Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛАРИ

Използвайки и съобразявайки се със Слънчевия и Лунен календар, с техните методи на отразяване на времето и факта, че древните автори и оставените от тях писмени исторически паметници, в които са датирали събития според времето (периода) в което живеят можем да дадем следната хронология на известните ни днес  исторически и природни събития,свързани с живота и развитието на изначалните и древни хора, родове, племена, народи и общности, култури и цивилизации, включително и на нашите преди.

55 хил. г. п. н. е. В резултат на стотици хиляди години еволюционно развитие се появява напълно изправеният човек в Лемулия на юг и в Африка на север.

50 хил.г. пр. н. е.- Достигната е висока степен в развитието на протоисторическия креманьонец  в Лемурия, Алантида и северна Арктика. Крупна природна катастрофа променя земните полюси, разкъсва земната суша в Лемурия на две континентално части- Му и Слънчевия остров, а част от Атлантида потъва. Появява се океанът Му (сегашният Индийски океан), който залива огромна територия от сушата на Лемурия. Предците на древните българи – първобългарите от родовете на Имен (Първи) и Синд остават върху територията  на империята материк Му, а част от тях- етиоли-кушити се преселват далеч на Север  при родовете и племената  а първобългарите кимери край Асгард. Името на племето мурдаси  достатъчно ясно говори за техния произход от империята Му и добавката аси, дошли от по- нататъшното  и пребиваване  на север.Последвалите по- късно промени в климата, силни заледявания и застудявания, и последвали ги затопляния, водят до крупни разселвания  на всички древни човешки индивиди, родове и племена, в това число и на ари,аси и именци.

35 хил. г. пр. н. е.- Ледников период, по време на който предците ни от Север, населяват планините в Урал, а именците в Кавказката планинска верига,а през 33 хил. г. пр. н. е. населяват Голям (Мала Азия) и Малък (Балканският полуостров).

30 хил. г. пр. . е.- Китаите (тюркмени), живееше в района на Алтай, нападат арии и аси  в района  на Волго- Уралието , но са разбити. Голяма част от тях търсят убежище при имените в Мала Азия.

20 хил. г. пр. н. е.- Афроазиатски семитски племeна (араби), разбиват имениците при река Куврат (Ерат)  и в Мала Азия,  и ги принуждават  да отидат заедно с преселилите при тях китаи, като последните при преминаването им през Балканския полуостров се заселват там под името”тор- мени”  (хора на владетеля). Имениците начело с владетелският род Дулу (Дуло) се преселват далеч на изток, в Манджурия. Преминавайки през земите на арите, част от тях остават да живеят при тях.Началото на Първата величествена азиатска епопея  (епоха) на нашите древни предци продължава повече от 18 хилядолетия.

д. и. н. Сергей Иванов

предоставя Мария Герасова- Спасова

ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

В един от изкопите на древния шумерски град Ур, на хълма Мукаор в южна Месопотамия, открит от английска археологическа експедиция, на дълбочина 14м. била разкрита гробница на шумерските царе, от началото на III хилядолетие пр. н. е. Два метра под нея са открили следи от човешка дейност След още два метра открили глинени съдове, каменни оръжия, украшения и пепел от огнище, които били останали още от неолита  (VI- III хилядолетие пр. н. е.)  При 7- 8 метра височина, от наводнение е възможно цялата територия на Месопотамия да е станала жертва на природен катаклизъм, за което свидетелстват данни и от разкопки в древния град Киш на около 200 км. от Ур и в района на градовете Шуркан, и Урук. Научният анализ на тези данни сочи, че по различно време, на различни места в Месопотамия са станали наводнения.Независимо от противоречията, несъвпаденията и неизяснените факти е ясно, че Библейският  Потоп е отражение на действително станало наводнение.

Последните открития сочат, че един   от ” всемирните потопи” е станал по българското Чероморие. След Космическата катастрофа, Черно море се превърнало в самостоятелно море и станало привлекателно място за живот и дейност в земите, които го обграждат, в резултат от което се развила и варненската цивилизация.

