Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества. 

Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е необходим правилникът за движението по пътищата? – за безопасност.
По отношение на времето в Библията срещаме два вида духовни закони: а) вечни и неизменни; б) временни. Но по отношение на задълженията на човека спрямо Бога и човека, в Библията намираме 4 типа закони:
1/ Морален закон, или Декалог, познат ни като „Десетте Божии заповеди“. Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас пред целия еврейски народ, написа го лично на две каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на най-святото място – в ковчега на завета (Изх. 40:20). Декалогът отразява характера на Бога и също така е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за непроменимостта на този закон става ясен от изказването на Исус в Мат. 5:17,18: „… докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине…“
2/ Церемониален (обреден) закон – той постановяваше символичната служба за прощение на греховете чрез жертвоприношения, които символизираха идещия Изкупител – Исус Христос. Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След смъртта на Христа този закон е престанал да действа.
3/ Граждански закон. Текстът в Изход 21,22,23 глави уреждаше правните отношения в еврейската държава. Днес той също не действа, но някои основни правила и етични норми от него са все още валидни.
4/ Здравен закон – включва диетичните принципи, заедно с други санитарни и хигиенни норми, предназначени за поддържане и запазване здравето на човека. Изискванията на тялото на човека днес са същите, както и тогава, когато е даден този закон, затова и валидността му продължава и след Голгота. Принципите, заложени в този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека уточним понятието „грях“. Грехът е беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се нарича „грях“.
Божият морален закон е даден в Изход 20 гл.: Първата заповед – Изх. 20:1-3: „Да нямаш други богове освен Мене“. Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти си нарушил първата заповед.
Втората – Изх. 20:4-6: „Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето…, на земята, … във водата…, да не им се кланяш, нито да им служиш…“ Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11, 12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя глупостта на службата на изображения, които човек сам си е направил.
Третата заповед – Изх. 20:7: „Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог…“ Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога.
Четвъртата заповед – Изх. 20:8-11: „Помни съботния ден, за да го освещаваш… да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти… защото в шест дни Господ направи небето и земята… а на седмия ден си почина.“ Бог благослови този ден, и той е единственият от седмицата, който е осветен и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Само Бог може да благославя дни, никой човек не може да направи един ден свят.
Петата заповед – Изх. 20:12: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята…“ Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат – да ги почитат и уважават.
Шестата – Изх. 20:13: „Не убивай“. В „планинската проповед“ (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство (Мат. 5:21,22).
Седмата – Изх. 20:14: „Не прелюбодействай“. Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Човек може да наруши тази заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28).
Осмата – Изх. 20:15: „Не кради“. Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. В нея се включват и фалшификациите, скриването на дефекти на стоката, която продаваме, притурянето на качества, които тя няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с държавни пари.
Деветата – Изх. 20:16: „Не свидетелствувай лъжливо“ Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа (Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21). Може да се лъже като се премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на вежди.
Десетата: „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти“. Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и „не завиждай“?
Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40; Римл. 13:8-10).

http://www.bgbible.sdabg.net/ucheniya/u-11.htm

тагове: Божият закон