Според Библията, човешкия род започва с един мъж-Адам и една жена-Ева.От тези далечни времена и до днес, динамиката на отношенията на мъжкото и женското начало са един от двигателите на нашето развитие. Днес се наблюдава и още един феномен- размиването на границите между двете начала…

През 1966 година,в средата на бурните 60  години се появява френската филмова класика „Един мъж и една жена“.Режисьорът и сценарист

Клод Льолуш проследява историята на връзката на успели в професията,но не и в живота, автомобилен състезател и филмова звезда.Основния проблем,който терзае героите- дали да останат в богатото си, но и безрадостно минало или ще го загърбят, и продължат напред. Изключителните Жан Луи Трентинян и Анук Еме създават филмова химия и магия,която ни вълнува и до днес.Филмът получава „Златна палма“ в Кан,Оскар за най-добър чуждоезичен филм,Оскар за най-добър оригинален сценарий.

Великият английски поет и драматург Робърт Браунинг и спътницата му в живота и изкуството Елизабет Барет Браунинг- една от най-големите поетеси на нашето време преодоляват тази дилема.В своите творби Робърт, който създава драматичния монолог, като част от поетичното произведение, поразява с ироничния си, наситен с черен хумор език. Произведенията му издават забележителната му култура и познания в историята, философията,изкуството.Но този забележителен англичанин на свой ред е поразен първо от поезията на Елизабет.Защото самата тя е била държана изолирана от властния си баща.Започва да пише на 11 години, но на 15 заболява сериозно- получава интензивни болки в главата и гръбначния стълб, които не я напускат до края на живота й.В поезията й Робърт открива огромната й култура, страст, талант и ревностна защита на големи каузи- премахване на робството, равноправие на жените и мъжете, трудово законодателство в защита на детския труд.Двамата се влюбват, женят и избягват в Италия през 1846 година.Въпреки, че тя е лишена от наследство, те оставят заедно до края на дните си.Едгар Алън По и Емили Дикинсън са пряко повлияни от Елизабет Браунинг, а тяхната история пленява умовете и сърцата и до днес.

Големият български философ, литературовед,семиотик,литературен теоретик и

историк на философската мисъл Цветан Тодоров принадлежи на стар възрожденски род. Брат му е известен български физик.След завършване на СУ „Климент Охридски“ защитава в Париж докторска дисертация на тема „Теория на литературния анализ“, при гениалния френски 

философ Ролан Барт. При Барт защитава

магистърската си степен по лингвистика и канадката Нанси Хюстън. Срещата на двамата в Париж завършва с брак през 1979 година.Тодор Нансиов се превръща в един от най-влиятелните интелектуалци на Франция и Европа- ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания.Хюстън се насочва към писателската кариера, за да се превърне в една от най-превежданите и ценени авторки във френскоезичния свят. Печели някои от най-големите литературни награди на нашия континент-Европа. Имат две деца.През 2014 година се развеждат.Може би защото за разлика от Хобс и Макиавели Тодоров не вижда в общността зъл по своята същност организъм, а нужда за признание на човека, дълбоко вкоренена в неговата психика. Сигурно разбира,че признанието не е само да се стремиш да задържиш до себе си даден човек, но и да му дадеш възможност да избере собствения си път в живота.

Колко неща могат да се случат в човешкото ни битие между един мъж и една жена?!

 Георги Караджов

Според някои, американската литература е най-значимата световна литература през 20 век.Ако погледнем Нобеловите награди по литература, получени от американски автори, ще открием имената на изключителните Синклер Луис,Уйлям Фокнър,Джон Стайнбек,Ърнест Хемингуей.Но може би по-обективна би била оценката  не с оглед най-известните и награждавани творци, а на по-неизвестните и не толкова награждаваните- авторите в сянка…

