Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

В ОНАЗИ ДАЛЕЧНА ЕПОХА

Постоянно уседналото население се придвижва  към други земи с подходящи условия. Прехраната се осигурява от зърно,посято на завоите на реките  и заливните през пролетта тераси. Кучето вече е помощник на човека,пасищата са подходящи за ползване през цялата година. Чрез реките се достига не само навътре в днешната територия  на България, но и далеч от Европа, по река   Дунав и притоците й.
В онази далечна епоха, земите северно от Варна са онази контактна земя на уседналите земеделци и скотовъди с номадите- средище за  за размяна на предмети, идеи и вярвания. А номадите значително по- бързо развиват своя капитал – животните, поради бързото им преместване- нещо, което не се налагала на земеделците.
Средищното място на Варна я превръща в център на значително по- високо  развито  в икономическо и културно отношение място от останалите земи, център на най- ранната и автономна цивилизация. Добиването на мед, злато, ускореното развитие на металургията и развитието на търговията, дават нов тласък в развитието на живота на човека в тези земи. Използват се лодки-еднодръвки, появяват се предмонетни форми.
Досегашните археологически изследвания на територията на Европа, Близкия Изток и около Черно море не показват такива находки, като  тези на варненския некропол и потъналите от езерата селища. В района на Кавказ, където по късно се развива бронзовата епоха с добиване на злато  и производството на бронз, не са известни находки и производство на метали.
Очевидни са многобройните доказателства в края на енеолитната епоха или на варненската цивилизация, и то в района именно на Северозападна България
д.и.н. Сергей Иванов
предостави Мария Герасова- Спасова
Следва продължение

ПЪРВИТЕ БАКРИ

Природните катаклизми (потопи) -Всемирен от 5000 г. пр. н. е. , застудяването около 4200 г. пр. н е.  и потопа от третото хилядолетие г. пр.н. е.  в Междуречието,водят до нови и нови преселения на народите, пътищата на които са  много добре изучени  и известни. Отново и отново  по пътищата на първобългарите са древните бактри и българите от античността. Всички тези преселения  не са  изолирано явление, а са резултат от природните условия, преминаването към нови форми на производство и потребление, и са взаимносвързани  с преселението на племена и народи от други родови корени извън протобългарския корен. Тези преселения вече са отразени в писмени източници,между които особено много заема Библията. Живота на обитаващите днешни български земи, поради различията  в климатичните условия  през периода след Потопа (5600г. пр. н. е.)  рязко се отличава  от този в съседните земи.
Докато VII- VI хил. пр. н. е.  (неолитната епоха) проникването на земеделието и скотовъдството през протоците на   Мала и Средна Азия  показва известно сходство с живота по тези земи, то по- късно при трайно отсядане на хората  в предпланинските равнини, приречните и приморски крайбрежни части, той коренно се различава.
Земеделието в Месопотамия и Египет се развива главно като поливно, а животновъдството  е от  номадски пътуваш тип. Достатъчната влага на Балканите и подходящите условия в различните райони, дават прекрасни възможности за развитие на земеделието и животновъдството. Още в края на VII  и особeнно през VI хил. пр. н. е., тук възникват селищни могили. На тези хубави места около питейната вода, заливни тераси и реки, в близост до горски места са заселени и живеят постоянно в продължение на около две хилядолетия. В съседство с тях се разкриват и селища с по- кратък живот, до изчерпване на ресурсите.
От двете епохи- неолитна и енеолитна са открити  над 1000 селища.Това е най- голямото струпване на селища в тогавашната Европа.Първоначално са избирани подходящи места в Тракия и Лудогорието, където и намерените могили са най- много. Селищните могили са своебразен обединителен Център (централно поселение), около който има и други временни селища. Могилите имат укрепителна  система за защита на домашните животни от диви зверове и защита срещу свлачища. 
д.и.н Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

