Category Archives: Архив

10 любопитни факта за синия цвят бр.210

10 любопитни факта за синия цвят
Навсякъде сме заобиколени от синьото. Дали ще са сини дрехи, сини коли или най-малкото синьото небе. Определено това е цвят, от който трудно може да се избяга. Със сигурност всички знаем, че е един от трите основни цвята и, ако го смесиш с жълто, става зелено. Но всъщност има още много неща, които не са всеизвестни за популярния цвят.
10. По време на Ренесанса боята с цвят ултрамариново синьо била най-скъпата от всички. Името на цвета идва от латинското ultramarinus, което буквално означава „отвъд морето“. Заради високата му цена, в картините този цвят бил резервиран единствено и само за одеждите на Дева Мария и Иисус. По тази причина много хора асоциират този цвят със святост и смирение.
9. В Китай синият цвят е често асоцииран с мъчение, духове и смърт. В традиционна Китайска опера, героят, чието лице е боядисано в синьо, е злодеят.
10 любопитни факта за синия цвят
8. Изследвания в Европа и Америка показват, че синьото най-често се асоциира с хармония, вярност, самочувствие, безкрайност, въображение, студ и понякога тъга. Почти половината от участниците в подобни проучвания посочват синьото като свой любим цвят. Синьото често се асоциира с мъжественост, както и интелигентност, знание, спокойствие и концентрация. Може би това е причината хората да са по-продуктивни в офиси, които са боядисани в синьо. Други проучвания пък показват, че щангистите могат да вдигат по-големи тежести, ако залата е синя. Относно асоциацията на синьото с тъгата, много художници използват главно сини нюанси в картини, в които тя е главната емоция. Между 1901 и 1904 година Пикасо навлиза в така наречения си „син период“, след самоубийството на най-добрия си приятел.
7. Имало е тривековна „война“ между сините цветове. През XIV век синята боя в Европа се е добивала от растението сърпица, след дълъг процес на киснене на цветовете. Но през XV век от Индия в Европа навлиза растението индиго, което има същата функция. Така двете растения и следователно двата различни нюанса на цвета, започват да си „съперничат“. По-късно, през XVII век, британците, испанците и датчаните правят плантации за растението индиго в различни краища на света, с което разпространението му се увеличава още повече. Страните, от които сърпицата се добивала, съответно започнали опити да го предотвратят. Германското правителство прави използването на индиго незаконно през 1577 година, като го описва като „пагубно, измамно и разяждащо душата вещество, окото на Дявола“. През 1609 година Франция също обявява смъртна присъда за всеки, който използва „лъжливата и пагубна индийска субстанция“. В крайна сметка опитите им се оказват напразни, тъй като качеството на боята от индиго и значително по-ниската цена правят използването на сърпица безсмислено.
10 любопитни факта за синия цвят
6. В Египет синьото е било асоциирано с небето и божествеността. Според техните легенди и вярвания, египетският бог Амон Ра е можел да направи кожата си синя, за да лети невидим в небето. Синьото също можело да пази хората от злото. Много хора по Средиземноморието все още носят сини амулети, символизиращи окото на Бог, което да ги пази от беди.
5. В Рим е било точно обратното – синьото е било цветът на работническата класа. Това се случва, защото растението сърпица, с което дрехите са били оцветявани в синьо, е било лесно достъпно. Според разбиранията на римляните синьото е било смятано още за траурен цвят, както и за цвета на варварите.
4. Крал Луи IX е първият крал, който често носел синьо. Това било копирано и от другите знатни особи, а това превърнало синьото в кралски цвят. Щом станало цветът на краля, станало и цветът на богатите и силните в Европа и символ на статус. В средните векове във Франция е бил нужен лиценз от короната, за да можеш да боядисваш със синя боя. В Италия синьото боядисване е било възложено на специфична гилдия – tintori di guado. Ако някой друг посмеел да боядисва предмети или дрехи в синьо, бил сериозно наказван.
10 любопитни факта за синия цвят
3. Много неща изглеждат сини, а всъщност не са. Повечето от нас знаят или се досещат, че водата в моретата и океаните само изглежда синя. Това се дължи на оптична илюзия. Червената светлина има по-голяма дължина на вълната от синята. Водата абсорбира светлините с по-големи дължини и отразява късите (сините), които стигат до окото на съзерцаващия. Друг обект, който често изглежда син, без да е такъв в действителност, са планините в далечината. Това пък се дължи на атмосферната перспектива, тоест: колкото по-далече нещо се намира от гледащия, толкова по-малко се забелязва контраст между обекта и цвета на фона му (обикновено син). В една картина, колкото по-студен е един цвят, толкова по-далече изглежда. Най-изненадващият „несин“ обект са сините очи. Те всъщност нямат никакви сини пигменти. Ирисите на хората със сини очи съдържат по-малко меланин, което, подобно на ефекта с морето, означава че отразяват повече синя светлина (пак заради късата дължина на вълната).
2. На немски, да си син (blau sein) означава да си пиян.
1. Pantone, които поставят международния стандарт за цветове, са обявили небесносиньото за цвят на хилядолетието.
https://www.10te.bg/lyubopitno/10-lyubopitni-fakta-za-siniya-tsvyat/

