Category Archives: Универсално познание

ДЪЛГОСРОЧЕН

Често живеем за мига.Приятен събеседник повдига настроението ни.Конфликт с колега или приятел ни извежда от равновесие.Слънчевата утрин ни успокоява.Мрачния ден ни навява тъжни мисли.Денят следва своя ход и настроението ни се променя с него.Така протича нашето ежедневие- една последователност от различни човешки състояния.
Но перспективата на човешкия живот е по-дългосрочен феномен.Тя включва завършване на нашето средно и висше образование в продължение на години.Намиране на постоянна работа,осигуряване на жилище и на редовни доходи.В един продължителен период от време, тези цели са постижими .Те изискват постоянно внимание и усилие.Тук се включва и грижата за семейството,близките,периодите на почивка и релаксиране.
Някои по-бързо, а други с течение на времето осъзнават, че е необходимо сериозно планиране, за да се постигнат целите,които  са си поставили.Това се отнася не само за отделните индивиди, но  за семействата,общностите и държавите.
milton-friedmanМилтън Фридман /1912-2006/ е американски икономист.През 1928 година завършва университета „Рутгерс“ /САЩ/, където попада под влиянието на асистентите си Артър Бърнс /бъдещ председател на Федералния резерв на САЩ/ и Хомър Джонс- известен авторитет в областта на банковото дело.
В 1933 година става магистър в Чикагския университет /САЩ/.
През 1937 година започва работа в Националното бюро по икономически изследвания,като асистент на великия икономист Саймон_КузнецСаймън Кузнец.С него публикува труда „Доходи от независими частни практики“/1940/ основа на докторската му дисертация, която защитава в Колумбийския университет /САЩ/.
От 1948 година е професор по икономика в Чикагския университет /САЩ/ и водач на Чикагската икономическа школа.През 1950 година посещава Париж,като консултант по приложение на плана „Маршал“ в Европа.
Формулира и емпирично изследва „перманентната доходна хипотеза“ в книгата си „Теория на функцията на потребление“ /1957/.Посочва, че концепцията на големия икономист Джон Кейнс за функциите на потреблението,която обвързва текущото потребление с текущия доход е неубедителна.
Теоретично, обосновава хипотезата за постоянния доход,според която консумацията зависи повече от размера на дългосрочно очаквания /постоянен/ доход, отколкото от текущия доход.
Според него, потребителите запазват структурата на потреблението си за продължителен период от време,като въз основа на нея, формулира по нов начин количествената теория на парите.
През1963 година публикува „Монетарна история на САЩ“,където прилага теорията за постоянния доход към историята на паричното обръщение в САЩ.Става икономическия съветник на президента Никсън.
В книгите си „Капитализъм и свобода“/1962/ и „Свободата на избора“/1980/ защитава разбирането си, че само свободен и конкурентен пазар е способен да осигури стабилност и просперитет,както на отделната държава,така и на нейните граждани.Получава Нобелова награда по икономика през 1976 година за приноса му в анализа на потреблението,историята на паричното обръщение и монетарната теория.
„Мисли свободно и дългосрочно“- така може да бъде определено мотото на Фридмън.

Автор:Георги Караджов  

 

 

