Category Archives: Велики личности

Страбон

Страбон(на гръцкиΣτράβων)е древногръцки и римски географисторик и пътешественик. Автор е на „География“ (гръцки: Γεογραφικά), която се състои от 17 книги и се явява сборник със знания за света по онова време и „Исторически записки“, които не са оцелели до наши дни.

Биография 

Роден е през 64 г. пр.н.е. в Амазия (днешна Турция), която се намира на 100 км от южния бряг на Черно море, на пътя, водещ към Средиземно море, в знатно гръко-персийско семейство. Там именно са заселват родителите му. По времето на неговото раждане, Амазия става част от Римската империя.

Два века преди Христос, Амазия е столица на Понтийското царство, но около 160 г. пр.н.е. столицата е преместена в Синопа и Амазия се превръща в обикновено провинциално градче. Страбон живее при управлението на Август и началото от управлението на Тиберий. За своя баща Страбон нищо не написва, но подробно разказва за своята майка и връзките ѝ във висшето общество, както и за нейните роднини. Тя е от знатна фамилия, заселила се в Кносос в Крит, а предците ѝ били от близкото обкръжение на царете на Понта, Митридат Евергет и Митридат Евпатор. Колкото до баща му, макар да няма преки сведения за него, някои биографи допускат, че е бил римлянин. Името-прозвище Страбон – „човека с присвития поглед“ от гръцки произход, е използвано от римляните и в частност приписвано на бащата на Помпей Велики. Как географът се е сдобил с това име, е неизвестно.

Още много млад учи граматика и риторика при Аристодем в Ниса в Кария. Подготовкапо философия получаваот перипатетика Ксенарх от Селевкия. Не съобщава дали е слушал лекциите му там или в Рим, където Ксенарх е преподавал. Макар и с по-бегли познания в астрономията и математиката, запознат е добре с историята и митологическата традиция. Предан почитател е на Омир и е добър познавач на други велики поети. Силно влияние върху развитието му оказва и школата на стоиците на философа Зенон, който е живял 2 века преди Страбон.

Страбон живее в продължение на дълги години в Рим. Подобно на Ератостен работи в Александрийската библиотека и се възползва от богатите ѝ материали. Той пътешества много по цял свят като голяма част от географските му сведения са плод на лични наблюдения. Вижда с очите си някои от чудесата на Древния свят като Статуята на Зевс Олимпийски, храмът на Артемида в Ефес, Александрийският фар и пирамидите в Египет. По това време градините на Семирамида вече не са съществували. На няколко пъти посещава и Египет.

Научна дейност 

Страбон е един от първите енциклопедисти, като съчетава в себе си елинистичната образованост и новата римска култура. Той пише на старогръцки. Оценен е едва от следващите поколения и е многократно издаван през вековете на латински.

 

Карта на Европа според Страбон

Преди „География“ пише „Исторически записки“, своеобразно продължение на „Всеобща история“ на Полибий. Този труд от тридесет и три книги не е съхранен, но е цитиран от Плутарх и Йосиф Флавий.

„Географията“ на Страбон представлява сборник от знания за тогавашния свят, която написва чак в края на живота си. В нея преди всичко той подчертава философското и практическо значение на географията, като пише, че за да се занимава човек с география, трябва да разполага с многостранни сведения. За разлика от предшествениците си Страбон не само точно описва обитаемата земя, но взима под внимание цялата планета, определя необитаваната ѝ част, разкрива причините за незаселеността, като поставя и важната задача за усвояването на територията.

Като мнозина други елини, Страбон гледа на Омировия епос като на хранилище на цялостното познание. Резервиран е към сведенията у Херодот, като не разграничава историите, които „бащата на историята“ предава само като „разкази“ от описанията, за които твърди, че произтичат от лични наблюдения. Като цяло отхвърля свидетелствата на марсилеца Питей, особено за северните райони на Европа и нерядко го нарича лъжец, макар да е сигурно, че този пътешественик е извършил каботажно плаване от Гадейра (днес Кадис) в Испания до реката, която нарича „Танаис“, но която вероятно е днес Елба. Същевременно нерядко в собствените си описания не разграничава кои неща лично е видял и кои произлизат от чужди описания. Изворите му са предимно гръцки, като отчасти използва описанието на Цезар за Галия, Алпите и Британия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BD

 тагове: Страбон

Царят на акварела КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ – човекът, който говори с Бог

Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: „У дома е ад, ад!“ У дома му ад, вън също ад – живее ли се в такава обстановка?

