Category Archives: ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

ТОВА Е ПЪРВАТА НИ ИЗВЕСТНА ПИСМЕНОСТ

Някога, преди 7500 години шумерите, заедто с останалите племена от първобългарите пренасят от своята  прародина  в Месопотамия  писмеността и започнали да записват  своето минало, мисли и слова. Това е първата ни известна писменост. А писмеността е паметта на човечеството. Ерих фон Деникен твърди, че древните митова са най- старите запазени разкази за древинте времена, за събиитята и светогледа на онези, които поставят началото на същенската цивилизация.
Саргон I Стари – първият семитски цар владетел на Вавилон пише: “Чернолаглави хора управлявах, над тях властвах.”
Нашите предци веднага след първото преселение  са на територията на Месопотамия, както я наричат гърците. Името ù означава земя между две реки- Тигър и Ефрат. Ето част от атмосферата край река Ефрат през хилядолетията, които ни делят от  Месопотамия, описани в предговора на книгата “Митове и легенди от древен Египет и Месопотамия” от чешкия писател Едуард Патришка. 
” Днес вече знаем, че царят, за когото разказва тази легенда наистина е живял. Наричал се е Саргон и е основал велика империя. Днес вече моем да четем и древното месопотамско писмо, потънало в хилядолетна забрава, както египетското.”
Обърнем ли се с гръб към реката, ще видим градина със стройни финикови палми. В древността, както и сега,финиковата палма  била голяма благодат  за този край. От сока на формите още тогава умеели да правят мед и оцет. Костилките използвали за храна на добитъка и за топливо. Не отивали напразно и листата и ликото. А палмата, макар и да не притежав изключителни качества, винаги е била отглеждана в тази страна, която изпитвала  недостиг от дърво и камък.
Минаваме през палмовата гора и още от далеч виждаме града., неговите високи стеени, укрепления. В древния град можем да влезем през врата  от кедрово дърво, обковано с мед.Оживените улици се огласяват от викове на търговци, а  удари на чукове, дрнчене, звън, свистене на точиларски колела ни подсказват, че приближаваме към работилниците на занаятчиите. Вдигнем ли глава ще видим необикновени постройки. Високо над къщите на града  се издига стъпаловидна кула на храма- зикуратът, който смайва върващите със своето могъщество. Най- прочута и най- голяма е била кулата на град Вавилон- Вавилонската кула. Според старите легендии, тя е била построена от боговете, в чест на най- висшия от всички богове на Вавилон- Мардук,за да живее той на върха й.Всъщност,  кулата са я строили роби, които в ония времена са работили на всички големи строежи.Около храмовете  се издигат сгради, които при големи празници се изпълвали с поклонници. Те приспивали в тях и се готвили за свещеното шествие.
к.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

СЪЗДАВАНЕ НА СЕЛИЩА- ГЛАВНО ГРАДОВЕ

Историята на протобългарските племена и народи, както и на всички племена и народи по света,започва със създаването на селища- главно градове. Те се създават навсякъде из Европа и Азия, където има техни преселници. На първо място, те се развиват в тяхната протородина- Бълканско- Черноморския регион на Кавказката планина (по- ъсно след Потопа в равнините и поречията  на водоизтониците), в предпланинските части на Кавказките планини и главно около Дунав, Черно море и Мала Азия. Заедно с това, такова развитие  се получав и на  територията на Волго- Приуралието, а по- нататък се пръсват  и по целия път на племената и народите от протобългарски корен.
Започва историята на българските родове и династии, на нейната писана и неписана част.Ражда се българската цивилизация- ярък пример и доказателство, за което са създадени държави- Идел,Приуралието(12  хил. г. пр. н. е.), Сувар (8  хил. г. пр. н. е. ), Бълг (България- Бактрия)-4 хил. г. пр. н. е.
След Космическата катастрофа и особено след Потопа, пътят на тогавашните два клона- Кавказкия (Балкано- Черноморски) и Волжкия (Урало- Волжкия)  непрекъснато се преплита и разделя,както териториално, езиково, родово, религиозно и държавностно, но  той  е винаги път  на един и същи народ- народ с една кръв (какъвто е преводът на думата хони с един и същи родов корен, с едни и същи предци. първобългарите).
Невероятно, но е факт, че винаги във времето на нашите праотци- древните българи и до днес са съществували първоначално най- малко по три родово- племенни и по- късно две държавни образования.И никога, въпреки преплетената съдба в историческото ни развитие, не е забравен протобългарският корен.
Съвременните българи с протородина Кавказки  ( Балкано- Черноморски район)  и прародина България (Бактрия) са в границите на днешна Дунавска България. Наши естествени братя по кръв са волжките българи с протородина Волго- Уралието, прародина Сувар, родина- днешна  Украйна.
Части от протобългарите от Идел, след Потопа в Черно море от 5000г. пр. н. е. известен в историята като Всемирен, се заселват в Близикя Изток и главно на територията на днешен Ирак, в бивша Месопотамия. Техни съседи са първобългарите- именци, преселили се в Балканско- Черноморския (Кавказки регион).
д.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