ТЕЛЕСКОП

Сетивните ни органи имат ограничен периметър на действие.Носът подушва миризми на няколкостотин метра разстояние.Усещаме вкуса на храната,когато я сложим в устата си.С очите си възприемаме  хора и предмети  на относително малки дистанции.Затова от дълбока древност, нашите предци са се стремели да изобретят нови устройства и способи,които значително да повишат способността ни да наблюдаваме и изследваме света около нас.Така са се създали  микроскопите.
Когато интересите  надхвърлили семейството, дома  и работата, се появила необходимостта от нови и по-съвършени изследователски методи. Качественият  скок в научните  изследвания  започва, когато учените и откривателите поглеждат към звездното небе.За да се  изследват звездите,галактиките,планетите,космоса   е необходимо нещо повече от просто увеличително стъкло. В Холандия, за първи път изобретяват телескопа. Небето става по-близко. и сетивата на хората се доближават  до космоса,който ги заобикаля.
George Willis RitcheyДжордж Уилис Ричи /1864-1945/ е американски астроном и конструктор. През 1887 година завършва университета в Цинцинати /САЩ/.През 1905-1924 година ръководи оптическата и механичната работилница на обсерваторията Маунт Уилсън /САЩ/. През 1924-1930 година завежда лабораторията по астрофотография в Парижката обсерватория/Франция/.От 1930 до 1936 година работи в Морската обсерватория във Вашингтон /САЩ/.Той разработва технология за шлифоване,полиране и изпитване на големи параболични огледала.Изобретява нова „плаваща“ система за разтоварване на телескопичните огледала. Усъвършенства монтирането и часовото водене на телескопите.
Още разработва конструкцията и оптиката на 24 дюймовия рефлектор на Йъркизката обсерватория /САЩ//1901/.Изработва и хоризонталния слънчев телескоп на обсерваторията Маунт Уилсън/САЩ/.Създава и монтира 40 дюймовия телескоп на Морската обсерватория /САЩ/.
Двата големи рефлектора на обсерваторията Маунт Уилсън с отлични оптически свойства, дълго време били най-големите в света и изиграват забележителна роля в развитието на астрономията, през първата половина на 20 век.
Ричи усъвършенства методите на астрофотографията,като въвежда подвижната платформа за касети. През 1917 година открива две нови звезди в мъглявината Андромеда,които били първото  предположение,че мъглявините имат звезден състав. Съвместно с Кретиен, изобретява нова апланетна система на рефлектор,използвана широко при създаването на големи рефлектори.
Той открива система от съставни огледала,която позволява да се създават големи огледални обективи.
Революцията в развитието на астрономията и астрофизиката през 20 век би била невъзможна, без появата на качествено нови средства за наблюдение и  изследване на Космоса.
Централна роля в тяхното изобретяване и прилагане в астрономическите изследвания изиграва „Човека-телескоп“ Джордж Ричи.
 Автор:Георги Караджов      
 

 

 

 

ДУХОВЕН МИР

Животът ни  често e агресивен и нетолерантен.Медиите  всекидневно ни обсипват  с драматични,кървави и жестоки новини.Агресията нахлува дори в училищата.Телевизионните репортажи разкриват  физически и психически сблъсъци между ученици и учители, деца и родители.Създава се липса на разбиране и неумение за комуникация у много от нас  Това показва сериозни липси в нашето възпитание,обучение,образование и култура.
Външните изяви на агресивно поведение имат своите вътрешни причини, които са строго индивидуални за всеки от нас.Усещането,че не сме разбрани или не получаваме достатъчно внимание и уважение катализира реакции,които дори ние самите не можем да контролираме.Вътрешното ни равновесие е нарушено,което най-често е основната причина са разклатените духовни основи.Учените говорят за липса на душевен покой, а вярващите за нарушен духовен мир.
За да имаме шанс да излизаме от такива състояние е необходимо по-добре да опознаем себе си и собствените духовни качества и липси .Защото, агресията и нетолерантността са на първо място, които са вредни за самите нас.
220px-Nathan_SoderblomНатан Сьодерблум /Soderblom/ /1866-1931/ е шведски архиепископ.
На 5 години изучава латински език с баща си.В 1883 година постъпва в университета в Упсала /Швеция/, където учи арабски, латински,еврейски,гръцки.Получава бакалавърска степен по гръцки език.
6 години изучава теология и история на религията във Факултета по теология на този университет.През 1892 година завършва с научна степен по теология.
1893 година е ръкоположен за пастор в Шведската лутеранска църква.Първата му научна книга е изследване теологията на прочутия Мартин Лутер.
Става свещеник в психиатрична болница в Упсала, след това пастор на Шведската църква в Париж.В паството му там живеят много скандинавски дипломати,бизнесмени,художници. Получава специална подкрепа от сънародника си Алфред Нобел- учредител на Нобеловата награда.Защитава докторат по теология в Парижкия университет на тема „Отвъдния живот при зороастризма“.
През 1901-14 година преподава теология в университета в Упсала, а през 1912-14 година история на религиите в университета в  Лайпциг /Германия/ Той е.един от основателите на Всеобщия световен съвет на църквите за международно разбирателство.Планира среща на съюза, осуетена от избухването на Първата световна война.  През 1925 година организира в Стокхолм /Швеция/ Всеобща християнска конференция  по въпросите на живота и труда, в която участват 670 делегати от 37 държави.В нея има представители на руската православна църква и на основните протестантски църкви.Под негово председателство се обсъждат въпросите на обединение на църквите и помирението на различните теологични възгледи, в името на световния мир.Тази конференция допринася за създаването на Световния съвет на църквите /1948/.
За усилията му за постигане на мир посредством религиозно обединение, през 1930 година получава Нобелова награда за мир.
През целия си живот Сьодерблум защитава своето верую- за да има мир по света е необходим мир в нашия дух.

