Извършеното но цар Набу Кудури Уцур II оставя нова страница в историята на човешкия род.Статуята на Истукана, олицетворяваща не неговия образ, а историята на древните българи- худони е от злато, с височина 27м. и 60 см. Тази статуя не е бог Мардук, а в нея е заложен светогледът на българите- худони и олицетворява бог Тангра.Така изобразявайки почитта си към своя бог, чрез статуята той материализира Бога, баща си, себе си и бъдещето на своите потомци:

Тогава глашатай восоко се провикна:

“Обаждам Ви се вам народи, племена и езици:щом чуете звук от тръба, пищялка, гусла и симфония, и всякакви свирила, паднете и се поклонете на Златния Истукан, който постави цар Навуходоносор, а който не падне и те се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горящата огнена пещ.”

Поради преплитането, историята на древните българи- балахрис с тази на историята в Библията има не малко сведения за тях.

След падането на Вавилон, всички западни държави до границите  на Египет, подвластни на българите- худони се подчиняват на цар Кир.Те, като единствени племена, които не могат да се противопоставят на персийците, напускат тези земи и се преселват на север.

По времето на един от древните български владетели Худон, около V в. пр. н. е., племената от тези българи се разделят на три клона и създават три самостоятелни държави,начело съ синовета на владетеля- Онон, Заир и Пилони.

Известно е, че дядото на Худон е Онон,иче българите- худони, участвали в погребението на царица Бастет, са първия клон на нашите преки потомци, преселили се на Балканския полуостров.

Наследници на цар Пилони са Тимоти и Савската царица. От поколението на Тимоти произхожда родът Дуло, към който принадлежи хан Кубрат.

Последни напускат Месопотамия потомците на цар Заир. Негови по- късно наследници са Набу апла Уцур и Набу Кудури Уцур I (Навуходоносор.)

След убийството на сина на Навуходоносор I Бел Шмар Уцур, на престола се възкачил негов син или внук- Заир Набу Уцур. Под негово владичество  българите- худони, след като напускат Месопотамия преодолявайки асирийците, се насочват на север по течението на река Ефрат,по маршрута  извървян някога от цар Тимоти и Савската царица.

д.и.н Сергей Иванов

 предоставя Мария Герасова

В периода от 560 г. пр. н. е. на престола е Амел- Мардук от племената на арамейците, а през 560- 556  г. пр. н. е. Нелиглисор от асирийците, убит при заговор. Следва го Ламши Мардук.

През 568- 539 г. пр. н. е.на престола е Набинит, чието родословно дърво е от рода на  носещите титлата Проний- третата титла на древните  българи  Балхарис.

Той предпиема поход в страната ан Амуру и остига до Едем. Воюва и срещу медите.По негово време по местата, където живеели  кутиите- балхарис се заселват племената на перситекоито начело с цар  Кир  покоряват Медия и Лидия.

Цар Набонит влиза в Северната част на Централна Арабия и завладява град Тейм , който превръща в своя резиденция и живее в него от 549- 539 г. пр. н. е., а във Вавилон оставя сина си Бел Шар Уцуру. 
Поради нападението на цар Кир, Набонид се връща във Вавилон, но тук е пленен и така Вавилония престава да съществува като самостоятелна държава.От историческата хроника личи, че Вавилон е бил в разцвета си по времето на нашите  преки праотци- худоните За тяхното могъщестнви говори и пророк Данаил в Глава 3 на Библията. “Цар Навухозоносор  напра

ви Затен  Истухан висок 60 лакти, широк 6 лакти и го постави на поле  Двир в областта Вавилонска и проводи цар Навуходоносор  да съберат сатрали, наместници, всеводи, върховни съдии, ковчежници, законодавци, съдници и всички останали управници да дойдат на тържественото откриване на Истухана, който беше построил цар Навуходоносор”.

д.и.н. Сергей Иванов

предоставя Мария Герасова

Представителите на съвременната научно- историческа мисъл  обявяват този най- древен човешки светоглед за езически. А езичеството означава обожествяване  на природни явления или идолопоклоничество.Под това название през първите векове на християнската ера са разбирали всички, което не е юдейство или християнство. Оттук се ражда и понятието  “езичник”- идолопоклонник, безбожник, безверник, богохулники т. н.

Разграничаването на юдейството и християнството от така наречения езически светоглед е съвсем неоснователно. 
Според преданието, Бастет била жена, която носела  през целия си живот  котешка маска на лицето. Нейно е било желанието да бъде погребана там, където е била родена, т. е. Странджа планина.

Погледнете в исторически аспект, това означава,че уникалните знания,послужили за построяване на пирамидите и другите гробници в долината на река Нил.

