Category Archives: ЗА БЪЛГАРИЯ

НЕОЧАКВАНА СРЕЩА

Преди да започна да ви разказва за тях, искам да изложа в резюме няколко факта за Народно читалище “Съединение” основано през 1875 година.

Негови основатели са Ламби Атанасов – пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други. Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева – героиня от Съединението.

Основните местният обичай „Кумата“ в град.Съединение се провежда на 23 и 24 април – Лазаров ден и Връбница, има над 100-годишна традиция. Той е уникален и се отличава от останалите лазарски обичаи със своите костюми и начина си на провеждане. Костюмите са напълно автентични и се предават от поколение на поколение. Самата „Кума“ – водачката, се отличава от останалите с различна носия.

„Кумата“ е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят „Куди“ е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието. Обичаите „Сурвакари“ и „Лазарки“ се провеждат в село . Правище

Настоящият председател а читалището е госпожа Анета Балтова. Тя е и ръководител на театралния състав.

И така. Срещнах се случайно с жените от читалището в Слънчев бряг, в хотела, в който бяха отседнали. Направиха ми силно впечатление, облечени в пищни те си народни носии,сякаш цветна градина.. Наблюдавах ги в стани и се радвах. Мислех си: “Какви жени, какво чудо.! Най- вече са българки. “

Бяха озвучили фоайето с красивия си танц под ритъма на народната музика.

Преди три години,Демократичен съюз на жените на възраст от 60 до 70 години създават група аз народни танци” Мераклийки.”

Мария Герасова

Следва продължение

Представяне на книгата „Народната дипломация”

в историята на руските неправителствени организации от Анатолий Щелкунов и авторски колектив

12 септември 2021 г. (неделя) от 11.00 часа, БНР Радио Варна
 PUBL 2021 ND 1
А. В. Щелкунов „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации. Издателство „ДиректМедиа”. Москва, Берлин. 2020, с. 241. ISBN: 978-5-4499-1205-3.
Събитието
БНР Радио Варна представя книгата „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации
Съорганизатори на събитието са:
Община Варна
БНР Радио Варна
Фондация “Устойчиво развитие на България”
Славянска литературна и артистична академия, Варна
Генерално консулство на РФ, Варна
Историко-документален департамент на МВнР на РФ
Клуб на приятелите на Санкт-Петербург, Варна
Съюз на приятелите на България и Русия
На 12 септември 2021 г. (неделя) от 11.00 часа, в арт салона на БНР Радио Варна ще бъде представена за пръв път в България книгата „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации.
Автор  на книгата е руският дипломат и писател, д-р Анатолий Викторович Щелкунов, бивш Генерален консул на РФ във Варна, почетен гражданин на Варна, член на Съюза на писателите на Русия.
Анатолий Викторович Щелкунов е автор на 10 книги:
1) Духовное единение. К истории российско-болгарских духовных связей. Издательство: Общество дружбы с народами России и стран СНГ, СНГ, Славянская литературная и художественная академия. ИК „Стено“. Варна, 2009, стр. 223. ISBN: 978-954-449-399-8.
2) Александр Рачинский. София, 2010.
3) Формула добра и красоты. Москва, 2013. Книга о русском проповеднике, философе и мыслителе Григории Петрове.
4) Болгарской розы красота. София, 2014.
5) Туркменистан: эпоха перемен. Из дневника Посла России. Москва, 2014.
6) Дипломат России, 2016 София. Издатель „Дипломата России”. Фонд „Устойчивое развитие для Болгарии”.
7) Ангел милосердия. Издательство „Спутник +”. М., 2018, стр. 336.
8) Время роковых перемен. Как великая страна была сдана барыгам. Издательство „Российский писатель“. М., 2020, стр. 550. ISBN 978-5-91642-223-8.
9) „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации. Издателство „ДиректМедиа”. Москва, Берлин. 2020, с. 241. ISBN: 978-5-4499-1205-3.
10) Международные отношения России и стран СГН на примере Туркменистана (учебное пособие). Издательство: Директ-Медиа. Москва. Берлин, 2019. ISBN: 978-4475-9866-2.
Съавтори на книгата „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации са: Станка Димитрова, Александър Коншин-Рачински, капитан I ранг о.р. професор д.п.с. Илия Пеев.
Народната дипломация е феномен на съвременната международна политика, който играе огромна роля за развитието на националната и международната сигурност.
Специфичният термин „народна демокрация” навлезе в речника на политолозите и специалистите по международните отношения сравнително отскоро, от няколко десетилетия, но народната дипломация присъства в международните отношения още от времето на Римската империя.
Народната дипломация още от епохата на Древния свят е играла важна роля в световната политика, нейното влияние не отслабва и през Средните векове и във времето на „Студената война”.
В наши дни функционира Международен координационен съвет „Народна дипломация за мир”, целта на който е да укрепва доверието между народите и правителствата, да развива партньорството, сътрудничеството и добросъседството и укрепване мира на Земята.
Народната дипломация представлява комплексно, многостранно явление в съвременния международен живот и включва много аспекти на отношенията между народите, в това число и културни.
Съдържание
ПРЕДИСЛОВИЕ. Дипломацията като изкуство на възможното
ГЛАВА 1. Александър Рачински — руски консул, обичащ българите. Станка Димитрова (България)
ГЛАВА 2. При изворите. Александър Коншин-Рачински (Москва)
ГЛАВА 3. Обществено-политическа обстановка в Русия и около Русия в средата на XIX век
ГЛАВА 4. Опълченец
ГЛАВА 5. Славянският въпрос в средата на XIX век
ГЛАВА 6. „Русия се съсредоточава…” — А. М. Горчаков
ГЛАВА 7. Първият руски дипломат във Варна
ГЛАВА 8. Дейността на А. В. Рачински във Вильно
ГЛАВА 9. Послушник в Ниловия манастир
ГЛАВА 10. „Светла личност, горещо обичаща своето отечество”
ГЛАВА 11. Духовната приемственост е неизчерпаема сила (континуитет в историята)
ГЛАВА 12. Континуитета в българо-руските отношения: народно-психологически и културологически аспекти. Капитан I ранг о.р. професор д.п.с. Илия Пеев
Има някаква дълбока символика и смисъл в това, че представянето на книгата „Народната дипломация” (2020) е именно в БНР Радио Варна. Десет години по-рано, при представянето на книгата Александър Рачинский (2010) на същото място, присъстващите читатели изказаха оригинално предложение – БНР Радио Варна да стане своеобразен център за генериране, популяризиране и покровителстване на идеи и творби за професионалната и народната дипломация. Едва ли някой тогава е подозирал, че ще се родят още две книги на тази тематика и ще бъдат представени пред варненската общественост. Провидението помогна на автора, известен на българските читатели като руснака, който пише книги за България, да напише още две дипломатически книги и така професионалният дипломат Анатолий Щелкунов създаде трилогията за изкуството  на дипломацията през призмата на  българо-руските отношения.
Новата книга на Анатолий Щелкунов е завършващата част на вдъхновяващата литературна трилогия (народопсихологическа триада), която е положена  в дълбоките  основи на българо-руските отношения през цялата наша обща история:
Александър Рачинский (2010)
Дипломат России (2016)
Народная дипломатия (2021)
Първите две части на трилогията са посветени на професионалната дипломация, доведена до изкуство и виртуозност от Александър Викторович Рачинский и Граф Николай Павлович Игнатиев, които изиграха водеща роля в Освобождението на България и Варна от турско робство. Ролята на третата част от трилогията на Анатолий Викторович – Народната дипломация, предстои да се реализира още по-пълно в нашето сложно, противоречиво и динамично време и ще внесе своя положителен дял за развитие на българо-руските отношения в съответствие с народопсихологията, икономическите, историческите и духовните връзки между двете слявянски държави.
Същевременно трябва да подчертаем, че книгата Народната дипломация далече надхвъля историята на руските неправителствени организации и българо-руските отношения. Народната дипломация може да бъде настолна книга за съвременния управленски европейски апарат, който поради ниската си политическа и народо-психологическа сензитивност не успя дори да види и до днес гибелните за Европа и Европейския съюз процеси на  ислямизация, корупция, отстъпление от християнските и моралните ценности на европейската общност и евтина търговия с изконните интереси на европейските народи.
Прогресивните европейски лидери следва да помнят, че народната дипломация благоприятства факторите, които влияят върху изменението на стратегиите, доктрините и тактиките. Народната дипломация е силна със своето културно-мирогледно съдържание. Тя развива собствените културни ценности и т.н. мека сила във вътрешната и външната политика и междудържавните отношения. По този начин народната дипломация е в състояние да предпазва всяко общество от разложение – една от най-страшните вътрешни опасности за държавите, съюзите, коалициите.
Книгата Народната дипломация ще бъде също така мъдро ръководство за всички съвременни европейски лидери, които се противопоставят на деморализирани държавници и политици в Европа и искат да изведат Европейския съюз на нови хоризонти и нови висоти. Благодарение на книгата, съвременните народни европейски водачи ще обогатят управленския си стил с модерни лидерски черти и проявляния – чувствителност и сензитивност, изтънченост, състрадателност, емпатия и синергия.
Имаме вярата и надеждата, че книгата Народната дипломация ще изиграе своята глобална положителна роля за мобилизиране защитните сили на човечеството срещу дълбоката държава и глобалисткия елит, коийто отдавна са начертали своите пъклени планове за “смелия нов свят” на трансхуманизма и цифровия тоталитаризъм, геноцид, пандемийния нацизъм и биовойните, за промяна на човешкия геном и смяна на всички кодове на човечеството. Силата на Народната дипломация със своята градивна енергия ще помогне на човешката цивилизация да оцелее в тази жестока битка на XXI век!
Презентацията на книгата ще се съчетае с подбрана от Анатолий Викторович литературно-музикална програма, която ще обогати творческата атмосфера за по-пълното духовно възприемане съдържанието на уникалната книга.
 
