Category Archives: Съвети за бременната жена

Защо хората са различни?

 Чували ли сте името на Самуел Фелс? Вероятно не. 
Бил е известен сред американските домакини от средата на миналия век, когато неговите домакински сапуни са хит на пазара. 
На 55 години господин Фелс вече е неприлично богат и достатъчно известен. Създава фонд, който финансира един невероятен научен проект имащ за цел да даде отговор на въпроса “Защо хората са различни”. Така през 1929 година започват едни от най-продължителните научни изследвания в областта на детското развитие и човешкото поведение (Fels Longitudinal study). 
Проследявайки съдбите на хиляди хора и техните наследници, учените успяха да отговорят на много интересни въпроси: кога и как се формира човешкия темперамент, може ли да се предвиди поведението му още преди да се роди, как емоцийте на майката се предават на детето в утробата и какви са последиците от това. 
През 1964 година пред наборната комисия в Холандия се представят необичайно голям брой пълни млади хора. Всички те произхождали от район, оставен от нацистите без храна през 1944 година. Най-засегнати се оказали онези младежи, чийто майки са страдали от глад през първите четири или пет месеца от бременността си - момента, в който се формира хипоталамуса. Той освен другите си функции регулира и хранителните дажби. Безпокойството на майките е въздействало по биологичен път върху хипоталамуса на плода.
Друго проучване е проведено във Финландия върху две групи лица, всяка от по 267 души, които са проследявани в продължение на 35 години. 
Едните са загубили бащите си преди раждането, а другите – в първата година след раждането си. 
Сравнението между двете групи показало ясна разлика между тях.
Тези, които са споделили стреса и мъката на своите майки докато са били в матката се оказали много по-разстроени, отколкото тези, които са го изпитали, когато вече са били независими. Случаите на алкохолизъм, престъпност и психичните разстройства са по-многобройни при децата, родени след смъртта на бащата. В тези случаи изследователите възприемат хипотезата за анатомичната вреда понесена от хипоталамуса.
Д-р Силви Ришар, педиатър в Тур, представя дисертация озаглавена ”Влияние на емоционално преживяното от бременната жена върху темперамента и здравето на кърмачето”. Тя е проследила бременността, раждането и първите осем месеца на 100 майки и техните деца, разделени в три групи според интензитета на стреса – нормален, силен и много силен; повече или по-малко постоянен. Статистиката разкрива очевидно съответствие между емоционалните неблагополучия на бременната жена и наблюдаваните изменения при децата: здравословни проблеми и психологически нарушения.
А Д-р Левин, зъболекар-хирург събирал млечни зъби и ги разглеждал под микроскоп. Коронките им се формират през втората половина на бременността и първата половина от живота. Зъбите са вид архив на организма и слоевете емайл могат да бъдат датирани точно, както геолог датира различни пластове земя. 
Този зъболекар забелязал една сивкава линия, която нарекъл „неонатална линия”. Тя отсъства, когато раждането е преминало по напълно оптимален начин. Слоевете емайл разположен под тази линия се отлагат в зародиша на временните зъби по време на тяхното развитие в челюстта на плода.
В тези слоеве той забелязал чести аномалии. Какво ли се е случило, та да се блокира по този начин процесът на изграждане на млечните зъби… вероятно и на други органи като сърцето, черния дроб, мозъка, които не са запазили откриваеми анатомични следи?
Д-р Левин започва да работи с един психолог, който беседвал с майките. Тогава се появили точни съответствия между тези аномалии и много силния стрес, който майките са преживяли по време на своята бременност. 
През 1996 година д-р Дипиедро доказва, че бебетата, които са по-активни в утробата стават раздразнителни кърмачета, спят лошо и са много капризни. 
Госпожа Дипиедро е преподавател в Харвард и можем да й вярваме. Тя твърди: “Поведението не се проявява след раждането, то (поведението) започва да се формира по предвидим начин още преди детето да се роди. 
Жените, които много искат да бъда майки имат по-активни бебета. Индивидуалните майчини реакции към стреса са много различни и по категоричен начин оказват влияние върху темперамента на бъдещия човек. Бременната жена, която избира да работи е различна от тази, която избира да остане в къщи.” 

