Category Archives: СВЕТЛИНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СИМВОЛИ

Траките са извличали енергия от растенията чрез музика

Елица Димова
Истинската същност на тракийската керамика е забулена мистерия, защото при прехода в гръцката култура е изчезнало действителното съдържание на сакралните ритуали, които не са от елински произход. Свикнали да възприемаме историята чрез утвърдените, но често неверни щампи, ние не забелязваме очевидните неща.
Тракийските култове са свързани с изключителна виталност и мистичност. Те не просто показват героични сцени, които ние се опитваме да нагласим по известния ни по-късен, но трансформиран епос, но показва мирогледа на нашите древни предци.
Изключително красива е черно и червенофигулната керамика, намирана в некрополи или около култови селища в България. Разбира се, свещените съдове са откривани на всички територии, където са живели траки, включително и извън пределите на Балканския полуостров. Тракийският подтекст може да бъде разгадан само от съвременните потомци на тази необикновена култура – българите. Това е така, защото и до днес,в българската обредна система е запазена основата на мистичното знание за използването на силите на природата в полза на човека и защото това е автентичния му произход.
Нашите предци са най-старото цивилизовано население на планетата и са имали кодовете на пребъдващото оцеляване. Ръководели са се от природните цикли и космическите закони. Техните ритуали са следвали огледално слънцестоенията и двете равноденствия, като особено са почитали нулевият ден, наречен „кун”, който се е празнувал по време на зимното слънцестоене. „Кун” е и осигуреният божествен печат за следващото ниво на развитие. Това е периодът на завъртане на новия малък или голям цикъл. Единият свързан с ежедневното съществуване, другият – с глобалното. Двете колелета на живота е трябвало да са синхронични и затова всеки ритуал, който е „завъртал” колелото на живота е гарантирал бъдещето и на общността.
Какво скрито знание ни показва тракийската керамика? 
Траките са владеели природните сили до съвършенство. Те са извличали енергия от живата природа и космоса, като са съблюдавали херметическите принципи на вибрацията и осцилацията. С други думи, не са черпели силите на живата материя безогледно. Така са свързали музиката с основната й цел – достъп до сакралните пространства на сътворението. Целият ритъм на човешкия живот е следвал последователната логика на видимите и невидими цикли. За траките, невидимите процеси всъщност са били напълно очевдни. По такъв модел са били изпълнявани ритуалите, свързани с прераждането и отвъдния живот. За да се уподоби на боговете, човек е трябвало не само цял живот да следва повтаряната през сезоните практика, но да покаже как стига до съвършенството чрез усвоени умения – в занаят, войнски постижения или духовно водачество. Това се вижда с просто око в тракийската керамика. Войни – мъже и жени се преборват с митични същества. Игрите не са за удоволствие – те са част от съзнателното съществуване, което е съревнование с боговете. Флората и фауната в техния свят не е декорация. Растенията са преходът и връзката на Гея с Небето. Затова, героите често са увити в зелени ластари в момента на своята смърт или по време на решаваща битка, което среща най-разнообразна трактовка. Основата на това изображение, е технология за извличане на растителната енергия и разпределянето й равномерно към общността или пък приобщаването й към определен вид мистично-ритуални дейности.
В керамиката ни има очевидна информация като тази от Старозагорско, където посветени мъже след танцувален ритуал извличат и събират в широки съдове енергията на растенията със специални уреди, подобни на копия. Квантовата вълна е показана с бял контур точно, както днес също бихме означили движението й. Копията приличат на метални жезли, които завършват с плоско острие.  
 фиг. 1 флора
Фиг. 1. Червенофигурна ваза от надгробна могила с. Крън, Шипка, края на 5 в. пр. Хр.
Керамиката изобилства и със сцени на общуване с Богинята – майка, символ на съвършеното човешко начало, обикновено седнала, точно както е била изобразявана в Египет върху стол, във функцията й на Изида. Често, тя общува с небесни създания, които имат крила. В обяснителните записки в музеите у нас и в чужбина, те се наричат сибили, Пан, Ерос или се уподобяват на други митологични персонажи. Този разнобой в тълкуването ясно показва, че истинското значение не е открито.
 фиг. 2 флора
Фиг. 2. РИМ – Велико Търново, съд, наречен пелике,  5 в пр.Хр.
Богинята-майка често използва хурка, а сибилите й вретено, но те не са с утилитарна функция, защото обикновено имаме друг – герой в сцената, който стои прав и за който се тъче. Всъщност, хурката изприда нишката на съдбата, Богинята я управлява, а хероят може да се уподоби на божество само в служене на богинята. Доказателство за смисъла на мотива е наличието на вретено и върху други предмети. Например, върху монета от времето на Марк Аврелий (161 – 180 г.) на реверса виждаме три нимфи, всяка от които държи вретено, докато танцува. Логично е да се предположи, че именно Богинята-майка има свои служителки нимфи или сибили, както се наричат по името на едно от имената й Кибела.
 фиг. 3 флора марк
Фиг. 3 Монета от времето на Марк Аврелий и нимфи с вретено
Функцията на Богинята не се изчерпва с отговорността й за плодородието и покровителство на царските персони. Начинът на мислене на древните траки не е еднакъв, както на съвременния материалистично дресиран човек. Поради това и елементарното тълкуване няма да е пълноценно. Често, истинският контекс убягва и на най-реномираните изследователи, което не е упрек към тях. Истината е в необходимостта от новата методика, която наричам анализа на историческия профайлър. Тя е свързана с прилагането на комплексни умения за проникване в епохата.
Траките са имали развити градоустройство, занаяти, войнски умения и изключителен усет за природните цикли не поради друго, а защото са имали и научни познания. Това е толкова очевидно, че остава скрито.
В керамиката можем да намерим някои липсващи отговори, ако я четем с тракийската азбука. Иначе трябва да си представим, че без средства за придвижване и съвременна комуникация, както и без писменст, както продължава да се твърди, нашите предци са сътворили сгради със съвършена пропорция, модел Фибоначи.Сздали са предмети от сплави, които изискват знания за металите и металолеенето, и са имали обществена организация на труда, която е завидна,и всичко това е взето назаем от друг по-късно появил се народ, което само по себе си е абсурдно.
Затова ще се върнем на керамиката, която показва, кои са нашите предци по-красноречиво, от която и да е друга част на наследството, което са ни оставили. Тя илюстрира организирано общество и технология, която ни е непозната. В нея се вижда образът на витален народ, който почита природните закони повече от всичко друго. Почти върху всички съдове черно или черевенофигурни има растителни мотиви и преобладава един, който учените наричат „палмети” заради специфичната повтаряща се форма. Същите се намират и върху златна кръгла плочка от нагръдника на Севт III и те обграждат лъвската впаст, пазител на отвъдното. Лъвовете са изобразени и върху амазонските щитове.Те са войската на Богинята-майка. Умеят да се сражават самоотвержено, без страх от смъртта, владеят и тайните на съзиданието обяздват грифони. Те са вратарите на отвъдното и паралелните светове. Амазонките охраняват и златото на траките, което е резултат от трансмутацията на човека чрез жертва. Грифоните са прилежащ антураж на скитските племена, които сякаш не само са си имали вземане даване с тях, но са ги опитомили, което разбираме от поета Аристей. Амазонките са обитавали, както твърдят извори като Страбон, Диодор Сицилийски, Омир, от Каспийско до Черно море. Флорентинецът Берюнето Латино (1230-1294 г.) в своята „Книга на съкровищата“, съобщава, че двете царства на амазонките се намирали в Скития и в Халдея. Халдея е древно име на Тракия, което маркира население от магичен свят със свръхестествени умения, наследени по-късно от вавилонците. Познанията са били използвани за контрол на силите на природата чрез пантеизъм и съзнателно общоностно съществуване на ниво симбиоза. Само пречистени същества са можели да извличат енергията. На една монета,амазонската царица Мирина държи в ръцете си растение, чиято светла сила се стича в кернос в краката й. На друг артефакт, амазонка язди грифон докато държи растение в едната ръка и арфа в другата, което ни подсказва, че хармонията е тиха музика.
 фиг. 4 флора
Фиг. 4. Нагръдник от времето на Севт III
  фит. 5 флора (1)
Фиг. 5. Амазонка язди грифон
 фиг. 6 флора
  
Фиг. 6. Монета с амазонската царица Мирина
Наличието на растения със специфична форма тогава не е просто декоративен елемент. Елшата с подобни листа е едно от митологичните дървета заедно с тополата и кипарисът, описани от Омир в „Одисея”, като част от горичката пред пещерата на нимфата Калипсо. Елшата е дървото на възкресението. „Одисея” е един поразителен документ за пътуване във времето и пространството, чийто код още не е разчетен, но е свързан с прераждането на душите.
Ако приемем, че траките са извличали растителна енергия и информация чрез някакъв вид свръхсетивност или техника, то вероятно, това е ставало и с помощта на музиката. За това свидетелстват изображенията на Орфей, който силно влияе на фауната, но и на флората.
Редуването на черно и червенофигурна керамика също има мистично, но и практично значение. Така се показва, дали героите във времето на създаването са живи или са в отвъдния свят. Черно и червено са основните цветове, които се свързват с Изида и Озирис – с живота тук и този в отвъдното.
Природата, според траките е жива, част от божественото естество и изисква уважение, което е съпроводено с обреди по време на слънцестоене и равноденствие. Но най-важният персонаж си остава този на Богинята-майка, която управлява съдбата, паралелните светове и укротява стихиите, диктува растежа и развитието. Най-важното е, че отговаря за генома не човека.
В една наскоро постъпила в експозицията на РИМ Бургас ваза, се вижда често срещан сюжет. Той присъства и на други артефакти, и керамични предмети. Мотивът е описан като неизвестна богиня, която се ражда/пониква от земята/. Нито богинята пониква от почвата, нито е непозната. Короната й ясно показва, че е прамайката на боговете, а растителните форми около нея свидетелстват, че тя влядее жизнената енергия и генома.
  фиг. 7 флора


Фиг. 7. Ваза с образа на „поникващата богиня”, Апулия, 4 в. пр. Хр. Ashmolean Museum
фиг. 8 флора (1)
Фиг. 8. Ваза от Мушовица, Дуванли, 5 в. пр. Хр.
Над главата на богинята в тракийската керамик почти навсякъде има златен диск, който показва, че нейните мисли и мисия са свързани с природните цикли и с управлението на природната енергия чрез изпращане на послания. Менталното поле завихря света, а не обратното. Умът е сътворителят на света чрез словото, любовта, музиката и мъдростта. Богинята-майка не рядко има и перо на главата, което е част от символиката, означаваща скрито знание и мъдрост. В този контекст става ясно, че прамайката на световете е имала антураж, както земен, така и неземен.
Земният е на първо място някоя царствена особа, живяла във времето на създаването на керамиката или светилището, но освен това, тя има войнствени служителкии, обикновено амазонки, които опазват териториално порталите или сибили, които служат в храмовите комплекси. Разкъсването на дълбоката същност на епоса в наследството на други народи, не позволява да се види тази толкова съществена връзка.
Друг съществен образ има отношение към технологията на траките, да се зареждат от растенията. Ключовото божество – Хермес, от когото траките извеждат своя произход, той наистина е подобен на Тот Трисмегист или трижди роденият, което ясно показва скулпутра с три глави, както и монети, които демонстрират последователност на прераждането на великия дух на Тот, на три пъти във видимия свят. Той е автор на писмеността, но също и на алхимията.   
 фиг. 9 флора
фиг. 9. Хермес, НАИМ, София
Хермес учи, че двете противоположни начала на съществуването непрекъснато са в противоборство и едновременно се съгласуват. Докато вибрацията съответства на божествената хармония, животът се възпроизвежда. Затова, всички тракийски ритуали хармонизират на практика енергиите на живата материя с космическите цикли. Това гарантира правилното устройство на обществото, в което всеки има своето предначертано предназначение, което също се узнава и узаконява предварително чрез ритуал като Лазаровден и Еньовден. Единият въвежда младите жени, а другият – подрастващите мъже в кръговрата на осмисленото съществуване в полза на рода.
Публичните игри в тази връзка са част от себедоказването и едновременно са призната тестова система.
В тракийската керамика виждаме и много необикновени персонажи, които наподобяват генно инженерство. Мъжки фигури с опашки, менади, грифони, неизвестни на науката животински видове. Ако една сюжетна линия в торевтиката и религиозната керамика съществува, обаче, стотици и дори хиляди години, не можем да пренебрегнем с лека ръка този факт, като твърдим, че събития като битки между амазонки и грифони никога не са съществували. Колкото и да е невероятно на съвременния човек е възможно да се допусне, което е и най-логично, че това е отглас от действителни събития, но те са по-отдалечени от нас във времето.
Какво научаваме от тракийската керамика?
Траките са много старо население на Балканския полуоствов. Периодът на създаване на епоса им е от епохата на матриархата в момента, в който започва да се трансформира към патриархат. Основен персонаж, който често се неглижира заради нагласени тези е този на Богинята-майка, която все още не е Артемида. Поради това сякаш има прекъсване в сюжетната линия, но това е само на пръв поглед. Богинята прамайка не може да бъде сбъркана с второстепенните актьори върху керамиката. Обикновено освен, че е седнала, т.е. е на престол, в някой от случаите е изобразена с бяла боя, която контрастира силно на червения фон. Тя е трансмитер на енергията от Небето към Земята
фиг. 10 флора
Фиг. 10. Кратер, РИМ, Бургас
Вторият съществен извод е, че траките са владеели обширни територии, дори до райони на пустинята Гоби, за което споменава и Есхил. Това била пуста местност, до която водят самотни пътища, където „номадите търсят злато. Пустиня обитавана от чудовищни горгони, които могат магически да превръщат живи същества в камъни, както и от страховити грифони.” Грифоните са много интересни с това, че доста приличат на динозаври, имали са четири крака, глава на птица и закърнели крила, защото предимно са се движели по земята. Древните извори предполагат, че те се гнездели по двойки, ловували са елени и коне. Балканите са достатъчно богати на геоложки открития от периода на миоцена, плиоцена и плейстоцена. Трудно е да си представим, че населението по нашите земи е цивилизовано отпреди 25 млн. години и това е защото сме свикнали да боравим с краткия хоризонт, който е не по-дълъг от 10-12 000 г. Но работата на учения е да напредва в изследването си, независимо от предразсъдъците. Напълно е възможно да говорим за древност, в която драконоподобни същества за обитавали Земята заедно с хората.
Наскоро беше открит особено интересен екземпляр от типа на съблезъбите тигри в пещера в Странджа, където бяха намерени и човешки кости. Следователно, сериозният подход изисква дълбочинно изследване защо на тракийските съдове има такова изобилие на митични същества. Същото важи и за амазонките, които са антураж на Богинята-майка, но откъснати от нейния култ са само страховити женски персонажи.
Посвещението в орфическия култ, насочен към Богинята-майка, както твърди и Александър Фол е мистериална практика недостъпна за всеки. Посветените са се различавали от непосветени с това, че са познавали свещените текстове, което се вижда в орфическия диалог на Платон  „Федон” и по-точно в трите пасажа, известни от OF II: 5, 6 и 7 ( Plat. Phaed. 69С, 70С и 62В Burnet). В първия откъс непосветените, т.е. не познаващи светите писания, носят нартекс (дионисовия тире), но малцина са вакхи (обсебени от бога, от божествената Памет-Познание). Тази памет е дълбоко духовна, свързана със свещения небесен запис на всеки човешки живот на нетленен носител. Във втория пасаж ,Платон говори за връщането на душите от Хадес. Това е загатване за  мистериалната представа в прехода Смърт-Новото раждане на бога-Син на Великата богиня-майка, философски литературизирана от Питагор, в синкретизъм с египетските идеи за прераждането (преместването на душите,метемпсихозата).
Затова, познаването на целия природен цикъл, на влиянието на съзвездията и отвъдния свят, позволява на траките да надникнат много дълбоко в съзиданието, там където малцина имат достъп. Няма да е преувеличено да кажем, че те са имали наука, която е позволявала използването на природната енергия, но за мистични, ритуални цели и най-вече за личностно усъвършенстване.
фиг. 11 флора
Фиг. 11. Мистичен танц около космическото дърво, етруска живопис
Използвана литература:
1.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000
2.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001
3. Фол. Александър. Няма слово без учител. Известия на Народния музей Бургас, Археологически музей, Бургас, 2002 г.
4. Владимирова-Аладжова, Дочка. Начало на монетосеченето в Сердика. Сп. Археология, 2, 2003 г.
5.Владимирова- Аладжова, Дочка. Нумизматични данни  за синкретизма в култа към трите нимфи през II век. Сб. Тракия и околния свят, РИМ – Шумен, 2016 г.
6.Палеонтология и митология – произход на легендата за грифона. 2011 г. http://theprivatecorner.blogspot.com/2011/01/blog-post.html
 таове: траките, енергия, растенията

