Category Archives: България – минало и настояще

Цариградската конференция

 предвестникът на Руско-Турската война (1877-1878 г.)

На 23 декември 1876 г. се навършват 139 години от началото на Цариградската конференция, която продължава до 20 януари 1877 г. и има за цел да реши съдбата на балканските народи, които са все още под властта на Османската империя и се борят за независимост. Причината за свикването на конференцията е нагнетеното напрежение сред балканските народи срещу властта на султана, изразено чрез Въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г., Априлското въстание от 1876 г., Войната на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя.
Основната идея на Цариградската конференция е да реши етническите и национални проблеми на Балканския полуостров по дипломатичен път и под контрола на Великите сили. Участие в конференцията взимат представители на следните страни: Великобритания, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската империя.
Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, графФеренц Зичи
Цариградската конференция е от особено значение за българския народ. Българите осъзнават, че пред тях стои реална възможност да бъдат освободени от османска власт, но този път по мирен начин.
След множество предложения крайното решение взема под внимание английския вариант за съдбата на българските земи и етнос. България е разделена вертикално на източна автономна област с център Търново и западна автономна област с център София. Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Двете области са със статут на автономии, но под васална зависимост от Османската империя. Проекта е връчен на Високата порта на 21 декември 1876 г. Султан Абдул Хамид II опитва, чрез политическа маневра да отхвърли исканията на Великите сили. Той назначава за велик везир Мидхат паша. На 23 декември Цариградската конференция е официално открита. Сафет паша заявява пред представителите на Великите сили, че султана е реформирал 600-годишното османско управление като е „ощастливил“ империята с конституция. Според Високата порта направената реформа ще реши проблемите на Балканите и предложението отправено към Високата порта може да бъде отхвърлено. Последват нови предложения от страна на представителите на Великите сили, които са отхвърлени и от османска страна е отговорено с контрапредложения, които също са отхвърлени. Двете страни не успяват да стигнат до консенсус и на 18 януари 1877 г. Мидхат паша обявява окончателния отказ на Османската империя да приеме предложенията за решаване на Източния въпрос на страните участнички в конференцията. В следващите дни представителите на държавите участници в конференцията са отзовани.
Един от последните опити за решаването на Източния въпрос по мирен път завършва с неуспешен край. Става ясно, че балканските народи няма да получат независимост без да пролеят кръв.За Великите сили и особено за Русия, моментът е повече от удобен за избухването на поредната война за разрешаването на Източния въпрос, война, която ще промени коренно обстановката на Балканския полуостров. Война, която ще даде възможност на Великите сили за пореден път да премерят сили в борба за надмощие в европейския югоизток.
http://istoriograph.bg/istoriq/nova-istoriq/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82

Латински извори за ролята на хан Тервел

 в отблъскването на арабите от Балканите – ЧАСТ ВТОРА

За да пишем история, ние работим с исторически извори, които да предават фактите, случили се преди много време. Една от най-славните страници в историята на България е битката при Константинопол на хан Тервел. В нея той се изправя срещу арабите и ги побеждава. Ако искате да разберете кои латински извори ни дават сведения за тази битка, то тази статия е точно за Вас! Приятно четене!
Петя Павлова

  
През Х–ХI в. лангобардският историк Ландолф Сагакс (наричан още Кампанус) написва своето ,,Допълнение към Римската история на Павел Дякон” или известна още като ,,Смесена история”. Тя представя в осем книги по-важните събития до 813 г. В нея намира място и обсадата на Константинопол от арабите през 717–718 г. Ето какво пише той за нея:
,,… Между това, след смъртта на император Теодосий, който царувал само една година, на негово място бил избран за император Лъв. По това време същото това сарацинско племе дошло с огромна войска, обградило Константинопол и го обсаждало непрекъснато три години. Най-после поради усърдните молитви на гражданите към Бога твърде много от сарацините загинали от глада и студа, от войната и чумата и като им дотегнала обсадата, те се оттеглили. Оттук те нападнали племето българи, което се намирало край Дунава. Победени и от него, потърсили убежище на корабите си. Когато навлезли с тях в открито море, внезапно ги връхлетяла буря и те загинали, като повечето кораби потънали или били разбити. А в самия Константинопол от чумата загинали 300 000 души…”.
Този текст, както и други няколко извора, споменават, че обсадата е траела три години, което влиза в разрез с утвърденото становище, че тя е продължила само една година – от август 717 до лятото на 718 г. Практически невъзможно е обсадата да е продължила цели три години, понеже това би означавало, че когато е сключен договорът с българите през 716 г. Константинопол е бил под арабско обкръжение.
Относно края на обсадата, Георгий Острогорски пише, че тя е била свалена на 15 август 718 г.
Интерес представлява изразът ,,дотегнала”, който е използван с цел да означи една от причините за прекратяването на военните действия. Не може да се твърди, че на арабите просто им е омръзнало да стоят под стените на столицата на Византия, тъй като за тях превземането на Константинопол е било основна и най-важна цел от експанзиционните им действия. По-скоро тежките условия, зимата, чумата и военните неуспехи са станали причина за демобилизирането на арабската армия, което според извора ще доведе до отказа им да превземат града. Ю. Кулаковский не пропуска да отбележи, че разбитият арабски флот, както и другите поражения на бойното поле ще донесат тежки финансови затруднения на Арабския халифат и ще трябва мине време докато той възстанови военната си мощ.
Това, което обаче ни интересува най-много е изказаното в извора твърдение, че арабите първи са нападнали ,,племето” българи, след като са вдигнали обсадата на византийската столица. Следователно можем да заключим, че българските войски не са изиграли никаква роля в спасяването на Константинопол, а единствено са отблъснали удара на арабите, насочен пряко срещу тяхната държава. От текста обаче не става ясно дали авторът е достатъчно добре осведомен за съществуващата българска държава, тъй като отнася думата племе към българския народ. Тя смислово насочва към едно по-ниско ниво на общественото развитие, в което държавната организация все още не се е появила.
Текстът също така дава и едно сериозно число на умрели от чумата, върлуваща в Константинопол, а трябва да се има предвид, че това са изгубени данъкоплатци за Византийската империя, което ще допринесе за проблеми във финансовото ѝ състояние.
Според ,,Chronica” на Зигеберт броят на арабските кораби и жертвите, които са дали в битка, но този път с българите, са драстично повече отколкото бяха при Анастасий Библиотекар. Той е монах в манастира ,,Gembloux” в днешна Белгия, където прекарва почти целия си живот в учителстване и писане. Неговият исторически труд отбелязва най-важните събития в световната история и е завършен в началото на XII в. Ето какво пише там –
,,…718г. Емирът Сюлейман със своите емири и с флота от почти 3 000 кораба обсаждал три години Константинопол. Българите избили тридесет хиляди сарацини…”.
В своята ,,Хроника” Зигеберт допуска хронологическа грешка относно събитията около обсадата на Константинопол. Ако обсадата е траела три години, то по време на договора между кан Тервел и император Теодосий III от 716 г. византийците би трябвало да са били под арабска обсада, което не е вярно. Може би Зигеберт е объркал началото на обсадата с началото на управлението на арабския халиф Сюлейман, което започва през 715 г., т.е. три години преди края на обсадата. Тази неточност дава основание да се подложи на съмнение истинността на написаното. Както във византийските, така и в латинските извори се забелязва увеличаване на цифрата на избитите араби с увеличаването на времевото разстояние от написването на съответното историческото съчинение до годините на арабската обсада.
Броят на убитите араби нараства още повече в хрониката на монаха Алберих. Той работи в манастира ,,Троа Фонтен”, намиращ се във Франция и пише своя исторически труд през XIII в. Единственото, което се отбелязва за участието на българите в отблъскването на арабите е, че са избили 32 000 от тях. Това е най-големият брой на жертвите, давана от всички разгледани дотук извори по отношение на тази битка. Авторът и поставя годината на обсадата по-рано отколкото в действителност се смята, че е била, тъй като посочва за начало 716 г.
Венецианският дож и хронист Енрико Дандоло, един от най-образованите хора на своето време и близък приятел на Франческо Петрарка, също споменава за битката между българи и араби. Според него броят на избитите сарацини е 32 000 души. Това съвпадение с данните от Алберих навежда на мисълта, че Дандоло е използвал именно френския монах като един от източниците на информация за написването на своята хроника. Той добавя също, че от чума в Константинопол са умрели 30 000 души . Това е доста по-малко число от това, дадено от Сагакс, но дори и да бъдат толкова, финансовите проблеми за Византия ще бъдат налице.
Според Димитър Ангелов разликата в броя на починалите от чума в столицата се дължи на грешка в преписването, от страна на Енрико Дандоло.
Можем да направим следните изводи с оглед на информацията, която откриваме в латинските извори. На първо място при тях се забелязва увеличаване на броя на убитите от българите араби с отдалечаването във времето. В по-ранните обикновено се споменава  за 22 000 жертви, вероятно под влияние на византийските текстове, а с времето броят на убитите достига до 32 000 души. В това може да се види хиперболизиране на нанесената от християнските държави победа над Арабския халифат. Така се изгражда един по-героичен образ на отблъсналите арабското нашествие войски, които се явяват защитници и спасители на християнската религия и общество.
Обсадата на Константинопол от 717–718 г. е една от най-тежките, които градът е удържал, а заплахата за столицата на Източната римска империя е и заплаха за целия православен свят. Възможно е в тази връзка, със задълбочаването на конфликта между християните и мюсюлманите и най-вече във връзка с появата на кръстоносната идея, повечето западноевропейски автори да се опитват да хиперболизират всяка една победа на кръста над полумесеца. Желанието за освобождаването на Божи гроб и успехът на Първия кръстоносен поход дават увереност на християните, че битката против исляма не е загубена. По тази причина се търсят и исторически основания за превъзходството на християнството над мюсюлманството.
Голямото разнообразие от исторически трудове, в които се споменава за обсадата на столицата на Византия и битката между българските и арабските войски е доказателство за силното разпространение на информацията и на опита за оценяване на значимостта на българското участие в отблъскването на арабите от Балканския полуостров и Европа.
Макар в разгледаните от мен извори да липсва детайлно описание на военните действия водени от българите, то те задължително се споменават като, играещи важна роля в окончателната победата над арабите.
http://istoriograph.bg/istoriq/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5-2