„За Девета поредна година провеждаме възстановка на посещението на народния поет Иван Вазов в Пловдив. И тази година събитието е организирано от Съюз „Духовно възраждане – България“, съобщи неговият председател Мария Герасова.
В ролята на Иван Вазов влезе секретарят на дружеството и бивш преподавател в Пловдивския Университет Георги Караджов, който разказа за историческото посещение на народния поет в града под тепетата.
„На 7-ми ноември 1920 година Граждански инициативен комите, начело с д-р Недко Каблешков, кани Иван Вазов в Пловдив. Поводът е неговата 70 годишнина и 50 години от началото на творческата му дейност. Поетът пристига на Централна гара –Пловдив, качва се на файтон и е придружен от ескадрон на 3-ти конен полк, духова музика, детски музикален хор и свещеници. Приветстват го граждански, студентски, ученически и пенсионерски патриотични организации, както и от организации на запасните офицери. Когато стига пред Военния клуб народният поет е посрещнат от председателят на Инициативния комитет д-р Недко Каблешков, който обявява две решения на Общински съвет – Пловдив. Първото е, че Ив. Вазов става почетен гражданин на Пловдив, а второто, че от 7-ми ноември1920 година. т.е. приживе, ул. „Станционна“ се преименува на ул. „Иван Вазов“, разказва Георги Караджов и допълва, че Вазов произнася единственото благодарствено слово към град в България именно за Пловдив.
Във възстановката участваха ученици от СУ „Любен Каравелов“.
Събитието беше част от националния проект „Възраждане на ул. „Иван Вазов“.
Снимки от Валентина Биларева
СЪЕДИНЕНИЕ- ЗАЩО?
Клаузите на примирието в Сан Стефано са временни илюминации, в които дори Русия не вярва. Просто, ако стане .Русия се изправя срещу по-старите си договорки с останалите велики сили, а именно предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария, по-специално Райхщадското споразумение от 1876 год. и Будапещенската конвенция от 1877 год.
Основното противоречие де състои в предварителното съгласие на Русия на Балканите да не се създава голяма държава. А такава бимогла да бъде единствено България, ако се съберат всичките й бивши земи с българско население.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
Цялата световна дипломация ведно с много раболепни политици в Княжество България са изненадани, объркани и поставени в патово положение на 6 септември 1885 год.Когато в дързостта си народът на Източна Румелия казва, че ще живее в една държава с братята си от Княжеството.