Когато през 1929 г. се жени за варненката Соня Стайкова, Щъркелов е чеве на 40 години, признат художник, а в лицето на цар Фердинанд и сина му цар Борис III е спечелил най-ревностните си почитатели. От какво толкова е недоволна жена му, че превръща дните му в ад? Пак от Чудомир научаваме каква е причината за вечните спорове и кавги в това семейство. 

Константин Щъркелов и Чудомир

Чудомир е състудент на Щъркелов от Рисувалното училище в София. На много места в дневника си той отбелязва, че приятелят му Кочо се оплаква от житието-битието си. „Разтурен човек! Напил се във Варна, скарал се с жена си, качил се на влака и чак към Каспичан видял, че билетът му бил за Казанлък. Изплака ми се от семейството си, че го тормозели, че го използвали, че от приходите на последната му изложба похарчили половината да си правят дрехи, защото той щял да ги изпие, а ако умре от пиянство, да имали какво да продават и т.н. Погуляхме с една хубава компания, но той се въздържаше и не беше весел… Накупи си яйца, масло, купи ябълки и круши на децата и бързаше, бързаше за вкъщи, където… не го обичат“, отбелязва Чудомир на 16 декември 1949-а. След коет допълва:

Наистина, да си съпруга на Щъркела не е малко мъченичество, но и тя е опак човек, разглезен, креслив, капризен и използвач. Знаеш ли, той казва: „Харчим над 60 000 лева месечно. Просто ме ограбват жена ми и голямата ми дъщеря. Само Бобо, по-малката, е добричка и мила като мама. Само тя ме търпи и разбира.“

Ето още един пасаж от дневника на Чудомир, който дава по-пълна представа за обстановката у Щъркелови:

 Кочо е син на алкохолик. Двамата му братя са пияници. Той късно се пропи, но почне ли, по три дни пиянства. След това грабне статива и отива да рисува. И е отличен домакин. Каквото види – купува и носи вкъщи. Знае да готви, да чисти из къщи, да нарежда, а жена му само мърмори и се цупи.

Особено тежко става положението му, когато на стари години отива да живее при родителите на Соня във Варна. 

При една от бомбардировките над София през 1944-та домът му на ул. „Аксаков“ 6 е опожарен. Изгарят цялата покъщнина, огромна част от архива и около 200 живописни платна. Сред тях са и три картини на големия руски художник Айвазовски, които струват цяло състояние. Оцелява само цикълът от рисунки на Щъркелов с мотиви от Света гора. Тези картини по-късно са закупени от великия оперен певец Борис Христов. Така, останал без доми и без средства, Щъркелов е принуден да замине за Варна с жена си и двете им дъщери Весела и Богдана.

Чудомир, пък и други негови приятели, които го виждат или си кореспондират с него, разказват, че семейството му буквално гладува, тъй като никой не се интересува от картини в онези гладни следвоенни години. 

Много скоро обаче то е връхлетяно от нови беди. Поради близостта му с цар Борис IIIЩъркелов е обявен за дребнобуржоазен, придворен художник. Обвиняват го, че не се е застъпил за Вапцаров пред съда и с това допринесъл за неговия разстрел, че предал на полицията приятеля си от Художественото училище – поета Христо Ясенов. Изключват го от Съюза на художниците като фашист. Отнемат му софийското жителство. Арестуват го и го изпращат в Централния софийски затвор. 

Половин година дели една килия с още трима големи художници – Александър Божинов, Александър Добринов и Никола Танев. „Страшни обвинения, които не мога да приема, не мога да повярвам“, категоричен е Чудомир в дневника си. И допълва:

Защо така жестоко постъпиха с този човек? Една малка пенсийка поне не можеше ли да се отпусне? Какви са му греховете? Че се познава с цар Борис ли? Какво е виновен, че рисуваше хубави акварели и ги купуваха богати хора, министри и царе?