ПРЕСЕЛЕНИЯТА

Всички тези данни се базират врху огромен документален материал, събран в редица каузи.
Първото преселение към Азия  на кавказко- балканските племена е осъществено  от живеещите  северно  от Дунав  шумери, някои от тракийските племена  и присъздалите се към тях първобългари – бактрийци от Причерноморието.
Второто преселение през VI хил. пр. н. е. е в резултат на демографския взрив  сред това население и създадена благоприятна възможност за удобно преминавне на Босфорския проток, поради отдръпналите се води в стеснението му. Това е главна причина, изселници българо-бактрийци да  поемат пътя южно от Черно море. Още повече, че по цялото трасе от Средна Азия вече живеят племена- техни събратя- иделци- арии от Волжко- Уралския район и първобългари от Балканите. Край югоизточното  Прикаспие, където са се заселии    хоните, се заселват и част от българо- бактрийците, а основната част от преселващите  се племена се настаняват в земите, овладени вече от преселилите се през VI хил. пр- н. е. първобългари край Каракум, Сър- Дара и  Памир.
Поради настъпил демографски взрив, от изток  тръгват част от хоните, които се настаняват  по Каракум- Таримската  котловина.Една част от тях преминава през днешния  Берингов проток и слиза   южно в Америка, превръщайки се в основа на белите индиански племена маи и инки.
През третото хилядолетие, когато племената от преселническите вълни от XII хил. пр. н. е. Волжко- Уралският район , VI хил. пр. н. е.  от Кавказките племена и Балканите, и VI  хил. пр. н. е. от  Балканите отдавна са се слели, възникват последователно държавите  Бълг (Бактрия)  и Хун ну. Бълг е изградена на принципа на конфедерация от 15  самостоятелни владения.
Всяко владение има свои закони  и владетели, но е и  подчинено на същия закон и владетел със столица Бълг- носеща  прозвището Майка  на хилядата града.
С развиване на градовете  се ражда и  цивилизацията. С обединяването на племената  в градове,  завършва предисторията  на човечеството и води началото си неговата история.
д.и.н. Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова

РОДА ДУЛО

Присъствието на рода Дуло в указания регион, се потвърждава  от множество топоними, като:Ад Дуло, Дауло, Дуала- бад, Дияло, Долейб, Доло, Доуле, Дула, Дуло- Бурти, Дулу,  Дила, Дуала, Далол, Туала, Ал- Туала, Тула- бад, Тола и др.
Съхранени са също така производни на топониим “Танг- ра” , като Тангер, Тангедр, Тангура, Танжура, Тангла,Тангола, Донгола, Дангита, Дангара и др.
Племената, живущи на Балканите и в Мала Азия са от индоевропейската група. Първобългарският клон на тази група от племена, така наречените именци, се състои от три групи първобългари. От тях трако- кимерийците  след преселването от VI и IV хил. пр. н. е. остава на Балканите и развива самостоятелна култура. Другите две са индоиранците, българи- бактрийци и хони (хунори).
При това разделение на протобългарските групи,индоевропейци не са вклюени в общностите на племена произлизащи от протобългарското коляно, но в последствие  не оказващи влияние  върху българския елемент, най- големи от които са шумерите и белите индианци (маи инки).
При трако- кимерийците и индоиранците се срещат племенни групи с идентични имена.
Хоните са индоирански първобългари, които след настъпване  на демографския бум, се разделят в три посоки. На юг- където създават културите-Мохенджо Даро и Харапа, на североизток- северно от Китайските планини и северозапад- в Югоизточен Урал.
Първите индоирански преселения от протобългарската група на хоните към Средна Азия, извършват придвижването си от Балканите на Изток, съвместно с шумерите. При тези два народа се среща 90 процентов антропологичен пантеон и идентичен 12 годишен календар, както се среща и в създадените по- късно от хоните градове- држави Мохенджо Даро и Харапа.
Дугата протобългарска група индоирански племена са така наречените българо- бактрийци- саки, скити, масагети. И двете групи са от Симовото коляно на първобългарите.
А племената от третата протобългарска група трако- кимерийците(кутригури и утигури) траки, фриги, мизи, гети- пелгаси са от Иафетовото коляно първобългари.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова- Спасова

ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТОБЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Принципът, който следват всички протобългарски племена, част от тях да останат в старите си обиталища, се спазва винаги и до сега.Част от групата овладява южната част на днешната пустиня Каракум,северно от Сър- Даря и достига на изток до днешен Памиир. След извършени проучвания при археологически разкопки от съветски учени е открит Зикурат- със златна глава на бик, с инкрустирани на челото му полумесец и кръст.Този храм е изровен от пясъка в целия му ръст, за разлика от подобните месопотамски съоръжения. Подобни сведения за него ни дава Вадим Масон- участник в научния екип.
При всички други протобългарски племена, когато се установяват на новите си земи, се появява  и месиопоамската им(от техните събратя шумерите) култура в готов вид.
Всъщност, те особено праотците на хуите, носят в себе си своята култура.Тъй като в мното култове,  тя се припокрива с шумерската, то отделните автори правят погрешен извод, че месопотамска е в готов вид. Възможността да се предположи и обратното, както и индентичността на културите между шумерите и другите протобългарски групи, ни води към истината за еднаквия корен. Откритите плочки сидентично  пикографско шумерско писмо и най- ранна датировка на намерените такива на Балканския полуостров и Черноморието, както и в Поволжието, говори много за прародината на всички тези племена. Месопотамското писмено творение”Епос на Гилгамеш” чрез главния си  герой също търси своите предци към Балканите.
Първобългарските автори Ксант и Скал изрично подчертават , че хуни, бриги, мизи и други племена от тракийски произход първоначално  са живеели в Европа, а след това се преселили в Азия.
Българският летописец Бахиши Иман в “Джагфар тарих” пише:
“Преди 33 хиляди години предците на хонитe,хунорите- именците са живели в Голям(Мала Азия)  и Малък(Балканския полуостров)  Рум…
По време на великото преселение през 11- тото хилядолетие до Хр. част от именския род Дуло достигнало до Манджурия, а друга- подчинила Близкия Изток, Закавказието, Западен Иран, Северен Египет и п- ов Арабия. Образуваната на тази територия държава била наречена в памет на духа Самар – ШумарСпоред легендата, първият самарски цар бил Май или Мар, който живял 300 годиин.Бил е истински праведник, за което “Танг-Ра” го възнесъл на осмото небе.Потомците му го наричали Мардухан.В последствие под името Марук,  е бил главният бог на Вавилонската религия.
д.и.н. Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова- Спасова

ПРОТОБЪЛГАРСКИ ЕТНОГЕНЕЗИС

В центъра на тези събития, попадат племената на протобългарски  генезис.След Потопа, основното население на Балканскит полуостров  силно се увеличава (при 4- 5 деца на семейство до тогава, вследствие на развитието на производството на материални блага- земеделие, а по- късно животновъдство, се достига до 7- 8 деца) . Само за около 4 века, населението се увеличава двойно. Сред протобългарското население настъпва демографски взрив, който принуждава  голяма част от него да започне преселение  на изток. Това става през  VI и V пр.н.е.
През VI хил. пр. н. е. се получило голямо струпване на племена по Двуречието. Библейските земи, долината на река Нил и северозападните земи на континента Африка. В Библейските земи идват  праотците на галите (протобългарско плме) в долината на река Нил- Иудейските дактили- племена на бялата раса с два клона бели- евреи и мургави юдеи. В северозападните части на Африка вече са населени  праотците на либийците,албанции турци, атланти и др. представитлеи на черната раса. Главният център на евреите  е бил град Тива, а на юдеите- Хемис в областта Тива до Неополис. Юдеите се разделят на две. Една част завладява земите около Мемфис и в месността Гиза построяват свой град.Това не са праотци, а предци на израелците и египтяните. Платон разказва, че Посейдон получил Атлантида и там населил своите потомци.
След завършване на нашествието на черната раса и праотците на галите населили Добруджа на мястото на хиперборейците.На Балканския полуостров настъпило затишие (мирно време) , което продължило до 4200 г. пр. н. е. когато климатът рязко застудява и става причина за ново преселение, известно в историята като нашествието на южните племена.
В същият този период през VI хил.пр. н. е.  се извършва първото преселение на протобългарските племена северно от Черно море, покрай горното течение на реките Днепър, Днестър и Дон. Преминавайки западно от Каспийско море през прохода Дервент, се установяват  в Южен Кавказ. В Южен Кавказ тези племена доразвиват неолитните отношения, но не ги довеждат до демографски взрив, поради което се разделят на две- едната група племена се заселват в Северна Месопотамия, а другата група се заселва край югоизточното Прикаспие.
д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНОСТТА

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Потъването на бреговете на тогавашния Варненски залив и оставането и за винаги под водите, е природен, не краткотраен катаклизъм, обхващащ значителна  територия, свързана със значителни  промени на климата в цяла Европа. Този потоп е с обхват и значение, запазени и принесени  в паметта на живущите след това в Двуречието,записан в техните митове и легенди, доразвит  в шумерските писмени паметнице и така внушително по-късно, интерпретиран в Библията.
Този потоп, както и последният през 3761 г. п. н. е.  в Шумер, който заличава цевилизацията на Ел Обейд, спира влиянието  на Кавказката (Варненско-Черноморската) цивилизация още към края на IV хилядолетие пр.н.е. влияние, което се дължи и на пренасянето именно от тук и усвояване на земеделието и скотовъдството в Централна и Западна Европа. В продължение на стотици години, културните влияния и промени в духа и бита  на човека на запад от Варна, са били под влияние на достиженията на хората от тази първа цивилизация. Най- новите изследвания показват по недвусмислен начин, че след Космическата катастрофа и Потопа от 9570 г.пр.н.е. тук започва, и по- драстичен начин завършва предисторията  на света и първобългарите- именци, известни като по- късно под други имена на Шумер и Акад.
Големият потоп на Балканите идва от Средиземно море, чиито води нахлуват в поречието на вливащите се в него реки. Голямото неолитно селище в днешния град Кърджали е заличено от морската стихия. Единствено високите Родопи предпазват Тракийската  низина от възможността да се превърне  в дъно на воден басейн.Този потоп от VI хилядолетие пр. н. е. е главната приична, принудила част от палеолитните индоевропейци, главно бъдещите готи и балто-славяни, да се преселят към днешна Балтика. Но той изиграва и друга съществена роля за развитието на човешкото общество. А в Балканския полуостров остават главно протобългарски племена, които са започнали и продължават  развитието на неолината цивилизация.Това довежда до преминаването от присвояваща икономика към производство на материални блага, което от своя страна обособява уседналия начин на живот.
Създадените наченки ва земеделие и тук, както и през VI хилядолетие пр.н.е. на Баланскя поруостров, в Близкия Изток и Азия, започва да се превръща в главен отрасъл за препитаване.
В центъра на тези събития, попадат племената от  протобългарски генезис.
 д.и.н. Серегй Иванов
прдостави Мария Герасова- Спасова

В ОНАЗИ ДАЛЕЧНА ЕПОХА

Постоянно уседналото население се придвижва  към други земи с подходящи условия. Прехраната се осигурява от зърно,посято на завоите на реките  и заливните през пролетта тераси. Кучето вече е помощник на човека,пасищата са подходящи за ползване през цялата година. Чрез реките се достига не само навътре в днешната територия  на България, но и далеч от Европа, по река   Дунав и притоците й.
В онази далечна епоха, земите северно от Варна са онази контактна земя на уседналите земеделци и скотовъди с номадите- средище за  за размяна на предмети, идеи и вярвания. А номадите значително по- бързо развиват своя капитал – животните, поради бързото им преместване- нещо, което не се налагала на земеделците.
Средищното място на Варна я превръща в център на значително по- високо  развито  в икономическо и културно отношение място от останалите земи, център на най- ранната и автономна цивилизация. Добиването на мед, злато, ускореното развитие на металургията и развитието на търговията, дават нов тласък в развитието на живота на човека в тези земи. Използват се лодки-еднодръвки, появяват се предмонетни форми.
Досегашните археологически изследвания на територията на Европа, Близкия Изток и около Черно море не показват такива находки, като  тези на варненския некропол и потъналите от езерата селища. В района на Кавказ, където по късно се развива бронзовата епоха с добиване на злато  и производството на бронз, не са известни находки и производство на метали.
Очевидни са многобройните доказателства в края на енеолитната епоха или на варненската цивилизация, и то в района именно на Северозападна България
д.и.н. Сергей Иванов
предостави Мария Герасова- Спасова
Следва продължение

ПЪРВИТЕ БАКРИ

Природните катаклизми (потопи) -Всемирен от 5000 г. пр. н. е. , застудяването около 4200 г. пр. н е.  и потопа от третото хилядолетие г. пр.н. е.  в Междуречието,водят до нови и нови преселения на народите, пътищата на които са  много добре изучени  и известни. Отново и отново  по пътищата на първобългарите са древните бактри и българите от античността. Всички тези преселения  не са  изолирано явление, а са резултат от природните условия, преминаването към нови форми на производство и потребление, и са взаимносвързани  с преселението на племена и народи от други родови корени извън протобългарския корен. Тези преселения вече са отразени в писмени източници,между които особено много заема Библията. Живота на обитаващите днешни български земи, поради различията  в климатичните условия  през периода след Потопа (5600г. пр. н. е.)  рязко се отличава  от този в съседните земи.
Докато VII- VI хил. пр. н. е.  (неолитната епоха) проникването на земеделието и скотовъдството през протоците на   Мала и Средна Азия  показва известно сходство с живота по тези земи, то по- късно при трайно отсядане на хората  в предпланинските равнини, приречните и приморски крайбрежни части, той коренно се различава.
Земеделието в Месопотамия и Египет се развива главно като поливно, а животновъдството  е от  номадски пътуваш тип. Достатъчната влага на Балканите и подходящите условия в различните райони, дават прекрасни възможности за развитие на земеделието и животновъдството. Още в края на VII  и особeнно през VI хил. пр. н. е., тук възникват селищни могили. На тези хубави места около питейната вода, заливни тераси и реки, в близост до горски места са заселени и живеят постоянно в продължение на около две хилядолетия. В съседство с тях се разкриват и селища с по- кратък живот, до изчерпване на ресурсите.
От двете епохи- неолитна и енеолитна са открити  над 1000 селища.Това е най- голямото струпване на селища в тогавашната Европа.Първоначално са избирани подходящи места в Тракия и Лудогорието, където и намерените могили са най- много. Селищните могили са своебразен обединителен Център (централно поселение), около който има и други временни селища. Могилите имат укрепителна  система за защита на домашните животни от диви зверове и защита срещу свлачища. 
д.и.н Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

ПЪРВОБЪЛГАРСКИТЕ ИДЕЛЦИ-СИНДИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 Според “Хазар тарихъ”  (Хазарската история)  от Х век на Михаил Бащу, са народ, който споменава  и Херодот – “Бащата на историята”. Три хиляди години след  създаването на родово- племенното  си обединение- Идел, настъпва конфликт между “правоверните”  и “праведните” за властта и стремежа да се обожествят някои от властниците.”Праведните” се преселили  в нова област, която нарекли ТурАн (укрепена обетована земя) Но и тук, някой от туранците започнали да извайват човешки образ на всевисшия Тангра от злато и глина, поради което и тук настъпва конфликт. И отново “правоверните”  се преселват в нова земя, наречена от тях СаМар (Шумер) и се нарекли самари. Останалите синди станали известни  под името масгути, масагети, даки. С думата Самари, синдите наричали  изгряващото иззад високите  блестящи върхове на небесната планина (Тян- Шан) слънце.
Част от самарите потеглили на югозапад и достигнали до Междуречието, където намерили спокойствие в блатистата земя. Своята нова държава, те отново нарекли СаМар и първата им работа била  да построят висока планина (насип), в чест на Тангра. Нарекли себе си българи, което буквално се превежда от някой автори, като черноглави. Тези от тях,които били по- слаби останали в Азербайджан и били поробени от масагетите.
Легендата разказва, за последвал потоп на достигналата разцвет Самара при владетеля Кимер Батир, поради което българите се преместили  в Египет, където построили много нови градове и не една изкуствена планина  (пирамида), където станали известни под името” агачири”.
В книгата на хоните “Хан китеб” разказва за живеещите в древността на бреговете на река  Ра  или Ура, която тогава наричали  Волга, синди Ари и Мурд Аси и враждата между тях.  Част от именския род Дуло останали в Идел (Ария)  и успели на убедят ариите  да завладеят бившите им поселища на юг. По пята си, те се разединили  на масгути, кошанци, сабони, перси, азери, синди  и самари. Последните достигнали  Междуречието и основали държавата Самара с пръв управник Мар (Май)- слънцето и затова потомците им се нарекли  от слънцето родени Мардукан. После, побеждавайки самитите, завладели  Мала Азия  и източното Средиземноморие, което нарекли Белистан или “страната на господаря”- Кани Ан, днешна Палестина.
 д.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова