Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

ВЪЗРАЖДАНЕ НА ВАВИЛОН

Наред с календара и колелото, Шумер завещава на последвалата го Западна цивилизация и писмеността, като постоянен процес на развитие в периода 3500- 2800 г.пр. н. е.Този период е период  на преминаване от изображение на идеи чрез пиктограми към писмеността(клинопис). Тази единствена писмена система на Месопотамия се ползува до 500 г. пр. н. е.   Клинописните текстове са отпечатани върху глинени плочки. От тях 90 на сто се отнасят  към литературата, като диалози, поговорки, химни и фрагменти от митове.
През шумерската ера вярванията в  боговете са се развивали постоянно, както и да са се развивали боговете. Шумерските храмове господстват през целия период до 2000 г. пр. н. н. Те се възвишават  над градовете и над целия равнинен хоризонт на Шумер,построени от глинени блокове и тухли. Някой от боговете стават покровители на градовете, други повелители на различни сфери като: небето, земята и подземния свят. Само един от тях- Енил е бил повелителят на всички богове.
Слез завладяване  на Шумер от Саргон Велики (2316- 2261г.пр. н. е.),с която се поставя началото на междудържавно съперничество,шумерските божества придобиват политически характер,а храмовете-”зикурати”са”държава на държавата”.Поставя се началото тази ерата  от робството.
Въпреки възраждането на Шумер, поради недостатъчното внимание към екологичния фактор,настъпва осоляване  на почвата на  шумерската икономика запада.В историята   на Месопотамия настъпва Старовавилонската ера (2000- 1600 пр. н. е.) Не само преходът на шумерско  към вавилонското господство е бил последен, но и когато Вавилон е бил на върха на своя разцвет (1770г. пр.н.е.), културата му не се е различавала особено много от  предхождащата  го шумерска култура. Шумер вече е под семитското господство. Центърът на цивилизацията  е изместен на север  към Акад и  се съзреточава за дълъг период в нововавилонския град Вавилон. Основател на вавилонската цивилизация е безспорен неин най- велик владетел е Хамурапи (177792-1750 г. пр. н. е.). В Ак Кад- божествената “горна земя”,езикът се изменя на база на семитския език.
д.и.н. Серегй Иванов
предоставя Мария Герасова

 

ЗИЕЗИ ЦАР НА СВЕТА

От оставени ни   шумеро-арийски свидетелства (митологии),ще направим извода, че в Месопотамия е назрял религиозен конфликт.
Съгласно шумерските документи, появата на Зиези маркира и първото споменаване  на народ с име хунори, наричани преди това  “северни варвари” и “лъконосци”. Името хунори означава “могъщи господари”.
Вероятният начален регион, откъдето те, начело със Заези като престолонаследник, започват завземането на Месопотамиях е бил районът  на север от точката, където река Деола се влива в река Тигрис , на юг от някогашната Ниневия. През 2750 г р. н е.  те са владетели на цялата територия  между река Тигрис  а запад и подножието на планината на Елам на изток, с център река Ума. Между 2750- 2726 г. пр.н. е. те са владетелският народ на първата световна империя със столица Ереч. През този период, техните военни  губернатори управляват всичките територии на империята  и са гарантирали шумерските търговски политически и търговски интереси в такива отдалечени сфери на влияние, като Египет, Крит, Индия и равнините на север  от Елам и Централна Азия. След смъртта  на Зиези, хунорите емигрират по принуда земите на изток и югоизток от днешния град Бастра и започват миграция към провинцията  на империята  и дълбоко във вътрешността на Азия.
Войните по време на Пураш-Син (Парасурам) 2277- 2276г. пр. н.е.  са причина  за масово изтегляне на хунорите на изток от Елам, Индия и Централна Азия.
Народът, който е наричан в Междуречието  ху- хунори(могъщите господари), който е бил свързан във всичките свидетелства с владетелския род, от който произхожда Зиези – първият шумерски императоре бил известен в Индия с патронизма  – Зиези зиезиевци, народа на Зиезо.”
Зиези и първият владетел, обединил всички градове- държави в Месопотамия. Той е самотна и противоречива фигура  в историята на Шумер, макар че е създател  на империя управлявала цели 25 години  справедливо, осигурявайки просперитет на населението й от наследника си Саргон . Хипкрехт отбелязва:”Зиези е бил един  на великите монарси  на Древния изток и въпреки това, дори самото му име било забравено от следващите поколения.”
 Той сваля от власт владетеля на Шумер Уркагона и е водач на първата семитска интервенция на Месопотамия. Неговият период е наречен “шумерско господство”. Той е носил титлата    ” Цар на света” и “Цар на четирите посоки на света:- титла на неговите праотци.
 д. и. н Серегй Иванов
 предоставя Мария Герасова