 

 

Разчетен тракийски текст в храма в село Гърло разкрива ритуал в чест на Плеядите

Елица Димова
В селата Гърло, България и Ловреч, Хърватска се намира отговорът как се е развила културата на траките и накъде се е разпространила. Цялата система от подобни съолъжения в света е древна комуникационна система.
фиг.1
Фиг. 1. Общ изглед на храма 
В Гърло се намира уникален храм на три нива. Кладенецът-обсерватория е един от уникалните обекти, който показва изключителната природа на цивилизацията по нашите земи. Той се намира в близост до гр. Брезник, в посока Перник, на северния скат на Гребен планина, под връх Кула. Малко хора знаят, че на мястото на язовир Красава, в чиято близост се намира съоръжението, преди кротко е съществувало старото землище на село Гърло. По време на комунистическия режим, както и за други обекти, които представляват изключителна ценност, са вземани странни решения. Това е едно от тях, подобно на язовир Копринка, под чийто води остана неоценимо културна наследсто и тук селището е изместено в долината.
фиг. 2 е
Фиг. 2.Язовир Красава
Обикновено траките, които са вероятните строители на обекта или още по-вероятно техните предци, са правили светилища на високо слънчево място, некрополи в близост за да са до душите на предците. Целта била да са близо до боговете, а в богата на води долина, са разполагали поселенията си. Това означава, че на дъното на езерото със сигурност се намира отговорът кой е създател на съоръжението.
Че храмът е част от общ комплекс е видно, но не е изследвано. През 70-те години местни хора съобщават, че наблизо има побити камъни “Русалимско гробище”, които са били на разстояние 0,7 – 0,8 км. северозападно от кладенеца, за което споменава Димитър Тонин. Това били наредени в редица необработени каменни стълбове. Наблизо има и светилище с познатите от тракийските мегалити камъни с врязани кръгове с отвори или с линии, изобразямащи символно Бог или фаза на движение на небесните тела.
Археоложката, която изследва първа мястото Димитрина Митова-Джонова твърди, че храмът в Гърло е част от културата „Нураги”, която и до днес е загадка за учените. Нейните представители са почитали Луната. Всъщност науката не е дала задоволителен отговор защо тези кладенци се срещат на толкова отдалечени едно от други места. Най-многобройни, но по-малки са на о-в Сардиния. Срещат се на полустров Крим в Украйна, Тунис, Палестина и на о-в Кеос в Гърция. Вероятността това да е дело на една й съща общност е възможна само ако тези кладенци са много по-стари, отколкото се твърди или пък е време да приемем, че прототраките са управлявали цяла империя.
Наскоро беше открито липсващото звено – 7 такива кладенци в Ловреч, Хърватска. Разликата е, че при тях липсва дромос. Стълбището към всеки кладенец се вие до дъното им, което сега е заблатено. За обектите местното население знае, но те не са изследвани, както и местностите, които са във връзка с кладенеца в Гърло. Освен сакралният им брой – 7 в Ловреч те са с различна големина и всъщност това са 5 от планетите от Слънчевата система, Земята и Луната. И нещо повече, ако се измерят диаметрите на каменните спирали в Ловреч, ще се уточни съвсем точно кои са свещените обекти и за нашите предци. А още по-важното е, че най-вероятно това е точно конкретно разположение на седемте небесни тела на космическата карта, което пък ще даде яснота в коя епоха са създадени.
фиг. 3
Фиг.3. Кладенец тип „Нураги”, Ловреч, Хърватска
И ето потвърждението в България. Коридорът в Гърло е с дължина 7 метра, но тъй като при реставрацията са направени някои конструктивни промени по отношение на стълбището, не може със сигурност да се твърди, че наличните 13 стъпала са били в първоначалния модел. От двете страни преди да се скоси таванът на мегалитната част, се намират интересни ниши, което е в подкрепа на тезата, че е възможно светилището да се е използвало също за измервания и наблюдение на небесните тела. Най-вероятно там са поставяни кристали или други ритуални предмети.
фиг. 4
Фиг. 4. Ниша в коридора на храма в с. Гърло
При откриването на кладенеца, той е имал куполна част, която е разширена неоснователно, което променя изцяло представата за предназначението. Куполът наподобява небесния свод, а това е характерно за микенската и тракийската представа за строежа на света.
Много по-вероятно храмът да е част от общия религиозно-ритуален комплекс и всичките обекти наблизо да са имали специална функция. При измерване на разстоянията между тях ще се покаже пряка връзка.
Но най-важното е, че има аналог на надписите в кладенеца в Гърло, което започва да подрежда нещата.
Изписаният текст по камъните неправилно е тълкуван като римски цифри. Това е пиктографски запис, а на някои места се виждат и рунически знаци.
Първото, което потвърждава тезата, че храмът е посветен на Луната, е очевидното доказателство за извършваните нощни ритуали. В близост до входа, вдясно, камъкът има ясно изрязана дупка за факла, а нагоре е опушен.
  фиг. 5
Фиг. 5. Опушен камък до входа, където вероятно се е поставяла факла=
Това предполага често използване след залез Слънце. Но конструкцията с входа, ориентиран на Запад, също така говори, че лъчите могат да падат скосено и да огряват определени места във вътрешността или при пречупването им да се образуват други светлинни ефекти.
Знакът, с който започва текста е почти идентичен на плочката от Караново. Според прочита на текста от Стефан Гайд се намира думата за жрец и то в позицията на връзка с подземния свят.
fig 6
Фиг. 6. Знак на жрец на северната стена
Другото откритие е точно срещу входа, където съвсем ясно се вижда означението на Плеядите. Начинът, по който са го изписвали древните е като дупки, означаващи звездите или фигурално – с вдълбани символични фигури като „кокошката с пиленцата”, както е популярно съзвездието в българския фолклор. В случая имаме и двете означения. От една страна дупките на част от звездите и от друга зооморфното изрязано изражение.
fig 7
Фиг. 7. Камък с изображение на Плеядите
fig 8
Фиг. 8. Камък с изображение на пиленцато и квачката, традиционен символ в българския фолклор на Плеядите
Между Плеядите и знака на жреца се намират други два разпознаваеми сакрални знака.
Едният е на khent – господар, което прилича на къща и се асоциира с храм и подобната на единица резка, която говори за Бог-сътворител.
fig 9
Фиг. 9. Изображение, подобно на къща – храм
Или текстът, без да се имат предвид всички знаци, за което се иска много сериозно проучване би означавал, следното: Жрецът, служи на своя господар в храма на единния бог.
И това става, както пише в „Одисея”, по време на зимното слънцестоене.
Така вече изглежда достоверно и твърдението на проф. Джонова, че преднурагският зикурат в Монте Д Д’Аккоди на (о-в Сардиния) вероятно е подобен на зикурата на Шумерска богиня., а кулите нураги са жертвени олтари на богинята Инана от III хил.пр.Хр. в Урук.
Макар и на далечно разстояние тези съоръжения са били използвани и за комуникация.
С други думи, ако това е ранният тракийски език храмът в Гърло е бил направен около 4000-6000 г. пр.Хр.  
 тагове: тракийски, тест, село Гърло, Плеадите

ОБРЕДЪТ “РУСАЛИИ”

  лекува целия свят чрез тайната на водата

Елица Димова
Космическото дърво е древен символ, чието значение разкрива един от българските обичаи „Русалии”. То е изобразявано върху тъканите на носиите, върху камъни или метал. Стилизирано или натуралистично, то винаги говори за нещо друго от 0221aaec33818f3cae8fa4128f770a3bневидимия свят. Символът му се намира вплетен и в килимите ни. Трудно е да си представим, че космическото дърво има връзка със света на съвременния човек, но това търси младата психоложка Михаела Виденова, която изследва как ритуалът материализира именно тази представа – за връзката с общността през центъра на личността АЗа, изобразено като ствол на дърво. Михаела  провежда с помощта на етнолози, серия от отворени семинари по аналитична психология, където обичаите и показват как нашите предци са лекували.
Те са имали много хуманно отношение към психично болните или хората със странности, които са възприемали като обладани от нечисти сили или като докоснати от необикновени същества – русалки и самодиви. За българите, това състояние е лечимо.
Преди да се върне в общността, болният преминава през подготвяна фолклорна игра, която показва много дълбока основа. На пръв поглед, това е едно мъжко хоро на облечени в бели носии здравеняци, което се провежда през лятното или зимното слънцестоене. Интересното е, че в Северна България се прави през лятото, а на юг – през зимата. Но веднага изпъкват особените детайли. Подготвя се т.нар. „мълчана вода”. Това може би означава, че има и „говореща вода”, но тази, която не е натоварена с енергийно влияние е която лекува. Избраните предварително мъже се отделят от селото и не само се отдават на мълчание, но представят да се занимават с обичайните си дейности и спазват строги правила. Силата е взета от лечебен извор, но само чрез обета на мълчанието. Целта е, водата да не „чуе” никаква друга реч, освен тази на възстановеното здраве, взета от силата на самата природа в особено слънчево активни дни.    
Психоложката Михаела, едва ли ще разберем съдържанието на обреда, ако го разглеждаме отделно от цялостната обредна система. В Северна България, той се нарича и „калушарски”, Ритуалният комплекс включва поредица от очистващи дейности. Започва се спасовското хоро на Спасов ден, празнува се Възнесение Господне, което е последвано от ходенето на росен, молебен за дъжд, русалската седмица, и Свети Дух, които са кулминацията. В южната си разновидност, обредът се изпълнява през 12-те мръсни или погани дни от Коледа до Богоявление, но може и до Иванов и Йорданов ден – с ваденето на кръста от водата.
Калушарските игри в Северна България се провеждат по време на русалската седмица – преди или около Петдесетница. Това е времето, в което се вярва, че бродят русалки и самодиви, които могат да навредят на човека и животните и да повлияят на плодородието, но в някои случаи носят самите те плодородие и здраве. В русалската седмица е опасно да се сгодяваш, жениш, зачеваш или раждаш.
В северния вариант, ритуалът се изпълнява от лечителска мъжка дружина, с нечетен брой момци с водач – ватай или ватаф, съпроводени с музикант. Ватафът лично събира билките и знае баянието, и заклинанието за лечение на самодивската или русалска болест. Ватаф се става по наследство по мъжка линия или в редки случаи по заслуги. Той избира всеки член от дружината, като търси определени физически и психически характеристики, посредством обучението в движенията и наричанията. При влизането в дружината се полага клетва, която се пази в тайна. В процеса на лечение и наричане за плодородие, играчите биват и дарявани от хората. Задължителен елемент са освен белите дрехи – белодрешковци, тоягата и калушарското знаме. В Северна България вместо дървена тояга има дървен меч.  На тоягата и знамето се слагат задължително лечебни билки. Те се слагат и на пояса, на паницата с лечебна – „мълчана вода”. Тези билки са дважди по-силни след играта на калушарите и хората до ден днешен вярват, че ако си вземат от тях след хорото, те ще им донесат здраве. Друг интересен момент са т.нар. „мамузи” звънтящи елементи или звънци на краката на играещите калушари. Те се слагат на тоягата и на пояса. Билките, които се използват са лайка, чесън, росен и пелин. При ритуала, мъжете опъват черга на земята, върху която ляга болния. Отстрани се слага кръгла маса – синия, застлана с месал, върху която се поставя глинена паница и менче с „мълчана”, неначената вода, която е сипана от лековит извор, избран от ватафа. При танците, ватафът държи в дясната ръка знамето, а в лявата паницата. Той направлява играещите момци, което прави с отривисти движения и посредством тоягата или знамето. Той нарича за здраве. Самото танцуване е около болния, паницата и после около калушар, върху който чрез лечебните действия болестта се прехвърля. Така тя бива изведена от болния и вселена в един от калушарите и след това върху него втори път се прави обредното баене. Самият водач отпива от водата в паницата, дава на болния и на един от играчите. В този момент, болният може да излезе от лечебния кръг, защото е излекуван. Настрани от групата, той може да припадне, но след това се свестява.
Музикалният инструмент е гъдулка. Навремето се е използвал оркестър с кавали или гайди, като самата мелодия се нарича „русалийка” или „флоричка”. В някои места има фигура на персонаж, който не говори – ням или мут, който изпълнява комедийна роля, като използва нецензурни пантомими. Може да носи женски дрехи или да налага калушарите с дървена червена сабя или тояга и заедно с останалите потупва болния. В някои от случаите, друга персона се казва „матар” и „мадар”, а играчите носят червена кърпа, запасана на кръст.
Зимните русалии танцуват в 12-те мръсни дни, когато народът вярва, че в този момент водата не е кръстена, че на земята излизат демонични и вредоносни същества, така както същото има, и за северната разновидност на ритуала, но за лятното слънцестоене. През лятото излизат русалки и самодиви, а през мръсните дни караконджули, таласъми и змейове. Те могат да пазят тайни или съкровища, но могат да донесат и голяма сила и здраве. Забранява се на хората да ходят нощем сами в гората, защото могат девойките да ги залюби змей, а мъжете да ги докосне караконджул.  Мръсните дни приключват когато минат сурвакарите или се кръсти водата.
Ако се спрем на използваните думи в ритуала, на особеностите в дрехите, изборът на определени билки, както и на различните персонажи, ще разберем, че основата на целия този театър е много стара. Очевидно е, че разликата в броя на танцуващите на север и на юг, където калушарите са задължително четен брой и се движат по двойки, има подтекст. Зимното слънцестоене обикновено е на четна дата, докато лятното – на нечетна.
Дървената тояга е символ на космическото дърво, а то на свой ред има за задача да помогне при изваждането на болестта от нуждаещия се. Богомилите, например, са вярвали, че мъката е заразна и се предава както болестта. За да бъде изведена от организма, тя трябва да бъде помамена да излезе, като всъщност здравето бъде презаписано от „мълчаната вода”.
Много интересни са названията на различните актоьори в ритуала.  Имената „ма-тар”, „ма-дар”, „ма-музи” и „мут” показват пряка връзка с по-стара основа, идваща от култ към Богинята-майка. Червената кърпа показва връзката с кръвта и покровителката на рода, а билките са така подбрани заради антисептични или силно пречистващи функции.  
Особена е ролята на водата – освен изискването да е чиста, тя не трябва да носи друга информация освен от самата нея. Извършените обреди, преди хорото, са били в тишина. Но след това, музиката зарежда позитивно течността. Следователно, предците ни са знаели, че водата има памет и затова ако се пости покрай нея, без да се говори, тя става „мълчана” и много лековита. Не само това известно е на българите, че водата е по-активна през определени часове на деня.
Този ритуал е свързан с постигане на победа над долния свят с помощта на меча, който виждаме изобразен на богомилски стели, показващи именно надделяване над смъртта и омаломощаване на змея, изобразяван и в иконите със Св. Tree-of-Life  boriana antimovaГеорги. Но няма съмнение и нещо друго. При обреда „Русалии” символът на космическото дърво играе ролята насинхронизацията на Аза с общността. Част от лечението е именно в това да се върне целостта на общността чрез пренасяне на определена жертва или дар срещу получаването на друг – здраве. Така целостта е постигната – излекувано е не само селото, но и незримо целият свят.

Българите трябва да признаем богомилите,

  за да получим  ключето за паралелните светове

Елица Димова

Двете ми събеседнички са интересни дами. Силвана Грънчарова и Христина Топалова имат сродна история, която сега ги е обвързала в една съдба. И двете преминават през школата на националния ни отбор по баскетбол и имат спортни постижения. И двете работят дълги години в банки. Започват от нулата и стигат до високи постове. Силвана става една от управляващите Сити банк в Лондон. Двете се запознават през 1989 г. Силвана решава, че животът не се изразява в кариера, пари, къщи или други материални блага. Така, че и двете тръгват по духовен път.
Потърсих друг път, след което реших да напусна институцията – излязох в неплатен отпуск, казва Силвана през смях Първоначално открих малък собствени бизнес, след което реших изцяло да се отдам на работата в организацията, в която членувам от 2002 г. и тя се казва ХУЕСА – Academy of Human Universal Energy and Spirituality или Академия за универсална енергия и духовност. Това е международна организация, която има над 100 центъра по целия свят на петте континента, включително и в България. Христина и Силвана днес са едни от представляващите организацията в Босна, която е създадена през 2013 г от тях и тяхната водачка Ко Тереза.

hristina

silvana stechki

 

 

 

  Христина                              Силвана  

Какво представлява вашето учение?

Силвана: В основата на нашето учение е изучаването, използването на енергията за благото на индивида, семейството и общността му. Няма ограничение за учениците на основата на образование, религия, националност или на основата на други показатели, които отсяват възможността на човека да бъде член на ХУЕСА. Всеки един човек заслужава щастие.
Това, което казвате за енергията, изследователска методика ли е или просто следвате вълната? Доколко това е теология, езотерично или друго учение и доколко е научно дирене?
Силвана: Това е нов метод от 1989 г. и оттогава се развива, като през 2007 г. претърпя известни промени и се взе решение за името във връзка с промяната на енергията на планетата. Това е метод, който е много добре структуриран, като е базиран на обикновени дихателни упражнения, упражнения, свързани с физическото тяло, такива за увеличаване на енергията и медитация. Целта е да се обедини физическата, менталната и духовната енергия, за да може човекът да се справя по-добре с условията на живот. Пеем, танцуваме, учим се на здравословен начин на живот, което включва правилно хранене и самодисциплина. Насочени сме и към младите хора, защото виждаме в това възможност, те със своята необремененост да допринесат за един по-добър начин на живот. Никога не е късно, човек да се промени и да се адаптира по-добре към напрегнатия начин на живот, като се използват циклите на природата и на Вселената.

Щом няма религиозна функция, как различавате енергиите?

Силвана: Тя – енергията е една. Някои хора наричат това религия, други космическа енергия, прана, ки, чи или дори Бог. Но тя е основата на живота и движи всяко едно живо същество и е животворна.

Вие сте се позиционирали на особени места, явно избирани по специален начин. По какъв начин ги избирате?

Силвана: Австралия е избрана като основен център. Нашият духовен водач е виетнамка, с австралийски произход. В Тайланд, една от нашите ученички има голямо селище. Тайланд е един от центровете на Изтока. Босна е избрана изключително и само заради енергията на пирамидите. Това е едно от малкото места в света, в което още със стъпването на земята се усеща енергията. Да останем там беше спонтанно решение и сякаш беше най-лесното нещо да се установим, като купихме земя и създадохме фирмата.
Христина: Всъщност бяхме преди това в Португалия на семинар (включва се другата събеседничка) и имаше една група българи, които искахме да посетим пирамидите. Имаше и група сърби и македонци от школата, които вече се бяха уговорили за пътуването. Вместо три дни останахме три седмици. Решението дойде спонтанно и така се установихме в с.Високо.

 IMG_2369



Вие сте участвали и в разкопките на пирамидата. Явно не ви стига енергията на пирамидата, има и нещо друго…

“Тунелите, в близост до пирамидите”
Силвана: В разкопките не сме участвали, но в последните години имахме възможност да проследим развитието и да се докоснем до най-големите подробности от откритията, основно с помощта на проф. д-р Османагич. Имахме възможност да видим как се откриват тези толкова свещени места, за да може хората пак да ги използват според тяхното действително предназначение.

А разбрахте ли какво е предназначението?

Силвана: Всеки един човек трябва индивидуално да го усети за какво е, докато се получи една активна маса, която да може да използва по най-добрия начин, за да се отключи този код на пирамидата и на тунелите за масово благоденствие..

За масово поразяване… (Смеем се.)

Не, за благоденствие и благополучие на всички хора, на цялото човечество.
Христина: Аз бих добавила, че пирамидата работи, но само тези хора, които са отворени и имат съзнание, което вибрира на високата и чиста енергия, защото там е изключително чиста енергията, която може да отключи индивидуалната карма и способности. В цялата околност до 10 км, не само в тунелите или на пирамидата се измерват тези видове честоти като Шумановия резонанс, който там е 28 килохерца, както и здравословните негативни йони, които се равняват на чистотата на природата на голяма височина в планината. Едно от предположенията е, че пирамидите служат за пречистване на средата, включително вибрационно.
Можем ли да кажем, че цялата нечистотия, която изхвърляме към ноосферата се чисти през пирамидите и дали чрез всички пирамиди по света? Семир Османагич предполага, че откритите в Босна пирамиди са едни от най-старите на света. Но ако се вземат предвид 6-те вида писменост върху някои от камъните вътре в тунелите, пирамидите едва ли са по-стари от 10-15 000 г.

IMG_2552

 

Силвана: Самата Босна е много специална, поради географското й разположение и структура. В Босна има много високи девствени планини, огромно количество чиста вода. В 90 % от случаите водата от всяка една река може да се пие. Значи можем да си представим до каква степен,това място е девствено. Така, майката-природа все още успява да рециклира там замърсяването, доклкото го има.
Учените трябва да отговорят на въпроса, колко са стари пирамидите, но ние в момента се доверяваме само на човешките уреди и това, което те могат да измерят. А това се смята за достоверно и се осланяме на науката. Но ние смятаме, че ограниченото не може да измери неограниченото. Аз лично мисля, че тези пирамиди са на много повече от 50 000 г. Не знам дали са най-старите. Може да има комплекс от структури, които по някакъв начин работят над цялата Земя и са от един и същи период. Съвсем скоро бяхме във Виетнам и там видяхме изключителни неща, включително огромни кристали. Всичко това са кодове. И тези кодове трябва да бъдат отключени от човека, защото човекът е антената, която свързва Земята с Космоса. И само, когато тази антена е включена на правилните честоти, тя може да отключи много кодове. И тогава, ние ще видим какво е истинското предназначение на тези древни структури, които нашите предци са създали. Може би те не са били във физическо тяло. Не знам какво въображение можем да имаме, за да си ги представим, но те са съществували независимо от нашите представи. Това се отнася и за всички символи, които нашите предци са оставили. Може би това е била една общност и семейство, и впоследствие нещата са се променили. Това звучи като приказка, но защо да не живеем в нея и самите ние да създаваме приказка?
И при наши изследвания се оказа, че открития, които направихме не пасват на нито една историческа епоха. Дори исторически личности, които сме свикнали да приемаме, че се намирали в определена географска точка, се оказва, че са живели на съвсем друго място, спрямо картата на Земята днес. И само се очаква някакво физическо доказателство, което сме склонни да приемем, за да се стигне до правилния извод. Известно е, че преди милиони години е имало само един континент.
Какво се е случило за вас, за да се отключат тези кодове? Има ли нещо, което се е случило на втори план?
Силвана: Ние цели 14 години сме в това учение и има нещо, което ни е задържало, и ни дава мотивация да продължим. Щастливи и свободни сме. Ние разглеждаме нашия живот преди, след и по време.

Какви способности отключихте у себе си?

Силвана: Най-важното е да можем да бъдем щастливи навсякъде и при всякакви обстоятелства.
Христина: Ние сме работили в спорта много години и после в банковия сектор, натрупали сме опит и дисциплина, но в един момент се преситихме. Без енергия, човек не може да направи промяна в живота си. Ние бяхме удовлетворени от работата си, но видяхме страни, които не ни импонираха и не ни харесваха от морална гледна точка и си казахме, че не искаме повече да сме участници в това, защото колкото и да е дори индиректно, макар че мислехме, че помагаме с енергия, присъствие или с поведение, ние участваме в този процес.
Основата на учението основава ли се на книгата на Джеймс Редфийлд „Селестинското пророчество”, която описва как светът ще се промени когато осъзнае, че войните се водят за надмощие и за психическа човешка енерегия?
Силвана: Не, това е нов индивидуален метод, развит от основателя на школата. Не се позовава на някакви други учения, които са съществували до този момент.
Христина: То на практика е интегрира цялото езотерично познание, което е съществувало в миналото и което постепенно се е забравило и създателката на учението е получила методиката чрез медитация.
Нещо повече да ви отгърна на въпроса, как сме избрали местата. Предполагам имате предвид и от енергийна гледна точка за школата. Методът се базира на холистичния подход към здравето и на представата, че сме съвкупност от физика, психика и енергия. Школата набляга върху тези три елемента. Като развива онази част от знанието в обществото, което не се развива съзнателно и това къде са енергийните центрове, и как да обменяме енергия в средата,и как да я съхраним. Въпросът е да направим така, че тя да циркулира свободно в тялото на база на познанието за чакрите и енетрийните центрове. Това е нова методика, но е базирана на нещо старо и като философия, и като практика. Това учение на практика не се различава и от богомилството. Пред 2012 г., ние бяхме в Южна Франция и посетихме Монсегюр, Каркасон и Рене шато. Наши ученици ни водиха по тези стъпки и тогава нашата учителка ни каза, че всъщност това е българско учение, и припозна нашата школа като богомилска, нещо което беше изключително вълнуващо за нас. Там, чрез медитация се получиха много техники, които сега се практикуват.
Силвана: Когато пътуваме някъде като туристи, ако сме подкрепени от висшите същества и пазителите на региона или от душите по пътя на еволюцията, получаваме от космическата библиотека нужното знание и отговори.
Като казвате, че Тереза е почерпила от богомилството знания за древния код, превръщате ли се на практика в нещо друго? Имам предвид, че богомилите са имали знанието за промяната на материята. Можели са да спират времето, да пътуват в измеренията. Вие умеете ли го?
Силвана: Ние основно имаме други задачи, но да си признаем има хора с много големи способности. При нас, целта не е тази изява. Ние получаваме послания при медитация. Променяме света чрез промяна на себе си.
Христина: Тези уникални и индивидуални способности за нас са субпродукт. Това са възможности, които ще отминат, но ако се фиксираме върху това, ние няма да позволим да се изяви духът и това може да стане самоцел. Ние можем да се насладим на това нещо, но не бива да се ограничаваме от него, за да можем да следваме вътрешния път и да достигнем до извора, където можем да открием всичко и дори да избираме нови квантови възможности от букета.

Коя от вас какво цвете е тогава? (Явно уцелвам някаква позната тема, защото момичетата прихват… )

Силвана: Всички сме цветя в една  и съща градина и всеки цъфти с неговата красота и аромат.
Христина: Това е, което ни отличава и ни прави уникални.

Българската градина е неподредена, но пък екзотична.

Силвана: Розата е едновременно много красиво цвете, но има и аромат. Но понякога съм крем…Смеем се.
Христина: Аз мога да се определя като едно цвете, което ме развълнува силно, защото го открих на стечките в Босна – минзухара. Тогава получихме послание, че това е цветето на богомилите.
Силвана: Това е една много вълнуваща история, защото пътят ни води винаги на места, където има стечки (б.а. каменни паметници със символи) в Босна, без да знаем предварително и ги откриваме. Не следваме карти или указания, просто сме водени. Като видим кафява табела, която означава исторически паметник и веднага спираме, защото знаем, че ще открием следа. Ние откриваме много неща за самите нас чрез стечките. Това ни показва, че богомилите са били общност от посветени хора.

Какво открихте на стечките освен минзухарите?

Христина: Много символи, но когато има минзухар, знаем че наблизо има богомилски паметници.
Силвана: Това, което открихме, без да имаме научно доказателство е така, че богомилите са били последната общност, която е знаела как да работи с енергиите и според нас, те затова са отишли в Босна и не случайна има тяхна крепост на върха на Пирамидата на Слънцето. Стечките са паметници под формата на обелиски, които са свързани с енергийните центрове отгоре, което е другото доказателство, че те много добре са познавали енергията на тялото и седемте чакри. Те са обозначили това на стечките, което ако го видиш в паметник  отпреди 10 000 г., ти знаеш, че този човек е бил просветен. Има означение на енергията кундалини, влиянието на Луната и Слънцето, начина за обединение на енергията, която може да помогне на човек да постигне просветление. Просветлението не е нищо различно от това да знаеш кой си, да знаеш приоритетите си, да можеш да помогнеш на другия човек и да не се осланяш само на петте си сетива.
Христина: Тези символи не само са запечатани върху стечките, но и се възпроизвеждат чрез тях.
Силвана:Тези символи са оставени за тези, които могат да ги припознаят. В зависимост от нивото на развитие. Някой може да припознае само като физически обекти Слънцето и Луната. Вълкът, например, е символ на промяната. Ти сама каза, че богомилите са можели да се трансформират и вълкът е символът, чрез който това става. Това е знак и за наличието на много паралелни светове в които, те са успявали да преминават. Ние искрено желаем все повече българи да признаят това велико учение, за да може и нашата нация да получи тези ключета, които отварят безкрайно света.  
 тагове: българите, богомилите, ключето, паралелните, светове
 

РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА – АКТИВАТОР НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

 Започваме да публикуваме книгата на Елица Димова в части “РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА- АКТИВАТОР НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ”

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ !!!

