Category Archives: Универсално познание

КЛАСИФИКАЦИЯ

 Живеем в информационен век Информационните потоци ни заливат отвсякъде.За минути разбираме за събития,  които се  случват на хиляди километри от нас.Информацията е толкова много, че често нямаме време да отделим истинските от „фалшивите“ новини.Капацитетът на възприемане на мозъка ни е ограничен.Необходимо е да въведем някаква организация във възприемането на информационния поток. Съществуват различни подходи за структуриране на събраните от нас данни.От този да ги запаметяване в паметта на компютъра си, докато ни потрябват, до изтриване на фактите и обстоятелствата, които не са ни полезни.Един от най- старите и ефикасни методи за подбор, анализ и изследване на бази данни е класификацията.Тя се използва първо при научните изследвания, но след като доказва своята ефикасност, се прилага и в други сфери на човешка дейност. Необходима е предварителна подготовка и организация за резултатното приложение на различните видове класификации. В различните сфери на човешко познание, те имат собствени, индивидуално определени характеристики.
Edward_Charles_Pickering_1880sЕдуърд Чарлз Пикеринг /1846-1919/ е американски астроном  и астрофизик. В 1865 година завършва Харвардския университет/САЩ/.От 1867 до 1877 година е професор по физика в Масачузетския технологичен институт /САЩ/. От 1877 година е директор на Харвардската обсерватория и професор по астрономия в Харвардския университет. Установява началото на скалата на звездните величини и въвежда стандарт, спрямо който да се определят тези величини.Определя нулпункта на скалата на звездните величини. Пръв посочва необходимостта от създаването на независима скала от фотографски величини, която може да се сравни с визуалната скала на звездните величини.Разработва Харвардската спектрална класификация на звездите, която разделя звездите в 10 спектрални класа.Тя се използва и до днес. Изказва хипотезата за общността на произхода на звездите в звездните купове- основа за използването на звездните купове при изследване на еволюцията на звездите.Разработва математическата теория на затъмнително променливите звезди.Открива спектрално двойните звезди /1889/.Влиза в историята, като един от най-забележителните организатори и ръководители на научни колективи. Чуждестранен член на Лондонското кралско дружество/1907/. Класификациите на Пикеринг определят развитието на астрономията и астрофизиката за векове напред. Научната му дейност сякаш минава под мотото „Напредък,чрез класификация“.
Автор: Георги Караджов
 таг: квалификация

СЛЪНЧЕВО ПЕТНО

Без слънцето, Земята не може да съществува.Днес  е модерно да се търсят други цивилизации и планети, на които, те могат да съществуват.Първото условие при това търсене е да се намерят слънца, подобни на нашето, които да позволяват възникването и развитието на живот.Слънчевото въздействие върху нас не винаги е положително.Много от земните катаклизми се дължат на нашия „източник“ на съществуване.
Широка употреба  в езика ни, получават и преносните значения на това понятие.Слънчеви хора, наричаме тези, които стават център на човешките компании. Те ни зареждат с енергия и стимулират творческите ни способности.Дори ни заслепяват със своето излъчване, като блокират възможностите ни да им се противопоставим.Изобщо, силната енергия предизвиква смесени и противоречиви чувства.Кой от нас не желае да бъде център на вниманието.За съжаление, това се отдава на малцина.
Както навсякъде в човешките общества, така и на слънцето се забелязват по-малко познати, тъмни области, където се прониква най-трудно.Най- често срещаните сред тях са слънчевите петна.
1305452896746Йозеф Фраунхофер /1787-1826/ е немски физик и астрофизик. През1818 година става собственик и ръководител на оптическата работилница в Бенедиктбайрен /Бавария/.От 1823 година е професор в Мюнхенския университет /Германия/.Той открива метод за точно определяне формата на лещите. Изобретява машина за шлифоване на ахроматични лещи. Конструира спектрометър, ахроматичен микроскоп, окулярен микрометър и хелиометър.През 1815 година наблюдава и пръв изследва и обяснява тъмните линии в слънчевия спектър, наречени на неговото име. Измерва дължината на техните вълни.  
Фраунхоферовите линии се превръщат в един от най- мощните инструменти на астрофизиката за изследване на атмосферите на космическите тела.Те позволяват да се идентифицират много химически елементи в слънчевата атмосфера и излъчване. Чрез тях се откриват и съвсем нови, непознати химически елементи.
Изобретява първата дифракционна решетка- инструмент, който се използва и до днес в научните изследвания.Фраунхофер дава ново значение на понятията „тъмно“ и „неизвестно“.
Благодарение на него, слънчевите петна разкриват своите тайни и ни показват и светлата страна на „тъмнината“.

