, че това става при владетеля Алмуш, син на Шилки (единственият познат владетел на Волжка България от епохата, докато за името на Алмуш съществуват догадки и различни версии). Непосредствено след приемането на исляма към столицата Болгар заминава пратеничество на абасидския халиф Джаафар Ал Муктадир по молба на българския владетел.
Алмуш се нуждае от високопоставен абасидски представител, който да му разясни въпросите на ислямската вяра и правна система. Пратеничеството има и чисто прагматична цели. Историците сочат, че волжкият владетел търси средства за построяването на крепост, която да  възпира хазарите и за строежа на голяма джамия в столицата.
Начело на арабската мисия е дипломатът и пътешественик Ахмад ибн Фадлан, на когото дължим най-пълните сведения за Волжка България, намиращи се в неговия труд „Рисала“ („Записки“ или „Трактат“). Пратеничеството заминава от Багдад на 21 юни 921 година и пристига в Булгар през май 922 година.
Илюстрация от пътешествията на Ахмад ибн Фадлан.
След пристигането на ибн Фадлан е свикан Народен събор (по подобие на съборите в Дунавска България), на който присъства владетелското семейство и висшата аристокрация. Това събитие бележи официалното утвърждаване на ислямската религия във Волжка България, а нейният владетел Алмуш приема името Джаафар ибн Абдулла, в чест на своя покровител абасидския халиф. Волжкият владетел приема и титлата „емир“, като така в съответствие с ислямската традиция признава духовното върховенство на халифа.
Какви са причините, продиктували приемането на исляма от страна на Волжка България? Безспорно водещо значение има необходимостта от противопоставяне на хазарската заплаха. През този период започва и същинският досег с руските държавни формирования, което ще редува периоди на сътрудничество и съперничество. От друга страна Абасидският халифат не разполага с необходимите ресурси, за да представлява последваща заплаха за независимостта на Болгар.
Други причини са цивилизационни и регионални. Волжка България e силно повлияна от процесите в Централна Азия, където въздействието на исляма вече е проникнало и където културните и стопански центрове са тясно свързани с тази религия. Известно е, че синът на Алмуш извършва поклонение до Мека. Приобщаването на Волжка България към исляма събужда интереса на арабския свят към тази държава и именно на този интерес дължим част от изворите за нейната история. Столицата постепренно се превръща в културно и научно средище, познато сред арабите като „Бурджан“.
Дори от този кратък текст може да откроим съществените различия между Дунавска България и Волжка България. Сред тях важно място заема географското положение. Аспаруховата държава се установява в близост до сърцето на православния свят Константинопол и приемането на християнството от разстоянието на времето изглежда като логична последица.
Обратно, Волжка България се намира в геополитическа зона, в която ислямът играе съществена роля. Това е изключително динамичен регион, с постоянни движения на различни групи и конфликти, в който държавите и държавоподобните образования могат да оцелеят само чрез съчетаването на силна политическа власт и по-широка културна и религиозна принадлежност с основните играчи в региона. Този политически прагматизъм се забелязва и в съдбоносното решение на волжкобългарските държавници.
https://bulgarianhistory.org/voljka-bulgaria-islam/

Никола Вапцаров – „Вяра“ бр.206

 1.-VAPTSAROV-PORTRET
Стихотворението „Вяра“ е публикувано в единствената стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни“, която е издадена през 1940 година. То е лирична декларация, интимна изповед, послание към бъдещите поколения.
„Вяра“ е написано като програмно стихотворение специално за „Моторни песни“ и не е печатано никъде преди и след това. Стихотворението е замислено така, че да придаде платформа и цялост на стихосбирката, да скрепи в едно двете части на Вапцаровия двулик художествен свят — света на суровата реалност и на реалната мечта.
Вапцаровата вяра-мечта има дълбоки социални корени, а оптимизмът му — свои исторически основания. Но тук мечтата му е формирана просто, естествено, с обикновени човешки измерения.
 