След няколко хилядолетия, нивото на Световния океан се повишило рязко. Солените води нахлули през Босфора с дебют около 500 куб. м. и станала причина за постоянно  повишаване нивото на Черно море с около 20 см. на ден.За година и половина, нивото на морето се повишило със 100 метра, поради което настъпило гигантско наводнение, с катастрофални последици.Това наводнение прекъснало по- нататъшното развитие на зародила се варненска цивилизация, а хората населявали до тогава бреговете на морето се отправили към бреговете на Тигър и Ефрат (Месопотамия), където разпространявали своята култура, като по този начин, дали нов тласък- за развитие на човешката цивилизация. Доказателство за това е откритата през 1967 година от археолога Божидар Димитров и художника Александър Димов между Созопол и остров Свети Йоан на дълбочина 15- 30 м под водата вкаменена гора с дървета, имащи дънери с диаметър 4м. на площ от няколко десетки декара.

Чрез последствията от този Потоп е даден нов тласък за развитието на човешката цивилизация- чрез разселване на хората и преминаване от ловуване и събирателство към земеделието.

Всичко това поставя нашите предци в центъра на историческите събития и цялостната по- нататъшна съдба на човечеството.

предостави Мария Герасова- Спасова

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

Започнал точно в предсказания ден, дъждът спрял на седмия ден, следствие на което цялото човечество без него и неговото семейство загинало.

Не само това описание, както и детайлите от него написани по- рано от Библията,е сходно и описанието на Потопа и не е оригинално. Асирийците си преразказвали  по- древни легенди, създадени от по- древни жители на Месопотамия- вавилонците и шумерите. В шумерския град Нипур е открита плоча с надпис, посветен на Потопа и главен участник цар Зиусудра, предупреден за катастрофа, която гласи:

С небивала сила всички бури                                                          

едновременно се разбушуваха.                                                                            

Седем дни и седем нощи                                                                                      

Потопът заливаше Земята.                                                                                  

 И ветровете носеха                                                                                      

огромния кораб по бурната вода.

На всички тези описани екологични катастрофи е подложена Месопотамия- страната на шумерите.Най- старото описание е от  около 2, 500 г. пр. н. е.

Писмени документи и устни предания за Потопа имат почти всички народи по света. “Брахмани”- книга на индусите, китайската енциклопедия, преписи на жителите на Нова Гвинея- най- големият остров на Океания, на островите на архипелага Фиджи, на почти всички племена, живеещи в Северна Америка-маи, киче, ацтеки и други, говорят и дават описание на Потопа.

В “Календарен камък”, намерен в град Мексико е записана легенда за Потопа, според която е имало пет ери и по време на четирите от тях “Четирите води” е имало потоп. Според тази легенда, небето се е съединило със Земята , планините отишли във водата  вятърът останал неподвижен 52 години.Вероятно, от тук е произлязъл 52 годишният религиозен цикъл на маи и ацтеки.

Носителите на една от най- развитите цивилизации на американския континент- инките, европейските народи- келти, древно- германци,естонци, финландци,  и гърци също пишат за Потопа. Според античните гърци е имало три потопа.Първият е бил по времето на царуването на Огигес, когато Беотия и източна Атика не са били обитавани 250 години. Вторият потоп бил по времето на цар Дардан- син на Зевс и основател на дарданският народ. Той обитавал Аркадия, после се преселил на Самотраки , където го настигнала катастрофата.Той спасил народа си и се преселил в Мала Азия, в подножието на планината Ида, основал град  и така станал родоначалник на царете на великата Троя. Косвено доказателство за станалата катастрофа по време на цар Дардан е нареченият на   негово име пролив Дарданели.

Според тях, третият потоп е станал по времето на цар Девкалион- син на Прометей.

Освен митологията има и преки научни данни за възможността да е имало Потоп.

Източник:

от книгата”Историята на древните българи преди Новата ера”                        от д.и.н. Сергей Иванов                                                                                                               

ЗАЛАТА НА ТОРА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Част от тези възвишения били строени във формата на змия. Със своите свещени ритуали на слънчевата магия, фирболгите издигнали Зала на Тора- сграда дълга 220 м. и шорока 28 м., изградена с огромни, многотонни каменни блокове, която служела за тези цели столетия наред. От руините на сградата и древните ръкописи личи, че тази постройка е била предназначена за музиканти, поети, историци, лекари, учители, съдии ,строители, четири класи благородници, три степени шутове, играчи на шах, жреци(друиди ) прорицатели, ловци на елени.

