Category Archives: ЗА БЪЛГАРИЯ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

За впечатляващото ми участие във II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози в Москва 3-6 ноември 2023 г. бях удостоен с две престижни научни отличия:
Професор Виктор Макаров, президент на II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози ми изпрати своята лична благодарност за активното ми участие в мероприятията на конгр
PEEV II SVETOVEN KONGRES 2 NAGRADI 1 BLAGODARNOST OT MAKAROV (1)
Специлно искам да благодаря на уважаемия професор Виктор Макаров, президент на Общоруската професионана психотерапевтическа лига (ОППЛ), главен организатор на конгреса, за високата оценка на моя труд за благото на професионалното съобщество!
По време на конгреса бях удостоен и с още една престижна научна награда – Орденски знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”. Наградата връчи Вицепрезидента на Общоруската професионана психотерапевтическа лига (ОППЛ) и председател на комитета по Етика и защита на правата на ОППЛ професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, д.м., автор на метода „Позитивна Динамическа Психотерапия”, ректор на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на взаимоотношенията”, президент на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия”.
Благодаря Ви, уважаеми професор Владимир Юрьевич Слабинский – ние заедно правим психотерапията по-добре!
PEEV II SVETOVEN KONGRES 2 NAGRADI 2 ORDENSKI ZNAK (1)
 
Професор Александър Фьодорович Лазурски (31.03.1874 – 27.02.1917), доктор на медицинските науки, създател на науката за характерите (характерология), един от основоположниците на руската психология и психотерапия, психологическата теория за личността, анатомия и физиология на мозъка, др.
Орденският знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски” в три степени, е учреден от Петербургската школа по психотерапия и психология на отношенията през 2013 година и с нея се награждават учени, които са се отличили със забележителен личен принос в развитието на метода на Позитивната динамическа психотерапия и/или психологията на отношенията. Награждаването става на специална тържествена церемония веднъж на 5 години за постигнатите резултати през този период и това не е случайно.
Символите представят в себе си квинтесенция от човешки познания. От символиката на числата е известно, че петицата (пентада), означава блестяща звезда. Звездата е наградата за постиженията, символ на успех!
Пентаграмът (гр. ез. Пенталфа), е символизирал хармонията на свещения съюз на Небесата и Земята, бил е символ на богинята на здравето Хигия, служил е за знак на петте човешки чувства (The Five Senses).
В Западна Европа значението на пентаграмата е свързвано с чувствата (5-те органа на чувствата). Слухът, зрението, вкусът, обонянието и осезанието са петте чувства, без които е невъзможно да усетим и отразим обкръжаващия ни свят в цялата му пълнота. Петте чувства на човека са били обозначавани с пентаграма (петиъгълна звезда) от абревиатурата на латинската дума „SALUS” (Здраве): Sensus – „вкус”, Auditus – „слух”, Libinis – „желание”, Visus – „зрение”, Spiritus – „обоняние, полъхване, благоухание”. Познаването на чувствата и тайната на тяхната взаимосвързаност представлява интерес не само за учените, но и за художниците.
Пентаграм означава също Звездата на Микрокосм, в която се вписват световните приноси на професор Александър Фьодорович Лазурски, основоположник на учението за характерите (характерология) и психологическата теория за личността и горещ радел на образа на цялостна личност (Човек-Микрокосм)!
Заключение и главен извод: Високият статус на Втория световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози от 3 до 6 ноември 2023 г. в Москва позволи на участниците лично да се запознаят с лидерите на световната професионална общност и да приемат опита на лидерите в професията на психолозите и психотерапевтите. Конгресът по уникален начин запозна участниците и представи пред целия свят многолетния опит и традициите, най-новото знание и водещите технологически решения не само за благото на целия рускоезичен свят.
Със заслужена гордост можем да кажем: Ние, участниците във Втория световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози поставихме заедно вектора на благополучието и развитието на психологияти и психотерапията за десетки години напред!
Кореспонденция:
Капитан I ранга о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

Девети национален конкурс за рисунка Нашите традиции и обичае академик Николай Стойнов

Може да бъде изображение с дантела

Може да бъде изображение с 1 човек, дантела, бисквитка с джинджифил и текстово съобщение

Може да бъде изображение с 1 човек, дантела и текстово съобщение

Може да е драскулка

Може да е изкуство

Може да е драскулка

Може да е драскулка на бухал

Може да бъде изображение с текстово съобщение

Може да е илюстрация

Може да е изкуство

Може да е драскулка на карта

Може да е черно-бяло изображение

Може да бъде изображение с текстово съобщение

Може да е илюстрация

 

