Category Archives: Вестите днес

Свети Николай Мирликийски – Чудотворец – Никулден

На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски, е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.
Роден  през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св. Николай е пример за добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св. Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр. Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Николай възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а оттам в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св. Николай с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай за неговото застъпничество.
Св. Николай е покровителят на моряци и банкери.  Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят – на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е частта на св. Никола.
Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – на океаните, моретата, реките и езерата.
Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител.
У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца.
Мореплавателите и рибарите, както  и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.
Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете да се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.  Кръстецът – костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките.
При приготвянето на традиционното рибно ястие се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.
В деня на свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
Никулден е точно по средата на Коледния пост. 
Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста” храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект.
Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор.
Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба – сом, лефер и др.
Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб”, „боговица”, „никулденски кравай”, „светец”. 
Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения”.
В България се празнува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Никола Летни). ВГермания, Холандия и Белгия празникът е на децата. Св. Никола е предвестник на Дядо Коледа. Той минава на 5 срещу 6 декември през нощта и проверява, какви са били дечицата през годината. Те оставят обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и дребни подаръци. Но ако децата са били лоши през годината, ще видят в обувките си въгленчета и съчки.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
http://magiasmoni.blogspot.bg/2011/12/tag-des-hl-nikolaus-von-myra.html

Иван Христов-Грога – изложба живопис

Pokana (1)

 29 ноември – 19 декември 2017г.
               Краят на месец ноември в Галерия “Аспект” ще донесе дванадесетата самостоятелна изложба на Иван Христов-Грога. Празничният сезон ще започне отново с любимите на публиката птици и зимни пейзажи. Прецизността на твореца няма да е изненада за тези, които някога са имали удоволствието да видят негова картина. Известен с невероятното си внимание към детайла, Грога отново впечатлява с всяка една от двадесетината картини, които е подготвил. А точно детайлната му работа е и причината за малкия брой платна, той работи цяла година върху създаването на магическия свят, на който пловдивчани ще се радват за дванадесети път. Времето, което той отдава на всяко едно платно означава, че за дванадесет месеца успява да създаде не повече от 25 картини. 
Тази година 75-годишният творец отново се придържа към типичните за него стил и тематика, търсейки красотата в детайлните портрети на представителите на животинското царство и приказните снежни пейзажи от българската провинция.  Емблематичните за него пъстроцветни птици, отново са център на експозицията, но тази година компания им правят и други животни. Внушителна мечка и белка също ще красят стените на Галерия “Аспект”. Но платната на Грога са повече от впечатляващ рисунък и интересни образи. Наричани са портрети, поради невероятната способност на художника да улови и късче от душата на всяко същество със средствата на живописта. Както сокола, така и цветята изглеждат сякаш са живи. Всяко едно – в свой собствен и уникален свят, изолирано от сивотата на човешката зима само и единствено чрез рамката, коята обгражда платното. 
Хипер- и сюрреалистичните образи на Грога са постигнати чрез класическата техника на маслени бои върху платно. А животът, който струи от всяка една картина, отразява разбирането му за живота, което отрича забързаното ежедневие на модерния човек. Вместо това, той вярва в пълното отдаване на вниманието на настоящия момент и търсенето на красотата в малките детайли. 
 Приказните герои и снежни пейзажи от платната на Грога ще бъдат изложени в Галерия “Аспект” от 29ти ноември (сряда) до 19ти декември. Заповядайте на отвореното откриване на изложбата между 16:00 и 20:00 часа! 
Latinki-40x30
Mislitel-30x30
Zimna-nosht-40x40
Олга Петрова

 

Отец Ангел Ангелов: Арахангеловден е празник на всички ангелски чинове

Православната църква чества Събор на св. Архангел Михаил. Арахангеловден е празник на всички ангелски чинове. Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ отец Ангел Ангелов, предстоятел на църквата „Света София“ в столицата. Той допълни, че денят е празник за хората, които се радват и чувстват своя ангел пазител най-близо до себе си. „До известна степен вярата ни не е толкова силна. Тогава, когато преминем през дадена трагедия, забравяме най-основното, да благодарим на Бога, че сме успели и че сме получили тази небесна помощ. Вярващият човек е в постоянната радост в която живее. Dа не забравяме, че първите думи на възкръсналия Христос тогава, когато среща жените мироноски бяха точно тези –  „Радвайте се!“. В повечето случаи  нашето ежедневие не е изпълнено с радост. Знам, че изпитваме своите трудности, че света в никакъв случай не е най-доброто място, но ние може да го направим, дори и с малкото, което дадем от себе си – можем да доставим радостта на близкия, да доставим собствената си радост и да живеем в това Христово общество, което много преди нас са го мечтали“, коментира отец Ангел Ангелов. Той допълни, че вярата е тази, която дава спокойствието и радостта от живота.
http://focus-radio.net/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B5-%D0%BF/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

buditeli

Днес, на 1 ноември, отбелязваме Деня на народните будители –
празник, дошъл от сърцата на българите в знак на благодарност и уважение към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално освобождение.
За наша радост и гордост списъкът е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, възникнало в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 г. през 1911 то вече се нарича Българска академия на науките.
Към този списък може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да пише, да знае историята си, да култивира в себе си ценностите, които изграждат обществата и личностите. Хората, които са го „събудили” и са отворили ума и сетивата му с писано и изречено слово.
За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 година. В официалния календар влиза в исторически важен момент – след поражението през Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, младите българи се лутат в търсенето на ценности. Годината е 1922-а, на власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му – Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар) трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски, „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало…“
Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 г. Завършил е философия и право в Софийски университет. По време на своя мандат строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, внася законопроект за учредяване на общодостъпни народни библиотеки; законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, предлага за гласуване в Народното събрание правописната реформа на акад. Балан. По това време СУ открива редица нови факултети.
Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от обикновен български селянин, който написал, че трябва да отдаваме почит на големите българи, които са ни направили народ – Левски, Ботев, Каравелов…
Инициативата има и други бележити автори като народния писател Иван Вазов, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, а името на празника е идея на проф. Боян Пенев.
Пред Народното събрание Омарчевски, в мотивите за празника, произнася и следните думи, които ни подсказват за кои българи трябва да си спомним днес: „Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си… Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.
Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.”
През 1923 г. с указ на цар Борис III 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи.
След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници.
Възстановен е след решение на 36-то Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов (1928-2011), председател на сдружение „Мати Болгария”.