Професор д.пс.н. Илия Пеев

Обръщение към Читателя на книгата на Илия Пеев

 „На Океана с Любов, Вяра и Надежда 

Владимир Георгиевич Торский, FNI д.т.н. професор, академик МАНЕБ и ТАУ,
Почетен секретар на Морския институт на Украйна (Отделение на Морския институт на Великобритания),
Главен редактор на Международното морско списание „Морски преглед”
 MIU REVIEW 0 2 TORSKIY 
Рецензията е публикувана в Международното морско списание „Морски преглед”, издание на Морския институт на Украйна, структурно звено на Морския институт в Лондон, брой 2 (82) 2021 г., стр. 30.
https://nautinst.com.ua/site_ru.php?id=contacts
https://nautinst.com.ua/site_en.php?id=miu
ОНМА,
ул. Дидрихсона, 8, корпус 2, офис 240,
Одесса, 65029, Украина
Тел./Факс: + 38(048) 733-48-36
E-mail: torskiy@farlep.net
 ReklamaSeaNew_1.p65
Книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” е за водещата роля на ключовите морски работници в световната икономика и социалния живот на планетата, книга за героизма на смелите мореплаватели и техните семейства.
Автор на книгата е професор д.пс.н. Илия Пеев. Той е издал повече от 300 научни труда, половината от които са посветени на морето, моряците и техните семейства, морската психология, морското образование и възпитание, човешкия фактор в корабоплаването, безопасността и сигурността на корабоплаването, лидерството и екипната работа на море и др.
Трудовете на автора са издадени в България и чужбина на български, английски и руски езици, във вид на монографии, учебници, методики и психологически практикуми, лекционни курсове, психологически тренинги, статии, научни доклади и пр.
В книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” са включени тематически подбрани авторски статии на морска тематика, публикувани през последните години в научни и популярни медийни издания в България и чужбина.
Това е първият научен труд, посветен на обявеното от ООН на 5 декември 2017 година Десетилетие на науките за окена в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.). Главният лозунг на Десетилетието „От Океана, който имаме сега, към Океана, за който мечтаем” звучи като лайтмотив в книгата, която ще помогне да се осъществят тези идеи.
Ключова характеристика на тази книга се явява позитивното въздействие върху обществото, тя внася значителен дял в решаването на двете фундаментални задачи на Десетилетието на науките за Океана:
- Повишаване знанията за океана, неговото състояние и проблемите за всички хора на планетата. Хората трябва да осъзнаят зависимостта на тяхното благосъстояние от тези блага и ресурси, които те получават от океана, и да помагат в решаването на проблемите на океаните и моретата.
- Повишаване търсенето на морската наука в обществото, която през последните години, дори десетилетия, значително се снижи. Само като се изучава океана, се разбира какви изменения настъпват в него, към какви загуби те могат да доведат за всички и всеки, могат да се  приемат мерки за тяхното предотвратяване или отслабване.
Оригинално и необикновено в тази книга е не само нейното съдържание, но и нейната структура, която напомня детската любов към океана и песента, с която те изучават петте океана. По тяхно подобие петте глави в книгата са представени като пет песни за океаните.
Петте океана и предстоящите задачи – ето такива са очакваните резултати от Десетилетието на науките за океана:
- Чист океан;
- Здрав и устойчив океан;
- Предсказуем океан;
- Безопасен океан;
- Океан с устойчива продуктивност;
- Прозрачен и достъпен океан;
Съдържанието на книгата на професор Илия Пеев ще помогне не само да се разберат тези задачи, но и ще даде мотивационна енергия за решаване на всички задачи на Десетилетието на науките за океана (2021-2030).
Знаменателен е и този факт, че първата книга, посветена на Десетилетието на Океана, се появява именно на Черно море и това не е случайно.
а) Черно море е едно от най-красивите и най-богатите морета на нашата планета. Черно море като част от Световния океан, е едно от най-интересните морета както в геологически, така и историко-географски план.
Известно е, че Черно море е част от най-древния океан Тетис, от който се е отделило Сарматско море, след това Понтийско море. След разделянето на последното е възникнало езеро. Получавайки част от водите на Егейско море, то участва във Всемирния потоп (има над 10 версии за потопа в световната митология) и така е станало познатото ни Черно море.
б) Преди тридесет години, през 1990 г. на Черно море се роди красивата идея „Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие” и бяха поставени основите на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), – Organization of the Black Sea Economic Cooperation (BSEC). Символически, това е продължение на традициите от древността:
Старото гръцко название на Черно море е Понт Аксински (гр. Pontos Axeinos, Негостоприемно море). По-късно, след усвояването на бреговете от понтийските колонизатори, Черно море започва да се нарича Понт Евксински (гр. Pontos Euxinos, Гостоприемно море).
Наш дълг е да съхраним Черно море като Гостоприемно море и професор Илия Пеев в своята книга доказва тази идея.
в) В Черноморския регион много добре се проявява и Черноморската асоциация на морските институти (ЧАМИ), Black Sea Association of Maritime Institutions (BSAMI). Морските публикации на професор Илия Пеев са известни на всички членове на BSAMI с участието му в научните форуми на тази асоциация.
Ето защо професор Илия Пеев нарече Първата океанска песен „Океанът свързва хората с Мир, Труд и Любов” и започва своята книга с темата за Черно море, която е публикувана в много списания и популярни портали у нас и в чужбина:
- Черно море: пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергия през третото хилядолетие? Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях? Черноморската зона е зона за сътрудничество и благоденствие!
Авторът представя своите оригинални възгледи за ролята на Черно море в Световния океан. Неговият извод, че за усвояването на Океана е нужна Синергия, предизвиква огромен научен и практически интерес сред специалистите.
Представената в книгата „триада на безопасността” представлява значителна научна новост на авторския подход в разглеждането на проблемите на безопасността на корабоплаването.
Интерес представлява представения в книгата обзор върху подводния експеримент „Хеброс ‘67”.
Важна е и личната позиция на професор Илия Пеев за публичната защита на правата на моряците в условията на пандемията COVID-19.
Неговите препоръки се използват в психотерапията, сугестологията и сугестопедията, в т.ч. ва корабите и в семеъствата на моряците.
Морския институт на Украйна (МИУ) поддържа творчески връзки с професор Илия Пеев в продължение на около 20 години, той се явява един от най-активните читатели и автори на Международното морско списание на МИУ „Морски преглед”. Неговите статии на страниците на списанието морската общественост винаги посреща с очакване и огромен интерес.
През 2020 година Морският институт на Украйна и Международното морско списание „Морски преглед” публично подкрепиха предложението на професор Илия Пеев за учредяване на Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
В заключение искам да изразя нашата безусловна поддръжка на издаването на новата книга на професор Илия Пеев и да пожелаем на автора и книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” интересни срещи с читателите. Нека това бъде първата пролетна лястовичка в първата година на  Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 – 2030).
От автора:
 MIU REVIEW 0 4 KNIGA (1)
Монография „На Океана с Любов, Вяра и Надежда”, посветена на обявеното от ООН на 5 декември 2017 година Десетилетие на науките за окена в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.), но моето моряшко семейство и на семействата на моряците по целия свят.
Автор: Илия Петров Пеев, капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите наук, инженер
Художник: Сияна Илиева Струнчева
Издателство „Морски свят“, гр. Варна
Изпраща:
Професор д.пс.н. Илия Пеев
E-mail: ippeev@abv.bg
+359 898 359 647