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИЯ НАРОД

Нашият род произтича от Уц и Хул (синове на Арам, син на големия син на Ной- Сим) Обединените уцури и хули в земите на изток от Тигър се наричат  хурити- балхарис, т. е. големите или многобройните българи. После, те се разделят на три клона:
Първият клон е на древните българи хурити, по- късно наречени кутии. Тяхната история е свързана особено през II-то хилядолетие пр. н. е. с така наречената държава Урарту, т. е. с праотците на турците.Те са назовани  и с имената шубарейци, чубари, сувари и т. н. те са били съседи с праотците  на турците.
Древните българи хурити заселявали земите в Сирия,  обособили се в самостоятелна държава през  II-то хилядолетие пр. н. е.. Те са били съседи с древните българи хурити, които населявали северозападните земи на Месопотаия. В определен период от време са техни васали.
В последствие  и тези племена се разделят на няколко клона . За тях има сведение както в Библията, така също и в историческата хроника.
Днешните българи сме праотци на тези древни българи хурити, които са населявали северозападната част на Месопотамия. Те са от династията Худони, от които произтича родът Дуло. Тази династия се появява около 1226 г. пр. н. е. един век преди Навуходоносор I (Набу Кудуру Уцур I).
В първите столетия на изграждане на Шумерската цивилизация, навсякъде господстващи са боговете на завоевателите-  небесно ориентирани богове, отразяващи предимно патриархален и изцяло космологичен светоглед. С постепенната промяна на демографската ситуация се променя и религиозния пантеон на Шумерските градове. Шумерските владетели са били и наследствени първожреци, а в случаи, когато са управлявали градове с преобладаващо семитско население, изпълняват своите функции персонифицирайки се със семитски или семитизирани  богове покровители.
Въпреки религиозната търпимост на господстващия Месопотамия народ в продължение на първото хилядолетие на съществуване на Шумерската цивилизация, се забелязва  практическо религиозно популяризиране на тази цивилизация. 
В Кембридската “Древна История”, издание 1923г.., този проблем е отразен така “Всички стари градове,намиращи се в Централен Шумер и на север от Лагаш до Алшан, постепенно и постоянно са били обвързвани с боготворение на земноориентирани божества. Само в крайно южната част по долното течение на Ефрат могат да се открият групирани  заедно другите велики култове, които завършват общия пантеон- култа към Ану,небесният бог Ереч култът на Бабор- слънчевият бог на Ларса, на Зуен (Син), лунният бог н Ур и богът на прясната вода Енки (Еа) на Ериду.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

 

 

 

 

ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ПЛЕМЕНАТА

В историческата хроника се казва, че края на IV  хилядолетие и началото на III-то  хилядолетие пр. н. е.. Северна Месопотамия е населяване от семитски племена. Езикът на народите, населявали долината  на Тигър и Ефрат се нарича акадски и се разделя на много диалекти, а в по- късно време- главно на два диалекта- в южната част на Месопотамия- вавилонски, а в северната част- акадски.
В началото на III-  -то хилядолетие пр. н. е. на територията на Месопотамия вече живеят различни народи- на юг шумерите, в средната част на Двуречието- акади, а в най- северната част хурити.
Съвременната историческа наука е установила, че времето, през което са са развивали събитията,отразени в Библията са неточно отразени, но в замяна на това в описаните исторически събития се съдържат и много ценни сведения, които подпомагат да се запълнят  ” белите петна” в историческата хроника на Мала Азия  и Месопотамия.  
От древни предания е известно, че родоначалници на първобългарския род са били синовете на Арам- Уц и Хул и се наричат учури и хули. По време на преселението им към Шумер и Мала Азия се обединяват, а впоследствие се разделят на три клона.
През втората половина на III- хилядолетие пр. н. е.  единият клон населявал  земите на изток от Тигър, на север от езерото Урмия, а на юг- горното течение на река Диала, извираща от Загроските планини. Тези племена са известно под името кутии.
Останалите два клона се заселили в Северна Месопотамия и северна Сирия под името хурити. Те създават държавата Митани с индоевропейски етнически черти.
Акадският цар  СаргонI (2316- 2261) предприема поход  и завзема Мари  и Ебра в земите на хуритите и разширява границите на царството си до Тавър, близо до Средиземно море.
Конните племена на първобългарските- кутии и хурити първи влизат в сблъсък с шумери и акади. По- късно в Месопотамия се намесва и клон на арийските племена. 
И така, първобългарите от различни племена отново  се заселват в земите на Месопотамия. Ариите- племена, познати още като  субареи, са тогавашните асирийци. Те са семитски племена.
Асирийската държана всъщност разделя хуритите и кутиите.
Самите хурити са разделени също на два клона-единият населяващ Северна Сирия, а другият Северна Месопотамия.       
 д.и. н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова 

