Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

ДАВИД

След като в продължение на едно поколение скитат из Синайската пустиня, евреите решават да се върнат в много по- богатата страна Ханана и бавно и мъчетилно, с боеве с населяващите тази земяя племена се настаняват там в малка част от земята, предвождани от наследника на Мойсей- Иисус Навин. След неговата смърт, израилтяните имат още по- малък успех  поради надигащ се сепаратизъм  на племената, съпротива на ханаанците и нашествието на филистимяните към 1050 г.пр. н. е. През 1025 г. пр. н. е.  Самуел- племенен съдия с огромен авторитет избрал за тях един общ цар Саул, който да ги направи единен народ. Но този съдия очаквал да остане на власт, макар и в сянката на трон, поради което насърчава младия воин Давид,който изкусно маневрирал с народната подкрепа.Още повече, че неговата победа над “Голият” (филистимянина) го популяризира много. През 1005 г- пр. н. е. е убит цар Саул.На власт идва Давид, който поставя най- славният период в историята на евреите преди съвременната епоха. Той се превръща в абсолютен монарх, събиращ данъци от поданиците въз основа на въведеното от него преброяване.
Поради преждевременната смърт, макар и доста напреднал в осъществяване  на целите си, той не осъществил мечтата си  да построи величествена столица и религиозен център в Йерусалим.
Първият главен център на хуритите в Сирия- град Цоба (Саба- Сова) има първия си сблъсък с цар Саул (1020 – 1004 г. пр. н. е.).
Цар Давид (1004 – 965 г. пр. н. е.) обединил  Израил и Иудея. От битката си с филистимяните, владетелят възвръща  (ковчега със скрижалите на Мойсей). Той обявява Йерусалим за столица на обединената държава, но срещу него тръгва третият му син Авесалом. Давид нарежда на населението  да напусне Йерусалим и да оставят ковчега на Божият завет и свещената чаша.
Битката между баща и син е описана  във Втората книга, царства, Глава 20:
2- И всички израилтяни се отделиха от Давид и отидоха подир Савия- син на Бихри, а иудеите останаха на страната на царя си, от Йордан до Йерусалим.
4- И Давид каза на Амасея: свикай в три дини иудеите при мене и ти сам се яви тук.
5- И  Амасей отиде да свика иудеите, но закъсня повече от даденото нему време.
6- Тогава Давид каза на Авеса: Бихревият син от Савий сега ще ни докара повече злини, отколкото Авесалом: вземи слугите на господаря си и го преселедвай, да не би да си намери  укрепени градове и да се скрие от очите ни.
7-И излязоха след него Йоавовите люде, и хелетейции и фелитейци, и всички юнаци тръгнаха от Йерусалим да преследват Бихриевия син Савея.”
 к.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова

АВРАМ И ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Според Битие, Глава 10, родословното дърво на евреите израилтяни  е от третия син на Сим, Арфаксаду, а в глава 11 е посочено, че родоначалници  на библейското племе са Аврам- живял 175 години и неговата съпруга Сара. Те са живеели в град Ур, който по това време е бил халдейски  и са  тръгнали за Ханаанската земя, но когато пристигнали  в Хорон- Египет, живеели там поне 30-40 години. По това време градът (принадлежи на древните българи- хурити).
За да пристигнат в Египет, са прекосили Сирия, принадлежаща на другия клон на хуритите. Според далечните потомци на Аврам, Сирия означавала Аадан- Арам. Там се говорило на арамейски език, който изместил еврейския  и на него се говорило  дори по времето на Иисус Христос На този език говорили и християните в Сирия.
Според историческата хроника, това преселение на израилтяните е станало в периода 2000-1500 г. пр. н. е. За него в Библията, Битие 12 се казва:
5-”И взе Аврам със себе си жена си Сара, братеницата си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили и колкото души бяха придобили в Харан, и излязоха да идат в Ханаанската земя.
6- Аврам премина на длъж тая земя   до мястото Сехим, до дъбравата Море; в тая земя тогава (живееха) хананейци…
9- И дигна се Аврам, та продължи пътя си на към юг.
10- И настана глад в оная земя. Излезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже глада се усил в оная земя.”
През тези векове, едно еврейско племе, произлизащо от внука на Аврам- Исак, започна да нарича себе си “израилтяни”. След тривековно скитане на Египет, евреите били поробени от фараоните на Новото царство, скитащи се да поробят все повече племена и да създадат египетска империя. По- късно около 1250 г. пр. н. е., водач в лицето на героя, който организира и провежда бягството от робството на евреите е Мойсей. Той ги води към Синайския полуострови ги убеждава да станат  поклонници на бог Яхве, чието име по- късно  почват да изписват като Йехова.Той ги убеждава, че това е бил богът на Аврам, Исак и Иаков, и че богът на Израил е Господ, поради което всички евреи стават израилтяни и се покланят на бог Йохова.
к.и.н Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова

 

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ- ХУРИТИ

През 1036- 1034 гг. пр. н. е. Вавилония е управлявана от двама владетели. Единият от тях е Набу Шуму Алибур, произхожда от династията на худоните. През 979- 944 г. пр. н. е. Вавилония е покорена от нашите праотци- худоните и нейни владетели са били Набу Мукин Алли и Нинурта Кудри Уцур.
По време на последния, земите в  западната част на Северна Месопотамия е била населена от худини.Един от клоновете на хуритите- наши събратя, населявали земите на древна Сирия.Историята на хуритите е свързана не само с историята на Хетската държава, но и със събитията, развивали се както в Месопотамия, така също и в Библейските земи.
Най- многобройни са били хуритите- худони, населявали земите на север от Вавилон. Те владеели и земите на държавата Митани. Митани и нейната столица Васугони през 1360г. пр. н. е.са завладени от хетския цар Шупилилулилума. Митанан се превръща във васал на Хетската държава.Краят на тази държава поставя Навуходоносор I, като нейните племена се преселват в Приморската страна, където отсядат трайно.
Худотите са успели да запазят своята етническа принадлежноспп, благодарение на начина си на държавно управление, при което на чуждите племена са определени точни правила и задължения, и заеманаите от тях територии са разграничавани от населяваните територии от тези племена. Имало е смесени, но само династични бракове с определени политически мотиви, посочени в брачните договори.
Техните събратя населявали земите на Сирия и нейните степи, прилагали същия начин на управление, но били размесени с чужди плимена. Това се дължи на факта, че те по- често са превръщани във васали и тяхната войска е била използвана от новите владетели. Историята на тези два клона древни българи- хурите е тясно свързана с евреите- израилтяни.Тя датира от времето, когато техният главенград бил Мари.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова

ДИНАСТИИТЕ

Тъмната епоха по време на каситите, била последна от периода на Асирийската империя във времето  1300- 612 г. пр. н. е.. Към 3000г. пр. н. е. асирийски народ от семитската езикова група се заселили край река Тигър в Северна Месопотамия и основала своя държава,  с център град Ашур.  Те усвоили тактиката  на бойните колесници  и започвали да завладяват съседните градове. Докъм 1250г.пр. н. е., те станали господари на целия Месопотамски Север.
През 1255 г. пр. н. е. асирийският монах Тикулти- Нинутри превзел Вавилон и заповядал на писарите му да запишат:
“Залових царя на Вавилон и стъпих здраво над гордия му врат, все едно, че беше изтривалня.Така станах владетел на цял Шумер и Акад и поставих границата на моето царство на Долното море “.
Те разработили храна на бог Мардук и отнесли като трофей статуите им, но все още не били достатъчно силни да победят каситите. Това, което не  се удало на Асииря,било извършено от Елам, чието нашествие погребало Каситската династия във Вавилон. през 1155г. пр. н. е. ,последният каситски цар Енлил бил пленен и откаран в Елам. Краят на тяхното господство над Вавилон след твърде кратко време бил сложен от владетелите на държавата “Приморие”.

Царските списъци но тези строго упоменават 11 царе от династията “Уру-ку”, носеще акадски или изкуствени шумерски имена и наричащи себе си “царе на Приморската страна” Приморие- тази южна провинция на Вавилонското царство е била управлявана от две царски династии, първата от които съществувала от 1722г. пр.н. е. и дала сериозен отговор на асирийците.

Втората династия носи името  Исин и към нея принадлежат владетелите Мардук касиб ахешу (1150-1134г. пр. н. е.) Итти Мардук Балати (1133г. пр. н. е.) Нинурта Надин Шуми (1132-1127г. пр. н. е. и Нааухоносодор с второ име Набу Кудури Уцур (1126-1105г. пр. н. е. Родословното дърво на последния води към Уц, по- големия син на Арам- владетел на известните  в историята хурити- потомци на Зимрилим, царят на Мари. Той е бил не само владетел на древните българи – худони,но и на още четири племена между които хисосите- праотците на хунори и хазари, субареи, арийци и две итало- гръцки племена.

