Category Archives: Знание от Вековете

По следите на изгубената скална църква в Русенско

 Велислава Великова

image-e1521539438348

Когато някой спомене за „скалните църкви“, в ума ни изниква споменът за Ивановските скални църкви или скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски“ край село Басарбово (Русенско). Обект на настоящата статия обаче е една от множеството скални църкви, разположени по поречието на р. Лом, заличена много преди местните жители да успеят да оценят нейната културно-историческа стойност. Неин покровител е била смирената св. Петка Българска.
Може би тези от Вас, жители на града или някогашни негови посетители, веднага биха направили препратка към внушителния откъм размери и архитектура едноимен Божий храм. Съвременния еквивалент на нашата „изчезнала“ църква е християнска обител, строена през XX в. поради бързите темпове, с които населението на града расте, и недостига на православни храмове, в които миряните да търсят единение с Бог.
Изборът за патрон на Божия храм обаче е доста интересен. Духовниците са  затруднени в своя избор, когато научават, че в исторически извори е упоменато съществуването на скална църква с патрон Св. Петка в близост до новопостроената християнска обител. Ето защо внушителната църква, строена по модела на Златната Симеонова църква в Преслав, приема покровителя на своята предшественица.
Карел Шкорпил
Време е да се замислим какво се е случило със скалната църква, която би могла да бъде част от световното културно наследство. Истината е, че информацията за нея е наистина много оскъдна. В справочници за историята на Русе доста често откриваме сведения, че Карел Шкорпил подробно е описал църквата в своята книга „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“. Разказът ни не може да продължи без да разкажем малко по-обстойно историята на братя Шкорпил – тялом чужденци, ала по душа българи.
Родени само с година разлика, Карел и Херман Шкорпил са чехи по произход. През различни периоди от своя живот те пристигат в България и посвещават останалата част от живота си на нейното благо. Дълго време предават знанията си на българските деца, учителствайки в различни краища на страната. Наред със своето просветително дело, Карел и Херман изследват голяма част от археологическите обекти, познати ни днес. През 1904г. откриват музейна сбирка при мъжката гимназия „Княз Борис I“ (дн. СУ „Христо Ботев“), която прераства в Регионален исторически музей Русе. И двамата посрещат смъртта си в България, неспособни да изкоренят от душите си любовта към България, сякаш свила гнездо в сърцата им.
Благодарение на тях и усърдните им описи днес можем да черпим сведения за разрушената скална църква. В своята книга Карел Шкорпил описва „Св. Петка“ по следния начин:
На левия бряг на р.Лом, югозападно от града, до пивоварната фабрика „Св. Петка“, се намира най-северната от ломските изкуствени пещери, наречена „Св.Петка“.
Пещерата е сечена в долния пласт на скалата в продълговата форма от 9м. по направление 15◦ североизток – при южния край 5,7 м дълбока – и се стеснява дъгообразно на север, където образува един вид абсида с диаметър 3,3 (0,9 м дълбока); таванът на пещерата е сводообразен. Отдолу пещерата е доста засипана. Отпред пещерата е отворена и до северния ѝ край от вътрешната страна е изграден правилно пиластър, украсен с осмообразен орнамент в кръг от просто линии, а отгоре четиричленен корнис (6 см широк) и с една плоча отгоре му (8 см дебела)
Предната стена е била дървена и личат дупки за закрепяване на дереците.
В южната час на пещерата близо до тавана личат остатъци от мазилка с живопис, до абсидата личи една ниша с диаметър 1 м. В задната стена на църквата има тесен вход в една естествена коридорообразна пещера, 22 кр. Дълга, само тук-там в коридора се вижда изкуствена обработка по стените му.
Скица на църквата от братя Шкорпил
По описанието, което чешкият учен ни дава, можем доста пълно да си представим своеобразния паметник на националното културно-историческо наследство. Точна датировка на Божия дом липсва, ала според голяма част от летописците, загатват, че „Св. Петка“ съществува още от времето на Средните векове.
Със сигурност все още из дунавската столица се намират хора, които в ранните си детски години са били запленени от мистерията, с която е било забулено скално образувание. Много от тях разказват как са правили лудешки „експедиции“ из тъмните тунели без да осъзнават историческото значение на камъните, върху които са стъпвали, на изписаните стени, върху които са полагали ръцете си по време на заслужена почивка след стремглавата гоненица.
Археологът Рафаил Попов също изследва пещерата и я описва в няколко от своите творби. Не са малко и чуждестранните учени, привлечени от скалната русенска църква.
За съжаление историческият паметник става жертва на индустриализацията. Когато през XXв. започва подобрение на градската инфраструктура, Божият храм бива затрупан под тонове пръст, за да може днес на негово място да се извисява пътният възел, наречен „Охлюва“. Единствено напомняне за съществуването на скалната църква е нейната наследница – „Св. Петка“…а може би там някъде дълбоко в земята, църквата все още очаква своето преоткриване.
https://bulgarianhistory.org/skalna-curkva-sv-petka-bulgarska/