Category Archives: Универсално познание

ДА ЖИВЕЕШ!

Има много определения  за понятието живот.То  е различно   за всеки от нас.Средностатистическият гражданин мисли,  че живота  е сбор от собственото си битие и това на околния свят.Философите се изкушават да търсят фундаменталния му смисъл.Хората на изкуството, го правят основна тема  в своите произведения.Но всъщност не достигаме до общоприемливо обяснение за  смисъла на нашето съществуване.Има много теории,но никоя от тях  не е достатъчно изчерпателна,за да обхване всичките му значения.
В разбирането за живота като съществуване, има и силен индивидуален елемент.Всеки от нас подхожда към него с оглед собствения си положителен или отрицателен опит.Важни са семейната среда,образованието и културата.Толкова много мислим за нашия живот и често забравяме,че той трябва   да се живее.Може би,като го живеем истински, ще сме в състояние да достигнем до неговото значение в човешкото битие.

GrimodDeLAReyniereФранцузинът Александър Балтазар Гримо /Grimod/ /1758-1837/, се смята за баща на гастрономическата наука и кулинарната критика.Роден с деформирани ръце до края на живота си, запазва черното си чувство за хумор.
Произхожда от благородническо  семейство.Баща му е генерален данъчен инспектор,който събира данъците за френската корона.
 Парижкият хотел,който е  първия в Европа с вътрешен дизайн е изграден от баща му. Той е копие на този, от времето на Римската империя- градовете Помпей и Херкулан. Там организира прочути и разточителни вечери, известни в цял Париж.
Станал свидетел на една от тях, баща му го обезнаследява и го изпраща в католическо абатство близо до Нанси /Франция/.Там, на масата на католическия абат, получава първите си уроци за изкуството на доброто готвене и хранене.
През 1790 година предизвиква скандал с публикуването на тъй наречената „секретна кореспонденция”, която разкрива  и нелицеприятни подробности от живота на френската столица по времето на Луи XVI.Същата година, от връзката му с известна френска актриса се ражда неговото дете.
Проявява изключителния си бизнес нюх,като влага малка сума пари взета назаем от семейството в закупуването на хранителни продукти, директно от производителя. Той ги продава на по-ниски от конкуренцията цени на потребителите.За тази цел отваря и магазин в Лион /Франция/.
Това е модела на търговия с храни,който се прилага и до днес в развитите държави.След смъртта на баща си през 1793 година, се завръща в Париж и наследява състоянието му , като създава дружество „Гримо и сие“,което открива магазини в цяла Франция,като междувременно спасява от гилотината майка си,благодарение на своите връзки.
Става първият професионален критик на готвенето в историята.Пръв започва да оценява качеството на обслужването в ресторантите,като издава специален алманах в 8 тома /1803-1812/-основа на съвременните класации.Публикува първите в света каталози на ресторанти.
Започва да издава месечно „Списание на чревоугодниците и красивите“ /1806/.
Великият литературен критик и теоретик на изкуството Сен Бьов, го нарича „бащата на трапезата“.
Вместо да теоретизира за същността на човешкото съществуване, Гримо граби с пълни шепи от бурния живот на 19 век.
Той изпълва с истинско  съдържание прочутия френски израз: „Savoir vivre- Да умееш да живееш!“.
Автор:Георги Караджов

 

 

НАСЛАДА

Човешкият живот не е разходка в парка.Проблемите и изпитанията възникват на всяка крачка.Принудени сме въпреки желанието си, да се справяме с тях.Но нашето житие носи не само отрицателни емоции.Красивата природна гледка,умния и очарователен човек,страхотното произведение на изкуството стоплят сетивата и ума ни.В някои редки мигове стигаме дори по-далеч, изпадаме в захлас и почуда от заобикалящия ни свят или от собствена идея или проект.Тогава, времето сякаш спира и се изкачваме в ново измерение.
Тези мигове са ценни,защото се случват рядко.Но спомена за тях, остава за дълго в съзнанието ни.Превръща се в неразделна част от емоционалната ни интелигентност.Обикновено, най-голяма наслада изпитват хората, преминали през големи изпитания и страдания.Цяло направление във философията се занимава със стремежа, към постигане на пълно удоволствие и наслаждение.Неговите последователи се наричат хедонисти.
Не можем да разберем напълно живота  и неговия смисъл без  учестеното дишане, забравата,замайването и трепета от необикновеното и необяснимо усещане за наслада.
Jean-Savarin Jean Antelm Brillat-Savarin /Брия-Саварен/ /1755-1826/ е  френски юрист и политик, спечелил световна слава,като истински епикуреец и гастроном.Счита се за един от създателите на гастрономията,като наука.Учи право,химия и медицина в университета на Дижон/Франция/. Създава правна кантора в родния си град.През 1789 година, той е избран за депутат в Националното събрание /Генералните Щати/, от родния си регион.Там става известен, със защитата си на смъртното наказание.
По-късно се връща в родния си град и е избран за негов кмет.Опасявайки се за живота си избягва от Франция. Първоначално в Швейцария, по-късно   в Холандия и накрая в Съединените Щати.В Америка живее в Бостън,Ню Йорк,Филаделфия,Хартфорд. Издържа се, като преподава френски език и цигулка.За кратък период дори е първа цигулка, в Парк Тиътър-Ню Йорк.
 През 1797 година се връща в родината си и до края на живота си е съдия във Върховния касационен съд на Франция.
Публикува няколко труда по право, политическа икономия и дори еротична история.Има  доста връзки с жени,но остава ерген до края на дните си.
Истинска слава придобива с книгата си „Психология на вкуса“, издадена през 1825 година.В нея, той разсъждава за гастрономията, която счита за отделна наука.Разсъждава и за дрехите- тяхната изработка,използване и качества.
Той е привърженик на учението на създателя на хедонизма философа Епикур,който издига  за основна цел  в живота, постигане на истинско удоволствие.Става световноизвестен, с афоризма си:
„Кажете ми какво ядете и аз ще ви кажа кой сте.“
Счита се за създател на ниско въглехидратната диета.Според него, истинската гастрономия принадлежи на всички възрасти,условия и страни.
Със своя живот и дело Брия-Саварен доказва, че за насладата си заслужава да се живее!
Автор:Георги Караджов

