Category Archives: Универсално познание

КИПЕНЕ

Човешкият организъм функционира най-добре при определени температури.Те не са еднакви за хората от различните раси,религии или пол.Голямо значение има и климатичния пояс,който обитават.Организмът на ескимосите може да издържи на много ниски температури и екстремални условия.Обратно тези,които живеят в умерените ширини са адаптирани най-добре към година с четири ясно обособени сезона- есен,зима,пролет,лято.Дори,когато живеят  в еднакви географски области индивидуалните особености на  тяхното тяло, позволяват да съществуваме в екстремални условия или напротив, да не са в състояние да се приспособят  към тях.“Граничните“ състояния се използват и в преносен смисъл.Интензивната умствена или физическа работа води до сериозно напрежение и натоварване на физическите и психическите системи на нашето тяло.Те буквално „кипят“ от активност и многократно увеличават капацитета си за действия.
Цели раздели от физиката,химията,геологията се занимават с изследване на промените,които настъпват в телата,когато бъдат поставени при различни от нормалните условия.Обикновено след преминаването на такова състояние, обектите на изследване променят сериозно своите свойства, а хората достигат до нови нива на разбирането за  себе си и заобикалящия ги свят.Именно, прехода от едно състояние в друго,позволява на човешкия свят най- адекватно да отговори на предизвикателствата на социалната и природна среда.Способността ни да се справяме  на пръв поглед непреодолими прегради, може да бъде основен критерий за оценка на действителния ни умствен и физически потенциал.
Henri_Victor_Regnault_1860sHenri Victor Regnault/Рено// 1810-1878/ е френски физик и химик.Осем години след смъртта на родителите си се премества в Париж. През 1832 година завършва Висшето минно училище.Специализира органична химия, при великия химик Юстус Либих в Гисен/Германия/.Там синтезира химичните  съединения винилхлорид и поливинилхлорид.Става професор по химия в университета на Лион /Франция/.От 1840 год. е професор по химия в Парижката политехника.През 1843 година прави детайлни изследвания въз основа на които, изработва цифрени таблици,показващи свойствата на парата, които са публикувани през 1844 година.За тях получава медала „Румфорд“, на Лондонското кралско дружество През 1854 година е назначен за директор на най- голямата порцеланова фабрика на Франция в Севър.
Рено изработва чувствителни термометри, хидрометри, хипсометри и колориметри,с които измерва специфичните топлини на много субстанции и коефициента  за повишаване обема на газовете.Открива, че при загряване, различните газове повишават по различен начин обема си, и че прочутия закон за разширението на великия Роберт Бойл може да се разглежда само като приблизително валиден, за топлинните свойства на газовете.Той е един от създателите на термодинамиката и учител на големия английски учен Уйлям Томсън /лорд Келвин/.За първи път в историята на науката, с прецизната си апаратура измерва свойствата на газовете близо до точката им на кипене. През 1871 година, лабораторията му в Севър е разрушена, в резултат на Френско-пруската война.В нея загива и сина му.
Със своите изследвания и живо,т Рено дава пример за „кипящо съществуване“
Автор: Георги Караджов