А Бърни Давлин от университета в Питсбърг предполага, че гените имат по-малко влияние върху коефицента на интелигентност, отколкото условията, които майката създава за своето дете в матката.
Как се пораждат тези явления?
Когато сме подложени на стрес нашият организъм, по-точно капсулата на надбъбречната жлеза, започва да произвежда „хормон на стреса” – катехоламин, който ни позволява да посрещнем събитията. 
При бременната жена тези хормони преминават през плацентата, обгръщат плода и създават у него състояние, съответстващо на майчината емоция, но много по-силно и по-проникващо, защото възрастният е развил по време на своя живот стратегии за защита, от които детето е напълно лишено. 
Бебетата на силно “стресираните” бременни жени израстват като хиперактивни деца и емоционално нестабилни възрастни, защото техният телесен механизъм е бил забележително променен в утробата от прекомерен прилив на неврохормони от страна на майката. 
Тези деца ще продължат да растат и да се променят през целия си живот, но способността им за растеж и промяна ще бъде биологически възпрепятствана от пренаталните им преживявания. Поради своите вродени биологични ограничения понякога ще им бъде по-трудно да функционират така добре, както онези, които нямат такива ограничения. 
Едно дете с възбудима, претоварена автономна нервна система има склонност да бъде силно напрегнато: неспокойно, нервно, свръхактивно. В утробата, предшественик на подобно поведение е прекомерното движение. Такива деца стават свенливите и тревожни възрастни. 
Един широко-мащабен, спонсориран от британското правителството изследователски проект (Британското Национално Проучване за Развитие на Детето) доказва, че младежите, чиито майки да били подложени на силен стрес по време на бременността се раждат с по-ниско телесно тегло, имат склонност да четат по-лошо от своите съученици, и се определят като „проблеми” или „трудни” от своите учители.
Трябва да се имат предвид, обаче, че само тежки психически травми, постоянен стрес и тежки заболявания бележат бебето: 
Най-тежко и вредно влияние оказва отхвърлянето на детето от майката или нейното безразличие.
Професор П.Федор-Фрейберг от Университета в Стокхолм разказва за малката Кристина, която още от раждането си отказва майчината гърда, но се нахвърля на биберона, който й се предлага или се вкопчва в гърдата на друга жена от която започва енергично да суче. 
Интуицията на професора го кара да зададе следния въпрос: „Госпожо, това дете желано ли е?” „Не – признава госпожата – исках да абортирам, но моят мъж желаеше това дете и затова го запазих”. 
Без никакво съмнение Кристина беше доловила отхвърлянето на майка си и й го връщаше огледално.
Голяма част от децата запазват дълбоко в себе си една безмълвна, но активна обида, която се изразява в често общо неразположение или постоянна агресивност. Най-често те преживяват отхвърлянето на майка си не като нейно затруднение, а като негативна оценка, отнасяща се до тях. Това вътреутробно преживяване би могло да бъде формулирано така: „Ако не ме обичат, това е защото не съм за обичане” или „Ако не ме искат, това е защото преча, или още по-лошо: „Това е, защото нищо не струвам”. 
И тази липса на уважение към себе си може да се отрази върху целия живот, освен ако родителите (особено майката) не се осъзнаят и не поправят този първи отпечатък с много любов, уважение и доверие.
Според Герхард Ротман има 4 категрии майки: идеални, катастрофални, амбивалентни и студени. Те се различавт по отношението си към майчинството като роля. Това обагря емоционално бременността им и формира личността на тяхното дете. За съжаление от катастрофалната и студената майка то може да наследи тревожност, необоснован страх, нерешителност и лоша самооценка, а от амбивалентната майка – вроден песимизъм и недоверие към света, който го заобикаля.
Втората причина е лошата връзка между бащата и майката. 
Ако родителите са в постоянен конфликт, това подкопава сигурността и бъдещето на майката и детето. Денис Скот доказва, че децата от нещастни бракове са 5 пъти по-страхливи от останалите деца, много трудно понасят раздялата с майката, имат затруднения в интимните си отношения като възрастни и им трябва много повече време за да се адаптират към промените около тях.
След това идва връзката на майката с нейната собствена майка. Отношенията майка-дъщеря по време на бременността много често се променят, но бременната жена може да има тежко емоционално наследство от майка си. 
Бременни, които многократно са слушали ужасяващи истории за собственото си раждане са много по-тревожни по време на бременността и раждат с повече болка. 
А връзката на бременната жена с нейният баща е от съществено значение, особено ако детето, което очаква е момиче. В зависимост от това, как нашият баща се е отнесъл към нас и нашата зараждаща се женственост по време на пубертета, е от значение за това дали ние ще се чувстваме приемани и одобрявани като жени и ще предадем ли това усещане на нероденото си момиченце.
В крайна сметка, твърдят учениете, всеки от нас пази несъзнателен спомен за собственото си раждане. Това донякъде определя нашето отношение към бременността като състояние на духа и тялото, независимо дали сме мъже или жени. 
0
Част от нашият “Аз” е наследство от пренаталните ни преживявания и собствения ни родов опит.
http://www.varnaparents.com/za_tatkovci/zashto_horata_sa_razlichni.html
 тагове: хората, различни