Туатайците ” хората на Изтока” били червеникави или с руси коси,разбирали езика на фибролгите ( хора на Болг), но водили битки с тях, със станни огнени оръжия.Те строили масивни сгради от дялан камък и почитали Слънцето. Използвали метали, били начетени и мъдри хора.Всички тези сведения ни водят към живота и делата на нашите предци- кимерийците и лалегите (кари) етиолокушити- бъдещите  пелазги.

Описаните събития за предизвиканата изкуствена екокатастрофа (Потоп) и  на Потопа от 5600 г. пр. н.е. в Черно море, конкретните факти, причини, време, механизми за започване и спиране, мащабите и резултатите в Библията  са силно хиперболизирани и в пълно противоречие   с обективната историческа истина. 

 Според съвременните учени, 2/3 от водните запаси на планетата се съдържат в Световния океан, ледниците, атмосферата и само 1/3 част от тях е в земната кора. Според тях, в атмосферата на Земята  има около 1, 5 млд  куб км, а в атмосферата  около нея 150 млн куб. км. Ако това количество се излее върху Земята, го стълбът на водата  не би достигнал повече от 90 м, а нивото на Световния океан би се повишило с 66 м. При това положение е невъзможно да бъде залят, както пише в Библията  най- високият връх Арарат, с височина 5165 м.,нито пък двадесетина планински върхове  на Земята, с такива или 1- 2 пъти по- голяма височина.Не е възможно всички те да са били под водата, а Арарат да е послужил за пристан на Ноевия ковчег. Не е възможно в кораб с размерите описани в Библията, да се вземат всички представители на животинския свят.

За тази голяма екологична катастрофа  се говори не само в Библията, но и в много други писмени документи.  При разкопките в Ниневия- столицата на асирийската държава , в средата на миналия век  е открита библиотеката на Ашурбанипал (VII в. пр. н. е. )  съдържа 20 000 глинени таблички  изписани с клинописни знаци, сред които една серия  от 12 плочки образували части от повествованието,  с  предание за Потопа. Оказало се,че това е поема описваща героични дела на Гилгамеш – управител на град Урук, в началото  на III в. пр. н. е., срещнал се  се със стария Утнапищи- единственият човек спасен от Потопа. Според преданието,този човек бил предупреден  от един от боговете за опасността, като го посъветвал как да се спаси.Използвайки неговите съвети, старецът заповядал да постоят кораб и когато бил готов:

“Натоварил на него всичко, което имах.”

Натоварих всичкото сребро, което имах.

Натоварих всичкото злато, което имах.

Натоварих всички живи твари, които имах.

Качих на кораба цялото си семейство и род.”

Следва продължение

 Източник  от книгата на д.и.н.Сергей Иванов ” История на древните българи преди Новата ера:

предостави Мария Герасова- Спасова

ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА ЖИВИТЕ АТЛАНТИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Потъналата почти изцяло през 9570г. пр. н. е. Атлантида, отпраща своите жители  във Европа- Южна Франция и Северна Исландия, където техните потомци  баските, живеят и до днес Друга част от тях се насочва към Близкия изток, където пристигналите кораби с бежанци донесли със себе си  научни познания, за които често се споменава  в този район на света. При Потопа  през 5 600 г. пр. н е. в Черно море, преобладаващата част от останалите жители на Атлантида потъват окончателно в океана.

Най- известните бежанци на Атлантида  са описани в библията -семейството на Ной и животните пътуващи с неговия кораб.Просвещението, което донесъл Ной в Близкия изток- свещените книги за медицина и други науки е символизирана чрез много легенди.Преселението на атланти в района на Египет станало масово и нееднократно. В състава на тези бежанци са били и кимерийците, живеещи по това време  непосредствено до  и в територията на Атлантида, заедно със своите южни братя  лелегите . Тази стабилна земя, високообразовани жреци избрали  не случайно. На местата с най- голямо енергийно излъчване  край днешна Гиза и Египет,  кимерийците построили монументални  храмове и гигантски пирамиди, в които пренасяли копия от свещените за атлантите книги. Според Херодот, тези знания били пренесени  в Египет преди 14 хиляди години.

След Египет, най- голямо преселение на предци на днешните българи  от Атлантида  е извършено към Британските острови.Няколко столетия след немедианците и форморианците  от претърпялата крах Атлантида  и поради влошените условия на живот в Асгард Хайборея и преди всичко от древна Кимерия дошли фирболигите; и туатците, в чието лице могат да се разпознаят  предците на траките  и самите кимерийци.