+359 52 757 472

 

Почетни международни отличия

13 JUNE 2021 ILIYA PEEV 213 JUNE 2021 ILIYA PEEV 3   13 JUNE 2021 ILIYA PEEV 1
за капитан I ранг о.р. професор доктор на психологическите науки инженер Илия Петров Пеев.Морският офицер и дългогодишен преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, гр. Варна, професор д.пс.н. Илия Петров Пеев е роден на 13 юни 1948 година в китното борческо село Жребичко, Община Брацигово, Област Пазарджик. Заедно със съпругата му учителката Йорданка Радева Пеева отпразнуваха 73 рожден ден на морския учен сред почетна научна аудитория – Управтелния съвет на новоучредената във Варна Българска асоциация на професорите емеритус (БАПЕ) с председател професор д-р Димитър Ненов, д.м.н., която вече има своята две годишна история.
Незабравим момент от вълнуващото тържество беше удостояването на дългогодишния преподавател и изследовател професор Илия Пеев, пръв и единствен за сега доктор на психологическите науки в областта на морското образоване, Военноморските сили и Търговското корабоплаване в Република България, известен с научните си изследвания не само у нас, но и в чужбина, с високи почетни отличия на Руската Федерация.
След вълнуващото слово на московския академик Юрий Иванович Васюков (+7 985 888 1885 (WhatsApp), bagira2056@mail.ru), което очерта известните и високо ценени в Русия научни приноси на професор Илия Пеев в областта на морската наука, психологията, психотерапията, културологията и геополитиката, на рожденика бяха връчени два медала на Руската Федерация:
I. Медал 75 години от Великата победа. Удостоверението за удостояването на професор Илия Пеев с почетния медал е подписано от Председателя на Руския комитет на ветераните от войните и военната служба армейски генерал Михаил Алексеевич Моисеев.
II. Медал За борба с коронавируса. Удостоверението за удостояването на професор Илия Пеев с почетния медал е подписано от Председателя на Националния комитет за обществени награди при Правителството на Руската Федерация М. И. Ситников.
Високите почетни награди професор д.пс.н. Илия Пеев заслужи с десетки публикации на английски и руски език в руски реномирани научни издания, популярни медии, международни научни форуми.
Българската общественост е запозната с неговите остри публикации за защита на моряците в условията на пандемията COVID-19 и участието на професора в международни конгреси и симпозиуми.
На IX Световен конгрес по психотерапия 24-29 юни 2020 г. проведен онлайн в Москва и Санкт-Петербург, професор д.пс.н. Илия Пеев представи своите оригинални и уникални научни изследвания в доклада:
Пандемията COVID-19 като екзистенциална тревога и вик на душата от загубата на всички котви, свързващи ни с външния свят (интроспекция в нарушението на поведението при коронавируса чрез изобразителното изкуство и позитивната динамична психотерапия).
През 2020 година по време на XII-те Лазурски четения през 2020 г., посветени на професор Александър Фьодорович Лазурски (31.03.1874 – 27.02.1917) и 60-годишнината от основния труд на професор Мясищев Владимир Николаевич (1893-1973) „Личност и неврози”, професор д.пс.н. Илия Пеев представи уникален доклад:
- Позитивната динамическа психотерапия като научна система от холистически възгледи за планетарното здраве на човечеството и за новия мироглед и устройството на света през XXI век.
Главният организатор на международния научен форум „Лазурски четения” е Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия” в Санкт-Петербург с Президент професор д-р Владимир Юриевич Слабинский, д.м.н.
Професор д.пс.н. Илия Пеев е член на Редакционния съвет и Редакционната колегия на научното списание „Конструктивные педагогические заметки” – научно електронно мултидисциплинарно списание на ФГБОУ ВПО “Новосибирски държавен педагогически университет” (Куйбишевски филиал).
Професор д.пс.н. Илия Пеев е удостоен със званието „Почетен професор” на Института по Позитивна динамическа психотерапия в Санкт-Петербург през 2017 г. Той е член и на Съвета на Директорите на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия” и член на Научния съвет на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията”.
Честитим почетните международни отличия на капитан I ранг о.р. професор доктор на психологическите науки инженер Илия Петров Пеев и му пожелаваме здраве и нови научни творби.
13 JUNE 2021 ILIYA PEEV 313 JUNE 2021 ILIYA PEEV 2
13 JUNE 2021 ILIYA PEEV 1
предоставя Мария Спасова-Герасова
   

ПЛАНЪТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ НА БЪЛГАРИЯ

 ЩЕ БЪДЕ ПО-ЕФЕКТИВЕН И РЕЗУЛТАТЕН, АКО ВКЛЮЧИ НАЦИОНАЛНАТА МОРСКА ИДЕЯ, КОРАБОСТРОЕНЕТО, КОРАБОПЛАВАНЕТО И МОРСКАТА ИНДУСТРИЯ
На 3 декември 2020 г. Президентът на РБ Румен Радев заяви: Планът за възстановяване и устойчивост на България не трябва да се превръща в поредното средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Този план е огромна възможност за модернизацията на България, за преодоляването на стратегически за България предизвикателства.
На 12 май 2021 г. българският президент поръча на министър-председателя Стефан Янев да изтегли плана за 10 млрд от ЕК и да включи и 6 негови проекта:
1) Изграждане на Национален център за наблюдение, контрол и управление, който да събира и обработва информация от различни сензори чрез сателити и самолети.
2) Изграждане и развитие на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации.
3) Разширение на ВЕЦ и ПАВЕЦ мощностите – разширението на ПАВЕЦ „Чаира”, изграждане на горен изравнител над язовир “Кърджали” и ВЕЦ на Дунав, който ще бъде еквивалент на АЕЦ “Козлодуй”.
4) Пълноценно използване на геотермалната енергия за балансиране на електроенергийната система;
5) Създаване на Регионална генетично-диагностична мрежа с Координационен център по биобезопасност от 27 лаборатории, който същевременно да осъществява и ранна профилактика и диагностика и на населението.
6) Създаване на система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS) – закупуване на 5 медицински хеликоптера и създаване на система за медицинска помощ по въздуха.
Поради националната значимост на предлаганите 6 проекта, няма да сбъркаме, ако кажем, че те не са на президента, на правителството или политически, а са проекти на България.
Същевременно трябва да се посочи, че в Националния план за възстановяване и устойчивост, който е с внушителен обем от 297 страници (https://www.nextgeneration.bg), има огромни празноти и дефицити, защото от него напълно са изключени темите за морето и моряците, водния транспорт, корабостроенето и корабоплаването, морската индустрия и изобщо не личи, че става дума за възстановяване и развитие на морска България.
Възможно ли е изобщо възстановяване и устойчивост, без да се развива морския потенциал на нашата страна и то когато светът реално встъпи в Десетилетието на Океана (2021-2030)?
Същевременно ясно искаме да изразим и нашата авторска позиция: Инициативата за Триморието, на която България е домакин през 2021 г., не бива да се съпоставя, смесва, сравнява и противопоставя на Световната идея за Десетилетието на Океана (2021-2030), нито пък да има амбицията да я изчерпва, измества или компилира, защото тя е несравнимо по-глобална и по-перспективна като мащаб, обхват и продължителност във времето и пространството.
Науките за океана обхващат всички изследователски дисциплини, свързани с изучаването на океана: от физиката и химията до биологията, здравеопазването, обществените и хуманитарните науки, психологията и физиологията, геологията и хидрографията, включително по-глобални междудисциплинарни изследвания за връзките между човека и океана. Основният девиз на Десетилетието на науките за океана: Науката, от която се нуждаем, за Океана, който искаме (The Science We Need For The Ocean We Want).
Логично и закономерно английският изобретател, писател, автор на научнофантастични романи и разкази, Артър Кларк (Arthur Charles Clarke) (1917-2008) защищава тезата:
„Колко неподходящо е да наричаме тази планета Земя, когато тя е почти изцяло Океан.”
На фона на всичко казано до тук, изпитваме болка и неудовлетвореност от факта, че дори и при най-старателния и добросъвестен прочит на всичките 297 страници от Национални план за възстановяване и устойчивост, не могат да се намерят думи като кораб, воден транспорт, речна и морска индустрия, корабоплаване, корабостроене, пристанища, моряци, търговски флот, Дунав и Черно море. Има само 1 изречение, където се упоменава морето и реката: Международната комисия за опазване на река Дунав и Комисията за опазване на Черно море.
Едва ли авторите на този документ, претендиращ за европейско качество, не са знаели, че над 90% от всички стоки в света се превозват по море, а моряците от 2020 година са обявени за ключови работници и те станаха новите герои на света?
Действително над 90 процента от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е една от най- трудните и най-значимите. Около 50 000 търговски кораба плават по света и на тях се трудят над 1 милион моряци, сочат последните данни на Международната морска организация в Лондон (International Maritime Organization, IMO) и техният труд осигурява базата на световната икономика. Морската и речната индустрия са в основата на социално-икономическото развитие на човешката цивилизация.
Авторите на Плана за възстановяване и устойчивост на България можеше поне да направят един поклон към моряците и моряшките семейства за това, че с цената на огромни лишения и затруднения за смяна на екипажите в условията пандемията COVID-19, когато целият свят замря и се затвори, корабите с морските екипажи продължаваха и продължават да плават и надеждно да доставят всички необходи стоки за съществуването на човешката цивилизация!
В Плана за възстановяване и устойчивост на България дори дума не става за обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.
Също така Планът за възстановяване и устойчивост на България не съдържа и дума за впечатляващия и заслужаващ държавни адмирации Доклад на Световната банка и нейната Група в България от 20 декември 2020 година „България: към развитие на синята икономика”, с обем от 48 страници.
Меко казано, съдържанието на Плана за възстановяване и устойчивост на България се е разминало тотално и с множеството документи на Европейския съюз и Европейската комисия за развитието на водния транспорт и синята икономика. В нашия Национален план не се открива информация за Стратегията на ЕС за благоденстващ Дунавски регион, Новата европейска програма за ускоряване на развитието на секторите на морската промишленост, Бялата книга „Морето в сърцето на Европа“, Новия етап в европейската политика за син растеж и пр.
Планът за възстановяване и устойчивост на България е отдалечен не само от националната морска политика, но и от европейската политика за морето и океана. Без да се впускаме в подробности, ще посочим само някои от морските перспективи за развитие на Европейския съюз през следващото десетилетие, включени в Новата европейска програма за ускоряване на развитието на секторите на морската промишленост (NAT-VI/038, Европейски комитет на регионите, 135-а пленарна сесия, 26 и 27 юни 2019 г.):
- Иновации в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж;
- Проучване на океаните, развитието на знанията за морето и морското дъно, Европейският съюз подкрепя проучването на всички морета и океани по света. Да се създаде Агенция за авангардни морски научни изследвания. За бъдещето на морските отрасли е важно морските въпроси да залегнат в основата на бъдещите политики на ЕС, както и на използването на фондовете за регионалната политика. Пълна подкрепа на проекта за морска общност за знания и иновации (ОЗИ), съсредоточаване върху устойчивото управление на морските ресурси;
- Реализиране на приоритетите в морската сфера, приемане на нова пътна карта за политиката за секторите на морската промишленост по примера на стратегията „LeaderSHIP 2020“;
- Да се изготви морска пътна карта в рамките на програма „Хоризонт Европа“, научните и технологичните предизвикателства в секторите на морската промишленост да бъдат изрично включени в стълб 2, а 10 % от бюджета на програма „Хоризонт Европа“ да бъдат заделени за финансиране на проекти със значително въздействие върху синята икономика и секторите на морската промишленост;
- Предлагане на European blue new deal („Ново европейско синьо споразумение“) и създаване на инструмент „European Sea Tech“, който да стимулира трансфера на технологии, опит и компетентности между различните мрежи и отрасли на морската промишленост и да свързва регионалните иновационни системи;
Разширяване приноса на секторите на морската промишленост за енергийния преход и борбата с изменението на климата, особено посредством сектора на енергията от възобновяеми източници, декарбонизацията на морския транспорт и кръговата икономика, включително рециклирането на пластмасите от океаните;
- Пристанищата са стратегически инфраструктури, които не се ограничават с функцията си на търговски и транспортни центрове. ЕС и държавите ще засилват инвестициите в пристанищата. Пристанищата все повече се утвърждават като промишлени и иновативни платформи, в чиито рамки може да се постигне по-ефективно взаимодействие със съседните градове. Да се подпомагат подходящо всички базирани на сушата предприятия, които вече са свързани със синята икономика. Да се насърчава бързото им преориентиране на пристанищата към чиста енергия и декарбонизиран морски транспорт като способстващи фактори за развитието на морската индустрия. Пристанищата са голямото предизвикателство за динамиката на морската промишленост, ЕС ще развива потенциала на пристанищата като зони за разработването на проекти за син растеж;
- Изпълнение на комплекс от основни политически препоръки за ускоряване на развитието на секторите на европейската морска промишленост;
- Разширяване разнообразието на секторите на морската промишленост и внедряване в нея на достиженията на Четвъртата индустриална революция и създаване на „Green shipyard ‘2050“ („Зелена“ корабостроителница ‘2050 г.). Технологичната революция ще доведе до превръщането на корабите от аналогови единици в цифровизирани транспортни платформи;
- Разработване на амбициозна промишлена стратегия и конкретна рамка за изпълнение в секторите на морската промишленост. Морските отрасли са вторият по значимост сектор по отношение на заетостта в синята икономика. В контекста на световен растеж Европа разполага в тези сектори с много лидери и създава многобройни висококвалифицирани и устойчиви работни места в промишлеността;
- ЕС подпомага финансово и технологично корабостроителните и кораборемонтните райони, в които ще развиват дейност голям брой малки и средни предприятия. ЕС насърчава системните усилия в рамките на инструмента „European Sea Tech“ за включване на нови участници във веригите за създаване на стойност на корабостроенето;
Това са само малка част от планираните перспективни морски дейности на Европейския съюз за Десетилетието на Океана (2021-2030). За разлика от Европейския съюз и от много други държави по света, на този етап не откриваме индикации, че държавните и политическите институции в България са предприели нещо в името на инициативата на ООН за Океана. Вместо да загърбват Националната морска идея повече 30 години, държавниците и политиците в България през Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г. следва да се обърнат с лице към националната морска политика и морските интереси на Република България.
Крайно време е да се разработи и приеме Национална морска стратегия и Национална морска доктрина, които повече от 3 десетилетия морската общественост настойчиво и последователно изискват. България изпитва въпиюща потребност от Национална морска стратегия, която от 3 десетилетия е в публичното пространство, но далече от държавниците и политиците, държавата ни е петимна за адекватно държавно и политическо отношение към Дунав и Черно море.
Разработването на Национална морска стратегия и Национална морска доктрина вече е повеля и на Европейския съюз, към която ние продължаваме да нехаем и обръщаме гръб.
Сега повече от всякога се налага неотлагателно да превърнем България и Черно море в Зона на мира! Без решаването на задачата за мирна България и мирно Черно море (това е Задача на задачите), Планът за възстановяване и устойчивост на България е обречен да се превърне в поредната национална утопия. Мир и справедливост, това е цел № 16 от общо 17-те Глобални Цели на ООН за устойчиво развитие, записани в нейния План за устойчиво развитие до 2030 г. подписан от лидерите на 193 страни по света на 25 септември 2015 г.
Преди повече от 100 години, през 1920 година, морското офицерство и морската общественост у нас издигнаха основния девиз „Към морето и Дунава за напредък!”, който стана главно послание и пътеводен маяк за развитието на морска България.
Националният просперитет, индустриалният и културният напредък и държавността на България са невъзможни без развитие водното богатство на България и морето във всички аспекти през Десетилетието на океана (2021-2030)!
На основата на всичко казано до тук, произтича следния ИЗВОД:
- Включването на Националната морска идея, корабостроенето, корабоплаването и морската индустрия в Плана за възстановяване и устойчивост на България, ще повиши неговата ефективност, ефикасност и резултативност.
Още няколко ДОПЪЛНИТЕЛНИ АРГУМЕНТА искаме да посочим в подкрепа на този извод:
Първи аргумент:
България бе приета за член на ЕС на 10 октомври 2007 г. и следва да приведе своята морска политика в пълно съответствие с приетата по същото време от Европейската комисия Синя книга, предлагаща Интегрирана морска политика за ЕС (ИМП) и подробен план за действие. Европейският съвет одобри на 14 декември 2007 г. Интегрираната морска политика (ИМП) и плана за действие, с което бяха предложени и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, както и Черно море.
Синята книга препоръчва сериозно преразглеждане на управленския подход към моретата и океаните на всички равнища на управление: институции на ЕС, държави-членки и региони, което за всеобщо огорчение, България все още не е направила в достатъчна степен.
Интегрираната морска политика (ИМП), която поставя морския транспорт в по-широк контекст на управление, конкурентоспособност и регионални стратегии.
Четири месеца, след като две страни от Черноморското крайбрежие, България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз на 01.01.2007 г., беше приета нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие” [COM (2007) 0160], Брюксел, 11.04.2007. От тогава до сега интересът на Европейския съюз към Черно море и Черноморския регион непрекъснато расте, свидетелство за което са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза.
ЕС още тогава, през 207 г., когато България стана член на ЕС, подчерта, че Стратегиите за морските басейни са ключов елемент за прилагането на ИМП. С изключение на Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България (2016-2021), чийто срок изтича тази година, ние все още нямаме нито Национална морска стратегия, нито Национална морска доктрина.
България няма, но Европейският съюз има още от 2010 г. Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI). Със стратегията за Черноморския регион ЕС преследва следната основната цел: Установяване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи и предоставянето на енергийна сигурност на ЕС. Ето още една причина Черно море да се превърне в Зона на мира и България да стане част от тази инициатива. За сега нямаме ясен държавен отговор на предложението „България и Черно море – Зона на мира”, въпреки че те битуват в публичното пространство от много време.
Лично авторът на настоящата статия издигна идеята за превръщане на Черно море в зона на мира, преди две десетилетия по време на Понтийските четения във Варна:
- Илия П. Пеев. Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие, стр. 13-26. Черно море между Изтока и Запада. Подзаглавие. VII Понтийски четения, Варна, 10-11 май 2002. Михаил Лазаров ред. и др. Издател „Варненски свободен университет “Черноризец Храбър””. Варна, 2003, стр. 236. . [ISBN 954-715-171-1].
Европейският съюз счита, че доброто управление, принципът на правовата държава, насърчаването на спазването на правата на човека, управлението на миграцията, енергетиката, транспортът, околната среда и икономическото и социалното развитие следва да бъдат приоритетни области на действие – Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море.
Втори аргумент:
В духа на Стратегията на ЕС за Черно море, визията на морската общественост в България за Национална морска стратегия и Национална морска доктрина включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която влизат:
- Корабоплаване;
- Управление на пристанища;
- Корабостроене и ремонт на плавателни съдове;
- Морски ресурси;
- Морска наука и образование;
- Всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес;
В редица документи на ЕС се подчертава, че 40 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС се формира от морските региони. Затова на национален морски форум във Варна още през ноември 2010 г. беше поставен въпросът: Няма национална доктрина за това как ще се развива страната, ще можем ли да се развиваме само с услуги, туризъм и селско стопанство!
Експертизата на морския бранш е категорична, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне най-малко с 10-15 %.
Морските специалисти многократно са обявявали в публичното пространство: Основният процент от търговията се осъществява по море, това е индустрия, която генерира само валута. Страната ни повече не може да си позволи да загърбва този бранш, защото скоро ще сме напълно изостанали – това беше ясната позиция, изразена на национален морски форум през 2010 година.
Седем години по-късно след този националния морски форум констатациите са същите, което показва, че няма вслушване в експертизите на специалистите. Седем години по-късно, през август 2017 година, Българската морска камара поддържа същото Черноморско послание: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес. Българска морска камара организира три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия – основни икономически приоритети на Република България”. Ефектът от тях беше нулев. През 2021 година положението не е кой знае колко по-различно.
Трети аргумент:
Синята икономика е свързана с океаните, моретата и крайбрежията и включва следните сектори: корабостроене и ремонт; морски транспорт; риболов; крайбрежен туризъм; пристанищна дейност; обработка на морски ресурси; биотехнологии; добив на суровини и морски ресурси.