СВРЪХ

Средата определя съзнанието,според марксистката теория.Но тази дума има и други значения-средно аритметично между две величини в математиката, или „средните“ни способности и възможности.Преобладаващото научно мнение е, че мнозинството от хората не се отличават особено един от друг.Те живеят, според общоприетите стандарти. Едни от тях не притежават, а други притежават големи заложби.За щастие,  някой правят изключение. Личности с големи мечти, имат волята и способностите да ги реализират.Някои се отличават толкова много от останалите,че не можем да ги включим в нито една категория.Те сякаш се движат в различна орбита и следват строго индивидуални пътища.
Обикновено, животът на такива индивидуалности не е лек. Готови са да  си поставят   немислими за тях цели. Поемат натоварвания,които не всеки може да издържи.И затова постигат забележителни резултати,които трасират нови пътища в научното и социалното развитие.Усилията и постиженията им надхвърлят нормалните човешки възприятия и изместват границите на човешките възможности.Някои ги наричат пионери.
Willis_Lamb_1955Willis Lamb/Уилис Лам//1913-2008/ е американски физик. През 1938 година защитава докторската си дисертация на тема „Разсейване на неутроните от кристалната решетка“.В нея,само заради неразвитите към този момент компютърни методи и технологии, той пропуска да открие ефекта на Мьосбауер- 19 години преди самия Мьосбауер.Откритието е удостоено с Нобелова награда по физика през 1961 година.
Още в началото на научната си кариера, е критичен към различните интерпретаторски направления в квантовата механика.Влиза в историята на физиката,като един от малкото физици- теоретици,които се преквалифицират във физици – експериментатори.  Той е един от малцината учени, способни да се занимават успешно във всички области на съвременната физика- от ядрената през лазерната физика до лазерната спектроскопия. През 1939 година разработва теорията на излъчването, вследствие на резонансно улавяне  на бавни неутрони от ядро в кристална решетка.
Уилис Лам получава Нобелова награда по физика през 1955 година, за откриването на изненадващото отместване на енергията на електрона във водородния атом,с което доказва погрешността на теорията на великия физик Пол Дирак,наречено „Ламбово отместване“. Той разработва теорията на оптичните мазери,в която дефинира ефекта на „Ламбовото потапяне“- основа на ново направление в лазерната спектроскопия.
През 1962 година създава теорията на първия вече  създаден газов лазер, а през 1963 година участва в построяването на първия в света линеен индукционен ускорител.
От 1948 година е професор в най- големите американски университети.През 1954 година става член на Националната АН на САЩ.
С пионерските си постижения, Лам покрива понятието „свръх“ учен!
 Автор: Георги Караджов      
 

ЗАЛИЧЕН

Казват,че историята се пише от победителите.Като пример, можем да дадем  някой велики римляни.Един от тях е Гай Юлий Цезар. До колкото знаем е неговият предтеча и роднина, не по- малко  знаменит   Гай Мари, е по-малко известен от него Навярно си спомняме от историята за неуспешния поход на Наполеон в Русия и големия руски пълководец Кутузов,който му нанася поражение Но  забравяме и плеядата от френски и руски военачалници, които се сражават в тази война.В историята остава и „краля-слънце“Луи XIV.  Мнозина от нас не са запознати с делото на основателя на династията на Бурбоните- Анри IV. Дори в българската история, някои исторически личности са „затъмнени“, от блясъка на други,често незаслужено. Дълго време в нашата историография се подценяваше приноса на Любен Каравелов в борбата ни за национално освобождение, за сметка на светинята Васил Левски.
Има личности и с по-нерадостна съдба.Те просто биват „заличавани“ от своите съвременници за по- кратък или по- дълъг период от време,сякаш никога не са съществували.В този случай, най-големия съдник е времето.То или ги оставя в „забрава“ или ги реабилитира пред лицето на историята.
Когато „заличаваме“ някого има голяма опасност да „забравим“ и за неговото дело. А който не помни грешките си е обречен да ги повтори.
375px-Celibidache_At_Curtis_SingleSergio Celibidache/Серджиу Челибидаке//1912-1996/ е световно известен диригент и композитор от румънски произход. Следва пиано,философия,математика. В Берлин /Германия/ специализира дирижиране и контрапункт. През 1945 година става диригент на оркестъра на Берлинското радио, а през 1946 година на Берлинския филхармоничен оркестър.В периода 1945-1952 година е главен диригент на Берлинския филхармония,първоначално съвместно с великия Вилхелм Фуртвенглер, а след оттеглянето му -от 1947 до 1954 година самостоятелно.
С номинирането на прочутия Херберт фон Караян за главен диригент на оркестъра, той демонстративно напуска Берлин, а името му е заличено от списъка на главните диригенти.Едва настоящия главен диригент сър Саймън Ратъл, го възстановява в него.
Освен голям диригент, Челибидаке е и изключителен познавач на изтока и убеден дзен будист /основна философска и религиозна доктрина в Азия/.Той композира 4 симфонии и концерт за пиано, и оркестър.В периода 1979-1996 година е музикален директор на Мюнхенския симфоничен оркестър /Бавария-Германия/.
Той вярва в „трансцеденталното изживяване“ и е привърженик на бавното музикално  темпо,което е „подвижния образ“ на „неподвижната вечност“!
Днес, Берлинската филхармония е призната за най- добрия симфоничен оркестър в света.Постиженията й се свързват най- вече с големия диригент Херберт фон Караян.Но те биха били немислими без неговите предшественици- Вилхелм Фуртвенглер и Серджиу Челибидаке!

