Category Archives: Универсално познание

ИЗЛЪЧВАНЕ

Жизнената ни среда е богата на излъчвания.Усещаме близостта на ресторанта по миризмата,която ни обгръща.Топлината на фурната в къщи ни държи на дистанция..Чистото или потно човешко тяло също има специфично ухание.Светлината на електрическата крушка ни позволява да виждаме и през нощта.Какво би било нощното небе без звездите и планетите, които го изпълват.Във физиката и химията именно излъчването на обектите на изследване ни позволява да разгадаваме тяхната структура и функции.
Човешките сетива- осезание,обоняние,вкус,мирис играят огромна роля в нашия живот.Те ни позволяват да усетим опасността преди да се е случила или да уловим симпатията и състраданието на човека до нас.Чувствителността на модерните средства за научно изследване дори надвишават силата на нашите възприятия.Те са способни да уловят и най- малката промяна в заобикалящата среда и и да я интерпретират по научен начин.
Стефан Майер /Stefan Meyer//1860-1911/ е австрийски физик.Следва във Виенския университет,където е асистент на великия физик Лудвиг Болцман/1898/.Защитава докторат по философия, а от 1902 година завежда катедрата по физика във Виенския университет.Основните му изследвания са в областта на ядрената физика ирадиоактивността. Заедно с Егон фон Швайдлер определя периода на полуразпад на радиоактивния елемент полоний и открива превръщането му в олово.В 1890 година двамата откриват отклонението на радиевите лъчи в магнитно поле.Става първи директор на създадения Радиев институт във Виена /1910/.Радиевият институт в Париж е основан 2 години по-късно от съпрузите Пиер и Мария Кюри.
Изпраща образци чист радий,получени в Института във Виена на семейство Кюри в Париж, Ърнест Ръдърфорд в Манчестър и Уйлям Рамзи в Лондон.Така се превръща в ключова фигура в развитието на изследванията на радиоактивността в световен мащаб.
Има изследвания посветени на точното определяне на топлообразуването в резултат на радиевото излъчване.Измерва поглъщането на алфа лъчите в различни среди,радиоактивността на изворите и минералите.
Изследва състава на продуктите от радиоактивното разпадане в атмосферата.Проявява се като изключителен учител и организатор.Сред неговите ученици в Радиевия институт са великите учени Дьорд фон Хевеши, Виктор Хес,Фридрих Панет.
Евреин по рождение той се спасява само след сериозно застъпничество в окупираната от нацистите Австрия.Брат му, известен химик няма това щастие- загива в концентрационен лагер.
Майер създава и издава най- разпространения учебник за радиоактивността в немскоезичния свят.Съперничат му по влияние само тези на семейство Кюри на френски и на Ърнест Ръдърфорд на английски.Създава и учебник за музикални инструменти и акустика.
Научното „излъчване“ на Майер определя немския  принос в откриването и изследването на радиоактивността.
  Автор: Георги Караджов