 

 

 

 

 

 

НАРОДИТЕ НА МЕСОПОТАМИЯ И ШУМЕР

Народите, които населяват Месопотамия между 3200 и 500г. пр. н.е. са заели видно място сред най-изобретателните  и влиятелни народи и са допринесли значително за напредъка на човечеството. Освен автори на изобретения, месопотамците са  и задълбочени мислители в духовния живот.нововъведенията им в теологията , правото, астрономията и повествователната литература, полагат основите на следващото развитие в области на мисълта и “изразяването.„ Разбира се, месопотамците имат и отрицателни качества: войнолюбие и неприемливо изкуство, изразяващо тяхната дейност  в това направление, независимо от това със своите дела и документи, те стават основатели, в дела и документи на глава първа в историята. 
Между 3500 и 3200 г. пр. н. е., земята между Тигър и Ефрат (Месопотамия) става цивилизована територия. Съществуването на обществото и културата на населяващите я племена и народи е изградено на базата на тогавашните градове. Времето 3200-3000 г. пр. н. е. известно като “Шумерската ера” отразява събитията в тогавашната най- развита част от Месопотамия- Южен Шумер. Тази част представлява област с мочурливи низини с площ колкото щата Масачузетс в САЩ. През периода 3200-3320 г. пр. н. е.  Шумер няма единно управление.Областта е осеяна с много градове- държави, най- значими от които са Урук, Ур и Лагаш. Към 2320 г. пр. н. е.,Шумер е завладян от могъщ воин от област Акад, от Северна Месопотамия , името на който не ни е известно.Знаем само титлата му Саргон и това, че съвременниците му са го наричали Саргон Велики. Към 2130 г. пр. н. е. Шумер възвръща независимостта  си и навлиза в епоха на своето “възраждане”, което продължава до към 2000 г. пр. н. е. под господството на царете на Ур.
Тук пренасят със себе си високата  материална и духовна култура протобългарските племена,дошли от преселението им  от Балканите,Кавказ, Волго- Уралието и Североизточна Азия.Тяхното присъствие в историческата хроника е отразено, но под различни имена.Това принизява ролята на конните племена, пряко участвали в развитието и процъфтяването на високоразвитата цивилизация в Мала Азия и особено в Месопотамия.И тук, както и в долината на река Нил и на Балканския полуостров, цивилизацията не е само дело на шумери, акадци, а и много племена трайно отседнали по тези места.
д.и.н Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова
 

ПОЯВА НА ТРАКИЕ

Така, по Двуречието е сложно началото на сблъсък на племена, дошли от различни народи.
Непосредствено след преселението на ариите и другите протобългарски племена се извършва и преселението на траките от Тибет, край езерото Балхаш, по устието на река Сърдаря, към реките Ур и Урал, и временно отсядат  между Волга и Дон. Този престой става причина да се появи”нов народ” – дарданите от смесването  им с част от протобългарските племена край Урал.Те по- късно са известни като троянци. 
Походът на траките продължил на запад по крайбрежието на Черно море, между реките Дон и Днепър, които по това време били населени  от студоустойчиви шумери и хиперборийци , като населявали и земите по река Дунав, в долното и средното течение- днешна Румъния и Унгария. Траките прекосили река Днепър, преминали река Дунав и отседнали трайно в територията на Малка Скития, която отнели от праотците на галите.
Единият клон от тях се преселили в Мизия, на запад от река Искър.
А по- късно, една малка част от траките се преселва заедно с останалите протобългарски племена в Шумер.
В началото на III- то хилядолетие, праотците на конните племена напуснали земите в далечния североизток, и са се преселили както следва:
- маджари и скити в земите на север от Черно море
- арии и именци- региона на Месопотамия
-траки и предци на бъдещите славянски племена- на Балканския полуостров
Част от тези племена  както и при всяко преселение остават в Североизточна Азия.Макар и малобройни представителите на първобългарите,маджарите и монголите  остават по тези земи. В продължение на две хилядолетия, те живеят изолирани от останалия свят, а след затоплянето  на времето  се умножават  многократно и се съюзяват, като се появяват по- късно в региона на  Месопотамия и долината на река Нил, под името хиксоси- пъстра смесица от семитски племена.Били изключително свирепи и жестоки, опожарявали храмовете. След прогонването им от тези земи,те се завърнали в предишните си поселища и се разделят на два клона- по- многоброен- хуни и по- малоброен- хазари. По- късно, потомците на хиксосите играят голяма роля в историята на Азия и Европа.
И тъй като тези племена принадлежат към конните народи.Сведенията за тях послужили на историята  след това да ги сложат  под един  знаменател с останалите племена- като всички те били наречени от византийските  и други древни автори- диви,невежи, варварски племена.
Това е едно несправедливо отношение към прото и древната история , поради което се налага нейното неотменно изясняване и разграничаване.   
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова          