Според Живко Миланов, автор на книгата “Загадката Атлантида” “Фирболгите били по- ниски, със здраво телосложение, добри строители, миньори и бойци, които воювали със своите широко остри бради.Фирболките били известни със своя хумор и хитрости. На Британските острови ги помнили със способностите им с невидими сили да преместват големи земни маси и да изграждат  изкуствени храмове, всяка година в определено време на празненства.

Следва продължение

 предоставя Мария Герасова- Спасова

 от книгата на д.и. н. Сергей Иванов” История  на древните българи преди Новата ера”

БЪЛГАРСКАТА ПРАРОДИНА

Българската прародина е родината на най- древните ни предци- Арктика и по- конкретно древна Кимерия, и на етиопокушитите- лелеги- Източна Африка, по- точно днешните територии на Етиопия и Кения. И територията на част от Лемурия, съвременна Индия и Китай.  По- нататък, наши отечественици стават Волго-Уралието и Кавказ ( Балканите и Балканският изток ) и далечна Манджурия, Сибир и Тибет.

Пряко свързани с цялостното развитие на българската история и общност са неразгаданите и до сега тайни и загадки на легендарната Шам (Шамбала) обиталище и световно- културно, историческо средище, обособено от дейността на предците на българските- прототраки (именци) .

Рьорих и мадам Блавадска описват Шамбала като страна с пустинни места, каменисти и посипани с пясък със странни признаци на живот, включително и непознати летящи обекти, и три бели стълба, определящи границите й.  Митичен характер има и езерото Лобнор, следи от които се намират  на 200 км. от днешното му месторазположение, както и някой други забележителности. Наричат езерото люлеещо а захранващата го река обслужваща.

Тибет е много стара земя, която не е била дъно на морето и като такава гарантира последователност в развитие на цивилизацията и съхраняването на древна култура.

Според известният английски изследовател Артур Мейчен, Тибет е” тайнство, което съществува около нас, тайнство за доброто и злото, което протича в нашия живот и което ние подозираме. Тайнство криещо се в пещерите и мъглите на обитаемия град. В книгата си “Третото око” Лобсант Райка, спуснал се в три светилища на Ласка, където търси тайните на Тибет, съобщава:Аз видях три саркофага от черен камък, украсени с гравюри и надписи. Те  не бяха покрити и когато ги погледнах, ме секна дъхът.”

В саркофазите лежали мумии на хора с гигантски ръст и необикновени черти на лицата, както и древни карти на разположение на звездите.

Такива карти са известни и на учените. Карта отнасяща се към доисторическото време е намерена  в подножието на Хималаите. Според астролозите, върху нея са отбелязани наблюдения  преди 30 хиляди години.

В тибетските хроники има хиляди книги, в които  са описани медицински знания, надхвърлящи днешните.Не всичко от тези книги на този етап  е достъпно за учените т. е. възможно на този етап да се разчете.

В развалините на древния град Хоро Хото от XII век е открита библиотека с 2000 книги и и 300 образци на древна живопис, книги направени от ленено платно и комплект книгопечатница. Всичко това говори за висока култура.

В легендарната Шамбала, според нейните изследователи и защитници е създаден своебразен “град на науките”, в който се трудят велики умове на човечеството, взели и съхранили древните знания на първата човешка цивилизация от Лемурия, Озирия, Рама, Атлантида и Хайборея.Там има огромна библиотека и пещери дълбоко под земята, за  да се запази културната съкровищница не само от грабители, но и от всякакви природни катастрофи.

Няма съмнение, че в Шамбала са съхранени и познанията, и достиженията на нашите предци, и особено на древните траки.

предостави Мария Герасова- Спасова

 ИЗТОЧНИК:

д.и.н. Сергей Иванов

“История на древните българи преди Новата ера”

 