ДИРИГЕНТ

Организацията и концентрацията са в основата на човешките постижения.Добрият екип,подходящия ръководител ,реалистичния план за действие, ни осигуряват предимство,което трудно може да бъде преодоляно от нашите конкуренти.Успешната екипна работа стимулира развиването и прилагането на нови идеи и подходи.Тя истински мотивира всеки човек да достигне и надмине възможностите си.Благоприятната работна среда тушира конфликтите и противопоставянията, и запазва нашата мотивация през целия работен процес.На свой ред, постигнатите успехи са допълнителен стимул за доброто ни настроение и позитивно възприемане на нас самите, и заобикалящия свят.
Най- голяма отговорност за организираността и фокусирането на екипа, носи ръководителя.От неговите лидерски качества и способност да мотивира останалите членове, в голяма степен зависи достигането на желаните резултати.Човек не може сам да се справи с всички проблеми,но не всеки е способен да мотивира и привлече в своя подкрепа други хора,с които да преодолее възникналите препятствия. Истинските лидери се срещат рядко,затова трябва да има механизми,с които да се откриват  и използват техните умения и способности, в полза на човешкото развитие.
mahlerjanГустав Малер/1860-1911/ е австрийски композитор, диригент, режисьор, театрален организатор.Роден на територията на днешна Чехия, още на 6 години започва да взима уроци по музика.На 8 години преподава пиано на свои връстници.Записва се във Виенската консерватория,където му преподава Антон Брукнер.Успоредно с музикалното си образование две години посещава лекции по философия,история, биология и психология във Виенския университет.Негови кумири са Рихард Вагнер и учителя му Антон Брукнер.
От 1880 година в продължение на 15 години води скитнически диригентски живот.Ръководи оркестри в Австрия, Словения, Чехия, Виена, ,Мюнхен.Преживява тежки лични драми.Родителите му умират,а брат му- талантлив музикант се самоубива .В 1885 година последователно е директор на Градския театър в Лайпциг и операта в Будапеща- пост,който напуска преждевременно.В този период, единствено великия композитор и диригент Йоханес Брамс оценява величината на неговия талант.
През 1897 година започва най-забележителния етап от неговата кариера.Става артистичен директор и диригент на Виенската придворна опера и Виенската филхармония.Сърдечен,любезен,отзивчив той се превръща във всеобщ любимец.През 1901 година се жени за Алма Шиндлер,дъщеря на художника Якоб Шиндлер и внучка на художника Карл Мор.Изключително предприемчив и инициативен, основава Филхармоничното дружество на Ню Йорк/1909/.
Признат е за най- големия диригент през втората половина на 19 и началото на 20 век.
Той е един от най- великите симфонични композитори, в историята на музиката. Третата т му симфония е истинска възхвала на природата.Шедьовъра му- Осмата симфония е наречена симфонията на хилядата /1907/,защото изпълнителския състав се състои от 1000 души- смесен хор,детски хор,осем солисти и оркестър.
Малер създава и „дирижира“едни от най-забележителните музикални произведения на 20 век.
 Автор: Георги Караджов

ОТВЪД ХОРИЗОНТА

                                             

Нашите сетива  имат праг на възприемане, различен за различните хора.Спортистите добре познават физическото си състояние и сами могат да планират тренировките си.Слепите обикновено имат засилено обоняние,като компенсация за липсата на едно сетиво.Музикантите развиват чувствителен слух за звуковия фон,който ги заобикаля. Дори за най- големите професионалисти в определена сфера е невъзможно, да уловят всички нюанси, на свята около тях.Светът в който живеем, надвишава всеки един от нас.И най-чувствителните сетива, имат своя лимит.
Друга човешка способност-мисленето,страда от същия „недостатък“.Дори най- умните сред нас, не са в състояние да обхванат всички възможности или рискове,които ни предлага даден проблем.Максималното,което можем да постигнем е да разгледаме ситуацията от  най- голям брой гледни точки,които след това сумираме и преценяваме.Но и тогава, хоризонта на нашите мисли и възприятия ще съществува и „ограничава“ действията ни.А какво ще се случи ако надхвърлим ограниченията си и „предскажем“ бъдещото развитие на събитията.
 250px-AntonBrucknerАнтон Брукнер/Bruckner//1824-1896/ е австрийски композитор, пианист, органист-виртуоз,педагог.В 1841 година завършва педагогически институт и става помощник учител.През 1845 година е учител в манастира „Свети Флориан“,където учи, още  от дете.От 1848 година е органист в същия манастир.В 1855 година печели  конкурса за органисти в катедралната църква в Линц  /Австрия/. През 1861 година е приет във Виенската консерватория,като предизвиква възторг в комисията по избора, с музикалните си познания и способности. Първият му концерт на авторски творби претърпява неуспех.Получава нервно разстройство и изпада в депресия, които преодолява.Достига престижния пост- органист в придворната капела във Виена /1868/.Става преподавател по орган,хармония и контрапункт във Виенската консерватория и професор във Виенския университет/1880/.Сред учениците му са прочутия диригент Артур Никиш и великия композитор и диригент Густав Малер.
Славата го спохожда късно.Придобива световна известност първо,като органист.1869  и 1881 година осъществява триумфални органни  концерти в Париж,Лондон и Берлин.
Запален почитател на музиката на Рихард Вагнер,той е обвиняван за негов посредствен подражател.1884 година е повратен момент в оценката му като композитор.Тогава ученика му Артур Никиш дирижира Лайпцигската филхармония в изпълнението на най-важното му произведение- 7 та симфония.Успехът надминава всички очаквания.Съвременниците му разбират, че големия органист-виртуоз и педагог е и велик композитор.
Всъщност, тихия и скромен в живота Брукнер не подражава на никого, а изгражда свой неповторим индивидуален стил.Най- близък до неговото музикално светоусещане е великия австрийски композитор Франц Шуберт.Музикалните му произведения са извън господстващите музикални вкусове и предпочитания на 19 век.Те нямат програмния характер и философска тежест на произведенията на Вагнер и Брамс.
В тях, обаче се открива загадъчната и необяснима същност на живота.Брукнер е истински новатор в оркестрацията,като включва нови и „изхвърля“ традиционни за симфоничните оркестри музикални инструменти.Той е вярващ католик, който оставя шедьоври в религиозната музика на 19 век.
Със своя живот и творчество, Брукнер „отмества“ хоризонта на музиката на 19 век и я вкарва в 20 то столетия!
  Автор: Георги Караджов

ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

Интелектуалците са особена вид хора.Държат се възпитано,говорят умно,рядко избухват.Предпочитат да слушат,не бързат да дават оценки.Понякога са неразбрани, дори от тези,които поддържат гледната им точка.Толкова често подчертават принадлежността си  към интелигенцията,че отблъскват не малко от „не интелигентните“хора. Тяхното съществуване е едно от доказателствата,че знанието не винаги носи щастие.Независимо дали ги приемаме,отхвърляме или сме безразлични към тях, животът ни би бил различен без тяхното присъствие.
Днес,това понятие добива и негативен смисъл.Не рядко, масовите средства за комуникация се опитват да ни представят за интелектуалци индивиди,които трудно могат да бъдат определени,като такива. Критериите за „интелектуалност“ се размиват и губят своята обективност.Широката публика започва да гледа с подозрение на „умниците“,които не покриват дори елементарните изисквания за знания и умения.Необходимо е отново да преговорим базисните основи на „интелектуалността“, за да имаме обективни и безпристрастни оценки за нея.“ Интелектуалният“ елемент е важен в днешния информационен свят. Без него няма как да погледнем отвъд фактите и събитията, и да си изградим автентична картина на нашата действителност.
 250px-PorphyryПорфирий/ Porphyry//234-304/5/ е античен философ,учен и мислител.  Роден е в прочутия град на античността Тир /днес в Ливан/.Произхожда от стар и богат тирийски род.Според някои съвременни изследователи, историята на Тир е тясно свързана с тази на траките.Той е учил в Атина и Рим. През 263 година, в столицата на Римската империя се запознава със създателя на неоплатонизма- Плотин, който става негов учител.През 268 година сериозно обмисля възможността за самоубийство,но е разубеден от Плотин.
В 270 година, след смъртта на учителя си, оглавява неговата школа в Рим.Жени се за Марцела- вдовица на негов приятел.Той е истинският систематизатор на идеите на Плотин,защото бащата на неоплатонизма не водил записки на своите беседи с ученици.
Неоплатонизма е едно от най- големите постижения на философията, с огромно влияние върху съвременните изкуство и култура.
Според Порфирий, първоизточника на съществуването- единното съществува отвъд ума и е постижимо само в ирационалния екстаз.Той счита, че от човешките състояния най- близо до екстаза се намира съня.
Счита, че ума се състои от два свързани елемента- външен,устремен към сетивния свят и вътрешен,насочен към умозрителните същности.За Порфирий, екстаза е лицесъзиране на бога,но мистиката и окултизма имат смисъл,само ако са потвърдени от разума и логиката.Той е един от най- големите учители на великия католически религиозен мислител Аврелий Августин.Огромното му творчество обхваща трактати по филология,математика,астрономия,физиология и реторика.За съжаление, голяма част от трудовете му са изгубени или унищожени.
Така живя и твори Порфирий- признат за последния интелектуалец на античността!
Автор: Георги Караджов

 

 

 

ОБОБЩЕНИЕ

 Информацията ни залива отвсякъде.Медии,социални медии, платформи, мобилни устройства и приложения, поставят на изпитание способността ни да възприемаме заобикалящия свят.Информационната атака е толкова силна,че понякога блокира нашите възприятия.Тогава, просто не сме в състояние да схванем какво се случва, и какво остава да го разберем.Някоú, просто изключват всички информационни канали и „избягват“ на тихо и уединено място,където да чуят собствените си мисли.
Човешкият мозък е настроен да възприема „организирана“ информация. Подаваните му знания и умения  може би е необходимо  предварително да бъдат обработени ,за да може да ги осъзнае,преработи и приложи.Това умение не се среща често в наши дни.То е заложено,като потенциал във всеки от нас, но трябва да се развива и усъвършенства,за да ни служи.Ако се върнем в историята можем да открием примери за „обобщаване“ и „организиране“ на натрупаното от човечеството познание.Те са особено актуални днес,когато за да бъдем полезни на себе си и на околните би трябвало бързо да извличаме важното и значимото от заливащия ни информационен поток. 
250px-VictorcousinVictor Cousin/ Виктор Кузен//1792-1867/ е френски философ и политически деец.Той популяризира и прилага на практика германската философия от 19 век във френските образование,наука,култура и мисъл. Създател е на самостоятелната научна дисциплина история на философията в световен мащаб.Изследванията в тази област доминират философската мисъл на 20 век.Основоположник на философското направление еклектизъм.В него обединява школата на германския идеализъм и учението  за здравия смисъл и философския реализъм на шотландската философска школа.Обогатява този „синтез“ с последните постижения на френската наука,култура и философия на 19 век.
Кузен е и бележит политик,общественик и администратор.Има огромен принос в изграждане на законовата база и научната инфраструктура на френската образователна система.Неговото дело е решаващо за превръщането на френското образование в еталон за подражание по целия свят.
Известен е със способността да излага и най- сложните си идеи по „обобщен“ и достъпен начин.Според него двата принципа на разума- причината и съдържанието позволяват на хората да преминат от психологията или науката за знанието към онтологията или науката за битието.Има съществен принос в изграждането на образователната система на младата държава-САЩ.Избран е за един от 40 те „безсмъртни“- член на Френската академия, както и за чуждестранен член на Американската академия за изкуствата и науките.Нарича метода,който прилага в научните си изследвания- философия на историята.Един от най- широко прилаганите методи на изследване днес.
Според голям шотландски философ „ Кузен е способен да открие общи елементи, дори в най- противоречащите си мисловни системи“.
Със своето научно дело той  разкрива „универсалните“ основи на човешките способности за мислене и възприемане.
Автор: Георги Караджов      
 

ПЛАН

Различните философски школи разглеждат по различен начин човека.Според някои, ние сме подвластни индивиди на емоциите. Други подчертават възможностите на човешкия мозък и неговия нереализиран потенциал.Идеалистичните учения акцентират върху човешките способности за възприемане на действителността. Материалистите изследват  нашето „материално“битие.Ученията са толкова много и разнообразни,че е много трудно да се ориентираш в тях.

Има различни способи да „облекчим“ възприемането на заобикалящия свят и самите нас.Едни доказват правото си на съществуване,други изчезват в хода на човешката еволюция.

Способ, с реални резултати е предварителната подготовка и изработване на подходи за разрешаване на проблеми и опознаване на действителността.Това,което се отнася за човека, важи и за заобикалящата го среда.За да създадеш нов продукт или изградиш сграда трябва да изработиш план,който да следваш.Човешките възможности имат предел и е необходимо да минимизираме усилията си във всяка област,където това е възможно.

Patrick_Geddes_(cropped)Sir Patrick Geddes/ сър Патрик Гедес/ /1854- 1932/е шотландски биолог, социолог, географ, филантроп и пионер на градското планиране.Той преподава зоология в университета на Единбург /1880-1888/въпреки, че няма завършено висше образование. През 1895 година започва да издава списанието„Вечно зелено“,в което разглежда въпроси за природата, биологията и поезията. Ръководи катедрата по ботаника в Университетския колеж на Дъблин /1888-1919/,след което катедрата по социология в университета на Бомбай /Индия/ /1919-1924/.

Вдъхновява Виктор Бранфорд да създаде през 1903 година  Социологическото общество.В него популяризира и защитава социологическите си възгледи. Той е един от създателите  на Британското движение за градско планиране.През 1932 година получава от английския крал  почетното звание сър,за многостранните си  постижения.

Ръководно начало в неговата дейност е разбирането на  големия английския философ Хърбърт Спенсър, за неразривната връзка между биологичната еволюция и еволюцията на обществата.

