Category Archives: ЗА БЪЛГАРИЯ
Девети национален конкурс за рисунка Нашите традиции и обичае академик Николай Стойнов
Награда за сюжет- Ивана Тричкова 12 години,Гоце Делчев
Награда за композиция-Дивна Железчева,9 години ,Бургас
Награда за техническо изпълнение и майсторство- Иванка Митева-15 години, Бургас
Награда за въздействащо пресъздаване на народен обичай- “Бъдни вечер”-Светозар Георгиев, 10 години ,Самоков
Специална награда -национален танц “Хоро”-IVБ клас НУ “Станислав Доспевски”-Самоков- Габриела Брейчева,Гергана Шукадарова,Галена Стоилова,Димитър Дибеков,Богомил Петров,Иван Димитров- ученик със СОП учител Райка Мирчева
Награда за иновативна интерпретация- “Еньовден”- обичая “Мълчана вода”- IV Б клас НУ “Станислав Доспевски”-Самоков-Габриела Стаменова,Каролина Ковачка,Дейвид Стоянов,Васил Методиев,Атанас Атанасов-учител Райка Мирчева
придседател на журито Мария Герасова
Първи ноември – Ден на народните будители
На 1 ноември честваме Деня на народните будители.

За първи път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал Денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/.
През 1922 г. Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. В освободена от османско владичество България всеки човек – от представителите на елита до обикновените хора, съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители, не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество възрожденският идеал е рухнал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път Денят на народните будители е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България, през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.
На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското възраждане. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява неговата традиция. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli
https://www.nationalgeographic.bg/a/prvi-noemvri-den-na-narodnite-buditeli
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НЕАВИИМОСТТА
Княз Фердинанд прочита Манифеста за независимостта на България на хълма Царевец.
“За да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”, се казва в Манифеста, с който на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд провъзгласява независимостта на България, а самият той става “цар на българите”.
За място на тържественото събитие тогава е избран старопрестолният град Търново – в храма “Свети Четиридесет мъченици”, а след това манифестът е прочетен пред народа в историческата крепост Царевец. Така на практика са отхвърлени и последните васални връзки с Османската империя.
Независимостта на България е отбелязана из цялата страна още в същия ден. Особено знаменателен е празникът в Бургас, където за пръв път звучи Химнът на независимостта. Автор е Георги Шагунов – капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк. Химнът обаче остава забравен дълги години. Намерен в архивите на композитора, той е върнат към живот в началото на новото хилядолетие.
Признаването на независимостта на страната ни е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.
В новата ни история 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Днес България отбелязва 115-годишнината от обявяването на своята независимост. Чествания се провеждат в цялата страна.
https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/115-godini-nezavisimost-chestit-praznik
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА КМЕТОВЕТЕ
гр. Калофер, ул. „Хр. Ботев” №2,
тел. 0878 13 13 32; e-mail: nskkrb@abv.bg
3Evgenia Yanakieva, Veronika Cholakova и 1 друг
Съобщение
На 19 януари 2023 година стартира националният проект на Съюз “Духовно възраждане-България”" Духовното израстване на бездомните хора”
Те са навсякъде Останали без покрив и храна. Премръзнали, треперейки от студи глад, с дрипи на гърба си, с вързопче или без него спят под покривите, на пейките по улиците и на още всевъзможни места Сърцето се свива от болка.
ръководител проект Мария Герасова
НИКУЛДЕН: Денят, на който се събира цялото семейство
Kакъв празник почита православната църква на 6-ти декември? Кой празнува имен ден на този ден?
На 6-ти декември почитаме Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той е покровител на моряците, моретата, рибарите, банкерите, пътешествениците, търговците, рода и семейството. Първообразът е историческата личност Никола Мираликийски. Той е роден през 270 година в Патара, Мала Азия. Легендата разказва, че той бил човекът, който подхвърлял незабелязано кесии със злато в дома на обеднял баща, след което той омъжва трите си дъщери. Приписват му се много чудеса, които избавят моряците и пътуващите по море от водните стихии. Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца.Ето Николай означава „побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар и на водния сят – водните демони и рибите.
Традиции и обичаи на Никулден Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада. Според преданието той спасил пробита лодка от потъване, като запушил дупката с шаран – ето защо това е традиционната риба за празника. Според поверието в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се изхвърлят. Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие в семейството и то да се увеличи. На много места на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
На 6-ти декември своя празник отбелязва и красивия ни черноморски град Бургас.
На 6-ти декември имен ден празнуват Николай, Никола, Никол, Николина, Николета, Нина, Ненка, Ния, Ница, Кольо. Желаем ви много здраве, успехи и щастие!
Източник: internet
ДИМИТРОВДЕН
На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. ”Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято” - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.
На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/dimitrovden-e-tradicii-i-obichai-na-praznika-video-2127665?fbclid=IwAR2-zXwSPXfLpJIPxKpqWNfjOeX0ktI2T-dLghANvCrekyJdBCl5AYJPLaI