За впечатляващото ми участие във II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози в Москва 3-6 ноември 2023 г. бях удостоен с две престижни научни отличия:

Професор Виктор Макаров, президент на II-ия Световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози ми изпрати своята лична благодарност за активното ми участие в мероприятията на конгр

Специлно искам да благодаря на уважаемия професор Виктор Макаров, президент на Общоруската професионана психотерапевтическа лига (ОППЛ), главен организатор на конгреса, за високата оценка на моя труд за благото на професионалното съобщество!

По време на конгреса бях удостоен и с още една престижна научна награда – Орденски знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски I степен”. Наградата връчи Вицепрезидента на Общоруската професионана психотерапевтическа лига (ОППЛ) и председател на комитета по Етика и защита на правата на ОППЛ професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, д.м., автор на метода „Позитивна Динамическа Психотерапия”, ректор на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на взаимоотношенията”, президент на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия”.

Благодаря Ви, уважаеми професор Владимир Юрьевич Слабинский – ние заедно правим психотерапията по-добре!

Професор Александър Фьодорович Лазурски (31.03.1874 – 27.02.1917), доктор на медицинските науки, създател на науката за характерите (характерология), един от основоположниците на руската психология и психотерапия, психологическата теория за личността, анатомия и физиология на мозъка, др.

Орденският знак „Звездата на Александър Фьодорович Лазурски” в три степени, е учреден от Петербургската школа по психотерапия и психология на отношенията през 2013 година и с нея се награждават учени, които са се отличили със забележителен личен принос в развитието на метода на Позитивната динамическа психотерапия и/или психологията на отношенията. Награждаването става на специална тържествена церемония веднъж на 5 години за постигнатите резултати през този период и това не е случайно.

Символите представят в себе си квинтесенция от човешки познания. От символиката на числата е известно, че петицата (пентада), означава блестяща звезда. Звездата е наградата за постиженията, символ на успех!

Пентаграмът (гр. ез. Пенталфа), е символизирал хармонията на свещения съюз на Небесата и Земята, бил е символ на богинята на здравето Хигия, служил е за знак на петте човешки чувства (The Five Senses).

В Западна Европа значението на пентаграмата е свързвано с чувствата (5-те органа на чувствата). Слухът, зрението, вкусът, обонянието и осезанието са петте чувства, без които е невъзможно да усетим и отразим обкръжаващия ни свят в цялата му пълнота. Петте чувства на човека са били обозначавани с пентаграма (петиъгълна звезда) от абревиатурата на латинската дума „SALUS” (Здраве): Sensus – „вкус”, Auditus – „слух”, Libinis – „желание”, Visus – „зрение”, Spiritus – „обоняние, полъхване, благоухание”. Познаването на чувствата и тайната на тяхната взаимосвързаност представлява интерес не само за учените, но и за художниците.

Пентаграм означава също Звездата на Микрокосм, в която се вписват световните приноси на професор Александър Фьодорович Лазурски, основоположник на учението за характерите (характерология) и психологическата теория за личността и горещ радел на образа на цялостна личност (Човек-Микрокосм)!

Заключение и главен извод: Високият статус на Втория световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози от 3 до 6 ноември 2023 г. в Москва позволи на участниците лично да се запознаят с лидерите на световната професионална общност и да приемат опита на лидерите в професията на психолозите и психотерапевтите. Конгресът по уникален начин запозна участниците и представи пред целия свят многолетния опит и традициите, най-новото знание и водещите технологически решения не само за благото на целия рускоезичен свят.

Със заслужена гордост можем да кажем: Ние, участниците във Втория световен конгрес на рускоезичните психотерапевти и психолози поставихме заедно вектора на благополучието и развитието на психологияти и психотерапията за десетки години напред!

Кореспонденция:

Капитан I ранга о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

 На 1 ноември честваме Деня на народните будители.

За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал Денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/.

През 1922 г. Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България всеки човек – от представителите на елита до обикновените хора, съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители, не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество възрожденският идеал е рухнал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път Денят на народните будители е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България, през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.

На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското възраждане. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява неговата традиция. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli

https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli

На 19 януари 2023 година стартира националният проект на Съюз “Духовно възраждане-България”" Духовното израстване на бездомните хора”

Те са навсякъде Останали без покрив и храна. Премръзнали, треперейки от студи глад, с дрипи на гърба си, с вързопче или без него спят под покривите, на пейките по улиците и на още всевъзможни места Сърцето се свива от болка.

ръководител проект Мария Герасова

 Kакъв празник почита православната църква на 6-ти декември? Кой празнува имен ден на този ден?

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. ”Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято” - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/dimitrovden-e-tradicii-i-obichai-na-praznika-video-2127665?fbclid=IwAR2-zXwSPXfLpJIPxKpqWNfjOeX0ktI2T-dLghANvCrekyJdBCl5AYJPLaI

« Мореплавателят от Родопите остави след себе си светла диря в Световния океан със спомените на моряшките екипажи за командваните от него кораби« »

На 12 октомври 2022 г. ни напусна капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев. Той е роден на 12 април 1942 в с. Славейно, Смолянско. Завършва ВНВМУ “Н. Й.  Вапцаров” през 1965 г.