ПЪРВОБЪЛГАРСКИТЕ ИДЕЛЦИ-СИНДИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 Според “Хазар тарихъ”  (Хазарската история)  от Х век на Михаил Бащу, са народ, който споменава  и Херодот – “Бащата на историята”. Три хиляди години след  създаването на родово- племенното  си обединение- Идел, настъпва конфликт между “правоверните”  и “праведните” за властта и стремежа да се обожествят някои от властниците.”Праведните” се преселили  в нова област, която нарекли ТурАн (укрепена обетована земя) Но и тук, някой от туранците започнали да извайват човешки образ на всевисшия Тангра от злато и глина, поради което и тук настъпва конфликт. И отново “правоверните”  се преселват в нова земя, наречена от тях СаМар (Шумер) и се нарекли самари. Останалите синди станали известни  под името масгути, масагети, даки. С думата Самари, синдите наричали  изгряващото иззад високите  блестящи върхове на небесната планина (Тян- Шан) слънце.
Част от самарите потеглили на югозапад и достигнали до Междуречието, където намерили спокойствие в блатистата земя. Своята нова държава, те отново нарекли СаМар и първата им работа била  да построят висока планина (насип), в чест на Тангра. Нарекли себе си българи, което буквално се превежда от някой автори, като черноглави. Тези от тях,които били по- слаби останали в Азербайджан и били поробени от масагетите.
Легендата разказва, за последвал потоп на достигналата разцвет Самара при владетеля Кимер Батир, поради което българите се преместили  в Египет, където построили много нови градове и не една изкуствена планина  (пирамида), където станали известни под името” агачири”.
В книгата на хоните “Хан китеб” разказва за живеещите в древността на бреговете на река  Ра  или Ура, която тогава наричали  Волга, синди Ари и Мурд Аси и враждата между тях.  Част от именския род Дуло останали в Идел (Ария)  и успели на убедят ариите  да завладеят бившите им поселища на юг. По пята си, те се разединили  на масгути, кошанци, сабони, перси, азери, синди  и самари. Последните достигнали  Междуречието и основали държавата Самара с пръв управник Мар (Май)- слънцето и затова потомците им се нарекли  от слънцето родени Мардукан. После, побеждавайки самитите, завладели  Мала Азия  и източното Средиземноморие, което нарекли Белистан или “страната на господаря”- Кани Ан, днешна Палестина.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Те са ярко потвърждение на “потъналата цивилизация” на дъното на морето. В началото на XX век, в първите години на третото хилядолетие  от н.е. (2000 г.) имаме по- точни доказателства  за събитията от онези далечна епоха, през която в резултат  на този природен катаклизъм,под водата потъва голяма част от човешката история  и главно, протобългарската история.
Става ясно, че Атландида от диалозите на Платон “Тимей” и “Критий” наистина е съществувала като отделен  остров хиляди години пр. н. е. Населението на острова притежавало висока духовна и материална култура. Митичното племе -атланти  възпявано на Запад и Изток строяло крупни градове и култови сгради. Според Платон, Атлантида е потънала под водата  на океана вследствие на страшно земетресение. Всъщност, преди потопа,както личи  и от мита  за приковаването на Промитей в планината Кавказ, от която извира Хеброс (днешна Марица),Стара планина и продължавала  по дължината на днешното негово  северно прикрайбрежие  и се свързвала с съвременния Кавказ. По време на Потопа,  част от нейния северночерноморски хребет потъва, а огромно количество вода, идваща от Босфора, залива по- ниски негови масиви. Така се прекъсва Кавказката планина, с което се прекъсва и връзката между частите й , останали от двете страни на морето. Тези части за дълъг период  от време,носят предишните си наименования. Настъпилите в резултат на Потопа преселения, свързват за хилядолетия  съдбата на племената  на прабългарският етнос  от двата географски района Кавказия (Балканско- Черноморския) и Волго- Уралският. Двата клона прабългари от двата района -ариите- иделци и именци- индоевропейци  хонити (мизи) и трако- кимерийци тръгват към нови поселища, но споменът за тяхната Прародина.Балканско- Черноморския (Кавказки) и Волго- Уралски район  ще ги привличат и след хилядолетия, те ще се върнат да живея отново нея.
В това време, голяма част от предците на волжките българи  вече живея в Мала Азия( Яна Идел) в Близкия Изток ( главно Иран Ирак), Библейските земи и част от Балканският полуостров, в съседство с коренните си братя. кавказките (балкански)  първобългари.
Ето защо, в преселенията от VI хилядолетие пр. н. е. и  IV хилядолетие пр. н. е. вземат участие и част от тях.
Първобългарските племена  иделци- синди са от двата клона. Първият клон, първобългари населява  Кавказкият район, обхващащи териториите на днешна България, Румъния, Унгария,поречието на река Дунав  до Германия, Черно море  и до река Волга. По това време, Кавказ обхваща Балканите, днешен Кавказ до Памир и Хиндукуш.
Вторият клон на синдите- ари и аси  населява земите между Волга и Кама.
Следва ордължение
д. и. н. Сергей Иванов
 предоставя :Мария Герасова – Спасова