I ГРУПА
I ва награда- Емир Алиев- 9 години, Онур Мюмюн 9 – ЦСОП “Д.р П.Берон”, Кърджали “Пристанала”
III та награда-Мария Михайлова-5година, гр.Бяла Слатина
II ГРУПА
I ва награда- Мария Спасова Димова-14 години,с.Костенец
II ра награда Илиана Влахова – 15 години, гр.Хаджидимово
III та награда Татяна Захариаду Сандански
III та награда Елена Бенина, 11 години,гр.Гоце Делчев
Поощрителна награда- Евгения Генова, 14 години,гр.Първомай
III ГРУПА
I награда- Катерина Кацарова- 19 година, гр.София
II награда- Мария Калицова-16 години,гр.Първомай
III награда-Симона Захариева- 16 години,гр.Първомай
Награда за сюжет- Ивана Тричкова 12 години,Гоце Делчев
Награда за композиция-Дивна Железчева,9 години ,Бургас
Награда за техническо изпълнение и майсторство- Иванка Митева-15 години, Бургас
Награда за въздействащо пресъздаване на народен обичай- “Бъдни вечер”-Светозар Георгиев, 10 години ,Самоков
Специална награда -национален танц “Хоро”-IVБ клас НУ “Станислав Доспевски”-Самоков- Габриела Брейчева,Гергана Шукадарова,Галена Стоилова,Димитър Дибеков,Богомил Петров,Иван Димитров- ученик със СОП учител Райка Мирчева
Награда за иновативна интерпретация- “Еньовден”- обичая “Мълчана вода”- IV Б клас НУ “Станислав Доспевски”-Самоков-Габриела Стаменова,Каролина Ковачка,Дейвид Стоянов,Васил Методиев,Атанас Атанасов-учител Райка Мирчева
 придседател на журито Мария Герасова

Първи ноември – Ден на народните будители

 На 1 ноември честваме Деня на народните будители.

В освободена от османско владичество България хората съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери.
В освободена от османско владичество България хората съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери.
За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал Денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/.
През 1922 г. Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България всеки човек – от представителите на елита до обикновените хора, съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители, не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество възрожденският идеал е рухнал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път Денят на народните будители е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България, през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.
На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското възраждане. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява неговата традиция. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli
https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НЕАВИИМОСТТА

 
Княз Фердинанд прочита Манифеста за независимостта на България на хълма Царевец.

“За да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”, се казва в Манифеста, с който на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България, а самият той става “цар на българите”.

За място на тържественото събитие тогава е избран старопрестолният град Търново – в храма “Свети Четиридесет мъченици”, а след това манифестът е прочетен пред народа в историческата крепост Царевец. Така на практика са отхвърлени и последните васални връзки с Османската империя.

Независимостта на България е отбелязана из цялата страна още в същия ден. Особено знаменателен е празникът в Бургас, където за пръв път звучи Химнът на независимостта. Автор е Георги Шагунов – капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк. Химнът обаче остава забравен дълги години. Намерен в архивите на композитора, той е върнат към живот в началото на новото хилядолетие.

Признаването на независимостта на страната ни е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.

В новата ни история 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Днес България отбелязва 115-годишнината от обявяването на своята независимост. Чествания се провеждат в цялата страна.

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/115-godini-nezavisimost-chestit-praznik

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА КМЕТОВЕТЕ

НА КМЕТСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
гр. Калофер, ул. „Хр. Ботев” №2,
тел. 0878 13 13 32; e-mail: nskkrb@abv.bg
ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РУМЕН РАДЕВ
София
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
За учредяване на Президентска награда
Вапцаровска международна премия
„Морето и машините”
За стимулиране развитието на науките за морето,
образованието и възпитанието на морски кадри,
постижения в областта на безопасността на корабоплаването
Уважаеми господин Президент на Република България,
Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ) изцяло подкрепя и се застъпва за учредяването на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” за стимулиране развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването.
Към всички посочени от капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев аргументи за учредяване на премията, Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България вижда още няколко ползи за общините, кметствата и страната:
- Ще се засили интереса на жителите на общините и кметствата към морското образование и морските специалности, а това води до увеличаване на международния престиж на българската държава.
- Развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постиженията в областта на безопасността на корабоплаването ще донесе огромни ползи за инфраструктурата и засилване икономическия и социални просперитет на всяка община и кметство у нас.
- Кметовете на кметства в Република България са в правото си да очакват от политиците и държавниците, че най-после ще изпълнят десетилетна европейска повеля: Да разработят и приемат Национална морска доктрина и Национална морска стратегия.
- Кметовете на кметства в Република България считат, че учредяването на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” достоен отговор на обявеното от ООН на 5 декември 2017 г. Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.) и изцяло подкрепяме адресираното до Вас предложение!
Приложения:
1) Писмо № 1 от 20.11.2018 г. на капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
2) Писмо № 2 от 01.07.2023 г. на капитан I ранг о.р.професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
РУМЕН СТОЯНОВ
Председател на УС на НСККРБ
04 юли 2023 г.
гр. Калофер
Всички реакции:

