ХУМОР И САТИРА В ЕДНО Leave a reply ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН ТИ СИ ДОБРО МОМЧЕ -Такава ли била работата, готин?- чу се гласа на Павката.. - Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име. - Тъй ли миличък? - Виж го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето? - Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек? - Сега пък мой човек. Да не съм ти рода? - Брей, виж го нашият? Пецито бе, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече си забравих майката и бащата. - Браво. Така ми харесваш. - Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш. - Как да те бъзгам? Какво е това? - Бъзгам, значи подигравам. - А ха… Вече ми стана ясно. Това май е улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш? - Кои бе? - Ами ония, от улицата. - Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това. - Виж го , нашият синковец! Слуша майка си и баща си. - Кой слуша майка си и баща си? - Ами ти. - Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани. - Ха, ха, ха. Останали ли са още такива? - Да, приятел. - Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и раста по улиците. - Как хич да ги няма? - Щото баща ми е пиеница, майка ми не се прибира в къщи. Сега разбра ли? - Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв? - Как не. Мога ли да бъда друг? - Може разбира се. Желанието е наше. Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек. - Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета. - И те ако са като теб. - Как така като мен? Да не би да съм лош? - Не си лош, но насила се правиш на такъв. - И на мен ми омръзна да съм такъв. - Тогава се прибери и си намери работа, и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание. - Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти си добро момче. писателят сатирик Весела Будилкова / Мария Герасова/