Автор: Георги Караджов    

 

 

МАНИЕР

Ние сме социални животни, по мнение на някой учени. Създаваме семейства,работим индивидуално и в  колективи,общуваме с приятели,свързваме ме се чрез социалните мрежи.Средата,в която живеем изисква от нас умения за комуникация и обмен със заобикалящата ни свят. Заедно,с това сме отделни индивиди със собствени мисли,стремежи и мечти.Колкото и да се старае мнозинството, не може да  заличи напълно индивидуалността ни.Ученията и теориите, които дават превес на средата над отделния човек, не постигат  голям успех.
Едно от нещата,с които се различаваме от останалите хора е нашия стил на поведение и отношение към света.Той  се изразява  по много начини. Започва  се с облеклото,което носим и се стигне до начина на изразяване, и защитаване на  нашите тезиси.Всеки от нас притежава свое собствено, неповторимо излъчване.
Маниерът ни на поведение е нашата визитна картичка.С нея печелим или губим влияние и приятели, постигаме успехи или търпим разочарования.Но  в крайна сметка, маниерът е  неотделим от нашата същността.
200px-Pietro_de'_Medici_-_Santi_di_Tito_-_1584-1586 Lodovico Cardi-Cigoli/Чиголи//1559-1613/ е италиански художник и архитект,един от най- видните представители на маниеризма в изкуството.Това е направлението,което си поставя за цел, разкриването на най- съкровените и скрити страни на човешката природа, и поставя отделната личност  в центъра на изображението. Получава своето образование във Флоренция-  Италия. Днес, той е малко известен, но е признат за един от най- големите творци на своето време.
Heemskerck_Ecce_HomoПроизведението му Ecce Homo /Това е човекът/ е било взето от Наполеон Бонапарт, за да краси прочутия Лувър /Париж/.  След поражението му през 1815 година  е върнато в Палацо Пити- Флоренция,където е и до днес.Картината му „Свети Петър лекува сакат човек“ е призната за 3- та най- красива картина в Рим след „Трансфигурация“ на Рафаел и „Последното откровение на свети Джером“ на Доменичино. 
Cardi става единствения художник, наред с Микеланджело,който приживе получава титлата „Божествен“.За близкия му приятел,великия Галилео Галилей, той е най- големият художник за времето си в Рим.Неговите произведения за първи път възпроизвеждат откритията направени от Галилей, за физичната природа на Луната.
Малко преди да почине по искане на папа Павел V е произведен в рицар на Малтийския орден.
Негови произведения красят и прочутата вила Боргезе в Рим.Благодарните му съграждани от Флоренция, го наричат „Флорентинския Кореджо“. Той прекарва последните 9 години от живота си в Рим.
 По време на доминация на държавата и църквата  над човешката личност,Чиголи разкрива непреходното значение на личността!
Автор: Георги Караджов     

 

 