Смъртта на Навуходоносор става причина съюза да се саморазпадне. Потомците на хиксосите се преселват в земите на средна Азия, а  итало- гръцките племена се разселват в Мала Азия. Тук се разделят, като гръцките племена се присъединяват към своите събратя – акадите, а италианските племeна по море се преселват  на Запад.

 д. и. н Сергей Иванов

 предостави Мария Герасова 

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ- ХУРИТИ

Древните българи- хурити, потомци на Зимрилин, които населявали Армянското плато, предприемали чести нашествия в Хати, опустушавайки източните територии на Хетската държава . Само околностите на град Хатушаш остават невредими. Тогава започват големи размирици в Хетскотоп царство и при дворцов заговор загива Муршил.
При приемника на Муршал I- Хактил, древните българи- хурити нападат земите на хетите в Северна Сирия и територията на Хетската държава вече се ограничава от планините на Тавър.Едва при следващия хетски цар  Телепит (1525- 1500г пр.н. е.) нападението на хуритите вече  е отблъснато успешно.
Империята на хетите достигнали своя териториториален и икономически връх през 1450- 1300 г. пр. н. е. но през XII в. те са принудени да се отбраняват от нападения откъм Египет  и Северна Месопотамия. През 1286г. пр. н. е. те отблъснали такова мощно нападение и към края на века все още успявали да се защитят  от семитските асирийци  от Северна Месопотамия.Около 1185г. пр. н. е.обаче, като резултат от многократни последователни нападения от ” морските народи” хетите окончателно рухнали.
 Като се изтеглили на север така бързо, както и дошли, хетите разчистили терена на Месопотамия за каситско господство, но каситите не успели да се възползват напълно от тази възможност, явно защото им е липсвало гъвкаво ръководство и обединяващо съзнание за политическа и културна принадлежност. Вследствие на това, Месопотамия потънала в “тъмна епоха” за около три века. През това време каситите управлямали Юга (Акад и Шумер ), докато Северът бил разпокъсан между враждуващи семитски и не семитски племена.Този период е наречен “тъмен”, тъй като в него не откриваме нито едно управление, нито културен или некултурен напредък. Каситите се задоволили с клиновидното писмо и административните  методи на Шумер  и Вавилон, дори почитали шумеро- вавилонските богове, и не внесли никакви забележителни нововъведения , а и техните разединени съседи в Северна Месопотамия не допринесли с нищо отличаващо се за историята на цивилизацията.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ- ХУРИТИ

През 1600 г. пр. н. е. произхождащите  от централно- азиатските хети говорещи индоевропейски език, завладяват изцяло Анатолия(днешна Турция), а през следващите два века разширяват империята си на юг и прибавят към нея Сирия и Ливан.След като през 1595 г. пр. н. е. разрушават Вавилон, хетите решават  да управляват пряко Месопотамия . Библията сочи точно, че владенията  на хетите достигнали “до голяма река Ефрат” (Иисус 1:4) 
Държавата на хетите представлявала съюз  между разнородни по расов тип племена, под егидата на ирански племена и клон от древните киргизи, който напуска  земите по по долното течение на река Инд и се преселва в Мала Азия.
За похода на цар Муршил I в хетския летопис е казано:”И тъй тръгна на поход към Халпа (Алепо) и разрушава Халпа и докарва плячката  в Хатушаш. След това той тръгва и срещу Вавилон, напада и хари (хури- хуритите) и задържа в Хатушаш и плячка от Вавилон.”
Муршил I покорява силната по онова време хуритско- семитска държава Алалах, както и два големи града в тази област Уршу (Варечва) и Хашу (Хасува.) Тези събития се развиват по онова време, когато тяхното царство влиза в числото на великите държави  в Предна Азия, когато започва голямо стълкновение между хети и древните българи- хурити.                                                                                                                                           
д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова

ДЪРЖАВА НА ХУРИТИТЕ

По това време в Двуречието  имало две велики държави.  Едната от тях- тази на семитите, с център Вавилон, наложила влиянието  си и властвала над цялата  южна и средна част  на Месопотамия. Другата е в центъра на град Мари, с цар Зимрилим, току що освободила се от Асирия.  Той се наричал “владетел на северната страна”. Дворецът на царя в Мари бил “чудо на света”. Неговите владения  включвали Ебра и редица други градове по Ефрат. Под негова власт били скотовъдните племена на Сирийската степ.
Поддържал връзки с островите Кипър и Крит, с господарите  на Средиземно море през този период- критяните.
Поради нарушаването  на мирния договор между Мари и Вавилон през 1759 г. пр. н. е. Хамурапи завладява столицата и по- голяма част от владенията на Зимрилим. След падането на Акадската  неизбежно се възстановява  и държавата Мари- държавата на хуритите, но при хамурапи и неговите наследници  престава да съществува и тя.
Съседните  на древно българските племена  кутии- каситите- от земите на юг край Каспийско море, е продължение на повече  от хилядолетие и половина нахлуват във Вавилон. Най- известният ни вожд Гандиш, си присвоява титлата цар. Каситите създават Средновековното царство на Вавилон. Тяхната династия е управлявала  страната от 1742 до 1155 г. пр. н. е.
При каситският вожд Агум II (1505  до 1571 г. р. н. е) каситите се настаняват във Вавилон, а после завладяват  и цял Шумер и Месопотамската степ в областта  на Горен Ефрат. В един надпис, той гордо съобщава, че е докарал от страната Хана (Метани) статуите на Мардук и Сарпанит, украсил ги със златни одежди , скъпоценности и великолепни корони, и отново ги поставил  в храма Е- Сагил във Вавилон.
За държавата Митана съобщават и в историята на Месопотамия, Египет и Хетската държава.
Каситите управляват Месопотамия, както и древните българи кутии са управлявали шумери и акади, в продължение на едно столетие.
След разрушаване на цветущия град Мари и двореца на цар Зимрилим,този клон от хуратите се преселили на север, а друга често останали в земите на Северна Сирия.
д. и. н. Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова

ВЪЗРАЖДАНЕ НА ВАВИЛОН

Наред с календара и колелото, Шумер завещава на последвалата го Западна цивилизация и писмеността, като постоянен процес на развитие в периода 3500- 2800 г.пр. н. е.Този период е период  на преминаване от изображение на идеи чрез пиктограми към писмеността(клинопис). Тази единствена писмена система на Месопотамия се ползува до 500 г. пр. н. е.   Клинописните текстове са отпечатани върху глинени плочки. От тях 90 на сто се отнасят  към литературата, като диалози, поговорки, химни и фрагменти от митове.
През шумерската ера вярванията в  боговете са се развивали постоянно, както и да са се развивали боговете. Шумерските храмове господстват през целия период до 2000 г. пр. н. н. Те се възвишават  над градовете и над целия равнинен хоризонт на Шумер,построени от глинени блокове и тухли. Някой от боговете стават покровители на градовете, други повелители на различни сфери като: небето, земята и подземния свят. Само един от тях- Енил е бил повелителят на всички богове.
Слез завладяване  на Шумер от Саргон Велики (2316- 2261г.пр. н. е.),с която се поставя началото на междудържавно съперничество,шумерските божества придобиват политически характер,а храмовете-”зикурати”са”държава на държавата”.Поставя се началото тази ерата  от робството.
Въпреки възраждането на Шумер, поради недостатъчното внимание към екологичния фактор,настъпва осоляване  на почвата на  шумерската икономика запада.В историята   на Месопотамия настъпва Старовавилонската ера (2000- 1600 пр. н. е.) Не само преходът на шумерско  към вавилонското господство е бил последен, но и когато Вавилон е бил на върха на своя разцвет (1770г. пр.н.е.), културата му не се е различавала особено много от  предхождащата  го шумерска култура. Шумер вече е под семитското господство. Центърът на цивилизацията  е изместен на север  към Акад и  се съзреточава за дълъг период в нововавилонския град Вавилон. Основател на вавилонската цивилизация е безспорен неин най- велик владетел е Хамурапи (177792-1750 г. пр. н. е.). В Ак Кад- божествената “горна земя”,езикът се изменя на база на семитския език.
д.и.н. Серегй Иванов
предоставя Мария Герасова

 

