Category Archives: Весел гръмотрън

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

чудомир-7-150x150

ЕЙ

КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО!!!

ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ
Ами, сега, накъде? Така се питаше  Магито от магазина за обувки.  Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното  място сложиха едно младо маце.                                                                                               
- Вижте, бе, хора? Не  се ли срамува горкичката?  С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото  задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам,още  съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…
И докато си    мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се  разположил удобно  в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото  маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в  леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък  пикник и готово. А после ще я има когато  си поиска.    Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна.                                                                           
- А, бе ти на кво се мислиш?Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най малко- изведе го от съня Магито.
- А,а…Излезе от сънното си състояние  Плаченков.Ти за коя се мислиш ?- Аз ли, аз ли? Една от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си замязал!
- Как на какво? Тук, аз съм шефът.
- Така значи? Шефът.На него всичко му е позволено.Да гони хората , които му пречат.Иска млади мацета, така ли?
- Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана, не знам на какво ще ми заприличаш! 
- Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.
-  Ей, Маги! Недей така! Нека да не се карам!  Готов съм на всичко за теб.
- А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че  ще ме изхвърлиш.
- Сгрешил съм. Прости ми  байовия! Повече няма…  
- Сега тръгвам, пак ще се видим !
ДАНО КАЗВАШ ИСТИНАТА
– Кой, аз ли? Май грешиш.Ей, къде тъй? – чу се дрезгавият глас на Пецата.- Кой си ти,бе? Че тъй …-
- Какво тъй?
 - Как какво тъй?
- Ами онакъй. Ти от кой  отбор си?
-Ами от нащи. Ония, специалните.
- Кои сте ви бе?И специални се пишете.
- Ние сме от специалните части.-
- Има и такива значи, специални части,а?
- А бе ти, за какъв се пишеш? Не разбираш ли, какво е специални части?
- Да бе. Като те гледам, не ми приличаш от тях.- Не съм от полицията.А аз съм специален.
- Аха, сега разбирам. Ти си от ония, дето ги пазят, щото  крадат и мамят  слабите и беззащитните.
- Пък и имате охрана. Все яки. Май екип от вашите специални?
- Ей, не  ме обиждай!
 - Кой те обижда. Май от истината  те боли?Нима не ги познавам такива като теб?
- Айде  тръгвай, щото не  ме познаваш!
- Нали те виждам. Не приличаш на нищо, а се жребчиш.
- Айде бе. Тръгвай, че ако те запухам, няма да остане нищо от теб.
- Знам, знам. Такива като вас само плашат.Забравили сте човека в себе си. Озверели сте се. Мислите само за пари и да грабите.
- Май си прав. И ние сме хора.
- Ха,ще дойдеш на мойта? Я виж колко гладни и жадни хора има. Вървят по улицата и сами си говорят. Ама как да не си говорят. Никой не мисли за тях.
- А хаааа.Ти май ме накара да се замисля. И аз имам сърце и душа. Да да .. – Ето, тъй ми харесваш. Май и вие ще си седнете на задните части.
- Да, брат. Мисля си, че и на мен може да ми се случи.
- Браво.Иди кажи на ващи, ония специалните, къде  са тръгнали.  Да  не бързат за оня свят. Защото там няма пари, коли и жени. А само души, които  се обичат.
- Да да. Тръгвам и ще им кажа. Айде чаоооо.
- Чао брат. Дано казваш истината.
 писателят сатирик Весела Будилкова