Ърскин Колдуел е американски писател и журналист, автор на романи, разкази,пътеписи,репортажи.Баща му е свещеник, а майка му преподава латински и френски език, но той не завършва своето образование.Въпреки това написва 25 романа,които влизат в златния фонд на литературата  на 20 век.Най-известния от тях „Божията нивица“/издаден 1933/ предизвиква скандал. Колдуел е подведен под съдебна отговорност за разпространение на порнография- оправдан е по всички обвинения.Романът се продава в повече от 10 милиона копия.Филмовата му адаптация под режисурата на големия Антъни Ман се превръща в класика.Колдуел се възхищава на Чехов. Авторската оценка е скрита в подтекста на суровото, безстрастно, понякога брутално повествование. Неговите герои са обеднелите изполичари и фермери от родния му щат Джорджия. Гостува в През 1963 и 73 година  гостував България. Не получава Нобелова награда.

Джон дос Пасос- извънбрачното дете на виден корпоративен адвокат от португалски произход става световноизвестен със своите романи,драми,поезия.През 1925 година излиза романа му „Манхатън“- калейдоскоп от множество житейски, епизодични образи, които напомнят щрихи от голяма,многобагрена импресионистична картина със свързваща нишка- Ню Йорк. Пасос е изключително образован-завършва прочутия Хрвардски колеж.Той е близък с крайната левица и пламенно защитава Испанската република в гражданската война в Испания.Прекъсва връзките с комунистическата партия,когато комунистите несправедливо екзекутират негов близък испански приятел.Това е причината и за скъсването на приятелството с близкия му дотогава Ърнест Хемингуей.През 50 и 60 те години подкрепя кандидатурите на десните републикански кандидати за президент на САЩ- Бари Голдуотър и Ричард Никсън.Трилогията му „САЩ“/1936/“42 паралел“,“1919″,“Големите пари“/ е класирана на 23 място сред 100 те най- големи произведения на английски език през 20 век.Нейният нелинеен стил,който смесва биографични елементи и вестникарски репортажи предхожда най-големите постижения на френския „нов“ роман.Разминава се с Нобеловата награда.

Роберт Фрост  е единственият американски поет носител на 4 награди Пулицър. Неговият подход към езика е наречен- „звука на разума“.Получава Златния медал на Конгреса на САЩ за „неговата поезия,която обогатява културата на САЩ и философията на света.“Великите поети Уйлям Йейтс и Джон Кийтс са в основата на избора му да твори поезия.Първият министър-председател на Индия Джавахарлал Неру /баща на Индира Ганди/ държи книга на Роберт Фрост близо до себе си в късните си години.Тя се намира и до леглото му,когато напуска този свят. Стихотворението му „Огън и лед“ е вдъхновение за великия писател-фантаст Джордж Мартин да напише магнум-опуса на фентъзи жанра на 20 век „Песен за огън и лед“.31 пъти номиниран за Нобелова награда-без успех.На погребението на големия канадски политик и бивш премиер на Канада Пиер Трюдо, неговия син Джъстин /сегашен премиер на Канада/ парафразира стих от стихотворението на Фрост „Спирайки в гората в снежна сутрин“:

„Горите са великолепно тъмни и дълбоки,Той спази обещанията си и заслужи съня си.“

 Георги Караджов

В нашия силно подреден свят избягваме да произнасяме някои думи.Анархията е една от тях.Сякаш самото й споменаване би разклатило нашата увереност в собственото ни съществуване.Но тя съществува, независимо дали и обръщаме внимание или не.И може да ни връхлети в най-неподходящия момент.

Руснакът Михаил Бакунин се счита за основен теоретик на анарахизма.Изненада е, че е завършил военна академия и дори е служил в руската армия.Освен, че принадлежи към видно дворянско семейство, Бакунин е бил доста просветен за своето време.Превежда на руски големите немски философи Фихте и Хегел. През 1842 година заминава за Европа,където участва в революциите от 1848-49 година.Австрийските власти го предават на руските и той излежава присъда в Петропавловската крепост. През 1857 година го изпращат на каторга в Сибир,откъдето избягва през Япония и САЩ.Става член на I Интернационал през 1864 година,,но през 1872 година на втория му конгрес е изключен от него със своите съратници. Обявява се против марксизма, социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. Застъпва тезата че държавата трябва да бъде заместена от федерации със самоуправляващите се работни места и комуни.За него “ свободата на човек се състои  в това,че той се подчинява на законите на природата, а не защото, те са наложени отвън“.Отхвърля идеята за всяка привилегирована позиция или класа. Водещите му принципи са свобода,социализъм, анти-теизъм /теизъм.доктрината за съществуване на бога/,материализъм.За разлика от материализмът на Маркс подчертава значението на неикономическите фактори-включително идеите и културите.

Неговият най-известен последовател е също руснак- княз

Пьотр Кропоткин. Научните му трудове по география и геология го правят световноизвестен.Теоретично доказва наличието на архипелага Земя на Франц Йосиф.Между Маркс и Бакунин избира Бакунин.Също е затворен в Петропавловската крепост.Развива идеите на Бакунин..

„Асоциацията на равнопоставени хора, над които няма власт и насилие от страна на държавата,свободната кооперация и свободните съюзи ще се основават на взаимопомощ и солидарност,ще създадат нов ,красив и свободен живот,всяка тенденция към централизиране ще бъде отстранена, а частната инициатива поощрена“ заявява той.След дълга емиграция се завръща в Русия след 1917 година.Среща се няколко пъти с Ленин и остро критикува червения терор.Умира през 1921 година.

Учудващо за мнозина идеите на анархизма намират своето място и в теорията на капитализма.Създателят на анархокапитализма е американецът 

Мъри Ротбард. Според Ротбард-, „всички услуги предоставени от монополната система на корпоратистката държава, могат да бъдат предоставяни много по-ефективно от частния сектор и че като цяло държавата представлява организиране на систематизирана кражба в особено големи размери.“Привърженик на австрийската икономическа школа, Ротбард се обявява за минимално присъствие на държавата в икономическия и обществен живот и за максимално разширяване на обхвата на действие на свободния пазар и частната собственост.

Анархизма и анархокапитализма имат сериозно влияние върху икономическите и социални процеси днес.

 Георги Караджов

  Едно от най- красивите способности на човека е неговият творчески потенциал.Не е възможно да си представим развитието на човечеството без многобройните творения на човешкия ум, въобръжение и умения.Но за да ги има е необходимо зрънце..вдъхновение.Големите вдъхновители в историята, както и големите творци не се срещат често…

Една от най-големите революции в изкуството, философията, културата се случва по времето на Ренесанса.Всред великите му творци откриваме забележителната 

 Витория Колона.Знатната благородничка принадлежи на прочутата фамилия Колона.Дъщеря е на херцога на Урбино, а става маркиза на Пескара.Но най-голямата й слава е на вдъхновителка на титана Микеланджело. Независимо че е талантлива поетеса най-популярните и произведения са писмата й от богатата кореспондеция с него.Не случайно той я признава за своя муза и едно то най-силните влияния в живота си.Призната е „за жената с най-богата култура,чувствителност и душевност на своето време.“В едно от произведенията,посветени на Микеланджело дори я обявяват за истински негов водач в света на чувствата и отношенията между хората.

В края на 18 век времето на творците енциклопедисти сякаш приключва.Тогава в Италия се

ражда  Виторио Алфиери.Творчеството му е огромно.Създава първите речници,в които описва характерните думи и изрази на родния му пиемонстки език и тяхните аналози на френски.Възхищението му от Френската буржоазна революция прераства в остра критика на политиката на Наполеон,която превръща Франция от република отново в монархия.Така става символ на интелектуалеца от Италианското възраждане през 19 век,което завършва с обединението на Италия в 1871 година.Пише трагедии ,мелодрами ,проза ,политически анализи,сентенции,епиграми.Много от тях се играят и изследват и до днес не само в Италия, но по света.Създава класически произведения в областта на сатирата,поезията и превода.Превежда от латински „Енеида“ на Вергилий, от гръцки „Перси“ на Есхил и „Филоктет“ на Софокъл.Не случайно дава името си на най-важното италианско училище в Пловдив през първата половина на 20 век.

