Category Archives: Археологията и разкритията

Следи от сблъсък

  между две неолитни култури засякоха учените в Дамяница

  

Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала „Струма“, археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там.
 

Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.

Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.

 

Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска – част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика.

Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света – винчанската.

Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Това е съд, счупен на място. Виждате, че той е много фин и дебелината е едва от три милиметра. Има графитна украса, което показва, че е от халколитната епоха.

В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности, примерно сирене. Просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък

Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина – въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Следи от много мощен поток. Много силна вода, наводнение е имало, което е довлякло всички тези керамични елементи, заедно с камъните Т.е. тези хора непрекъснато са имали проблем с водата, били са наводнявани, но пак са продължавали да строят къщи на на същите места.

Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури – на винчанската – на пришълците, дошли от Север – и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи.

Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.

В менюто на тези първи хора влизал лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Първите са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, който те са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.

На място са намерени фигурки и идолчета – произведения на изкуството на тези древни хора.

Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Много приличат на фигурки от Великденските острови.

Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит – добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.

Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Трудно е да се каже дали има някаква закодирана информация.

Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.

Янко Петров, реставратор: При измиване на полигон се намират отделни парчета в продължение на седмици. След това реставраторът и археолозите имат поглед, събираме парчетата и ги комбинираме, затова се получава и аварийна реставрация.

На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.

Сирма Алексова, ръководител на археологическите разкопки: Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо.

Людмил Вагалински, научен консултант: Вероятно имаме най-ранната в българската територия римска вила „рустика“, т.е. чифлик. Това е бил зеленчуков пояс около Хераклея, както София има хранителен пояс.

Сирма Алексова, ръководител на археологическите разкопки: Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея.

През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти – също. Но опитите престават – в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на този боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.

http://news.bnt.bg/bg/a/sledi-ot-sblsk-mezhdu-dve-neolitni-kulturi-zasyakokha-uchenite-v-damyanitsa

