Category Archives: Весел гръмотрън

ХУМОР И САТИРА В ЕДО

ВЕСЕЛ***РЪМОТРЪН

СЪВРЕМЕНЕН МОНОЛОГ
 То време ли е! Чудо ли е! Животът, казват, бил красив, но все пак това време!…
Днес срещам на спирката един, такъв, бабаитест. Вратът му дебел, та пушек се вдига, а тялото му пращи от сила. Разбира се, че беше от ония, дето пазеха другите без съдържание, а инак супер луксозни. Имаха си всичко, докато някой ровеха в казаните за смет.
Гледам го тоя, бабаитестият и се доближавам до него, а той: “Кво ма гледаш, ма?”
 “Да ти се не види и културата! – мисля си. – Че си як, як си, ама, нещо ти хлопа дъската, а! Знаеш ли, че като си с тия черни очила, май не виждаш около себе си и смяташ, че никой не може да те познае? А инак си те бива! Добре сложен си! Явно, всички ги е страх от теб, а? Ама на мен не ми минават тия! Хич не ме е страх. Ясен си ми като бял ден. На такива, като теб не се давам…”
Делата, казват, красят човека. Но къде са сега ония, с делата? Можем да ги срещнем само в приказките. Добре, че и там ги има. Че ако ги нямаше, децата ни от къде щяха да ги познават?
Етика, етика и само етика – така пише в книгите. Но в действителност, тя си остава само там. Сякаш е приказна принцеса и множеството не може да я постигне.
Навсякъде вулгаризми, юмруци и ритници, докато някой падне на земята и повече не може да стане.
Това е времето. То, времето, си е време, амо ние сме едни…
Забравих, че стоя до бабаитестия. Той ме гледа и лицето му се изкривява от учудване. Какво ли си казва: “Хъ… тая, пък!”
 Поглеждам го в очите и ми искрят пламъчета. “За какво се мислиш бе, мой човек? Че светът е само твой, ли? Пък и ние не сме вечни, нали?…”
НАКЪДЕ, ТАКА?
 Вървя си аз по главната и така съм се настроила на вълна “Докога ще е така”, че се усещам чак тогава, когато някой ми дърпа чантата.
- Ало, госпожо, както си я подкарала, не знам накъде ще те завее вятърът? Добре, че не си на кръстопът без светофари, щото можеше да освежиш гумите на някоя кола.
- Ти, мен за каква ме смяташ, а? От роднините ми никой няма жълта книжка. Знаеш, всичко е динамика. Удрят те от едната страна и нямаш време да реагираш.
- Съгласен съм с теб.  Как е малкото ти име?
- Бони, Бони съм.
- Слушай, Бони! Ако искаш да знаеш, и мен ме е завъртяла шайбата, та  се въртя на трийсет и шест оборота. Почивай си, ако искаш!  Главата ме боли на тема “Съвременност”. – Не си съвременен – казва жената. Ей го на, Гъделичков! Обиколи света. Гъбав е с валута. Взе два апартамента за себе си, за сина си и чак за внука си. Продал бил и къщата на село. Щял да строи вила в Родопите. Колкото за нас, апартамент си имаме. Обзаведени сме най-съвременно. А тя като рекла: “Вила, та вила искам!” Ами, да иде да види как живеят Станимъкови! Представи си! В една стая с две деца и третото е вече на път. От десет години  е подал молба в съвета за  апартамент. Съжалявам го, но не мога да му помогна. Това е то… Трябва олимпийско чакане. Нервите ти се късат, но чакай, ако си нямаш работа! Гледам го днес, пристига ухилен до уши. Питам го:
- Какво ти става бе, Станимъков?
- Дойде  ми до гуша и пуснах крана на чешмата. Та като потече оная ми ти вода, та право през дюшемето на Гъделичкови.
- Ама тоя, с многото апартаменти ли?
- Да, същият – отговаря той
  Кръвта ми напира по бузите. Пръстите на ръцете ми почукват по чантата. Сбогувам се и си мисля: “Ах, какво съвремие!”

 писателя сатирик Мария Герсова / Весела Будилкова /

УСМИВКА ОТ НАШИТЕ ЛЮБИМЦИ

 1a74b73cd37f6780d79500e54e1ba838

 

 

 

 

 

 

4a7e868b57890de34dd74508f957cd54

 

 

 

 

 

 

 

4f57e5cda44a93524373cdb3e63d63fb

 

 

 

 

 

 

 

5dabc4e062b5ec9fd55654e0a528a317

 

 

 

 

 

 

 

5eb4a147c53bd69d2a9611dd0c0f3e84

 

 

 

 

 

 

 

6a43c19723c149c8c35d8c5088d05496

 

 

 

 

 

 

 

7a05e3ece3daca81c6b7b6990b5d0b05

 

 

 

 

 

 

 

77b115ed9ee92e2213061d39b5d3c43b

 

 

 

 

 

 

 

310e3b2afe317b0d8b306a2b525cba44

 

 

 

 

 

 

 

576fdcffb5012ea6d0575f35af1d8021

 

 

 

 

 

 

 

966e7a8fd8c3f3d2333a571f88bc95a6

 

 

 

 

 

 

 

3005a85108614091d1a0f90df2425473

 

 

 

 

 

 

 

3263cc60e44e17e459fdc7d49aa1fadc

 

 

 

 

 

 

 

d748d90173d0dc30f6740f10f7581f14

 

 

 

 

 

 

 

8121cb8ca0f1ac8c5d8059036df2ba94

 

 

 

 

 

 

 

15301b9418213270ef60b424d37161a6

 

 

 

 

 

 

 

971523441dbab75dd197eae4d93e237c

 

 

 

 

 

 

 

a5627a8fad31f85b166242235dc1d358

 

 

 

 

 

 

 

ad9949b63835b9f33134bb11d1967425

 

 

 

 

 

 

 

b1e2f9eec7cfc06d9ae1cfeb3c4169b4

 

 

 

 

 

 

 

b55645f75c0050e9ee8c1d49bd0bf956

 

 

 

 

 

 

 

bea5994cca1e7ed2b70aa6d359151016

 

 

 

 

 

 

 

d34e9eb332c4a1db211837d808a13eeb

 

 

 

 

 

 

 

d748d90173d0dc30f6740f10f7581f14

 

 

 

 

 

 

 

bf6e5f6d436a4e376c4d2de66032b89b

 

 

 

 

 

 

 

e559c24b0de57c484afd7447800d39df

 

 

 

 

 

 

 

edf2b02a5daeb2e2d987069bfef170e5

 

 

 

 

 

 

 

подготви Мария Герасова