НАШИЯТ РОДОВ КОРЕН

Няма, не може и никога няма да има по- голямо основание за нашата национална гордост  и достолепие на факта, че изначалният ни родов корен, съхранен през хилядолетията  е в основата на общочовешкия род и на най- древните човешки цивилизации, появили са на Земята- на северната и на южната  кимерийска етиопо- кушитска (лелего- карийска) раси, родове, племена и народи, съвременници и достойни участници с определен исторочиски принос за развитието на легендарните лемурийски, озирианска, древноиндийска, Рама, атлантическа, хиборейска ( хиперборейска) епоха и цивилизации.
Нашият родов корен води началото си непосредствено от изначалния човешки род  и не в прототип  и изчезнал, а съхранен, макар и видоизменен през десетките хилядолетия  от съществуване на човечеството. Колко древни народи по света, могат да се похвалят с това?
Българите- днешни граждани на света са потомци и наследници на величавите ни предци, от епохата на първите земни жители. Историята и историческите паметници ни дават безспорни доказателства за това,  което сме длъжни не сама да съхраним, но и да предоставим на бъдните български поколения. За гръцкия сlвят Борей (Север) обхваща Балканите, Карпатите и Апенинския полуостров. Земите зад тези планини се наричат не борейски, а хиперборейски.
Северна Евразия в голямата си част  се заема от Русия, която се явява Хипербория в преносен смисъл.Ето защо тя- страната , от която са дошли предците на основателите на южноевразийската, е със стратегическо място и значение и за съвременното човечество. В момента, Евразия се дели на Запад и Изток, като Западът заедно със Средиземноморският ареал се обособява като самостоятелна географска система със своя Хиперборея (германските земи), своя Юг- Северна Африка, свой Изток (Невалт) и свой далечен Запад- Ирландия, Англия, Америка.)
Втората част, чийто център първоначално била Византия (Източната Римска империя) , после Русия има съвършено друга структура.Сега Хиперборея се явява именно Северна Евразия- Москва на изток- Тихоокенския ареал – Китай и Индокитай, на Юг- всички земи от Алтай  да Казказ и Манджурия, и на Запад цялото пространство на католическия свят, Средиземноморието и Магреб.
 Следва продължение
 Мария Герасова- Спасова
Източник:
 ”История на древните българи на Новата ера”- от зародиша до храма на историята д.и.н Сергей Иванов

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Редица сведения и свидетелства показват,че древната хиперборейска цивилизация  е правила опити да контролира планетарния процес. Запазилите  се  карти на Маркатор, известни от средните векове показват Арктика с правилна, кръгла форма на вътрешно море и четири мощни симетрично потока от водата на океана, насочена към полюса. На тези карти, бреговата линия на континентите и островите имат същите очертания, които те  са получили  преди повече от 10 хиляди години.
Не по- маловажни са и доказателствата на скандинавския летопис (епос), в който се изразява теорията за повтарящи се катастрофи. В легендата за демона Лъки и вълка Фенрире неуморният “леден часовник”, водите сеещи смърт, дългите застудявания, като следствие топенето  на полярните ледове на екватора, има и много съществени доказателства за асовете, които спасили света от гибел. Асовете са хората, живеели около оста- хиперборейците.
Самият факт, че поредният апокалипсис не става в определеното време, е доказателство, че в резултат на дейността  и на създадения  от гения на древните хипербореи арктическия регулатор,  и до днес ледът все още е недостатъчен, за  да предизвика поредната катастрофа.
Хиперберейците са легендарен северен народ, носещ името си от сложни думи, показващи превишаване на нормите т.е. достигната висока степен на развитие на човечеството и “бореи”- име на крилатия бог на северния вятър и на самия северен вятър, според гръцката митология. Борей е живял в Стара планина, което показва неразривната връзка между хората на севера и юга.
Следва продължение
предоставя Мария Герасова- Спасова