 тагове: следи, блясък

За най-старите съкровища от българските земи

Мнозина познават високите образци на тракийската култура, посредством добилите широка популярност напоследък тракийски златни и сребърни съкровища. Най-древното от тях е откритото през 1925 г. във с. Вълчитрън, Плевенско Вълчитрънско златно съкровище. То е датирано към XVI-XII в. пр. Хр.
Вълчитрънското съкровище 
http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-valchitran.html
 Най-интересният съд сред присъстващите в него е съставеният от три бадемовидни части скачен съд. Предполага се, че е служил за размесване на различни напитки, но функцията му все още не е напълно изяснена.
Скаченият съд от Вълчитрънското съкровище 
http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-valchitran.html
Може да се предполага, че съдовете от Вълчитрънското съкровище са употребявани в някаква ритуална дейност, т.е. имат култово предназначение.
Вълчитрънското златно съкровище е най-автентично тракийското (или прототракийско) от всички намерени до сега. Това се дължи на неговата древност; то принадлежи на време, в което населението по днешните български земи не търпи толкова голямата културна хегемония на морските народи, главно на елините, която е характерна за по-късните съкровища. Елинското културното превъзходство от времето на гръцката класическа и на елинистическата епоха (V-II в. пр. Хр.) е ярко отбелязано по съдовете от съкровищата от по-късно време
Всички датирани от по-късно време съкровища са произведения на изкуството, които са неразделна част от широкия културен ареал на елиноезичната култура с нейните характерни форми. Затова съдовете от тези съкровища представляват все типичните за гръцката култура амфори, фиали, ритони и пр.
 Ритон от съкровището от с. Борово, Русенско, датирано в IV в. пр. Хр. http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-borovo.html
Сребърна купа с позлата от Луковитското съкровище, датирано в IV в. пр. Хр. http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-lukovit.html
thumbs_mogilanska_mogila5
 Сребърна фиала от Могиланската могила във Враца, датирано в IV в. пр. Хр. http://trakite.info/traki-sakrovishta/mogilanska-mogila.html
Сребърна кана от съкровището от Рогозен, Врачанско, датирано в IV в. пр. Хр.http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-rogozen.html
Златна амфора от Панагюрското съкровище, датирано в IV-III в. пр. Хр. 
http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-panagyurishte.html
Типични за гръцката митология са художествените композиции и персонажите по стените на съдовете от съкровищата. Като характерно за траките се посочва голямото майсторство в обработката на златото и среброто за съдовете, посредством различни техники на изчукване на метала или използването на готови матрици за фигурите или за части от тях.
 Малко се коментират други интересни факти от ранната история на траките и особено на предтраиийския период в културата по българските земи. Важно е да се знае, че за сериозната наука автентичните, неелинизирани траки са безписмен народ, това ще рече, че заниманията с тяхното минало са част от праисторията, т. е. от време, в което липсват писмени извори, които да предлагат реконструкция и анализ на историческите събития.
Същото важи и за предтракийската култура по днешните български земи – никой от хората от онова време не е описал сам себе си, нито пък общността, към която принадлежи. Това, разбира се, затруднява работата на специалистите и донякъде отклонява вниманието на любителите на историята към други, по-героични или по-детайлно описани периоди от миналото на българските земи. Аз в голяма степен не съм съгласен с това, че предтраиийският период няма какво особено интересно да предложи на широката публика. Защото, поставена в глобален контекст, предтракийската култура, особено в тази ѝ част, представена от находките в с. Хотница и от Варненския халколитен некропол,  е нещо уникално и вълнуващо.
За да видим защо това е така, трябва да се запознаем с обстановката от онези древни,праисторически, безписмени времена. Най-прочутите праисторически цивилизация са тези в Египет, Месопотамия и Микена. Ще спомена по няколко думи за ранните периоди и развитието на всяка от тях.
Писмената история на Древен Египет започва около 3100 г. пр. Хр. с обединението на Горен и Долен Египет от фараона Менес. Менес е най-старото известно от историята име на живял някога човек. Емблематични паметници на египетската култура са пирамидите. Най-старата от тях, тази на фараона Джосер датира от 2650 г. пр. Хр.
Пирамида на Джосер (ок. 2650 пр. Хр)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%80#mediaviewer/File:Saqqara_BW_5.jpg
В Месопотамия градовете-държави Ур, Урук, Лагаш и др. се обединяват под властта на цар Гилгамеш през 2600 г. пр. Хр. Някъде от това време датира и находката на Царската гробница от гр. Ур. Тя съдържа гробовете на 16 кралски особи.
Златни обеци с формата на луна и други накити, намерени в гробове в древния град Ур
http://theses.univ-lyon2.fr/documents/getpart.php?id=lyon2.2011.lazzarini_cm&part=293833
Събитията около откриването на Микенската цивилизация са добре познати на всички любители на археологията. С широка популярност се ползва историята на немския богаташ Хайнрих Шлиман, чиято увереност в написаното в Омировата Илиада, го води по пътя на находката. И така благодарение на него  Омировата Троя вижда отново бял свят и приковава и до днес вниманието на историци и археолози. Сред най-известните образци на материалната култура на Микенската цивилизация е т.нар. Маска на Агамемнон, царя на Микена, който е герой в Илиада.
Копие  от маската на Агамемнон 
http://www.routard.com/photos/grece/102565-copie_du_masque_d_agamemnon___musee_de_mycenes.htm
След тези три щрихирани набързо цивилизации на историческата сцена се появяват и други със славно минало и непреходно величие – например Ахеменидската империя при Кир II Велики, Дарий и Ксеркс в Персия. Друга велика цивилизация се ражда през класическия период в Древна Елада, с възхода на полисите Атина, Спарта и Тива. По-нататък следва обединението на Древна Гърция и превръщането ѝ в империя при Александър Македонски. При наследниците на Александър, диадохите и епигоните се отбелязва началото на елинистическата епоха. Следва възходът и упадъкът на Римската империя, за да стигнем до християнизацията, с която се поставя началото на общоевропейската цивилизация и общите ценности за всички населяващи Европа народи.
 От това препускане през вековете може да си направим извода, че центърът на цивилизацията често се измества от едно място на друго. Започнахме с Месопотамия, Междуречието, територията заключена между реките Тигър и Ефрат в Близкия Изток, там където е родината на колелото, на клинописното писмо, цикълът на Гилгамеш, описващ най-древните събития от историята и митологията на човечеството.
Барелеф от двореца на Саргон, съхраняван в Лувъра, вероятно представляващ цар Гилгамешhttp://commons.wikimedia.org/wiki/File:Hero_lion_Dur-Sharrukin_Louvre_AO19862.jpg
От Близкия изток в Азия се преместихме в Северна Африка, в Египет, където пък е родината на изумителните, запазени и до днес пирамиди, на Сфинкса, саркофазите с мумии и йероглифите, разчетени благодарение на Розетския камък от Франсоа Шамполион.               Цивилизационният център се мести на север, към Древна Гърция и на североизток към Ахеменидска Персия, като съзнателно изпускаме случващото се в Китай и Далечния Изток, заради слабите контакти и сравнителна изолираност.
 Сфинкса в Газа 
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Great_Sphinx_of_Giza_2.jpg
От наследството на Персия можем да посочим зороастризма и религиозния дуализъм, представата за Добро (Ормузд) и Зло (Арихман) и нескончаемия конфликт между двете. Тези персийски религиозни представи намират продължение при световните религии юдейство, християнство, ислям в идеята за Ад и Рай, в предписанията за морален живот – нещо, което липсва в другите популярни в Европа дохристиянски митологии.
Дарий I, Велик цар на Персия, изобразен върху гръцка ваза
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Darius-Vase.jpg
Наследството на Древна Гърция е огромно по обем, като се започне от архитектура, градоустройство, законотворчество, мине се през наука, литература, изкуство, за да се стигне до моделите на политическо съществуване, практикувани от нас и до днес.
Съхранявано в Лувъра римско копие на скулптурата на Александър III Велики, цар на Македония http://commons.wikimedia.org/wiki/File:AlexandreTheGreat_Louvre.jpg
Партенонът в Атина, храм посветен на Атина Партенос, осветен през 438 г. пр. Хр
.http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Parthenon.jpg
След упадъкът и залезът на Персия и Елада центърът на цивилизацията отива в западна посока, към днешна Италия и столицата ѝ Рим. Римската империя е съзнателен приемник и продължител на елинската култура, като в същото време става мост към съвременната европейска култура след приемането на християнството от Източната римска империя (Византия) при Константин Велики.
Колизеумът в Рим 
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Colosseum-2003-07-09.jpg
Всички тези неща са известни на българите, които обичат да четат исторически романи, да гледат филми на историческа тематика или да четат дори някаква по-специализирана историческа литература. Твърде малко от същите тези хора обаче знаят, че на днешните български земи е процъфтявала култура много по-древна от всички до тук изредени. Култура на население по-древно от тракийското, с  характеристики несвойствени за културата на траките, защото нейните носители са уседнали, миролюбиви земеделци, различни от конния народ на траките-войнолюбци.
Въпросната култура е представена от изследователите чрез нейните проявления в съкровището от с. Хотница, Великотърновско и погребалните дарове (гробен инвентар) от Варненския халколитен (отнасящ се към каменно-медната епоха) некропол. Тези два географски обекта (Хотница и Варна) могат да се считат или за два отделни културни центрове, или за две части от една обща култура – в зависимост от тълкованието. Факт е, че находките от тези места са нещо уникално в световен мащаб.
 Всичките споменати до момента световни цивилизации, като се започне с Древен Египет и Шумер, се развиват повече от хиляда години след като хората по българските земи произвеждат въпросните златни съкровища. Варненското съкровище е датирано в периода 4400-4100 г. пр. Хр., докато обединителят на Египет, първият исторически човек, чието име знаем, Менес живее около 3100 г. пр. Хр. Обединителят на Шумер Гилгамеш пък живее още по-късно, приблизително 2600 г. пр. Хр. Всички други цивилизации са с още по хилядолетие-две по-късни.
 Съкровището от Хотница 
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/hotnica.html
Златна спирала от Хотница, изработена от най-старото откривано злато в света
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/hotnica.html
Златна пластинка от Хотница 
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/hotnica.html
Следователно, в днешна северна България разполагаме със златни съкровища от хора живели и творили култура, неподражаема в своята древност и самобитност. Трябва да се подчертае, че културата в Хотница и Варна е производна от съвсем друг и по-ранен етап от човешкото развитие. Съответно, обработваното и използването за създаване на съкровищата злато е най-старото в света.
 
Съкровището от Варненския халколитен некропол 
http://web.barometar.net/55162/
Гроб №43 от Варненския некропол, съдържащ 990 златни предмета, вероятно на цар-жрец, държащ в дясната си ръка скиптър 
http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Or_de_Varna_-_N%C3%A9cropole.jpg
 
Скиптърът от гроб №43 
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html
Става дума за Каменно-медната епоха, наречена така заради най-разпространения обработван от населението материал; от мед се правели сечивата: ножове, остриета, мотики, плугове и пр. Каменно-медната култура е заменена навсякъде в Стария свят около 3500-3200 г. с нова друга култура – бронзовата. Именно с бронзовата култура се поставя началото на големите културни достижения в Египет, Месопотамия, по-късно в Гърция и Мала Азия. Всички изброени цивилизации си служат с бронз за бита, като този материал измества медта, поради по-високите си качества.
А във Варна и Хотница говорим за население с друг тип характеристика и манталитет, от друго предисторическо време. В този смисъл тълкуванията на находките от българските земи са от първостепенно значение за това да си обясним вярванията, светогледа, бита и социалната структура на население от толкова ранен период от развитието на човечеството, като това би допринесло за развитието на историческата наука в световен мащаб. Затова именно е толкова важно да се популяризират тези находки сред младите хора днес, защото тези съкровища са не само повод за гордост от историята на нашите земи, но и важен стимул за събуждане на интерес към историята и археологията на България
http://sonchonka.blogspot.bg/2015/09/blog-post_15.html
тагове: съкровища, България