ФОРМАТИР

Заобиколени сме в океан от информация, която получаваме   от многобройни информационни източници.Един от основните  е социалните мрежи. Потребителите на най-големите от тях са стотици милиони, дори милиарди хора от всички страни на света.Тяхната мощ е толкова голяма, че се конкурират с най-влиятелните електронни и печатни медии.Те имат и решително предимство пред тях и са независими   от политически и корпоративни влияния. Затова и информацията която подават, обикновено е по-балансирана и независима.
Колкото по-голяма е информационната мрежа,толкова по-трудно можем да се ориентираме в информацията, която подава. Нараства необходимостта от организирането на информационните масиви,за да станат по-достъпни за своите потребители.Това би позволило на всеки от нас да достига по-бързо и лесно до търсените знания и умения в интернет пространството.Процесът на структуриране на информационните  масиви  се нарича форматиране.
 В зависимост от професионалните групи и организации, които  ползват тази информацият може да бъде различни видове. Влияние оказва и естеството на самата информационна услуга. Ако искаш да не се загубиш в океана, трябва да имаш добри ориентири и да си избрал подходящи трасета за придвижване.
maxresdefaultVincent D.Blondel /Блондел/ /1965/ е белгийски математик и информатик.  Произхожда от семейство със сериозни академични традиции.Чичо е на Луи Блондел, който е  известен икономист-теоретик. Блондел изучава философия, математика, инженерни и компютърни науки, в университетите на Лувен /Белгия/,Гренобъл /Франция/, Лондон и Оксфорт /Англия/. Получава магистърската си степен по математически науки от Империал Колидж /Лондон/.По-късно защитава докторска дисертация по приложна математика, в университета на Лувен     /Белгия/.
Научните му интереси, са в областта на математическата теория на контрола и теоретичната компютърна наука. Големите му научни постижения са в областта на сложните компютърни системи, които контролират и координират комплексни информационни и организационни системи.
Той е гостуващ професор по компютърни науки, в Политехническото училище в Лион /Франция 1998 година/ и Парижкия университет „Дени Дидро през 1999,2000,2002 година, както и  в прочутия Масачузетски технологичен институт  /САЩ от  2005 до 2006 година/. Избран е за ректор на Католическия университет в Лувен /Белгия/ за периода 2014-2019 година.
Изследванията на Блондел разкриват пътищата за форматиране на нашия сложен,комплексен и противоречив свят!
Автор: Георги Караджов

 

 

 

ПРИНЦ

Казват, че мнозинството управлява   света.Фактите,като че ли, го потвърждават.В държавите с демократични системи, партиите получили най- много гласове, съставят правителство и са най-влиятелни.Дори,  в страните с по-авторитарно управление,  по-голямата част от хората   приемат, да бъдат управлявани по този начин.А дали е действително така?
Ако изследваме по- подробно историята и историческите процеси, установяваме различни закономерности. Първоначално,  най- напредничавите и продуктивни идеи се подкрепят от едно просветено малцинство.С течение на време, то успява да убеди останалите в полезността, на защитаваните от тях тези и позиции.Неусетно, новото и прогресивното се налага и всички го възприемат,като даденост.
Така, че да не бързаме да отхвърляме предложенията на отделни хора или групи,само защото не се възприемат веднага.Това не винаги означава, че са вредни за развитието.Напротив, доста често, именно програмите на тези „самотни“ гласове печелят срещу конкуренцията и стимулират нашето развитие.
 Lucien_Bonaparte_hiresCharles Lucien Bonaparte/Бонапарт/, принц на Canino и Musignano /1803-1857/ е френски биолог и орнитолог. Той е роден в Париж            /Франция/. Син е  на Люсиен Бонапарт- по-младия брат на прочутия Наполеон Бонапарт и отгледан  в Италия.На 29.06.1822 година се  жени за братовчедка си Зинаида, от  която има 12 деца.Сред тях е бъдещия кардинал Люсиен Бонапарт. 
След женитбата напуска Италия в посока Филаделфия /САЩ/, за да живее с бащата на жена си Жозеф Бонапарт.Открива мустакатото шаварче- птица,която има широко разпространение /включително в България/.
През 1826 година се завръща в Европа, а  следващата 1827 година прави сравнение между птиците на надморската височина на Филаделфия и италианските видове.В 1828 година семейството се заселва в Рим /Италия/,където Бонапарт организира няколко научни конгреса,преподава и пише трудове върху американската и европейска орнитология.
В периода 1832-1841 година  публикува труда си за животните в Италия.Открива и описва нов род гълъби- Зинаида, на името на своята жена. През 1845 година е избран за член на Американското антикварно общество.
През 1849 година е депутат в Римското народно събрание и участва в учредяването на Римската република.Взима и участие в защитата на Рим срещу 40 000 френска армия.След разгрома й по заповед на Луи Наполеон Бонапарт напуска града и се заселва в Марсилия /Франция/.Посещава Англия и Шотландия,където прави методическа класификация на птиците в целия свят. През 1850 година му  разрешават да се върне в Париж,където остава до края на живота си.Там през 1854 година и назначен за директор на Ботаническата градина.Преди смъртта си успява да публикува първия том, който описва птичия свят на света.
Принц по рождение, Люсиен Бонапарт е живото доказателство за значението на „синята кръв“.