ЗИЕЗИ ЦАР НА СВЕТА

От оставени ни   шумеро-арийски свидетелства (митологии),ще направим извода, че в Месопотамия е назрял религиозен конфликт.
Съгласно шумерските документи, появата на Зиези маркира и първото споменаване  на народ с име хунори, наричани преди това  “северни варвари” и “лъконосци”. Името хунори означава “могъщи господари”.
Вероятният начален регион, откъдето те, начело със Заези като престолонаследник, започват завземането на Месопотамиях е бил районът  на север от точката, където река Деола се влива в река Тигрис , на юг от някогашната Ниневия. През 2750 г р. н е.  те са владетели на цялата територия  между река Тигрис  а запад и подножието на планината на Елам на изток, с център река Ума. Между 2750- 2726 г. пр.н. е. те са владетелският народ на първата световна империя със столица Ереч. През този период, техните военни  губернатори управляват всичките територии на империята  и са гарантирали шумерските търговски политически и търговски интереси в такива отдалечени сфери на влияние, като Египет, Крит, Индия и равнините на север  от Елам и Централна Азия. След смъртта  на Зиези, хунорите емигрират по принуда земите на изток и югоизток от днешния град Бастра и започват миграция към провинцията  на империята  и дълбоко във вътрешността на Азия.
Войните по време на Пураш-Син (Парасурам) 2277- 2276г. пр. н.е.  са причина  за масово изтегляне на хунорите на изток от Елам, Индия и Централна Азия.
Народът, който е наричан в Междуречието  ху- хунори(могъщите господари), който е бил свързан във всичките свидетелства с владетелския род, от който произхожда Зиези – първият шумерски императоре бил известен в Индия с патронизма  – Зиези зиезиевци, народа на Зиезо.”
Зиези и първият владетел, обединил всички градове- държави в Месопотамия. Той е самотна и противоречива фигура  в историята на Шумер, макар че е създател  на империя управлявала цели 25 години  справедливо, осигурявайки просперитет на населението й от наследника си Саргон . Хипкрехт отбелязва:”Зиези е бил един  на великите монарси  на Древния изток и въпреки това, дори самото му име било забравено от следващите поколения.”
 Той сваля от власт владетеля на Шумер Уркагона и е водач на първата семитска интервенция на Месопотамия. Неговият период е наречен “шумерско господство”. Той е носил титлата    ” Цар на света” и “Цар на четирите посоки на света:- титла на неговите праотци.
 д. и. н Серегй Иванов
 предоставя Мария Герасова

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИЯ НАРОД

Нашият род произтича от Уц и Хул (синове на Арам, син на големия син на Ной- Сим) Обединените уцури и хули в земите на изток от Тигър се наричат  хурити- балхарис, т. е. големите или многобройните българи. После, те се разделят на три клона:
Първият клон е на древните българи хурити, по- късно наречени кутии. Тяхната история е свързана особено през II-то хилядолетие пр. н. е. с така наречената държава Урарту, т. е. с праотците на турците.Те са назовани  и с имената шубарейци, чубари, сувари и т. н. те са били съседи с праотците  на турците.
Древните българи хурити заселявали земите в Сирия,  обособили се в самостоятелна държава през  II-то хилядолетие пр. н. е.. Те са били съседи с древните българи хурити, които населявали северозападните земи на Месопотаия. В определен период от време са техни васали.
В последствие  и тези племена се разделят на няколко клона . За тях има сведение както в Библията, така също и в историческата хроника.
Днешните българи сме праотци на тези древни българи хурити, които са населявали северозападната част на Месопотамия. Те са от династията Худони, от които произтича родът Дуло. Тази династия се появява около 1226 г. пр. н. е. един век преди Навуходоносор I (Набу Кудуру Уцур I).
В първите столетия на изграждане на Шумерската цивилизация, навсякъде господстващи са боговете на завоевателите-  небесно ориентирани богове, отразяващи предимно патриархален и изцяло космологичен светоглед. С постепенната промяна на демографската ситуация се променя и религиозния пантеон на Шумерските градове. Шумерските владетели са били и наследствени първожреци, а в случаи, когато са управлявали градове с преобладаващо семитско население, изпълняват своите функции персонифицирайки се със семитски или семитизирани  богове покровители.
Въпреки религиозната търпимост на господстващия Месопотамия народ в продължение на първото хилядолетие на съществуване на Шумерската цивилизация, се забелязва  практическо религиозно популяризиране на тази цивилизация. 
В Кембридската “Древна История”, издание 1923г.., този проблем е отразен така “Всички стари градове,намиращи се в Централен Шумер и на север от Лагаш до Алшан, постепенно и постоянно са били обвързвани с боготворение на земноориентирани божества. Само в крайно южната част по долното течение на Ефрат могат да се открият групирани  заедно другите велики култове, които завършват общия пантеон- култа към Ану,небесният бог Ереч култът на Бабор- слънчевият бог на Ларса, на Зуен (Син), лунният бог н Ур и богът на прясната вода Енки (Еа) на Ериду.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова