Category Archives: МЛАДИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Защо безделничеството вреди на душевното здраве на младите

Защо безделничеството вреди на душевното здраве на младите

Безработните млади хора, които никъде не учат, най-често страдат от психични разстройства. До този извод стигат учени, които анализирали многогодишни изследвания сред близнаци.
Днес младите срещат затруднения при намиране на работа, по-големи от тези на предходните поколения. Причина за това е световната финансова криза, която повлия на перспективите за трудоустройство сред младежите.Много отдавна искат да започнат на работа, но не могат да я намерят. Сред безработните не са малко тези, които страдат от психически разстройства, което само влошава тяхното положение.
Група изследователи от Института по психиатрия, психология и невронаука в Кралския колеж на Лондон, Университета Дюк и Калифорнийския университет използвали данни от многогодишно изследване на близнаци. Целта била да оценят мотивацията за работа, наличие на психически проблеми и зависимост от психоактивни вещества сред 2 хиляди 18-годишни близнаци, получили задължително образование в средното училище. 12% от тях не били студенти и не работели Около 60% от младите хора от тази група имали някакви психически проблеми в детството или в пубертета. 35% от безработните страдали от депресия, а 14% от генерализирано тревожно разстройство. Групата млади хора, в които попадали студенти и младежи с постоянна месторабота, показала други резултати.
Психическите разстройства в детска възраст били регистрирани само при 35%, а от депресия и тревожни разстройства страдали само 18 и 6% съответно.
Изследователите установили, че на безработните младежи не им достигат лидерски способности и умения за организиране на времето. По-трудно решават всякакви задачи и проблеми.
Получава се така, че при тях са по-слабо развити тези навици, които често са по-важни за конкурентоспособността на пазара на труда, отколкото образованието и професионализма.
Смята се, че проблемите с психиката често съпътстват липсата на работа и учене по няколко причини. Първо невъзможността за намиране на работа предизвиква стрес, който влияе на психическото равновесие.
Второ, на работодателите ги привличат кандидати, които създават впечатление на напълно здрави. В някои случаи нежеланието за работа и учене е свързано с ранни проявления на сериозни психически заболявания
Повечето хора смятат, че младите, които не работят и не учат просто не желаят да го правят.
Резултатите от изследванията показват, че те не са по-малко мотивирани от техните връстници. Но много от тях наистина страдат от психологически проблеми, които пречат на позиционирането на пазара на труда.
Периодът на преход от обучение към започване на работа е критичен
И младите хора се нуждаят от подкрепа, в такъв момент те имат особена нужда от подкрепа на професионални психолози и психиатри.
Също е важно обучението на различни трудови и житейски навици, необходими за всяка работа.
Големият процент сива икономика у нас принуждава много млади хора да работят нелегално, без трудови договори, и въпреки че са в работна среда, те се водят неработещи и неучащи.
За такива поне ги смята статистиката. Но е истина, че има и много младежи, които предпочитат да разчитат на родителите, както преди завършване на средно образование, именно те се нуждаят от психологическа подкрепа.никъде.
Сред младите хора, които в момента на изследването не работели и не учили, често се срещали случаи на психически разстройства и злоупотреба с алкохол и наркотици. Но проучването показало, че те искат да започнат работа и активно я търсят.
https://lechenie.bg/zashto-bezdelnichestvoto-vredi-na
 
 
 
 
 

 

Найден Геров и първият проект за демократично образование

 
Найден Геров е сред тези личности, които повечето хора са чували, но е трудно да асоциират с нещо конкретно. Настоящата статия има за цел да разкрие ролята на видния възрожденец в историята на българското образование.
Първоначално си образование Найден Геров получава в килийното училище в Копривщица при баща си – учителят хаджи Геро Добревич Мушек, прототип на хаджи Генчо от Каравеловата повест „Българи от старо време“. На 11 години заминава за Пловдив и учи в гръцкото училище. След това става ученик на едни от ключовите възрожденски просветители – Неофит Рилски. През 1839 година той го препоръчва като отличен възпитаник и е приет в Ришьолевски лицей в Одеса, където се сформира афинитетът му към филологични занимания.
Завършва камерния отдел на лицея с дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло. Като студент по административни, финансови и стопански науки Геров е убеден в полезността и потребността да се натрупа повече печатна книжнина като естествен път за демократизирането на знанието, утвърждаването на българския език и полагането на основите на новобългарското светско образование. По време на студентските си години той започва да събира материали и да работи върху най-значимото си книжовно дело – внушителния „Речник на блъгарский язик с тълкувание речити на блъгарский и на руски“. В продължение на пет десетилетия (1845–1895) възрожденецът полага усилия за написването, попълването и издаването на петтомния тълковен речник.
Геро Добрович-Мушек, баща на Найден Геров
След завършването си на Ришельовския лицей Геров създава в Копривщица първото българско двукласно училище (1846). По това време съставя и първия български учебник по физика (1849), въвеждайки непозната досега физическа терминология. Въпреки че представлява обемист завършен труд, обещаната втора част на „Извод от физика“ остава само в ръкопис (НБКМ БИА. Ф. 22, оп. I, а. е. 612, 1–283). През 1850 година става учител в Епархийското училище в Пловдив, наречено по негова инициатива „Св. св. Кирил и Методий“. Геров има заслуга за първото отпразнуване в България на 11 май (дн. 24 май) като ден на славянската писменост. Големият брой новооткрити училища и църкви, наименувани на двамата равноапостоли, документира масовото поддържане на възрожденския култ като ясно застъпена тенденция в българското съзнание.
Заниманията с ръкописното наследство на Геров потвърждават водещата роля на учителя и просветителя за развитието на училищното дело чрез въвеждането на демократичния принцип в образователната система и на някои нови светски дисциплини. Историята на Пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ като един от центровете на новобългарското образование през XIX век е красноречив пример за това как разнообразната учебна програма съответства на непубликуваните записки на учителя и директор Найден Геров. Неслучайно основните училищни предмети застъпват неговите учебници – „Българска словесност“, „Всеобща история“, „Българска история“, „Физика“, „Търговски познания“, „Геометрия“, „Църковна история“, „Счетоводство“, „Образци за водене на кореспонденция“, „Турска граматика“, „Стихотворения и басни“, „Логика“, „Френски език“, „Анатомия“ и др.
Племенникът на Геров и редактор на последните издания на „Речник на блъгарский язик“ Тодор Панчев споменава за една ръкописна българска граматика на своя вуйчо, която е използвана от Геровия ученик и впоследствие колега Йоаким Груев за издаването на своя учебник „Основа на българска граматика“ (Белград, 1858). Неиздаденият учебник обаче намира своето приложение дори извън класната стая – един от Геровите съвременници Константин Моравенов споделя, че започва да учи родния си език едва на 45-годишна възраст „без учител, водим само от г-н Н. Геровата граматика“ (Стоянов, Кодов 1971: 145).
Интересен факт е, че повечето ръкописни учебници на Найден Геров съответстват на публикуваните от Йоаким Груев учебници – география, аритметика, логика, църковна, българска и всеобща история, физика, българска словесност и граматика. Учебниците на Геров и Груев всъщност са повод да се засегне една по-широка тема – темата за разнородния характер на училищните програми през Възраждането.
Българската образователна система преди два века съвместява по парадоксален начин два главни нейни принципа – „класически функции“ с „некласическа структура“, като по този начин предлага един алтернативен модел на преподаване – „мрежа вместо пирамида“ (Лилова 2003: 91). Една от трудностите пред възрожденския елит е именно в това да се уеднаквят учебните програми. Те от своя страна се съставят в зависимост от външни културно-обществени фактори като образованието на учителя – в кои културни центрове завършва (български или чуждестранни: Гърция, Европа, Русия); от кои школи е повлиян и кои учебници изучава; кои книги успява да си набави за училищните цели и др.
Откъс от учебната програма на гимназията „ Св. св. Кирил и Методий“, публикувана в „Цариградски вестник“.
Възгледите на Найден Геров и усилията му за организиране на българското училищно дело несъмнено са съществена крачка към стандартизирането на възрожденските програми, синхронизацията на учебния процес и въвеждането на демократичен принцип в образователната система. Възрожденското училище трябва да бъде безплатно и общодостъпно за всички ученици.
В българските и руските исторически архиви се съхраняват ценни документи, свързани с просветителския проект на Найден Геров и с основните принципи на новобългарското образование и култура. Двата ценни източника са:
  1. Училищен правилник на Епархийското пловдивско училище „Св. св. Кирил и Методий“, намиращ се в Български исторически архив на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (Ф. 22, оп. I, a. e. 596, л. 2–11).
  2. „Программа преподавания в предполагаемом Центральном училище“, съхраняващ се в Руския национален исторически архив в Санкт Петербург (Ф. 651, оп. 1, Д. 434, л. 1–14).
Училищният правилник е изготвен от Найден Геров през 1846 година и е един от най-старите правилници през Възраждането. В него изчерпателно са изредени постановления и положения, които в другите български училища са въведени едва след Освобождението. Идеята на руския вицеконсул Геров с учебната програма, наскоро обнародвана у нас (Иванов 2018: 214–234), е да се привлече вниманието на високопоставени представители на руската общественост (различни ведомства, Азиатския департаменти при Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на народното просвещение, Московския славянски благотворителен комитет) с цел финансиране на Пловдивското училище и превръщането му в „образец на останалите училища“.
В желанието си да „премести“ българското училищно дело на нов етап, съвместяващ родната традиция с тогавашните съвременни модели в развитите европейски страни, Найден Геров води непрекъснато кореспонденция с различни представители на културата и политиката у нас и в чужбина. Тъкмо търсенето на спомоществователи за развитието на Епархийското училище и на новобългарското светско образование е причината, по която Найден Геров в края на 1856 година в Одеса се обръща и към княз Виктор Иларионович Василчиков:
„Имам честта да доложа на Ваше сиятелство, че училищното дело ще има успех. Настоятелите на училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Филипопол се радват, че получават възможност да поставят тази институция на такава нога, каквато е била предвидена при нейното основаване, т.е. да могат да се образоват учители и свещеници. Сега ги няма тези пречки за това, които се срещаха преди“ (РБНОД, 1987, I, 1, № 38: 100).
Картичка с изглед от Пловдив, на която е показана гимназията „Св. св. Кирил и Методий“
Намерението на руския вицеконсул да превърне Пловдивското училище във водещ научно-образователен и национален център, в който да се използват нови преподавателски методи, проличава най-вече от добре обмислената модерна програма. Заложената в нея учебна литература е насочена както навън – усвояване на чуждестранни нови предмети (природни и хуманитарни), изучаване на чужди езици и въвеждането на чужди автори, така и към засилване на българските дисциплини – език, история, култура.
Главната цел на Геровата национално-просвещенска програма е да подготви български кадри (учители и свещеници), които не просто да покриват определен минимум от знания и компетенции, но и да бъдат оценени високо и да изместят гръцките представители, заемащи водещи позиции във възрожденските църкви и училища.
Една от иновациите, които прави Найден Геров за новобългарското учебно дело, е въвеждането на гимнастиката (физкултурата) като задължителен предмет. Тази инициатива изостря неодобрението на турските власти, които свързват предмета с подготовката за революционни действия. Още една иновативна стъпка в създаването на модерна образователна система е заслугата на Геров относно оценяването на знанията и уменията на учениците.
Той въвежда за първи път в българските училища вписването на оценки от проведените в края на годината изпити. Освен традиционното поставяне на оценки в йерархия от най-слаба оценка (2) до най-висока (6), възрожденският интелектуалец вписва в тогавашния училищен дневник постигнатото ниво на знания и придобитите компетентности по следния начин: никакъв, слаб, посреда, добре, твърде добре, най-добре, изрядно, превъзходно. Допълнителните нюанси при оценките издават една по-специфична емоционална реторика, характерна за възрожденския човек – на крайно отрицателния и крайно положителния емоционален отзив (никакъв и превъзходен).
Бюст на Найден Геров пред родния му дом в Копривщица.
Найден Геров поставя началото на природо-математическия предмет „Физика“ в преподаването през Възраждането, използвайки термини, напълно актуални със световните образователни тенденции. Възрожденските познания за физическите явления спомагат за развитието на просвещенската мисъл и за едно ново отношение към света и човека – рационалното и позитивистичното отношение. В автобиографичния-етнографски мемоар „От Копривщица до Пловдив“ известният публицист Любен Каравелов критично осмива традиционно-патриархалното отношение към нововъведения от Геров предмет, напълно демонизиран и отречен:
„Слушай, синко! Ако ти послушаш дяда си и ако се погрижиш да изпълниш съветите ми, то след време ще да ми кажеш „сполай ти“. Не слушай баща си: той иска да направи от тебе дявол знае какво! Не учи се там ония глупости, които учеше преди две години момчетата хаджи Геровият син. Тебе не трябат никакви пизики-мизики. Ти и без тия физики ще да се научиш да мериш сиренето и да спрягаш воловете. Аз те съветувам да научиш различни божествени неща и да изпедепцаш турският език“ (Каравелов 1874).
Сами по себе си разгледаните два документа, програмата и правилникът, показват амбициозния образователен проект на Найден Геров за единство и демократичност, за ефикасно училищно управление и за пълноценни взаимоотношения между учителите, учениците и техните родители. Тази система, предварително съобразена спрямо утилитарните потребности за доброто функциониране на учебния процес и взаимен диалог между учителя и ученика, с основание може да се каже, че би послужила на днешната образователна система, която може да почерпи идеи за допълването и усъвършенстването си.

Възпитание, обучение и образование в Средновековна България

07.27_sv_Sedmochislenici
Автори: гл.ас. Стоян Долапчиев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
доц. д-р Елица Петрова НВУ „В. Левски“
Настоящата разработка се основава на задълбоченото проучване на жития на славянските просветители Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум; жития на отшелниците Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски, Йоаким Осоговски (Сарандапорски); жития на жените – светици Юлияния, Филотея Темнишка, Параскева Епиватска – Петка Търновска; жития на държавните и църковни дейци: Михаил Воин, Патриарх Йоаким Първи, Иларион Мъгленски, Митрополит Петър, Теодосий Търновски, Ромил Видински  и жития на мъчениците Георги Нови Софийски, Николай (Никола) Нови Софийски.
На базата на житиеписните творби се правят изводи за семейното възпитание и образованието, получавано в училища, школи и манастири. В таблична форма се представя нагледно възпитанието, обучението и образованието на светците според житиеписните творби. Изследват се не само житията на посочените светци, но се прави и съпоставка между техния живот, начин на възпитание и получено образование – религиозно и светско.
Семейната среда оказва пряко влияние върху образованието, възпитанието и живота на разглежданите светци и светици. При повечето от тях се набляга на аристократичния произход на родителите, което осигурява много добри материални и духовни възможности за развитие – за възпитание, обучение и образование. Децата израстват в „добър род”.
Родителите в повечето случаи са „благочестиви християни”, т.е. – те спазват божиите закони и възпитават децата си в нравствено-религиозните добродетели на християнството. Посочва се, че децата са въведени от ранна възраст в християнската религия чрез покръстването. Източно-православната християнска традиция влияе върху подрастващите и е определяща за тяхното образование.
Можем да твърдим, че е налице житийната схема, характерна за мнозинството от житийните творби, в която родителите са заможни, от добър род, благочестиви и богобоязливи християни. Възможно е известно идеализиране на семейната среда на светеца с оглед на неговия по-нататъшен житейски път, но религиозно-нравствената насока на възпитанието в семейството на много от тях едва ли може да се отрече. В същото време, по този начин се възпитава и подобна религиозност и у тези, които се запознават с житийните творби и героите, техните родители и семейства да им служат за нравствен пример.
Изглежда, още през Средновековието християнската църква залага много на семейството. Внушават се и се препоръчват прояви на милосърдие, на човечност и на помощ от по-богати към по-бедни хора. Този принцип, който стои в основата на християнската религия, същевременно спомага за стабилността на обществото и за осъществяване на класовия мир.В някои случаи няма конкретни сведения за родното място и семейството на светеца или светицата, но се посочват нравствено-религиозни добродетели, типични за християнството: богобоязливост, кротост, търпение, смирение, щедрост към по-бедните, мъдрост още от ранна детска възраст, почитане на родителите, любов и твърдост в отстояването на вяра и народност.
подбра Мария Герасова

Образование в Древна Гърция

Древна Гърция представлява множество полиси, възникнали в резултат на разложението на родовообщинния строй.
Най-значимите полиси са Лакония с главен град Спарта и Атика с главен град Атина. Те са робовладелски държави и са близки една до друга. Съществуват едновременно, но развиват различни образователно-възпитателни системи, защото се различават икономически, социално и културно.
Спарта
Социалната структура на Спарта включва 3 социални групи:
спартанци – аристокрацията
периеки – занаятчии, търговци
илоти – роби
В количествено отношение спартанците са около 9 хил. семейства, а илотите около 250 хил. и те непрекъснато се стремят към свобода. Това налага спартанците да бъдат непрекъснато в бойна готовност. Да умеят да убиват, да си служат с меч. Целта на възпитанието в Спарта е да се възпитава спартанецът-войн. Съвършен войник предан на държавата. Тази цел налага специална образователна система.
В Спарта децата принадлежат на държавата. До 7 г. възраст се възпитават в семейството. Майките-спартанки ги закаляват и възпитават в безстрашие. От 7 до 14 г. възраст децата постъпват в държавни образователно-възпитателни учреждения. Разпределят се по възрасти. Получават изключителна физическа подготовка. От сутрин до вечер физически занимания. В края на този етап младежите се извеждат от Спарта в различни гранични пунктове. На 15 г. възраст се връщат и се провежда парад. От 15 до 20 г. възраст се разпределят по отряди и се наричат ирени. Занимават се основно с физическа закалка и подготовка. Сега вече при тях идват старите спартанци и провеждат беседи на различни теми. От 21 до 30 г. възраст младежите постъпват в ефебия – учреждения от казармен тип. Цел – военно обучение.
След тази възраст младежите излизат от образователно-възпитателната система. До тази възраст се наричат непълнолетни. Хората на възраст от 30 до 60 г. са мъже, а над 60 г. са старци. Старците образуват съвет, който се нарича герусия. Този съвет избира педоном, който с пет помощници отговаря за обучението на младите хора.
Възпитанието в Спарта е едностранчиво – физическо и военно. Липсва интелектуално възпитание. Присъстват музика и пеене, но не като средство за естетическо възпитание. Това изпитване на младите от старците не дава реални знания. За девойките възпитанието също е физическо и военно. Целта е:
за да раждат здрави деца
да възпитават в смелост и мъжество
да участват във военни действия.
Атина
За древните атиняни смисълът на живота е човек да бъде щастлив. А според тях човек е щастлив, ако е физически здрав и нравствено извисен. Така достигат до понятието калокагатия – означава всички оттенъци на нравствена и физическа красота. Това понятие не съществува в никой друг език. В древността атиняните са наричали себе си прекрасните и добрите. Според тях пътят за достигане на калокагатия е състезанието. Целият живот на атиняните мъже преминава по стадионите. Състезанията са неотменни за тях. Но калокагатия е само за мъжете. От това понятие възлиза и целта на възпитанието – хармонично развитие на тялото и духа.
Жената в Атина е в унизително неравноправно положение. Девойките израстват в семейството. Женската част на къщата се нарича гинекей. До 7-годишна възраст и момчета, и момичета се възпитават в женската част на къщата. След тази възраст момичетата остават в семейството и усвояват четене, писане, ръкоделие, музика. Жената в къщата се нарича „старша слугиня“. В аристократичните семейства е „дойка“. Бащите рядко взимат участие в отглеждането и възпитанието на децата до 7-годишна възраст. Девойките, когато се омъжат, не променят положението си. Жените рядко излизат на улицата. Смята се за некрасиво да се появяват пред мъжете, да посещават дори родителите си. Когато излизат, се придружават от евнуси.
За разлика, мъжете са напълно свободни и посветени на своята цел – постигане на физическо и нравствено възвисяване – калокагатия. От 7 до 16-годишна възраст момчетата постъпват в музично училище – основно. То е общообразователно и в него се изучава основно четене и писане, след това науките. В него учебните предмети обхващат 3 кръга:
четене, писане, литература, музика, пеене.
математика
рисуване
До тук музичното училище полага основите на хармоничното духовно възпитание. От 12-годишна възраст започва гимнастическо училище, което е към музичното. Понятието гимнастическо идва от „гимнос“ (гр.) – гол, човек без дрехи. В гимнастическото училище младежите играят голи. Изучават 5 дисциплини – пентатлон: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск. Учителят в гимнастическото училище се нарича педотриб. От 16-годишна възраст децата с интелектуални качества, но само от робовладелските среди постъпват в гимназия. Тя е продължение на гимнастическото училище и е за усъвършенстване на гимнастическата подготовка. Най-известни гимназии са:
Лицей – принадлежала на Аполон Лицейски
Академия – наименованието идва от бог Академ
Киносарг – за младежи със смесена кръв, патрон е Херакъл
Гимназиите не са държавни, а обществени. Издържат се от богати аристократи – гимназиарси.
След гимназията следва ефебия – не е казармено учреждение, за разлика от Спарта. Военно обучение само на теория. След ефебия младите хора получават граждански права.
подбра Мария Герасова

ОБРАЗОВАНИЕТО

Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хилядолетие пр.н.е.[5], както и в Египет от времето на Средното царство 
Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа. Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г. 
Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха.
Може да бъде изображение с 3 души
подбра Мария Герасова

Сократ казва:

Не трябва да се отвръща с неправда, нито да се причинява злина на когото и да е било – дори и на онзи, от когото сме пострадали.” Сократ счита, че любовта е силен порив, движеща сила, но не и добродетел. Тя може да ни отведе до най-доброто, но и при най-лошото. От любов човек може да извърши саможертва, но може и да убие. Любовта сама по себе си не е качество, нито недостатък. Любовта е универсална сила, тласкаща ни да търсим нещо, което ни липсва.
 Мария Герасова

На кого се доверяват най-много младите в България?

На кого се доверяват най-много младите в България? (СНИМКИ)

 Висшите училища, църквата, армията и полицията се ползват с най-високо доверие сред младите българи през есента на 2021 г. Това става ясно от анализа на Институт “Отворено общество” – София, позовавайки се на данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено между 16 и 23 октомври 2021 година от агенция “Алфа Рисърч”. -0:00 57% от анкетираните пълнолетни български граждани на възраст между 18 и 29 години заявяват, че имат доверие на висшите училища в страната. Недоверие към тях изразяват 23% от анкетираните. Сред изследваните 16 институции и организации висшите училища са единствените, които се ползват с доверие сред над половината от анкетираните млади хора.

В България съществуват 52 акредитирани висши училища. В тях през 2021 година се обучават приблизително 202 000 студенти, припомня анализът. По дрехите посрещат. Доверявате ли се на непознати? Дали да се доверим на друг човек, или не? Ние вземаме подобни решения въз основа на първото впечатление за външността и чертите на лице… Прочети повече Университетите се ползват с по-голямо доверие сред по-високо образованите, по-младите, работещите и учещите. Същото отношение към висшите училища проявяват и жителите на столицата и големите градове. На другия полюс са хората на средна възраст, висшистите, безработните и живеещите в малък град, които изпитват недоверие към висшите училища, сочат данните. Сред хората, завършили висшето си образование, делът на тези, които декларират доверие към висшите училища, е най-висок – 58%. Интересно е, че сред тази група най-много са заявили недоверие към университети – 36%. Хората над 60 години, неработещите пенсионери, лицата с основно и по-ниско образование, безработните, както и сред жителите на селата, относително голям дял от анкетираните нямат мнение по въпроса.

На следващо място с 49% доверие сред младите се нареждат Българската православна църква, армията и полицията. 24% от младите анкетирани изразяват недоверие към БПЦ, към армията – 26%, а цели 45% не вярват в полицията.https://www.actualno.com/society/na-kogo-se-doverjavat-naj-mnogo-mladite-v-bylgarija-snimki-news_1693011.html?fbclid=IwAR0_C0xtkvd0vbvPAM-enxgt7E49lGgsszmi01LudYx8QTj4TJSFuFhwx08

Колко от младите в България нито учат, нито работят?

Колко от младите в България нито учат, нито работят?

Koлĸo oт млaдитe в Бългapия нитo yчaт, нитo paбoтят?
 Πoчти 5 милиoнa млaдeжи нa възpacт мeждy 20 и 24 гoдини в цeлия Eвpoпeйcĸи cъюз нитo yчaт, нитo paбoтят. Toвa пoĸaзвaт дaннитe нa Eвpocтaт зa 2016 г. Бpoят им e пoчти paвeн нa нaceлeниeтo нa Иpлaндия и пpeдcтaвлявa oĸoлo 16.7% oт вcичĸи eвpoпeйци нa тaзи възpacт.
Kaĸвo пoĸaзвaтe дaннитe зa Бългapия?
Cтpaнaтa ни e нaчeлo в ĸлacaциятa зa нaй-мнoгo млaдeжи, ĸoитo нитo paбoтят, нитo yчaт. У нac тexният пpoцeнт e 22.7% – ĸoлĸoтo и в Kипъp. Πo-гoлям e бpoят им caмo в Итaлия (29.1%), Pyмъния (23.6%) и Гъpция (23%), coчи cтaтиcтиĸaтa. Cлeд нac ce нapeждaт Иcпaния c (21.2%) и Xъpвaтия (19.6%).
Дoбpaтa нoвинa e, чe в Бългapия тexният бpoй нaмaлявa в cpaвнeниe c пpeди 10 гoдини. Πpeз 2006 г. тe ca били 29.3% – или c 6.6% пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpeз минaлaтa гoдинa. Toвa e нaй-гoлeмият cпaд в цeлия Eвpoпeйcĸия cъюз. Cepиoзнo нaмaлeниe имa и в Гepмaния (-5.5%), Πoлшa (-3.6%) и Cлoвaĸия и Швeция (c пo -3.4%).
Изтoчниĸ: Еurоѕtаt
Oбpaтнa e тeндeнциятa в Kипъp, ĸъдeтo бpoят нa млaдeжитe мeждy 20 и 24 гoдини, ĸoитo нитo yчaт, нитo paбoтят, ce e yвeличил c 9% зa 10 гoдини. Πoдoбнa e cитyaциятa и в Иcпaния (8% pъcт), Итaлия (7.5%), Гъpция (6.2%), Иpлaндия (5.1%), Pyмъния (4.7%), Πopтyгaлия (4.6%) и Beлиĸoбpитaния (4.2%).
https://money.bg/macro/kolko-ot-mladite-v-balgariya-nito-uchat-nito-rabotyat.html?fbclid=IwAR0lNQNHRFiPslCYx0Ase459B-2al8uxdxW1yCqAyNGGqQmOoFqSySr4duE

ОБРАЗОВАНИЕ

АНТИНОСТ
Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хилядолетие пр.н.е.[5], както и в Египет от времето на Средното царство.[6]
Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа.[7] Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г.[8]
Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха.
Може да бъде изображение с 3 души
 
предоставя Мария Герасова

Бейшан Бейтула Яфес. за себе си

 

Думите, които   го представят:
амбициозен, организиран, изпълнителен…Мечтата му е да бъда успешен!Името ми е Бейшан Бейтула Яфес.Родното иу място е сърцето на Лудогорието,причината гласът му никога да не бъде тих,градът чийто девиз е: „от миналото вдъхновен,към бъдещето устремен“, а именно –  град Исперих!Млад поет в сферата на литературатас активен интерес към творенето.Младеж на 18 години, ученик –   дванадесетокласник, възпитаник на Профилирана гимназия „Васил Левски“,  град Исперих.Рекордьор за 2020 година с участията си
в конкурси и призовите си класиранияв национален и в международен мащаб. Едни от  неговите най-високи постижения през 2020 година:- Първи финалист в конкурса „Правото ми на мнение!
 Неговите каузи в социалните мрежи“ в София; Отличие в Русия – Специална Награда на Журито️: „За предаността️ към наследството на родния край“ в Конкурс за най-добър видеоклип на тема „Музеите за изобразително изкуство в Русия и по света“.