Category Archives: Знание от Вековете

КОЙ, КЪДЕ И КОГА

 ИЗЯЛ ПЪРВИЯ КАРТОФ? АРХЕОЛОЗИТЕ ВЕЧЕ ЗНАЯТ

Учените са открили следите от най-ранната консумация на картофи в Южна Америка. Малката подробност е, че произлизат от преди близо 11 хиляди години.
Откакто картофите били донесени в Европа след “откритието” на Америка (втората половина на ХVI в.), завладели не само Стария континент, но и Азия, всъщност – целия свят.
Днешният вид Solanum tuberosum от семейство картофови (Solanaceae) е една от най-важните земеделски култури – след царевицата, ориза и пшеницата (към същия род, Solanum, принадлежат и доматът, който също сме внесли от Америка, а и патладжанът).
Между другото, именно картофът набавя необходимите въглехидрати на повече от 7,5 милиарда души в света днес.
Близо една трета от отглеждането на картофи се поема от Китай и Индия. Без картофи руснаците нямаше да ги има. В лошите последици от зависимостта от картофите се убедили ирландците, чиято популация през ХIХ паднала с десет процента поради картофена епидемия.
Няма нужда да говорим повече – без картофи е трудно да се живее.
В Полша ги използват дори за алкохол, а тежестта, която поляците придават на вида Solanum tuberosum, се вижда от основания през 1966 г. в гр. Бонин Институт за картофи, който днес е част от Полския национален институт за култивация и аклиматизация на растенията. Дълги години символичната порта там е гордо стоящ паметник на картофа.
Именно там се намира, както четем в страницата на института, “единствената в Полша in vitro банка за картофени гени, която е и една от най-големите в Европа. В този фонд са запазени близо 1600 здрави генотипа на картофи, идващи от целия свят.”
Според съвременното ни знание за картофите, те били култивирани преди около 10 000 години от жителите на Андите (дн. Перу).
Но въпреки това, както пишат в седмичника PNAS учените от Университета в Юта, Солт Лейк Сити, САЩ, индианците, жители на днешния щат Юта, са се хранили с диви картофи още преди почти 11 хил. години.
Освен това, тогавашните владетели на този район в Северна Америка не са хапвали картофите от вида Solanum tuberosum. Техен деликатес са били картофите от вида Solanum jamesii. В края на краищата, светът не се върти само около S. tuberosum.
Науката днес познава около 100 вида диви картофи и четири култивирани.
Да се върнем към Юта.
Както пишат учените, Solanum jamesii расте по целия полупустинен югозапад на САЩ в район, където се срещат границите на четири щата – Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона (американците наричат този район Four Corners, понеже границите на тези щати се срещат в една точка).
Недалеч от град Ескаланте в Юта се намира археологичният обект Норт Крийк Шелтър. На около 150 м от него расте неголяма колония от Solanum jamesii, една от едва четирите в Ескаланте. Учените предположили, че прастарите индианци, които някога са обитавали Норт Крийк Шелтър, може да са яли тези картофи, а даже и да са ги отглеждали.
Впоследствие се намерили доказателства за това, че индианците са се хранили с картофи. Учените открили грудки скорбяла върху каменни съдове, които служели за приготвянето на храна и мелене на брашно преди 10,9-10,1 хил. години. Част била от Solanum jamesii.
Както пишат, следи от скорбяла, получена от картофи от този вид, са открити и на каменни съдове от преди 6,9 хил. години. Това означава, че прастарите жители на Норт Крийк Шелтър са използвали картофите Solanum jamesii в кухнята си през поне 4 хил. години.
Учените пишат, че това е най-древният случай на използването на диви картофи в кухнята на Северна Америка, който ни е известен днес.
Превод: Иван П. Петров
Източник: Gazeta Wyborcza
https://nauka.bg/koj-kde-i-koga-izyal-prviya-kartof-arh/
  тагове/ първят, картоф

КЪСНОАНТИЧНОТО ЮВЕЛИРСТВО

  В ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (4 – 7 В.)

 2.jpg

“Поглед върху римското ювелирство”
Акцентът е поставен върху значението, което имат накитите и предметите на лукса в живота на римското общество от ранноимператорската епоха. Ролята им като знак за определен социален статус и обществен престиж нараства в контраст с републиканските норми за сдържаност. От първостепенно значение е въпросът засъществуването на итало-римската традиция и независимостта и от гръцката. В общи линии, характерни за нея са абстрактните геометрични форми, в които се размиват гръцките натуралистични елементи. В същото време се увеличава присъствието на характерното за късния елинизъм полихромие, което става определящо за понататъшното развитие. Отделните области на империята запазват и елементи от своите автохтонни традиции, които формират облика на местната продукция. Увеличава се ролята на източните провинции, които са в основата на второто основно елинистическо-римско течение.
Тенденциите в развитието на римската бижутерия кристализират в 2-3 в., когато ювелирството в европейските провинции е унифицирано. Ателиетата на Балканите следват тези насоки. Богатите находки на паметници от периода са резултат от автохтонните традиции и дългогодишните импулси на гръцкия свят. Обособяват се две стилистични направления или “хоризонти”. Първото направление е свързано със североизточните региони на Горна Мизия, където саустановени силни влияния от Дакия. Хронологично то се отнася към последните десетилетия на 1 в. сл. Хр.
Второто направление показва в по-голяма степен основните линии на материалната култура на балканските провинции от първите векове на римския период. То е представено чрез единични находки или съкровища, често съдържащи и монети, към които принадлежат и няколко находки от днешните български земи. Те образуват един хоризонт, затворен между края на 2 в. и средата на 3 в. Характерни за него са накити, в болшинството си срещани от цялата територия на Империята. Често повърхността им е украсена с гранулация и филигран, заедно и с имитациите на тези техники, очевидно възприети тук чрез гръцкия културен кръг.
Римското ювелирство от източната част на Балканския полуостров, в провинциите Мизия и Тракия също следва тези модни тенденции. Двете основни художествени направления – итало-римското и елинистическо-римското също са представени тук, благодарение на отвореността на тези земи спрямо останалите части на Римската империя и миграцията на етнически елементи. Разнообразният характер на населението на балканските провинции обуславя и многообразието сред откриваните ювелирни форми. Срещат се много скъпи предмети на лукса, по-обикновени изделия от злато и сребро и такива, чиято изработка издава липсата на умения и традиции на изпълнителите.
По отношение произхода си, местната ювелирна продукция може да се раздели на три големи групи – накити, които са внос от западните провинции, източен внос и такива с местен произход, като последната група е най-многочислена. Тя имитира западни или източни модели, които обаче са интерпретирани с местен почерк. Една характерна, също така местна особеност е трайното запазване на елинистическата традиция. Най-точна илюстрация за това са елементите към накити с форма на Хераклов възел. Този синкретичен дух е може би най-характерната черта на ювелирството в римските провинции, южно от Долен Дунав. Като част от голямата група на приложите изкуства, то не остава встрани от модните течения, идващи от източните провинции и въпреки по-различния характер на местния костюм, възприема най-забележителните техни особености. В не по-малка степен не остава то безразлично към вкусовете на аристократичните кръгове в западните римски провинции и самия Рим. Местните традиции, изразяващи се в едно наследство на форми и орнаменти от времето преди императорската епоха, елинистическите елементи, дошли от колониите по черноморското крайбрежие и източните провинции и новите тенденции на 1 – 3 в. формират картината на местната бижутерия и дават основата и предпоставките за нейното развитие през следващия период.
https://numizma.com/magazine/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F/
 тагове: късноантично, ювелиарство