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Разкопките край хълма  Кормел  и  Йеихон в днешен Израел- места близко до Средиземно море доказват, че животинският и растителен свят в тази област  между 10 хил. и 9 хил. г. пр. н. е.  били толкова пищни, че  хората са могли да се изхранват  в постоянни селища от вкараните  в новообразуваните заливи и блата от водата на топящите  се ледници  огромни количества риба, миди, водни птици.  В последствие обаче се налага  засаждането и отглеждането на земеделски храни и плодни дървета.  Около 8 хил. г. пр.н. е.  в земите на древен Ирак  се опитомяват животни – овце и кози, и се поставя началото на животновъдството. Най- ранните археологически  доказателства  за уседнало земеделие  има в Източна Анадолия ( Анадолия в днешна Турция, Сирия, Ирак, Иран)  от около 7500- 7000 г. пр. н. е. или времето около  и след  Всемирния Потоп в Черно море.
Както вече е известно, живеещите тук прабългарски племена – иделци, арии и кимери от Приуралието и Волга,  и техните събратя от Балканите и Мала  Азия  са преобладаваща чест от племената. Това означава, че те са сред пионерите  на земеделието и животновъдството по организиран начин на живот.
Около 5000 г. пр. н. е. природен катаклизъм (потоп) залива дъното на Черно море, което до тогава е било езеро. Точно този природен катаклизъм, в резултат на повишаване  нивото на Средиземно море и невъзможността  на Босфора да задържа до край  огромните вълни, които поглъщат езерото  и буквално за часове вдигат нивото му  на 60 метра, е Потопът описан в Библията.  Крайбрежните селища  са на дъното на морето. Разкъсана е и Кавказката планинска верига, включваща се до тогава според индийски източници  в Снежната планина.Тези планини са включвали  Хималаите и днешния Кавказ. А Кавказ е включвал в себе  си Балканските планински вериги, както и планината на изток от Каспийско море до Имеон. 
Откритието, че Библейският Потоп  е бил в Черно море доказва не само  неоспоримия факт  за геоложкото събитие , но и  че тогава  потъват последните останки  от митичният континент Атлантида. Картата на Черно море ясно показва неговата граница  и местата на потъналите селища. Край днешният турски град Синап(Южното Причерноморие), експедицията на прф. Балапд,  откривателят  на потъналия  в началото на  ХХ век кораб”Титаник”, по крайбрежието открива  стотици археологически находки в морето от времето на неолита до Средновековието  (Византия), както и доказателство за селища и за активна търговия по тези места  до преди 4 хил. години. На около двадесет километра от брега в морето са открити потънали древни селища  и напълно запазен древен кораб, заедно с товара- на възраст 1500 години. Срещу бреговете на Варна, експедицията на проф . Петко Димитров открива археологически находки отпреди 7 – 8 хил. години, със запазени по тях знаци на кимерийско (протошумерски ) писмо Намерено е златно съкровище отпреди 6 хил. години (най- старото) в света  във Варненския халколитен  некропол, както и най- старите писмени знаци в света, уникални находки отпреди 6000 години край Драма, Ямболско, включително и линеарното писмо – тракийска писменост използвана още през III хилядолетие пр.н. е.
 д.и. н Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