10 животни, разкрасени от самата нощ бр.210

Чудесата на природата не спират да ни правят изненади от векове. Отличен пример за това е меланизмът, феномен, при който животните имат много по-тъмна окраска от техните роднини.
Това е фенотипна проява на черно оцветяване при различни видове организми, обратна на албинизма. Меланизмът често се проявяват в резултат на мутация, но е възможно да възникне и в резултат на други фактори. Такава например е температурата по време на бременност, която оказва влияние на гените.
В природата се среща при много видове животни. Днес ще се спрем на 10 от тях, които рядко можем да видим.
1. Не е като да не сме виждали петли с черна окраска, но чак толкова… едва ли.
10 животни, разкрасени от нощта
2. Сервал е една от 12-те породи котки, които са склонни към меланизъм.
10 животни, разкрасени от нощта
3. Окраската на този ягуар е пример за непълна мутация.
10 животни, разкрасени от нощта
4. Виждали ли сте някога такъв жираф?
10 животни, разкрасени от нощта
5. „Дори и черен, аз пак си оставам сладък.“
10 животни, разкрасени от нощта
6. Животните с тъмна окраска са по-жизнени от тези със светла. Дали е така?
10 животни, разкрасени от нощта
7. Може да се предава и на следващите поколения.
10 животни, разкрасени от нощта
8. Наблюдават се случаи и при видове, за които не е типично.
10 животни, разкрасени от нощта
9. Дори и при златната рибка, която изведнъж стана черна.
10 животни, разкрасени от нощта
10. Трябва да признаем, че подобна мутация води до красив резултат.
10 животни, разкрасени от нощта
 https://www.10te.bg/lyubopitno/10-zhivotni-razkraseni-ot-samata-nosht/

ХУМОР И САТИРА В ЕДНА БР.10

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

чудомир-7-150x150

ХОРААА. ЧУЙТЕ ЩО Е ЧУДО СТАНАЛООООО

 ФРЪЦЛАТА

Златната тя. Стои си милата в автобуса и все едно, не е тя.
Изведнъж, като че ли нещо и прещракна и тя поде с пискливия си глас глас:
- Не  тъ лий срам, ма! Тук си седнала да ядеш. Засрами са! Сички пътници та гледаш. А ти си ядеш  тъй сладко.

О

Така озвучаваше с приятния си тембър,  в обратния смисъл на думата Фръцлата. Кондукторката в автобуса я гледаше с искрящ поглед, но без да повиши тон  се обърна към  нея:
- Госпожо. Аз съм тук от дванайсет часа на крак, а  ти ми правиш забележка. Нямам ли право да се нахраня!
- Виж са, ма!- продължи Фръцлата.
- Какво да се видя! Аз съм на работното си място и не съм мръднала от тук. Всичко ми присяда.
- Тъй значи? Май нарушаваш работната дисциплина?
-Така ли? Аз мисля, че не. Виждаш, че моята столова е в автобуса. Ти може би се храниш в уютния си апартамент, а аз тук, на бързо.
- Тъй значи. Пък ма обиждаш?
- Кой те обижда мила? Това е така. Както те гледам, май цял живот не си хващала работа.
- Тук май си права. Имам  добър и богат мъж.
- Ето, виждаш ли? Ако си изкарваш парите като мен и работиш по 12 часа без прекъсване, тогава няма да говориш така.
- Сега разбирам.  Хайде да слизам, че в къщи ма чакат. А аз не съм са прибирала целият ден.
- Милата. Едни бачкат целият ден, а други си гледат кефа!
- И ти май са раздрънка? Говореше  интелигентно, а сега…
- С такива като теб, така трябва да се говори. По друг начин няма да те разберат.Хайде слизай, че озвучи целият автобус! Какво ще кажат пътниците?
 - Каквото и да кажат, не ми пука. Никой не ма познава.
- Не  те познава, но ще те запомнят.Такива като теб се помнят дълго.  Не знаеш какви ги срещам тук!
- Хайде чао.  и Фръцлата забърза към вратата на автобуса.
- Ако още една  като нея дойде тук, вече няма да издържа- гласно изрече кондукторката.
 НАЛИ ТАКА
Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?Виж са на  какво  мязаш! По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но хич не ти пука. Думаш, че господарите ти са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.
- И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички, коли , пък и грамадни къщи. Цели палати. Цял симфоничен оркестър да се побере в тях. Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я. Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката. С пенсия от  115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала. Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.  
Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко, гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.
- Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук? 
- А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.
 - Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила. Гол, голеничък. Да не стане това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.
 - А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че   вече е време да се грижат за  хората си. Нали така?
 писателят сатирик Весела Бедилкова