PAPER PEEV 2 BLACK SEA EU BLUE ECONOMY

Нужно е правилно да припознаваме световните и европейските морски сигнали, да разчетем вярно съдържанието и значението на информацията за България в публикувания на 17 юли 2018 г. Годишен доклад за синята икономика на ЕС за 2018 г. (The 2018 annual economic report on the EU blue economy), като се вслушаме в посланията, които са включени в Годишния доклад на Европейската комисия за синята икономика. В този доклад резултатите за България са публикувани на стр. 102 и стр. 103 в няколко таблици.
- В синята икономика на България са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора 1.1 млрд. евро.
- В пристанищата на Черно море работят 5 500 души и те създават брутна добавена стойност 98.5 млн. евро през 2016 г.
- В черноморския туризъм са заети 98 000 души, създаващи оборот над 2 млрд. евро.
- От 2009 до 2016 г. морската икономика на България се е удвоила.
Тези съвременни данни за ползата от морската индустрия на България са твърде убедителен аргумент да подкрепим предложението на морската общественост и морския бранш у нас за разработването на Национална морска стратегия.
Четвърти аргумент:
Съдържанието на Плана за възстановяване и устойчивост на България следва да се хармонизира напълно със 17-те Глобални Цели на ООН за устойчиво развитие и тяхната адаптация за мореплаването в Световния океан и морската индустрия, която успешно направи Международната морска организация (IMO) – IMO and the Sustainable Development Goals, United Nations Sustainable Development Goals:

PAPER PEEV 3 BLACK SEA IMO GOALS

През 2015 г. 193 държави приеха Програмата за устойчиво развитие до  2030 г.  и нейните 17 цели за устойчиво развитие ( ЦУР ). Настоящият дневен ред призовава за действие на всички държави за изкореняване на бедността и постигане на устойчиво развитие до 2030 г. по целия свят – а ЦУР се разглеждат като възможност да преобразят света към по-добро и да не оставят никой зад себе си:
Глобални Цели на ООН за устойчиво развитие:
1. Изкореняване на бедността
2. Край на глада
3. Добро здраве
4. Качествено образование
5. Равенство между половете
6. Чиста вода и санитарно-хигиенни условия
7. Възобновяема енергия
8. Сигурна работа и икономически растеж
9. Иновации и инфраструктура
10. Намаляване на неравенствата
11. Устойчиви градове и общности
12. Отговорно потребление
13. Борба с климатичните промени
14. Живот под водата (ЦУР 14 е от основно значение за ИМО):
Увеличаване обема на научните знания, развитие на научноизследователския капацитет и трансфер на морски технологии, като се отчитат критериите и насоките на Междуправителствената океанографска комисия относно трансфера на морски технологии, с оглед подобряване здравето и управлението на океаните и засилване приноса на морското биологично разнообразие за развитието на развиващите се страни, по-специално малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите страни.
15. Живот на земята
16. Мир и справедливост
Значително намаляване на корупцията и подкупничеството във всичките им форми.
17. Партньорства за целите
Като част от семейството на ООН, Международната морска организация (IMO) работи активно по Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и свързаните с нея ЦУР. Всъщност повечето от елементите на Програмата за 2030 г. ще бъдат реализирани само с устойчив транспортен сектор, подкрепящ световната търговия и улесняващ световната икономика. Комитетът за техническо сътрудничество на IMO официално одобри   връзки  между работата по техническа помощ на Организацията и ЦУР.
Докато ЦУР 14 е от основно значение за ИМО, аспектите от работата на Организацията могат да бъдат свързани с всички отделни ЦУР.
Целите за устойчиво развитие предоставят План за прехода към по-здрава планета и по-справедлив свят – за настоящите и бъдещите поколения. С реализирането на 17-те конкретни цели ще се сложи край на бедността и глада, ще се разшири достъпа до здравеопазване, образование, правосъдие и работни места, ще се насърчава приобщаващ и устойчив икономически растеж, като същевременно Глобалните цели на ООН ще предпазват нашата планета от влошаване на околната среда.
Заключение:
Планът за възстановяване и устойчивост на България ще бъде по-ефективен и резултатен, ако включи националната морска идея, корабостроенето, корабоплаването и морската индустрия. Изказаните нови идеи могат да ползват академичните и индустриалните среди, енергетиците, икономистите, фирмите, търговците, политиците, държавниците, офицерите от Българската армия, Военноморските сили и Търговското корабоплаване и други.
Темата за морската политика на България и Черно море разкрива една прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции в Република България, в това число и пред частния морски бизнес и морски компании, да активират своята дейност за реализиране на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска идея – една дълго лелеяна мечта на българската морска общност.
Предстои да излезе от печат моята нова монография „На Океана с Любов, Вяра и Надежда”, която е посветена на обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.), на моряшкото семейство на автора и на всички моряшки семейства по света, в ръкопис 264 стр

PAPER PEEV 4 BLACK SEA OCEAN MONOGRAPHY

Книгата се издава от Издателство „Морски свят”, Варна.
http://www.morskisviat.com/
Варна, ул. Цар Симеон I, № 6, вх. Б, ет. 1, ап. 9
тел./факс: 052/ 603 640
Петър Тодоров, управител
petodorov@yahoo.com
morski.sviat@mail.bg
morskisviat@gmail.com
Цялото съдържание на книгата е насочено за развитието на Националната морска политика на България и реализирането на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска доктрина, за което моряците и морската общественост отдавна мечтаят и очакват да се случи в Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.).
Книгата се издава от Издателство „Морски свят”, Варна.
http://www.morskisviat.com/
Варна, ул. Цар Симеон I, № 6, вх. Б, ет. 1, ап. 9
тел./факс: 052/ 603 640
Петър Тодоров, управител
petodorov@yahoo.com
morski.sviat@mail.bg
morskisviat@gmail.com
Цялото съдържание на книгата е насочено за развитието на Националната морска политика на България и реализирането на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска доктрина, за което моряците и морската общественост отдавна мечтаят и очакват да се случи в Десетилетието на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.).
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

АКЦИЯТА

Нашият сътрудник Живко Желев, ни изпрати  интересната новина, свързана с един екопроблем. 
Група младежи от село Българане общ. Левски, стартираха акция за почистване на  боклуците по река Осъм,. 
Боклуци са от 1 км по река Осъм Това е само от затвореното корито на реката. То е някъде около 2-3 км в едната част на село Българене -Североизточната част. Следващото почиствне  ще продължи към Римския мост- в Северозападната част.
Акцията продължава…

156008125_188251092664764_3869081604143019339_n155034855_879348182631123_7718334411798888470_n155979411_910761403011692_8619726285656168251_n155286866_495528501856670_5641558191583267136_n155202447_464653087909073_9049933200550129474_n155868963_262809138548297_4016858328431697465_n155495924_3461571073949125_4012036582771606610_n

  Мария Спасова- Герасова

НОВА КНИГА НА РУСКИЯ ДИПЛОМАТ,

 

  КОЙТО ПИШЕ КНИГИ ЗА БЪЛГАРИЯ

PUBL 2021 ND 2

капитан I ранга, професор, д.пс.н. Илия Пеев
Почетният ражданин на Варна, доктор по философия Анатолий Викторович Щелкунов, дипломат и писател, е известен не само на варненци като руснака, който пише книги за България. И това не е случайно.
Излезе от печат книгата на А. В. Щелкунов „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации.