 Елица Димова 
ПРЕДГОВОР
В последните години българският народ показа признаци на духовно събуждане, равносилни на ново Възраждане. Размерът на това влияние надминава очакванията, а изследванията се съзредоточиха върху търсене на българските корени на всяко преживяно събитие. Този метод дава правилната гледна точка за всеки народ, който търси откъде е тръгнал и накъде отива.
Изключителната природа на духовното знание през опита на много поколения,  което сякаш понякога се губи,  ни кара да гледаме недоверчиво на собственото ни величие като нация. Няма съмнение обаче, че на нашата земя са кипели процесите на зараждането, оформянето, даването на основните посоки за развитие на човешкия род в посока на хуманитарното израстване. Винаги една тенденция и особено правилната се развива при големи трудности и сътресения, придружена е с изпитания на волята и духа. Затова историята е личен почин на всяко поколение. Това, което сме дали на света е време да се върне в благословение за нашия народ. Пътят е един – утвърждаване на българските постижения през вековете.
Розетата от Плиска е един малък артефакт от глобално значение. Тя е синтезът между времената и посоката, защото е запис на вечното развитие и величието на принципите на живота. В нея са закодирани много от основните научни принципи, въз основа на които нашата Вселена съществува. Разгадаването на знаците в нея е привилегия, която смятам за важна част от едно глобално разкодиране. Тя е изследвана от авторитетни историци, лингвисти и краеведи[1]. Всеки е оставил своя знак върху нея, но разгадаването на най-важната скрита част тепърва предстои.
Розетата е открита през 1961 г. от проф. Ст. Ваклинов при разкопки в Плиска. Тя има седемлъчна форма с двойки знаци, някои от които се срещат масово в Плиска и Преслав. Науката тогава прави опит за разчитане и все пак се съсредоточава върху познатата територия на статистическата съпоставка. Пръв В. Бешевлиев прави по-точно предположение за същността на този „странен” предмет. Той установява, че известният знак IYI (Дуло) е свързан с вярата на предците като се позовава на тридесет и петия отговор на папа Николай I по допитванията на българите, където се съобщава, че „българите, когато отивали в сражение, имали обичай да съблюдават дни и часове, за да има сражението щастлив изход”. Така Розетата от Плиска започва да изгрява от мрака на миналото и да показва своята същност. Основното, което трябва да се знае за нея е, че тя е само малка част от една глобална философска система, която българите са съхранявали хиляди години. Това не е голословно твърдение защото във всеки елемент на нашата материална култура прозира дълбоко познаване на законите на мирозданието.
Българи и траки са от един и същи род, доказано вече и от генетични изследвания. Остава загадка как е възможно да се смята, че траките са съградили такова невероятно наследство само от III – IV в. пр. Хр. до около IV в. сл. Хр. Това е напълно нелогично, сякаш има датировки табута. Истината е, че извън конюктурата на съобразяването с интересите на другите народи, българите сме населявали територията на България и част от Балканите като цяло и то от хиляди години. В търсенето на приемственост и в научната обосновка се открива изгубената нишка.
Известно е, че почти липсва хиатус – прекъсване в поселищната мрежа по нашите земи от около 10 000 г. насам, следователно няма никакви убедителни доказателства, за да твърдим, че сме пришълци на собствената си земя и сме ползвали знанието и философската система на съседите си. Такава устойчивост на предаваното тайно съдържание на древното българско учение говори недвусмислено за авторство на една велика концепция за създаването и опазването на живота на Земята чрез спазване на божествените закони.
Авторът 
Гл. 1.
ГЛОБАЛНИЯТ МОДЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ
Розетата от Плиска е модел на българската космогония, духовна йерархия, етика и държавно устройство, който е изключително древен.  Върху артефакта са изобразени планети, които според някои учени са познати от т. нар. Халдейска или Вавилонска космогонична система. Това измества първообраза на Розетата от времето на Шумер и първите цивилизации.
Други изследователи твърдят, че изображенията на планетите върху седемте й лъча не са по споменатия модел, тъй като в него се включват Земята и Луната, а последната е спътник. Според учените това са 7 крупни небесни обекта, равнозначни на 7 явления с космическо значение.
Много автори са допринесли за изследването на Розетата, който е датиран от 7-9 в.  от времето на Първо българско царство и са достигнали до идентични или противоположни мнения. Тук не си поставяме задача да оспорваме ничий принос. Откритието, което е направено касае връзката между знаците, древната българска култура и основни постулати от нея, както и напълно дейната природа на нашия мироглед, съхранен до днес във фолклора, празничния календар и именната ни система. Целта на това изследване е да се надникне отвъд общоприетото, за да се покаже изключителната мъдрост и знания, почерпени впоследствие от много народи, но скрити в нашето наследство.
fig 1
Фиг. 1.
Розетата от Плиска.
fig 2Фиг. 2. Розета от Кръглата църква в Преслав, шестлъчна розета, позната под името „цвете на живота”
Но да започнем последователно това вълнуващо преживяване, защото смятаме, че историята е жива чрез нашия собствен поглед. А.Александров-Хофарт пръв нарича Розетата „звезда на мага”. Тя е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, с цел гадаене и защита. „Колобри” са се наричали персийските жреци, които са владеели дълбоки познания за Вселената.2 В Розетата присъстват знаците на 5 планети от слънчевата система заедно с Луната и Земята. За древните небесните тела са имали друга божествена тежест, поради което разделението на планети, спътници, звезди и други не са имали днешното сегментирано значение. Има доказателста, като например откритието – петроглиф от Белоградчик, което показва изключително точна астрономическа карта, при това отчитаща промяната при движението на небесните тела и то още от времето на праисторията и неолита, че българите сме наследили нещо повече – свръхпознание. Кирил Кирилов предполага, че картата е на повече от 42 000 г.3 Това не е изключено от научна гледна точка, тъй като за да се наблюдава прецесията, например, която е около 26 000 г., е необходимото време от е порядъка на 60 000 г. или поне да са минали два прецесионни периода. Знанието за тези явления ги има и в календара ни. Не буди съмнение, че знаците на Розетата показват добро боравене с астрономията и астрологията. Древните българи са 2 Венедиков, Иван. Прабългарите и християнството. Ст. Загора, 1995, с.219. 3 Кирилов, К. Магурска математика. Магурският проблем с тройното слънце. 2016 г. https://magnaaura.wordpress.com/page/4/ Гайд. С. Тракийското писмо декодирано. С., 1-4 г. Розетата от Плиска. Активатор на българския дух Елица Димова 6 сакрализирали своите космически познания, превърнали са ги в практична система за разбиране на явленията и взаимовръзките в природата, в концепция за целостта на мирозданието. Това е първото ниво на знанието, което се разкрива – връзката ни с небесните тела. Второто е запознаване с природата на явленията. Третото е опознаването на себе си и мястото на индивида в глобалните процеси. Четвъртото е представата за време и пространство. Петото е различаването на сложните същности и платоновите тела. Шестото е постигане на умения в овладяване на материалния и нематериален светове. Седмото е договорът за осъзнатото прераждане. Така Розетата от Плиска съдържа многопластово съдържание, което я прави уникална. Основата е свързана със запис на движението на небесната сфера. По-надору ще направим анализ на това доколко думата „календар” и функцията на мистичната каста на колобрите, които са използвали Розетата, имат една й съща семантична основа. Прави са тези учени като В. Бешевлиев в “Прабългарски епиграфски паметници” и Иван Иванов в „Нов прочит на руните по бронзовата седмолъчна розета от Плиска”4 , които твърдят, че на нея са изобразени 7 небесни тела, познати и на жреците от Шумер. Но има някои особености, които ще споменем. Редът на връзките вътре в записа следват ин-ян логиката в спираловидната поредица, чрез която се сакрализира животът. Според Борис Балкх, един интересен съвременен изследовател на символите на българската древност, свещените знаци сами по себе си показват фаза на живот или смърт. Ако това е вярно, вътре в Розетата има запис на еволюцията на живота не само на Земята, но в Слънчевата система. Така става ясно, че логиката на зараждането на живата материя е подобна на дишане и издишване, на свиване и разпускане – т.е. самата Розета показва, че Вселената е жива и диша. Величието на този процес е в това, че Създателят е направил цикъла вечен чрез колелото на непрекъснатата промяна. 4 Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 23, Иванов, Космогонични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска. Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика., http://protobulgarians.com Розетата от Плиска. Активатор на българския дух Елица Димова 7 А можем ли да предположим, че Розетата от Плиска може да породи живот? С тази цел ще навлезем още по-надълбоко. Наличието на Луната в планетарната редица Розетата на пръв поглед е нелогично. Ако приемем, че това е Халдейската система, има сякаш някакъв дефект. Не е обяснено досега защо структури от различен порядък се намират в един ред. Най-простото обяснение вече е дадено – че народите са познавали само тези небесни тела. Това, обаче, едва ли е вярно. Има данни, че народът по нашите земи е разполагал с доста богата астрономическа палитра. Даже може да говорим за доста сложни навигационни уреди5 . Следователно причината на нашето „амулетче” да има тези планети, които също така се свързват и със седем богове, е друга, различна от календарната функция. Розетата е с размер 38 мм и съдържа 7 лъча и върху нея са изобразени двойки свързани знаци, разчетени чрез Линеар А и Линеар Б.
фиг. 3 Фиг. 3. Таблица
Според някои изследователи линеарите нямат отношение към знаците. Хофарт твърди, че Розетата показва движение обратно на часовниковата стрелка, но това не е вярно. Тя следва сложно спирално движение на небесните тела около Слънцето, нещо, което беше визуализирано от учените наскоро.
фиг. 4Фиг.4. Великата спирала Руните вътре в амулета са текст и са подредени според интересна логическа система. Има и друга особеност, на която никой не беше обърнал внимание от гледна точка на значението, че на страната на планетите, които най-силно влияят на вътрешната същност на човека, има израстък, който не е просто ухо-халка на амулет и който условно нарекох бен бен. То е от различен метал и предназначението е като на колоната Джет – пряка връзка с фината материя на божественото, наречена по- късно от алхимиците, а преди това от Питагор и Аристотел – етер. Самото израстъче, обявено за ухо за поставяне на верижка, прилича на оникс. То наподобява стабилизатор или активатор. Прави впечатление, че тази бабунка е точно под слънчевия знак – на страната на планетарните символи, означен с кръст и също така е центриран така, че фиксира руната Дуло на обратната страна (реверса) на артефакта. От това се налага изводът, че този инструмент е бил използван със специална и то мистична цел. Става ясно, че магическите действия с Розетата е могло да бъдат извършвани в различни виртуални равнини.

Каква е логиката за подобно твърдение?

Комбинацията от символи и елементи в нея носят общото названание “звезда на мага” поради споменаването й като колобърски магически предмет още от Щумер и Вавилон. Няма да се спираме подробно на доказателствата за присъствието на българите в тези земи от времето преди създаването на Шумер, което беше потвърдено и с генетично изследване. Но ще проследим етимологията на понятията, за да стигнем до смисъла. Розетата от Плиска. Активатор на българския дух Елица Димова 9 Самата дума „колобри” произлиза от българските думи „коло”- колело и „бри” – елен. В този смисъл не е нужно да търсим надалече или да правим превод през унаследени от нас системи или езици. Първата част на думата като времеви отрязък е ритуалното означение на Слънчевото ежегодно рождение – това е денят на зимното слънцестоене, празнуван още като Коледа, но също така е период от шест ключови дни, които започват от Игнажден или от нулевия ден – кун. Този нулев ден е особено важен, защото други древни народи не са познавали нулата. Всъщност можем да твърдим, че сме имали понятие и за бинарния код. Освен това коренът на думата е свързан с първата писменост, назована куниг от куни – руни. 6 При българите древното познание е било предавано хиляди години с малки модификации, което показва изключителна устойчивост и последователност на потомствено знание. Това се вижда във фолклора и традициите. А съхранението е ставало чрез определена прослойка.
Втората част на думата „колобри” е пряко свързана с представата за време, но този път в космическия смисъл. Тя присъства и в българския календар. Еленът е символ на бързина и внезапна промяна. Такова събитие в по-високото измерение на времето е например, прецесията и смяната на полюсите. Това диво животно е било почитано от праисторически времена. В селището и некропол в с. Оходен, Врачанско, датирано отфиг. 4 а 5800 г. пр. Хр. има намерено специално култово погребение на еленови рога.   фиг.5. Находка – РИМ Враца
фиг. 4 бФиг. 6                                          В некропола са намерени един мъжки и един женски индивид с неестествено извита глава и в ембрионална поза, като при мъжа, нежно наречен от археолозите Христо, в областта на тимусната жлеза има обърнато наопаки гърне. Позата на главата сочи зимното слънцестоене, докато на жената лятното.
IMG_3630Фиг. 7.               Че еленът като диво създание е бил свързано с колобрите пък научаваме от множеството стечки – каменни паметници, които се намират в Босна, Херцеговина и Хърватска. Там богомилството, което е скрило древното ни познание, намира радушен прием и се установява, дори като държавна религия. На някои от стечките (стели) от рогата на животното излизат разклоненията на двете равноденствия и двете слънцестоения. Като четирите кръга са с вписана различна символика. Тя е модел на свещения български код, което ще разкрием последователно в изследването. На фиг. 8. – 13. виждаме мястото на колобъра спрямо представата за време. Посветеният е яхнал животното и държи в ръцете си четирите равноденствия – разклоненията на рогата. Но това не е първият случай, в който намираме подобно означение. Закария Сичин в „Дванадесетата планета” дава една интересна графика, свързана с равноденствията, изображение от Шумер.
фиг. 5Фиг. 8. обр. 117 от книгата „Дванадесетата планета”, С., 2002 г.
фиг. 5 аОще по-ранното знание от нашите земи е складирано в Магурската библиотека.  Фиг. 9. и 10. 7
фиг. 5 бСъществуват множество древни текстове и списъци, които описват небесните тела и техните връзки с различни божества. Древен обичай е да се използват по няколко епитета за небесните тела и божествата, но това затруднява идентифицирането им. Промените в пантеона объркват дори случаите на изяснено идентифициране като Венера, която се свързва с Ищар. В този смисъл изобразяването на планетарната сфера при шумерите е част от скритото послание. На графиката от Шумер виждаме четирите слънцестоения. Хенри Роулинсън („Клинописните надписи в Западна Азия“) отбелядва в този скрипт само седемлъчната звезда.
 фиг. 1116 фиг. 1117 
Фиг. 11. и 12.8 Изображение на елен с четири кръга  върху рогата, на второто изображение може животното да се интерпретира като еднорог
фиг. 1111
Фиг. 13. Изображения на двете равноденствия и силите, които действат върху човека. Колобърът е в позиция Дуло
 фиг. 1115фиг. 1112
   
 
 

Фиг. 14. и 15. Изображение на руната на живота и основа на кода Дуло
Следва продължение
 

Богинята-майка иска почит, молитва и ритуал

В храма на Кибела

 IMG_3732

 Елица Димова

Разговаряме с художника и дългогодишен реставратор, Георги Мавров от Регионален музей Враца. Разговорът започва непринудено. Реставраторът не чака моите въпроси и заразказва, после се оказва, че е мислел микрофона ми за телефон. Закачаме го, че прилича на Дядо Коледа. И от типичното му чувство за автохумор всички се заливаме от смях. Ето и началото:

Беше едно лято и на 100 м. от морето. Разхождам се и както съм по една хавлия, а вече е здрач, и деца играят на улицата. Вървя  по джапанки и се прибирам, а децата викат: Дядо Коледа дойде! И друг път съм рискувал някой да ме припознае. Бях с една такава качулка и пак така, ама викам: Нямам чувал с подаръци, бе деца! Ми освен да се преоблека в червено и да раздавам подаръци.

Обаче, Вие раздавате подаръци и това са великолепните възстановки на артефакти, които правите.  

Абе, уморих се вече. (Въздиша тъжно).  

Защо, това, което правите има смисъл?

Правя го вече 50 години.

Да, но Вие възстановявате един пласт в нас самите,  но той не е мъртъв. Като храма на Кибела в Балчик. Според мен има нещо друго, което сте видели и на никого не сте го казали.  

Не, аз съм го казал, но ги мързи да я свършат тази работа. Там, в храма има една загадка, поне за мен, която споделих с разкопвачите, обаче те решиха, че не е сериозно. От северната страна, където е малко по-дълбок изкопът, се вижда зид, който върви надолу около метър, метър и половина. И тъй, като има сведение, че по време на някакво цунами, голяма вълна е заляла града и има наноси от морски пясък, а и други следи от това нещо, храмът е бил разрушен, и построен отново. Не мога да кажа по кое време, но в аналите го има. Това е по време на голямото земетресение, когато се отцепва Чиракмана. Целият полуостров се срива в морето. Имало е много силно земетресение и цунами след това, и храмът е бил възстановен.Моята идея беше, тъй като се различават зидовете надолу и нагоре, което би трябвало да е основа на сегашния храм с дялани камъни, което обикновено не се прави, да се погледне отдолу. В основата на темела обикновено се натрупват отпадъци и се трамбоват, а там имаме гладък, хубав зид. Аз им предложих да маркират участък от подовото ниво – 5-10 плочи, там където е зидът, да ги вдигнат и да проучат какво има отдолу. Защото може би там е по-ранният храм и да има още нещо вътре.  

Винаги съм си мислела, че има такъв ключ. (Компанията от археолози, подочули разговора се смее).

Аз имам такова усещане, пресантиман, че там не е довършена работата.  

Имате основание, защото това е стара тракийска практика, да се застраховат за сигурност специалните сгради с тунели, които отвеждат бързо намиращите се в тях на безопасно място. А освен това, камерите са и резонаторни кутии.

А и това са съкровищници (Реставраторът ме допълва). Да, има и акустични причини. Може, но подозирам, че там отдолу… то дори и да няма нищо, пак е любопитно да се проучи какво има под този под.  

Този храм е съществувал 700 години, според изворите и е най-добре запазеният на богинята не само на Балканите?

Даже е единствен на тази богиня.

Не е ли странно, че намираните артефакти, които потвърждават наличието на култа към Кибела – оброчни плочки, стели и др. в различните музеи са датирани различно, което е обяснимо, но нейните изображения са наречени с различни имена, като Артемида например? При положение, че атрибутите на богинята са едни и същи, и са много специфични за нея, и няма как да бъдат сбъркани. Има ли разлика, с изображенията на по-късната богиня от Рим? Какво показва това, което Вие сте правили като възстановки на Кибела?  

По принцип, тя е винаги с животно – лъв или куче, които стоят до нея. Има различни иконографски решения. Тази, която е била в Балчик е държала копие. Това е много интересен момент. Намерихме ръката й.

А копието намерихте ли?  

Не, може би е било метално, но го няма.  

На стелите в Рим, тя държи инструмент-жезъл и досега не е обяснено какво е семантичното значение.  

