На 19 януари 2023 година стартира националният проект на Съюз “Духовно възраждане-България”" Духовното израстване на бездомните хора”

Те са навсякъде Останали без покрив и храна. Премръзнали, треперейки от студи глад, с дрипи на гърба си, с вързопче или без него спят под покривите, на пейките по улиците и на още всевъзможни места Сърцето се свива от болка.

ръководител проект Мария Герасова

 Kакъв празник почита православната църква на 6-ти декември? Кой празнува имен ден на този ден?

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. ”Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято” - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/dimitrovden-e-tradicii-i-obichai-na-praznika-video-2127665?fbclid=IwAR2-zXwSPXfLpJIPxKpqWNfjOeX0ktI2T-dLghANvCrekyJdBCl5AYJPLaI

« Мореплавателят от Родопите остави след себе си светла диря в Световния океан със спомените на моряшките екипажи за командваните от него кораби« »

На 12 октомври 2022 г. ни напусна капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев. Той е роден на 12 април 1942 в с. Славейно, Смолянско. Завършва ВНВМУ “Н. Й.  Вапцаров” през 1965 г.

В Параходство „Български морски флот” постъпва през същата година като IV помощник-капитан на кораб. Правоспособност капитан далечно плаване придобива на 13 януари 1972 г.

Длъжността капитан на кораб изпълнява на моторните кораби “Сопот”, “Карлово”, “Ботевград”, “София”, “Мусала”,  ”Стара планина”, “Осогово”.

През 1975 г. изучава тренажор в Ленинград (дн. Санкт-Петербург, Русия). На 7 август 1976 г.  преминава в Портови флот – Варна като капитан на влекач и капитан пилот.

От месец април 1978 г. плава под чужд флаг и от февруари 1981 г. е отново пилот в Пристанищен комплекс-Варна.

На 4.12.1990 г. преминава в плавсъстава на Параходство „Български морски флот” като капитан на моторните кораби “Стефан Караджа”, “Стара планина”, “Чумерна”, “Беласица”, “Люлин”, “Беласица”, “Генерал Владимир Заимов”, “Захари Стоянов”, “Виден”, “Вежен”.

Капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев е освободен от Параходство „Български морски флот” на 20 септември 1995 r. по взаимно съгласие.

Със своя професионализъм и широка моряшка душа, капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев, капитанът от Родопите, остави след себе си светла диря в Световния океан, със спомените на моряшките екипажи за командваните от него кораби!

 

Моторен кораб „Перущица” с капитан Никола Струнчев, 1995 г.

 

 

Моторен кораб „Виден” с капитан Никола Струнчев

 

Моторен кораб „Стара планина” с капитан Никола Струнчев 

Поклонението ще се извърши на 14 октомври 2022 г. в гробищен парк Тополи от 11 часа.

Светла памет на моряка, капитана-пилот и човека капитан далечно плаване Никола Христов Струнчев!

Използван е Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот” 1892 – 2007”. Издателска къща „Икар”. Варна, 2007 г. ISBN – 978-954-8359-38-2.

Професор д.пс.н. Илия Пеев

  за книгата му „На Океана с любов, вяра и надежда” – източник на вдъхновение

Посланик Майкъл В. Христидис, Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС)

Ambassador Michael B. Christides

Secretary General

BSEC PERMIS

Истанбул, Март 2021

 

Думите, вдъхновени от морето и написани за морето, винаги докосват „душата“ на регионална международна организация, посветена на насърчаването на разбирането и сътрудничеството между хората, които се трудят по крайбрежието си; още повече, когато самото заглавие на тази организация гордо носи името на едно от най-историческите и красиви морета, „Гостоприемно море, Приветливо море“ (Euxeinos Pontos, на древногръцки) или Черно море, както се нарича днес.

