Category Archives: ЗА ПЛОВДИВ

НОВО ВРЕМЕ 5

1878 год. генерал Дандевил, командващ предния отряд от гвардията на граф Павел Шувалов, достига Марица, но не влиза в Пловдив заради запаления от турците мост.
Капитан Бураго и генерал Крюднер преминават Марица и заплашват бойното знаме на Сюлейман паша в Пловдив.
При отстъплението си турците искат да запалят града, но консулите на големите европейски държави оказват натиск и това не се случва.
4.01.1878 год.руските освободителни войски под началството на генерал Гурко влизат тържествено в Пловдив и слагат край на петвековното негово робство.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

НОВО ВРЕМЕ 3

1861 год. 12 март в Пловдив се свиква първият български епархийски събор, на който присъстват 60 свещеници и 200 делегати миряни от областта.

Избира се седемчленна комисия, която да организира и ръководи борбата за църковна независимост, както и да събира необходимите средства за целта.
1865 год. в Пловдив започва епидемия от холера.Същата година за първи път се въвежда гражданско управление.
1872 год. в Пловдив пристига първият български митрополит-Панарет.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 

НОВО ВРЕМЕ 4

1872 год. Магърдич Томасян създава първата работилница за рязане на тютюн.1873 год. открива се железницата от Цариград до Пловдив.Барон Хирш,който започва всъщност през 1870 год. строежа на жп линия  от Цариград до Белово се справя успешно със задачата.

1876 год. април Кочо Честименски и Душо хаджи Деков, при обявяването на Априлското въстание, запалват магазините си съгласно решението на Народното събрание в Оборище.Първият избягва при въстаниците в с.Перущица.

Башибозуците от селата се тълпят по улиците на Пловдив и продават на безценица плячкосаното от въстаналите български села в Тракийската равнина.Баните и много обществени сгради са претъпкани от пленници от въстанието.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 

НОВО ВРЕМЕ 3

1861 год. 12 март в Пловдив се свиква първият български епархийски събор, на който присъстват 60 свещеници и 200 делегати миряни от областта.
Избира се седемчленна комисия, която да организира и ръководи борбата за църковна независимост, както и да събира необходимите средства за целта.
1865 год. в Пловдив започва епидемия от холера.Същата година за първи път се въвежда гражданско управление.
1872 год. в Пловдив пристига първият български митрополит-Панарет.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
 

НОВО ВРЕМЕ 2

                                                                         

1859 год. 20 ноември в църквата „Св.Богородица“ на тържествена литургия един ученик прочита „Апостола“ на българския език.Настъпва сбиване, после спорове и разправии между българи и гърци.
В резултат на броженията Патриаршията още същата година с писмо нарежда в двете църкви „Св.Богородица“ и „Св.Димитър“ четенето да се редува на български и гръцки.
Писменото предписание на патриарха е прочетено официално на 20 декември и предизвиква голямо огорчение и упорита съпротива у фанатиците гърци.Но било изпълнено.
Започва борбата за църковна независимост
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 

НОВО ВРЕМЕ 1

1846 год. 2 февруари голяма част от централната част на Пловдив изгаря в мащабен пожар.Най-богатите квартали са почти изцяло унищожени.
Но на мястото на изчезналите части на града бързо са издигнати много и още по-хубави сгради.
Макар да не е най-големият, може би това е пожарът, нанесъл най-големи щети в парично изражение.
1850 год. е открита първата българска гимназия в Пловдив, ръководена от народния деец Найден Геров.
1856 год. 11 май за първи път българи отбелязват с тържество празника на светите братя Кирил и Методий с особена тържественост в епархийското училище.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

СРЕДНОВЕКОВИЕ 16

1616 год. пътешественикът Адам Венкер отбелязва,че в Пловдив живеят българи,турци,дубровчани,гърци и евреи.
1620 год. босненският францисканец отец Петър от Тулуза при своята мисионерска дейност слага основите на католицизма сред пловдивските павликяни.
4.03.1770 год. при най-големия документиран пожар в Пловдив изгарят над 500 къщи и много важни  обществени сгради.
1835 год. се открива първото българско основно училище в града.
 По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

СРЕДНОВЕКОВИЕ 15

 1578 год. немският пътешественик Герлах гостува в града.Той дава описание на видяното и забелязва, че в Пловдив има 250 християнски семейства.
По това време границата на Отоманската държава и Австрия е при Цомарно,северно от Пеща.Герлах стига до Цариград, където според самия него бил посрещнат с почести.Пак според автора по това време турския султан /Мурад III/ имал 40 жени и 500 робини.
4.10.1584 год. Мерхиом Безолт посещава Пловдив и пише в дневника си „Градът е голям, лежи всред широка равнина, по която тече голяма река, но не богата с кораби.“
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

СРЕДНОВЕКОВИЕ 14

 1433 год. през града минава рицарят Бернардин де ла Брукиер, който забелязва усилена строителна дейност от обществен характер, както и високото стопанско значение на Пловдив,станал вече важен търговски център.

Всъщност градът е вече вътрешен за империята и губи значението си, като военен пункт.

1533 год. Питер Коек ван Аелст рисува изгледи от Пловдив.Едно от тези негови произведения днес е най-старата запазена гравюра на града.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“

 

СРЕДНОВЕКОВИЕ 13

1410 год.- Пловдив е опожарен  по заповед на Сюлейман Челеби, син на султан Баязид I, който в спор  за властта с по-малкия си брат Иса Челеби има подозрения,  че градът е център на приготовления за военна интервенция против него.

По време на гражданските размирици /в онзи момент/ в Османската империя  от всичките претенденти за султан, Сюлейман  е най-доброжелателен към християните в Европа.

Победен е от другия си брат Муса Челеби в битка при София  и по-късно е обезглавен на 17.02.1411 година

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“