Науката е движещата сила на технологичния прогрес на съвременния  свят. Тя заема толкова важно място в нашия мироглед, че често „надделява“ надрелигиозните ни убеждения или емоционалните ни състояния. А истината е основно понятие в нашето разбиране за света и самите нас. Според големия физик и философ, лауреат на Нобелова награда по физика Ивар Гявер- основната цел на науката е не подобряване живота на човечеството, а откриването на истината във всяка област на познанието. Но каква е истината всъщност? Според Клавдий  Птоломей планетите се движат в кръгови орбити, великия Йохан Кеплер доказва, че орбитата им е елипсовидна.

Оказва се, че колкото повече изследваме и разбираме света около нас, толкова по-трудно можем да дадем еднозначно определение на научната истина. За да стигнем до знаменитото съотношение на неопределеност на Вернер Хайзенберг, което показва, че дори самото научно наблюдение и изследователя влияят върху изследвания научен обект.

Големият лекар, биолог и философ Людвик Флек отива още по-далеч, като развива концепцията за мисловния стил и интелектуалния колектив. Оказва се че дори в научните организации могат да съществуват възгледи и становища ,споделяни от мнозинството техни членове, които могат да    пречат на приемането на нови и интересни научни открития, предложени от един или няколко техни представители.

А те, научните идеи, могат и да еволюират с времето, като „формират“ или „разбиват“ научни парадигми, както твърди в „Структура на научните революции“ големия изследовател на философията на науката Томас Кун.

И как тогава да сме сигурни, че сегашното противопоставяне на науката на религиозните доктрини и духовните учения и практики по целия свят няма да „еволюира“ в приемането им от научната общност на следващ етап от интелектуалното израстване на човечеството?

Впрочем, ако внимателно четем някои от най-големите мислители на нашето време, можем да стигнем до извода че различията в подходите на науката, религията, различните духовни учения в търсене на истината за нашето съществуване не само не са несъвместими, но често се припокриват.

Или, както признава един от откривателите на лазерите, мазерите и квантовата електроника, лауреата на Нобелова награда Чарлз Таунс- неговите открития са се случвали по-скоро, като „религиозни откровения“, отколкото като обработване на натрупан експериментален опи

Георги Караджов    

Един от най-големите проблеми на човешкото развитие е пълноценното използване на човешкия потенциал.Науката е доказала, че в нашия живот използваме едва няколко процента от нашия мозък.Можем само да си представим какво би се случило с нас и с човешкото битие, ако дори само удвоим нашите способности.

 Доминик Перлер /1965/ е швейцарски философ.След като изучава философия в университетите на Фрубург,Берн и Гьотинген, защитава доктората си по философия във Фрибург.Интересите му са в областите на средновековната и началото на модерната философия.

Изследванията са му в две направления- метафизика на човешките способности и познавателната роля на човешките способности при обяснение на човешките действия.Но интересите му не се ограничават до тях.Той разглежда и съотношението между рационалните, и ирационалните способности.

Авторите, чийто произведения анализира и изследва е впечатляващ- от последователите на Аристотел през 13 век до картезианците, и великия Готфрид Лайбниц през 17 век.

Академичните признания не закъсняват- 1997 година става професор в университета на Базел, а от 2003 година по теоретична философия в Хумболтовия университет- Берлин.

2006 година , гой получава най-голямата научна награда на Германия- Готфрид Лайбниц.

Изследванията на човешкото съзнание и нашите способности да възприемаме, преработване и променяме с действията си заобикалящия ни свят, са от решаващо значение за съществуването ни.

Защото, ако не познаваме достатъчно добре потенциала си и възможностите за неговото реализиране на нашата земя,  ние сме обречени да не можем да се справим с предизвикателствата на бъдещето.

А този,който не може да се пребори за бъдещето си е обречен да няма такова.

 Георги Караджо

При написване на материала е използвана Уикипедия

Един от най-големите проблеми на човешкото развитие е пълноценното използване на човешкия потенциал.Науката е доказала, че в нашия живот използваме едва няколко процента от нашия мозък.Можем само да си представим, какво би се случило с нас и с човешкото битие, ако дори само удвоим нашите способности.

 Перлер /1965/ е швейцарски философ.След като изучава философия в университетите на Фрубург,Берн и Гьотинген, защитава доктората си по философия във Фрибург.Интересите , в областите на средновековната и началото на модерната философия.

Изследванията  му са в две направления- метафизика на човешките способности и познавателната роля на човешките способности при обяснение на човешките действия.Но интересите му не се ограничават до тях.Той разглежда и съотношението между рационалните и ирационалните способности.