10 думи, които ще ви помогнат да впечатлите събеседниците си бр.210

Случвало ли ви се е да общувате с хора, които използват толкова много сложни и непознати думи, че почти не разбирате какво се опитват да ви обяснят? А как бихте реагирали в подобен диалог?
Вариантите са три: а) кимате разбиращо и оставяте у събеседника си впечатлението, че сте наясно с всичко казано от него; б) в отговор на изреченото, започвате да си спомняте думи и изрази, които някога сте чували, но едва ли бихте употребили сред приятелите си или в) признавате си, че не разбирате нищо и молите за помощ.
За да блеснете с впечатляващи познания, днес ви предлагаме подборка от някои интересни, дори поетични, и малко известни думи.
1. Обелос
Буквен символ, напомнящ обединение на знаците минус и двоеточие. Въведен е от древногръцкия филолог и библиотекар на Александрийската библиотека Зенодот Ефески за да обозначи съмнителни думи или твърдения. Символът може да изглежда като права хоризонтална черта или като черта с по една точка отгоре и отдолу. Поставял го в полетата до тези части от ръкописите, които предизвиквали съмнения в него. През 1659 г. немският математик Йохан Ран в своя труд „Teutsche Algebra“ използва обелоса, за да обозначи деление. В полската типографска традиция обелос се използвал за обозначение на диапазони, примерно записът 3÷7 е еквивалентен на израза „от три до седем“.
2. Лунула
Белезникава зона с форма на полумесец, намираща се в основата на нокътя на ръката или крака. Тя е видимата част на матрицата на нокътя (корена му). При хората, тя се появява през 14-тата седмица на бременността и има основна структурна роля при дефинирането на свободния край на нокътната плочка (частта на нокътя, която расте навън).
3. Мондегрийн
Терминът е въведен за първи път през 1954 г. в статия за сп. „Атлантик“, написана от Силвия Райт и означава погрешно дочута фраза, обикновено в песен или стихотворение, като грешката й дава ново значение. Произходът на думата идва от текст на фолклорна песен, който авторката чувала като „They had slain the Earl of Moray/And Lady Mondegreen“ – в превод: „Убиха графа на Морей и лейди Мондегрийн“. Оказало се обаче, че благородната дама не съществува и в истинския стих се пеело: „They had slain the Earl of Moray/And laid him o­n the green“ (Убиха графа на Морей, положиха го на зелената морава).
4. Фосфен 
Това явление, характеризиращо се с виждане на светлина без тя действително да попада в окото. Думата идва от гръцките думи „phos“ (светлина) и „phainein“ (показвам). Фосфени са проблясъци от светлина, често свързан с оптичен неврит, предизвикани от движение или звук. Фосфени могат да бъдат предизвикани директно от механични, електрически или магнитни стимулации на ретината или зрителния кортекс, както и чрез случайни възбуждания на клетките в зрителната система. Фосфени са наблюдавани и от медитиращи; хора, които прекарват дълги периоди без визуална стимулация (явлението е известно и като кино на затворника); или при халюцинации.
5. Ферула
Думата има няколко значения. Едното е род многогодишни тревисти растения от семейство Зонтични, другото – линийка за наказания, с която биели учениците по дланите в древните училища, като метод за възпитание. Ферула е и думата за металната част в края на молив с гумичка, а освен това се използва и като заклинание в романа за Хари Потър.
6. Дисания 
Думата дисания има кратко и много ясно описание – това е състоянието, при което ни е трудно да станем сутрин от леглото.
7. Парестезия
Това е усещането за мравучкане, изтръпване и други усещания по кожата, вследствие на увреждане на сетивни нерви, проводни пътища или сетивни зони в мозъчната кора. За съжаление парестезията може да се дължи на някое от следните заболявания и състояния: захарен диабет, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, мозъчен абсцес, мозъчен кръвоизлив, фрактура на кост, табес дорзалис, отравяне с олово, множествена склероза, дискова херния, притискане на нерв, болест на Пейджет и други.
8. Интеробанг
Интеробанг е онази комбинация от въпросителна и удивителна в края на изреченията, която показва силната изненада на питащия. „Мислиш ли?!“
9. Дефенестрация
Думата дефенестрация е с латински произход и буквално означава изхвърляне през прозореца. Добива популярност от чешката история. Три събития от нея са известни като Пражки дефенестрации. С първата е наречено убийството на седем членове на градския съвет на Прага от тълпа радикални хусисти на 30 юли 1419 г. Втората поставя началото на Тридесетгодишната война през 1618 г. След избора на Фердинанд II за император на Свещената Римска империя чешките аристократи се разбунтуват. На 23 май 1618 г. неколцина от тях залавят двама императорски управители и един писар и ги изхвърлят през прозорците на Пражкия замък, без да ги наранят сериозно. Третата пражка дефенестрация става на 10 март 1948 г., когато чехословашкият външен министър Ян Масарик, последният несоциалистически член на правителството, е намерен мъртъв под прозорците на Външното министерство в Прага. Спекулациите около смъртта му продължават и днес, въпреки че няма доказателства за участието или неучастието на правителството, но разследванията след Нежната революция заключват, че става въпрос за самоубийство.
10. Фрисон
И тази дума има две значения. Едното със сигурност е познато на любителите на коне. Фрисон е порода от това благородно животно. Освен това обаче думата означава и тръпките, които ви побиват, когато слушате музика, която ви харесва.
https://www.10te.bg/lyubopitno/10-dumi-koito-shte-vi-pomognat-da-vpechatlite-sabesednitzite-si/#comments

