Category Archives: Весел гръмотрън

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 *ВЕСЕЛ*  

*ГРЪМОТРЪН*

ПЪХАШ НЕ ПЪХАШ, ВСЕ ЕДНО
Каквото повикало, такова му отговорило. Не е ли така, бре хора? Скараш се с някой и той те погледне накриво, щото кривото няма право. А бе, недай си Боже да те завърти въртележката, че а насам, а натам, няма спиране, братче.Пък да не говорим за шайбата.И тя ти е завъртяла и пак няма спиране. Ей го, онзи, Мишката. Пъха си главата, където не му е мястото.Вчера, така я пъхна, че свят ми се зави. Завира се, завалията. Било му много широко, та му се прииска да поживее малко на тясно. На тясно ли?Да, ама тясното му излезе ташкън. И аз пък използвам такива думи, чак да ти се завърти главата. Нашкън ли? Ами до гуша.Така му викали навремето.Пък и на мене ми е дошло всичко ташкън. Не мога да се побера на едно място.Всичко ми е станало тясно.А тясното не може да се оправи.Хванаха ме щурите, че ми иде да викна на ония , дето се правят на ербапи.Вземат си паричките, а за хората не им пука. Гладува народът ни, брат. Просяците станаха много и вече няма място за тех и на улицата.Онзи ден, го гледам, един рови по казаните. Мисля си:„ Този отнякъде го познавам! Брей, та това е Славито, художника, бе! Как така? Та какви картини рисуваше! Казват, че художниците не вземали пенсия. Ето защо, значи, Славито рови из кошовете! Щото няма пенсия, а? Не знам как е, ама…Настръхва ми косата, като си помисля, докъде ни докараха, вече да си говорим сами и да бъркаме по кошовете.Няма ли за тях да им каже някой, да им вземе паричките, пък тогава ела ги виж? Тогава и кошовете ще им са малко.
ДАВАЙ ДА МИСЛИМ
Къде така? Защо си говориш сам? Балдъзи, баджанаци, а и в кочината ги натика- от нейде се появи Въчо Кошаря.
- А, бе. Главата ми е завряла, ври, ври, та чак ще преври. Не ми дава  мира, бе. Виж го, нашият шеф, Завалиев! Не стига че навремето не е учил, ами и акъл ми дава. ” Виж се казва, на какво приличаш?”
- А ти не му ли се изребчи?
- Как да му се изребчя? Нали знаеш, че онзи с дебелия врат стои зад него.
- Кой с дебелият врат, бе?
- Не го ли знаеш? Шурито му, де. Не стига, че взе диплома  за средно, като плати и му я дадоха без да се труди да учи, а и за охранител се пише.
- Такава ли е била работата? Гледам го, аз. Нафукан, с бръсната глава, като че е излязъл от некерман. Пък и едни такива бицепси…
- На фитнес го изплаща Завалията, та да стане силен.
- Така ли се става силен, не го знаех?
- Как да не знаеш? Сега силните са на власт. Може акълът ти да не е на място, но силен ли си, яка им кожица на по- слабите.
- Е, тук си прав.
- Прав съм, я, не съм седнал, защото не седя на стола. А така е по- лесно. Седиш си, даваш разпореждане без
да мислиш и другите работят  за теб.
- Брей, брей. Навъдиха се много такива…
- Навъдиха се, я… Виж го нашият шеф, Завалиев! Наредил цялата си рода във фирмата, все богаташи. А за другите не мисли,че няма какво да ядат. Обират трохите от улиците.
- Ох, ох, не може да ми се побере в ума! Мисля, мисля и не мога да измисля нищо.
- Как не можеш да измислиш нищо? Давай да мислим заедно! А там, където мислят двама, все ще измислят нещо.
- Хайде, де… Давай да мислим!
- Аз мисля, ти мислиш и нека всички да мислим! Защото малкото отива при многото и става цяло.
- Да…Защото,ако всички стигнем цялото, няма да ги има такива като  Завалиев и тем подобни.
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/