Той въвежда за първи път в света понятията „регион“ и „регионален“ в архитектурата и планирането. В книгата си „Градове в еволюция“ /1915 година/ изобретява термина conurbation- конгломерат.Конгломератът е регион от няколко градове и урбанизирани територии,които в резултата на нарастване на населението и физическо разширяване се „сливат“, за да образуват единна и непрекъсната индустриална и урбанизирана територия.Гедес я нарича „много центърна“ територия.Модерното наименование на конгломерата е мегаполис.

Най- големите и важни градове на света днес са мегаполиси- Ню Йорк,Париж,Лондон,Москва,Токио,Шанхай.

Значението на делото на Гедес нараства в съвременния свят.По- голямата част от населението на земята живее в градовете-мегаполиси.

„Планираното“  му въображение и фантазия, преобръщат нашите представи за света,в който живеем.                                                             

 Автор: Георги Караджов

 

 

 

ОТКРИТИЕ

 Развитието е заложено в човешката природа.Започваме да „попиваме“ заобикалящата ни среда още с раждането.Запомняме думи,словосъчетания,постъпки, действията на хората около нас.Съвременната наука разкрива,че първите три години живот са най-творчески и ефективни, за израстването ни като самостоятелни индивиди.След този период, сякаш започваме да губим творческия си потенциал.Лека полека навлизаме в нормалното човешко русло.Намалява стремежа ни към открития и изследване на нови територии.
Мнозинството от нас се задоволяват с „нормалното“ човешко битие.Но не всички.Някои запазват неукротимия човешки копнеж за новото,неизследваното.Те продължават да мечтаят и творят.Непрекъснато прекрачват предела на човешките възможности и на практика доказват неизчерпаемия ни творчески потенциал.Това са хората мотори на човешкото развитие и усъвършенстване.Често, ги наричаме откриватели.Със своите открития, те променят необратимо познатия ни свят.
Charles_Wheatstone_later_yearsSir Charles Wheatstone/ сър Чарлс Уитстън//1802- 1875 / е английски учен и откривател.Като малък е бил срамежливо и чувствително момче На 15 години превежда на английски френска поезия и написва две песни.През 1847 година се жени за Ема Уест. В1866 година жена му умира и го оставя вдовец с пет деца.През 1823 година пресмята, че звука следва да се движи с 220 км в секунда, много близо до съвременните изчисления. Изобретява прост инструмент за усилване на звуците и го нарича микрофон.Създава концертината- първообраз на акордеона.През1827 година изобретява калейдофона- с него показва графично звуковите вибрации.
В 1834 година измерва скоростта на електричеството в тръба- 288 000 мили в секунда- много близо до съвременната стойност.Създава метода на въртящото се огледало,чрез който великите физици Фуко и Физо измерват скоростта на светлината.През 1837 година с Кук патентова петжичен телеграф,който използва принципа на Ампер. 1839 година построява първата в света действаща телеграфна линия от гара Падингтън в Лондон.Благодарение на телеграфа му през 1845 година за първи път в света е арестуван престъпник.Същата година представя две подобрени форми на телеграфа,едната от които се използва и до днес.
В 1840 година получава Кралския медал на Кралското дружество за обяснението си на бинокулярното зрение.Въз основа на него, изобретява стереоскопа,който за първи път позволява наблюдаването на 3 измерни структури.Същата година създава хроноскопа за измерване на минутните интервали време, а през 1848 година полярния часовник.Създава специален телеграфен шифър,използван до Втората световна война.
Получава медал на Голямото изложение през 1851 година, за създаването на портативен хармониум- мини модел на инструмента орган
През 1867 година описва принципа на действие на динамомашината, независимо от големия германец Вернер Сименс.В 1868 година получава най- голямата награда на Кралското дружество-Лондон- медала Копли.
За мнозина изследователи Уитстън е най- великият изобретател на всички времена.
Откритията му са в основата на технологичната революция през 19 век
  Автор: Георги Караджов

 

 

ЗАБРАВА

Паметта е едно от основните качества на нашето съзнание.Спомените от детството изграждат първите ни представи за заобикалящия свят.Отношенията в семейството определят нашия характер и способността ни да се справяме с проблемите.Първите ни учители се превръщат в мярка, спрямо която оценяваме хората,които ни заобикалят. Любовните ни успехи или разочарования ни съпътстват през целия  жизнен път. Избраната от нас професия осмисля или проваля половината от нашето битие. Факт е, че спомените винаги вървят с нас.
Често не си даваме сметка за една  важна човешка способност-  забравянето.Според някои,  тя дори е по-важна за човешките същества от паметта.Именно „забравянето“ ни дава възможност да „изчистим” съзнанието си от травматичните спомени и да „освободим“ място за нови преживявания.Човешкото съзнание може да се сравни с паметта на един компютър.Колкото повече я натоварваш с информация,толкова  нейните функции  влошават своето качество. Не случайно, програмистите препоръчват периодично „изчистване“ на компютърната памет.
Isaac_Bashevis_Singer_(upright)Исак Башевис Сингер/Singer//1904- 1991 / е последния велик еврейски писател на идиш.Роден е в град Леончин /днешна Полша/, в семейство на полски равин .Литературният се дебют прави през 1925 година с разказа си „На стари години“,публикуван във Варшава /Полша/.
Семейството му има трагична съдба. Майка му и по-малкият му брат са депортирани в Съветския Съюз. След окупацията на Западна Полша изчезват в концентрационните лагери .През 1935 година,той се спасява,като емигрира в САЩ. За негово щастие, роднините му са талантливи. За свой учител в писането, той признава  по-големия си брат – еврейския писател Йошуа Сингер.Сестра му, Естер Крайтман също става известна английска писателка.
Негово вдъхновение са великия американски писател Едгар Алан По,Талмуда,Кабала,философа Спиноза, Фьодор Достоевски. Сингер е  известен преводач, който превежда на идиш  Ерих Мария Ремарк,Томас Ман,Кнут Хамсун.
С романа си “Сатана в Горай” получава световна слава.В него описва мистичните вярвания и суеверия в едно полско село, по времето,когато еврейския лъже месия Шабетай Цви предизвиква смут с предсказанието си,че края на света ще настъпи всеки момент. В световната литература , Сингер е един от най-големите майстори на разказа на 20 век.В този жанр, често е сравняван с великите Мопасан,Чехов,Борхес.Езикът.на който пише е идиш. Той се   е говорил от евреите в Централна Европа през 19 и първата половина на 20 век.Именно тези евреи, са напълно  заличени физически от режимите на Хитлер и Сталин.От господстващ преди Втората световна война идиш се превръща в „забравен“ след нейния край.
Сингер е един от най- големите стилисти в литературната история. Особено място в творчеството му заема магията и фолклора.През 1978 година получава Нобелова награда по литература за „възраждането чрез литературата на един „забравен“ език“.
 Става чудо, независимо, че сред евреите господства другата форма на еврейския- иврит, днес се наблюдава засилване на интереса в световен мащаб към идиш.
Сингер доказва че творчеството може да „възроди“ забравените ценности!
 Автор: Георги Караджов

ПОБУТВАНЕ

Значимите събития грабват нашето внимание.Благоговеем пред олимпийските и световни шампиони.Задълбочено изучаваме живота и постиженията на големите исторически личности.Поразяват ни новите научни и технологични постижения.Изтръпваме от ужас от природните бедствия,които се стоварват на нашата планета.Богатите и известните подхранват въображението ни и ни вдъхват надежда,че и ние ще постигнем техния успех.Изобщо превърнали сме се в роби на успеха и известността.А около нас се случват и други по-малко забележими неща,които понякога оказват изключително влияние върху нашето битие.

