Category Archives: Вестите днес

На 20 март отбелязваме

  Международен ден на щастието

/ Thinkstock/Getty Images
Международният ден на щастието се отбелязва на 20 март съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството, съобщи ТАСС.

Според документа щастието трябва да бъде цел на държавната политика и да стане компонент на по-комплексен, справедлив и балансиран подход към икономически растеж, който да допринася за устойчиво развитие, изкореняване на нищетата и осигуряване на щастие.

ООН призовава всички държави, международни и регионални организации, както и гражданското общество да отбелязват Международния ден на щастието.

Дърветата и птиците побеждават стреса и депресията

Инициативата за деня на щастието е на кралство Бутан, което за изчисляване на нивото на благополучие на нацията въвежда показателя Брутно национално щастие от 1972 г. Според тогавашния крал Джигме Сингай Вангчук стандартните макроикономически показатели не отразяват нивото на благополучие на страната.

Брутното национално щастие се изчислява по специална методика на базата на показатели като ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхранение на културното и духовно наследство. Според конституцията на Бутан от 2008 г. увеличаването на този показател е една от целите на държавната политика. В страната вече има държавна комисия по брутното национално щастие. 

От февруари 2016 г. държавен министър по щастието има в Обединените арабски емирства. През януари 2017 г. департамент по щастието беше създаден в индийския щат Мадхия Прадеш.

Седем сутрешни навика, които ни правят щастливи

ООН публикува доклад за щастието в света от 2012 г. Този доклад подрежда държавите по нивото на щастието в тях. При съставянето му се отчитат показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, продължителност на живота, спазване на гражданските свободи, гарантирана заетост, ниво на корупцията, както и резултати от допитване до общественото мнение (например за личната свобода, увереността в утрешния ден, щедростта, причините за радост и безпокойство).

В миналогодишния доклад, изготвен по данни от 2013 – 2015 г., най-щастливата държава беше Дания, следвана от Швейцария, Исландия, Норвегия, Финландия. Накрая на класацията бяха Того, Сирия и Бурунди.

Ето защо татковците са по-щастливи от майките

Подобен рейтинг изготвя и британският изследователски център Ню икономик фаундейшън заедно с неправителствени организации по друга методика, която отчита само четири показателя – ниво на социалното неравенство, оценка на въздействието върху околната среда, продължителност на живота и благополучие на гражданите. Според нея най-щастливите държави са Коста Рика, Мексико и Колумбия. В дъното на класацията са Того, Люксембург и Чад.

https://dariknews.bg/novini/sviat/na-20-mart-otbeliazvame-mezhdunaroden-den-na-shtastieto-2011171

Притча за създаването на жената

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.
Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден.

При него дошъл един ангел и го попитал:

- Защо отделяш толкова много време за това?

Господ му отговорил:

- Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.

Ангелът бил впечатлен.

- Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после.

- Не – казал Господ. – Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка.

Ангелът се доближил и докоснал жената.

- Господи, но тя е толкова нежна!

- Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.

- А тя може ли да мисли?, попитал ангелът.

Бог казал:

- Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.

Ангелът докоснал бузите на жената.

- Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.

- Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.

- Те за какво са? попитал ангелът.

- Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.

Ангелът бил наистина впечатлен.

- Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!

- О, да – казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне…

Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан. После Господ въздъхнал:

- Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи.

- Какъв е този недостатък?

- Тя не си знае цената…

 от интернет

Усмивка, кафенце и честит осми март- здраве и късмет, дами.

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.
 
 тагове: притча, жената

Честит 3 Март, честито Освобождение!

1926651_638266842875830_282049234_n

От 1888 година 3 Март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. 
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 Март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
тагове: трети марта Освобождение

 

Здравка Василева*Тата Тарасова*Шукран Истанбулу

 

 „Женски светове” – изложба живопис, 07. – 28. Март 2017г.

С настъпването на „женския” месец март в галерия Аспект своите картини редят три художнички – Здравка Василева, Тата Тарасова и Шукран Истанбулу – представителки не само на различни поколения и стилове, но и на различни националности и държави. Подобно съвместно презентиране на няколко автори винаги е любопитно, защото дава възможност на публиката освен за възприемане на отделния творец, и за съпоставки и сравнения, а това винаги е интригуващо. В това отношение настоящата изложба е изключително благодатна.
В трите зали картините на всяка от авторките са аранжирани отделно, но и се преливат в цялостно отвореното пространство на галерията, оформяйки една обща експозиция под надслов „Женски светове”. Всяка от художничките е ярка представителка както на националните особености на живописта в своята страна, така и на своето поколение. Най-позната, разбира се, е Здравка Василева. Тя е пловдивчанка не само по произход, но и по сърце и душа. Въпреки че от години работи и живее в София, в картините ѝ винаги присъства родният ѝ град, платната й са наситени с неговата неповторима атмосфера. Тя е художник с афинитет към интериора. Стари скринове и лампи, усещане за някакво невидимо присъствие и спокойствие. Предметите носят своя памет за нещата преди нас. Формите са условни и дават воля на желанието за експеримент с фактурата и цвета в картината. Пейзажът пък присъства като мотив през отворен прозорец, стара романтична фасада или силуета на типична пловдивска махала.
Различно отношение към пейзажа ни демонстрира Тата Тарасова. Рускиня по националност, литовка по гражданство и бургазлийка по местоживеене, тя е космополитна личност и разностранен талант. Картините ѝ са резултат от многобройни пътешествия, отразяват един неспокоен дух, чиито тежнения се изливат не само върху платното, но и в стихове и музика. Тата се представя в изложбата с дузина живописни работи върху платно и картон. Като тематика те представят пейзажи от България, Литва и Тунис, а като стилистика носят в себе си най-добрите традиции на класическия руски пейзаж. Получила художествено образование в училище по приложни изкуства, Тата смята за определящо в нейното развитие като творец влиянието но своя баща, Юрий Тарасов, заслужил художник на Съветския съюз и Руската федерация. „В пейзажите си аз не се опитвам да изобразя всеки детайл на растенията и дърветата, а да предам атмосферата – аромата на цветята, звуците на гората, спокойствието на есента или усещането сякаш наистина си на брега на морето” – споделя Тата.
Третата участничка в изложбата „Женски светове” е туркинята Шукран Истанбулу. И докато при първите две говорим за различна трактовка на пейзажа и за повече или по-малко реализъм, при Шукран Истанбулу всичко е цвят и емоция. Тя започва сравнително късно да се занимава с изобразително изкуство; като Тата е космополит, живяла е във Вашингтон и Хамбург и именно там е получила и първите си уроци в живопис. Нейните платна са абстрактни, експресивни и носят едно източно по своята същност светоусещане. Ярки чисти багри – синьо, червено, жълто, претворени върху платното като части от ориенталски стенописи, като разноцветната турска керамика. В някои от композициите повтарящите се детайли оформят фигури на пеперуда, слон или сграда, но това, което грабва от пръв поглед, е изригването на емоцията и експресията на пресъздаването.
Три художнички със своите различия и сходства, три погледа към обърканото ни съвремие, три женски свята, които провокират да се замислим колко всъщност сме еднакви в своите надежди и тревоги, в стремежа си към един по-хубав и красив живот. Ако разглеждайки картините на тези три жени, проумеем, че няма значение откъде идва човек, а какво представлява и какви са стремежите му, значи, изложбата е постигнала целта си.
Шукран Истанбулу
 
Шукран Истанбулу е родена в Балъкесир, Турция. Средното и висшето си образование е завършила в Анкара. В продължение на седем години живее в Хамбург и Вашингтон. В столицата на САЩ започва да учи рисуване. След като се завръща в Турция през 2000 година, учи при художничката Гюлсерен Сьонмез. През 2001 година се включва в уъркшопове на художниците Хикмет Четинкая и Ердоган Сечил.
„Вярвам, че изкуството е неразделна част от живота, приемам изкуството като огледало, отразяващо живота. С тази вяра се стремя да споделя своите наблюдения и безкрайна любов към вселената чрез картините си като емоция на цветове, петна и текстури“, споделя художничката.
Шукран Истанбулу има няколко самостоятелни изложби, както и участия в много групови експозиции в Турция и в чужбина. Участвала е и в различни художествени панаири, семинари и пленери за живопис в родината си и в други страни. Нейни картини са излагани в Париж, Москва, Атина, Пловдив, Реджо Емилия и др. Член е на AKD (Асоциацията на жените художници в Анкара) и UPSD (Международната асоциация за изкуство към ЮНЕСКО AIAP). В ателието си художничката организира собствени уъркшопове.
Тата Тарасова
Татяна (Тата) Тарасова е родена в Москва. Учила е в московското Художествено училище, но истинското си образование в областта на живописта получава от своя баща, художника Юрий Михайлович Тарасов (1929 – 1998).
В началото на 90-те години на ХХ век заедно с родителите си Тата се премества в Литва. В периода 2000-2010 г. живее и работи както във Вилнюс, така и в Москва.
Прави множество изложби, сътрудничи си с няколко московски галерии, както и с Натали Болдирефф (Париж), Edgar’s art (Англия), „Мяно инициатива“ (Вильнюс), „Богориди“ (Бургас).
Нейни картини се намират в частни колекции в Русия, Израел, Литва, Украйна и др.
От 2007 г. Тарасова работи активно с много английски галерии, а също и с канадския колекционер Д. Тамойкин.
В периода 1999-2004 г. Тата е постоянен участник в летните семинари, посветени на културата и езика идиш във Вилнюс.
От 2013 година живее в България. Участва в различни арт базари и художествени събития в Бургас.
Основна тема в картините й са старите руски градове и манастири, които пресъздава чрез смесена техника. Съществена част от творчеството й е „градската романтика“, която присъства в цикъл картини от Санкт Петербург, Москва и Вилнюс.
Литовските пейзажи заемат специално място в творчеството й, както и пейзажи от Тунис, Норвегия и Англия.
Тата Тарасова е работила и като учител, а също и като художник в археологически експедиции. Тя е дизайнер на театрални постановки и книги, талантлив поет и автор на песни.