 

 

ОСВОБОДЕН

Обичаме да говорим за свободата.Всеки влага свое  значение в нея.За някои, това е възможността да бъдат независими в действията и постъпките си.За други, да се ползват както намерят за добре, със свободното си време.Има и такива, които я разглеждат като шанс да правят каквото и когато си поискат.Според по-организираните и дисциплинирани от тях, този шанс се нарича не свобода, а свободия.
Но колко от нас си задават въпроса:” Доколко свободни сме ние самите?” Свободната воля може да се практикува от истински свободни хора.А с раждането си на тази земя, ние трябва да живеем с цяла поредица ограничения.Като се започне от семейната среда, преминаваме през  родното ни място и държава,в която живеем, и се стигне  до условията на живот,които са толкова различни в държавите  по света, днес.
Всъщност, хората се намират в непрекъснат процес на „освобождаване“ от заобикалящите  ги ограничения и постигане на максимална автономност и независимост, в   действията и постъпки си.
Joao_IIIFrancisco de Holanda /Франциско де Холанда/ /1517-1585/ е  португалски придворен художник, архитект, скулптор, есеист и историк, в дворовете на португалските царе Жоао III и Себастиан.Баща му е илюстратор в португалския кралски двор.В периода 1538-1547 година, той, учи в Италия.Там посещава прочутия интелектуален кръг на Витория Колона-благородничка и голяма поетеса-една от най- важните фигури в Италианския Ренесанс.Самият Микеланджело, го запознава с основните черти на зараждащото се направление, класицизъм.
Счита се за една от най-важните фигури на Португалския Ренесанс.де Холанда  представя познаваемата от разума реалност,като съвкупност от геометрични фигури.
Настоява, че съществува контраст между идеалната равнина,идеалната форма/без физическо тяло,присъствие или форма/ и „ деформираното й копие на земята“.
Визуалният му език, представлява смес от философската система на неоплатонизма,християнската кабала и учението на бележития средновековен мислител, Раймон Лулий.
Според него, математиката и  геометрията са основата на образованието,с което е предтеча на образователната реформа,осъществена в края на 16 век в Европа.
Той препоръчва, бъдещия художник да бъде обучаван по космография и астрология,наред с геометрия,математика и перспектива, за да може да стигне в творбите си до същността на зараждане на Вселената.
Високообразован,почерпил от опита и постиженията на някои от най-бележитите мислители и творци на своето време, де Холанда  „внася“ новото,разкрепостено ренесансово мислене, в родната му Португалия и тласка развитието й напред.
Като се освобождава от собствените си „окови“ и ограничения, той разтърсва и подготвя родината си за предизвикателствата на съвременната епоха.
„Освободеният“ де  Холанда „освобождава“ португалската мисъл!
 картините на Франциско де Холанда
Резултат с изображение за Francisco de Holanda
Автор:Георги Караджов      
 
 
 