Автор:Георги Караджов    

ПОЛОЖЕНИE

Живеем в свят на колела.Ставаме сутрин, закусваме и отиваме на работа.Най-често се движим с кола,  а гражданите на големите градове ползват метро.Отново на мода се връщат колелата.Използват се от хора с „екологично“ съзнание.Най-рядко можем да срещнем себеподобни, които бавно и спокойно, пеша отиват до работното си място.
Независимо от различните средства за придвижване и скоростта на нашето движение, неизменни остават изходната точка на потегляне- обикновено дома ни и крайната цел, най-често работното място.Средствата за научно изследване също стават все по-бързи, ефективни и мощни.Но и при тях трябва да се започне с определянето на базисни показатели.Сред тях, особено важно място заема положението на обекта на изследване,независимо от неговите размери.
За обществото, адреса на който живеем, е основен елемент в нашата идентификация, като отделни граждани.В науката от местоположението на планетата, елементарната частица, човешкия орган, започва изследването и обяснението на научните явления и процеси.
 
Le_Verrier_4Урбен Жан Жозеф Льоверие /1811-1877/ е френски астроном.
През 1833 година завършва Политехническото училище в Париж.Започва химически изследвания под ръководството на великия химик и физик Гей-Люсак.По-късно насочва интересите си към астрономията.Изследва неправилностите в движението на планетата Уран.Независимо и малко преди големия английски астроном Джон Адамс, определя орбитата и масата на неизвестна планета-Нептун.
Нептун е открита по неговите изчисления.Това е едно от най-големите постижения на математическата астрономия.
През 1839 година, публикува резултатите от пресмятане на взаимните смущения на планетите и показва устойчивостта на Слънчевата система.През 1849 година, преработва теорията за движението на всички големи планети в Слънчевата система. Постига по-голяма точност от тази, на аналогичната теория на великия астроном и физик Лаплас.
Астрономическите таблици за положението на звездите, съставени от Льоверие се използват и днес за изчисляване на звездните движения и орбити.Той е инициатор и основател на Международната метеорологична служба.Става член на Парижката АН /1846/ и Лондонското кралско дружество /1847/.Носител е на най-голямата научна награда на Великобритания- медала „Копли“ и два златни медала на Лондонското кралско астрономическо дружество.
За първи път в научната история, голямо космическо тяло- планета е открито само чрез изчисления и теоретични хипотези.
Научните открития на Льоверие му гарантират завидно положение в историята на науката.

Автор:Георги Караджов    

 

 

КЛАСИФИКАЦИЯ

 Живеем в информационен век Информационните потоци ни заливат отвсякъде.За минути разбираме за събития,  които се  случват на хиляди километри от нас.Информацията е толкова много, че често нямаме време да отделим истинските от „фалшивите“ новини.Капацитетът на възприемане на мозъка ни е ограничен.Необходимо е да въведем някаква организация във възприемането на информационния поток. Съществуват различни подходи за структуриране на събраните от нас данни.От този да ги запаметяване в паметта на компютъра си, докато ни потрябват, до изтриване на фактите и обстоятелствата, които не са ни полезни.Един от най- старите и ефикасни методи за подбор, анализ и изследване на бази данни е класификацията.Тя се използва първо при научните изследвания, но след като доказва своята ефикасност, се прилага и в други сфери на човешка дейност. Необходима е предварителна подготовка и организация за резултатното приложение на различните видове класификации. В различните сфери на човешко познание, те имат собствени, индивидуално определени характеристики.
Edward_Charles_Pickering_1880sЕдуърд Чарлз Пикеринг /1846-1919/ е американски астроном  и астрофизик. В 1865 година завършва Харвардския университет/САЩ/.От 1867 до 1877 година е професор по физика в Масачузетския технологичен институт /САЩ/. От 1877 година е директор на Харвардската обсерватория и професор по астрономия в Харвардския университет. Установява началото на скалата на звездните величини и въвежда стандарт, спрямо който да се определят тези величини.Определя нулпункта на скалата на звездните величини. Пръв посочва необходимостта от създаването на независима скала от фотографски величини, която може да се сравни с визуалната скала на звездните величини.Разработва Харвардската спектрална класификация на звездите, която разделя звездите в 10 спектрални класа.Тя се използва и до днес. Изказва хипотезата за общността на произхода на звездите в звездните купове- основа за използването на звездните купове при изследване на еволюцията на звездите.Разработва математическата теория на затъмнително променливите звезди.Открива спектрално двойните звезди /1889/.Влиза в историята, като един от най-забележителните организатори и ръководители на научни колективи. Чуждестранен член на Лондонското кралско дружество/1907/. Класификациите на Пикеринг определят развитието на астрономията и астрофизиката за векове напред. Научната му дейност сякаш минава под мотото „Напредък,чрез класификация“.
Автор: Георги Караджов
 таг: квалификация

