Category Archives: Знания за ДУХА и КОСМОСА

МИСЪЛ И РАЗУМ

 Духовният живот

Материалният човек живее само в настоящето, а духовният човек свободно странства в измеренията на времето. Той не им е подвластен. Когато Шекспир създава своя “Хамлет”, той преминава в измерението на вечното. Хамлет има идеално, духовно битие, което е извън времето. Когато четем “Хамлет”, ние повтаряме същия метафизичен възход. 
Когато Питагор доказва, че “а2 + в2 = c2“, той го доказва за вечността. Мислим ли за това твърдение, ние също докосваме вечното.
Духовното е не само извънвремево, то е винаги нещо общо. То не може да бъде затворено. Къщата е материална, единична и може да има само един собственик, но идеите, числата са нещо все-общо – общо за всички. Наричаме някого духовен човек, ако той е прозрял тленността и незначителността на материалното, на вещното. В този смисъл материята разделя хората (в това е нейната “греховност”), а идеите при-общават.
Веднъж едни древни ценители на мъдростта отишли да видят философа Хераклит, известен със своята мъдрост. Заварили го да вари на огъня гърне с боб. На учудения им поглед философът отговорил: “И тук обитават боговете”. Защото духовният живот не се нуждае от пищност и от палати.
Мисълта като рефлексия
Понякога казваме на някого: “Добре си го измислил”. Какво означава “добро мислене”? Ако кажем, че нещо е “добре направено”, имаме предвид, че то добре действа. “Компютърът ми е много добър” ще рече, че е с бърз процесор и голяма памет. Какво обаче е “доброто мислене”?
Ако някой иска да се занимава с графичен дизайн, а си купи компютър с малко RAM памет, ние му казваме: “да беше помислим малко преди да го купиш”.
Доброто мислене е мислене с рефлексия. Това ще рече:
да мислим за предпоставките. Така ще видими ограниченията на ситуацията и няма да извършим нещо неадекватно;
да се замислим над вариантите, които всяка ситуация има. Затова за някого казваме, че “гледа глупаво”, защото стои пред проблема като пред стена, без да вижда нови възможности и околни пътища;
да мислим за последиците – и близките, и по-далечните. Както добрият шахматист мисли много ходове напред, така добрият мислител премисля ехото на действието във времето;
да мислим последователно. Повърхностният човек лесно си личи по това, че “скача” от тема на тема и не може да мисли внимателно и стъпка по стъпка, когато трябва да реши някакъв проблем;
да мислим задълбочено – като анализираме всеки проблем в детайли, като откриваме нюанси и множество гледни точки там, където разсеяният ум вижда измамна простота.
http://www1.znam.bg/zmonres/edu/filosofia/razdel3/urok1/index.html
тагове: мисъл, разум