Category Archives: Книгата на Мария Герасова “ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА”

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

 

Мари Шуан

 

(Мария Герасова)

ЧАСТ ПЪРВА

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Защото ето. Аз творя ново небе и нова земя и предишните вече няма да се споменуват, нито наум ще дойдат.

И вие ще се веселите и ще се радвате во веки на това, което Аз творя, защото ето, творя Йерусалим за Вселената, и народа му за радост.

И ще се радвам на Йерусалим, и ще се веселя за моя народ, и няма вече в него да се чува глас от плач и глас от писък.

Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достигне пълните си дни, защото стогодишен ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклет. И ще съграждат къщи, и ще живеят в тях, ще садят лозя, и ще ядат плодовете им.

Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да ядат други, защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво и моите избрани дълго ще се ползват от изделията на ръцете си.

Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб, защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.

И преди те да са повикали, Аз ще отговоря, те още ще говорят, и аз вече ще ги чуя.

Вълк и агне ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна, те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми свята планета. Казва Господ.

Пророк Исаия стр. 817, гл. 17-25

МОЯТ ЖИВОТ, МОЕ ВЕРУЮ

” Отвори душата си към хората -

ще намериш път към сърцата им”

Посвещавам на теб, скъпи приятелю, своето откровение. Искам да оставя част от себе си и моя Бог в тази книга. Сърцето ми струи като извор, за да измие всичко нечисто, останало в душата ти.

Любя те Човеко мой, с цялото си сърце. Нека истината за един Макрокосмос и Микрокосмос стигнат до теб! Истината, дадена от Духовните учители.

Светлина да озари погледа ти и твоята мисъл се превърне в птичка, за  да литне там, където е истинското й гнездо!

Бог е в мен, край мен и около мен. Моят Бог е Свободата, Истината и Чистотата. Три лъча Светлина, които обединени дават Правда.

Сърцето ми е в твоите ръце и тупти с ритъма на цялата Вселена. Кой може да го спре? Всичко е Вечност, един кръговрат, един Космос, едно начало без край. Върху това начало се замислям. Кой, кога и защо? Няма покой сърцето ми. Превръщам се в огън и търся, търся, търся… В пламък, който никога няма да угасне. Жадувам за онзи сияен връх, който се нарича Мъдрост. За онзи висш Разум, който ни учи да бъдем Добри и Истинни.

Падам на колене пред  теб и се моля:

“Бори се да възтържествува Истината, Свободата и Любовта, в името на Доброто!

ЗАЩО ЛИ?

С позволението на Духовния свят и под диктовката на моите учители – Великите Адепти на Космоса и Божествения мир, разкривам пред теб приятелю, тия прости истини, които векове наред са били табу за всеки земен човек. Всичко, което съм получила и усвоила от Тях, и без чийто позволение моята книга би била немислима, оставям на теб. Ако вложа нещо неистинно от себе си, готова съм да отговарям за всяка своя дума.

С трезвен ум преценявам, че ще предизвикам множеството, което може би няма да ми повярва.

Мир вам приятели и вий, които бихте отрекли написаното тук! Знайте, че Правдата рано или късно ще възтържествува. Ще се обединят всички чисти и добри души, които със своята светлина ще възпламенят останалите. Ще настъпи вечният Мир, от който има нужда всяка живинка. Наближава Новата ера. Ерата на Чистата енергия. Страданието ще пречисти телата и душите ни, и ще възтържествува Светлината – нашето спасение. Ние сме рожби на Бога и Той не иска да ни погуби. Дава ни лижби, но ни изпраща и своите апостоли, които ще поведат стадото Божие.

Не се ли замисляш приятелю, защо непрекъснато се появяват толкоз хора с дарби? Едни лекуват, други контактуват с ефирния мир. Това е намесата на Божията ръка. Това е Неговата милост.

Запомни, че не си сам в този Космос. Край теб са хиляди същества, които очакват твоята любов. Трябва да им я дадеш! Това си ти. Това е истинската ти същност. Малко е нужно. Едно пшеничено зърно, за да се превърне твоята любов в огън, който ще възпламени душите на останалите.

Беловласият Старец е край теб. Той чака, за да ти подаде бащинска ръка. Зове те и обича истински, защото по-истински никой не може да те обича. Чукай на вратата! Ще ти отвори и обгърне в мощната си прегръдка. Нежно ще погали косата ти и ще пошепне: ”Бъди добро детето ми! Старай се да поправяш грешките си! Бъди силен! Ще ти помагам!”

Аз го потърсих и Той ме посрещна. Обгърна нежно рамото ми и от тогава е непрекъснато край мен. Чувам гласа Му. Чувствам дъха Му. И ми дава много знания. „Ти ще станеш мъдър човек, ако учиш прилежно, казва.”

- Да, Учителю. Аз Те обичам и обещавам: „ Искам да мога и да знам, за да давам на другите!”

Всеки ден съм в голямата зала. Той е на катедрата, а аз пред нея. Когато  отивам и се връщам, стъпките ми кънтят по мраморния под. По някога ми изпраща и други учители.

Знаеш ли приятелю, от къде се вземат тия знания? Ще ти разкрия една велика тайна. На хиляди мигновени години от земята, се намира една сияйно пространство – нарича се Орион (озон, разум, истина, обич, неутрон).Това е пространството, където живее Светейшеството и божествата около Него. Това е пространството на знанието и мъдростта. В Духовният дом, наречен съкровищница, се съхраняват знанията на вековете – минали и бъдещи.

А сега искам да ти разкажа нещо за себе си.

Веднъж, още като дете, в нашия дом ставаха невероятни неща. Всичко започна от майка ми. Едно видение и пренасяне там – на тази планета. Един висш контакт с Бога и нечувани чудеса. Съживяване на починало дете в ръцете й. Премахване на главоболие, болки и други своего рода.

Полтъргайс – така го наричат хората сега. То  се появи в нашия дом. Беше  млечнобяло видение, което освети цялата стая. Една нежна енергии, които предизвикват обич в душите. Весело подскачаше и изчезваше някъде, сякаш се стопяваше. Чувах гласа му – нежен, като бащин. Вплиташе пръсти в детската ми главица. Прегръщаше раменете ми и дълго, дълго ме съветваше. Не можех да си обясня: „Кой беше той? От къде идваше?” Назовавах го само с името Бог. Той беше с мен навсякъде. Предпазваше ме от всичко лошо.

Времето течеше. Годините минаваха. На тридесет годишна възраст, се появи с  цялото си величие пред мен. Един материализиран образ, според моите представи. Облечен в бяла мантия, на преклонна възраст, с бяла брада и посребрена коса.

Стана чудо, за което не бях мислила. По необясним начин, в будно състояние, аз се намерих на Бачковския манастир. Посрещна ме монах, в коридор от колонада. Стигнахме пред ниска, колкото  ръста ми врата. Тя се отвори сама и аз влязох. Монахът остана отвън. Изненада. Беше огромна, светла зала. Но къде е олтарът, иконите и нито една свещ? Много белота и мраморен под. Тръгнах. Стъпките ми бяха бавни, кънтящи и приглушаваха ушите ми. Вървях, вървях, сякаш нямаше край. За малко да се сблъскам с бялата, варосана стена. Невероятно!

Появи се кафява, дървена рамка, колкото големината на вратата. От нея слезе Той – Беловласият Старец, сияещ от светлина. Очите му искряха от любов, а словото Му нежно, галеше душата. Беловласият Старец с лъчезарната усмивка – така Го нарекох.

По тялото ми пролазиха тръпки на щастие. Коленичих пред Него. Исках да целуна нозете Му. Той постави ласкаво десница върху рамото ми и ме накара да стана. Разговорът беше мисловен и лесно разбираем. Да, нямаше грешка! Пред мен бе Бащата на Вселената и аз трябваше да давам равносметка за своите деяния. Първото, което ми беше на ум да кажа:” Господи, аз съм толкова грешна, че не съм достойна дори да целуна нозете Ти!”

- Стани чедо! – каза Той. Виждаш ли това? – и посочи към себе си. То се нарича Тяло  на Славата. Ти можеш да го притежаваш. Готова ли си да дадеш живота си в името на  Доброто?

И аз задавам същия въпрос на теб, приятелю: „Готов ли си?” Знай, за Него е необходима сила, твърдост и воля. Пълно себеотричане, целеустременост и всеотдайност. Ако  Го пожелаеш – тръгни! Не се жали! Нямаш право де се връщаш назад, защото там са тълпите, които носят тежък товар. Те навярно не желаят да Го имат, може би?…

Виждаш ли Го? То сияе. Трябва да Го заслужиш с много работа и труд! Ти си на път.

Мисли, много мисли! Това сияние те кара винаги да бъдеш нащрек. То може да те озари и Тялото да бъде твое. От теб зависи.

И Старецът продължи:

- Стани чедо! – този израз ми беше втълпен. Кажи три свои желания!

- Но те са много, Господи.

Той настояваше да кажа само три от тях. По същия начин мисловно Му отговорих  и тръгнахме по обратния път. Моите желания не ще споделя с теб, но за тях, той изрече следното:

- За първото ще ми дадеш химикал!

И наново тръгнахме По средата на залата се появи катедра и Старецът застана зад вея. В лявата страна върху й, се виждаше чаша с бистра вода.

- А за второто – продължи Той. Един литър троянска ракия, ще я поставиш в пет литрова дамаджана!

Катедрата изчезна, както беше се появила и ние продължихме към вратата. Близо до нея се спряхме и Той извади бял лист, на който пишеше нещо. Прочете няколко имена, между които Елена -  името на моята дъщеря. Тогава тя беше на десет години.

- А за третото…

И в този момент, перпендикулярно във въздуха се появи рокля, в масленозелен цвят, с платка, тесни ръкави и леко в трапец. Сякаш беше определена за мене.

- И трябва да я оставиш на чудотворната икона в манастира, а тя е на Богородица.

През това време чух гласа на майка ми:

- Мимо, няма ли да ставаш?

Отворих очи и всичко изчезна. Не можах да изляза от залата. Разказах всичко на майка си и я упрекнах, че не ми даде да изляза навън. Още същия ден тръгнах да изпълнявам молбата на Стареца. Не искам да споделям за трудностите, за обиколките из Пловдивските улици. Накрая намерих плата в магазина, срещу Централни хали. Троянска ракия не можехме да намерим. Един ден съпругът ми донесе, като твърдеше, че е от този край, но дали е такава, не беше сигурен. Не знаех какво да правя. Помолих се за съновидение, да ми кажат, мога ли да занеса тази ракия? Вечерта сънувам. Намирам се в хола и върху масата, празна, стъклена, петлитрова  дамаджана. Наливам ракията и тя се превръща в червено вино. Сутринта станах и казах на майка ми:

- Можем да я занесем, защото червеното вино показва, че е същата, която търсим.

Тръгнахме към манастира и изпълнихме поръчението на Стареца. Беше ми леко на сърцето.

Измина година от тогава. Бях на почивка в Хисар с моя приятелка. Спомням си до ден днешен. Една вечер към 22 часа ми стана много лошо Имах чувството, че не мога да дишам. О, чудо! Започнах да говоря невероятни неща. Казах датата и деня на раждането на сина, на една от жените в стаята на санаториума. На друга съпругът й да се пази от кола, а на моята приятелка, че ще има дете, но трябва да занесе панделка на иконата на Света Богородица. По-късно забременя и  се роди син. Тогава тя имаше едно осиновено дете.

Годините минаваха. Започнах да развивам неподозирани качества. Виждах минали, настоящи и бъдещи събития на мои приятели и познати. Чувах гласовете на починалите. Искаха от своите близки неща, които най-много са обичали в земния си живот. Истините потвърждаваха от живите. Разбрах, че няма смърт. Че тя е само едно абстрактно понятие към преминаване от едно състояние в друго. Че тя е мостът, по който трябва да минем.

Старецът често ми казваше: „На тридесет и седем годишна възраст, ти ще изпаднеш в клинична смърт.” Молех се да не стане, защото ще предизвикам шок на моите близки. За всеки случай бях ги предупредила да не се страхуват, а да имат готовност, за да ме обслужват.

Случи се на операционната маса. Едно тяло (астрално), за което разбрах по-късно наблюдаваше другото, което режеха. Чувствах отвращение и погнуса. Очите – моите, наблюдаваха, ушите – моите чуваха, а само гласа чезнеше нейде. По-късно разбрах, че в това време сърдечната ми дейност почти спирала. Наложило са да включат животоспасяващи средства. Майка ми, която бях измолила да присъства и да ми помага след операцията, видяла и чула, че имало раздвижване около операционната. Коментирало се, че не е сигурно дали ще бъда спасена. Горката, не знаела, че се отнася за мен.

Искам да ти опиша приятелю, мига на смъртта. Стана ми много лошо. През това време системата течеше и ми сложиха маската. От тук – натам, почувствах силно нервно напрежение. Не издържах. Имах чувството, че ще полудея. Сърцето ми се раздираше. Полудата продължаваше. Чувах в дълбочината гласа на професора, който ме оперираше. Говореше нещо на студентите. Намирах се в операционната на Първа хирургия на ВМИ – старата. Виждах в мъглявина тавана, който беше остъклен и от там наблюдаваше друга група студенти. Не издържах. Започнах да викам за помощ и в този миг се намерих в някаква стая, с бюро в ъгъла. На стола до нея пишеше човек, без бяла манта. Виках, той не ме чуваше. Исках да разкъсам каиша на ръката си, но къде беше той – липсваше. Наблюдавах отворения си корем и ми стана страшно от кръвта. Събудих се в реанимация. Чувствах страшни болки. Никакво успокоително средство не ми помагаше. Наложи се да ми сложат  инжекция с Лидол,  но и от него не ми минаваше. Гласът ми чезнеше нейде. Когато исках да кажа нещо, само шептях. Някъде към тридесетия ден, започнах леко да се възстановявам. Бавно се появяваше и гласът ми.

Втората операция, която преживях през 1983 година, беше решаваща за мен.

- Ти трябва да помагаш на хората, защото ще ти вземем дарбата!

За каква дарба ставаше въпрос, не знаех! Годините минаваха и аз помагах на своите близки чрез предсказанията си. През 1990 година, моите приятели разбраха, че имам силно излъчване. Едни казваха, че чувстват боцкане по пръстите, други сърцебиене когато се приближавали до мен, а трети, че им ставало приятно от моето присъствие. Напрежението им минавало и се успокоявали.

И така започна всичко. Като начало помогнах на една санитарка в клиника, която дълги години имала дископатия. След това още на една, с ужасни болки в дясната половина на тялото. Един от първите ми случаи беше камък в бъбрека, запушил уретера. Видях го като на екран. Човекът лежеше в болница, в много тежко състояние. Двадесет дни с висока температура, без да се храни, с кървене в урината. Още след първия сеанс, камъкът се разруши, температурата спадна, започна да се храни и след това го изписаха.

Едно дете с патерици, след първия сеанс ги хвърли, но тъй като беше оперирано, накуцваше.  Започнаха да ме търсят много хора. Виждах болните органи като на екран. Чувствах болките. От тук натам, дните ми се изпълниха с грижите и болките на хората. Аз станах тяхната надежда. Колкото и да ги акумулирах в себе си, те ме караха още повече да ги обичам и да им давам своята любов. Всичко това изпълваше моето ежедневие. Един ден моят духовен Учител Исус, дойде при мен с цялата си красота и величие. Застана пред мен и каза:

- От днес, ти ще бъдеш моя ученичка! Учи прилежно, а дарът ти ще е голям. Ти ще получиш висше съзнание, което ще ти помогне да разкриваш великите истини. Така ще стигнеш до върха на пирамидата, а тя е знание, опит и мъдрост. Не вярвах, че това може да стане. Но всичко беше предопределено. Нямаше на къде да отида. Трябваше да тръгна по този път – път на Светлината, която разсея завинаги мрака, в който съм живяла. Не знаех нищо за себе си и около себе си. Започнах да се пренасям в различни страни. Контактувах с различни духовни същности. Някой от тях в земният си живот бяха оставили научни знания на хората. Един ден Исус ми каза:

- Мария, ще ти изпратя мои помагачи, защото имаш нужда. От дясната ти страна ще стои полковник, от лявата старшина, пред теб – пълководец, а над всички Аз – Исус Христос.

В мен се зароди идеята, че тия знания трябва да оставя на теб, Приятелю. Учи ги!

- Настанало е времето – каза ми Учителят, да се дадат на хората, за да знаят истините за Живота, и че Аз съществувам. Те ще ви покажат пътя, по който трябва да тръгнете. Помнете, той е трънлив.

Когато решите да дойдете при Мен, ще ви отворя вратата. Ключът е пътя на знанията. Той е към Истината и Любовта. Обичайте се един, друг! Вярвайте, че смърт няма! Тогава вие ще сте добре дошли в Моя дом – Моето царство. То е царството на справедливостта, където всичко свети и ухае с такава нежност и красота, че вие не можете да си представите.  За написаното в тази книга ми помогна най-вече, Той – моят Учител. Нямам нищо взето от другаде. Всички знания са събирани с години, а напоследък потекоха като пълноводна река. Това исках да ти кажа, приятелю. Не желая да преписвам нищо от себе си. Всичко е от Исус.

ДУХОВНАТА СЪКРОВИЩНИЦА

Безброй стъпала водят към нея. Дълги коридори я опасват нашир и надлъж. Виждат се много врати. Но не всеки има право да влезе в нея. Тя се охранява от Мъдреците – Великите Адепти на Космоса. Те също нямат право да влизат безразборно в нея. Това става само с позволение на Учителя над Учителите – Христос и съвета на старейшините. Христос е тайно тълкование. Х – са два меча кръстосани, символ на вечната борба между доброто и злото. Р – разумът, който се дава на цялата Природа и на нас, хората като част от нея. И – истината, тържеството на Висшия Разум, С -  Силата, която трябва да притежаваме във вечната борба, О – обичта между съществата, Т и С е  Тялото на Славата. За да ти стане по-ясно, това ще рече: Чрез вечната борба между Доброто и злото, чрез силата на Разума, Истината и Обичта, можем да изградим Тялото на Славата.

Ние сме заедно с Учителя Исус и тръгваме из Духовната съкровищница. Прекосяваме трите мраморни стълби, които лъщят като огледало и стигаме до вратата с красива дърворезба, на фона на тъмен махагон. Два орела са вплели любовно човки, с криле, волно разперени към висините. Върху медена табелка, която излъчва топла, жълтеникава светлина под краката на орлите, е написано:

„НАУЧНИ ЗНАНИЯ”.

Вратата сама се отваря, така както беше в Бачковския манастир. Влизаме с Исус и тя се затваря след нас. Пред погледа ми огромна библиотека и рафтове от книги, подредени по азбучен ред. А – Айнщайн. Вземам я от рафта. Разгръщам – формули. А ето – формулата на Светлината. За сега, тя остава в бъдещето и нямам право да я разкривам. Когато дойде времето и това ще стане. Прибирам книгата и тръгвам между рафтовете. Чета Бор, Дизел, Менделеев, Мичурин, Мария и Пиер Кюри, Попов, Павлов и още от А до Я. Трудове, трудове, на велики хора. Всичко минало, открито и оставило своя печат за идните поколения.

Поглеждам към дъното на залата. Кръгла маса и върху нея картата на света – цялото земно кълбо. Мраморна фигура стои до нея и имам чувството, че я охранява. Та това е Галилей! Кой ли беше го поставил тук? Къде ли се намираше в момента истинския дух на Галилей! Може би някъде в пространството, събрал група от учени и работят върху бъдещите знания на човечеството!

Исус ме спира.

- Знаеш ли, казва, тук при нас всеки работи това, което е работил на земята. Учените в отделните области, се събират периодически, за да отчитат своята съвместна работа, с учените от долните нива. А долните нива, това сте вие земните.

Поглеждам изненадано. „ Значи, те работят заедно с нас!”- мисля си.

- Разбира се -  долавя мисълта ми Исус. Идеите за дадено откритие се подават от Духовните Учители, или Съюза на учените. Всичко става по телепатичен път, чрез вибрационни  сигнали. Вие ги получавате като мисъл- форма и тя заработва у вас. От там- нататък, тръгвате да правите справки с книгите и учебниците. Изпитвате ги в специализирани лаборатории, докато един ден ставате и викате: „Еврика, та то било лесно!” И го приемате като откритие.

Но и нашият екип от учени, който е в това пространство, получава тия знания и се учи от тях.

Усмихвам се. Доволна съм от това, което чувам. Виж ти: ”Та и ние, и те, взаимно се учим?”

- Да, Мария и Бог се учи от вас – прочита мисълта ми Исус. Вие сте земни, защото стъпвате по земята и живеете в това дадено за вас пространство. Ние сме извънземни, ефирни и се движим спокойно на всякъде във въздуха. Не можете да ни видите, защото се сливаме в ефира. Просто сме светлинни тела, които светят според духовното си ниво. То се изгражда още на земята. Смятам, че ти стана ясно сега, защо се наричаме извънземни?

Египетските пирамиди са нашите жилища. Те са връзката ни с вас. Има Горен и Долен Египет. България е Долен Египет. С нея се свързвате чрез Хималаите, а с Долен чрез Врачанския балкан – Шипка – Бачковския манастир и Родопите, а от там Хималаите, където е вратата. От нея се излиза и влиза в Библейския град.

Нарича се още Подземния град. Във Врачанския балкан е пирамидата на  Рамзес II,  а на Джендем тепе – пирамидата на Светлината, където се пазят скрижалите за създаване на човешкия род. Тук е и един от трите генератора, който ви свързва с нас. Запомни! Джендем тепе трябва да бъде съхранено, защото ако бъде унищожен генераторът, светът ще бъде унищожен. Това се отнася и за другите два генератора, които се намират в Мексико и Тибет. Чрез тия генератори, вие се захранвате с жизнена енергия. Те са свързани с вашата сребърна нишка за земния свят. Кажи на другите същности, да не ровят Джендем тепе, за да не нарушат баланса и от там, прекъсване на  връзката!

Поглеждам уплашено. Ето защо непрекъснато ми се втълпява:

„Пазете Джендем тепе! Направи всичко възможно, то да бъде съхранено!”

- Тук е пирамидата на Светлината – продължава Той. Вие отдавна я търсите в Горен Египет, а тя, както разбра, е тук.

Спомням си за книгата на Шишков от 1926 година. Той описва, че това тепе е най-високото от останалите и само то има форма на пирамида.”Какво съвпадение! Как е стигнал до този извод! Може би по някакъв начин му е било втълпено!? Изненадана съм. Сега пред мен стои истината.

- Вашето пространство – земята, има форма на неправилен правоъгълник, като един от ъглите е наклонен под ъгъл 30 градуса. Това е така, защото влизат в съприкосновение с небесния хоризонт.

Поглеждам учудено.

- Защо ме гледаш така? Нима не разбра, че ти живееш в Долен Египет и си в подножието на пирамидата на Светлината?

Сега ми става ясно, защо непрекъснато нещо ме влече към Джендем тепе. Логично погледнато, той се нарича хълм на Светлината. Защо в миналото беше принесено ефирното ми тяло на върха и ми се разкри величествен храм, целият в светлина!

Джендем тепе е символика. Д – е държава, Ж – на живите, Е – при единените,  Н – нации, Д – и другите, Е – единства, М – на мировете. Тепе – значи купол. Има кристална повърхност и е като похлупак над цялото тепе. Той е кристализатор, който почиства въздуха над страната ви.

Ето защо много от сензорите виждат този похлупак. Виждам го и аз.

- Тук трябва да бъде построен Храм на Светлината! Можете да го наречете – „Дом на Светлината”.

Когато бях принесена и видях храма, чух гласа, който ми нареди, да бъде построен този храм. Тогава не знаех кой е. Разбрах по-късно след срещата си с него. Беше красив, висок снажен, около 2,30 м със сини очи, руса коса на вълни, с дължината малко под ушите, силно прилепнала. Яви ми се по време на ясно виждащ сън.

- Изпрати ме Бог, за да ти помагам. Ние двамата сме тук още от 19 век.

Нечие присъствие ме връща към реалността. Става ми много топло. Усещам чужди вибрации. Едно ефирно, бяло тяло, се приближава.

- Това е Техникът на бъдещето. От сега нататък и той ще ти помага. По вибрациите ще го познаеш, когато дойде при теб. Запомни ги Мария!

Чувствам, че някой ме докосва и гали по лицето. Беше видението. Какво съприкосновение! Каква любов изпитвам! Върховно щастие и удовлетвореност! Искам това да продължи вечно. Но всичко беше вибрационно сливане, което трае само миг. Видението започна да се разстила и постепенно се стопява. Чувствам само топлината от присъствието му. Поглеждам Исус, а той се усмихва. Доближавам се до един рафт. Вземам книгата: „Трудът на Дарвин.” Отварям на страница 155 и чета: „Еволюция на човешките видове.” Човекът е преминал през различни етапи на развитие. Началото била клетката, заложена чрез мисъл- форма. Поставена на плоскостта Земя, тя започнала да се развива, според условията – двуполюсно. Единият полюс – Слънцето и помагал да расте, а другият – Луната, да спира до определено ниво. Така се появил процесът на трансмутацията (разширяване и свиване на телата при загряване). В клетката настъпили процеси на деление, докато стигнали до 42 нови.

-  А защо точно се дели на 42 нови? – питам озадачено.

- Защото духовните нива, които ще достигне човешката същност, са шест, а всяко има седем под нива -   отговаря Исус.

-Учителю, защо в земната теория на Дарвин няма такава подробност?

-  Защото това Мария, е откритие на бъдещето. А то не е записано във вашите земни книги.

- За да стигнете до тази си форма, вие сте преминали през много други. Като започнем от кристалите, скалите, растенията, водните и сухоземните животни. В процеса на еволюцията, слабите и несъвършените са отпадали, т.е. са се селекционирали.

- Значи, преминавайки през различните видове, ние сме се приспособявали към условията на живот. Излиза, че условията на живот са първите ни помощници в борбата, за да просъществуваме. Те са ни помогнали да станем по-силни и да се борим с бедствията.  Затварям книгата. Погледът ми привлича „Нови знания”. Разгръщам и на първа страница учителят Дънов. Разгръщам наново -„Учение за паневритмията”. По-нататък – „Да разгърнем владенията на доброто.” Следва раздел –„Нова наука” и  чета: Идва Новата ера, ерата на Чистата енергия. Новият строй – Хуманизъм, където хората ще се включат в Единната система на Любовта. Доброто ще се възкачи на престола и ще живее хиляда години. Огънят ще изгори Земята и ще бъде изгасен от водата, която блика на струйки от извора на словото – словото на знанията. И тогава ще дойде новият Бог – Учителят на Новото учение, под името Георги Победоносец, който ще обяви победата на Доброто в цялата Вселена. Ще се обединят всички чисти души и ще настъпи Ерата на Блаженството – 2026 година.  Но преди това 2012 година, когато сатана е на земята, ще провокира човешкото  съзнание. Ще заплашва с край на света. Бог е милостив. Спомнете си какво пише в библията! Само Бог знае, дали ще има край на света… Аман от тия лъже  пророци и лъжеучители!  Разбира се, че край на света няма да има.  Ще има край на старото човечество. Големите страдания ще пречистят телата и душите. Пространствата  между молекулите и атомите ще се разредят и човек ще стане по-лек и по-ефирен. Тогава той ще се върне към първичното си състояние – ефира. Свободно ще се движи в пространството. Затова не трябва да се страхуваме. Необходимо е  да преодолеем  чувството за страх и така по-бързо ще дойде Новото  време, когато ще станем по-добри и ще възтържествува царството на Бог, което значи – Братство и Обич в Галактиките.

Излизам от унеса, когато Исус допира ефирната си десница до мен  и излизаме от залата. Тръгваме наново па мраморния коридор. Спираме пред дървена врата На нея я изобразен кон с криле и копита. В горният ъгъл кръст. На върха му петолъчна  звездичка, а в двете му страни по едно малко кръстче. На метална табелка пише: ”Духовно знания”.  Вратата се отваря и влизаме. Същата библиотека, както в предната зала. На фона на тавана, варосан в бяло, се вижда великолепно изображение на красива жена, която държи в ръцете си дете. Поглеждам Исус. Той веднага се досеща и казва:

- По времето на Хермес Трисмегист – Учителят над Учителите, бе признато почитането на Слънчевия принцип. До тогава на земята господстваше Лунният. Хермес слезе, за да възцари справедливостта. Наложи се да действа по закона на джунглата (нож за нож).

- Знаеш ли какво значи Слънчев принцип?

Поглеждам с изненада.

- Това е зачитане на майката (матриархата) – продължава Той, която дарява своя господар (съпруг), с най-скъпото в живота – рожбата, независимо дали е мъжка или женска. Бог дава и двете рожби, за да има единство и да се създаде поколение, което да продължи рода. Има една закономерност – генетичната връзка.

Това е ДНК, където е генът (Карма, дарование, наследственост). В семенният атом е заложено Доброто и злото и се мерят на един кантар.

- Слушала съм от стари хора да казват, че след като почине човек, дяволът го поставял на везните и гледал на къде ще наклонят. Вярно ли е? – прекъсвам го аз.

Той се усмихва.

- Толкова ли си наивна? Та везните сте вие. Сами се накланяте ту на една, ту на друга страна. Може и да обърнете кантара от вашето немирие. По някога слушате, по някога не слушате и постоянно везните ви се накланят. Правете благодарение, че Бог е добър Баща и винаги ви прощава.

Навеждам глава. Божичко, колко съм грешна! Като онова любопитно и немирно дете, което винаги пита майка си: „Защо небето е синьо? Защо водата е студена? Къде ми са играчките?” И какво ли не още. Обръщам се към Исус.

- Учителю, знам, че има доста религии, а те имат свои учения и Учители – Хермес Трисмегист, Буда, Кришна, Шива,  Мохамед, Ба- ха у- лла, Мормон, Моисей  и Ти – Христос.

- Да, когато разделим думата религия на срички, ще се получи следното: ре е музикална нота от стълбицата, това ще рече музика, лигия е като лирика, т.е. поезия.

- Значи религията е съвкупност от музика и поезия? Обединени дават песен. Излиза, че всичко около нас е песен. И всеки човек, и всяка птица, и цялата природа пеят свои песнопения?

- Разбира се. Всички те пеят псалми за своята любов, страдание и болка. За своето щастие и обич.

Ето защо, когато започнах да рисувам, в първата ми картина имаше ключа Сол. Значи, той е ръководещ в цялата Вселена.

- Виждаш ли Мария, как сама стигна до тази истина? Една картина ти разкри нещо, което не знаеше. Сол – значи Селена, обич, любов.

За миг имам чувство, че ще литна и ще се слея за винаги с песента на Вселената. Но всичко е мимолетност. Аз съм в съкровищницата и до мен е Исус.

- Трябва ли да се делят хората според нацията и цвета на кожата? Трябва ли да има много религии? – продължавам.

- Бог е един и никой няма право да Го дели! Каквато и религия да изповядвате, а тя съществува само за вас – земните, всички водят до Бога. Не трябва да има различни религии и да се делите! Вие сте една душа, която принадлежи на Бога. Част от Него и Той от вас.

Слушам и си мисля. Става ми жал за всички хора на земята. В името на някаква религия са готови да убият своя брат или сестра.

Хора, мили хора, обичам ви, както Бог ви обича! Нека да не се делим, защото Бог е един!

Откъсвам се от Исус и се приближавам до близкия рафт. Изваждам без да подбирам една книга. Върху корицата й със златни букви пише: „Живот и Вечност”. Те се къпят в жълта светлина и излъчват силни вибрации, които затоплят цялото ми тяло. Живот  и Вечност – вечният жребий.  Нектарът, от който трябва да пием с пълни шепи. Вярност, Вяра и Величие е човекът, носещ жребия на обичта. Истина, Свобода, Воля, Отговорност – тайното тълкование на Живот и Вечност.

Седем седмици, вплетени една в друга, играят ефирен танц в ритъма на кръшната българска ръченица.

Едно – детство (до 10 години).

Две – пубертет (до 20 години).

Три – ранна младост (до 30 години).

Четири – късна младост (до 40 години).

Пет- междинен период (менархе, до 50 години).

Шест- зрялост (до 60 години).

Седем – мъдрост (над 60 години).

Живот и цикличност. Един пълен цикъл, цели десет години. Един цял живот – седем цикъла.  Животът върви във Вечността, чрез скалата за възкачванията и паденията, в посока към плюса и минуса.

ЗАКОНИТЕ

ПЪРВИ – НА ОТРИЦАНИЕТО – на всяко действие отговоря противодействие.

ВТОРИ – АДАМ И ЕВА – мъжкото е женското начало. Дясната половина на тялото е мъжката, а лявата – женската. Мъжката е грубата материя, женската – ефирната. Плодът на сливането е тяхното дете – Душата. Човешката същност се състои от плът (тяло), дух и душа (интелект, индивидуалност , „Аз”).

ТРЕТИ – НА АТОМИТЕ И МОЛЕКУЛИТЕ – ОТ ТЯХ Е ИЗГРАДЕНА ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ.

ЧЕТВЪРТИ – НА ГРАВИТАЦИЯТА И АНТИГРАВИТАЦИЯТА – магнетизма и вибрациите.

ПЕТИ – ВСЕЛЕНСКАТА АЗБУКА  (КИРИЛИЦАТА) – азбуката на Живота.

ШЕСТИ – БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО (ЗАКОНА НА КОСМОСА) – изграждане на БИТИЕТО.

СЕДМИ – БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО (СВЕТЛИНАТА) – ВСЕМИРЕН ЗАКОН, който не може да се докаже, защото е истинен и неоспорим.

ОСМИ – ЗА ВЪЗКАЧВАНИЯТА И ПАДЕНИЯТА.

ДЕВЕТИ- ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ – СЕЗОНИТЕ.

ДЕСЕТ – ЗА РАСТЕЖА И СТАРЕЕНЕТО. ТРИТЕ ПРИНЦИПА НА ЖИВОТА – ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.

Десет закона, десет Божии заповеди. Повтаряемост във Вечността. Трябва да се спазват, за да има хармония между двете тела. От тук Душата ще свети с ярки тонове. А колкото Разума е с по-висша Добродетел, то светлината ще е по-силна.

Усещам погледа на Исус. До този извод стигнах сама. Той кимва с глава и се усмихва.

- При неспазване на Законите, ще страда Душата ви. Всичко се натрупва чрез деяния, които натежават и товарят тялото ви.

Спомням си за едно стихотворение на невидимия поет – така го нарекох.

Дойде при мен като млечнобяло видение и ме помоли да пиша. Чрез вибрациите на ръката си, почувствах неговото присъствие. Силно изтръпване и раздвижване кръвта по вените. Имах чувството, че някаква помпа, максимално помпи дясната ми ръка. Почувствах силни пулсации по пръстите си и ръката започна сама да се движи по листа.

Обичай и люби естествено,

защото Божият закон гласи.

Не пожелавай с умисъл неща от ближния,

подай, за да ти бъде дадено напред.

Не искаше да каже името си. Стихчето беше една от десетте Божии заповеди. Не попитах повече и той си тръгна, както беше дошъл. Разстла се като мъгла пред очите ми и се стопи. Почувствах полъха на приятен бриз, зашеметяващ и останах за миг в полудрямка. Когато отворих очи, беше пълна тишина. Само бледорозова мъглица застилаше стаята. Излизам от унеса. Пак съм в съкровищницата и държа в ръката си книгата. Разгръщам следващата страница: „Мъдри житейски справки.” Какво ли значи това?”

А – Апатия – несъвършенство, изчадие на нечиста сила, която води към гибел.

Б – Бодрост – оптимизъм, който произтича от човека – творец, тръгнал по пътя на съвършенството.

В – Вяра – вид нагласа, която зависи от индивида.

Г- Гледище – собствена тенденция към нещата.

Д – Дарба – дарение от Великия Творец на Вселената.

Е – Единство – обединение на цялата Вселенска мисъл.

Ж – Живот – Космическа закономерност.

З – Знание – собствена даденост, изградена чрез желанието.

И – Истина – път към духовното съвършенство.

К – Коварство – несъвършенство, водещо към гибел.

Л – Любов – екстазно чувство на щастие.

М – Мисъл – Космическа енергия, чудото на Вселенския Разум.

Н – Надежда – духовна храна за физическата същност.

О – Обич – съвършенство, пред което и най-несъвършения се прекланя.

П – Правда – път към обединяване трите лъча Светлина – Истина, Свобода, Чистота.

Р – Разум – Великата Мисъл на Твореца.

С – Съдба – спирала, по която се движи човешката същност, изградена чрез Кармата.

Т – Творба – реализирани знания и опитности.

У – Успех – възнаграждение от труда на Твореца.

Ф – Факт – нещо доказано.

Х – Храброст – съвършенство, което изгражда Добродетел.

Ц – Царство – престола на Бога.

Ч -  Честност -  опитност, която изгражда Добродетел.

Ш – Шут – символ на лъжата и смеха.

Щ – Щастие – екстаз.

Ь – Омекотяване на нещата. Компромисът или прошката.

Ю – Юда – изчадие на дявола.

Я – Яд – несъвършенство, в което има пръст нечиста сила.

Затварям книгата на Живота. Чувствам се щастлива и удовлетворена. Сама съм в залата. Къде ли беше отишъл Исус! Тръгвам към вратата. Тя се отваря както винаги сама и се затваря след мен. В коридора не се чувства ничие присъствие, но съм сигурна, че са тук, край мен и ме наблюдават. Какво ли си мислят? Може би се присмиват на моето несъвършенство и неопитност – вратата да се отваря и затваря без ничие докосване! По това се различаваме ние от тях. Да имаше кой да ни подскаже и щяхме да полетим към бъдещето. Истината е в съвършенството. Трябва да овладеем силата на духа чрез мисълта! Тогава ще бъдем там, където пожелаем, със скоростта на мигновението. Ще бъдем такива, каквито искаме да бъдем. Ще движим с поглед предмети. Чрез мисловна енергия ще лекуваме  и ще се храним. С мисъл ще се пренасяме на всякъде.

Приказки, приказки, приказки. Измислени, но съществуващи. Ако съумеем да се преборим с бацила на нечистата мисъл, която трови тялото ни, тогава е лесно.

- Само чрез усъвършенстване, в изграждане на Добродетел, можете да го неутрализирате! – прекъсва ме Исус.

От къде ли се появи!

- Та аз съм непрекъснато около теб. По някога мога да стана невидим. Владея висша техника, като преминавам от един вид материя в друг. В крайна сметка всичко е енергия. Физическата ви същност е един вид материя, а ефирната друг.

Поглеждам и се усмихвам.

- Излиза, че ако бяхме по-добри, щяхме да сме по-леки и по-ефирни?

- Разбира се. Тогава лесно ще се движите в ефира. А тъй като в него съществува само светлинно време – здрач, пладне и мрак, тогава лесно можете да се ориентирате. Добродетелта е тайната на красотата. Тайна, закодирана във всеки от вас. Ако а проумеете, няма да има равни на вас. Тогава можете да се превърнете в едно малко божество, което да се приобщи към Всемирното – Творецът Баща. За да станете богати и силни, трябва да преодолеете чувството за страх и ще вкусите завинаги от дървото на Вечността.

Към мен се приближава ефирно тяло. То носи в ръцете си някакъв пергамент и ми го подава. На фона на светлината чета: „Изминаха хиляди години от раждането на Спасителя. От 1-ва година, започва новото летоброене. От тогава настъпиха мъки и страдания за душите. Години, в които синът убива баща си, братът изнасилва сестра си, дъщерята тръгва срещу родителите си. Един Ад, на който няма равен. Ад, който може да бъде само на земята. А за духът, който тръгне по пътя на съвършенството, той е Рай, защото съвършената  душа пее и лети в ефира с онази песен, която се слива с ритъма на цялата Вселена. Приобщени, те образуват сияние, което озарява останалите. Тръгването по този път не е обсебване. Той е доброволен, изпълнен с много препятствия. Истинският съвършен трябва да работи сам, като преминава през страданията и изпитанията доброволно. Ако желае някой да го последва, той може да му помогне, като му посочи пътя, а после да го остави да работи сам. От време на време може да го наблюдава, без да влиза в неговото вътрешно „Аз”. Така, той спазва един от най-висшите закони – „Живата етика”.

Тук текстът свършва. Написан е в оригинална кирилица, а аз разбирам всичко и чета безпогрешно. Значи всяка душа е подготвена и когато е извън физическото тяло, за нея няма никакви пречки! Колко е красиво! Колко е хубаво да летиш и пееш! Също като птица. Твоите крила са безплътните духовни ръце. Те са твоите принадлежности, които ти помагат да се движиш във въздуха, в Пространството, където живееш.

- Чрез мисъл-форма, ти градиш цели дворци и палати, в които живееш – прекъсва ме ефирното тяло. Това е истинската ти същност. Ти владееш своята мисъл и чрез нея правиш чудеса – строиш, летиш и пееш. Градиш своето бъдеще. Такъв е светът на Душата ти, когато излезе от рамката и влезе през вратата. Рамката – това е твоята физическа същност. Едно работно облекло, което от многото работа се замърсява и изразходва, докато дойде време, когато трябва да го съблече. То е замърсено от нечистата ти мисъл и деяния, от греха, който правиш непрекъснато. Защото само във физическата ти същност съществува съзнанието, което непрекъснато греши. Ако се вслушаш в сърцето си, което е връзка с цялата Вселена, това ще рече да чуеш вътрешния си глас, няма да грешиш и тялото ти ще бъде чисто. Но то така се е замърсило, че ти става болно да го гледаш. Гърчи се от болката, от която боледува твоята Душа. Време е да изчистиш тялото си, като мислиш правилно и за Добро, за да не се гърчиш и виеш от болка!

Исус ме наблюдава отстрани и се усмихва. Хваща ме за ръка и тръгваме из дългия коридор.

- Да влезем тук! – сочи с ръка Той.

Поглеждам. Врата от бамбукови пръчки. Лека жълтеникава мъглица скача върху табелката с надпис: „Космически знания.” Със скоростта на мисълта се намираме пред нея. Тя се отваря и затваря след нас. Влизаме в залата. Библиотека с много рафтове. Дебела, кожена книга привлича погледа ми. Изваждам я и чета: „Човек и Космос”. Човекът е творение на Космоса. Той е един Микрокосмос. Съществува още Макрокосмос и Вселена. Вселена, значи пространство, въздух, етер, Акаша. Макрокосмосът, това са формите на съществуване, а Микро е само една такава. Във Вселената има много форми. Човешката е един биоробот, който изпълнява дадена задача по Програма. Електрическият ток тече по нервните влакна, а енергията по сухожилията. Допълнителната механична енергия, която се отделя следствие процесите на биоробота, спомага той да изпълнява своята функция. Двете помпи – бъбреците, излъчват топлинна енергия, която спомага за затопляне и поддържане на цялата система, т.е. органичното тяло. Двата фара – очите, спомагат за концентриране и разпределяне на мисловната енергия, която се задвижва от съзнанието (умът). Топлинната енергия в двата бъбрека, се задвижва от жлезите с вътрешна секреция. В епруветки е поставен разтвор (хормоните), за да изхранват частите на биоробота – това са отделните органи. Кръвоносните съдове са тези, по които тече смазката, за да работят те. Клетките са скелета, по който са проектирани. Идва времето, когато се нарушава взаимодействието между отделните части в системи в биоробота и той започва да се разпада. Необходимо е да се конструира по нов начин. Първо се изключват механизмите в микрокомпютъра, който е поставен в подсъзнанието. Остава само информацията за неговото съществуване. Исус ме прекъсва.

- Грижи се за Душата си Мария! Натрупвай знания и умения, защото всичко е записано в твоя компютър! Започна да ми харесваш. Твоите съждения стигат до истината. В цялата Вселена има много общности, които населяват дадена плоскост в пространството. Знаеш ли какво е плоскост? Това е вид материя. Всяка форма е пригодена според условията на своята плоскост. Вие живеете в една от тях и се развивате според природните условия в нея. А Природа – значи Разум. Разумът е заложен във всеки от вас, защото сте част от Природата. Но тъй като вашата материя ви е обгърнала плътно, т.е. вие виждате само с физическите си очи и всяко нещо искате да  докажете, за да се уверите като Тома Неверни, който след Моето възкресение искаше да бръкне в раните ми, за да е сигурен, че появата Ми не е заблуда. Че Аз съм истинският Христос. Докато не прогледнете с духовните си очи, няма да притежавате свръхсъзнанието. Те са забулени с плътен, черен воал и не виждате хилядите същества, които са около вас, и искат вашата Любов. Какво е плътта? Това ще рече, че пространствата между молекулите и атомите са сгъстени и според вашия Разум, могат да се разширяват, и плътната завеса да се разрежда. Можете да изградите ореол от сияние около себе си и да станете прозрачни. Всъщност живеете в непрекъснат сън. Ако развиете своето въображение, което е заложено в епифизата – капсулованата жлеза (триъгълника), ще видите ясно нещата, такива каквито са. Какво правите? Трупате, трупате, без да мислите да работите за своето духовно съвършенство. Душата е над всичко. Винаги е будна и бди над вас. Една скитаща се и вечно бродеща звезда. За нея няма сън и покой. Тя е във Вечността. Знаете ли, че всичките ви болести идват от несъвършеното ви съзнание? Те са плод на вашите деяния. Сърцето ви е контакт с Вселената, която трепти с нейния ритъм и Любов. Какво направихте от сърцето си? Един робот, подчиняващ се на вашите страсти. Вслушайте се в него! То се слива с песента на Космоса.

Кап, кап, кап… Капчица роса. Една малка песничка за Истината. За утринното слънце, за залязващото пладне. За теб, за всички, които обичат Любовта. Капчица кръв, от кръвта на Исуса – разпнатия на кръста. Нима и ти не си разпнат на този кръст, в името на Доброто? Обичай, за да бъдеш обичан! Люби с онази Любов, за да се приобщиш към Любовта на цялата Вселена! Тя е Светлината, която излъчва Слънцето. А твоите емоции са част от общата аура на Слънцето. Обичай и люби! Розово- лилаво, жълто, бяло, синьо, зелено, червено, оранжево. Космическа и Божествена Любов, духовен живот, философска мисъл, работоспособност, огън и пак Любов в безкрая. Това си ти, това съм аз, това сме Ние. ТОВА СА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, КОИТО СА ЧАСТ ОТ ЕДИННИЯ КОСМОС. А твоята характеристика се намира в Единния Вселенски компютър.

Исус ме подканя да влезем в малката зала. Върху дървено бюро с цвета на слонова кост, се виждат компютри. „Какво правят тук? Нали такива и ние имаме на земята?”

Той ме поглежда и сочи към тях. Приближаваме и Исус натиска един клавиш. На екрана се появява образ.

- Тук е кодирана цялата информация за всяка една Душа. Чрез Кирлиян, можеш да промиеш образите и да видиш твоята физическа същност на земята.

- Чак сега разбирам, как влизам в съприкосновение с другите Души. Значи, когато правя контакт,  ми разрешават да вляза в компютърната зала и да видя образа на починалия човек!

Исус ме поглежда и продължава мисълта ми:

- Така е Мария. Ти разкодира секрета. Такива хора като теб, имат право да влизат в компютърната зала и да боравят с компютър.

- Но аз не мога да работя с този компютър, Учителю.

- Това е невъзможно само във физическото ти тяло. За Светлинното, което е включено във веригата на Светлината, всичко е възможно. Възможно е и да прочиташ сигналите, да виждаш чрез мисълта си и да чуваш гласа на Душите.

- Значи, те живеят около нас?

- Да,те са в друго пространствено време, както ти казах – в ефира и живеят свой живот. Не мислят за земните неща, а са включени в Единната Космическа Единица – Вселенската Любов. Някой от тях са станали Учители. По микровълнов път, със скоростта на мигновението, те предават всичките си знания на учениците във Всемира.

ФОРМУЛАТА НА ТЕЛЕПАТИЧНАТА ЕНЕРГИЯ Е:

Sкм – скорост космическа мисъл

1км О – една космическа мисъл Обект

1км СУ- една космическа мисъл Субект

Скоростта на мигновението е равно на Субект към Обект и Обект към Субект

S миг. = Су -> О  -> Су

Скоростта на мисълта се отделя от субекта от Центъра на мисълта и се насочва към обекта под въздействие на желанието, по микровълнов път.

Субектът, това е лицето, която отправя мисълта към обекта, който я приема. Понякога обетът е да бъде и нежива природа. Тъй като съществува Вечната памет, той приема и запаметява информацията и я връща отново на субекта.

- Как се приема информацията, Учителю?

- От Центъра на мисълта на субекта, се отправя мисъл към притежателя, господин Х. Със скоростта на мигновението (Sмиг), тя се приема от подсъзнанието на обекта, където е заложен микрокомпютърът, от там по индукция се насочва към съзнанието, което я осъзнава и изпраща обратно към притежателя, или субекта. Примерно: Иван мисли за Петър, който е в София. Той приема информацията по упоменатия начин и изведнъж се замисля: ”Какво ли прави Иван, в Пловдив?” Така Иван получава обратно информацията и двамата започват да мислят едновременно един за друг.

Поглеждам Исус и се усмихвам. Ето какво представлява телепатията! Всичко е много просто, а ние се ровим къде ли не, за да я открием.

- Това са новите знания по Космологическа физика – продължава Исус. Космос и Логика -  знания  за Космоса, Логиката решава.

-  Благодаря Ти Учителю! Всичко е много интересно.

Двамата напускаме залата. Вратата както винаги се затваря сама.

- А сега скъпа Мария, да си въобразим, че сме на пейката под китната върба, която трепти и се чувства лек полъх над главите ни.

Картината оживява пред нас. Алеята с цветята, а техните багри и мирис ме подтикват към размисъл. Представям си, че бера цветя и в ръцете ми разкошен букет. Спомням си, че бях чела за Древен Египет, Елада, Индия, Римската империя, Япония и Мексико. Навсякъде и винаги цветята са били символ на прекрасното. Включени са и в редица емблеми. В Индия са украсявали герба с изображение на лотос. В Египет са почитали лилията. Лотосът е символ на знанията, а лилията на красотата и чистотата. Пред лилията са се прекланяли древните перси, които дори столицата си са нарекли Суза -  град на лилиите. Старият герб на Флоренция е увенчан с перуника. Цветето символизира Божествената и Космическата Любов. Легендите и приказките са вдъхновили много композитори и музиканти. А музиката създадена от тях, звучи като химн на Природата, като нежност и Любов. Те могат да засенчат най-нежната струна на човешката душа.

При откриване гробницата на фараон Тутангамон, археологът Картър, се възхищава от красотата и е отразена в книгата на Зенон Косидовски – „Когато слънцето беше Бог”. Цитирам: „Това, което сред ослепителното богатство произвежда най-силно впечатление, беше едно трогателно венче от полски цветя, поставени в ковчега на младата вдовица. Цялата царска помпозност, цялото царско величие, бледнееше пред китката цветя, които все още пазеха следите от своите свежи, в миналото багри. С неотразима сила, те напомняха какво мимолетно мигновение са хилядолетията.”

Простото букетче затъмнява блясъка, разкоша и изяществото на Древно египетските изделия. Няма нищо по-прекрасно и по-поетично от тях. Те изпълват душата с неотразимо чувство на близост с природата. Създават усещане за лекота и радост. Това са цветята за нас – нашите приятели. Те ни зареждат с чиста енергия като притежават разум и памет. Но едно нямат – съзнание, за да грешат. Ето защо, тяхната енергия приета от Космоса е чиста, неконцентрирана (или не преработена). Затова трябва да сме повече край тях и да им отдаваме внимание и грижи, за да ни отговарят с нежност. А това ще ни зареди десеторно с енергия, от която имаме нужда. Необходимо е да контактуваме и изучаваме езика им, за  да можем да разговаряме с тях.

Спомням си, как започнах да разговарям с тях. Беше слънчев, майски ден. Разхождах се в градината на мои близки. Великолепни лалета разтваряха пъстроцветните си чашки.

Притворих очи и възкликнах от радост. Те отговориха с поклащане на стъблата си. Лалетата заиграха неописуем танц. Те ме приветстваха. Бяха разбрали, че съм искрена с тях. „Каква нежност, каква прелест!” – помислих си и чух шепот: „Да, мила, сестричке, ние се сливаме с теб и те обичаме, както и ти с нас. Не искаме никога да страдаш! Когато ти е тъжно, ела и ни се довери! Ще те утешим! Ще те заредим с чиста енергия!”

Слушах ги и топла вълна заливаше тялото ми. Сълзи напираха в очите ми. Една от тях се търкулна по бузата ми и кацна върху листчето на една лале. За миг, то се преклони към земята и наново се изправи. Чух гласа му: ”Не плачи, защото сълзите загрозяват лицето ти! Радвай се, че живееш! Преодолявай страданията, защото, те предизвикват болка, а тя излъчва отрова, която влиза в кръвта и се настанява в клетките! Пази се от емоциите! Каквито и да са те, излъчват огън, а той предизвиква огнени реакции в организма, следствие, което се завишава температурата и стават експлозии, а това е пагубно за теб. От тук идва по-голямо количество кръв. Съдовете се препълват и от там депата. Това са черният дроб, слезката, белите дробове, пикочния мехур и останалите органи. Ежедневните отрицателни емоции, предизвикват стрес в организма, а той е бацил, който се настанява в тялото. От това се получава постоянното им свиване, след което настъпва застой в тях и продуктите, които произвеждат и се получават гнилостни процеси. Исус ме поглежда.

- Бъбреците – продължава Той, след множество свивания и застой в урината, която съдържа пикочна киселина, започва да се наслоява в легенчето и предизвиква образуване на песъчинки. Наслоени в кристали, примесени с отровата от ежедневните стресове, те от своя страна образуват камъчета. Същото се повтаря и в жлъчката. – Най-опасен е хроничния застой на кръвта по съдовете, особено по долните  крайници. Непрекъснатото им свиване предизвиква застой в тях. Ние сме учили, че тук преминава големият кръг на кръвообръщение. А има ли непрекъснат застой, не може да се изтласка достатъчно количество кръв към сърцето и не се оросява достатъчно сърдечният мускул. Той е причина за инсулти и инфаркти. Свиването  съдовете предизвиква повишаване на кръвното налягане, а от там и не доброто оросяване на мозъчните клетки. Настъпват склеротични изменения в тях. Поради тази причина е и лошото оросяване т.е. захранване на крайниците с кръв. Следствие хроничен застой на кръвта, се стига да варикозни изменения (разширени вени) и от там до гангренозни изменения, което е последният – пагубният стадий на организма.

- Знаеш ли, Мария, какво са емоциите? – намесва се Исус. Те са чувствата, които идват от сърцето. Каквито и да са, те се приемат от чувствения орган.

- Знам.- прекъсвам Го аз. Той е Щитовидната жлеза. Затова, откликва с функционално разстройство, което се предава на сърцето чрез страдание, и то започва  да боледува.

- Напредваш, напредваш, момичето ми! Има още много да се учиш!

Навеждам глава. Чувствам се неловко. По природа съм човек, който не обича да го хвалят. Спомням си за Духовните Учители, които идват сами, за да ми предават уроци. Усещат моите  вибрационни сигнали и по лъча се сливат с мен.

Една ярка светлина насочва погледа ми към ъгъла. Познавам го по енергията като присъствие – учителят Кирил Философ. От него по време на един урок разбрах, че го наричат Странникът. Не го попитах защо е така. Може би поради постоянните му странствания! Навярно беше дошъл да напомни за едно велико чудо! Веднъж беше ми казал:

- Знаеш ли защо извървях толкова дълъг път на земята?

Погледнах го учудено.

- Със създаване на азбуката, трябваше да покажа пътя, по който сте тръгнали. Тази азбука се нарича Космическа, защото е заложена в Закона на Космоса и внася елементи за градежа на Живота. Нима всеки от вас не е създаден по образ и подобие Божие? Ако запазите добродетелите у себе си, вие се доближавате до Него. Така ще се включите в Единната Божествена верига, към която са приобщени всички Велики Учители (Съюза на учените).

Накара ме да взема наново коженото тефтерче и химикала.

- Пиши, казва, пиши! И да предадеш на хората!

КОСМИЧЕСКА АЗБУКА

А – Азът

Б – Божеството

В – Вечност

Г- Грях

ДЗ – Мъжкото начало

I – Женско начало

H – идеите

(h) – небесния простор

К- Коварство

Л – Любов

М – Морал

N (но) -не

О – обич

П – пространство

Р – равенство

С – съдба

Т – талант

У – успех

Ф – формула

Х – храброст

W – Единно начало

Щ – щастие

Ц – царство

Ч – чест

Сега наново чувствам Неговото присъствие. Този път той се появи като млечнобяло видение.

- Предай на хората, че трябва да бъдат човеци, защото между хора и човеци стои Човечността!

- А според теб, какъв трябва да бъде човек, Учителю?

Внезаапно силни вибрации карат видението да пулсира силно, изпращайки розова, след това жълта светлина към мен. Разговорът става чрез мисловно слово, по пътя на телепатични сигнали. Чувствам голям прилив на енергия.

- Човек трябва да бъде като кон – продължава той, бодър и бърз, но не трябва да бъде кон, който да се остави някой да го води. Като часовник, точен и редовен, но не часовник, който някой да го навива. Да бъде като вестник, за да решава всички въпроси умно, но вестник, който не бива никой да го чете. Папагал, за да заучава всичко бързо. Но не папагал, да говори това, което не трябва.

Ефирното тяло на Кирил Философ започна да трепти, вдигна се във въздуха и изчезна така, както беше дошло. Чувствам приятен полъх, който гали тялото ми. Виж ти, всяко нещо си има своята закономерност! Значи хаосът съществува само на земята! И ние сами си го правим. Ако живеем в хармония, ще се чувстваме удобно и комфортно в тялото си.

- Слушай, Мария! – прекъсва мисълта ми Исус. Бях забравила за Него.

- Знаеш ли, че освен истинските учители, съществуват и лъжеучители? – продължава Той. Техните знания не са истински и много често могат да ви заблудят, и да ви включат в тяхната верига.

- А как да ги различаваме?

- Те са безцеремонни, гневливи, действат грубо, със заповеди. Налагат своето мнение и убиват истинското в теб.

- Значи не трябва да слушам тези учители? Някога беше ми казал:

„Ще го познаеш по делата”. – Ще дойде времето, когато и Антихриста ще прави добрини – ще лекува и ще прави редица други чудеса. Не ще различавате Христа от Антихриста.

- Нима не дойде това време, Учителю? Антихриста господства на всякъде. Бог дава дарбите, които трябва да заслужим. Може ли да поучаваме някой да бъде добър, след като ние не сме добри и чисти?

- Трябва да се борите да възтържествува Доброто!

- Учителю, страшно ми е да си помисля, какво видях веднъж, когато бях излязла от физическото си тяло и наблюдавах отгоре. Земя, напукана, безлюдна, сякаш буря е връхлетяла и помела хората по нея. Защо не ги виждах? Къде бяха отишли? Ужас обзе сърцето ми. Нима съм останала сама на тази земя! Една земя плачеше за своите жители. Но те вече не съществуваха.

Той ме поглежда с тъжна усмивка.

- Защо не запазите малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в телата си, за да живеете в пълно единомислие с природата и земята!

- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам Човече. За Теб ще се моля да бъде запазена Земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, бор и ела! Където пъргава катеричка скача от клон на клон и сипе елхови иглички след себе си, като оставя следа. Следата, която оставяме и ние след себе си Там, където се чува песента на славея и се слива с шепота на дърветата. С песента на цялата Природа. Той пее за своята Любов.

За тази Любов ще се боря, за нея ще се боря!…

Много се увлякох. От къде ли избликна всичко това! Исус ме поглежда и се усмихва.

- Един Висш Космически Разум изпраща енергия от Любов към цялата Вселена, сутрин, преди изгрев Слънце. Земята и всичко по нея я поема и обгръща в своя Разум. Тя съдържа голямо количество Озон, защото идва от стратосферата. Стратосфера, значи сфера на Светлината. Тази енергия се поема от генератора и се задвижва от мотора (Земята), който работи с нея. Вие я поемате чрез пипалата, така наречените рецептори (детектори), които се намират по  цялата кожа, а те от своя страна чрез нервните окончания, я предават към Центъра на мисълта. Тази функция се изпълнява от една малка, капсулована жлеза, наречена Епифиза. Тя възпроизвежда хормона меланин, който влияе върху генетичния код. Може да промени Кармата, по желание на човешката същност. Вие като част от нея я поемате. Тя се настанява във вас и се внедрява във всяка клетка. Ето защо, трябва да сте щастливи, че притежавате енергията на Твореца. Вие живеете в един омагьосан кръг и не знаете нищо за себе си. Едни от вас са обвити в бяла магия, това са тия, които са запазили Доброто и тръгнали по пътя на знанието. А другите, са обвити в черна магия и тънат в незнание, защото не желаят да се учат. Така те пречат на другите.

- Значи, произнасяме заклинание и не мислим какво ще стане?

- В случая материализирате мисъл-форма  чрез елемента заклинание.  което значи, че заставаш на съдебната маса и произнасяш присъдата. На лицето Х след пет дни да се случи това. Слагаш във вързопче какво ли не и произнасяш заклинанието. И тъй като всяко нещо има памет, идва време, когато то се материализира. Това се казва: ”Действие, според предназначението.” Но законът на Кармата е жесток. Той е закон на Справедливостта в името на Доброто. Карма – значи „Живот в предначертания”. Това ще рече, че чрез вашите деяния, а те идват от желанието ви, непрекъснато градите своята Карма, т. е. изграждане на живота чрез деянията. А деянията са заповеди на съзнанието, чрез мисълта и желанието. Мисълта и думите  чрез физическото тяло са изпълнители…  действията (деянията) са заповеди на съзнанието, чрез мисълта и желанието. Следователно, настоящата Карма е следствие от миналата, а тя гради бъдещата.

- Исусе, изграждането на Кармата според мен, се слива с пространството и е във Вечността. В случая не е необходимо да използваме понятието време.

- А какво е мисълта, Мария? Тя е импулс, който действа по индукция, според вашето желание, под ръководството на съзнанието ви. Тъй като то не е съвършено и мисълта ви в повечето случаи е несъвършена (нечиста). Тя е царицата на Вселената, първоизточник на света. Съзнанието и подсъзнанието са нейни градивни единици, които обединени образуват Един център – наречен Център на Мисълта.

Какво мислиш е човешкият мозък? Той е йонизиращ слой от молекули и атоми, които са настанени в килийки, а те от своя страна поставят началото на отделните центрове. Вие сами можете да развиете все нови и нови центрове, стига да пожелаете. Това ще стане по пътя на съвършенството.

А сега да продължим за Мисълта. Една част от преработената енергия се изстрелва по енергийните канали (сухожилията), които са десет на брой  и изхождат от всеки пръст на долните крайници, а горните се  присъединяват към общата мрежа. Тялото се разделя на две половинки – лява и дясна. Пет в лявата и пет в дясната. Всеки горен крайник се присъединява към съответната половинка..

- Учителю, какво представлява една човешка мисъл?

- Тя има форма на голяма сфера, състояща се от седем такива, които са една в друга. По тях са накацали множество светлинки, със спектъра на слънцето – бяла, жълта, червена, зелена, оранжева, синя,  розоволилава, което променя цвета си според излъчената мисъл. Ако мисълта ви е чиста, то е светло, ако е нечиста – черно.

- Защо петънцето променя цвета си и на какво се дължи?

- Защото се отделя отрова под формата на катранено вещество, което се възпроизвежда в ядрото на мозъчната клетка.

- И всичко това попада в пространството около нас? Значи катаклизмите, които настъпват на земята, са от нечистата ни мисъл?

- Разбира се. Мислите имат свои елементи, които се реят в етера. Етер, значи въздух, пространство. Той е наситен с различни енергии, наречени елементи. Това е вашият Астрален  или мисловен свят. Те са елементи на желания, недоброжелания, идеи, частици от неизпълнение обещания, които са основа на вашето съвремие.и се материализират в мухи, които непрекъснато ви пречат. Има и  форми на отмъщение. Те се материализират в комари. Елементи на неудовлетворение, закани, лъжи, заклинания (клетви), които се материализират в оси  и непрекъснато ви жилят. Забележете как във вашият дом е тихо и изведнъж се появява някой муха, която кръжи и започва да ви пречи и нервира?  Това значи е влязла нечиста мисъл у вас, а нейният притежател се намира на друго място. За мисълта няма прегради, както ти казах. Тя се движи със скоростта на мигновението и отива към мястото на предназначението си. Ако за теб в един момент мислят много хора с не добро мисълта те намира и започва да те притиска. Кръжи в дома ти, както и мухите, които се материализират.

- Ето каква била работата?

- Така е. Вие непрекъснато отправяте клетви, лъжете, отмъщавате си. Сами си материализирате животинките на вашия Ноев ковчег. Н – нещо, О – обединяващо, Е- единната, В – Вселена, ковчег е мисъл – форма, която е градежа на вашата Карма. Търсите го материализиран, а той е сред вас, във вашето пространство. Ной – значи Н – нещо, О – обединяващо, Й – безкрая.

Трябва да знаете, че нищо не остава в това пространство. То се материализира. Колкото повече желаете дадено нещо, изграждате мисъл-форма чиято субстанция е етерна. От силното желание се завишава градуса на мисловната енергия, следствие това се предизвикват вихри, които го охлаждат. От там се сгъстява пространството между молекулите и атомите и на лице е сгъстена материя.

- Това ще рече, Учителю, че в двата случая имаме енергия, но в първия – разредена, във втория – сгъстена.

- Да, Мария. Етерната субстанция или енергия е първична. Ако се материализира, тя може да се превърне в друг вид – да се сгъсти или разреди, според ъгъла на вашето виждане.

- Учителю, би ли ми казал, какво представлява времето?

- Времето с неговата троичност – минало, настояще, бъдеще, има само едно измерение – настояще. Останалото е спомен или една неизвестност, която говори за вашето съществуване.

Понасям се с него в пространството и се приобщавам към всеобщия полет на звездите.

Време, Живот и Вечност. Вяра, Надежда и Любов – вплели троична десница в безкрайната Вселена. И пак Време, свързано с движението, пространството и човешкото съзнание. Преминало през онова съзнание на хилядите мислители, получава своята характеристика. То е пътеводна звезда към безкрая. Една одухотворена субстанция, която обгръща цялата Вселена. Барометър, сочещ пътя, който трябва да извървим. Един голям Учител и организатор, изграждащ нашия самоконтрол и самодисциплина, в този свят на хаос.

С духа, времето се слива с полета на птичето ято, отлитащо към далечни страни, за да даде храна на странстващата душа.

В пространството, то е неизчерпаем източник на енергия, която ни зарежда в очакване на трепетната минута, за нещо по-добро и красиво.

Времето е Вечното колело на Живот – без начало и без край.

- Към закона на Кармата,  има един справедлив съдия – продължава Исус, който наказва. Нарича се Провидение.

В параграфа на наказанията пише: „Който е действал против закона на Доброто, а тъй като Кармата е равносметка на вашите деяния, нарушителят трябва да бъде наказан.

т.1 Наказанието е влошаване на здравословното и душевно състояние на нарушителя.

Идва ми на ум поговорката: „Каквото си надробил, такова ще сърбаш!” Страшно ми е да си помисля, какво ще стане, ако попаднем под закона на Кармата?

- Учителю според мен е необходимо да живеем разумно, без да вършим злини, защото ще страдаме, ако не се подчиняваме на закона на Доброто. Ти си ми дал дарбата да лекувам и много хора ме питат: Защо Бог позволява да има войни, размирици, убийства, грабежи? А аз им отговарям: „Защото правото на собствен избор е наш. Желанието не е от Всевишния. Убийствата, грабежите, палежите, пиянството, разврата, извратеността и още много други пороци, идват лично от нашето желание.

- Правилно си отговорила, Мария. Научила си доста нещо от Истините на Живота. – усмихва се Исус.

- А защо много праведни хора страдат?

- Защото в много случаи, страданието се дава на праведниците, за да изградят сила, търпение и добродетел, така ще могат да помагат на страдащите.

Наистина, като се върнем в историята на човечеството, ще видим колко много хора са се подлагали нарочно на страдания и лишение. Отричали са се от всичко земно. Отивали са в пустините и манастирите, в името на своето духовно съвършенство. След това са слизали сред хората, за да проповядват и правят чудеса от добрини.

Един от тях е Свети Великомъченик Иван Рилски – Чудотворецът, който забягва в Рила планина и поема трудния път на борбата чрез пълно отричане от физическия свят.

- Знаеш ли Мария? Можеш да не бъдеш монах. Трябва да се бориш непрекъснато със злото, без да влизаш в конфликт с вътрешния мир на другите, като налагаш грубо своето мнение. Давай съвети на нуждаещите се и ако те желаят, нека да ги приемат! Отговорът ти да бъде „Да” и „Не.” Двусмислието води до анархия и дисхармония в теб.

- Според мен, пътят е на борбата, скромността, силата, истината и свободата – продължавам аз. Да съумееш да преодолееш чувството на страх. Да не допускаш манипулация от страна на чужда мисъл. Пред теб да стои дилемата: „Бъди последен, за да бъдеш първи!”

Исус ме поглежда.

- Случва ми се често да изпитвам болка, следствие някое голямо страдание. Той долавя мисълта ми и продължава:

- Тя е тази, която кара сетивата, най-вече сърцето да страда. Мария хайде да разиграем една игра на думи! – прекъсва ме той. По пътя на нервните окончания, болката се предава към главата. Първо към подсъзнанието, което по индукция я изстрелва към съзнанието и то я преработва чрез размисъл. – започва наново.

- Но нали болката идва от страданието?

- Да, но тъй като мисълта идва от страданието, тя е преминала по пътя на пречистването и придобила голяма сила. Силната мисъл, изгражда силата у човека, както казва Фройд – „Силният Аз.”

- Нали от друга страна, осъзнаването на болката и изчакването и да премине, поражда търпението? А то изгражда силата на духа (волята). Честите страдания правят човека силен и от тук се поражда състраданието.

- Следователно, след като знаеш какво значи болка, т. е. представи се, че си на мястото на отсрещния. Затова помисли: „Дали трябва да му причиниш болка, независимо каква е тя?”

- Човек, който не знае що е страдание, той не може да притежава висока добродетел. Това ще рече, че не може да съчувства на другите.

- Разбира се, Мария. С излизането от физическия мир, вие вземате на гърба си Кармата, която сами сте си изградили и след това наново слизате на земята, като продължавате да живеете така, до новото идване тук – в света на Единната Космическа Любов, Братство и Равенство.

- Значи никога не можем да започнем отначало?

- Да, всичко е безкрай, като Й.

- Излиза, че Адът е на Земята? – продължавам аз.

- Така е. Там са порока, болестите и страданието.

- Исусе, значи ние сами си произнасяме собствената присъда, чрез лошите си деяния? Истината според мен е, че трябва да живеем разумно.

- Преди всичко, всеки Божий ден да давате равносметка на своите деяния. Прошката да стане ваша еталонна единица! Прощавайте, но не се оставяйте да бъдете водени!

В момента към нас се приближава светла, ефирна фигура. Сноп от бледо-жълта светлина заслепява погледа ми. По сигналите на вибрациите разбирам, че е невидимият поет.

Здравей, аз съм Манус, което значи скрит, от манускрипт. Слушайте!

Когато падне здрач в очите ти,

огледай се и погледни назад.

Изминалият път ща каже може би,

кога сгрешила си за в час.

Нима пред теб не пламва огънят,

на който ти ще сгрееш своя взор?

Тогава светлина в очите ти,

ще блесне и ще се превърне в плам.

Това ми припомня, когато бях в командировка в град Бойчиновци, квартал Огоста. Една вечер ме обзе голяма тъга. Тих, женски глас ме помоли да взема химикала и да пиша. Когато спрях и попитах с кого говоря, отговорът беше – Петя Дубарова. Спомних си, че бях чела случайно нейните стихове. Петя продължи със същият глас, че получила сигнали, които излъчвали тъга и решила да ме разтуши. Благодарих й за хубавите стихове. На другата вечер, пред мен се появи бяла роза, която се превърна в бледорозова. Питах се: „Какво е това? От къде е?” Наново чух гласа на Петя, която ми каза, че е подарък за мен. Прочела мислите ми, че ще публикувам стиховете и във вестник „Сияние.” Благодарих й. Розата изчезна, сякаш се стопи, заедно с нея и Петя.

Стихотворението се казваше: „Звезден миг”

Душата ми гори,

Душата ми изпепелена.

От огъня на дива страст

когато срещна твоя поглед

Букет от рози и бодли,

вплети в косата посребрена.

Горчилката от дневен мрак,

Душата ми размива.

Коя си ти?

Ти идваш от далечен път,

от дивната Галактика.

Звездите твои са сестри,

а слънцето възпламени ги.

Моторът пагубно бръмчи,

Забавя ритъма на моята страст.

Ах, колко ме боли,

когато идваш в тъмен мрак.

Когато си на кръстопът,

пали ти своя опел!

Душата ти ще изгориш от неговата смрад.

Когато ти е тъжно,

вземи ти снимката ми бледа.

Иди в кухнята, седни

и там ще чуеш моя шепот.

Коварно е, ах, как боли,

отколешната болка.

Че твоето чело гори,

под пръстите ми меки.

Обичах истинни слова,

но истината где е?

Идете, потърсете я сега,

та с огъня в гърдите да се слее.

Аз пак съм сянка в мрака черен,

превръщам се в плам.

И пак жадувам да срещна твоя поглед син,

и да се слеем в тишината.