8300 г. пр. н. е. Край на ледниковия период. Поради благоприятни климатични особености , са създадени предпоставки  за изграждане на първата (макар и не състояла се докрай древна цивилизация) на човечеството преди библейския потоп, известен в писмените анали на историята – Варненската цивилизация. 
5000 г. пр. н. е.  Природен катаклизъм (потоп) в Черно море слага край на Варненската цивилизация.
В края на последния ледников период Вюрм(8300 г. пр. н. е.) настъпва затопляне и повишаване на водите в световния океан. В следствие на установено от сеизмолозите голямо земетресение,  се разрушава сухоземната връзка между Европа и Африка и се образува Гибралтарският поток при Пиринейския полуостров, през който нахлува огромно количество  вода от Атлантида.Много  от малките острови и големи площи от Северна Африка са залети.Образуват се Дарданелите и Тракийският Босфор, чрез които в Черно море преминава солена морска вода и то престават да бъде питеен източник.
 На около 3- 4 години след края на ледниковия период, хората извършват една от най- значителните  революции, в своята история- преход от събирателство към производство на храни.  Повече от два милиона години човекоподобни видове и човеците са осигурявали  храната си чрез събиране на растения или  или чрез съчетаването  им с лов. Този начин на живот не позволявал на племената да се застоят на едно място, защото постоянно са се  изчерпвали запасите от събраната храна или са се премествали стадата животни.
Постепенно, значителен брой хора поради измененията в климатичните условия слизат от планините и се заселват в равнините по поречията на водоизточниците- реки, езера и морета,  и в предпланините.
Със завършване на ледниковия период се започва  борба  за  завладява не на подходяща територия за развитите на земеделието и животновъдството. 
 д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

 

ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

10300 г. пр. н. е. Гражданска война в Идел.Спорът между братята Алмъш и Хазан разделя на две народа на ариите.  С помощта на мурдасите , Хазан е победен и част от ариите тръгват с него,придружени от съседните им племена – фините(кари, уруги, и угри) Ариите на Хазан, заедно с придружаващите го съседни племена  след престой в новия Туран- земите между Каспийско море и Амудари, преминават през Централна Азия и Алтай, където са запазени и пирамидите на техните кагани, пустинята Гоби, където са запазени балагурите- хурити, балкарис покрай Кубан су ( Хуат хъ) великата река, която нарекли жълта, а земите около нея Монголия, на името на почитания от тях дух Маг,синдиу, снидби. Те достигат Манджурия , река Одрос, и отсядат в областта Мустанг  (пространството  между Индия, Непал, Бутан и Тибет Тук, те се смесват с местните племена  и народи, завладяват Тян- Шан и Тибет.  По- късно част от тях – двата рода Май и Ацект и именците от Алтай  достигат Америка  през Беринговия пролив и създават свои империи . Групата останала между Амурдаря и Сърдаря основава градовете  Бухара и Смара  (днешният град Самарканд ).
Кимерийци, арии,аси, преминават по- на юг и се смесват с конгломерата  от родовоплеменния съюз Идел – държавата, носеща различни имена, но продължаваща да съществува през цялата предиисторическа епоха на човечеството.
9570 г. пр. н. е. Всемирният потоп. Промените в климатичните условия пораждан разместване  на племената на древните българи.
Всемирният потоп е в резултат на сблъсъка  на двете най- развити в технологично отношение древни цивилизации-атлантическата и хиперборейска , които загиват последователно една след друга. В резултата на експанзията на Атлантида,  няколко столетия преди Потопа, загива и озирианската цивилизация.
9000.8000 г. пр. н. е. Част от единната общобългарска общност на именци, кари, кимерийци и гури от областта Мустанг, преминават земите на новия Турани подчинявайки Закавказието, преминават и подчиняват на себе си земите на Западен Иран, Ирак, Сирия, Ливан, Палестина, Северен Египет, и Мала Азия- земите на дедите ни преди Потопа, и възстановяват на тази територия  държавата Шам, под името Самар  (Сувар,Шумеристан)  с пръв управител Мар (Май). Те създават наново племенното обединение на конфедеративен принцип  с държавен характер. Голяма част от прадедите ни се съзредоточават  в страната Сувар (Междуречие) или Месопотамия на гръцки. При завладяване на Мала Азия и източното Средиземноморие , нашите предци нарекли днешната Палестина, страната на господаря Белистан. Тази страна е била известна и като Ат Аталан (Атлантида).
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова- Спасова 

