Category Archives: Сила и мъжество

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ?

На 20 април 1906 г. с Височайши указ № 28 на княз Фердинанд се създава Въздухоплавателно отделение в състава на Техническия парк на Железопътната дружина от Инженерните войски. За командир е назначен капитан Васил Златаров, дипломирал се в Санктпетербургската въздухоплавателна школа. Отделението е с щатен състав от 37 души и разполага с един френски сферичен балон La Shambre ( Ла Шамбр) с обем 360 куб.м, с който може да се извършва въздушно наблюдение от височина 400 – 500 м.
С този акт се поставя началото на военновъздушните сили на българската държава.
Снимка на Музей на авиацията - Крумово.
На 13 май 1918 г. четири български изтребителя от 1-во аеропланно отделение (два Roland D-III, един Roland D-II и един трофеен Nieuport XXIV), пилотирани от капитан Миланов, поручик Йорданов, поручик Рачев и поручик Узунов, излитат за прехват на 13 противникови самолета. Групата е водена от двуместния биплан D.F.W. C-V с екипаж фелдфебел Рогев (пилот) и подпоручик Кулев (наблюдател).След 40-минутен бой българските летци принуждават противника да напусне въздушното пространство на България, без да е изпълнил задачата си.
Снимка на Музей на авиацията - Крумово.
На 6 май 1937 г. в Деня на храбростта и Празник на българската армия за първи път над София прелитат формации от учебни и бойни самолети. Сред тях са и произведените в самолетостроителните фабрики на България – Капрони Български и ДАР –Божурище; шест КБ-2А и шест ДАР-3 „Гарван-I“.
Снимка на Музей на авиацията - Крумово.
Знаете ли, че…
На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. минути е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либерейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г2 и 2 Девоатин Д.520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двутелите П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с.Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут. В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг” българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг” край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.
17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. Музеят на авиацията – филиал на НВИМ, съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.
Снимка на Музей на авиацията - Крумово.
 С разрешение,   публикуваме от страницата Музей на авиацията Крумово
 във Фейсбук
https://www.facebook.com/AviationMuseumKrumovo/photos/a.459819630726985.96282.446109968764618/1564939213548349/?type=3
тагове: знаете, авиацията, музей, Крумово