Авторите, чийто произведения анализира и изследва е впечатляващ- от последователите на Аристотел през 13 век до картезианците и великия  Лайбниц през 17 век.

Академичните признания не закъсняват- 1997 година става професор в университета на Базел, а от 2003 година по теоретична философия в Хумболтовия университет- Берлин.

2006 година получава най-голямата научна награда на Германия- Готфрид Лайбниц.

Изследванията на човешкото съзнание и нашите способности да възприемаме, преработване и променяме с действията си заобикалящия ни свят са от решаващо значение за съществуването ни.

Защото ако не познаваме достатъчно добре потенциала си и възможностите за неговото реализиране на нашата земя,  ние сме обречени да не можем да се справим с предизвикателствата на бъдещето.

А този,който не може да се пребори за бъдещето си е обречен да няма такова

Георги Караджов

При написване на материала е използвана Уикипедия

Обикновено, човешкото съзнание възприема по-лесно ярките цветове и „изчистените“ от нюанси идеи.В обществения живот най-често  различните социални групи,  които определят своите възгледи като десни или леви.На тяхна основа се изграждат и действат десни и леви партии.А когато отделната личност в своите възгледи се различава от двете основни течения, се приобщава към центристката позиция между тях.Но даваме ли си сметка, колко условно може да бъде това разделение?

Armin Mohler /Армин Молер/1920-2003/ е швейцарски писател и философ, определян като мислител с десни убеждения.Когато обаче изучава история на изкуството, история на Германия и философия в университета на Базел, за кратко изповядва комунистически идеи.

На 20 години е призован в швейцарската армия, но трудовете на големия 

мислител Осуалд Шпенглер и германското нападение над Съветския съюз го мотивират…да избяга в нацистка Германия.Дори се опитва да постъпи във войските на СС. Но командването на СС отказва на напористия младеж от Швейцария,защото…му няма доверие.При завръщането си в Швейцария е арестуван за дезертьорство.  

След войната се завръща в Берлин, за да защити докторската си дисертация-„Консервативната революция в Германия- 1918-1932 година.“ под ръководството

на един от най-големите философи на 20 век Карл Ясперс.Тя е най-значимото му научно съчинение.В нея, той защитава значимостта на консервативната традиция във философията и социалните отношения.Там разкрива и своята визия за изграждане на не нацистка и не фашистка дясна политика в Западна Германия след войната.Идеите му са в основата на доктрината на Християндемократическата партия – една от двете най-влиятелни партии на Германия в следвоенния период.Не случайно е първият, който получава наградата Конрад Аденауер- на името на първия канцлер на демократична Германия.

Това е интересната история на десния мислител- Армин Молер.

 Автор: Георги Караджов

При написване на материала е използвана Уикипедия    

Свободата е един от най- важният фактор на нашето битие.В нейно име са извършвани едни от най-големите положителни промени в историята, но и едни от най-ужасните престъпления.Философските трактати могат да ни обяснят понятието за свобода, но дали могат да ни направят свободни?.Сталин е познавал отлично историята на Римската империя, но дали под негово ръководство Русия става демократична държава?!

Според мен, основен критерий за свободата би трябвало да бъдат свободните мисъл и действие на отделния индивид. Мисля, че без свободни индивиди, не би могло да съществува и свободно общество.

Такава личност е Бенжамен Констан /1767-1830/.Както всички големи исторически фигури, Констан не може да бъде вкаран в определена рамка.Изненадва мнозина когато, въпреки твърдите си републикански убеждения, подкрепя двата преврата /1797 и 1799/, които правят Наполеон Бонапарт властелина на Франция.Може би защото в негово лице е виждал гаранта за гражданските свободи, след кървавите дни на Френската буржоазна революция.  

Но когато, Наполеон се обявява за консул и посяга към абсолютната власт, Констан оглавява либералната опозиция и напуска родината си.Оказва се, че принципите му са по-важни от неговата сигурност и безопасност. А когато всички напускат прочутия император в неговите последни 100 дни управление през 1815 година, изненадващо за мнозина, точно Констан му засвидетелства своята подкрепа.По време на целия период на Реставрацията /1818-1830/ е депутат в Националното събрание и най- влиятелния защитник на свободата на словото, и парламентарната демокрация.За него, свободата е фундаментално условие за съществуването на отделната личност и за защитата ú срещу намесата на държавата или обществото.Идеите му провокират либералните революции в Испания, Португалия,Полша, Белгия, гръцката война за независимост…

Връзката му с прочутата мадам дьо Стал, става пример за свободната от предразсъдъци любов между двама души за целия 19 век.

С живота и дейността си,  Констан сякаш дефинира понятието за свободен човек през 19 век.            

автор Георги Караджов 

При написване на материала е използвана Уикипедия 

Нашето време е на организираното действие.Най- значим дял в икономиката играят големите икономически корпорации и фирмената организация на труда.В политическата система партиите са незаобиколим фактор на обществения живот.Дори в сферата на духа, където в най-голяма степен може да се изявят индивидуалните способности  и въжделения на отделната личност, съществуват религиозни и духовни структури,които в голяма степен оформят нашия мироглед.

Бернар Фелай/1958/ е швейцарски епископ и бивш висш генерал на Традиционалисткото католическо свещеническо братство, на името на големия римски папа св.Пий X.

Вторият Ватикански Събор, прави истинска революция във вярванията, практиките и литургичните форми на католицизма.Но се оказва, че в католическата църква съществува и движението традиционен католицизъм, което се придържа към литургичните форми и служене на църквата преди Събора.Точно към него, принадлежи и католическото братство св.Пий X.  

В неговата духовна семинария започва религиозното си обучение 19 годишния Фелай. През 1982 година е ръкоположен за свещеник от архиепископ Марсел Лефевр. Той се превръща се в истинска звезда на традиционния католицизъм. Перфектно владее френски,английски, италиански и немски език.

Но когато през 1988 година, архиепископ Лефевр ръкополага за епископи четирима представители на движението,сред които и Фелай, без да има делегирано от папата право за това, се случва немислимото .Папа Йоан Павел II издава официален документ,с който окачествява този акт, като „неподчинение на римския понтифик“ и „схизматичен акт“,което на практика означава отлъчване от църквата.

Край на това противопоставяне поставя папа Бенедикт XVI, койго с указ опрощава автоматичното отлъчване на четиримата епископи и изявява желание за присъединяване на свещеническото братство свПий X, към традиционното лоно на католическата църква.  През 2017 година, четиримата епископи получават правото самостоятелно да ръкополагат свещеници.

Тази история е истински пример, как дори в областта на вярата съществува противопоставяне между традицията и модерността.

 Автор: Георги Караджов

При написване на материала е използвана Уикипедия  

 Съществена част от сблъсъците в днешния свят, се дължат на липсата на диалог.Сякаш, човешката психика трудно приема тезите на другия човек.Не само това,често дори нямаме търпението да се изслушваме.А как тогава можем да живеем заедно и да си сътрудничим?.Това в още по-голяма степен се отнася до въпросите на вярата и веротърпимостта.

Kurt Koch /Курт Кох/1950/  е швейцарски католически кардинал.Завършва прочутия университет Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен.Защитава докторат по теология в университета на Люцерн /Швейцария/.Трудно е да предположим, защо обещаващия млад учен решава да стане католически свещеник.  

Но е факт, че получава висока оценка за своите способности. През 1995 година е назначен за епископ на Базел.А следващата 1996 получава епископска хиротония, лично от папа Йоан Павел II.

През 2006 година получава световна известност, когато подкрепя мюсюлманите да строят минарета в Швейцария.Но също толкова остро поставя въпроса за по-голяма религиозна свобода на християните в мюсюлманските страни.

Тази позиция не го спира да подкрепи важен документ на Конгрегацията за вярата, който показва разликата между икуменическите цели на католиците и православните от една страна и тези на протестантите от друга.

Папа Бенедикт XVI назначава Кох за президент на Папския съвет, за насърчаване на християнското единство, на мястото на прочутия кардинал Валтер Каспер.

Кох е начело на делегация на Ватикана, която гостува на Вселенския патриарх на Константинопол Вартоломей I ,за празника на св. Андрей през 2010 година.Той е и най-важната фигура във Ватикана, по въпросите на отношенията на католическата църква и евреите.Кардинал Кох,  е и един от кардиналите избрали папа Франциск.

Кардинал Кох днес води диалога на католическата църква със съвременния свят.

 Автор: Георги Караджов 

Един от въпросите, който всеки от нас си задава от раждането е :” Каква е  мисията ни на тази земя?”Някои я осъзнават от ранна детска възраст и я реализират сякаш от само себе си.Други я търсят през целия си живот и не са сигурни, че са я разбрали до своя край.А понякога „божественото“ откровение  ни отвежда на неочаквани и от нас места.Не случайно, една от значимите максими в духовното пътуване на човека е – „неведоми са пътищата господни“.

Lars Arbolerius /Ларс Арборелиус//1949/ е роден в Соренго /Швейцария/,но родителите му са шведи по произход.

Израства в Лунд /Швеция/ и е отгледан,като лутеранин- една от най-известните протестантски деноминации.Отрано разбира любовта си към съзерцателния живот.Но след година и половина усилени духовни търсения усеща, че“Истината му е дадена от католическата вяра“.Приема католицизма едва на 20 години.  