Спасиха бебе с мозък, бр.210

растящ извън черепа, с новаторска операция

 
Снимка: Shutterstock
Бентли Йодър се ражда с мозък, който расте извън черепа. Първоначално лекарите смятат, че бебето няма никакъв шанс за живот, но то оцелява и процъфтява. Седем месеца след раждането, Бентли претърпява реконструктивна хирургическа операция, която да прибере мозъка му обратно в черепа.
Родителите на Бентли, 25-годишните Сиера и Дъстин, разбират, че нещо не е наред, когато отиват на рутинен преглед с ултразвук на 22-рата седмица. Още в утробата лекарите поставят диагнозата енцефалоцеле, или cranium bifidum, при което части от мозъка израстват през пукнатини, които се формират в развиващия се череп. Казват на родителите, че е малко вероятно детето да оцелее дълго след раждането. „Нямахме никаква надежда“ – казва Сиера за Washington Post. Родителите не искат да прекъснат бременността, а да видят детето си, преди да се сбогуват с него.
За всеобщо учудване, Бентли се ражда в очаквания ден, 31 октомври 2015 г., врещящ и ритащ. След първите 36 часа родителите го завеждат у дома в единствената бебешка дрешка, която изобщо са купили, след като са научили, че няма шанс детето изобщо да оцелее. В следващите няколко седмици и месеца, Бентли се справя изненадващо добре. Ако оставим настрана големият израстък върху главата, съдържащ важни части от мозъка му, Бентли се развива нормално. Той продължава да расте и плаче, когато е гладен. Лекарите са скептични и не могат да повярват, че тези части от мозъка могат да функционират, но развитието на детето сочи обратното.
Когато Бентли става на четири месеца, Сиера и Дъстин го отвеждат в Клиниката на Кливланд, където един хирург се съгласява, че детето използва мозъка си, но ги предупреждава, че може да не е възможно той да се побере обратно в черепа.
Оттам те се обръщат към д-р Джон Меара от Бостънската детска болница, чийто хирургичен екип среща по един-два тежки случая на енцефалоцеле всяка година. След като виждат Бентли, те осъзнават, че частите от мозъка, разположени в торбичката извън черепа му, не могат да бъдат отстранени, защото са отговорни за когнитивни функции като управление на движенията, решаване на проблеми и зрение. Мозъкът трябва да бъде прибран вътре и лекарите изработват план.
Използвайки 3D принтирани модели, хирурзите планират и практикуват предстоящата процедура. Бентли е имал 100 кубични сантиметра мозък извън черепа, тъй че хирурзите е трябвало да разширят черепа, за да го поместят.
На 24 май започва операцията. Датата е избрана внимателно. Черепът на детето да е достатъчно здрав, така че да издържи операцията, но във всеки следващ момент има опасност обвивката да се спука. Първата стъпка е да се отцеди цереброспиналната течност от мозъка на Бентли. Хирурзите правят допълнителни разрези в черепа, след което връщат мозъка обратно в главата му. Останалата излишна кост е използвана за запълване на празнините. Всичко продължава шест часа. Операцията минава успешно, въпреки че са се наложили няколко допълнителни процедури.
Около месец след операцията Бентли се справя добре. Той вече може да държи главата си изправена, храни се и се смее. Никой обаче не знае какво го очаква в бъдеще. Възможно е зрението му да е нарушено, но не е ясно в каква степен. „Заради това колко различен е мозъкът му, няма с кого да го сравняваме. Трябва да се движим стъпка по стъпка.“
https://www.obekti.bg/chovek/spasiha-bebe-s-mozk-rastyashch-izvn-cherepa-s-novatorska-operaciya

Музиката е най-добрата тренировка за мозъка

 