 

 

 

ПРЕСЕЛЕНИЕТО

В историческата хроника, племената са наречени “конни- народи”, а от други индоевропейски,  според езика, който говорят-индоеврапейски. В библията, те са обявени за потомци на най- големия син на Ной- Сим.
Природните катаклизми след 4200 г. пр. н. е. принуждават протобългарските племена  да преминат Аралско море. Придвижването им е представлявало  грандиозен керван от хора, коне, камили и други животни. Носели са със себе си храна и вода, и са били следвани от стада коне, едър и дребен рогат добитък. Минават през земите  на каситите,защитени  на север  от Каспийско море, а на юг от Елбруските планини и стават господари на огромни територии.  Границите на тези територии се  разпростират на север- връх Арарат, в чийто подножие минава река Тигър и на юг от днешен Багдат (Иран), град Керманшаб, Техеран и Елбруската планина. 
Тук започва нова епоха в живота на тези протобългарски племена. Както се вижда, те се настаняват в самия край на  IV хил. пр. н. е., още преди последния Потоп, в близост региона на Месопотамия.
 В това време е извършено преселение на значителна група  от именци от Балканите и  иделци от Волго- Уралието, които владеят държавата Самар.
През този период от земите южно от Арабския полуостров пристигат протошумерски племена, които за разлика от тези , които са дошли от Шотландия и Балканите, не познавали коня.
Според историческата хроника, по- късно от сирийско- месопотамската степ нахлуват асирийци, вавилонци и финикийци, т. е. семитските племена.
Същевременно, тук нахлуват  и “новите народи”- араби и евреи, а от Балканите- етиопците. 
д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова

 

ПРАОТЦИТЕ

Докато бъдещите славянските племена- праотците на руснаци и поляци живеели в Монголия и Вътрешна Монголия, а други сродни им племена в пустинята Гоби, то част от иделцие се преселили в Европа, а друга част в Западен Кавказ край езерото Балхаш и планинския масив Белуха. После те завладели част от Такламакан и на юг достигат Сърдаря, Амударя и Инд, откъдето изтласкват праотците на киркизите. Така те стават владетели на Памир и Каракум.
През това време праотците на маджарите населяват земите на днешна Източна Монголия,а на монголите . днешната територия на Манджурия.
Траките населяват земите на днешен Тибет и в сравнение с останалите племена имали високоразвита култура, т. е. притежавали уникални познания за Космоса и законите на Вселената.
Останалите първобългарски племена се наричали господари на Небесните планини, имали своя писменост, притежавали най- точния календар и познавали колелото. И не само го познавали , но го използвали за направата на колесници. 
Част от тези племена в продължение на хилядолетия живеят изолирани от останалия свят,поради последиците от Космическата катастрофа и Потопа от 9570 г. пр. н. е. През този дълъг период от време, те под ръководството на древните траки  превръщат тези  в център на висока духовна и материална култура.
Племената са били обособени по родов и езиков принцип. Вождовете им са притежавали неограничена власт и според светогледа пирамидата на управлението му следват духовните водачи- мъдреците на племената които образуват Съвет на старейшините. Тези старейшини са пазители и разпространители на знанията. В този свят влизали астролози, астрономи, гадатели, лечители и т. н.
Вождът на племето в мирно време упражнява светската власт, а по време на война е военачалник на войската.
д.и.н Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Тази легенда свърза не само културите, но и народите на Шумер и Египет. Според нея,част от синдите- арии  (иделците),водени от именски владетелски от рода Дуло, който преди това е управлявал Двуречието, завладяват крайбрежната  низина между Тигър и Ефрат, като прогонват местните диви номади  и установяват своя власт над цялото Междуречие, Предна и Мала Азия. Но това формирование  не устояло на изпитанията  на времето, главно поради Потопа, който унищожава главния град Самар Ат- Алан. Преди този потоп (3761 г.пр.н.е.),част от шумерите  се преселват  край делтата  на  река Нил, а оцелелите в Междуречието  създават отново “своя свят”. Това събитие е повод да се роди библейското “сътворение на света.” То е във връзка със засегнатите от него еврейски племена – юдеи и израелтяни,които по това време  вече са в досега с протобългарските племена.
Това е времето, когато се ражда Библията, от която черпим сведения за своя древен произход, за своите праотци.
Това е времето, когато започва древната история  на човечеството “Епохата на развитие  на цивилизациите, за които има по- голямо изобилие от писмените материали. 
Двата Потопа – от 5000 г. пр. н. е.  и от третото хилядолетие  пр. н. е., и особено последният, са причината днес да нямаме  веществени доказателства за Атлантическата археологическа култура, предшественица на тази  като Ур (Урим), Урук, Лагаш, Ереду,Нипур и други шумерски градове- държави.
Люлката на Европейската цивилизация, Балканският полуостров,е своебразен център, в чийто недра  се съхранява историята на много племена и народи. Европейската цивилизация е дело не само на критяни, тиняни,- юдеи и либийци- но и на конните племена, чийто история остава в сянката на Месопотамия и Египет.
А тези племена са първобългарите- иделци и именци, прототраките, маджари, монголи, и други, които са говорили на стар протобългарски (ургурски) език и след Потопа са населявали Азия.
д.и.н Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова- Спасова

 

СЛЕД ВСЕМИРНИЯ ПОТОП И ДВАТА КЛОНА ПЪРВОБЪЛГАРИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Дълъг и сложен и пътят на първобългарите от давата му региона през неписаната епоха на тяхната историческа съдба.Още по- сложна е съдбата им през историческата епоха на човечеството.След Всемирния потоп, представители на двата клона на първобългарите (иделци и именци) вече са разпръснати от Балканите и поречието на река Дунав, през Волга и Урал, Алтайските планини и Тян- Шян, в Таримската котловина  и близо до Одрос край Жълтата река в Китай, в Кавказ, Мала Азия, Средна Азия до планината Имеон, в Близкия Изток- държавата Самар.
В региона на древна Месопотамия, както и край река Нил в Египет, условията на живот и за поливно зееделие, изискват обединяване усилията на населението. В Египе, населението се организира в община “номи”, които по- късно се консолидират в две царства- Горен и Долен Египет. В Шумер има парадокс- появява се култура преди държавност показателно говори, че тук държавността се носи от преселилите  се шумери и първобългари-именци.
Шумерският клинопис  измества бързо картинно- образното писмо, което остава за употреба  главно за личните печати свързани с широкомащабната търговия и дипломация на шумерите, дошли по тези места от Баланите. Клинописът оставя своите следи още в началото на I- то хилядолетие пр. н. е. Културните различия между Шумер и  наситеният със семите в средата на III- то  хилядолетие пр. н. е. Акад не са съществени, защото те са произлезли от една и съща прародина.Наред с това и Акадска Месопоамия  следва същите схеми, както тези на Шумер. Това говори, че култрата им е била единна, без династични спорова.
За разлика от Египет, митът за Потопа в Шумер и Акад е силно застъпен, нещо, което е в потвърждение на мисълта за Потопа от 3761 г. пр. н. е., когато настъпват катаклизми в природните условия по тези места и потапят както земите, така също и  достиженията на цивилизацията В първоизточника на едно от преданията дословно е казано:“…А преселниците от Идел (арийската държава от Волго- Уралието) отишли най- далече от всички на запад, се нарекли българи…На това място, те издигнали  като първо дело  огромна планина, в чест на Та Ра (върховното божествоТанг Ра) и я нарекли нея и своята страна- Самар. А своя разцвет, тази държава на кавказките българи достигнала при Камир Батир (Ки Мар Батир). Но след неговата смърт, някои от самарците замърсили с нечисти води, забравяйки, че тя се счита също за свещена,понеже отразявала тяхното божство Та Ра  ….Те достигнали Мис Ра (Египет), където също известно време жители и построили не малка планина- Самар или Джукетау (молитвена планина, храм).”
д.и.н. Сергей Иванов
предостави Мария Герасова