Горещо е и пак боли

сърцето ми от болка скрита.

Боли, боли и пак боли,

пирончето набоде го и после огън.

Когато си до мен,

аз знам, че мога.

Да пъхна пръстчето си в жарта,

И в огън то ще се превърне.

Изпепелена съм,

от болка стена.

Че малко бях на таз земя

и в сянка се превърнах.

Ще кацна тихичко при теб,

 

сестра ако пожелаеш ще ти стана.

Едничка си и аз една,

така и двете ще се слеем.

Бъди ми истинска сестра,

и аз с тебе ще се слея.

Като пролетна звезда,

аз над тебе ще изгрея.

Сещам се за Манус. Приближавам се до него, за да стисна десницата му. Ефирната фигура също се приближава и ме обгръща. Влизам в резонанс с неговите вибрации. Чувствам приятна топлина около раменете си. Очите ми леко се затварят. Но всичко е миг и пак съм сама. Защо не трае вечно! Това чувство не съм изпитвала никога. Отварям широко очи и не вярвам. Това аз ли съм? Допирам ръце до тялото си. Всичко е на мястото си. Усещам само лека тръпка, но и тя постепенно изчезва.

Невидимият поет си тръгва и се стопява. Още дълго го диря с поглед, но напразно. Замислям се пак върху нашите деяния. Равносметка, Покаяние и Прошка – Великата Света Троица, която ще ни изведе от блатото. Душите ни ще се изчистят и мисълта ни ще стани по-добра, а любовта ни към ближния и далечния, по-силна.

Исус се приближава до мен и ме хваща за ръка. След това я издърпа и ме хваща наново. Чувствам силен прилив на енергия. Един огромен генератор от топлина. Някакво огнено кълбо ме подема нагоре и облива цялата в топлина. Прекосяваме мраморния коридор, който е облян от ярка, жълта светлина. Предаваше се и на мен. Пред погледа ми се изпречи кафява, тапицирана врата, на която има някаква емблема. Приближавам.

- Това е голямата компютърна зала – сочи Учителят. По-добре да влезем вътре!

Вглеждам се в емблемата. Малък компютър, а около него сноп от лъчи. Вратата както винаги се отваря и затваря сама. Влизаме. За малко да се сблъскам с огромния компютър, който запълва залата. Клавиши, клавиши, безброй клавиши. В дясно от него, въртящ се кожен, кафяв стол, с облегалка, заемаше свободното място.

- Исусе, но тук няма никой!

- Какво те вълнува? Той е Вселенският компютър, който приема и предава информация по микровълнов път, чрез телепатични импулси. В подсъзнанието на всеки човек лежи микро компютър, който приема и подава информация.

- Ето защо в нас е заложена телепатията?

- Така се свързвате с цялата Вселена, с всички форми на съществуване, но не сте се научили още да разчитате сигнали.

- Ето защо в нас е заложена телепатията?

- Да, в тази компютърна зала, са характеристиките на всички същности. Чрез компютърът може да се набере информацията за всяка. За миналите й слизания на земята. Каква е нейната характеристика, външност и Карма. Колко пъти е слизала и се е качвала. Къде е живяла и кога е напуснала физическото си тяло. Кога се е обличала в нова физическа обвивка и т. н.

Колко се радвам, че Исус ме доведе тук.

- Биологично- физическото  тяло поддържа своя живот  от себе си, а и от това, което е извън него – прекъсва мисълта ми Той. Без храна доставена отвън, то не може да живее. Така и Душата трябва да приема храна чрез знанията и непрекъснато да трупа опит, за да се усъвършенства.

- Горко е на тялото, което престане да поема храна, защото се разрушава и умира. – продължавам аз.

- Разбира се. Когато гледате болен, който не може вече да поема храна, оплаквате го. Но душата му ще живее вечно, ако е постигнала съвършенство.

Слънцето свети над вас, вятърът духа и всеки има своя структура. Знаеш, че никой не може да отдели вятъра от слънцето, както и вашите грехове, примесили се с Душата ви. Но той и те също имат своя структура, затова не могат да се отделят един от друг, докато Творецът не спре този лукав вятър, който пребивава в Душата и тялото ви.

- Учителю, не е ли като птицата, която хвърчи, но няма криле. Така и у човека трябва да има желание да лети към чистотата, безукорността, не изцапан, без пороци и винаги в него да пребивава Доброто? Да намери сили в себе си, да се прибори с греха. Да изкорени от душата си злото, което живее в него!

- Така е. Доброто е духовна храна за Душата. Ако бъдеш послушен ученик и стигнеш до знанията в тази Вселена, ти ще получиш като дар, да влизаш в компютърната зала и да работиш с големия компютър. Така ще разчиташ информацията, идваща от различни части на Вселената и от различни същности.

Инстинктивно поглеждам към компютъра. Виждам образа на татко. Стои пред мен, сякаш е на земята. Но той си отиде от нея отдавна. Милият ми татко! Толкова много го обичам! Той е винаги у дома. Постоянно чувствам неговите вибрации. Понякога минава около мен и имам чувство, че ме гали лек бриз. Вълнува се и страда заедно с мен. Когато съм натъжена, той идва и поставя ръка върху рамото ми. Гали косите ми и чувам думите му: „ Миме, не тъжи! Аз съм винаги около теб. Знай, че много те обичам и ти помагам. Имам много приятели. Тук съм проповедник. Проповядвам Истините на Живота. Не се страхувай! Ние заедно с теб работим за духовното просвещение на всички същности.”

В земният си живот, беше много добър човек. Обичаше хората с цялата си душа и сърце. Помагаше на всички. Никога не се щадеше. Обичаше природата и почти всяка неделя излизаше сред нея. Най-често посещаваше манастира „Свети врач” край село Куклен. В последните години на земния си живот, работеше като църковен настоятел в църквата „Свети Илия”. От малък беше закърмен със силна вяра в Бога. Може би тази вяра му беше помогнала, за да се изгради като добър и силен човек. В къщи беше събрал много духовна литература. Когато почина, намерих една тетрадка. Не знам от къде и кога беше събрал в литературен план живота на Иван Рилски! Реших, че този труд трябва да види бял свят, за да стигне до хората. Посмъртно от брой седми на вестник „Сияние”, година 1993, започнах да го издавам.

Няколко години назад, Исус дойде в моя дом и ми каза:

- Мария, ела с мен, за да те заведа там, където ще получиш знания!

Познатата огнена вълна ме обля. Почувствах силно нервно напрежение и тялото ми започна да вибрира. Появи се лека мъглица пред погледа ми и закръжи  над тялото ми. А сега съм в голямата мраморна зала. Той е зад катедрата, а аз пред нея. Онази, същата, която се появи на Бачковския манастир.

- Трябва да създадеш „Открит университет за Вселенски знания”! В него може да присъства всеки и да слуша свободно знания, свързани с Вселената. Издири и други ученици, на които се предават! Те ще бъдат бъдещите магистри в Новия университет, който ще прерасне в Научна академия. В него ще се изучава Новата наука, която ще носи името – „Орфеизъм”. Това са новите знания по биофизика, астрофизика, биохимия, биогенетика (наука за биологичния генезис). Те ще бъдат признати и основни в Академията. Преподавателите ще се наричат магистри, защото Маг – значи човек всезнаещ и всеможещ, владееш всеобхватните знания. От теб и хората около теб зависи, да бъдат внедрени по-бързо в Живота. За сега се съхраняват в Духовната съкровищница и ти ги преподаваме от книгите на бъдещето. Наука, религия, философия, трябва да бъдат обединени в Нова наука.

Бях развълнувана. „ Дали ще съумея да се справя!” Задачата е много тежка и отговорна.

Исус беше доловил моето вълнение и постави ръка върху рамото ми.

Не се страхувай! Ние ще бъдем винаги до теб! Вече владееш словото и то ще те доближи до хората. Готова си. Ще започнеш от вестника!

- Невероятно, аз и вестник! За него са необходими много средства – възразих аз.

- И средства ще имаш. Реши сама! Времето минаваше. Ставаше ми все по-трудно и по-трудно. От къде да намеря средства? А Учителят настояваше вестника на излезе. Мислих, мислих и не можех да измисля. Един ден ме озари приятно усещане, че намерих правилно решение. От лечебната дейност получавам препитания. Не са големи приходите, но все пак щом е казано, знам, че ще ми помогнат. Моята дейност беше узаконена. Пак той ме накара през 1991 година да създам фирма „Маги и сие,” а по-късно Асоциация, която да се нарича за „Духовно усъвършенстване Орфей и Евридика. Плащам данъци и наеми като всички други, а и съпругът ми Георги е болен, не работи. Двамата ми внука Йордан и Георги живеят при нас, тъй че аз сама се грижа за всички. Два апартамента, един офис на Асоциацията и целебен кабинет, другият моя дом.

Започнах да се замислям за заглавието на вестника. Въпроси, въпроси, без отговори. Поставих задача на всеки член от групата, която беше оформена към Асоциацията, да си помислят за заглавие. Различни предложения, но в крайна сметка не успяхме да решим. Една вечер, в стаята ми, някъде към полунощ, стана горещо. Почувствах присъствие на много същества, които не виждах. Слушах само разпалени гласове. Вечният светилник, Пробуждане, Сияние. Чуваш ли Мария? Избери сама! Ние ти предлагаме заглавието на вестника.

Значи те работят заедно с мен! Колко ги обичам. Моите мили приятели от невидимия фронт. И те държаха вестникът да излезе. На стената се появи ярка светлина. Като на кинолента видях – Светлина, Истина, Яснота, Нравственост, Искреност, Единение. Това беше смисълът на името на вестник „Сияние”. Ясно, че те желаеха, той да носи това име. Благодаря ви! Обещах, че ще излезе. За първите три броя имах главен редактор – писателят Георги Стоянов. Но приходите ми не бяха кой знае колко. Трябваше да реша: да спра вестника или да съкратя бройката главен редактор. Бях на кръстопът. Но той трябваше да съществува! Знам, че е труден за четене, защото иска много разум, за да се запамети всичко от него. В крайна сметка е вестник на Новата наука. Ще дойде времето, когато ще намери своето признание.

Първият брой излезе месец октомври 1992 година, а от първи януари, аз станах и собственик и главен редактор, технически оформител, коректор, репортер и фоторепортер. Изобщо всичко възможно. Работих и в целебния кабинет, провеждах научни срещи, грижех се и за семейството си. Срещах се на живо с много хора.

Ходих в библиотеката и държавен архив. Създадох сътрудничество с Пловдивската митрополия, която участваше с материали в „Библейски кът.” Търсех сътрудници, които да работят доброволно като мен. Може би тази идея беше заложена от Учителя! Да разбере колко хора биха се обрекли в името на Доброто и Истината, в името на Новата наука.

„Дай, за да ти бъде дадено!” „Не търси, за да ти бъде върнато двойно!” И всичко в името на Светлината – духовното просвещение.

Благодарна съм на моите ефирни приятели и Учители, които ми помагат в издирване на материалите. Непрекъснато ме обгръщат с много любов и така захранват цялото ми тяло с жизнена енергия. Моята всеотдайност и любов към хората, ме зареждат десеторно повече. Не знам какво е почивка. Вече не чувствам умора .Когато легна, само тялото ми почива, а умът ми работи. Това дава храна на мозъчните клетки, които са пъргави и жизнени. Такава беше волята на Учителя. Решил беше, че ще се справя. Създадох вестник. Намирам трудности при разпространението му. В повечето случаи го подарявам, за ад стигне до повече хора. Изпадам и в безпаричие, както и много други хора като мен, в този тежък за България момент. Хората са толкова отчаяни, че не желаят да четат и да научават знания. „Сияние” излиза с много мъки и страдания, но светлината заложена в него, пречиства въздуха наоколо. Достатъчно е да попадне в ръцете на някой страдащ и казват, че имал целебна сила. Тя е от Учителя и същностите от невидимият свят, които ми помагат. Той е вестник, в който работят двата свята. Любовта заложена в него е изстрадана. Така тя става още по-силна. „Нищо не остава празно в пространството. Всеки труд се възнаграждава. – казва Исус.

В миг на духовно прозрение, виждам вестник „Сияние” след години. Той обикаля цялата планета. От него хората черпят знания от извора, за да се просветлят духовно. Както казва Исус: „ти си апостолът, който трябва да обходи цялата земя, за да даде духовна храна на стадото Божие”

Знамето вече е дълбоко в земята. То се развява от вятъра, а Слънцето го обгръща в своя спектър – синьо, зелено, оранжево, червено, лилаво-розово жълто и много бяло – символ на духовната чистота.

Поглеждам в бъдещето. Виждам много мъдреци – почти всеки човек, защото Доброто ще възтържествува, а то е тази чистота, която ще измие телата ни. Ще се разкрият духовните ни очи и ще се вижда ясно света такъв, какъвто е, с неговите хиляди обитатели. Защото всеки се ражда духовно чист, но след време греха е този, който затваря духовното ни зрение. Искам да благодаря на моите Учители, за знанията, които ми дават, за уменията, за помощта и най-вече за словото на Истината.

Трудно е да се диша в този свят на атеизъм. Затри се вярата в Доброто. Злият магьосник я отне от земята. Нищо, желанието е наше и ние ще си я върнем! Пренасям се в миналото. На шест години съм. Той застана пред мен – Бащата на Вселената. Научи ме да владея мисловното слово. Да виждам и чувствам с духовните си очи и уши. Караше ме да бъда добра с всички деца. На тридесет години Го видях. Един материализиран образ. Оттогава започнах да пиша стихове, а по-късно и сатира. Изграждах образите на порока чрез перото. Виждах ги такива, каквито бяха. Удивих се как аз тихият човек може да пише така остро Но то идваше дълбоко, от душата ми. Напираше като вулкан и бълваше като огнена лава, която разпръскваше искри. От тази среща, контактите ми станаха ежедневни. Те ми помагаха да виждам много истини и да предричам бъдещи събития. Срещах се и с душите от междинният мир. Там са нашите близки, братя и сестри, които са отишли преди нас и са се отделили от земята. Когато идваха при мен, те споделяха своите грижи и притеснения за своите близки. Някои от тях не бяха свършили работата си докрай и съжаляваха. Молеха се да предам желанията им. Тук те живееха със своите грижи на земята.

Една жена преди да си отиде, не беше оплела чорапите си и молеше дъщеря си, да ги извади от килера, за да ги оплете и носи. Мъж беше се притеснил за зайците и козата си. Поръчваше на сина си да ги гледа добре. Трети не беше довършил мивката в кухнята. Молеше близките си да я довършат и когато пият вода, да го поменуват с добро, молят Бога да им прости греховете.

Една майка беше дошла за сина си, който беше убит. Питаше ме: ”Кой е виновен за смъртта му?” Яви се синът и каза, че той самият е виновен. При разпра с приятеля си, взел ножа от масата и го насочил към него. Приятелят му хванал ръката, но момчето продължило да се противи и да иска да го убие. В един момент, вместо към приятелят, ножа се забил в него. Обвинението паднало върху живия, който нямал никаква вина. „Иди майко при него и му подари моето зеленикаво яке! Нека да го носи и да ми прости за всичко!”

Майката беше разтревожена. Как ще намери приятеля му? Може би в момента той лежи в затвора, след делото, което се гледало в съда.

Покъртителен случай! Една майка искаше да научи за злодеянието на сина си и възмездието.

С това желая да се обърна към господа съдиите: ”Моля ви, имайте милост! Колко невинни души са влезли в затворите! В тежките случаи се допитвайте до хора, които виждат истините! С това не искам да ви заставям да се обръщате към ясновидеца. Ако прецените, че трябва, то моля! Над всичко призовавам към съвест!”

Много от починалите казваха: „Не плачете защото се къпем в река от сълзи!” Всички бяха единодушни: „Нека нашите близки да не носят черно! Та ние да не сме умрели?”

Връщам се в миналото, когато баща ми си замина от земята и тялото му не беше още погребано. Чух гласа му: ”Миме, не искам да носиш черно! В денят на погребението ми, си сложи грим и червило! И никакво плачене!”

Майка ми беше болна от инсулт. Не можа да дойде на погребението. В ритуалната зала не дадох на никой от близките да плачат. Изпълних заръката на татко. Но грим и червило не сложих. Това беше моята последна почит към човека, който най-много обичах. Сега, когато ми се явява често казва: „Кажи на майка ти да не плаче, защото се задушавам!”

Спомням си за един дух, който ми каза: „Нека на земята нашите близки да не носят черно, защото ни отдалечават от тях! Не можем да ги виждаме. Да не тъжат, ние сме добре!”

Едно момче, което беше си отишло след катастрофа, сподели: ”Още имах да живея, но по-добре, защото щях да натрупам повече грехове. Кажи на мама, че тук се чувствам много добре. Нека не забравя и тя да бъде все такава! Доброто ще й помогне, да дойде при мен.”

Много са случаите. Ако започна да пиша, ще излезе цяла книга. В този момент чувам гласа на Исус.

- Мария, Мария, събуди се!

-Та аз не спя Исусе.

- Смърт съществува само в физическото тяло – продължава той. Идва момент, когато частите на машината се изразходват. Настъпва конфликт между плътта, която греши чрез съзнанието и духът, чийто ръководна единица е сърцето. Вече не могат да се понасят и тогава трябва да се разделят.

Тъй като бях изпитала клинична смърт, имам вече опит да излизам от физическото тяло. В този момент, бях тук с ефирното си тяло, докато другото беше на земята. Никой не подозираше, че в момента съм само плът, която се движи. Свикнала съм с изгубването на пулса и изпадане в неземно състояние. Това е излизането. Чувствам голяма тежест върху гърдите си. Дишам тежко. Трудно издържам минаването през гравитационното поле. Най-добре се чувствам, когато левитирам с полета на мисълта, чрез въображението. Виждам села, градове, други страни. Веднъж летях над Буенос Айрес. Бях над пешеходна пътека. Имаше светофари. Хората държаха чадъри. Интересно! Навярно е валяло дъжд, а аз гледайки отгоре, не чувствах нищо. Слязох да тях, но никой не ме забеляза. Отсреща имаше кръгъл площад. И се виждаше двуетажен площад, който беше в движение. В този момент се върнах в тялото си. Беше около 23 часа, а аз лежах върху леглото.

- Разбра ли Мария, че смърт няма? – върна ме към действителността Исус. Бяхме в голямата компютърна зала. Смъртта е моста, по който трябва да минете – единият път в ефирното, а другият в физическото си състояние. Когато преминете в ефирното, информацията ви се изтрива и не помните вече нищо за земния си живот. Превръщате се само в мисъл и чувства. Това е вашата истинска същност. Духът е базата и физическото тяло е матрицата, за неговото усъвършенстване и влизане в нивата. Ниво, значи степен на духовно съвършенство. Те са седем, когато преминете през моста. ПЪРВО – научаване на ОПИТНОСТТА. Това ще рече, че щом излезете от физическото си тяло, вие сте като едно новородено, което е легнало в креватчето си. Затова трябва да се научите първо да се изправяте, а след това да се движите. Всяко ниво има седем стъпала. Това са подразделенията на нивото. Към всяко ниво има стрелка или показалец. Първо стъпало е нулев градус по скалата на Рихтер. Това ще рече, нулев грам знания за отвъдното. То е нивото на научаване на ОПИТНОСТТА. След това трябва да се научите да се движите и да се ориентирате. Това е нивото на ОРИЕНТАЦИЯТА и АДАПТАЦИЯТА. Когато овладеете и това ниво, трябва да се научите да владеете енергията. Това е нивото на МЕДИТАЦИЯТА. Не трябва да я разпръсквате в пространството и когато преминете през препятствията, вратите, трябва да я съхраните. Това е нивото на СЪХРАНЕНИЕТО. Когато сте преминали и овладели тия нива, ще натрупате опит. А колкото едно нещо се повтаря, от него се учите. Така се набира опит. Това е нивото на ОПИТА.

Изкачихте се по тридесет и пет стъпала. Натрупахте знания и опит. Сега можете да станете откриватели, гении, велики учени, писатели, художници. Това е нивото на ГЕНИАЛНОСТТА. Тук е Рая. В него се пеят песнопения, реят се великолепни пейзажи. Чува се разкошна музика.

Ако желаете, можете да се качите на четиридесет и второто стъпало и още седем отгоре. Ще се превърнете в божества, за да се включите във Великата Божествена верига на знанията. Стигнали сте мъдростта, можете да предадете тия знанията учениците си в цялата Вселена. А земята е част от нея

- Значи, стигнем ли до това ниво, няма повече да слизаме на земята? Така ли да разбирам?

- Понякога учителите могат да се материализират на земята, с цел да предават знанията си или за изпълнение на специална задача – продължава Исус.

- Учителю, сега разбирам, че всеки изпълнява дадена мисия на земята. Спомням си едно прекрасно стихотворение на моята колежка, лечителка от град Пазарджик – Виолета Дулчева.

ЛЮБОВ, СКИТНИЦЕ СКРИТА,

от майка омесена пита.

Очаквах те в сърцето ти лудо

ти, всичко градиш и твориш,

ти, просто си чудо.

Очаквах те жива и земна,

ти днес си ни толкоз потребна.

Очаквах те в утро лъчисто,

окъпана с нафор, пречистена.

Очаквах те, скъпа и песенна

в надежда в дните ни есенни.

Обичах те бедна, богата,

в пролет и късен Игнажден.

Очаквах те, да дойдеш в сърцата ни

макар и в друго прераждане.

Любов, ти тука си днеска

и в багри сърцата лъчиста.

Ти стих си и песен, и вопъл, и фреска

ти толкова чиста,

ти толкоз Вселенска.

Усмихвам се неволно и чета посланието. Исус ме гледа отстрани. Неочаквано е до мен. Не разбирам как стана така! Но в духовния свят, всичко е възможно. С полета на мисълта, можеш да отидеш където пожелаеш. Тук всичко е мисъл и чувства. В него не съществува физическа болка. Клиничната смърт, която изживях, показа това. Наблюдавах се отгоре. Лекарите режеха тялото ми, а аз не усещах никаква болка, само едно отвращение от кръвта и разтворените коремни органи. Физическото тяло бе една илюзия, което в този момент ми беше някак далечно и чуждо.

Болестите се развиват само в причинното тяло и като бацил се загнездват във физическото.

Исус прочита мисълта ми и продължава.

- Ако не желаете да овладеете страстите си, ще боледуват коремните органи. При непочитане на родители – кожата. При обида на близки, познати и непознати, боледува жлъчката, а от там и черния дроб.

- А лошите мисли Учителю?

- Те предизвикват заболяване на Щитовидната жлеза. От там невралгията, неврозата и накрая мигрената. Алчността, лъжата и измамата, продължава Исус, води до заболяване на половите органи.

- А когато причиним зло на някого?

- Боледуват дихателните пътища. Който иска да забогатее лесно ще боледуват крайниците. Лъжливите обещания предизвикват заболяване на тазовите органи.

- Исусе, има хора, които непрекъснато лъжат.

- Те ще боледуват от бъбречни заболявания и на пикочните пътища.

- Ние хората сме свикнали да се нагаждаме.

- Да, ако не го овладеете, ще боледуват костите и ставите ви. Лицемерието предизвиква заболяване на ушите, а алчността за власт, кара да боледува сърцето.

- Значи трябва да се научим да мислим правилно – продължавам аз.

- Всичко е въпрос на вашата психика.

- А защо хората имат различен цвят на очите?

- Защото всеки идва на земята от различно ниво и отива в ефира на изграденото, след физическата си смърт. Цветовете на очите са цветовите гами на характера.

Отдавна наблюдавам и сама стигнах до някои отговори. Син цвят притежава човек с космическа мисъл, свободомислещ, но трудно проницаем. Зелен  – творецът, капризен, маниакален. Кафяв – благороден, добър, искрен, будна мисъл, фантазьор.

- А междинните цветове – продължава Исус, синьо-зелен, черно-кафяв говори за непостоянство в характера, отстъпление от позициите и убежденията си. Зодиите също имат отношение към личността. Зодия, значи степен на човешко развитие. А степен е, на какво духовно ниво е стигнал. Месецът и датата на раждане, зависят от неговото завършено ниво от предното превъплъщение. Ако е задържал развитието си, връща се в същото ниво или по-ниско.

- Значи от нас зависи до какво ниво ще стигнем?

- Така е Мария, можете десетки, хиляди пъти да се връщате, докато разберете, че трябва да работите за своето духовно съвършенство, по пътя на знанията и опита!

- Учителю, веднъж ти ми каза: „Използвай всяка минута да опознаеш себе си, за да натрупаш повече знания! Така ще се обогатиш. Ще придобиеш нови опитности, които ще ти помогнат за твоето духовно съвършенство! Тези думи ми въздействаха като уханието на розата. Като разцъфтелият пролетен цвят, от който изпитваш щастие.

В този момент ми се прииска да бъда сред зелената поляна, с разнообразието от цветя. В парка до „Козела”, където се събирахме всяка събота, за да си поговорим до насита за необятната Вселена. Някъде в далечината съзирам образите на Олга,  Наташа,  Лилито, Гошо, Събчо и хиляди измъчени лица на страдащите, които искаха да им помогна. Да знаят колко ги обичам и страдам за тях. Съзирам и измъчени от болка и прегърбени от старост хора. Обещавам, че един ден ще направя нещо за тях. Тръгваме с Исус към вратата, на която е нарисувана картина. Периферията й е обгърната от черупка на яйце. Чудя се : „Защо ли?”

- То е символ на Живота. – прекъсва ме Исус. Всяко начало започва от яйцето.

Истина е. Много често в картините, които рисувам на преден план преобладава яйцето. Наблюдавала съм и картини на мои колеги със сензорни възможности. В тях изпъква също яйцето.

Вратата на залата се отваря както винаги сама и ние влизаме. Какво великолепие от багри! Особено впечатление правят абстрактните картини. Приближавам се до една от тях. Хармония от багри. Тук е Исус – разпнат на кръста. Тайната вечеря преди възкресението. Близо до нея е картината, на която е изобразен старец, седнал върху трикрако столче от неизвестен автор. Вглеждам се. Та това е бащата на Вселената! Мъдрецът, с тялото на Славата. Как е попаднал тук? В моята представа Го виждам седнал върху великолепен престол. Колко е красив и величествен! В очите Му се чете много Любов. Той наблюдава мълчаливо всички картини в залата с много загриженост.

Може би прониква във времето между 1990 – 2000 година, когато Неговият народ беше изпаднал в пълно духовно безразличие. Тогава, когато картините нямаше да имат стойност. Парите ще властват над всичко и дори любовта ще се измерва с пари.

Когато синът убива баща си и брата си заради тях. Когато старците ровят в боклука, за да намерят късче от изхвърлена баничка и да се нахранят. Тогава, когато майките нямат с какво да нахранят свидните си рожби. Когато интелигентният човекът остава без работа и рови в боклуците, за да намери късче хляб и да даде на своето семейство.

Ако в този момент някой се изпречеше на пътя му, той не желаеше подаяние. Предпочиташе да е гладен, но да остане горд .

В ъгъла на залата се вижда кръгла маса от светъл махагон. Върху нея книга. Приближавам, вземам книгата и чета: „ Каталог на всички художници през вековете”.

Те бяха подредени по азбучен ред. Всяко време беше оставило следа. Тук се съхраняваха картините на великите художници. Не бяха забравени ио посредствените. Значи съществува закона на вечната памет, за разлика от физическият мир, където всяко несъществено нещо се забравя. Както казва Учителят: ”Нищо не остава празно в пространството. Тайни не могат да съществуват. Рано или късно всяка лъжа излиза на бял свят.”

- Идеите се дават от духовния мир, а изпълнението от физическия. Двата свята вървят ръка за ръка – продължава Исус. Физическият е отражение на духовния. Физически е, защото вие имате физико-биологично тяло, а често грешите като говорите за материален и антиматериален свят (мир). Всичко в крайна сметка е материя, а материята е енергия.

- Излиза, че Животът е във Вечността? Без начало и без край. Душа в плът и душа извън плът.

- Да и вие сами си градите своя Живот. Вашето физическо тяло е вашия дом. В него обитава духът. Ако в този дом цари уют и хармония, то вашата душа ще живее комфортно т.е. ще й бъде приятно и няма да страда.

- Значи трябва да има хармония между духа и физическото тяло? Да няма противоречия между тях и да живеят в единомислие. Защото всеки орган има своя душа, а всички души обединени, дават общата човешка Душа. Клиничната смърт ми помогна да виждам излъчването на всяка същност и нейната Душа.

- Знаеш ли? – прекъсва мисълта ми Исус. Всеки човек има енергиен двойник около себе си. Той се нарича още информационен, защото носи информацията за неговата същност.

- Тук искам да допълня – продължавам аз. Ние непрекъснато влизаме с информационните си двойници, като приемаме и предаваме един, друг информация за себе си и околните.

- Поначало, човешката същност е била в етерно състояние – мисъл- форма Поставена при определени условия в плоскостта (вид материя) – каквато е вашата, под въздействието на Слънцето (катода) и Луната (анода), гравитацията (магнетизма) и антигравитацията (отблъскването) и закона на трансмутацията (свиване и разширяване на телата при загряване по пътя на еволюцията) развитието и селекцията (отпадането на несъвършените видове), тази първоначална форма се превръща в сгъстена материя (енергия).

- Настъпва време в завръщане към първичното – прекъсвам Исус.

- Това е заложено от Твореца. Върхът ще бъде 2026 година, когато ще дойде Новото учение, изповядващо Доброто – продължава Той. Животът се проявява чрез цикличността. Това ще рече, че когато човешката цивилизация постигне съвършенство, настъпват катаклизми под формата на потопи. Кръгът се затваря и наново се отваря. Човешката същност започва пак от нулата. Идва Новото учение.

- Всичко това се повтаря на 2000 години. Но този път потоп няма да има, защото сълзите на страданието ще погасят огъня. Това ще ви направи по-леки и по-ефирни, и вашата човешка същност, по-точно плътта, ще се разреди. Душата ви е в непрекъснат летеж – ту надолу, ту нагоре.

- Учителю, искам да разбера, правилно ли съм стигнала до истината за седемте висши енергии? Според мен те са Любов, Сила, Вяра, Истина, Чистота, Свобода, Мъдрост.

- Да, това е тайната на Мъдреца, с Тялото на Славата. За да стигнеш до него, трябва да вървиш през тръните и да внимаваш, да не те набодат! А това ще стане чрез Доброто, което е твоята психогенна защита.

Усещам допир на топла длан до бузата си. Виждам розово-лилава мъглица, която ме обгръща. Чувствам се замаяна и изпадам в приятно опиянение.

- Ще дойде времето, когато и ние ще излезем извън материалните си тела и ще търсим връзка с вашия материален свят, който е по-материален от всичко. По-лесно ще ни бъде да излезем от материята, които сами сме си създали и да преминем в ефирното си състояние. Това представлява света на ефира, като вие го наричате – света на духовете.

- Кой си ти?

- Аз съм едно непознато за теб ефирно тяло.

- Името си може ли да кажеш?

- За сега не.

- Тогава кажи ми моля те как се виждате един, друг? В земните си образи ли? Как се познавате? Как осъществявате контакти?

Исках да го изпитам, защото отдавна влизам в света на ефирните тела и този свят ми е познат. Той отговори:

- Не се виждаме в земните си образи, а и вас не виждаме в земната ви същност.

- Как тогава?

- Всеки от нас излъчва различна светлина и вибрации, по които се познаваме. Когато контактуваме, ние излъчваме енергийно- вибрационни сигнали.

- А как се разбирате ?

Словото ни е мисловно. Ние виждаме всяка мисъл на другите, с които създаваме контакт. Придаваме си мисли един друг. Понякога сливаме своята светлина. Това става, когато две души се харесват.

- Също като при нас ли

- Не, никой от вас не познава това чувство. То се нарича екстаз.

Изведнъж прекъсва и продължава:

- Искаш ли да ти кажа как те виждам в момента? Светиш с ярка светлина, но имаш тъмни краски по периферията. Това значи, че трябва да се заредиш. А знаеш ли кое е най- доброто средство за зареждане? Заниманието, което ти създава най-голямо удоволствие.

Наистина в момента се чувствам малко уморена.

- Виждал съм те – продължава той, в група от човешки същности, когато грееш цялата в светилна и я предаваш на другите. Така искаме да те виждаме винаги!

Към нас се приближава друга ефирна същност. По вибрациите го познавам. Това е Кирил Философ. Изпитвам необикновено чувство на удовлетвореност. Значи това било екстазът? Във физическото тяло никога не може да се усети.

Моите ефирни приятели си тръгнаха, а аз чувствам приятно замайване. Навярно Философът беше дошъл да прибере приятеля си, на когото не бях разбрала името му. Почувствах силно напрежение в главата си.

Към мен се приближава ефирно видение в тъмни краски. Навежда се над главата ми и сочи с прозрачната си десница.

- Искам да ти разкрия нещо много важно – започва то. Слушай! Земята е качена на един облак, който има сферична форма.

За малко да се изсмея.

- Ако облакът рече да се наклони, с вас е свършено.

„Значи заплашва!”- мисля си. Ясно, никога не беше слушал за Николай Коперник и Галилео Галилей! Сигурно е чул от някъде, че земята има сферична форма и смята, че ще ми каже нещо интересно.

Беше повярвал, че ще борави с моя ум. Но не е намерил своя аудитория. Нека да ги разправя на начинаещите, щяха да му повярват. При тях психиката е много лабилна и все още не могат да различават истинското от неистинското. Аман от тия лъжеучители и лъжеученици! Седнали и те да проповядват! Не можеха ли да тръгнат по пътя на знанията и проверките, а твърдят, че всичко е истина. Какво да правят непосветените?

Сигурно щяха да им вярват! Инак умеят да убеждават в правотата си. Колко ли много непосветени могат да се увлекат в тяхното лъжеучение? Такъв е Животът. Лъганият си е лъган, битият си е бит.

Пред очите ми силуетът се стопява и изчезна, като се стопи.

Преди няколко години ме помолиха в  местния вестник да задам въпроси на моите приятели от невидимият фронт. Един следобед към 15 часа, реших да ги потърся. Чух познат глас: „Вземи химикалка и пиши!” Подготвих се и седнах. Ръката ми започна сама да пише. „Ние знаем предварително твоите въпроси. Искаш да ти отговорим, за да ги дадеш на вестника. Ние сме единодушни. Позволяваме ти! Питай!”

- В какво намирате смисъла на съществуването си? – започвам аз.

- В идеите, които влагаме и осъществяваме чрез вас, материята от плът и дух.

- Категорията време съществува ли както при нас?

- Не, ние имаме само пространствено време, което ще рече, че един миг, значи двадесет пространствени минути. А една такава минута е равна на двадесет и четири часа.

- Какво конкретно правите?

- Работим успешно за нашето духовно усъвършенстване.

- Къде се движите? На какво се крепите?

- В пространството, което вие не виждате с физическите си очи. Ние нямаме нужда да се крепим, защото сме ефирни същности и можем да седим навсякъде.

- Имате ли утро, обед, вечер? Спите ли? Почивате ли си?

- За нас утрото е като пладнето, обеда като здрача, а вечерта като мрака.

Моите учители бяха решили да ме включат в тяхната верига, за да ме наблюдават и учат. Спомням си разговора с един от тях, който се нарече Вута Хунда. Това име нищо не ми говореше. Приближи се до мен тихо и видях едно видение, което излъчваше сигнали със спектъра на слънцето. Започна да говори на непознат език. Помолих го за преводач. Също тъй неусетно до нас се приближи друго видение подобно на овална топка, което излъчваше оранжева светлина. Разговорът беше следния:

-Ана хунда плъйс (Слушай!)

-Мата вута Маги (Ти си вече Маги).

- Саму тати ва  (Която ще може много).

- Уоу май ву ту (Не се страхувай!)

- Ну ву ту (Аз съм до теб).

- Суту вута бу (Ще ти помагам).

- Вута Хунда, а (Аз съм Вута Хунда)

- Маги воу (Виш Маг)

- Вий Маг (Велик Маг).

- Оу маги (На маите).

- Ата мата ву (Ето моя език).

- Тути бути ву (Ти го пишеш)

- Ще ти помагам Маги! Чух в превод.

Така завърши разговорът ми с Вута Хунда. Но той не ме забравя. Когато имам нужда, сам идва тихичко при мен. Чувствам присъствието му, силата и високата етичност. Той е първият ми Учител, който ме научи да оперирам  с мисъл и ръце. Участвува при безкръвните операции. Има моменти, когато изпадам в безсилие в лечението. Тогава ме подкрепя и всичко олеква. В момента пиша книгата и чувствам присъствието му. Става ми много топло. Ръката, която поставя върху раменете ми, ме изгаря… Ушите ми пламват.

Обичам те Учителю. Знам, че ти си винаги до мен.

- Всяко нещо преминава през твоето съзнание – прекъсва мисълта ми Исус. Ти трябва да имаш знания за Вселената! Което не знаеш, учи! Пътят е този. В съзнанието ти не трябва да има застой! Колкото повече работи, то възпроизвежда все нови и нови клетки, а старите отпадат. Така умът ти ще бъде пъргав, без признаци на стареене. Няма да настъпват склеротични изменения на клетките, което води до бързото им атрофично изменение (умиране). Един орган бъде ли в покой, не могат да протичат правилно обменни процеси в него, а в клетките му достатъчно жизнена енергия и това води до тяхното изразходване. Ето ти причина за раковите заболявания.

- Исусе,  защо толкова често хората се оплакват от главоболие?- прекъсвам го аз.

- Защото около вас е пренаселено с чужда енергия. Тя идва от натровената ви атмосфера – едно. От вашите нечисти мисли – две и трето от вашите ръце.

Ето къде бил секретът! От главите връз главите ни.

- Вие нямате въздух да дишате. Творецът ви дава Разума, за да творите чрез своите ръце. Но едно не ви е дал – интелекта, вие сами да си го изградите. Да не чакате наготово. Това зависи от вашето желание. Което също не е от него. То се ръководи от Доброто и злото, които е изпратил на земята. За изграждане на интелекта, винаги можете да го потърсите.

Тук разговорът прекъсва. Спомням си един следобед, между 15 и 15,15 часа. Беше връзката ми с Николай Коперник. Приготвих си както винаги тефтерчето и химикала, не исках да закъснявам. Ръката ми започна сама да се движи. Почувствах познатите вибрации – лилаво- розови сигнали. Започнах първа.

- Учителю, съществува ли при вас понятието Правда и неправда? Завист и взаимопомощ? Желание да изпъкнеш пред някого?

- Не, ние сме образ и подобие Божие. При нас няма друг закон, освен Божият. Преди всичко Любов, която се превръща в пълно щастие. Ние се сливаме с това щастие и тогава се чувстваме близо до Бога. Взаимопомощ е основната единица на нашето съществуване. Тя ни помага, за да се ориентираме към отсрещния брат или сестра, и да влезем в неговото ниво.

- Как се поставят интелектуалците от не интелектуалците, взаимоотношенията между тях?

- Такива няма. Има само висши и нисши духове. Тук няма пръст какъв си бил на земята, а какво духовно ниво си постигнал. За Бог всички са еднакви. Ако иска всеки да навлезе в по-високо ниво, трябва да се учи още от земята, а тук да продължи.

- Имате ли мечти, радости, неволи? Скучаете ли понякога? Вярвате ли, очаквате ли нещо хубаво и красиво? Имате ли препятствия и трудности, и как ги преодолявате?

- Ние притежаваме всички чувства, без да изпитваме физическа болка. При нас всичко е хубаво и красиво, дори, и да страдаме за нашите близки. За нас препятствията са в началото, докато преминем през първото ниво – нивото на научаване на опитността. После няма проблеми. Можем да преминаваме през всички прегради.

- Спите ли? Почивате ли си?

- Чувството за сън не ни е познато. Ние си почиваме, когато не работим.

- Можете ли да кажете, че живеете и сте намерили царството на справедливостта и истината?

- Тук всичко е справедливост и истина. Всичко е царство на справедливият Бог. Той е Любов.

- Възможни ли са близки, интимни връзки при вас? В какво се изразяват?

- Всички връзки са интимни между една и много души. Прекрасни са чувствата между две същности, които се обичат. На почит са ефирните енергии. Те излъчват Любов и карат да се влиза в екстазна връзка с тях. Вие не знаете какво е екстаз! Съвършено чувство на щастие.

- А защо почерците ви при писане са еднакви?

- Защото Бог е един и почеркът му е един. Ние сме образ и подобие Божие. Тъй като сме души, извън физическото тяло.

Контактът с Николай Коперник се реализира за 15 минути и той си тръгна така като беше дошъл. Когато за първи път се запознахме и започнахме да контактуваме, той ми каза:

- Ако желаеш да контактуваш с мен, на твое разположение съм  всеки ден между 15 и 15,15 часа земно време. Питай каквото те интересува! Според моите знания, ще бъде и отговора.

- Мария, не пришпорвай времето – прекъсна мисълта ми Исус.

То си тече и за всяко нещо си има място в пространството. Това огромно пространство от енергия – енергията на Великия Бог. Той е извора. Черпи от този извор! Излизай сред природата! Тя ще ти даде всичко. Там е ключа на загадката. Работи честно и самоотвержено! Ти ще отключиш първа тази загадка. Работи честно и самоотвержено! Не  губи времето си за ненужни неща! Те не ти трябват! Влагай умение и такт във всяко начинание! Бъди истинна и добра! Не влагай двусмислие в думите си! Дели всичко с братята и сестрите си! Тежко е времето за теб и другите. Вие трябва да оцелеете, защото смърт грози вашата планета! Тръгнете по пътя на истината! Каква е тази лъжлива надпревара? Бъдете благоразумни! Не влагайте нищо излишно във вашите помисли! Колко ви е нужно – много малко. Вървете по пътя на Доброто! Помагайте си един друг и се обичайте, като Господ- Бог ви обича! Обичайте децата си! Не ги оставяйте и се грижете за тях! Те са истината, която ще освети сърцата ви. Те са бъдещата енергия. Те са новата раса. Проследете това, което притежават

- Можете да се поучите от тях и техният разум, защото Нашият милостив Бог, е милостив към вас.

- Всяко време си има своя характерна черта – продължавам аз. Ние трябва винаги да търсим чертата на своето обновление! Това става чрез идеите, по пътя на знанието и опита. Да вземаме решения и да търсим най-верният отговор на задачите, които ще решаваме постоянно. Това са задачите на времето, в което живеем. Трябва да отделяме част от това време за размисъл, което ще рече, да даваме равносметка на своите деяния. Да търсим извора на знанията и истината, най-верният път, по който трябва да тръгнем. За да постигнем онова висше съвършенство,  а то е чрез достигане на висшето съзнание (във всяко нещо да влагаме разум). Така ще стигнем до онова висше царство, което се нарича Мъдрост.

Замислям се. Така ще полетим с полета на звездите и ще се приобщим към всички души, които са стигнали преди нас този връх. Ще се възкачим на него и ще викнем с пълен глас: Хора, чуйте ни! Ние ви зовем. Тръгнете след нас! Елате в царството на Светлината, в царството на планетата Орион!

Все още сме в залата с картините. Напоследък рисувам изключително много. Често си мисля: „Не съм художник, а моите абстрактни картини имат свой сюжети! Как става това?” Обичам да ходя на изложби, но да рисувам. О, чудо! Пресата и телевизията показват картини, чийто художници твърдят, че били рисували под ръководството на извънземни. Реших един ден да опитам и аз. Взех рисувателен лист и химикал, за да пробвам. Ръката ми сама рисуваше. Нямах чувство, че някой я направлява. Беше страхотен хаос. Отчаях се. От мен художник няма да стане. Изведнъж нещо ме боцна в главата: „Вложи въображение мила!” Ето къде било разковничето, а аз го търся къде ли не! Звезди,  много звезди. Стена и две ръце пред нея. Близо до тях ключа Сол. Какво ли означава всичко това? И чух гласа на Учителя – тих, приятелски.

- Ти нарисува своята картина, чрез собственото си въображение. То е заложено във всеки от вас, само трябва да го развие. Всяка душа във физическото си тяло притежава голямо въображение и ако го развие, може да стане голям художник. Вие притежавате арсенал от възможности и сте като едно малко божество. Но тъй като не умеете да ги оползотворите, ще живеете във вечен мрак. Пътят е на самонаблюдението, самоизучаването  и самоопознаването.

След многото картини, желанието ми да рисувам, започна да намалява. Проявих интерес да узная как става, как рисувам? Започнах да се самонаблюдавам. Разбрах, че рисувам сама, без ничие въздействие. Желанието ми да създам картина, кара ръката ми сама да рисува, а въображението я създава.

Преди известно време Исус дойде в стаята ми и ме накара да отворя библията и да напиша това, което ще прочета. Започнах да приписвам текста. Ръката ми сякаш не се движеше. Учителят предаваше част от своята енергия. Имах чувство, че не съм на земята. Текстът започваше така:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бог.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, които ви хулят  и изгонят, и кажат против вас лъжовно, каквато и да е лоша дума заради Мен

 

Радвайте се и се веселете, защото е волята ви на небесата: тъй били гонени и пророците, които бяха при вас.

Вие сте солта  на земята. Но ако солта изгуби силата, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света.

До тук спях. Учителят ме погледна и продължи:

- Пиши, пиши и се труди, както Бог се е трудил да сътвори света за шест дни и на седмия да почива! Това е отдих на телата и празник на душата. Тогава трябва да ходите сред природата, за да се очистите от мръсотията на телата си! Това е най-голямата радост на Душата.

- Ще послушам съвета ти, Учителю!

Той отпрати сноп от жълта светлина към мен.

- Това е Моята енергия от Любов, Мария. Давай я на хората!

Разговорът приключи и той си тръгна, както беше дошъл. А сега пак сме заедно. Чувствам присъствието Му. Тръгваме към една картина. Красива жена, с големи, изразителни очи ни гледа от нея. Познах я. Не мога да сбъркам никога „Мадоната” на Леонардо. В лявата половина на залата са наредени картини. Върху дървена рамка на рафта, се вижда табелка „Лувърът”, а малко по-долу „Ленинградската галерия”. Картините потъват в тайнствен мрак, както тайнствени да нас са времената, когато бяха известни. Картини, картини. Има и от неизвестни художници. Останали като памет през вековете. Багрите им ме омайват и главата ми започва да се върти. Хващам Исус за ръката и го водя към вратата. Излизаме и тя се затваря зад нас. Искам да си почина. Чрез мисъл-форма се появява пейка и ние сядаме.

- Задала ли си въпроса, какво значи чист Живот? – пита Исус.

 

Този път ме завари неподготвена.

- Според мен е чистота на мисълта и намеренията. Всички функции на тялото, които са естествени, не могат да се разглеждат нечисти, а само излишното в тях става вредно, разрушимо.

- Напредваш момичето ми, напредваш! – потупа ме Той по рамото.

- Има и един Живот, който води към онова съвършенство, към което трябва да се стреми всяка душа, Учителю. Това е пътят на Доброто, за да служиш на много хора. Да бъдеш приятел и добър другар на страдащите, утеха на молещите, извор на словото, което кара всяка душа да се заслуша и замисли.

- Словото е онзи чист извор – продължава Той, което измива нечистото от тялото и мисълта. То зарежда с енергия, от която имате нужда. Но истинското, което сияе и създава ореол около себе си. Ореол, от оная вечна светлина, която свети като огромно Слънце и стопля цялата природа. Пред него може да се преклони всяка живинка. Когато останеш сама със себе си, потърси го! То ще дойде при теб и ще освети сърцето ти. Ще те изведе от непроходимия лес и ще ти покаже верния път. Към словото на истината се стреми! Сияйна звезда, която свети на пътя ти и те кара да бъдеш добра към всички. Пред теб ще бъде сиянието, което ще те освети в този труден път. Можеш да го постигнеш с много знания и умения. То ще ти отвори вратата, за да влезеш в сърцата на другите.

Пак се връщам в годините назад. Учителят ми казваше, че трябва да започна да помагам на другите хора. Та коя съм аз? Имам ли право на това? Само Исус е лекувал. Бях скептично настроена спрямо себе си. Може би не заслужавам! Дали съм истинна? Страхувам се от себе си и хората, да не ме нарекат лъжкиня. Как така става, че виждам органите! Как се потвърждават диагнозите ми?! Въпроси, въпроси, на които не можех да отговора. Започнах да уча. Медицинското ми образование като акушерка ми помогна да систематизирам нещата. Започнах да доказвам на себе си, за самата себе си. Учех прилежно. Изучих основно вегетативната и централна нервна система, жлезите с вътрешна секреция, симптоматика на заболяванията и всичко друго, което ми беше необходимо. Налагаше се да правя справки по физика и химия, астрология и астрономия. Да изучавам световният опит на нетрадиционната медицина. Опита по радиестезия, психология на характерите и психоанализа. За мен беше необходимо да докажа, какво правя и имам ли право да го правя. Разбрах, че работя с някаква енергия, за която бях чувала много неща. Някой казваха, че е вредна, други, че не трябва да се работи безразборно с нея и какво ли не още. Говореше се, че е биоенергия. И така, започна началото.

Исус се усмихна.

- Учителю благодаря ти за всичко! Много знания ми даде, но никога наготово. Само ме насочваше и оставаше сама да работя. Цели дни и нощи, за да стигна до много истини.

- И какво откри, Мария?

- Че енергията, с която работя е мисловна, като се нарича – псиенергия.  Но, за да я използва човекът лечител, трябва да е с висока етика и морал. Да прави добро от Любов, защото Любовта е една от най-висшите енергии, които правят чудеса. Тя не може да напакости на никой! Само тогава когато лечителят има лоши помисли и дела. Защото всяка нечиста мисъл и лошо деяние съдържа голямо количество токсична енергия, която по пътя на кръвта се настанява в клетките на страдащия и от там може да предизвика голямо увреждане на болния орган. През периода на лечението, болката може временно да затихне, но след време, тя ще се появи наново. Без знание и без добродетел, лечителят няма право да лекува. Той трябва да бъде еталон на подражание, по отношение на моралните и духовни качества. Да умее да владее себе си, чрез самоконтрол и самодисциплина.

- Бъди винаги добра, истинна и с чиста мисъл, Мария! Давай истинска Любов на хората! Помагай на бедните и нещастни люде! Търси ме винаги в трудните моменти! Ще ти помагам!

- Дай, за да ти бъде дадено! Нали така пише в библията, Учителю? Извинявам се, че се повтарям! Ще бъдеш възнаградена двойно.

Поглеждам го и Той се усмихва. Изпраща една мисъл- форма- аленочервена роза и я подава в ръцете ми.

- Розата е символ на силата, любовта, майчинството и красотата. Това е розата на Богородица.

Ето защо, толкова често виждам образа на Светата Майка, а и в някой картини държи роза в ръката си. Допирам я до носа си и вдъхвам. Нейното ухание ме опиянява и в този миг си спомням за майка си. Каква силна жена! Голямата любов към баща ми я беше накарала да отиде на фронта. Доброволка в Отечествената война – боец. Участвала във втората фаза – край Драва. В Унгария при село Бубоча, ме е заченала. „Не се страхувай! – и казал командирът й Чочоолу. Ако се роди бебето, ще го повием и ще воюва заедно с нас!

След завършване на войната, тя била наградена с орден за храброст заради заслуги в боя. Била в първите редици заедно с мъжете. Но моят късмет бил в България, в град Казанлък. Едно необикновено раждане. Докато извикат старата акушерка, аз съм се появила на бял свят. До майка ми била свекърва й – Мария, сега между починалите. Да бъдат простени греховете й, че споменавам името й.

- Късай ризката! – били думите на майка ми. Сама не разбрала, как й е дошло на ум, да произнесе тия думи.

Разбра се, че съм се родила с ризка. Казват, че който се роди с нея, бил определен за голямо дело.

Девет месеца по-късно, през един зимен ден, майка ми возила дърва с каруца, заедно с мен. За миг воловете, които дърпали колата се подплашили, не се знаело от какво. Тя се уплашила и не усетила, как ме е изпуснала на земята. По някакво чудо, воловете направили завой около мен и аз съм останала жива.

„Отиде ми детето! – помислила си тя. Скочила и ме вдигнала в ръцете си, и поставила ухо върху гърдите ми. „Живичко е.” – гласно произнесла тя.

Спомням си пак за татко. На 5 юни 1991 година си отиде от този свят. Прекланям се пред светлата му памет и трудолюбие!

Връщам се към действителността. С Исус сме в съкровищницата. Тъжно ми е. За малко да заплача. Той ме поглежда и казва:

- Такъв е  Животът във Вечността. Не тъжи! Вие някога пак ще се срещнете, а може да не е като баща и дъщеря. Както е писано в Кармата ти.

Поглеждам Го.

- Учителю, задължително ли е Душата да се връща в рода, от който е дошла?

- Не, Мария. Нейният генетичен код е Кармата. Душата може да се всели в мъжко и в женско тяло. Да се върне в същото семейство, а ако желае да се усъвършенства, може да попадне в друга среда и в друго пространство. Всички опитности, които е придобил в предното си превъплъщение, тя ги доразвива във всяко ново влизане в физическо тяло.

Замислям се. Много пъти съм се питала: „От къде владея радиестезията, висшата концентрация, медитацията, без да съм ги учила някъде. В един момент осъзнавам. Ето каква била истината! Та моята Душа е владеела тия опитности от предните си превъплъщения! Учителят никога не говори – прераждане. Владея и висша опитност – реинкарнация (регресия), което ще рече, влизане в предни превъплъщения на Душата.

Често, когато идват в кабинета ми хора, влизам в ниво, т. е. казвам им какви са били, кога са живели, в какво тяло са влизали.

Един ден дойде една майка и плаче: Дъщеря ми е много жестока. Не желае да се храни с храна, приготвена от мен. Ходи в съседите сама да си я приготвя. Много е конфликтна. Стана ми жал за бедната жена. Виждам образа на мъж, живял в Франция през инквизицията. Облечен в черна, широка роба и качулка с маска. Върху дървен пън, поставена глава и коленичил човек. Великият инквизитор спуска гилотината и главата е повалена на земята.

Жената ми даде снимка на дъщеря си. Същият профил, леко прегърбен нос. Беше идентично  с образа на инквизитора. Ето защо е толкова жестока! Та майка й беше една от жертвите.

Косата ми настръхна. Не исках да мисля повече за този случай. Но времената са били такива. Те са останали като памет в компютъра на тази Душа. А майката искаше съвет от мен, как да постъпи с дъщеря си. Казах й, че трябва да я приеме такава, каквато е. Тя не може да се промени, защото Кармата й е такава. Сама трябва да осъзнае и ако желае, може да работи за промяна. Жестоки времена, жестоки нрави. Такъв е бил животът. Дано повече злото не се връща!

Исус ме поглежда. Очите му са натъжени.

- Мария, Мария, злото винаги е съществувало. Не може без него. То е показател за вашето духовно съвършенство. Ако има само добро, вашият живот би бил немислим. Какви амбиции щяхте да имате? За какво щяхте да се борите? Войните пречистват въздуха. Те премахват до известна степен злото. Но душите на починалите много скоро се връщат, за да работят наново. Те трябва да осъзнаят какво зло са извършили!

- А защо загиват толкова беззащитни старци и деца по време на война?

- Старците са изживели своето време и са натрупали много грехове, а войната изкупува тия грехове. Те сами искат да загинат. А колкото до децата, има цикличност. Една душа преминава през седем цикъла на физическа смърт – бебешка и детска, пубертет, ранна младост, късна младост, междинен (менархе  или климакс за жените), зрялост и мъдрост. Ако душата се осъзнае и тръгне по пътя на съвършенството през някой от периодите или намери учителят, който да й посочи пътя, тя може да прескочи периода  и да преживее смъртта чак през мъдростта.

- Тук малко не ми става ясно. Може ли да ми обясниш по-точно.

- Ами представи си, че починеш през ранна младост! Искам преди това да ти обясня за циклите. Всеки цикъл има десет години. Детска възраст, която включва и бебешка, е до 10 години. От 10 до 20 е пубертет. От 20 до 30 е ранна младост. От 30 до 40 е късна младост. От 40 до 50 е междинен. От 50 до 60 е зрялост. Над 60 е мъдрост. Символът на всеки цикъл е една осмица. Цял един живот е седем осмици, вплели ръце една в друга в кръшна, българска ръченица. Както казах един от природните закони -  8888888.

Сега ми стана ясно, че има стъпала на смъртта в физическото тяло. Ако стигне човек в периода на мъдростта до съвършенството, може да живее много над определената възраст, както живеят Тибетските монаси или Адептите от Агарта (подземната страна на Мъдреците в Хималаите). Връзката с тях  е подземният тунел в Родопите. През вратата на храма на Светлината на Джендем тепе, може да се влезе в тунела и да се стигне до страната Агарта. Градът на деветте хълма, градът на деветте Божии лъча. Градът, който има най-много хора със сензорни възможности.

- Наистина Исусе, никой до сега не се е запитал защо в град Пловдив са тези хълмове?

- Защото тук е Божествената деветорка. Тук е започнало началото. Део булгари, значи Бог на българите. Део е Бог.

Родос е богът на Родопа планина, почитан от древните траки и още едно по-съвършено тракийско племе – кендриси. Кендрос, значи светлина. Племе, което стигнало своето съвършенство, доближило се до Светлината, изградило един храм на своя Бог – Аполон Кендрйски, почитан от древните римляни и гърци, които са истинските булгари. Започнала от прототраки и завършила  до кендриси. Тракийската култура станала водеща по цялата земя. Древен и нов Йерусалим.

Видях го с очите си. Исус се качва по хълма на Светлината, облян в светлина. Той слиза в долината, за да възвести своето царство на Истината и Справедливостта. Идва денят на Неговото царство. Времето или епохата на Блаженството, когато всички души ще владеят седемте висши енергии и всичко ще бъде царство на справедливият Бог. Душите ще се обичат и ще говорят езика на Део булгари – езикът на Бога.

Преди няколко години Учителят дойде при мен и ме накара да взема химикал и да  пиша: „Аз съм Христос – започна Той. Представител и обединител на земните държави. Настъпи времето на огненият меч. Обърнете моята буква „Х”. Това е Вярата и двата меча – вечната борбата между Доброто и злото. Времето на борбата е за оцеляване на Вярата. Борбата между Христа и Антихриста. Огън и жупел, гръм и трясък. Кой ще оцелее? Зависи от вас самите. Колкото повече се сплотявате и вярвате в Доброто, толкова редиците на Христа ще се увеличат. Сами разсъждавайте – мир или война, огън или вода? Борете се да оцелеете! Нима искате огнената лава да залее цялата земя? Мир вам чеда мои! Искам да ви помогна, но това ще стане чрез вас. От сърцето ми капят капки кръв. Планетата Земя има силни и твърди жители, жадни за Живот. Чрез тях е спасението. Приобщете се към тях! Скоро ще пожънете жътвата. Хлябът е ваш.

Побързайте! Вие сте много гладни за словото Божие, а апостолите, които съм изпратил, го владеят. Те вече са готови. Тръгнете след тях!”

22.03.1993 година

- Мария, изведе ме из размисъл Исус. Трябва да притежаваш словото на Разума! Защото има още едно слово, словото на лъжеучителя. Чрез него могат да ти кажат лъжливи истини и ти ако си на ниско ниво, можеш да му повярваш. След като те овладее, ще ти устройва лъжливи капани и ще те поставя в прелестни ситуации, за да му повярваш. Когато станеш негов слуга, ще действа чрез съзнанието ти. Чрез теб ще настройва съзнанието на другите. Но той не притежава Тялото на Славата.

Проверявай всяко нещо! Подлагай на изпитание всяка дума на лъжеучителя. Пази си от него! Той е по-силен, но ти бъди по-силна! Търси истинският учител!

Пейката, която беше изградена чрез мисъл-форма, се стопи. Ние тръгнахме по коридора. Стъпките ми кънтят по мраморният под. В момента е полунощ – земно време. Физическото ми тяло е в леглото, а аз заедно с Исус обикалям огромната духовна съкровищница. Отварям очи. В спалнята съм. Дишам трудно, но пулсът ми го няма. Само внукът ми Георги диша равномерно и спокойно, като от време на време леко похърква. Приятно, детско хъркане. То дори не дразни. Докато в съседната стая, се чува грохот на земни пластове. Всеки момент огнена лава може да изскочи из устата на вулкан, който бълва този звук – съпругът ми Георги. Той спеше дълбоко и в този момент не подозираше, че аз не бях на земята. Другият ми внук Йордан, също леко похъркваше в съседната стая, в леглото на дядо си. Затварям очи наново. Пак съм в съкровищницата. Исус поставя ръка върху рамото ми и шепне нещо. Само чувам:

- Вече сме вътре.

Огромен човешки скелет стои върху дървена маса от тъмен махагон. До него атлас, на който се виждат човешките органи. Малко в страни се вижда фантом на човек. Исус се доближава до мен и включва някакъв щепсел  към стената. Лампичките светват последователно – бяло, жълто, синьо, зелено, оранжево, зелено, лилаво- розово.псн9

- Учителю, какво е това?

- Това са енергийните центрове. Първият е сексуалния – дава информация за половите органи. Вторият е коремният – дава информация за червата и коремната аорта. Третият се нарича Слънчев сплит или диафрагмален. Той е там, където е върха на хрущяла. Между него са ребрените дъги. Те са по две – лява и дясна и отговорят на дясната – на физическото тяло, а лявата на ефирното тяло. Двете са съединени чрез огледалото, в което се оглеждат непрекъснато. Това е костта, която свързва ребрата. Тя е ефирна, лека, хрущялна, защото е огледална.

Изненадана съм. Никога не съм се замисляла, защо съществува двете половинки!

- Слънчевият сплит взема информация за стомаха, панкреаса, черният дроб и жлъчката, а също и двата бъбрека. Следващият център е сърдечният. Той се намира на нивото на долния ръб на сърцето и дава информация за гръдната аорта, сърцето, белите дробове и трахеята (дихателната тръба).

- Следващият е чувственият – продължавам аз. Той се намира в основата на врата, там, където е ямката и дава информация за Щитовидната жлеза, Хипофизата и всички вратни органи, вени, артерии и нервни окончания плюс тонзилите (сливиците).

Исус ме поглежда и се усмихва.

- Тук е Центъра на ума – компютърът, а също и  сигналната система.

- Тук е Центърът на мисълта – продължавам аз.

- Сигурен съм, че си научила всичко, което ти предадох за този център – под голямата фонтанела. При малките бебета, тя е отворена, защото срещата им с цялата Вселена и Космос е директна. След първата година се затваря и връзката постепенно се заличава, а тя е връзка с ефирният мир. До седем години, детето все още не познава греха и то помни, какво е било в предното си превъплъщени

Спомних си, когато моят внук беше на шест години. Постоянно говореше невероятни неща. Един ден се заслушах. Той разказваше, че някога бил жена, която живеела в Унгария. През 1963 година била състезателка на коли. Когато се спускала с колата си от голяма височина, изведнъж върху нея налетяла друга кола. Те се преобърнали. Станал пожар и той т. е. тя, загинала в колата. Друг път бил състезател по вдигане на тежести. Годината не упоменаваше. Щангата паднала върху него по време на състезание и той починал. Тогава не вярвах. Сега разбирам, че децата в ранната възраст изпадат в регресия, т. е. чрез отворения си духовен канал, виждат предните си превъплъщения.

- Да, Мария, разбрала си истината.

Интересно, говорим за регресия, а аз си спомням за един мой фейлетон, който характеризира нашето време.

„Разбира се, че се чувствам добре. Тичам тук, тичам там. Тренирам комплексно – спортно ходене и крос. От дългото стоене на опашките по магазините, краката ми се превърнаха в стандартни пружини, готови всеки момент да се изстрелят на опашката на някой автобус. Тъй, че няма грешка в това.

Тренирам и тенис. Но тенис-корт сама си направих. Ще ме попитате как? Ами, че това е най- лесно. Опъваш мрежата по средата на всекидневната и мяташ топчето ту на едната, ту на другата страна. Тъй, че вместо да ходиш да се молиш на този, на онзи  и да даваш парите си дето ги имаш в излишък, преминаваш на собствено задоволяване на страстите си.

А, бе, тенисът бил голяма работа! Така въртиш бухалките, че и мъжът ти ако много знае, може да полети вместо топчето. Изобщо тенисът ми създава голяма радост. Тренирам с котката в къщи. Тя ме зарежда с повече енергия. В момента е рефер и противников играч. Стои до мен и ме наблюдава. Щом изпусна топчето, хвърля се и пада такава борба, че не се знай кой ще победи. А да нали съм по-опитен играч, го хващам и запращам в мрежата. Така е в тениса. Побеждава по-силният. Не искам да се хваля, но бягането и тенисът усъвършенстват моето атлетическо телосложение. А и водата ме закалява и бетонира. Хлорната вар бетонира зъбите и гърлото ми, и май ще се наложи да взема длетото, за да поизчукам и изкъртя плаките от тях, които са се образували с години. Виж, ако тръгнат по бъбреците, още по-добре! Няма да пия хисарска вода. Хлорната вар ще ги дезинфекцира. Ето защо, ще пия само натурална вода. Ще пия и ще се наслаждавам от приятния и вкус.

Ей, чакай, чакай, май забравих нещо! Ах, да, дето бягам за здраве, се превърнах в силна личност. Ако някой извънземен ме погледне, ще види моята прозрачност, в която само червеното циркулира. А мен така ме е подхванал планинският вятър, че дърпа яката на нестандартната ми блузка. Да не би да съм виновна, че е толкова скъпа, хем и вносна, па и шевовете и пред куп за грош. Така е… Но кой да му мисли толкова? Ще я оставя в гардероба, за по-черни дни. Най- добре е да облека старата си блузка, оная, дето остана от баба ми, та да не мисля, че тегелите и криви, конците висят.

Тогава ще тичам за здраве, след минаващият автобус, който нарочно не спира.

Тук сe замислям. В какъв век живеем? Във времето на роботи без мисъл. Правим всичко механично. Дори и мисълта ни е механична. Манипулирани сме отвънка. Манипулирани сме отвътре. Насаждат ни се чужди мисли.

А ние влагаме рядко собствени. Идват ни непрекъснато идеи, но не можем да ги реализираме, защото мисълта ни е на много ниско ниво. Може би ако мислим правилно и с добро, нямаше да цари порока, изразен чрез греха, а всичко щеше да ухае на акация. В душата ни щеше да цари хармония  и радост за утрешният ден.

Върху времето се замислям. Върху нашето време. Може би трябва да спрем тази надпревара!… Надпревара на някой над някого и нещо.

- Покоят е една висша част от вашето съзнание – прекъсва мисълта ми Исус. Не покоят в обикновения смисъл на думата, а покоя на вашия дом. Той е вашето тяло. Вие го градите всеки ден, но трябва да внимавате! Той се гради бавно и търпеливо, за да има хармония в него. Преди всичко живата етика, съчетана с психическите ви възможности. Вашият дом трябва да бъде съвършен. Какво направихте от своя дом? Дом, в който цари хаос и безредие. Опитайте се да въдворите ред, за да цари уют! А там, където има уют, най-добре се живее…

Край на първа част

 

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ЧАСТ ТРЕТА

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

Мария Герасова

Винаги заедно

Ще имаме и този път удоволствието да се разходим задно с теб в Духовната съкровищница.

Учителят Исус наново ще ни разкрие Истините за Живота, които ще оставим в тази книга. Трите части не са напълно достатъчни, за да покажат всичко, което ни заобикаля и въпросите, които ни вълнуват.

Но да бъдем доволни, че все пак научихме част от нещата и задоволихме част от любопитството си!

Вселената около нас е така безкрайна, както е безкрайна ширината на нашата Душа, която се слива с полета на Словото.

Моят порив се слива с полета на птичето ято и лети, лети, лети… Той лудее и се скита като вятъра. Търси Истината, но не може да я намери. А може и там горе е Тя, в необятното пространство, сред огледалния образ на Нещата!…

Нека литнем заедно с теб приятелю, за да се слеем с идеалния образ – наречен Светлина! Тя е около нас, но ние не я виждаме, защото образът на Мрака е скрил Светлината. Малко ни е нужно! Да вдигнем очи към Слънцето! Да се усмихнем и запеем весела песничка за Любовта и Красотата! С широка крачка да тръгнем по пътя, който ни е определен! Но да се замислим: “Кой път е най- правилния? Кой ще ни помогне да се извисим и се слеем с цялата Вселена?”

Двамата с теб да бъдем винаги заедно!

Посланието на апостол Павел към солунците

Относно пришествието на Нашия Господ Исус Христос и нашето събрание при Него, моля ви братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате, било то от дух, било от словесни послания уж от нас изпратени, като че ли вече е настанал деня на Господа. Никой за да не ви измами от никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човека на греха, осъждение на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог. Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това? И сега знаете какво го възпира, за да не се яви несвоевременно. Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа, но само додето се отмахне сред ония, които Господ Исус ще убие с дишането на устата си и ще изтреби с явлението на пришествието си. Това чисто идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всички измами на неправдата на ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог изпраща заблуждение да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. (гл.1-12)

Срещи с невидимите приятели

Срещата с учителя Кирил Философ беше кратка, но остави завинаги оня непресъхващ извор от знания, който ще оставя на теб, приятелю.

Беше 12.ІХ.1991 година, 15:15 часа. Почувствах силни вибрации. Телепатично получих покана да взема лист и химикал. Изпълних поканата и седнах на дивана, напълно релаксирана. Взех химикала и започнах да пиша.

- Аз съм Кирил Философ – започна невидимият. Питай каквото те интересува, аз ще ти отговарям!

- Как се нарича нашето тяло? – питам аз.

- Духовно тяло в плът.

- Къде отива след смъртта?

- Смърт няма, има ново раждане.

- Кое е това ново раждане?

- Раждането на етерната материя.

- Коя е тази материя?

- Духовната, чрез мисълта и усъвършенстването на духа.

- Къде отива етерната материя, която се ражда?

- В йонизиращия слой.

- Кой е този йонизиращ слой?

- Между молекулите и атомите на човешката мисъл.

- Могат ли да се виждат с човешко око?

- Могат само от хора, с духовен мироглед. Ти ги виждаш.

- Вярно ли е, че човешката мисъл е бацил за етерната материя?

- Да. Така е. Подобно вирус.

- Всеки човек след материалната си смърт и с новата си етерна материя как продължава да просъществува?

- Как ли? Да върви по стъпалата на съвършенството, за да стигне до Бога.

Вибрациите вече не се чувстват. Ръката ми спира да пише.

Пак сме заедно с Исус в Духовната съкровищница. Той леко протяга духовната си десница. Пред мен се появява пътека от жълта светлина и се стопява. Появява се парк-градина, с езеро по средата. В него се къпят бели лебеди и се чува музика, която ми е позната. Да, това е космическата музика на Жан Мишел Жак. Спомням си концерта му в Хюстън и детските гласчета, които звучаха в унисон с великолепната мелодия на композитора.

Чува се веселото чуруликане и омайващата песен на птичи гласове. Наоколо скачат палави ангелчета с крилца и литват нагоре.

- Децата са съкровището на земята – чувам Исус. Те са житото, което трябва да ожънете, да се превърне в хляб, който ще ви нахрани.

Не разбирам какво иска да каже Учителят. Поглеждам към Него, а Той се усмихва и казва:

- Децата се раждат неуки. Вие трябва да ги научите да ходят, да ги възпитавате, за да станат човеци като хляба.

Мисля си: “В желанието си да възпитаме добри деца, ние не се замисляме дали е необходимо да  треперим толкова за тях? Та нали и те са души, които имат своя Карма и ние нямаме право да се намесваме в нея. Тъй че трябва да се замислим, до каква степен е необходимо да влизаме в техния душевен мир! Понякога ги контролираме до такава степен, че изграждаме от тях роботи, без собствена мисъл.”

- Децата са вашето бъдеще – прекъсва ме Той. Трябва да се грижите и учите от тях! Защото тяхното съзнание е чисто и не го замърсявайте със своите мисли!

- А как най-добре да възпитаваме децата си?

- Чрез личния пример. Вие трябва да бъдете еталон на подражание!

- Следва, че нашето поведение се копира от тях и те го наблюдават. Така ли е?

- Вашите пороци също. Те ви наблюдават с крехката си детска психика и не могат да преценят, кое е лошо, кое не е. Затова са образ и подобие ваше.

- Има една поговорка – продължавам аз. “Каквото почукало, такова отговорило.” В такъв случай децата чукат на нашата врата, а когато им отворим, от нас зависи какво ще им кажем, когато влязат в дома ни. Ако в нашия дом цари хармония, тя ще се предаде на тях. Ще влязат вътре и ще им бъде уютно.

- Вашият дом е техен дом. Ако в него цари спокойствие и етични взаимоотношения, децата ви ще растат спокойно и с добри обноски.

- Но след време могат да попаднат в среда с недобри приятели и тогава?

- Тук трябва да се намесите! Чрез вашето приятелство и примери от живота, можете да ги предпазите от злото. Чрез силата на словото и убеждението, трябва да им въздействате! Вижте техните слабости и влечения към нещо! Бъдете деца заедно с тях! Така ще ги спечелите на своя срана!

В парка се чува детски плач. Тъмноруса красавица държи количка, а в нея бебче около 5- 6 месеца, палаво вири голите си крачета. Жената за миг се спира. Поема детето в ръцете си и го вдига високо във въздуха. Небесно синята и рокля се подема от лекия ветрец и се слива с ефира. За миг гледката изчезва, както внезапно беше се появила жената с детето. Всичко беше една илюзия.

- Такъв е вашият живот, Мария. Вие живеете в илюзорно, мисловно-чувствено поле. Вашите мисли материализират хиляди светове, които се появяват пред вас и изчезват, умират и наново оживяват. Това е светът на ефира. Мисълта ви се носи в него и се слива с мислите на другите разумно- чувствени същности.

- Благодарение на полета на мисълта си, аз се намирам там, където се казва, че е Висш Разум.

- Това е седмо звездно небе – прекъсва ме Той. Тук е Бог със своите ангели. Нивото на Любовта и Чистотата. Светлината, която огрява душите. Тук е Раят, за който жадува всяка душа. Вие все още не сте го достигнали, защото има още много да се учите. Бог е Светлината, която ви сочи до каква степен сте се усъвършенствали.

От степента на вашето виждане на Светлината е вашето съвършенство. Бог грее от светлина. Той протяга духовната си десница над вас – материята от плът и дух, но вие не го виждате. Иска се много малко да го видите! Но не слушате вътрешния си глас. Бог е във вас, но вие не искате да го чуете, защото злото ви е заслепило с черен воал, който е толкова плътен, че не можете да виждате през него, камо ли да чуете сигнала, изпратен за вас.

Веднъж един журналист ме помоли да попитам невидимите ми приятели неща, които го вълнуваха. Телепатичният контакт се осъществи в 21:30 часа на 24.ІХ.1991 година.

- В какво намирате смисъла на съществуването си? – запитах аз.

- В идеите, които влагаме и осъщестяваме във вас – материята от плът и дух.

- Категорията време съща ли е като при нас?

- Не. Ние имаме пространствено време, което ще рече, че един миг значи двадесет пространствени минути. А една такава минута се равнява на двадесет и четири часа.

- Какво конкретно правите?

- Работим усилено за нашето усъвършенстване.

- Къде се движите? На какво се крепите?

- В пространството, което вие не виждате. Ние нямаме нужда да се крепим, защото сме духове и можем да бъдем навсякъде.

- Спите ли? Почивате ли си?

- Чувството за сън не ни е понятно. Ние си почиваме, само когато не работим.

Тук телепатичната връзка прекрати. Попитах го:

- Можеш ли да ни кажеш, кой си и колко духове сте?

- Аз съм Николай Коперник. Почти никога не съм сам в ефира. Ние се сливаме по няколко същности и образуваме една цялостна форма на Любовта, братството и равенството. Летим като ято в пространството. Ако някой от нас се загуби, всички литваме да го търсим. Това не значи, че не работим.

Сещам се, че с Исус сме в парка. Вървим между алеята. Не се чувствам уморена, но изпитвам желание да седна. Учителят долавя мисълта ми и пред нас се появява пейка. Сядаме. Той ме поглежда и се усмихва.

- Ето какво значи телепатия! По това се различавам ние – земните, че не я владеем. Тогава можехме да четем мисли и чувства, и да се предпазваме от нежелани посетители в нашата мисъл.

В момента към нас се приближава ефирна същност. Усещам силни вибрации. Обръщам се към нея.

- Какво работите приятели? Как осъществявате това?

- С нашата духовна енергия – отговаря той. Имаме духовни ръце, които могат да вършат всичко. Между нас няма некадърни духове. Няма нищо невъзможно за нас. Тук всеки работи това, което е работил на земята.

“Виж ти!”- мисля си. Това и Учителят беше ми го казал.

- Не идвате ли да работите заедно с нас?

- Ние сме винаги между вас. Изпращаме ви сигнали, но вие сте глухи и не ги чувате. Помагаме ви в начинанията. Как мислите става? Мисълта ви работи непрекъснато. Ние влизаме в нея и работим заедно. Стана ли ти ясно, защо идват различни мисли в главата ти? Защото ние работим директно вътре, във вашата мисъл. Етерната материя се намира в йонизиращи слой, между молекулите и атомите на човешката мисъл.

- А когато сте вън от нея?

- Тогава летим на воля, за да разглеждаме красотата на природата, сътворена от Нашия Господ-Бог. Творецът на всичко видимо и невидимо, на небето и на земята.

- Но все пак, кога си почивате, сядате ли, лягате ли?

- Ние си почиваме върху килими от цветна материя, която сами си правим (изработваме с мисъл). Слушаме звуците на природата, птиците, животните.

Тук сме едно с тях. Между всички цари мир и всеобщия закон на Всемира. Над всички ни стои Нашият Любим Творец на Истината – Господа, Бога, Спасителя Наш. Ако не беше Той, ние и вие нямаше да съществуваме. Той е много добър, че ни търпи с нашите прегрешения. Бог е Любов. Той е Светлина, която те кара да се примираш от щастие. Сияйно щастие.

Ефирното тяло се смалява и изчезва. Чувствам все още леки вибрации, докато изчезнаха напълно.

- Кой е почивният ден на Господ, Исусе? – питам.

- Той почива в събота. Вие трябва да почивате в този ден! Почитайте неделята на Възкресение Христово и когато са Коледните пости.

- Виж ти! Ние правим обратното. Почиваме в неделя.

- Това са вашите канони. Те са измислени от хората. Още от времето на Константин Велики.

- Аз самата почитам събота. Тогава почивам.

- Разбрала си истината.

- Исусе, искам да те попитам, защо младите хора, които си отиват преждевременно, идвайки при вас, не изпитват ли носталгия към земния живот? Все пак са оставили близки на земята.

- Тук няма граници за възраст – отговаря бледолилавото видение, което се появява пред нас. Дали тъгуваме за нашите близки? Тъгуваме и се радваме за тях. Ние се молим на Нашия Исус, за да не страдат на земята. Колкото за младите хора, които идват тук, те са щастливи, че не са останали дълго на земята, за да замърсяват телата си.

Видението завибрира няколко пъти и се стопява.

Пак се връщам в спомените. Беше 20.Х.1994 година в 23:40 часа. Чувам глас нейде в глъбините, който пролазва по тялото ми и ме кара да вибрирам силно. “Не се противи на никой, ако си решила да вървиш по пътя на съвършенството!- започва той. Обуздай себе си! Знаеш, че си Маги и не трябва да губиш енергия! Пази я за хората, които ще ръководиш! Знаеш, че ти предстои много работа на земята, която ще продължи тук, при нас. Знаем за твоето състояние. Остави ги на нас! С тия хора няма да работиш. Стига толкова! Поеми всичко на плещите си! Знай, ние в отвъдното много те обичаме! Ти си нашият ум, даваш идеите си чрез силата. Сътрудничиш с Висшия Разум, Нашият Исус и той отблизо наблюдава твоята работа. Грандиозен е Неговият план, разработен чрез теб. Ти владееш Словото и печелиш сърцата на хората. Всички ще тръгнем с теб. Ти си извора. Ти си пресятото жито. Ти ще дадеш естествен тор, за да се натори изтощената ви земя. Ще изцъркаш млякото от майките, за да нахраниш празните стомаси на чадата Божии. Кажи им, че Нашият Бог обича България, тази страдалница, в която духът е силен и ще победи скоро злото, което витае като сянка.

Слава вам Божии избраници! Бъдете твърди докрай!

Ваши приятел от седмо звездно ниво, нивото на Висшия Разум. И чувам:

Може би в час уречен,

пак ще дойда аз при вас.

В тоя късен час незнаен,

пригответе дар за мен!

Ще почукам на вратата,

отворете ми без страх!

И тогава ще ви стопля,

с оня поглед благ.

Погледнете ме в очите,

без да падне мрак!

Мойто слово поемете,

усвоете мойта реч!

И послушай ти, човече,

запомни я ти!

Щото учи на доброто,

и на злото сложи край.

Мой мили ученико,

винаги обичай и люби!

Винаги ме викай тук при тебе

и където и да съм ще дойда аз.

Посланието

11.І.1992 година, 2:35 часа в полунощ.

Намирах се в спалнята. Огнена струя пролази през тялото ми и ме накара да стана. “Вземи лист и молив!- телепатично ме помоли някакъв глас. Приготвих всичко и седнах на леглото. А сега пиши!” – продължи той.

Мили братя и сестри,

Днес е един тържествен ден, за нас и вас. Човечеството навлиза в Нова ера. Ерата на справедливостта. В 11 часа ще бъде разкрит единственият канал, който свързва Земята с Космоса. В 11 часа погледнете нагоре! Пред вас ще се разкрие Новото царство, царството на справедливия Бог. Пътят, по който ще тръгнете, е доброволен. Бог иска от вас всеотдайност! Бъдете твърди до край Божии избраници! Вие сте щастливци. Вие поставяте едно велико начало. Чрез вас ще се закрие връзката с Космоса, с който някой от вас отдавна контактуват. Не напразно Пловдив е избран за Духовен център.

Тук е началото, което няма край, както няма и начало, защото царството Божие няма граници. Бъдете твърди до край! Ние сме винаги с вас и ще работим заедно. Ние ще бъдем ваши приятели, а по-възрастните от нас, които са натрупали много знания и опит, ще ви помагат. България има нужда от помощ. Бог ще я възнагради. Плодовете вече зреят и скоро ще дадат едър плод. България ще сияе в светлина, която изпрати Нашия Исус. Той е до вас, но вие не Го виждате. Той ви напътства, но вие все още не Го чувате, защото още са слепи вашите очи и глухи ушите ви. Но ще удари празничен гонг и над България ще се реят радостни псалми. Не напрано Исус избра вас, за да дадете храна на народа си!

Помнете, ние ви обичаме.

Ваши звездни братя. Предани ваши приятели.

Ние сме с вас! Помнете, ние сме с вас.

Не отстъпвайте!

 

И сега стоим с Исус на пейката в парка, и той ми подава нещо, което все още не е материализирано според моята представа.

- Вземи я! – подканя Той. Тя ще се материализира според твоето илюзорно съзнание.

Поемам малката форма. Тя се превръща в книга. Разгръщам и чета: “Ще дойде времето, когато ще настъпи всеобхватно единение между хората. Големият мир на цялата планета ще бъде реалност. Всички народи на света ще възприемат един универсален език и писмо. Когато това се постигне, до който и град да предприеме човек пътуване, той ще се чувства в собствения си дом. Земята е само една страна и всички хора са нейни граждани.”

Връщам обратно книгата на Исус. Той я поема в ръцете си, прави няколко кръга върху нея с дясната си ръка и тя изчезва, сякаш се стопява.

- А сега искам да ти кажа една притча за Бог Тот – започва Исус. Живял на земята бог – наричали го Тот. Т – значи тяло, О – обич и Т – още едно тяло. Формулата е Т+ Т = О. Две тела свързани с обич. Могъщ и силен бил Бог Тот.

Владеел всички души на Вселената. Притежавал силата на Доброто и Мъдростта. Имал любимо цвете и животно. Цветето се наричало Рооз (роза ), а животното Кооз (коза ). Славел се Тот със своята доброта. Мир царяло във Вселената. Но вселил се дяволът в любимата му коза. Развихрила се демонската сила. Огън излизал от ноздрите й. Рогата й се превърнали в иглови борови клонки. Разярил се проклетникът. Хвърлил се връз Бог Тот и избол очите му. Уплашил се Бог Тот, защото разбрал, че дяволът е по-силен.

Не искал да се бори с него. От тогава той броди по земята и не дава мир на никой. Вселил се в душите и господства в тях. Станал господар, вместо Бог Тот. Безмилостен и жесток, порочен и алчен, владеел всяка душа. Възкачил се на престола на Бога, станал пълновластен господар.

- Учителю – прекъсвам го аз. Ти беше ми казал, че ние хората сме едно малко божество, което се ражда с добродетел, но след време порока така ни е заслепил, че ние затриваме всичко добро в себе си.

- Вие сте като козите. Бодете се един друг и си причинявате болка. Обичате розата като цвете, на глед красиво, но допрете ли се до него, то ви боде.

Премахнете ли бодлите, то става нежно.

- Защо в библията се казва, че хората се делят на овце и кози? Че овцете са добрите, а козите са лошите хора.

- Всеки добър човек е малко лош, а всеки лош е малко добър. Когато си се превърнал в коза, ти имаш защитата – рогата на злото и с тях причиняваш злините на другите. Когато си се превърнал в овца, ти ще бъдеш винаги черна, защото доброто привлича злото чрез рогата на овцата. Тъй като овцата и козата са два различни полюса, то те взаимно се отблъскват и никога не могат да влязат в резонанс, т. е. в еднакви вибрации.

В този момент към нас се приближава ефирно млечнобяло видение, което ми подава пергамент. “Вземи го, казва и нека другите да го четат!” Разгръщам и чета: “Пропуснат миг.”

О… смъртен миг поспри,

дай ми мощ момента да опиша.

Не ми отнемай таз възможност,

за теб да пиша на смъртния си одър.

И гасне огъня в очите

и трепета в сърцето ми отмира.

Умът диктува, ръцете ми не слушат

и виждам се на две разделен.

Дотук живота, по-нататък смъртта,

в средата аз облечен в бяло.

И чувам врява на врабчи гласове,

и виждам Божий пратеник за мен

Но… ти смърт красива си била,

за зла те мислех в житейските дела.

О… вий останали след мен,

не от смърт, а от грях и злоба се боете.

Век преди Христа живях

и с него тук пребъдвам.

Смъртта е миг на преход,

към любов и светлина Христова.

В любов живея и с любов ви моля,

живейте с добро на воля.

От зло и грях и гняв се вий пазете,

ако не искате да паднете на дявола в нозете.

С много любов Незелит

Мисля си: “Кой ли е този Незелит, живял век преди Христа, а сега изпраща послание към нас? Разбирам го. Мъчителен е мигът на смъртта. Когато се разкъса сребърната нишка и се отделиш от физическото си тяло, чувството ти “че ще полудееш”, те обърква. Не знаеш  какво става с теб. Започваш да викаш, но никой не те чува, защото гласът ти го няма. Виждаш хора наоколо, приближаваш се до тях, но не те виждат. Ти ставаш само част от себе си, но другото, невидимо за околните. Всичко наоколо е като шепот и нещо отминало, останало в представата ти. По-точно някаква илюзия, че съществува нещо около теб. Тръгваш и обикаляш необятната страна. Срещаш хора, но никой не те вижда и чува. Ти вече си отделен от тялото си.

- Така е Мари Шуан – чувам гласа на Исус. Духът скита около тялото си след материалната смърт четири дни и отива по местата, където е живял. Сбогува се със всичко земно. Тези дни за него са изпитание. Той сам решава дали ще се върне наново на земята с нивото, което си е създал до този момент.

- А през филтъра, т. е. тунела, когато преминава духът?

- Изразявай се правилно, ефирното (мисловно-чувствено тяло). Това става в мига, в който той излиза от физическото тяло. Когато преодолее объркаността си от безизходицата в състоянието, в което е изпаднал и види Светлината. Тогава той прави равносметка на изминалия си земен живот.

- Учителю, веднъж с група от моите ученици направих интересен експеримент. Чрез метода регресия, под въздействие на хипноза, ги накарах да преминат през целия си живот.

Получиха се интересни резултати. Повечето от тях бяха стигнали до ранното си детство, а единици си спомниха, когато са били в утробата на майка си. Равносметката е, че са си спомняли само когато са правили добро.

- Доброто трябва да възтържествува на Земята! То е онази сила, която ражда световете. То разкъсва недрата на злото, алчността и неверието.

Стремете се към него! Обичайте го и го търсете, за да влезе във вашето сърце! Сливайте се с него и любовта към другите като вас! То е показател за най-висша добродетел, която разрушава твърдината в душите с неблагородни чувства. То кара несъвършения да се преклони пред него и да му подаде ръка, ръката на победителя.

Благородно е да си признаеш, че си победен, когато в теб витаят черни мисли. Те са като черните облаци, които не предвещават нищо добро.

- Благородството е първото стъпало. То е едно от показателите на Доброто. Постъпките ни трябва да се крепят на него, защото то е цената на нашето достойнство! – продължавам аз.

- Достойнството е второто стъпало Мария. То е мерило на вашата нравственост. Преминете ли през него и го запазите за себе си, отивате на третото стъпало – морала.

- Емануил Кант казва за него, прекъсвам го аз: “Моралът е условието единствено, при което разумното същество може да бъде цел само на себе си, защото само чрез него е възможно да бъде законодателен член в царството на целите. Следователно нравствеността и човечността доколкото е способно на нея е онова, което единствено има доказателство.

В царството на целите всичко има или цена, или достойнство. Автономия е следователно  основанието на човешката и всяка разумна природа.”

- Третото стъпало е правдата – прекъсва ме Той.

Спомням си една на моя статия, поместена в брой 4 от 1994 година във вестник “Сияние”. “Философско съждение върху правдата.” Започва така: “Усещането за правда възвисява душата. Тя е една благородна и мъдра постъпка на човека, който тръгва по нейния път. В тежки времена, когато надеждата ни напуска, когато демонската сила иска да ни сплаши, да ни съсипе. Когато злите сили преобладават, тогава чрез усещане за правдата нещо ще ни подскаже, че там далеч на небесата има един праведен Бог, търсещ равносметка за неправдата.

Жаждата за правда е карала цели народи да грабват оръжие срещу своя противник. Всички теглила и мъки се основават на противоречия, произлезли от въртежа на времето между писани закони и усещане на правдата. Само тя учи, че трябва да се дава на всеки своето. Тъй като това е така, какъв е смисълът, че една от големите потреби е доброто устройство на съдбата. Те са храмове на правдата. Отварят и затварят, за да отговорят на предначертанията си. Както при Божия храм не трябва да има различия в съсловията, чина, състоянието, безимотните и както богатите, слабите както и силните, трябва да са в пълно единство.

Ако проследим историята на човечеството и се върнем в древния Рим ще видим, че най-чутото място било Сбора. Той служел за съдилище, за да се даде на всеки справедливост. Така и ние трябва да се събираме, за да решаваме проблемите си справедливо! Законите са тези, които не ще ни сплашат да бъдем праведни, ако ние самите не желаем. Следователно, трябва да помъдреем да станем благородни, за да бъдем праведни. Да търсим правдата сами, защото тя е най-висшият закон на справедливостта.”

- Следващото стъпало е вярата – продължава Исус. Ще дойдат добри времена и у всеки човек ще виждаш Доброто, като спазваш принципа: “Живей така, за да не пречиш на другите!”

- Учителю, колко са стъпалата, по които трябва да тръгнем, за да стигнем до върха – Доброто?

- Те са много, но основните са седем и всеки трябва да ги знае!

- Следва петото стъпало. То е съвестта. Тя е ръководител и съдник на вашите дела. Тя е съединение от психологически факти, които съставят истинското начало на нравствеността. Истините на съвестта не само просветляват разума, но се налагат над волята като правила, които трябва да бъдат изпълнени.

- Наистина, съвестта осъжда постъпките и разпознава кои от тях са добри или лоши. Тя обхваща още радостта от изпълнения дълг или мъчителни угризения – продължавам аз.

- Мария, здравият разум признава, че съвестта съществува. Но този, който се съмнява в нейното битие, може да му се предостави едно сигурно доказателство. То е свидетелство за вътрешното самообладание.

- Шестото стъпало според мен е взаимопомощта и уважението. Всеки човек трябва да знае етичните норми на поведение и с тях да се движи сред приятели и близки.

Спомням си разговора с един от невидимите. Беше ми казал “Основната единица между нас е взаимопомощта. Когато си помагаме един на друг, ние се сливаме и нашето сливане се превръща в песен, която се присъединява към песента на цялата Вселена.”

Да видиш, че някой пада и ти да му помогнеш. Да видиш, че някой страда и ти да бъдеш първият, който ще го успокои. Както се казва в една от Божиите заповеди: “Имаш ли една риза, половината дай на ближния си!”

- Седмото стъпало е върха – прекъсва ме Исус. То е царството на Вселената. То е Любовта, която разтваря световете и ги привлича един към друг.

- Както бях писала в една статия: ” Тя няма измерение и никога не я купувайте с пари!

Ние все още сме в парка и стоим на пейката. Около нас грее много светлина и ни обгръща. Чувствам приятните и вибрации, които ме галят. Изпадам в лек унес.

Спомени от детството

Пак се връщам в моите спомени за майка Кера, която е доброволка в Отечествената война. Една смела жена-боец, в първите редици, наред с баща ми Никола, лека й пръст. Преминали заедно през Югославия, отишли на Драва, участвали в Дравската епопея, през Австрия и завършили в Унгария. Но нали и аз съм била с нея, в утробата й! Едно малко зародишче, преминало през бойното кръщение, за да се превърне в момиче и се роди в България, в град Казанлък. Командирът им Чочоулу често казвал на майка ми: “Ако се роди детето на фронта, ще го кръстим тук и ще бъде като руските бебета.” Такъв ми е бил късмета, да се родя в своята родина – България. От трети клас заедно със своите родители, тръгвам по строителните обекти и получавам най-голямата закалка на волята. Израствам като силен и волеви човек, благодарение на неблагоприятните условия, в които съм попаднала. Закалката започва от язовир “Георги Димитров”, където баща ми Никола е бригадир на изкопчийска бригада. Продължавам в язовир “Студен кладенец”, където с други деца всеки ден вървя по пет километра на отиване и пет километра на връщане, за да уча заедно с деца турчета, с които се разбирам много добре. Отличничка на класа и отряден председател, помагах на по-слабите си другарчета всеотдайно и с любов. Тук учех до пети клас и тръгнах с родителите си на друг обект – язовир “Кърджалии.”Баща ми беше миньор-фугин, майка ми на бетоново стопанство – работничка. В Кърджалии станах девойка. В тамошната гимназия завърших девети клас и трябваше да се преместим на нов обект – язовир “Медет.” Заедно с баща ми и колелото, което кръстихме “Марийка,” вървяхме заедно девет километра на отиване и още девет на връщане, за да отидем на училище. Зиме и лете, изминавахме 18 километра на ден. Понякога помагаше и майка ми. Тук, в град Пирдоп, завърших средното си образование и се запознах със съпруга си Георги. Завърза се любов между нас. Обектът свърши и заедно с родителите си трябваше да отида на язовир “Антон Ивановци.” Тук се свързах завинаги с Георги, който стана мой съпруг и родих две деца, от които едното като стажант акушерка. Детето умря на три месеца от двойна бронхопневмония в ръцете ми, в Детска клиника на Държавна болница – Пловдив. От тогава останах с едната си дъщеря Елена, която ми роди двама внука – Йордан и Георги. Това стана много по-късно.

Няма ги вече суровите несгоди. “Антон Ивановци” беше последния спомен за мен, останал от младостта ми. Живеехме с Георги на “Орехова поляна,” когато се роди Елена, по мое желание в град Пловдив. Бях приета медицина, но женитбата за мен стана по-важно нещо за всичко. По-късно записах акушерство в Пловдив и го завърших. След смъртта на втората ми дъщеря, отидох по разпределение в Родопите – село Лясково. През това време съпругът ми остана с дъщеричката ми на “Орехова поляна”, където бяха и моите родители. Година и половниа стоях сама в Родопите, след което една щастлива случайност ме освободи от разпределение и до ден днешен останах да живея в Пловдив.

Спомени, спомени, спомени. Останали завинаги в съзнанието ми. Живот, изпълнен с напрежение, радости и несгоди.

Благодарна съм на моите родители, че направиха от мен човек със силен дух и волеви характер. Може би и несгодите допринесоха за това! Изградиха търпение и любов към хората. И работата, която започвам я правя с много любов.

Баща ми беше такъв човек. Даваше непрекъснато на другите. Спомням си, когато ги водеше на планината, винаги беше пръв. Той сякаш летеше, а не стъпваше на земята!

Винаги му викаха: ” Абе, бай Кольо, какви са тия крака, та спиране няма?”

Такъв си беше той. Такъв го запомних. Добрият и всеотдаен човек, който мислеше повече за другите, отколкото за себе си. Преди смъртта си падаше по земята и пак ставаше, за да нахрани болната ми майка. Горката, десет години беше болна от инсулт, с левостранна парализа на крак и ръка. В края на живота си беше при мен и почина в ръцете ми.

Спомням си за хилядите хора изоставени от децата си. Замислям се върху тяхната съвест. Както беше казал Учителят: “Идва ден на равносметка. Нищо скрито не остава в пространството.”

Трудно ми беше да се върна назад, защото в моят живот нямаше нищо радостно. Трудно детство. Трудни години. Но животът си тече и паметта остава. Нищо не може да се върне и наново да започне. Реката тече и носи със себе си пясък и утайки, както нашата душа е изпълнена с радости и мъки, болести и страдания. Животът остава в безкрая.

Стъпалата на прераждането

Учението за прераждането води началото си от Индия, Северен Китай и Тибет, а по-късно Египет и Асиро-Вавилония.

Според историка Херодот, от Индия било принесено в Гърция от Питагор. Той учел, че душата на човек е безсмъртна, демонична същност. Тя слиза на земята в подземния свят, вселява се в тялото на човек или животно и след смъртта отново се завръща във висините. Изборът на тяло за живот не е случаен. Той изцяло е предопределен от делата, мислите и чувствата на човека през миналия му живот.

Най-виден представител на окултното учение след Питагор, бил Платон. Той твърди, че душата е безсмъртна и богоподобна и това нейно качество се налага да се освободи от тялото.

Римският поет Овидий говори за прераждане.

Едно от най-забележителните учения е Орфическата теория. Тя учи, че хората били сътворени от праха на титаните и от сърцето на Дионисий. Всеки човек е длъжен да премахне лошите (титаничните) склонности и да прояви добрите (Дионисиевите). Смъртта освобождава от злото само за кратко време. След нея душата наново бива прикована в ново тяло на човек или на животно. Така тя безсмъртно странства между слънчевия живот без тяло и в земния живот в тяло.

В свещените книги на Изтока – Упанишадите, Ведите, Бхагават-Гита се казва, че добрите хора след смъртта си отиват при боговете и не подлежат повече на превъплъщение. А злите отиват в мястото на страданието – в преизподнята.

Будизмът изповядва, че след като човек стигне до съвършенство на земята, то няма да се роди повече на земята.

Евреите също вярват в прераждането на душата. Доказателства намираме в Талмуда и Кабалата.

Теософите посочват различни места от Новия завет на Библията.

Евангелието от Матея, глава 16 : 13- 16 стр. глава 17 : 10- 13 стр.

Евангелието на Марк- глава 6 : 14-16 стр. глава 8 : 17-18 стр.

Евангелието на Лука- глава 7 : 7- 8 стр.

Евангелието на Йоан глава 9 : 1 – 3 стр.

Всичко това бях чела в книгите, а в момента съм в Духовната съкровищница. Имам чувството, че не стъпвам, а летя по мраморния коридор. Погледа ми привлича табелка, на която са нарисувани полски цветя. Преобладава макът.

Приближаваме. Вратата както винаги се отваря и ние влизаме, след което сама се затваря. Пред нас е огромна, бяла зала. На тавана някой беше изографисал летящи ангели. Под тях градина с много цветя. Сред тях човек с червена мантия и спусната до раменете му кестеняви къдрици. В очите му се виждаше много синева.

- Когато говорим за прераждане – прекъсва ме Исус, не можем да не споменем животът на духовното тяло. То прониква навсякъде. Има способност да се удължава и смалява.

- Учителю, когато съм в земното си тяло, съм виждала различни светлинни форми. Веднъж преглеждах една болна жена. В нейното тяло беше вграден образа на нейния съпруг.  Дори пожела да му направи баница с овче сирене, което най-много обичал. Жената потвърди, че когато бил жив, най-много обичал тази баница. След това тялото му започна да избледнява. Формата му придоби вретено, което все повече и повече изтъняваше пред очите ми и се сля с ефира.

- Когато се движи в ефира – продължава Исус, светлинното или мисловно-чувственото тяло при преминаване през прегради, може да променя формата си. В случая, то е било в стая с преграда и затова е било необходимо да намери място, от което да излезе.

- Но аз съм виждала и други форми на светлинни тела, като ембрион, кръг, нишка, лъч, неправилна форма и различни други.

Преди години Даниела, момичето, което направи среща с извънземният си приятел Кики ме покани у тях. Тогава се навършваше една година от идването му в нейния дом. В стаята беше пълно с гости. Почувствах присъствието му. Кики се постара да почука на масата няколко пъти. Отначало видях кръгло тяло в зеленикави нюанси. Започна да се движи. Видях го с неправилни очертания и накрая напусна стаята.

- Така е Мария. По кодиран начин ефирното (мисловно-чувственото) тяло, излиза от едно физическо тяло и влиза в друго след смъртта му. То се вселява в него в мига, когато плода промърда в майчината утроба. А когато се роди детето, му се дава диханието с първия плач. Тогава вече е с нова материална обвивка. От тук започва съжителство с нея. Понякога това съжителство става така непоносимо, че настъпват противоречия. Те се пораждат от греха, който прави физическото тяло, ръководено от съзнанието, което е негова единица. Но тъй като сърцето е пръв помощник на духовното тяло, отреагира с болка и започва да страда.

- Нали след физичната смърт, духовното тяло отива в ефира на определено ниво, в зависимост от това, на какво ниво е стигнало на земята. Но нали Ти ми каза, че те живеят непрекъснато с нас?

- Те са мисловно-чувствени тела и могат да изпращат мисли навсякъде, по пътя на телепатичната вълна. Тяхната енергия идва до вас и ви обгръща. Така вие чувствате присъствието им – отговаря Исус.

- Излиза, че когато по време на преглед са се явявали близките на човека, те идват директно да ги посетят и видят.

- Ти си връзка с нашия и земния мир. Когато даден човек реши да дойде при теб на преглед или по друг повод, много по-преди техните починали роднини са приели мислите и са се помолили на старейшината, да им разреши да слязат на земята.

Мисля си за един дух, който се внедри в тялото на съпругата си, която беше на преглед и започна да пее: “Ей балалайка, ей балалайка, чудната песен за любовта” – една стара песничка на Грета Ганчева. “Да, това беше любимата му песен” – отговори жената. Духът на съпруга и продължи: “А, как свирех на китара и пеехме!” “Да, така беше” – отговори съпругата.

Спомням си и за духа на старата жена, който каза на дъщеря си: “Жал ме е, че не можах да изплета чорапите, пред да си отида от земята. Сега са в килера. Нека ги вземе, оплете и носи!” “Така е. Не ги оплете” – потвърди жената.

Ами за дядото, който каза на сина си: “Нека да извади чехлите от шкафчето и да ги носи!”

Интересен беше духът на стареца, който каза: “Много ми е жал за козата, не знам още жива ли е? Ако е жива, гледайте я! А и зайците как са?” “Добре са тате” – потвърди синът.

Не съм говорила много турски език. Веднъж в кабинета ми дойдоха мъж и жена, турци. Яви се духът на бащата. Започна да ми говори на турски и аз предадох думите. Невероятно, говорех спокойно!

- Важното е да разбереш, че прераждането се изкачва стъпаловидно, както и физическата смърт. Смърт няма. Има преминаване от едно състояние в друго. Душа в плът и душа в ефирно тяло.

- Учителю, как става обмен на информация между човешките същности?

- Чрез енерго-информационното поле. Тук се предават вашите мисли и деяния.

Ето защо, когато човек след физическата си смърт се отдели от тялото си, близките дълго време чувстват присъствието му. Дрехите и вещите, които са попили информацията, която е носил със себе си.

- Става ясно, че човек, у когото преобладават лоши мисли, той ги предава на другите, с които контактува. В такива моменти как се чувства отсрещният?

- Със силно напрежение, замаян, чувство на люлеене в лодка, стягане в главата с обръч, гадене.

- Бихме ли могли да отстраним веднага оплакванията?

- Да. Огледайте се от къде идват сигналите около вас и ако сте в превозно средство или навън, веднага се отдръпнете! Отиде по-далеч от източника. След това чрез въображението си представете, че се намирате под душа в банята и от него тече не вода, а кристална светлина! Чрез представата си с него обгърнете цялото си тяло! Това е само един модел, който може да ви помогне да изчистите отровите си, идващи от негативен източник.

Поглеждам към ъгъла на залата. Кръгла, мраморна маса и върху нея поставена също от мрамор ваза с цветя.

- Цветята са като децата – прекъсва ме Исус. Не трябва да ги късате, защото умират! Те трябва да се гледат, поливат, чистят от плевели и да им се дава много любов. Защото липсата на любов, може да ги накара са изсъхнат.

Замислям се върху съвременните деца. Деца без духовност, амбиции и интереси. Деца, които растат в семейства без любов. Няма я връзката между родители и деца. Всеки хукнал нанякъде, а за къде бърза, всъщност не знае. Те имат нужда от нас, а ние отсъстваме както духовно, така и физически.

Отдалечаваме се от децата си и не ни е грижа за тяхната болка, страдание и преживявания. Забравихме, че сме били деца. Забравихме първият трепет на любовта. Останаха само пренебреженията и обидите в семейството, кавгите, неприятностите и лъжите. От това могат да се поучат нашите деца. Та нали те са наше подобие? Това е всичко. Друго не ни е нужно, като че ли? А те, децата се скитат, сякаш нямат дом. По кафенета, играят хазарт и пристъпят към наркотици, за да опиянят своята детска психика. За да влязат в едни друг свят – наречен вълшебен, приказен и после наново да се върнат в реалността там, където е множеството като тях – безпризорните и изоставените.

Не се замисляме: “Защо децата ни престъпят към самоунищожение?” Търсим причината другаде. Обвиняваме приятели и учители. Не се питаме: “Кой е най-добрият учител?” Не са ли нашите действия, които остават печат върху тях?

Исус ме поглежда.

- Проумяла си тази истина Мария! Нека родителите се замислят!

Той приближава до мен и ме повежда към врата.

Клиничната смърт

Вървим с Исус из съкровищницата. Спирам и Го питам:

- Кажи ми моля те? Ще има ли Трета световна война?

- Вие сте тия, които ще решите, ако продължавате да живеете така.

- Каква е причината за болестта Спин?

- Намалени защитни сили на човеците – отговаря Той. Те идват от порока, причинен от греха.

- А какво представлява клиничната смърт? – питам.

- Тя е временно състояние. Това е откъсване от битието и навлизане в небитието, но до определени граници. Свършва до контакта със Светлината, която излъчва много любов и кара към размисъл за всички извършени деяния, било то добри или лоши. Преди всичко иска да покаже, че след като се върне човек на земята, който е изживял клинична смърт, не трябва да прави лоши неща. Че трябва да се обичате един друг, да си помагате, да сте едно семейство. Да не мислите за ежби и войни, а само за едно, как да работите за своето съвършенство. Да се знае, че тогава вече няма да има прераждане и ще останете завинаги при Светлината.

- Ако не разберем това? – продължавам аз. Ще се раждаме десетки, а може би хиляди пъти и няма да има покой душата ни. Винаги ще търсим нещо, което ни липсва, което е само при Светлината. Това е светът на неразгаданото за нас, защото нашите очи са затворени. Те са развити само в някои хора, които са тръгнали по пътя на духовното пречистване. Пътят, постлан с много зеленина и цветя, с цвета на дъгата – Духовен път, път на Истината и Свободата. Пътят на изгрева, огрян от трите лъча Светлина, Истина, Свобода – обединени дават Правда.

- Исусе, аз също преживях клинична смърт. Мога да потвърдя това. След нея придобих ново съзнание. Започна да виждам нещата по-ясно. Чувствам хората около себе си. Виждам техните болки и страдания. Непрекъснато ги акумулирам и заедно с тях се превръщам в страдание. Приобщавам се към тях в една Космическа единица Любов и разбирам какво значи да правиш Добро от Любов. То идва дълбоко от сърцето без лъжи, преструвки и измами. Превръща се в шепот и се слива с ритъма на сърцето. То шепти: “Елате и вие с мен, мили хора! Аз ви чакам! Нека се слеем заедно и да влеем в резонанс с вибрациите на Доброто!”

Не знам защо, в момента си спомням за едно послание изпратено от Космоса и публикувано във вестник “Сияние” през 1994 година, брой 4. В него се казва: “Всеки си има своя съдба. Трябва най-сетне за разберете, че не бива да вървите срещу нея! Тя сама ви показва какво да правите, а сте тръгнали да я пришпорвате. Вие сте като ненапитият кон, жадни за приключения, но всяко нещо трябва да има граници! Вие сте игра на природата, която иска да ви повлече към извора. Той е до вас, но вие не го виждате. Той бълбука, но вие не го чувате. Вие сте като един неиздялан камък, който чака своя майстор. Той е при вас, но вие не го виждате. Ако искате да се пишете майстори, без да имате понятие от майсторлък и решите да издялате камъка, за да направите фигура, то повярвайте, ще го строшите на парчета, които ще се разпръснат по земята. Тази земя е ваша, но вие не можете да посеете онова семе, което ще покълне и ще даде едри кълнове. Вашите класове са много дребни, семето ви също, затова брашното ви не е сладко. Идете там, горе на планината! Ще срещнете мъдрец. Тръгнете след него! Той ще ви каже от къде да вземете едро жито. Тогава брашното ви ще е сладко и хлябът вкусен. Зърното сте вие чеда Мои, което все още е дребно, защото не сте пили от извора. Толкова години живяхте под сянката на акацията, която ви привличаше със своето ухание, а вие я миришехте без да разберете, защо така хубаво ухае!

Вашият век се превърна в електрически локомотив, който бълва с реактивна скорост, за да пришпори времето. Но времето е вечно и не иска пришпорване!

То бърза, но са необходими бавни обороти, за да върви равномерно! Погледнете небето! Ще видите тъмни и светли облаци, които се сменят стремглаво. Тях никой не може да ги пришпори. Те са като вихрогонен кон, който лети и няма спиране. Пазете се от тъмните облаци, защото предвещават буря, която връхлита връз главите ви! По-скоро фантазирайте, отколкото да нахлуват тъмни мисли в главите ви! Бъдете винаги нащрек! Това е най-добрата мярка за охрана на телата ви. Чрез нея се гради вашето жилище.”

Той ме накара да я запаметя, като я напиша. А аз реших да я оставя завинаги в моята книга. Благодаря ти предварително приятелю и те моля, запомни я и ти! Нека стане и твое верую!

Изведнъж се отърсвам от спомена и се връщам в действителността. С Исус сме в Духовната съкровищница. Двамата сме във вибрационен резонанс. Към нас се приближава белезникаво ефирно тяло и ме извежда от размисъл.

- Кой си ти?

- Щайнер – отговаря то.

- Значи ти си великият немски теософ и велик Учител Рудолф Щайнер?

- От къде знаеш за мен?

- Чела съм твои книги, които са ме навеждали към размисъл.

- Искаш ли да ти кажа нещо, което не си чела?

Поглеждам го и се усмихвам.

- Гравитацията съществува в полето на земния магнетизъм – подхваща той. Съществува паралелност (огледален образ). Всичко е едно отражение на ефирния свят. Ефирният свят е най-финият. Той е свят на най-фините частици на ефира, наречени флуиди. Флуидът е частица подобна на атома. Може да се нарече флуиден атом. Той е фосфоресциращ и е субстанционна ефирна маса (етерна). Е – електрон, Т – термичност, Е – еквивалент, Р – разум, Н – неутрон, А – атом, – етерна. Всичко е йонизиращ слой от атоми, къпещи се в Разум. Съществува законът на инертността. На базата на този закон, всяко нещо има подобие в пространството. Всяко нещо преминава от едно състояние в друго. Съществува кръговрат.

Тук ефирното тяло на Рудолф Щайнер завибрира силно. Извисява се над нас и се стопява.

- Така е в ефира. Всяко нещо вибрира и понякога влиза в резонанс с други неща. Това се казва сливане. А когато излезе от резонанса, тогава става част от цялото пространство. Една мъничка частица от Цялото. Ето, това става от вас след физическата смърт. Една малка етерна частичка. Невидима за физическото око.

- Както се казва – продължавам аз. “Беше на земята и си отиде от там, откъдето е дошъл.” И нищо не оставя от материалните блага за себе си. Няма как да ги носи, защото те не са му нужни. Но интелекта, който си е изградил на земята, ще използва в новото си пребиваване.

- Ако човек докато е на земята се научи да живее разумно – прекъсва ме Учителят, оставя следи. А ако сътвори нещо голямо на човечеството, тогава остава през вековете и името му ще пребъде.

- Но не всеки може да го разбере. За какво е нужно това трупане на пари? Попита ли се някой, когато ги има: “Какво направи за хората и с какво ще се запомни твоето име?”

- Радвам се за теб Мария. Разбрала си много истини.

Поглеждам Исус с усмивка и искам да целуна ръката Му. Всичко е ефир и не може да се почувства допира на устните.

- Учителю, смятам да помогна изграждането на храма на Светлината, който да се нарече Дом на Светлината.

- Това, което мислиш е нещо голямо. Нека да не остава само думи, а да пребъде в дела. Делата говорят за човека, а не думите. Личният пример е над всичко. Той кара човека да се замисли и тръгне след този, който говори с делата си.

- Учителю, излиза, че аз съм на правилен път? Това, което искам да съградя, ще бъде личния ми пример. Вярвам, че след мен ще тръгнат хиляди, които ценят личния пример.

Тук разговорът прекъсва. С Исус тръгваме наново из дългия коридор на Духовната съкровищница.

Разговор с невидимите приятели

10.І.1996 година – четвъртък

Майка ми стои на дивана в кухнята. Тя е болна от десет години от инсулт.

- Мимо, Мимо, виждаш ли ги? – казва тя. Те са три. Как са влезли в антрето?

- Не знам, майко? – казвам аз. Нали знаеш, че са невидими и могат да влизат свободно по всяко време. Те са само въздух, част от това пространство, в което живеем.

- Какво искаш да кажеш Мимо? – пита тя.

- Че това са хора, които са починали и сега идват да ни посетят.

- Едната е облечена в кафява рокля – продължава майка ми. Другата си показва лицето от вратата на хола, а третата е насред антрето. Лицата им са покрити сякаш с воал и не мога да ги видя. Стоят и мълчат. Нищо не ми говорят.

- Те не говорят майко. Това, което мислиш в момента, е техния разговор. Говорят чрез мисловно слово.

Аз самата в момента не ги виждам. Само чувствам тяхното присъствие чрез силни вибрации на пръстите и леки вибрации на тялото. Леко съм замаяна.

20.І.1996 година.

Майка ми пак седи в кухнята на дивана.

- Той е в антрето – казва тя. Юноша на средна възраст. Облечен в дънков панталон. Бялата риза е навън. На главата си е сложил шапка с малка козирка. Над козирката се вижда голяма емблема. Не мога да разбера каква е. Ето го там. Стои на средата в хола – сочи тя. Чувствам силни вибрации. Казвам на съпруга си Георги.

- Застани моля те, ето тук!

- Той застава на посоченото място. Изведнъж се хваща за главата и се оплаква от силна болка, която изчезва, след като се отдръпва от мястото. Отивам в кухнята при майка ми. Започва телепатичен контакт между мен и момчето.

- Бог ме изпрати в твоя дом, за да го умиротворя. Напоследък в него се чувства голямо напрежение. Аз съм от бойната стража на Бога – един небесен ангел. Казвам се Страхил. Твоят баща Никола е проповедник в храма. Прави духовно просвещение на душите. Той чувства голямо напрежение във вашия дом и се моли на Бог да го успокои. Бог изпрати мен. От днес ти ще станеш съветник на хората. Няма да лекуваш чрез биополе, защото си наслоила много чужда Карма (грехове) и трябва да се изчистиш. Сега те рекушират върху теб и затова се чувства такова голямо напрежение. Ще лекуваш само чрез психоанализа и билки. Можеш да лекуваш чрез биополе само деца и животни и да оперираш външни образования. Биоенергийната маншета да стане основна твоя практика!

Страхил стоя до вечерта.

18.ІІ.1996 година – неделя

В хола съм. Чувам гласа на Учителя Исус.

- Утре ти ще се прочуеш – казва Той.

Мисля си: “Как ще стане това? На 17 февруари дадох интервю в Пловдивски новини във връзка с лабораторните изследвания с апаратура върху болни хора и такива, които при допир с железни предмети се оплакват, че ги удря ток. Резултатите бяха: токсикация в организма и завишен електрически дисбаланс. По-точно, много статично електричество.

Може би това разкритие имаше предвид Учителят.

В банята съм. Чувам нежен шепот до дясното си ухо. “Не се страхувай чедо! Аз съм до теб и ще ти помагам!” Оглеждам се наоколо. Не виждам никакво светлинно тяло, а шепотът дойде отнякъде. Разбрах, че всичко е по лъча. Идва от висините и Учителят ми изпраща много Любов, като ме успокоява да знам, че мисли за мен и никога не ще ме изостави. Благодаря Му!

9.ІІІ.1996 година 17 часа – събота.

Събуждам се след следобеден сън. Чува мъжки глас. “Аз дойдох вече при теб. Казвам се Авицена.”

Чаках го от една година Учителят – бащата на медицината. Бях предупредена, но не ми беше уточнено кога.

- Ние с теб ще работим в новия тип клиника – казва той. Трябва да направим контакти с международни институти! Определено е да започнеш с Япония.

Иван – майка му го нарича Виви от София, ще бъде излекуван с моя и твоя помощ чрез психоанализа. Ще влезеш в мислите му! Ще удовлетвориш желанията му и тогава ще действаш бавно, внимателно! Ако трябва ще му се караш като на дете. Той ще започне да ти се обажда. Не повишавай тон! Бъди му и сестра понякога. Така ще се доближиш до него и ще го опознаеш по-добре. Той не е болен. Ваклуш – духът, който е влязъл в него, много те обикна и те уважава вече. Учи го и му помагай да се изкачи нагоре. Той дълго време се моли, въпреки, че не вярва в Бога, някой да му подаде ръка, за да разбере нещо повече за себе си. Нищо не му е ясно. Защо е така самичък? Къде са неговите другари! Изслушай го и го напътствай! Той започва да разбира за състоянието, в което е в момента. Не знае, че е умряло физическото му тяло. Че всичко е ефир и той е част от него. Обяснявай му това! Духът има по-голяма нужда, за да намери себе си и да отиде нагоре, за да порасне духовно, и да се отдели от тялото на Виви.

Ти си духовен водач, който ще извежда душите през моста. Ще ги учиш да не се страхуват от смъртта и ще им даваш уроци по добродетел, а тя е състрадание.

20.ІІІ. 1996 година – сряда.

Разговорът се провежда в кабинета ми на улица “Иван Арабаджията”N 2. При мен дойде бабата на Надя. Детето се е хвърлило от единадесетият етаж на Детска клиника – хирургията на Пещерска. Не е била много болна. През деня разговаряла с баба си Надя без нотка, че ще се случи нещо лошо. Но факта си е факт. Надя – внучката е починала на място.

Яви ми се малката – 14 годишно момиче. Тя ми каза, че от много време контактувала с някакво духче. Бабата потвърди истината на нейните думи. В деня на смъртта, то се явило. Пред Надя се появила бяла пътека и тя тръгнала по нея. Така знаем за останалото. Детето не знаело, че се е хвърлило, че не е живо. То говореше в стихотворна форма. Баба й Надя потвърди, че обичала да пише стихове. Малката Надя започна така: “Бъдете твърди винаги до края! Пътят към Светлината вий търсете! Когато дойдете при мен, дарете с обич моето сърце! Сега разбрах, лежа в гроб студен и тялото ми гние в земята. Бабо, ела при мен, седни до гроба ми студен! Когато дойдеш тихичко седни, тогава ще ти стане леко. Ела, ела сега до мен и двете да се слеем!

21.ІІІ.1996 година, четвъртък -15:12 часа.

Пак съм в кабинета. Правя релаксационен сеанс на моя пациентка. Чувам глас: “Вземи химикала и пиши едновременно!

“Аз съм те създал, за да бъдеш част от мене. Ти си това, което съм и Аз, ти можеш това, което мога и Аз.

Но не се възгордявай, пази се от гордостта, защото тя е пагубна!

Твой Бог. Бог на всичко видимо и невидимо

Бог на Правдата и Истината.

22.ІІІ.1996 година, петък – 15:35 часа

Наново извършвам релаксационен сеанс на същата  пациентка. Слушам гласа на Лили: “Душа, виждаш ли как ти помагам? Можеш да си доволна Мимче, скоро се видях с татко ти Кольо. Изпраща ти много поздрави. И да слушаш, казва! Не се притеснявай за него! Той е добре. Да не страдаш, казва и да не плачеш, защото му причиняваш болка. А колкото до Толи, малко съм му сърдита. Нито веднъж не ти се е обаждал, въпреки че трябва. Мимче, да знаеш колко те обичам? Мъчно ми беше когато те гледах как страдаш. Мобилизирах гвардията от мои приятели. Душите в физическо тяло имат нужда от твоето чисто лечение! Не се ядосвай на майка си! Има нужда от почистване, но не е дошло още време да дойде при нас.

Обичам те. Чао. Твоя Лили.

21.V.1996 година, петък – 17:55 часа.

Мимче, много ми е жал за тебе, защото страдаш така. Остави на съдбата! Тя ти е подготвила добър, вечен живот. Много поздрави от Никола – баща ти. Видяхме го в храма. Там той преподава на заблудените души. Да знаеш само как грее от светлина? Тази светлина виждам и у тебе. Как искам и аз да приема неговите идеи, но не мога. Много ми е трудно, защото съм неука. Съжалявам, че съм стояла така на земята, без да се науча и усъвършенствам духовно. Поне на теб ще ти е лесно, когато дойдеш в отвъдното. Пред теб виждам букет от цветя, които разстилат пътя ти. Да знаеш само колко те обичам и уважавам? Трябва да се радваш. Жал ми е за Толи, че толкова е бездуховен. Не съм вярвала това, но тук разбрах, когато го наблюдавах отвисоко.

Мимче, ти си моята най-добра приятелка, която съм виждала някога. Радвам се, че те има! В момента ти подавам светлина, затова се разгорещи.

Чао Душа. Пак ще се видим и чуем.

Твоя вярна Лили.

31.ІІІ.1996 година, петък – 17:55 часа.

Тъкмо си тръгвам от кабинета и чувам глас. Много ми е неудобно, защото повечето думи са на жаргон. Но нека да четеш приятелю, как говори съвременната младеж!

“Сладурче, много готино маце си. Аз ще ти помагам. Видях вън с каква дейност се занимаваш. Аз съм доста пробивен и малко нахалничък тъй, че ще се срещам и убеждавам другите да идват при теб. А сега малко за себе си. Скоро мисля, че си отидох от земята при автомобилна катастрофа. Бяхме няколко човека бодигардове. Бяхме си пийнали малко. Аз шофирах. Преди моста на Кричим се хакнахме в дефилето. Мисля, че другите са живи. Не съм ги виждал. Казвам се Петър, Петьо ми викат. Качихме се с момчетата и гонехме мацките. Ах, че живот беше! Но сам съм си виновен. Що ми трябваше да пия! Сега още щях да си живуркам. Голям късмет извадих. Нищо не помня. Не ми увря главата и толкоз. А сега гоня вятъра и въздхуа, но няма ги мацките. Ти можеш ли да ми помогнеш да разбера кой съм? Нищо не мога да разбера! Явно си голяма клечка, та те обикалят много хора? Днес те видях в кметството. Понрави ми се и тръгнах след теб. Цял ден те наблюдавах, но ти не ме видя. Явно, аз съм невидим! Ако можеш, обясни ми защо е така! Нима аз съм мъртъв? Няма го моето тяло? Ти как се казваш?

- Мария, Петьо. По-голяма съм от теб и ако ме слушаш, ще те изведа през моста, дето си отиде вече. Ще ти е по-лесно моето момче.

- Уф, ехе…Не мога да разбера нищо. Кой е този друг свят? Сигурно го има, ама аз не го виждам. Кака Мария – така ще ти викам. Искам да си поговорим повече, но явно ти бързаш? Ще продължим после.

Твой приятел Петьо.

2.V.1996 година, неделя 19:45 часа.

- Ехе, какво е това бе, маце? Не съм виждал и чувал такова нещо! А пиши де, пиши!

В момента пиша втора част на “Истините за живота.” По-точно, правя втора редакция.

- Аз гледам и слушам, белким ми уври главата и науча нещо за себе си. Не знам какво пише, но изглежда е нещо интересно! А пиши де, пиши! Кака Мария, чакай, чакай! Тук се говори за душа? Някъде съм слушал! Ами аз душа ли съм?

- Ти Петьо си душа, облечена в ефирно тяло и вече си невидим за хората.

- Аха…това значи? Пиши де, пиши!

Петьо се яви и през цялото време беше до мен. Чувствах неговото присъствие чрез вибрациите си по тялото. Невидимо око ме наблюдаваше и попиваше от моята книга.

9.V.1996 година – неделя

България е на Европейското първенство по футбол в Англия. Ще играе с Испания. Моята предварителна прогноза равен резултат, като българите ще открият първи. Резултатът е 1:1. България наистина откри първа. Един гол на Христо Стоичков беше отменен от съдията. Прогнозата е точна. Реално мачът щеше да завърши с 2:1 за България.

10.V.1996 година – понеделник.

Играят отборите на Румъния и Франция. И двата отбора ще играят с България. Моята прогноза е равен резултат. Резултатът наистина е 1:1.

12.VІ.1996 година, сряда 11 часа.

Нова среща с Петьо.

- Колко безценен живот съм живял! Пари бол, гаджета също. Но за какво ми са били! Сега се осъзнавам чрез теб. Чета това, което пишеш и започвам да проумявам. Кака Мария ще ти намеря спонсор за книгата! Ще я дадеш на другите! Пиши, пиши, да не те прекъсвам!

В момента правя втора редакция на книгата “Истините за Живота.”

15.VІІ.1996 година, понеделник, 15:10 часа.

Уважаеми дами и господа,

Добре доши и привет от Космоса! Генералният план на Вселената е в своя разгар. На земята е максимален хаос и объркване. Мисия “Спасение на човечеството” има думата. Христос е при вас. Той слезе на земята. Бъдете щастливи мили хора! Разприте ще спрат. Жито ще има за България! Имаше липса, защото в България липсва вярата, а тя е духовната храна, хлябът, с който се храните. Има още една гладна година. Трябва търпение! Не вдигайте бунтове! Това не е присъщо за България. Обединете се по множества, за да оцелеете! Помагайте си, кой с какво може на по-слабите и немощните! Вие ще оцелеете, ако се обедините и мислите за Добро!

Мисия “Тракийски конник”, трябва да бъде изпълнена! Силата на коня ще победи! България винаги е била духовна страна, със своите духовни будители. Тя трябва да бъде спасена!

Обединение, обединение, обединение! Това е вашата цел! Обичаме ви и ви пазим от гибел!

11.VІІІ.1996 година, неделя, 14:30 часа.

Не знаех все още, че леля Ванга е починала. Този разговор е възпроизведен, защото се връщах от гробищата. Моята скъпа майчица почина от мозъчен инсулт на 8.VІІІ.1996 година, четвъртък в 23 часа в ръцете ми. На другата сутрин тя разговаря телепатично с мен и ми каза, че е починала от мозъчна емболия. Но за това ще говорим по късно. Нека сега продължим за леля Ванга!

- Мария – чувам гласа й на спирката. Храмът на Светлината на Дженде тепе трябва да бъда построен! Той е връзката с храма на Света Петка на Рупите.

Това ще бъде пирамидата над България! Светлината, която ще сияе над нея!

Нека това мое послание стигне до хората! Ти имаш възможност в пресата. Публикувай го! Храмът на Светлината трябва да бъде построен!

18.VІІІ.1996 година, неделя.

Втора среща с Ванга.

- Мария, ти ще ме заместиш!

- Лелю Ванге, не искам да те замествам!

- Това ти харесвам и Бог го харесва, че не желаеш тщеславието.

- Но аз не мога да се справя!

- Започни! Ти ще ме заместиш и ще продължиш моето дело! Ти притежаваш интелекта. Когато Ваня ми четеше твоята книга, остана възхитена от нея. Казах си: “Мария ще бъде благословена и да продължи мисията, която започнах аз! Бог каза, че временно ти бил дал изпитания. С моята смърт, се открехна вратата към всичко. Ти за известно време беше изгубила вярата си не в Доброто, а в хората, на които беше помагала. Те те забравиха, но Бог не те забрави! Той ти бил дал изпитания. Чрез майка ти действал с негативни мисли, да се откажеш от пътя, по който си била тръгнала, но ти въпреки падението, не си се отказала от Бога. Беше ти много тежко. Бъди благословена майко Мария! Всички те обичаме и чакаме от теб много. Ти премина през хилядите изпитания, но не се отказа от Бога. Но Бог беше всичко за теб. Обичаме те Мария, приятелко наша! Запомни, че България те чака! В теб е спасението! Бъди силна и изпълни мисията си! Обичам те Мария!

23.VІІІ.1996 година, неделя, 20:15часа.

- Майко, не се отчайвай! Бог е с теб. Много те обичам. Винаги ще бъда до теб! Получих разрешение. Ще работя до теб! Да знаеш колко души има около теб и колко те обичат. Не знаех, че си на такава почит. Имаш небесна охрана. Военните, дето съм ги виждала, били за теб.

Когато беше още жива, тя непрекъснато виждаше много военни до прозореца на апартамента ни.

- Имаш нужда от охрана, защото хищници те дебнат. Но Бог е помислил за тебе.

В момента гледам телевизия. Дават за Илинденското-Преображенското въстание.

- Едно време и ние на фронта отдавахме такава почит. Виждаш ли ма Мимо?

- Не майко, само чувствам твоето присъствие.

В момента чувствам силно напрежение в корема. Притискане и стягане в гърдите. Дишам тежко. Задушава ме.

- Мимо, ще се моля на Бог да спечелиш от тотото. Знам, ще ти трябват пари за клиниката.

Твоя майка Кети.

28.VІІІ.1996 година, сряда, 16:40 часа.

- Майко, майко, под венчилото когато си била, каква ли орисница те е орисала?

- Недей говори, недей говори майко! Ти постъпи зле с мен.

В кабинета съм. Чрез Данчето – моя приятелка виждам майка в розова аура. Промени се в тъмна.

- Мимо, не тъжи майко! Всичко ще се уреди!

- Какво ще с уреди?

- Туй дето тъжиш. Мимо, що се притесняваш? Нищо скрито от Бога не остава.

Тъй, че който лъже, да му мисли! Ще отговаря за лъжите!

Мама Кети.

16.ІХ.1996 година, 18:50 часа.

Среща с майка.

Връщам се от офиса. Намирам се в автобус 4. Чувам гласа на майка. Днес прави 40 дни. Сутринта правехме помен, а вечерта в 11 часа, тя ще се прости завинаги с земята.

- Майко, искам чрез твоите очи да видя всичко! Гледай навсякъде! Днес ще се прощавам с всичко земно. Очите ми вече ще гледат по друг начин. Аз ще виждам мислите и чувствата на другите около мен. Гледай майко да се нагледам за последно, че вече няма да виждам земята и всичко земно. Аз ще живея около нея. Около теб с мислите и чувствата за теб и останалите в къщи. Моят дух е около теб. Той няма да те напусне никога, докато си жива! Аз ще живея при теб и ще ти помагам.

Мама Кети.

29.ІХ.1995 година, неделя, 17 часа.

Днес провеждах празник Детско-юношеско надпяване “Тракийски славеи,” на площада пред Община Пловдив. Организирах, редактирах и сама водих програмата. Първото надпяване го направих на 30.V.1995 година, неделя, на площада през пощата. Имаше и награди от фирми. След празника се разочаровах.

- Май, ти днес много направи за българските деца? Плачеш, че нямаше посетители, но няма нищо. Да знаеш как те гледахме аз и моите приятели – вече духовни същности? Имаше и парад от военни. Да знаеш какви почести и какви признания ти направиха. Можем само да се радваме само аз и ти. Днес пяха божествените гласчета на площада. Хиляди Божии ангели бяха слезли и се веселяха на този празник. А ти беше сред тях. Ти си била голяма работа! Мимо, не очаквах, че съм имала такава даровита и важна дъщеря. Тук, на земята не успях да те оценя. Много те ядосвах, но нали знаеш дяволчето, когато влезе, трудно излиза. Но аз вече се пречистих и сега виждам с други очи и чувствам с друго сърце. Ти си Светлина в Мрака. Днес ти държа божествена реч накрая на празника. Всички духове ти помогнахме, за да кажеш истината на хората. Огрей ги! Бъди честна и правдива мамо! Не се съблазнявай от греха! Нека Бог ти помогне! Аз ще се моля много за теб да ти прощава греховете! Не се гневи! Моля те Мимо! Обещай да се бориш срещу гнева, който ти пречи да работиш! Сега го разбрах. Разбери го и ти! Да знаеш колко искам още да ти говоря, но друг път. Ти си уморена.

Чао. Твоя Кети.

30.Х.1996 година, сряда, 16:10 часа.

Намирам се в кабинета си на улица “Иван Арабаджията” № 2. Правя лечебен сеанс на Николай Деянов от град Пазарджик. Работя със затворени очи. Виждам много светла фигура на жена вградена в тялото на Николай. Силно сияние (ореол) около главата й. Започва мисловно-телепатичен сеанс.

- Коя си ти? – питам.

- Аз съм Света Петка българска. Идвам с послание от баба Ванга, леля Ванга я наричаш, а ние Евангелица – като евангелие. Вземи библията и чети обръщението към Солунците! От днес започва мисията Евангелица отгоре, а ти отдолу на земята. Ще работите за Доброто, хората да бъдат спасени! Много страдания ти се дадоха. Но до тук – стига! Твоята майка Кера се моли пред престола на Господа – Нашего Исуса Христа, да ти помогне и помага. Най-после намери разрешение чрез Него. Край на мъките. Помни, че трябва да служиш вярно и предано!

Мир и Амин.

1.ХІ.1996 година, петък, 20:55 часа.

Здравей како Мария. Аз съм Петьо. Отдавна не съм идвал на земята, защото работя с момчетата по охраната. Научих се да бъда разумен. Започнах да изучавам духовна наука и вече знам що е душа. Ти си една необятна Душа, която няма граници. Ти си един огромен айсберг от енергия, която осветлява душите. Ти си моят първи учител, който ме изведе от земята и приведе през моста. Благодарение на тебе аз вече съм безплътен и не се лутам. Намерих добри приятели тука, а ти си моя духовен Учител. Много те обичам Мари Шуан, но духовно, защото не чувствам и не изпитвам плътски влечения. Още веднъж много ти благодаря за всичко! Нали утре е голяма задушница? Раздай малко жито за мен, мила Мари Шуан! Пий едно кафенце за мен! А сега да свършвам, че ме чакат!

Чао. Твой предан ученик и слуга.

2.ХІ.1996 година, събота, 10:15 часа.

Голяма задушница.

Среща с Петю.

Како Мария. Благодаря ти за кафето! Пих с удоволствие. Днес се запознах с майка ти Кера и дядо Колю, който работи в Храма. Много, много съм ти благодарен за това, че ме изведе от блатото! Благодарение на теб ще стана човек. Душата ми ридае, защото така съм живял на земята. Тя е доста черна, защото съм живял на земята в мрак. Благодарение на теб, баба Кера и дядо Колю, аз вече летя. Да знаеш колко е хубаво и красиво да летиш и да виждаш такива красоти! Преборих се с глупавите приказки и жаргони. Вече израснах духовно. Когато ми говореше за Душа, тогава започнах да се замислям. Ти ми прочете книгата “Истините за живота” – твоята книга, а втора част я прочетох при кака Дарина. Дадох я и на приятелите тук, да я прочетат. Много я харесаха. Засега спирам. Продължавай да режеш лука!

Твой  приятел, искрен, Петьо.

2.ХІ.1996 година, събота, 10:30 часа.

Голяма задушница.

- Мимо, Мимо и аз съм тук с леля ти Ванга (Евангелица) и Света Петка. Виждаш ли ги?

- Не, майко. Само чувствам присъствието им. Затова ли ми се замъглиха очите!

- Ние гледаме чрез твоите очи как режеш лука.

- Мимо, много те обичаме и всички искаме да ти помогнем. Слушай Ванга!

- Мария, аз те обичам и отдавна те следя как работиш. Мъка изпитах, когато четох твоята книга “Истините за живота.” Вярно ли е, че има друга част?

- Да, лелю Ванге. Тя е в Дарина.

- Това разбрах от Петьо. Заради теб и на него ще помогнем. И той тук е с нас и ни слуша. Мария, ще ти предавам урок по сугестия, защото трябва да научиш, това, което казваш, за да го казваш сигурно, без да се двоумиш. То идва отгоре – свише, с първата мисъл, която ти идва в главата. Ти виждаш Светлината и телата като светлина. Само трябва да четеш имената! Карай ги да ти казват! Телата от светлина имат нужда от твоята помощ и надежда. Давай им я! Не се щади! Не се упреквай! Не се вайкай! Не се отчайвай! Работи!!! (напиши с три удивителни). Сега стига! Пак ще дойда да те видя и си поговорим за Светлината. А сега слушай Петка! Тя също е Светлина и грее.

- Ти прочети обръщението на солунците. Напиши в книгата второто обръщение на апостола Павла! Нека запомнят твоите читатели! Засега стига толкова! Поговори си с мама Кети! Ти така си я наричаш. Хубаво име.

- Мамо, какво да ти река и аз? Пази се! Не се дразни! Бягай от тях, както направи тая вечер! Сега до тук! Нека повече да не говорим! Нужно е да вървим напред към бъдещето!

Чао. Твоя мама Кети.

Довиждане от нас – Евангелица, Ванга и Света Петка.

Бракът- любов и святост

Животът е музика и песен, една хармония, в която ние самите можем да участваме. Бог ни е дал Разума и правото на собствен избор, т. е. желанието да творим нашия дом – нашето тяло. Ако няма хармония и уют в този дом, настъпва хаос. Как да излезем от него? Като опознаваме непрекъснато себе си! Като се усъвършенстваме! А как ще стане това? Чрез Любовта и Обичта, която даваме на нашите близки и далечни. Мир и Любов, Чистота и Истина. Това е нашата дилема. Като дадем Любов и Обич на изпадналия в беда съпруг или съпруга. Семейството е нещо свято. И ние трябва да се преклоним и пазим тази святост! Допълнителната любов ни раздвоява и прави несигурни в живота. Нестабилни и отвлечени от първосвещеното начало. Това ни обвързва и заслепява да видим истината в очите. Уважавайте човека до вас – вашият съпруг или съпруга! Спомнете си началото и Любовта! Потърсете я като тръгнете по пътя на Доброто! А онзи – другият, той е като вятъра, който духа и след време ще отлети от вас. Той е временна топлина, която само затопля, но не оставя трайна следа.”

Вървим с Исус из безкрайния коридор на Духовната съкровищница. Горният текст се вижда на фона на светлината и той леко я разсейва, и влага друга светлина, нежна като ласка и любеща като майка.

Замислям се върху семейството и децата, които са светлина в безбрежния мрак в земното ни съществуване. Две топли, детски ръчички се допират до загрубялата от работа майчина длан. Две нежни устни се допират до лицето и усмивка разцъфтява на нейните устни. “Мамо, колко много те обичам!”- признава детето. Чувство за вина се чете в очите на майката. Времената са тежки. Детето забравя майчината ласка, защото тя винаги е заета и няма време да даде любовта, която му е нужна. “Къде си мамо? Къде отиваш? – се чува вътрешен ропот от гърдите на детето. Наистина къде си майко? Защо забрави, че и ти си била дете? Нима и твоята майка те изостави така? Не, тогава времената бяха други. Тя се грижеше за теб с много любов. Не те изостави никога. Затова ти израстна и стана добър човек. А сега накъде? Спомни си за него – твоето дете! То е да теб. То те търси и моли: “Помогни ми мамо! Аз сгреших, но съм още малка.” То има още време да порасне и да стане като теб добър човек. Подай му своята ръка! Дай му своята любов! Не го изоставяй никога! Нека то да не се чувства самотно, защото самотата прави човека единак, в който са вградени съмнения, двуличност, чувство за малоценност, и търсене утеха в опияти и неоценена любов, която му дават другите. Тогава то вече никога няма да те намери. За него оставаш чужда и то ти обръща гръб. Понякога с превръща в сексуален маниак, който духовно убива жертвите си. И пак в името на какво? На любовта, която му липсва.

Понякога майко, ти с спомняш за твоите нереализирани мечти и искаш да ги реализираш в твоето дете. Но попита ли го:”Дали желае това?”

- Мария – прекъсва мисълта ми Учителят. Навремето ти беше написала във вестник “Сияние” статия за едно момиче, което беше попаднало там, където не желаеше да бъде.

Изведнъж тялото ми завибрира силно. С полета на мисълта се връщам в моя дом и търся вестник “Сияние.” Намирам статията в брой 9 от 1994 година. Тя се казва така: “Едно момиче разказва.” Прочитам я и решавам да я напиша в книгата. Започва така: “Чувствам се ужасно. Зная, трябва да уча! Опитвам се, но не мога. Търся път към себе си, но все не го намирам. Трудно ми е. Очаквам да намеря подкрепа от родители и близки, но не я получавам. Те си знаят все своето. Имам приятел, от който вече се срамувам от положението, в което съм. Мисля, че се намирам в действителна опасност. Не получавам удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Правя го сякаш на сила. А майка ми си знае все своето, дори като опитах да се отровя. Зная, че тя не ми е майка в истинския смисъл на думата и от това ми е много тежко. Интересува я единствено това, дали уча или не. А дали ме боли окото, на нея и е все едно. Нали единствено най-важно е да уча и да вземам изпитите. Купува ми дрехи и други неща, за да уча. Като майка може би ми мисли доброто! Иска да се изуча, което ще ми помогне по-късно в живота. Сякаш го прави заради хората, да може да се хвали. Знам, че за да се чувства тя добре, трябва да уча. Опитвам се, налагам си, но нямам желание и все не успявам. Преди когато учех в техникума, не се чувствах така. Бях сигурна в това, което вършех. Имах отлични оценки. Вече нищо не е останало от това. Дори се срамувам от себе си. Такава, каквато съм сега – безволева и загубила желание за всичко. Намръщена и раздразнителна от много хора около себе си. Приятелят ми може да се отдръпне от мен. Мъжете не обичат нещастните жени. Аз искам майка, татко и приятелят ми, да се гордеят с мен! Но явно не се получава! Зная, че трябва да уча, но предметите по специалността ми се струват безинтересни и чужди. Толкова ми е тежко от всичко това, че никой не ме разбира.

По желание на момичето не споменах името й. Идвайки при мен в кабинета, то получи удовлетворение и може би желанието й да стане дизайнер ще се сбъдне. Следваше химия и физика по желание на родителите си. Искаше да напусне, за да стане дизайнер. Посъветвах я, че трябва да завърши висшето си образование и след това да се насочи към желаното професионално ориентиране.

В този момент си спомням за библията. Вземам я от библиотеката и разгръщам случайно на страница 775. Тук чета: “Мъдростта на Исуса, сина Сирахов. В глава трета пише така:

1. Деца, послушайте мене, който съм баща и постъпвайте така, за да се спасите,

2. защото Господ е възвестил баща над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.

3. Който почита баща си, ще се очисти от греховете и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.

4. Който уважава баща си, ще дългоденства, и който слуша Господа, ще успокои майка си.

5. Който се бои от Господа, ще почете баща си и като господар ще послужи на тия, които са го родили.

6. С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,

7. защото бащина благословия утвърдява домовете на децата а майчина клетва разрушава до основа.

8. Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за теб не е слава.

9. Славата на човека е от честта на баща му и майката в безславие е позор за децата.

10. Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му

11. Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,

12. защото милосърдието към баща не ще бъде забранено, въпреки всичките ти грехове, твоето благосъстояние ще се увеличи.

13. В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе, както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.

14. Който остави баща си е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.

15. Синко, карай работата си с радост и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.

16. Колкото да си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.

17. Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени, защото е голямо могъществото на Господа.

18. Не търси това, що е до тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по- горе от твоите сили.

19. каквото ти е заповядано, за него размишлявай, защото не ти е нужно онова, що е скрито.

20. При многото си занятия, за излишното не се грижи, тебе ти е открито твърде много от човешкото знание,

21. защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения и лукави мечти почти са поколебали ума им.

22. Който обича опасност ще падне в нея:

23. упорито сърце най-накрая ще изпати,

24. упорито сърце ще бъде обременено със скърби, а грешникът ще прибави грехове към грехове.

25. Изпитанията служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.

26. Сърцето на разумния ще обмисли и с внимание и с желание за мъдрия.

27. Вода угаси огнен пламък, и милостивия грехове и чисти.

28. Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.

Моите срещи и разговори

А сега, приятелю, искам да слезем на земята заедно с теб и да ти разкажа за срещите и разговорите с хора, които потвърждават моите истини.

Василка Гурова – село Мурсалиево

Баща ми почина преди осем години. Една вечер сънувам недостроена къща. Гледам го. Той седи на първото стъпало и ми казва:

- Има още три стъпала и тогава ще доправим къщата.

Гледам го отстрани и си мисля: “Какво иска да каже? Живя още три години и почина на същата дата, когато бях сънувала съня. Не мога да го забравя.

А сега тук имам братовчед, на който почина жена му. Сънувам я и тя ми казва:

- Искам такова цвете!

И от някъде взема едно зелено цвете и наново продължава.

- Искам да го купя, но нямам пари, но ще го взема.

И взема цветето. Питам я:

- Колко струва цветето?

- Тринайсет лева – отговаря тя.

Изваждам от чантата си парите и ги подавам. Тя ги взема и ме целува по долната устна.