 автор:Георги Караджов    

 

 

ЧЕРТОЖНИК

Привличат ни известните,влиятелни и богати личности. Интересува ни всяка информация за тях.Къде са родени,как натрупват богатството си,с какво влияят на околния свят. Обръщаме внимание и на непроверени, дори фалшиви новини за тях.Създава се впечатление, че те са над всичко в нашия съвременен свят,а обикновените хора присъстват в публичното пространство между другото. Факт е, че прочутите хора във всяко общество,  всъщност са малцинство.“Мълчаливото“- мнозинство- техни съвременници са публиката, без която не могат. Може би сред „тълпата“  да има истински творци и иноватори, на които времето  все още не е дошло. Няма нищо по- неприятно и до известна степен загадъчно от неизвестното.

Големите архитекти създават плановете и реализират красивите сгради, а обикновените чертожници ги превръщат в прецизни проекти и чертежи, които строителите да изградят.Понякога един лош чертеж може да провали и най- добрата идея.Неточното проектиране причинява жертви и разрушения.

Charles Louis Cleriseau /Клерисо/ /1721-1820/ е френски чертожник на архитектурни проекти,антиквар и художник.Той завършва Френската академия в Рим и е ученик на художника на антични руини на сгради Джовани Паоло Панини.

 През 1755 година във Флоренция /Италия/ се запознава с големия шотландски архитект Роберт Адам и е негов гид при посещението му в Рим.

 618_348_split-croatiaЗаедно посещават двореца на император Диоклециан в Сплит /днешна Хърватия/.Подготвят цял том, който документира руините и описва двореца.Рисунките в него са дело изцяло на Клерисо. Томът е издаден в Англия през 1764 година и предизвиква истинска сензация, а Робърт Адам създава нов стил в английската архитектура,възкръсващ архитектурните образци от античността.

През следващите десетилетия в Рим, Клерисо става ментор на цяла генерация млади архитекти,спечелили прочутата Награда на Рим за архитектура.

Изключителните му рисунки на антични архитектурни детайли на действителни римски сгради и архитектурни фантазии формират техния вкус.Оказва силно влияние и на брата на Роберт Адам, Джеймс Адам,който също се превръща в голям архитект.

Според историците на изкуството, Клерисо е в основата на възраждането на интереса към античността и възникването на архитектурното течение неокласицизъм. През 1774 година придобил голяма популярност, като създава декорите и дизайна в салона на хотел Grimod de la Rayniere            /Париж/, собственост на бащата на съвременната кулинария Grimod            /герой на друг материал на „Универсално познание“/.

В периода 1785-1789 година, помага на един от бащите основатели на САЩ Томас Джеферсън- тогава американски посланик във Франция, в проектирането на сградата на Конгреса във Вирджиния /САЩ/.