Друг италианец -Антонио Сент Елиа полага основите на едно от най-важните движения на изкуството през 20 век-футуризма.Създава първите проекти за въздушни комуникации,подвижни къщи,нови технологии,които завладяват въображението на Европа и света.Разглежда света,като единно пространство на земя,небе и вода.За първи път свързва архитектурата с изискванията на науката за градовете-урбанистиката.Той е истинското вдъхновение зад вечната филмова класика „Метрополис“ на великия немски режисьор Фриц Ланг.

Усещаме полъха на тези вдъхновители и днес в 21 век.

 Георги Караджов

Казват че истинския живот на човека е този в съня му. Може би защото точно там в най-голяма степен се разкрива подсъзнанието му, където са спотаени нашите най- съкровени тайни и копнежи.Препоръчват ни смеха, като универсален лек за нашите човешки неволи, дори има такава терапия-смехотерапия. А какво е човешкият живот без страданието и без чистите човешки сълзи. Не че не плачем понякога и от щастие. Но всъщност нашето човешко съществуване е съвкупност от тези състояния.Често неусетно те прерастват от едно в друго.

Най-известния литературен герой на великия немски писател и мислител Томас Ман е Ханс Касторп. Той  осъзнава напълно какво се случва в живота му в сънищата си. както неговия предшественик Вилхелм Майстер, в изключителното произведение на Йохан фон Гьоте.Как иначе можем да преживеем тежките изпитания и предизвикателства, на които ни учи земния живот. Според Ман, точно в тези гранични области на човешкото съществуване като съня, най-пълно се разкрива човешкото и нечовешкото в човека. Не случайно, героя от произведението му „Доктор Фаустус“ не е учен и философ, а композитор. Затова според Ман, музиката е най-близко до дяволското, ирационалното, абстрактното и мистичното.Прото-тип на този му герой е великия философ Фридрих Ницше.

Голямата полска писателка Олга Токарчук получава Нобелова награда по литература за произведенията си,в които разглежда преминаването на границите,като форма на живот. В последния си роман „Емпузион“, основни героини са емпузите-митични същества от митологията с чудовищна и изменчива природа.Но всъщност, не тях изобличава Токарчук. С неподражаема ирония и хумор, тя разкрива как нежната сила на жената трябва да се бори с безумното и безобразно насилие, което притиска  особено слабите и уязвими хора.Не случайно, нейния призив към читателите е „Смейте се с Емпузион“

Нобеловата награда по литература за 2023 година бе дадена, изненадващо за мнозина, на

норвежеца  Юн Фосе.Фосе е най- играния норвежки драматург в света след великия си сънародник Хенрик Ибсен. В основата на литературното му вдъхновение е една драма.На 7 годишна възраст претърпява тежка катастрофа и се докосва до смъртта. Може би затова езика на произведенията му е пестелив, като лирична проза. Сам признава,че в пиесите му много по- голяма роля играе мълчанието, отколкото действието. Учи се от големите Бекет, Кафка и Фокнър.Като малък свири на цигулка, но се отказва от музиката в полза на литературата. В последното си произведение „Септология“ в седем части и 3 тома описва срещата на един човек с друга версия на самия себе си.Страхувал се , че ще умре преди да я напише. По признанията му, както Ибсен „получих дара на тъгата и тогава станах поет.“ За него „болката,скръбта, меланхолията и депресията също са дар“.

Така в съня, със смях и през сълзи се създават едни от най- забележителните литературни произведения на нашето време.

Георги Караджов

Животът ни е не само цветя и песни.Изпитанията следват едно след друго,като водят след себе си неизбежните конфликти.Каквото се отнася за отделните индивиди важи и за държавите, групи от държави, цялото човечество.Но знаем ли как да се справяме най-ефективно с предизвикателството, наречено конфликт.Ако погледнем историята на човечеството едва ли.

