между две неолитни култури засякоха учените в Дамяница
Там в момента вървят най-мащабните археологически проучвания на праистория в света. Заради предстоящия строеж на лот 3 на магистрала „Струма“, археологическите разкопки трябва да приключат изцяло през ноември. Затова са мобилизирани над 250 работници и 65 археолози, които работят там.
Дамяница вече привлече вниманието на учени от цял свят. Праисторическите обекти са от най-трудните, а тук за кратко време се разкриват невероятни подробности от неолита.
Историята не помни толкова мащабни археологически разкопки. Тя не помни и наполовина от тези мащаби, но в случая мащабите са важни, защото дават изключителна възможност да се види и да се разбере организацията на живот на едни хора, дошли тук преди повече от 7 хиляди години. Това са първите земеделци по тези земи.
Този обект бележи целия професионален път на Малгожата Кребска – част от българо полска експедиция, започнала да проучва праисторията тук преди 30 години. И спасителните разкопки сега за нея са златен шанс да проучи всичко само за един сезон. В момента са разкрили напълно остатъците на една сграда с изненадващо много пещи в нея.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Едно от огнищата е с много интересна бъбрековидна форма. Там виждате още едно огнище също с перваз. Интересното в случая е, че вътре намерихме четири съда. И за нас беше загадка, защото тук се намират шест такива огнища. Първоначално ние ги определихме като хлебарна за изпичане на хляб, но впоследствие близо до една от тях намерихме една скара и най-вероятно това са пещи за изпичане на керамика. Това е производствен център за изпичане на керамика.
Макар и преди 7 хиляди години, наличието на производствен център не е чак толкова изненадващо. Преселниците тук се числят към най-напредналата за времето си праисторическа култура в света – винчанската.
Само няколко метра встрани виждаме доказателствата за специализацията, постигната от керамичния център.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Това е съд, счупен на място. Виждате, че той е много фин и дебелината е едва от три милиметра. Има графитна украса, което показва, че е от халколитната епоха.
В съседна сграда са останали следи от питос или голям глинен съд за съхранение на зърно, вкопан в земята и остатък от дъното на съд с дупки.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Това най-вероятно за отцеждане на някакви течности, примерно сирене. Просто през този период ние наблюдаваме рязко увеличение на едър рогат добитък
Наличието на големи стада едър добитък обяснява и невероятната упоритост на прахората да обитават тази долина – въпреки честите потопи, които са унищожавали къщите им. Следи от периодични бедствия личат на много места, както ни показва г-жа Кребска.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Следи от много мощен поток. Много силна вода, наводнение е имало, което е довлякло всички тези керамични елементи, заедно с камъните Т.е. тези хора непрекъснато са имали проблем с водата, били са наводнявани, но пак са продължавали да строят къщи на на същите места.
Мащабните проучвания дават възможност на учените да проследят тук сблъсък на две различни култури – на винчанската – на пришълците, дошли от Север – и на южните, дошли от Гърция с рисуваната си керамика.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Имало е някакъв сблъсък, защото регистрирахме опожаряване на това по-ранно селище. Има опожарени къщи.
Дали при сблъсъци или инциденти, пожарите оставят трайни следи от конструкциите на жилищата им. Иначе със стени от глина и плет, те отдавна са изтлели.
В менюто на тези първи хора влизал лимец, ечемик, грах и леща, които определено не са местни сортове. Първите са си ги донесли от Плодородния полумесец по поречието на реките Тигър и Ефрат. Към т.нар. неолитен пакет, който те са си донесли от там, влизат също така кравите, овцете, козите и свинете.
На място са намерени фигурки и идолчета – произведения на изкуството на тези древни хора.
Колекцията от идолчетата събрана досега всъщност е много впечатляваща. Всяко едно със характерни черти на лицето, с очи като кафени зърна.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Много приличат на фигурки от Великденските острови.
Най ценна изглежда фигурка на змия от нефрит – добре запазена, местна изработка. Но пък пумпалът буди нездраво любопитство заради хаотичната си украса.
Малгожата Кребска, ръководител на археологическите разкопки: Трудно е да се каже дали има някаква закодирана информация.
Освен с мащабите си експедицията е от малкото която може да се похвали с реставратор, който работи на място. Парчетата керамика събирани в торби е толкова много, че после е почти невъзможно да се намерят и комбинират отделните части.
Янко Петров, реставратор: При измиване на полигон се намират отделни парчета в продължение на седмици. След това реставраторът и археолозите имат поглед, събираме парчетата и ги комбинираме, затова се получава и аварийна реставрация.
На масата на реставратора стоят стрели, фибула и ключ от римско време.
Сирма Алексова, ръководител на археологическите разкопки: Вече Рим е стъпил здраво в провинция Македония с една римска, селска виличка, организирана около този павиран двор. Дошли са тук, защото е много плодородно и защото най-големият им градски център Хераклея е на близо.
Людмил Вагалински, научен консултант: Вероятно имаме най-ранната в българската територия римска вила „рустика“, т.е. чифлик. Това е бил зеленчуков пояс около Хераклея, както София има хранителен пояс.
Сирма Алексова, ръководител на археологическите разкопки: Животът в тази виличка е продължил до 15-а година сл. Хр. След това имаме много стабилно опожаряване, с много стрели. Така животът тук прекъсва. Пожарът е засвидетелстван и в Хераклея.
През трети век отново има следи от селскостопански чифлик, през четвърти – също. Но опитите престават – в равното са незащитени. Кратко объркване внася откриването на този боен шлем, но вероятно става дума за присъствието на ковач, който събира желязо за скрап. Така че след неолита, магистралата сега е следващото важно събитие в долината на Струма.