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

12100г.пр.н.е.Седем арийски племена създават родово племенен съюз  (държава) Идел в равнините на Волго- Уралието (цялата територия на Ара- Ура), начело с цар Джам от рода Аудан, Газан (Дуло) Етноним на иделците става булгар- черноглави (вълчи) хора.
12 хил.г.пр.н.е. Островната древна цивилизация в Атлантида, оказваща голямо влияние върху Южна и Северна Америка, днешна Британия, Ирландия и Средиземноморието, Египет и северна Африка и империята Рама в Индийският полуостров се намират в небивал разцвет. В Индонезия и Югоизточна Азия, се развива процъфтяващата империя Му, а на територията на Слънчевия остров- древната цивилизация на Хайборея достига до високи технологически достижения.
11400гпр.н.е.На Балканският полуостров се заселват алгийците- праотци на жълтата раса, а в района на Странджа Сакар се заселват  етииопо-кушити, дошли от Кения, под името лелеги и кушити. Друга част от лелегите – фини (угри,кари,и угури)  се заселват в Алтай.
11650-11542г.пр.н. е.Началото и краят на Космическата катастрофа. Започва великата Хайборейска епоха, продължила до края на Ледниковия период 8300г. пр. н. е. Хиперборея е главен център и водеща в технологично отношение северна страна. Тя е с непосредствени съседи Кимерия, Скандинавия, Асгард и други северни народи, между които ари и аси от Идел  (Влого- Уралието) с които хиперборийците са преминали  на север, хилядолетия преди това.
11300- 8570г.пр.н.е.  Големи войни между Атлантида, Рама и Хипербория. Дравноиндийската цивилизация Рама е унищожена и престава да съществува. Атлантида става колония на Хиперборея. Части от атлантите се заселват в Централна Тракия. През това време в нашите земи има постоянни сблъсъци между арийци, лелеги и кушити за завладяване на по- плодородни земи  на Балканите. Под натиска на лелегите, местното население от именци от Странджа Сакар преминава и трайно  се заселва на по поречието на река Нил. Лелегите се разделят на няколко части и приемат имената кари, лиди, лики, писди, капкадони, ликаонци, с общо наименование пеласги за живеещите на Балканският полуостров и Мала Азия. Една част от карите и финските племена (угри, угори и други )  се заселват в Скандинавия, непосредствено до Идел.
Поставено в началото на величествената втората историческа епопея на предците ни  в Азия (Китай, Тибет, Тян- Шан, Таджикистна, Узбекистна, Мала Аия и   Близкия Изток), продължила павече от 10 хилядолетия.
 д.и.н Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова- Спасова
                              

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

18 хил.г. пр. н е.Под въздействие на живеещите при тях именци, родовете и племената на ариите  предприемат поход срещу семитите за освобождаване на именските земи, разделяйки се по пътя на две части. Първата част от тях завладява Междуречието, създавайки родово- племенен съюз- единна общност Самар ( Шумур). Част от тях остават да живеят в Седморечието под името масгути, масаети, даки и други племена. 

Втората част от арите и именците населяват котловините на планините  Имеон ( Памир и Тян шан ), като част от тях се установяват в Северна Индия, където по- късно се смесват с лемурийци и хиперборейци от империята Му и Слънчевия остров, и продължават пътя си заедно  с другите ни предци.- етиопи почтени (лелеги ). Тук, те приемат името синди и пребивават хилядолетия на тази територия.

Атлантида  е първостепенна световна сила в конкуренция с наследниците на Лемурия и империята Му и Хиперборея от цивилизацията Рама-древноиндийска цивилизация, – древната хиперборейска цивилизация на Слънчевият остров.