Автор:Георги Караджов  

 таг: слънчево петно  

 

 

ХИПОТЕЗА

Установените и доказани истини са нашият стимул   в живота макар, че хора в различно време ги откриват, доказват и прилагат на практика.Така, те улесняват нашето съществуване. Факт е, че продължават да съществуват области на познанието, които са недостъпни за нас. В такъв случай, сме  принудени да се движим в непозната среда без  ясни ориентири.
За да облекчим своя път в непознатото, използваме различни помощни средства.Едно от най- често срещаните е хипотезата. Предполагаме, какво ще се случи при определени действия от наша страна и проверяваме дали резултата съвпада с нашите предсказания.Когато е налице съвпадение, се придвижваме напред в разгадаването на света. В случай, че предположението не се докаже, можем да потърсим нов по-подходящ път за научното  си търсене.
Изграждането на достоверна хипотеза не е по-силите на всеки човек.Тя изисква широки познания, силно развита интуиция и богато въображение. 
V0004515 Blaise Pascal, seated at his desk. Line engraving by J. BeinБлез Паскал /1623-1662/ е велик френски физик,математик, философ и мистик. Роден е в семейството на кралски данъчен служител.Независимо от крехкото си здраве, той остава трайна диря в развитието на човешкото познание. Според него, слабостта на човешкия разум води до абсолютен скептицизъм на отделния индивид.
За него, науката е област на хипотезите, а математиката може да се възприеме като истинна, само като система от аксиоми.
Паскал счита, че висшето познание може да се основава само на вярата. Това,което не му пречи да изработи аритмометъра-   първия известен модел на съвременния компютър.
В епоха на ярък сблъсък на различни идеи и философски системи, Паскал остава извън главните философски направления на 17 век – рационалното и емпиричното.
Той счита,че само религиозния отговор, когато е приет от нас и отговаря на истината, може да ни донесе истинско блаженство.Надарен с изключителна интуиция, той дефинира една от основните тези на философията на 20 век, че научните теории могат да бъдат фалшифицирани, но никога не могат да бъдат доказани по абсолютен начин.
Философията на големия френски мислител, достига своята връхна точка в определението му на човека, като „мислеща тръстика“.
Изключителните постижения на Блез Паскал във физиката и математиката са широко известни, но те не могат да бъдат разбрани без философските му възгледи.
Разбирането  за ограничеността на  човешката способност за познание, довежда Паскал до големите открития във физиката и математиката, които записват името му със златни букви в историята на човешката мисъл.
 Автор:  Георги Караджов      

 

 

 

 

 

 

 

ИГРА

Кой не обича да играе!?.Децата в двора на родния им дом или училището.По-големите ученици, като участват във викторини, състезания, олимпиади.Възрастните, когато искат да забравят несполуките и умората от трудовия делник.Учените и военните, които разиграват като „игра“ възможните варианти на определени действия или конфликти и последиците от тях.
В нашият свят, играта има много значения.Като започнем от чистото развлечение и стигнем до сериозните научни изследвания. Математическата теория на игрите изследва и обяснява такива разнородни явления, като хазартните игри,функционирането на пазара, участието на хората в икономическия и политически процес.Дори в изкуството и литературата съществува понятието „играещ“ човек- творец, който използва игровите принципи, за да създаде произведение на изкуството- книга, картина, архитектурно творение.
За да играеш е необходимо да знаеш много неща- правилата на играта, участниците в нея, взаимоотношенията между тях, влиянието на игровата обстановка върху тяхното поведение и разбирания.
360px-Friedrich_von_schillerФридрих Шилер /1759-1805/ е велик немски поет,драматург и философ. Независимо, че гениалния му събрат Йохан Гьоте пише „Стилът на Шилер е най-блестящ и въздействащ, когато той не философствува“.
Шилер е на друго мнение.В писмо до големия Вилхелм Хумболт,  той подчертава:“Сигурно е, че определеността на понятията е безкрайно полезна за творенията на въображението“.
Независимо, че през 1792 година, революционния Конвент на Френската република го обявява, за неин почетен гражданин. Той отказва гражданството и даже обмисля възможността да напише статия в защита на френския крал.
Съсредоточени върху неговото творчество- един от върховете на немската и световна литература, критиците и изследователите не обръщат достатъчно внимание на философските му възгледи.
Според него, свободата властва над красотата, природата дава красота на телосложението, а душата дава красота на играта.
Той е първият голям творец в литературата, който разглежда идеята за красотата, като игра.За него игра е всичко, което не е нито субективно, нито обективно а случайно, като не принуждава нито вътрешно, нито външно човека.
„Човекът“, смята Шилер, играе само там, където е човек в пълния смисъл на думата и е изцяло човек само там, където играе.
В неговите представи, играта е средата на сетивността и разума и цялото, което ги обхваща.За него, да играеш е „единствената истински свободна дейност“.От тук и неговата вяра е, че „красотата ще спаси света“.
За Шилер, най-висшата цел на изкуството е удоволствието, което изкуството предизвиква, като игра.
Чрез „изкуството на играта”,Шилер създава някои от най-големите върхове на световната литература и култура.
Автор: Георги Караджов      
 
 
 
 
 
 
 

КОСМОГОНИЯ

Космогония е науката за произхода и развитието на космичните тела, и техните системи-галактики.Произходът на Вселената, ни вълнува от дълбока древност.Учените се стремят да открият научните закони, които управляват функционирането на Космоса.Философите разсъждават за „първичната“ материя, която изгражда заобикалящия ни свят.Обикновените хора остават безмълвни пред гледката на необятните космически системи и тела, които сякаш нямат начало или край. 
Космогонията се използва и с други значения,като изследване на първоизточниците на човешкото съзнание, и на духовната същност на заобикалящия ни материален свят. В такива високи сфери на духа, познанието е забранено за хора без голяма култура, въображение и творчески размах.
Дори тези, за които тази наука е твърде отвлечена от обикновения човешки живот,трябва да се признае, че средата близка или далечна, оказва пряко влияние на нашето интелектуално и духовно развитие.Многобройните съвременни научни открития доказват, сериозното въздействие на космически явления и процеси върху земния климат и околна среда.  Също така върху психиката и физиката на човешките общности, и отделния човек.
Джордж Хауърд Дарвин /1845-1912/ е английски астроном, математик и адвокат. Син е на великия естествоизпитател Чарлз Дарвин.
Пръв прилага подробен динамичен анализ към проблемите на космогонията и геологията.Разглежда влиянието на приливното триене във въртящи се вискозни сфероиди, върху еволюцията на двойни системи .
През 1879 година предлага резонансна теория за произхода на Луната според която, тя се е отделила от Земята в резултат на неустойчивост на нашата планета, причинена от резонансни слънчеви приливи.
Прилага хармоничния анализ за изучаване и предсказване на океанските приливи.Поставя космогонията на здрава математическа и физическа основа.
През 1872 година става член на Лондонското кралско дружество,  а през 1892 година получава златния медал на Лондонското кралско астрономическо дружество. През 1907 година е избран за член-кореспондент на Петербургската АН.
През 1889 година е избран за президент на Лондонското кралско астрономическо дружество, а през 1892 получава най- голямата научна награда на Великобритания- медала „Копли“.
Наследил мащабното мислене от своя баща Чарлз Дарвин, Джордж се насочва в различна сфера на познанието. Той пренася научните си интереси от еволюцията на човешкия род, към еволюцията на космическите тела и техните системи.
Той се превръща в свързващо звено между съзнанието на отделния човешки индивид и космическото съзнание.
 Автор:Георги Караджов
таг: космогония     
 
 
 
 
 
 

ТИШИНА

Шумът ни заобикаля отвсякъде.Заглушават ни звуците на автомобилите, гласовете на хората около нас, сирените на линейките или пожарната команда.Агресивната звукова среда е един от основните източници на стрес в живота ни.А стреса не е добър съветник и често води до по-сериозни последствия- различни видове болести и неврози.За наше съжаление, той е неотменима част от нашето битие.
Когато търпимостта ни към него достигне своя предел, трябва да предприемем нещо. Често на помощ ни идва тишината. Тя ни позволява да си починем, да чуем мислите си или просто по-сериозно да обмислим решението на собствените си проблеми.
Тишината може да бъде и наше оръжие.Тя ни помага, когато не знаем какво да отговорим или как да реагираме на дадена ситуация.Или ни позволява да спечелим скъпоценно време, за постигане на желан от нас резултат.Не случайно в българското съзнание, тя има значението на истинско „злато“.
John-Goodricke-1-320x227Джон Гудрайк/1764-1786/ е английски астроном.Роден е в Грьонинген /Холандия/.След тежка болест, прекарана още в детските години, онемява и оглушава.
През 1778-1781 година учи в Уранигтанската академия, след което живее и работи в имението си в Йорк.
Той е основоположникът на изучаването на звездната променливост .
В 1782 година открива периодичност в измененията на блясъка на звездата Персей /Алгол/ и определя периода на тези изменения.Изказва предположението, че причините за изменение на нейния блясък е затъмняване на звездата от голямо тяло, което обикаля около нея.Хипотеза, която се доказва едва през 1889 година, когато немския астроном Фогел доказва, че тя е спектрално двойна звезда.
Гудрайк открива променливостта на две други ярки звезди в Лира /1784/ и Персей /1784/, които стават по-късно прототипи на два класа променливи звезди.
През 1783 година Лондонското кралско дружество, го награждава с най- голямата си награда- златния медал Копли, за откриване променливостта на Алгол.
През 1786 година става член на Лондонското кралско дрежуство.
Когато наблюдаваме нощем звездното небе, ни пронизва спокойствие и хармония.Картината му  често ни оставя без дъх и думи.
Може би по този начин  е влияело и на великия астроном Джон Гудрайк.
Немият и глух Гудрайк „проговаря“ за звездното небе с езика на науката и влиза в историята.
Автор: Георги Караджов      
 
 
 
 

СРАВНЕНИЕ

Обикновено се мислим за най- умните и силни хора на земята.С натрупването на годините и опита, тази наша увереност се разколебава.Сравнението с  другите около нас е една от основните причини за това.Откриваме, че има по-богати, по-силни, по- упорити и по-амбициозни хора от нас.Независимо, че не обичаме да го признаем дори пред себе си.
В науката наблюдаваме същия процес. Обявяваме едно откритие за голямо до момента, когато нов експеримент или теория го отхвърлят или показват, че не е толкова значимо, колкото се предполага.Новите философски доктрини черпят от своите предшественици, но и се различават от тях.
Сравнението е неизбежна част от нашия живот, независимо дали ни харесва или не.То е един от най- ефективните начини да намерим истинското значение на нашия принос или значимостта ни като личности.Това положение се отнася и до държавите.Не можем да твърдим, че дадена страна е богата и развита, след като има по-развити и по-богати от нея държави.
cc4cdd38a7eb57af9a6532537ad3de37Джоузиф Норман Локиър/1836-1920/ е английски астроном и астрофизик.Посещава частни учебни заведения.През 1857 година  става чиновник във военното ведомство.
От 1881 година е професор по астрофизика в Кралския колеж /Лондон/, а от 1869 година член на Лондонското кралско дружество.
От 1913 година работи в частна лаборатория в Сидмут, която след смъртта му е наречена на неговото име .
За пръв път в историята на астрономията, провежда астрономически наблюдения успоредно с лабораторни експерименти.В 1866 година  забелязва изменение в спектъра на слънцето при преминаване от диска към петната, подобни на измененията при преход от искров към дъгов спектър в лаборатория.Интерпретира измененията въз основа на своята хипотеза за дисоциация на атомите при повишаване на температурата, като прилага в астрономията едно от най- големите открития на физико-химията- електролитната дисоциация.
През 1868 година, независимо от Жансен, създава метод за наблюдение на слънчевите протуберанси /изригвания/ извън затъмнение.Открива ярката жълта линия в спектъра им и предвижда съществуването на нов химичен елемент- хелий.Това е едно от най-големите открития на астрофизиката.
Той разработва първата спектрална класификация, отчитаща значението на температурата в атмосферата на звездите, за характера на техния спектър и я използва за изграждане на схема на звездната еволюция.
Пръв разглежда сериозно астрономическото значение на мегалитичните паметници /древни каменни съоръжения във Великобритания като- Стоунхендж/.
В 1869година основава ежеседмичното списание „NATURE” и е негов редактор до края на живота си.Списанието съществува и до днес.През 1873 година става член на Парижката АН.
Локиър осъществява големите си открития, като сравнява резултатите на астрономическите наблюдения и лабораторните експерименти, откритията си на астроном и постиженията на други клонове на науката, като физико-химията.
Той сякаш следва мотото – „Напредък, чрез сравнение!“
Автор:Георги Караджов

КРЪГОВРАТ

Нашият живот прилича на кардиограма.Емоционалните пикове се сменят с нормален ритъм, последван от минорно настроение.Но посоката на движение не е винаги напред.Понякога имаме чувството, че ни се случват събития, вече преживени от нас.
Не случайно, наследствения код на всеки човек се съдържа в ДНК, чиято структура е двойна спирала. Детството отстъпва място на младостта, която прераства в зрялост, а тя се превръща в старости и на накрая в мъдрост. Според най- модерните теории, развитието на човека е един непрекъснат процес, подобен на двойната спирала.
Идеята за кръговрата е особено близка до източната философия и религия.Източните мъдреци черпят своите познания от природата, която ги заобикаля.Растенията израстват, достигат зрялост и загиват, като същевременно захранват почвата и стават основен източник за развитието на други растения и живи организми.
220px-Jagadish_Chandra_BoseДжагадис Чандра Бозе /1858-1937/ е индийски физик и физиолог.Следва в Лондонския и Кеймбриджкия университет /Англия/. През 1885-1915 година  е професор по физика в Колежа в Калкута                  /Индия/.От 1917 година е директор на основания от него институт „Бозе“. Конструира източници на къси вълни, повишава чувствителността на детекторите за тях.
От 1897 година  започва да изучава процесите на растеж и загиване на растенията, движението на соковете в тях, влиянието върху жизнените им функции от различни лъчения.
Пръв използва електрическа сонда за изследване на процесите в растенията, като конструира много уреди за своите опити.
Използва идеята за подобие между някои явления от живата и неживата природа.Открива физически аналози на паметта.Прави оригинални опити с изкуствено око.
Признат е за първия индийски учен-естествоизпитател.Става член на Лондонското кралско дружество /1920/.
Новаторските изследвания на Бозе разчупват рамките на математическите дисциплини- физика, химия, математика. Показват, как те могат да бъдат използвани при изясняване на процесите в живата природа и човека.
Той се превръща в истински „баща“ на модерната наука в Индия. Има огромна заслуга за обучението и подготовката на плеяда от големи индийски физици, математици, космолози, астрономи.
Аналогиите, които открива между процесите в живата, неживата природа и човека показват, че наред с „природен“ съществува и човешки „кръговрат“ който може, и трябва да бъде изследван и обяснен.
„Кръговратът“ на мисълта на Бозе стимулира развитието на науката през 20 век.
Автор: Георги Караджов  
 таг: кръговрат   

 

 

 

 

 