Днес, негови произведения се намират в Ермитажа- Санкт Петербург,музея „ФицУйлям“/САЩ/, Кембридж /Англия…

Клерисо е живото доказателството на тезата, че „чертожника“ има значение.

Автор: Георги Караджов

 

 

УСТОИ

Смутени сме от несигурността на съвременния свят.Климата ни поставя на все по-сериозни изпитания.Тайфуни и урагани с „нежни“ имена нанасят огромни материални и морални щети, дори и на най- големите, и силни държави.Има страни,които със своите действия поставят под съмнение нормалното съществуване на цели региони на земята.Тероризма завладява все по-големи територии и модерния световен ред има опасност да изгуби своите ориентири и опори. В този случай, това се отразява и на всеки отделен човек.Стресът и страхът заемат все по-голяма част от нашето съществуване Необходимо е  да се случи нещо сериозно,за да се върнем към  по-стабилно и предсказуемо битие.

Историята показва,че в периоди на големите катаклизми и промени, човечеството се връща към своите корени.В тях се стреми да намери средствата и механизмите,с които да преодолее проблемите и да начертаем пътя напред.Това е болезнен,но необходим процес,както за света като цяло, така и за всеки един от нас.Корените,без които нашия свят е немислим, обикновено наричаме устои.

eratosten-235x300Ератостен /276-194 г.пр.н.е./ е древногръцки астроном и географ.Роден е в Кирена /Северна Африка/.Получава своето образование  в двата най-големи научни центрове на античността- Александрия и Атина.Служи,като възпитател на наследника на египетския владетел Птоломей III Еверхет.Около 225 година става завеждащ прочутата Александрийска библиотека.Той е един от най- много странните учени на античността Занимава се с астрономия, физика, математика, етнография,филология, философия.

Пръв измерва дъга от меридиана и определя размерите на земята с много близки до съвременните стойности.Пресмята разстоянието от Земята до Слънцето и Луната.

С голяма точност определя наклона на еклиптиката- много близка до съвременната стойност.Съставя каталог от 675 неподвижни звезди.Един от първите каталози в историята на астрономията.

Основоположник е на научната хронология. Той определя и въвежда в практиката понятието високосна година.

Прави географско описание на целия известен дотогава свят и изработва най- добрата карта на света на своето време, и  влиза в историята на математиката с многобройните си математически изследвания.

Със своя живот и научно дело, Ератостен  се превръща в един от строителите на устоите на съвременната наука.

Автор Георги Караджов

СВЕТЛИНА

Светлината е от голямо значение за нас, защото с изгрева на слънцето се събуждаме за нов живот.Лъчите му ни следват през целия ден.Зареждат ни и ни подават енергия. Слънцето и за всички нас има голямо голямо значениe и силно въздействие.

Човекът,който ни кара да се усмихваме дори без да желаем, излъчва светлина.Щастливото събитие е като светлина в тунела.Постижението след положени неимоверни усилия и несгоди „осветява“ съществуванието ни. Комплиментите, за нашата помощ или подкрепа, които получаваме от другите за нашата помощ или подкрепа, също съдържат „светлинни“ елементи.

Да изгрее на хоризонта на успеха и реализацията, за всеки от нас е трудна задача.Понякога са необходими години на упорит труд,себеотрицание, и неотклонно следване на целта. Накрая,когато се появят светлините на прожекторите и застанем в центъра на вниманието, усмивката озарява лицето ни.

73d8ca7d2aПиер Бугер/1698-1758/ е френски учен, един от основателите на фотометрията.Роден е в Льо Кроазик/Бретан-Франция/. Той е един от най-многостранните изследователи на своето време.Изследванията му обхващат геодезията, хидрографията, гравиметрията,оптиката,теорията на корабите. Пръв определя понятието количество светлина.Въвежда принципа на градация на светлината.Конструира фотометър и разработва методи за измерване силата на светлината.