20- 16 хил. пр. н. е Обърнати са земните полюси в противоположна посока. Големи групи острови край  Атлантида и Слънчевия остров потъват. Престава да съществува империята Му , като живеещите на нейната територия синди- лелеги се преселват на  север и запад.Заедно с тях далеч на север се пренасят и мурдасите. По- голяма част от хиперборейците се преселват също на свевер, а от атлантите в Америка.

15 хил. пр. н е. На територията на южното полукълбо  наред с Атлантида съществуват древните Озирска,Атлантическа и от  Слънчевия остров цивилизации, както и тези на древноиндийската цивилизация Рама.

Предците ни, древните българи, именици и лелеги (наричани вече кари) , създават най- древното в света родово племенно обединение от нов тип държавен Шам ( Шам бала )на територията на днешните Сирия, Йордания, Ирак, Иран и Ливна начело жрец цар Шам от рода Имен етиопи- кушити и аги. По- късно в тази дъжава ще се влеят и идващите от далечни страни Самар (Мусанг) имени и арии, преселници от държавата Идел и поради влошените природо- климатични условия ще изградят в планините на Йордания град Петра- бъдеща столица, хилядолетия по- късно на набатеите, известна като пещерния град. Държавата съществува до Потопа о 9570 г.

В области като Индия, Китай, Перу, Мексико, и Озирия процъфтяват търговски центрове с много големи градове.

 д.и.н. Сергей Иванов

 предоставя Мария Герасова

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛАРИ

Използвайки и съобразявайки се със Слънчевия и Лунен календар, с техните методи на отразяване на времето и факта, че древните автори и оставените от тях писмени исторически паметници, в които са датирали събития според времето (периода) в което живеят можем да дадем следната хронология на известните ни днес  исторически и природни събития,свързани с живота и развитието на изначалните и древни хора, родове, племена, народи и общности, култури и цивилизации, включително и на нашите преди.

55 хил. г. п. н. е. В резултат на стотици хиляди години еволюционно развитие се появява напълно изправеният човек в Лемулия на юг и в Африка на север.

50 хил.г. пр. н. е.- Достигната е висока степен в развитието на протоисторическия креманьонец  в Лемурия, Алантида и северна Арктика. Крупна природна катастрофа променя земните полюси, разкъсва земната суша в Лемурия на две континентално части- Му и Слънчевия остров, а част от Атлантида потъва. Появява се океанът Му (сегашният Индийски океан), който залива огромна територия от сушата на Лемурия. Предците на древните българи – първобългарите от родовете на Имен (Първи) и Синд остават върху територията  на империята материк Му, а част от тях- етиоли-кушити се преселват далеч на Север  при родовете и племената  а първобългарите кимери край Асгард. Името на племето мурдаси  достатъчно ясно говори за техния произход от империята Му и добавката аси, дошли от по- нататъшното  и пребиваване  на север.Последвалите по- късно промени в климата, силни заледявания и застудявания, и последвали ги затопляния, водят до крупни разселвания  на всички древни човешки индивиди, родове и племена, в това число и на ари,аси и именци.

35 хил. г. пр. н. е.- Ледников период, по време на който предците ни от Север, населяват планините в Урал, а именците в Кавказката планинска верига,а през 33 хил. г. пр. н. е. населяват Голям (Мала Азия) и Малък (Балканският полуостров).

30 хил. г. пр. . е.- Китаите (тюркмени), живееше в района на Алтай, нападат арии и аси  в района  на Волго- Уралието , но са разбити. Голяма част от тях търсят убежище при имените в Мала Азия.

20 хил. г. пр. н. е.- Афроазиатски семитски племeна (араби), разбиват имениците при река Куврат (Ерат)  и в Мала Азия,  и ги принуждават  да отидат заедно с преселилите при тях китаи, като последните при преминаването им през Балканския полуостров се заселват там под името”тор- мени”  (хора на владетеля). Имениците начело с владетелският род Дулу (Дуло) се преселват далеч на изток, в Манджурия. Преминавайки през земите на арите, част от тях остават да живеят при тях.Началото на Първата величествена азиатска епопея  (епоха) на нашите древни предци продължава повече от 18 хилядолетия.

д. и. н. Сергей Иванов

предоставя Мария Герасова- Спасова