Вяра
 
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“
За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
 предоставя  Мария Герасова

ПИСАТЕЛЯТ МАРИЯ ГЕРАСОВА БР.206

 293800_411901978836989_1748973759_n
      ЖЕЛАНОТО ЧУДО
Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: “Що е хуманност?” Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за хората, които казват, че Животът бил тежък. Животът  е такъв, какъвто си го направим, нали? Ами времето? И то е в унисон с Живота. Тогава? Няма ли да се събудим от този дълбок сън и да прогледнем истината? Пустота, дива пустота е в сърцата ни. Но защо? Нима и в нас не грее слънце,  и не ни обгръща с лъчи от Любов? Нима в дома ни не се чува весела, детска гълчава? Нима Природата не ни се отблагодарява с изобилието си от плодове? За какво живеем всъщност? Да се радваме на Живота и красотата на Природата. А какво правим? Вървим намръщени. Изчезна усмивката от устните ни. Очите ни станаха мрачни  и  непрекъснато насълзени. Защо плаче детето? То плаче за майка си, да дойде при него и да му даде своята обич. А нима ние не плачем за един по-радостен Живот? Той може да бъде такъв, ако мобилизираме своите сили и се борим за своето щастие, и повече радостни минути. Щастието е лично и на никой друг. И така: “Да живеем, пеем и се веселим!” В това е смисъла на Живота. Наистина, забравихме веселието, а и от там е скуката в Живота ни. Обезсмислихме се. Забравихме за идеите, които една след друга трябва да реализираме. Да обръщаме внимание и на най- малките неща! Защото нищо не остава в пространството. Нашите идеи трябва да бъдат облечени във великолепна дреха, т. е. добре обмислени, които да съчетават в себе си най-доброто и да бъдат изработени с много Любов. В това е истината за мен. Всяко нещо трябва да бъде смислено и тогава всичко около нас ще грее и ще  виждаме във всеки човек приятел. А той ще отговори на нашето приятелство с Любов. Ето, този Живот ще бъде нашият смисъл. Една нежна дума, една усмивка, една подадена ръка.
Подай ръка, приятелю! Вдигни приведената си глава, за да видиш синьото небе и истинската Любов! Тя е ласката на твоето сърце. Тя е  истината и смисъла на твоя Живот.
О, ВРЕМЕНА
Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и  не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат я по бързата процедура. Казали са за този, че е такъв и юруш… Повежда ги  по кривия път и те вървят след него.
Всичко започва от първото стъпало и върви нагоре. А някои мислят, че започва отгоре надолу. Нали нашият живот започва от раждането и върви нагоре. Има една последователност – раждане, прохождане, разцвет, учение, опитност, вечна борба между Доброто и злото. Избирателност – разцвет или падение и напред  към безкрая… И всичко е уроци, които ни учат как да се усъвършенствуваме, за да получим оценка за духовен интелект, но не и материална интелигентност. Защото духовният интелект се гради чрез натрупване на опит. Опитът се черпи от Живота чрез уроците, които ни се предават  от учителите. Учителите са хората около нас, а уроците са нашите действия. Много действия и картини наблюдавам около себе си. На едните се възхищавам, а другите ме разочароват.  Все пак всяко нещо си има своята красота. И ние трябва да се радваме на тази красота! Да сме доволни, че живеем и действаме! Защото ако спре за миг движението около нас, вече няма да съществува Животът. А той е инертност, едно непрекъснато движение, без начало и без край. Множество атоми, които се блъскат един в друг. От време на време се  отблъскват,  а друг път се привличат чрез една Велика магнитна сила, която е част от Огромният магнит на Земята – Голямата Матер.
Всяка същност е родена да обича. Обичта облагородява човека и го прави по-добър. Възкачва го на най-високия пиедестал и го кара да литне в безкрайното пространство.
Една истинска Любов сближава световете и кара душата да пее от щастие. Една тръпка, един трепет чувства човекът, който обича Любовта. Обич за обич, Любов за Любов! Два лъча кръстосани, образуват буквата “Х”, която значи Христос. А
Христос е Любов.
 писателят Мария Герасова