Искам да поздравя и благодаря на професор Илия Петров Пеев за неговото ценно начинание, което допринася за повишаване на осведомеността особено сред младите хора колко ценно е Черно море и неговите богатства за осигуряване на устойчиво развитие и напредък на всички нации и хората, живеещи близо до бреговата му линия и изкарващи прехраната си от неговото изобилно, но ограничено богатство. Също така искам да благодаря на професор Пеев, че посвети работата си на Десетилетието на океанската наука за устойчиво развитие (2021-2030), провъзгласено от ООН през декември 2017 г.

Черноморският регион е бил люлката на много цивилизации и уникални култури, гостоприемен и приветлив дом за хора от различна раса, цвят или вяра. В митологията на древността западните брегове на Euxeinos Pontos са били дори мястото на Elysium, Елисийските полета, „раят“, към който са били изпращани герои, на които боговете са дарявали безсмъртие.

Днес нашата отговорност е да го запазим като Море на стабилност, мирно съвместно съществуване и устойчиво, природосъобразно, развитие за сегашните и особено за бъдещите поколения.

Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), като най-старата и институционално най-зрялата регионална организация, играе голяма и отговорна роля за постигането на горната цел; за чието постигане вече е направила много, но и в бъдеще трябва да остане и маяк и отправна точка за разгръщане на сътрудничеството и разбирателството между държавите-членки и държавите извън нея.

Отличната книга на професор Пеев, която държите в ръцете си, със сигурност е още един източник на вдъхновение и тържествен ангажимент за всички нас, които споделяме този идеал.

(CV)

Негово превъзходителство Майкъл В. Христидис е роден в Солун през 1949 г. Завършва право в Аристотелския университет в Солун, специализирал е международно право в академията в Хага, има 38 години дипломатически стаж.

Бил е заместник-ръководител на дипломатическата мисия и Посланик на Гърция в София. Награден е с орден Мадарски конник първа степен.

Служил е в гръцки дипломатически и консулски мисии в Триполи, Неапол, Милано, Анкара, Аржентина и Боливия. Участвал е в различни дипломатически мисии.

От 2014 г. е на работа в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), като от април 2015 г. е Генерален секретар на ЧИС.

Посланик Майкъл В. Христидис е дипломат по професия, фотограф по хоби и поет по душа, има самостоятелни фотографски изложби, издава книги, сред които:

- Майкъл В. Христидис. Писмо до София. Сборник с текстове и фотографии. С., 1995 г., стр. 413., създадена с любезното участие на Светлин Русев и Стефан Цанев.

- Майкъл В. Христидис. Дневник Кармел-Сараево.

 

Владимир Юревич Слабински, професор, ректор на „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията”, президент на Международната асоциация „Позитивна Динамическа Психотерапия“, председател на научната комисия „Екология на човека и психология на безопасността” на Руското Географско дружество

 

Известният норвежки изследовател Тур Хайердал твърдеше, че океаните – това са пътища, които са съединявали различни части на човечеството още от най-древни времена. Това не е случайно, нали по химически състав кръвта на човека много прилича на морската вода. В психологически план можем да продължим дадената мисъл и да уподобим Океана като система на отношенията на човека, сред които е необходимо да откроим преди всичко, отношенията със самия себе си, със значимите други и със света като цяло.

Новата книга „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” на професор, доктор на психологическите науки, капитан I ранг от запаса Илия Петров Пеев не е просто книга за Океана – това е нова страница в развитието на световната психотерапия. Книгата е посветена на нова област от науката – социалната психотерапия. Особена значимост представлява контекста – времето на написването на книгата и случващите се в света събития.

Събитията през 2020 година – пандемията СОVID-19, самоизолацията, икономическите и политическите кризи станаха ярка илюстрация на концепцията VUCA-свят. VUCA – това е акроним от английските думи volatility, volatile (нестабилност, нестабилен), uncertainty, uncertain (неопределеност, несигурен), complexity, complex (сложност, сложен) и ambiguity, ambiguous (неоднозначност, неясен).

