Category Archives: Весел гръмотрън

Ето как в древността са печелили облози с ум и хитрост!

Царицата се обзалага, че може на една вечеря да изпие вино за 10 милиона сестерции

Перспективата е доста интересна и Марк Антоний с удоволствие приема облога.

Но коварната жена, естествено, проявява хитрост. В самото начало на вечерята пред нея поставят чаша с винен оцет. Египетската царица сваля от ухото си обеца с огромна черна перла, която е известна с баснословната си цена, и я пуска в чашата. Калциевият карбонат встъпва в реакция с винената киселина, отслабва я и в края на вечерята образувалият се коктейл е напълно годен да бъде изпит на една ефектна глътка. Което Клеопатра и прави. А Марк Антоний признава победата й.

 

Учените неотдавна доказаха реалността на този химически опит. Професор Прудънс Джоунс от Университета в Ню Джърси се въоръжава с оцет и перла и установява, че са необходими около 24 часа, за да може средно голяма перла да се разтвори в киселина. Той допуска, че египетската царица предварително е накиснала обицата си в оцет и я е свалила от ухото си вече поразмекната.

Другият вариант е, както често се случва по онова време – още повече в компанията на Клеопатра, вечерята плавно да е преляла в закуска.

 https://popantofi.com/%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B7/

Таг древните  облози ум ,хитрост

 

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

НЯМА НО

-Златен си мой човек. Къде беше толкова време? Изчезна май от хоризонта?- чу се гласа  на Стефката.
- Как да ме няма, бе Стефка. Тук съм. Къде да ходя. Стоя си и тъпча на едно място.
- Тъй ли? Пък аз си мислих…
- Той си мислил, а?
- Аз пък  тръгвам, ти  стой тук!
- Хайде, хайде, ти ли ще ми казваш?
- Извинявай Златен.
-  А, ха… Най- после се сети, а?
- Как да не се сещам. Нали си ми приятел. Да  не те познавах,  такъв буен. Се на бой налиташ.
-Аз ли, бе? Налитам там, дето трябва. Виждаш ли ги , ония! Бият, грабят и се  едно не са те. Мирен ли да стоя? Те да ме грабят, а аз да мълча. Така ли?
- Прав си, Стефка. И аз ги виждам, но не мога  да илеза на глава с тях.
- Да, бе. Ако стоим така и мълчим, те ще бият и ще грабят.
- Така… Започвам и аз да се замислям.
- Не се замисляй , а действай!
- Малко  ме е страх, защото са все дебели вратове.
- Ако ни е страх и от тях, тогава ще е все така.
- Да. Но…
- Няма но! Ами действай! Хайде до нови срещи.
писателят сатирик Весела Будилкова