Кучетата разбират емоциите на своите господари бр.206

Изследователи са доказали, че кучетата са в състояние да различават човешки емоции чрез комбиниране на информация от различни възприятия, пише агенция Фокус.
Четириногите ни приятели са единствените същества освен човека, при които се наблюдава такава способност.
Екип от специалисти по поведение на животните и психолози от Университетите в Линкълн, Великобритания, и Сао Паоло, Бразилия, са доказали, че кучетата формират абстрактни ментални представи за позитивни и негативни емоционални състояния, вместо само да пресъздават заучено поведение. По време на експерименти на 17 домашни кучета са показани двойки картини на радостни и ядосани хора или на кучета, които изглеждат игриво или агресивно. След това учените са пуснали записи на звуци на игрив или агресивен лай и на човек, казва “ела тук” с радостен или ядосан тон. Изследователите са установили, че кучетата са склонни да поглеждат към изображението, които отговаря на тона на гласа и че по-често избират съответстващото лицево изражение. Кучетата са се справили още по-добре при разпознаването на тона на други кучета.
Миналата година екип във Виена откри, че кучетата разбират дали даден човек е щастлив или ядосан, гледайки лицето му. Новото проучване показва обаче, че кучетата са способни на нещо повече от разпознаване на лицеви изражения, че са способни на реални емоционални възприятия.
https://www.obekti.bg/zemya/kuchetata-razbirat-emociite-na-svoite-gospodari

Очите на животни, погледнати отблизо бр.206

 котка
котка

Две хубави очи. Очите на зверче. Не искат и не обещават, само наблюдават. Различни цветове, форми и размери, и всички те имат една функция – да улавят светлинните лъчи и да превръщат електромагнитните вълни в цветове и форми. 

Най-просто устроените очи могат само да различават тъмнина и светлина. Някои животни, сред които и хората, имат стереозрение: очите им са разположени в една равнина и така дават възможност за възприемане на триизмерен образ. При други видове – като заека и хамелеона, зрението е монокулярно: очите са в различни равнини и виждат два отделни образа. 

При всички случаи очите са забележително творение на природата и ние в „Обекти“ събрахме тези прекрасни примери, за да ви покажем тяхното разнообразие.  

Австралийска овчарка
Орел
Сова
Дървесна жаба
Гекон
 https://www.obekti.bg/zemya/ochite-na-zhivotni-poglednati-otblizo

ЯСТИЯТА ПО СВЕТА БР.206

 „Бан бао“, хлебче на пара, пълнено със свинско или пилешко месо, варено яйце и зеленчуци, традиционна бърза закуска във Виетнам. Снимка: Shutterstock 

Да опиташ местните ястия е едно от най-приятните преживявания за туриста. Всяка страна има нещо специално, което да предложи, а всеки пътешественик търси автентичното преживяване. За тази цел не е нужно да се ходи в скъпи ресторанти, защото уличната храна със сигурност предлага най-достъпните и вкусни ястия, част от ежедневието на местните хора. Ето някои от най-емблематичните „бързи храни“ по света. 

Масала доса в Индия

Индийската кухня е известна почти навсякъде по света. Някога това ястие е било популярно само в южните щати на Индия, но сега се среща навсякъде в страната и в чужбина. Типичната масала доса е хрупкава палачинка, която се прави от ориз, сол, растително масло, олющена черна леща, зелени люти чушки, къри, синап, сминдух, куркума и различни пълнежи, най-често пикантни пастети на базата на леща или картофи. 

Дюнер кебаб в Турция

Добре познатият ни дюнер е измислен от турски имигранти в Берлин през 70-те години на миналия век. От този момент нататък той се превръща в една от най-популярните улични храни в Германия и голяма част от Европа. Превежда се буквално от турски като „въртящ се кебаб“ и макар да има най-различни разновидности, основните съставки са накълцано агнешко, телешко или пилешко, което се върти бавно на вертикален шиш. 

Къривурст в Германия

Смята се, че това ястие е измислено през 1949 г. в Берлин от Херта Хойвер, която решава да смеси кетчупа и кърито на прах, които получила от британски войници в Германия. Тя започнала да използва сместа като заливка върху печената на скара свинска наденица, която продавала на улицата. Тази евтина, но засищаща закуска станала много популярна сред строителните работници, възстановяващи опустошения град. Днес тя се среща в почти всеки град в Германия.

Пад тай в Тайланд

Пад тай фигурира на пето място в анкетата „Най-вкусните храни в света“, съставена от CNN Go през 2011 г. Представлява пържено оризово фиде, приготвено с тофу, яйца, рибен сос, сушени скариди, чесън, тамаринд, палмова захар и лют червен пипер. Сервира се с парченца лайм и накълцани печени фъстъци (съставките могат да варират). Пад тай възниква през Втората световна война, когато Тайланд търпи недостиг на ориз поради войната и наводненията. За да намали консумацията на ориз, тайландският премиер насърчава хората да ядат фиде. Сега това е основната улична храна в Тайланд.

Сашими в Япония

Този деликатес отдавна е известен по цял свят. Въпреки това, ще получите най-доброто от него само в Япония. Представете си как готвачът нарязва огромна риба пред очите ви и минути след това ви поднася от нея. Е, така изглежда уличната храна в Япония. Сашими е сурова риба, нарязана на тънки парченца. Готвачите режат различните риби с различна дебелина, за да подчертаят вида ѝ. Сашими най-често се правят от сьомга, риба тон, фугу, калмари или скариди.
 https://www.obekti.bg/chovek/11-avtentichni-ulichni-hrani-ot-cyal-svyat

Изгубеното досие на Атлантида бр.206

Древните гърци, най-бъбривият народ на Античността, имали тази добрина спрямо идващите любопитни поколения: не само да пътуват и да попиват мъдростта на различните народи, но и да оставят увлекателни истории за тези пътешествия. На това дължим покрай другото и раждането на историята във варианта й на познавателна дисциплина, т.е. като наука.
Наистина, сега трудно бихме могли да си представим историята на страни като Лидия или дори Персия, ако не бяха разказите на ранните гръцки историци начело с бащата на историята Херодот.
На пръв поглед дължим знанието си за Атлантида на сходни обстоятелства –
когато поредният любопитен елин – в случая големият държавник Солон, разочарован от неуредиците в родната Атина се отправил на пътешествие из Египет. Казват, надявал се да изучи мъдростта на другите народи и да я приложи в родината си. Дали е успял, сега не е важно. По-интересното е, че в едно светилище, точно там, където Нил се раздвоява малко преди да стигне морето, в една област, наречена Саис, с център град Саис, той се натъкнал на странен разказ, предаван като тайна сред жреците на местното божество Нейт. Разказ, който не само заплашвал да преобърне с главата надолу представата на атиняните за близкото им минало, но същевременно разкривал цивилизация, чиито размери и постижения били немислими за която и да е култура на Древния свят. 
Защото имало не само един Велик потоп, а няколко. Атиняните били само наследници на стара и благородна раса от полубогове, управлявани от мъдри и справедливи закони. И най-вече те водили война срещу една непозната сега сила, идваща отвъд Херкулесовите стълбове (днешен Гибралтар), срещу пришълци от един огромен остров, намиращ се в Атлантическия океан.
„Този остров – продължавал да разказва египетският жрец пред смаяния си слушател – бил по-голям от Либия (Африка) и Азия, взети заедно…
на него просъществувала империя, която го превзела целия, а също и много земи отсам Херкулесовите стълбове, чак до Египет на изток. Тази мощна сила искала да превземе вашата страна и когато всички останали държава паднали пред мощта на нашествениците, вие ги победихте, спасявайки тези, които все още не са били покорени от тях, и освобождавайки вече завладените.”
Този остров бил, разбира се, Атлантида, а народът, който я обитавал – могъщите атланти. Разказът на Солон стига до нас чрез произведенията на най-големия гръцки философ – Платон, който пък, както е известно, излагал идеите си в диалогична форма. В диалозите „Тимей” и „Критий” за ролята на „разказвач” е избран известният политик Критий, чийто пък прадядо бил добър приятел със самия Солон. Така към края на 5. в. пр.Хр. историята стигнала до атинската публика, а след това и до нас.
Самият едноименен диалог „Критий” е по-многословен и ни дава единствения по рода си разказ за произхода на Атлантида: атлантите били потомци на морския бог Посейдон от брака му с Клейто, дъщерята на родения от земята прабог Евенор. Първородни били пет двойки близнаци, най-старият от които бил наречен Атлас и така дал името на острова, народа и на самия океан. Самият Атлас и неговите наследници поели върховната власт над острова, а останалите братя си го разделили и управлявали в съгласие, което запазили и потомците им. Най-важното обаче било, че царете на Атлантида никога не вдигали ръка един срещу друг и винаги си помагали в беда. Обществото на владетелите и на обикновените хора било подчинено изцяло на добродетелта, а алчността за злато им била чужда. Това бил народ, запазил много от божествената си природа и чужд на човешките недостатъци. 
https://www.obekti.bg/misterii/izgubenoto-dosie-na-atlantida