Е, тук мислим, че е копие. Но може и да е тояга, жезъл, защото има отвор в ръката за пръта. Колко е бил дълъг нямаме представа, но от самата поза се предполага, че е подпирал пода и се е извисявал над нея. Ако беше друг предмет, нямаше да е такава позата на ръката.

В чернофигурна керамика често се среща такова копие, което понякога държи Хермес, накрая с шишарка.

Не мога да кажа за Кибела специално, но аз избягвам да се задълбавам, защото това не е свързано с моята професия. Държала е прав дълъг предмет.

Археолозите от музея във Враца са възпитаници на Хенриета Тодорова, която изследваше Дуранкулак. Там е открито нещо характерно за Кибела. Какво е то?

Да, една оброчна плоча край едно място, което нарекохме храм, естествена пещера, която е задълбана впоследствие на ръка – умишлено е издълбана. Съборил се е покривът на тази пещера, има разни ниши встрани. Точно какво и как е било е трудно да се каже, защото е унищожено от времето, но факт е, че имаше оброчна плоча на Кибела. Дали това е било божеството на хората, обитавали пещерата и дали е било храм… може би е било.  

В близост ли е било до разкопките на едни от най-древните градове в Дуранкулак?  

В основата на полуострова. То се вижда, като се покатери човек по пътеката, която остава вдясно и беше покрито с един временен керемиден покрив, колкото да не се наводнява. Но сега във връзка с екологичните проблеми, мястото е наводнено и почти не се вижда. Нивото на езерото е може би метър по-високо от пещерата.

Не е ли съхранена плочата?  

А, не – плочата е в музея в Добрич. Тя е съхранена естествено, но структурите, които бяха интересни, са под вода.

В храма на Кибела са открити 17 надписа. Какви са те?

Повечето са мраморни или мраморизиран варовик. Някои са само с няколко реда, другите са много ситно изписани с малки буквички и на гръцки. Разчетени са. Свързани са с живота на храма. Той е бил доста продължителен. Освен това има една огромна много интересна плоча, някъде 1,80 на 3,20 м с дебелина 10 см. В горната част е изобразена Изида – Кибела (това се изплъзва от устата на реставратора непреднамерено). От двете страни има композиция от по три фигури и което е най-интересното. Върху равната част, с течение на времето, са изписвани имената на жреците. Вижда се как е деградирало обществото в града. Първите надписи са много хубаво издълбани, оцветени, с равни редове и хубаво изработени – с калиграфски едва ли не букви. А надолу стават все по-криви и по-грозни, а накрая вече са без редове и както е дошло така са ги изписали. Любопитното е, че това са хората, обслужвали храма, благодетели, дарители или хора, които имат някакво отношение са били дописвани там, както и сега има благодарствени надписи за спонсорите. (Смее се.)  

Знае ли се в кой период, обществото е деградирало и каква е причината?  

През римския период – по-късния, когато вече има нашествия, империята не е толкова стабилна, а може би и самият култ към богинята започва да се измества от други вярвания. Идва християнството.  

Според Хенриета Тодорова, може би богинята е имала свойството да възвръща девствеността и това е ставало чрез преминаването през вода. Ти описа живописно как „девиците” се запретват и се топват във водата в Дуранкулак. Това има ли потвърждение?

Трябва да е на извор, не може да е с вряла вода. На стесненото място, което описах в храма в Дуранкулак отдолу има извор. По принцип, в Дуранкулашкото езеро има подводни извори, те са локализирани и се знаят къде са. И едното място е в основата на храма на Кибела, в камъка. Отдолу извира студена, ледена вода. И Тодорова предположи, че това е мястото, където се е извършвал този обряд.  

Това може и да не е далече от истината, защото амазонките са обслужвали женски култ, а се знае, че са обитавали предимно Черно и Каспийско морета?  

Тази тема е далечна от мен, за амазонките нищо не знам, чувал съм за тях, ама не съм ги срещал в горите тилилейски. (Смеем се.)  

Когато сте правили реставрацията на храма на Кибела в Балчик, случи ли се нещо интересно?  

Ооо, това е цяла история, която звучи налудничаво, не знам дали да я разказвам…  

Кажи я..(Минавам учтивата граница.)  

Имах преживявания с Богинята-майка. Тя не ме обичаше.   Сериозно?   Да, да. Наистина. Аз имам една къща на село и там имам ателие, и каменните-паметници от храма на порции ги превозвах, защото е по-евтино вкъщи да работиш, отколкото да си на хотел. Имаше една едикула (ниша, обрамчена с колони или пиластри, опрени на постамент и увенчани с фронтон). Обикновено, нея я показват като най-специфична. Това е каменна плоча, която наподобява храма с покрива и вътре седи Богинята-майка на трон. В едната ръка държи един кръг. И понеже има тук-таме оцветяване – следи от пигменти, трябваше аз да го правя това нещо, защото е по-деликатната работата. Започвам да ми прилошава, става ми зле и си викам, сигурно съм препил снощи и отивам да си полегна. След половин час опитвам да почна работа и пак ми прилошава, и така няколко пъти, докато накрая разбрах, че това не е случайно. И трябва да има някакъв ритуал.  И какво направи?   И тогава ми казаха: „Ми това е Богинята-майка, ти къде си тръгнал да я пипаш?.” Взех една вазичка, набрах от двора няколко цветенца, сложих ги вътре до нея и наум си казах молитвата ми, обръщение към нея и изведнъж всичко потръгна. Нямаше никакви следи или разправии. Но това се повтаряше няколко пъти и включително разкопвачите ми казаха, че всеки божи ден докато копаели, докато някой не пусне кръв, не се одере или нещо такова, работата не върви. В момента, в който се появи една капка кръв всичко тръгва

С други думи, при неизпълнение на ритуала за почит..

Някакъв ритуал, да.  

И все пак има някаква сила, която продължава да работи?

Сега това звучи доста ненаучно, обаче за мен е истина. Изпитах го на гърба си, а имаше и продължение тази история. А продължението какво е? Продължението беше…не, не ми се разказва...  

Моля…

Приключи тази тъмна част от нещата и примерно две години по-късно, една друга плоча от Поморие пак я работих на село. Трябваше да залея с бетон, да направя изкуствена основа и не втвърдява циментът. Не и не. Викам си – той е стар. Отидох и купих нов чувал с цимент. Три дена стои – каша. Е, вече имах едно наум, защото тогава разкопвачът ми каза, че това е надпис. Той един много особен – в кръг, концентрични кръгове и съдържанието беше, че еди кой си от еди си къде дарил цялото си имущество на Кибела. Това гласи надписът. И мина една седмица и го зарязах, защото имах и друга работа. И тогава ми напомниха, че това е свързано с Кибела. Викам: „Ма….И пак изпълних ритуала с цветенцата и с молитвата, и от същия чувал с цимент и пясък, който не втвърдяваше за няколко часа всичко стана. Споделих го с колегите и те ми се смяха много, и решиха, че превъртам.  

Може би, ние не познаваме света, в който живеем. Може би трябва да погледнем от техния ъгъл – на древните. 

Е, как да стане тази работа? Ние не можем да надникнем в собствените си глави, а ще надничаме в техните. Можем да опитаме. Те, опитите продължават, ама неуспешни. (Смеем се задружно.)   

РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА КАТО БОЖЕСТВЕН АКТИВАТОР

Елица Димова

Розетата от Плиска е древен инструмент с многопрофилно предназначение, който е много по-древен от фактическото датиране на бронзовия артефакт от 7-8 в. Това е така, защото всъщност знаците и символите върху нея, както и самата форма, са били използвани от българите далеч преди приетото от историческата ни наука начало на българската държава.
Колко по-назад във времето прототракийската култура показва завидно познаване на небесните тела, космическите цикли, прецесията и влиянието на планетите от Слънчевата система?
Тъй като тези познания са били мистично свързани с ритуална обрядност и функционирането на божествената власт, те не са били достояние на всички народи или на всички слоеве на обществото, поради което и тяхното начало се губи през вековете. 
Изследването на Розетата разкри, че не е била използвана като обикновен календар, а и за разчитане и прогнозиране на подходящите дни за извършване на отделни дейности дейности, което означава и астрологично предназначение. Комбинацията от символи и елементи в нея носят общото названание “звезда на мага” поради споменаването й като колобърски магически предмет още от Щумер и Вавилон. Няма да се спираме подробно на доказателствата за присъствието на българите в тези земи, което беше потвърдено и с генетично изследване.
Самата дума „колобри”, по наше мнение, произлиза от българската дума „коло” или ритуалното означение на Слънчевото ежегодно рождение – това е денят на зимното слънцестоене, празнуван още като Коледа но също така е период от шест ключови дни, които започват от Игнажден или от нулевия ден.
Фиг.1
фиг. 1 светлето
Някои автори свързват колото с термин, познат и в българската административна страниграфия, както и с танца колабрисмос, който всъщност е хоро по време на равноденствие. Кана – колобрите, които са били духовната защита на канската издигнатост, са били жреческа каста, която остава в царския двор до края на Втора българска държава. Не ни е известно такава длъжност и с такова предназначение да е била характерна за друга средновековна титулна система. Поради, което уникалният й български характер е неоспорим. Произлизайщи от същия корен като думата „календар” свещените жреци, посветени в тайните на космическото синхронизиране са се наричали не случайно „коло-бри”. Бри означава елен и това е свързано със знанието за равноденствията, прецесията и контрола на времето. На стечки (стели) в Босна и Хърватска често се изобразява стилизирана фигура върху кон, която побеждава елен. Цялата стилистика на това означение няма нищо общо с конкретното действие. Колото или пълният кръг и начарото на нов кръговрат е специален ден за българите от дълбока древност. А българите, като раса, която се е появила по-напред от други, носи освен генетични белези, които показват това, но и са запазили дълбокото знание за сътворението. В знаците от стечките, според мен, се открива съвсем ясно това запазено от древността учение. Често върху тях се изобразяват двойни спирали за двете дясно и ляво въртящи полета, върху рогата на елена не са просто звезди и Слънце и Луна, а взаимодействащите в природата и върху душата сили под формата на четирите равноденствия.
Така знанието за природния и житейски кръговрат е толкова дълбоко вкоренено в народните традиции, че опитът да се изкорени, са обречени на неуспех. Смисълът на живота и сакралното значение му значение са имали своите пазители през хилядолетията на българско присъствие на различни континенти.
Арабският пътешественик Ал-Бируни, живял в Индия от 1022 до 1024 съобщава, че в Индия се употребявал тракийския календар, въведен от саките, наречени шака от ранните индийци.  Календарът е наречен шака – кала т.е, ”сакска година”, където кала (kala) на санскрит означава “интервал от време, период от време, срок,година”. Много по-лесно е обаче да намерим автентичния произход на думата от колото, символ на Слънцето. Подобна е и сакската дума sal - “година”. Санскритското kaale - ”срок, край на определен отрязък от време.и kalpa -”интервал от време, равен на една година – 360 дни” също имат съдържателно сходство. Санскритското kalpa - ”година, срок от време” е заимствано от тохарите (kālp) и хотаносаките (kalpa)  със същото значение. Това понятие се съдържа и в индо-арийските думи кalnirnayak = calendar maker (човек, който съставя календара) и калиюга – название на древна историческа епоха, kalya – староиндийска дума със значение “утро”. Така думата коло се свързва пряко с период от време, като има твърде много езикови доказателства за древнобългарската основа. Само ще споменем думи за време като отколе, колчем, докле, коловоз, колак и др. Елбетицата или специфичната орнаментика, която означава четирите посоки и полуросоките на света също се свързва с небесния кръговрат. Символът е наричан в различни краища на българското землище по различен начин – “колото”, “грошанката”, “трапезата”, “голямото коло”, “зелената нишка”. Думата елбетица обаче е най-устойчива и най-често срещана навсякъде, а и е очевидно, че това е най-старото име на орнамента. Ще видим как тя пък се свързва с магическата природа на Соломоновия ключ. 
Трябва да имаме пред вид, че при ранните българи канът, който е почти винаги от рода Дуло е и главен колобър. Има вече много доказателства, че колобрите от предхристиянския период са служили на върховните богове Хърс или Сурва (Слънцето) и Анишър (Т ‘ангра -Ангърът, Янкул) чрез песни, танци и свирене на музикални инструменти – китара (булгария), тъпан (бубен) и вероятно на тръба (дуло). 
Върху повърхността на Розетата и от двете страни има знаци, които са космически символи. Черноризец Храбър в произведението си „За буквите” споменава, чебългарското рунно писмо е служело за гадаене. Писаното слово за древния човек е било равносилно на магически код и е имало глобално съдържание. То е било привилегия за малцина, достигнали вътрешно познание и мъдрост. Най-старата писменост в света е българският „куниг“ на чиято основа е създадена глаголицата. Писмените знаци са се наричали „кун”. В Шумер и Акад думата „кунуку“ или „кануку” означавала „царски надпис“. Според някои от учените писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди от Иран, Волжско-Камското междуречие, до Северен Кавказ, Добруджа и днешна България. 
Названието „кун” е много интересно, тъй като е пряко свързано с деня преди началото на  новия жизнен и слънчев цикъл, което поставя нови въпроси за семантичната връзка на ритуалите и езиковите формули, които са отразявали космическите принципи на хармонизиране на света. Известно е, че най-точният древен календар е българският, а той е слънчев и юпитариански.
В Розетата присъстват знаците на 5 планети от слънчевата система заедно с Луната и Земята. За древните небесните тела са имали друга божествена тежест, поради което разделението на планети, спътници, звезди и други не са имали днешното научно значение. Има доказателста обаче, като например откритието- петроглиф от Белоградчик, което показва изключително точна астрономическа карта, при това отчитаща промяната при движението на небесните тела и то още от прототракийската епоха. 
Затова вече не буди съмнение, че знаците на розетата показват добро познаване на астрономията и астрологията. Просто древните българи са сакрализирали своите астрономически познания, понеже те са били свързани с дълбоко познаване на взаимовръзките в природата и разбирането на целостта на мирозданието.
Чрез знаците върху нея седемлъчната розета задейства енергиите в тялото като чрез въздействие на знаците върху водата в тялото. Не случайно тя е била известна в древността на шумери и халдейди като „звездата на мага”. Като жречески инструментариум крие знания, чрез които древните българи са възприемали и управлявали света си. Най-малкото заради това е необходимо да погледнем на вече известното от друг ъгъл. А.Александров-Хофарт пръв нарча Розетата „звезда на мага”. Тя е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, със същата цел – за гадаене и защита. „Колобри” са се наричали персийските жреци, които са владеели дълбоки познания за Вселената.Заедно с това е била символ на един от най-мощните ни родове – Дуло. „Дуло” означава бойна „тръба”, „цев”, също така „шлем”, но и „броня”. Знакът IYI, който се намира върху една от страните на Розетата се приема като родов за известната фамилия. Много интересно е, че акадско-вавилонското име на сградите – аналог на пирамидите в Египет, „зукирату“, означава също „тръба на божествен дух“ или дуло. Шумерите наричали зикуратите ЕШ, което означава „върховен“ или „най-висок“, каквито наистина били тези постройки. Думата също може да означава числова стойност, свързана с „мерния“ аспект на зикуратите, както и „топлинен източник“ („огън“ на акадски). Самюъл Н. Крамър дава следното описание: „Зикуратът, стъпаловидната кула, която станала отличителен белег на месопотамската храмова архитектура… била предназначена да изпълнява ролята на връзка, и реална, и символична, между боговете на небето и смъртните на земята“.Такава е и ролята на Розетата от Плиска – да свързва човека с Бог. Откритията на шумерски и ранноегипетски текстове по българските земи, могат да намерят обяснение, ако се потърсят правилните връзки, а те са свързани с корените на човешката цивилизация. Именно затова тълкуването на името на един от най-важните български родове, чийто знак е върху седемлъчната звезда от Плиска е изключително важно. Екип на НАСА през 1991 г. откри във Вавилон и Египет еталон в зикуратите и пирамидите, който е нещо като универсална информационна система. Германският езиковед Фридхелм Ерих Вил, експерт по минойската епоха и език дешифрира универсалната информационна система. Той установи, че единният език преди потопа е бил синкретичен и е включвал съгласувани цветове, букви и числа. Това е бил езикът и писмеността, дадени на човека от бог на Адам. Според този език зикуратът е нещо като 4 D анимацията на дълъг божествен монолог. Така един от най-важните български царски родове пряко се свързва с древността преди Шумер, Вавилон и Египет поради наличието на свещения знак върху обекти, навсякъде където недвусмислено вече се доказа българско присъствие – ….
Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега – кораб, чрез който шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. Зиусудра е праобразът на много по-късния Ной. Не на последно място само в българската азбука 7 от буквите означават едновременно глаголи. Първата българска държава ИДЕЛ е била основана върху статуквото уредено между 7 племена. Има и 7 български държави по света.[12] Седмицата всъщност е изображение на макрокосмоса, чието разучаване както разбрахме, се е смятало за важен сегмент на безсмъртието. Тя оформя останалите корелации с духовното чрез определени означения.
В Таджикистан на територията на българската държава Балкхара се намира крепост, на чийто вход са изобразени 7 седемлъчни розети, което не оставя никакво съмнение за произхода на артефакта в Плиска, както и подкрепя твърдението, че българските жреци-колобри са познавали и разчитали знаците и са използвали магическата й сила. 
Седемлъчната звезда уравновесява двете основни космически начала на Земята мъжко и женско чрез включване и на божествения елемент под формата на сакралния триъгълник.
 Самият дуализъм в древното българско знание от преди орфизма до богомилството е прикритие за херметическите принципи. Петият херметически принцип е: Всичко е на приливи и отливи, всичко се издига и спада, колебанието на махалото е във всичко, отклонението наляво е същото като отклонението надясно, ритъмът е компенсация u всичко се подчинява на ритмичните трептения между двата полюса, именно това е животът.
Херми означава стълб от камък или бронз – в българската традиция, изобразяван като фалос – Побитите камъни. В Египет е джет – източник на живота и космическо дърво, което в народната традиция е костенурка. В потвърждение на връъзката на на едно от древните ни божества с тайната на съзиданието, Хермес свири на лира от коруба на костенурка.
Зевс, пеласгиецът – трак е баща на Хермес и живее заедно с жреците си според „Илиядата” на Омир. Следователно синът на Зевс е тракиец и тогава всичко си идва по местата и херметическите принципи не са външна присадка към древното българско учение, а са самата му същност.
фиг. 2 Арчар Хермес
 Фиг. 2  Торба булга и сурвачка-кадуцей торба булга от Добрич
Забележително е, че в ръцете на Бога се намира торбата „булга”, като явно не случайно по-късно ще нарекат богомилите торбеши – от торбата, в която носели съкровищата си – ръкописи. Може ли розетата да е била богомилски мистичен инструмент?
В розетата от Плиска са вложени всички посочени по-горе познания. Космическият принцип на спиралното въртене, двете противящи едно на друго начала в природата, обособени като мъжко-женско начала чрез симвора Дуло, а и чрез редуването на двойните знаци на планетите и сните като мъжко-женски, троенето и сакралния триъгълник, което отново е заложено в родовия знак.
Зодиакалният небесен кръг на движение на седемте планети спрямо центъра – Земята е означено чрез посоката на знаците е възможността инструментът да е измервал времето чрез завъртане.
За да са в синхрон с волята на боговете те използвали магичния инструмент – седемлъчна розета. Но освен това знаците, които влияят върху човешкия организъм чрез отпечатък и паметта на водата в тялото.
Богомилите са използвали знанието, за да поддържат енергийният баланс на тялото и това може ясно да се види в богомилските стели от Босна, където кадуцеят- сурвачка е изобразен като преплетени змии.
фиг. 3 светлето
Фиг. 3 Стечка Босна
Но едно от неоспоримите доказателства, че това древно учение е българско е досега неразгаданите символи на стелите, които съвсем ясно указват знака на рода Дуло. Знакът е централен и за розетата от Плиска, което потвърждава неговата значимост като сакрален елемент при мистериите.
фиг 4 светлето
Фиг.4 Стечка Любине – знака Дуло в различни  слънчево-лунни фази
Символът на рода Дуло е съставен от няколко други знаци от една страна, свързани с почитанието на Бог – Слънце и от друга с мъжко-женското двуединство на човека. Знакът е свързан и с почитанието на седемте планети, които намираме върху Розетата от Плиска. Като съставен знак IYI представлява съчетание от две руни – фалическият символ I и триъгълника, обозначаващ утробата на богинята – майка V. Графемата Y е двусъставна от двата знака, означаващи зачеването. Триъгълникът с „опашка” отдолу всъщност е човешкото и космическо единство в едно или Ин и Ян, вплетени като общ символ. Известно е, че от дълбока древност българите са знаели този принцип. Българките са били обучавани във войнско изкуство заедно с мъжете и са били почитани жрици и водачи. Това се пренася като ръководещ принцип по-късно и в богомилството, където посветените българи и българки не са имали различни рангове и са притежавали еднакви права за проповед, поведение и използване на духовна власт. Символът се произнася ОВ/УВ – яйце, което съчетава мъжкото и женското начало, оттам ИОВИ/ИУВИ – КАНАС ЮВИГИ или СУВИГИ е название на българския владетел, сочещ божествения му произход като господар на народите. Вече и хералдическата марка за качество на арийския род Дуло става понятна. Така че космическият знак Y означава едновременно единство на човека, Вселената и директен „телефон” за връзка с Бог. За наша изненада като съвремени потомци той има и съвсем практическо освен символно значение. Българската азбука е особена с това, че всяка буква още от глаголицата е имал символно название. Така първата буква Азъ отправя към човешкото самосъзнание на индивида, втората Буки или Боуки е понятие насочено към буквите и обучението, третата е Веди – като символ на усвоеното знание, четвъртата буква Глаголи – е глагол, а не съществително и показва, че фазата на човешкото развитие изисква действие, петата е буквата Добро или буквата морален статус. Така от началото до края на азбуката има скрит смисъл, което като цяло е означено с тайнствения и уникалният български знак @, познат от средновековните ни ръкописи и взаимстван в системата на комуникациите, което означава от А до Я, а не от Алфа до Омега, понеже в последния случай връзката с духовното значение се губи.
В средата на нашата азбука има две доста странни понятия – букви. Двете са смислово свързани, което подчертахме по-горе относно значението на азбуката като цяло в изречение-послание към потомците. Двата знака в азбуката, които показват, че имаме нещо общо със съзвездието Голямо куче са част от текста върху Розетата. Древните са знаели, че полюсите се сменят през определен период от време, познавали са звездната система Сириус, която се намира в Голямото куче, също Плеядите и Орион.
Интерсното е, че понятието „КУЧЕ” е отделен символ в българската азбука и е достатъчно близо до знака за КРЪВ. Буквата-дума „чръв” се изписва точно като знака от розетата или като допълнителната У хромозома. Петър Добрев свързва думата ЧРЬВЕН И ЧРЬВ с кирилската буква, която има формата на сърп, а нейното название
“чръв” означава „сърп” и според някои учени има ирански произход. От същата дума “чръв” произлиза и назването на жътварския месец “чръвен”, известен още като “сърпен”. Щом знакът от розетата има общо с думата КРЪВ не можем ли да предположим, че това е генен  маркер, който отличава българите. Още повече, че посланието от азбуката казва ясно, че като съкровена мисия ние не трябва да забравяме кръвта си или с други думи рода си, защото това е жизнено важно за нас като народ. 
Българите-траки са почитали Слънцето като сътворител на света. Затова изображенията освен като издълбани кръгове в мегалитните строежи фигурират в артефактите на цялата култура още от неолита. Начините са изобразяване е разбира се свастиката, меандрите, триквестъра, елбетицата и канатицата, които съдържат и други семантични значения. Меандрите и двойните спирали са свързани с равноденствията и влиянието им върху човека, елбетицата указва освен равноденствията и посоките и полупосоките на света, а триквестъра спиралното движение на галактиките.
Следователно както в нашата азбука, така и в редица произведения на изкуството и архитектурата има код дефиниращ точно произхода ни като българи. Кодът е кръвта ни. Нашите предци са знаели добре това и са вярвали силно в силата на единството на рода.
И не случайно двете допълнителни, ограждащи знака за кръвта ни чертички в розетата са доказателство за божествената охрана над рода ни. Но за да забие „тъпанът” на нашия ум хармонично е нужно да помним това, което предците са завещали.
Ще стигнем още по-далеч с доказателството, че този знак е не само родов, но с космическо съдържание. Самите сигли или руни имат и числово означение. При изследване на някои от знаците и различните им разновидности се натъкнах на цифровизирано тълкуване на духовните понятия от египетските йероглифи. В българската устна традиция са запазени интересни знания, които сякаш нямат връзка с научното познание. Числото, което те споменават е 186681, а то е закодирано в Розетата чрез знака Дуло и нещо повече – чрез връзката му с руните. Открих как това число е свързано с нашето древно знание и как взаимодейства с небесните сили, както и връзката с графичното означение на Дуло.
Ако го изследваме като универсален код и чрез общата информационна система преди потопа, за която споменахме по-горе ще се получи много интересно „съобщение”. Центърът на битието е 1, 8 е време-връзка, 6 е динамика, движение и виждане. Така чрез връзката време комбинацията 1 – 8 – 6 променя материята. Тъй като числото е огледално 6 се повтаря два пъти и следователно вътре в числото има формула, която удвоява ефекта на времето. Следователно това число влияе на времето, но вглеждайки се в комбинацията и на цветовите символи се оказва, че влияе и на човека. Ако погледнем цветовото съответствие и комбина;ията от букви, числа и цветове, се оказва, че за да достигнем до центъра на битието трябва да ускорим времето чрез двойното виждане или чрез духовно проглеждане и така можем да преодолеем времето или
Е = m.C2.
чакри
Буква
Число
Цвят
Понятие
Връзка с тялото
A
1
Син
ЦЕНТЪР/БИТИЕ
Пета чакра
B
2
Жълто-зелен
ОСНОВА/ЖИВОТ
Преходна връзка
I
3
Зелен
НАЧАЛО ЗАПОЧВАНЕ СЪЗНАНИЕ
Четвърта
T
4
светлозелен
ДЕЙСТВИЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЗНАНИЕ
Преходна връзка
M
5
бял
РАЗУМ ОТНАСЯЩ СЕ ДО ГЛАВАТА ЧОВЕК
Над седма чакра
N
6
светлооранжев
ВИЖДАНЕ ДИНАМИКА
Преходна връзка
Е
7
оранжев
ИСТИНА ЗЕМЯ
Втора чакра
Y
8
Оранжево-червен
ВРЕМЕ ВРЪЗКА
Преходна връзка
K
9
Червен
ПЛАН КАК ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДАТ НЕЩАТА
Първа коренна чакра
P
10
Цикламен
ПЪТ УДЪЛЖЕНО МЯСТО СВЕТЛИНА
Шеста чакра
U
11
Виолетов
ДВИЖЕНИЕ ТЪМНИНА
Седма чакра
L
12
Тъмновиолетов
ПОСОКА СЛЪНЦЕ
Осма чакра
R
13
Черен
ЕМОЦИЯ ОТНАСЯЩА СЕ ДО ТЯЛОТО ЗВЕЗДА
Преходна връзка
G
14
Старо злато
ТЕГЛО ЗЕМЯ СВЕТЛИНА НА ЗНАНИЕТО
Преходна връзка
C
15
Златно жълт
ВРЪЗКА СВЕТЛИНА НА ХОРАТА
Преходна връзка
X
16
Жълт
ИЗОБРАЖЕНИЕ ВИД НА НЕЩАТА СВЕТЛИНА НА ЗЕМЯТА
Трета чакра
S
17
Златен
ОБХВАЩАНЕ ОБОБЩЕНИЕ ВСИЧКО СВЕТЛИНА НА ВРЪЗКАТА
Прееходна връзка
O
18
Сребърен
СИЛА ВЛАСТ ЖИВОТ СМЪРТ
Връв с отвъден свят
Връзката с Дуло е двояка от една страна в руническия знак се намират числата 3, 5, 7 и 9, които като цветове са точно цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено. Като съдържание това означава разум, който се отнася до човека или с други думи човек. Зелено е начало или „започване на съзнателнотото начало” и червено – план как трябва да се случат нещата – еволюцията. Така цялото изречение на тази скрита поредица от една страна означава „човек, който е от началото и знае истината за Земята, като има план как трябва да се случат нещата”. Числото 3 символизира основата на пирамидата или началото на цивилизацията. От друга поредицата 186681 разделена на отделни числа по универсалната система на знанието означава „Връзка с центъра на битието или с Бог се постига чрез двойно виждане – прозрение с ускорено движение или скорост на квадрат.”, което е превод от споменатия в табличен вид синкретичен език.  Отделно от това числото 18 понятийно означава сила върху живота и смъртта.
Интересно е да се знае, че зеленият цвят е цветът на Озирис, а червеният е на Изида. В тракийските гробници и светилищни комплекси основните цветове са черно и червено.
Този първоначален език от сигли, от които се раждат по-късните писмености е бил характерен за времето на единната наука и общия език преди потопа. Древнобългарският език вероятно се заражда в края на Атлантската раса като общ Космически език. Това отбелязано в Библията. “По цялата земя имаше един език и един говор” (Бит. 11: 1).
Седемте лъча на Розетата олицетворяват небесни тела, а българите имат привилегията да имат достъп до Млечния път и купища звезди чрез портал, която са забравили как се отваря. Млечният път според египтяните е „подземният световен поток” , през който Ра трябва да прекара ладията за да достигне да предназначението си. Ра преминава през Амдуат или скритото пространство….
Това пространство се отваря само през личностното осъзнаване, усъвършестване и посвещение. Причината е мното проста и тя е физическа и материална. Нито едно тяло, което не е преминало през духовно и физическо пречистване не може да издържи високата божествена температура на светлината. Символите, които българският народ притежава, не са фетиш на който да се служи безцелно. Те означават народностна тамга – знак за принадлежност и възможен ключ към миналото и бъдещето. В същото време това е портал, защото самите знаци, по определение, означават невидимите за окото състояния на материята. По този начин преходът към другите светове се осъществява на територията на човешката душа с помощта на ума и физическия носител – мозъка. Това става чрез съгласуване функциите на жлезите, които се намират в областта на главата. Ако една от жлезите е изключена от веригата има дисонанс, който се проявава в не цялостност на човешката личност.
Източници

 Добрев, П. Царственик на българското достолепие. Изд. къща “Ив. Вазов”. София, 1998, с. 38

Иванов, И. Кратки хипотези за историята и културата на прабългарите. Страница за прабългарите. Език, произход, история религия в статии, книги и музика.http://protobulgarians.com

В. А. Кочергина. Учебник Санскрита. Учебник для высших учебных заведений – Москва: Филология, 1994. с. 336

 http://www.elbetica.org 

[http://protobulgarians.com

Известни изследователи като Уилфорд, Уейдъл и Рол по различно време и независимо един от друг стигат до извода, че създателите на египетската цивилизация са били шумери. Някои автори като Петър Добрев, Явор Шопов,

Асен Топалов и др. стигат и по-далеч с твърдението, че шумерската и египетската цивилизация са дело на едни и същи племена и народи -трако-мизийците, познати и като българи.

Венедиков, Иван. Прабългарите и християнството. Ст. Загора, 1995, с.219.

 Сичин, Закария. Дванадесетата планета.2010, с.78

Ердоган, Ерчиван. Забранената египтология.Загазъчните знания и високите технологии на фараоните.София, 2011, с.129

Илиев, Ал. Розетата от Плиска, космическата звезда на българите. http://bolgari.net/rozetata_ot_pliska__kosmicheskata_zvezda_na_bylgarite-h-58.html , http://www.novini.bg/news/176043; “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век), историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския

район – наричали го  Ара или Ура, а себе си – жители на Ура-ара (арийци).

Проектът “Българи – прародина” изследва територия от около 1100 км, където българите са оставили следи се провежда с подкрепата на външното министерство, СУ, НАТФИЗ, БАН и фондация “Тангра ТанНакРа”.

Попхристов, Д. За богомилите от „уста на ухо”. София, 2013, с.49.

Добрев П. Прабългарите – произход, бит, култура – нов прочит”, София 1991; Кои сме ние българите, и.к. Галик,
София 2000, Непознатата древна България, и.к.”И. Вазов” София, 2001.
тагове: розетката, Плиска, божествен

Имена на богомилски селища се свързват в сърце на картата на България

 Елица Димова
Асен Асенов, по известен като Хермес, е създател на Фондация „Виделей”, която придоби известност с пътувания до мистични места, свързани с богомилите. Организацията е особено популярна сред Бялото братство, но е отворена за различни представители на езотеричните школи.
Г-н Асенов, имате прозвище Хермес и в духа на богомилите, ще Ви назова така. И не случайно сте избрал това силно енергийно име, а има знаци, че Хермес е от тракийски произход. В пътуванията Ви и в общуването с хората сте направили някои открития. Какви са закономерностите, които сте открили, свързани с разположението на местности, в чийто имена има богомилски корен, има ли геометрична фигура, подобна на звезда?
Този прякор ми е от младежките години. По отношение на това, което ме попитахте за богомилското позициониране. Това са даже предходни наименования на селища в България, но не в днешните граници, не днешната България, а предишната – извън пределите й сега. Оказа се, че на нашата територия има селища или местности с таен код – името Бог като Богомилово, Богослов, Богданци. Като прокараме мислена линия и свържем тези точки, се оказва, че се очертават много интересни фигури, абсолютно геометрични форми, което няма как да е случайно. Това показва едно ясно виждане на древните, което през годините е проектирано в различни учения и е било като наставление къде да основават селища, светилища и лечебни зони. И те са успели да ги покажат скрито. Но това е за посветените, тези, които следват определено познание, независимо дали го наричаме „богомилско”, „тракийско” или по друг начин. Тези, които разбират веднага се ориентират по названието, че на определеното място има нещо важно, което е било сакрално за древнте българи. И освен позиционирането на петолъчната звезда, очертава се на картата и нещо много интересно – сърце, при това много добре оформено. Други пък образуват пирамида.
Значи цялата свещена геометрия е закодирана не само на вертикално ниво, но и в хоризонтала – на картата ни чрез топонимите, така ли?
Да, точно така, много правилно го казахте. Дори човек да не вярва на това, ако вземе лист и химикал, ще открие закономерността – една последователна връзка между всички такива наименования. Разбира се има някои променени. Затова когато се търси старото – истинско наименование тези фигури от сакралната геометрия се очертават ясно.
Но това означава, че някой от Вселената е поставил тези невидими линии, видни и от космоса. При положение, че имаме друго виждане за технологиите от тази епоха. Можем ли да говорим за атлантско и пред атлантско време?
Не всички селища са възникнали по това време. Някои са основани след покръстването по времето на Борис. Това е много интересно, защото много от българите са поддържали старата вяра, напускали са традиционните места за живеене и в знак на демонстрация са основавали нови селища, като са ги кръщавали с указание за просветителския им корен, за да може когато се разчуят нещата или докато посветеният човек броди, да разбере къде са неговите духовни сродници. Така се е запазило древното познание на българите. Обаче още от по-древни времена шаманите са успявали да отделят отделни общества и да ги обучават на обособена територия. Но нека не мислим, че древното познание е било само в България. Нито Аспарух, нито Кубрат са се обучавали в България. Знае се, че границите на Велика България са включвали днешна Украйна. Там има мистерии, по които ние работим.
Но това знание е свързано и със строителството по нашите земи, както и с конструкцията на човешкия организъм, медицински познания, както и с числовата поредица Фибоначи. За подобна връзка говори и Христо Смоленов, но за сакрализирани местности, които очертават граница  на светилищните комплекси от времето на Черноморската Атлантида. Вашият подход се отличава с това, че правите връзка с топонимите и това е нещо ясно доказуемо.
Да, и аз мисля така. Но има още нещо, което трябва да вмъкнем в нашия разговор. Нека не забравяме, че обучението на хората как да ръководят една популация, една общност на жреците или на посветените, за да може едно племе да се развива нормално и ако се разболее да бъде лекувано, то е свързано с опроделени методи на предаване на знанието. Има езотерични, теологични, теургични школи. Досега не беше говорено много за тях. Школата „Линки Уей”, през която са минали богомилите и това е боравене със стихиите огън, въздух, земя и вода. Това са високоорганизирани, разумни структури, чрез които преродените души на Земята, дошли с различна опитност на Земята, изпълняват своята мисия. Не всяка преродена душа има същият брой прераждания като на съседа или на партньора в живота. Някои носят определено ядро, натрупани опитност, сила и знание, другите нямат. Някои имат стотици, други десетки прераждания. Но групите души, които имат малко по-висока степен на осъзнатост или на изградени добродетели в себе си, те продължават обучението си на Земята под ръководството на такива разумни структури, които са обособени в езотерични теургични школи. Те са седем на брой, като последната е „Самая Самат”, така наречената Вътрешна рилска школа. В нея душите могат да присъстват както физически, така и нефизически. Работи се със страховете на хората, изковават се добродетели и ред други неща, за да може дадена душа да получи окрупнена опитност от всяко едно свое прераждане. Богомилите просто носят древното знание на Всемирната бяла ложа, която в годините назад работи по различен начин. Част от Всемирното бяло братство, сред които са Изида, Хермес, Омир, Питагор и др. е свързано с различни импулси в различните години според осъзнатостта на душите на Земята. Богомилите идват и според Влад Пашов, който е приближен ученик на Беинса Дуно, може би най-близкият до него ясновидец, написал изключително силни трудове, може да се каже, че богомилството е най-близо до християнството. Влад Пашов казва, че с идването на богомилите на Земята се внедрява христовия принцип, а в момента Бялото братство го утвърждава.
Седмата степен боогомили по-рядко ли се прераждат или по-често?
Това не мога да го кажа със сигурност и едва ли някой може да го каже. Може би зависи от степента на посветеност и жертвоготовност на душата, добродетелите, които е формирала и така се определя дали да се прероди по-скоро или по-късно. Но всички знаем, че целта е да се махнем от Самсара, колелото на преражданията и да отпътуваме в другите светове, където няма такива страдания както тук – царството на Сатаната.
А тази свещена петолъчка, образувана от лъчите на съединените топоними, има ли център?
Този разговор ще има продължение, така че ще Ви отговоря така: „Винаги истината, само истината, но никога цялата”.

тагове: имена, богомилски, селища

Бал и Кибела – боговете на единното българско начало

 автор: Елица Димова
Историята е наука, чието призвание е да открива истината за човешкото развитие, а не постулат на религиознат догма, който е опасно да променяш. В този смисъл тази статия ще излезе извън рамката на догмата за това кои са траките, дали имат нещо общо с българите и кои са всъщност първичните български божества.
Тя разглежда древността по нашите земи като част от един по-глобален процес на съзидание и придвижване на знанието от един духовен център към друг, превръщайки се в глобален поток.
Историческата наука е дала различни гледища историята на траките, за божествата им и за това кои са Бал и Кибела.[i] В някои от изследванията двата персонажа са интерпретирани отделно, но тук ще обясним защо е много по-възможно да са по-дълбоко свързани от досега откритото.
Особеното в тази двойка започва още от имената. Те се съдържат едно в друго. Ки Бел А е създание, което освен божествения й произход, притежава и връзка с мъжкия персонаж от по-различен – духовен порядък . От името на Бал произлизат повече от 50 топонима на българска територия, както и етнонима ни, което е достатъчно за да се приеме, че има връзка с нашата история.[ii] Лингвистичният анализ на Бал извежда съдържанието от добре познатата ни дума бял, синоним на блестящ, откъдето се смята, че и името на пелазгите – белазгите. Пелазгите са описани като едно от жреческите тракийски племена, известни и с войнствеността си, потвърдено от „Илиадата” на Омир.
Зевс е пелазгиец, както и сина му Хермес, който носи кадуцей и торба „булга”.
Бал абаче е познат не само по нашите земи, но и в териториите на Шумер и Вавилон. Храмът на Бал в Сирия беше едно от чудесата на храмовото строителство, както и внушителния мегалит от Балбек, Ливан, кръстен на същия персонаж.
Но Бал е облечен като тракиец на черна рисувана ваза от музей Пергамон, където присъстват Кибела, срамежливо навела глава настрани, докато ангел, интерпретиран също като Сибила и подава тракийски венец. Върху керамиката присъства атрибутът бича глава и предмети, свързани с предназначението на божествената двойка.
Фиг.1 Източник http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
fig 1
Да се опитаме да проследим нишката на тези незрими на пръв поглед връзки. Имаме податка в „Илиадата” на Омир, където се споменава Бал, като роднина на троянеца Тевкър.
Той е от лувийците, които приемат Тевкър, след като го изгонва баща му и отива в изгнание при роднини в Сирия. Тевкър е изпратен по семейни причини на това заточение, но всъщност косвено се разбира, че има мисия, тъй като отива при роднината си Бал. Така имаме податка, че произходът на Бал е от траките.
Кибела от друга страна в повечето извори е наречена „Понтийската богиня”, „Богинята-майка” или „Фригийската богиня”. Всъщност името Кибела се свързва с обслужващите култа сибили, известни в българската апокрифна книжнина и фолклора.
Ведите описват една история, която съвсем не косвено отново е свързана с нашите земи. Според текста по време на всемирния потоп (тук не става дума за черноморския, който се приема, че около 5600 г. пр.Хр) останал един човек на име Ману, който веднага се свързва след оттеглането на водите с друг човек с необикновени възможности като него, който е оцелял на втората по височина планина в света. Според геолозите Рила е била от най-високите пранини, след което е потънала при следващо нагъване на земните пластове. Мъжът, подобен на Ману се казва Сид. Но това не е краят на историята, защото индийският епос разказва как Ману по-късно се жени за Сита, твърде вероятно от рода на Сид. Трогателната семейна драма за ревността на съпруга минава през тежкото доказателство за верността на Сита, което става чрез изпитание-ритуал с огън, подобно на нестинарството. В България има местност около с. Ситово, където е намерен един от най-ранните надписи по нашите земи от система, чийто местен произход ще бъде задача да се докаже.
За Ману се предполага, че произходът му е от атлантите, тъй като големият потоп ликвидира предходната цивилизация, но събитията, които се описват не са датирани. Въпреки митологичния си характер идеята, че нашият произход е дълбоко през вековете, се потвърди и от генетичните изследвания на населението на Балканите.
При цялата условност на епосите по света, които касаят древност по-голяма от 10 000 г. пр. Хр. те са извор, който се потвърждава от множество артефакти, станали явни в последните години и намирани по цял свят. Тези открития касят развитието на човешката цивилизация и връзките й с предходната.
И така Бал, за който говорим се оказва една много интересна личност. От една страна той има нещо общо с траките и Троя и от друга той е известно божество на територията на Сирия, Ливан и Иран. Възможно е това да не е първият прародител с това име, тъй като събитията, с които се свързва тази митична личност са далеч преди Троянската война.
Кибела на свой ред е известна в България като Богинята-майка, макар че нейни изопачени реликти намираме в рамките на Римската империя и Мала Азия. Другото име на Кибела е Рея, Земела идр., чийто проявления и трансформации са на различни места. Смята се, че името Семела или Земела е по-ранно от Кибела, а то е добре известно от тракийската древност.
Много интересни са плочките от Абритус, които показват богинята в почти идентична поза на изображения на Ищар от Шумер, но за разлика от нея, короната на Кибела е разтроена, факт, който не е намерил адекватно обяснение. Тиарата е съставена от вързани житни снопове, обаче тълкуването, свързано с нейната идентификация със Земята, може да се окаже само първото ниво на обяснение.
 fig 2fig 3
 Фиг. 2 Регионален исторически музей Разград
Фиг. 3 Вавилонско изображение на Ищар, Британски музей
Не е за пренебрегване и факта, че организираното земеделие и скотовъдство се появават в Европа първо на Балканите. Важните за развитието на обществото знания достигат Западна и Северна Европа няколко хилядолетия по-късно. Макар и косвено това показва връзката на богинята с нашите земи. Освен със Земята – Гея Кибела е идентифицирана като главна виновница за плодородието. През хилядолетията преди идването на фригите в Мала Азия, откъдето се извежда произходът й, древните анатолийски племена почитали Кибела под различни имена – Астарта или Аста, Ищар и др. Това става около 12 в. пр. Хр., Аст  е най-древното име на Изида, чийто култ се оказа по-близо до земите на днешна България, отколкото си представяме. Астите са пазителите на Странджа. За генеалогията на Кибела от траките, а не от римляните има достатъчно проучвания в последните години. 
На много от откритете артефакти Кибела е с хиперболизирани женски атрибути, а на скултпурни изображения от Ватиката, Ефес и др. места над главата й има тристепенна корона с розети, която показва тайното предназначение на божествената й мисия. В намерените нейни изображения от Ефес на полата и освен обичайните бичи глави, има и пчели. В храма в Старосел куполът е кошерообразен, а и в Казанлъшката гробница отново Богинята-майка, която е централен пресонаж, е съпроводена от същия атрибут – бичата глава. Другите придружаващи предмети са жезли, държани от служителките на култа – сибилите, огледала и музикални инструменти, тирс и съд за миро.
Фиг. 4 
 fig 4
Кибела с жезъл, тирс, житни класове и съд за миро
Източник:http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
  fig 5
Фиг. 5. Кибела със знак за изгряващото Слънце под формата на роза, изобразена като амазонка, Музей Кайро
fig 6
Фиг. 6 Церемониална чаша с изображение на Кибела в златна колесница със запрегнати лъвове. Богинята  е в специална позиция спрямо второто Слънце позлатено сребро, Ай-Ханум, 2 век пр. Хр.. Афганистан.  Източник: http://world-jewellery.livejournal.com/36545.html
Артефактът от Афганистан е особено интересен заради директното послание, че Кибела е дошла от звездите, както и с връзката с българите от Балх. Оттук и култа към черния метеорит и черните мадони, който се свързва с нейната поява на Земята.
Ако систематизираме нещата и потърсим логиката на подобна еклектика в символите само в днешната ни материална представа за света, най-малкото ще изкривим тълкуването до неузнаваемост. Връзката между всички тези предмети е чрез функцията на Богинята-майка като пазителка на знанието за раждането на човешката цивилизация. На нея се приписва създаването на земеделието, а ако намерим историческия синхрон с образите на Изида, Рея или някой от другите й свещени проявления, ще има възможност да се приближим до обяснението. Бичите рога върху короната на Изида е не друго, а йероглифът за изгрев, но в образа на Кибела, това е указание за епохата, в която се е появил свещеният й образ – епохата на Телеца. Пчелите и кошерът са символ на значението й за общността, тъй като пчелата-майка контролира генетично колко и какви пчели да се раждат. Трите дяла върху главата й от Абритус и по-късните образи от Ватикана, е много вероятно да са свързани с начина, по който функционира възпроизводствения процес в човека чрез синхрон на жлезите с вътрешна секреция и по-специално на трите жлези в главата – пинеална-епифиза, щитовидна и хипофиза. Всъщност няма тракийски храм, който да не почита чрез явни или тайни символи Богинята-майка.
fig 7
Фиг.7 Ефеската богиня, копие в Рим, музей Capitolini
Музиката също е част от божествената хармония на зараждащия се живот, но много интересно е значението на огледалото, което е останало като антрибут в някои фолклорни кукерски обреди и досега в България. Принципът на древния свят, че това, което е горе, е това, което е долу е част от магическото извикване на реалността от света на идеите и понятията.
Жезлите са символи на властта, но и реален език на посвещението във висока духовна степен.
В скулптурите от прекрасно запазения храм на Кибела в Балчик, лъвовете са опитомените сили на природата. И те освен като част от властовия ресурс на посветените в тайните на сътворението, отново ни препращат към мощта на генома.
Първоначално траките-фриги, преселили се от Балканския полуостров в Мала Азия прикачили на Великата майка на боговете загадъчния епитет „Кибелейа”, който впоследствие се превърнал в име. И потомците на траките-бриги населили новите си Анатолийски територии с каменни светилища на Кибела. Най-прочутото анатолийско скално светилище сега се нарича „Асланкая” („Лъвската скала”).
Името Кибела – неговата форма, а също и значението му са идентични в по-късните заемки с понятието Сибила – една архаична пеласгийска дума, която означава пророчица (в резултат от епитет на Великата Майка – Сипилена).[iv] Сипилена е наричана праобраз на Кибела е свързана с връх Сипил – Sipylus, в чието подножие е бил разположен древен град, носещ името на върха. В него се подвизавал Тантал и след неговата смърт синът му – Пелопс. Той дава и названието на п-в Пелопонес. Овидий в „Метаморфози” разказва за тази истария. Според някои този връх се е намирал в древна Лидия, в територията днешна Турция – вилает Маниса. В близост тече реката Гедиз Нехри с древното си име Ерми или Хермес. Такава река Ерма протича и през българска територия в близост до границата с южната съседка. Но Омир в „Илиада” в глава 24 – стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не друга, а реката Ахелой:
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;
гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини,
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен,..
 