Но ние не им обръщаме дължимото внимание.Едва когато промяната се е случила си даваме сметка,че сме пропуснали да бъдем в крак с нея.А както знаем, тя не чака.Връхлита ни без предупреждение и ни оставя без дъх.
изтеглен файлRichard Thaler/Ричард Талер/12.09.1945 / е американски икономист,специалист по икономика на поведението. Той е почетен професор по поведенчески науки и икономика в Бизнес училището на Чикагския университет /САЩ/.
Лайтмотив на неговите изследвания е неспособността на пазарно ориентираните подходи да обяснят и предвидят поведението на човека,като икономически субект.Майстор на афоризма той иронизира представата на икономическата наука за „изключително рационалния и хладнокръвен човек“.
Прочута е неговата фраза „Хората често правят грешки и поглеждат на тях с объркване“.В периода 1987-1990 година води колона в списанието „Икономически перспективи“, озаглавена „Аномалии“.В нея дава поредица от примери на индивидуално икономическо поведение на икономически субекти,което нарушава представите на традиционната микроикономическа теория.
Прави серия от икономически предложения,които преобръщат представата на икономистите, а и на обикновените хора за естеството на икономическата наука.Например, доказва че ако се продадат честоти от радио спектъра,собственост на американската държава, може да се намали дефицита на САЩ, тъй като продажбата ще доведе до въвеждане на по-модерна технология на радио разпръскване, ще намали цените на ползване на честотите,поради по-силната конкуренция, като същевременно ще повиши постъпленията за американското правителство.
Той показва че често хората оценяват по- високо една вещ просто,защото я притежават.Доказва че ние хората сме мотивирани по-скоро да избегнем евентуалните загуби,отколкото,както твърди съвременната икономическа наука, да максимизираме печалбите се.
Той дава примери как на пръв поглед малки промени,могат да доведат до съществени положителни икономически резултати.Просто икономическите агенти трябва да бъдат „побутнати“ да извършат една или друга активност.Откритията си обобщава в книгата „Погрешно поведение-създаването на икономиката на поведението“.Получава Нобелова награда по икономика през 2017 година.
Талер доказва че дори просто „побутване“ може да промени до неузнаваемост нашия свят!
  Автор:             Георги Караджов      
 
 

СТУД

 Екстремните климатични условия усложняват адаптацията на човешкия организъм.Функционираме най- добре при нормални температурни разлики. Силният вятър,обилните валежи,  природните  катаклизми ни „извеждат“ от комфортната зона.Сякаш, умерения климат е най- подходящ за поддържане в норма на нашите жизнени показатели.Аномалиите  на вътрешната среда не само  са източник на напрежение и стрес.Проблемите в работата, тежките дилеми, пред които се изправяме в живота , критичните ситуации, в които изпадаме ни захвърлят в зона на несигурност, от която трудно можем да се измъкнем.И тогава, често ни обзема „безразличие“ и „апатия“ към заобикалящия свят и нас самите.Изисква се характер,за да се справиш с препятствията на пътя си.
Нерядко, студеното време навън „хармонира“ със „студа“ във всеки от нас.Но, той има и други по „полезни“ свойства.Ниската температура може да запази за по-дълго време храните,които консумираме,обектите на научни изследвания, дори е в състояние да укрепи нашия организъм.Хладнокръвието от друга страна е необходимо условие, за да се справим с напрежението и намерим най- доброто решение.
ducbochetunil2Jacque Dubochet/Жак Дюбоше /8.06.1942 / е швейцарски биофизик. Започва обучението си във Висшето политехническо училище /Лозана-Швейцария/,което завършва през 1962 година със степен по физическоинженерство.  През 1973 година, защитава доктората си по биофизика в Университетите на Женева и Базел /Швейцария/.През 1978- 1987 година е лидер на изследователска група в Европейската молекулярна лаборатория /Хайделберг-Германия/.От 1987 до 2007 година е професор в Университета на Лозана.От 2007 година е почетен професор.
Той е един от създателите на крио-електронната микроскопия, крио-електронната томография и крио-електронната микроскопия с висока разделителна способност.Крио в буквален превод означава студ.
Тези нови научни инструменти позволяват да се изследват дебели обекти,като се разрязват на по тънки секции,които се замразяват.По този начин, може да се идентифицира индивидуалната структура на протеиновите комплекси или съставните части на вирусите
 Дюбоше открива начин да замрази тънки пластове вода, преди тя да се е трансформирала в кристали.Така съумява да идентифицира първичната структура на жизненоважни за функционирането на човешкия организъм вещества и комплекси.
През 2017 година получава Нобелова награда за физиология и медицина, за развитието на крио-електронната микроскопия- техника чрез която се изпращат снопове от електрони към протеините,които са замразени в разтвори и по този начин се разкрива структурата на биомолекулите.
Това откритие намира широко приложение във всички области на физиологията и биофизиката,както и в други научни сфери.
Жак Дюбоше „предизвиква“ студа ,за да разкрие фините механизми на функциониране на жизнените процеси!
 Автор: Георги Караджов