Category Archives: Велики личности

Исторически музей Батак Портрет на дядо Георги Джурков,1951 г.

художник Борис Шаров
Борис Шаров е роден в гр.Батак-1912 г.. Той е от онези художници, които работят изцяло отдадени на своето поприще без излишен шум около личността си. Дори и на преклонна възраст той не изоставя четката и остава верен на жанра,в който е най-силен, а именно портрета. Шаров създава неповторими и обаятелни образи. Като пластика и форми те отразяват стилистиката на времето, което в края на 20-те и 30-те години на ХХ век е изпълнено с вътрешна емоция. По това време художникът се обръща към камерния портрет като гради формите с пестелив монохромен колорит и със свободна, лека, бърза маска. През 40-те години на миналия век Шаров достига завършеност на композицията. Тогава особено успешно работи с езика на формите. В портретите му от 70-те години личи преминаването към късното му творчество.
Социалната среда и естетиката на времето оказват въздействие върху интерпретацията на образите, те са потърсени в тяхното социално и обществено измерение.
Характерна особеност на творчеството на Борис Шаров е колоритът. През годините той претърпява различни трансформации: от изисканата полихромия през 30-те години на ХХв., през мажорните акценти от 40-те години до доминиращи разнообразни нюанси на лилавото в късната му живопис от 70-те и 80-те години на ХХ век.
Доказателство за неговото майсторство е портретът на дядо Георги Джурков от 1951г.Този портрет художникът рисува по негова снимка.
Дядо Георги Джурков достига до най- дълбока старост. Той умира през 1908 г. на 120 години. На снимката/ портрета e изобразен с кюрк (дълго зимно палто подплатено с кожи), кондури, гугла ( калпак) , дълга бяла брада и мустаци. В едната ръка държи тояга , а в другата броеница.
Снимка
 
 тагове: портрет, дядо Георги

Фибоначи и неговите числа

26902_9398_1298296215

Италианският математик Леонардо Фибоначи е работил през първата половина на 13-ти век. Той е определян   като най-талантливия математик на Средновековието. Днес той е най-известен с популяризирането в Европа на арабските цифри и на числовата редица, наречена по-късно на негово име – ‘Числата на Фибоначи”. През 1202 година Фибоначи публикува редица от числа, всяко,  от които се получава като сума от предходните две, като първите две числа  са 1 и 2: 1,2,3,5,8,13,21…..Големият математик е научил за тази редица от числа по време на пътешествията си   в страните от тогавашния Изток и редицата е била наречена на негово име, защото той я е популяризирал. Оказва се, че колкото по-големи са числата от редицата на Фибоначи, толкова отношението на двете последни числа се приближава до Златното сечение и при граничен преход /при безкраен брой числа в редицата/ става равно на Златното сечение…. http://www.teenproblem.net/a/6-lubopitno/26902-fibonachi-i-negovite-chisla/

 тагове: Фибочи, неговите, числа

Хариет Елизабет Бичър Стоу

160px-Beecher-Stowe_3

Хариет Елизабет Бичър Стоу (на английски: Harriet Elizabeth Beecher Stowe) (1811–1896) е американска писателка, най-известна с романа си против робството на негрите в Америка – „Чичо Томовата колиба“ (1851-52). Живот Хариет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 г. Отраснала в семейство на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка и?, родила осем деца – шест момчета и две момичета, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Получава много добро образование. В училището, ръководена от сестра и?, тя изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище. През 1836 се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга и? е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн. Литературна и обществена дейност Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география. Литературната и? кариера започва през 1834 г., когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата и? книга, „Мейфлауър“ (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843. През 1850 . Конгресът приема закона срещу бягството на роби. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. По този повод Стоу написва Ч„ичо Томовата колиба“, която веднага разбунва духовете. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща със Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“. Популярността на Стоу и? проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в 1 / 2 Хариет Бичър Стоу Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове. През 1853, 1856 и 1859 Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на лорд Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полу-сестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие. Към романа „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки, че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници. След това написва още един роман срещу робството на негрите „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия. Постепенно здравето и? се влошава. През 1888, две години след смъртта на съпруга си, получава трайно разстройство на душевното си равновесие и на 1 юли 1896 умира в Хартфорд, Кънектикът.
http://www.puiakdd.com/index.php?option=com_content&view=section&id=9&layout=blog&Itemid=84&limitstar%D0%92%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80t=55&limitstart=9
тагове:Хариет Елизабет Бичър Стоу