Фиг. 8
фиг. 4
Храм на Кибела в Балчик
Така Кибела е една от най-важните богини в пантеона с богатство от атрибути с различно на пръв поглед значение. Но основата на всичко това е мирото на познание, чието значение се изгубило без духовната култура на траките при преминаването в наследство на други народи.
Възможно ли е древните траки да са имали такива, познания, които да указват, че са управлявали развитието на цивилизацията чрез космогония, които едва днес съвременните науки въвеждат като част от новата си методика?
Отговорът е еднозначен, тъй като материалната култура на траките, не просто предполага такова обвито с мистика знание, но го е закодирала в пропорции, в числови поредици и зависимости, в предмети, които на пръв поглед имат само ритуално-религиозно значение.
Кибела често е изобразявана на колесница, символ на времето – с „колото” на кръговрата, което може да обясни защо в тракийските комплекси, където има и гробници, се срещат ритуално погребани коне заедно с колесниците. В един балереф от римската епоха все пак се вижда отгласа на първичния култ. Богинята е изобразена с конник, херосът, за който не е нужно доказване към кой религиозен субстрат принадлежи.

fig 9

Фиг. 9 Римски балереф
Ако погледнем всичките, познати в България факти, не можем да не признаем, че повечето храмове са посветени не на друго божество, а именно на Богинята-майка. Такъв е храмът Жаба могила с фронтона му, където всъщност е открито тракийското златно съкровище, такива са комплексите в Казанлък и Свещаре, където отново имаме бичи глави, както и прекрасните кариатиди, служителки на женския култ, почитащ Богинята-майка в Сборяново. Пред Жаба могила са открити два лъва, разделени и намиращи се в различни музеи – НИМ и регионалния в Стлелча, а от гробницата в Лесичери, която е от римско време, от почти идентичните лъвски фигури, оцелял е само едината, находяща се Археологическия музей на Старопрестолния град.
Интересна е ролята на Сибилите, служителки на култа, които са били и войни и които често са изобразявани до божествената двойка. В Свещаре конникът е воден от жени-войни, такива мотиви се намират върху тракийската керамика.
В Никополис ад Иструм основният култ, изповядван от населението е към Кибела, а във Великотърновския музей се намират прекрасна стела на богинята с много интересна триъгълна тиара. В църквата „Свети четиридесет мъченици” под колоната на Иван Асен Втори, постаментът, взет от по-старо светилище, има същите бичи глави.
Фиг.10
P1050896
Археологически музей Велико Търново
Теракотени фигурки на жена и бикове  са намерени на различни места в територията на древна Месопотами. Наколко от тях от Тело (Шумер. Гирсу), Месопотамия са от Убаидската култура, датирани от 4700-4200 г. пр. Хр.
Произходът на двете божества – Бал и Кибела, обаче, не е необходимо да бъде търсен извън пределите на България, тъй като това няма да бъде точната истина. Следи от култа към бика пък са открити във Варненския халколитен некропол (ок. 4400-4100 г. пр. н.е., Иван Иванов, 1972). На територията на страната са намерени стотици артефакти показващи връзката с почитанието към Богинята-майка. В последните новооткритите погребения в Джулюница, Великотърновско (ок. 6150-5990 г. пр. н.е., Недко Еленски, 2007) и Оходен, Врачанско (ок. 6100 г. пр. н.е., Георги Ганецовски, 2004) отново виждаме дълбоката връзка на култа с културите по нашите земи.
fig 11
Фиг.11.Стела на Бал, който убива змия
Да се върнем обаче към принадлежността на двете божества към един тандем – Бал и Кибела. Разделени те вече имат само косвена връзка със своя български произход. Както уточнихме по-горе Бал, персонаж и от Стария Завет, се споменава като роднина на тракиеца Тевкър, а произходът на Кибела се извежда от траките.
Наскоро бяха открити плочки с изображения на Бал и Кибела на разкопките в Кози Грамади. Те бяха идентифицирани като Зевс и Хера, но типичните антрибути показват по-скоро връзка с българските Бал и Кибела. Макар, че от „Илиадата” научаваме, че Зевс е пеласгиец от Додона. От друг източник разбираме, че в 363 г. по време на кампанията срещу персите император Юстиниан написва поетично четиристишие в чест на Богинята – майка, която тук е майка на Зевс:
Тя, едновременно майка и съпруга на всемогъщия Зевс,
Контролира всички форми на живота.
И тя е причина за всички творения.
Тя води към съвършенство всички създадени форми. 

 

Освен това праобразът на Кибела – Земела е много по-свързана от Хера със Зевс според друга легенда, тъй като от извънбрачната им връзка се ражда сина им Дионис. Земела е една от шестте деца на Кадъм. Нейният зет е Аристей, прочут опитомител на пчелите. Отново виждаме на пръв поглед индиректната връзка с пчелите и кошера, като специална организация на обществото, служещо на Богинята-майка. Така става ясно, че култът е по-ранен по нащите земи от този в Рим и Мала Азия.
Не е без основание и връзката, която може да се направи със светилищата – утроби, които се намират в изобилие по нашите земи, незаслужено изследвани отделно от тракийските култови комплекси.
Каква е ролята на Бал в тандемната връзка на божествата?
Тракийските имена показват стройна логика, свързана с местообиталището им, предназначението ми и кодираното знание в езика, което е останало като белег в значителен брой български топоними. Ки Бел А определено е водещото божество. Името на град Кабиле несъмнено е свързано с нейното основно значение за траките. Ролята й като духовен стожер е видна от множеството божествени атрибути, които са в нейно владение, но това се вижда и от името й, което съдържа мъжкото начало, трансформирано чрез Ки или Ка, дума за божествена душа от египетската религиозна семантика, но и пряко свързано с тракийските мистерии. Това са две природни изражения на божественото мъжко-женско начало.
Българският и тракийският мироглед всъщност нямат съществена разлика, както се разкрива от все повече факти, намерени в последните години, което е друг аргуметг в посока на автохтонната теория. Именната ни система, която е останала от древността показва връзка с идеята за божествената троица, но като единство, съчетано в мъжкото и женско начало. Макар и от доста по-късен период от богомилската книжнина разбираме, че имената на новородените деца в България са били три и второто е означавало, че новороденото е първо на майка си, а след това на баща си. Така второто име е завършвало на неин или „ин”, а третото на негов или на „ов”. Това показва, че нашата традиция запазва култа към майката много по-дълго от културата на мъжката доминанта, която основно се утвърждава чрез католицизма на Запад.

Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., СУ „Св. Климент Охридски, 1986 г., Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов),Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981 (в съавторство с Тошо Спиридонов), Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993 г., Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001 г.,
История на България, том първи и втори. Издателство на БАН 1979 и 1981 г.,
Венедиков, Ив., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София 1973 г.,
Маразов, Ив. Видимият мит. София 1992. Мит, ритуал и изкуство у траките. София 1992. , Митология на траките. София 1994.
Михайлов, Г., Траките, София 1972 г.,
Владикин-Йонков.Н. История на древните траки от новокаменния период до цар Борис. (Начало 8000 години преди Христа).Наченки и растеж на арийската цивилизация.Том І, Хелиопол 2010 г.
Lynn E. Roller, In search of God the mother : the cult of Anatolian Cybele. Berkeley, Calif. : University of California Press, 1999 г.,
Hugo Hepding, Attis, Seine Mythen und sein Kult. Gießen 1903.,
Maarten J. Vermaseren, Corpus cultus Cybela Attitisque. Leiden 1987 u. 1989 и др.
Miriam Müller. Älteste Wandmalereien der Welt in Syrien  (EPOC.DE, 12.10.2007)
Kim Duistermaat. Administration in Neolithic Societies? The first use of seals in Syria and some considerations on seal owners, seal use and private property  (CMS Beiheft 8)

http://treasures.zonebg.com/stim.htm,www.ekatte.com, http://www.pelasgians.org/website2/12_12.htm,

Ян Балека, Элла Розетт “Черные Мадонны и другие тайны Марии”, 2010, Ерчиван, Ердоган. Забранената египтология. Загадъчните знания и високите технологии на фараоните.Изд. Дилок 2011, с.82,

 тагове:Бал, Кабела, боговете, българското начало

 

ПРЕДЦИТЕ СА ТРЕНИРАЛИ ДУШАТА

  за прераждането чрез престояване в саркофаг

Прераждането е една от най-спорните теологически теми, но сега ще я разгледаме като разбиране в древното българско учение. Отговорите са наистина видни в тракийските гробници, скалните ниши около Мадара, Средна гора, Хасково и Кърджали.
Нека, първо ясно да заявим, че преобладаващо „гробниците” не са такива. В повечето от тях не са намерени човешки останки, а наличието на посветителски дарове не рядко се тълкува много елементарно. За сметка на това, често срещано е откриването на конски скелети и колесници, и това няма директно общо с култа на владетеля, а именно с прераждането, като основно тракийско вярване. За разлика от култа, който е привнесен в Египет и е свързан с балсамиране на тялото, подобно на въвеждането в анабиоза, но на жив човек, в България съществува едно изключително витално и ефективно разбиране за прераждането и то е свързано със знанието във вселенския му смисъл.
А какво е това знание?
То представлява синтетична наука за зараждането на живота, начина на неговото съхранение през времето, практики за конвоирано извеждане на душата от ниските енергийни степени към високите и осигуряване на бъдещето прераждане, като мисия и защита на цивилизацията.
Има голямо значение за посветените, които не са класово разграничени а духовно, как ще се извърши преходът в небесните селения и после кога, и как осъзнато, душата ще се върне обратно в живота. Като допълнение само ще направим уговорката, че в България са намирани мумифицирани останки от много по-ранни епохи, но засега не можем да го докажем тъй като, те са внимателно съхранени на неподходящи места. Поради, което няма да разгледаме тази скрита част на вярването.
Много важно е да се отбележи, че основният култ винаги е бил и остава този към Богинята-майка. Това не е приумица, нито е въпрос за незряла фаза на обществото. Това е откритието на предходните цивилизации, че принципът на зараждането, пораждането и прераждането е пряко свързан с женския елемент, и неговата сила да възпроизвежда живота. Четирите основополагащи структурни съставки на живота –земя, вода, огън и въздух, проникнати от петата – етера, който всъщност е персонализираният Божия дух, създават творението. Женското и мъжкото начало комбинират в себе си по различен начин тези елементи. За Духа основополагащо е огънят и водата, като трансформиращи, докато за материята – земята и въздухът. Но според нашето древно учение, първичното творящо създание е женско и именно то е Духът. Това е сакрален принцип ясно отразен в материалната сфера, чрез специфичната роля на жената-майка и днес. Много силно, това е залегнало в народните вярвания за „мълчаната вода” по време на изцелителната практика на обичая „Русалии”, който е далечен отглас на култа към Богинята-майка, както и нестинарството, което е именно ритуалът, трансформиращ душата пречиствана с огън. Този човешки и духовен принцип на трансформацията е особено атакуван днес от тези, чиято цел е човечеството да остане в летаргия до пълното му поробване. Защото само посветеният човек, осъзнаващ своята мисия и без страх от прехода наречен смърт, може да застане смело и да бъде свободен.
Но да  почерпим сила от нашите предци!
 fig 1 sianie
Фиг.1 Казанлъшка гробница
fig 2 mezek dromos sianie
Фиг. 2 Дромос
Траките погребват своите коне с колесници, защото имат способността на пренасят душата в отвъдното, но това не е обикновената двуколка от ежедневието, а тази, която Богинята-майка управлява. Колелото на живота има своите цикли. Те са закодирани в сакралната геометрия и в синтетичната наука. Колелото и неговите фази се управляват не само от физически закономерности, но и от духовни. Затова, в Казанлъшката гробница, Богинята-майка стои по-високо от владетеля и само в брак с нея, мъжкият елемент се въздига до небесните селения. Властта е духовно понятие, обедняло през хилядите години брутална употреба. Тракийският вожд е знаел, кой отваря портала за власт и над душите. Царят е трябвало да бъде надлежно легитимиран. Не случайно, в Библията се казва, че грехът на водача е върху целия народ и затова българите са избирали внимателно тези, които ги предвождат, като са преминавали през изпитателен период. Древните свещенослужители са носили върху раменете си различни полускъпоценни камъни, които са удостоверявали според цвета благородство на характера и потомствено достойнство, свързано с предаването на тайните. Така им се е напомняло, каква е тежестта на отговорността, която са поели. Оттам по-късно е преминало в по-нови времена към реда военните да носят нашивки, удостоверяващи своя чин. Но първичната основа на това е владеенето на тайните на съзиданието и трениране качествата на характера чрез изпитания.
Какво представляват храмовите комплекси с дромос и камера, и как са свързани с прераждането?
Това са древните трансформационни, подобни на барокамери, които изравняват духовното и материалното поле до момента, в който душата се научи как да преминава в по-високата си фаза грамотно. Те изравняват „налягането”, на което ще бъде подложена душата, когато премине в отвъдното, като има значение дали ще бъде отново бързо преродена или ще има право да избира своето ново рождение.
Така могат да се обяснят и огромните разчупени саркофази, намирани по нашите земи, които имат специални отвори върху капака. Дупките нямат никакво функционално значение, ако каменните легла са погребални. Нещо повече. Има отвори и върху легловата част. Подобни съоръжения се откриват в Босна и Хърватска. Някои са с формата на тялото, като тези в град Яйце, Босна. Трансформационната камера е била използвана от посветени жреци, за трениране на душата за прехода в отвъдното. Вероятно, те са престоявали известно време, възможно е и в определен разтвор, докато тялото се охлади и жизнените функции се забавят. В състояние на предизвикана анабиоза, жрецът е пътувал в измеренията, но вероятно това не е ставало спонтанно, а насочвано от някой вещ в преходите. 
fig 3 sianie
Фиг.3.  Каменен саркофаг, открит в Улпия Ескус, Регионален музей Плевен
fig 4 sianie
Фиг. 4. Отвор на саркофага
fig 5 sianie
Фиг. 5. Изображение на Богинята-майка, водач на душата в отвъдното и знака за безкрайност, Регионален музей Плевен 
fig 6 sianie
Фиг. 6. Изображение на сакрален триъгълник и знака за минало, настояще и бъдеще, Регионален музей Плевен.
fig 7 sianie
Фиг. 7. Изображение на елемента огън, трансформиращ душата, Регионален музей Плевен
fig 8 sianie (1)fig 8 a
Фиг. 8. Саркофаг от гр. Яйце с отвор, Босна
fig 9 sianie
Фиг. 9. Саркофаг с формата на тялото на жрицата, Босна
fig 10 siania
Фиг. 10. Саркофаг с характерния отвор, Босна
От представените снимки се вижда ясно, че на саркофазите има странични отвори, както и че разчупването е сякаш станало под влиянието на сила. На саркофага в Плевенския музей пък присъства изображението на Богинята-майка. Нещо повече – знаците показват, че тя завързва съдбата и превежда душата в отвъдното и това става чрез елемента огън, изобразен чрез три разгърнати спирали. 
Хилядолетия се е внушавало на човека, че не може са избира защото бъдещето ни е фиксирано и че изборът е само в избягване на дадено събитие, но не и в основното направление на живота. Но това не е съвсем така. Има винаги една отворена врата към знанието за това, как да открием кои сме, защо сме и какви ще бъдем.
 автор Елица Димова