Смъртта се оказва още по-страшна – учени твърдят, че са установили, че човешкото съзнание продължава да работи, след като тялото е спряло да показва признаци на живот, пише Independent.
Това означава, че теоретично някой може дори да чуе обявяването на собствената си смърт от медиците.
Твърдението е направено от д-р Сам Парниа (Sam Parnia), директор на реанимация и изследвания за реанимацията в Школата по медицина Langone към Нюйоркския университет.
Той и екипът му наблюдават хора, на които е спирала сърдечната дейност и на практика са били мъртви, но по-късно се връщат към живот, разказва Live Science.
Това е най-голямото проучване по рода си извършвано някога .
Някои от проучваните пациенти съобщават, че са разбирали цели разговори и са виждали нещата, които се случват около тях, дори и след като са били обявени за мъртви.
След това тези спомени са проверени и потвърдени от лекарите и медицинския персонал, които са били наоколо във въпросния момент.
Смъртта се определя от точката, в която сърцето спира да бие и прекъсва притокът на кръв към мозъка.
“Технически погледнато, това е начин да спечелим време от смъртта – това е всичко, смятано от момента, когато сърцето спре” – заяви д-р Сам Парниа.
“След като това стане, кръвта вече не циркулира към мозъка, което означава, че мозъчната функция спира почти мигновено”.
“Губите всичките си мозъчни стволови рефлекси – фарингичния рефлекс (известен също като ларингеален спазъм), вашият зеничен рефлекс, всичко изчезва”.
Въпреки това има доказателства, които предполагат, че има прилив на енергия в мозъка на умиращия човек.
Кадър от филма „Линия на смъртта“ (Flatliners). Sony Pictures
През 2013 г. изследователи от Университета на Мичиган наблюдават електрическите сигнали вътре в мозъците на девет анестезирани плъхове с индуциран инфаркт.
Учените виждат модели на активност, които са свързани с “хипервъзбудено състояние” за кратко след клинична смърт.
”Както изследователите изучават качествената природа на човешкия опит на “любовта”, например, ние се опитваме да разберем точните усещания, които изпитват хората, когато преминават през смъртта, защото разбираме, че това ще се отрази на универсалния опит, който всички ще имаме, когато умрем”, заяви д-р Парниа.
За авторите най-важните следващи стъпки е намирането на по-точни методи за мониторинг на мозъка отвъд прага на смъртта и подобряването на качеството на реанимацията, за да може да се предотвратят увреждания на мозъка, докато се рестартира сърцето, отбелязва Парниа.
“В същото време ние изучаваме човешкия ум и съзнание в контекста на смъртта, за да разберем дали съзнанието се унищожава или дали продължава, след като сте умрял известен период от време и как това се отнася спрямо това, което се случва вътре в мозъка в реално време”, коментира Парниа.
Констатациите напомнят за сюжета на филма „Линия на смъртта“ (Flatliners) с участието на Елън Пейдж.
Във филма на група млади лекари се впускат в опасен експеримент, като се редуват да индуцират химически сърдечен арест, за да разберат точно какво се случва след смъртта.
Но в реалния свят двупосочният билет до смъртта и обратно не включва мозъчни суперсили – макар че понякога дава нова перспектива на живота, отбелязва Парниа.
“Това, което обикновено се случва е, че хората, които са имали такива дълбоки преживявания могат да предизвикат положителна трансформация – те стават по-алтруистични, по-ангажирани да помагат на другите, могат да намерят нов смисъл на живота си след срещата със смъртта”, коментира Парниа.
Кадър от филма „Линия на смъртта“ (Flatliners). Sony Pictures