Олга Петрова

Shukran-Istanbulu1Shukran-Istanbulu2Tata-Tarasova1Tata-Tarasova2

Марто и Белона-тракийските имена

Резултат с изображение за мартеницата

Мартеницата освен символ на здраве, сила и нова надежда е символ и на съюза между мъжа и жената
Казват, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Няма нищо толкова добре забравено от една стара българска легенда. Готови ли сте за една напълно различна приказка за мартеницата?
Много, много отдавна, още преди юдеите да заговорят за идването на Спасител на света, мартеницата е била символ на здраве, сила, дълголетие, ново начало, но и на мъжественост и смелост. Звучи странно, че мъжествеността и смелостта в значението на сплетените бели и червени конци по българските земи изчезва съвсем неотдавна – в началото на XX век.
Питали ли сте се защо класическата и най-популярна мартеничка и до ден днешен изобразява вплели съдбите си червен мъж и бяла жена? Тракийската легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога са се наричали Марто и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима – богинята Белона.
Легендата
Някога, преди повече от 2 хилядолетия, на върховете на древния и величав стар Балкан, гръбнака на родината ни, на върховете на Хемус планина властвал могъщият повелител на промяната – бог Март. Той бил повелител на пролетните промени, на разтърсването на земята от пролетни сокове, за да се раздвижи кръвта на младите семена и да избухне новият живот на земята, за да се раззелени и да започне истинската Нова година.
Това е същият бог, към чието име латините в своите текстове добавят едно „с“ в името, за да го превърнат в Марс, обитаващ планината Хемус. Не случайно и древната римска нова година започвала именно на първи март – деня на бог Марс, на новото начало, на пролетта, на „завирането на кръвта“ на земята, бог на кръвта и на войнската страст. Точно за това и името на “Червения бог“ кичи планетата Марс и първия пролетен месец в езиците на толкова много народи.
Пролетта е и времето, когато се отваря нова страница за семейството, очакващо новата реколта, която да нахрани челядта, но и време за ново начало на военните действия, замразени през студения зимен сезон. Точно тогава мъжете отивали на война и оставяли своите жени сами с децата си вкъщи.
Легендата говори, че когато мъжете тръгвали на война, на 1 март жените сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за китките и глезените на мъжете си. Така те показвали своята почит към боговете на промяната и войната, измолвали от закрилниците на тракийските воини – бог Март и богинята Белона, да им дадат смелост и мъжество, за да пожънат победа, както и сила и здраве, за да се приберат отново вкъщи. Но коя е бялата Богиня и как вплита съдбата си със страховития и могъщ Бог на войната?
Марто и Белона
Историята за това къде точно е била богинята Белона, преди съдбата да я доведе до могъщата Хемус планина, хорската мълва не е донесла през вековете. Но едно е сигурно – любовта не е само човешка сладост. Тя е слабост, когато двамата са разделени, но таи могъща сила, когато „той“ и „тя“ вплетат себе си един в друг по пътя на живота и отвъд него.
Белона е името на онази жена, която смилила сърцето на най-дръзкия и безстрашен войн сред боговете на древните траки – бог Март. Свикнали сме да чуваме древногръцки истории за богове, които имат слабост и изпитват разкъсваща душата им любов към смъртни жени. Не такава била любовта на Март към Белона.
Любовта му била властна, завладяла сърцето му бързо и мигновено като удар на меч още в мига, когато зърнал Белона в полите на своята Хемус планина. Тази любов останала там завинаги и душите им се вплели така, сякаш никога не са били разделени. Това била любов на равен с равна.
Каква мислите била по нрав невестата на Март? Блага, нежна и копринена? Може би…, но ако добавите към това и „беззащитна“, не чакайте милост от нежната й ръка.
На сватбата на Март и Белона богините поднесли на новата стопанка на Балкана корона, изплетена от розови рози, за да окичи косите си. Но Белона била на друго мнение. Надскочила по войнолюбство своя мъж, тя накичила себе си с титлата „Богиня на войната“ вместо с венеца от розови рози. Короната от розови рози Белона захвърлила в деня на сватбата си в полите на Стара планина и тази корона от рози още стои под Балкана. Там и до днес цъфтят най-омайните, божествени и дъхави рози, благословени с любовта на Март и Белона, а хората наричат местността „Розова долина“.
Тази любов и до днес е жива в ритуала на мартеничките. Връзката между Март и Белона никога не е прекъсвана, защото мартеницата е синоним на могъщите и непобедими Бог и Богиня на войната, на победата над трудните времена. Те са символ на надеждата. Мартеничката с вплетените червен мъж и бяла жена завинаги ще останат и символ на мъжеството и смелостта, на жертвоготовността и силата, от които всички ние се нуждаем след дългата зима.
Мартеницата е сред онези символи – мъниста от огърлицата на родовата памет на българина, предавани от поколение на поколение, които ни помагат да запазим себе си. Тя заслужава да носи със себе си всички свои значения, втъкани в бялото и червеното на нишките си.
Много легенди знаем за сплетените червени и бели конци, с които се кичим на първи март. За разлика от политическите възгледи преданията винаги успяват да се вплетат едно в друго, да примирят себе си и да се втъкат по неподражаем начин. Нека не забравяме легендата за Марто и Белона, защото може би точно тя ще ни донесе онази липсваща надежда и самочувствие на древна нация, които толкова много ни липсват днес.
Нека на първи март накичим себе си с този български символ и му позволим да бъде повече, отколкото сме мислили досега.
Да са ни честити Марто и Белона – нека сме здрави, силни, смели и сплотени!
Домът
Силата на покровителя на траките, могъщият бог Март, обитавал Хемус планина, никога не е преставала да властва над сърцата на индоевропейските народи. Силата му е толкова могъща, че много народи в по-нови времена се опитват да си присвояват местообитаването му, като именуват Марсови полета в различни части на Европа. В това няма нищо лошо, стига да помнят, че домът му е Хемус планина – Балкана. Иначе защо Claudii Claudiani (Клавдий Клавдиан) в „Поеми” в т. ІІІ, 305-341 ще изрече: „Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус/ или пребиваваш на побелялата от студ Родопа, / или на обезпокоеният от мидиеца Атон, / или на потъмнелият от черни дъбове Пангей, /въоръжи се заедно с мен и защити своите траки…”
Знаците
Март, защитникът на траките, е бил почитан със знаци, които други народи не притежават. Древните тракийски войни са носели символите на Март, произнасян от латините с окончание „с“, за да си осигуряват защита в битките, и точно мартеницата е индикация за привързаността и почитта ни към този бог. Точно поради тази причина всеизвестната мартеница носи името на своя патрон.
Символът
Счита се, че бог Март символизира не друго, а мъжкото начало, слънцето във вселената, и точно така той е изобразен в мартеницата – като червено слънце.
Не е случайно,че именно на 1 март римляните са чествали „feriae Martis“ – празник на бог Март (Марс) – началото на римската нова година. Празниците отбелязвали идването на пролетта, на новото начало, на нов живот.
Значението
Няма нищо толкова добре забравено от тази стара българска легенда. Говори се, че тази легенда, или по-скоро една цяла система от вярвания, са били системно и методично изтривани от съзнанието ни, за да не се асоциираме с траките. Казват, че е добре да търсим корените си в Кавказ, в Сибир, в Тибет, къде ли не, за да не виждаме очевидното – че винаги сме били тук, че сме траки – една велика, могъща, древна и многолюдна като море нация.
Но това е било отдавна. Много отдавна. Достатъчно отдавна, за да се превърнат траките в добре забравена червена нишка, която на първи март ние сплитаме с бялата си надежда. Надежда, че един ден големите крале на деня, държавите, които се изживяват за могъщи и дълговечни, ще трябва да се изправят пред българите, наследниците на най-великата и древна култура на света – тракийската.
Бързо, бързо от планината
в най-шарената си премяна
пак пристигна сред децата
Баба Марта – най-добрата.
Баба Марта бърза, бърза,
мартеничките да връзва,
на всяка протегната ръчичка
тя слага мартеничка.
Да ни пази тя от зло
и да бъде за добро,
здраве, щастие, късмет
дарява тя на вред.
Животът да ни бъде лек.
Пролетно слънце изгрява,
ново начало ни обещава.
Траките