През 1729 година открива закона за отслабване на светлината в среда. Изобретява хелиометър и първия практически използваем фотометър.

Същата година провежда първите опити за измерване на количеството топлина,което земната повърхност получава от слънчевите лъчи.

През 1746 година публикува първия трактат в научната история за конструиране на кораби.В него наред с другите постижения, за първи път се обяснява използването на метацентъра,като мярка за стабилността на кораба.С това спечелва   прозвището „бащата на корабостроенето“.

Става член на Парижката АН /1735/ и на Кралското дружество                        /Лондон-1750/.

За да разбереш светлината,първо трябва да я опознаеш и изследваш. Откритията на Бугер „осветяват“ същността на светлината,като физическо явление.

 Автор:Георги Караджов    

 

 

 

МУЛТИНАЦИОНАЛЕН

Нациите оформят съвременния свят.САЩ,Русия,Китай,Индия са държави, които са познати на всички нас.До скоро, конкуренцията между водещите страни беше в основата на човешкото развитие.Но днес, навлизаме в ново време.Модерните средства за комуникация,повишената мобилност на работната сила,развитието им във всички части на нашата планета, променят правилата на  реализация.Независимо от нашето желание, големите компании наемат квалифицирани специалисти от целия свят. Най- големите фирми инвестират далеч извън границите на държавите,където са създадени.Влиянието им е толкова голямо,че надхвърля рамките на която и да е страна,включително най- голямата и богатата.За световните икономически играчи се въвежда ново прилагателно- мултинационални.

Глобализацията има сериозна поддръжка, но и среща съпротива в съвременния свят. Както нейните ръководители,така и опонентите й трябва да признаят, че днес живеем във все по мултифункционален, мултикултурен, мултинационален и сложен свят.Въпросът не е дали да наемаме чуждестранна работна сила и да използваме технологии на други държави, а как да се предпазим от вредните влияние и явления,които нахлуват в живота ни от близки и далечни страни.

изтеглен файл (1)Saskia Sassen/Сасен/1949-/ е американски социолог от холандски произход, която е известна с изследванията си върху глобализацията и човешката миграция.През 1948 година, семейството й се премества от Холандия в Буенос Айрес /Аржентина/, тъй като баща й си сътрудничи с германските фашисти и е журналист,  който подкрепящ нацистката идеология. 

Сасен прекарва част от детството си в Италия.В ранна възраст научава пет езика.Следва философия и политически науки в Университета на Поатие /Франция/,Римския университет /Италия/,Университета на Буенос Айрес /Аржентина/.

През 1969 става магистър по социология и икономика в университета „Нотр Дам“- щата Индиана /САЩ. Защитава докторат по философия  през 1974 година в университета на Поатие /Франция/.Насочва своите интереси към областта на социологията на урбанизацията-влиянието на икономическите преобразования,миграцията на работната сила и капитала, и комуникационните технологии върху градския живот.Изучава нарастващата транснационална човешка миграция.

Тя получава световна известност с изработването и обосноваването на понятието глобален или алфа град, който е основна структурна единица на глобалната икономическа система.Разкрива географските и инфраструктурните му измерения.Показва връзката и зависимостта му от международната финансова и търговска среда.Обосновава разположението му в стратегически географски локации според значението,което има в йерархията на глобалния икономически и социален живот.

Днес, тя е професор по социология в Колумбийския университет /Ню Йорк-САЩ/ и гостуващ професор в Лондонската икономическа школа.През 2004 година става почетен доктор на Университета в Делфт     /Холандия/, а  през 2014 година почетен доктор на Университета в Мурсия /Испания/ и Екол нормал супериор /Париж/.

През 2013 година получава най- голямата награда на Испания- наградата на принца на Астуриас /испанския престолонаследник/.

Животът, образованието и научната дейност на Саския Сасен показват,че за да можем да се справим с модерния глобализиращ се свят,трябва да го разберем и опишем,като мултинационален феномен.

  Автор: Георги Караджов