Romrodphoto / Shutterstock
Слушаме музика в колата, във фитнеса, у дома и… на практика навсякъде! Без значение дали любимият ви музикант се е появил на наградите на MTV, изнася концерт наблизо или е починал преди стотици години, когато барокът все още е бил на мода, не можем да отречем, че музиката играе ключова роля в човешкия живот, пише A Plus.
Едва ли някой ще се изненада от факта, че съществуват множество изследвания, посветени на ефекта, който тя оказва върху мозъка ни. Въпреки че проучванията в тази насока са относително скорошни, едно е ясно – мозъкът ни буквално оживява, когато чуе музика.
Човешкият мозък използва различни свои региони, за да обработва ритъма, мелодията и другите аспекти на музиката. Когато слушаме някаква мелодия, всички тези области стават активни. В мозъка настава същинско „парти“.
Слушането на позната музика активира онези части на мозъка, свързани с паметта. Това от своя страна може да предизвика емоционална реакция, сочи изследване на Human Brain Mapping. Според National Geographic пък музиката се свързва и с увеличение на бялото вещество в мозъка.
Нещата стават още по-интересни, когато става въпрос за свирене.
Освен ефекта върху мозъка, свиренето на инструмент влияе и на регионите, отговарящи за двигателните функции. В същия дух – изследователи от Станфордския университет пък откриват, че танцуването и изпълняването на една хореография се съпътства с широко разпространена активност из целия мозък, като се интегрират всички различни процеси, необходими за отмерване на времето и танцуване в такт с музиката.
Какво означава всичко това?
Това, че музиката влияе положително на мозъка и го кара да се активира, не е просто забавен факт. Разбирането на ефекта, който тя има върху хората, може да помогне на учените да разработят нови терапии за различни заболявания.
Колкото по-често се създават неврологични връзки в мозъка при слушането на музиката, толкова по-силни и бързи стават те. Изследване на Кеймбриджския университет открива, че хората, които свирят редовно на музикален инструмент, са по-добри в разрешаването на проблеми, дори и в ситуации, които не са свързани с музиката.
Дори и да не сте се научили да свирите на инструмент като дете, не се притеснявайте. Американската Фондация за изследване и превенция на болестта на Алцхаймер твърди, че редовното слушане на музика може да помогне дори на възрастните хора и да попречи на развитието на коварното заболяване.
https://www.obekti.bg/nauka/muzikata-e-nay-dobrata-trenirovka-za-mozka

Как реагира мозъкът, когато в него се заражда идея бр.210

нимка: Shutterstock

Съвременната магнитно-резонансна томография позволява да се улови мигът, в който мозъкът намира оригинално решение в отговор на някаква идея.
Когато се ражда идея, специфична мозъчна зона – десният горен темпорален гирус, се активира и излъчва гама вълни.
Феноменът отдавна е изследван от Джон Куниос от университета Дрексел във Филаделфия, Пенсилвания, и Марк Бийман от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс.
Става въпрос за процес, който е плод по-скоро на дейността на дясното полукълбо на мозъка, докато аналитичното мислене е свързано повече с лявата му половина.
Предишно изследване на Бийман с функционален ядреномагнитен резонанс и електроенцефалограма дори даде възможност да се установи местонахождението му.

Ядреномагнитният резонанс разкри, че в мига, когато доброволци са намерили креативен отговор, е налице увеличена активност в десния горен темпорален гирус – зона, която се активира при свързване на различни далечни информациитг

Електроенцефалограмата на свой ред показа увеличаване на гама вълните в същата зона. Впоследствие двамата учени направиха по-щателно проучване. Те изследваха мозъчните гама вълни у доброволци, които трябвало да отговорят на аналитични въпроси, свързани с дедукция, или на креативни въпроси, свързани с идеи. Учените си дали сметка, че съответстващите на аналитично или креативно мислене мозъчни вълни първоначално се наслагват една върху друга, но се разделят 300 милисекунди, преди доброволецът да натисне копчето, за да даде отговора си.
https://www.obekti.bg/nauka/kak-reagira-mozkt-kogato-v-nego-se-zarazhda-ideya

Николай Бердяев: бр.210

 Николай Бердяев: Човек запазва достойнството си, когато не се отказва от съвестта си

timthumb
Публикуваме откъси от размислите на руския философ и публицист Николай Бердяев (1874-1948) за йерархията на основните ценности и средствата за живот, превърнали се в самоцел. „Животът на човешкото общество минава под знака на една обсебваща икономика и техника, на лъжлива политика, на яростен национализъм. Йерархията на ценностите се определя според принципа на ползата, при пълно равнодушие към истината. Духовната култура е смазана. Целите на човешкия живот са помръкнали. Човекът е престанал да разбира за какво живее и не му остава време да се замисли върху предназначението на живота.
Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.
Принципът „целта оправдава средствата” не е от днес. На времето са го приписвали на йезуитите, но са го прилагали мнозина. И най-важното в случая е дори не това, че средствата са аморални, жестоки, че те по нищо не приличат на възвишените идеали. Най-важното е, че когато биват прилагани долни, противоположни на целите средства, тогава никога не се стига до целта, средствата заместват всичко и за целите изобщо се забравя или те се превръщат в чиста реторика.
Въпросът за ценностите е изместен от борба за елементарни блага, за самата възможност да се живее и оцелява. По върховете на цивилизацията се извършва елементаризация, която само се представя за сложна.
За темата, отнасяща се до йерархията на ценностите, огромно и фатално значение е имало признаването на икономиката за предпоставка на целия човешки живот. Икономиката е само необходимо условие и средство за човешкия живот, но не и негова цел, нито върховна ценност или определяща причина. Не мога да се занимавам с философия, ако нямам храна, дрехи и покрив над главата си. Но философията ни най-малко не се определя от тези условия… Висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а са духовни.
 
Създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия, единствената йерархия, която може да бъде оправдана. Това ни довежда до сблъсъка на две ценности – на справедливостта и на свободата, основна тема на съвременния свят. В днешно време много обичат да противопоставят ценността на социалната справедливост и ценността на свободата, като предлагат да се направи избор между двете.
Тези основополагащи ценности в обществения живот ги разполагат географски по следния начин: Съветска Русия е за социална справедливост, Америка – за свободата. Поради това конфликтът се смята за неизбежен. Лично мен сега ме интересува не политическата злободневност, а вечния въпрос за справедливостта и свободата. Свободата е нещо много по-изначално от справедливостта. Преди всичко справедливостта (юстиция) съвсем не е християнска идея, а законова и безблагодатна.
Християнството създава и издига не идеята за справедливостта, а идеята за правдата. Насилственото осъществяване на правдата – справедливост с цената на всичко, може да бъде много неблагоприятно за свободата, също както утвърждаването на формалната свобода може да поражда грандиозни несправедливости. В това се проявяват противоречията на човешкия живот.
Същото противоречие и конфликт може да има между свободата и любовта, между любовта и справедливостта и т.н. Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н.
Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството. Никаква социална справедливост не може да поставя това изискване.”
http://cao.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B4%D1%8F%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8/

ЕТО КАК НИ ЗАБЛУДИХА, ЧЕ ТРАКИТЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ БР.210

