Category Archives: ЗА БЪЛГАРИЯ

Спортът – витрината на България през социализма

Спортът създава истински, честни и играещи по правилата мъже и жени, готови да се борят до край за отбора си, за каузата си, за родината си
По онова време да си спортист, беше голяма работа. Имаше много добре изградена и успешно функционираща структура още от основата
Днес са много популярни носталгични материали за соц-а, които започват с: „Помните ли…“. А помните ли колко много се спортуваше тогава? Идваха треньори по всички видове спорт в училищата за да си избират бъдещи надежди. Още в началното школо. Влизаха по време на час и започваха огледа.
Понякога дори ни строяваха пред дъската. И беше много престижно да те избере някой треньор – дори да беше треньора по хандбал. Защото по онова време, да си спортист, беше голяма работа. Имаше много добре изградена и успешно функционираща структура още от основата. Подбор, спортни училища, спортни армейски школи, професионален спорт. Държавно спонсориране.
Спортът беше витрината на социализма. И малка България се радваше на невероятни спортни успехи. Шампионите, световните рекорди, победите бяха ежедневие. Върхът беше достигнат през 1988 на олимпиадата в Сеул, когато се наредихме на 6-то място в света по брой спечелени медали и отличия с 10 олимпийски титли, 12 сребърни медала и 13 бронзови!
Пред нас бяха само двете суперсили  тогава СССР и САЩ, плюс двете Германии –  ГДР и ФРГ… Звучи невероятно, но е факт! Тогава се мерехме и побеждавахме по спортните арени държави като Великобритания, Франция, Япония, Китай, Бразилия, Италия…
Но златните медали от олимпиади и световни първенства, големите шампиони и световните рекорди, с които всички се гордеехме – бяха само черешката на тортата. По-важното беше, че няколко поколения български деца израснахме и бяхме откърмени с любов към спорта. А спортът възпитава, той изгражда силни характери.
Спортът създава истински, честни и играещи по правилата мъже и жени, готови да се борят до край за отбора си, за каузата си, за родината си. Да, тогава всички бяхме горди, че сме българи, до голяма степен благодарение и на нашите спортни успехи.
Спорът изгражда позитивни навици. Спортът, колкото и банално да звучи, е здраве. В спортът няма скрито-покрито: всичко е точно и ясно, измеримо в метри, секунди, голове…  Няма и връзкари (е, само при приемите в спортните училища и спортните военни школи, задължително се пръкваха рожби на висши партийни номенклатурчици, нямаше как…) – или си достатъчно добър за да побеждаваш или… си търсиш друг спорт.
Аз и всички мои приятели по онова време тренирахме по няколко вида спорт, понякога дори едновременно. Спомням си, че имаше един такъв период, в който ходех на тренировки по баскетбол сутринта, а на футбол – следобед. Тренирах още лека атлетика, бокс…  Ако си добър, логичното продължение беше спортно училище.
Големите спортни дружества по времето на соца, както в София, така и в страната, имаха собствени спортни училища, в които развиваха  всички видове спорт. Истински оазиси на спорта. Една  отлично работеща система, която впоследствие бе заимствана от редица западни страни, а ние разрушихме с лека ръка…
Спортните училища бяха пансиони или полупансиони за талантливи деца от всички възрасти. Имаше двуразови тренировки, но и здраво учене. Три ядения на ден, много питателни, задължително с мръвка.
Замервахме се с шоколади в стола, при това от хубавите – от 69 ст. Спортистите, дори в юношеска възраст, бяхме от малкото късметлии по онова време, които пътувахме свободно зад „Желязната завеса“. Е, под „свободно“, разбирайте, със задължително присъствие на човек от ДС или Народната Милиция в екипа на отбора. Караха ни да подписваме декларации, че няма да бягаме. Но благодарение на тези пътувания в Западна Европа, ние знаехме  горчивата истина за това колко по-цветен и готин беше онзи, Забраненият свят.
Когато за пръв път посетих Западна Германия, Мюнхен –  бях втрещен. Втрещен от качеството и разнообразието на стоките в магазините. От това колко вида шоколад имаха и колко яки са им опаковките.
От техниката и машините. От цветовете. От лукса. Всичко беше в пъти по-, по-, по-…. Друга планета…! Която впоследствие завладя нашата… Но планета „Соц“ все пак имаше някои неоспорими достижения. Едно от тях беше спортът и изградената около него система за високо спортно майсторство и успехи.
Защото колкото и вида шоколад да имаха немците и французите, колкото готини и бързи да бяха колите им, ние редовно си ги спуквахме от бой по спортните терени и площадки!
Соц спортистите бяха галениците на системата, нейната витрина  пред света. Не беше лесно и даром. Скъсвахме си дупетата от тренировки. Но го правехме с желание. Бяхме целеустремени и нахъсани за успехи. Едни различни, хубави времена за българският спорт, които едва ли някога ще се повторят с такъв успех. Неоспоримо!
http://socbg.com/2017/1    0/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7.html
 тагове: спортът, витрината, социализма, България

ЗА БЪЛГАРИЯ

Теодора Иванова:

В моята Родина ми харесва природата, майчиния език, атмосферата сред приятели на маса, дори нестихващото недоволство сред по-възрастните българи, когато нас, по-младите ни съжаляват, че ни идвали по-лоши дни, пък те преди демокрацията са си поживяли… Обичам земята, раждаща толкова красота и благоденствие, и същата тази земя, където са погребани наши любими същества. Обичам българския дух в хората, израснали и възпитани в България. Не е важно къде се изкарват парите, за да оцелеем, когато коренът ни е тук, пък ние се скитаме кат немили недраги. Затова когато се прибирам в България, в мен се разгаря любовта ми към България, защото ще я нося в сърцето си до гроб.

Христина Джоргова:
100 хубави думи за България, а могат да бъдат много повече. Ще цитирам какво казаха за нашата страна американци от Корпус на мира, с които се запознах в родното си градче.
“Вие имате всичко. Имате богата и дълга история. Имате интересна култура и невероятен фолклор. Природата ви е толкова красива и разнообразна. Имате планини, море, красиви зелени долини. Влюбихме се във всичко това, но и във фолклора ви. Вие сте гостоприемни хора. Езикът ви е труден, но е интересен и богат.”
Щом хубавото в нас виждат те, защо да не го видим и ние. И да го показваме по-често! Нали така правят те – американците.

Виолета Берберова:

Каквото и да кажа за България – все ще е недостатъчно. Но мисля, че “Това е моята родина” изчерпва всичко. Тази година успях да заведа сина си в няколко български града и да посетим заедно културните и исторически забележителности в тях – Казанлък, Жеравна, Котел, Стара Загора, Бургас… Не е много, но истината е, че във всяко кътче на България можеш да се почувстваш горд, че си българин – с многовековна история и многобройни културни шедьоври. Само трябва да имаш желание, да имаш очи и сърце да ги видиш. Имаме ги, край нас са, а сякаш сме слепи и се захласваме по чуждото, ходим в чужбина, а не познаваме собствената си родина.
Родители, покажете на децата си България и ги научете да я обичат – така шансът да станат добри хора е много по-голям. Обичащият човек не може да бъде лош и зъл. В миналото нашите деди са били учени „силно да любят и мразят”, защото са били под робство, защото са се борили срещу враговете на родината. Сега сме свободни, нямаме врагове, нямаме нужда от омраза, нека остане само Любовта.
 предоставя Мария Герасова- Спасова