Навуходоносир II хвърля не малко усилия, за да превърне Вавилон в едно от седемте чудеса на света.Около града създава система от хидротехнически съоръжения, позволяващи  да наводни низината, заобикаляща Вавилонската област, в случай на поява на неприятел. В подписа на Навуходоносор II по този повод се казва:

“За да може врагът,който замисля зло да доближи до стените на Вавилон, аз заобиколих страната с мощна стена с мощни води, които приличат на издути вълни.Преходът през тях е подобен на преминаване  през велико море от солена вода.”

Нововавилонскато царство по това време е атакувано от Египет. Навуходоносор II отблъсква египтените и техните наемници аркадите- гърци, а след това превзел Йерусалим и затвърдил властта си над Сирия, Палестина и Финикия.

Навуходоносор II умира през 562 г. пр. н. е. и след смъртта му династията на худоните е отчасти унищожена.

 д.и.н. Сергей Иванов

 предоставя Мария Герасова

Навуходоносор II е владетел на династията на българи- худони.Той оставя надпис, който съобщава, че  боговете Набу и Мардух са го избрали за велик покровител  на Вавилон. Той украсява главния свещен път за религиозните процесии и възстановява прочутия храм на Есхел – т.е. храма със заложени седем стъпала- цифра свещена на българите- худони, хурити и траки и за асирийските конни племена. Храмът се нарича Дом на основаване на небето и земятА, според космологията, която е основата на светогледа.Това обяснява защо  и гробницата на царица Бастет край Малко Търново е построена  по астрономически и земен архитектурен стил.

Създателите на астрономическия и архитектурен план са имали уникалани познания в областта на космогонията.А тези уникални познания стоят в основата на най- древния , непознат за светогледа на човек.Това, което не знаем, е кодирано в в правоъгълниците в разгънатия  астрономически архитектурен план.

Един от триъгълниците, който заедно с останалите три образува чашата на “мъдростта”, “познанието”  и”ладията на живота”, в която се намира “безсмъртното питие на живота”. В центъра  на тази чаша има един правоъгълник, в който е кодирана фигурата на Бастет, богиня на Луната и символ на “светлината и мрака” в египетската митология. 

След неговото дешифроване, образът на Богинята се появява както в оригинал, така и в огледално отражение. След дешифрирането на следващите два правоъгълника ще узнаем в кое “помещение” богинята е “вечна ” и “съвършена” и в кое  е съществувала в огледално отражение в пространството, разположено в “помещението” на “камерата”, богинята Бастет се намира в огледалното отражение.Една трета от правоъгълника, който се намира  е в  долната част на чертежа. След неговото дешифроване се появява фигурата двойник-копие на богинята Бастет.

Несъмнено, преминаването на богинята от едно в друго “помещение” на различни нива в метагалактиката стои в основата на нейното видоизменение,т. е. промяната на нейната форма.И това вероятно се дължи на обстоятелството, че в пространството на трите “помещения” съществуват съвсем различни условия на живот. А това означава, че различните условия на живот предопределят и формите на реално същестутания общовселенски свят.

д.и.н. Сергей Иванов

 предостави Мария Герасова

Паметник на старовавилонската цивилизация, който  не отстъпва по слава на Кодекса на Хамурапи, е поемата на Гилгамеш . Също като Кодекса, и тази творба е шумеро-вавилонски хибрид.Героят на Гилгамеш е действително историческа личност- шумерски цар, който управлява около 2600г. пр.н. е. Неговите подвизи  вдъхновяват до такава степен въображението на съвременниците, че те започнали да разпространяват  измислени истории за него.Преразказвани през вековете  на шумерски език, историите ставали все по- нереални и накрая се превърнали в чиста фантастика.Тези истории били толкова забавни, че към края на третото хилядолетие, някои семитски завоеватели започнали да ги превеждат на собствените си диалекти.Запазената до днес поема на Гилгамеш , представлява късен стадий на този процес на развитие.  Някъде около 1900 г. пр. н.. е.  един семитски разказвач изтъкал от четири пет истини за Гилгамеш свободно построена “епопея” и тази версия на прекрасната поема е достигнала до днес. 

Месопотамия ни е оставила и техническо и интелектуално наследство. Видяхме,че колелото е използвано за превоз, най- напред в древен Шумер , че тук възниква  първата документирана  писменост, а вавилонската за първи път използват математически функции, квадратен и кубичен корен. Трудно е за учените да установят , тези първи месопотамски открития  са се разпространили към другите народи или пък някои  (най- вече писмеността) са били изобретени самостоятелно на други места. Каквато и да е истината, месопотамските окрития постепенно довели до съвременната практика, която е в Европа и Америка, днес приемаме  за даденост.Месопотамското право и естествознание, също лежат в основата на много неща, които днес приемаме за дадени. Визуалната ни среща изглежда  напълно различна  от тази на древната Месопотамия, защото не сме взели почти нищо от древнато месопотамско изкуство и архитектура , но все пак по отношение на техниката и мисленето, сме много задължени на изобретателните хора отпреди пет хиляди години, които успели да извлекат могъществото  и слава от една плоска и мочурлива земя.

д.и.н. Сергей Иванов

предостави Мария Герасова

Месопотамците прокарали закони главно, за да прекратят побоищата.Ето защо, те смятали – и с право-че ако някой се изкуши да употреби насилие, може би ще се въздържи , ако си спомни, че което причини другиму , ще сполети и него. Те също ясно осъзнавали , че за да имат възпиращ ефект, наказанията следва да се изпълняват незабавно и без надежда за милост. Гледна точка, която ги кара да смятат мотивите за несъществени, тъй като разследванията на обстоятелствата  и мотивите отнема време и дава възможност  някои предумишлени престъпления  да останат ненаказани , ако престъпникът знае как да се защити. Що се отнася до принципа  “купувачът да внимава” , той също имал за цел да спре саморазправата , тъй като купувачът знаел , че има права и ще бъде наказан., ако се опита да присвои такива.

Като се има предвид  тези практически измерения на месопотамското правораздаване , трябва да се отчита , че Кодексът на Хамурапи  не е напълно чужд  на идеята за справедливост. Въпреки, че настояването на букварната отплата  несъмнено е жестоко , но не е напълно лишено  от идея за справедливост. , тъй като “око за око” във всеки случай е по- справедливо, отколкото глава за око, или око за нос.Второ, на определени места на Кодекса на Хамурапи са заложени абстрактни етични принципи.Например, тъй като месопотамците вярвали , че децата трябва  да уважават родителите си, зокон 195 от Кодекса гласи:” Ако син удари баща си, да му се отсече ръката” най- накрая в отделни случаи, държавата се задължава  да осигури благосъстояние , а не само да съди и наказва.Най- възвишеният аспект на Кодекса като “социална държава” , се проявява в закон 23 , който гласи, че ако някой бъде ограбен , а крадецът не бъде открит , ” градът…,в границите на който  е извършен грабежът , възстановява на потърпевшия  загубената собственост”. Виждаме, че Хамурапи действително е искал да бъде признат за “Цар на справедливостта” и според критериите на неговото време , той е бил точно такъв. Нищо повече, въпреки че  западните концепции  за справедливост, по- късно ще претърпят огромно развитие , повече от принципите , които Кодексът на Хамурапи  съдържа, ще стане изходна точка за голяма част от това бъдещо развитие.

д.и.н. Сергей Иванов 

 предоставя Мария Герасова

Той е каменен документ и се базира на шумерските правни принципи, с примеси на семитски нововъведения. Но тъй ката учените не могат да се споразумеят за това, кои принципи са шумерски и кои семитски, най- разумно е да разгледаме целия текст, като най- пълния стигнал до нас писмен документ на “месопотамското право”. В него липсва съвременното схващане на “всички са равни пред закона”. В Кодекса на Хамурали, робите нямат никакви права и получават жестоко наказание за най- невинни провинения. Освен робите, откриваме наличието на два класи “мъже, под което ясно се разбира  аристократи, и всички други, които не са нито “мъже”, нито роби, към които законът се отнася зле, но на които все пак дава някакви права. Престъпленията на “мъжете” срещу по- ниско стоящите от тях, но не роби, се наказвали с по- малка строгост, от престъпленията на “мъже” срещу “мъже”, а наказанията на престъпленията на “мъже” срещу роби се свеждали до заплащане на “имуществени щети” на собственика на роба.

Двата най- известни принципа, залегнали в Кодекса на Хамурапи, са “око” за “око”  и “купувачът да внимава”. На пръв поглед и двата изглеждат ужасно примитивни.Като предлага буквална разплата(ако някой извади някому окото, неговото око ще бъде извадено), (ако някой счупи някому кост, неговата кост ще бъде счупена). Кодексът не допуска  случайно нанасяне на вреда и е смразяващо настоятелен в причиняването на болка и унижение.

Принципът”купувачът да внимава”, не е толкова смразяващ, но пък едва ли прилича на закон.Откъде на къде държавата се произнася в правен закон, че продавачът е свободен, да си продава номерата.? Кодексът на Хамурапи става по-разбираем, ако осъзнаем,че тогавашното правораздаване е имало различни цели от съвременното.

 д.и.н.Сергей Иванов

 предоставя Мария Герасова

Макар Вавилон да не понася щети при нашествието на персите  през 539 г. пр. н. е., персийският завоевателен поход бележи края на месопотамската цивилизация , доколкото местните народи и династии вече никога не ще управляват Месопотамия.Постепенно, докато гърците измествали персите, римляните измествали гърците, а арабите- римляните, клиновидното писмо престанало да се използва, въпреки, че чуждоемни художествени и архитектурни стилове, в старите градове  се превърнали в руини, докато израствали нови.

Напълно изоставен два века след н. е., Вавилон бил така затрупан от близките подвижни води и пясъци, че никой вече не знаел със сигурност къде  се намира, преди разкопките извършени малко след 1900 г. пр. н. е.

Все пак, наследството на Месопотамия се запазва по различни начини.  Един от тях е еврейската Библия поради това,че първите еврейски племена живеели някъде из Месопотамия, преди да мигрират в Палестина и говорели на език, родствен на вавилонския. Не е чудно, че в първите глави на Библията  често се споменава Месопотамия.Според книгата Битие, цар Нимрод управлявал Бабел (Вавилон) ,Ерек (Урук)и Акад, а Авраам дошъл в Палестина от”халдейския Ур”,, “Кулата  на Бабел”, постоена от “тухли вместо камъни и смола  вместо кал”. (Битие 11;1-9) със сигурност е подобие на вавилонкия зикурат.

д.и.н. Сергей Иванов

 предоставя Мария Герасова

Най- видният нововавилонски владетел- Навуходоносор II (604- 562 пр.н.е.)превземайки Иерусалим и довеждайки голям брой иудеи във Вавилон, го превърнал в империя, която била най- силна в Западна Азия.През 539 г. пр. н. е. от наследниците му във Вавилон нахлули персите и той се предава без бой.

Размерите на Вавилон-2100 акра площ били значителни за онова време(за сравнение Ниневия при Сенахараб- (Асирия) е 1850 акра, а тепичния шумерски град-135 акра. Съвременен Париж е с два пъти по- голяма площ от Вавилон. Градската стена на Вавилон построена от Навуходоносор била толкова прекрасна, че древните гърци я нарекли, едно от седемте чудеса на света. Навуходосонор, този велик строител от древността, създава “висящите градини”на Вавилон- още едно от седемте чудеса на света.

Наред с творенията в строителството, нововавилонските културни постижения, били най- големи в областта на астрономията. В първите години на Шумер, месопотамските племена наблюдавали фазите на луната, за да предскажат повторението на сезоните. Две хиляди години по- късно, месопотамците все така внимателно изучавали нощното небе, но вече се съзредоточавали  върху движението  на планетите и звездите, тъй като вярвали, че някой от техните богове живеят в небесата и като отчитат и прогнозират движението на планетите и звездите, ще могат да узнаят кое божество набира мощ и как това може да се отрази върху хода на човешките дела. Това изучаване на небесата било доведено до съвършенство от нововавилонците, които познавали пет “блуждаещи звезди”(ние ги наричаме планети) и ги свързваме с властта на петима богове.(Ако това звучи странно, ще припомним,че ние още наричаме първите пет планети  с имената на римските богове: Муркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, а това е защото гърците и римляните са наследили тази система.) По нататък, нововавилонците заключили, че ако дадена планета  се появи в определена част на нощното небе или на близко разстояние до друга планета, движението й предвещава война или гладна смърт, или пък победа на една държава над друга

д.и.н. Сергей Иванов                                                                     

предостави Мария Герасова

Асирийският цар Саламансар III(859-824г. пр. н. е. ) предприема поход, но не успява да се справи със сирийските съюзи- Северен и Южен. Начело на последният, в който се обединяват Тир, Содом и Израилското царство, стоял дамаският цар Азаил- цар на не преселилата се  Савска царица хурити Балхарис.

Начело на Северния съюз стоят древните българи худони, от асирийското княжество Бит Адини  със столица Тил Барсиб.

В похода си срещу тях през 856 г. пр. н. е. Саламансар III подчинил земите им.След 16 похода срещу Южносирийският съюз, царят на хуритите абхарис Азаил  е разбит и съюза са разпада. Без да успее да спре  експанзивата  на кентаврите от турските племена, Саламансар III  опустошава Вавилон и достига Приморието, и бреговете на Горен Ефрат.Тиглатпаласар(743- 742г.пр. н. е) окончателно превръща българите- худони  в част от Асирийската империя. 

Когато устоите на Асирия  се разклащат, хуритите Балхарис стават независими. Тяхната империя е разрушена през 612г. пр. н. е.. През 620 г. пр. н. е. асирийският военачалник на Вавилон Набополасар преминава на страната  на на вавилонците и поставя началото на Ноновавилонското царство.

В стогодишната съпротива на Южна Месопотамия срещу асирийците, дейно участие взимат народит , говорещи семитски езици.

 д.и.н. Сергей Иванов

 предоставя Мария Герасова