Category Archives: Древни знания

РЕЧНИК

Абенаки („народът на изгряващото слънце”) - племенен съюз от алгонкинското езиково семейство, включващ племената пенобскот, пенакук, пасамакуод, сококи и др. Населявали териториите на сегашния американски щат Мейн и граничещите с него територии на днешна Канада. Абенаките били типични представители на индианската ловно-земеделска култура от Североизточния горски регион на Северна Америка. Делят се на източен и западен клон. През XVIII в. приели в съюза си племето малесит. Западните (канадски) абенаки понякога са наричани „индианците от Сейнт Френсис”. Абенаките били непримирими врагове на ирокезите. Във войните за колониално господство над Северна Америка между французи и англичани подкрепяли французите. През XIX в. били заселени в резервати. Днес в канадския резерват на абенаките живеят около 800 души, а в този в американския щат Мейн – приблизително 3000.
plenty_coups Алик-чеа-ахуш, Многото Подвизи (1848-1932) – един от последните традиционни вождове на кроу, воин от „времената на бизоните”, участвал в множество битки срещу враждебни племена, походи и ловни приключения. Многото Подвизи служи като разузнавач при генерал Крук в похода му срещу обединените лакота, шайени и арапахо през юни 1876 г. В детството си бъдещият вожд имал пророчески видения за съдбата на своя народ. Историята на живота си той разказва на своя приятел, писателя Франк Бърд Линдерман, който я издава през 1930 г. под заглавие „Многото Подвизи, вождът на кроу”.
Акбададеа (кроу) - Създателят На Всичко Съществуващо.
Апачи (самоназвание н’дее – „хора”) - племенен съюз от атабаското езиково семейство, в който влизат чирикауа, мескалеро, койотеро, кибеку, тонто, хикариля, липан и други племена и племенни подразделения. Около ХII-ХIV в. мигрирали от централна Канада и, придвижвайки се все по-южно, достигнали земите на днешните американски щати Ню Мексико и Аризона, където се заселили трайно. Част от апачите са обитавали и територии от днешния щат Тексас, както и северните покрайнини на Мексико. Войнствен народ, апачите непрекъснато враждували с племената пуебло, с команчите, кайова и с други свои индиански съседи, както и с мексиканците, а по-късно и с американците. Те били фактически последните северноамерикански индианци, които изгубили свободата си. Днешните апачи живеят в резервати на територията на щатите Аризона, Ню Мексико и Оклахома. Техният общ брой е около 16 000 души.
Арапахо (самоназвание инуна-ина, „нашите хора”) известни са и като „Сините облаци”) - племе от алгонкинското езиково семейство, населявало първоначално северните части на днешния щат Минесота, където се изхранвало със земеделие. През XVIII в. арапахо се придвижили заедно със своите съюзници и роднини шайените на запад и достигнали Великите равнини. С овладяването на коня те се превърнали в типични представители на степната номадска култура на ловците на бизони. Воювали с шошоните, ютите, кроу и поуните. В края на XVIII в. от арапахо се отделило племето ацина. Някои антрополози смятат арапахо за прародители на всички западни алгонкини (чернокраки, шайени и ацина). Към средата на XIX в. арапахо се разделили на северен (обитаващ източните части на днешния щат Уайоминг) и западен клон (обитаващ източните земи на щата Колорадо). Този индиански народ решително се противопоставил на американската експанзия във Великите равнини. Северните арапахо сключили военен съюз с шайените и лакота, а южните – с кайова и команчите и години наред воювали срещу заселниците и щатската армия. Воини на арапахо участвали и в знаменитата битка при река Литъл Бигхорн, в която индианците разгромили кавалерията на генерал Къстър. Днес северните арапахо делят резерват в щата Уайоминг с шошоните, а южните обитават предоставените им от американското правителство земи в щата Оклахома. Общият им брой е около 4300 души.
Асинибоини (накода - „съюзници”) - племе от сиукското езиково семейство, отделило се през XVII в. от накота. Обитавали земите на днешните канадски провинции Албърта и Саскачеван, както и тези на щатите Монтана и Северна Дакота. Били типични прерийни номади – ловци на бизони. Враждували със своите роднини накота и лакота, както и с чернокраките, шайените и кроу, а били съюзници с криите и прерийните оджибуей. Част от асинибоините се преселили на север и станали известни под наименованието стоуни. Асинибоините били многобройно и могъщо племе, но през 30-те години на XIX в. епидемия от едра шарка драстично намалила числеността им. Днес в резерват в щата Монтана, който делят с ацина, живеят около 3100 асинибоини.
Атабаски - съюз на племена от атабаското езиково семейство – кучин, чилкотин, танаина и други, – населяващи северните райони на Канада (северноамериканската тайга), а също и северните части на Скалистите планини и Аляска. От векове тези индианци се изхранват с лов и търговия (продават ценни кожи на американски и европейски компании). Атабаските са едни от най-запазените в традиционно отношение племенни общности – вклю­чително и заради суровите условия, в които живеят. В минало­то са воювали често с ескимосите, но днес между двата народа са установени дружески отношения. В Аляска атабаските наброяват около 3000 души, а живеещите в Канада са почти двойно по­вече. Племена от атабаското езиково семейство са широко разселени из Северна Америка – сарсите във Великите равнини, хупа в Калифорния, апачите и навахо в Югозапада и т. н.
http://www.eaglecircle.org/indexbg/dictionary.html
 таг: речник

 

ПИСМО ОТ НАШАТА БАБА

 

Когато през 1993 година, решихме да се свържем с г-жа Труди Тъкър, никой предварително не знаеше какъв ще е резултатът. Всичко започна случайно – с една статия за индианската медицина във в. “Лечител”. В статията бяха дадени няколко адреса на хора, занимаващи се с индиански лечебни методи във Великобритания. Писахме и получихме отговор от г-жа Тъкър. Тук представяме на нашите читатели първото писмо, което получихме от нея. Тогава все още не знаехме, че това е началото на една чудесна връзка с една истинска Жена на Знанието, с истинска шаманка. Все още не знаехме, че се свързваме с един от своите Учители!
След известно време се срещнахме с нашата “grandmother”, нашата баба, както с обич я наричаме, и прекарахме незабравими дни. Вече знаехме много неща за нея – за многобройните й пътувания до Острова на Костенурката, за дългогодишното й обучение при свещените хора на хопите и на други индиански народи. Вече бяхме запознати с много от нейните уроци – като наставления, съвети и методи, които получавахме в писмата й. Но когато се срещнахме и получихме директни уроци, когато се запознахме пряко с някои практики – за всички нас това бе откровение. Тези уроци все още звучат в сърцата ни. Все още имаме много да се упражняваме в практиките, които ни бяха дадени. Благодарим ти, бабо Вълча Песен! Бъди жива и здрава!
Скъпи приятели,
Благодаря ви за вашето писмо! Много се радвам да чуя, че по целия свят вече има такъв голям интерес към Индианския Път. Днес се чувства голям духовен глад и хората се опитват да установят връзки в тази област.
Пътят на Белия човек – път на алчност и разрушение, вече не върши работа! Хората се опитват да се върнат към старите Пътища.
Както и всичко останало обаче, това също може да се превърне в мода. И винаги се намират хора, които да вложат в тази мода пари, за да се облагодетелствуват от нея. Днес има много организации, които казват: ”Елате при нас, ние ще ви научим на Индианския Път, но… това ще ви струва доста пари!” В такива случаи вие трябва доста да внимавате, за да не ви измамят. Не бива да вярвате на всичко, което ви се казва. Истинската индианска мъдрост и знания не се продават – те се даряват свободно на тези, които искрено ги търсят и които ще ги използват по един свещен начин. Когато някой просто се нарече “шаман” или “шаманка”, това още нищо не означава. Често такива хора знаят само малко повече от останалите, но умеят да изразяват това си познание по мистериозен начин – бият тъпани и дайрета, дават “магически” имена, карат те да почувстваш, че си Някой… Ти вярваш на това, но нищо не се случва, освен че ти взимат парите! Денис Лин, например, взе напоследък да “поскъпва”, а в това няма нищо свещено. Не всичко, което блести, е злато.
Нищо в Индианския (както и в християнския) Път не става без молитва. Ето защо, моят съвет към вас е – молете се! Великият Дух Уакан Танка ще ви заведе при тези хора, които наистина ви трябват, при тези източници на познание, които са истински. И не забравяйте – каквото и да получите, то трябва да служи на хората.
Вие се наричате “Орловият Кръг”… Чудесно, бъдете като орела – летете високо, за да виждате по-добре. Не бъдете като мишката, която спира на всяка дреболия – тя пропилява живота си, тичайки от дреболия на дреболия, и накрая винаги я чака една котка с големи нокти и остри зъби…
Научете се да бъдете Кръг! Преди всичко – намерете вашия собствен Кръг, в който да стоите, без да хвърляте сянка.
Целият живот е кръг – от сезони, от живот и смърт, от радост и мъка. Вашата група също е кръг – кръг от хора!
В ученията на много племена (например хопи) кръгът е нещо като кръста за християните. Старайте се да възпитате у всеки от вас съвест. Не правете празни ритуали и церемонии, мислейки че правите магия.
Някои неща в Христовото учение са близки до това, което са проповядвали индианците. Тези истини обаче няма да ги намерите в Библията. Те са в сърцата на хората. Често си мисля, че не е изключено Исус да е бил индианец!
Да откриеш духовна пътека и да тръгнеш по нея рядко е лесно. Животът на индианските народи също не е бил лесен, но винаги е бил весел, изпълнен с радост. Те са отдавали благодарност на Великия Дух за всеки нов ден, за храната, с която ги дарява, за здравето си, за своите семейства. Нищо не се е смятало за вечно, освен земята. Индианците са искали от Майката-Земя само толкова, колкото е било необходимо за живота им. Те не са ровели тялото на земята за злато или метали, за въглища или вода, защото това, което наистина им е трябвало, е било на повърхността на Великата Майка. Индианците са се отнасяли към всяко живо същество като с близък. Така животните били техни братя и сестри, а дърветата – дядовци и баби. Навсякъде живеели различни народи – Каменният народ, Тревният народ, Водният народ и всички били деца на Прамайката Земя и Праотеца Небе. Нима вие бихте наранили някой от вашите роднини?!
Индианците учели своите деца: “Стъпвайте нежно по земята, защото ходите по одеждите на нашата всеобща майка! Не наранявайте дърветата – те са ваши братя! Попитайте своя брат – дървото, дали дава тялото си, за да може да си построите типи. Ако то каже: “Не!”, попитайте друг брат-дърво. Не ходете по нужда в реката! Тя е свещена и е ваш роднина като всички останали. Реката е свързана с вените на вашето тяло, с вашата кръвоносна система. Едва ли бихте искали някой да ходи до тоалетната във вашата кръв, нали?! Майката Земя също не иска, реките са нейни вени и артерии. Не късайте тревата просто за удоволствие! Тревите са косите на Майчиното тяло. Би ли ви харесало някой да ви дърпа за косата, смятайки, че това е забавно?! Почувствайте колко е мека тревата, погалете я – и на вас би ви било хубаво да ви погалят по косата. По същия начин го чувства и Жената-Земя. Когато берете билки или горски плодове, бъдете разумни, кажете в сърцето си: “Майко Земя, налага ми се днес да убия няколко от твоите малки деца… Моите хора се нуждаят от тези растения. Но аз ще освободя техният дух – ще върна семената им в твоето тяло и ти отново ще можеш да отгледаш нови малки Тревни хора! Моля се да не те заболи!”
Когато трябва да убиете бизон за храна на вашия народ, помолете се в сърцето си. Никога не убивайте бизонова крава, която има теленце, защото и теленцето ще умре. Когато вече сте убили, не хвърляйте нищо от своя улов! Месото ще изядете, от кожата ще си направите дрехи и ще покриете типито си, костите ще ви трябват за направа на игли, оръжия и свещени украшения. И винаги благодарете на Великия Дух чрез танци и церемонии”.
Както виждате, Индианският Път е път на здравия разум и познанието. Той не е като света на белия човек, който отхвърля всичко. Той не е това: “Аз съм добре, Джек, майната му на света!” От такива мисли и такова отношение нищо не се получава.
Няма смисъл да се говори едно, а да се прави друго. Бъдете такива, за каквито сами сте се определили и нека бъде така през всеки ден от вашият живот. Безмислено е да се събирате в един ден от седмицата и тогава да бъдете “Орловият Кръг”, ако в останалите дни се държите като глупави, безотговорни деца! То е като да ходиш на църква в събота, а през цялата останала седмица да живееш като грешник.
Това е всичко, което исках да кажа засега. Ще продължавам да ви помагам!
С обич: Труди Тъкър
http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/almanach/broj1/baba.html