PUBL 2021 ND 1

А. В. Щелкунов „Народната дипломация” в историята на руските неправителствени организации. Издателство „ДиректМедиа”. Москва, Берлин. 2020, с. 241. ISBN: 978-5-4499-1205-3. Формат: PDF.
Книгата съдържа увлекателен разказ за живота и дейността на Александър Викторович Рачински (1826—1877), с името на който е свързано създаването в Москва на Славянски благотворителен комитет, изиграл особено важна роля за освобождението на балканските народи от турско робство през XIX век.
Като руски вице-консул в град Варна, Рачински успява за кратък период от време да помогне за създаването на училище с преподаване на български език, съдейства за организирането на такива училища в друг градове и селища на консулския окръг.
Огромна е неговата заслуга за превеждане на църковното богослужение във Варна на църковнославянски език.
На основата на исторически документи: служебни записки, донесения, писма, спомени и лични публикации, читателите ще могат отчетливо да си представят чертите на характера и стремежите на руския дипломат, който не е бил удостояван с високи рангове и длъжности, но със своето беззаветно служене на родината и руско-българското сътрудничество си спечели заслужен авторитет и българският народ пази добра памет за него.
Настоящето изследване е подготвено от автора Анатолий Щелкунов с участието на Станка Димитрова (глава 1), Илия Пеев (глава 11) и Александър Коншин-Рачински (глава 2), потомък на Александър Викторович, Книгата включва нови страници от живота на забележителния дипломат и интелектуалец Александър Викторович Рачински, които позволяват да се възсъздаде сложната  противоречива история на първата неправителствена организация в Русия, целта на която е била дейността, получила в наши дни названието „народна дипломация”.
Съдържание
ПРЕДИСЛОВИЕ. Дипломацията как изкуство на възможното
ГЛАВА 1. Александър Рачински — руски консул, обичащ българите. Станка Димитрова (България)
ГЛАВА 2. При изворите. Александър Коншин-Рачински (Москва)
ГЛАВА 3. Обществено-политическа обстановка в Русия и около Русия в средата на XIX век
ГЛАВА 4. Опълченец
ГЛАВА 5. Славянският въпрос в средата на XIX век
ГЛАВА 6. „Русия се съсредоточава…” — А. М. Горчаков
ГЛАВА 7. Първият руски дипломат във Варна
ГЛАВА 8. Дейността на А. В. Рачински във Вильно
ГЛАВА 9. Послушник в Ниловия манастир
ГЛАВА 10. „Светла личност, горещо обичаща своето отечество”
ГЛАВА 11. Духовната приемственост е неизчерпаема сила (континуитет в историята)
ГЛАВА 12. Континуитета в българо-руските отношения: народно-психологически и културологически аспекти. Капитан I ранг о.р. професор д.п.с. Илия Пеев
Справка:
https://www.directmedia.ru/book_598539_narodnaya_diplomatiya_v_istorii_rossiyskih_nepravitelstvennyih_organizatsiy/
http://bgdiaspora.h3b.ru/18088
(BGdiaspora, декември 18th, 2020)
АВТОР:

ПИСМО ОТ БАНСКО! Пресцентър

Уважаеми проф. Пеев,
С интерес прочетох писмото, адресирано до Президента на Република България г-н Румен Радев за учредяване на премия на името на Никола Вапцаров по повод Десетилетието на ООН, посветено на науката за океана в интерес на устойчивото развитие.
Ние сме горди, че малкият планински град Банско е дал на човечеството такъв велик поет. През краткия си живот той създаде стихове, в които с прости думи се докосна до най-съкровеното в човешките души така, както е присъщо само на гениите и така, както само на тях е дадено да провиждат в бъдещето. Затова неговата поезия ще бъде вечна и всеки ще открива в нея нещо лично свое и нещо различно. Такъв – неочакван и нов, е прочитът на  Никола Вапцаров от психотерапевтите и психолозите, според които идеите му играят фундаментална роля в концепцията за позитивната динамична психотерапия и психологията на отношенията.
За нас, съгражданите на поета, признанието, което Никола Вапцаров получава  от хората по целия свят, е чест, дълг и отговорност. Отнасяме се с огромен респект към всички изследователи на неговия живот и поезия и към  творчеството, вдъхновено от неговите универсални  идеи.
Искрено се надявам, че духовната сила в стиховете на Вапцаров ще помогне на учените – психолози и психотерапевти, да разработят концепциите си в областта на психологията на труда в особени условия, морската психология, морската психотерапия и в психотерапията на пострадалите в извънредни  ситуации.
Пожелавам на Вас и колегите Ви – съидейници и съмишленици, научни и творчески успехи в духа на Вапцаровия стих  „За него – Живота – направил бих всичко.”
С уважение,
Иван Кадев
Кмет на община Банско