СЛЪНЧЕВО ПЕТНО

Без слънцето, Земята не може да съществува.Днес  е модерно да се търсят други цивилизации и планети, на които, те могат да съществуват.Първото условие при това търсене е да се намерят слънца, подобни на нашето, които да позволяват възникването и развитието на живот.Слънчевото въздействие върху нас не винаги е положително.Много от земните катаклизми се дължат на нашия „източник“ на съществуване.
Широка употреба  в езика ни, получават и преносните значения на това понятие.Слънчеви хора, наричаме тези, които стават център на човешките компании. Те ни зареждат с енергия и стимулират творческите ни способности.Дори ни заслепяват със своето излъчване, като блокират възможностите ни да им се противопоставим.Изобщо, силната енергия предизвиква смесени и противоречиви чувства.Кой от нас не желае да бъде център на вниманието.За съжаление, това се отдава на малцина.
Както навсякъде в човешките общества, така и на слънцето се забелязват по-малко познати, тъмни области, където се прониква най-трудно.Най- често срещаните сред тях са слънчевите петна.
1305452896746Йозеф Фраунхофер /1787-1826/ е немски физик и астрофизик. През1818 година става собственик и ръководител на оптическата работилница в Бенедиктбайрен /Бавария/.От 1823 година е професор в Мюнхенския университет /Германия/.Той открива метод за точно определяне формата на лещите. Изобретява машина за шлифоване на ахроматични лещи. Конструира спектрометър, ахроматичен микроскоп, окулярен микрометър и хелиометър.През 1815 година наблюдава и пръв изследва и обяснява тъмните линии в слънчевия спектър, наречени на неговото име. Измерва дължината на техните вълни.  
Фраунхоферовите линии се превръщат в един от най- мощните инструменти на астрофизиката за изследване на атмосферите на космическите тела.Те позволяват да се идентифицират много химически елементи в слънчевата атмосфера и излъчване. Чрез тях се откриват и съвсем нови, непознати химически елементи.
Изобретява първата дифракционна решетка- инструмент, който се използва и до днес в научните изследвания.Фраунхофер дава ново значение на понятията „тъмно“ и „неизвестно“.
Благодарение на него, слънчевите петна разкриват своите тайни и ни показват и светлата страна на „тъмнината“.

Автор:Георги Караджов  

 таг: слънчево петно  

 

 

ХИПОТЕЗА

Установените и доказани истини са нашият стимул   в живота макар, че хора в различно време ги откриват, доказват и прилагат на практика.Така, те улесняват нашето съществуване. Факт е, че продължават да съществуват области на познанието, които са недостъпни за нас. В такъв случай, сме  принудени да се движим в непозната среда без  ясни ориентири.
За да облекчим своя път в непознатото, използваме различни помощни средства.Едно от най- често срещаните е хипотезата. Предполагаме, какво ще се случи при определени действия от наша страна и проверяваме дали резултата съвпада с нашите предсказания.Когато е налице съвпадение, се придвижваме напред в разгадаването на света. В случай, че предположението не се докаже, можем да потърсим нов по-подходящ път за научното  си търсене.
Изграждането на достоверна хипотеза не е по-силите на всеки човек.Тя изисква широки познания, силно развита интуиция и богато въображение. 
V0004515 Blaise Pascal, seated at his desk. Line engraving by J. BeinБлез Паскал /1623-1662/ е велик френски физик,математик, философ и мистик. Роден е в семейството на кралски данъчен служител.Независимо от крехкото си здраве, той остава трайна диря в развитието на човешкото познание. Според него, слабостта на човешкия разум води до абсолютен скептицизъм на отделния индивид.
За него, науката е област на хипотезите, а математиката може да се възприеме като истинна, само като система от аксиоми.
Паскал счита, че висшето познание може да се основава само на вярата. Това,което не му пречи да изработи аритмометъра-   първия известен модел на съвременния компютър.
В епоха на ярък сблъсък на различни идеи и философски системи, Паскал остава извън главните философски направления на 17 век – рационалното и емпиричното.
Той счита,че само религиозния отговор, когато е приет от нас и отговаря на истината, може да ни донесе истинско блаженство.Надарен с изключителна интуиция, той дефинира една от основните тези на философията на 20 век, че научните теории могат да бъдат фалшифицирани, но никога не могат да бъдат доказани по абсолютен начин.
Философията на големия френски мислител, достига своята връхна точка в определението му на човека, като „мислеща тръстика“.
Изключителните постижения на Блез Паскал във физиката и математиката са широко известни, но те не могат да бъдат разбрани без философските му възгледи.
Разбирането  за ограничеността на  човешката способност за познание, довежда Паскал до големите открития във физиката и математиката, които записват името му със златни букви в историята на човешката мисъл.
 Автор:  Георги Караджов      

 

 

 

 

 

 

 

ИГРА

Кой не обича да играе!?.Децата в двора на родния им дом или училището.По-големите ученици, като участват във викторини, състезания, олимпиади.Възрастните, когато искат да забравят несполуките и умората от трудовия делник.Учените и военните, които разиграват като „игра“ възможните варианти на определени действия или конфликти и последиците от тях.
В нашият свят, играта има много значения.Като започнем от чистото развлечение и стигнем до сериозните научни изследвания. Математическата теория на игрите изследва и обяснява такива разнородни явления, като хазартните игри,функционирането на пазара, участието на хората в икономическия и политически процес.Дори в изкуството и литературата съществува понятието „играещ“ човек- творец, който използва игровите принципи, за да създаде произведение на изкуството- книга, картина, архитектурно творение.
За да играеш е необходимо да знаеш много неща- правилата на играта, участниците в нея, взаимоотношенията между тях, влиянието на игровата обстановка върху тяхното поведение и разбирания.
360px-Friedrich_von_schillerФридрих Шилер /1759-1805/ е велик немски поет,драматург и философ. Независимо, че гениалния му събрат Йохан Гьоте пише „Стилът на Шилер е най-блестящ и въздействащ, когато той не философствува“.
Шилер е на друго мнение.В писмо до големия Вилхелм Хумболт,  той подчертава:“Сигурно е, че определеността на понятията е безкрайно полезна за творенията на въображението“.
Независимо, че през 1792 година, революционния Конвент на Френската република го обявява, за неин почетен гражданин. Той отказва гражданството и даже обмисля възможността да напише статия в защита на френския крал.
Съсредоточени върху неговото творчество- един от върховете на немската и световна литература, критиците и изследователите не обръщат достатъчно внимание на философските му възгледи.
Според него, свободата властва над красотата, природата дава красота на телосложението, а душата дава красота на играта.
Той е първият голям творец в литературата, който разглежда идеята за красотата, като игра.За него игра е всичко, което не е нито субективно, нито обективно а случайно, като не принуждава нито вътрешно, нито външно човека.
„Човекът“, смята Шилер, играе само там, където е човек в пълния смисъл на думата и е изцяло човек само там, където играе.
В неговите представи, играта е средата на сетивността и разума и цялото, което ги обхваща.За него, да играеш е „единствената истински свободна дейност“.От тук и неговата вяра е, че „красотата ще спаси света“.
За Шилер, най-висшата цел на изкуството е удоволствието, което изкуството предизвиква, като игра.
Чрез „изкуството на играта”,Шилер създава някои от най-големите върхове на световната литература и култура.
Автор: Георги Караджов      
 
 
 
 
 
 
 

КОСМОГОНИЯ

Космогония е науката за произхода и развитието на космичните тела, и техните системи-галактики.Произходът на Вселената, ни вълнува от дълбока древност.Учените се стремят да открият научните закони, които управляват функционирането на Космоса.Философите разсъждават за „първичната“ материя, която изгражда заобикалящия ни свят.Обикновените хора остават безмълвни пред гледката на необятните космически системи и тела, които сякаш нямат начало или край. 
Космогонията се използва и с други значения,като изследване на първоизточниците на човешкото съзнание, и на духовната същност на заобикалящия ни материален свят. В такива високи сфери на духа, познанието е забранено за хора без голяма култура, въображение и творчески размах.
Дори тези, за които тази наука е твърде отвлечена от обикновения човешки живот,трябва да се признае, че средата близка или далечна, оказва пряко влияние на нашето интелектуално и духовно развитие.Многобройните съвременни научни открития доказват, сериозното въздействие на космически явления и процеси върху земния климат и околна среда.  Също така върху психиката и физиката на човешките общности, и отделния човек.
Джордж Хауърд Дарвин /1845-1912/ е английски астроном, математик и адвокат. Син е на великия естествоизпитател Чарлз Дарвин.
Пръв прилага подробен динамичен анализ към проблемите на космогонията и геологията.Разглежда влиянието на приливното триене във въртящи се вискозни сфероиди, върху еволюцията на двойни системи .
През 1879 година предлага резонансна теория за произхода на Луната според която, тя се е отделила от Земята в резултат на неустойчивост на нашата планета, причинена от резонансни слънчеви приливи.
Прилага хармоничния анализ за изучаване и предсказване на океанските приливи.Поставя космогонията на здрава математическа и физическа основа.
През 1872 година става член на Лондонското кралско дружество,  а през 1892 година получава златния медал на Лондонското кралско астрономическо дружество. През 1907 година е избран за член-кореспондент на Петербургската АН.
През 1889 година е избран за президент на Лондонското кралско астрономическо дружество, а през 1892 получава най- голямата научна награда на Великобритания- медала „Копли“.
Наследил мащабното мислене от своя баща Чарлз Дарвин, Джордж се насочва в различна сфера на познанието. Той пренася научните си интереси от еволюцията на човешкия род, към еволюцията на космическите тела и техните системи.
Той се превръща в свързващо звено между съзнанието на отделния човешки индивид и космическото съзнание.
 Автор:Георги Караджов
таг: космогония     
 
 
 
 
 
 

ТИШИНА

Шумът ни заобикаля отвсякъде.Заглушават ни звуците на автомобилите, гласовете на хората около нас, сирените на линейките или пожарната команда.Агресивната звукова среда е един от основните източници на стрес в живота ни.А стреса не е добър съветник и често води до по-сериозни последствия- различни видове болести и неврози.За наше съжаление, той е неотменима част от нашето битие.
Когато търпимостта ни към него достигне своя предел, трябва да предприемем нещо. Често на помощ ни идва тишината. Тя ни позволява да си починем, да чуем мислите си или просто по-сериозно да обмислим решението на собствените си проблеми.
Тишината може да бъде и наше оръжие.Тя ни помага, когато не знаем какво да отговорим или как да реагираме на дадена ситуация.Или ни позволява да спечелим скъпоценно време, за постигане на желан от нас резултат.Не случайно в българското съзнание, тя има значението на истинско „злато“.
John-Goodricke-1-320x227Джон Гудрайк/1764-1786/ е английски астроном.Роден е в Грьонинген /Холандия/.След тежка болест, прекарана още в детските години, онемява и оглушава.
През 1778-1781 година учи в Уранигтанската академия, след което живее и работи в имението си в Йорк.
Той е основоположникът на изучаването на звездната променливост .
В 1782 година открива периодичност в измененията на блясъка на звездата Персей /Алгол/ и определя периода на тези изменения.Изказва предположението, че причините за изменение на нейния блясък е затъмняване на звездата от голямо тяло, което обикаля около нея.Хипотеза, която се доказва едва през 1889 година, когато немския астроном Фогел доказва, че тя е спектрално двойна звезда.
Гудрайк открива променливостта на две други ярки звезди в Лира /1784/ и Персей /1784/, които стават по-късно прототипи на два класа променливи звезди.
През 1783 година Лондонското кралско дружество, го награждава с най- голямата си награда- златния медал Копли, за откриване променливостта на Алгол.
През 1786 година става член на Лондонското кралско дрежуство.
Когато наблюдаваме нощем звездното небе, ни пронизва спокойствие и хармония.Картината му  често ни оставя без дъх и думи.
Може би по този начин  е влияело и на великия астроном Джон Гудрайк.
Немият и глух Гудрайк „проговаря“ за звездното небе с езика на науката и влиза в историята.
Автор: Георги Караджов