Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като “Света Петка”, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”. За произхода на името на крепостта е съхранена следната легенда: “Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма “Света Петка” литнало ято гълъби”.

Археологическото проучване е позволило да се изясни почти изцяло историята на хълма Света Петка. В най-високата част на възвишението са групирани камъни с различна големина, от които един е с формата на гълъб. Този факт дава основание да се предположи, че мястото е било известно като свято още на траките, който са го превърнали в светилище.

Крепостта “Перистера” заема целия хълм “Св. Петка” и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15дка. За сега са изяснени и реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта.

Укрепената площ на крепостта е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94м и широчина на крепостта 37м. Денивелация от ЮЗ на СИ е 5м, а най-висока точка на крепостта е на 494.6м. Крепостните стени, които са с дължина 253м, ограждат пространство от 2895кв. м. Те са градени от големи ломени камъни споени с хоросан, а дебелината им достига до 3м, което дава основание да се предположи, че стената е била висока поне 14м. Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60м. По дължината на крепостната стена има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църквообразни. Последните са изключително интересни. Това са кулите, които охраняват североизточния и югоизточния ъгли на цитаделата.

Интересна е северната порта на цитаделата, която е претърпяла поне две преустройства. Първоначално входът е бил на линията на куртината (крепостната стена), непосредствено до северозападния ъгъл. Вероятно е имало надвратна кула с правоъгълна форма, издадена към юг. По-късно, може би в началото на VІв, е изградена мощна правоъгълна кула, с дължина запад – изток 11,30м. На източна крепостна стена, северно от фасадата на югоизточната кула-църква, е оформен друг вход на крепостта.

Съвременната архитектурна реконструкция на укрепителната система на цитаделата на “Перистера” изцяло се основава на резултатите от археологическо проучване, като се придържа към автентичния вид на късноантичното съоръжение.

https://m.opoznai.bg/view/krepost-peristera

 тагове: крепост, Перистера

Местността Чуката се намира на 250 м. югозападно от с. Коларово. Сондажни проучвания в крепостта Чуката при с. Коларово показаха, че този археологически обект има дълъг период на обитаване. Най-ранните следи би могло да се свържат с тракийската епоха, но липсва сигурна информация за същността на съоръженията от това време.

Стратегическото положение на хълма на входа на пътя към прохода Демир Капия/”Желязна врата” вероятно е обусловило още от дълбока древност военните функции на обекта. Това е била една от крепостите, които Юстиниан І изгражда при мащабните му строителни мероприятия към средата на VІ в. Тя е била част от укрепена линия в северните склонове на Беласица, която преграждала пътя на славяните по долината на Струма към Беломорието и Солун. Към края на Първото българско царство е възстановена и включена в укрепителните съоръжения на Самуил в долината на р. Струмешница.

Обитаването на Чуката продължава и по-късно, като откритите материали показават, че към средата на ХІІІ в. има опожарявания. Най-късните материали се свързват със ХVІІ в. и свидетелстват, че дори и след османското завоевание животът тук е продължил, може би не с функциите на укрепление, а като начален пункт на коларския път към билото на Беласица и прохода Демир Капия. Коларският път през планината е дал и името на селото в подножието – Коларево, днес Коларово.

Към днешна дата в местността могат да се видят основи на стара черква, но руините не са експонирани добре за целите на туризма. Традицията е местните хора да се качват на обширната поляна в местността на втория ден на Великден за надборване с яйца и веселие. Има изградена дървена беседка. Наличие на туристическа маркировка: Намира се в близост до маркирана със зелено пътека от с.Коларово към х.Лопово и е обект от тематичния маршрут “Пътуване в историята”.

https://m.opoznai.bg/view/krepost-chukata-kolarovo