Познавал ли се е с Вапцаров? Да, той и приятелката му Елисавета Багряна гостуват на бащата и майката на Вапцаров в Банско. След време младият поет му посвещава есеистична антология, в която го обрисува като жрец на четката. Самият художник пък му подарява на сватбата му с Бойка три свои акварелни творби, които се пазят във Вапцаровия музей в София. Бойка Вапцарова разказва в спомените си, че видяла как преди Багряна и Щъркелов да влязат да свидетелстват, с тях е извършена неправомерна от юридическа гледна точка манипулация…

Докато чакат в двора на сградата, където тече процесът, прокурорът разговаря дълго със свидетелите. Оказва им натиск. Предупреждава ги, че процесът подига тежки обвинения към подсъдимия и няма никакъв смисъл да бъдат обстоятелствени в показанията си, за предпочитане е да отговарят кратко…

„Аз няма да повярвам никога, че Кочо е виновен. Той не е способен на това, па каквото щат да мислят. Ако се беше доказало това, той нямаше да е жив“, категоричен е Чудомир, който до края на живота си остана еталон за честен и безкомпромисен човек.

Летен ден

Факт е, че пускат Щъркелов от затвора, иначе наистина щеше да свърши като хиляди други „врагове на народа“… Щъркелов е освободен след застъпничеството на руски генерал. Като вижда картините му в ресторант „Севастопол“, генералът пита къде може да се срещне с художника. Нашите плахо му обясняват, че е зад решетките, тъй като се познавал с царя. „Та този човек говори с Бога!“ – възкликва генералът.

Щъркелов е многостранен талант. Освен че рисува, той пише рецензии за изложби на именити художници, автор е на стихотворения и пътеписи. Негов е тексът на шлагера „Разлъка“, който става любимата песен на цар Борис III и той често я пее със сълзи на очи. Музиката също е дело на непрофесионалист – написва я прокурорът Георги Палашев от Горна Джумая. Компанията около царя – Щъркелов, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов и Александър Божинов – завършва всеки гуляй с нея.

Най-често приятелският кръг се събира в знаменитата кръчма „Под липите“ на бул. „Драган Цанков“. Впрочем първоначално тя се казва „Селект“. Засадените от собственика й липи са вече 6-годишни, когато един ден Елин Пелин се обръща към кръчмаря: „Що за име е това Селект? Я виж как ухае! По-добре да я кръстим „Под липите“!“ Следдва ни над вратата е окачена нова табела. В „Под липите“ цар Борис III отмаря от държавните дела на чаша мастика с приятелите си. Според градските легенди там се раждат и свързаните с неговите лични преживявания песни „Таз вечер празнувам разлъка“ и „Под липите сам-самичък пия бледен и посърнал…“. Песни, в които, пак съгласно легендата, младият цар оплаква несподелената си любов с румънската принцеса Юлияна.

Голям ценител на Щъркелов преди това е и цар Фердинанд. През 1911 г. той откупува 27 негови акварела, за които му плаща 1000 лева – колосална сума за онова време. След като се връща от фронта, където заминава като военен художник, Щъркелов става един от най-добрите приятели и сподвижници на Борис III по време на разходките му с природата. 

Аладжа манастир – Пролет

Двамата са влюбени в цветята. Единият цял живот ги рисува с много любов, а другият ги изучава в детайли като природолюбител. След десет години престой във Варна художникът и семейството му се връщат в София и си построяват нова къща на ул. „Младежка“7 /днес „Константин Щъркелов“/.

Министерството на вътрешните работи откупува десет негови картини срещу един милион тогавашни лева и ги подарява на видни чуждестранни гости. В художественат агалерия във Варна има само четири картини на Щъркелов, при това не от най-добрите му периоди. Отдавна ги няма великолепните му стенописи в аптека „Станчев“ и ресторантите „Севастопол“ и „България“, няма го и дома му на ул. „Македония“. Разправят, че собственикът на „Морско око“ бай Пеньо някъде около 1940-та моли Кочо Щъркелов, който е негов най-редовен клиент, да изрисува сводестите ниши по стените на ресторанта.

Художникът се опъва, но бай Пеньо го заключва и му казва, че няма да го пусне, докато не му изпълни молбата. Така Щъркелов е принуден да рисува три дни, без да излиза. Носят му храна и напитки и пак го заключват. Когато пак отварят ресторанта, цяла Варна се втурва да гледа стенописите, защото те наистина са уникални. Но преди трийсетина години ги махат, когато решават да преустроят заведението.

Преди да почине, великият бас Борис Христов изказва желание закупените от него 22 картини на Щъркелов, оценени за над 1 000 000 лева, да бъдат върнати в България. Според документите обаче нищо от наследството му не остава за родината. След смъртта на Франка, неговата вдовица, цялото имане на семейството отива у племенницата й Франческа. Твърди се, че България е загубила над 10 милиона долара от наследството на великия ни сънародник.

 http://chetilishte.com/%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%BE-%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2/