VUCA-светът – това е свят, на който главната константа е нестабилността, пораждаща три главни предизвикателства: дефицит на смисъл (като страх от загуба на смисъла на живота), дефицит от разбиране, дефицит на доверие.

Отговор на тези предизвикателства стана едновременното стихийно появяване в различни страни на нова психотерапия – социалната психотерапия. Раждането на социалната психотерапия стана логичен резултат от развитието на психотерапевтическата практика, предсказана от великия руски психолог, автор на първата в света теория на личността, Александър Фьодорович Лазурски (1874-1917).

Съгласно представите на А. Ф. Лазурски, всички хора се различават по степента на адаптация към обкръжаващата среда.

На ниско ниво на жизнено функциониране, външната среда подчинява на себе си слабата, разделена психика. Хората, които се намират на това ниско ниво, са дезадаптивни и се нуждаят от помощ и лечение.

На средно ниво се намират индивидите, които притежават значително по-голяма степен на способност да се приспособят към обкръжаващата среда, да намерят в нея своето място и да го използват за своите цели.

Средното ниво се нарича ниво на приспособяващите се индивиди. Те са активни и здрави хора.

Само на висше ниво – нивото на жизненото творчество, неговите представители могат да притежават съзерцание за света, което позволява да се създава нещо оригинално и ново в една или друга дейност. Такива хора могат да променят света, усъвършенствувайки го и приспособявайки го така, както на тях им се иска да го видят и да си го представят.

Ако клиническата психотерапия е предназначена за лечение на болестите (терапия на тялото и на психиката), а психологичната психотерапия – за решаване на психологически проблеми (корекция и развитие на личността), то целта на социалната психотерапия се явява адаптация към VUCA-света (изменение на светогледа и хармонизация на обитаемата среда) – достигане на хармония, благополучие и щастие не само на отделните хора, но и за семействата, народите и, в крайна сметка, на цялото човечество.

В монографията „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” професор Илия Пеев разглежда приложимостта на новата – социалната психотерапия, към морските професии, крайбрежното население и морските архетипове като системообразуващи елементи на развитието на проактивността с цел повишаване равнището на жизненото благополучие и прехода към най-висшите социални слоеве, по А.Ф. Лазурски – страта (англ. stratum – обществен слой). За това не случайно професор Илия Пеев нарича главите от своята книга „песни”.

Първата Океанска песен е посветена на това, как „Океанът свързва хората с Мир, Труд и Любов”. След разглеждане на икономическите, социалните, политическите и геостратегическите проблеми на Черноморския регион, авторът предлага решение – триадата на безопасността.

Втората Океанска песен, в контекста на обявеното от ООН Десетилетие на океана, запознава читателя с Българската гордост – подводния експеримент „Хеброс ‘67“. Тази песен съдържа и медиа-призив за иновационни стратегически инфраструктурни проекти в продължение на цялото Десетилетие на океанските науки в интерес на устойчивото развитие.

В третата Океанска песен се разкриват социалните проблеми на моряците и техните семейства в условията на световната пандемия COVID-19. Подчертава се, че хуманитарната криза, с която се сблъскват моряците и семействата на моряците, има значение за цялото човечество.

Четвъртата Океанска песен – това, всъщност е, манифест на социалната психотерапия. Подробно се разглеждат важни научно-практически въпроси: хигиената на душата при пандемията COVID-19; поддържане на психическото здраве, психическата защита и психосоциалната подкрепа в екстремални ситуации.

Професор Илия Пеев пръв в света провъзгласи, че ако природата на човека се изучава от психотерапията като цяло, то Позитивната динамическа психотерапия е научна система от цялостни възгледи за планетарното здраве на човечеството, новия светоглед и устройството на света през XXI век.

Отделно се разглеждат възможностите за използване Сугестопедията за формиране и развитие на комуникативни навици и управленска култура на морските командни кадри като фактор за безопасността на корабоплаването (иновации в морското образование на бъдещето).

Петата Океанска песен е най-романтична. А нима може истинският моряк да живее без романтиката и любовта към морето? Професор Илия Пеев предлага да се учреди Международна Вапцаровска премия „Морето и машините” за стимулиране на научните изследвания, свързани с морето.

Лауреатът на Международна награда за мир Никола Вапцаров е най-песенният и романтичен поет, пишещ за морето. Неговата лирика е посветена на все още новата тема за хармонията между човека и машината – истинският моряк чувства кораба като част от себе си и самият той сякаш става част от своя кораба.

Какъв ще е светът на бъдещето – зависи от съвременните хора. Затова именно тук и сега, в настоящето, в този миг, животът на човека е въвлечен във враждата между „кървавата ретроградност” и романтиката на новия живот. И неговият избор определя образа и на света и на човека. Поезията на Никола Вапцаров е съсредоточена именно на този избор.

За всички психолози и психотерапевти тези базови постулати в стиховете на Никола Вапцаров имат принципиално значение и играят фундаментална роля в концепциите на Позитивната динамическа психотерапия и психологията на отношенията.

Инициативата на професор Илия Пеев за учредяването на Международна Вапцаровска премия „Морето и машините” получи поддръжка от участниците в XII Четения в памет на А.Ф. Лазурски – професорите от Морския държавен университет „Адмирал Генадий Иванович Невелски”, Санкт-Петербургския държавен университет, Тихоокеанския държавен медицински университет и още цяла поредица университети.

Особената ценност на книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” се заключава в това, че главните свои идеи професор Илия Пеев е обсъждал на най-високо ниво – на Симпозиума „Позитивна Динамическа Психотерапия“, преминал в рамките на преконгреса IX Световен конгрес на психотерапевтите. Всички идеи предизвикаха гореща поддръжка на професионалното психотерапевтично общество. Този факт свидетелства за това, че книгата „На Океана с Любов, Вяра и Надежда” читателите вече я очакват, и та ще се ползва с голяма популярност.

професор Илия Пеев 

 

 

На 14 септември християнският свят отбелязва Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници. Според църковното предание, след като намерила Кръста Господен през 326 г., царица Елена запазила частица от него и я изпратила на сина си Константин Велики, а самия кръст положила в изградения на Божи Гроб храм “Възкресение Христово”. Девет години по-късно, на 13 септември 335 г., храмът бил осветен, а на следващия ден, 14 септември, кръстът е повдигнат – “въздвижен” над главите на вярващите, за да могат всички да му се поклонят. От този ден празникът носи името си Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. В българската народна традиция денят е известен като Кръстовден и се свързва и с едно от най-тачените свети места у нас – Кръстова гора. То се намира в Средните Родопи, на 6 километра от с. Борово, на територията на община Лъки,близо до Кръстов връх (1413 м), от който носи името си. Всяка година, на 13 срещу 14 септември хиляди поклонници се стичат към върха, където се намира манастирският комплекс “Света Троица”, с надежда за изцеление и Божия подкрепа. За чудодейната сила на местността свидетелстват разказите на оздравелите от тежки и безнадеждни заболявания. Легендата разказва, че на мястото, където планината образува кръст, се пази частица от Кръста Господен, който Царица Елена, изпратила на сина си в Константинопол. В действителност там са намерени останките на манастир, разрушен вероятно по време на османското нашествие. През 30-те години на ХХ в. на това място пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, който бил изключително набожен и скромен човек, изцяло отдаден на вярата. Съвсем млад се отказал от светските изгоди и посветил живота си на вярата в Бог. Той бил известен и с пророческите си способности. Когато посетил святото място му се явява, че то е чудотворно, защото пази частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. По думите му реликвата попаднала там, след като руският цар успял с даровете си да прилъже турския султан да му я подари. Когато научила за това майката на султана, която била християнка, му разкрила каква сила притежава частицата от Кръста и той веднага изпратил хората си да му я върнат. Руснаците обаче се отклонили от пътя и оставили Светинята в манастира на Кръстова гора. След време обителта била нападната от поробителите. Преди да загинат, монасите успели да скрият кръста в подземно скривалище, което още не е открито. След като разказал за видението си на цар Борис III, Йордан Стойчев му казал, че там трябва да се направи и постави висок 33 килограмов метален кръст в знак на това, че там се пази частица от Кръста Господен. Днес в местността се издига православен комплекс с две църкви и 15 параклиса, изградени от двете страни на пътеката към кръста. В нощта срещу празника в единия от храмовете – “Покров на Света Богородица” се извършва нощно богослужение. След литургията хиляди вярващи от страната и чужбина се събират на хълма за нощното бдение, което завършва с първите лъчи на слънцето, докоснали кръста.

Пловдив – градът, в който е извършено Съедиеннието!  Варна – градът, в който княз Батенберг официално оповестява Съединението!

https://www.moreto.net/novini.php?n=464864

Варна – градът, в който княз Батенберг официално оповестява Съединението

Годината е 1885, датата – 6 септември. Варна е градът, в който новината за Съединението е официално оповестена от княз Александър I Батенберг. Съобщението е направено пред огромно множество от балкона на тогавашната „Телеграфо пощенска станция“, чиято сграда днес не съществува, но се е намирала между Държавния архив и зданието на Съдебната палата във Варна, припомня Moreto.net.

В началото на септември княз Александър I Батенберг е на военни учения в Шумен. Той се връща се в манастира „Св. Димитър“ – летния дворец „Сандрово“ (първообраза на „Евксиноград“) и на 6 септември 1885 година сутринта получава известие за събитията в Пловдив. Веднага тръгва за варненската „Телеграфо пощенска станция“. Пристига около 10.00 часа в кортежа на своята свита гвардейци, препускайки с файтон към града и преминавайки през днешната ул. „Мария Луиза“. Ескорта завива покрай сегашната сграда на Държавен архив Варна и достига до варненската „Телеграфо пощенска станция“. Князът влиза забързан към телеграфа на втория етаж. Стои тревожно до апаратчика на телеграфния апарат и разменя съобщения с ръководителите на бунта в Пловдив до изпращане на телеграма, че подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Населението посреща новината възторжено. По улиците на Варна тръгват шествия, като основна група тръгва от Екзарх Йосиф (Шишкова градинка), отправя се към площад „Мусала“ и старата жп гара Варна. Шествието е съпроводено от духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк и войници. Хората се движат със запалени факли, газеници, лампи и знамена.

Около 15.00 часа на шести септември от балкона на „Телеграфо пощенската станция“ пред събралото се множество варненци князът оповестява събитията в Пловдив и подкрепа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Вечерта Батенберг се отправя към жп гара Варна, за да пътува до Русе и Търново. Слизайки от каретата, множеството го поема и го носи на ръце до вагона. Влакът е окичен с цветя.

На 10 септември пред недовършения Катедрален храм „Св. Успение Богородично“ се извършва литургия. Варненци събират дарения, записват се като доброволци за очакваната война.

Днес сградата на „Телеграфо пощенската станция“ не съществува. На южната фасада на Държавния архив обаче има поставена паметна плоча на княза, която да напомня за случилото се във Варна. От морската столица Батенберг издава първите най-важни документи след Съединението.

Паметна плоча на княза:

Тук, на 6 септември 1885 година Княз Александър Батенберг прие народната воля и огласи Съединението на България.

 https://www.moreto.net/novini.php?n=464864

 

дарение – скулптура на Христо Ботев от 1964 гна академик Григорий Данилович  Ястребенецкий от Санкт-Петербург

На 1 септември 2022 г. се проведе работна среща с кмета на гр. Калофер господин Румен Василев Стоянов за обсъждане на конкретни практически действия за доставката на дарението от Санкт-Петербург в Калофер, мястото за поставяне на бюста на Христо Ботев, логистиката по доставянето, други организационни, протоколни и церемониални въпроси.

 

Григорий Ястребенецкий.

 Скулптурен портрет на Христо Ботев. 1964.

Деловата срещата премина при изключително добра организация и ефективност, решаваща роля за което изиграха личните качества на кмета на гр. Калофер господин Румен Стоянов, благодарение на които той схвана идеята мигновено и я прегърна от сърце с твърдата решимист да я доведе до край.

 

Господин Румен Василев Стоянов, трети мандат кмет на гр. Калофер

Кметът на Калофер Румен Стоянов има много благ характер и сякаш с перце гали душите на хората, което от една страна ги отпуска и ги кара да се чувстват добре, а от друга страна ги мобилизира и ги кара да бъдат креативни. Това дарование на калоферския общински лидер е първопричина за неговата харизматичност и в най-голяма степен допринесе за ефективността на работната среща.

Румен Стоянов е трети мандат кмет на красивия подбалкански възрожденски град, и всички, които го познават, знаят, че в неговия кабинет в Община Калофер има два портрета – на Васил Левски и на Христо Ботев, което обаче съвсем не е служебна показност, защото той носи в сърцето и ума си творчеството и духа на двамата велики българи, а жаждата на Христо Ботев за свобода е издигнал като знаме над родния си град! От срещите и разговорите с Румен Стоянов почувствах огромното количество знания, които той има за великия поет-революционер Христо Ботев.

През 2021 г. Румен Стоянов реализира една отколешна своя мечта – да изиграе роля във филм за Христо Ботев.

Максим Генчев, режисьор на филма „Ботев” предлага на кмета да играе Перо Македонеца, защото според него има голяма близост в темпераментите и характерите на двамата – казват си директно всичко.

 

Румен Стоянов в ролята на Перо Македонеца във филма „Ботев” на режисьора Максим Генчев

Актьорът от Бургаския театър Деян Жеков играе Христо Ботев.

На 2 март 2022 г. беше официалната премиера на игралния филм „Ботев“ в София – зала „Люмиер в НДК.

Премиерата бе предшествана от изпълнението на фолклорен блок, предвождан от калоферските гайдари и кмета на града Румен Стоянов. Във фолклорния ансамбъл участваха комитет „Родолюбие“, много представители на патриотични организации, облечени в народни носии.

Румен Стоянов е не само превъзходен организатор с мащабно управленско и държавническо мислене, той е и председател на Националното сдружение на кметовете на кметствата в Република България.

Румен Стоянов е артистична натура, свири на гайда и на тъпан, събира често на музикантски вечери в Калофер инструменталистите от фолклорния жанр, прави надпявания между най-добрите народни певци и певици. Сам организира и участва с гайдарския състав на Калофер в самодейни изяви, снима се в клипове за телевизиите, които представят фолклора.

Важна роля за ефективността на работната среща изиграха задочно споделените дипломатически тънкости от д-р Анатолий Викторович Щелкунов, почетен гражданин на Варна, бивш Генерален консул на РФ в морската столица. В процеса на подготовката на срещата той ни даде ценни препоръки за практическите логистически и дипломатически стъпки, които трябва да се предприемат за успешно реализиране на благородната мисия. Професор д.пс.н. Илия Пеев, който е съавтор на излязлата през 2020 г. книга на д-р Анатолий Щелкунов „Народная дипломатия в истории российских неправительственных организаций” още в самото начало на работната среща предаде неговите специални поздрави на кмета на Калофер г-н Румен Стоянов и всички участници в срещата, пожелавайки успех на това благородно начинание – дарение бюст на Христо Ботев на родния град на поета-революционер, изработено от велик скулптор академик академик Григорий Данилович  Ястребенецкий. Д-р Анатолий Щелкунов също така беше специално поръчал да изразим пред всички неговото възхищение от словото на г-н Румен Стоянов за Христо Ботев, произнесено на втори юни 2022 г. в Калофер.