3Evgenia Yanakieva, Veronika Cholakova и 1 друг 

 
 

Съобщение

На 19 януари 2023 година стартира националният проект на Съюз “Духовно възраждане-България”" Духовното израстване на бездомните хора”
Те са навсякъде Останали без покрив и храна. Премръзнали, треперейки от студи глад, с дрипи на гърба си, с вързопче или без него спят под покривите, на пейките по улиците и на още всевъзможни места Сърцето се свива от болка.
ръководител проект Мария Герасова

НИКУЛДЕН: Денят, на който се събира цялото семейство

 Kакъв празник почита православната църква на 6-ти декември? Кой празнува имен ден на този ден?

На 6-ти декември почитаме Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той е покровител на моряците, моретата, рибарите, банкерите, пътешествениците, търговците, рода и семейството. Първообразът е историческата личност Никола Мираликийски. Той е роден през 270 година в Патара, Мала Азия. Легендата разказва, че той бил човекът, който подхвърлял незабелязано кесии със злато в дома на обеднял баща, след което той омъжва трите си дъщери. Приписват му се много чудеса, които избавят моряците и пътуващите по море от водните стихии. Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца.Ето Николай означава „побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар и на водния сят – водните демони и рибите.

Традиции и обичаи на Никулден Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада. Според преданието той спасил пробита лодка от потъване, като запушил дупката с шаран – ето защо това е традиционната риба за празника. Според поверието в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се изхвърлят. Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие в семейството и то да се увеличи. На много места на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
На 6-ти декември своя празник отбелязва и красивия ни черноморски град Бургас.
На 6-ти декември имен ден празнуват Николай, Никола, Никол, Николина, Николета, Нина, Ненка, Ния, Ница, Кольо. Желаем ви много здраве, успехи и щастие!
Източник: internet

ДИМИТРОВДЕН

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. ”Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято” - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/dimitrovden-e-tradicii-i-obichai-na-praznika-video-2127665?fbclid=IwAR2-zXwSPXfLpJIPxKpqWNfjOeX0ktI2T-dLghANvCrekyJdBCl5AYJPLaI

Капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев отплава в Небесния океан

« Мореплавателят от Родопите остави след себе си светла диря в Световния океан със спомените на моряшките екипажи за командваните от него кораби« »
Kап. Никола Струнчев отплава в Небесния океан – Maritime.bg – Морският  портал
На 12 октомври 2022 г. ни напусна капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев. Той е роден на 12 април 1942 в с. Славейно, Смолянско. Завършва ВНВМУ “Н. Й.  Вапцаров” през 1965 г.
В Параходство „Български морски флот” постъпва през същата година като IV помощник-капитан на кораб. Правоспособност капитан далечно плаване придобива на 13 януари 1972 г.
Длъжността капитан на кораб изпълнява на моторните кораби “Сопот”, “Карлово”, “Ботевград”, “София”, “Мусала”,  ”Стара планина”, “Осогово”.
През 1975 г. изучава тренажор в Ленинград (дн. Санкт-Петербург, Русия). На 7 август 1976 г.  преминава в Портови флот – Варна като капитан на влекач и капитан пилот.
От месец април 1978 г. плава под чужд флаг и от февруари 1981 г. е отново пилот в Пристанищен комплекс-Варна.
На 4.12.1990 г. преминава в плавсъстава на Параходство „Български морски флот” като капитан на моторните кораби “Стефан Караджа”, “Стара планина”, “Чумерна”, “Беласица”, “Люлин”, “Беласица”, “Генерал Владимир Заимов”, “Захари Стоянов”, “Виден”, “Вежен”.
Капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев е освободен от Параходство „Български морски флот” на 20 септември 1995 r. по взаимно съгласие.
Със своя професионализъм и широка моряшка душа, капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев, капитанът от Родопите, остави след себе си светла диря в Световния океан, със спомените на моряшките екипажи за командваните от него кораби!
Отиде си легендарният капитан далечно плаване Никола Струнчев - Новини от  Пловдив 
Моторен кораб „Перущица” с капитан Никола Струнчев, 1995 г.
 
