Category Archives: СВЕТЛИНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СИМВОЛИ

ПРЕДЦИТЕ СА ТРЕНИРАЛИ ДУШАТА

  за прераждането чрез престояване в саркофаг

Прераждането е една от най-спорните теологически теми, но сега ще я разгледаме като разбиране в древното българско учение. Отговорите са наистина видни в тракийските гробници, скалните ниши около Мадара, Средна гора, Хасково и Кърджали.
Нека, първо ясно да заявим, че преобладаващо „гробниците” не са такива. В повечето от тях не са намерени човешки останки, а наличието на посветителски дарове не рядко се тълкува много елементарно. За сметка на това, често срещано е откриването на конски скелети и колесници, и това няма директно общо с култа на владетеля, а именно с прераждането, като основно тракийско вярване. За разлика от култа, който е привнесен в Египет и е свързан с балсамиране на тялото, подобно на въвеждането в анабиоза, но на жив човек, в България съществува едно изключително витално и ефективно разбиране за прераждането и то е свързано със знанието във вселенския му смисъл.
А какво е това знание?
То представлява синтетична наука за зараждането на живота, начина на неговото съхранение през времето, практики за конвоирано извеждане на душата от ниските енергийни степени към високите и осигуряване на бъдещето прераждане, като мисия и защита на цивилизацията.
Има голямо значение за посветените, които не са класово разграничени а духовно, как ще се извърши преходът в небесните селения и после кога, и как осъзнато, душата ще се върне обратно в живота. Като допълнение само ще направим уговорката, че в България са намирани мумифицирани останки от много по-ранни епохи, но засега не можем да го докажем тъй като, те са внимателно съхранени на неподходящи места. Поради, което няма да разгледаме тази скрита част на вярването.
Много важно е да се отбележи, че основният култ винаги е бил и остава този към Богинята-майка. Това не е приумица, нито е въпрос за незряла фаза на обществото. Това е откритието на предходните цивилизации, че принципът на зараждането, пораждането и прераждането е пряко свързан с женския елемент, и неговата сила да възпроизвежда живота. Четирите основополагащи структурни съставки на живота –земя, вода, огън и въздух, проникнати от петата – етера, който всъщност е персонализираният Божия дух, създават творението. Женското и мъжкото начало комбинират в себе си по различен начин тези елементи. За Духа основополагащо е огънят и водата, като трансформиращи, докато за материята – земята и въздухът. Но според нашето древно учение, първичното творящо създание е женско и именно то е Духът. Това е сакрален принцип ясно отразен в материалната сфера, чрез специфичната роля на жената-майка и днес. Много силно, това е залегнало в народните вярвания за „мълчаната вода” по време на изцелителната практика на обичая „Русалии”, който е далечен отглас на култа към Богинята-майка, както и нестинарството, което е именно ритуалът, трансформиращ душата пречиствана с огън. Този човешки и духовен принцип на трансформацията е особено атакуван днес от тези, чиято цел е човечеството да остане в летаргия до пълното му поробване. Защото само посветеният човек, осъзнаващ своята мисия и без страх от прехода наречен смърт, може да застане смело и да бъде свободен.
Но да  почерпим сила от нашите предци!
 fig 1 sianie
Фиг.1 Казанлъшка гробница
fig 2 mezek dromos sianie
Фиг. 2 Дромос
Траките погребват своите коне с колесници, защото имат способността на пренасят душата в отвъдното, но това не е обикновената двуколка от ежедневието, а тази, която Богинята-майка управлява. Колелото на живота има своите цикли. Те са закодирани в сакралната геометрия и в синтетичната наука. Колелото и неговите фази се управляват не само от физически закономерности, но и от духовни. Затова, в Казанлъшката гробница, Богинята-майка стои по-високо от владетеля и само в брак с нея, мъжкият елемент се въздига до небесните селения. Властта е духовно понятие, обедняло през хилядите години брутална употреба. Тракийският вожд е знаел, кой отваря портала за власт и над душите. Царят е трябвало да бъде надлежно легитимиран. Не случайно, в Библията се казва, че грехът на водача е върху целия народ и затова българите са избирали внимателно тези, които ги предвождат, като са преминавали през изпитателен период. Древните свещенослужители са носили върху раменете си различни полускъпоценни камъни, които са удостоверявали според цвета благородство на характера и потомствено достойнство, свързано с предаването на тайните. Така им се е напомняло, каква е тежестта на отговорността, която са поели. Оттам по-късно е преминало в по-нови времена към реда военните да носят нашивки, удостоверяващи своя чин. Но първичната основа на това е владеенето на тайните на съзиданието и трениране качествата на характера чрез изпитания.
Какво представляват храмовите комплекси с дромос и камера, и как са свързани с прераждането?
Това са древните трансформационни, подобни на барокамери, които изравняват духовното и материалното поле до момента, в който душата се научи как да преминава в по-високата си фаза грамотно. Те изравняват „налягането”, на което ще бъде подложена душата, когато премине в отвъдното, като има значение дали ще бъде отново бързо преродена или ще има право да избира своето ново рождение.
Така могат да се обяснят и огромните разчупени саркофази, намирани по нашите земи, които имат специални отвори върху капака. Дупките нямат никакво функционално значение, ако каменните легла са погребални. Нещо повече. Има отвори и върху легловата част. Подобни съоръжения се откриват в Босна и Хърватска. Някои са с формата на тялото, като тези в град Яйце, Босна. Трансформационната камера е била използвана от посветени жреци, за трениране на душата за прехода в отвъдното. Вероятно, те са престоявали известно време, възможно е и в определен разтвор, докато тялото се охлади и жизнените функции се забавят. В състояние на предизвикана анабиоза, жрецът е пътувал в измеренията, но вероятно това не е ставало спонтанно, а насочвано от някой вещ в преходите. 
fig 3 sianie
Фиг.3.  Каменен саркофаг, открит в Улпия Ескус, Регионален музей Плевен
fig 4 sianie
Фиг. 4. Отвор на саркофага
fig 5 sianie
Фиг. 5. Изображение на Богинята-майка, водач на душата в отвъдното и знака за безкрайност, Регионален музей Плевен 
fig 6 sianie
Фиг. 6. Изображение на сакрален триъгълник и знака за минало, настояще и бъдеще, Регионален музей Плевен.
fig 7 sianie
Фиг. 7. Изображение на елемента огън, трансформиращ душата, Регионален музей Плевен
fig 8 sianie (1)fig 8 a
Фиг. 8. Саркофаг от гр. Яйце с отвор, Босна
fig 9 sianie
Фиг. 9. Саркофаг с формата на тялото на жрицата, Босна
fig 10 siania
Фиг. 10. Саркофаг с характерния отвор, Босна
От представените снимки се вижда ясно, че на саркофазите има странични отвори, както и че разчупването е сякаш станало под влиянието на сила. На саркофага в Плевенския музей пък присъства изображението на Богинята-майка. Нещо повече – знаците показват, че тя завързва съдбата и превежда душата в отвъдното и това става чрез елемента огън, изобразен чрез три разгърнати спирали. 
Хилядолетия се е внушавало на човека, че не може са избира защото бъдещето ни е фиксирано и че изборът е само в избягване на дадено събитие, но не и в основното направление на живота. Но това не е съвсем така. Има винаги една отворена врата към знанието за това, как да открием кои сме, защо сме и какви ще бъдем.
 автор Елица Димова

 

Богомилството – сияние на възкресението

Древното българско учение е комплексна наука, която включва космогония и астрология, учение за световете, учение за прераждането, есхатология и предсказване на бъдещето, управление на времето, държавно управление. Това знание е било предавано заедно и по отделно според разпределение на функциите между свещени родове, формирали наследственост, която гарантира физическа издръжливост, качества на характера и ума, духовни и морални способности. На тази база се е конструирала реалността, като отражение на друга по-съвършена действителност. Затова цялото общество на траките е било функция на духовното предназначение, а не на материалното. Сега е трудно да се направи възстановка на действителните обществени взаимоотношения, защото се е загубило това висше предназначение. Но не всичко е загубено. Следи са останали навсякъде. Ще разгледаме връзката между тези, останали в Босна и някои артефакти, които са сякаш в друго измерение и в днешния ден, но са в пределите на България.

Босна се прочу след 2001 г. с едно от археологическите открития на Семир Османагич – пирамидите над село Високо. Според някои учени това не са пирамиди, а естествени образувания. За изкуствения произход, обаче говорят както камъните с руни, намерени в тунелите наблизо, познати и по нашите земи, така и самата конструкция на пирамидата на Слънцето. Изследвания са показали необичайни аномалии както на върха на пирамидата, така и в тунелите. Има косвени доказателства, че богомилите в Босна са били пазители на съоръженията, тъй като богомилството е било официална религия до Късното Средновековие.
 Но каква е връзката с България?
Близостта на нашите народи е очевидна. Езикът е сходен с българския, напълно разбираем и то повече от някои наши диалекти. И това е напълно обяснимо. Части от Босна, Херцеговина и Хърватска са били в границата на българската държава или са граничили непосредствено с български земи. Най-интересната връзка обаче е чрез т.нар. стечки – каменни стели с привидно наивни изображения, издялани грубовато, обявени за типично местни погребални паметници. На тях се намират поредица от много характерни и повтарящи се символи. Те не могат да бъдат обяснени, обаче, без знание за древното българско учение. Наричаме го с това общо, но по-точно название, защото разгледано само за себе като орфизъм, богомилство или българско християнство, то не отговаря кои са корените му и как да се тълкуват в днешния ден неговите свещени завети.
Нека разгледаме един артефакт, който има различни трактовки, но не и такава, която касае космогонията на българите.
Това е амулет или печат от Берлинския музей с „разпънат” Орфей с интересен текст на български език.
 orpheus112963544_10209040342510459_368217009567636815_n
Фиг. 2 и фиг.3
Орфей на амулета е разпънат като Христос, въпреки че артефакът е датиран от 2-3 век сл.Хр., когато все още рязпятието не се използва в иконографията. От друга страна е мното необичайно да си представим, че певецът с медения глас, който е омагьосвал природата и хората, е бил разпънат. Следователно истината за това странно послание е в представата на нашите предци за духовните ценности на епохата. Друг е въпросът дали предметът е датиран правилно, което ние няма да изследваме, за да не се отклоним от съждението.
На помощ ни идва втората фигура, която е копие-графит на действително изображение на стечки от Некшич, представени в книгата на Рудолф Куцли „По следите на богомилите. Изкуство, история, символи”. Авторът не стига по-далеч от обичайното тълкуване на фигурите по стелите като просто антропоморфни, зооморфни или свързани с живота след смъртта. В съпоставката между двата артефакта по-горе ясно се открояват приликите. А те са наличие на централна фигура, около която има звезди – в единият случай те са 7, а в другият- 6, както и странното присъствие на Луна. Централната фигура в трите варианта на стечките показва, че посветеният има определена власт над злото, изобразено като повален звяр, а и бойната поза на фигурите показва вътрешна и външна борба. При амулета изображението на латинско V няма нищо общо с буквите. Това е символ на власт над дверите на отвъдния свят и смъртта. При траките при дълбоко посвещение и особено при възкресение дверите на храма са се счупвали, за което имаме свидетелство на свещени места като Старосел, Свещаре и др. Интересно е, че подобно нещо виждаме описано в Новия Завет, когато в храма завесата, която отделя олтара на божието присъствие, се разкъсва в момента на възкръсването на Христос.
На стечките още виждаме меч, щит и птица, които имат пряка връзка с теогонията. Мечът за християните е словото божие, а щитът е вярата, записано в Новия Завет. Но тук имаме изображение на Луна и звезди. Знае се, че богомилите за почитали четирите равноденствия и са извършвали мистични обреди, чийто отглас е останал в българските фолклорни традиции. По време на тези специални дни в годината човек е по-близо до другите измерения. И на стечките, и на амулета с разпънатия Орфей това е означено със звездите, които в единия случай ограждат цялата стилизирана фигура, като така седмата звезда е самият човек.
Но да се върнем на текста на амулета с Орфей, където „Вакиккос” е записано по особен начин и също е указател за тайната на посвещението в знанието за преражданията и бъдещето. „Вак” на тракийски е жрец, но очевидно за да се премине във висшата лига е необходимо нещо повече от знание. Оттам идва словосъчетанието „вакло агне” – т.е жертвен агнец. Не случайно и за Исус се използва този термин – „жертвен агнец за нашите грехове”.
Ключовият елемент при прераждането според тракийския орфизъм е огънят и поради тази причина за да се стигне до доброволната жертва на съгласуваното преминаване в отвъдното, трябва тялото да премине през особена трансмутация, което е подобно на разпъване на кръст. Кръстът е древен символ на Слънцето много преди да бъде припознат в християнството. Обаче кръстната смърт при посветените означава съзнателно и конвоирано от други посветени преминаване в отвъдното, където още в този живот се знае какво ще бъде следващото прераждане. Затова кръстовете по богомилските стечки са минимум два, а доста често и три.
В България има стечки, чиято древност не е призната. На една от тях в Разградско се виждат три амфори, от които излизат три кръста. На друга от Софийско има изрязан кръст, който показва, че преминалият в отвъдното е преминал през трансмутацията чрез запазване на съзнанието в пълна яснота.
krust varhu kruatАбритус стечка!Фиг.3 Стечка от Имотски, Хърватск №4 Стечка от Разград
IMG_2344P1060031
Фиг. 5.Храм гр. Яйце,Босна Фиг. 6. Стечка от Софийско
На стечката от Софийско виждаме интересни детайли, разкриващи дълбочината на древното българско учение. Имаме изобразени освен четирите равноденствия в четирите посоки на света и малки изпъкнали „копчета”, които са в хоризонтала и вертикала по 7, а освен това така се образуват три кръста един върху друг.
Нека да видим и кой осигурява прехода към вечния живот през седемте портала и с помощта на водача от седма степен, изразено както чрез седемте зведи както на стечките, така и на амулета с „разпънатия Орфей”. Известно е, че богомилските общности са имали по седем дедеца с високо посвещение.
На един друг артфакт намираме отговора. Златен пръстен от времето на траките показва богинята Кибела със същия знак върху главата й под формата на Луна и заобиколена от 7 звезди. Време да погледнем изображението на спътника на Земята и да си отговорим дали отново няма подтекст. Всъщност обърнатата Луна с роговете нагоре е символ на изгрева на Слънцето и отговаря съвсем точно на египетския йероглиф за огнения диск, който се намира много често върху главата на Изида или на Хатор. Но този символ е и таен код за черното слънце, което е в центъра на Земята или пък според някои учени е скритата планета в нашата система. За други пък това е тройната звезда Сириус.   
кибелаФиг.7
Имаме още потвърждения за древността на артефакта с Орфей или поне на учението, което са предавали от поколение на поколение българите. На малко кръстче от експозицията на Шуменския музей откриваме интересна податка. Върху изображението има отново имаме Луна и Слънце в горната част на рязпатието, което определено е свързано с космогонията, която е вероятно още от прото тракийската епхоха 
8 Шуменски музей

P1060671

мисионис кръст върху кръст
 Фиг.9 Амулет отот Мисионис , експозиция Търговище
Освен, че и от двете страни на разпнатия има изображения на антропоморфни лъвове, по принцип част от антуража на Богинята-майка.
И последното доказателство в подкрепа на тезата е открит амулет – кръстче от древното селище Мисионис, чиято датировка е от ранното Средновековие, но селището е от 8 хилядолетие пр.Хр. и дали този артефакт е по-късен вече може да се спори. Тогава възниква и резонният въпрос защо Исус Христос е изобразяван разпънат едва след 6 в. сл. Хр. и какво са знаели повече богомилите за неговото рождение, живот и възкресение?
автор: Елица Димова