Водещо място за плодотворността на работната среща изиграха организаторската, публикационната и популяризаторската дейност на капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев. След като през месец юни 2022 г. той се запозна с изпратената му от капитан I ранг от запаса, д.ист.н. Валентин Георгиевич Смирнов, директор на РДАВМФ в Санкт-Петербург статия „Завещанието на скулптура”, публикувана във вестник „Санкт-Петербургски ведомости”, брой 110 от 21 юни 2022 г., положи огромни усилия новината за дарението на бюста на Христо Ботев да достигне до хиляди читатели.

Пред кмета на гр. Калофер г-н Румен Стоянов и всички присъстващи, професор д.пс.н. Илия Пеев направи подробен доклад за извършената от него публикационна и организаторска дейност, благодарение на която идеята за дарението на бюста на Христо Ботев на град Калофер придоби гласност в България, Русия и десетки други държави.

В центъра на успешната работна среща трябва да поставим неуморната и убедителна дейност на подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев, военен преводач и писател, председател на центъра „Примирение” (1995-20025). Той е поддържал близки творчески отношения със скултура Григорий Ястребенецкий и пръв в целия свят даде публичност на авторското му завещание със своето интервю в статията на Сергей Евгениевич Глезеров „Скулптура на Христо Ботев планират да подарят на България”, която беше публикувана във вестник „Санкт-Петербургски ведомости” през юни 2022 г.

По време на срещата с кмета на гр. Калофер подполковник от запаса Юрий Лебедев подари на господин Румен Стоянов своя авторска книга и няколко книги от академик Григорий Данилович Ястребенецкий.

Юрий Лебедев се познава с много хора в Санкт-Петербург и Москва, които са поддържали близки отношения с академик Григорий Ястребенецкий. С някои от тях той се свърза още по време на работната среща при кмета на гр. Калофер и веднага уточни с тях логистически подробности по преместването на бюста на Христо Ботев от Санкт-Петербург, където се намира в момента, до Калофер, родния град на Христо Ботев, където ще заеме своето полагащо му се място.

Заслужава да споменем поне двама души от близкото обкръжение на академик Григорий Ястребенецкий, които на практика ще участват в процедурата по транспортирането на бюста на Христо Ботев от Русия до България  – това са скулпторът Владимир Иванович Бродарский, при когото се намира в момента бюста на Христо Ботев в Санкт Петербург и внукът на академик Григорий Ястребенецкий – московчанинът Даниил Александрович  Ястребенецкий.

В заключителната част на срещата с кмета на град Калофер, господин Румен Стоянов обобщи и систематизира своите отговорности и пълномощия за установяване на делови контакти с дипломатически и културни институции, чрез които ще се достави бюста на Христо Ботев от Санкт-Петербург в Калофер.

Всички пожелахме успех на г-н Румен Стоянов, който сърцато и енергично ще работи за реализиране на благородната идея за изпъленние завещанието на академик Григорий Ястребенецкий да се дари бюста на Христо Ботев от 1964 г. на България. Калоферци очакват с вълнение този ден!

В тази паметна работна международна среща с кмета на град Калофер г-н Румен Василев Стоянов участваха:

Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев заедно със съпругата си Йорданка  Пеева, учителка.

Подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев със съпругата си Лариса Владимировна  Алпеева, професор по руски език в катедрата по междукултурни комуникации в Санкт-Петербургския държавен архитектурно-строителен университет.

Величка Терзиева, старши специалист административно обслужване в кметството на гр. Калофер.

Петя Керемедчиева, технически сътрудник в кметството на гр. Калофер.

Адвокат Албена Белянова, Телевизия “Евроком” София, водеща и автор на предаването “Часът на избора”.

След завършване на международната работна среща, кметът на град Калофер г-н Румен Василев Стоянов даде официална вечеря за всички участници, на която продължиха дискусииите по темата, завладяла нашите умове и души.

Да си пожелаем успех на благородната мисия!

Кореспонденция:

Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев