Category Archives: Вестите днес

ИЗЛОЖБА

Румен Богданов и Румен Жеков 
21 април 2017 от 18.00 часа
РУМЕН БОГДАНОВ
Румен Богданов е един от най-атрактивните художници на Шумен. Той е сред 45-те номинирани творци, които си оспорват годишните награди на ”МобилТел” за съвременно изкуство във второто издание на конкурса. Богданов, който е привърженик на минимализма, а творбите му се определят повече като графични, създава и интересни живописни серии. Изработва обекти от природни материали и ги заснема на рентген. Получава се леко синкав образ, който няма как да бъде видян с просто око. Освен ако не бъде доразвит върху платно. Резултатът е изключителен.
„Произведенията на Румен Богданов излъчват медитативно спокойствие и същевременно много деликатна ритмика. Деликатни в своята графичност са и цветовете – те са сложни, монохромни и контрастни, като рядко се срещат по-ярки акценти. Тази живопис, макар че изследва реалния свят, изглежда по-скоро абстрактна. Авторът е заложил на много финото и нетипично взаимоотношение между формите, на техните съотношения и съпоставки. Полетът с почти плътни тъмни тонове са противопоставени на бледи, на места едва докоснати или надраскани от четката. Редуват се затворени и отворени форми, които понякога напомнят цветя, стени, облаци. ”
Светла Петкова
РУМЕН ЖЕКОВ
Румен Жеков е майстор на цвета. Работи в много съвременни жанрове като фотография, пърформанс, инсталация, но най-силни и въздействащи са живописните му произведения. В картините му има следи от абстрактно изкуство и минимализъм, но подходът му към картината и композицията е уникален и трудно може да се впише в някое от познатите ни течения. Произведения му често въздействат директно чрез повърхността си, напомняща изронена мазилка, вар и кръпки от циментови замазки или пък, нарисувани директното върху платното, носят лекота и въздушност.
„Румен Жеков отдавна и последователно върви към един просветлен лаконизъм, а връзката с реалния импулс става все по-крехка и неуловима. Този път може за някого да изглежда лесен. Лично аз не съм на това мнение. Виждащото око е трудно да бъде подведено. За него е ясно, къде е живо роденото и къде имитацията. Визуалната жестикулация на Румен Жеков намира отклик в душите ни защото е органична, спонтанна и непосредствена, а пластическата култура на автора, натрупана през годините, прави всяко движение на ръката отключващо изящество и хармония. Тези чисто пластически нагласи са характерни за поколението – може би последното, върху което простира въздействието си класическия европейски модернизъм. Но за Румен Жеков те са и лично мотивирани от неговата собствена психическа природа. Неговите творби са по своему музикални и лирични.“
   Ружа Маринска
 предоставя Мария Герасова- Спасова

ЗАБРАВЕНИЯТ ХОЛОКОСТ

ПРОЕКТ

Тема: Образователен проект за обучение и информиране по темите на Холокоста и социалната справедливост (7–10 април 2017 г.)   

Какво представляват човешките права на базата на Универсалната Декларация по Правата на Човека на ООН?

Цел на проекта: Основни човешки права с акцент върху правата на детето; човешки и граждански права и свободи, произтичащи от Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените Нации и международното хуманитарно право и заложените в европейското законодателство евро-атлантически ценности и стандарти; доброволчеството в хуманитарния и неправителствения сектор.
Търсени резултати: Повишаване загрижеността у подрастващите относно опасностите пред младите в съвременното пост-тоталитарно българско общество и ангажирането им с въпросите за преодоляване насилието срещу деца и в училищата.
Г-жа Рузвелт за човешките права:
“Къде, в края на краищата започват човешките права? В малките места,  близо до домовете ни, толкова малки и толкова близко, че не могат да се забележат на нито една карта на света. Това е светът на отделния индивид, кварталът, в който живее, училището или колежа,  който посещава, предприятието, фермата или офисът, в който работи. Такива са местата, където всеки човек, жена, и дете търсят равни права, и възможности, равно достойнство без дискриминация. Ако тези права нямат значение там, те няма да имат никъде другаде.Без обединените действия на хората да запазят тези права близо до домовете си, напразен ще е прогреса на всякъде другаде по света.”
Елеонор Рузвелт (1884-1962 г.) е жената на Франклин Д. Рузвелт, президент на щатите по време на Втората Световна Война. Втората Световна Война започва през септември 1939 и свършва шест години по-късно през август 1945 г. Президентът Рузвелт умира малко преди края на войната. Г-жа Рузвелт работи много усилено, за да подобри живота на хората, особено на младите хора – докато съпруга и е президент, а и след това.Когато войната свършва, г-жа Рузвелт е помолена да се присъедини, към Обществото на Народите като делегат (делегат-човек, който представлява дадена група на важни срещи или на важни проекти) от Щатите. Г-жа Рузвелт е човекът, който е най-отговорен за Универсалната Декларация по Правата на Човека.
Речник (10 мин):
Права: Твърдения или свободи да бъдеш, да правиш или да имаш нещо. Например: Правата му са защитени от закона.
Човешки: Отнасят се до човека или хората. Например: Мъжете, жените и децата са човешки същества.
Декларация: Действие насочено към превръщането на нещо в нещо известно; документ, който показва, че тези, които го подписват са съгласни с дадени идеи. Пример: Той подписа декларацията вчера.
Универсален: Който се споделя от всички. Пример: Нуждата от храна е универсална.
Съгласуван: Планувано или извършено от двама или повече хора, които работят заедно или имат една и съща цел. Отбора спечели, благодарение на съвместните усилия на членовете на отбора.
Свободен: Способен да направиш, да действаш или да мислиш, както желаеш; не под нежелания контрол на някой друг. Ние сме свободни, когато можем да си избираме работата, образованието, грижата за тялото и религията, в която си избираме да вярваме или да не вярваме.
Равенство:  Имащ същите права и възможности като всички останали. Пример:хората имат един и същи шанс да избират работата си.
Дискриминация: Да покажете нееднакво отношение; да откажете равни права на дадени групи от хора. Пример: Невежеството и лошото образование могат да накарат хората да дискриминират относно индивиди, които живеят на дадена територия.
Живот: Да живееш, да дишаш, да променяш тялото си, да съществуваш. Пример:Без живот, как бихте могли да вкусите живота?
Робство: Система, която кара хората да работят, обикновено за много малко пари или без да им плащат; използвайки измама, лъжи или трикове, за да накарат хората да извършат нещо, което не желаят да направят. Пример:Робството се извършва в много страни.
Мъчение:  Причиняване на болка насила върху някого, обикновено, за  да се накаже, порицае или дискриминира някого. Пример: Този филм има ужасни сцени с мъчение, които ме карат да си затворя очите.
Не дискриминирайте:
  • Съществуват различни варианти на дискриминация, освен расовите, такива като полови, религиозни, стилови/дрехи, възрастови, финансови.
  • В страни от Европа, деца от Ромски произход, или циганите, не получават добро образование, ако въобще получават някакво През Ноември 2000, асоциацията на родителите на Гръцкото Халаста Публично училище затваря вратите си и не позволява на 32 деца от Ромски произход да се запишат. Децата от Ромски произход са разделени и изпратени в други училища далеч от домовете им.
  • В Русия, медицинският персонал непрекъснато пресира родителите да  оставят децата си , ако  са родени с някакви увреждания в специални учреждения, където често им се отказва каквато и да било помощ-медицинска или образователна. Тези деца не се научават и как да пишат или четат, защото им е забранено.
Правото на живот
  • По данни на Американската Медицинска Асоциация, повече от 4 милиона жени са жертва на жестоки малтретирания от страна на мъжете или съпрузите си всяка година. Изследванията показват, че семейните насилия наброяват около 2 милиона в Щатите, данни, които определено са подценени като се има предвид, че голяма част от случаите не са заявени.
  • В някои градове в Америка, множество деца биват убивани от насилствени банди, да не говорим за живота на множеството млади хора, който е провален от наркотиците.
Освобождаване от робство
  • Поне около 20 милиона хора са насилствено принудени да работят. Някои са принудени да вземат заеми, защото спешно се нуждаят от пари. За да платят заемите си, трябва да работят много часове, седем дни в седмицата, 365 дни. 
Напразно: Безуспешно, без да завършиш това, което си възнамерявал. Пример: Той търси обувките си напразно.
Гражданин: Човек, който има правото да живее в дадена страна, защото е роден в нея или защото е приет като пълноправен член в нея. Пример: Аз съм гражданин на Франция.
Дискриминация: Неправдоподобна разлика в отношението; отричане на равните човешки права на дадена обществена група. Пример: Тази компания наема хора без да дискриминира; на основа познания.
Достойнство: Правилно чувство на гордост и уважение. Пример: тяхната майка запази достойнството си, въпреки че е много бедна.
Равенство: Имащ същите права и възможности като всички останали. Пример: Двете момичета имат равен шанс да посетят тенис турнира.
Възможност: Добър шанс; ситуация, която ще помогне да се постигне дадена цел или желание. Пример: Момчето има възможност да се научи как да играе футбол.
Справедливост: Да бъдеш честен и правдив, особено  по начина, по който решенията се вземат и се прилагат правилата и законите. Пример: Човекът помоли за справедливост, когато бяха написани лъжи по негов адрес във вестника.
Глава: Секция от документ, която обяснява определена гледна точка. Универсалната Декларация по Човешките права се състои от около трийсет глави.

75 години от спасяването на българските евреи и роми по време на Втората световна война

Великият хуманен акт - спасяването на близо 150-те хиляди български роми от „нацистките лагери на смъртта” заедно с 50‑те хиляди български поданици от еврейски произход през 1943 г., е огромно постижение на България по време на Втората Световна Война, но световно неизвестен и непознат на света.
Преследванията на ромите в Европа започват още в началото на XVI в., но те достигат връхната си точка по време на Втората световна война (1939–1945) в Германия при управлението на Адолф Хитлер. Хитлеристката идеология за защитата на „чистата арийска“ раса от смесване с „нечисти“ племена като славяни, евреи, роми се превръща в практика, когато хитлеристите вземат властта в Германия през 1933 г. Ромите са били подложени на расова дискриминация от самата зора на нацистката идеология и управление. Преди берлинското домакинство на Олимпиадата през 1936 г. стотици от тях са интернирани.
Следактивизирането на политиката срещу ромите и евреите, германското правителство изисква и от България да предаде своите евреи и роми и да ги депортира в „лагерите на смъртта“. Цар Борис III отказва, с което спасява живота на около 147 000 роми и 48 000 евреи.
ките синти и роми, жертви на нацисткия режим. Този паметник на „Забравения Холокост”, по думите на един от оцелелите: отдава почит на стотиците хиляди роми, екстерминирани от фашистите, и напомня необходимостта от общо противопоставяне на дискриминацията.
Паметникът, чийто автор е израелският творец Дани Караван, представлява пълно с вода изкуствено езерце с триъгълна колона в центъра, върху която всекидневно е поставяно свежо цвете, чието символическо значение според израелският скулптор се състои в следното: Всекидневното подновяване на цветето ще бъде като молитванапомняща ни никога да не забравяме.
Панели / табла с подробна информация за нацисткото изтребление на това малцинство заобикалят монумента, разположен в близост с Райхстага – зданието на немския парламент.

Няма ясни сведения колко точно роми са били избити по време на Холокоста, като бройката им варира между 220 000 и 500 000. Тяхната съдба в следвоенна Германия и Европа не предизвиква особено внимание, поради съсредоточаването на вниманието върху изтреблението на 6-те милиона евреи. Едва през 1982 г. западно-германският канцлер Хелмут Шмит публично заявява, че синтите и ромите са били преследвани заради тяхната раса и тези престъпления са акт на геноцид.

На ромски това изтребление на народа се нарича Пораймос и паметта на жертвите се почита на Международния ден на ромите 8 април
Петър Граматиков

DSCN6114

 

DSCN6127

 

DSCN6136

ЦВЕТНИЦА Е

На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител. НАД 150 000 ДУШИ ЩЕ ПЪТУВАТ С АВТОБУСИ ЗА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя(в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др. Религиозната страна на празника показва, че на този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: “Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат”. Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцеления на болни и недъгави хора

ЛАЗАРОВДЕН

Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Според Библията, на този ден Иисус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Иисус извиква: „Лазаре, излез навън” . Миг по-късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.
Нашият народ нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
Възкресяване на Лазар:
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.
 таг: Лазаровден

Сантяго Рибейро показва в Испания португалски художници.

Паула Rosa, Виктор Лажес, Ludgero РОЛО и Хелио Куня са португалските сюрреалист художници, в която Сантяго Рибейро  е поканен да участва като сътрудник на FIARTE на Гранада-  артистичен проект с повече от 200 участващи, артисти от около 35 страни, като Франция, Белгия, Австрия, Швейцария, Египет, Англия, Португалия, Русия, Швеция, Испания, Виетнам, Хърватия. Като като комисар и председател на FIARTE художника Españo-мароканска Ямал Дин.
Сантяго също се ангажира да доведе до FIARTE VIII EDITION художниците, Vu Thuong Виетнам, Николина Petolas Хърватия, Светлана Ratova Русия, Liba WS Франция и др.
FIARTE-VIII-EDITION Гранада, Испания.
Петък 31 Мар в 08:00 GMT + 02
Общински културен център Churriana де ла Вега.
FIARTE се организира в Гранада 31 март 29 Април 2017.
Участници художници на FIARTE-VIII-EDITION, тази година ще бъдат около 200 автори от 35 страни, включително Франция, Белгия, Австрия, Швейцария, Египет, Англия, Португалия, и т.н. … Сред португалски художници подчертае Сантяго RIBEIRO, член от 2011 г. насам ,
“Нашата цел е да се извърши шоу с миогоямкови международни артисти, за да  се покаже изкуството на различни култури  от цял свят. Изкуство по-достъпно, без посредници, без никаква пропаганда принадлежности и социални класи. “Комисар и председателя на FIARTE, Ямал DIN.
“Въображение Коимбра” е заглавието на Santiago Ribeiro   присъства в FIARTE-VIII издание 2017
Информация за връзка:
fiartepress@gmail.com, +34 635061277, +34 958 469700, или на Центъра 
на културата на Churriana де ла Вега
 

Santiago Ribeiro exhibits in Spain

  in Spain and takes more Portuguese artists

Santiago Ribeiro exhibits in Spain and takes more Portuguese artists.  26241.jpeg
Paula Rosa, Victor Lages, Ludgero Rôlo and Hélio Cunha are the Portuguese surrealist artists in which Santiago Ribeiro invited to participate as collaborator of FIARTE de Granada, an artistic project with more than 200 participating artists from about 35 countries
Paula Rosa, Victor Lages, Ludgero Rôlo and Hélio Cunha are the Portuguese surrealist artists in which Santiago Ribeiro invited to participate as collaborator of FIARTE de Granada, an artistic project with more than 200 participating artists from around 35 countries, such as France, Belgium, Austria, Switzerland, Egypt, England, Portugal, Russia, Sweden, Spain, Vietnam, Croatia. Having as commissioner and president of FIARTE the Spanish-Moroccan artist, Yamal Din.
Santiago was also in charge of bringing to FIARTE VIII EDITION the artists, Vu Thuong from Vietnam, Nikolina Petolas from Croatia, Svetlana Ratova from Russia, Liba WS from France and others
FIARTE-VIII-EDITION
Granada, Spain.
Friday 31 March at 08:00 GMT + 02
Municipal Cultural Center of Churriana de la Vega
FIARTE is organized in Granada from March 31 to April 29, 2017.
The artists participating in FIARTE-VIII-EDITION this year will be about 200 artists from 35 countries, including France, Belgium, Austria, Switzerland, Egypt, England, Portugal, etc …
Among Portuguese artists we highlight Santiago RIBEIRO, participant since 2011.

Santiago Ribeiro

 

На 20 март отбелязваме

  Международен ден на щастието

/ Thinkstock/Getty Images
Международният ден на щастието се отбелязва на 20 март съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството, съобщи ТАСС.

Според документа щастието трябва да бъде цел на държавната политика и да стане компонент на по-комплексен, справедлив и балансиран подход към икономически растеж, който да допринася за устойчиво развитие, изкореняване на нищетата и осигуряване на щастие.

ООН призовава всички държави, международни и регионални организации, както и гражданското общество да отбелязват Международния ден на щастието.

Дърветата и птиците побеждават стреса и депресията

Инициативата за деня на щастието е на кралство Бутан, което за изчисляване на нивото на благополучие на нацията въвежда показателя Брутно национално щастие от 1972 г. Според тогавашния крал Джигме Сингай Вангчук стандартните макроикономически показатели не отразяват нивото на благополучие на страната.

Брутното национално щастие се изчислява по специална методика на базата на показатели като ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхранение на културното и духовно наследство. Според конституцията на Бутан от 2008 г. увеличаването на този показател е една от целите на държавната политика. В страната вече има държавна комисия по брутното национално щастие. 

От февруари 2016 г. държавен министър по щастието има в Обединените арабски емирства. През януари 2017 г. департамент по щастието беше създаден в индийския щат Мадхия Прадеш.

Седем сутрешни навика, които ни правят щастливи

ООН публикува доклад за щастието в света от 2012 г. Този доклад подрежда държавите по нивото на щастието в тях. При съставянето му се отчитат показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, продължителност на живота, спазване на гражданските свободи, гарантирана заетост, ниво на корупцията, както и резултати от допитване до общественото мнение (например за личната свобода, увереността в утрешния ден, щедростта, причините за радост и безпокойство).

В миналогодишния доклад, изготвен по данни от 2013 – 2015 г., най-щастливата държава беше Дания, следвана от Швейцария, Исландия, Норвегия, Финландия. Накрая на класацията бяха Того, Сирия и Бурунди.

Ето защо татковците са по-щастливи от майките

Подобен рейтинг изготвя и британският изследователски център Ню икономик фаундейшън заедно с неправителствени организации по друга методика, която отчита само четири показателя – ниво на социалното неравенство, оценка на въздействието върху околната среда, продължителност на живота и благополучие на гражданите. Според нея най-щастливите държави са Коста Рика, Мексико и Колумбия. В дъното на класацията са Того, Люксембург и Чад.

https://dariknews.bg/novini/sviat/na-20-mart-otbeliazvame-mezhdunaroden-den-na-shtastieto-2011171

Притча за създаването на жената

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.
Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден.

При него дошъл един ангел и го попитал:

- Защо отделяш толкова много време за това?

Господ му отговорил:

- Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.

Ангелът бил впечатлен.

- Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после.

- Не – казал Господ. – Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка.

Ангелът се доближил и докоснал жената.

- Господи, но тя е толкова нежна!

- Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.

- А тя може ли да мисли?, попитал ангелът.

Бог казал:

- Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.

Ангелът докоснал бузите на жената.

- Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.

- Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.

- Те за какво са? попитал ангелът.

- Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.

Ангелът бил наистина впечатлен.

- Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!

- О, да – казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне…

Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан. После Господ въздъхнал:

- Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи.

- Какъв е този недостатък?

- Тя не си знае цената…

 от интернет

Усмивка, кафенце и честит осми март- здраве и късмет, дами.

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.
 
 тагове: притча, жената

Честит 3 Март, честито Освобождение!

1926651_638266842875830_282049234_n

От 1888 година 3 Март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. 
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 Март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
тагове: трети марта Освобождение

 

Здравка Василева*Тата Тарасова*Шукран Истанбулу

 

 „Женски светове” – изложба живопис, 07. – 28. Март 2017г.

С настъпването на „женския” месец март в галерия Аспект своите картини редят три художнички – Здравка Василева, Тата Тарасова и Шукран Истанбулу – представителки не само на различни поколения и стилове, но и на различни националности и държави. Подобно съвместно презентиране на няколко автори винаги е любопитно, защото дава възможност на публиката освен за възприемане на отделния творец, и за съпоставки и сравнения, а това винаги е интригуващо. В това отношение настоящата изложба е изключително благодатна.
В трите зали картините на всяка от авторките са аранжирани отделно, но и се преливат в цялостно отвореното пространство на галерията, оформяйки една обща експозиция под надслов „Женски светове”. Всяка от художничките е ярка представителка както на националните особености на живописта в своята страна, така и на своето поколение. Най-позната, разбира се, е Здравка Василева. Тя е пловдивчанка не само по произход, но и по сърце и душа. Въпреки че от години работи и живее в София, в картините ѝ винаги присъства родният ѝ град, платната й са наситени с неговата неповторима атмосфера. Тя е художник с афинитет към интериора. Стари скринове и лампи, усещане за някакво невидимо присъствие и спокойствие. Предметите носят своя памет за нещата преди нас. Формите са условни и дават воля на желанието за експеримент с фактурата и цвета в картината. Пейзажът пък присъства като мотив през отворен прозорец, стара романтична фасада или силуета на типична пловдивска махала.
Различно отношение към пейзажа ни демонстрира Тата Тарасова. Рускиня по националност, литовка по гражданство и бургазлийка по местоживеене, тя е космополитна личност и разностранен талант. Картините ѝ са резултат от многобройни пътешествия, отразяват един неспокоен дух, чиито тежнения се изливат не само върху платното, но и в стихове и музика. Тата се представя в изложбата с дузина живописни работи върху платно и картон. Като тематика те представят пейзажи от България, Литва и Тунис, а като стилистика носят в себе си най-добрите традиции на класическия руски пейзаж. Получила художествено образование в училище по приложни изкуства, Тата смята за определящо в нейното развитие като творец влиянието но своя баща, Юрий Тарасов, заслужил художник на Съветския съюз и Руската федерация. „В пейзажите си аз не се опитвам да изобразя всеки детайл на растенията и дърветата, а да предам атмосферата – аромата на цветята, звуците на гората, спокойствието на есента или усещането сякаш наистина си на брега на морето” – споделя Тата.
Третата участничка в изложбата „Женски светове” е туркинята Шукран Истанбулу. И докато при първите две говорим за различна трактовка на пейзажа и за повече или по-малко реализъм, при Шукран Истанбулу всичко е цвят и емоция. Тя започва сравнително късно да се занимава с изобразително изкуство; като Тата е космополит, живяла е във Вашингтон и Хамбург и именно там е получила и първите си уроци в живопис. Нейните платна са абстрактни, експресивни и носят едно източно по своята същност светоусещане. Ярки чисти багри – синьо, червено, жълто, претворени върху платното като части от ориенталски стенописи, като разноцветната турска керамика. В някои от композициите повтарящите се детайли оформят фигури на пеперуда, слон или сграда, но това, което грабва от пръв поглед, е изригването на емоцията и експресията на пресъздаването.
Три художнички със своите различия и сходства, три погледа към обърканото ни съвремие, три женски свята, които провокират да се замислим колко всъщност сме еднакви в своите надежди и тревоги, в стремежа си към един по-хубав и красив живот. Ако разглеждайки картините на тези три жени, проумеем, че няма значение откъде идва човек, а какво представлява и какви са стремежите му, значи, изложбата е постигнала целта си.
Шукран Истанбулу
 
Шукран Истанбулу е родена в Балъкесир, Турция. Средното и висшето си образование е завършила в Анкара. В продължение на седем години живее в Хамбург и Вашингтон. В столицата на САЩ започва да учи рисуване. След като се завръща в Турция през 2000 година, учи при художничката Гюлсерен Сьонмез. През 2001 година се включва в уъркшопове на художниците Хикмет Четинкая и Ердоган Сечил.
„Вярвам, че изкуството е неразделна част от живота, приемам изкуството като огледало, отразяващо живота. С тази вяра се стремя да споделя своите наблюдения и безкрайна любов към вселената чрез картините си като емоция на цветове, петна и текстури“, споделя художничката.
Шукран Истанбулу има няколко самостоятелни изложби, както и участия в много групови експозиции в Турция и в чужбина. Участвала е и в различни художествени панаири, семинари и пленери за живопис в родината си и в други страни. Нейни картини са излагани в Париж, Москва, Атина, Пловдив, Реджо Емилия и др. Член е на AKD (Асоциацията на жените художници в Анкара) и UPSD (Международната асоциация за изкуство към ЮНЕСКО AIAP). В ателието си художничката организира собствени уъркшопове.
Тата Тарасова
Татяна (Тата) Тарасова е родена в Москва. Учила е в московското Художествено училище, но истинското си образование в областта на живописта получава от своя баща, художника Юрий Михайлович Тарасов (1929 – 1998).
В началото на 90-те години на ХХ век заедно с родителите си Тата се премества в Литва. В периода 2000-2010 г. живее и работи както във Вилнюс, така и в Москва.
Прави множество изложби, сътрудничи си с няколко московски галерии, както и с Натали Болдирефф (Париж), Edgar’s art (Англия), „Мяно инициатива“ (Вильнюс), „Богориди“ (Бургас).
Нейни картини се намират в частни колекции в Русия, Израел, Литва, Украйна и др.
От 2007 г. Тарасова работи активно с много английски галерии, а също и с канадския колекционер Д. Тамойкин.
В периода 1999-2004 г. Тата е постоянен участник в летните семинари, посветени на културата и езика идиш във Вилнюс.
От 2013 година живее в България. Участва в различни арт базари и художествени събития в Бургас.
Основна тема в картините й са старите руски градове и манастири, които пресъздава чрез смесена техника. Съществена част от творчеството й е „градската романтика“, която присъства в цикъл картини от Санкт Петербург, Москва и Вилнюс.
Литовските пейзажи заемат специално място в творчеството й, както и пейзажи от Тунис, Норвегия и Англия.
Тата Тарасова е работила и като учител, а също и като художник в археологически експедиции. Тя е дизайнер на театрални постановки и книги, талантлив поет и автор на песни.

Олга Петрова

Shukran-Istanbulu1Shukran-Istanbulu2Tata-Tarasova1Tata-Tarasova2