Category Archives: ЗА ПЛОВДИВ

ВЪЗСТАНОВКА НА ИДВАНЕТО НА ИВАН ВАЗОВ В ПЛОВДИВ

Седма възстановка на идването на Иван Вазов в Пловдив на 7-ми ноември 1920 година от Съюз “Духовно възраждане- България” главен организатор сценарисг и водещ Мария Герасова- .председателна СДВБ журналист писател издател главен редактор но межунарден ел вестникСияние. В ролята на Иван Вазов Георги Караджов секретар на СДВБ
Оригиналната реч на Иван Вазов
https://youtu.be/zRBvrt5tQGI

Иван Вазов се разходи с файтон по старата “Станционна” в Пловдив

Иван Вазов се разходи с файтон по старата
Десетки пловдивчани станаха свидетели как Патриархът на българската литература преминава с файтон по емблематичната ул. „Иван Вазов“, която свързва Централна гара с центъра на града.

„За Девета поредна година провеждаме възстановка на посещението на народния поет Иван Вазов в Пловдив.  И тази година събитието е организирано от  Съюз „Духовно възраждане – България“, съобщи неговият председател Мария Герасова.

Иван Вазов се разходи с файтон по старата

В ролята на Иван Вазов влезе секретарят на дружеството и бивш преподавател в Пловдивския Университет Георги Караджов, който разказа за историческото посещение на  народния поет в града под тепетата.

Иван Вазов се разходи с файтон по старата

„На 7-ми ноември 1920 година  Граждански инициативен комите, начело с д-р Недко Каблешков, кани Иван Вазов в Пловдив. Поводът е неговата 70 годишнина и 50 години от началото на творческата му дейност. Поетът пристига на Централна гара –Пловдив, качва се на файтон и е придружен от ескадрон на 3-ти конен полк, духова музика, детски музикален хор и свещеници. Приветстват го граждански, студентски, ученически и пенсионерски патриотични организации, както и от  организации на запасните офицери. Когато стига пред Военния клуб народният поет е посрещнат от председателят на Инициативния комитет д-р Недко Каблешков, който  обявява две решения на Общински съвет – Пловдив. Първото е, че Ив. Вазов става почетен гражданин на Пловдив, а второто, че от 7-ми ноември1920 година. т.е. приживе, ул. „Станционна“ се преименува на ул. „Иван Вазов“, разказва Георги Караджов и допълва, че Вазов произнася единственото благодарствено слово към град в България именно за Пловдив.

Иван Вазов се разходи с файтон по старата

Във възстановката участваха ученици от СУ „Любен Каравелов“.

Събитието беше част от националния проект „Възраждане на ул. „Иван Вазов“.

Иван Вазов се разходи с файтон по старата

Снимки от Валентина Биларева

 

XXII-14

  СЪЕДИНЕНИЕ- ЗАЩО?

Клаузите на примирието в Сан Стефано са временни илюминации, в които дори Русия не вярва. Просто, ако стане .Русия се изправя срещу по-старите си договорки с останалите велики сили, а именно предварително сключените тайни споразумения  с Австро-Унгария, по-специално Райхщадското споразумение от 1876 год. и Будапещенската конвенция от 1877 год.

Основното противоречие де състои в предварителното съгласие на Русия на Балканите да не се създава голяма държава. А такава бимогла да бъде единствено България, ако се съберат всичките й бивши земи с българско население.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

XXII-13

 СЪЕДИНЕНИЕ- ЗАЩО?
Освободителната война  от 1877-78 год. не постига националния идеал на българите.
Берлинският договор след нея попарва надеждите, дадени от Санстефанския.
Договорът се състои от 64 члена и унищожава разпоредбите на предварителния Санстефански мирен договор от 3.03.1878 год. между Русия и Османската империя.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

XXII-12

СЪЕДИНЕНИЕТО 3
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат в Пловдив на 6 септември 1885 год., ръководен от майор Данаил Николаев.
Един самоволен акт на народа на Източна Румелия, подкрепен незабавно, категорично и безкористно от монарха на Княжество България- княз Александър Батенберг.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

СЪЕДИНЕНИЕТО 2

 Цялата световна дипломация ведно с много раболепни политици в Княжество България са изненадани, объркани и поставени в патово положение на 6 септември 1885 год.Когато в дързостта си народът на Източна Румелия казва, че ще живее в една държава с братята си от Княжеството.

Актът е отчаян, като на дете, предизвикващо Голиатите на шест империи, владеещи с войски света от Владивосток до Лондон .Актът е толкова дързък и толкова смайващ с готовността за гибел, че светът отстъпва пред този категоричен избор
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

XXII-10

  СЪЕДИНЕНИЕТО
Истинският герой в това дело беше народът. Това са хилядите малки човеци, довчерашни роби, които се изправят срещу шест велики империи, разделили България на части с един договор в Берлин. В него имаше образовани и необразовани, имаше луди глави и умуващи конформисти .Имаше опитни и неопитни. Но всички искаха едно. И го искаха с явни мирни демонстрации, с тайни заседания,с надеждата да постигнат мирно единение, но с готовността да погинат заради идеала-цяла България. Толкова много го искаха, че чудовищната мощ на шест велики военни сили зяпна пред отчаяния устрем на едни прашни балканци, искащи обединение или гибел
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

XXII-9

БУНАРДЖИКЪТ стърчи и до днес със зелен силует високо над сградите на града. Ако изключим построените паметници на върха му, той е по-зелен и див от всички изброени дотук хълмове .Да, в основите си е погълнат от града  и сградите са леко напъплили по склоновете му, но той има и много от зеленото очарование на една девствена територия.
МЛАДЕЖКИЯТ ХЪЛМ  е най-пострадал от хорска дейност .Въпреки 30 годишното добиване на камъни, което изяжда около 1/6 от обема му,. той е най-зеленият от всички легендарни пловдивски хълмове. Само един павиран път стига до върха му, който също е скосен във времето, но освен антени и един изоставен циментов басейн на върха му няма друга следа от човешка намеса.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

XXII- 8

Срихълмието, на чиито височини не е останало почти нищо непокътнато, най-голяма човешка намеса има на ДАНОВИЯ ХЪЛМ /Сахат тепе- Христо Г.Данов/.Макар и с пощадени два върха, на които има само една Часовникова кула и едно ретранслаторно съоръжение, тепето е застроено почти до горе, особено откъм северната му част.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най

XXII-7

Най-  запазеното в геологично отношение е Джамбаз тепе. От юг и изток хълмът е почти непокътнат. Дори строежът на Античния театър в падината между Джамбаз тепе и Таксим тепе не е повлиял много на профила му. Тъй като камъните за изграждане на съоръжението не са добивани на място. Античният театър е построен не от сиенит, а от специално добиван мрамор от Родопите
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“