В Параходство „Български морски флот” постъпва през същата година като IV помощник-капитан на кораб. Правоспособност капитан далечно плаване придобива на 13 януари 1972 г.

Длъжността капитан на кораб изпълнява на моторните кораби “Сопот”, “Карлово”, “Ботевград”, “София”, “Мусала”,  ”Стара планина”, “Осогово”.

През 1975 г. изучава тренажор в Ленинград (дн. Санкт-Петербург, Русия). На 7 август 1976 г.  преминава в Портови флот – Варна като капитан на влекач и капитан пилот.

От месец април 1978 г. плава под чужд флаг и от февруари 1981 г. е отново пилот в Пристанищен комплекс-Варна.

На 4.12.1990 г. преминава в плавсъстава на Параходство „Български морски флот” като капитан на моторните кораби “Стефан Караджа”, “Стара планина”, “Чумерна”, “Беласица”, “Люлин”, “Беласица”, “Генерал Владимир Заимов”, “Захари Стоянов”, “Виден”, “Вежен”.

Капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев е освободен от Параходство „Български морски флот” на 20 септември 1995 r. по взаимно съгласие.

Със своя професионализъм и широка моряшка душа, капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев, капитанът от Родопите, остави след себе си светла диря в Световния океан, със спомените на моряшките екипажи за командваните от него кораби!

Моторен кораб „Перущица” с капитан Никола Струнчев, 1995 г.

Моторен кораб „Виден” с капитан Никола Струнчев

Моторен кораб „Стара планина” с капитан Никола Струнчев 

Поклонението ще се извърши на 14 октомври 2022 г. в гробищен парк Тополи от 11 часа.

Светла памет на моряка, капитана-пилот и човека капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев!

Използван е Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот” 1892 – 2007”. Издателска къща „Икар”. Варна, 2007 г. ISBN – 978-954-8359-38-2.

Професор д.пс.н. Илия Пеев

  за книгата му „На Океана с любов, вяра и надежда” – източник на вдъхновение

Посланик Майкъл В. Христидис, Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС)

Ambassador Michael B. Christides

Secretary General

BSEC PERMIS

Истанбул, Март 2021

Думите, вдъхновени от морето и написани за морето, винаги докосват „душата“ на регионална международна организация, посветена на насърчаването на разбирането и сътрудничеството между хората, които се трудят по крайбрежието си; още повече, когато самото заглавие на тази организация гордо носи името на едно от най-историческите и красиви морета, „Гостоприемно море, Приветливо море“ (Euxeinos Pontos, на древногръцки) или Черно море, както се нарича днес.

Искам да поздравя и благодаря на професор Илия Петров Пеев за неговото ценно начинание, което допринася за повишаване на осведомеността особено сред младите хора колко ценно е Черно море и неговите богатства за осигуряване на устойчиво развитие и напредък на всички нации и хората, живеещи близо до бреговата му линия и изкарващи прехраната си от неговото изобилно, но ограничено богатство. Също така искам да благодаря на професор Пеев, че посвети работата си на Десетилетието на океанската наука за устойчиво развитие (2021-2030), провъзгласено от ООН през декември 2017 г.

Черноморският регион е бил люлката на много цивилизации и уникални култури, гостоприемен и приветлив дом за хора от различна раса, цвят или вяра. В митологията на древността западните брегове на Euxeinos Pontos са били дори мястото на Elysium, Елисийските полета, „раят“, към който са били изпращани герои, на които боговете са дарявали безсмъртие.

Днес нашата отговорност е да го запазим като Море на стабилност, мирно съвместно съществуване и устойчиво, природосъобразно, развитие за сегашните и особено за бъдещите поколения.

Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), като най-старата и институционално най-зрялата регионална организация, играе голяма и отговорна роля за постигането на горната цел; за чието постигане вече е направила много, но и в бъдеще трябва да остане и маяк и отправна точка за разгръщане на сътрудничеството и разбирателството между държавите-членки и държавите извън нея.

Отличната книга на професор Пеев, която държите в ръцете си, със сигурност е още един източник на вдъхновение и тържествен ангажимент за всички нас, които споделяме този идеал.

(CV)

Негово превъзходителство Майкъл В. Христидис е роден в Солун през 1949 г. Завършва право в Аристотелския университет в Солун, специализирал е международно право в академията в Хага, има 38 години дипломатически стаж.

Бил е заместник-ръководител на дипломатическата мисия и Посланик на Гърция в София. Награден е с орден Мадарски конник първа степен.

Служил е в гръцки дипломатически и консулски мисии в Триполи, Неапол, Милано, Анкара, Аржентина и Боливия. Участвал е в различни дипломатически мисии.

От 2014 г. е на работа в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), като от април 2015 г. е Генерален секретар на ЧИС.

Посланик Майкъл В. Христидис е дипломат по професия, фотограф по хоби и поет по душа, има самостоятелни фотографски изложби, издава книги, сред които:

- Майкъл В. Христидис. Писмо до София. Сборник с текстове и фотографии. С., 1995 г., стр. 413., създадена с любезното участие на Светлин Русев и Стефан Цанев.

- Майкъл В. Христидис. Дневник Кармел-Сараево.