Томас Шелинг е американски икономист и професор.Специалист е по външна политика,национална сигурност,ядрена стратегия и контрол върху въоръженията.Получава Нобеловата награда по икономика през 2005 година за „приноса му към разбиране на съдържанието на конфликта и сътрудничеството чрез прилагане на теорията на игрите.“Става световноизвестен с тъй наречената точка на Шелинг- инцидентно решение, което хората са склонни да изберат при липса на достатъчно информация.“Оказва се че хората съобразяват своите намерения и очаквания с оглед предположението, че останалите хора биха направили същото, като тях.Независимо от това обаче твърди Шелинг тази точка зависи от времето,мястото и от самите хора, които взимат решения.И разбира се това най-често не може да бъде крайно решение.то може да търпи промени с оглед ситуацията.Всъщност такива са предпоставките на най-важните конфликти в днешния свят.

Същата година съвместно с Шелинг Нобеловата награда по икономика получава израелеца Робърт Ауман.Неговата специалност са повтарящите се игри-ситуации, в които играчите се сблъскват с една и съща ситуация отново и отново.В тях въвежда корелативното равновесие.Според него всеки играч избира своето действие с оглед личното му наблюдение върху действията на другите играчи.Ако нито един от играчите не иска да измени своята стратегия та действие при положение че и другите не биха променили своята имаме корелативно равновесие.То предполага ,тъй нареченото общо  познание,При него всички групи играчи знаят точно какво ще направят всички останали.Това е в основата на ядреното възпиране между ядрените държави днес.

„Най-влиятелният учен, за който никога не сте чули“ се нари Ричард Гаруин. Той е авторът на дизайна на първата водородна бомба в света.В основата е на създаването на първите разузнавателни сателити.Създава основен алгоритъм използван във всички съвременни информационни системи.В основата е на прилагането на ядрения магнитен резонанс в медицината и на лазерните принтери.Той е съветник на американските президенти Кенеди, Джонсън и Никсън.Има огромен принос в изработването и прилагането на политиката на ядрено възпиране, която десетилетия наред предотвратява избухването на ядрен конфликт.

Това са трима от героите в сянка с голям принос човечеството да се отдалечи от заплахата за глобален ядрен конфликт, който да го унищожи.   

Георги Караджов

Хората сме съзнателни същества. Може би затова най-много ни вълнува, това което, е  отвъд нашето съзнание. Тази неизследвана зона може би крие неразкрития човешки потенциал на нашето мислене и въображение. Има мислители, които сякаш докосват границата между нашето съзнание и това, което се крие отвъд. Фрийман Дайсън е американски физик теоретик от английски произход. Считат го за един от създателите на най-значимото интелектуално постижение на науката на20 век-квантовата механика. Но това, с което надскача човешките възприятия и представи   сферата на Дайсън. Тя е хипотетично съоръжение с формата на гигантска сфера- с размера на планетна орбита. В нейния център се намира звезда. Според негот я може да бъде построена от високоразвита цивилизация, която ще може да усвои енергията от централната звезда Дайсън е практикуващ християнин и борец срещу национализма. Според него астрономията трябва да търси точно такива звезди, които биха излъчвали неестествена светлина. Унгарско-канадския химик и лауреат на Нобелова награда Джон Полани изследва механизмите на химичната реакция и свойствата химичните съединения в преход-но състояние. Работи в прочутата лаборатория на Герхард Херцберг /виж материала „Свободни радикали“/.Създаденият от него метод на изследване инфрачервена хемилуминисценция е един от най-мощните инструменти за изследване в химията и физиката. Но Полани получава по-голяма известност с възгледите си за бъдещето на света. Застъпва се за демократични реформи в ООН и по-отговорна политическа система. „Няма нищо по-непрактично от науката ориентирана само към днешния ден.“ твърди той. Германецът Макс Ернст е един от създателите на дадаизма и сюрреализма. В 1920 организира в Кьолн групата ДАДА. За първи път използва техниките на колажа фротажа- търкане върху хартия с оловен молив, гратажа-изстъргване върху платно.

Основен герой творчеството му е гората- място на митологична власт и мрачно тайнство. Неговото алтер- его са птиците, които свързва символично с природата. От дете мечтае да стане магьосник и да открие мита на своето време. Така Дайсън, Полани и Ернст преминават в зоната отвъд съзнание.

  Георги Караджов

Стресът е най-разпространената болест на 20, а вероятно и на 21 век Той е в основата на тъй наречения бърн аут или прегаряне. Но може би защото не води директно до тежки здравословни и психични проблеми не сме склонни да му обръщаме внимание. Ако се натрупа в течение на години и десетилетия, обаче, последиците за нас биха били тежки.

Основен причинител на стреса е обикновения човешки страха. Едва ли има по-голям познавач на страха от датския философ, теолог и обявен за първи философ-екзистенциалист    Сьорен Киркегор. Роденият през 1813 година Киркегор отхвърля философията на германеца Хегел. Поставя за своя цел да изследва празнината и несигурността на човешкия живот.За него смисъла на живота не може да се формулира с математически, исторически или поетически понятия.

Ние, твърди той, се движим от силно желание, което ни води отвъд човешките ни възможности. Развенчава значението на парите в материалния свят. Счита че те просто заменят истинското значение на ежедневните усилия. Киркегор открива две страни в човека- ограничена на сетивата и неограничена на вярата и напрежението. Само при страх и трепет, твърди, той, можем да достигнем до разбиране на абсолютното- напълно изпразнено от обективно съдържание. Тук някъде проблясва пустотата в учението на будизма.

Един от най-забележителните последователи на философията на Сьорен Киркегор е испанският философ и мислител Мигел де Унамуно. Освен от датския мислител, роденият през 1864 година Унамуно  е повлиян от Свети Августин, Блез Паскал, Ницше. Централна тема за него е раздвоението на човека между смъртта и безсмъртието ,вярата и разума .Независимо че е католик по вероизповедание той през целия си живот се бори със собственото си неверие .Според  Унамуно, ние никога не можем да бъдем сигурни в съществуването на Бог, но това не е необходимо, защото Бог е създаден от човека, според неговите желания. Всъщност за испанския мислител Бог е проекция на човешката жажда за безкрайния универсум и лично безсмъртие.

Учението за стреса дължим на канадския ендокринолог от австро-унгарски

произход Ханс  Селие. Благодарение на него стреса се превръща в универсален, важен и незаобиколим фактор на нашето време. Той дава научното му име- общ синдром на адаптация към условията на живот.

Разкрива неговата структура. първият етап е реакцията на тревога, която е съпроводена с понижено кръвно налягане, тахикардия и усилено производство на кортикостероиди от организма.

Следва периода на съпротива.В него защитните сили на организма нарастват.Ако страха бъде прекратен настъпва равновесие и нормализация.Но ако продължи организмът се изтощава.Настъпват функционални,метаболични и анатомични проблеми.Някои от тях са в състояние да причинят смърт.Разглежда цял кръг болести, наречени болести на адаптацията.Сред тях високо кръвно налягане, ревматизъм,язва на стомаха и дванадесетопръстника.Препоръчва и своята рецепта за справяне: открийте оптималното си ниво на стрес,подбирайте целите си, бъдете алтруистичносебични.Според него най-лошия източник на стрес е липсата на смисъл в живота.

Спокойно- вярвайте, че  дори и да не сте открили смисъла на живота, той ви чака след следващия ъгъл!

 Георги Караджов

Едно от най-привлекателните и същевременно трудни за преглъщане явления в човешкото ни съществуване е бохемският начин на живот. Бохемите не обичат утъпканите пътища. Те не държат да се харесат на всички. Ярки индивидуалности, те и без да искат се превръщат в център на внимание. Без тях живота би бил толкова скучен и сив. А името идва от една област в днешната Чешка република- Бохемия. Историята му започва още от Хусистките  войни – столицата на хусистите  е Златна Прага.

Най-превежданата чешка творба на 20 век е поемата „Нощ с Хамлет“/1964/ от

големият чешки поет- лирик   Владимир Холан-  роден 1905 година. Животът му е достоен за роман. Става член на Чехословашката комунистическа партия по време на окупацията на Чехословакия от нацистка Германия. След войната критикува поезията на Владимир Маяковски. Произведенията му са забранени от комунистическата власт. Той напуска комунистическата партия и отново влиза в лоното на католическата църква. Имало е достатъчно поводи за тази забрана. Неговият загадъчен език, мрачни теми, песимистичен поглед към живота не съвпадат с обещаните от комунистическата партия, светли перспективи за родината му. Но именно те му носят номинация за Нобелова награда по литература. А защо „Нощ с Хамлет“ придобива безсмъртна слава?! Нека прочетем пасаж от него:

„Когато прекрачваш от природата към съществуването,

стените са враждебни,

стени посрещащи таланта с миризма на урина,

стени оплюти от евнуси борещи се срещу духа,

стени, които  не можеш да пренебрегнеш, дори и да не си роден,

стени които ограждат плода в  угробата.“

Произведенията на родения през 1914 година чех   Бохумил  Храбъл са преведени на 30 езика. Храбъл, както Холан, изучава право, но не го завършва. Посещава лекции по история на изкуството, литературна история и философия но работи като…стрелочник.

В завода в Кладно, където пакетира хартиени отпадъци, които се преработват за вторични суровини чете забранени от официалната власт заглавия.1959-1961 година  подготвя декори и участва в театрални представления, като статист. Издава първата си книга през 1963 година. По книгата му „Строго охранявани влакове“ великият режисьор Иржи  Менцел създава филм, който получава Оскар за най-добър чуждестранен филм в края на 60 те години на 20 век. Основна фигура в живота му е чешкият поет и музикант Карел Мариско, който издава „Манифест на неопоетизма“ през 1945 година. И действително произведенията му могат да се характеризират, като поезия в проза в традицията на великия руснак от 19 век Иван Тургенев.Подписва „Антихарта“ в защита на официалния режим на Чехословакия срещу Харта-77.

Изключителният чешки кино и театрален режисьор, актьор и сценарист

  Иржи Менцел е роден в 1938 година. Сместа от хуманизъм, сарказъм и провокативна кинематография го превръщат в едно от големите имена на културата на 20 век. Любими литературни автори са му Бохумил Храбъл /виж по-горе/ и Владислав Ванчура. Освен „Строго охранявани влакове“, за който получава Оскар, екранизира друго прочуто произведение на Бохумил Храбъл- „Служил съм на английския крал“ Любимият чешки литературен герой е превъплътен от българина Иван Бърнев. Ревнивите чехи признават изключителното изпълнение на Бърнев и режисьорския усет на Менцел. В български театри Менцел поставя хитови постановки, като „Вечеря за глупаци“.Една от емблемите на чешката нова вълна страда от ниско самочувствие и предпочита театъра пред киното.

Ето малка част от бохемите в центъра на бохемския начин на живот-Чехия.

Георги Караджов

Небето заема важно място във възприятието ни за света. Интересен факт е че за нас хората то не символизира само звездите, планетите, галактиките, съзвездията, които наблюдаваме особено добре нощем над главите си или с помощта на телескопите. Възгласът „О, небеса“, например, предизвиква толкова различни разбирания сред хората че трудно могат да бъдат изброени. А в съзнанието на хората с високи духовни нива на земята небесата носят неподозирани  образи, идеи, представи…

На 56 години шведският учен, философ, християнски мистик и теолог Емануел Сведенборг- роден 1688 година в Стокхолм /Швеция/ изживява своеобразно духовно пробуждане. Уважаваният мислител започва да споделя със света своите видения и съновидения. Твърди че Господ отворил очите му как да посещава Рая и Ада. Споделя разговорите си с ангели, демони и други духове .Описва как е преживял Второто пришествие на Исус Христос, което според него било духовно, не материално. Много от неговите съвременници го наричат „глупак“. Но Сведенборг не е бил глупав човек. Следва физика, механика и философия. Посещава Холандия, Франция, Германия .В 1735 година издава труд, който да съедини философията с металургията. Най-голяма известност от него придобиват разделите за топене на желязо и мед. С тях придобива международен авторитет, като учен .В произведението си  „За безкрайното“ показва как крайното е свързано с безкрайното и духа с материята.

Сред неговите последователи на духовното поприще са великият англичанин Уйлям Блейк, Аугуст Стриндберг ,Шарл Бодлер, Оноре дьо Балзак, психолога Карл Юнг. Става професор по богословие в прочутия университет на Упсала /Швеция/ и епископ на град Скара. Гробът му- умира през 1772 година в Лондон- е в Упсалската катедрала близо до този на великия естествоизпитател КарлЛиней.

Бащата на гениалния шведски филмов и театрален режисьор, сценарист и

продуцент Ингмар Бергман става капелан на шведския крал. Ингмар завършва изкуство и литература в Стокхолмския университет и е поразен от драматургията на сънародника си Аугуст Стриндберг. Сам признава че години наред в младостта си е бил привърженик на Адолф Хитлер .Не случайно произведенията на Бергман бележат върха в развитието на психологизма в киното и театъра на 20 век- роден е през 1918 година в най-важния университетски град на Швеция-Упсала.

Централни теми в творчеството му са смъртта, болестта, измяната и лудостта .В неговите филми откриваме едни от най-забележителните образи на жени в историята на седмото изкуство-киното. Открива за света на киноизкуството забележителните актриси Лив Улман, Биби Андершон, Хариет Андершон. че получава три Оскара за най-добър чуждоезичен филм от Американската филмова академия- най-малко награждавани са най-значимите му произведения. Като трилогията му за вярата и съмнението в бога- „Като в огледало“/1961/,“Зимна светлина“/1962/,“Мълчанието“/1963/.

1966 година излиза шедьовъра му „Персона“ .В него двусмислената връзка между две жени е предадена по изключително оригинален и неповторим начин. В даден момент сякаш всяка една от героините се превръща в другата.“Персона“ е визуален шедьовър- постоянен оператор на Бергман е един от най-големите оператори на 20 век-Свен Нюквист. Далеч изпреварил времето си филмът не получава признанието и наградите, които заслужава.

Най-известния ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм е гениалният шведски физик, химик, астрофизик и физикохимик Сванте  Арениус. Роден е в 1859 година в университетското сърце на Швеция-Упсала.Той е един от тримата създатели  на физикохимията, като наука наред с нобеловите лауреати- нидерландеца Якоб Хендрик Ван’т  Хоф и германеца Вилхелм Оствалд. Сегашният премиер на България академик Николай Денков е физикохимик.

Произвежда революция във физиката и химията с теорията си за елекролитната дисоциация. Доказва разликите между атомите и йоните и обяснява много от свойствата на киселините и основите.

Когато говорим за глобалното затопляне, посочваме като негов основен източник, тъй наречения „парников “ефект. Негов откривател е

Сванте  Арениус .Едно от най-важните уравнения на химичната кинетика е уравнението на Арениус- което показва зависимостта на дадена химична реакция от температурата.

Арениус е истински визионер и мечтател Издава книгата „Възникване на света“. Дава научната основа на учението за панспермията. Според него  животът на земята е бил пренесен под формата на спори /на различни видове/ чрез астероидите, паднали на нашата планета преди милиарди години. Доказва със своите изследвания, че такъв процес е възможен и вероятен.

Да затворим очи и помечтаем със Сведенборг, Бергман,  Арениус- и нека възкликнем „О ,небеса!“.

  Георти Караджов