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
През  X и XI хилядолетие пр. н. е. оцелелите от Космическата катастрофа атланти, се заселват в Централна Тракия носейки със себе си високо развита култура.Много преди Потопа, пришълците окончателно се смесват с част от местното население, създавайки по този начин протобългарски етнос.
За най- сигурни географски райони, населени с първично индоеврапейско население, се считат териториите  на днешна България,Румъния,Унгария и поречието на река Дунав до Германия.
Това ясно личи от картата на на англичаните Колян Макивиди и Джон Удкок, които не изключват възможността от разсейки на индоевропейската група в околни райони на тази територия. Почти същите предели, но по езиковедски признаци посочва руският лингвист И. М. Дяконов.
В борбата между двата гиганта  след катастрофичната епоха са впрегнати знанията, уменията  и достиженията  на човешката мисъл, и научното познание. Непосредствено след Космическата катастрофа  е сразена империята на Ахерон- Хайборейската империя и е въдворен нов нордически ред, под непосредственото ръководство  на хипербореите.Урал била разделителна линия на северната протоцивилизация, която достигнала своят зенит  на развитие по време на хайборейската, по- късно хиперборейска епоха.
Цивилизацията на хипербореите успяла да изучи и наруши последователността в кръговрата на Вселенската катастрофа.За древната държава на маговете,засега са достигнали само легендите.
На хипербореите останал известен законът на циклично повтарящи се земни катастрофи  и фаталната роля, която играел ледът натрупан на полярните области. Целият полярен континент Арктика, който тогава не бил залят още с вода и не бил покрит с ледена шапка  бил преобразен от тетаническата дейност на хипербореите, които построили в него  Вътрешно море с правилна кръгла форма, наречено въртящо се езеро. Водите на това море не познавали бурите, били постоянно въртящи се и съвпадали  в центъра му точно с полюса, като гигантска падина на земната кора. Те потапяли всеки кораб, попаднал в морето.
През падината- гигантска пропаст водите на океана  минавали, като през земните недра и нагрявайки се приели топлината на земното ядро, преминават през подземните морета и пещери. От пещерите през устията на подземните реки, водите излизали  на повърхността на Земята.
Циркулацията на топлите течения пречели около полюса, да се образуват големи количества лед. Хилядолетия Арктика властвала над древния свят  под властта  на полярната хиперборейска цивилизация.
Колонията  на Хиперборея- Атлантида се опитала да оспори властта й и в резултата на изкуствено  предизвикан Потоп през 9570 г. пр. н. е., тя потъва, а Арктика е въвлечена в предишния полярен  водовъртеж. Десетки векове след това нарастващият леден щит по полюсите, постепенно скрил всички свидетелства за миналото величие на Хиперборея.
 Източник:
“История на древните българи преди Новата ера” на д.и.н. Сергей Иванов
предоставя: Мария Герасова- Спасов
Следва продължение

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Преди  15 хиляди години (13хил. пр. н.е.) още по времето на ледниковия период, седемте арийски племена сключили съюз, който нарекли Идел (от иде- седем и ел- племена )и създали своята държава Идел- първата в северното полукълбо.Тя била основана от цар Джам, който бил от рода Хазан. За название на държавата  етноним на иделците  става Булгар и то означава черноглави или вълчи хора.
Идел е държава на българите просъществували хилядолетия, която по- късно в VII век от н.е. получава второто си име Булгар.Тя е една от древно- българските държави, но някога носела името на управляващата българска династия Ман (Мун, Мен, Мой) Хишден, Кумен (Кубан), Сарман и др., но територията неизменно се казвала Идел.
Протодържавата на конфедеративен принцип на северните протобългарски племена Идел (от иде- седем и ел- племена) била щастлива страна на горди, волни хора Бог-ари под синархично управление(единство на държавата и духовната власт, образци на което по- късно създават в Индия и Египет.)
В  XIII век от н. е. черногоровския княз и поет Владимир Святославович в поемата си ” Слово о полку Игореве” сравнява българските войни с вълци, така както  иделските родове и техните потомци са се наричали черни или “вълци” хора.
“Стрелкат се в полето
като сиви вълци,
чест да завоюват
а за княза слава.”
През ледниковата епоха, арийците-  иделци станали не само металурзи на света, но и най- добрите кожари и майстори  на света на кожени иделия и  особено на кожени обувки. 
Те измислили сгъваемия стол, изобрeтили кирпича и парите (кожени парични знаци, които наричало “туран” ),стремето, шапката и пушката- първоначално за мятане на камък и т. н. Широко известно е днес едно от пещерните жилища- знаменитата башкирска пещера Шулгенташ или Коновая, която е съхранили по стените си от преди 33 хил. г. пр.н. е.  рисунки на мамонти, коне и носорози. Още от тогава са вярвали в бог Тангра. При слизането си от планината в Камските равнини,( в периода на Космическата катастрофа) за поклонение  пред бога и за погребението на своите вождове, почват да строят пирамиди с пещерни гробници и храмове в тях. Не рядко, те строяли  и стъпаловидни пирамиди със седем стъпала                 ( свещената на българите цифра 7) .
Всичко това се случило преди Потопа от 9570 г. пр. н. е. След него, поради благоприятни условия, които се създават на Балканския полуостров, се заселват и живеят голямо количество първобългари.
 Източник:
д.и.н. Сергей Иванов от книгата му ” История на древните българи преди Новата ера” том I /2004г.
 подготви Мария Герасова- Спасова
Следва продължение