22 годишен, той влиза в католическия орден на кармелитите ,в манастира Norraby в Южна Швеция.1977 година в университета на Брюж получава научни степени по философия и теология.Изучава  модерни езици в университета на Лунд,, а защитава докторската си дисертация в Папския богословски факултет в Рим.Ръкоположен е за свещеник в Малмьо-1979 година.

1998 година влиза в историята на католическата църква в Швеция.Папа Йоан Павел II го назначава за епископ на Стокхолм- единствената католическа епархия в Швеция,която включва цялата страна.Той става първият етнически швед на този пост и едва втория скандинавски католически епископ от времето на Реформацията.Повечето католици в Швеция след Реформацията са имигранти или с имигрантски произход от цяла Европа, Близкия изток,араби, арменци особено сред духовенството.

2017 година папа Франциск го обявява за първия шведски кардинал.Същата година е обявен за „швед на годината“, заради „съществената му роля в обединяването на местните шведи и шведите имигранти“.Става и член на Папския съвет, за насърчаване на християнското единство.

„Божественото откровение“ превръща Арборелиус в един от най-големите духовни обединители на Швеция.

 Автор:  Георги Караджов      

Още древните философи обръщат внимание на дуалистичната природа на човека.От една страна той е движел материални подбуди.Сред основните му приоритети са материалното благополучие, натрупването на богатство, икономическото преуспяване.От друга страна дори икономическата наука и практика признава че човешката личност не винаги се движи от чисто материалния интерес.Чувствата, интуицията и ред „необясними неща“ в човешката природа влияят сериозно на пазара и то изкривяват.

Парадоксално, но тези две същности „пребивават“ едновременно в нашето битие и са неотделими от него.Желаем или не това „единство“ е фундамента на човешкото съществуване.

Kurt Koch /Курт Кох/1913-1987/ е протестантски теолог и писател.Получава доктора по теология от Университета в Тюбинген /Германия/.Започва да работи с младите и да разпространява евангелското слово по целия свят

Първоначално е мисионер в Африка. През 1949 година създава мисия с цел безплатно разпространение на библията и евангелските писания по света.Мисията,като асоциация, съществува и до днес.Кох обикаля над 100 страни по света и придобива световна известност.

За разлика от „неземния“ Били Майер негова основна тема става окултното и присъствието на демоничните сили в нашия живот.Публикува под много псевдоними.

Убеден е в съществуването на магьосничеството и черната магия, които според него се „борят“ за надмощие над доброто в човешкото съзнание и действия.

Затова централна роля в дейността му заема „разшифроването“ на присъствието и действието на светия дух, както и завръщането на Христос на земята.

Той доказва че наред с влиянието на извънземните, изследвано от Били Майер, част от „единството“ на нашия свят са и демоничните и окултни сили.А борбата с тях е интегрална част от нашето битие

 Автор: Георги Караджов      

Дори най-материалистичните човешки общества често се „отнасят“ по звездното небе.Защото историята показва, че средствата за материално съществуване не могат да изчерпят потребностите на отделната личност.И най-меркантилното същество притежава нещо, наречено душа и себе оценка, често наричана съвест.Обикновено, те ни напомнят за себе си, във времена на тежки изпитания, когато парите не могат да оправят всичко.

И тогава ние, хората, започваме да търсим упование в други неща.Те трудно могат да бъдат ясно определени, но ги отнасяме към една слабо изследвана и непозната област- човешкия дух. Там често усещаме, че в нас се таят сили от „неземен“ произход.

   Billy Meier /Били Майер/1937-/ заема 9 -то място в класацията на най-влиятелните духовни фигури на Швейцария.Той е основател на, тъй наречената религия на извънземните- / свободната общност на интересуващите се от граничните, духовни и уфологични науки/.

Уфологията е науката, която се занимава с НЛО- неидентифицираните летящи обекти.

Доста хора са убедени,че неговите фотографии показват извънземен космически кораб, .Майер твърди, че е в редовни контакти с извънземни същества,които той нарича- Plejaren.

Той твърди ,че е седмото прераждане след 6 пророци общи за юдаизма,християнството и исляма-Енох, Илия, Исая, Йеремия, Исус и Мохамед.

Мнозина от скептиците и уфолозите,го определят като измамник и отхвърлят направените от него снимки на извънземни, като манипулирани.

Майер нарича евреите-цигани и пророкува, че те ще извършат бъдещи зверства….

Но въпреки всичко е признат за 9- тата най-влиятелна духовна фигура в историята на Швейцария…

Автор: Георги Караджов