Резолюция Международной конференции 12-е Чтения памяти А.Ф. Лазурского

https://dr-slabinsky.livejournal.com/1207335.html
Резолюция Международной конференции 12-е Чтения памяти А.Ф. Лазурского
Президенту Республики Болгария
Господину Румену Радеву
Глубокоуважаемый господин Президент!
Участники Международной конференции «12-е чтения, посвящённые памяти А. Ф. Лазурского», обращаются к Вам с ходатайством учредить Президентскую премию имени Николы Вапцарова «Море и машины», к Десятилетию ООН, посвящённому науке об океане в интересах устойчивого развития (2021—2030 гг.).
Инициатором учреждения премии выступает Пеев Илия Петров, капитан I ранга, профессор, доктор психологических наук, инженер.  Его исследования касаются военной психологии и педагогики, морской психологии, психотерапии, глобализма, национальной и межнациональной безопасности, политологии и т. д. Является автором более 300 научных работ, из которых 20 монографий и учебников. Член Союза ученых в Болгарии, болгарского общества авиационной, морской и космической медицины и Общества психологов в Болгарии. Почетный профессор, член Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений», член Совета директоров Международной Ассоциации “Позитивная Динамическая Психотерапия”.
В 1952 году Никола Вапцаров, единственный представитель Болгарии за всю историю существования страны, был удостоен премии Мира посмертно. Его стихи переведены на более чем 50 языков мира. Литературные произведения Николы Вапцарова являются вершиной в мировой поэзии о море и морской жизни. Они привносят новое в мировую художественную литературу и культуру мореплавания – объединяют человеческую душу с морем и машинами.
Для нас, как психотерапевтов и психологов, очень важно, что прижизненную книгу Николы Вапцарова «Песни мотора» открывает стихотворение «Вера», которое многие критики считают программным. Это стихотворение посвящено вере в духовную силу, которая меняет и мир, и человека. Только такая вера может придать смысл существованию. Она открывает новые горизонты перед человечеством и позволяет преодолеть актуальные мировые проблемы. 
В такой вере человек преодолевает зависимость от природного и социального, возвышается до абсолютной свободы духа творить себя и свой мир. В таком мире завод из производства вещей превращается в «завод жизни» – школу человека. Союз человека и машины порождает новую романтику, где труд приносит радость, а человек воскрешается, как высшая ценность.
Стихи Вапцарова очень человечны и по-человечески просты и понятны, их актуальность в полном объёме проявляется во втором и третьем десятилетии XXI века. Художественный мир Николы Вапцарова контрастно разделен на два враждующих, непримиримых лагеря, словно арена вечной борьбы Добра и Зла. С одной стороны, – социальный ад, жестокая жизнь, которая губит человеческое в человеке, обрекает его на страдания и нищету. Это мир мрачного прошлого, лишенного света духовных ценностей, подавляющего любой порыв человека к красоте и идеалу. С другой стороны, – будущее человеческого прогресса, в котором воскресают нравственные ценности бытия и жизнь наполняется радостью и смыслом.
Каким будет мир будущего – зависит от современных людей. Поэтому именно здесь и сейчас, в настоящем, в этот миг жизни человек вовлечён во вражду между «кровавой ретроградностью» и романтикой новой жизни. И его выбор определит образ и мира, и человека. Поэзия Николы Вапцарова сосредоточена именно на этом выборе.
Для всех психологов и психотерапевтов эти базовые постулаты в стихах Николы Вапцарова имеют принципиальное значение и играют фундаментальную роль в концепции позитивной динамической психотерапии и психологии отношений.
Поэтому участники Международной конференции «12-е чтения, посвящённые памяти А.Ф. Лазурского», единодушно поддерживают инициативу болгарского учёного профессора Ильи Пеева и предлагают включить в число номинантов премии виднейших мировых учёных, психологов и психотерапевтов, развивающих в своём творчестве идеи Николы Вапцарова.
Вручать премию за исследования в области психологии труда в особых условиях, морской психологии, морской психотерапии и экологии человека, а также психотерапии пострадавших в чрезвычайных ситуациях.
Мы предлагаем первую Президентскую премию «Море и машины» имени Николы Вапцарова  вручить 7 декабря 2020 года – в день 111-ой  годовщины Нобелевского лауреата Никола Вапцарова.
Председатель оргкомитета Международной
конференции «12-е чтения, посвящённые памяти А.Ф. Лазурского» 
07 ноября 2020 г.
Слабинский Владимир Юрьевич, кандидат медицинских наук,   
Президент Международной Ассоциации “Позитивная Динамическая Психотерапия”; профессор, ректор   АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений»
Подписались:
1. Пеев Илия Петров, доктор психологических наук, профессор, капитан 1 ранга в отставке, инженер, почетный профессор и член Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений»; член Совета Директоров Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», Варна, Болгария.
2. Воищева Надежда Михайловна, кандидат психологических наук, Вице-президент Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», проректор, профессор, заведующая кафедрой психологии труда и здоровья АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Санкт-Петербург, Санкт-Петербург, Россия. 
3. Ульянов Илья Геннадьевич, доктор медицинских наук, профессор, заведующий кафедрой Тихоокеанского Государственного Медицинского Университета; председатель Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Владивосток, Россия.
4. Никифоров Герман Сергеевич, доктор психологических наук, профессор, заведующий кафедрой психологического обеспечения профессиональной деятельности Санкт-Петербургского Государственного Университета, член Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Санкт-Петербург, Россия.
5. Антонов Константин Михайлович, доктор философских наук, профессор, заведующий кафедрой философии и религиоведения Православного Свято Тихоновского гуманитарного университета. Москва, Россия.
6. Аляев Геннадий Евгеньевич, доктор философских наук, профессор. Полтава, Украина.
7. Данченко Светлана Анатольевна, кандидат психологических наук, заведующая кафедрой общей и профессиональной психологии Морского Государственного Университета им. адмирала Г. И. Невельского; почетный профессор и член Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Владивосток, Россия.
8. Бермант-Полякова Ольга Викторовна, кандидат психологических наук, психотерапевт, супервизор, Модиин, Израиль.
9. Красновский Валерий Николаевич, кандидат психологических наук, доцент, доцент Военно-космической академии имени А.Ф. Можайского, почетный профессор и член Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Санкт-Петербург, Россия.
10. Третьяк Леонид Леонидович, кандидат медицинских наук, руководитель секции гештальт-терапии Российской Психотерапевтической Ассоциации, Санкт-Петербург, Россия.
11. Журавель Вадим Александрович, клинический психолог Национального Медицинского Исследовательского Центра Психиатрии и Неврологии им. В. М. Бехтерева, доцент, Ученый секретарь Ученого Совета АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений»; председатель Центрального Совета Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия». Санкт-Петербург, Россия. 
12. Масоликова Наталия Юрьевна, ведущий научный сотрудник, Дом русского зарубежья им. Александра Солженицина. Москва, Россия.
13. Вековешникова Анна Михайловна, клинический психолог, руководитель Тверского отделения и член Совета директоров Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», доцент кафедры психотерапии и клинической психологии АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Тверь, Россия.
14. Марамзина Александра Андреевна, клинический психолог, руководитель Московского отделения и член Совета директоров Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», доцент кафедры психологии труда и здоровья АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Москва, Россия.
15. Тавакалова Елена Юрьевна, клинический психолог, руководитель Тверского отделения и член Совета директоров Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», доцент кафедры психотерапии и клинической психологии АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений». Владивосток, Россия.
16. Колеев Николай, капитан II ранга. Варна, Болгария. 
17. Пивнёва Наталия Юрьевна, клинический психолог, действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», психолог-консультант Благотворительного фонда «Константа»; педагог-психолог «ГБУ Областной центр «Семья», психолог-консультант федерального детского телефона доверия. Тверь, Россия.
18. Белан Роман Михайлович, врач-психотерапевт, старший преподаватель кафедры психотерапии и клинической психологии АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений», действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия». Санкт-Петербург, Россия.
19. Шмакова Ирина Григорьевна, врач-психотерапевт, преподаватель кафедры психотерапии и клинической психологии АНО ДПО «Петербургская школа психотерапии и психологии отношений», действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия». Санкт-Петербург, Россия.
20. Мицкевич Ирина Вячеславовна, действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», преподаватель первой категории ФГБПОУ Колледж Росрезерва; психолог Реабилитационного центра «Весна». Торжок, Россия.
21. Тулякова Марина Григорьевна, действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия», руководитель студии саморазвития «Амрита». Тверь, Россия.
22. Трофимов Роман Юрьевич, врач-психотерапевт психотерапевтического кабинета СПб ГКУЗ «Психоневрологический диспансер №4», действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия». Санкт-Петербург, Россия.
23. Фомина Елена Станиславовна, психолог, действительный член Международной Ассоциации «Позитивная Динамическая Психотерапия». Ульяновск, Россия.
(XXX)
https://oppl.ru/novosti/xii-chteniya-posvyaschennyie-pamyati-af-lazurskogo-online.html
АНО ДПО “Петербургская школа психотерапии и психологии отношений”
Международная Ассоциация “Позитивная Динамическая Психотерапия”:
Професор д.пс.н Илия Пеев

 

РЕДАКЦИОННО СЪОБЩЕНИЕ:

Международното списание „Сияние” Ви предлага пълния текст на Документа:
- Письмо Президенту Республики Болгария Господину Румену Радеву № 243 от 07.11.2020 г.
Вапцаровска премия „Морето и Машините” – подкрепящо писмо до Президента на Република България, Санкт-Петербург (ново)
https://voennabiblioteka.start.bg/?preview=on#b_100020
Публикации на професор Илия Пеев
1) Вапцаровска премия „Морето и Машините” – подкрепящо писмо до Президента на Република България, Санкт-Петербург (ново)
1 VAPTSAROV 2019 000 STATII 6 D 11 RU PISMO
Нова международна подкрепа за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” за стимулиране развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването!
На 31 Октомври 2020 година в Санкт-Петербург се проведе онлайн  Международна научна конференция „XII Лазурски четения” в памет на професор д-р Александър Фьодорович Лазурский (1874-1917), доктор на медицинските науки, създател на науката за характерите.
Конференцията прие резолюция за подкрепа на предложението за Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
Председателят на Организационния комитет на Международната конференция „XII Лазурски четения” професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, Д.М.Н., който е Президент на Международната асоциация „Позитивна Динамическа Психотерапия” и Ректор на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията” изпрати до Президента на Република България господин Румен Радев Подкрепящо писмо за премията № 243 от 07.11.2020 г. Писмото е подписано от всичките 23 участници в Международната научна конференция „XII Лазурски четения” – учени от 4 държави – Русия, България, Израел и Украйна - лекари, психолози, психотерапевти, офицери от Военноморските сили и Военновъздушните сили, представители на Военнокосмическата академия на РФ, специалисти в областта на авиационната, морската и космическата медицина и психология, психологията на екстремалните ситуации, бедствията, кататастрофите и спасителните операции.
Международното списание „Сияние” Ви предлага пълния текст на Документа:
- Письмо Президенту Республики Болгария Господину Румену Радеву № 243 от 07.11.2020 г.
Вапцаровска премия „Морето и Машините” – подкрепящо писмо до Президента на Република България, Санкт-Петербург (ново)
Пояснение: Читателите могат да се запознаят с пълния текст на предложението за учредяване на премиятна в списание „Литературен свят”:
Електронно списание „Литературен свят”:
Предложение за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и Машините”
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
https://literaturensviat.com/?p=153350
Електронно списание „Литературен свят”. Издателство “Фльорир”. С., 2018, брой 112, 16 декември 2018 г. Събития). ISSN: 1314-2046.
Главен редактор:
Мария Спасова – Герасова