Има една максима, която гласи, че лъжата казана хиляда пъти започва да звучи като истина. Това е така, няма абсолютно никакво съмнение по въпроса. Ако постоянно чуваш едно и също нещо и нямаш възможност да провериш как стоят нещата, рано или късно съзнанието ти ще попадне в плен дори на абсурдни неща.
За „изчезването” на траките са се надпреварвали да пишат доста автори. Като една от основните причини за края на народа на Орфей се посочва римската окупация I-VII век. Вярно е, че в началото на римското нашествие в земите ни доста от дедите ни са избити. Както Хеброс (Марица), така и Истър (Дунава) са били неведнъж обагрени от кръв . Няма съмнение и по отношение на това, че стотици хиляди наши предци са депортирани в различни краища на империята.
Трябва да се отбележи обаче и това, че легионите на Вечния град са вършили кланета и в други региони на Европа. Гней Помпей, Октавиан Август и Гай Юлий Цезар са отговорни за смъртта и поробването на милиони жители на Испания и Галия (Франция). Никой не твърди обаче, че старите ибери и гали са изчезнали като народи, макар реките Ебро и Гарона съшо да са текли с червена вода след битките между местното население и окупаторите. Жертвите са били много, но и много хора са оцелели.
Така е било и по нашите земи. Докато през I век има спад на населението, то през III се наблюдава значително увеличение на тракийското население. Някои учени смятат, че то е достигало до 3 250 000 души. Тук не са включени траките обитаващи Мала Азия, не са включени и тези обитаващи Източните Карпати, Черноморските степи, Южен Кавказ.
През III се започва и засилването на тракийското влияние в Римската Империя. Роденият в лоното на Хемус (Стара Планина) Максимин Тракиец става генерал в армията на Септемий Север, а по-късно и император.
След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Констанций Хлор, Константин Велики, Констант, Кoнстантин II, Констанций II, Тиберий II, Ветран, Юлиан Отстъпник, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Юстин II. Нека не забравяме и Фока, който е властвал в Константинопол до 610 година.
Траките дават не само императори, но също така способни военонначалници и управители. Бащата на Аеций е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец на Късната Античност е роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий.
Монета на император Максимин Тракиец (вляво).  Монета на императора от тракийски произход Фока, властвал до 610-а година.
Прокопий Цезарийски съобщава за пълководците от тракийски произход: Бузес, Куцес, Рекитанг, Руфин, Кутила, Улимут, Теренций, Зайдус, Маркиан, Имерий, Сита, Петър. Предвождащият през 511-513 година българи, генерал  Виталиaн е също тракиец. По рано, по времето на Константин Велики управител на Египет и Либия, е бил тракиец с фамилно име Реметалк.
Колкото повече време минава, толкова повече се засилват траките политически. Не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на народа на Орфей, това е пълен абсурд. Повече от ясно е, че е несериозно за се обвинява Рим за изчезването на траките.
Трябва да се отбележи нещо важно – дедите ни извършват подвиг, те не само оцеляват, но и стават господари на бившите си подтисници – факт заслужаващ възхищение.
Другата причина за „края” на траките са така наречените „варварски” нашествия на готи и хуни. Няма спор, че римските владения на Балканите са подлагани на атаки, но това не са нападения на хора чужди над местното население. Касае се не за жадни за плячка и кръв бойци, а за освободители, но пропагандата в миналото си е изиграла добре ролята.
Готите бяха набедени за германи, макар да няма никакви доказателства за това. В земите обитавани от готите няма германски топоними и хидроними, а за няколко века трябваше да се появят не десетки, а хиляди такива. Готската материална култура от Черняково и Сънтана-Муреш няма прототип в Германия, а в Северна Тракия. Още повече, няма нито един стар автор, който да е нарекъл готите народ сроден на франки, свеви, алемани. Напротив, както Йордан, така също Орозий Павел, Прокопий, Изидор Севилски и др. определят готите като гети – същите хора, които Херодот определя като най-храбрия тракийски народ.
Що се касае до хуните, те също не са чужд на Балканите народ. Приск Панийски посещава двора на Атила и описва прекрасно бита на тези хора, а и без колебание ги нарича скити, царски скити. Точно това е значението и на името хуни. Неговият смисъл е царски, благородници, а обяснение можем да поучим от стблг. унии–по-добър, т.е. благороден. Скитите обитават земите на Добруджа още по времето когато Рим е бил село със сламени колиби, това е причината Добруджа да бъде наричана в древността Малка Скития.
За това, че скитите и траките делят едни корени научаваме от Дион Касий, Стефан Византийски, а и други старогръцки автори, които съобщават, че източните скити – саките са траки. Според Прокопий Цезарийски хуни и масагети са едни и същи хора. Йордан от друга страна е пределено ясен, че масагетите са част от семейството на гетите. Този автор даже твърди, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира след битката й с Кир Велики. Това събитие е станало през VI век преди Христа.
В такъв случай е абсурдно да се твърди, че хуните са азиатци дошли в Европа хиляда години по-късно. Става дума за хора, които са основали колонии в Централна Азия, но чиято прародина е на Балканите. Нали никой не би нарекъл англичаните азиатци поради факта, че са основали колонии в Индия? Далечните колонии са само ярко свидетелство за силата и многолюдието на даден народ.
Така наречените „варварски” нападения са били опити за освобождение на населението на Тракия. Не случайно местните хора подпомагат готите на Фритигерн, те са техни роднини говорещи същия език, имащи същите обичаи. Нападани са прочее градовете, а там живеят предимно римляни, гърци. Атаките на готи и хуни не са редуцирали тракийското население, а само броят на чужденците.
Има още една причина, която се дава като обяснение за „изчезването” на траките. Става дума за земетресенията и чумните епитемии. Не може да се отрече, че по времето на Юстиниан Велики стават земетресения, а се появава и чума.
Прокопий Цезарийски е писал за тези събития. Земетресенията обаче са опасни най-вече за живеещите в тухлени и каменни сгради хора обитаващи градовете. Селските колиби от кирпич и дървени трупи са по-устойчиви, а дори и да паднат, шансът за оцеляване на тези попаднали под срутения дом е по-голям. Вече бе отбелязано, че в градовете на Тракия живеят предимно чужденци. Земетресенията са били фатални повече за тях.
Чумата от друга страна не отбягва никого, но тя засяга не само нашата територия. Жертви падат на териториите на днешните Иран, Турция, Сирия, Ливан, Египет, Либия, Гърция, Италия. Опасни епидемии са избухвали не само по времето на Юстиниан Велики, но също така по-рано, а и по-късно през Средновековието.
Няма съмнение, че тази болест е допринесла за намаляването на броя на траките през Късната Античност, но пак напомням, че не само дедите ни са били засегнати, а и още много други народи.
Както виждаме – нито действията на римските окупатори, нито „варварските” нападения, нито чумата и земетресенията могат да се ползват като доказателство за „изчезването” на траките.
„Изчезването” е организирано от „учени” в ново време. Те са знаели, че дедите ни са били многолюден народ, една част от който живее под властта на Рим в периода I-VII век, но друга, не по-малка част обитава земите на север от Дунава и живее на свобода.
„Учените” са знаели също и, че информацията за предците ни идва от техните врагове. Римските и гръцки летописци са считали земята ни за своя собственост и всеки опит Родината ни да бъде освободена е дефиниран като „варварско нашествие”.
В случай, че ние българите бяхме слаби хора, „учените” на така наречените велики сили нямаше да изкривяват нещата, но от България на три морета се е бояла всяка империя. Дедите ни съкрушиха силата на Рим, смачкаха арабите готови да погълнат Европа, победиха и унижиха обединените сили на кръстоносците, които гладни за власт и богатства нахлуха в земите ни.
Още по времето когато страната ни е била под страшното турско подтисничество, на запад са знаели за потенциала ни да изметем агресорите от земите си и да си върнем старите територии. Орбини свидетелства през XVIII век, че историците Биондо, Сабелик и Платина са считали българите за най-могъщия народ, който може да срази турците. Точно от XVIII век насам се започва интензивното фалшифициране на нашата история с ползването на работите на предубедени стари летописци и добавяне на безсрамни лъжи.
Готите бяха изкарани германи, скитите бяха обявени за монголоиди. Премълчано бе, че държавата ни носи името България поне от IV век, че Константин Велики е дал определена автономност на дедите ни, а и, че той е финансирал изграждането на носещите български имена Плиска и Преслав. За ирландските хроники, според които народ с име болги е обитавал Тракия през VI век преди Христа, никой не пожела да спомене.
Истината е проста и можеше да се каже само със стотина думи – българите са потомци на хората наричани в древността траки. Още в незапомнени времена, част от тях се преселва в Черноморските степи, а по-късно друга част основава колонии в Централна Азия като повлиява езиково и културно местното население. Траките останали в родните си земи биват покорени от римляните в периода II век преди Христа-II век след Христа.
Обитаващите Източните Карпати и Черноморските степи независими траки правят опити от II до VII да освободят своите братя. Това те постигат през 680-681 година когато се стига до обединение на всички сродни групи. Българи първоначално е име на част от мизите, поради своята популярност то се налага над всички хора говорещи сродни диалекти и имащи сродни обичаи.
Има ли нещо сложно в горните редове? В ново време както проучванията от областите на антропологията, така и тези от генетиката потвърдиха, че ние българите не сме пришълци на Балканите, а потомци на най-старото цивилизовано население. Не в Сибир, или Памир се е оформял народа ни, сърцето на нашата общност е на Балканите. Наричани сме различно в различни периоди защото сме били огромен народ с дълга история.
Имената се менят, но хората са едни и същи. Кръвта, която носим е текла и във вените на знатните Парис, Хектор, Резос, Терес, Котис, Ситалк. С древен вариант на нашата реч са си служили Орфей и Залмоксис. Обичаите ни са ехо на традиция, която води своето начало от времената когато римляни, келти, германи и дори и гърци са били бедни, слаби хора. Милостта и благородството изпълващи сърцето на истинския българин са от епохата на Прометей, ние сме неговия народ, който даде много добри неща на други хора, но бе наказан за това.
В който и период на миналото си да погледнем, ние имаме повод за гордост. Нито сме били зли, нито жестоки, нито продажни и подли. Дедите ни са били вечните дарители, а и пазители, били са хора калени духом и физически. От нас се иска само да бъдем като предците си, за да могат и наследниците ни да ходят с високо вдигнато чело.
Павел Серафимов – Sparotok
http://analizi.bg/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5/