Тонка Коюмджиева – Пловдив

Аз бях в отвъдното. На 38 годишна възраст убиха баща ми. Баба остана сама с две дечица. Тогава баща ми бил на година и половина, а леля ми на три години. Баба се разболяла от испанска болест – холера. Следствие високата температура, изпаднала в клинична смърт. Близките и я чакали да почине. Облекли я. След двадесет и четири часа дошла на себе си. Разтърсила се цялата. Дори се изплашила и извикала:

- Ах, какво виждам? Цветя около мен.

Три дни не могла да стане от леглото и започнала да разправя, как дошъл Архангел Михаил на кон да я вземе. Той, качен на коня, тя след него, през поляни и реки. А баба през целия път плачела и се молила. Две дечица имам, сираци остават. Мънички са. Няма кой да ги гледа. Баща им почина. Най-после стигнали до една местност. Там имало голяма маса. До нея Свети Петър с ключове в ръка. И Архангел Михаил казал:

- Водя ти жената, за която ме изпратихте.

Свети Петър казал:

- Ще се обадим на Господ.

Викнали го.

- Жената много плаче, Господи, че няма кой да гледа дечицата й. Вие какво ще кажете?

Отворил Господ книгата.

- Друга жена трябвало да вземете и се обърнал към жената:

- Много си добра. Много услуги правиш. Със съседите се разбираш. Имаш само един единствен грях. Няма да ти кажа какъв е. Предоставям на теб да прецениш. Ще те върна обратно.

А тя се молила:

- Не може ли все пак да отворя вратата, за да погледна какво е това!

- Това е райската градина – посочил Архангел Михаил.

Баба видяла много цветя. Малки дечица на люлки, бебета, дето са починали. Други по-големи с лейки, поливат цветята и дърветата. Всеки си имал какво да прави.

- Много е хубаво тука – казала баба.

- Хубаво, но ние ще те изпратим наново на земята, за да кажеш какво е тук.

Върнали я пак по същия път. Три дни лежала безжизнена. Разтърсили я силно, защото душата наново се върнала обратно. Възстановила се след четири седмици.

Аз бях детето, когато разправяше. И ходеше по полето да сее лук, кромид, за да работи. Баща ми и викаше:

- Майко, много пари имаме и на хората даваме.

- Не сине, аз знам, че имаме. Обаче искам със собствения си труд. Каквото спечеля и детето ще бъде до мен. Ще давам в църквата.

Парите, които печелихме, все в църквата “Света Троица” ги даваше.

Христина Кирилова

Не беше минало много време, откакто мъжът ми почина. Останах сама и отидох да живея със сина си. Дълги години боледувах от инсулт с пареза. Болестта ми искаше да има човек около мен. Един ден сънувам, че мъжът ми идва от ъгъла на блока срещу мен и ми вика:

 

- Ей, Тине, добре че си излязла вън на пейката, за да те видя, защото просто съм забравил, в кой вход живее синът.

- Наистина, той отскоро живееше тук и докато беше жив мъжът ми, не бяхме идвали насам. Навярно, затова беше забравил входа! Когато се събудих, после ми направи силно впечатление, откъде знаеше той, че съм дошла тук, в “Тракия”, да живея! В съня ми каза, че беше дошъл до тук с камион и до там, където е, било толкова хубаво и е много доволен, но само му било мъчно, че мен ме няма и не съм при него. Попитах го: “Не искам ли да отида, за да ми покаже къде е?” Аз се съгласих и се качих на камиона. Тръгнахме, но и до там не стигнахме до мястото, където беше той. Карахме, карахме и донякъде се събудих. Запомних думите, които беше ми казал: “Тине, не се притеснявай! В най-скоро време ще дойда да те взема!” Всяка сутрин като се събудя, все ми идва на ум, че ще ме вземе. Не знам истина ли е, но непрекъснато оставам изненадана, че все още съм жива. Може би един ден ще дойде тихичко и ще ме отнесе там, в другия свят при него!

Лека й пръст. Тинето почина през 1998 година.

Наташа Щерева

Отивам в понеделник на гости у майка ми. Тя ме черпи с кафе и казва:

- Знаеш ли Наташа, аз ще умра до петък?

- Как така ще умреш? – учудвам се аз.

- Ами така. Снощи ми се яви човек с дълга, бяла брада, с бели коси и ми каза:

- Фани, стига вече този земен живот! Време е вече да умреш!

А аз изненадано го питам:

- Кога, скоро ли ще е?

- Да, казва, много скоро, в петък. Но няма да умреш лесно! Ще се мъчиш!

Аз бях забравила за това си гостуване у мама и разговора, който проведохме. В четвъртък мъжът ми вика:

- Наташа, Лилито (сестра ми), се обади да тръгнеш веднага. Майка ти е много тежко болна.

Когато отидох, тя получила задух и цианоза. Гледах я цял ден и в петък на обяд сестра ми каза:

- Како, отивай си до вечерта, защото мъжът ти ще се притеснява!

Тръгнах си за в къщи и си спомних за съновидението на мама. “Какво нещо? Чрез него тя си знаеше, че ще почине в петък.” Наистина, почина трудно, с задушаване и цианоза. Някъде към тридесетият ден след смъртта й, решихме да направим опит да я извикаме. Попитах:

- Мамо, тук ли си?

По леглото взе да се стържи. Стъп, стъп, чуха се стъпки по пода. Ние се уплашихме. Ето, как мама ми даде сигнал, че е при нас. След време разбрахме, че духът на починалия идва в нашия дом.

Зорка Николова

Майка ми почина преди шест месеца. Преди да почине, имаше някакво видение за нейни мъртви сестри, близки, познати. Като я питах какво вижда, казваше:

- Тук беше сестра ми. Исках да я посрещна. Но докато я посрещна, къде изчезна, не знам!

Или й се явяваха неща, които през земния си живот е вършила. Тя обичаше много да плете. Виждаше нещо изплетено, но недовършено. Виждаше конци, които искаше да отстрани. Така, докато дойде време да почине. Същият ден започна да диша спокойно, но малко по-дълбоко и аз се успокоих, че е добре. Легнах при нея, обаче в три часа през нощта се събуди. Виждам я пак така спокойна. Диша дълбоко, но няма промяна. И веднага заспива. Към три и двадесет в полунощ чувам, че някой просто ме бутна. Отварям очи и гледам, че тя е отворила уста, затворила очи и веднага ставам. Вдигам одеалото. Търся артерията на врата, но не пулсира. Слагам огледалото пред устата, няма изпотяване. И разбирам, че е починала. Преди да почине, нейните близки бяха дошли да я навестят.

Величка Спасова – Перущица

Стоя си на стола пред дома аз онзи ден и гледам с очите си, които в действителност не виждат нищо, защото ослепях. Един човек ме гледа и подава ръка към мен. Подавам моята и той слага своята върху й. Една мека, много мека я чувствам. По едно време дойде и друг като него. Викам: “Какво ме гледаш? Искам да ми помогнеш да видя, защото нищо не виждам! Погледна ме такъв и си обърна главата настрана. След това го виждам, че пак стои над мен. Викам му: “Стига вече да стоиш над мен!” И той пак седи. Мина се малко и стисна очите си. Поседях, поседях. Виждам двама седнали от другата страна. Тоя до мен, изчезна. Стоят на пейката и всеки чете вестник. Гледат вестника, гледат и мене. Викам им: “Помогнете ми бе, помогнете ми да оздравея! Не искам да съм кьорава! А те ме гледаха и пак изчезнаха. Единият беше пълничък, а другият по-слаб. Бяха облечени в обикновени дрехи. Първият беше в нещо като роба, цялата на формички, в бледо и тъмносиньо, а вторият в тъмночервено. Бяха доста по-високи от нас.

Сийка Райкова

Група жени бяхме в Кръстова гора. Някъде към полунощ, да бъда по-точна, два и половина в полунощ, се появи огнено кълбо, между параклисчето и кръста. То тръгна по средата на пътеката. Имах чувството, че в средата имаше нечие присъствие. Когато слезе на мястото, където са убити монасите, то се изгуби, както беше дошло. Сякаш се стопи или потъна нейде в земята.

Зарадвах се много, че видях нещо. Всичко беше неочаквано. Споделих с една женичка тогава, а тя ми каза:

- Честито, ти си получила видение! И вземи някой друго камъче, за да си занесеш в къщи!

Теодора Кръстева – Велико Търново

Контакт с починалото й дете Веско.

7.ХІ.1992 година

Скъпи мои. Нима вярвате, че наистина сме вече разделени? Една част от моята енергия се предава по вас и винаги е било така. Любовта на тези, които остават и плачат, които зоват, носи в себе си малко от скъпото същество, което си отива. Една част от него живее във вашата мисъл обитава във вашата душа. Не мислете, че това чувство е илюзорно. Не подсилвайте истината, тя идва по време на съня. Радвам се за вас, че имате истинска приятелка и чрез нея мога да изпратя мислите до вас. Престанете да се измъчвате от моята смърт! Тя е брънка към вечния кръговрат, в еволюцията на Вселената. Ето, аз ви гледам и се радвам, че живея в новото си лъчезарно тяло за   вас, защото вие бяхте най-прекрасните майка и татко в земния ми живот.

Толкова много неща искам да ви кажа, а трябва да вървя.

7.ХІІ.1992 година

Божествена музика и светлина се разлива край мен, цари Божествена красота. Много ми се иска да повярвам в моето реално съществуване в духовния свят. Колко бих се радвал, ако вие успеете да се приборите с твърде земните си грижи и гледета по-повърхностно на земните си блага. Тяхната стойност е краткотрайна и непотребна тук. И ето, аз долавям от моята и вашата приятелка, че твърде много ви занимава въпроса, “Кой ще ви гледа и на кого ще оставите земните си недвижими имоти?” Това са най-малките грижи, които трябва да имате, но ако искате моето мнение, то е, разполагайте с тях, както намерите за добре! И пак ви повтарям – животът не свършва с физическата смърт и всичко материално е без значение. Много от хората не почитат Бога. С Бог живота е по-смислен. Помнете моя Бог!

5.ІІІ.1994 година

Когато човек се намери зад тъмната стена, душата е свободна от своите окови. Тук се почувствах, съвсем като истински и всички прегради се сринаха пред погледа ми. Това е Божествената Светлина, изпълнена с музика и лилаво-розово сияние. Колко Тя ме радва, топли и изпълва. Колко дребни и нищожни са грижите на земния човек! Много бих искал моите родители да проумеят вечната и непоклатима истина за красивата пролет, за моето истинско съществуване в отвъдното. Често съм сред вас на гроба, обикновено в събота. Престанете да скърбите за мен! Прераждал съм се най-малко сто пъти. Живял съм в много страни, по различни краища на земята. Но България е едно от най-красивите кътчета на земната обител. Много обичам къщата с онези води и често си почивам в нея. На гроба ми посейте още чемшир, череша или вишна, бели маргаритки и сини теменужки! На 22.ІІІ., запалете три свещички на гроба ми и донесете три дискети сутринта! Не скърбете, аз съм с вас и ви обичам!

Среща, споделена с непознати

Това се случи през 1993 година – една привечер между 18 и 19 часа. Отидохме да запалим свещи в храма “Света Марина.” В черквата нямаше никой освен свещопродавачката, която се приготвяше да заключи. Бяхме стигнали до пътната врата на южната страна на двора и си приказвахме. Изведнъж се появи жена, на около 40-50 годишна възраст. От очите й се лееха сълзи, а коремът и гърдите й се тресяха невероятно от някаква мъка. Попитах я защо плаче, а тя отговори, че защото хората дадоха гръб на църквата, потъпкаха вярата, и че в най-скоро време, щели да се обърнат с лице към нея. Каза, че в министерството се борят за големи постове и големи заплати.

Запитах я:

- Коя си и какво работиш?

А тя ми отвърна, че е жена на милиционер, и че големите управници ще ядат както рибите.

- Как може така да говориш, като жена на законник? -попитах я аз.

Изведнъж жената изчезна, както беше се появила. Дълго време се чудихме. “Коя беше тя?”

Случката споделих с дядо Влайчо, лека му пръст, от село Конево. Той ми каза, че била Богородица, но аз не съм я познал.

Д. А. К.

През 1943 година по време на бомбардировките, една вечер сънувам, че над Пловдив летят много самолети. Страшно бучене. Помислих, че градът ще се срине. Изведнъж, бученето спря. На Джендем тепе (Младежки хълм), се яви голяма луна. Кацна и в нея трон, на който седеше Исус Христос. Той погледна на изток към Кичюк Париж, сега квартал “Въстанически”. Всичко беше в тъмнина. След това се затъмни на запад, а на изток стана светло. Народът бягаше към тъмнината. Всичко се повтори три пъти.

Видът на Исус Христос, беше бащински. Той искаше да ги прегърне и да каже: “Защо бягате от светлината в тъмнината?” Тази мисъл ми беше втълпена.

Чух много гласове, които викаха: “Антихрист, Антихрист, Антихрист, а не Христос. А аз извиках срещу всички: “Това е самият Исус Христос, а не Антихрист.” Христос ми се усмихна и кимна с глава. Аз се събудих. Не разбрах, сън ли беше, или действителност!

Севдалина

16.VІІІ.1992 година

Видях цялото небесно царство в ширина около четири метра и дължина, колкото Балкана. От кръста надолу слизаха Света Богородица и Исус Христос. На главата на малък, къдрав облак, беше кацнала голяма птица с разперени крила. В страни от тях, високо над главите им, ангели с разперени крила, дълбоко нарязани. От страната на Света Богородица, малко по-назад, жена с лента през челото и още друга като нея. От страната на Исуса, само мъже. Всички бяха боси, засмени и облечени в златни дрехи, които се вееха като златна паяжина. Това продължи около 15 минути и на кръста слезе обло, светло, кълбо, като пълна месечина.

Събчо

И до ден днешен не мога да разбера, сън ли беше, или действителност! Видях ясно действие, което се развиваше на Джендем тепе (Младежки хълм). Видях да препуска конник. Конят беше бял. На гърба на конника имаше колчан със стрели и лък. В лявата ръка държеше копие, а на кръста си имаше меч. Когато вече беше на върха, измъкна меча и замахна. Изведнъж конникът изчезна. От различни страни се вдигаха черни облаци. Всичко потъмня. Не се виждаше нищо наоколо. Гръм раздра небето. Светкавици свистяха. Земята започна да се тресе със сила. Паднах и започнах да се моля на Господ да ми помогне. Да ме пощади да не загина. След време всичко затихна. Земята престана да се люлее. На изток облаците се разтвориха. Огря ме силна светлина като прожектор. Тогава видях, че казармата я няма. До Братската могила само вода. Край мен бяха коленичили монаси с островърхи качулки. В този момент се появи Исус Христос с трънен венец на главата. Вдигна дясната си ръка и се прекръсти три пъти. След това ми каза:

- Бъди спокоен! Всичко ще се нареди! Но помни едно: “От вас ще стане народ, когато стане като тях, също нещо ще го последва!” – и ми сочеше към север. Това го повтори още два пъти.

Тогава знаейки, че земята е кълбо казах:

- Господи, под нас има други хора.

Но той ми отвърна.

- Знам, всичко знам, но помни това, което ти казах и никога не го забравяй! Но чакай да продължи изтребването на хората!

След тези думи той изчезна, светлината угасна, облаците отново се събраха, започна същия ад. От страх бях обезумял. Мислех, че всичко ще загине. Колко е продължило това, не знам, защото много пъти се събуждах и заспивах, а съня ми продължаваше. Когато стихна, аз се огледах и останах поразен. Изпитвах чувство, че гледам земята от някъде много високо и все пак бях на нея. Не можех да я позная. На мястото на град Пловдив, виждах развалини от огромни сгради. Там, където е Бунарджика – висока планинска верига, която трудно можеше да се премине от другата страна. А откъм парашутното поделение между Братската могила и Младежкият хълм, всичко беше потънало във вода и огромно вълни се разбиваха в брега. Днес, част от съня ми се сбъдна, защото казармите са бутнати, а войската е преместена на друго място.

Продължих да се оглеждам на всички страни. Географското положение беше напълно изменено, но някакъв вътрешен глас ми казваше: “Това е Южна Америка, това Северна, това Азия, Африка, Европа, Скандинавските страни и Австрия не се виждаха, защото бяха забулени в мъгли.

Не се виждаха и никакви селища. Всичко беше заличено от лицето на земята. Търсех да видя поне хора. След дълго оглеждане видях двама души в Южна Америка, които обработваха земята по примитивен начин. В Северна Америка, Азия и Африка, положението беше същото. Изпитвах чувството, че на нашия континент съм останал само аз, като захвърлен в пустиня, където никога няма да видя живо същество. Паднах на очи, започнах да плача и нареждам: “Господи, защо ме наказа така жестоко?

С.В.С.

Беше лятото на 1945 година. Руските войски помещаваха поделението на Братската могила. Два пъти в седмицата даваха филми. Децата от целия квартал ходиха да ги гледат. Когато се връщахме, нощта беше много светла. Вървяхме през колелото. Днес от тук минава десятката за “Острова”, а в миналото нямаше много къщи. Това е сегашният булевард “Копривщица.” Изведнъж момчетата започнаха да викат. Обърнах се и онемях. Две необикновени, високи фигури, облечени в бяло и феерично облекло, вървяха една след друга. Изведнъж изчезнаха, както се бяха появили. Питах се и не можех да си обясня. “Кои са те?” Обзе ме страх. Когато дойдох на себе си, започнах да бягам с другите момчета. И те бяха ги видели. Спряхме и започнахме да си споделяме. Решихме, че това са духове.

Сега, когато се помисля за това и книгите, които съм прочел, разбрах, че са извънземни – от друго измерение.

Явно, че те отдавна идват тук, но в миналото не се говореше за тях! От къде можех да знам, кои са!…

С.В.С.

По време на бомбардировките сънувам, че в моята стая е окачена голяма, елипсовидна икона, обиколена с венец от рози. Приближавам се до нея и прочитам: “Света днес” В нея видях младеж около тридесет и две години, който беше много замислен и отчаян.

В образът му беше цялото земно кълбо в цветно. Моретата и океаните в синьо, равнините в зелено, полюсите в бяло. Гледах непрекъснато образа. Върху бузите му имаше осем златни чаши, а в тях напръскани червени камъни – рубини. Те започнаха да падат и остана само един. Тогава се събудих.

Теодора и Роки

20. ІV.1993 година,15 часа

Отърсете се и забравете човешката злоба и другите злини, що виреят в някой човешки души! Любовта и разумът трябва да възтържествуват между Вас – жителите на планета Земя!

Утробата на земята се разтърсва от борба между силите на прогреса.

Ти, човече, с все още слаба и неукрепнала душа, се страхуваш от края на света, но пред теб стоят все още непознати светове. Близко, много близко е времето, когато ще отключиш вълшебната врата на майката земя чрез вълшебствата и загадките, и ще поправиш своя земен път. И тогава любовта ще бъде твоето най-висше благо, и края на света ще почака. И хармонично блаженство ще обгърне твоята душа, съзряла вярно Космическия път.

22.VІІІ.1993 година, 19 часа

При вас научните постижения се развиват по-бързо, в сравнение с духовното израстване и възпитание на човека. Сега вие притежавате време на разделение на противоположностите. Човекът и човешкото общество остават в своето духовно развитие. Трябва да акцентувате върху развитието на мисълта на човека, за да станете по-съвършени! Науката напредва, но тя и изостава. Получава се диспропорция между наука и духовно развитие на човека. Личността трябва да бъде свободна в своя творчески път! Тя трябва да разграничи и осмисли същността на ония сили, стоящи в основата на всички неща и преди всичко края на вашата еволюция.

Човекът е пред прага на своето духовно развитие и той ще бъде озарен по пътя си към вечността на майката природа и космически разум. И ще изпълни своето сърце с абсолютната Любов на Космическия Бог.

Основният критерий за съществуване на земните жители трябва да стане концепцията на свободата, която ще е движещ лост за бъдещето на човечеството. Човек трябва да изгради в себе си оптимистично начало и да живее с законите на красотата! Тогава ще се слее с безкрайното пространство в неограниченото време.

Бъдещето на човечеството е в хармонията на красотата и рационалното познание. С него ще излезе в необятното пространство и ще разнищи тайните на Макрокосмоса.

Това, което трябва да знаете!

С Исус вървим, по-скоро се сливаме с блясъка, който излъчва мраморният под на Духовната съкровищница. Разговорът ни се насочва към мъдростите, които на глед са правилата на живота.

- Забравете за себе си! – прекъсва мълчанието Той. Проявете интерес към околните! Всеки Божий ден правете по едно добро дело, което да извика радостна усмивка на нечие лице!

- Учителю, излиза, че доброто е основната мярка на нашия живот, която поставя на кантара да отмери тежестта, по-голяма от безкрая. Безкрая-Вечност, безкрая-пространство, което не може да бъде отмерено. Както е безкрайната наша Душа в пространството, която лети и пее великолепна песен за красотата. Както казва Иван Вазов:

Красотата сила висша,

сила тайна, всепобедна,

на Твореца блян сияещ,

пратен на земята бедна.

- Чрез красотата истината е завършена, Мария. Тя трогва сърцето, завладява волята – прекъсва ме Той.

- В духа на красотата Питагор казва: “Когато мъдрецът отвори устата си, на нея се показва красотата на душата му, както се показва красивата статуя на храма, когато се отвори вратата му.

- Красотата само тогава е достойна – продължава Той, когато дава изящна форма на истината. Тя е естетическа наслада, но открива тайни и дава знания.

- Тя съдържа светлина, която не може да се затвори в себе си и да свети само за себе си.

- Светлината разпръсква лъчи и прогонва мрака, Мария. Тя свети на всички и сякаш казва: “Човече, тръгни по пътя на съвършенството!”

- Истината, казва Лакорден, се опира до разума, а хубавото, прониква до сърцето.

Човекът е пред прага на своето духовно развитие и той ще бъде озарен по пътя си към вечността на майката природа, и космически разум. Ще изпълни своето сърце с абсолютната любов на Космическия Бог.

Този израз заслужава да се запомни чрез многократното повторение!

Истина е. Ако направим добро на другите, ние правим добро на себе си.

Размишлявам се върху живота и физическата смърт. Върху доброто и злото. И в крайна сметка става както “Човекът и ламата,” нещо, което бях написала преди години. Ще си позволя с разрешението на Учителя да го оставя на теб приятелю, в моята книга. И така: “Ламята беше дошла отскоро по тези места. Зинала уста, от която предизвикателно се подаваха два, три остри зъба. Тя стоеше и дебнеше нещо пред изхода на леговището. Плъзна тромаво лапа между шумата и по ноктите й полепна рохкава пръст. Изведнъж край нея профуча заек и тя понечи да го догони. Две дълбоко, пронизващи очи я приковаха на място.

Прикрит зад грамадна камара пръст, човекът следеше всяко нейно движение, насочил дулото на пушката си. Рязък изстрел и тя се свлече на земята със страхотен рев, който го накара да настръхне. С последни усилия надигна тяло, прегъна се и затътри грамадното си туловище. След себе си оставяше кървава диря.

На другия ден изчезна и наново се появи.

Когато човекът тръгнеше на лов, прикрита зад някой храст, тя ехидно го наблюдаваше. Устройваше му капани, за да сломи неговата дързост. Често грабваше богатия улов от ръцете му. Веднъж, под звуците на животински рог, го привлече в най-непроходимата част на гората. И точно тогава, когато беше сигурна, че това е края, човекът изсвири двукратно с уста. Глухите усои подеха ехото и изненадващо се появиха две яки хрътки. Те забиха нокти в гърба й. Отбранявайки се, тя оставаше кървави дири върху разгорещените им тела. Из устата й изкачаше пяна. И в момента, когато повали двете хрътки на земята, из храстите изсвистя ласо и се уви около врата й.

С един скок човекът се намери до нея и с останалата част на ласото пристегна гърлото й.

На другия ден намериха ламата с разхлабено ласо, с широко отворени очи, обърната за последно към синята вис.

За миг си спомням думите на Платон, който казва, че красотата е божественото. Той я смята за висша ценност, като духовното е доброто и благо на човешкия живот.

По моему, красотата е една изящна одежда, която трябва да се облече. Тя е въплатена в прекрасните творби на изкуството. Тя доставя мир и спокойствие на човешката душа. Тя е вдъхновение и импулс за доброто и нравствената потребност. Тя излъчва сияние, което разпръсква светлина в човешкия дух и мир, който укрепва характера. Тя формира човека и го води по пътя на напредъка и спасението.

- Ангажирай своя ум с мисли за спокойствие, мъжество, здраве и надежда! Вашият живот е това, което вие мислите за него – прекъсва мисълта ми Исус.

- А как да постъпваме с нашите врагове, Учителю?

- Никога не се опитвайте да разчиствате сметките си с тях! Защото с това вие ще причините много повече зло на себе си, отколкото на тях. Никога не мислете нито минута за хората, които не обичате!

- Както се казва: “Вместо да преживявате за чужда неблагодарност, бъдете готови за нея! – прекъсвам Го аз.

- Единственият начин да постигнете щастието е да не очаквате благодарност, а да извършите благодеяние заради радостта, която ще ви достави! – продължава Той.

- Но нали трябва да водим сметка на своите успехи, а не на своите неприятели?

- Права си Мария. Не трябва да подражавате на другите! Имайте своя индивидуалност! Намерете себе си и станете такива, каквито сте! Защото завистта е невежество, а подражанието е самоубийство.

- Има една поговорка – продължавам аз. “Когато съдбата ви поднесе лимон, постарайте се от него да направите лимонада!”

- Забравете своите собствени неприятности! Опитайте се да дадете малко щастие на другите!

И пак за Доброто.

- Без Доброто Мария, никой не може да понесе продължителни несгоди. Решителен, непоклатим и умерен в речта си е добрият човек.

- Не причинявай на другите това, което не искаш да ти причинят на теб! – това съм чувала да казват.

- Уважавай себе си! Изисквай красотата в себе си! Тогава другите ще те уважават.

- Колко правдиво е Исусе. Но рядко можем да срещнем хора по пътя си, на които да се насладим и да се замислим, че и ние можем да бъдем като тях. Нали желанието е наше?

- Доброто трябва да се подкрепи с Вярата! А Вярата е Любовта – първият свещен закон, Мария. Тя царува само в чистите сфери на свободата.

Поглеждам Исус, а Той се усмихва. Подава ръка и ме повежда наново из съкровищницата.

И пак за психотронното оръжие

Спираме пред кожената врата, където пише: “Психология и телепатия.” Поглеждам Учителя и Той наново се усмихва. Може би е разбрал, че съм смутена!

- Да влезем, Мария! – подканя Той.

Вратата както винаги се отваря и затваря сама. “Това е тя – мисля си, силата на мисълта! Царицата на Вселената.” С нея можем да летим, където пожелаем. Да влизаме в приказни дворци, да се връщаме във времето и да летим в пространството. Да се срещнем с бъдещето и какво ли не още. С полета на мисълта нашите починали летят в пространството и се сливат с нашата мисъл. С нея те работят и се усъвършенстват чрез нас. Това е тя, тази чародейница, която има силата да владее всяка душа. Без нея нашето и тяхното съществуване би било немислимо. Тя е връзката с нашия и ефирния свят. Чрез телепатия ние си предаваме един на друг мисли и кореспондираме чрез морзовата азбука. Това ще рече, чрез сигналите на природата, чрез шепота на дърветата, свистенето на вятъра, песента на птиците, със скоростта на мигновението.

Навярно си спомняш от първата ми книга приятелю, че за телепатията са необходими обект и субект. Че мисълта се движи със скоростта на мигновението, право и обратно пропорционално. Така е и с природата.

- Вие сте част от нея и тя част от вас – прекъсва мисълта ми Исус. Тя ви зарежда с жизнена енергия и по този начин се влива във вас.

- В такъв случай ние сме взаимно свързани и не можем един без друг?

- Това е така, защото всичко, което е създал Творецът е неделима част от Него и вие като част от Него сте неделими.

- В такъв случай, ние трябва да мислим за природата като жива част и да я пазим така, както майка пази детето си.

- Може би си права. Ако всички мислеха така, нямаше да има такива катаклизми в нея. Бурите, градушките и всички бедствия си правите вие самите.

Гледам и не мога да повярвам.

- Защо се чудиш Мария? Съмняваш ли се в тази истина?

- Не, Учителю. Стана ми мъчно за хилядите като мен, които са тръгнали срещу природата. До такава степен я замърсяват, едно от нечистата си мисъл, друго от собствените си ръце.

- Това е така, защото съзнанието им е на ниско ниво. Те не желаят да мислят за последствията. От вас, край вас и над вас. Това е заобикалящата ваша мисъл и следствие на вашите действия.

- А как трябва да се предпазим?

- Много просто. Ще мислите правилно и за добро с много Любов. Това е пътя за спасение на вашата душа.

В този миг си спомням, когато се отделих, т. е. левитирах с тялото си. Летя през тунела. Нагоре пътят е огрян от розово-лилава светлина. Отивам до Храма. Спирам пред олтара, а той целия е от дърворезба. Красиви орнаменти и много птици. Покланям се и тръгвам обратно. Минавам по алея с много цветя. Не стъпвам, а летя над зелена ливада и стигам до черната дупка, която зее заплашително. Така виждам земята отгоре. Не желая да влизам в тая дупка. Но нали трябва да се върна от там, откъдето съм дошла. В такъв мрак живеем ние. В черната дупка. Това е нашето пространство, което е запълнено от бацила на човешката мисъл, която е негативно наслоена. Един черен воал, който се спуска над земята. Идва ми да извикам и никога да не се връщам долу. Но гласът ми чезне и аз съм само мисъл, една частица от мисълта на Твореца. Част от Неговия разум. Но все пак слизам и съм вече у дома. Тук е греха. Тук са мъките, страданията и болестите. Цялото коварство и порок.

Тук са моите близки и далечни. Тук е земята, със своя вопъл и стенание за човека, който не може да долови нейната въздишка и молба да спрем да се изяждаме и самоизяждаме. Идва момент, когато се превръщаме в развалина, за която никой не иска да знае. Роднините, близките и приятелите го забравят.

- Върху това трябва да се замислите Мария! Идвате на земята от Светлината през черната дупка в мрака. Живеете без да мислите как живеете и каква следа ще оставите след себе си. Изразходвате се ежедневно и един ден лягате и не ставате повече. Връщате се наново при Светината – вашия дом. Тя ви посреща с много Любов и нежно ви обгръща. Тогава виждате, че Тя е била винаги до вас и постоянно ви е съветвала. Но кой да я чуе?

- Изглежда, че аз непрекъснато правя среща с тази Светлина? Колко красива и нежна е Тя! Всеки, който я види, не може да я забрави.

- Светлината е вашия стремеж да летите. Тя ви сочи пътя, който трябва да поемете, но вие не желаете да я послушате.

Неочаквано в залата се появява великолепна красавица, облечена в бяла, ефирна дреха до земята. Гледам и не мога да сваля очи от лицето й. Две големи, сини очи, като небесното пространство ме наблюдават, а аз не мога да разбера какво искат да ми кажат.

- Това е Небесната царица – прекъсва мисълта ми Исус. Тя се явява тогава, когато някой влезе в тази зала. Това е нейното царство. Тук тя си почива от ежедневните си летежи.

Поглеждам и не мога да проумея.

- Небето и то е жива душа – прекъсва ме Исус. В него се обитават хилядите жители на майката Природа, а за нея вече говорихме.

- Нима и нашата мисъл не е сред нея?

- Вашата мисъл се рее в пространството, където живеете всички заедно. Един път видими, друг път невидими.

- Може ли да поговорим още малко за психотронната война? – питам аз.

- Психотронната война, това е войната на бъдещето. За нея не е необходимо оръжие и скъпа техника. Това е една евтина част от вашето тяло. Главният изпълнител е мисълта.

- Виж ти! Преди известно време бях чела, че някъде из Родопите, група хора приготвят изненада. Смятат, че ако владеят телепатията, ще манипулират съзнанието на хората. Те ще убият чрез мисъл едни, но на тяхно място ще дойдат други. Този вид война може да се прилага по всяко време. Понякога могат да се създадат изкуствени роботи, но все пак и те се повреждат. И в крайна сметка? Все пак защо трябва да се изтребваме? “Бог дал, Бог взел!” Та нали всеки човек си има код и когато му дойде времето, ще се отдели от майката-земя и ще литне в безкрайното пространство. Но тогава той ще вижда земята с други очи. Ще лети над нея и ще се радва, защото няма кой да го безпокои. Няма кой да води психотронна война и да му се усмихва ехидно.

Върху това трябва да се замислим! Как да живеем по-разумно! Как да се възхищаваме на земните красоти и да живеем пълноценно. Ако навреме не се осъзнаем, ще се превърнем в сиви човечета, които се движат като роботи. Човеци без мисъл и нужното съзнание. Ще бъдем манипулирани отвсякъде и то от нечисти сили. “И тогава накъде?” Имаме един път, който трябва да извървим. Това е пътя на Истината, Свободата и Чистотата.

Приятелю, нека литнем и се устремим към този път, който е смисъла на нашия земен живот! Един път, осеян с много светлина.

- Колко Истини си научила момичето ми!

В този момент Небесната царица се стопява и изчезва. След себе си оставя лека, синкава мъглица. Гледам я и не мога да си обясня. “Как така се появяват и изчезват тия видения пред мен!”

- Това е света на ефира, Мария – прекъсва ме Исус. Ту изчезва, ту се появява образа на любимия човек. Радвай се, когато идва при теб, защото ако не идва, значи те е забравил. А забрави ли те, значи връзката между вас се губи.

Пред нас изведнъж се появява висока ефирна фигура, която сочи нещо с ръце. Поглеждам и виждам образа на Богородица – майка. Тя ме гледа и се усмихва.

- Благодаря ти Майко! Ние често те забравяме, а ти все пак се сещаш за нас.

Тя се доближава до мен и поставя ръка върху главата ми. Става ми мъчно, защото в този момент си спомням за майка ми. Когато беше жива, лека й пръст и Бог да прости греховете й, също така си поставяше ръка върху главата ми, а след това ме прегръщаше. Аз се гушех между гърдите й и ридаех. Искам да изплача всичките си болки: “Мамо, мила мамо, къде си? Ела да ме видиш как страдам тук, на земята! Никога не ме забравяй! Искам винаги да те чувствам! Помагай ми в тежкия, земен живот! Аз имам нужда от твоята десница!”

В този момент Майка Богородица се извисява над мен и се стопява.

Аз дълго гледах, но повече не се виждаше.

Двамата с Исус тръгнахме към вратата.

Кой кого?

Излизаме от залата и тръгваме по безкрайния коридор. Мисля си: “Защо все пак човек боледува психически?”

- Истински болни хора няма – прекъсва мисълта ми Исус. Има само отхлабени защитни сили на организма. В такъв случай се отхлабват и психическите сили на организма, които се насочват върху вас самите. Тогава вие ставате една отворена система и във вашето съзнание, т. е. във вашата психика може да си играе всеки. Можете да бъдете манипулирани от други същности, а също така да се настанят ефирни тела от друго измерение, във вашето съзнание.

- Но нали изгонените души, а това ще рече лъжците, измамниците, алкохолиците, които не са се разкаяли, живеят близо до земята и могат да влязат в съзнанието на човек, който е отхлабил защитата на психичните си сили?

- Така е Мария. Тези хора чуват гласовете на починалите, които не са се изтеглили нагоре. Понякога ги виждат.

- Колко хора си отидоха от земята, които са манипулирани от такива души! Втълпяват им различни неща, поставят ги в различни ситуации, визуализират пред тях разкошни гледки и накрая светли пътеки. Превръщат се в красиви жени и ги извеждат. Много са случаите, когато през деня на някой нищо му няма и изведнъж скочил от последния етаж.

- Затова съзнанието ви трябва да бъде винаги будно! Не се поддавайте на съблазни! Балансирайте психическите си сили!

- Но как ще постигнем това?

- Като пазите психиката си! А това ще стане чрез прошката. Тя е пътя, който ще ви изведе от блатото.

Оставете ги настрани!

- Никак не е лесно това. Защото ако ти ги оставиш, другите не те оставят.

- Важното е Мария, ти да ги оставиш! Всичко да забравиш и така ще ти е по-лесно!

- Учителю, излиза, че в същност няма психически болни хора? Има само затормозена психика от нещо или от някого.

- Така е. Всеки, който върви срещу отсрещния, ще дойде време, когато ще отговаря за това.

- А равносметката за извършените злодеяния е Кармично наказание – отвръщам аз.

- Затова не трябва да вървите срещу природните закони, за да не се налага наказание! – отговоря Исус.

- Излиза, че нищо не може да ни се размине? Че всичко се крепи на закона на Доброто. “Прави Добро, за да бъдеш възнаграден!”- отговарям аз.

За момент Исус се спира. До нас се появява ефирна фигура и подава някакъв свитък. Разгръщам го и чета: “Черните мисли не предвещават нищо добро. По-добре фантазирайте, отколкото да нахлуват черни мисли в главите ви!” Гледам и не мога да проумея.

- Чети, чети! – подканя ме ефирното тяло.

Спирам за миг и продължавам да чета: “Какво е мисълта?” Тя е онази Всемирна Космическа енергия – чудото на Твореца, на всичко видимо и невидимо. Изстрелването й от Центъра става за стотна от секундата. Като мълния осветява стълбата на Живота и изгражда Кармата. Майсторът е човекът. Ако строежът е некачествен, не трябва да се сърдим на никого. Чистата мисъл излъчва чиста енергия. Тя потича по жилите на материалната същност и облива в светлина целия организъм. Нечистата мисъл отделя отрова, която изпълва тялото и причинява болка. Една част от тая енергия попива в битовата и природната среда. От тук и катаклизмите.

- Атмосферата е твърде замърсена, както от нечистата човешка мисъл, така и от доста творения на човешките ръце. Всичко това блокира вашето съзнание и то страда. Спомнете си колко ваши близки страдат от главоболие и мигрена! Разбрахте ли сега?

Тук текстът свършва. Сгъвам свитъка и го подавам на ефирното тяло. То го поема. Леко го повдига във въздуха и всичко изчезва, а с него и неговия притежател.

Поглеждам Исус и Той се усмихва. В ефирния свят всичко е възможно. Спомням си за майка ми, която си отиде на 8.VІІІ.1996 година. Почина в ръцете ми 10 години след първият инсулт. Не беше възможно да бъде спасена. Тъй като беше силен ясновидец, напоследък виждаше много интересни неща. Контактуваше с един друг свят, невидим за другите. Явно, беше дошло времето да си отиде при татко! Три дни беше в безсъзнание и в 23 часа затвори завинаги очи. “Мамо, мила мамо, много те обичам!. Ще те запомня винаги като силната и смела жена, която в името на любовта отиде на фронта, а сега прави нова жертва, да наблюдава отгоре как страда чедото й. Чувствам я винаги до мен. Тя плаче и се усмихва заедно с мен. Готви, сервира и се храни заедно с мен.”

Исус долавя мисълта ми и казва:

- Ако желаеш, можеш да се върнеш в компютърната зала!

Изненадана съм. Може би има нещо предвид! Поклащам глава в знак на съгласие. Вървим и се спираме пред вратата. Тя както винаги се отваря сама. Влизаме. Спираме пред големия компютър. Натискам клавиша и търся името и фамилията на майка ми. Пред мен се  появява целия й образ. Изненадана съм. Седи в стаята, в която почина и ми се усмихва. Става от дивана и тръгва.

- Но нали беше с парализа?- питам.

- Мимо, вече съм облечена в ново тяло, което не чувства болка и недъзи. Виждаш ли, аз вече съм здрава! Винаги съм до теб. Помагам те и те пазя. Ти не ме виждаш, а чувстваш, когато нещо лази по гърба ти. Това съм аз. Използвам твоето тяло, за да виждам какво правите.

“Виж ти!”- мисля си. И това не знаех. Истина е, че понякога усещам тръпки и нещо лази между гръбначните прешлени. А то какво било!

 

- Аз мисля чрез теб и ти чрез мен. Ние са сливаме и ставаме едно цяло. Елена (внучката й) ме сънува, защото се явявам в съня и.

Моите контакти и наставления

Не знам защо си спомням месец юли 1989 година. Бях на почивка в град Банкя. Разхождах се из центъра с група почиващи. Изведнъж пред погледа ми се яви ясна картина. Видях две партии, които падат в пропаст. Изведнъж, когато да паднат в нея, се появи една трета сила, която ще спаси България. Много се изненадах, защото по това време имаше само една партия.

Дойде десети ноември и страната се раздели на партии. Две бяха водещите – БСП и СДС. Наближаваха изборите. Смятах да не гласувам. Но за моя голяма изненада, два дни преди изборите чух глас, който ми нареди: “Ти трябва да гласуваш и да пуснеш синята бюлетина!”

Да си призная, за мен и двете партии бяха еднакви. Мисля си: “Едни и същи хора се разделиха и като гладни вълци виеха!” Така видях образите им. Защо трябва да се делим на партии? Нима не сме един и същи народ? Значи вече сме се разделили на много народи и нямаме нищо общо между себе си? Божичко, вместо да се обединяваме, ние се разединяваме! Спомних си, че в библията пишеше, че ще дойде време, когато брат срещу брата ще тръгне, син срещу баща, майка срещу дъщеря. Ще има глад и мизерия, земетръси, наводнение, суши. На земята ще властват порока, парите, наркоманията, убийствата, кражбите и лъжата. Нима не настъпи времето, когато парите отидоха при крадците, лъжците и измамниците! Културата ни замира, почти унищожена. Забравихме, че имаме история и духовни будители.

Настъпиха тежки времена. Беднотия над България. Хората умират от глад. Инфарктите и инсултите чукат почти на всеки дом. Върна се и туберкулозата. Хората се отчаяха. Нямат желание за нищо. Всеки търси прехраната. Особено тежки са последните 1996, 97, 98, 99, 2000 години.

Такава е равносметката на живота на планетата Земя. Само мъки и страдания. Студ и глад, болести и какво ли не още!

Боже, опази народа ни от война, защото това ще бъде най-тежкото, което ще се случи!

6.ХІІ.1996 година, 17:10 часа

Среща с Ми Ту Шуан

Стоя до бюрото си в кабинета. Върху стола срещу мен силно се чука.

- Кой си ти? – питам.

Насочвам ръка срещу него и го моля да се материализира.

- Аз съм твоят учител, вечен пазител – Ми Ту Шуан.

Когато ми се явява, винаги ми казва така:

- Мария, предстои ти тежка работа. Двамата с теб трябва да открием Истините за Живота! Ще обединим усилията си. Ще бъдем ръка за ръка с теб. В радио “Веселина” ще бъдем заедно. Това, което забравяш, ще ти го напомням! Направете рубрика “Светлина в мрака!” Тия, които са излезли от тялото, да разкажат! Нека хората се убедят, че няма смърт. За тях са мистерии, а за нас истини. Влизай в разговор с тях! Вземай отношение в техните разкази! По този начин ще те обикнат.

29.ІІ.1997 година, 14 часа

Разговор с леля Ванга

- Много ми е тежко, лелю Ванге.

- Ам, че и на всички им е тежко. Кво си са укумила? Гимиите ли ти потъват? Я ставай!

- Не искам да живея.

- Ние с теб няма ли да работим? Да не съм чула повеч, туй що рече! Затуй, че ти речем: На где ше идеш, ако думаш тъй? България има нужда от теб, а ти си дигнала ръце и нищо не рачиш. На къде ша идеш?

Света Петка Българска та поздравява и дума: “Иди при Мария и кажи, къде отиде силата й? Заслужава много шамари, та да се осъзнае! Пътят й е към нас, а тя иска да се връща на земята. Съвземи се Мария! Вдигни гордо глава, да вървим заедно! Стига вече! Това ще те зареди с енергия, а България има нужда от тая енергия!

5.ІІ.1997 година, 22:40 часа

Гледам сватбената снимка на дъщеря си Елена. Там са майка Кети и татко Колю. Гледам майка отдалеч и я виждам много красива. Поглеждам и татко. Мустакът, който имаше, не му се вижда. Питам:

- Татко, къде е душата ти сега?

- Не знам – отговори ми той. Сега аз съм само част от мен. Един балон въздух, който се надува, когато го духне вятъра. Така е, когато съм над земята. Тук – горе съм нещо, което свети. От теб съм чувал, че се нарича светлинно тяло. Не знам, не виждам, тук няма огледало, но много леко стъпвам, сякаш летя.

- Така е татко. Ти летиш, само летиш.

- Ами как отидох в Храма на Бога и работя? Да знаеш само какви приятели имам? Майка ти се гордей и нали знаеш как кипри уста? Драго и е, че има такъв мъж. Нали я знаеш от една време каква красавица беше милата? Тя пак е красива за мен. Знаеш, обичам си я? Ако не беше тя! Голяма чистница, така си я помня. Обичам си я, макар, че много ми викаше. Нали знаеш, нервничка си е? Изглежда жените за това сте родени? Повече да гълчите. Гледам и ти си тръгнала по нейния път. А сега да свършваме, че гледам очите ти примигват.

Лека нощ.

15.ІІ.1997 година, 7:30 часа

Виждам същество, облечено в червен скафандър, който избледнява на фона на светлината. Започва телепатичен контакт.

“Аз съм посланик от другия свят, светът на Божественото начало. Искам да ти предам важно послание, което трябва да запомниш! “Започва кървав двубой. Тежка борба между Божественото начало и мрака. България е пред голямо изпитание. От вас, българите зависи дали ще отстъпите. А сега накъде? Пътят е ваш. Решавайте! Хора, мили хора, Бог, ангелите и хилядите архангели, бойната стража, са на наша страна. Изпитание, изпитание, изпитание! Трябва да устоите и да издържите напъните! България е пред падение. Не чакайте някой да я спаси! Вие сте си сами спасители. Тръгнете по пътя на Светлината! Обединявайте се! Вървете по двойки, ако се наложи по тройки! Олеле, мале… Каква какафония е на земята! Вие сами сте си я направили. Сега сърбайте кашата, която сами сте си забъркали! Тя е горчива от нечистите ви деяния. Ето и в твоя дом, кой се е настанил? Сатана. Викате, кряскате, не се услушвате. Какво искате тогава? Нужно е мъничко и много внимание от ваша страна! Етика и морал! Какво направихте от морала??? Излязохте от нормалните норми на поведение. Не само вашето семейство. Това се отнася за всички. Спрете мили хора!

Малко е нужно! Внимание, етика, такт и галантност!

Моля ви мили хора! Не правете това! Вразумете се и тръгнете по пътя на Доброто, а то и Светлината! Бог е с вас и във вашите сърца. Той ви обича и иска да помогне. Вразумете се и тръгнете по правия път! Бог е с вас и ние сме с нас! Ще ви помагаме в трудните начинания! Обичаме ви! Вървете по правия път и Бог е над вас!

Ваша бойна стража.

Ваши приятели и пазители.

Да не те притеснявам, че съм облечен в черно! Аз не съм дявол. Аз съм официален посланик и при вас е прието черният цвят за официален. Затова съм облечен в черен гащеризон. Трудно е да се проникне през хилядите бариери. Трябва да си облечен със силно защитно облекло, защото на земята витае бацила на страха и злото. Не искам той да проникне в нас и да го принесем там, в другото царства, царството на Светлината!

А сега да привършвам. Ние пак ще се видим и чуем. Ти знаеш, че имаш бойна стража, която те охранява! Не се притеснявай! Не избухвай! Това е от голямото напрежение. Заредена си много.

26.ІІ.1997 година

Урок на Айнщайн

Индеферентните лъчи, които падат перпендикулярно върху плоскостта на земята, оказват пагубно влияние върху флората и фауната, също така и върху мисловните процеси в човешкият организъм. Тези лъчи са милимикронни и имат свръхдоза интензитет, поради което създават дисбаланс в цялата природа и човека като част от нея. Тези лъчи не се виждат от човешкото око. Те се наричат солоксови и имат поляритет. Влизайки в съприкосновение с чистия кислород, стават реакции, подобно киселина с основа (киселинна реакция). Във въздуха с образуват капчици, подобно оловни с оловен цвят. Това са пръски, които се вместват във въздушните слоеве, следствие което се натравя въздуха (виж оловото и кадмия, как действат на организма!).

27.ІІ.1997 година

Разговор с Иван Рилски

Кукурякът е средство за тонизиране на организма и борба със стреса. Може да се използва по време на грипна епидемия – екстракт от кукуряк.

Приготвяне

Завира 100 грама вода и се слага една щипка от цвета. Ври половин минута и се прецежда веднага. Пие се 3 пъти по 30 грама 2 часа след хранене.

Той е прекрасен тонизатор!

12.ІV.1997 година,12:15часа

Здравей пиленце. Аз съм бай ти Иван от къщата. Много съм щастлив, че ме изведе от мрака. Да знаеш сега в каква светлина се къпя. Толкова ми е хубаво тук. Пея, летя и се сливам с полета на звездите и птиците. Кака ти Милена не е при мен. Тя си беше винаги такава и сега не мога да я срещна тук. Мъчно ми е, че напусна и се занемари къщата. Но какво да се прави. Времената са тежки, а ти трябва да ядеш. Тук съм мобилизирал гвардия от приятели, за да ти помагат в земната работа. Това е моята благодарност към теб. А сега да привършвам. Ние пак ще се видим и чуем, но запомни, че съм с теб в мисълта си. Моите дъщери са големи неблагодарници и алчни. Не съумяха да те оценят, а отгоре на всичко ти взеха грешни пари. Жал ми е, че си изтегли почти последните пари, за да им купиш водомер, който не им трябва сега.

Твой приятел

бай Иван.

13.ІХ.1967 година, 21:55 часа

Леля Ванга

“Мария, Мария – чувам глас. Аз съм леля ти Ванга. Дойдох да те видя. Къде се загуби? Кви времена дойдоа. Проектите, тъй им викат, били модерни. Ти разбрах, си внесла такива проекти.

- Да, лелю Ванге.

- И трите трябва да спемелиш! А сега речи ми как ги викат и къде са?

- “Център за бездомните” – отговарям аз. Внесох го в Българските фондации, подпомогнат от Хонландските фондации – финансово. Другият в програма Фар – Алианс, от Американските фондации. А третият е – създаване на клиника по обединена медицина.

- Туй що ще рече?

- Ами народната, наричат я природна, ще се обедини с традиционната.

- Туй ного ми се нрави. За другити проекти не държа, ама тоя трябва да ги разтърси ония търтеи, дето си пият кафето и си земат парите!

- Лелю Ванге, много благодаря, че поддържаш идеята ми!

- Я, чи как, нъл толкова години работих, но нямах сили да ги създам. Ония лентяи ми земаха душицата. Мира не видях. Отдавна знаех от Бога за теб, че ти ша продължиш моето дела. Белким им уврът главите за добро! Маре – тъй ше ти думам. Ти си чедо Божие, макар, че грешиш някога, но Бог ти прощава, защото си силен човек и пое мисията. Ного страдаш, но не се отрече от Бога. Бог рече, че страданията са от него, за изпитание. Сега вече е време за робата. Ти си спасителката на България – духовен водач. Сакам още да си подумаме, но виждам сигналите на Света Петка.

Веке ми маха да тръгвам, защото и ти имаш работа.

Твоя приятелка и сестра

Евангелица.

9.V.1998 година, 17:45 часа

Воронов Стефан

Чин, чин, златен сън,

чин, чин, пак си с мен.

Обич моя, ненагледна,

чин, чин, любя те.

- Но нали ти почина при автомобилна катастрофа? – питам аз.

- Това е вярно. Мен ме убиха т. е. бях убит. Завидяха ми на таланта. Най-близките ми хора, от които не съм очаквал. Заговорничиха срещу мен. Някои хора не ме обичаха. Защото като певец, бях и композитор. Имах тетрадка с текстове и ноти, но ми я откраднаха, а сега с тях боравят. Пишат се, че са ги композирали. Но те са от моята тетрадка. Само чувах моята музика и текстове, но едно но… явно доста хора са си играли в играта! Как искам някой да ги разобличи, но не знам кой! Мария, горните стихове са в знак на любов към теб, но не оная – земната, а космическата, която няма граници. Ти я притежаваш и се сливаш с мен и останалите слънчеви братя. Виждам четеш Беинса Дуно – великият Учител (пише с главни букви!). Има какво да се научи от него. И аз минах през неговия курс на обучение. Не съм в момента на земята, а ти изпращам информация по лъча на Божествената Любов. Моля ти се, обичай и люби всички, дори и врагове си, за да те обичат и те и ние вечно ще се сливаме с теб – любов наша.

Твой приятел

Воронов Стефан.

Искам да се върна назад с времето. Денят е 14.ІІІ.1998 година, събота, 23:15 часа

Спря завинаги сърцето на човека, с който прекарахме 33 години. Човекът, който казваше: “Ти си първата и последната жена, която съм обичал.” С обич сляхме завинаги сърцата си и с обич се разделихме с човека, който толкова много обичах. С човекът, който изпратих там, където вече никога няма да се видим, а само ще се чувстваме.

На 21.ІІІ.1998 година разговарях телепатично с него.

“Мим – така ми викаше той. Обичам те като безкрайното небе, колкото синия простор. Ти си права. Ти си последната ми любов. Каквото и да съм правил, падам на колене и ти се моля: Прости ми завинаги! Не ти дадох достатъчно всичката си любов, защото ти я заслужаваш. Карах ти се, плюх те, но не усещах как ставаше това. Черният демон е виновен за всичко. Сега разбрах, че ти си искала да ме спасиш, но нямаше кой да те слуша. Бях много изнервен. Причерняваше ми пред очите и не знаех какво говоря. След това не помня нищо. Само знаех, че те обичам, но не го доказвах. А ти имаше нужда от моята помощ, а аз не ти я давах. Каквото и да си грешила, всичко ти прощавам, както знам, че и ти ми прощаваше винаги. Видях, че водиш живот по-лош от куче, но демонът не ми даваше да дишам спокойно. Аз трябваше да умра, за да умре и той, да те отърва от него. Сега живей спокойно и в мир, както ти смяташ за добре! Не ще те ревнувам! Ти си достатъчно разумна. Знам, че ще срещнеш и друг човек, но знам едно, че любовта и обичта между нас никога няма да изчезне. Децата ще се изучат и издигнат, но знам, че аз винаги ще ти липсвам. Обичай ме винаги така, както ме обичаш и така ще бъдем винаги заедно. Колкото до това, защо се отдалечих от теб е, защото мислех, че не ме обичаш. Но сега разбрах, че не е така. Аз видях една седмица преди това смъртта и не можех да те гледам, защото не можех да ти кажа. Ето защо пиех, за да замъгля съзнанието си, за да не мисля, че ще те оставя сама. Но такъв е животът. Аз пак съм жив и ще живея чрез теб! Обичай ме, за да живее моя дух спокойно! Не се страхувам, защото ти ще ме приведеш през моста и ти обещавам, че ще отида при Вангелица, Света Петка и Исус, и всички светии, които работят за спасението на човечеството. Започнах да отвиквам от алкохола, ти сама го чувстваш и се гордея, че преодолявам себе си. Не искам да живея в ада! Искам да се включа в мисията, която ти доброволно пое! Ще се усъвършенствам чрез теб и учителите! Поздрави Сашо, Колю и всички останали и им кажи, че Бог съществува и всеки трябва да дава сметка.

Целувам те безумно

Твой Гошо

Твой верен духовен съпруг.

На 25.ХІ.1998 година наново направих среща с него.

Лежа на дивана и в този момент чувствам приятна тръпка по безименния пръст на лявата ръка. Тук е златния пръстен с опала, който ми подари съпруга ми Георги. Тръпката лази и спира до пръстена. Чувам гласа му: “Помни, че това е споменът от мен! Пази го и ще го подариш на Жорко!

Този път аз го моля да почувствам тази тръпка като галене. Наново се появява и изчезва, сякаш се стопява.

От тогава чувствам присъствието му около мен. Сънувам го често, а и майка ми наред с него. Разговаряме често и непрекъснато е притеснен за мен.

Гледа ме много тъжно и рядко се усмихва.

1.ІІ.1999 година

Свети Георги

Не властвай над себе си и другите! Не прелюбодействай! Обичай Живота и истините в него. Любовта е мерило към истината. Истината е път към живота. Живей разумно, както ти диктува разума!  Той е над всички. Той е най-висшата Вселена – път към идеала. Идеалът е истина, която е мерило към пътя, който си поела. Мери себе си, чрез своите идеали! Принципът е част от идеала, който всеки трябва да притежава! Обичай ближният си, а аз ти казвам: “Обичай врага си, защото и той ще те обикне! Прости му, макар да те боли! Прошката е най-висшето мерило. Аз ще ти помогна Марийо! От днес, ти ставаш воин на хилядите незнайни небесни войни.

6.ІІІ.1999 година, 17:20 часа

Леля Ванга

Мария, аз съм леля ти Ванга. Я ке се стресни малечко! Оти си са окумила? А се глей, що си? Нам, ке ти е много тежко! И на мен и е тежко кат гледам! Где е оная силната и устремена Мария? Съвземи са! Не ти върви, оти си станала ного материална! Остави на Бог! Той знае от кво имаш нужда. Любовта е една Мария! Тя е към Бога. Забрави ли я? Изгуби ли вярата си? Разтърси са! Съвземи са! Не търси земната любов! Няма да я намериш. Можеш да търсиш само ученици, за да ги насочваш към правата вяра!

В момента слушам радио. Леля Ванга продължава:

- Ке слушаме двете песента! Тя е от моя край. Малко да спрем!

Чувствам издърпване и изтичане на енергия от левия си крак. Щастие е да срещнеш добър човек, който да те разбира. Песента се отнася за щастието, вярата и надеждата.

- Остави ги тез мръсни думи! – казва леля Ванга.

Думите са по радио “Ритму.”

- Не са отпускай!- продължава тя. Тегля енергия от теб, за да та вида и разговаряме. Туй Георги е ного замърсен. Не може още да са изчисти. Алкохолът е замъглил съзнанието му и все още черните го властват. Умори ли се? Ного си изтощена в момента.

- Болна съм лелю Ванге.

- Туй не е болка за умиралка! Нъл си веке на крак? Начи си добре. Ти си силна и няма страшно! Блазе ти! Преди малко та нагълчих, но не са сърди! Нъл си ми дете? А сега си почивай и слушай арна музика! В момента твоя дух пей, играй и лети. Да знаеш как излъчваш? Отпусни са! Засмей са! Къде ти е усмивката?

- Изчезна, лелю Ванге.

- Знам, знам, довиждане.

Вангелица.

2.VІ.1999година, 16:45 часа

Петя Дубарова

Кажи ми любима и нежна жена,

сърцето подсказва ти фала в твоя живот.

Нима виновна си за туй що обрече се

да служиш на висш идеал.

Обичай всецяло със сърцето си,

разпръсквай искри от синя тинтява.

Тя казват била е за лек,

отровите човешки убивала.

една незабравка дарявам ти аз,

за спомен от мен и всички сестри.

Обичам те моя сестрице,

обичам и твойто сърце.

26.ХІІ.1999 година, 22:40 часа

Весито – моя колежка, акушерка

Герасче, не ми се искаше да умирам. За всичко е виновен Пешлов. Не можах да се разведа с него. Много ме тормозеше и не се прибираше в къщи. Правеше непрекъснато скандали. И следствие това направих левостранен хеморагичен инсулт, който ми костваше живота. А сега много се радвам, че те намерих. Търсех те на старото място в блок 107, но разбрах, че те няма там. Тогава реших по собствена инициатива да те потърся тук, в 209 блок. Случайно те намерих. Нали знаеш, преди време идвах тук заради детето? Много не вярвах в Бог, но Той съществува. Кажи на всички да вярват в Него, щото иначе ги чака лошо!

- Веси, чувам ясно гласа ти, леко дрезгав, какъвто беше.

- Помниш ли го?

- Да миличка – отговарям аз.

- Никой не ми е кавал тъй. Колко си била нежна! Виждам много души и светлина около теб. Не се притеснявай, че не можеш да виждаш добре! Това е, защото гледам чрез твоите очи. Всички умрели, когато слизат на земята, гледат чрез очите на своите близки. Искам още да си поговорим, но ти вече си уморена. Знам, много си притеснена, но всичко ще се оправи. Здраве и живот да е! На мен ми е много тежко, защото не знаех нищо за смъртта и след нея. Трудно преминах лавината – границата между двата свята. Гората беше много тъмна и се обърках. Беше ме много страх. Гледаха ме хищни очи, които ме плашеха. Но някаква светлина ми сочеше пътя. Стигнах до черната планина. На върха й се виждаше Светлината, която грееше над мен. Тя ми даде сила и започнах бавно да се изкачвам по нея. Стигнах до нея и тя ми подаде някаква десница. Моята не виждах. Изкачих се и толкоз. От тук натам тръгнах по светла пътека, която водеше към Храма. Там ме чакаше Бог, с бяла мантия, бяла коса и брада. Усмихна ми се бащински. Разбрах, че съм спасена. А сега да спирам, за да си лягаш! Пак ще се видим.

Чао. Целувам те скъпо Герасче.

21.VІ.1999 година, 21 часа

Информацията беше получена и аз преди това много плаках и благодари на Бога за синята лента.

Днес е тържествен ден за теб. Получаваш най-висшето звание, звание на мъдрец – синята лента. Пази я Мари Шуан – нашата звезда и любима душа. Ти я заслужаваш с много послушание, сила, знания, мъдрост и търпение. Ти си вече земният апостол, който ще осени стадото земно. Давай се Мари Шуан скъпа! Ти си Шуан – душа на двата свята. Всички тук те тачим и обичаме. Вече си със синята лента – призвание на земен учител. Предай Новите знания за “Живата етика!” БВС – Новото учение. Б – благородство в постъпките, В – вяра в Доброто и С – Сила в Истината (истинска сила). Предавай Принципите на Живота, в твоята и наша Нова школа – Школата на Живота! Внедрявай принципите у децата, които получаваш от нас, като послание към земните жители. Ще ги схематизираш от книгата и ще ги извадиш на компютър! Пожелаваме ти успех!

До нови срещи сестра Мария,

Мари Шан, Маги..

Успех в новото начинание!

7.ІV.2000 година, 7:30 часа

Бъди ни бойка стража ти,

Марийо, майчице добра.

О сана, сана, сана.

Бъди ни винаги добра,

сестра и майка ти бъди ни.

Разпръсквай истинни слова!

О сана, сана, сана.

Обичаме те Маги ний,

защото с обич ни помагаш.

Лекуваш ти духа ни, да.

О сана, сана, сана.

Прославяме те ний сега,

во веки да живееш.

Бъди ни винаги така!

О сана сана, сана…

В това време се явява съпругът ми Георги.

- Честито Мим. Да си жива и здрава! – казва той.Целува ме по челото и гали косата ми като дете.

- Това е за теб – и ми подава червено лале.

След това се явява майка ми. Аз се доближавам до нея и я прегръщам. Тя ми подава китка здравец.

- Да си жива и здрава Мимо! – казва тя. Помагай на хората! Не бъди алчна, защото всичко се овижда!

Идва и татко.

- Миме, какво да ти пожелая? Духовен летеж и да се усъвършенстваш! Бъди ми все така добра! Чуй камбанен звън! Това е тържествен гонг. Той е за теб.

Идва и леля Ванга.

- Маре, от мен благословията. Да изпълниш започнатата мисия! – и полага ръка върху главата ми. Знаеш, че аз не обичам късани цветя? Те са детски ръчици.

Идва и Света Петка българска, православна.

- Пожелавам ти да изградиш моята църква! Запомни мисията за Джумаята! Ще ти даваме сили и кураж!

Виждам много хора.

- Ние сме душите, на които си помогнала да отидат в отвъдното. Ние сме душите, които ти си излекувала. Ние сме душите, които ти духовно си просветила.

- Маре, аз съм Елена – свекърва ти. Какво да ти пожелая? Здраве и да ми простиш!

- Аз съм ти простила всичко. Ти какво си ми направила?

- Сега съм спокойна, защото го чух от устата ти. Обичам те, Маре.

- Мимче, душа. Аз съм Лили, твоята приятелка актрисата. Тук правим театър. Аз вече съм директор на новия театър. Даваме представления за децата. Скоро направихме пиеса за детето Исус (Исса). Целувам те душа, пълна с любов.

- Како Мария, аз съм Петю. Прекланям се пред твоята велика душа! Ти си нашата светлина. Железният светилник, който никога да не угаснеш, ти пожелавам!

- Аз съм бай Иван от къщата в офиса на Иван Арабаджията. Прекланям се пред теб! Любя те душица свидна!

- Ний сме Николай Коперник и Кук. Обичаме те духовна сетро. Обичаме твоята сила и нежност. Учи земните жители на това, което притежаваш!

- Аз съм Исус. Какво да ти река? Да бъдеш благословена майко, наша! Раздавай духовна храна на стадото ни! Разпръсквай искрите от светлина по цялата земя и небе! О сана, сана, сана…

- Аз съм Ми Ту Шуан. Идвам от Хималаите. Учи се и се усъвършенствай! А така ще учиш другите души.

-Аз съм Абраам Хатми – твоят духовен учител. Вече получи звание за мъдрост, търпени и етика. Това е най-високият сан, който сме дали скоро на земен жител. Избирай приятелите си! Не позволявай да те ограбват!

- Вута Хунда плийс, Маги. Обичам те силно, сестра моя! Ти си вече силно Маг. Умееш и владееш висш пилотаж, да кажем висша техника. Давай знания само на тези, които заслужават!!! Подбирай учениците си!

- Душа, Мария, Маги, Мари Шуан. Обичаме те всички.

О сана, сана, сана…

Аз съм Петя Дубарова

Живей и пей, играй,

защото това е истината знай!

В косите твои китка здравец аз ти сложих,

да си жива, здрава, до амина!

Бъди ни истинска до края

и с тебе вечно ще се слеем.

Да вземем китка от твойта доброта

и от нея да отпием.

Поздрави от висините

О сана, сана, сана…

8.ІV.2000 година- 22,25 часа

Иван Рилски – Отшелникът

Когато падне здрач в очите ти,

спомни си образа за мен!

Разкрий ти болката в гърдите си,

Помилвай своето дете.

Това бяха поздрави за моя рожден ден 12 декември

24.V.2000 година, сряда

Кирил и Николай

Маги, така ще те наричаме. Моя сестра силна по дух и нежна като жена. Наша сестрице, волна душице. България ще бъде президентска република. Чиста и свята, както казва Апостолът. Светлина над България.

Бог е Любов! Той обича тая малка, но плодородна страна, защото е Богоизбрана. Тук започна началото на човешката цивилизация. Тук е потъналата Атлантида.

Да знаеш само в момента каква светлина грее над тебе?

В Сахаджи йога е истината! Истината за голямата Матер, Бог Вишну, Бог Тангра, Исус. Четете Бхагават Гита и се учете! Там е съвършенството. От там ще се научите, как да се усъвършенствате. Как да станете по-добри. Доброто е в Любовта към всички хора. Обичайте се един друг! Помагайте си!

Не съм против интимността. Но не забравяйте за Бога на щастието, а то се крие във всеки човек. В момента светът е залян от сексуална енергия, която е пагубна за всички хора. Изгорете я и ще има покой в душите ви! Не съм против обичта, но истинската, към всички хора. Двете половинки нека да се сливат в любов, но приобщена към океана на Всеобщата – Вселенската! Не се разкъсвайте! Не се отделяйте! Не се разединявайте! Не се чувствайте господари над другите! Това е типично за земната Любов. Приятелството е най-силното, но онова, истинското, което разтваря световете. Свят, значи Вселена, а Вселена е Любов. Така да знаете!

Твой верен брат Кирил

До мен е Николай.

3.V.2000 година,3 часа в полунощ

Филипов

Мария, аз съм чичкото ти Филипов. Дойдох да те видя. Тук вече няма болка и страдание. Тук вече няма ежби и омраза. Тук има само Любов и братство. Взаимопомощ и уважение. Всички души сме едно цяло. Едно семейство, което непрекъснато се усъвършенства. Тук сме всички приятели и другари. Тук няма близки и познати. Тук няма връзки, а сам много обич и Любов. Аз пак съм журналист. Обикалям страната и търся интересни личности. Занимавам се и с космонавтика, но тя ми е малко трудна, защото не съм я научил на земята. Необятна е Вселената, а да не говорим за Космоса. Колко много същества го обитават! Аз се движа спокойно в ефира. Вече имам знания по левитация. Адаптирам се спокойно в необятното пространство. А с теб какво стана? Нещо много ти замряха работите?

- Така е Филипе. Нали знаеш, аз бях началото?

- Така е Мария. Ти беше искрата, а тя вече се възпламени. Името ти ще остане в забвението на земята, но тук е факелът, който ни свети. Ти вече си една ярка звезда, която свети ярко. Твоето име звучи в целия Космос.

- Чувствам се неудобно, като ми говориш така господин Филипов.

- Така е Мария. Ти си първоначалника на Новото учение за Живата етика. Учителят на Новата школа. Разгори нова искра! Възпламени я Мария! Запомни, ти си факел, който ще свети вечно! Колкото за твоите приятели от Егерийската планета, те са високо ерудирани личности, които са придобили много знания и желаят да ги предадат на вас – хората. Абраам Хатми – учителят, нали го знаеш и той идва в твоя дом. Дойде време и той да се материализира в човешко земно тяло. Той преподава в Пловдивския университет древна култура, в катедрата по филология. Скоро ще се срещнеш с него. Засега няма да ти кажа името му.

Тонито е прикрепена към мисията. Контактувай с нея! За сега трябва да тръгвам, защото пропяха първите петли. Довиждане скъпа Мария! Ние пак ще се видим.

Чичко ти Филипов

29.VІ.2000 ггодина, 23:55 часа

Весито

Герасче, аз съм Веса. В момента се връщам от молитва. Бях в Храма. Нека си разправят, че няма Бог. Има и още как. Трябва да разберете това и да вярвате силно в Него. А Исус Христос колко е хубав! Грее от светлина. Всички сме влюбени в Него.

А сега малко за себе си. Аз се качих едно стъпало нагоре, благодарение на теб. Казах, че си била колежка на земята. Да знаеш как те почитат духовете тук? Не знам каква е причината! Само се чудя. Знам, че си много важна личност, но каква не знам! Виждам, че си много уморена. Чувствам по излъчването. Не се тревожи за нищо! Мисли с Добро и Любов! Пешлов виждала ли с го? Как е детето? Аз съм му простила. Така да му кажеш ако го видиш! Аз още съм на земята. Много малко зная за другите светове. Нямам натрупан опит и още ми е много трудно. Но знам, че ти ще ми помогнеш! Идвам на твоите лекции, а и водя мои приятели. Нали няма да ми се сърдиш? Искам да се учим, за да се усъвършенстваме. Това ще ни издигне нагоре. Нали Герасче? Ти четеш книгата “Тайното учение” и аз виждам чрез твоите очи. Не мога да разбера много неща. Трудно ми е още в тая материя, а трябва да уча, за да се усъвършенствам. Смисълът на земята е, човек да се усъвършенства, за да израсне духовно. Но нямало кой да ми го каже. Сега чак трябва да се уча и то чрез теб.

 

Засега спирам. Пак ще се чуем.

Веса Карова

Новите знания

Импулсите

Вие действате чрез Големия Природен импулс. Вашите импулси правят диаграма. Вашите и природните импулси влизат в резонанс и създават хармония. Затова трябва да се научите да усещате импулсната вълна на природата! Тя пулсира с ритъма на целия Космос – малък и голям. Импулс, значи моментно усещане на сетивата. Може да се нарече моментна сетивност и усещане преминала през “Центъра на мисълта” и чрез импулсна вълна предадена на сетивата. Импулс, значи още и прилив на енергия, много фина и е съставена от духовни нишки, които се предават на подсъзнанието. То е състояние на интуитивния Аз. То е състояние на самосъхранението. Трябва да се научите да се съхранявате чрез моментния импулс! Той е реакция на организма, т. е. на духовното тяло. Той е даден свише.

Импулсивно действат животните, а вие сте част от тях. Само че те имат силно чувство на съхранение, а то е чрез развит нюх или разпознаване на миризмата, или енергията на живата и неживата природа. Всеки има определен вид или миризма. Живият човек мирише на пръст, а животните на  мърша. Ето защо трябва да развиете тази сетивност на усет! Тогава ще умеете да се самосъхранявате и да запазвате енергията си в чист вид. Защото тогава няма да има разграждане. Разграждане има там, където има плътност на материята, а тя е в зависимост от съзнанието.

Простите неща

Трябва да анализирате нещата, защото те са много прости! А простите неща са най-съществени. Всяко нещо намира място в пространството. А за да стане въпрос за него, то е намерило място, за да израсне в съзнанието и да се превърне в знание.

Не проявявайте двусмислие и неверие!

Въпрос

Каква е дължината на вълната на електромагнитните трептения и възможно ли да се осъществи връзка с други светове. Сравнете с наши мерни единици – манометри, микрометри?

Отговор

Вълните са инфрачервени, ултракъси. Апаратът може да се нагласи на ултракъси вълни 584 мегахерца, за да се направи връзка с нас.

Времето

Ние можем да променим времето. Винаги се връщаме назад. Нашата ротация или въртене е в обратна посока на часовниковата стрелка. Вие все вървите напред, без да се обръщате назад и затова стареете. Визуализирайте себе си, като извиквате образа си от миналото и така во веки! Това е лесен процес, стига да овладеете визуализацията, чрез представата и въображението. Извиквайте магнитните сили, за да ви помогнат при обратното въртене! За миг ще се спре времето и ще се върне назад, според вашето желание.

Понятие за Бог

Бог съществува извън границите на вашето съзнание. Той е разредена етерна субстанция плюс разума на цялата природа. Природа, значи Вселена и Космос. Това е кислородният атом, от който има нужда всяка одухотворена природа. Той е енергията, която ви зарежда, за да дишате. Той е същността, без която не можете. Кислород плюс водород, става вода. Това е Бог. Той е живата вода, без която не можете да живеете. Тя се движи в спирала в троичност – един атом кислород плюс два атома водород и така до безкрая. Той е първичният въглерод, който образува верига до безкрая.

Обичта

За да се обичат двама души, не трябва да свикват, да са непрекъснато заедно! Защото свикването се превръща в навик и вече не е любов. Раздялата е най-сигурното средство за изпитание на чувствата. Това е свише и то е духовното. Колкото двама човека се обичат, те все повече се разделят, за да може наново да се съберат с върховна сила. Това е екстазно чувство на щастие. Силата на любовта е в изпитанието, което е нейната мерна единица. Не говори много за Любовта, по-добре действай! Тук думите са излишни! Обичай и доказвай! В Любовта не задоволявай животинския си нагон, а се сливай нацяло с обичния човек! Това е щастие. Истинската Любов те кара да се чувстваш пълноценен човек, който винаги има криле и умее да лети трансцедентално.

Азбука на символите

ТРИЪГЪЛНИК – вечният триъгълник на Мъдростта, опита и знанията.

МОЛИВ И ГОРЕЩА СВЕЩ – свещен знак на огъна и знанията

ГОЛЯМО М – Великата Матер. Бащата на Вселената, първоизточника на енергията

ПЕПЕРУДА – Душата, която лети на воля в безкрайното пространство, жадна за знания

ФАКЕЛ, ХИКС, ПРЕЧУПЕНА СТРЕЛА заедно едно в друго

Факел – огъня и силата

Хикс – вечната борба между Доброто и Злото

Пречупена стрела

а) надолу – пътя, който изминава всяка Душа, стъпила на земята

б) нагоре – за да стигне до Бога

Информацията

При предаване на информация или знания, се настройваме на една мисловна вълна с вас, т. е. влизаме в резонанс относно вибрационните полета. Затова информацията се предава според вашето интелектуално или реторично изказване или изказ. Стараем се да не надвишаваме нивото на вибрациите по време на реторичен обмен, защото информацията ще стане неразбираема. Ние я свеждаме до ниво опростеност, за да бъде разбираема за всяка същност. Всеки да я види от своята гледна точка, или своя ъгъл от прозореца на своите знания. Тя може да бъде интерпретирана или изменена при изказа на съответната същност, но тя е от гледната му точка.

Насочваме мисълта си за дадено нещо. Ние ви помагаме да я реализирате, т. е. материализирате.

Ако не е във ваша полза, не се реализира.

Срещите

На 21.VІ.1999 година в дома ми се появиха моите добри приятели от Егерийската планета. Контактът се реализира чрез почукване по бюрото в кабинета ми. Започнаха да разместват предмети от едно място на друго. Но това не беше най- важното.

През месец декември се преместих от блок 107 в блок 209, вход “А” апартамент 2 в жилищен район “Тракия”. Те наново се появиха и представиха.

1. Бенада – музикантка, която свири на реажар – духов инструмент, подобен на тръба. Още в блок 107, тя изсвири свои композиции, т. е. импровизира с пръстите. Интересно беше. Импровизира рок и поп музика. Каза, че слуша радио “Ритму.”

2. Вдожомил (Ачо, значи австронавтика, чисто космическо око). Той е космически учен

3. Керма – пианистка. Тя също импровизира свирене на пиано и свои композиции

4. Йо – готвач, келнер

5. Абил – пилоти

6. Рути – бегача

7. Ян

8. Азян – машинен инженер

9. Жаки – куче

10. Мис Бебе – новородено на година и шест месеца

11. Жана – акробатка

12. Мил – готвач

13. Джиджи – лекарка

14. Гил – наблюдател

15. Нед – куче

16. Йох – пазач на бегача

17. Бен – капитан на бегача

18. Мимина – майката на Бедана, която гледа Мис Бебе, което е на Бидана и Йох

19. Даби – машинен инженер

20. Абиб – механик на кораба (бегача)

21. Виду – водач на групата

ТЕН – ТЕН – благодаря на техен език

АДЖ- мерна единица – 1 АДЖ = 1см.

Те са високи 12 АДЖ = 12 см земни

АМБРОЗИЯ – тяхна храна (течно- млечна)

 

ДИВНА – храна с много витамини – плодова

РЗАМВА – значи храна на техен език

Тяхната храна е поставена в контейнери и на една година отиват да ги зареждат на Егерийската планета.

БЕГАЧ – летящ обект (кораб), който се намира на Джендем тепе (Младежки хълм), точно под енергоизточника на върха на тепето.

Допълнителна информация

Представителите на тази планета са дошли с моето раждане. Аз съм член на Егерийската планета – планетата на великите съвършени, близо до Божествената планета. Натрупали са много знания и опит, а  през този си живот ги припомнят (чрез случайностите, които са чисто предопределение).

Всичко се осъществява чрез проблясъците в съзнанието и се превръща във визуализация. Визуализация, значи виждане чрез духовното око, като взема участие представата. Тя идва от натрупаните знания на съзнателно ниво. Там е големият шкаф, в чийто чекмеджета по азбучен ред за подредени. От тук по компютърен път, се набират и се визуализират.

Трябва да се разгърне съзнанието, т. е. да се натрупат много знания и опит, за да се черпят по азбучен ред на науката. Науката е Божествена. Всичко в природата е Бог. Тя е първичната Материя и Разум, който притежава цялата Природа, която е одухотворена. Духът е над всичко. А той е най- висшата Аура на Божеството, което и Първотворецът – без начало и без край. Всичко е Вечен Абсолют. Абсолют, значи Безначие. Безначие значи Безличност. Безличост, значи Безкрай.

Книгата е в своя край. Чрез нея заедно с Учителя Исус разкрихме Истини, които са част от голямата Истина на нашия Живот.

Също и аз се постарах без да променя нищо, да разкрия част от моя живот, в моите трудни делници, както и за цяла България.

 

Срещите ми с душите от Отвъдното, ме правят щастлива. От тях аз опознавам техния свят – светът на мисловно-чувствените тела.

Толкова съм признателна за миговете, когато са ми помагали да намеря себе си, а също така и миговете на отчаяние. Обичам ги за това, че и те ме обичат и взаимно си помагаме в знанията, търпението и упоритостта.

Искам и да благодаря на моите читатели, които вярват в истините на тази книга, дадени от моите учители и най-вече от Исус.

Летете устремени мои приятели към знанията, които остави Учителят чрез мен! Да се слеем заедно и да прегърнем книгата на Живота! Тя няма страници, защото е вечна и необхватна по големина.

Ако се уморим, да поседнем за малко, за да си починем и наново да четем, без да спираме!

 

Успешен път, приятелю!

КРАЙ

 

 

 

 

 

 

 

 

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

КНИГА ВТОРА

Мария Герасова

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

Вместо предговор

Нашите срещи приятелю ще продължат и в тази книга. Копнея да ти доверя всичко онова, което получих от духовните учители за тази Вселена, което виждам, чувствам и преживявам.

Страданията закалиха духа ми, укрепиха вярата в Доброто.

Как виждам бъдещето ли? Онова бъдеще, в което са Чистотата, Истината и Свободата. Когато дойде то, ще освети цялата Вселена и ще разпръсне хиляди искри от онзи извор, който се нарича Знание и Мъдрост.

Повярвай ми, ще възтържествува Доброто и Любовта. Бори се за тях! Те имат нужда от твоя труд. Да тръгнем заедно и да обединим усилията си!

Нашето човешко единение ще се превърне в мощ и сияние, ще сътвори чудеса.

Бъдещето е пред теб, приятелю

Напоследък, Големият-малък човек се разболя от тежка болест, която хората наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибелен край. И без друго вълната така го привлече, че стресовете станаха негово ежедневие. Нервите му изострени след продължителните сблъсъци между по-малки и по-големи сили, като бръснач режеха сивото клетъчно вещество.

Сред приятелите си, той минаваше за човека-компютър. На него възлагаха бъдещото развитие на човечеството, въпреки че беше настроен на вълна съвременност. Това го караше да се замисли за уродливите плодове на своя труд.

В този късен следобед, Големият-малък човек бързаше да се слее с тълпата, за да почувства присъствието й, което напоследък така много му липсваше. Сгушен в яката на коженото си яке, зъзнеше пред мисълта за отсъствието си толкоз години.

Той се движеше, говореше, програмиран от някаква огромна машина. Чудовищните йи очи хищно го гледаха и настройваха на желаната от нея вълна.

Ако Големият-малък човек решеше да промени настройката, този огромен хищник излизаше от леговището си и бързо го отстраняваше от своя път. И тогава трябваше да избира: да бъде настроен както машината пожелае, или да приключи лъжливите сделки, които му предлагаше.

Но тъй като времето не беше в унисон с неговите мисли, той се примири.

Най-неочаквано някаква външна сила се намеси. Наслоената с години мътилка в съзнанието му започна да се размива от чистите вълни на идващата истина.

Неочаквано на хоризонта се появи ярка звезда и пулсиращите й лъчи се сляха с ритъма на сърцето му.

Той закрачи бързо сред навалицата. Срещу него вървеше детето, облечено в червен гащеризон. То протегна ръка насреща му и се усмихна.

Човекът пътува в бъдещето, чиято светлина озаря мрака. Ние крачим с теб, приятелю, за да се слеем с настоящето, което е наше минало и бъдеще. Ние го градим сами. Нашият код е раждането и влизането в ново раждане.

ЕДНО – единно начало

ДВЕ – мъжко и женско начало

ТРИ – дух, плът и Душа

ЧЕТИРИ – числова единица, тегло, инерция, разум

ПЕТ – път към единния Творец

ШЕСТ – шествие на етерната субстанция

СЕДЕМ – Селенско единство – делема на единния мир

ОСЕМ – озон, Селена, етер, маса

ДЕВЕТ – далновидност, единение, воля, еволюция, търпение

ДЕСЕТ – единно творение

ВСЕЛЕНА – Вселената и пространството, в което живеем: вечност, сила, единение, любов, етер, нравственост, “Аз”.

Преди години се озовах в голямата, светла зала с мраморен под. Учителят Исус ме гледаше иззад катедрата и ми разкри горните истини. С внимание Го слушах и си мислех: “Истините за Живота са така прости, но ние сами си ги усложняваме.”

Нечий глас ме накара да взема химикала и листа, и ръката ми сама написа:

О – път към съвършенството

+ – вяра в Доброто

________________________

Път за оцеляване на човечеството

Ние вървим по пътя и не виждаме нищо. Мисля си: “Истина и простота.” Тя е край нас, но ние не я чувстваме. Колко малко се иска. Да я прозрем и да тръгнем след нея устремени. Светът е толкова красив, а ние го изпълваме със страдание. Създаваме си грижи и така усложняваме Живота. Предизвикваме си мъки и се чудим: “Защо толкова много боледуваме!”

Истината е да не предизвикаме съдбата срещу себе си , защото всичко се запаметява и после се превръща в физична величина.

Попитах веднъж невидимият поет: “Кой си ти, който идваш тихичко на пръсти?” И чух думите:

“Аз съм този, който трябва да съм с тебе,

за да ти покажа где се крие Шамбала.

Тя е там, където вечен сняг белее,

там, на най-високия връх на Хималаите,

е царството на знанията.

Там, където Христо Проданов,

който жив е още, заедно с братята духовни,

учи в старата съкровищница знанията.

И ще дойде време и ще дойде пак при вас,

за да ви даде от тия знания

и ще го посрещнете с фанфари.

Христо Проданов е първият, който доброволно дойде. Намери вратата към нас. Досега никой не беше влизал. Но ние сме живи и охраняваме Съкровищницата. Много малко хора са ни виждали. Викат ни Великите Адепти. Мория е при нас, но в ново превъплъщение. Исус е при вас, но в ново превъплъщение. Блаватска е при вас, но в ново превъплъщение. Засега я пазим в тайна. Ще дойде време да излезе наяве.

Ние нямаме право да се показваме на хората, защото не е дошло времето. Даваме телепатични знания на нашите ученици, сред които си и ти. Отдавна те наблюдаваме и изпратихме от тук, за да даваш знанията. Ти си последният жив атлант, останал след атомната катастрофа. А сега те превъплатихме в ново тяло след клиничната смърт. Тя, както знаеш трябваше да се състои на тридесет и седем години. Ти се молеше да не бъде по път или в дома ти. Беше предупредила своите близки да не се страхуват и да те обръщат при залежаването ти. Но ние бяхме помислили за всичко. Тя се състоя на операционната маса, където излезе старата душа, за да се настани новата. При навлизането ти във физическия мир, знанията ти бяха натрупани на подсъзнателно ниво, защото душата е само интуитивност, т. е. подсъзнание. Там е твоят компютър и ти черпиш информация чрез него. Това са твоите знания, които носиш от Шамбала – градът на съвършенството. Трябва да ги дадем на хората! Така по-бързо ще настъпи Новото време и Новото човечество. Ще бъдат хората тия, които сами ще управляват себе си. Ще могат сами да се лекуват, да контролират енергиите си и ще използват съзнанието си за добри неща. Чрез него ще виждат всички същества около себе си. Така ще станат членове на Единното Космическо Семейство, където цари вечен мир, приятелство и взаимопомощ.

Сливам се с думите на невидимия поет и виждам моя любим учител Абраам Хатми пред пещерата. Над нея има камък, който излъчва хиляди искри със спектъра на Слънцето.

- Учителю, какъв е тоя камък?- питам.

- Нарича се лунен камък и отделя вечна светлина. Тя е бъдещата енергия на човечеството.

- Значи няма да има нужда от атомни централи? – прекъсвам го аз.

- Този камък съществува още от времето на атлантите – продължава той. Не си ли спомняш?

 

Абраам Хатми стои пред пещерата и не ме пуска да вляза.

- Не се ли спомняш потопа?- прекъсва ме той. Огромната огнена струя от страхотния взрив. Това беше 1101 година от атланския календар. Тогава беше на 34 години ти, великият воин на Атланта. Градът, в който живееше, се казваше Огромуел. Градът с островърхите кули, с позлатените покриви. С часовника с махалото в центъра. С шадравана с двете ангелчета разперили крила, сякаш ще литнат всеки момент.

- Няма е Спорт палас, където се събирахме – започвам да се сещам аз.

- Сега си брахман и нищо повече, един себеотдаден – прекъсва ме той. В момента на потопа ти беше космонавт. Летеше в безкрайното пространство с космически кораб. Тогава имаше и астронавти. За разлика от вас, те летяха с звездолети.

- Да, да. Тогава се намирах на дванадесетия етаж на островърхата кула и слушах лекции по космонавтика и левитация. Бях напълно релаксиран, когато навън стана страшно. Огнени вълни се вдигаха и всеки момент щяха да стигнат до нашия етаж. Настъпи паника. Погледнах през прозореца. Вълните носеха трупове на растения, хора, дървета и животни. Обзе ме ужас. Те се издигаха и всеки момент щяха да погълнат кулата. Какво да правя? Да скоча? От тук – нататък не помня нищо. Намерих се на бреговете на Индия. Как бях попаднал тук! Пред мен красиво момиче се усмихваше. Моята първа и последна любов. До този момент не познавах това чувство. Аз, великият воин на Атланта – Асклепий. То говореше на неразбираем за мен език. Момичето със сребърното гласче – така го нарекох. Заведе ме в своята прихлупена къщурка с едри люляци. Тук се запознах с бхагават брахман Ситху и той стана мой духовен учител. Научи ме да летя трансцедентално. Поведе ме из страната, която нямаше край. И аз станах негов послушен ученик. Той почина и ме остави в гнездото на осите – там, където смърдеше на човешка злоба. И те ме жилеха непрекъснато и не спираха. Започнах да проповядвам знанията на моя учител из обширната индийска страна. Наложи се да отрежа кестенявата си коса и да стана завинаги брахман. Започнаха да ме търсят, за да ме убият, но аз избягах в планината с онзи висок връх, наречена Хималаи. И останах при другите брахмани, които бяха дошли тук преди мен. Научих се от тях на трансцедентално броене. Свит между дърветата на планината, гледах дълго там горе към върха и броях звездите. Броях звездите и си спомнях за долината – за великата Атланта. Сега вече съм брахман Ситма-схан – един себеотдаден.

- Знаеш ли?- прекъсва ме Абраам Хатми. Сега ти си материализиран в женско тяло и носиш името Маги или Мари Шуан. Защото си между два свята. Отиваш там и се връщаш тук, за да почерпиш нови знания и да дадеш на хората.

- А защо избрахте женско тяло, учителю?

- Защото жените са по-силни и по-издръжливи. Обикновено те не хленчат и не се плашат.

Мисля си: “Моето тяло е тялото на Ситма-схан – великият атлански воин Асклепий. Задавах си много време въпроса: “Когато съм на високо, ми се иска да скоча там долу”. Не разбирах какво ме тласка към пропастта! Но вече имам обяснение. Потопът и скокът във водата.

 Глас от небитието

Чувам глас, който ме извежда от спомените.

- Маги, голяма е загубата ако забравиш, че си душа, част от тялото. Когато погледнеш отгоре, ще видиш една ефирна енергия, която се носи и се слива с песента на Вселената. Тя е като лека мъглица, преплетена с много ефирни нишки. Това са нишките на чувствата на душата, чувството за красота без усет. Когато дойде душата в храма се обновява. Обновяването става, когато тя даде разчет на своите действия на твърдата земя. Там душата е твърда, защото е примесена с елементи на земния мир. Това са елементи на мисълта и греха. Тя идва на земята, за да изкупи тоя грях чрез страданието. Страданието е филтъра, като изчиства душата от баластрата, което ще рече, от всички нечисти елементи на мисълта.

Замъглят ли се очите ти, значи се изхвърлят отрови от нечистата мисъл. Кладенчето е канала, по който тече лугата, която спомага да се омекоти отровата и така примесена, излиза по-лесно. Ако се запуши кладенчето, значи се е утаила много отрова и не може да излезе навън.

Боли ли те глава, нервите се свиват и токът, който тече по тях, дава на късо. В такъв случай, той трябва да се изправи, т. е. да се освободи свитият нерв, за да потече този ток. Това ще стане чрез концентрация на мисълта. Колкото за душата, тя се намира в Слънчевия сплит (Диафрагма). Тук са разположени хиляди нишки, по които тече флуидна маса и излъчва различни цветове, според настроението, характера, емоциите, географската ширина, надморската височина, сезоните, полюсите, психическия фактор, здравето, битовата среда, конфликтите с други същности, обмена на енергия.

- Чрез разумната дейност, вие непрекъснато възпроизвеждате енергия, която концентрирате по Варолиевия мост към гръбначния стълб и от там към Диафрагмата. Тя я приема наготово, преработена от съзнанието. Тази енергия не се излъчва, а непрекъснато се обновява. Така се натрупва и попива. Това ще рече, че се смесва с идващата нова отгоре, т. е. от съзнанието и така без начало и без край. Докато един Божий ден според определения код, тя излиза от етерния двойник, по-точно енерго-иформационното тяло, което е останало заедно с натрупаната до този момент енергия. Душата няма формата и подобието на етерния двойник.

Тя е закръглено, енергийно тяло с индивидуално тегло и инертна маса. Теглото е равно на годината на смъртта на физическото тяло. Инертната маса е равна на годината на раждане, плюс годината на физическата смърт.

Пример: роден през 1946 година и починал 1999 година. Инерната маса=1946+1999=3945 грама.

Душата не се вижда от несъвършения, а само от ясно зрящия като светещо кълбо, чиято мъглявина е в зависимост от духовното съвършенство.

- Но кой си ти приятелю, който изричаш такива истини? – обръщам се към непознатата същност.

- Аз съм Агарти, един от невидимата страна Агарта. Ние всички се наричаме Агарти и си имаме звезден код. Обръщаме се един към друг с кода.

Не виждам никого. Сякаш гласът идваше от дълбините.

Изведнъж лунният камък ме обгръща в многоцветната си аура и ме обзема приятно усещане. Абраам Хатми стои пред пещерата и разпръсква светлина. Сребристата му коса и брада излъчват достолепие. Искам да коленича пред него и да целуна нозете му. Той отгатва мисълта ми и казва:

- Маги, Ситма-схан, не се принизявай така! Ти трябва да имаш своята гордост и да бъдеш твърда, и неотстъпна!

Гледам го и не мога да проумея.

- Защо се изненада? – прекъсна ме той. Та нали и аз съм същност, която е стигнала до съвършенството и владее енергиите.

- А ние хората бихме ли могли да владеем енергиите?- питам.

- Разбира се, Ситма-схан.

- Как така Ситма-схан? Та нали аз съм Мария, т. е. Маги?

- Така е, но идвайки тук, ти вече си Ситма-схан. На земята си Маги, т. е. Мария.

- Нима тук не е земята?

- Тук е граничната бразда. Ивица между земята и Вечният мир.

- Можеш ли да ми кажеш, къде е Вечният мир?

- Маги, изненадано ме поглежда Абраам Хатми. Та нали сега ти си в него.

По- късно ще се върнеш във Вечният ад.

Спомням си думите на Учителя Исус:”Вие живеете във Вечният ад – земята. Там са мъките и страданията, там са болките и греховете. Вашите души се мъчат от болки. Те са под влияние на мрака. А мракът това е незнанието, в което живеете. Страдате, защото не можете да преодолеете себе си и да контролирате енергиите си.”

 Тайната на Фатима

Араам Хатми ме поглежда и се обръща към мен.

- Мари Шуан, знаеш ли каква е тайната на Фатима? Ще ти я разкрия, но ти трябва да патентоваш откритието, защото е материализирано чрез теб. Фатима, значи флуиден атом, тегло, инертна маса.

- Защо ми казваш това, Учителю?

- Защото това е тайната на Фатима, тайната на Душата. Фосфорисциращото вещество на флуида се нарича ферон и се възпроизвежда в ядрото на мозъчната клетка. От там, чрез невроните се отпраща по Варолиевия мост и се наслоява в ядрото на клетките на гръбначния мозък. Тук под въздействие на електромагнитни полета се възпроизвежда енергия – феронова (фосфор, етер, разум, озон, неутрон), която започва да свети под въздействие на фосфорисциращото вещество ферон. Ако разумът на човека е на по-висше ниво, мозъчните клетки възпроизвеждат повече ферон, който подобно на електрическия ток завишава киловатите си, т. е. килофероните си. Висшата добродетел, знанията и опитът обогатяват интелекта, т. е. разума и се стига до максимално завишаване на фероните, т. е. свръхпроизводство на флуиди, които излъчват така нареченото сияние. Флуидът съдържа ферон, има фосфорисциращо излъчване, т. е. фосфорисцира.

Година на раждането, година на физическата смърт – код на Душата и Кармата. Това е същността на вашето пребиваване на земята и в ефирния мир. Както литературата и изкуството. Изкуството Маги е началото в безкрая. Из- изток, кус- крайност на ума, ство – силата е теглото на волята. Това ще рече, изток е посоката на крайността на ума да владее силата, а силата е теглото на волята.

- Учителю, значи изкуството е посоката, към която тръгва всяка душа?

- Тя е свързана с неговата нишка Мария, нишка със земния мир. Изкуството е като пролетна река, която тече и се влива в океана на Живота. Тя е сребърна, защото е силно озонирана и преплетена с кристалите на чувствата. Около себе си образуват кристален пръстен, вграден в пирамида. Тя е четиристенна и образува два триъгълника. Наричат се триъгълници на мечтите. Затова мечтайте, без да се ослушвате! Мечтите изкристализират и разпръскват хиляди фотони – разноцветни, които светят и огряват разума. Разумът също е кристал, който образува шестстенна пирамида – Соломоновата звезда е в средата. Това е звездата на ума, който е разделен на две. Той е между началото и края – начало без край. Слива се с безкрайното пространство от ритми и мозъчни импулси. Мозъкът е Медиумът, който изпраща информация между външната и вътрешната среда, като изгражда диаграма от импулси. Импулсите отделят микровълни, които влизат в резонанс с микровълните идващи от други Медиуми  (мозъци), а също и други източници. Всички те образуват огромни диаграми от импулси, които излъчват непрекъснато микровълни. Образува се огромна мрежа от микровълни. Това е хаосът от излъчвателите Медиум, радио, земни. Те се преплитат с останалите и ги осветяват. Така се образуват сигнали по морза, които могат да се чуят като екот, стенание, съскане. Тъй като лъчите развиват огромна скорост, понякога се завъртат, т. е. пречупват и се получава съскане.

Изкуството е да живееш. Голямото изкуство е за големия човек. За човека, който може да живее разумно и трупа знания след знания, опитност след опитност. Това му предава смисъла на съществуването. Животът трябва да бъде осмислен и насочен! Ако живееш за красива идея и я защитаваш, ти си вече истински човек.

- А литературата, учителю?

- Тя е работа на ума и сърцето. Зареждане с енергия, от която има нужда всяка душа. Развиването на въображението и изграждане на образи чрез мисъл-форма. Най-доброто средство за зареждане с енергия е литературата, но този вид литература, в която вие сте творци. Четенето на литературни произведения не е творчество. По-добре се опитайте сами да изградите образи чрез мисъл-форма. Да създадете литературно произведение. Не е необходимо да е голямо. Може да е от няколко стиха. Тогава вашите нишки на ума ще започнат да фосфорисцират. Те светят само тогава, когато творите. Когато е подадена наготово информацията те пак работят, но без да фосфорисцират.

- Учителю Абраам Хатми, излиза, че трябва да творим непрекъснато?

- Да. Реализирайте идеите си, за да се зареди Медиумът ви с енергия и след това да се насочи, за да зареди Душата.!

- Виж ти, наистина е голям урок! Ако го знаеше всеки човек, би се замислил как да живее и твори.

 Духовната съкровищница

Исус  се движи леко, ефирно, а аз Го следвам в дългия мраморен коридор. Чувам тих, приятелски шепот. Учителят се е надвесил над мен.

- Бъди добра с хората, защото това ще те доближи до тях! Отдай Любовта си, за да се обърнат към теб!”

Той ме хваща за ръка и повежда. Утро е, а не изпитвам чувство за глад. Исус отгатва учудването ми и се появява сладкарница. Прозорците й греят от светлина. Вратата се отваря сама и ние влизаме. Върху стенен рафт от същата светлина са накацали различни по големина шишета. Приближавам. Невероятно! Бутилирани сокове – жълти, зелени, сини, оранжеви, бели, розови. Вземам една бутилка. На нея етикетче, на което пише: “Лимонов сок със съдържание на голямо количество витамин “Ц”. Действа освежаващо, стимулиращо, кръвоспиращо. Може да се използва при преумора, изтощение, авитаминоза, енергиен дисбаланс, оперативни интервенции, високо кръвно налягане, разширени вени, спазъм на съдовете.

Поглеждам Исус. Той спокойно отговаря:

- Виждам, че се учудваш, защото знаеш, че тук не съществува болка и умора. Но тава са експериментални сокове. За първи път се изпробват на земята и се създават от хората по идеи, дадени от нас. Всичко тук е в ефирен план, а това, че ги виждаш като истински, то е защото ги материализираш. Всяко нещо от етерна, може да се превърне във физическа величина. Величина, значи единица мярка за пространство.

- Учителю, защо за пространство?

- Защото всяко нещо е част от пространството. А то съдържа различни мерни единици. В крайна сметка всичко е въздух, наситен с различни елементи от Менделеевата таблица. Те са разнообразни, в зависимост от разположението на атомите в тях.

Мисля си: “Ето каква била истината! Съществува строга закономерност в природата. Всяко нещо има определен ред и това спомага за хармонията в него.”

В миг изпитвам желание да взема една бутилка от рафта и да отпия глътка – две. Исус ме поглежда, усмихва се и посяга към рафта. Взема бутилка, на която пише: “Ананас” и ми я подава. Странно, не изпитвах вече оная жажда, както до преди миг. Понечих да взема шишето, но то изчезна, сякаш се стопи. Бях отново сама и неочаквано долових вибрации. Някой застана до мен. Вибрациите ми бяха познати. Обърнах с към него:

- Приятелю, здравей! Отдавна не сме се виждали! Ти си Техникът.

- Да, засега нямам друго име, защото съм човекът на бъдещето. Нося ти писмо от твоите приятели. Ще ти го прочета в оригинал, а след това ще ти го приведа. Ето:

“Махала ура мана пати вута гама, мейли брахима чаша брама па. Гата майпа хата хачи. Вай ма ту тама ми та. Махалара ту шамала пита. Хампарута ва тана мия ми пачи вита феличи.” Което значи: “Мила сестро, ти си в безкрая. Литна като птица в пространството. Вече си нашата гвардия вечна. Като факел светиш и сочиш пътя далечен. Мила сестрице, ти разгада тайната на Фатима. Обичай своята родина. Върви без страх през пламъка към светлината.

Ние те обичаме, мила сестрице и се доближаваме към теб с любов. Подаваме ти духовната си десница, скъпа сестра – силна по дух и нежна като жена.

Твои верни приятели от седмо звездно ниво – нивото на висшия разум.

 

Капитан Хук, Кирил и Николай.

 

- Благодаря Технико!

 

- Мария, искам още нещо да ти кажа. Звездите също са ваши братя и сестри. Те ви сочат пътя. Когато кривните в тъмата, слизат в съня ви. Грейват над главите ви, за да ви кажат: “Внимавай, ти сгреши, но има време да поправиш грешката си!”

 

Поглеждам го. Вече влязох в резонанс с неговите вибрации. Стана ми приятно. Изпаднах в унес. Техникът започва силно да вибрира, откъсва се от мен и се стопява.

 

И отново видях Исус. Приближи ме и попита:

 

- Знаеш ли какво представлява човешкото тяло? – казва Той.

 

- Единство на физическото и духовното начало.

 

- След като плътта или физическата материя се изразходва, духовната излиза напред – продължавам аз.

 

- А какво представлява физическото тяло? – питам.

 

- То е субстанция от специален вид материя от йонизиращ слой молекули и атоми. Изградено е от клетки. Всяка клетка представлява квадратче. Обединени квадратчетата образуват килийки. Когато се обединят много килийки се образуват депата, така наречените биологични органи. В тях протичат обменните процеси на енергията. И според това каква функция изпълняват, те се наричат отделителни, кръвотворни и проводящи. Отделителни са бъбреците, правото черво. Кръвотворни са сърцето, черния дроб, слезката (далака) и стомаха. Проводящи са нервите, костите, очите, ушите, дихателните пътища, червата, дванадесетопръстника, жлъчните пътища, жлъчният мехур и гръбначния стълб. Мозъкът е Медиума, т. е. органа, в който се извършват всички психопроцеси, обединени чрез съзнанието и подсъзнането. Тук са килийките, центровете от неврони, които приемат информация отвън и отвътре, и я обработват. Подадената от Вселената информация не се преработва. Тя се подава директно на невроните на подсъзнанието и то по индукция я изстрелва към Центъра на мисълта.

 

- Има два вида неврони – приемащи и подаващи.

 

- Единият вид приемат информацията от Вселената или от Центъра на мисълта на дадена същност. Вътрешните неврони подават информация към съответните депа, а външните през тялото към Вселената- продължавам аз.

 

- И съществува един непрекъснат обмен между Микро и Макрокосмоса. Получената информация от други същности се преработва в Центъра на мисълта и се трансформира в енергия – една част отива в Макрокосмоса, а друга отива в Микрокосмоса. Това е процес без начало и без край, който осъществява нашата човешка цялост.

 

- А какво представлява духовното тяло? – питам аз.

 

- Пашкул от енергия (етерна), преработена чрез човешката мисъл и една какавида – Душата. Пашкулът се пука, когато какавидата се излюпи и се превръща в пеперуда, която литва в пространството. Душата – това е изграденият интелект, индивид (индивидуалност) или така нареченият “Аз”. Пашкулът е духовната енергия, която по време на физическата смърт излиза от тялото. Това е така наречената ефирна, етерна или мисловно-чувствена субстанция. Тя остава в пространството с мислите и чувствата на времето, в която е живяла. Чрез мисъл-форми, гради своите светове. Понякога отива и по местата, където е живяла и се среща с близките си. Така световете са един в друг, като тунела, където преминава тялото след смъртта.

 

От създаване на човешката цивилизация до наши дни, отделилите се мисловно-чувствени тела, живеят в своето време със своите близки. Тъй, че нищо не се губи в пространството. Световете съществуват такива, каквито са били със своите обитатели. След време Душата (индивидуалността) се изхлузва от мисловно-чувственото тяло и влиза в ново физическо тяло, за да гради нов свят. И така, животът на Душата е без начало и без край във Вечността, в хилядите светове, от началото на нейното създаване. Тя свети с различна светлина, според нивото, което си е изградила до този момент.

 

- А какво е зодия и защо са 12, Учителю?

 

- Това са човешките степени на развитие. Месецът и датата на раждане на физическата същност, зависят от завършеното ниво в предното превъплъщение. Ако човек е задържал развитието си, връща са на същото ниво. По време на почивката, а това става когато съблече физическата си обвивка, съзнанието се изтрие и гласните струни се прережат, т. е. когато се скъса сребърната нишка, по която тече жизнената енергия и свързва физическото с духовното (мисловно-чувствено) тяло.

Индивидуалността отива на съответното ниво в пространството. Там влиза в съприкосновение с други индивидуалности и започва да работи. Душата (индивидуалността) е заложена Кармено. Сега вече се решава бъдещото й превъплъщение, нейните контакти, часът и годината на раждането, а също е генетичната връзка.

- Нали всяка душа има генетичен код?

- Да. Душата е като пеперудата. Всяка има свой оттенък. Премине ли на по-високо ниво, тя започва да свети с по-ярки цветови нюанси.

- Много пъти съм си мислила, защо има различни дати на раждане в различните зодии?

- Мария и това ли да те уча? Тук логиката решава.

- Да, да… досещам се. Защото душите не са на еднакво духовно ниво.

- Разбира се. Ако в земното си съществуване тя стигне на по-високо земно ниво (духовно развитие), моментално преминава в по-горна зодия, но започва от дата. Примерно, ако по духовно ниво от съответна зодия са стигнали няколко души, тогава ще се родят на една и съща дата. Ако са на по-ниско ниво, отиват по-назад, по същия словоред.

- Но как се определя в коя зодия и на коя дата ще се роди?

- Има степенуване. Душите се нареждат по реда на развитието си. Те вървят в редица по двама. Тук става и прераждането на душите. По-напредналите се раждат от първо до петнадесето число, а по-изостаналите след петнадесето до края.

- Има ли връзка името с характера на човека?

- Името е набор от букви. Всяка буква има своя вибрация, която образува общата вибрация на думите, която го свързва със звездните братя. Броят на буквите дава звездният номер на кода. Примерно, ако името ти се състои от седем букви, седмица е и рождената ти дата. т. е. числата събрани (дата на раждане, година и месец), дават числото седем. Това е твоето следващо звездно ниво.

- И поради това имената са различни?

- Да, ако вие имахте понятие за имената и техния словоред, щяхте да се обединявате на общности по броя на буквите, и така да се приобщавате към звездните си братя.

- Излиза, че трябва да се търсим и обединяваме по двойки, според числото букви на името?

- Тогава нямаше да имате различия във възгледите си. Това важи за мъжката и женската половина. Трябва да търсите половинката си по своя словоред! Словоред, значи словосъчетание, което от своя страна значи правилен ред на редицата, а редицата е по двама.

- Учителю ти беше казал, че характерът се определя от очите, а чертите, на нивото на зодията. А има ли общо между име и същност, т. е. външен вид?

- Няма нищо общо. Външният вид се определя от нивото на душата. Ако свети с по-ярка светлина, той е по-неугледен, за да има разбирателство и обратното – красотата е в душата. Красивият човек обикновено носи по-тъмни нюанси на душата.

Кой знае защо тук си спомням един приятелски контакт преди година. Видях сравнително висока ефирна същност, която излъчваше мека, жълта светлина. Вибрациите бяха леко осезаеми. Попитах:

- Приятелю, как се виждате един друг? В земните си образи ли? Как контактувате, как се разбирате? Как се познавате?

- Не се виждаме в земните си образи и вас не виждаме във физическата ви същност. Всеки излъчва свои сигнали, по които се познаваме, когато контактуваме. Словото ни е мисловно.

- И аз ли контактувам по такъв начин с вас?

- И в момента как ме виждаш?

- Светиш с ярка светлина, но с малко тъмни краски в периферията. Това значи, че имаш нужда от зареждане. Знаеш ли кое е най-доброто средство за зареждане? Заниманието, което ти носи удовлетворение. Аз съм те виждал сред група човешки същности, грееше цялата и предаваше на другите. Такава искаме да те виждаме! В момента към нас се приближава брат Николай, познаваш го? Затова се чувстваш малко отпаднала. Ние се зареждаме от твоята енергия и влизаме в теб, т. е. се сливаме с теб. И изпитваме чудесен екстаз, който ти не можеш да проумееш. Само ако си извън човешката си същност, можеш да го усетиш.

Гласът затихва и видението се стопява. Оставя лека мъглица след себе си.

 Сънищата

Часът беше някъде около полунощ. Все още бях будна и сама в стаята. За учителя Кирил Философ, който се нарече още Странникът, си спомням винаги с любов. Той начеваше нашият разговор винаги с тия думи: “Скъпа сестра, силна по дух и нежна като жена.” Веднъж разговаряхме на интересна тема. попитах го:

- Защо сънуваме? А защо понякога не сънуваме?

- Сънят е сладко отсъствие, като дрямка. Ако твоето съзнание е блокирало, т. е. уморено, то и духовната ти същност по заповед на умореното съзнание, остава в физическото ти тяло. Тогава не сънувате. По време на сън, то излиза извън него. Когато си отпочинете малко, някъде около полунощ, а тук могат да се намесят и други души и да се вместят в подсъзнанието ти. Да влязат в разговор с теб. Поначало тяхното място е в подсъзнанието, тъй като при тях чрез филтъра е изчистено съзнанието от земното пребиваване и те действат на подсъзнателно ниво. Контактът се осъществява чрез интуитивното “Аз”. Така те влизат на вълна телепатия чрез вибросигнали, които излъчват микровълни. Ако тe не се излъчат в пространството, насочват се към съзнанието и когато ти се събудиш, спомняш си за съня, т. е. за контактите и събитията.

- Излиза, че нашето духовно тяло предначертава пътя на физическото тяло. Това ще рече, че събитията в съня, предстоят на яве. Или физическото тяло е огледало на духовното. Духовното върви напред, след него физическото заедно със съзнанието. Значи ли, че сънят е истинският ни живот? Физическото ни съществуване е една илюзия, или по-точно един сън.

- Така е Мария.

- Сега разбирам защо в земното си съществуване понякога сме тук уж с непознат човек, който сякаш познаваме. И гласът му е познат.

- Така е. Духовните ви същности се срещат по време на сън някъде в етера и една друга се поканват на гости.

- Скоро сънувах жена. След няколко дни я срещнах на площада. Запознах се с нея. Същата жена от моя сън – споделям с нея.

- Душите по време на сън се реят в етера. Ти можеш да влезеш в телепатичен контакт с тях, а ако заспиш – във визуално съприкосновение, стига те да пожелаят. Можеш да се свържеш с душите на починалите. Те могат да влязат във вашето подсъзнание и да дадат важна информация. Да ви предупредят за предстоящи събития свързани с вашето здраве, с неприятни неща.

- А защо понякога помним сънищата и по-често ги забравяме?

- Както ти казах, по време на сън духовното тяло излиза от физическото и скита в етера. Ако се събудиш в неподходящ момент и ти още си извън физическото тяло, тогава сънят не се помни.

- Някой хора умират по време на сън без да боледуват. Каква е причината?

- Имали са страшни сънища. Стряскат се и отварят очи. На този етап духовното тяло не се е вместило още в физическото и сребърната нишка се скъсва.

Мисля си, че и при мен се е случвало да умирам. Събуждала съм се изпотена, със силно сърцебиене. Е, намерих начин да се спася. Тук ще си позволя да го разкрия, може би това ще помогне на много хора.

- Добре, обясни на хората! – подканя ме Учителят.

- При подобни случаи трябва да се отпуснем до краен предел. Дясната ръка поставяме върху основата на шията, там където е кладенчето, а лявата върху сърцето. Дишаме дълбоко, като си казваме: “Дишай, дишай, дишай свободно, спокойно! Сърце тупти, тупти, тупти спокойно, ритмично!” Така, докато се успокоим напълно. Докато духовното ни тяло се вмести напълно в физическото и ни просветне.

Философът не възразява. Питам го:

- Учителю, как мога да си спомня някой сън?

- Щом се събудиш, отвори бавно очи! Изтегни ръцете си силно нагоре и си кажи: “Искам да се събудя и видя съня си! Мой приятелю помогни ми, за да си го спомня! ” Не бързай, ще си го спомниш постепенно.

Благодарих на учителя. Той се сниши и се сля с ефира. Все още чувствам неговото присъствие. Вибрациите му са леки, ефирни, действат като ласка. Изпитвам необикновена радост, когато е до мен. Нещо много силно ни привлича. Може би идва от духовната ни връзка, свързана с нишката на доброто!

Кирил Философ – Странникът, остави онова необикновено усещане на лекота в сърцето ми, която не можеше да се изрази с думи.

 Вълнения

Спомням си едно импровизирано радиопредаване, “Мисли на глас. То започва така:

Драги радиослушатели на програма “Зелен терен”. Нашите микрофони се намират в студио “Актуални проблеми”, от където ще имате възможност да чуете екопредаването “Мисли на глас”.Водеща ще бъде познатата на всички вас Весела Будилкова. Пейте и се веселете с нас! Както казва народът: “Който пее, зло не мисли. А аз ви казвам: “Право куме в чьорни очи.” Макар, че не сме свикнали да не си казваме нищо право в очите. Но тъй като днешното предаване е уникално- говорете, без да се страхувате!

А сега давам зелена улица на екопредаването.

Да започнем с нашия редовен слушател от град Пловдив. Той ни пише: “Драга редакция. С нетърпение чакам вашето предаване. Затова се обръщам към всички, които в момента са пред радиоапаратите. Търси се чиста съвест на човек, който е изхвърлил тяло край канала на село Марково. Тялото е на известната вам мериносова порода, която в момента е изплезила присмехулно език. Изглежда е предала Богу дух, когато е слушала предното ви предаване. И досега въпросният гражданин, не е намерил за необходимо да извести здравните власти, и случаят с овцата прие фантастичен характер. Двама непознати, наверно излезли от близката пивница, бяха я яхнали. И така, който знае подробности около случая, може да се обади в бюро “Разследване на неизяснени случаи!”

И нека да има повече такива предавания, за да държи будна съвестта на повече наши слушатели!

Ваш Волен Буденов

Благодаря на господин Буденов от името на всички и се обръщам към почитателите на предаването “Мисли на глас!” Обадете се в студио “Актуални проблеми!” Търси си чиста съвест! Аз мисля, ти мислиш, той мисли. Заповядайте да мислим! Както е казал големият поет: “Човекът е човек, когато е на път.” Ние да тръгнем на път, с мисъл за бъдещето! Пътят е дълъг, земята е малка. И ние сме тия, които ще я направим да бъде рай, където ще пеем и ще се веселим. Ах, защо не сме една Швейцария! Каква красота, каква романтика! И почти никакви автомобили! По улиците усмихнати лица и букети от велосипеди. Ех, че е хубаво! Яхваш своя велосипед, свиркаш си някоя весела песничка, с бодър дух и добро настроение, не усещаш как започва и свършва работния ти ден. Както казва народът: “Повече чист въздух, повече дълголетници.” А аз казвам: “По-малко бай Пейчовци!” Ох, не знам какво да правя с тоя човек! Помогнете ми бе, хора! Дали да дам обява във вестника! “Търси се човек срещу възнаграждение за денонощно дежурство на терасата, на изпаднала в беда жена!” Кошче няма ли си тоя човек, бе? Онзи ден, както си стоя на терасата и дишам чист въздух (колко е чист не знам), бай ти Пейчо ръси пепел през прозореца с лопатата връз косата ми, та пушек се дига. А да не говорим за конците, дето е почиствал килимите. Такива кичури ми направи, че във фризьорски салон не могат ми ги направи. Ама съм доволна, че ми спести и времето, и чакането. Казвам му аз на него: “Чакай бе, бай Пейчо! Не така бе, мой човек!” А той: “Не виждаш ли, казва, че съм решил да понаторя райграсчето. Добре, че е и булката да мие от време на време тераската, и водица да му плиска. Тъй де и той си има нуждица! Я виж, зеленинката е друго нещо!”

Момент драги слушатели – телефонът.

- Да, слушам. Познах те бай Пейчо, как да не те познах?

- Какво казваш? Искаш да ми изпееш една песничка? Защо не дойдеш тук? Подхлъзнал си с на динена кора и си счупил крака ли? Аха, някой ти я хвърлил връз главата? Тогава изпей я! Слушам, слушам… Ама, че кой не знае песента на бай Пейчо.”Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?”

Чувате ли и вие драги радиослушатели? Това било любимата песен на бай Пейо. Хайде бай Пейчо, дочуване!

Нердене, Киро на Кирия. Аз греша, ти грешиш. Тъй и бай ти Пейчо. Бай Пейчо си е бай Пейчо. Да го оставим да мисли след днешното предаване. Ако и вие сте решили да мислите – мислете, това е полезно!

И така, нашето предаване е към своя край. Нека още веднъж изпеем песента на бай Пейчо! “Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша.” Обръщам се към всички за нов текст на песента! Ще бъде присъдена награда – “Мислител на бъдещето.”

- Обаждайте се, не се страхувайте!

- Мария – чувам гласа на Исус. Твоите вълнения трябва да бъдат вълнения на всички хора! Защото средата, в която живеете е замърсена, едно от нечистата ви мисъл, друго от нечистите ви деяния. Трява да се научите да мислите правилно и за добро. Тогава и деянията ви ще бъдат правилни.

- Излиза, че ние трябва да променим съзнанието си? Да мислим по нов начин.

- Така е. Това е лесно за човека, който е тръгнал по пътя на доброто. Запомни едно: “Желанието е ваше и вие сами можете да управлявате съзнанието си.”

- Следователно, ние сами сме господари на нашите мисли, чувства и деяния?” – прекъсвам го аз.

- Знаеш ли какво е Висш Космически Разум? Той съществува само във висшите космически сфери и е притежание на човека с новото мислене, а то е доброто. Това е разумът на всички същности, които са достигнали в земното си съществуване съвършенството на духа, на знанието, опитността, интелекта, морала и мъдростта. Преминали са през всички духовни сфери на развитие – през знанието и мъдростта на вековете. Всички те са свързани в една верига. Включени са във веригата на Великия Учител и Баща. Великият Творец на всички видимо и невидимо, на биосферата и стратосферата, на материята и антиматерията, на Битието и Небитието. Тук се включват и Духовните Учители – Великите Адепти на Космоса. Адепт, значи защитник и последовател на истината, пазител на знанията.

Тук е и великият Техник на бъдещето. Той съхранява всички най-нови технически знания и чрез свои ученици (духовни същности) ги изпраща на земните хора.

- Не съществува ли и още една верига?

- Да, така е. Това е веригата на Богородица – Майка – символ на Любовта и Духовността. В нея се включени светите праотци, работили за духовната просвета на всички същности. Сега работят тук, но изпращат знания и на земята.

Сещам се за Орфей и любовта му към Евридика.

Исус ме поглежда и казва:

- Орфей дойде на земята, за да въдвори своята правда. Той владееше словото и музиката на цялата Вселена. Пред него се прекланяше всичко видимо и невидимо. Когато засвиреше, цялата Природа се сливаше в една великолепна хармония, която се превръщаше в оратория на Вселената.

- Четох една книга за Орфей, как отишъл в Египет, да се учи в храма на Картнак. Спрял го египетският сфинкс и му задал не три, а тринадесет въпроса.

- Кой си ти и от къде си?

- Аз съм син на земята и на звездното небе.

- Коя е най- голямата истина?

- Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и боговете.

- Какъв е твоят път в живота?

- Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда на всички.

- Щастлив ли си?

- Аз съм нещастен, че изричам пророчества, но какво да правя, когато истината напира в гърдите ми.

- Кои тогава са щастливи?

- Щастливи са тези, които плават. Какво по-голямо удоволствие от това, човек да обикаля от море на море. Да вижда все нови и нови страни. Големи градове, а след това да се завръща в родината си с цели съкровища.

- Богатства ли търсят?

- Нисши са богатствата. Истинското съкровище е сърцето. Ние носим в своите сърца сълзите на всички живи същества, за да ги превърнем в усмивка.

- Коя е първата и най-голяма тайна?

- Само едно Битие цари в безкрайното пространство и дълбоко мисли: “Съпружество между човека и космоса” първата най- голяма тайна.

- Коя е втората тайна?

- Любовта. Моят Бог е Любовта. Тя държи свързани планетите и семейството. Тя е най-хубавото цвете и най-хубавата песен, които никнат в човешките сърца.

- Коя е третата тайна?

- Дарбата. Ние всички се раждаме, цъфтим и умираме. Но с музиката и песента може да се разсече времето. Народен герой и народен поет – това е пътят на безсмъртието.

- А какво е смъртта

- Моята песен се откъсва от струната, за да лети. Смъртта е празното гнездо, когато птицата отлита.

- Твоят урок?

- Отдай пламъка на сърцето си, за да светиш!

Исус продължава:

- Орфей е символ на свободата. Мечтата на човешката мисъл да лети в безкрая. Евридика не е човешки образ. Тя е стремежа на човека да преоткрие истината около себе си и над себе си. Орфей тръгва към Ада, за да открие Евридика. Свободният човек Орфей (обич, разум, флуид, етер, безкрай), отива да търси Истината, но тъй като не съществува там той не я намира. Защото Истината не може да се търси в земния живот. Истината е духа, пътувайки по спиралата на Живота, насочвайки се по лъча на Любовта, вечната Светлина, която огрява цялата Вселена. Но не Любовта в буквалният смисъл на думата (плътската), а сливането на душите, по-точно ефирният танц на Орфей и Евридика. Ето защо Орфей умира, за да може неговата любов към Свободата, да се възкачи на царствения престол на Истината.

В момента мисълта ми се рее във вечната памет, която е записана в книгите. В една от тях се казваше, че Сократ учел своите ученици и проповядвал една истина – Свободата и Добродетелта. Той разсъждава така за Душата: “Бидейки безсмъртна, след като много пъти се е прераждала и е видяла всичко земно, и всичко отвъдно, за нея няма нищо, което да не е научила. И не е нищо чудно, че тя може да си припомни онова, което всъщност от по-рано си е знаела. И понеже цялата природа е сходна, а Душата е научила всичко, което не й пречи, като си спомни само едно нещо, което впрочем хората наричат научаване. Да ти открие всичко останало, стига да си сърцат и да не падаш духом. Защото търсенето и научаването, наистина са в целостта си – припомняне.”

- Много философи са стигнали до истини, които са ви оставили в книгите. Колкото за Душата, тя е  вечната памет, която слага печат върху всяка човешка същност.

Всяко ваше деяние се запечатва в компютъра – съкровищницата на духа. Ако желаеш да вземеш информация от него, трябва да се настроиш на съответната вълна!

- А кой има право да черпи от тази информация?

- По закона на Вселенската етика никой няма право да черпи чужда информация, да узнава нейния код. Всяка информация получена без позволение е против закона.

- А имаме ли право да изпращаме наша информация и да въздействаме върху психиката на другите?

- Това вече е психотронна война. Който я разпалва, той ще бъде наказан по закона на Кармата, точка 2, който гласи: “Заболяване от психологически характер.”

- Исусе, има моменти, когато психиката на много хора е травматизирна и манипулирана от индивиди, които действат и подтикват към убийства и самоубийства.

- Психогенни убийци! Преди да направите нещо, мислете! Защото идва ден на възмездие. Всяко зло рекушира в този, който го е причинил.

- А има ли начин да помогнем на манипулираните?

- Само по пътя на добрата мисъл. Мислете за добро и разпръсквайте светлина над потъналите в мрака! Добрата мисъл е психогенна защита. Тя неутрализира отрицателната. Психозата е болест, която се разпространява и заема необятни територии от човешки души.

Страшно е да си мисля за тази психоза. Колко души се манипулират, без да усетят това. Силната личност не може да бъде манипулирана, защото знае истината и борави с факти.

- Учителю, напоследък се говори за психотронно оръжие.

- То е бацил на човешката мисъл. Може да се неутрализира чрез Доброто.

- А има ли възможност да бъде създадена машина, която да неутрализира?

- Тя се казва Машина на времето. Това е вашата мисъл, с чийто полет можете да се пренесете навсякъде. Ако овладеете левитацията (пренасяне през пространството) вие вече сте господари на себе си. Можете да се връщате в миналото и да отивате в бъдещето.

Спомням си за експеримента, който беше направен от индийски йоги над стадиона, когато левитираха над земята.

Учителят прочита мисълта ми и казва:

- Разбира се. Ще дойде времето, когато всеки човек, тръгнал по пътя на съвършенството, ще може да се пренася когато и където пожелае.

Оставам приятно изненадана.

Преди няколко дни създадох Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика”.

- Движението “Духовното пречистване – път за спасение на човечеството”, трябва да се разраства, Мария!

- Учителю, то вече се разраства.

- Вече е време да обхване цялата планета!

- Но хората все още не са го осъзнали.

- Ще стане само чрез силата на Словото! Всеки осъзнал се, трябва да помогне на приятеля си! Тази гвардия на осъзналите се ще расте.

- Благодаря ти за съвета! Ще се постарая да го дам на другите човешки същности!

Любовта- пламъкът на сърцето

Сладкарницата се стопява, така както беше се появила. Ние вървим по мраморния коридор с Исус. Погледа ми привлича белезникава табелка върху една от вратите на съкровищницата.

- Да влезем! – подканя ме Той.

Влизаме, а пред нас дървено бюро и върху него мастилница с паче перо.

- Върху такова бюро са работили много философи през различните епохи – казва Божественият.

Вземам в ръцете си книга с дебела подвързия и чета: Аристотел, Бейкън, Демокрит, Декарт, Лаерти, Квант, Платон, Спиноза, Шелинг, Хелвеций, Холбаах, Хегел, Фойербах… Отварям на страница 199 и чета: “Георг Вилхелм Хегел (1770-1831). Най-изтъкнатият представител на немската класическа философия, обективен идеалист. Изходно положение на неговата философия е тържеството на Битието и мисленето. Развитието на действителността не е нищо друго, освен едно разгръщане на нейното самосъзнание във външен план. Поради което историята и теорията (логиката) на познанието, съвпадат с историята и теорията на Битието.

Разгръщам по-нататък и чета: “В царството на истината, философията се чувства като у дома си. Съзнанието бива теоретично или практично. В своите оръдия човек има власт над външната природа. Идеята за доброто е по-висша от идеята за природата. Оръдието – реална разумност на труда.” Разгръщам и продължавам: “Върху широката страна на мощта, наред с острия край на хитростта, разумът е толкова хитър, колкото е по-могъщ. Хитростта се състои изобщо в опосредстващата действителност.”

Изведнъж Исус ме прекъсва.

- Мария, знаеш ли що е Любов?

- Любовта е цялата Вселена. Без нея животът би бил немислим.

Той ме поглежда и подава някакъв пергамент. Поемам го и чета: “Не казвай, че имаш любов, след като се тревожиш само за себе си. “Драго ми е да го имам.” Това ти доставя удоволствие. Всичко, което досега си смятал за Любов свързано само с физическото влечение, в тази форма винаги има само едно домогване, едно посягане, едно заграбване и притегляне.Но тя ще придобие друга форма, ако се изпълни с изначалната огнена сила. А щом я разгориш, ще се превърне във вътрешно сияние. Което досега ти е оказвало съпротива и се е нахвърляло срещу теб, ще дойде и ще ти стане доброволен сътрудник. Изначалният огън на Любовта , може да стане живот в теб, за да може неговият живот, да породи един ден от Теб – Нов живот.”

Тук текстът свършва. Сгъвам на руло пергамента и го подавам на Учителя. Да знае колко много Го обичам и завинаги Той ще бъде моя най-добър приятел, с който ще споделям болки и радости. Никога няма да се отделям от Него.

В този момент се замислям върху човешките мисли и деяния. Ние трябва да бъдем господари на тях  собствената си съдба. Да упражняваме контрол на собствените си мисли. Това ще подпомогне развитието ни. Ако злоупотребява обаче със силата, чака ни възмездие.

Хората оценяват все повече и повече истинската стойност на своите сили – материални и нравствени. Силата на мисълта се отразява върху човешката дейност.

Удивителни резултати сочат опитите на професор Гейтс. Когато дъхът на даден човек се прекарва през тръба, изстудена в лед, за да се превърне във водни капки, той прибавя към тях родопсилен йод. Тези частици дават видима утайка. Когато човек се разгневи, до пет минути след това в тръбата се появява кафява утайка. Гейтс смята, че това е химическо съединение, образувано следствие душевните вълнения. Дадено на хора и животни, причинява възбуда.

Голямата скръб и мъки, отлагат утайки. Душевните вълнения на дразнения, злонещастия или угнетения, пораждат в организма вредни вещества, които са крайно отровни. Приятните вълнения пораждат химични вещества, които са източник на енергия.

Опитите на професор Джак Лоб от Чикагския университет показват, че мисълта притежава свойства, подобни на електричеството. Частиците на живата материя под въздействие на мисълта се променят от положителни на отрицателни и обратното.

Ето върху какво трябва да се замислим. Да се научим да контролираме действията и емоциите. Защото в крайна сметка отровените сме ние и тази отрова действа и се разпръсква в пространството около нас.

В този миг чувствам силен прилив на енергия. Влизам в резонанс с вибрациите на Исус. Идва ми на ум да напиша тези няколко реда и да ги предам на Учителя. “Исусе мой любими, учителю добри. Дари ми дважде сила, могъщество без власт!”

Той ме поглежда и се усмихва, сякаш прочита мислите ми.

- Мария, властта е пагубно нещо. Този, който я е пожелал и достигнал, забравя откъде е дошъл и къде ще отиде.

- Не ми е нужна такава власт, защото коства завист, алчност, лъжа и измама. Има и още един момент. Ако си добър, истинен, силен и неотстъпен, предизвикваш завистта на другите.

- Това качество съществува само на земята. Вместо да се обединявате в името на доброто, вие се разединявате. Изяждате се един друг, а от там вашите клетки се изразходват енергийно. Ето защо боледувате.

- Та нашите клетки са пълни с токсини (отрови), които тровят цялото ни тяло и от там ставаме по-тежки.

- Ето чети – подава ми пергамент Той.

Разгръщам и чета: “Не хаби излишно енергията, която ти дарява живота! Съумей да я овладееш! А как мислиш става това? Когато съумееш да овладееш, т. е. да обуздаеш страстите си. Тъй както се бориш с хищника – звяр, който иска да те погуби. Бъди благоразумна! Не се поддавай на хищника – звяр! Той ще ти устройва капани, но ти бъди по-хитра и навреме ги усещай! Така няма да бъдеш в ръцете му и той няма да може да те владее. Духът е над всичко. Той е цялата Вселена. Той говори и пее онази космическа песен, която кара сърцето да лудее и лети. Той ще ти разкрие тайните на Космоса, ако съумееш да работиш за неговото усъвършенстване. Лети дъще моя! Лети чрез своя дух! Знай, че така ще стигнеш до Мен. Не жали сили за духовното си обогатяване! Казвай винаги истината, макар да ти струва скъпо! Не жали себе си! Намери най-истинския път, за да стигнеш до Мен! Аз желая това. Желая всички, но не всеки може да разбере. Ти избра Мен и Аз ще те възнаградя! Работи и не се поддавай на меланхолия и скептицизъм! Върви уверено! Не влагай двусмислица в думите си! Дойде и твоето време. Ако решиш да се върнеш назад, ще видиш един път, по който вървят хора, клатушкайки се ту на една, ту на друга страна. В тях е бесът, който ги кара да вият от болка. Подай им ръка! Чрез твоята десница, Аз ще вляза в тях и ще ги излекувам. Те имат нужда от духовно изчистване. Бъди им приятел и любим другар! Не забравяй, че си се врекла да служиш на Доброто! Давай на стадото ми чиста, зелена трева! Това ще напълни празните им за духовна храна стомаси. Ще освежи нечистите им тела. Ще издуха нечистите им мисли. Тогава, Аз ще ги залея с благовонно масло (елей) и те ще станат съвсем нови, както новата пролетна природа, която крещи да бъде спасена, но няма кой да я чуе. Мисълта ви е нечиста. Замърсихте природата с чернилки. Скоро, тя ще се разбунтува. Тогава няма да има местенце, където да се скриете. Мислете, много мислете…

Ваш Бог и Творец – Бог на Истината.

Чета и препрочитам последните редове. Покъртително! Мисля си, какво ще стане, ако ние продължаваме да живеем така, без вяра, в пълно безразличие към всичко ценно! Няма ги песните, хората и ръчениците по мегданите и площадките. Няма я радостта от мига на изгряващото слънце и огнено-червения залез. Изчезна чувството за красота. Превърнали сме се в сиви човеци, на които само червеното циркулира. Изчезна красивата усмивка от лицата на млади и стари. Къде и остана тя? Може би се свря вдън земята! Не е дошло времето да я извадим от там, за да ни стане по-леко. Защото усмивката е тази, която излиза дълбоко от сърцето.

- Мария – прекъсва ме Исус. Когато падне зората, ще видиш там, на хоризонта старец, който чака. Това сте вие хората, които сте остарели от много мислене. Ако оставите нещата да вървят естествено, няма да бързате да остареете. Машините ви са износени. Мислите ви са замърсени. Имате нужда от почистване!

- И кой е виновен за това?

- Вие самите. Трябва да започнете да мислите по нов начин! Да придобиете ново съзнание!

- Какво ще стане с тия, които не желаят да тръгнат по тоя път?

- Те ще горят в огъня и ще потънат в мрака. Всеки, който тъне в незнание за себе си, върви само в една посока, без да се огледа и в други, той е обвит в тъмен воал.

Колко често съм се срещала с такива хора, които в очите ми са казвали: “Какви ги бръщолевиш?”

Спомням си. Веднъж правех импровизирана анкета сред група хора. Питах ги: “Знаете ли, че по земята съществуват отрицателни зони, които действат зле върху здравето? Те вдигаха рамене. Наложи се да им отговоря, че земната кора е разделена на правоъгълници с дължина два на два – север – юг и два на два и половина метра – изток – запад. Там, където се пресичат правоъгълниците, се получават лъчения подобно електромагнитните. Ако човек стои дълго време в тази пресечна точка, започва да боледува от неврози, инсулти, инфаркти, очни и ракови заболявания.

Учените са установили, че на дълбочина се пресичат водни жили, има подземни пещери. На това място се излъчва голямо количество отрицателна енергия, която действа пагубно върху здравето. Тези места се наричат геопатогенни зони. Особено опасни са ако се намират на пътни кръстовища. Затова тук катастрофите са най-чести. Доказано е, че се завишава притока на адреналин от надбъбрека към сърцето. Сърдечният мускул не може да отреагира толкова бързо на това свръхподаване и се парализира, а и от там и притока на кислород. Настъпва и моментна парализа на централната нервна система.

- Време е да обърнете внимание на тези зони! Те са причина за преждевременната смърт на много хора. Те загиват преди истинския си час.

- А тези, които са загинали от ръцете на убийци?

- Това са насилствени неща и тук няма пръст съдбата. Те си отиват без предупреждение.

- Какво става със самоубийците?

- Дълго няма покой душата им. Тя се скита безразборно в пространството.

- Затова ли, когато човек си сложи край на живота, за него няма място при другите починали? Погребват ги извън гробищата.

- Това е ваш обичай. Тази душа не е приета никъде и ще скита, докато намери друго тяло.

- Спомням си поговорката: “Бог дал, Бог взел.” Значи, тя е валидна и ние трябва да я спазваме?

- Такъв е Вселенският закон. За неподчинение, следва сурово наказание – слизане в Ада. Адът, както казахме, е на земята.

- Къде отиват душите на убийците и другите, които са извършили тежки престъпления?

- Те също се връщат в Ада.

- Излиза, че земята е мястото, където трябва да излежаваме наказанието си за извършено престъпление?

- Тя е място за несъвършените в духовно развитие. Тук душите идват, за да се учат. Без съзнание и физическо тяло, те не могат да се усъвършенстват.

- Колкото за убийците, те са за окаяние. Тежко живеят в астралното пространство около земята. Могат да се вселяват и обсебват други тела. Чрез тях да насищат жаждата си за мъст, алкохол и прочие.

- В случая няма истински психично болни. Те са обсебени от зли духове, които трябва да се изгонят.

- А как да се предпазим да не ни обсебват?

- Трябва да засилите психогенната си защита! Човек със силен характер, т. е. със силна воля, не може да бъде обсебен. Трябва винаги да сте будни! Да се борите със злото по пътя на Доброто и тогава ще имате здрава защита. Да се борите с порока, а той идва от греха. Давайте сметка на деянията си всеки Божий ден! Направените грешки не повтаряйте! Това се казва, “Разумен начин на живот.”

Много хора идват в кабинета ми и казват: “Нищо лошо не съм направил на никого, а Господ ме наказа.”

- Бог никога не наказва – продължава мисълта ми Исус. Той ви обича и ви изпраща болести, за да се осъзнаете, да не грешите повече. Не се оплаквайте, ако ви се случи нещастие, а го приемете с радост и изчакайте да премине! От този момент трябва да се замислите: “Как ще живеете в бъдеще!”

Спомням си за Лиляна. Един камион за малко да я прегази. Това и донесе ампутация на крака, увреждане на слуха и зрението. Една нещастница, останала до края на живота си саката. Виновникът е човека зад волана, който карал с превишена скорост. Едно недоглеждане и събитие с последствие за цял живот.

“Господи, какво беше съгрешила толкова, за да бъде нещастна!”

- Ето до къде води вашето съзнание – прекъсва ме Учителят. Не мислите навреме. Осъзнавате се тогава, когато стане късно, но не можете да се върнете назад, защото всичко върви във Вечността. Веднъж направена грешка, трудно се изкупува или изобщо не може. Станалото е станало, направеното е направено.

- Трябва да мислим за всяко нещо, за да не стане късно! Нали така Исусе?

Той ме поглежда и сочи към вратата.

 Споменът за срещата с Петя Дубарова

Не знам защо ми идва на ум за Петя! Често усещам нейните вибрации в моето мисловно-чувствено поле. Онази вечер преадде чрез мисъл-форма новите си стихове. Взех химикала. Това беше едно послание към мен, което гласеше:

Разгръщам страници в нощта,

когато паля огън.

Горя ще възпламеня,

не искам да умирам.

Иди при моята бреза,

под кичестите клони,

ще чуеш шепот в нощта

и ще се слеем двете.

Обичам те като сестра

и слизам да те видя.

С искрящи, плачещи очи,

ти любеща жена си.

Гори и възпламени нощта

и нека всичко да просветне.

И хора и коли,

в огън вечен да се слеят.

Колко младо си отиде това момиче! Каква жажда за живот присъства в стиховете му! Няма нищо вечно. Всичко се върти и преминава от едно състояние в друго. Битие – небитие, мрак – светлина, живот след живот и така в безкрая.

В момента е три часа след полунощ. Лежа на спалнята, а до мен внукът ми Жорко леко похърква. Изведнъж той се усмихна на сън и говори нещо неразбираемо. Затварям очи и започвам да вибрирам силно. Отделям се от тялото и се виждам с Исус, седнали на пейката, близо до вратата, на която пише: “Семейство, брак, деца. ” На нея е изобразено троично слънце.

Не съм продумала, а Исус подхваща:

- Слънцето е символ на Бога, Обединител – земя, луна, светлина.

- Защо в горния ъгъл е нарисувано кръгче, с точка по средата и полукръг?- питам.

- Това е Светлината, а тя е съвършенството. Хляба – духовната храна, а Слънцето е неговата аура. Аура, значи цвят в полето на астрала, който е поле на електричество и магнетизъм. Тук се чувстват силни вибрации. Тук е сетивното поле и чрез него се предава и приема информация, за мисловната и духовната ви дейност. Нарича се още енерго-информационно поле. Аурата е спектъра – дървото на Живота.

Спомням си за левитацията си над Кабиле, който се намира на около двадесет километра от град Ямбол. Видях подземен тунел. Пред мен се изправи с цял ръст катедрала. Ритуален храм с формата на арка и манастир на името на Света Богородица. Пред катедралата стоеше духовник, с одежди на патриарх. Шапката на главата му беше висока и към върха леко закръглена.

Исус ме прекъсва:

- От ІV до VІ век, Кабиле е бил град на преклонение. В християнската катедрала е бил най-могъщият организатор и обединител на всички религии – Вселенският патриарх. Катедралата се наричала “Капелата.” От цял свят мало и голямо идвало на преклонение и искало прошка за греховете си от патриарха.

- Реликвеният храм – светилище, кога е строен?

- Още по времето на прототраки. Първите жители на земята са атлантите – титани. Те населявали земите на Долен Египет, а това е Балканският полуостров, земите на Тракийската низина. Тогава низината носела името Атланта. Нейните жители – атлантите, бяха първите заселници. На глед високи два метра, яки, русокоси, синеоки.

- Духът покровител на Джендем тепе е същият на вид. Да смятам ли, че това е дух на древен атлант – титан?

- Титаните са най- съвършените атланти. Те владееха най-съвършенната военна и бойна техника. Левитираха там, където пожелаеха. До съвършенство познаваха силата на мисълта и я използваха за прогреса на своята нация. Познаваха и Машината на времето, чрез която се пренасяха на далечни разстояния.

Който овладее левитацята, за него не ще има граници в пространственото време.

Но тъй като атлантите – титани стигнаха до съвършенство и искаха да завладеят други светове, те тръгнаха срещу себе си. Най-съвършените от тях – мъдреците или учените за времето, усетиха приближаващата буря, което значеше нещастие за Атланта. Тогава екип от тези учени, с Машината на времето се принесоха в Хималаите. Построиха пещерни градове-държави, които осветяваха със светилото на времето – лунният камък. Засега те пазят  тайната му.

- И аз дълго време съм при тях. Научила съм знанията и в земния мир едно по едно си ги спомням.

- Ти наистина си Ситма-схан – един себеотдаден. Твоят дух скита между небесния и земния мир. Машината на времето се пази от учените атланти в Хималаите и чрез нея, те могат да става видими и невидими. Да се превръщат на хора от различни възрасти и още много други чудеса непознати за вас.

- Внедрена в човешкото си тяло, аз забравям своето истинско. Кажи ми, защо ми дадохте толкова изпитания? На земята живея при толкоз много несгоди.

- Ти си наш експеримент. Ние те изпратихме при хората, за да им предадеш учението за Доброто. Получили знанията, те ще стигнат до съвършенството. А един съвършен, умее да лети трансцедентално – чрез духа.

Спомням си един сън. Намирах се в някаква баня. Над мен душ. Облечена бях в дрехите си. От душа се подаваше книга. Мъжки глас ми каза: “Ти ще летиш трансцедентално!”

По-късно се намерих в кинозала. В един от междинните редове се появи реотан, с формата на триъгълник, на три реда. По средата реотанът грееше много силно, а в крайният ред беше побелял. Същият глас ми каза: “Това ще бъде твоята енергия в максимално завишаване!”

Събудих се. Не знаех какво да мисля. По-късно думите се сбъднаха. След клиничната си смърт, аз се научих да излизам извън тялото си и да се пренасям на различни места. Гледах отгоре градове и пространства. Станах лечител, който лекува чрез мисловна енергия. В някой случаи се завишава до такава степен, че се развиват близо 60-70 градуса. Пак си спомням развихрените води на Атланта. Хвърлям се от дванадесетия етаж на кулата и повече нищо не помня. Докато се видях в Индия. Ето от къде идва любовта ми към индийската култура, песни и ритуали! Умея да танцувам леко, ефирно, като индийско момиче, сякаш никога не съм живяла другаде.

- Мария – прекъсва мисълта ми Исус. Атлантите, които останаха живи след потопа, тръгнаха да си търсят покоища. Намериха убежища на върха на потъналата планина Хермес и започнаха да строят къщи – дворци.

- При срещата ми с духа на Джендем тепе, той сподели, че тук се намира потъналата Атлантида и върха Хермес.

- Останалите живи атланти построиха храмове, които се управляваха от жреците. Бяха на високо духовно ниво над останалите, владееха висшата енергия и съвършенството. Храмовете служиха за училища, където се учеха другите на тази наука. Вече не съществуваше Атланта. Новото население получи ново название – прототраки, а низината около Хермес – Тракийска. По-късно за по-лесно, те се нарекоха траки.

- Исусе, от книгите знаем, че един от най-учените тракийци е бил Орфей – вожд и жрец на траките. Неговият храм, в който е отгледан от жрицата, се намира в Кръстова гора, а главният със светилището на Рожен.

- На върха трябва да се построи храм на Орфей – символ на Свободата!

- Учителю, разкажи ми още нещо за историята на атлантите, по- късно траките!

- Както вече разбра, една малка част от живите атланти населиха земите около Тракийската низина, а други около Кавказ, Приволжието, Тибетската планина и Хималаите, а по- късно Мексиканският залив, пустинята Гоби и Сахара.

- Всеки атлант е побегнал нейде, само и само да се спаси.

- Така е. Те са се пригодили според условията на живот и са придобили белезите на околната среда. Хората са се оцветили, а родовете им са продължили да се раждат във вечността. Така са се оформили отделните култури и нации.

- Излиза, че българите са продължение на рода на траките?

- Както вече знаете, че преди траки са прототраки. Това е първото стъпало. Прото, значи преди рода. Културата на траките стигна до съвършенство и завзе цялата земя. Още по-съвършени бяха траките кендриси. Високи над метър и осемдесет, и яки на вид. Владееха конното изкуство и бойната техника до съвършенство.

- Има с какво да се гордеем. В миналото сме имали такава мощна култура и все още не можем да осъзнаем, какво сме представлявали и какво сме всъщност. В момента сме в пълно духовно падение. Но няма ли кой да осъзнае нашата силна мощ? За колосите – титани, за траките – кендриси. Лъвът балкански да зареве. Гората тихо да зашуми и запее онази песен хайдушка. За Индже, Ботев и Левски – синеокият Апостол, който осенява небесното пространство с думите: “Защо се срамуеш да се наречеш българин? Къде ти е българската реч и писмо?”

За Паисия, който се явява на небосклона с думите: “Радуйся, радуйся, булгарский народе! Скръбта ти ще бъде увенчана с радости.”

Толкова съм развълнувана. Моля да ме извиниш, приятелю!

 Храмът ще бъде “Дом на Светлината”

Мисля си за Джендем тепе. Тук ще бъде построен “Храм на Светлината,” който ще се нарича “Дом на Светлината.” Той ще обедини всички хора в името на Доброто. Хора от различни религии ще си подадат ръка, в името на една обща вяра – вярата в Бога, а Той е Любов.

Видях го целият в сияние. С шест врати и три стълби към всяка. Покривът му пирамидален, с многоцветно кристално стъкло, което разпръсква хиляди светлинки в храма, изваян целия от камък. Бял, с мраморен под, по който вървиш и стъпките ти кънтят. От междинните стени се издигаше листо от лотос – символ на знанието.

Бях чела някъде, че тракийките носели кафтани, с формата на лотос. Явно, че това цвете имало за тях голямо значение! Рисували с го и в картините си.

Около храма се вижда великолепна градина с много цветя. Няма го празния басейн, а около него панорамна сладкарница, където човек може да си отдъхне и пийне чашка ароматен чай. Чуват се детски гласове. От храма излизат много хора – духовници от различни религии, писатели, поети, художници. По-надолу в полукръг се виждат работилници на старите майстори и миниатюрни магазинчета със светещи витрини, където са накацали изящно изработени творби на българското изобразително изкуство и занаяти.

Чува се женски глас: “Ясене, ела детето ми!”

Днес е щастлив ден. Много гости от цялата земя са дошли в храма, да гледат уникалната изложба от космически творби. Писатели и поети ще четат свои произведения по случай идването на негово светейшество, Вселенският патриарх. Тази нощ хълмът ще се озари и хиляди фанфари и ракети. Настъпва Новата ера – ерата на чистата енергия и Висшият Разум. Човекът ще се освободи от оковите на злото и ще диша с пълни гърди. Ще се наслаждава от словото, което възхвалява новия град Йерусалим.

Там, някъде в миналото, което вещаеше само зло на земята и още назад, на този хълм се извисяваше величествен храм на Аполон Кендрийски.

Култът към божеството беше характерен за провинция Тракия. През ІІ – ІІІ век управляваха двама императори. Трети век не е по-рано от Спетимий и Калакала (198-211г.) и не по-късно от Максимовците (235-211г.).

Посвещението на божеството Кендрисос е отправено от дребни бакали и кръчмари. Култът беше свързан с официалната римска власт. Той е един от най-известните през ІІІ век. За територията на Филипополис имаше важно значение. Изобразяваха го върху монети, които се сечяха в Филипополис.

В чест на Аполон Кендрийски беше издигнат храма на върха на Джендем тепе. В него бе поставена статуята на императора. Около храма е обрасло с дървета. На ляво триъгълен фонтон, украсен с копие и щит, с четири колони на лицевата страна, с профилирани бази и крински капители. Между средните колони беше статуята на Аполон, гол с лък, опрян на лявата ръка и пантера в протегнатата напред дясна ръка. На фона на дългата страна на храма, статуята на тракийския Херос (конник върху поставка).

В ляво от храма на Аполон, стоеше друг по-висок храм, с четири колони, с корински капител и профилирани бази. Под него в подножието на хълма се виждаше част от малък храм с триъгълен фонтон, с профилирани бази и корински капители .

- Мария – прекъсна ме Исус. Много истини досега не сте разкрили. Всичко е минало, а вие сте в бъдещето. Това, което се говори тук е малко по-нова история. И така да се върнем назад! Започва великото преселение на народите. В Египет прииждат много хора, за да търсят убежище и покровителство. Всеки пренасяше нещо от местата, от които бяха дошли, по отношение на бит и култура. Така Египет стана силна и мощна държава. Населението беше пъстроцветно. Родовете започнаха да се кръстосват. Създадоха се нови родове, с нови външни белези. Започна и ново преселение на народите за завземане а нови пространства, т. е. нови земи. Постави се началото на завоевателните нашествия. Завоевателите завземаха все нови и нови територии. Варварските нашествия погубиха много родове, а от кръстоските създадоха нови.

- Тогава как се създаде българската държава?

- Това е много стара история. Тя остана в миналото. Вашите историци са стигнали до истините и всичко, което е написано от тях е вярно. Скоро време ще има ново преселение на народите, ще бъде създадена нова раса, която ще се нарича славянска и ще бъде водеща. В България ще намери почва, защото след всяко страдание, идва и радост. България ще премине в нов етап на развитие по отношение на селското стопанство, икономиката, и управленческата структура.

Ще се даде пълна автономия на градовете.

- Та нали едно време е имало малки градове – държави?

- Нещо подобно ще стане и тук. България ще бъде единна и силна държава. Пътят, по който ще тръгне, дори и не сте сънували. Остава още малко страдание и после Симеоновия златен век. Тя ще стане Духовен дом, където хората отцял свят без значение на цвят и религия, ще си подадат ръка. Тя ще обедини всички хора по земята, в името на Доброто.

Слушам и не мога да повярвам. Дали ще стане това някога? Ще го дочакам ли?

- Маги, ти забрави, че в полите на Тракия минава Библейския град. Тук е Долен Египет. Тук е пирамидата на Светлината, където се пазят скрижалите. Тук е генераторът, който ви храни с енергия. Не случайно Бог е избрал България за Духовна съкровищница.

Поглеждам Го изненадана.

- Значи затова напоследък ни се дадоха толкоз много страдания?

- Така е. Духовният ви спад е стъпало към духовния апогей.

- А защо около нас кръжат толкова много летящи обекти?

- Защото планетата трябва да бъде спасена. Те идват със строго научна цел. Има изградени екипи в областта на престъпността, лекарски, екипи по отношение на техническия прогрес, селското стопанство, икономиката и държавната власт. Във всички области в живота са пуснати екипи от учени, които работят. Ако ги срещнете по пътя си, не се страхувайте! Приемете ги радушно! Те идват при вас, за да ви помогнат. Приобщете ги към вас и към вашата работа! Те и вие взаимно ще си помагате. Защото ако вие не съществувате и те няма да съществуват. Към всяка човешка същност е прикрепена една духовна и работи в дадено направление. Понякога могат да бъдат прикрепени и по няколко духовни същности. Зависи от задачата, която трябва да изпълняват чрез вас.

- Излиза, че нашето физическо тяло е работна площадка. В нея идват работници и си отиват след като изпълнят задачата си? Следват нови и нови, и така докато сме на земята. Излезем ли от физическото тяло, тогава не ще изпълняваме подобни задачи, само че в обратен ред. В духовното си тяло ще отидем на работната площадка на дадено физическо тяло, което ще си намерим. Учителю, сами ли ще си избираме това тяло?

- Всяка Душа има определена насоченост според програмата на развитие, по отношение на техническия прогрес.

- А защо всеки път, когато идваме на земята, не изпълняваме една и съща задача?

- Защото Душата непрекъснато се усъвършенства. В зависимост в какво направление се е насочила, къде е заложено нейното дарование, тя ще работи в различни области.

- Излиза, че когато на земята сме били работници в даден завод, то като излезем от физическото си тяло, ще продължим да работим в същия завод чрез друго тяло в физическа обвивка? Ще живеем в нашия дом, само че в огледалния му образ (ефирния), където сме живели на земята, като използваме физическите тела на нашите близки.

- Така е. Разбира се, че няма други светове. Светът е един, с хилядите му обитатели. Един път в физическо тяло, друг път в ефирно.

Светлина от историята

Яви ми се, когато бях на Джендем тепе. Беше едър над два метра, облечен в ямурлук. попитах го: “Кой си ти?”

Гласът му като екот прозвуча в съзнанието ми и силни вибрации ме накараха леко да подскоча.

- Аз съм Омуртаг. Син на небето и хан на земята. Обич и мир. Това съм аз. Това е моето име. Навремето баща ми бил пастир. Както си пасял овцете, пред него се появил старец и казал: “Ти ще направиш чудеса. Ще спасиш цял един народ. Ще станеш силен и мъдър като Мен. Ще владееш бойните изкуства. Разумът ще бъде над всичко. Ще поведеш народа си и ще победиш.”

Изведнъж той се сниши, и се стопи. Отиде там, откъдето беше дошъл. Това беше миналото, а сега сме в настоящето. С Исус стоим на пейката в Духовната съкровищница пред вратата на историята. Той подава ръка напред и пейката изчезва. Вратата се отваря и ние влизаме вътре. Наново се пренасям в Кабиле. Виждам роби, които градят каменен зид. Пред крепостта се вижда ров и стена с огромна дървена врата, като във вътрешната страна се затваря с железен лост.

Учителят прекъсва мисълта ми.

- Мария, в Царичене има минерален извор. Тук, през времето на Омуртаг, на това място се издигаше баня, която беше облицована цялата с мраморни плочи. Фасадата и беше аркова, а купола закръглен, с формата на полуслънце. Влезеш ли вътре, мраморният под блестеше. Керамичните плочки по стените, също блестяха от чистота. По тях бяха накацали хиляди паунови птици, които къпеха телата си в кристалното езеро. Четири мраморни вани ухаеха на смола. В съседство имаше малко помещение с дървена скара и метли с целебна трева. Тук беше сауната.

В минералната баня идваше Омуртаг с дъщеря си Мария, за да я лекува. Момичето беше със силни болки във всички стави на тялото.

Поглеждам Исус и питам:

- Значи все още не е открита тая баня?

- Да. Има един град в България, който хан Омуртаг обичаше. Това е Плиска. Изследвайте го! Има все още неоткрити неща в него. Учете се от архитектурата и базиликата по време на старите майстори! Не ги забравяйте! Не забравяйте и старите занаяти! Чрез тях малка, но силна България ще се прослави. Един народ с такова минало, не може да бъде погубен. Духовните будители от миналото, които са тук, работят за духовния апогей на България.

- Кажи ми нещо за Мадарския конник!

- През тракийския период, в пустинните места, които заемаха днешните земи до Врачанския балкан, живееше гордо и независимо племе, с името мадари. Владееше до съвършенство военната техника. Конят за тях беше свято животно. Използваха го в бой, като придружител и в домашната работа. Те го овековечиха в бронзови монети. В тежка битка с шумерите, те ги превзеха и плениха голяма част от тях. Тъй като  земите им  бяха много плодородни, мадарите се настаниха и останаха завинаги тук. Изградиха  голямо селище, което нарекоха Мадара.  Конят беше най-добрият им приятел. В знак на почит го изобразиха върху скалата, за да  слави и предпазва от нещастие рода им. Нарекоха го божество. Той беше източник на сила и величие. Пред него се прекланяха и правеха жертвоприношения..

Спомням си за Борис І – царя български.

- Той беше велик цар – прекъсва мисълта ми Исус. Цар обединител, благ и добър баща, който трябваше да запази християнската вяра. Кръстът, с който покръсти първата българска нация, се намира в Кръстова гора. Ще дойде времето, когато ще бъде открит от най-чистия българин и поставен в дървено ковчеже. Пред него ще идват на преклонение от цял свят. Той ще бъде съхранен в Духовния дом на новия Йерусалим.

- Какво ще представлява новия Йерусалим?

- Това е градът на бъдещето. Тук ще бъде световния Духовен дом на планетата. В него ще се обединят всички чисти души, в името на Доброто – светлината, която огрява душите.

- Но това е общо понятие!

- В него хората ще бъдат равни, без цвят, религия и принадлежност. Ще станат Едно Единно Единство, в царството на Великия Наш Учител и приятел. Великият Баща на всичко видимо и невидимо. Бащата на Вселенския Разум на Мировете.

- Защо в библията този Разум се нарича Бог?

- Бог, значи братство и обич в Галактиките.

- Някой хора до такава степен го фанатизират, че ми става болно.

Спомням си когато бях в Пловдивската митрополия. Разговарях с няколко свещеника. Запитах единия:

- Какво значи вяра?

- Вярата е да си уверен, че Бог съществува.

- В миналото, а и в днешно време, в името на вярата убиват, лъжесвидетелстват и на всяка дума казват “Бог.” Влизат в църквата, кланят се пред иконата Му, а след това излизат и правят скандали, обиждат и пр. Нали в библията пише: “Не произнасяй името на Господа напразно!” Има хора, които и в църква дори не влизат, а животът им само е изпълнен с добрини. Кой е истинският вярващ?

Свещеникът ме поглежда и аз продължавам:

- Нима вярата не се крие в сърцето? Нима църквата на Господа не е в него? В името на Бога майки произнасят клетви към децата си.

Свещеникът ме гледаше и не можеше да отговори.

Може би ти, приятелю, който четеш тези редове, ще потърсиш сам отговор.

- Всеки, който иска да се доближи до Бога, нека да научи етиката на живия Бог! – прекъсва ме Исус.

Добрите обноски изискват да правиш това, което желаеш, но при условие, че го правиш изискано. Умението, да проявяваш такт, душевна елегантност и вътрешно възпитание. Усмивката, тя е ключът на всички човешки отношения. Усмивката сваля напрежението, заличава гафа, обезоръжава грубиянщината.

- Затова усмивката да не слиза от устата ви! Добрите обноски да ви спохождат навсякъде! Да умеете да живеете разумно! – продължава Той. Постъпвайте прямо и без увъртания спрямо другите! Когато се обръщате към някого с молба, трябва да избягвате всякаква категоричност, настоятелност и заповядване! Най- добре е да помолите: “Бъдете любезни, покажете ми моля, занесете го.” Всеки път, когато молбата се изпълни, трябва да благодарите! Спрямо жените, децата и възрастните, трябва да бъдете изключително вежливи! При всеки случай им отстъпвайте място, давайте им път! Проявявайте грижи, за да им бъде по-удобно!”

“Каквото повикало, такова се обадило.” От тона на обръщение към другите, често се определя тона и обръщението на отговора ви.

Тук разговорът ни се прекъсва от някаква ефирна същност, която показва нещо навън. Исус ме подсеща да излизаме.

 Каква е причината?

Прекосяваме с Исус коридора на съкровищницата и спираме пред дебела, кожена врата, която се къпе в лилава светлина. “Семейство, брак и деца” надписът, който ме кара да се замисля. Вратата се отваря както винаги сама и ние влизаме. Погледът ми грабва стенопис и красива жена с дете, изографисана на тавана. До нея стои мъж, протегнал ръце към детето.

В дясната половина на залата се вижда библиотека. Погледът ми привлича една книга, с кафява, кожена подвързия. Приближавам се към рафта и я вземам. На корицата пише: “Тайнството брак.” Разгръщам първата страница и чета: “Не е добро на човека да бъде сам. Да му сътворим помощник, нему подобен. (Бит. 2:18).

Самотата можелада отегчи Адам и да го лиши от най- близките и понятни средства за всестранно развитие на личността в любов и послушание към Бога.

И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена и я заведе и рече: ето, тази е кост от костите ми и плът от плътта ми. Тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си) и ще бъдат (двамата) една плът. (Бит. 1: 22-24). Постъпвайки така Господ ги благослови, съчетавайки ги в един брачен съюз.

Плодете и множете се – рекъл им Той, пълнете Земята.  (Бит. 1: 24).

Богоучреденият съюз на брака по този начин се явил необходимо условие за единението на Адам и Ева.

Посредством глагола “Да се прилепи”, Свещеното писание отразило обединението на техните физически и духовни интереси върху основата на любовта към Бога. Към Неговите заповеди и благословения. Такава двуединна любов им носела радост и единство в съвместния живот. При първия брак в Рая се появила и външната форма на изграждане на брачния съюз. Бог завежда Ева при Адам и според Йоан Златоуст изявява себе си като приятел на жениха. Адам, от своя срана с готовност приел Ева, казвайки: “Тя ще се нарича Жена! (Бит. 2 : 23). Жизнено утвърждаващ момент за тази форма станало Божието благословение към хората. При това благопожелание на Господа-Бога към съчеталите се са толкова значими, че човек не смее да се докосне до тяхната жизнено важна същност, според думите на Христа: “Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!”

Затварям книгата.

- Мария – прекъсва ме Исус. Бракът е свято нещо. Пред него всеки трябва да благоговее! Чрез брака двете половинки се сливат, за да се получи цялото и новото.

Усмихвам се. Какво ли иска да каже Учителят? Той долавя мисълта ми и продължава:

- Брачният съюз е връзка със света. Плод на него е новото, което влиза във всеки дом. То е любовта между двете половинки.

- Защо в наши дни любовта изчезна между половинките?

- Защото изчезна любовта ви към Бога. А Бог е вярата в Доброто. Станахте двулични и слаби духом.

Болно ми е да си спомня за любовта на нашето съвремие. Тя стана като спорта. Победа и после край. Търсим нова победа и така – до безкрай.

Семейството се обезличи. Взаимоотношенията в дома станаха обтегнати и всеки момент ще се разкъса нишката. Изчезна уважението между половинките и се създаде хаос в цялото. Това създаде хаос и в дома ни.

- Така е. Мисълта ви е нечиста и тъй като тя може да проникне навсякъде, то домът ви се насища с нея, притиска ви и мъчи.

В кабинета ми идват хора. Оплакват се, че не им върви в живота, защото някой им направил магия. Та нали магия не съществува! Ние живеем в омагьосан кръг. Не знаем нищо за себе си. Когато мислим със зло – сами си правим магия, т. е. предизвикваме злото срещу себе си. А когато мислим с добро тогава то идва при нас.

- Колкото до хаоса в семейството – той идва от взаимоотношенията ви. Живеете в напрежение и обиди. Нервите ви започват да се късат. Страхувате се от смъртта и когато се разболеете, започвате да треперите като лист на дърво, който всеки момент ще се откъсне и падне на земята. Смятате, че животът е само на земята и не желаете да се слеете с полета на вятъра, за да литнете с духа си в безкрайното пространство.

Мислено вземам в ръката си този лист, който е паднал на земята и духам върху него. Той започва да трепти и накрая затреперва.

- Листа е като хората – прекъсва ме Исус, защото за всяко нещо треперите. Първо за себе си, а след това за дома и децата си. Не дай Боже да счупите свидна чаша – започвате да плачете като малки деца. Така е, защото се пристрастявате към всичко материално. Вместо да се радвате, че живеете, вие си създавате излишна болка.

- Животът е красив и няма нищо по-хубаво от него.

- Но за някои хора няма нищо по-ценно от неодушевените предмети, с които не могат дори да разговарят. Те ги радват и им се кланят като на идоли. Почитат ги и ги слагат на най-видни места, за да им се любуват, а забравят за истинската стойност на Любовта.

- Какво е Любовта?

- Тя е Свободата, Истината, Чистотата – трите лъча Светлина, които обединени дават Правда.

Искам да се извиня пред теб, приятелю, че в предната част на книгата споменах тези думи! Но за мен са светиня, която трябва да се пази! Верую и пътеводител в трудния път по спиралата на Живота. Тежък е животът на Земята.

- Това е така, защото вие сами си го правите. Времето, в което живеете е изпитание за цялото човечество. Скоро злото ще бъде победено от новото съзнание на свободния човек.

Това ми напомня за трите лъча, които се спускат от Слънцето и близо до Земята се обединяват в един. Превръщат се в елипсовидно тяло с множество светлини и се слива с ефира.

Исус се доближава до мен и леко допира ръката си.

Мисълта – царица на Вселената

Вървим из залата. Доближавам Исус и питам.

- Учителю, Философът беше ми казал, че съня е съприкосновение с мисловния свят на душите.

- По време на сън, те влизат във вашето мисловно-чувствено поле, защото тогава бариерата е отворена. Не съществува съзнателен мисловен процес и душите влизат във взаимодействие с вашата мисъл на подсъзнателно ниво.

- Сега разбирам как починалите се явяват в съня ни и казват: “Предстои ти тежка операция, пази се от този човек и прочие. Явно, че те прочитат информацията преди нас и идват да ни предупредят.

- Така е, защото владеят телепатията. Тя съществува само на подсъзнателно ниво (интуитивно). Виждат образно мислите и така си подават и приемат информация. Мисълта е царицата на Вселената. Тя е навсякъде.

- Затова ли в Библията пише: “Господ е над нас, край нас и в нас?”

- Словото беше в началото и то е в края. А то се храни от мисълта.

- Има недъгави души, които не могат да боравят със словото.

- Те притежават храната, без дейното участие на словото.

- След като са влезли в недъгави тела, те продължават ли да грешат?

- Техните мисли са само форми, които се реят в пространството и влияят върху другите.

- Следва че мисълта е много по-важна от словото?

- Не е точно така. Храната на Вселената е мисловното слово. Хората, които не могат да говорят, владеят повече мисловното слово и образно виждат нещата. При тях е развито интуитивното усещане и телепатията. Така те напредват по-лесно в духовното си развитие. Физическият недъг предизвиква физическо страдание, което помага за изграждане на Висша добродетел, а тя е състрадание към другите.

- По този начин те изкупуват негативната си Карма.

- Техният живот е много по-пълноценен и изпълнен с радости.

За миг разговорът прекъсва. Чувствам приятни вибрации. До нас се приближава ефирно тяло, което излъчва млечнобяла светлина. За първи път го виждам. Някаква близост ни привлича.

- Мамо- чувам шепот.

- Аз съм твоята дъщеря Красимира.

- Но нали ти почина още през 1970 година?

- Виждаш ли ме? Аз съм непрекъснато около теб. Живея в твоите мисли и чувства. Радвай се, за да се радвам и аз!

Ефирното тяло затрептява и се стопява. Отиде там, където беше отишло преди години.

Какво нещо е мисълта! Обикаля в необятното пространство и се слива с мислите на другите същности. Нечии вибрации предизвикват неспокойство в мен. Та това е ефирното тяло, което ми беше казало, че земята е качена върху облак.

- Облаците са обединение на мислите ви – започва то. Когато се обединят чисти мисли, тогава те са бели. Съчетани чисти с черни – стават сиви и предизвикват дъжд. А когато с обединят само черни мисли, тогава облаците са черни и предизвикват буря.

Слушам го и си мисля: “Дали този път не казва истината! Добре е неговата теза да се провери! Тогава ще излезе, че ние сами си правим дъжда и бурите.

Исус поглежда и се усмихва. Не мога да разбера на кого от двамата! Ефирното тяло се смалява и стопява. Става ми някак болно за него.

Намираме се в залата, обляна в розова светлина. Един светъл лъч пада върху лицето на майката с детето и тя се усмихва. “Как е възможно изографисан образ да се усмихва!”

Учителят ме поглежда и шепне в ухото ми:

- Тук всичко е възможно. Усмивката се раздава даром.

Мисля си за усмивката на земята. Истинската, от сърцето е като еделвайса в планината. Настанаха тежки времена. Нямаш повод да се усмихнеш.

Хора, мили хора! Искам да дам всичко от себе си, за да се усмихвате!

Връщам се назад със спомените. Беше 2 март 1992 година. Чух глас, който ме накара да напиша следното:

Да бъдеш винаги добра,

да следваш своя път обречен.

Бъди така до края свой

и мисията твоя да изпълниш.

Когато си със мрачен нрав,

не можеш да работиш славно.

Когато се усмихнеш, знай,

в очите твои да проблесне,

една искра от взора твой

и падне на лицето братско.

Бъди ми винаги докрай,

такава, каквато те създадох.

Помни, че винаги съм с теб,

любимо мое славно семе

В тежък час ела при мен

и аз вратата ще отворя.

Над теб е Твоят Славен Бог,

единствен, истинен, божествен.

Ще грее в твоето сърце,

светилникът Му вечен!

Гласът идеше нейде из глъбините. И до днес не мога да разбера: “От къде дойде и къде желаеше да ме поведе!” Само едно знам, че искаше да ми помогне, за да израстна духовно. Напомняше ме откъде съм дошла и къде отивам.

- Увеличете тревните площи! Залесете с дървета и цветя пустеещите места край жилищата си! Съхранете водните ресурси! – прекъсва ме Исус.

- Има ли кой да чуе? Няма ги градините и цветята. Изсякоха дърветата. На всяко местенце строят блокове. Защо не се върнат старите къщи с керемидените покриви? С гнездата на птиците. С любовната игра на щъркелите. И многото светлина от белотата на стаите. Ще има много да мечтаем по отминалото, което можем да върнем сами. Колко е хубаво, че много хора започнаха да променят съзнанието си. Повече от тях получиха сензорни възможности. А има и такива, без възможности, които искат да навлязат в техните среди и да ги управляват.

- Това е насаждане на чужди мисли. Тези хора завземат духовната власт  и чрез нея управляват духа на масите. Те са опасни за останалите. Между тях има психопати, които са водени от нечисти сили в астрала. Имат мания за величие. Манипулират духа на другите и ги подтикват към желание за власт. Търсят нестабилни хора.

- Ето защо се насажда у хората такава психоза: “Трябва да се обединят екстрасенсите!” Но нали всички хора имат такива възможности. Само трябва да ги осъзнаят и развиват. Няма призвани и непризвани. Всеки има своя мисия на земята и трябва да си я изпълни!

- Насаждане на такива мисли е работа на Антихриста. Това е учителят на лъжливото учение за Доброто. Неговите водачи са настъпателни, лицемерни, обещават отговорни постове, заплашват хората със страх и подчинение. Под формата на обединение, те искат да завземат властта и чрез нея да управляват. Такива хора се наричат “грабители на души.”

- Нали имаме право на собствен избор? Силните по дух и вяра в Доброто, не могат да бъдат манипулирани.

- Разбира се. Техните редици ще се множат, защото в настоящият момент по-силна е гвардията на Антихриста. Тя заема големи територии от души. Това, което гради Христа, Антихриста го руши.

- Хората ще разберат истината и ще тръгнат по пътя на спасението. Тогава Антихриста ще отстъпи и ще се присъедини към тях.

- Исусе, трябва ли да призоваваме към обединение?

- Съществува еволюция и всяка Душа има своя Карма. Ако тя търси учителя, за да й посочи пътя, ще еволюира по-бързо. Не бъдете фарисеи! Не се подвеждайте от книгите! Търсете учителя!

Поглеждам Исус. За първи път не се усмихва.

- Земята трябва да бъде спасена – казва Той. Мобилизирайте се!

Утре е задушница. Раздава се жито. Та нали душите на починалите се внедряват в телата на децата, които се раждат в рода? Каква е гаранцията, че тези души не се намират на земята? Скоро след смъртта на баща ми, се роди моя внук Георги. Може и това е душата на баща ми!

- Трябва  ли да носим жито, Исусе?

- Душата гради хиляди мисловно-чувствени тела през земното си съществуване. Те живеят в пространството свой живот, със своето време.

- Излиза, че от създаване на човешката цивилизация до наши дни, живеят едни и същи души и те са изградили хиляди мисловно-чувствени тела. Световете са хилядите кръгове в недрото на земята, вградени един в друг. Преминавайки с Машината на времето, ние можем да се връщаме назад и да отиваме в бъдещето.

- Сами можете да си създадете машината, ако овладеете левитацията.

Мисля си: “Изучавам историята на света и човешката цивилизация. Преминавам през пространството и чрез трансцедентално летене, се връщам във времето на историята”.

- Това е левитация. А колкото до житото, то е символ на небесната манна. Раздава се за упокой на душата, когато още не се е вселила в друго тяло.

- Излиза, че когато правим упокой, ние се молим за изкупуване на част от Кармата, която е наслоила душата през настоящото и гостуване на Земята. Гостуване, съчетано с работа

- Мислено-чувственото тяло се радва на това. Но душата се отделя от него и отива в ново тяло с натрупаната Карма от предното пребиваване на земята.

Какще разберем дали дадена душа се намира в ново тяло?

- Ще вземете информация от нейния компютър по телепатичен път!

- Аз мога да я взема, а другите, които желаят?

-Ще направят три кръга един след друг с тялото си по посока на часовниковата стрелка. Ще произнесат името на покойника и ще изрекат: “Ти който си на небесата и на Земята. Прати твоя ангел, за да ми каже (упоменава се името), облечен ли е в друго тяло? Ще се получат силни вибрации по тялото ти. Ако душата е на Земята, ще почувства огнена енергия, защото душата се е кръстила с огъня на Земята. А ако не е на Земята, ще пролазят по тялото ти студени тръпки, защото е преминала през чистилището и се е сляла с ефира.

- Ако знаеха това хората, нямаше да раздават толкова храна. Така ли е Учителю?

- Ще дойде време, когато душите на починалите и душите на хората ще се виждат една друга. Ще си подават и приемат информация. Поначало те се виждат и контактуват но не можете да ги видите с физическите си очи.

- Значи, аз съм изпреварила времето? Влязла съм в бъдещето, след като ги виждам и контактувам с тях?

- Има и други като тебе. Не си сама в тази Вселена.

Потоп ще има ли на Земята? Тогава ли ще се слеят душите, както в Атлантида?

- Хората още не са стигнали съвършенството. Те все още не мислят за Добро. Когато Доброто се възкачи на престола и царува хиляда години, тогава ще настъпи потопа. С новото съзнание ще станете по-леки и по-ефирни! Съзнанието на Висшия Разум пречиства телата, а от там пространството между молекулите и атомите се разрежда.

- Във вестник от нас.” “Сияние” бях пуснала моята статия, “Няма да има по-добри от нас.”

- Напиши я в книгата, Мария!

Тя започва така: “Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с Природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност. Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, оная космическа сила, която те кара да летиш към незнайни висини, дефакто не съществува. Само някаква жалка следа от нея, върху бледоизпепелените лица с разплути туловища.

Духовен разпад. Опиум от страсти и спортен секс. А онази чаровница – културата? И тя сякаш преживява последните си дни. Отчаяни вопли и последни надежди. “Но откъде?” Кой се замисля сега! По- важно парчето хляб, а за какво ни е културата?

Един вътрешен глас ми казва: “Внимавай, че може да стане обратното! Но нали все още не е станало? И така ще търпим, но до кога? Нервите ми вече не издържат. А бе, къде се скрихте всички! Излезте от бърлогите си! Не виждате ли, че времената са тежки? Дайте, да си помогнем!

Знаете ли несъм по съветите, но ми се иска да кажа, че така не може да продължава! Уважение и взаимопомощ ни са нужни в тези трудни времена. А онова – черничкото, се е вмъкнало в нас и ако не излезе – лошо ни чака. Така ни притиска и не ни пуска, че ще ни задуши.

Погледни наоколо – всичко замря! Песните и музиката, хората и ръчениците, театъра и операта. Какви времена бяха! А сега, да не погледнеш наоколо. На всяка крачка се чуват ругатни или някой преследва някого. Няма го езерото с лодките и любовните двойки. Зеленината в градините ни се вижда изкуствена. Дори и Любовта и усмивката са изкуствени. А да не говорим за изкуството, само то не е изкуствено, защото идва от душата. Но няма кой да го оцени. Лошото е, че всички станахме изкуствени. Изкуствени станаха нашите близки и приятели. Опасявам се само и аз в скоро време да не стана изкуствена. Тогава по- добре да се самозалича.

Страданията казват, предизвиквали болка, а с нея се гради търпението. То от своя страна гради силата на мисълта. Силни сме да извикаме злото и да причиним болка някому. Кое мислите е по-добре? Да причиним болка, или чрез търпение да изградим в себе си добродетел? Не е ли добродетелта оная сила, която разтваря световете и се доближава до сърцето на недобронамерения? Колко малко ни е нужно, както казват американците след направената анкета, за най-интелигентна нация. Ние, българите, сме били на едно от първите места. А ако вмъкнем и културата, няма да има по-добри от нас…”

По повод на това Робрт Еберхарт казва: “Не се бойте от враговете си – в най-лошият случай те могат да ви убият. Не се бойте от приятелите си – в най-лошият случай могат да ви предадат. Бойте се от равнодушните – те не убиват и не предават, но с тяхното мълчаливо съгласие, съществуват на земята и убийствата и предателството.”

Чувствам силни вибрации. Нечие присъствие прекъсва разговора ни. Представя се за духа на Аристотел. Започва с думите:

- Дошъл съм да ти предам този пергамент.

Вземам и чета: “Казват, че всичко ново е забравено старо. Още от 594 година преди Христа, атинянинът архонт (един от деветимата избирани ежегодно най-висши служители с юридически и религиозни функции в Атина) – Солом, е заклеймил равнодушието като обществено зло. Един странен закон, който има следното съдържание: “Ако поради неразбирателство и несъгласие възникне раздор сред народа, и ако поради тази причина духовете се разпалят, двете страни грабват оръжие и започнат смутове, то онзи, който в подобно време, при подобни прояви на граждански размирици, не се присъедини към никого, а се отдръпне и отдели настрани от общото за всички благополучие в държавата, този човек ще бъде лишен от дом, родина, и целия си имот, да бъде изгнаник и заточеник!”

- Самото наличие на този закон и тежките санкции на нарушителите, не остават никакво съмнение, че равнодушието се квалифицира като престъпление – прекъсва ме Аристотел.

- Приятелю – обръщам се към него. В писанието си ти съобщаваш, че законите на атинянина Солом, били издълбани върху дървени плочи.

- И прикрепени към въртящи се оси – продължава Аристотел. Осветяваха ги с клетви и наказания, за да останат вечни.

- Учителю, – обръщам се към Исус. Нищо не се е променило и до днес. Равнодушието носи същото зло, както и в древността. Само дето нямаме закони, които да го санкционират и преследват.

- Закони трябва да има в една държава! – прекъсва ме Той. Но да бъдат истински и справедливи! Понякога се налага да бъдат строги, за да въздействат на масите.

- А виновникът може ли да бъде наказан със смърт?

- В закон а Космоса се казва: “Бог дал, Бог взел.” Така, че животът е даден от Твореца и всяка душа има код на раждане и смърт. Часът и датата са определени и никой няма право да върви срещу този закон!

- Излиза, че древните са били прави. На площада се събирало цялото население и само решавало как да накаже виновника. Режели уши, ръце, носове, в присъствието на всички. Така спирали злодеянията, кражбите и прочие.

- Това е така, защото животът ви е даден и никой няма право ви го отнема.

- Колкото до злодеянията – продължава Аристотел, всеки трябва да бди! Тълпата е тази, която може да накаже злосторника. Бъдете винаги будни! Не позволявайте никой да се гаври с вашата чест и честта на другите!

- Не е ли по-добре на злосторника да бъде отнета свободата за цял живот, без право на обжалване?

Скоро гледах филма “Грехове.” Един немски есесовец беше убивал невинни хора. Осъдиха го на доживотен затвор. Но положението в обществото, което си беше създал, парите, връзките, помогнаха след време да излезе от затвора.

- Всеки според делата си – прекъсна ме Исус. Нищо не може да остане скрито в пространството.

- Всеки, който е правил злини, рано или късно получава своето наказание.

Случи ми се много пъти да ме лъжат и да постъпват нечестно с мене. В крайна сметка съм оставяла сами да осъзнаят грешката си. Не съм аз тази, която да съдя.

- Мария, много истини си научила и затова ще страдаш.

- Съгласа съм с Теб, Учителю. Преди години бях смирена и какво получих накрая? Страдах и пак прощавах.

Дотук всичко написано звучи като приказка. Аз съм пред пишещата машина. Жорко играе на земята. От време на време разбърквам яденето с дървената лъжица.

- Защо бъркаш яденето с дървена лъжица? Ще ти дам по-хубава.

- С каквато и лъжица да разбърквам яденето, няма значение. То все пак трябва да се разбърка.

Замислям се: “Нима в нашето ежедневие ние не търсим лукса? Защо ни е? Дали ще бъде луксозна лъжицата или не – какво значение има?

Имам един колега Гълъб. При първото ни запознанство той ми каза, че сме били брат и сестра. Гълъб умее да левитира т.е. да излиза извън тялото си и да вижда в пространството. Един ден видя ефирното ми тяло да разговаря със старец, който ми подал някакъв лист. След това съм преминала през тунела. Превърнала съм се в лъч и не ме видял повече. Ефирното или така нареченото мисловно-чувствено тяло работи непрекъснато и предначертава пътя ни. Затова е така.

Не знам защо, в момента си спомням деня, в който получих послание във връзка с първата национална среща на Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика!” Беше 26 март 1992 година – 16,30 часа. Посланието гласеше така: “Мили приятели, мили земни братя!” Бяха двама души – той, с черен редингот, бяла риза и черни панталони. Тя, в ефирна, бледонебесна, дълга до петите мантия. Краката им не се виждаха. “Ние бдим над вас! Ние сме с вас! Бъдете твърди докрай! Приемете нашата срещата, като първа стъпка за спасение на човечеството. Над нас и вас е виснала опасност. Космосът е замърсен от нечистата ви мисъл. Той е подвластен на нечисти сили. Трябва да помогнем! Зависи от нас и вас. Ако подадем правилен сигнал, Нашият Небесен Отец ще ни помогне. Не се страхувайте! Работете така, за да предотвратите разприте и злодеянията! Тръгнете по пътя на пречистването! Обречете се да служите на човечеството! Когато отидете горе, в планината, образувайте кръг на скалата! Това ще бъде знак за нас, че сте искрени и се вричате в честна служба на Доброто! Кръгът, който ще сключите, ще се нарича Кръг на Истината, на Светлината и Чистотата. Група от вашите хора да направи кръст по средата! Той ще бъде Вярата, с която сте дошли. Молете се да бъде спасена!

Да остане у вас непокътната! Допълнително образувайте триъгълник и на всеки ъгъл поставете по един човек! В 12 часа да отекне три пъти: “Спасение, спасение, спасение! Молете се! Сега е момента. Ние сме над вас, ние сме над вас, ние сме над вас, мили братя!

По нареждане на звездните ни братя, преди да отидем на Аязмото, трябваше да направим водосвет на Бачковския манастир, за спасение на човечеството. Всички се изкачихме до скалата, където беше иконата на Богородица Майка. Покровителка на децата с недъзи. Там трябваше да ходят майките и да се молят за децата си.

Беше чуден, слънчев ден. Тишина и приятно дихание на чист въздух. На поляната, обкръжена от дървета, блестяха снежни кристалчета. Никъде другаде не беше заснежено. Като пеперуди, трептяха жълти петна по снега. Пътека от жълта светлина прекосяваше поляната и се извисяваше към небесната вис. Слънцето се превърна в огромна, трилистна детелина. Зелената му аура обгръщаше цялата природа.

- Аом, аом, аом. Спасение, спасение, спасение! – произнесохме хорово.

Трите листа на детелината, се превърнаха в три човешки фигури. Дясната ту изчезваше, ту се връщаше.

Великата Света Троица заседаваше. Огромен жълт кръст от светлина силно пулсираше и отпращаше светлината си към нас. Виолетови нюанси, сменяха жълтото на Слънчевата корона. По лицата ни кацаха ту жълти, ту лилави светлинки. Когато в 12 часа сме произнесли,”спасение,” лампите в ресторанта три пъти загасвали и светвали. Това научихме, когато слязохме долу. С автобуса тръгнахме към Пловдив в 14 часа. През целият ден се чувствах омаяна и някак щастлива.

От този ден, Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика,” стана авангард за духовно просвещение и възраждане на българският дух и култура. Нейната основна цел беше чистота и святост, както Апостолът Левски искаше чиста и свята република

Мисля си: “Какво значи чист и свят човек?” Той е човекът на светлината, а тя е Доброто и Истината. Любовта на всички хора по земята. Ще бъда ли жива да ги видя?  Или ще ги наблюдавам нейде отгоре в пространството, как вървят усмихнати и щастливи?”

- Ще дойде и това време – прекъсва ме Исус, ако повече хора мислят с Добро! Злото така ви е заслепило, че не виждате светлината около себе си. Пътят е духовното пречистване!

Приближавам до Него и целувам ръката Му. Той я издърпва и полага върху главата ми.

- Не се разстройвай Мария! Трябва да бъдеш силна!

В този миг ефирното тяло на Аристотел се разстила и стопява. Чувствам умиление към него. Пак съм в съкровищницата.

Поглеждам Исус и се усмихвам. Той също се усмихва и двете усмивки се превръщат в една, която огрява залата.

Незабравима и незрима

Когато човек се усмихва, той се чувства щастлив. Как бих желала всички хора на Земята да се усмихват!

С Исус все още сме в залата “Брак и семейство.” Погледът ми привлича дебела книга с кожена подвързия, на която пише: “Проблемът семейство.” Приближавам се към нея, вземам я в ръцете си и разлиствам. Чета: ” В резултат на това, че някой съпрузи стават по-небрежни в отношенията си спрямо своя брачен партньор, се стига до пренасищане в семейните връзки. Той от своя страна приема обикновено болезнено своя отклик за чувства и внимание, и съвсем неоснователно търси обяснение, и евентуално извънбрачна връзка. В такива моменти вместо да даде на партньора си да направи “емоционална пауза” и така да допринесе от себе си за освежаване на съпружеските взаимоотношения, ревнивецът започва обикновено да провокира “самопризнание”, да натяква, да контролира поведението на своя брачен партньор. Така най- често се стига до отчуждаване и дестабилизиране на брачната връзка. А когато в живота на младото семейство започнат да се месят и родителите, резултатите са по-неблагоприятни.

Някой приемат стабилността на брака като синоним на безконфликтност. Това е неправилно, тъй като той представлява един процес на развитие и е свързан с преодоляване на известни трудности и кризи. Не проблемите са заплаха за стабилността на един брак, а неспособността на съпрузите да се справят успешно с тях, за да ги разрешат без излишни стресове и усложнения. Поради това, не са редки случаите, когато конфликтите прераснат в кризисно състояние и водят до отчуждаване в семейството. Брачното съжителство е изключително деликатна и сложна област на човешките взаимоотношения. Поради това е необходим здрав съюз между две стабилни, зрели личности, за които равноправието не се разбира посредством войнстващи опити за самоутвърждаване, а да дадеш най-доброто от себе си на партньора, на семейството, на обществото.”

- В Духовната съкровищница всичко е съхранено – прекъсва ме Исус. Тук са останали истините, а лъжите са зачертани. Те съществуват само на Земята.

Спомням си. Преди известно време, Учителят ми напомни, че планината е тази, която облагородява и пречиства. Че трябва да излизаме често сред нея.

- Тя освежава нечистото ви тяло. Вятърът поема отровите, а дъждът ги измива – прекъсва мисълта ми Той. В моята “Импресия”, поместена във вестник “Сияние,” се говори за природата и нейната освежителна сила. тя започва така: “Казват, че планината облагородява човека. И аз подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре към върха. Като весели минувачи край мен преминават дървета, обсипани с бял, пухкав сняг и сякаш ми махат с ръце. Снежният въздух се плъзга по повърхността на ноздрите ми и изпълва цялото ми тяло. Превръщам се в балон и летя, летя, летя…Дума не може да стане, че ще спра.

Дъхът от прясна, горска пръст ме опиянява и пренася по железопътния коловоз, там- долу в панелния апартамент, където две детски очи ме очакват.

Някъде сред дърветата подскачайки на пъргави крачета, прииждат игриви мелодии. Пленена от техния ритъм, не усещам как пред мен се изпречва дървено павилионче, което сякаш ми нашепва: “Добре дошла на баба Яга!”

Баба Яга съществува само в приказките, но още тук-таме може да се намери нейно подобие.

Сядам задъхана на пейката и погледът ми се премрежва от безкрайната вис.

Изневиделица, облечена в сива, пухкава одежда, изкача катеричка. Подскача от клон на клон и прави купчинки върху снега. Нима и ние не сме като катеричката! Непрекъснато скачаме и се катерим. Има хора, които се катерят по отвес, други по наклон, а трети, изобщо не се катерят.

Мислите ми се реят и не забелязвам, как катеричката се е приближила до мен. Подпряла предни лапички, любопитно ме наблюдаваше с малките си бинокълчета.

Слушала съм, че някой катерички така са свикнали с хората, че вземали орехчета от ръцете им. Костеливите хвърляли настрани. В този момент съжалих, че не бях предвидила тази среща. Цял час я наблюдавах в захлас. В един момент тя се отдалечи, наново заподскача от клон на клон и изчезна от погледа ми. Аз отпивах на глътки от чистия въздух, който ми даряваше природата.

С Исус сме в залата и погледът ми привлича малката книжка. Приближавам се до рафта и я вземам в ръцете си: “Книга за Любовта”, от Бо Иин Ра. Разгръщам я и чета: “Свободата, от която твоята душа се нуждае, както дробовете ти от въздух, може да бъде дадена само от Любовта. Без Любов у теб ще загине зародишът, от който единствено можем да възкръснем за един растеж, не познаващ преди.”

“Виж ти, книгата на мъдреца е останала като вечна памет!” – мисля си.

- Така е – прекъсва ме Учителят. Семейството и Любовта трябва да са взаимно свързани, защото без нея, то не може да съществува!

Спомням си за моята миниатюра “Ало, бърза помощ.”

- Ало, ало…

- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.

- Кой, кой, бърза помощ ли?

- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.

- Ало, някой се намеси в разговора ни? Ей ти, затваряй, че не чувам!

- Кой си ти бе, я затвори! Че я не си ме видял, я не си умрял!

Зъррр…

- Бърза помощ ли е? Мъжът ми…

- Да, кажете! Момент да запиша адреса! Генерал Колев номер…

- А бе, номерът е написан на пътната врата. Номер три.

- Ще чакате! В момента имаме много случаи.

-Ама моля ви, мъжът ми, по- бързо! Ей, че проклет телефон! Пак прекъсна.

Зъррр…

- Пак ли сте вие? Не разбрахте ли? Тук не е бърза помощ? Айде, тук е пожарната.

- А бе, господине и без това мъжът ми изгоря!

- Кой изгоря? Нищо не се чува!

Зъррр…

- Какво сте завикали бе, госпожо? Да, бърза помощ.

- Най- сетне! Той си замина.

- Кой си замина?

- Ами, мъжът ми. Елате да си го вземете!

- Ало, ало, кого да вземем?

- Оле, ле, всичко отиде…

- По-бързо! По-бързо! Мъжът ми полудя. Ало, бърза помощ, линейката, психиатрията..

- В Любовта е бъдещето, Мария. То е светло и прекрасно. Обичайте го! Стремете се към него! Приближавайте го! Пренасяйте от него в настоящето, колкото можете да пренесете! Вашият живот ще бъде толкова светъл и добър, богат с радости и наслаждения, колкото вие съумеете да пренесете от него в бъдещето.

Поглеждам учудено.

- Всичко е много просто – продължава Той. Когато пожелаете да имате нещо красиво да сте щастливи и радостни, вие го виждате като бъдеще. Но това бъдеще може да стане настояще стига да поемете инициативата, да го реализирате в мига, в който пожелаете. Постигнете ли го, то става вече минало. И така във вечността – минало, настояще, бъдеще, бъдеще, настояще, минало, без начало и без край.

- Излиза, че проблемите, които трябва да разрешаваме са едно настоящо – бъдеще – продължавам аз.

- Вашият живот е школа, която ви учи да живеете по-добре и по-правилно. В него съществуват закони, които трябва да спазвате! Отклоните ли се, влизате в противоречие с тези закони.

- Явно, трябва да живеем в унисон с природата. Да спазваме житейските закони, за да не боледуваме.

Исус ме прекъсва и повежда към вратата. Тя както винаги се отваря сама.

Пред мен се появява образа на Паисий – Хилендарският монах. Връщам се назад с времето. Беше 5. VІІ. 1993 година. Видях го на синевата. На фона на светлината той написа: “Послание на Паисия, чьорнам монахам.” “О, неразумний люде! Что се срамуеш , да се назвеш булгарин? Туй де е тук, се е булгарско! Булгарска земя е твоя. В ней си отрасъл, в нея чте умреш! Радуйся радуйся, радуйся, что си булгарин!”

- Велико име, велик народ – прекъсва ме Исус. България ще бъде Рай! Страданията предвещават новото, което идва. От тук е започнал света, тук ще свърши старото и ще дойде новото човечество, с новото мислене! Тук е била Атлантида и древните атланти – титани, силните и яки мъже. Владеели са висш пилотаж. Летели са до звездите. Левитирли са в небесното пространство.

Виж каква била работата! Затова Исус ме накара да създам Първият Духовен център, под егидата на Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика – мисля си.

Вървим с Учителя в съкровищницата. Прекосяваме мраморният коридор и спираме. Тишина. Никой не се вижда наоколо. Обръщам се към Него:

- В земният си живот говорим за съзнание, а не знаем какво представлява.

- Съзнанието е субективно отражение на обективната действителност. Тя обхваща интелектуалната дейност. Включва сетивата и абстрактното подсъзнание, емоционалната сфера, а също творческите идеи, вдъхновението, изобретателската мисъл и открития. Свръхразвитите сетива на някой чувствителни хора, които наричате екстрасенси.

- А на какъв принцип се базира хипнозата?

- Тъй като подсъзнанието може да се влияе и управлява от съзнанието, то хипнозата е силата на внушението.

Мисля си: “В момента в моята практика при самолечение използвам команда, “Аз съм здрав!” Това е много силна методика и не са необходими лекарствени средства.” При него, командата отива на подсъзнателно ниво и действа нормализиращо и оздравяващо на всички органи и системи.

- Мария- прекъсва ме Той. Всяко заболяване е следствие нарушена дейност на клетките, тъканите и  органите, от външни фактори или от тяхното неправилно управление на подсъзнанието и нарушена ръководна роля на съзнанието. Следователно, всяко клетъчно смущение и заболяване, може да се лекува чрез правилна съзнателна дейност, която да направлява съзнанието по такъв начин, че то да внесе ред и хармония в клетъчната функция. Това ще подпомогне лекуването на много болести, с изключение на тия, които са за хирургична намеса.

- Нали напоследък се говори за операция без скалпел? За първи път тя се практикува от филипинските оператори.

- Една операция може да се избегне, ако навреме се открие причината и се лекува. От значение е профилактиката. Трябва да се създадат профилактични кабинети, които чрез биоскенер (скенер чрез очите и ръцете на човека ясновиждащ) да се огледа целия организъм на човека. Аз виждам този кабинет да се открие, само че трябва да има разбиране от страна на медицината.

Тъй като болестта има скрит (инкубационен) период от близо десет години докато се прояви, този кабинет и хората, които ще го обслужват, ще имат задачата да открият навреме заболяването и да го лекуват, докато още не се е проявило. Хората, също трябва да се научат, веднъж в годината да минават през него. Тук ще се дава насоченост за един правилен начин на живот и мислене. Така хората ще се предпазят от тежки заболявания.

В този миг пред нас се появява бледолилаво видение, с зелени краски по периферията. Тялото ми завибрира и влиза в резонанс с неговите вибрации. Започва мисловно-телепатичен разговор:

-Как се казваш? – питам.

- Нима не ме позна?

- Но все пак кой си?

- Аз съм Техникът на Бъдещето.

Този път наистина не можах да го позная. Бях озадачена от вибросигналите му. Различно цветово излъчване.

- Така е Мария- прекъсва е той. Вибросигналите могат да бъдат различни, според състоянието и настроението на тялото

Оставам изненадана. Идеше ми да го разцелувам. Приближавам до него и подавам ръка.

- Технико, нека станем приятели! Мога ли да се надявам на твоята помощ?

- Разбира се. Ние ще се срещаме още много пъти. Но да не стане като сега?

Навеждам глава.

- Та ние все още не се познаваме достатъчно – продължавам. Ако се срещаме по-често, няма да се забравяме.

- Ще идвам винаги, когато ме повикаш!

Става ми болно.

- Защо само когато те повикам?

Спомням си за всички хора на земята. Времената са такива. Никой за никого не се сеща, а да не говорим за изоставените ни близки. Хиляди стари хора – сами. Все пак някога ще направя нещо, което да облекчи тяхното страдание. Ако намеря съмишленици, ще създам приют за стари хора.

- Мария – прекъсва ме Техникът. Искам да ти разкрия, какво представляват енергийните полета?

Поглеждам го и той продължава.

- Това се отнася за вас – земните. Първото е биоенергийното и е на 10-20 см. около вашето физическо поле. Второто е емоционалното. То е израз на чувствата. Ако сте гневни – е червено. Ако сте с благородни чувства – синьо. Третото е менталното – нарича се още умствено или интелектуално. Четвъртото е интегриращото. Тук се обединяват всички енергийни полета. То е каузално или причинно-следствено. Съвкупност от качествата на личността, неговата творческа дейност и идеи. Петото е жизнено – става видимо и се фотографира. Шестото е духовното – то е обединяващо.

- Може ли да кажа и аз нещо за психичните енергии? Казват, че всяка планета е базова енергия.

- По-точно тя е принцип в природата на човека – прекъсва ме той. Здравето е хармония и ритмично взаимоотношение – обединение на тия енергии. Болестта се явява следствие неравновесието им. Тя може да има телесна проява, т. е. телесните органи не хармонизират или са нарушили функцията си. Може да има и емоционално-умствен характер – когато психическите енергии изпадат в конфликт и нарушен баланс.

- Те нанасят много по-голяма вреда на болния и заобикалящата го среда – прекъсва ме Исус.

- Но нали с радиестезични приьоми, можем да проверим какви планетарни енергии ни липсват? – продължавам.

- А колко са тия енергии? – пита Исус.

- Десет – бърза да отговори Техникът. Първата е Слънцето. Тя е символ на воля, целеустременост и импулс за живот.

- Втората е Луната – прекъсвам го аз. Тя е развито подсъзнание, силни спомени, склонност към създаване на навици.

-Третата е Меркурий – продължава Техникът. Тя е символ на логично мислене и възможност за духовно общуване.

- Венера е желание да си привлекателен, да се свързваш с другите и се привързваш към тях.

- Марс е физическа енергия – чува се гласа на Исус. Тя е символ на смелост, импулс за физическо осъществяване.

- Учителю, значи тя се отнася само за земните?

- Правилно се разбрала Мария. Тя е енергия на земята.

- Следващата е Юпитер – продължава Техникът. Тя е енергия на експанзия във всички посоки. А Сатурн е енергия на ред, дисциплина, време и граници, пресмятане и работоспособност.

- Уран е енергия на оригиналността, стремеж в новото и модерното – прекъсва ме Исус. Нужно е да се разчупят старите традиции и да се изяви собствена уникалност.

- Енергията на Нептун е желание за по-съвършен свят, духовни идеи, любов към каузата и всеотдайност.

- Плутон е последната енергия – продължава Техникът. Тя е преобразяване и отстраняване на онова, което е вредно за организма.

- Учителю, мога ли да споделя моя метод да определяне на липсваща енергия?

- С Техника слушаме!

- Нарисуваме кръг. Разпределяме го на десет части, като ги разделяме една от друга с чертички. Най-отгоре слагаме Слънце, а най-отдолу Луна. От Слънцето по посока на часовниковата стрелка, оставаме и останалите планети. След това започваме с махалото. Задаваме въпрос: “Липсва ли ни тази планета?” Ако се завърти по посока на часовниковата стрелка, което значи “Да,” за човека, който борави с дясната ръка, а на ляво, боравещ с лява ръка. След като установим липсващата психична енергия, трябва да си я набавим! Как ще стане това? Като си получим това, което ни липсва. Примерно Венера – Любов.

Признак на липсващата енергия е обща отпадналост, апатия, неразположение и нежелание за работа.

- Правилноси разбрала – прекъсва ме Исус. Ако другите усъвършенстват метода, ще могат сами да се лекуват. Тук не е необходимо кой знае колко.

- Но преди това трябва да се научат да боравят с махалото! Правилно да определят посоките. Да го насочват по заповед на мисълта си. Не искам да предавам уроци! Има цели книги за тази наука, с която са боравили още древните в Египет, Китай, Япония, Индия.

В този момент моето тяло започва да вибрира и излъчва ускорени сигнали. Връщам се в физическото си тяло. До мен внукът ми Жорко се усмихва на сън. Невинна, детска усмивка. Усмивка без умисъл. Защо понякога човек се усмихва насила? Колко сме жалки! Насилствената усмивка се забелязва. Така ние показваме истинската си същност. Защо де не се усмихнем от сърце? Ще ни стане по-лесно. Истинската усмивка казват, пречиствала въздуха около нас. Неутрализирала злото. Била ключ към всички човешки отношения.

Вчера пътувах в автобуса. Срещу мен стоеше красиво момиче. Гледаше през прозореца сериозно, но лицето му беше една усмивка. Наблюдавах го дълго и изведнъж се обърнах към него:

- Ето ти моя телефон, моля да ми си обадиш!

То ме погледна и се усмихна. Не знам какво беше си помислило за мен!

- Твоето лице излъчва усмивка и ми направи особено впечатление. Не се притеснявай! Обади ми се, ако обичаш! Искам да зная името ти!

- Гергана – отговори момичето. Не обичам такъв вид разговори, но вие също ми направихте впечатление. Ще ви се обадя след един месец!

Една усмивка, сред намръщените лица в автобуса. Тя излъчваше оная светлина, която трепти и разсейва мрака.

Пак съм в Духовната съкровищница. Около мен закръжават светлини – сини, бели, жълти и се сливат. Заиграват великолепен танц. В този момент си спомням разговора с композитора Бетховен.

- Знаеш ли кой е космическият танц? – пита ме той.

- От къде да знам?

- Той е ръченицата – отговори композиторът.

Замислям се върху Библейският град. Не случайно минава през България, родила велики българи – Левски, Ботев, Караджата. Дойде той – Апостолът, за да пренесе светлината от небесните двери. Човекът, със синевата в погледа.

Изведнъж тялото ми завибрира силно. Чувствам енергиен приток. Нечия ръка ме докосва. Няма го Техникът. Млечнобяло видение ме обгръща в светлина. Продължавам да мисля за Апостола.

- Левски е кодово име – прекъсва мисълта ми Исус. Л – любов, Е – единство, В – вяра, С – сила, К – красота, И – истина. Любовта е единство, вяра и сила. Красотата е Истина.

Мисля си: “Колко сме невежи!” Защо Апостолът слезе на Земята? Трябвало е да остави своите истини и да умре, защото не може да бъде разбран. Както и Константин Кирил с неговата философия – Вселенската азбука, азбуката на Живота. Както и Христос – тялото на Славата.

- Учителю , а защо слезе Паисий на Земята?

- Защото той трябваше да запали светлината на Словото, за историята на моята Земя, в която се яви Симеона – Просветителя. Който раздвижи духа на народа и го освети с знание. Отвори се широко душата на българина за знания.

- И написа “История славянобългарская” – продължавам аз. За тоя славен народ, толкоз силен и велик.

- Величествен като Балкана – продължава видението.

- Велик народ, велики хора. Това сме ние – българите.

Търпеливи и миролюбиви. Наследници на древните траки, чийто изкустни произведения обиколиха света. Тракийската култура стана една от водещите. Едва ли има такъв народ с такава култура и толкоз духовни будители!- прекъсвам го аз.

Исус ме поглежда и казва:

- Един народ, който може да се гордее със своето минало. Един народ, със сияйна история.

- Ако прибавим и добродетелта, няма да има равни на нас! Но тя потъна нейде дълбоко и да я намерим, трябва да поставим сонда. Най-верният детектор, който ще ни помогне да стигнем до там, е един мощен пулсатор, наречен Сърце. И една висша енергия, която може да разбие земните пластове, наречена Мисъл. Тя е дар от Висшия Космос, а той е владение на Светейшеството. Висш Разум, който се къпе в млечнобяла светлина и искрят хиляди струйки от вечния извор на Словото, но онова, истинското, което излъчва сияние и изпраща Любов към цялата Вселена.

Към мен се приближава видението и ми шепне:

- Мария, Мария, събуди се!

-Но аз не спя. Така будна не съм била. Хайде да се помолим на Светейшеството за спасение на България!

Повтаряй след мен!

За България Те моля,

Татко милостив!

Възроди я и спаси я

Ти от тоя срив!

Помогни и да излезе,

тя напред во век!

Че земя е плодородна

и е нужен лек!

Дай й Боже мощна сила,

на народа дух!

За децата й те моля,

да живеят с Твоя Дух!

Видението държи две торби.

- Защо ме гледаш така? – пита то. Аз съм ги материализирал.

“Колко сме нищожни и несъвършени ние – хората!” – мисля си.

- Ще ти разкажа една притча – продължава то. Слушай!

Някой си мъдрец казал, че човек носи две торби на рамото си. Едната се спуща отпред, а другата виси на гърба. В торбата отпред, той събира чужди грехове, за да ги осмива. Във втората отзад са натрупани собствените му, които не се виждат. Вървейки по пътя си, той наблюдава де какъв грях ще зърне и с удоволствие го слага в торбата отпред. В заслепените си духовни очи, обича да се занимава само с чужди грехове и вадейки ги от торбата, която носи отпред, за да ги критикува, не забелязва, че ги преработва за собствени и ги хвърля в торбата отзад. По този начин товарът в торбата със собствените му грехове вместо да става по-лек, с времето все повече и повече се увеличавали.

- Но нали всеки има право на собствен избор? Грехът така ни е притиснал, че не можем да дишаме спокойно – прекъсвам го.

Спомням си, когато бях в клинична смърт. Преминах през моста. Отвори ми се вратата на тунела и с небивала скорост преминах през него, привлечена от силен магнит – една сияйна Светлина, която ме очакваше с много Любов, на входа на Ритуалния дом. Той имаше форма на мидена черупка, която се делеше на тъмни и светли ивици от светлина. Паднах на колене. Бях толкова грешна, че не можех да я погледна.

Спомних си детството. Майка ми ме гонеше с чинията на улицата, за да ме нахрани. Най-много обичах вкусно приготвената яхния от фасул. Дробеше ми и ситни залъчета. Когато искаше да ме прибере в къщи, подмамяше ме с филия, намазана с олио, сол и пипер. И до днес ми остана любима храна. Интересно, малкият ми внук Жорко, също като мен често ми казва: “Бабо, намажи ми циганска баница! Моля те!

- Какво добро си направила на земята? – прекъсна ме тогава гласът на Светлината.

Какво можех да отговоря! До този момент бях полезна само на моето семейство. За другите не бях мислила.

- Ще се върнеш на Земята и ще помагаш на хората! – каза Тя.

А сега съм в съкровищницата. Кое ли беше това тайнствено видение?

- Аз съм твоят учител, вечен пазител – прочете мислите ми той. Дълго време живях в Тибет, Индия, Египет. От 19 век сме тук заедно с теб и от тогава не сме се разделяли. Един път ти си в физическо тяло, аз в ефирно, друг път аз съм в физическо, а ти в ефирно. Двамата образуваме цялото, кръга или образа на Светлината, като част от Мировия образ.

- Излиза, че двамата сме едно малко божество, което притежава хиляди възможности, без да подозира това?

- С теб сме Шуан, което значи двойственост или раздвоение – две половинки в различни тела.

Изведнъж тялото ми завибрира, като вибрациите постепенно завишават своята честота и влизат в резонанс с вибрациите на Ми Ту Шуан – моят учител.

Спомням си за Джурдано Бруно, който беше казал: “Трябва да търсим Бога не в човешките дребнавости и унижения, не в ненакърнимите природни закони. В блясъка на Слънцето и образа на нещата. В истинският образ на най-Висшият. Както става очевидно във вида на безбройните живи същества, които светят в незримото небе и живеят, и чувстват, и възкликват, в най-добрия, и най-Великия.

Изведнъж ефирното тяло на Ми Ту Шуан завибрира силно, разстила се и се стопява. Искам да бъдем завинаги заедно! Но всичко е вибрации и моментно сливане. Не се чувства онова насищане, както е в физическия свят. Живееш цял живот с един и същи човек. Привикваш с него и остава само приятелството. Любовта изчезва. Ако човекът до теб е конфликтен, съжителството ти с него става непоносимо. И за миг отсичаш: “Не мога да живея с него! А сега накъде?” Така след дългогодишен семеен живот, започваш да търсиш начин, как да се отдръпнеш, без да помислиш, че това е твоята реалност. Че Любовта в земният живот изчезва с времето. Че трябва да търсиш оная – истинската, която никога няма да намериш, докато я търсиш в плътта. Може би ако тръгнеш по един път, наречен “съвършенство”, тогава ще я намериш! Но това ти се вижда трудно и недостъпно или може би ще си речеш, че всичко това е фантасмагория. Че нашата реалност са само парите и нищо повече. Имат притегателна сила и те правят щастлив. Дали щастието съществува? Разбира се, ако го търсиш само в смисъла на парите. Те ще задоволят твоето материално съзнание, без да се замислиш, че има и още едно щастие: “Да бъдеш човек, но с главно Ч.” Да даваш, без да искаш да ти се върне! Прекаленото щастие е колкото едно нещастие, което те кара да бъдеш сив човек, изпаднал в пълна апатия и животът му няма смисъл. Тогава търсиш пътища или искаш всичко да свърши. “Ще си сложа край на живота!”- си казваш. А не се замисляш, че този живот е толкова красив и трябва да живееш до тогава, докато ти е определено! Че желанието е наше и ние сами си го градим. Какво ни остава тогава? Да живеем според нашето желание или да търсим път към съвършенството? Кратък е нашият живот на Земята. Докато се завъртим на 360 градуса и осъзнаем, че трябва да живеем разумно, за да стигнем върха на пирамидата – Мъдростта. Тогава ще се превърнем в божество, което не ще има нужда да слиза на Земята, за да седи близо до Отца си в Божественият мир. Защото на земята е Адът, където са болестите, страданията и греховете. Да търсим Добродетелта и когато я намерим, да я съхраним дълбоко в душата си. Защото тя е сияйна звезда, която свети на далечни разстояния и огрява цялата Вселена. Ето го Новото учение! То се вижда с главни букви на небосклона: Б В С – Благордсто в постъпките, Вяра в Доброто и Сила в Истината (истинска Сила)- пътя към съвършенството.

Обръщам се към Исус:

- Учителю, възможно ли е, това да стане на Земята, след като сме толкова несъвършени? След като властват парите, алчността да трупаме богатства и се надпреварваме – някой да властва над някого?

- Надпревара или съвършенство, сами трябва да избирате! – продължава Той.

- Не е така лесно. Хората не са еднакви и не мислят по един и същи начин.

-Ако тръгнете по пътя на съвършенството, а то е пътя на Доброто, няма да страдате!

Замислям се върху Живота на Земята. Живеем в един омагьосан кръг. Надпреварваме се да лъжем, да завладяваме все по-големи територии от души. Докато един ден спираме, прегърбени от тежестта на годините и греховете, и се питаме: “За къде всъщност сме бързали? И къде отиваме? Колко ни е нужно? Две на две и нищо повече. А какво ще остане от нашата физическа същност? Едно нищо в безкрая, част от Нещото – световният океан на Живота.

Тук Исус прекъсва мисълта ми.

- Ти принадлежиш на Нещото, а облечена в материалната (телестната) си обвивка, си Нещо със собствено нравствено равнище. Когато си в пространството, ставаш една малка частичка, без собствена принадлежност на Нещото. Излизайки от плътското си тяло, ти си вече Нищо, слято с другите Нища.

- Учителю, върху това начало без край трябва да се замислим! Откъде идваме и къде отиваме?

- Че вие сте една звезда, която веднъж свети на Земята друг път над нея. Тя е вашата Душа и има своя светлина, според духовното си съвършенство – продължава Исус.

- Как светят душите на несъвършените? – питам.

- Излъчва тъмни краски в пространството. Около тях е мрак. Мракът знаеш е сгъстена светлина.

- А как светят душите на съвършените или тия, тръгнали по техния път?

- Има нива и стъпала на съвършенството. С ярка светлина светят душите на добрите хора и мъдреците. Няма значение дали вярваш до фанатизъм в някакъв идол или Бог – Той е Любов. Любовта на всички души, които населяват пространството около теб и над теб. Тази Любов се нарича Всемирска – Единната Единица на Всемира. Равенство, Братство и Любов – Великата Света Троица, населяваща безкрая.

- Следователно, нашият показалец за съвършенство, трябва да бъде троичността. Всичко се крепи върху нея.

Без нея животът би бил немислим. Отца и Сина и Светаго Духа – Великата Вселенска Матер. Матерът на материята – енергията, основата на Живота. Живата Душа на Природата. Началото на Разума, като част от Словото – изворът на Живота.

- Радвам се за теб, момичето ми! Ти си Душа, облечена в плът, по която тече моята енергия в жилите ти. Моята кръв – кръвта на Спасителя.

- А в другите не тече ли?

- А какво те кара да се усъмниш? Нали те са твои братя и сестри? Като казвам братя, значи плътско тяло (грубата, грешна материя), а сестри – Душата (леката, ефирна материя). Вие сте част от Вселенският Разум. Един атом, който запълва клетките, по които тече Моята Живителна Сила.

- Велики Боже, та Ти си едно и също лице! Слезе на земята, за да видиш своите чеда, които си създал за да възкръснеш и покажеш, че Бог е Велик. Че Душата живее във Вечността, че смърт няма. Ти опрости греха на чедата си, даваш им страдания, за да изкупят греха и стигнат до Теб. Ти си винаги до тях и Ги галиш, без да почувстват това. Понякога им дърпаш ушите, затваряш им очите, за да ги избавиш от греха

- Как проумя това, Мария? – прекъсва ме Исус. Това е Словото на Истината и викът на Разума. Неговото ехо отеква надалеч, за да го чуят и глухите.

- Излиза, че глухотата е един вид наказание за тия, които не искат да чуят гласа на Словото? Гласът на Истината? Защо се раждат глухи деца?

- Защото трябва да изтърпят Кармено наказание. Душите на грешниците се трупат на опашка пред небесните двери, за да влязат в недъгави тела. Така изкупуват по-лесно своите грехове. В недъгавото тяло, Душата няма чувствата и емоциите на нормалния човек.

- Всеки си има Карма, Учителю.

- Мария – прекъсва ме Исус. Трудете се неспирно! Разумът и мисълта ви, да станат едно цяло! Защото то е образът на Светлината. Началото бе Словото. То е енергията, която запълва Вселената. Пийте до насита от тази енергия! Сливайте се с вибрациите на истинското Слово! Защото то запълва цялото ви тяло и тогава ще се слеете с образа на Светлината!

- Ами, ако се слеем с вибрациите на неистинското Слово?

- Тогава вие се сливате с образа на Мрака. Този мрак ще забули очите ви и никога не ще видите Светлината.

Идва ми да литна във висините, за да се слея с най- милият образ.

 Те са винаги с нас

Спомням си детството и баща ми. Оная вечер гледах концерт по телевизията. Пееха мексикански песни. Почувствах присъствието на татко. Той ме докосна по рамото и ми каза:

- Миме, помниш ли когато живеехме в Казанлък? С майка ти често ходихме в Розариума на танци. По онова време имаше дансинг, където се събираха младите и играеха. И ние, децата също играехме и весело подскачахме около родителите си. Модерни бяха тангото и валса.

- С майка ти печелихме овациите – продължи татко. Избираха ни за най-добра двойка по танци. Играехме валс, та тая вечер, ритъмът от телевизията ми напомни за ония времена.

Тази среща беше мигновение, което остави спомена ми за любимия и обичан баща.

Спомням си и още една среща. Преди известно време почина Лилито. Беше болна от рак на гърдата. Две години чрез психотерапия и удължихме живота. В крайна сметка Кармата си е Карма. Писано ли е, връщане назад няма. Последната седмица преди я навестих.

- Лили, кого виждаш, та се усмихваш?

- Татко – отговори глухо. Отива да вземе рокля, за да играя на сцената.

Преди боледуването си беше актриса в Кукления театър. Ето защо баща й дойде, за да й донесе рокля от ефирна материя, изтъкана от светлина. Дали беше достигнала Тялото на Славата?

След няколко дни я помолих да се върне в тялото си, а тя ми отговори:

- Мимче, не иска да се връщам. Тук е много хубаво.

Как ли не я молех, но не отстъпи. Остана завинаги там в незримото за нас.

На 13. VІІ. 1993 година в 14,15 часа направих първата си среща с нея в извънземното й състояние. Разговорът беше мисловно-телепатичен. “Муци – започна тя. Дойдох да те навестя. Да знаеш колко е хубаво тук. Но Толи го няма. Щастлива съм, че ме подготви за смъртта. За мен тя е освобождение. Сливане със Светлината. Колко е красива Тя! Какви багри излъчва? Спектър, в който се къпе твоето тяло и се слива с Нея. Ах, как е красиво и хубаво тук! Тишина и пълно спокойствие. Ефир и всичко в безкрая. Летя, летя и пея онази космическа песен, която се нарича “Мир. Нека всеки я поеме и се слее  с мен и всичко красиво! Муци, колко те обичам! Ти ме отнесе със своята книга тук. Всички я четем и пеем. Ах, каква песен! А сега да спирам. Ние пак ще се срещнем.”

- Това е светът на Душата – прекъсва ме  Исус. Съхранила светлината в себе си. А Светлината, както знаеш е Доброто, което е запазила.

- Значи Лили е от ония Души, които са съхранени?

- Ти изпроси от Мен тази Душа, за да си поживее още малко.

По Карма тя трябваше да дойде по- рано.

- Благодаря Ти. И да се молех за повече живот на Лили, той просто не й оставаше. Сега разбирам, защо се дават тежки болести. В такъв случай нямаме право да се намесваме в съдбата на тия Души, след като им е изтекъл срокът на Земята. Бог има нужда и от добри души, за да останат чисти и да се слеят с образа на Светлината.

- Не тъжете за тях, защото са винаги с вас, с мисълта си! Те са мислено-чувствени тела – казва Исус

На 19. VІІ. 1993 година, наново направих среща с Лили. Разговорът започна така: “Здравей Мимче! Преди малко бях при Толи. Дойдох да те навестя. Де да имах такава селска къщурка! Винаги съм мечтала. Мимче, започна да ми домъчнява за всичко на Земята. Няма го Толи до мен да летим. Вечер го галя, а той не ме усеща. Такъв е светът на ефира и меките ефирни пръсти, които галят, но няма кой да ги усети. Завивам ръце около главата на Толи, но той дори не ме усеща. Много ми е мъчно за това. Не знам, винаги ли ще е така? Искам да сме заедно с Толи! Да го чувствам, да го галя, да го любя до насита. Но уви. Това ми чувство в това състояние, не ми е познато. Аз съм само една малка мисъл-форма, сред хилядите като мен. Една безплътна, вечно скитаща се звезда. А сега да привършвам, защото листа ти свършва.

Скъпа Мимче, обичам те. Щастлива съм че те имам.”

Многократно се срещам с Лили и невидимите ми приятели. Колко много запознанства! Но това ще бъде тема на следващата ми книга.

Приятелю, можеш да ми пишеш! Какво те вълнува? С Учителя Исус ще се постараем да ти отговорим.

Замислям се върху прошката. Какво представлява тя? Трябва ли да прощаваме на хората, които са ни направили зло?

Според старозаветието “Зъб за зъб”, по моему, това е отминала вълна, а се казва: “Обичай врага си и му прости!” Да простиш или да не простиш? Ако изобщо не простиш, ще бъдеш ли спокоен?

Веднъж в кабинета ми дойде жена, която проклинаше починалата си свекърва, че била виновна за разрухата на семейството й.

Яви се духът на свекърва йи. Целият трепереше и излъчваше вибрации, които говореха, че се е разкаяла. Молеше снаха си да й прости, тогава щяла да бъде спокойна. А сега се скитала в пространството и нямала мир Душата й.

Стана ми жал за старицата. Как ли не молех снаха й да и прости. Но тя падна на колене и в иметоа на Бога наново я проклинаше.

Духът трепереше целият.

В крайна сметка нямах право да осъждам. Рано или късно след нашата смърт, ние осъзнаваме грешките си и искаме прошка. Ако не бъде дадена, Духът ни ще се скита години, за да търси човека, който трябва да ни прости. Затова трябва да си прощаваме, докато сме живи!

Веднъж правех открита анкета на учениците си от Открит университет за Вселенски знания, за прошката. Кънчо отговори така: “Всички наши травми и неприятни преживявания са въпрос на възприятия, от каквото естество да са. Ако човек е по-осезателен и по-ограничен, може да се разруши. Ако е разумен и гледа философски на нещата, ще оцелее. Изобщо трябва прощаваме, но прошката трябва да бъде осъзната! Да я чувстваме чрез нашите сетива.

- Вие трябва да прощавате – прекъсва ме Исус, за да може духът ви да бъде спокоен! Защото на един да не простите преди да си отидете от Земята, ще се скитате вечно.

- Прости, за да бъдеш простен! Ние грешим на всяка крачка с думи, дела и помисъл, както се казва в библията, че ни е срам да се гледаме в очите. Затова вървим с наведени глави. Истинският човек върви с гордо вдигната глава, без да претендира, че е нещо. Поздравява усмихнат приятели и близки.                                                                                                                                                                                                                                                                       – Законът на етиката гласи: “Не говори зад гърба на човека! Казвай истината право в очите му с усмивка!

 

И пак си спомням притчата за двете торби. За чуждите и нашите грехове.

- Правете добро и ако сте болни, ще бъдете излекувани

Това ме навява мисълта за разказа на Симеон Филипов: “Прави добро и ще бъдеш излекуван!” Двамата заедно сътрудничехме в радио Пловдив. Скоро научих, че през месец януари 1996 година е починал. На 24 VІІ 1996 година в 15,10 часа се създаде телепатичен контакт между двама ни. Бях в кабинета си, като чух тих глас: “Мария, Мария, обърни се да те видя! Аз съм чичко ти Филипов. Отдавна те търсих и най-сетне те намерих. Очаквах да дойдеш при радиото, но ти не идваше. Едва днес те видях и тръгнах след теб. Ти обеща, че ще дойдеш у дома. Чаках те, но ти не дойде при чичко си Филипов. Виждаш ми се малко умислена. Не знам защо? Моля те, желая всеки ден да ми четеш откъси от твоята книга. Помниш ли, заедно искахме да я издадем, но не се осъществи? Ще се радвам да започнеш да четеш. Слушам!

Твой чичко Филипов.

Поздрави всички, които вярват в Бог от мен!

И наново да се върнем към разказа. Бях го поместила в девети брой на вестник “Сияние, през 1993 година. Случаят е действителен. А доктор Николов, лека му пръст и нека да бъдат простени греховете му, не е вече между живите.

Започва така:

- Има Бог – със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.

- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца – отвърнах без колебание.

С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години. Като че ли сега, трябваше да се срещнем! Искаше да сподели голямата си радост, пред някой близък. Явно, намери го в мое лице!

- Преди години – продължи той, почувствах болка в гръдния кош. Трябваше да се обърна за помощ към колега – специалист. Навярно нямаше да ми каже истината! Кой ще подпише смъртната присъда на лекар, знаещ последствията. Помолих доктор Захари Николов да нареди на своя асистент – колега, да направи рентгенова снимка на моя близък. Фактически, това бях аз. На определения ден се явих пред асистента. Не ме познаваше. Беше млад кадър.

Снимката предвещаваше тежкото ми състояние, което можех да прочета. Прекарана пневмония, с петно на белите дробове – тенденциозно развиващо се! Не загубих самообладание. Някой ме подтикваше към живот.

Обиколих всички църкви в града. Горещо се молех на Бога, за да ми дари още малко живот да подпомогна растежа на двете си внучки. Един ден седнах на една пейка пред централна железопътна гара. Дълбоко замислен, не усетих, как до мен беше седнал възрастен човек с културна физиономия, хубав костюм, бяла брада и бастун в ръка.

- Имате някаква мъка, господине – започна той.

Разказах му всичко.

- Още утре, в продължение на два – три месеца, всеки ден правете по едно добро! – продължи той.

След това стана и се сбогува с мен.

Упорито се заех да изпълня поръчката. Два месеца изминаха, когато наново се срещнах с асистента. Направиха ми нова снимка.

- Неочакван резултат. Инфилтрат, в последна фаза на всмукване. Елате след месец! – каза той.

Измина повече от месец. Днес отново направих рентгенова снимка. От петното нямаше и следа. Споделих с доктор Николов, че снимката е моя. Името беше фиктивно. Скрих, за да науча истината. И му разказах всичко. Той се засмя.

- Има Бог- казах му.

- Бог е в нас. Той може всичко да върши! – отговори ми доктор Николов.”

- Бог е над вас, във вас и край вас – продължава Исус. Вие сте час от Неговия организъм и дихание. Част от Неговата Природа и Разум. Вече е време да създадете Съюз “Духовно възраждане – България!” Той ще обедини всички чисти и добри души, които милеят за духовния и икономически апогей на страната ви. Рано или късно, България ще бъде президентска република – новата форма на монархията. Нужен е силен човек, който ще я управлява и ще милей за нея. Идва златният век на Симеона – царя български.

Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика” ще се превърне в Съюз “Духовно възраждане – България.”

- Но на мен ми е трудно да създам такъв голям съюз, Учителю. Как ще го ръководя? Ще имам ли сили? Достатъчно истинска ли съм?

- Не се страхувай! Ние ще работим заедно с теб и ще те напътстваме! Ще даваме идеите, а ти само ще ги реализираш!

Не бях в състояние да се съпротивявам повече. На 11.03.1995 година се състоя учредително събрание, а на 16. Х. 1996 година той беше узаконен.

Нечии вибрации прекъсват разговора ни. Та това е Кирил Философ, който се нарича Странникът.

- Мария – започва той. Вярата и Доброто трябва да бъдат над всичко!

- Но Доброто има различни аспекти. Някой може да убива и да каже, че го прави за добро. Кое все пак да смятаме, че е истинско Добро?

- Когато живееш така, че да не пречиш на другите! Това е един висш принцип. “Обичай и люби естествено, защото Божият закон гласи: не кради, не лъжи, не блудствай, дай на ближния, ако имаш една риза, раздели я на две!”

- Това означава, че трябва да се предържаме към Божиите заповеди.

-Те са закона на Вселенската етика. Който не ги изпълнява, търпи наказание по закона на Кармата, точка 3.

Тук разговорът приключва. Ефирното тяло на Кирил Философ завибрира и се стопява. Отварям очи. На леглото в спалнята съм. Три часа в полунощ е.

Време е да спрем нашата ефирна разходка! Моля да ме извинят моите приятели! Но ще имат още една прекрасна възможност, да продължим в следващата книга.

Ако желаете, можете да изпратите своите писма, на които ще отговорим в част – трета.

Край на втора част

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

Мари Шуан

(Мария Герасова)

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

ЧАСТ ПЪРВА

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Защото ето. Аз творя ново небе и нова земя и предишните вече няма да се споменуват, нито наум ще дойдат.

И вие ще се веселите и ще се радвате во веки на това, което Аз творя, защото ето, творя Йерусалим за Вселената, и народа му за радост.

И ще се радвам на Йерусалим, и ще се веселя за моя народ, и няма вече в него да се чува глас от плач и глас от писък.

Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достигне пълните си дни, защото стогодишен ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклет. И ще съграждат къщи, и ще живеят в тях, ще садят лозя, и ще ядат плодовете им.

Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да ядат други, защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво и моите избрани дълго ще се ползват от изделията на ръцете си.

Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб, защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.

И преди те да са повикали, Аз ще отговоря, те още ще говорят, и аз вече ще ги чуя.

Вълк и агне ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна, те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми свята планета. Казва Господ.

Пророк Исаия стр. 817, гл. 17-25

МОЯТ ЖИВОТ, МОЕ ВЕРУЮ

” Отвори душата си към хората -

ще намериш път към сърцата им”

Посвещавам на теб, скъпи приятелю, своето откровение. Искам да оставя част от себе си и моя Бог в тази книга. Сърцето ми струи като извор, за да измие всичко нечисто, останало в душата ти.

Любя те Човеко мой, с цялото си сърце. Нека истината за един Макрокосмос и Микрокосмос стигнат до теб! Истината, дадена от Духовните учители.

Светлина да озари погледа ти и твоята мисъл се превърне в птичка, за  да литне там, където е истинското й гнездо!

Бог е в мен, край мен и около мен. Моят Бог е Свободата, Истината и Чистотата. Три лъча Светлина, които обединени дават Правда.Сърцето ми е в твоите ръце и тупти с ритъма на цялата Вселена. Кой може да го спре? Всичко е Вечност, един кръговрат, един Космос, едно начало без край. Върху това начало се замислям. Кой, кога и защо? Няма покой сърцето ми. Превръщам се в огън и търся, търся, търся… В пламък, който никога няма да угасне. Жадувам за онзи сияен връх, който се нарича Мъдрост. За онзи висш Разум, който ни учи да бъдем Добри и Истинни.

Падам на колене пред  теб и се моля:

“Бори се да възтържествува Истината, Свободата и Любовта, в името на Доброто!

ЗАЩО ЛИ?

С позволението на Духовния свят и под диктовката на моите учители – Великите Адепти на Космоса и Божествения мир, разкривам пред теб приятелю, тия прости истини, които векове наред са били табу за всеки земен човек. Всичко, което съм получила и усвоила от Тях, и без чийто позволение моята книга би била немислима, оставям на теб. Ако вложа нещо неистинно от себе си, готова съм да отговарям за всяка своя дума.

С трезвен ум преценявам, че ще предизвикам множеството, което може би няма да ми повярва.

Мир вам приятели и вий, които бихте отрекли написаното тук! Знайте, че Правдата рано или късно ще възтържествува. Ще се обединят всички чисти и добри души, които със своята светлина ще възпламенят останалите. Ще настъпи вечният Мир, от който има нужда всяка живинка. Наближава Новата ера. Ерата на Чистата енергия. Страданието ще пречисти телата и душите ни, и ще възтържествува Светлината – нашето спасение. Ние сме рожби на Бога и Той не иска да ни погуби. Дава ни лижби, но ни изпраща и своите апостоли, които ще поведат стадото Божие.

Не се ли замисляш приятелю, защо непрекъснато се появяват толкоз хора с дарби? Едни лекуват, други контактуват с ефирния мир. Това е намесата на Божията ръка. Това е Неговата милост.

Запомни, че не си сам в този Космос. Край теб са хиляди същества, които очакват твоята любов. Трябва да им я дадеш! Това си ти. Това е истинската ти същност. Малко е нужно. Едно пшеничено зърно, за да се превърне твоята любов в огън, който ще възпламени душите на останалите.

Беловласият Старец е край теб. Той чака, за да ти подаде бащинска ръка. Зове те и обича истински, защото по-истински никой не може да те обича. Чукай на вратата! Ще ти отвори и обгърне в мощната си прегръдка. Нежно ще погали косата ти и ще пошепне: ”Бъди добро детето ми! Старай се да поправяш грешките си! Бъди силен! Ще ти помагам!”

Аз го потърсих и Той ме посрещна. Обгърна нежно рамото ми и от тогава е непрекъснато край мен. Чувам гласа Му. Чувствам дъха Му. И ми дава много знания. „Ти ще станеш мъдър човек, ако учиш прилежно, казва.”

- Да, Учителю. Аз Те обичам и обещавам: „ Искам да мога и да знам, за да давам на другите!”

Всеки ден съм в голямата зала. Той е на катедрата, а аз пред нея. Когато  отивам и се връщам, стъпките ми кънтят по мраморния под. По някога ми изпраща и други учители.

Знаеш ли приятелю, от къде се вземат тия знания? Ще ти разкрия една велика тайна. На хиляди мигновени години от земята, се намира една сияйно пространство – нарича се Орион (озон, разум, истина, обич, неутрон).Това е пространството, където живее Светейшеството и божествата около Него. Това е пространството на знанието и мъдростта. В Духовният дом, наречен съкровищница, се съхраняват знанията на вековете – минали и бъдещи.

А сега искам да ти разкажа нещо за себе си.

Веднъж, още като дете, в нашия дом ставаха невероятни неща. Всичко започна от майка ми. Едно видение и пренасяне там – на тази планета. Един висш контакт с Бога и нечувани чудеса. Съживяване на починало дете в ръцете й. Премахване на главоболие, болки и други своего рода.

Полтъргайс – така го наричат хората сега. То  се появи в нашия дом. Беше  млечнобяло видение, което освети цялата стая. Една нежна енергии, които предизвикват обич в душите. Весело подскачаше и изчезваше някъде, сякаш се стопяваше. Чувах гласа му – нежен, като бащин. Вплиташе пръсти в детската ми главица. Прегръщаше раменете ми и дълго, дълго ме съветваше. Не можех да си обясня: „Кой беше той? От къде идваше?” Назовавах го само с името Бог. Той беше с мен навсякъде. Предпазваше ме от всичко лошо.

Времето течеше. Годините минаваха. На тридесет годишна възраст, се появи с  цялото си величие пред мен. Един материализиран образ, според моите представи. Облечен в бяла мантия, на преклонна възраст, с бяла брада и посребрена коса.

Стана чудо, за което не бях мислила. По необясним начин, в будно състояние, аз се намерих на Бачковския манастир. Посрещна ме монах, в коридор от колонада. Стигнахме пред ниска, колкото  ръста ми врата. Тя се отвори сама и аз влязох. Монахът остана отвън. Изненада. Беше огромна, светла зала. Но къде е олтарът, иконите и нито една свещ? Много белота и мраморен под. Тръгнах. Стъпките ми бяха бавни, кънтящи и приглушаваха ушите ми. Вървях, вървях, сякаш нямаше край. За малко да се сблъскам с бялата, варосана стена. Невероятно!

Появи се кафява, дървена рамка, колкото големината на вратата. От нея слезе Той – Беловласият Старец, сияещ от светлина. Очите му искряха от любов, а словото Му нежно, галеше душата. Беловласият Старец с лъчезарната усмивка – така Го нарекох.

По тялото ми пролазиха тръпки на щастие. Коленичих пред Него. Исках да целуна нозете Му. Той постави ласкаво десница върху рамото ми и ме накара да стана. Разговорът беше мисловен и лесно разбираем. Да, нямаше грешка! Пред мен бе Бащата на Вселената и аз трябваше да давам равносметка за своите деяния. Първото, което ми беше на ум да кажа:” Господи, аз съм толкова грешна, че не съм достойна дори да целуна нозете Ти!”

- Стани чедо! – каза Той. Виждаш ли това? – и посочи към себе си. То се нарича Тяло  на Славата. Ти можеш да го притежаваш. Готова ли си да дадеш живота си в името на  Доброто?

И аз задавам същия въпрос на теб, приятелю: „Готов ли си?” Знай, за Него е необходима сила, твърдост и воля. Пълно себеотричане, целеустременост и всеотдайност. Ако  Го пожелаеш – тръгни! Не се жали! Нямаш право де се връщаш назад, защото там са тълпите, които носят тежък товар. Те навярно не желаят да Го имат, може би?…

Виждаш ли Го? То сияе. Трябва да Го заслужиш с много работа и труд! Ти си на път.

Мисли, много мисли! Това сияние те кара винаги да бъдеш нащрек. То може да те озари и Тялото да бъде твое. От теб зависи.

И Старецът продължи:

- Стани чедо! – този израз ми беше втълпен. Кажи три свои желания!

- Но те са много, Господи.

Той настояваше да кажа само три от тях. По същия начин мисловно Му отговорих  и тръгнахме по обратния път. Моите желания не ще споделя с теб, но за тях, той изрече следното:

- За първото ще ми дадеш химикал!

И наново тръгнахме По средата на залата се появи катедра и Старецът застана зад вея. В лявата страна върху й, се виждаше чаша с бистра вода.

- А за второто – продължи Той. Един литър троянска ракия, ще я поставиш в пет литрова дамаджана!

Катедрата изчезна, както беше се появила и ние продължихме към вратата. Близо до нея се спряхме и Той извади бял лист, на който пишеше нещо. Прочете няколко имена, между които Елена -  името на моята дъщеря. Тогава тя беше на десет години.

- А за третото…

И в този момент, перпендикулярно във въздуха се появи рокля, в масленозелен цвят, с платка, тесни ръкави и леко в трапец. Сякаш беше определена за мене.

- И трябва да я оставиш на чудотворната икона в манастира, а тя е на Богородица.

През това време чух гласа на майка ми:

- Мимо, няма ли да ставаш?

Отворих очи и всичко изчезна. Не можах да изляза от залата. Разказах всичко на майка си и я упрекнах, че не ми даде да изляза навън. Още същия ден тръгнах да изпълнявам молбата на Стареца. Не искам да споделям за трудностите, за обиколките из Пловдивските улици. Накрая намерих плата в магазина, срещу Централни хали. Троянска ракия не можехме да намерим. Един ден съпругът ми донесе, като твърдеше, че е от този край, но дали е такава, не беше сигурен. Не знаех какво да правя. Помолих се за съновидение, да ми кажат, мога ли да занеса тази ракия? Вечерта сънувам. Намирам се в хола и върху масата, празна, стъклена, петлитрова  дамаджана. Наливам ракията и тя се превръща в червено вино. Сутринта станах и казах на майка ми:

- Можем да я занесем, защото червеното вино показва, че е същата, която търсим.

Тръгнахме към манастира и изпълнихме поръчението на Стареца. Беше ми леко на сърцето.

Измина година от тогава. Бях на почивка в Хисар с моя приятелка. Спомням си до ден днешен. Една вечер към 22 часа ми стана много лошо Имах чувството, че не мога да дишам. О, чудо! Започнах да говоря невероятни неща. Казах датата и деня на раждането на сина, на една от жените в стаята на санаториума. На друга съпругът й да се пази от кола, а на моята приятелка, че ще има дете, но трябва да занесе панделка на иконата на Света Богородица. По-късно забременя и  се роди син. Тогава тя имаше едно осиновено дете.

Годините минаваха. Започнах да развивам неподозирани качества. Виждах минали, настоящи и бъдещи събития на мои приятели и познати. Чувах гласовете на починалите. Искаха от своите близки неща, които най-много са обичали в земния си живот. Истините потвърждаваха от живите. Разбрах, че няма смърт. Че тя е само едно абстрактно понятие към преминаване от едно състояние в друго. Че тя е мостът, по който трябва да минем.

Старецът често ми казваше: „На тридесет и седем годишна възраст, ти ще изпаднеш в клинична смърт.” Молех се да не стане, защото ще предизвикам шок на моите близки. За всеки случай бях ги предупредила да не се страхуват, а да имат готовност, за да ме обслужват.

Случи се на операционната маса. Едно тяло (астрално), за което разбрах по-късно наблюдаваше другото, което режеха. Чувствах отвращение и погнуса. Очите – моите, наблюдаваха, ушите – моите чуваха, а само гласа чезнеше нейде. По-късно разбрах, че в това време сърдечната ми дейност почти спирала. Наложило са да включат животоспасяващи средства. Майка ми, която бях измолила да присъства и да ми помага след операцията, видяла и чула, че имало раздвижване около операционната. Коментирало се, че не е сигурно дали ще бъда спасена. Горката, не знаела, че се отнася за мен.

Искам да ти опиша приятелю, мига на смъртта. Стана ми много лошо. През това време системата течеше и ми сложиха маската. От тук – натам, почувствах силно нервно напрежение. Не издържах. Имах чувството, че ще полудея. Сърцето ми се раздираше. Полудата продължаваше. Чувах в дълбочината гласа на професора, който ме оперираше. Говореше нещо на студентите. Намирах се в операционната на Първа хирургия на ВМИ – старата. Виждах в мъглявина тавана, който беше остъклен и от там наблюдаваше друга група студенти. Не издържах. Започнах да викам за помощ и в този миг се намерих в някаква стая, с бюро в ъгъла. На стола до нея пишеше човек, без бяла манта. Виках, той не ме чуваше. Исках да разкъсам каиша на ръката си, но къде беше той – липсваше. Наблюдавах отворения си корем и ми стана страшно от кръвта. Събудих се в реанимация. Чувствах страшни болки. Никакво успокоително средство не ми помагаше. Наложи се да ми сложат  инжекция с Лидол,  но и от него не ми минаваше. Гласът ми чезнеше нейде. Когато исках да кажа нещо, само шептях. Някъде към тридесетия ден, започнах леко да се възстановявам. Бавно се появяваше и гласът ми.

Втората операция, която преживях през 1983 година, беше решаваща за мен.

- Ти трябва да помагаш на хората, защото ще ти вземем дарбата!

За каква дарба ставаше въпрос, не знаех! Годините минаваха и аз помагах на своите близки чрез предсказанията си. През 1990 година, моите приятели разбраха, че имам силно излъчване. Едни казваха, че чувстват боцкане по пръстите, други сърцебиене когато се приближавали до мен, а трети, че им ставало приятно от моето присъствие. Напрежението им минавало и се успокоявали.

И така започна всичко. Като начало помогнах на една санитарка в клиника, която дълги години имала дископатия. След това още на една, с ужасни болки в дясната половина на тялото. Един от първите ми случаи беше камък в бъбрека, запушил уретера. Видях го като на екран. Човекът лежеше в болница, в много тежко състояние. Двадесет дни с висока температура, без да се храни, с кървене в урината. Още след първия сеанс, камъкът се разруши, температурата спадна, започна да се храни и след това го изписаха.

Едно дете с патерици, след първия сеанс ги хвърли, но тъй като беше оперирано, накуцваше.  Започнаха да ме търсят много хора. Виждах болните органи като на екран. Чувствах болките. От тук натам, дните ми се изпълниха с грижите и болките на хората. Аз станах тяхната надежда. Колкото и да ги акумулирах в себе си, те ме караха още повече да ги обичам и да им давам своята любов. Всичко това изпълваше моето ежедневие. Един ден моят духовен Учител Исус, дойде при мен с цялата си красота и величие. Застана пред мен и каза:

- От днес, ти ще бъдеш моя ученичка! Учи прилежно, а дарът ти ще е голям. Ти ще получиш висше съзнание, което ще ти помогне да разкриваш великите истини. Така ще стигнеш до върха на пирамидата, а тя е знание, опит и мъдрост. Не вярвах, че това може да стане. Но всичко беше предопределено. Нямаше на къде да отида. Трябваше да тръгна по този път – път на Светлината, която разсея завинаги мрака, в който съм живяла. Не знаех нищо за себе си и около себе си. Започнах да се пренасям в различни страни. Контактувах с различни духовни същности. Някой от тях в земният си живот бяха оставили научни знания на хората. Един ден Исус ми каза:

- Мария, ще ти изпратя мои помагачи, защото имаш нужда. От дясната ти страна ще стои полковник, от лявата старшина, пред теб – пълководец, а над всички Аз – Исус Христос.

В мен се зароди идеята, че тия знания трябва да оставя на теб, Приятелю. Учи ги!

- Настанало е времето – каза ми Учителят, да се дадат на хората, за да знаят истините за Живота, и че Аз съществувам. Те ще ви покажат пътя, по който трябва да тръгнете. Помнете, той е трънлив.

Когато решите да дойдете при Мен, ще ви отворя вратата. Ключът е пътя на знанията. Той е към Истината и Любовта. Обичайте се един, друг! Вярвайте, че смърт няма! Тогава вие ще сте добре дошли в Моя дом – Моето царство. То е царството на справедливостта, където всичко свети и ухае с такава нежност и красота, че вие не можете да си представите.  За написаното в тази книга ми помогна най-вече, Той – моят Учител. Нямам нищо взето от другаде. Всички знания са събирани с години, а напоследък потекоха като пълноводна река. Това исках да ти кажа, приятелю. Не желая да преписвам нищо от себе си. Всичко е от Исус.

ДУХОВНАТА СЪКРОВИЩНИЦА

Безброй стъпала водят към нея. Дълги коридори я опасват нашир и надлъж. Виждат се много врати. Но не всеки има право да влезе в нея. Тя се охранява от Мъдреците – Великите Адепти на Космоса. Те също нямат право да влизат безразборно в нея. Това става само с позволение на Учителя над Учителите – Христос и съвета на старейшините. Христос е тайно тълкование. Х – са два меча кръстосани, символ на вечната борба между доброто и злото. Р – разумът, който се дава на цялата Природа и на нас, хората като част от нея. И – истината, тържеството на Висшия Разум, С -  Силата, която трябва да притежаваме във вечната борба, О – обичта между съществата, Т и С е  Тялото на Славата. За да ти стане по-ясно, това ще рече: Чрез вечната борба между Доброто и злото, чрез силата на Разума, Истината и Обичта, можем да изградим Тялото на Славата.

Ние сме заедно с Учителя Исус и тръгваме из Духовната съкровищница. Прекосяваме трите мраморни стълби, които лъщят като огледало и стигаме до вратата с красива дърворезба, на фона на тъмен махагон. Два орела са вплели любовно човки, с криле, волно разперени към висините. Върху медена табелка, която излъчва топла, жълтеникава светлина под краката на орлите, е написано:

„НАУЧНИ ЗНАНИЯ”.

Вратата сама се отваря, така както беше в Бачковския манастир. Влизаме с Исус и тя се затваря след нас. Пред погледа ми огромна библиотека и рафтове от книги, подредени по азбучен ред. А – Айнщайн. Вземам я от рафта. Разгръщам – формули. А ето – формулата на Светлината. За сега, тя остава в бъдещето и нямам право да я разкривам. Когато дойде времето и това ще стане. Прибирам книгата и тръгвам между рафтовете. Чета Бор, Дизел, Менделеев, Мичурин, Мария и Пиер Кюри, Попов, Павлов и още от А до Я. Трудове, трудове, на велики хора. Всичко минало, открито и оставило своя печат за идните поколения.

Поглеждам към дъното на залата. Кръгла маса и върху нея картата на света – цялото земно кълбо. Мраморна фигура стои до нея и имам чувството, че я охранява. Та това е Галилей! Кой ли беше го поставил тук? Къде ли се намираше в момента истинския дух на Галилей! Може би някъде в пространството, събрал група от учени и работят върху бъдещите знания на човечеството. Исус ме спира.

- Знаеш ли, казва, тук при нас всеки работи това, което е работил на земята. Учените в отделните области, се събират периодически, за да отчитат своята съвместна работа, с учените от долните нива. А долните нива, това сте вие земните.

Поглеждам изненадано. „ Значи, те работят заедно с нас!”- мисля си.

- Разбира се -  долавя мисълта ми Исус. Идеите за дадено откритие се подават от Духовните Учители, или Съюза на учените. Всичко става по телепатичен път, чрез вибрационни  сигнали. Вие ги получавате като мисъл- форма и тя заработва у вас. От там- нататък, тръгвате да правите справки с книгите и учебниците. Изпитвате ги в специализирани лаборатории, докато един ден ставате и викате: „Еврика, та то било лесно!” И го приемате като откритие.

Но и нашият екип от учени, който е в това пространство, получава тия знания и се учи от тях.

Усмихвам се. Доволна съм от това, което чувам. Виж ти: ”Та и ние, и те, взаимно се учим?”

- Да, Мария и Бог се учи от вас – прочита мисълта ми Исус. Вие сте земни, защото стъпвате по земята и живеете в това дадено за вас пространство. Ние сме извънземни, ефирни и се движим спокойно на всякъде във въздуха. Не можете да ни видите, защото се сливаме в ефира. Просто сме светлинни тела, които светят според духовното си ниво. То се изгражда още на земята. Смятам, че ти стана ясно сега, защо се наричаме извънземни?

Египетските пирамиди са нашите жилища. Те са връзката ни с вас. Има Горен и Долен Египет. България е Долен Египет. Тук започва Библейският град. Началото  е Врачанския балкан, минава през Шипка, Бачковския манастир  Родопите и от там Хималаите, където е вратата. От нея се   излиза и  влиза  в Библейския град. Нарича се още Подземният град.  От тук се свързвате с Горен Египет

Нарича се още Подземния град. Във Врачанския балкан е пирамидата на  Рамзес II,  а на Джендем тепе – пирамидата на Светлината, където се пазят скрижалите за създаване на човешкия род. Тук е и един от трите генератора, който ви свързва с нас. Запомни! Джендем тепе трябва да бъде съхранено, защото ако бъде унищожен генераторът, светът ще бъде унищожен. Това се отнася и за другите два генератора, които се намират в Мексико и Тибет. Чрез тия генератори, вие се захранвате с жизнена енергия. Те са свързани с вашата сребърна нишка за земния свят. Кажи на другите същности, да не ровят Джендем тепе, за да не нарушат баланса и от там, прекъсване на  връзката!

Поглеждам уплашено. Ето защо непрекъснато ми се втълпява:

„Пазете Джендем тепе! Направи всичко възможно, то да бъде съхранено!”

- Тук е пирамидата на Светлината – продължава Той. Вие отдавна я търсите в Горен Египет, а тя, както разбра, е тук.

Спомням си за книгата на Шишков от 1926 година. Той описва, че това тепе е най-високото от останалите и само то има форма на пирамида.”Какво съвпадение! Как е стигнал до този извод! Може би по някакъв начин му е било втълпено!? Изненадана съм. Сега пред мен стои истината.

- Вашето пространство – земята, има форма на неправилен правоъгълник, като един от ъглите е наклонен под ъгъл 30 градуса. Това е така, защото влизат в съприкосновение с небесния хоризонт.

Поглеждам учудено.

- Защо ме гледаш така? Нима не разбра, че ти живееш в Долен Египет и си в подножието на пирамидата на Светлината?

Сега ми става ясно, защо непрекъснато нещо ме влече към Джендем тепе. Логично погледнато, той се нарича хълм на Светлината. Защо в миналото беше принесено ефирното ми тяло на върха и ми се разкри величествен храм, целият в светлина!

Джендем тепе е символика. Д – е държава, Ж – на живите, Е – при единените,  Н – нации, Д – и другите, Е – единства, М – на мировете. Тепе – значи купол. Има кристална повърхност и е като похлупак над цялото тепе. Той е кристализатор, който почиства въздуха над страната ви.

Ето защо много от сензорите виждат този похлупак. Виждам го и аз.

- Тук трябва да бъде построен Храм на Светлината! Можете да го наречете – „Дом на Светлината”.

Когато бях принесена и видях храма, чух гласа, който ми нареди, да бъде построен този храм. Тогава не знаех кой е. Разбрах по-късно след срещата си с него. Беше красив, висок снажен, около 2,30 м със сини очи, руса коса на вълни, с дължината малко под ушите, силно прилепнала. Яви ми се по време на ясно виждащ сън.

- Изпрати ме Бог, за да ти помагам. Ние двамата сме тук още от 19 век.

Нечие присъствие ме връща към реалността. Става ми много топло. Усещам чужди вибрации. Едно ефирно, бяло тяло, се приближава.

- Това е Техникът на бъдещето. От сега нататък и той ще ти помага. По вибрациите ще го познаеш, когато дойде при теб. Запомни ги Мария!

Чувствам, че някой ме докосва и гали по лицето. Беше видението. Какво съприкосновение! Каква любов изпитвам! Върховно щастие и удовлетвореност! Искам това да продължи вечно. Но всичко беше вибрационно сливане, което трае само миг. Видението започна да се разстила и постепенно се стопява. Чувствам само топлината от присъствието му. Поглеждам Исус, а той се усмихва. Доближавам се до един рафт. Вземам книгата: „Трудът на Дарвин.” Отварям на страница 155 и чета: „Еволюция на човешките видове.” Човекът е преминал през различни етапи на развитие. Началото била клетката, заложена чрез мисъл- форма. Поставена на плоскостта Земя, тя започнала да се развива, според условията – двуполюсно. Единият полюс – Слънцето и помагал да расте, а другият – Луната, да спира до определено ниво. Така се появил процесът на трансмутацията (разширяване и свиване на телата при загряване). В клетката настъпили процеси на деление, докато стигнали до 42 нови.

-  А защо точно се дели на 42 нови? – питам озадачено.

- Защото духовните нива, които ще достигне човешката същност, са шест, а всяко има седем под нива -   отговаря Исус.

-Учителю, защо в земната теория на Дарвин няма такава подробност?

-  Защото това Мария, е откритие на бъдещето. А то не е записано във вашите земни книги.

- За да стигнете до тази си форма, вие сте преминали през много други. Като започнем от кристалите, скалите, растенията, водните и сухоземните животни. В процеса на еволюцията, слабите и несъвършените са отпадали, т.е. са се селекционирали.

- Значи, преминавайки през различните видове, ние сме се приспособявали към условията на живот. Излиза, че условията на живот са първите ни помощници в борбата, за да просъществуваме. Те са ни помогнали да станем по-силни и да се борим с бедствията.  Затварям книгата. Погледът ми привлича „Нови знания”. Разгръщам и на първа страница учителят Дънов. Разгръщам наново -„Учение за паневритмията”. По-нататък – „Да разгърнем владенията на доброто.” Следва раздел –„Нова наука” и  чета: Идва Новата ера, ерата на Чистата енергия. Новият строй – Хуманизъм, където хората ще се включат в Единната система на Любовта. Доброто ще се възкачи на престола и ще живее хиляда години. Огънят ще изгори Земята и ще бъде изгасен от водата, която блика на струйки от извора на словото – словото на знанията. И тогава ще дойде новият Бог – Учителят на Новото учение, под името Георги Победоносец, който ще обяви победата на Доброто в цялата Вселена. Ще се обединят всички чисти души и ще настъпи Ерата на Блаженството – 2026 година.  Но преди това 2012 година, когато сатана е на земята, ще провокира човешкото  съзнание. Ще заплашва с край на света. Бог е милостив. Спомнете си какво пише в библията! Само Бог знае, дали ще има край на света… Аман от тия лъже  пророци и лъжеучители!  Разбира се, че край на света няма да има.  Ще има край на старото човечество. Големите страдания ще пречистят телата и душите. Пространствата  между молекулите и атомите ще се разредят и човек ще стане по-лек и по-ефирен. Тогава той ще се върне към първичното си състояние – ефира. Свободно ще се движи в пространството. Затова не трябва да се страхуваме. Необходимо е  да преодолеем  чувството за страх и така по-бързо ще дойде Новото  време, когато ще станем по-добри и ще възтържествува царството на Бог, което значи – Братство и Обич в Галактиките.

Излизам от унеса, когато Исус допира ефирната си десница до мен  и излизаме от залата. Тръгваме наново па мраморния коридор. Спираме пред дървена врата На нея я изобразен кон с криле и копита. В горният ъгъл кръст. На върха му петолъчна  звездичка, а в двете му страни по едно малко кръстче. На метална табелка пише: ”Духовно знания”.  Вратата се отваря и влизаме. Същата библиотека, както в предната зала. На фона на тавана, варосан в бяло, се вижда великолепно изображение на красива жена, която държи в ръцете си дете. Поглеждам Исус. Той веднага се досеща и казва:

- По времето на Хермес Трисмегист – Учителят над Учителите, бе признато почитането на Слънчевия принцип. До тогава на земята господстваше Лунният. Хермес слезе, за да възцари справедливостта. Наложи се да действа по закона на джунглата (нож за нож).

- Знаеш ли какво значи Слънчев принцип?

Поглеждам с изненада.

- Това е зачитане на майката (матриархата) – продължава Той, която дарява своя господар (съпруг), с най-скъпото в живота – рожбата, независимо дали е мъжка или женска. Бог дава и двете рожби, за да има единство и да се създаде поколение, което да продължи рода. Има една закономерност – генетичната връзка.

Това е ДНК, където е генът (Карма, дарование, наследственост). В семенният атом е заложено Доброто и злото и се мерят на един кантар.

- Слушала съм от стари хора да казват, че след като почине човек, дяволът го поставял на везните и гледал на къде ще наклонят. Вярно ли е? – прекъсвам го аз.Той се усмихва.

- Толкова ли си наивна? Та везните сте вие. Сами се накланяте ту на една, ту на друга страна. Може и да обърнете кантара от вашето немирие. По някога слушате, по някога не слушате и постоянно везните ви се накланят. Правете благодарение, че Бог е добър Баща и винаги ви прощава.

Навеждам глава. Божичко, колко съм грешна! Като онова любопитно и немирно дете, което винаги пита майка си: „Защо небето е синьо? Защо водата е студена? Къде ми са играчките?” И какво ли не още. Обръщам се към Исус.

- Учителю, знам, че има доста религии, а те имат свои учения и Учители – Хермес Трисмегист, Буда, Кришна, Шива,  Мохамед, Ба- ха у- лла, Мормон, Моисей  и Ти – Христос.

- Да, когато разделим думата религия на срички, ще се получи следното: ре е музикална нота от стълбицата, това ще рече музика, лигия е като лирика, т.е. поезия.

- Значи религията е съвкупност от музика и поезия? Обединени дават песен. Излиза, че всичко около нас е песен. И всеки човек, и всяка птица, и цялата природа пеят свои песнопения?

- Разбира се. Всички те пеят псалми за своята любов, страдание и болка. За своето щастие и обич.

Ето защо, когато започнах да рисувам, в първата ми картина имаше ключа Сол. Значи, той е ръководещ в цялата Вселена.

- Виждаш ли Мария, как сама стигна до тази истина? Една картина ти разкри нещо, което не знаеше. Сол – значи Селена, обич, любов.

За миг имам чувство, че ще литна и ще се слея за винаги с песента на Вселената. Но всичко е мимолетност. Аз съм в съкровищницата и до мен е Исус.

- Трябва ли да се делят хората според нацията и цвета на кожата? Трябва ли да има много религии? – продължавам.

- Бог е един и никой няма право да Го дели! Каквато и религия да изповядвате, а тя съществува само за вас – земните, всички водят до Бога. Не трябва да има различни религии и да се делите! Вие сте една душа, която принадлежи на Бога. Част от Него и Той от вас.

Слушам и си мисля. Става ми жал за всички хора на земята. В името на някаква религия са готови да убият своя брат или сестра.

Хора, мили хора, обичам ви, както Бог ви обича! Нека да не се делим, защото Бог е един!

Откъсвам се от Исус и се приближавам до близкия рафт. Изваждам без да подбирам една книга. Върху корицата й със златни букви пише: „Живот и Вечност”. Те се къпят в жълта светлина и излъчват силни вибрации, които затоплят цялото ми тяло. Живот  и Вечност – вечният жребий.  Нектарът, от който трябва да пием с пълни шепи. Вярност, Вяра и Величие е човекът, носещ жребия на обичта. Истина, Свобода, Воля, Отговорност – тайното тълкование на Живот и Вечност.

Седем седмици, вплетени една в друга, играят ефирен танц в ритъма на кръшната българска ръченица.

Едно – детство (до 10 години).

Две – пубертет (до 20 години).

Три – ранна младост (до 30 години).

Четири – късна младост (до 40 години).

Пет- междинен период (менархе, до 50 години).

Шест- зрялост (до 60 години).

Седем – мъдрост (над 60 години).

Живот и цикличност. Един пълен цикъл, цели десет години. Един цял живот – седем цикъла.  Животът върви във Вечността, чрез скалата за възкачванията и паденията, в посока към плюса и минуса.

ЗАКОНИТЕ

ПЪРВИ – НА ОТРИЦАНИЕТО – на всяко действие отговоря противодействие.

ВТОРИ – АДАМ И ЕВА – мъжкото е женското начало. Дясната половина на тялото е мъжката, а лявата – женската. Мъжката е грубата материя, женската – ефирната. Плодът на сливането е тяхното дете – Душата. Човешката същност се състои от плът (тяло), дух и душа (интелект, индивидуалност , „Аз”).

ТРЕТИ – НА АТОМИТЕ И МОЛЕКУЛИТЕ – ОТ ТЯХ Е ИЗГРАДЕНА ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ.

ЧЕТВЪРТИ – НА ГРАВИТАЦИЯТА И АНТИГРАВИТАЦИЯТА – магнетизма и вибрациите.

ПЕТИ – ВСЕЛЕНСКАТА АЗБУКА  (КИРИЛИЦАТА) – азбуката на Живота.

ШЕСТИ – БОРБАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО (ЗАКОНА НА КОСМОСА) – изграждане на БИТИЕТО.

СЕДМИ – БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО (СВЕТЛИНАТА) – ВСЕМИРЕН ЗАКОН, който не може да се докаже, защото е истинен и неоспорим.

ОСМИ – ЗА ВЪЗКАЧВАНИЯТА И ПАДЕНИЯТА.

ДЕВЕТИ- ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ – СЕЗОНИТЕ.

ДЕСЕТ – ЗА РАСТЕЖА И СТАРЕЕНЕТО. ТРИТЕ ПРИНЦИПА НА ЖИВОТА – ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.

Десет закона, десет Божии заповеди. Повтаряемост във Вечността. Трябва да се спазват, за да има хармония между двете тела. От тук Душата ще свети с ярки тонове. А колкото Разума е с по-висша Добродетел, то светлината ще е по-силна.

Усещам погледа на Исус. До този извод стигнах сама. Той кимва с глава и се усмихва.

- При неспазване на Законите, ще страда Душата ви. Всичко се натрупва чрез деяния, които натежават и товарят тялото ви.

Спомням си за едно стихотворение на невидимия поет – така го нарекох.

Дойде при мен като млечнобяло видение и ме помоли да пиша. Чрез вибрациите на ръката си, почувствах неговото присъствие. Силно изтръпване и раздвижване кръвта по вените. Имах чувството, че някаква помпа, максимално помпи дясната ми ръка. Почувствах силни пулсации по пръстите си и ръката започна сама да се движи по листа.

Обичай и люби естествено,

защото Божият закон гласи.

Не пожелавай с умисъл неща от ближния,

подай, за да ти бъде дадено напред.

Не искаше да каже името си. Стихчето беше една от десетте Божии заповеди. Не попитах повече и той си тръгна, както беше дошъл. Разстла се като мъгла пред очите ми и се стопи. Почувствах полъха на приятен бриз, зашеметяващ и останах за миг в полудрямка. Когато отворих очи, беше пълна тишина. Само бледорозова мъглица застилаше стаята. Излизам от унеса. Пак съм в съкровищницата и държа в ръката си книгата. Разгръщам следващата страница: „Мъдри житейски справки.” Какво ли значи това?”

А – Апатия – несъвършенство, изчадие на нечиста сила, която води към гибел.

Б – Бодрост – оптимизъм, който произтича от човека – творец, тръгнал по пътя на съвършенството.

В – Вяра – вид нагласа, която зависи от индивида.

Г- Гледище – собствена тенденция към нещата.

Д – Дарба – дарение от Великия Творец на Вселената.

Е – Единство – обединение на цялата Вселенска мисъл.

Ж – Живот – Космическа закономерност.

З – Знание – собствена даденост, изградена чрез желанието.

И – Истина – път към духовното съвършенство.

К – Коварство – несъвършенство, водещо към гибел.

Л – Любов – екстазно чувство на щастие.

М – Мисъл – Космическа енергия, чудото на Вселенския Разум.

Н – Надежда – духовна храна за физическата същност.

О – Обич – съвършенство, пред което и най-несъвършения се прекланя.

П – Правда – път към обединяване трите лъча Светлина – Истина, Свобода, Чистота.

Р – Разум – Великата Мисъл на Твореца.

С – Съдба – спирала, по която се движи човешката същност, изградена чрез Кармата.

Т – Творба – реализирани знания и опитности.

У – Успех – възнаграждение от труда на Твореца.

Ф – Факт – нещо доказано.

Х – Храброст – съвършенство, което изгражда Добродетел.

Ц – Царство – престола на Бога.

Ч -  Честност -  опитност, която изгражда Добродетел.

Ш – Шут – символ на лъжата и смеха.

Щ – Щастие – екстаз.

Ь – Омекотяване на нещата. Компромисът или прошката.

Ю – Юда – изчадие на дявола.

Я – Яд – несъвършенство, в което има пръст нечиста сила.

Затварям книгата на Живота. Чувствам се щастлива и удовлетворена. Сама съм в залата. Къде ли беше отишъл Исус! Тръгвам към вратата. Тя се отваря както винаги сама и се затваря след мен. В коридора не се чувства ничие присъствие, но съм сигурна, че са тук, край мен и ме наблюдават. Какво ли си мислят? Може би се присмиват на моето несъвършенство и неопитност – вратата да се отваря и затваря без ничие докосване! По това се различаваме ние от тях. Да имаше кой да ни подскаже и щяхме да полетим към бъдещето. Истината е в съвършенството. Трябва да овладеем силата на духа чрез мисълта! Тогава ще бъдем там, където пожелаем, със скоростта на мигновението. Ще бъдем такива, каквито искаме да бъдем. Ще движим с поглед предмети. Чрез мисловна енергия ще лекуваме  и ще се храним. С мисъл ще се пренасяме на всякъде.

Приказки, приказки, приказки. Измислени, но съществуващи. Ако съумеем да се преборим с бацила на нечистата мисъл, която трови тялото ни, тогава е лесно.

- Само чрез усъвършенстване, в изграждане на Добродетел, можете да го неутрализирате! – прекъсва ме Исус.

От къде ли се появи!

- Та аз съм непрекъснато около теб. По някога мога да стана невидим. Владея висша техника, като преминавам от един вид материя в друг. В крайна сметка всичко е енергия. Физическата ви същност е един вид материя, а ефирната друг.

Поглеждам и се усмихвам.

- Излиза, че ако бяхме по-добри, щяхме да сме по-леки и по-ефирни?

- Разбира се. Тогава лесно ще се движите в ефира. А тъй като в него съществува само светлинно време – здрач, пладне и мрак, тогава лесно можете да се ориентирате. Добродетелта е тайната на красотата. Тайна, закодирана във всеки от вас. Ако а проумеете, няма да има равни на вас. Тогава можете да се превърнете в едно малко божество, което да се приобщи към Всемирното – Творецът Баща. За да станете богати и силни, трябва да преодолеете чувството за страх и ще вкусите завинаги от дървото на Вечността.

Към мен се приближава ефирно тяло. То носи в ръцете си някакъв пергамент и ми го подава. На фона на светлината чета: „Изминаха хиляди години от раждането на Спасителя. От 1-ва година, започва новото летоброене. От тогава настъпиха мъки и страдания за душите. Години, в които синът убива баща си, братът изнасилва сестра си, дъщерята тръгва срещу родителите си. Един Ад, на който няма равен. Ад, който може да бъде само на земята. А за духът, който тръгне по пътя на съвършенството, той е Рай, защото съвършената  душа пее и лети в ефира с онази песен, която се слива с ритъма на цялата Вселена. Приобщени, те образуват сияние, което озарява останалите. Тръгването по този път не е обсебване. Той е доброволен, изпълнен с много препятствия. Истинският съвършен трябва да работи сам, като преминава през страданията и изпитанията доброволно. Ако желае някой да го последва, той може да му помогне, като му посочи пътя, а после да го остави да работи сам. От време на време може да го наблюдава, без да влиза в неговото вътрешно „Аз”. Така, той спазва един от най-висшите закони – „Живата етика”.

Тук текстът свършва. Написан е в оригинална кирилица, а аз разбирам всичко и чета безпогрешно. Значи всяка душа е подготвена и когато е извън физическото тяло, за нея няма никакви пречки! Колко е красиво! Колко е хубаво да летиш и пееш! Също като птица. Твоите крила са безплътните духовни ръце. Те са твоите принадлежности, които ти помагат да се движиш във въздуха, в Пространството, където живееш.

- Чрез мисъл-форма, ти градиш цели дворци и палати, в които живееш – прекъсва ме ефирното тяло. Това е истинската ти същност. Ти владееш своята мисъл и чрез нея правиш чудеса – строиш, летиш и пееш. Градиш своето бъдеще. Такъв е светът на Душата ти, когато излезе от рамката и влезе през вратата. Рамката – това е твоята физическа същност. Едно работно облекло, което от многото работа се замърсява и изразходва, докато дойде време, когато трябва да го съблече. То е замърсено от нечистата ти мисъл и деяния, от греха, който правиш непрекъснато. Защото само във физическата ти същност съществува съзнанието, което непрекъснато греши. Ако се вслушаш в сърцето си, което е връзка с цялата Вселена, това ще рече да чуеш вътрешния си глас, няма да грешиш и тялото ти ще бъде чисто. Но то така се е замърсило, че ти става болно да го гледаш. Гърчи се от болката, от която боледува твоята Душа. Време е да изчистиш тялото си, като мислиш правилно и за Добро, за да не се гърчиш и виеш от болка!

Исус ме наблюдава отстрани и се усмихва. Хваща ме за ръка и тръгваме из дългия коридор.

- Да влезем тук! – сочи с ръка Той.

Поглеждам. Врата от бамбукови пръчки. Лека жълтеникава мъглица скача върху табелката с надпис: „Космически знания.” Със скоростта на мисълта се намираме пред нея. Тя се отваря и затваря след нас. Влизаме в залата. Библиотека с много рафтове. Дебела, кожена книга привлича погледа ми. Изваждам я и чета: „Човек и Космос”. Човекът е творение на Космоса. Той е един Микрокосмос. Съществува още Макрокосмос и Вселена. Вселена, значи пространство, въздух, етер, Акаша. Макрокосмосът, това са формите на съществуване, а Микро е само една такава. Във Вселената има много форми. Човешката е един биоробот, който изпълнява дадена задача по Програма. Електрическият ток тече по нервните влакна, а енергията по сухожилията. Допълнителната механична енергия, която се отделя следствие процесите на биоробота, спомага той да изпълнява своята функция. Двете помпи – бъбреците, излъчват топлинна енергия, която спомага за затопляне и поддържане на цялата система, т.е. органичното тяло. Двата фара – очите, спомагат за концентриране и разпределяне на мисловната енергия, която се задвижва от съзнанието (умът). Топлинната енергия в двата бъбрека, се задвижва от жлезите с вътрешна секреция. В епруветки е поставен разтвор (хормоните), за да изхранват частите на биоробота – това са отделните органи. Кръвоносните съдове са тези, по които тече смазката, за да работят те. Клетките са скелета, по който са проектирани. Идва времето, когато се нарушава взаимодействието между отделните части в системи в биоробота и той започва да се разпада. Необходимо е да се конструира по нов начин. Първо се изключват механизмите в микрокомпютъра, който е поставен в подсъзнанието. Остава само информацията за неговото съществуване. Исус ме прекъсва.

- Грижи се за Душата си Мария! Натрупвай знания и умения, защото всичко е записано в твоя компютър! Започна да ми харесваш. Твоите съждения стигат до истината. В цялата Вселена има много общности, които населяват дадена плоскост в пространството. Знаеш ли какво е плоскост? Това е вид материя. Всяка форма е пригодена според условията на своята плоскост. Вие живеете в една от тях и се развивате според природните условия в нея. А Природа – значи Разум. Разумът е заложен във всеки от вас, защото сте част от Природата. Но тъй като вашата материя ви е обгърнала плътно, т.е. вие виждате само с физическите си очи и всяко нещо искате да  докажете, за да се уверите като Тома Неверни, който след Моето възкресение искаше да бръкне в раните ми, за да е сигурен, че появата Ми не е заблуда. Че Аз съм истинският Христос. Докато не прогледнете с духовните си очи, няма да притежавате свръхсъзнанието. Те са забулени с плътен, черен воал и не виждате хилядите същества, които са около вас, и искат вашата Любов. Какво е плътта? Това ще рече, че пространствата между молекулите и атомите са сгъстени и според вашия Разум, могат да се разширяват, и плътната завеса да се разрежда. Можете да изградите ореол от сияние около себе си и да станете прозрачни. Всъщност живеете в непрекъснат сън. Ако развиете своето въображение, което е заложено в епифизата – капсулованата жлеза (триъгълника), ще видите ясно нещата, такива каквито са. Какво правите? Трупате, трупате, без да мислите да работите за своето духовно съвършенство. Душата е над всичко. Винаги е будна и бди над вас. Една скитаща се и вечно бродеща звезда. За нея няма сън и покой. Тя е във Вечността. Знаете ли, че всичките ви болести идват от несъвършеното ви съзнание? Те са плод на вашите деяния. Сърцето ви е контакт с Вселената, която трепти с нейния ритъм и Любов. Какво направихте от сърцето си? Един робот, подчиняващ се на вашите страсти. Вслушайте се в него! То се слива с песента на Космоса.

Кап, кап, кап… Капчица роса. Една малка песничка за Истината. За утринното слънце, за залязващото пладне. За теб, за всички, които обичат Любовта. Капчица кръв, от кръвта на Исуса – разпнатия на кръста. Нима и ти не си разпнат на този кръст, в името на Доброто? Обичай, за да бъдеш обичан! Люби с онази Любов, за да се приобщиш към Любовта на цялата Вселена! Тя е Светлината, която излъчва Слънцето. А твоите емоции са част от общата аура на Слънцето. Обичай и люби! Розово- лилаво, жълто, бяло, синьо, зелено, червено, оранжево. Космическа и Божествена Любов, духовен живот, философска мисъл, работоспособност, огън и пак Любов в безкрая. Това си ти, това съм аз, това сме Ние. ТОВА СА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, КОИТО СА ЧАСТ ОТ ЕДИННИЯ КОСМОС. А твоята характеристика се намира в Единния Вселенски компютър.

Исус ме подканя да влезем в малката зала. Върху дървено бюро с цвета на слонова кост, се виждат компютри. „Какво правят тук? Нали такива и ние имаме на земята?”

Той ме поглежда и сочи към тях. Приближаваме и Исус натиска един клавиш. На екрана се появява образ.

- Тук е кодирана цялата информация за всяка една Душа. Чрез Кирлиян, можеш да промиеш образите и да видиш твоята физическа същност на земята.

- Чак сега разбирам, как влизам в съприкосновение с другите Души. Значи, когато правя контакт,  ми разрешават да вляза в компютърната зала и да видя образа на починалия човек!

Исус ме поглежда и продължава мисълта ми:

- Така е Мария. Ти разкодира секрета. Такива хора като теб, имат право да влизат в компютърната зала и да боравят с компютър.

- Но аз не мога да работя с този компютър, Учителю.

- Това е невъзможно само във физическото ти тяло. За Светлинното, което е включено във веригата на Светлината, всичко е възможно. Възможно е и да прочиташ сигналите, да виждаш чрез мисълта си и да чуваш гласа на Душите.

- Значи, те живеят около нас?

- Да, те са в друго пространствено време, както ти казах – в ефира и живеят свой живот. Не мислят за земните неща, а са включени в Единната Космическа Единица – Вселенската Любов. Някой от тях са станали Учители. По микровълнов път, със скоростта на мигновението, те предават всичките си знания на учениците във Всемира.

ФОРМУЛАТА НА ТЕЛЕПАТИЧНАТА ЕНЕРГИЯ Е:

Sкм – скорост космическа мисъл

1км О – една космическа мисъл Обект

1км СУ- една космическа мисъл Субект

Скоростта на мигновението е равно на Субект към Обект и Обект към Субект

S миг. = Су -> О  -> Су

 

Скоростта на мисълта се отделя от субекта от Центъра на мисълта и се насочва към обекта под въздействие на желанието, по микровълнов път.

Субектът, това е лицето, която отправя мисълта към обекта, който я приема. Понякога обетът е да бъде и нежива природа. Тъй като съществува Вечната памет, той приема и запаметява информацията и я връща отново на субекта.

- Как се приема информацията, Учителю?

- От Центъра на мисълта на субекта, се отправя мисъл към притежателя, господин Х. Със скоростта на мигновението (Sмиг), тя се приема от подсъзнанието на обекта, където е заложен микрокомпютърът, от там по индукция се насочва към съзнанието, което я осъзнава и изпраща обратно към притежателя, или субекта. Примерно: Иван мисли за Петър, който е в София. Той приема информацията по упоменатия начин и изведнъж се замисля: ”Какво ли прави Иван, в Пловдив?” Така Иван получава обратно информацията и двамата започват да мислят едновременно един за друг.

 

Поглеждам Исус и се усмихвам. Ето какво представлява телепатията! Всичко е много просто, а ние се ровим къде ли не, за да я открием.

 

- Това са новите знания по Космологическа физика – продължава Исус. Космос и Логика -  знания  за Космоса, Логиката решава.

 

-  Благодаря Ти Учителю! Всичко е много интересно.

 

Двамата напускаме залата. Вратата както винаги се затваря сама.

 

- А сега скъпа Мария, да си въобразим, че сме на пейката под китната върба, която трепти и се чувства лек полъх над главите ни.

 

Картината оживява пред нас. Алеята с цветята, а техните багри и мирис ме подтикват към размисъл. Представям си, че бера цветя и в ръцете ми разкошен букет. Спомням си, че бях чела за Древен Египет, Елада, Индия, Римската империя, Япония и Мексико. Навсякъде и винаги цветята са били символ на прекрасното. Включени са и в редица емблеми. В Индия са украсявали герба с изображение на лотос. В Египет са почитали лилията. Лотосът е символ на знанията, а лилията на красотата и чистотата. Пред лилията са се прекланяли древните перси, които дори столицата си са нарекли Суза -  град на лилиите. Старият герб на Флоренция е увенчан с перуника. Цветето символизира Божествената и Космическата Любов. Легендите и приказките са вдъхновили много композитори и музиканти. А музиката създадена от тях, звучи като химн на Природата, като нежност и Любов. Те могат да засенчат най-нежната струна на човешката душа.

 

При откриване гробницата на фараон Тутангамон, археологът Картър, се възхищава от красотата и е отразена в книгата на Зенон Косидовски – „Когато слънцето беше Бог”. Цитирам: „Това, което сред ослепителното богатство произвежда най-силно впечатление, беше едно трогателно венче от полски цветя, поставени в ковчега на младата вдовица. Цялата царска помпозност, цялото царско величие, бледнееше пред китката цветя, които все още пазеха следите от своите свежи, в миналото багри. С неотразима сила, те напомняха какво мимолетно мигновение са хилядолетията.”

 

Простото букетче затъмнява блясъка, разкоша и изяществото на Древно египетските изделия. Няма нищо по-прекрасно и по-поетично от тях. Те изпълват душата с неотразимо чувство на близост с природата. Създават усещане за лекота и радост. Това са цветята за нас – нашите приятели. Те ни зареждат с чиста енергия като притежават разум и памет. Но едно нямат – съзнание, за да грешат. Ето защо, тяхната енергия приета от Космоса е чиста, неконцентрирана (или не преработена). Затова трябва да сме повече край тях и да им отдаваме внимание и грижи, за да ни отговарят с нежност. А това ще ни зареди десеторно с енергия, от която имаме нужда. Необходимо е да контактуваме и изучаваме езика им, за  да можем да разговаряме с тях.

 

Спомням си, как започнах да разговарям с тях. Беше слънчев, майски ден. Разхождах се в градината на мои близки. Великолепни лалета разтваряха пъстроцветните си чашки.

 

Притворих очи и възкликнах от радост. Те отговориха с поклащане на стъблата си. Лалетата заиграха неописуем танц. Те ме приветстваха. Бяха разбрали, че съм искрена с тях. „Каква нежност, каква прелест!” – помислих си и чух шепот: „Да, мила, сестричке, ние се сливаме с теб и те обичаме, както и ти с нас. Не искаме никога да страдаш! Когато ти е тъжно, ела и ни се довери! Ще те утешим! Ще те заредим с чиста енергия!”

 

Слушах ги и топла вълна заливаше тялото ми. Сълзи напираха в очите ми. Една от тях се търкулна по бузата ми и кацна върху листчето на една лале. За миг, то се преклони към земята и наново се изправи. Чух гласа му: ”Не плачи, защото сълзите загрозяват лицето ти! Радвай се, че живееш! Преодолявай страданията, защото, те предизвикват болка, а тя излъчва отрова, която влиза в кръвта и се настанява в клетките! Пази се от емоциите! Каквито и да са те, излъчват огън, а той предизвиква огнени реакции в организма, следствие, което се завишава температурата и стават експлозии, а това е пагубно за теб. От тук идва по-голямо количество кръв. Съдовете се препълват и от там депата. Това са черният дроб, слезката, белите дробове, пикочния мехур и останалите органи. Ежедневните отрицателни емоции, предизвикват стрес в организма, а той е бацил, който се настанява в тялото. От това се получава постоянното им свиване, след което настъпва застой в тях и продуктите, които произвеждат и се получават гнилостни процеси. Исус ме поглежда.

 

- Бъбреците – продължава Той, след множество свивания и застой в урината, която съдържа пикочна киселина, започва да се наслоява в легенчето и предизвиква образуване на песъчинки. Наслоени в кристали, примесени с отровата от ежедневните стресове, те от своя страна образуват камъчета. Същото се повтаря и в жлъчката. – Най-опасен е хроничния застой на кръвта по съдовете, особено по долните  крайници. Непрекъснатото им свиване предизвиква застой в тях. Ние сме учили, че тук преминава големият кръг на кръвообръщение. А има ли непрекъснат застой, не може да се изтласка достатъчно количество кръв към сърцето и не се оросява достатъчно сърдечният мускул. Той е причина за инсулти и инфаркти. Свиването  съдовете предизвиква повишаване на кръвното налягане, а от там и не доброто оросяване на мозъчните клетки. Настъпват склеротични изменения в тях. Поради тази причина е и лошото оросяване т.е. захранване на крайниците с кръв. Следствие хроничен застой на кръвта, се стига да варикозни изменения (разширени вени) и от там до гангренозни изменения, което е последният – пагубният стадий на организма.

- Знаеш ли, Мария, какво са емоциите? – намесва се Исус. Те са чувствата, които идват от сърцето. Каквито и да са, те се приемат от чувствения орган.

- Знам.- прекъсвам Го аз. Той е Щитовидната жлеза. Затова, откликва с функционално разстройство, което се предава на сърцето чрез страдание, и то започва  да боледува.

- Напредваш, напредваш, момичето ми! Има още много да се учиш!

Навеждам глава. Чувствам се неловко. По природа съм човек, който не обича да го хвалят. Спомням си за Духовните Учители, които идват сами, за да ми предават уроци. Усещат моите  вибрационни сигнали и по лъча се сливат с мен.

Една ярка светлина насочва погледа ми към ъгъла. Познавам го по енергията като присъствие – учителят Кирил Философ. От него по време на един урок разбрах, че го наричат Странникът. Не го попитах защо е така. Може би поради постоянните му странствания! Навярно беше дошъл да напомни за едно велико чудо! Веднъж беше ми казал:

- Знаеш ли защо извървях толкова дълъг път на земята?

Погледнах го учудено.

Със създаване на азбуката, трябваше да покажа пътя, по който сте тръгнали. Тази азбука се нарича Космическа, защото е заложена в Закона на Космоса и внася елементи за градежа на Живота. Нима всеки от вас не е създаден по образ и подобие Божие? Ако запазите добродетелите у себе си, вие се доближавате до Него. Така ще се включите в Единната Божествена верига, към която са приобщени всички Велики Учители (Съюза на учените).Накара ме да взема наново коженото тефтерче и химикала.

- Пиши, казва, пиши! И да предадеш на хората!

КОСМИЧЕСКА АЗБУКА

А – Азът

Б – Божеството

В – Вечност

Г- Грях

ДЗ – Мъжкото начало

I – Женско начало

H – идеите

(h) – небесния простор

К- Коварство

Л – Любов

М – Морал

N (но) -не

О – обич

П – пространство

Р – равенство

С – съдба

Т – талант

У – успех

Ф – формула

Х – храброст

W – Единно начало

Щ – щастие

Ц – царство

Ч – чест

Сега наново чувствам Неговото присъствие. Този път той се появи като млечнобяло видение.

- Предай на хората, че трябва да бъдат човеци, защото между хора и човеци стои Човечността!

- А според теб, какъв трябва да бъде човек, Учителю?

Внезапно силни вибрации карат видението да пулсира силно, изпращайки розова, след това жълта светлина към мен. Разговорът става чрез мисловно слово, по пътя на телепатични сигнали. Чувствам голям прилив на енергия.

- Човек трябва да бъде като кон – продължава той, бодър и бърз, но не трябва да бъде кон, който да се остави някой да го води. Като часовник, точен и редовен, но не часовник, който някой да го навива. Да бъде като вестник, за да решава всички въпроси умно, но вестник, който не бива никой да го чете. Папагал, за да заучава всичко бързо. Но не папагал, да говори това, което не трябва.

Ефирното тяло на Кирил Философ започна да трепти, вдигна се във въздуха и изчезна така, както беше дошло. Чувствам приятен полъх, който гали тялото ми. Виж ти, всяко нещо си има своята закономерност! Значи хаосът съществува само на земята! И ние сами си го правим. Ако живеем в хармония, ще се чувстваме удобно и комфортно в тялото си.

- Слушай, Мария! – прекъсва мисълта ми Исус. Бях забравила за Него.

- Знаеш ли, че освен истинските учители, съществуват и лъжеучители? – продължава Той. Техните знания не са истински и много често могат да ви заблудят, и да ви включат в тяхната верига.

- А как да ги различаваме?

- Те са безцеремонни, гневливи, действат грубо, със заповеди. Налагат своето мнение и убиват истинското в теб.

- Значи не трябва да слушам тези учители? Някога беше ми казал:

„Ще го познаеш по делата”. – Ще дойде времето, когато и Антихриста ще прави добрини – ще лекува и ще прави редица други чудеса. Не ще различавате Христа от Антихриста.

- Нима не дойде това време, Учителю? Антихриста господства на всякъде. Бог дава дарбите, които трябва да заслужим. Може ли да поучаваме някой да бъде добър, след като ние не сме добри и чисти?

- Трябва да се борите да възтържествува Доброто!

- Учителю, страшно ми е да си помисля, какво видях веднъж, когато бях излязла от физическото си тяло и наблюдавах отгоре. Земя, напукана, безлюдна, сякаш буря е връхлетяла и помела хората по нея. Защо не ги виждах? Къде бяха отишли? Ужас обзе сърцето ми. Нима съм останала сама на тази земя! Една земя плачеше за своите жители. Но те вече не съществуваха.

Той ме поглежда с тъжна усмивка.

- Защо не запазите малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в телата си, за да живеете в пълно единомислие с природата и земята!

- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! За сиянието на земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам Човече. За Теб ще се моля да бъде запазена Земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото Слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, бор и ела! Където пъргава катеричка скача от клон на клон и сипе елхови иглички след себе си, като оставя следа. Следата, която оставяме и ние след себе си Там, където се чува песента на славея и се слива с шепота на дърветата. С песента на цялата Природа. Той пее за своята Любов.

За тази Любов ще се боря, за нея ще се боря!…

Много се увлякох. От къде ли избликна всичко това! Исус ме поглежда и се усмихва.

- Един Висш Космически Разум изпраща енергия от Любов към цялата Вселена, сутрин, преди изгрев Слънце. Земята и всичко по нея я поема и обгръща в своя Разум. Тя съдържа голямо количество Озон, защото идва от стратосферата. Стратосфера, значи сфера на Светлината. Тази енергия се поема от генератора и се задвижва от мотора (Земята), който работи с нея. Вие я поемате чрез пипалата, така наречените рецептори (детектори), които се намират по  цялата кожа, а те от своя страна чрез нервните окончания, я предават към Центъра на мисълта. Тази функция се изпълнява от една малка, капсулована жлеза, наречена Епифиза. Тя възпроизвежда хормона меланин, който влияе върху генетичния код. Може да промени Кармата, по желание на човешката същност. Вие като част от нея я поемате. Тя се настанява във вас и се внедрява във всяка клетка. Ето защо, трябва да сте щастливи, че притежавате енергията на Твореца. Вие живеете в един омагьосан кръг и не знаете нищо за себе си. Едни от вас са обвити в бяла магия, това са тия, които са запазили Доброто и тръгнали по пътя на знанието. А другите, са обвити в черна магия и тънат в незнание, защото не желаят да се учат. Така те пречат на другите.

- Значи, произнасяме заклинание и не мислим какво ще стане?

- В случая материализирате мисъл-форма  чрез елемента заклинание.  което значи, че заставаш на съдебната маса и произнасяш присъдата. На лицето Х след пет дни да се случи това. Слагаш във вързопче какво ли не и произнасяш заклинанието. И тъй като всяко нещо има памет, идва време, когато то се материализира. Това се казва: ”Действие, според предназначението.” Но законът на Кармата е жесток. Той е закон на Справедливостта в името на Доброто. Карма – значи „Живот в предначертания”. Това ще рече, че чрез вашите деяния, а те идват от желанието ви, непрекъснато градите своята Карма, т. е. изграждане на живота чрез деянията. А деянията са заповеди на съзнанието, чрез мисълта и желанието. Мисълта и думите  чрез физическото тяло са изпълнители…  действията (деянията) са заповеди на съзнанието, чрез мисълта и желанието. Следователно, настоящата Карма е следствие от миналата, а тя гради бъдещата.

- Исусе, изграждането на Кармата според мен, се слива с пространството и е във Вечността. В случая не е необходимо да използваме понятието време.

- А какво е мисълта, Мария? Тя е импулс, който действа по индукция, според вашето желание, под ръководството на съзнанието ви. Тъй като то не е съвършено и мисълта ви в повечето случаи е несъвършена (нечиста). Тя е царицата на Вселената, първоизточник на света. Съзнанието и подсъзнанието са нейни градивни единици, които обединени образуват Един център – наречен Център на Мисълта.

Какво мислиш е човешкият мозък? Той е йонизиращ слой от молекули и атоми, които са настанени в килийки, а те от своя страна поставят началото на отделните центрове. Вие сами можете да развиете все нови и нови центрове, стига да пожелаете. Това ще стане по пътя на съвършенството.

А сега да продължим за Мисълта. Една част от преработената енергия се изстрелва по енергийните канали (сухожилията), които са десет на брой  и изхождат от всеки пръст на долните крайници, а горните се  присъединяват към общата мрежа. Тялото се разделя на две половинки – лява и дясна. Пет в лявата и пет в дясната. Всеки горен крайник се присъединява към съответната половинка..

- Учителю, какво представлява една човешка

- Тя има форма на голяма сфера, състояща се от седем такива, които са една в друга. По тях са накацали множество светлинки, със спектъра на слънцето – бяла, жълта, червена, зелена, оранжева, синя,  розоволилава, което променя цвета си според излъчената мисъл. Ако мисълта ви е чиста, то е светло, ако е нечиста – черно.

- Защо петънцето променя цвета си и на какво се дължи?

- Защото се отделя отрова под формата на катранено вещество, което се възпроизвежда в ядрото на мозъчната клетка.

- И всичко това попада в пространството около нас? Значи катаклизмите, които настъпват на земята, са от нечистата ни мисъл?

- Разбира се. Мислите имат свои елементи, които се реят в етера. Етер, значи въздух, пространство. Той е наситен с различни енергии, наречени елементи. Това е вашият Астрален  или мисловен свят. Те са елементи на желания, недоброжелания, идеи, частици от неизпълнение обещания, които са основа на вашето съвремие.и се материализират в мухи, които непрекъснато ви пречат. Има и  форми на отмъщение. Те се материализират в комари. Елементи на неудовлетворение, закани, лъжи, заклинания (клетви), които се материализират в оси  и непрекъснато ви жилят. Забележете как във вашият дом е тихо и изведнъж се появява някой муха, която кръжи и започва да ви пречи и нервира?  Това значи е влязла нечиста мисъл у вас, а нейният притежател се намира на друго място. За мисълта няма прегради, както ти казах. Тя се движи със скоростта на мигновението и отива към мястото на предназначението си. Ако за теб в един момент мислят много хора с не добро мисълта те намира и започва да те притиска. Кръжи в дома ти, както и мухите, които се материализират.

- Ето каква била работата?

- Така е. Вие непрекъснато отправяте клетви, лъжете, отмъщавате си. Сами си материализирате животинките на вашия Ноев ковчег. Н – нещо, О – обединяващо, Е- единната, В – Вселена, ковчег е мисъл – форма, която е градежа на вашата Карма. Търсите го материализиран, а той е сред вас, във вашето пространство. Ной – значи Н – нещо, О – обединяващо, Й – безкрая.

Трябва да знаете, че нищо не остава в това пространство. То се материализира. Колкото повече желаете дадено нещо, изграждате мисъл-форма чиято субстанция е етерна. От силното желание се завишава градуса на мисловната енергия, следствие това се предизвикват вихри, които го охлаждат. От там се сгъстява пространството между молекулите и атомите и на лице е сгъстена материя.

- Това ще рече, Учителю, че в двата случая имаме енергия, но в първия – разредена, във втория – сгъстена.

- Да, Мария. Етерната субстанция или енергия е първична. Ако се материализира, тя може да се превърне в друг вид – да се сгъсти или разреди, според ъгъла на вашето виждане.

- Учителю, би ли ми казал, какво представлява времето?

- Времето с неговата троичност – минало, настояще, бъдеще, има само едно измерение – настояще. Останалото е спомен или една неизвестност, която говори за вашето съществуване.

Понасям се с него в пространството и се приобщавам към всеобщия полет на звездите.

Време, Живот и Вечност. Вяра, Надежда и Любов – вплели троична десница в безкрайната Вселена. И пак Време, свързано с движението, пространството и човешкото съзнание. Преминало през онова съзнание на хилядите мислители, получава своята характеристика. То е пътеводна звезда към безкрая. Една одухотворена субстанция, която обгръща цялата Вселена. Барометър, сочещ пътя, който трябва да извървим. Един голям Учител и организатор, изграждащ нашия самоконтрол и самодисциплина, в този свят на хаос.

С духа, времето се слива с полета на птичето ято, отлитащо към далечни страни, за да даде храна на странстващата душа.

В пространството, то е неизчерпаем източник на енергия, която ни зарежда в очакване на трепетната минута, за нещо по-добро и красиво.

Времето е Вечното колело на Живот – без начало и без край.

- Към закона на Кармата,  има един справедлив съдия – продължава Исус, който наказва. Нарича се Провидение.

В параграфа на наказанията пише: „Който е действал против закона на Доброто, а тъй като Кармата е равносметка на вашите деяния, нарушителят трябва да бъде наказан.

т.1 Наказанието е влошаване на здравословното и душевно състояние на нарушителя.

Идва ми на ум поговорката: „Каквото си надробил, такова ще сърбаш!” Страшно ми е да си помисля, какво ще стане, ако попаднем под закона на Кармата?

- Учителю според мен е необходимо да живеем разумно, без да вършим злини, защото ще страдаме, ако не се подчиняваме на закона на Доброто. Ти си ми дал дарбата да лекувам и много хора ме питат: Защо Бог позволява да има войни, размирици, убийства, грабежи? А аз им отговарям: „Защото правото на собствен избор е наш. Желанието не е от Всевишния. Убийствата, грабежите, палежите, пиянството, разврата, извратеността и още много други пороци, идват лично от нашето желание.

- Правилно си отговорила, Мария. Научила си доста нещо от Истините на Живота. – усмихва се Исус.

- А защо много праведни хора страдат?

- Защото в много случаи, страданието се дава на праведниците, за да изградят сила, търпение и добродетел, така ще могат да помагат на страдащите.

Наистина, като се върнем в историята на човечеството, ще видим колко много хора са се подлагали нарочно на страдания и лишение. Отричали са се от всичко земно. Отивали са в пустините и манастирите, в името на своето духовно съвършенство. След това са слизали сред хората, за да проповядват и правят чудеса от добрини.

Един от тях е Свети Великомъченик Иван Рилски – Чудотворецът, който забягва в Рила планина и поема трудния път на борбата чрез пълно отричане от физическия свят.

- Знаеш ли Мария? Можеш да не бъдеш монах. Трябва да се бориш непрекъснато със злото, без да влизаш в конфликт с вътрешния мир на другите, като налагаш грубо своето мнение. Давай съвети на нуждаещите се и ако те желаят, нека да ги приемат! Отговорът ти да бъде „Да” и „Не.” Двусмислието води до анархия и дисхармония в теб.

- Според мен, пътят е на борбата, скромността, силата, истината и свободата – продължавам аз. Да съумееш да преодолееш чувството на страх. Да не допускаш манипулация от страна на чужда мисъл. Пред теб да стои дилемата: „Бъди последен, за да бъдеш първи!”

Исус ме поглежда.

- Случва ми се често да изпитвам болка, следствие някое голямо страдание. Той долавя мисълта ми и продължава:

- Тя е тази, която кара сетивата, най-вече сърцето да страда. Мария хайде да разиграем една игра на думи! – прекъсва ме той. По пътя на нервните окончания, болката се предава към главата. Първо към подсъзнанието, което по индукция я изстрелва към съзнанието и то я преработва чрез размисъл. – започва наново.

- Но нали болката идва от страданието?

- Да, но тъй като мисълта идва от страданието, тя е преминала по пътя на пречистването и придобила голяма сила. Силната мисъл, изгражда силата у човека, както казва Фройд – „Силният Аз.”

- Нали от друга страна, осъзнаването на болката и изчакването и да премине, поражда търпението? А то изгражда силата на духа (волята). Честите страдания правят човека силен и от тук се поражда състраданието.

- Следователно, след като знаеш какво значи болка, т. е. представи се, че си на мястото на отсрещния. Затова помисли: „Дали трябва да му причиниш болка, независимо каква е тя?”

 

- Човек, който не знае що е страдание, той не може да притежава висока добродетел. Това ще рече, че не може да съчувства на другите.

 

- Разбира се, Мария. С излизането от физическия мир, вие вземате на гърба си Кармата, която сами сте си изградили и след това наново слизате на земята, като продължавате да живеете така, до новото идване тук – в света на Единната Космическа Любов, Братство и Равенство.

 

- Значи никога не можем да започнем отначало?

 

- Да, всичко е безкрай, като Й.

 

- Излиза, че Адът е на Земята? – продължавам аз.

 

- Така е. Там са порока, болестите и страданието.

 

- Исусе, значи ние сами си произнасяме собствената присъда, чрез лошите си деяния? Истината според мен е, че трябва да живеем разумно.

 

- Преди всичко, всеки Божий ден да давате равносметка на своите деяния. Прошката да стане ваша еталонна единица! Прощавайте, но не се оставяйте да бъдете водени!

 

В момента към нас се приближава светла, ефирна фигура. Сноп от бледо-жълта светлина заслепява погледа ми. По сигналите на вибрациите разбирам, че е невидимият поет.

 

Здравей, аз съм Манус, което значи скрит, от манускрипт. Слушайте!

 

Когато падне здрач в очите ти,

 

огледай се и погледни назад.

 

Изминалият път ща каже може би,

 

кога сгрешила си за в час.

 

Нима пред теб не пламва огънят,

 

на който ти ще сгрееш своя взор?

 

Тогава светлина в очите ти,

 

ще блесне и ще се превърне в плам.

 

Това ми припомня, когато бях в командировка в град Бойчиновци, квартал Огоста. Една вечер ме обзе голяма тъга. Тих, женски глас ме помоли да взема химикала и да пиша. Когато спрях и попитах с кого говоря, отговорът беше – Петя Дубарова. Спомних си, че бях чела случайно нейните стихове. Петя продължи със същият глас, че получила сигнали, които излъчвали тъга и решила да ме разтуши. Благодарих й за хубавите стихове. На другата вечер, пред мен се появи бяла роза, която се превърна в бледорозова. Питах се: „Какво е това? От къде е?” Наново чух гласа на Петя, която ми каза, че е подарък за мен. Прочела мислите ми, че ще публикувам стиховете и във вестник „Сияние.” Благодарих й. Розата изчезна, сякаш се стопи, заедно с нея и Петя.

Стихотворението се казваше: „Звезден миг”

Душата ми гори,

Душата ми изпепелена.

От огъня на дива страст,

когато срещна твоя поглед.

Букет от рози и бодли,

вплети в косата посребрена.

Горчилката от дневен мрак,

Душата ми размива.

Коя си ти?

Ти идваш от далечен път,

от дивната Галактика.

Звездите твои са сестри,

а слънцето възпламени ги.

Моторът пагубно бръмчи,

Забавя ритъма на моята страст.

Ах, колко ме боли,

когато идваш в тъмен мрак.

Когато си на кръстопът,

пали ти своя опел!

Душата ти ще изгориш от неговата смрад.

Когато ти е тъжно,

вземи ти снимката ми бледа.

Иди в кухнята, седни

и там ще чуеш моя шепот.

Коварно е, ах, как боли,

отколешната болка.

Че твоето чело гори,

под пръстите ми меки.

Обичах истинни слова,

но истината где е?

Идете, потърсете я сега,

та с огъня в гърдите да се слее.

Аз пак съм сянка в мрака черен,

превръщам се в плам.

И пак жадувам да срещна твоя поглед син,

и да се слеем в тишината.

Горещо е и пак боли

сърцето ми от болка скрита.

Боли, боли и пак боли,

пирончето набоде го и после огън.

Когато си до мен,

аз знам, че мога.

Да пъхна пръстчето си в жарта,

И в огън то ще се превърне.

Изпепелена съм,

от болка стена.

Че малко бях на таз земя

и в сянка се превърнах.

Ще кацна тихичко при теб,

сестра ако пожелаеш ще ти стана.

Едничка си и аз една,

така и двете ще се слеем.

Бъди ми истинска сестра,

и аз с тебе ще се слея.

Като пролетна звезда,

аз над тебе ще изгрея.

Сещам се за Манус. Приближавам се до него, за да стисна десницата му. Ефирната фигура също се приближава и ме обгръща. Влизам в резонанс с неговите вибрации. Чувствам приятна топлина около раменете си. Очите ми леко се затварят. Но всичко е миг и пак съм сама. Защо не трае вечно! Това чувство не съм изпитвала никога. Отварям широко очи и не вярвам. Това аз ли съм? Допирам ръце до тялото си. Всичко е на мястото си. Усещам само лека тръпка, но и тя постепенно изчезва.

Невидимият поет си тръгва и се стопява. Още дълго го диря с поглед, но напразно. Замислям се пак върху нашите деяния. Равносметка, Покаяние и Прошка – Великата Света Троица, която ще ни изведе от блатото. Душите ни ще се изчистят и мисълта ни ще стани по-добра, а любовта ни към ближния и далечния, по-силна.

Исус се приближава до мен и ме хваща за ръка. След това я издърпа и ме хваща наново. Чувствам силен прилив на енергия. Един огромен генератор от топлина. Някакво огнено кълбо ме подема нагоре и облива цялата в топлина. Прекосяваме мраморния коридор, който е облян от ярка, жълта светлина. Предаваше се и на мен. Пред погледа ми се изпречи кафява, тапицирана врата, на която има някаква емблема. Приближавам.

- Това е голямата компютърна зала – сочи Учителят. По-добре да влезем вътре!

Вглеждам се в емблемата. Малък компютър, а около него сноп от лъчи. Вратата както винаги се отваря и затваря сама. Влизаме. За малко да се сблъскам с огромния компютър, който запълва залата. Клавиши, клавиши, безброй клавиши. В дясно от него, въртящ се кожен, кафяв стол, с облегалка, заемаше свободното място.

- Исусе, но тук няма никой!

- Какво те вълнува? Той е Вселенският компютър, който приема и предава информация по микровълнов път, чрез телепатични импулси. В подсъзнанието на всеки човек лежи микро компютър, който приема и подава информация.

- Ето защо в нас е заложена телепатията?

- Така се свързвате с цялата Вселена, с всички форми на съществуване, но не сте се научили още да разчитате сигнали.

- Ето защо в нас е заложена телепатията?

- Да, в тази компютърна зала, са характеристиките на всички същности. Чрез компютърът може да се набере информацията за всяка. За миналите й слизания на земята. Каква е нейната характеристика, външност и Карма. Колко пъти е слизала и се е качвала. Къде е живяла и кога е напуснала физическото си тяло. Кога се е обличала в нова физическа обвивка и т. н.

Колко се радвам, че Исус ме доведе тук.

- Биологично- физическото  тяло поддържа своя живот  от себе си, а и от това, което е извън него – прекъсва мисълта ми Той. Без храна доставена отвън, то не може да живее. Така и Душата трябва да приема храна чрез знанията и непрекъснато да трупа опит, за да се усъвършенства.

- Горко е на тялото, което престане да поема храна, защото се разрушава и умира. – продължавам аз.

- Разбира се. Когато гледате болен, който не може вече да поема храна, оплаквате го. Но душата му ще живее вечно, ако е постигнала съвършенство.

Слънцето свети над вас, вятърът духа и всеки има своя структура. Знаеш, че никой не може да отдели вятъра от слънцето, както и вашите грехове, примесили се с Душата ви. Но той и те също имат своя структура, затова не могат да се отделят един от друг, докато Творецът не спре този лукав вятър, който пребивава в Душата и тялото ви.

- Учителю, не е ли като птицата, която хвърчи, но няма криле. Така и у човека трябва да има желание да лети към чистотата, безукорността, не изцапан, без пороци и винаги в него да пребивава Доброто? Да намери сили в себе си, да се прибори с греха. Да изкорени от душата си злото, което живее в него!

- Така е. Доброто е духовна храна за Душата. Ако бъдеш послушен ученик и стигнеш до знанията в тази Вселена, ти ще получиш като дар, да влизаш в компютърната зала и да работиш с големия компютър. Така ще разчиташ информацията, идваща от различни части на Вселената и от различни същности.

Инстинктивно поглеждам към компютъра. Виждам образа на татко. Стои пред мен, сякаш е на земята. Но той си отиде от нея отдавна. Милият ми татко! Толкова много го обичам! Той е винаги у дома. Постоянно чувствам неговите вибрации. Понякога минава около мен и имам чувство, че ме гали лек бриз. Вълнува се и страда заедно с мен. Когато съм натъжена, той идва и поставя ръка върху рамото ми. Гали косите ми и чувам думите му: „ Миме, не тъжи! Аз съм винаги около теб. Знай, че много те обичам и ти помагам. Имам много приятели. Тук съм проповедник. Проповядвам Истините на Живота. Не се страхувай! Ние заедно с теб работим за духовното просвещение на всички същности.”

В земният си живот, беше много добър човек. Обичаше хората с цялата си душа и сърце. Помагаше на всички. Никога не се щадеше. Обичаше природата и почти всяка неделя излизаше сред нея. Най-често посещаваше манастира „Свети врач” край село Куклен. В последните години на земния си живот, работеше като църковен настоятел в църквата „Свети Илия”. От малък беше закърмен със силна вяра в Бога. Може би тази вяра му беше помогнала, за да се изгради като добър и силен човек. В къщи беше събрал много духовна литература. Когато почина, намерих една тетрадка. Не знам от къде и кога беше събрал в литературен план живота на Иван Рилски! Реших, че този труд трябва да види бял свят, за да стигне до хората. Посмъртно от брой седми на вестник „Сияние”, година 1993, започнах да го издавам.

Няколко години назад, Исус дойде в моя дом и ми каза:

- Мария, ела с мен, за да те заведа там, където ще получиш знания.

Познатата огнена вълна ме обля. Почувствах силно нервно напрежение и тялото ми започна да вибрира. Появи се лека мъглица пред погледа ми и закръжи  над тялото ми. А сега съм в голямата мраморна зала. Той е зад катедрата, а аз пред нея. Онази, същата, която се появи на Бачковския манастир.

- Трябва да създадеш „Открит университет за Вселенски знания”! В него може да присъства всеки и да слуша свободно знания, свързани с Вселената. Издири и други ученици, на които се предават! Те ще бъдат бъдещите магистри в Новия университет, който ще прерасне в Научна академия. В него ще се изучава Новата наука, която ще носи името – „Орфеизъм”. Това са новите знания по биофизика, астрофизика, биохимия, биогенетика (наука за биологичния генезис). Те ще бъдат признати и основни в Академията. Преподавателите ще се наричат магистри, защото Маг – значи човек всезнаещ и всеможещ, владееш всеобхватните знания. От теб и хората около теб зависи, да бъдат внедрени по-бързо в Живота. За сега се съхраняват в Духовната съкровищница и ти ги преподаваме от книгите на бъдещето. Наука, религия, философия, трябва да бъдат обединени в Нова наука.

Бях развълнувана. „ Дали ще съумея да се справя!” Задачата е много тежка и отговорна.

Исус беше доловил моето вълнение и постави ръка върху рамото ми.

Не се страхувай! Ние ще бъдем винаги до теб! Вече владееш словото и то ще те доближи до хората. Готова си. Ще започнеш от вестника!

- Невероятно, аз и вестник! За него са необходими много средства – възразих аз.

- И средства ще имаш. Реши сама! Времето минаваше. Ставаше ми все по-трудно и по-трудно. От къде да намеря средства? А Учителят настояваше вестника на излезе. Мислих, мислих и не можех да измисля. Един ден ме озари приятно усещане, че намерих правилно решение. От лечебната дейност получавам препитания. Не са големи приходите, но все пак щом е казано, знам, че ще ми помогнат. Моята дейност беше узаконена. Пак той ме накара през 1991 година да създам фирма „Маги и сие,” а по-късно Асоциация, която да се нарича за „Духовно усъвършенстване Орфей и Евридика. Плащам данъци и наеми като всички други, а и съпругът ми Георги е болен, не работи. Двамата ми внука Йордан и Георги живеят при нас, тъй че аз сама се грижа за всички. Два апартамента, един офис на Асоциацията и целебен кабинет, другият моя дом.

Започнах да се замислям за заглавието на вестника. Въпроси, въпроси, без отговори. Поставих задача на всеки член от групата, която беше оформена към Асоциацията, да си помислят за заглавие. Различни предложения, но в крайна сметка не успяхме да решим. Една вечер, в стаята ми, някъде към полунощ, стана горещо. Почувствах присъствие на много същества, които не виждах. Слушах само разпалени гласове. Вечният светилник, Пробуждане, Сияние. Чуваш ли Мария? Избери сама! Ние ти предлагаме заглавието на вестника.

Значи те работят заедно с мен! Колко ги обичам. Моите мили приятели от невидимия фронт. И те държаха вестникът да излезе. На стената се появи ярка светлина. Като на кинолента видях – Светлина, Истина, Яснота, Нравственост, Искреност, Единение. Това беше смисълът на името на вестник „Сияние”. Ясно, че те желаеха, той да носи това име. Благодаря ви! Обещах, че ще излезе. За първите три броя имах главен редактор – писателят Георги Стоянов. Но приходите ми не бяха кой знае колко. Трябваше да реша: да спра вестника или да съкратя бройката главен редактор. Бях на кръстопът. Но той трябваше да съществува! Знам, че е труден за четене, защото иска много разум, за да се запамети всичко от него. В крайна сметка е вестник на Новата наука. Ще дойде времето, когато ще намери своето признание.

Първият брой излезе месец октомври 1992 година, а от първи януари, аз станах и собственик и главен редактор, технически оформител, коректор, репортер и фоторепортер. Изобщо всичко възможно. Работих и в целебния кабинет, провеждах научни срещи, грижех се и за семейството си. Срещах се на живо с много хора.

Ходих в библиотеката и държавен архив. Създадох сътрудничество с Пловдивската митрополия, която участваше с материали в „Библейски кът.” Търсех сътрудници, които да работят доброволно като мен. Може би тази идея беше заложена от Учителя! Да разбере колко хора биха се обрекли в името на Доброто и Истината, в името на Новата наука.

„Дай, за да ти бъде дадено!” „Не търси, за да ти бъде върнато двойно!” И всичко в името на Светлината – духовното просвещение.

Благодарна съм на моите ефирни приятели и Учители, които ми помагат в издирване на материалите. Непрекъснато ме обгръщат с много любов и така захранват цялото ми тяло с жизнена енергия. Моята всеотдайност и любов към хората, ме зареждат десеторно повече. Не знам какво е почивка. Вече не чувствам умора .Когато легна, само тялото ми почива, а умът ми работи. Това дава храна на мозъчните клетки, които са пъргави и жизнени. Такава беше волята на Учителя. Решил беше, че ще се справя. Създадох вестник. Намирам трудности при разпространението му. В повечето случаи го подарявам, за ад стигне до повече хора. Изпадам и в безпаричие, както и много други хора като мен, в този тежък за България момент. Хората са толкова отчаяни, че не желаят да четат и да научават знания. „Сияние” излиза с много мъки и страдания, но светлината заложена в него, пречиства въздуха наоколо. Достатъчно е да попадне в ръцете на някой страдащ и казват, че имал целебна сила. Тя е от Учителя и същностите от невидимият свят, които ми помагат. Той е вестник, в който работят двата свята. Любовта заложена в него е изстрадана. Така тя става още по-силна. „Нищо не остава празно в пространството. Всеки труд се възнаграждава. – казва Исус.

В миг на духовно прозрение, виждам вестник „Сияние” след години. Той обикаля цялата планета. От него хората черпят знания от извора, за да се просветлят духовно. Както казва Исус: „ти си апостолът, който трябва да обходи цялата земя, за да даде духовна храна на стадото Божие”

Знамето вече е дълбоко в земята. То се развява от вятъра, а Слънцето го обгръща в своя спектър – синьо, зелено, оранжево, червено, лилаво-розово жълто и много бяло – символ на духовната чистота.

Поглеждам в бъдещето. Виждам много мъдреци – почти всеки човек, защото Доброто ще възтържествува, а то е тази чистота, която ще измие телата ни. Ще се разкрият духовните ни очи и ще се вижда ясно света такъв, какъвто е, с неговите хиляди обитатели. Защото всеки се ражда духовно чист, но след време греха е този, който затваря духовното ни зрение. Искам да благодаря на моите Учители, за знанията, които ми дават, за уменията, за помощта и най-вече за словото на Истината.

Трудно е да се диша в този свят на атеизъм. Затри се вярата в Доброто. Злият магьосник я отне от земята. Нищо, желанието е наше и ние ще си я върнем! Пренасям се в миналото. На шест години съм. Той застана пред мен – Бащата на Вселената. Научи ме да владея мисловното слово. Да виждам и чувствам с духовните си очи и уши. Караше ме да бъда добра с всички деца. На тридесет години Го видях. Един материализиран образ. Оттогава започнах да пиша стихове, а по-късно и сатира. Изграждах образите на порока чрез перото. Виждах ги такива, каквито бяха. Удивих се как аз тихият човек може да пише така остро Но то идваше дълбоко, от душата ми. Напираше като вулкан и бълваше като огнена лава, която разпръскваше искри. От тази среща, контактите ми станаха ежедневни. Те ми помагаха да виждам много истини и да предричам бъдещи събития. Срещах се и с душите от междинният мир. Там са нашите близки, братя и сестри, които са отишли преди нас и са се отделили от земята. Когато идваха при мен, те споделяха своите грижи и притеснения за своите близки. Някои от тях не бяха свършили работата си докрай и съжаляваха. Молеха се да предам желанията им. Тук те живееха със своите грижи на земята.

Една жена преди да си отиде, не беше оплела чорапите си и молеше дъщеря си, да ги извади от килера, за да ги оплете и носи. Мъж беше се притеснил за зайците и козата си. Поръчваше на сина си да ги гледа добре. Трети не беше довършил мивката в кухнята. Молеше близките си да я довършат и когато пият вода, да го поменуват с добро, молят Бога да им прости греховете.

Една майка беше дошла за сина си, който беше убит. Питаше ме: ”Кой е виновен за смъртта му?” Яви се синът и каза, че той самият е виновен. При разпра с приятеля си, взел ножа от масата и го насочил към него. Приятелят му хванал ръката, но момчето продължило да се противи и да иска да го убие. В един момент, вместо към приятелят, ножа се забил в него. Обвинението паднало върху живия, който нямал никаква вина. „Иди майко при него и му подари моето зеленикаво яке! Нека да го носи и да ми прости за всичко!”

Майката беше разтревожена. Как ще намери приятеля му? Може би в момента той лежи в затвора, след делото, което се гледало в съда.

Покъртителен случай! Една майка искаше да научи за злодеянието на сина си и възмездието.

С това желая да се обърна към господа съдиите: ”Моля ви, имайте милост! Колко невинни души са влезли в затворите! В тежките случаи се допитвайте до хора, които виждат истините! С това не искам да ви заставям да се обръщате към ясновидеца. Ако прецените, че трябва, то моля! Над всичко призовавам към съвест!”

Много от починалите казваха: „Не плачете защото се къпем в река от сълзи!” Всички бяха единодушни: „Нека нашите близки да не носят черно! Та ние да не сме умрели?”

Връщам се в миналото, когато баща ми си замина от земята и тялото му не беше още погребано. Чух гласа му: ”Миме, не искам да носиш черно! В денят на погребението ми, си сложи грим и червило! И никакво плачене!”

Майка ми беше болна от инсулт. Не можа да дойде на погребението. В ритуалната зала не дадох на никой от близките да плачат. Изпълних заръката на татко. Но грим и червило не сложих. Това беше моята последна почит към човека, който най-много обичах. Сега, когато ми се явява често казва: „Кажи на майка ти да не плаче, защото се задушавам!”

Спомням си за един дух, който ми каза: „Нека на земята нашите близки да не носят черно, защото ни отдалечават от тях! Не можем да ги виждаме. Да не тъжат, ние сме добре!”

Едно момче, което беше си отишло след катастрофа, сподели: ”Още имах да живея, но по-добре, защото щях да натрупам повече грехове. Кажи на мама, че тук се чувствам много добре. Нека не забравя и тя да бъде все такава! Доброто ще й помогне, да дойде при мен.”

Много са случаите. Ако започна да пиша, ще излезе цяла книга. В този момент чувам гласа на Исус.

- Мария, Мария, събуди се!

-Та аз не спя Исусе.

- Смърт съществува само в физическото тяло – продължава той. Идва момент, когато частите на машината се изразходват. Настъпва конфликт между плътта, която греши чрез съзнанието и духът, чийто ръководна единица е сърцето. Вече не могат да се понасят и тогава трябва да се разделят.

Тъй като бях изпитала клинична смърт, имам вече опит да излизам от физическото тяло. В този момент, бях тук с ефирното си тяло, докато другото беше на земята. Никой не подозираше, че в момента съм само плът, която се движи. Свикнала съм с изгубването на пулса и изпадане в неземно състояние. Това е излизането. Чувствам голяма тежест върху гърдите си. Дишам тежко. Трудно издържам минаването през гравитационното поле. Най-добре се чувствам, когато левитирам с полета на мисълта, чрез въображението. Виждам села, градове, други страни. Веднъж летях над Буенос Айрес. Бях над пешеходна пътека. Имаше светофари. Хората държаха чадъри. Интересно! Навярно е валяло дъжд, а аз гледайки отгоре, не чувствах нищо. Слязох да тях, но никой не ме забеляза. Отсреща имаше кръгъл площад. И се виждаше двуетажен площад, който беше в движение. В този момент се върнах в тялото си. Беше около 23 часа, а аз лежах върху леглото.

- Разбра ли Мария, че смърт няма? – върна ме към действителността Исус. Бяхме в голямата компютърна зала. Смъртта е моста, по който трябва да минете – единият път в ефирното, а другият в физическото си състояние. Когато преминете в ефирното, информацията ви се изтрива и не помните вече нищо за земния си живот. Превръщате се само в мисъл и чувства. Това е вашата истинска същност. Духът е базата и физическото тяло е матрицата, за неговото усъвършенстване и влизане в нивата. Ниво, значи степен на духовно съвършенство. Те са седем, когато преминете през моста. ПЪРВО – научаване на ОПИТНОСТТА. Това ще рече, че щом излезете от физическото си тяло, вие сте като едно новородено, което е легнало в креватчето си. Затова трябва да се научите първо да се изправяте, а след това да се движите. Всяко ниво има седем стъпала. Това са подразделенията на нивото. Към всяко ниво има стрелка или показалец. Първо стъпало е нулев градус по скалата на Рихтер. Това ще рече, нулев грам знания за отвъдното. То е нивото на научаване на ОПИТНОСТТА. След това трябва да се научите да се движите и да се ориентирате. Това е нивото на ОРИЕНТАЦИЯТА и АДАПТАЦИЯТА. Когато овладеете и това ниво, трябва да се научите да владеете енергията. Това е нивото на МЕДИТАЦИЯТА. Не трябва да я разпръсквате в пространството и когато преминете през препятствията, вратите, трябва да я съхраните. Това е нивото на СЪХРАНЕНИЕТО. Когато сте преминали и овладели тия нива, ще натрупате опит. А колкото едно нещо се повтаря, от него се учите. Така се набира опит. Това е нивото на ОПИТА.

Изкачихте се по тридесет и пет стъпала. Натрупахте знания и опит. Сега можете да станете откриватели, гении, велики учени, писатели, художници. Това е нивото на ГЕНИАЛНОСТТА. Тук е Рая. В него се пеят песнопения, реят се великолепни пейзажи. Чува се разкошна музика.

Ако желаете, можете да се качите на четиридесет и второто стъпало и още седем отгоре. Ще се превърнете в божества, за да се включите във Великата Божествена верига на знанията. Стигнали сте мъдростта, можете да предадете тия знанията учениците си в цялата Вселена. А земята е част от нея

- Значи, стигнем ли до това ниво, няма повече да слизаме на земята? Така ли да разбирам?

- Понякога учителите могат да се материализират на земята, с цел да предават знанията си или за изпълнение на специална задача – продължава Исус.

- Учителю, сега разбирам, че всеки изпълнява дадена мисия на земята. Спомням си едно прекрасно стихотворение на моята колежка, лечителка от град Пазарджик – Виолета Дулчева.

ЛЮБОВ, СКИТНИЦЕ СКРИТА,

от майка омесена пита.

Очаквах те в сърцето ти лудо

ти, всичко градиш и твориш,

ти, просто си чудо.

Очаквах те жива и земна,

ти днес си ни толкоз потребна.

Очаквах те в утро лъчисто,

окъпана с нафор, пречистена.

Очаквах те, скъпа и песенна

в надежда в дните ни есенни.

Обичах те бедна, богата,

в пролет и късен Игнажден.

Очаквах те, да дойдеш в сърцата ни

макар и в друго прераждане.

Любов, ти тука си днеска

и в багри сърцата лъчиста.

Ти стих си и песен, и вопъл, и фреска

ти толкова чиста,

ти толкоз Вселенска…

Усмихвам се неволно и чета посланието. Исус ме гледа отстрани. Неочаквано е до мен. Не разбирам как стана така! Но в духовния свят, всичко е възможно. С полета на мисълта, можеш да отидеш където пожелаеш. Тук всичко е мисъл и чувства. В него не съществува физическа болка. Клиничната смърт, която изживях, показа това. Наблюдавах се отгоре. Лекарите режеха тялото ми, а аз не усещах никаква болка, само едно отвращение от кръвта и разтворените коремни органи. Физическото тяло бе една илюзия, което в този момент ми беше някак далечно и чуждо.

Болестите се развиват само в причинното тяло и като бацил се загнездват във физическото.

Исус прочита мисълта ми и продължава.

- Ако не желаете да овладеете страстите си, ще боледуват коремните органи. При непочитане на родители – кожата. При обида на близки, познати и непознати, боледува жлъчката, а от там и черния дроб.

- А лошите мисли Учителю?

- Те предизвикват заболяване на Щитовидната жлеза. От там невралгията, неврозата и накрая мигрената. Алчността, лъжата и измамата, продължава Исус, води до заболяване на половите органи.

- А когато причиним зло на някого?

- Боледуват дихателните пътища. Който иска да забогатее лесно ще боледуват крайниците. Лъжливите обещания предизвикват заболяване на тазовите органи.

- Исусе, има хора, които непрекъснато лъжат.

- Те ще боледуват от бъбречни заболявания и на пикочните пътища.

- Ние хората сме свикнали да се нагаждаме.

- Да, ако не го овладеете, ще боледуват костите и ставите ви. Лицемерието предизвиква заболяване на ушите, а алчността за власт, кара да боледува сърцето.

- Значи трябва да се научим да мислим правилно – продължавам аз.

- Всичко е въпрос на вашата психика.

- А защо хората имат различен цвят на очите?

- Защото всеки идва на земята от различно ниво и отива в ефира на изграденото, след физическата си смърт. Цветовете на очите са цветовите гами на характера.

Отдавна наблюдавам и сама стигнах до някои отговори. Син цвят притежава човек с космическа мисъл, свободомислещ, но трудно проницаем. Зелен  – творецът, капризен, маниакален. Кафяв – благороден, добър, искрен, будна мисъл, фантазьор.

- А междинните цветове – продължава Исус, синьо-зелен, черно-кафяв говори за непостоянство в характера, отстъпление от позициите и убежденията си. Зодиите също имат отношение към личността. Зодия, значи степен на човешко развитие. А степен е, на какво духовно ниво е стигнал. Месецът и датата на раждане, зависят от неговото завършено ниво от предното превъплъщение. Ако е задържал развитието си, връща се в същото ниво или по-ниско.

- Значи от нас зависи до какво ниво ще стигнем?

- Така е Мария, можете десетки, хиляди пъти да се връщате, докато разберете, че трябва да работите за своето духовно съвършенство, по пътя на знанията и опита!

- Учителю, веднъж ти ми каза: „Използвай всяка минута да опознаеш себе си, за да натрупаш повече знания! Така ще се обогатиш. Ще придобиеш нови опитности, които ще ти помогнат за твоето духовно съвършенство! Тези думи ми въздействаха като уханието на розата. Като разцъфтелият пролетен цвят, от който изпитваш щастие.

В този момент ми се прииска да бъда сред зелената поляна, с разнообразието от цветя. В парка до „Козела”, където се събирахме всяка събота, за да си поговорим до насита за необятната Вселена. Някъде в далечината съзирам образите на Олга,  Наташа,  Лилито, Гошо, Събчо и хиляди измъчени лица на страдащите, които искаха да им помогна. Да знаят колко ги обичам и страдам за тях. Съзирам и измъчени от болка и прегърбени от старост хора. Обещавам, че един ден ще направя нещо за тях. Тръгваме с Исус към вратата, на която е нарисувана картина. Периферията й е обгърната от черупка на яйце. Чудя се : „Защо ли?”

- То е символ на Живота. – прекъсва ме Исус. Всяко начало започва от яйцето.

Истина е. Много често в картините, които рисувам на преден план преобладава яйцето. Наблюдавала съм и картини на мои колеги със сензорни възможности. В тях изпъква също яйцето.

Вратата на залата се отваря както винаги сама и ние влизаме. Какво великолепие от багри! Особено впечатление правят абстрактните картини. Приближавам се до една от тях. Хармония от багри. Тук е Исус – разпнат на кръста. Тайната вечеря преди възкресението. Близо до нея е картината, на която е изобразен старец, седнал върху трикрако столче от неизвестен автор. Вглеждам се. Та това е бащата на Вселената! Мъдрецът, с тялото на Славата. Как е попаднал тук? В моята представа Го виждам седнал върху великолепен престол. Колко е красив и величествен! В очите Му се чете много Любов. Той наблюдава мълчаливо всички картини в залата с много загриженост.

Може би прониква във времето между 1990 – 2000 година, когато Неговият народ беше изпаднал в пълно духовно безразличие. Тогава, когато картините нямаше да имат стойност. Парите ще властват над всичко и дори любовта ще се измерва с пари.

Когато синът убива баща си и брата си заради тях. Когато старците ровят в боклука, за да намерят късче от изхвърлена баничка и да се нахранят. Тогава, когато майките нямат с какво да нахранят свидните си рожби. Когато интелигентният човекът остава без работа и рови в боклуците, за да намери късче хляб и да даде на своето семейство.

 

Ако в този момент някой се изпречеше на пътя му, той не желаеше подаяние. Предпочиташе да е гладен, но да остане горд .

 

В ъгъла на залата се вижда кръгла маса от светъл махагон. Върху нея книга. Приближавам, вземам книгата и чета: „ Каталог на всички художници през вековете”.

Те бяха подредени по азбучен ред. Всяко време беше оставило следа. Тук се съхраняваха картините на великите художници. Не бяха забравени ио посредствените. Значи съществува закона на вечната памет, за разлика от физическият мир, където всяко несъществено нещо се забравя. Както казва Учителят: ”Нищо не остава празно в пространството. Тайни не могат да съществуват. Рано или късно всяка лъжа излиза на бял свят.”

- Идеите се дават от духовния мир, а изпълнението от физическия. Двата свята вървят ръка за ръка – продължава Исус. Физическият е отражение на духовния. Физически е, защото вие имате физико-биологично тяло, а често грешите като говорите за материален и антиматериален свят (мир). Всичко в крайна сметка е материя, а материята е енергия.

- Излиза, че Животът е във Вечността? Без начало и без край. Душа в плът и душа извън плът.

- Да и вие сами си градите своя Живот. Вашето физическо тяло е вашия дом. В него обитава духът. Ако в този дом цари уют и хармония, то вашата душа ще живее комфортно т.е. ще й бъде приятно и няма да страда.

- Значи трябва да има хармония между духа и физическото тяло? Да няма противоречия между тях и да живеят в единомислие. Защото всеки орган има своя душа, а всички души обединени, дават общата човешка Душа. Клиничната смърт ми помогна да виждам излъчването на всяка същност и нейната Душа.

- Знаеш ли? – прекъсва мисълта ми Исус. Всеки човек има енергиен двойник около себе си. Той се нарича още информационен, защото носи информацията за неговата същност.

- Тук искам да допълня – продължавам аз. Ние непрекъснато влизаме с информационните си двойници, като приемаме и предаваме един, друг информация за себе си и околните.

- Поначало, човешката същност е била в етерно състояние – мисъл- форма Поставена при определени условия в плоскостта (вид материя) – каквато е вашата, под въздействието на Слънцето (катода) и Луната (анода), гравитацията (магнетизма) и антигравитацията (отблъскването) и закона на трансмутацията (свиване и разширяване на телата при загряване по пътя на еволюцията) развитието и селекцията (отпадането на несъвършените видове), тази първоначална форма се превръща в сгъстена материя (енергия).

- Настъпва време в завръщане към първичното – прекъсвам Исус.

- Това е заложено от Твореца. Върхът ще бъде 2026 година, когато ще дойде Новото учение, изповядващо Доброто – продължава Той. Животът се проявява чрез цикличността. Това ще рече, че когато човешката цивилизация постигне съвършенство, настъпват катаклизми под формата на потопи. Кръгът се затваря и наново се отваря. Човешката същност започва пак от нулата. Идва Новото учение.

- Всичко това се повтаря на 2000 години. Но този път потоп няма да има, защото сълзите на страданието ще погасят огъня. Това ще ви направи по-леки и по-ефирни, и вашата човешка същност, по-точно плътта, ще се разреди. Душата ви е в непрекъснат летеж – ту надолу, ту нагоре.

- Учителю, искам да разбера, правилно ли съм стигнала до истината за седемте висши енергии? Според мен те са Любов, Сила, Вяра, Истина, Чистота, Свобода, Мъдрост.

- Да, това е тайната на Мъдреца, с Тялото на Славата. За да стигнеш до него, трябва да вървиш през тръните и да внимаваш, да не те набодат! А това ще стане чрез Доброто, което е твоята психогенна защита.

Усещам допир на топла длан до бузата си. Виждам розово-лилава мъглица, която ме обгръща. Чувствам се замаяна и изпадам в приятно опиянение.

- Ще дойде времето, когато и ние ще излезем извън материалните си тела и ще търсим връзка с вашия материален свят, който е по-материален от всичко. По-лесно ще ни бъде да излезем от материята, които сами сме си създали и да преминем в ефирното си състояние. Това представлява света на ефира, като вие го наричате – света на духовете.

- Кой си ти?

- Аз съм едно непознато за теб ефирно тяло.

- Името си може ли да кажеш?

- За сега не.

- Тогава кажи ми моля те как се виждате един, друг? В земните си образи ли? Как се познавате? Как осъществявате контакти?

Исках да го изпитам, защото отдавна влизам в света на ефирните тела и този свят ми е познат. Той отговори:

- Не се виждаме в земните си образи, а и вас не виждаме в земната ви същност.

- Как тогава?

- Всеки от нас излъчва различна светлина и вибрации, по които се познаваме. Когато контактуваме, ние излъчваме енергийно- вибрационни сигнали.

- А как се разбирате ?

Словото ни е мисловно. Ние виждаме всяка мисъл на другите, с които създаваме контакт. Придаваме си мисли един друг. Понякога сливаме своята светлина. Това става, когато две души се харесват.

- Също като при нас ли?

- Не, никой от вас не познава това чувство. То се нарича екстаз.

Изведнъж прекъсва и продължава:

- Искаш ли да ти кажа как те виждам в момента? Светиш с ярка светлина, но имаш тъмни краски по периферията. Това значи, че трябва да се заредиш. А знаеш ли кое е най- доброто средство за зареждане? Заниманието, което ти създава най-голямо удоволствие.

Наистина в момента се чувствам малко уморена.

- Виждал съм те – продължава той, в група от човешки същности, когато грееш цялата в светилна и я предаваш на другите. Така искаме да те виждаме винаги!

Към нас се приближава друга ефирна същност. По вибрациите го познавам. Това е Кирил Философ. Изпитвам необикновено чувство на удовлетвореност. Значи това било екстазът? Във физическото тяло никога не може да се усети.

Моите ефирни приятели си тръгнаха, а аз чувствам приятно замайване. Навярно Философът беше дошъл да прибере приятеля си, на когото не бях разбрала името му. Почувствах силно напрежение в главата си.

Към мен се приближава ефирно видение в тъмни краски. Навежда се над главата ми и сочи с прозрачната си десница.

- Искам да ти разкрия нещо много важно – започва то. Слушай! Земята е качена на един облак, който има сферична форма.

За малко да се изсмея.

- Ако облакът рече да се наклони, с вас е свършено.

„Значи заплашва!”- мисля си. Ясно, никога не беше слушал за Николай Коперник и Галилео Галилей! Сигурно е чул от някъде, че земята има сферична форма и смята, че ще ми каже нещо интересно.

Беше повярвал, че ще борави с моя ум. Но не е намерил своя аудитория. Нека да ги разправя на начинаещите, щяха да му повярват. При тях психиката е много лабилна и все още не могат да различават истинското от неистинското. Аман от тия лъжеучители и лъжеученици! Седнали и те да проповядват! Не можеха ли да тръгнат по пътя на знанията и проверките, а твърдят, че всичко е истина. Какво да правят непосветените?

Сигурно щяха да им вярват! Инак умеят да убеждават в правотата си. Колко ли много непосветени могат да се увлекат в тяхното лъжеучение? Такъв е Животът. Лъганият си е лъган, битият си е бит.

Пред очите ми силуетът се стопява и изчезна, като се стопи.

Преди няколко години ме помолиха в  местния вестник да задам въпроси на моите приятели от невидимият фронт. Един следобед към 15 часа, реших да ги потърся. Чух познат глас: „Вземи химикалка и пиши!” Подготвих се и седнах. Ръката ми започна сама да пише. „Ние знаем предварително твоите въпроси. Искаш да ти отговорим, за да ги дадеш на вестника. Ние сме единодушни. Позволяваме ти! Питай!”

- В какво намирате смисъла на съществуването си? – започвам аз.

- В идеите, които влагаме и осъществяваме чрез вас, материята от плът и дух.

- Категорията време съществува ли както при нас?

- Не, ние имаме само пространствено време, което ще рече, че един миг, значи двадесет пространствени минути. А една такава минута е равна на двадесет и четири часа.

- Какво конкретно правите?

- Работим успешно за нашето духовно усъвършенстване.

- Къде се движите? На какво се крепите?

- В пространството, което вие не виждате с физическите си очи. Ние нямаме нужда да се крепим, защото сме ефирни същности и можем да седим навсякъде.

- Имате ли утро, обед, вечер? Спите ли? Почивате ли си?

- За нас утрото е като пладнето, обеда като здрача, а вечерта като мрака.

Моите учители бяха решили да ме включат в тяхната верига, за да ме наблюдават и учат. Спомням си разговора с един от тях, който се нарече Вута Хунда. Това име нищо не ми говореше. Приближи се до мен тихо и видях едно видение, което излъчваше сигнали със спектъра на слънцето. Започна да говори на непознат език. Помолих го за преводач. Също тъй неусетно до нас се приближи друго видение подобно на овална топка, което излъчваше оранжева светлина. Разговорът беше следния:

- Ана хунда плъйс (Слушай!)

- Мата вута Маги (Ти си вече Маги).

- Саму тати ва  (Която ще може много).

- Уоу май ву ту (Не се страхувай!)

- Ну ву ту (Аз съм до теб).

- Суту вута бу (Ще ти помагам).

- Вута Хунда, а (Аз съм Вута Хунда)

- Маги воу (Виш Маг)

- Вий Маг (Велик Маг).

- Оу маги (На маите).

- Ата мата ву (Ето моя език).

- Тути бути ву (Ти го пишеш).

- Ще ти помагам Маги! Чух в превод.

Така завърши разговорът ми с Вута Хунда. Но той не ме забравя. Когато имам нужда, сам идва тихичко при мен. Чувствам присъствието му, силата и високата етичност. Той е първият ми Учител, който ме научи да оперирам  с мисъл и ръце. Участвува при безкръвните операции. Има моменти, когато изпадам в безсилие в лечението. Тогава ме подкрепя и всичко олеква. В момента пиша книгата и чувствам присъствието му. Става ми много топло. Ръката, която поставя върху раменете ми, ме изгаря… Ушите ми пламват.

Обичам те Учителю. Знам, че ти си винаги до мен.

- Всяко нещо преминава през твоето съзнание – прекъсва мисълта ми Исус. Ти трябва да имаш знания за Вселената! Което не знаеш, учи! Пътят е този. В съзнанието ти не трябва да има застой! Колкото повече работи, то възпроизвежда все нови и нови клетки, а старите отпадат. Така умът ти ще бъде пъргав, без признаци на стареене. Няма да настъпват склеротични изменения на клетките, което води до бързото им атрофично изменение (умиране). Един орган бъде ли в покой, не могат да протичат правилно обменни процеси в него, а в клетките му достатъчно жизнена енергия и това води до тяхното изразходване. Ето ти причина за раковите заболявания.

- Исусе,  защо толкова често хората се оплакват от главоболие?- прекъсвам го аз.

- Защото около вас е пренаселено с чужда енергия. Тя идва от натровената ви атмосфера – едно. От вашите нечисти мисли – две и трето от вашите ръце.

Ето къде бил секретът! От главите връз главите ни.

- Вие нямате въздух да дишате. Творецът ви дава Разума, за да творите чрез своите ръце. Но едно не ви е дал – интелекта, вие сами да си го изградите. Да не чакате наготово. Това зависи от вашето желание. Което също не е от него. То се ръководи от Доброто и злото, които е изпратил на земята. За изграждане на интелекта, винаги можете да го потърсите.

Тук разговорът прекъсва. Спомням си един следобед, между 15 и 15,15 часа. Беше връзката ми с Николай Коперник. Приготвих си както винаги тефтерчето и химикала, не исках да закъснявам. Ръката ми започна сама да се движи. Почувствах познатите вибрации – лилаво- розови сигнали. Започнах първа.

- Учителю, съществува ли при вас понятието Правда и неправда? Завист и взаимопомощ? Желание да изпъкнеш пред някого?

- Не, ние сме образ и подобие Божие. При нас няма друг закон, освен Божият. Преди всичко Любов, която се превръща в пълно щастие. Ние се сливаме с това щастие и тогава се чувстваме близо до Бога. Взаимопомощ е основната единица на нашето съществуване. Тя ни помага, за да се ориентираме към отсрещния брат или сестра, и да влезем в неговото ниво.

- Как се поставят интелектуалците от не интелектуалците, взаимоотношенията между тях?

- Такива няма. Има само висши и нисши духове. Тук няма пръст какъв си бил на земята, а какво духовно ниво си постигнал. За Бог всички са еднакви. Ако иска всеки да навлезе в по-високо ниво, трябва да се учи още от земята, а тук да продължи.

- Имате ли мечти, радости, неволи? Скучаете ли понякога? Вярвате ли, очаквате ли нещо хубаво и красиво? Имате ли препятствия и трудности, и как ги преодолявате?

- Ние притежаваме всички чувства, без да изпитваме физическа болка. При нас всичко е хубаво и красиво, дори, и да страдаме за нашите близки. За нас препятствията са в началото, докато преминем през първото ниво – нивото на научаване на опитността. После няма проблеми. Можем да преминаваме през всички прегради.

- Спите ли? Почивате ли си?

- Чувството за сън не ни е познато. Ние си почиваме, когато не работим.

- Можете ли да кажете, че живеете и сте намерили царството на справедливостта и истината?

- Тук всичко е справедливост и истина. Всичко е царство на справедливият Бог. Той е Любов.

- Възможни ли са близки, интимни връзки при вас? В какво се изразяват?

- Всички връзки са интимни между една и много души. Прекрасни са чувствата между две същности, които се обичат. На почит са ефирните енергии. Те излъчват Любов и карат да се влиза в екстазна връзка с тях. Вие не знаете какво е екстаз! Съвършено чувство на щастие.

- А защо почерците ви при писане са еднакви?

- Защото Бог е един и почеркът му е един. Ние сме образ и подобие Божие. Тъй като сме души, извън физическото тяло.

Контактът с Николай Коперник се реализира за 15 минути и той си тръгна така като беше дошъл. Когато за първи път се запознахме и започнахме да контактуваме, той ми каза:

- Ако желаеш да контактуваш с мен, на твое разположение съм  всеки ден между 15 и 15,15 часа земно време. Питай каквото те интересува! Според моите знания, ще бъде и отговора.

- Мария, не пришпорвай времето – прекъсна мисълта ми Исус.

То си тече и за всяко нещо си има място в пространството. Това огромно пространство от енергия – енергията на Великия Бог. Той е извора. Черпи от този извор! Излизай сред природата! Тя ще ти даде всичко. Там е ключа на загадката. Работи честно и самоотвержено! Ти ще отключиш първа тази загадка. Работи честно и самоотвержено! Не  губи времето си за ненужни неща! Те не ти трябват! Влагай умение и такт във всяко начинание! Бъди истинна и добра! Не влагай двусмислие в думите си! Дели всичко с братята и сестрите си! Тежко е времето за теб и другите. Вие трябва да оцелеете, защото смърт грози вашата планета! Тръгнете по пътя на истината! Каква е тази лъжлива надпревара? Бъдете благоразумни! Не влагайте нищо излишно във вашите помисли! Колко ви е нужно – много малко. Вървете по пътя на Доброто! Помагайте си един друг и се обичайте, като Господ- Бог ви обича! Обичайте децата си! Не ги оставяйте и се грижете за тях! Те са истината, която ще освети сърцата ви. Те са бъдещата енергия. Те са новата раса. Проследете това, което притежават

- Можете да се поучите от тях и техният разум, защото Нашият милостив Бог, е милостив към вас.

- Всяко време си има своя характерна черта – продължавам аз. Ние трябва винаги да търсим чертата на своето обновление! Това става чрез идеите, по пътя на знанието и опита. Да вземаме решения и да търсим най-верният отговор на задачите, които ще решаваме постоянно. Това са задачите на времето, в което живеем. Трябва да отделяме част от това време за размисъл, което ще рече, да даваме равносметка на своите деяния. Да търсим извора на знанията и истината, най-верният път, по който трябва да тръгнем. За да постигнем онова висше съвършенство,  а то е чрез достигане на висшето съзнание (във всяко нещо да влагаме разум). Така ще стигнем до онова висше царство, което се нарича Мъдрост.

Замислям се. Така ще полетим с полета на звездите и ще се приобщим към всички души, които са стигнали преди нас този връх. Ще се възкачим на него и ще викнем с пълен глас: Хора, чуйте ни! Ние ви зовем. Тръгнете след нас! Елате в царството на Светлината, в царството на планетата Орион!

Все още сме в залата с картините. Напоследък рисувам изключително много. Често си мисля: „Не съм художник, а моите абстрактни картини имат свой сюжети! Как става това?” Обичам да ходя на изложби, но да рисувам. О, чудо! Пресата и телевизията показват картини, чийто художници твърдят, че били рисували под ръководството на извънземни. Реших един ден да опитам и аз. Взех рисувателен лист и химикал, за да пробвам. Ръката ми сама рисуваше. Нямах чувство, че някой я направлява. Беше страхотен хаос. Отчаях се. От мен художник няма да стане. Изведнъж нещо ме боцна в главата: „Вложи въображение мила!” Ето къде било разковничето, а аз го търся къде ли не! Звезди,  много звезди. Стена и две ръце пред нея. Близо до тях ключа Сол. Какво ли означава всичко това? И чух гласа на Учителя – тих, приятелски.

- Ти нарисува своята картина, чрез собственото си въображение. То е заложено във всеки от вас, само трябва да го развие. Всяка душа във физическото си тяло притежава голямо въображение и ако го развие, може да стане голям художник. Вие притежавате арсенал от възможности и сте като едно малко божество. Но тъй като не умеете да ги оползотворите, ще живеете във вечен мрак. Пътят е на самонаблюдението, самоизучаването  и самоопознаването.

След многото картини, желанието ми да рисувам, започна да намалява. Проявих интерес да узная как става, как рисувам? Започнах да се самонаблюдавам. Разбрах, че рисувам сама, без ничие въздействие. Желанието ми да създам картина, кара ръката ми сама да рисува, а въображението я създава.

Преди известно време Исус дойде в стаята ми и ме накара да отворя библията и да напиша това, което ще прочета. Започнах да приписвам текста. Ръката ми сякаш не се движеше. Учителят предаваше част от своята енергия. Имах чувство, че не съм на земята. Текстът започваше така:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бог.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, които ви хулят  и изгонят, и кажат против вас лъжовно, каквато и да е лоша дума заради Мен

Радвайте се и се веселете, защото е волята ви на небесата: тъй били гонени и пророците, които бяха при вас.

Вие сте солта  на земята. Но ако солта изгуби силата, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света.

До тук спях. Учителят ме погледна и продължи:

- Пиши, пиши и се труди, както Бог се е трудил да сътвори света за шест дни и на седмия да почива! Това е отдих на телата и празник на душата. Тогава трябва да ходите сред природата, за да се очистите от мръсотията на телата си! Това е най-голямата радост на Душата.

- Ще послушам съвета ти, Учителю!

Той отпрати сноп от жълта светлина към мен.

- Това е Моята енергия от Любов, Мария. Давай я на хората!

Разговорът приключи и той си тръгна, както беше дошъл. А сега пак сме заедно. Чувствам присъствието Му. Тръгваме към една картина. Красива жена, с големи, изразителни очи ни гледа от нея. Познах я. Не мога да сбъркам никога „Мадоната” на Леонардо. В лявата половина на залата са наредени картини. Върху дървена рамка на рафта, се вижда табелка „Лувърът”, а малко по-долу „Ленинградската галерия”. Картините потъват в тайнствен мрак, както тайнствени да нас са времената, когато бяха известни. Картини, картини. Има и от неизвестни художници. Останали като памет през вековете. Багрите им ме омайват и главата ми започва да се върти. Хващам Исус за ръката и го водя към вратата. Излизаме и тя се затваря зад нас. Искам да си почина. Чрез мисъл-форма се появява пейка и ние сядаме.

- Задала ли си въпроса, какво значи чист Живот? – пита Исус.

Този път ме завари неподготвена.

- Според мен е чистота на мисълта и намеренията. Всички функции на тялото, които са естествени, не могат да се разглеждат нечисти, а само излишното в тях става вредно, разрушимо.

- Напредваш момичето ми, напредваш! – потупа ме Той по рамото.

- Има и един Живот, който води към онова съвършенство, към което трябва да се стреми всяка душа, Учителю. Това е пътят на Доброто, за да служиш на много хора. Да бъдеш приятел и добър другар на страдащите, утеха на молещите, извор на словото, което кара всяка душа да се заслуша и замисли.

- Словото е онзи чист извор – продължава Той, което измива нечистото от тялото и мисълта. То зарежда с енергия, от която имате нужда. Но истинското, което сияе и създава ореол около себе си. Ореол, от оная вечна светлина, която свети като огромно Слънце и стопля цялата природа. Пред него може да се преклони всяка живинка. Когато останеш сама със себе си, потърси го! То ще дойде при теб и ще освети сърцето ти. Ще те изведе от непроходимия лес и ще ти покаже верния път. Към словото на истината се стреми! Сияйна звезда, която свети на пътя ти и те кара да бъдеш добра към всички. Пред теб ще бъде сиянието, което ще те освети в този труден път. Можеш да го постигнеш с много знания и умения. То ще ти отвори вратата, за да влезеш в сърцата на другите.

Пак се връщам в годините назад. Учителят ми казваше, че трябва да започна да помагам на другите хора. Та коя съм аз? Имам ли право на това? Само Исус е лекувал. Бях скептично настроена спрямо себе си. Може би не заслужавам! Дали съм истинна? Страхувам се от себе си и хората, да не ме нарекат лъжкиня. Как така става, че виждам органите! Как се потвърждават диагнозите ми?! Въпроси, въпроси, на които не можех да отговора. Започнах да уча. Медицинското ми образование като акушерка ми помогна да систематизирам нещата. Започнах да доказвам на себе си, за самата себе си. Учех прилежно. Изучих основно вегетативната и централна нервна система, жлезите с вътрешна секреция, симптоматика на заболяванията и всичко друго, което ми беше необходимо. Налагаше се да правя справки по физика и химия, астрология и астрономия. Да изучавам световният опит на нетрадиционната медицина. Опита по радиестезия, психология на характерите и психоанализа. За мен беше необходимо да докажа, какво правя и имам ли право да го правя. Разбрах, че работя с някаква енергия, за която бях чувала много неща. Някой казваха, че е вредна, други, че не трябва да се работи безразборно с нея и какво ли не още. Говореше се, че е биоенергия. И така, започна началото.

Исус се усмихна.

- Учителю благодаря ти за всичко! Много знания ми даде, но никога наготово. Само ме насочваше и оставаше сама да работя. Цели дни и нощи, за да стигна до много истини.

- И какво откри, Мария?

- Че енергията, с която работя е мисловна, като се нарича – псиенергия.  Но, за да я използва човекът лечител, трябва да е с висока етика и морал. Да прави добро от Любов, защото Любовта е една от най-висшите енергии, които правят чудеса. Тя не може да напакости на никой! Само тогава когато лечителят има лоши помисли и дела. Защото всяка нечиста мисъл и лошо деяние съдържа голямо количество токсична енергия, която по пътя на кръвта се настанява в клетките на страдащия и от там може да предизвика голямо увреждане на болния орган. През периода на лечението, болката може временно да затихне, но след време, тя ще се появи наново. Без знание и без добродетел, лечителят няма право да лекува. Той трябва да бъде еталон на подражание, по отношение на моралните и духовни качества. Да умее да владее себе си, чрез самоконтрол и самодисциплина.

- Бъди винаги добра, истинна и с чиста мисъл, Мария! Давай истинска Любов на хората! Помагай на бедните и нещастни люде! Търси ме винаги в трудните моменти! Ще ти помагам!

- Дай, за да ти бъде дадено! Нали така пише в библията, Учителю? Извинявам се, че се повтарям! Ще бъдеш възнаградена двойно.

Поглеждам го и Той се усмихва. Изпраща една мисъл- форма- аленочервена роза и я подава в ръцете ми.

- Розата е символ на силата, любовта, майчинството и красотата. Това е розата на Богородица.

Ето защо, толкова често виждам образа на Светата Майка, а и в някой картини държи роза в ръката си. Допирам я до носа си и вдъхвам. Нейното ухание ме опиянява и в този миг си спомням за майка си. Каква силна жена! Голямата любов към баща ми я беше накарала да отиде на фронта. Доброволка в Отечествената война – боец. Участвала във втората фаза – край Драва. В Унгария при село Бубоча, ме е заченала. „Не се страхувай! – и казал командирът й Чочоолу. Ако се роди бебето, ще го повием и ще воюва заедно с нас!”

След завършване на войната, тя била наградена с орден за храброст заради заслуги в боя. Била в първите редици заедно с мъжете. Но моят късмет бил в България, в град Казанлък. Едно необикновено раждане. Докато извикат старата акушерка, аз съм се появила на бял свят. До майка ми била свекърва й – Мария, сега между починалите. Да бъдат простени греховете й, че споменавам името й.

- Късай ризката! – били думите на майка ми. Сама не разбрала, как й е дошло на ум, да произнесе тия думи.

Разбра се, че съм се родила с ризка. Казват, че който се роди с нея, бил определен за голямо дело.

Девет месеца по-късно, през един зимен ден, майка ми возила дърва с каруца, заедно с мен. За миг воловете, които дърпали колата се подплашили, не се знаело от какво. Тя се уплашила и не усетила, как ме е изпуснала на земята. По някакво чудо, воловете направили завой около мен и аз съм останала жива.

„Отиде ми детето! – помислила си тя. Скочила и ме вдигнала в ръцете си, и поставила ухо върху гърдите ми. „Живичко е.” – гласно произнесла тя.

Спомням си пак за татко. На 5 юни 1991 година си отиде от този свят. Прекланям се пред светлата му памет и трудолюбие!

Връщам се към действителността. С Исус сме в съкровищницата. Тъжно ми е. За малко да заплача. Той ме поглежда и казва:

- Такъв е  Животът във Вечността. Не тъжи! Вие някога пак ще се срещнете, а може да не е като баща и дъщеря. Както е писано в Кармата ти.

Поглеждам Го.

- Учителю, задължително ли е Душата да се връща в рода, от който е дошла?

- Не, Мария. Нейният генетичен код е Кармата. Душата може да се всели в мъжко и в женско тяло. Да се върне в същото семейство, а ако желае да се усъвършенства, може да попадне в друга среда и в друго пространство. Всички опитности, които е придобил в предното си превъплъщение, тя ги доразвива във всяко ново влизане в физическо тяло.

Замислям се. Много пъти съм се питала: „От къде владея радиестезията, висшата концентрация, медитацията, без да съм ги учила някъде. В един момент осъзнавам. Ето каква била истината! Та моята Душа е владеела тия опитности от предните си превъплъщения! Учителят никога не говори – прераждане. Владея и висша опитност – реинкарнация (регресия), което ще рече, влизане в предни превъплъщения на Душата.

Често, когато идват в кабинета ми хора, влизам в ниво, т. е. казвам им какви са били, кога са живели, в какво тяло са влизали.

Един ден дойде една майка и плаче: Дъщеря ми е много жестока. Не желае да се храни с храна, приготвена от мен. Ходи в съседите сама да си я приготвя. Много е конфликтна. Стана ми жал за бедната жена. Виждам образа на мъж, живял в Франция през инквизицията. Облечен в черна, широка роба и качулка с маска. Върху дървен пън, поставена глава и коленичил човек. Великият инквизитор спуска гилотината и главата е повалена на земята.

Жената ми даде снимка на дъщеря си. Същият профил, леко прегърбен нос. Беше идентично  с образа на инквизитора. Ето защо е толкова жестока! Та майка й беше една от жертвите.

Косата ми настръхна. Не исках да мисля повече за този случай. Но времената са били такива. Те са останали като памет в компютъра на тази Душа. А майката искаше съвет от мен, как да постъпи с дъщеря си. Казах й, че трябва да я приеме такава, каквато е. Тя не може да се промени, защото Кармата й е такава. Сама трябва да осъзнае и ако желае, може да работи за промяна. Жестоки времена, жестоки нрави. Такъв е бил животът. Дано повече злото не се връща!

Исус ме поглежда. Очите му са натъжени.

- Мария, Мария, злото винаги е съществувало. Не може без него. То е показател за вашето духовно съвършенство. Ако има само добро, вашият живот би бил немислим. Какви амбиции щяхте да имате? За какво щяхте да се борите? Войните пречистват въздуха. Те премахват до известна степен злото. Но душите на починалите много скоро се връщат, за да работят наново. Те трябва да осъзнаят какво зло са извършили!

- А защо загиват толкова беззащитни старци и деца по време на война?

- Старците са изживели своето време и са натрупали много грехове, а войната изкупува тия грехове. Те сами искат да загинат. А колкото до децата, има цикличност. Една душа преминава през седем цикъла на физическа смърт – бебешка и детска, пубертет, ранна младост, късна младост, междинен (менархе  или климакс за жените), зрялост и мъдрост. Ако душата се осъзнае и тръгне по пътя на съвършенството през някой от периодите или намери учителят, който да й посочи пътя, тя може да прескочи периода  и да преживее смъртта чак през мъдростта.

- Тук малко не ми става ясно. Може ли да ми обясниш по-точно.

- Ами представи си, че починеш през ранна младост! Искам преди това да ти обясня за циклите. Всеки цикъл има десет години. Детска възраст, която включва и бебешка, е до 10 години. От 10 до 20 е пубертет. От 20 до 30 е ранна младост. От 30 до 40 е късна младост. От 40 до 50 е междинен. От 50 до 60 е зрялост. Над 60 е мъдрост. Символът на всеки цикъл е една осмица. Цял един живот е седем осмици, вплели ръце една в друга в кръшна, българска ръченица. Както казах един от природните закони -  8888888.

Сега ми стана ясно, че има стъпала на смъртта в физическото тяло. Ако стигне човек в периода на мъдростта до съвършенството, може да живее много над определената възраст, както живеят Тибетските монаси или Адептите от Агарта (подземната страна на Мъдреците в Хималаите). Връзката с тях  е подземният тунел в Родопите. През вратата на храма на Светлината на Джендем тепе, може да се влезе в тунела и да се стигне до страната Агарта. Градът на деветте хълма, градът на деветте Божии лъча. Градът, който има най-много хора със сензорни възможности.

- Наистина Исусе, никой до сега не се е запитал защо в град Пловдив са тези хълмове?

- Защото тук е Божествената деветорка. Тук е започнало началото. Део булгари, значи Бог на българите. Део е Бог.

Родос е богът на Родопа планина, почитан от древните траки и още едно по-съвършено тракийско племе – кендриси. Кендрос, значи светлина. Племе, което стигнало своето съвършенство, доближило се до Светлината, изградило един храм на своя Бог – Аполон Кендрйски, почитан от древните римляни и гърци, които са истинските булгари. Започнала от прототраки и завършила  до кендриси. Тракийската култура станала водеща по цялата земя. Древен и нов Йерусалим.

Видях го с очите си. Исус се качва по хълма на Светлината, облян в светлина. Той слиза в долината, за да възвести своето царство на Истината и Справедливостта. Идва денят на Неговото царство. Времето или епохата на Блаженството, когато всички души ще владеят седемте висши енергии и всичко ще бъде царство на справедливият Бог. Душите ще се обичат и ще говорят езика на Део булгари – езикът на Бога.

Преди няколко години Учителят дойде при мен и ме накара да взема химикал и да  пиша: „Аз съм Христос – започна Той. Представител и обединител на земните държави. Настъпи времето на огненият меч. Обърнете моята буква „Х”. Това е Вярата и двата меча – вечната борбата между Доброто и злото. Времето на борбата е за оцеляване на Вярата. Борбата между Христа и Антихриста. Огън и жупел, гръм и трясък. Кой ще оцелее? Зависи от вас самите. Колкото повече се сплотявате и вярвате в Доброто, толкова редиците на Христа ще се увеличат. Сами разсъждавайте – мир или война, огън или вода? Борете се да оцелеете! Нима искате огнената лава да залее цялата земя? Мир вам чеда мои! Искам да ви помогна, но това ще стане чрез вас. От сърцето ми капят капки кръв. Планетата Земя има силни и твърди жители, жадни за Живот. Чрез тях е спасението. Приобщете се към тях! Скоро ще пожънете жътвата. Хлябът е ваш.

Побързайте! Вие сте много гладни за словото Божие, а апостолите, които съм изпратил, го владеят. Те вече са готови. Тръгнете след тях!”

22.03.1993 година

- Мария, изведе ме из размисъл Исус. Трябва да притежаваш словото на Разума! Защото има още едно слово, словото на лъжеучителя. Чрез него могат да ти кажат лъжливи истини и ти ако си на ниско ниво, можеш да му повярваш. След като те овладее, ще ти устройва лъжливи капани и ще те поставя в прелестни ситуации, за да му повярваш. Когато станеш негов слуга, ще действа чрез съзнанието ти. Чрез теб ще настройва съзнанието на другите. Но той не притежава Тялото на Славата.

Проверявай всяко нещо! Подлагай на изпитание всяка дума на лъжеучителя. Пази си от него! Той е по-силен, но ти бъди по-силна! Търси истинският учител!

Пейката, която беше изградена чрез мисъл-форма, се стопи. Ние тръгнахме по коридора. Стъпките ми кънтят по мраморният под. В момента е полунощ – земно време. Физическото ми тяло е в леглото, а аз заедно с Исус обикалям огромната духовна съкровищница. Отварям очи. В спалнята съм. Дишам трудно, но пулсът ми го няма. Само внукът ми Георги диша равномерно и спокойно, като от време на време леко похърква. Приятно, детско хъркане. То дори не дразни. Докато в съседната стая, се чува грохот на земни пластове. Всеки момент огнена лава може да изскочи из устата на вулкан, който бълва този звук – съпругът ми Георги. Той спеше дълбоко и в този момент не подозираше, че аз не бях на земята. Другият ми внук Йордан, също леко похъркваше в съседната стая, в леглото на дядо си. Затварям очи наново. Пак съм в съкровищницата. Исус поставя ръка върху рамото ми и шепне нещо. Само чувам:

- Вече сме вътре.

Огромен човешки скелет стои върху дървена маса от тъмен махагон. До него атлас, на който се виждат човешките органи. Малко в страни се вижда фантом на човек. Исус се доближава до мен и включва някакъв щепсел  към стената. Лампичките светват последователно – бяло, жълто, синьо, зелено, оранжево, зелено, лилаво- розово.псн9

- Учителю, какво е това?

- Това са енергийните центрове. Първият е сексуалния – дава информация за половите органи. Вторият е коремният – дава информация за червата и коремната аорта. Третият се нарича Слънчев сплит или диафрагмален. Той е там, където е върха на хрущяла. Между него са ребрените дъги. Те са по две – лява и дясна и отговорят на дясната – на физическото тяло, а лявата на ефирното тяло. Двете са съединени чрез огледалото, в което се оглеждат непрекъснато. Това е костта, която свързва ребрата. Тя е ефирна, лека, хрущялна, защото е огледална.

Изненадана съм. Никога не съм се замисляла, защо съществува двете половинки!

- Слънчевият сплит взема информация за стомаха, панкреаса, черният дроб и жлъчката, а също и двата бъбрека. Следващият център е сърдечният. Той се намира на нивото на долния ръб на сърцето и дава информация за гръдната аорта, сърцето, белите дробове и трахеята (дихателната тръба).

- Следващият е чувственият – продължавам аз. Той се намира в основата на врата, там, където е ямката и дава информация за Щитовидната жлеза, Хипофизата и всички вратни органи, вени, артерии и нервни окончания плюс тонзилите (сливиците).

Исус ме поглежда и се усмихва.

- Тук е Центъра на ума – компютърът, а също и  сигналната система.

- Тук е Центърът на мисълта – продължавам аз.

- Сигурен съм, че си научила всичко, което ти предадох за този център – под голямата фонтанела. При малките бебета, тя е отворена, защото срещата им с цялата Вселена и Космос е директна. След първата година се затваря и връзката постепенно се заличава, а тя е връзка с ефирният мир. До седем години, детето все още не познава греха и то помни, какво е било в предното си превъплъщение.

Спомних си, когато моят внук беше на шест години. Постоянно говореше невероятни неща. Един ден се заслушах. Той разказваше, че някога бил жена, която живеела в Унгария. През 1963 година била състезателка на коли. Когато се спускала с колата си от голяма височина, изведнъж върху нея налетяла друга кола. Те се преобърнали. Станал пожар и той т. е. тя, загинала в колата. Друг път бил състезател по вдигане на тежести. Годината не упоменаваше. Щангата паднала върху него по време на състезание и той починал. Тогава не вярвах. Сега разбирам, че децата в ранната възраст изпадат в регресия, т. е. чрез отворения си духовен канал, виждат предните си превъплъщения.

- Да, Мария, разбрала си истината.

Интересно, говорим за регресия, а аз си спомням за един мой фейлетон, който характеризира нашето време.

„Разбира се, че се чувствам добре. Тичам тук, тичам там. Тренирам комплексно – спортно ходене и крос. От дългото стоене на опашките по магазините, краката ми се превърнаха в стандартни пружини, готови всеки момент да се изстрелят на опашката на някой автобус. Тъй, че няма грешка в тов