ХРОНОЛОГИЯ

Поток от информация, ни залива всеки ден.Социалните мрежи, електронните медии, вестниците и списанията, непрекъснато ни уведомяват, какво се случва в нашия свят, в реално време. Информационните потоци са толкова много и разнообразни, че дори най- информираните между нас не могат да ги следват.  
Има  опасност от прекаленото голяма и необработена информация, да останем неинформирани за заобикалящия ни свят. Предлагат се и различни критерии, как да стане това. В случая е необходимо въвеждане на ред, подреденост в информационните потоци, в организирането на информационната маса.
Един от най- старите научни подходи за систематизиране на голям брой факти е хронологията. Тя бива различни видове, в зависимост от водещия, „организиращ“ фактор в нея. Най- известната хронологическа рамка е времевата, която е проследяване на последователността от събития, открития в различните исторически епохи и тяхната подредба от по- древната, към по- новата епоха.
31450_0881_1315050680Уилард  Либи/1908-1980/ е американски физик и химик.Роден е в семейството на фермери. През 1933 година получава докторската си степен.Конструира чувствителен  гайгеров брояч, за отчитане на радиоактивните излъчвания. Разработва метод за отделяне на урановите изотопи, необходими за създаването на атомната бомба в рамките на проекта, за създаване на първата атомна бомба- „Манхатън“ .
През 1945-54 година е професор в Института за ядрени изследвания, „Енрико Ферми“ /Чикаго-САЩ/.
Открива, че  при взаимодействие на космическите лъчи  с азота от въздуха, превръщат някои азотни атоми в радиоактивен въглерод, който  чрез фотосинтезата постъпват в растенията, а от там и в животинския свят.
Той установява, че нивото на радиоактивния въглерод е постоянно през жизнения цикъл, но след смъртта започва да се разпада и съдържанието му намалява.Конструира специален гайгеров брояч, който да измерва количеството му в растения, животни, нежива природа.
Така успява да датира най- старите човешки общности, съществували на земята.През 1960 година получава Нобелова награда по химия, за открития от него метод.
Методът му наречен радиометрично датиране, предизвиква истинска революция не само във физиката и химията, но и в историята, археологията, антропологията и културата.Той дава началото на нова наука- геохронология, която изследва историческото развитие на геологията, човешките общества, култури и мислене в тяхната взаимовръзка.
Изключителното постижение на Либи показва и тясната връзка, която съществува между историята на човечеството и историята на Вселената, в която живеем.
Благодарение на него, хронологията се превръща в неразривна част от човешкото мислене и култура!
 Автор: Георги Караджов    
таг: хронология

 

 

 

 

 

ВЗАИМОВРЪЗКА

Живеем в мрежа от връзки.Социалната мрежа Фейсбук, стана по-популярна от традиционните печатни и електронни медии.Семейството всъщност е съвкупност от взаимоотношения между роднини.Работното ни място е мрежовидна структура, която обвързва хора с различни възгледи, култура,образование за постигане на определени цели.Дори отделните държави на нашата планета не могат да се похвалят със степента на независимост, характерна за предишни исторически епохи.
Нашият свят се превръща в едно „глобално село“, по думите на големия канадски учен Маршал Маклуън. Дори най- големите и силни държави, губят от своите възможности за глобално влияние върху световните процеси.Сътрудничеството, във всички области излиза на преден план, защото става неизбежно в нашия взаимообвързан свят.
В управлението и развитието на икономическите процеси, говорим за „мрежов маркетинг“. Пазарът се превръща в поредната система от взаимни баланси, влияние, взаимодействия и изисква нови модели за организация, и мениджмънт.
SITTERВилем де Ситер/1872-1934/ е холандски астроном. В 1908 година става професор по астрономия в Лайденския университет /Холандия/, а от 1919 година е директор на Лайденската обсерватория.Разработва нова теория за движението на спътниците на планетата Юпитер, която отчита сплеснатостта на планетата, слънчевите смущения и взаимните смущения на спътниците, като открива нови елементи от техните орбити.
В 1904 година установява, че съществува систематична разлика между цветовете на звездите близо до Млечния път и тези близо до галактичния полюс.По-късно, тази закономерност е обяснена с концентрация на ранни звезди към галактическата плоскост.
Прави фундаментални изследвания върху съгласуването на различните астрономически константи. Изучава неравномерностите във въртенето на Земята и обяснява забавянето на нейното въртене  чрез приливно триене.С Алберт Айнщайн, поставя началото на прилагането на теорията на относителността към космологическите проблеми.Създава една от първите релативистични  космологически теории, която предсказва възможността за бързи движения на космически обекти Тя е отправна точка на теорията за разширяващата се вселена, една от основните в съвременната космология и космогония.
Със своите постижения, де Ситер се превръща в един от най- великите астрономи на 20 век.По- голямата част от научните му постижения, са потвърдени от съвременните астрономически изследвания.
Научните му приноси са толкова фундаментални, че предизвикват философски дискусии за ролята и значението на космологията в разбирането на мястото, и значението на човека в познатата ни Вселена.
Откритите и обяснени от него космологически проблеми показват неочакваните връзки, които свързват „Големия Космос“ и „малкия човек“.
Автор: Георги Караджов  
 тагове: всаимовръзки