Психологът: За 1.клас не е най-важно детето да знае буквите бр.210

При завършване на подготвителната група то трябва да е емоционално и психологически подготвено за училището, казва психологът Теодора Пампулова
 
 
3 (15)
През последните години се смята, че дете, което е завършило подготвителната група в детската градина и не може да чете и смята поне до 10, е изостанало в развитието си. Ако на прага на училището детето не знае да изписва буквите и цифрите, да рецитира поне няколко стихотворения, да пее песни и да задава въпроси на английски език – то се смята за по-малко умно в сравнение с другите деца.
Детската градина е мястото, където детето трябва да бъде емоционално и психологически подготвено за новата си роля на бъдещ ученик, е мнението на психолога Теодора Пампулова. В забавачката то трябва да придобие интерес към ученето, към училището, към учителите като авторитети. В Държавните образователни изисквания за предучилищното образование не е заложено детето да се научи да пише и чете. То може да изписва елементи от букви, да се учи да се ориентира в тетрадката с широки и тесни редове, да се концентрира и внимава, да изследва средата, която го заобикаля, да рисува.
Понякога обаче това не е достатъчно за родителите. Любознателността и любопитството на децата са вътрешните им мотиви, чрез които се стремят да опознават и изучават света. Когато ученето на буквите и цифрите е продиктувано от тези мотиви – ученето е забавление и е много по-лесно. Настояването на родителя и желанието му детето да е по-добро от останалите всъщност затормозява ученето при малките.
Възниква обаче въпросът дали наученото да пише /макар и с печатни букви/ и чете дете е усвоило стабилни умения за учене и дали няма да изгуби своя интерес? Повтарянето на материала понякога прави ученика по-разсеян и незаинтересован. Това той е научил в детската градина и проявява интелектуална пасивност. Често тези деца нямат стабилно изградени навици за мислене и разсъждение върху задача, ако тя не е представена под формата на игра и забавление. Децата тръгнали „подготвени“ в първи клас често имат самочувствието, че знаят достатъчно и не полагат толкова усилия в ученето като останалите, което се оказва изключително стресиращо за детето при първия голям изпит в живота му – НВО в IV клас.
В подготвителната група детето трябва да се научи да слуша и внимава, да общува свободно и да изразява собствената си гледна точка чрез смислени изречения, да обогати речника си и да се стреми да разсъждава, да се ориентира по отношение на времето и пространството, да усвои нови норми на социално приемливо поведение, умения да създава и поддържа взаимоотношения, да придобие увереност, че го очаква нещо приятно и позитивно при постъпване в първи клас.
Дали детето трябва да знае да чете и смята в първи клас остава решение на родителя, но Теодора Пампулова съветва, че именно първи клас е мястото където детето трябва да се научи да учи. Ролята на подготвителната група е да осигури емоционалната увереност на детето, че е готово за промяната.
http://u4avplovdiv.com/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-1-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5