Kап. Никола Струнчев отплава в Небесния океан – Maritime.bg – Морският  портал 
Моторен кораб „Виден” с капитан Никола Струнчев
Отиде си легендарният капитан далечно плаване Никола Струнчев - Новини от  Пловдив 
Моторен кораб „Стара планина” с капитан Никола Струнчев 
Поклонението ще се извърши на 14 октомври 2022 г. в гробищен парк Тополи от 11 часа.
Светла памет на моряка, капитана-пилот и човека капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев!
Използван е Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот” 1892 – 2007”. Издателска къща „Икар”. Варна, 2007 г. ISBN – 978-954-8359-38-2.
Професор д.пс.н. Илия Пеев

Поздравление до професор Илия Петров Пеев

  за книгата му „На Океана с любов, вяра и надежда” – източник на вдъхновение

Посланик Майкъл В. Христидис, Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС)
Ambassador Michael B. Christides
Secretary General
BSEC PERMIS
Истанбул, Март 2021
 
Думите, вдъхновени от морето и написани за морето, винаги докосват „душата“ на регионална международна организация, посветена на насърчаването на разбирането и сътрудничеството между хората, които се трудят по крайбрежието си; още повече, когато самото заглавие на тази организация гордо носи името на едно от най-историческите и красиви морета, „Гостоприемно море, Приветливо море“ (Euxeinos Pontos, на древногръцки) или Черно море, както се нарича днес.
Искам да поздравя и благодаря на професор Илия Петров Пеев за неговото ценно начинание, което допринася за повишаване на осведомеността особено сред младите хора колко ценно е Черно море и неговите богатства за осигуряване на устойчиво развитие и напредък на всички нации и хората, живеещи близо до бреговата му линия и изкарващи прехраната си от неговото изобилно, но ограничено богатство. Също така искам да благодаря на професор Пеев, че посвети работата си на Десетилетието на океанската наука за устойчиво развитие (2021-2030), провъзгласено от ООН през декември 2017 г.
Черноморският регион е бил люлката на много цивилизации и уникални култури, гостоприемен и приветлив дом за хора от различна раса, цвят или вяра. В митологията на древността западните брегове на Euxeinos Pontos са били дори мястото на Elysium, Елисийските полета, „раят“, към който са били изпращани герои, на които боговете са дарявали безсмъртие.
Днес нашата отговорност е да го запазим като Море на стабилност, мирно съвместно съществуване и устойчиво, природосъобразно, развитие за сегашните и особено за бъдещите поколения.
Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), като най-старата и институционално най-зрялата регионална организация, играе голяма и отговорна роля за постигането на горната цел; за чието постигане вече е направила много, но и в бъдеще трябва да остане и маяк и отправна точка за разгръщане на сътрудничеството и разбирателството между държавите-членки и държавите извън нея.
Отличната книга на професор Пеев, която държите в ръцете си, със сигурност е още един източник на вдъхновение и тържествен ангажимент за всички нас, които споделяме този идеал.
(CV)
Негово превъзходителство Майкъл В. Христидис е роден в Солун през 1949 г. Завършва право в Аристотелския университет в Солун, специализирал е международно право в академията в Хага, има 38 години дипломатически стаж.
Бил е заместник-ръководител на дипломатическата мисия и Посланик на Гърция в София. Награден е с орден Мадарски конник първа степен.
Служил е в гръцки дипломатически и консулски мисии в Триполи, Неапол, Милано, Анкара, Аржентина и Боливия. Участвал е в различни дипломатически мисии.
От 2014 г. е на работа в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), като от април 2015 г. е Генерален секретар на ЧИС.
Посланик Майкъл В. Христидис е дипломат по професия, фотограф по хоби и поет по душа, има самостоятелни фотографски изложби, издава книги, сред които:
- Майкъл В. Христидис. Писмо до София. Сборник с текстове и фотографии. С., 1995 г., стр. 413., създадена с любезното участие на Светлин Русев и Стефан Цанев.
- Майкъл В. Христидис. Дневник Кармел-Сараево.