ПУСТОТА

Животът е  пъстра картина от  хора,събития,картини. Денят ни започва от семейната среда-родители,братя,сестри. Пускаме телевизора,за да чуем новините  по света и у нас,както и информация за времето.На работното място включваме компютъра и се преместваме за минути, в най- отдалечените краища на света.Междувременно се наслаждаваме на природата около нас и на нейното разнообразие.
Ден след  ден, съзнанието ни е атакувано от събитията,които се случват около нас.Те провокират не само нашите чувства, но и мисли.Без да искаме, се потапяме в тази атмосфера.Ако е приятна,ни стимулира, а когато е изпълнена с неприятни емоции и преживявания, ни депресира. Паметта ни все по- трудно може да освободи място на собствените ни мисли и представи. Тогава възниква нуждата от „лично пространство“.Решаваме да се отделим от шумотевицата на деня,да забравим заобикалящата ни среда и застанем насаме със себе си.В изчистеното ни съзнание започват да се появяват нашите идеи,мисли и оценки, за заобикалящия ни свят и за  самите нас.
В китайската мисловна традиция, такова състояние се нарича „пустота“.Според  древните мислители само тогава, ние достигаме най-близо да себе си,като интелектуални и чувствени същества Така имаме шанса да постигнем най-високото си духовно ниво.
KazimirHendrik Casimir /Хендрик Казимир/ /1909-2000/ е холандски физик.Защитава докторската си дисертация в Лайденския университет /Холандия/.Специализира при великите физици Паул Еренфест и Нилс Бор.Става асистент на гениалния Волфганг Паули в Политехниката на Цюрих /Швейцария/.
През 1932 година става професор по физика в Лайденския университет, а през 1942 година започва да работи в лабораторията на концерна „Филипс“ в Айндховен /Холандия/. През 1946 година става член на Кралската холандска академия на науките.
Той работи и в граничните области на физиката, с  науките- хиперфинната структура,ниско-температурната физика, термодинамиката,магнетизма,теорията на необратимите процеси.Става известен с пионерските си изследвания в областта на свръхпроводимостта.Съвместно с колегата си Гортер, създава първия дву- флуиден модел на свръхпроводниците.
Голяма известност и признание получава за предсказването на ефекта на Казимир. Според класическата физика, между две незаредени проводникови пластини при липса на сила подавана  отвън, съществува вакуум- между тях няма поле,нито сила.
Според квантовата електродинамика, тези пластини влияят на виртуалните фотони,които се намират между тях и генерират сила на привличане или отблъскване, в зависимост от разположението на пластините.Така, тези виртуални частици си взаимодействат с обектите около тях.Тази сила,наречена сила на Казимир се измерва като се предполага, че в точката на взаимодействие между частиците и обектите съществува нулева енергия.Благодарение на нея, се появява и налягането на Казимир.Този ефект е характерен само за квантовото поле.
Мнозина големи физици отхвърлят теорията му,защото тя предполага, че от „нищото“ може да възникне енергия и сила.Но е доказана.Нещо повече, става съставна част от общоприетата днес теория, за възникването на Вселената.
Така, Казимир доказва по физически път „реалното“ значение на пустотата!
Автор:Георги Караджов
 
 
 
 

АКТИВНОСТ

Животът ни става все по-уреден и комфортен.Съхраняваме храната си в хладилници.Гледаме новините  от света и у нас, по модерни телевизори и в интернет. За минути можем да се доберем до търсена от нас информация.Светът ни сякаш е на един „клик“ разстояние.Кликът на мишката на компютъра.
Социалните мрежи ни дават възможност да комуникираме в реално време с хора, от всички краища на света.Удобствата са толкова много,че някои от нас дори губят мотивацията да излизат извън дома си и да се срещат с други хора.Нормалното човешко общуване остава на заден план.“Виртуалния“ свят на информационните технологии, ни обгръща отвсякъде.Точно в такава среда, започваме да чувстваме липсата на реален допир с действителността. Тя често е различна от картината, която ни предават  средствата за комуникация.А и ние сме социални същества.Дори и най-модерния компютър, не може да замени общуването с друго човешко същество.
Сетивата ни сякаш закърняват, за истинската красота на заобикалящия ни свят.Ние се движим и мислим по-малко.Постепенно губим творческите си способности, а функциите на организма ни закърняват. Всичко това е идеална среда за болести и психологически проблеми.
adrianEdgar Adrian /Едгар Ейдриън/ /1884-1977/ е английски  електрофизиолог и носител на Нобелова награда по физиология и медицина през 1932 година.През1928 година доказва наличието на електричество в нервните клетки.Установява, че възбуждането на кожата от постоянен дразнител, първоначално е доста силно,но постепенно намалява с времето, докато сензорните импулси преминаващи по нервите от точката на контакт са с постоянна сила, но честотата им намалява с времето.В резултат на този процес чувствителността на мозъка към тях намалява.
 Той издига идеята и изработва карта на осезанието на човека. .Тя показва модела на реакцията на човешкия мозъка и на отделните части на човешкия организъм, при задействане на системата на осезание.Разкрива, че тази система е изградена от сензорни  неврони и показва връзката  ú с двигателната система на човека.
Детайлно изучава електроенцефалограмата- метода за изследване  на електрическата активност на мозъка.Един от резултатите на тези изследвания, излага в лекцията си при получаването на Нобелова награда.Нервите извършват своята дейност икономично и с най- малко възможно изразходване на енергия.
След 1934 година, усъвършенства електроенцефалограмата, като допринася за диагностиката на епилепсията и локализиране на мозъчните увреждания. Има голяма заслуга за диференциране на функциите на малкия мозък.
През 1950-55 година е президент на Лондонското кралско дружество.Става член на повече от 40 научни дружества и организации.
За своите научни постижения, получава благородническата титла- първи барон Ейдриън.
Със своите забележителни открития, Ейдриън показва механизма на функциониране на човешкото осезание и връзката му с другите системи на човешкия организъм.
Той разкрива и как „активността“ може да подобри човешките функции и дори да преодолее физиологичните и психологичните ни проблеми.
Автор:Георги Караджов      

 

 

 

ИГРАЧ

Животът е сложно  нещо.Мнозина сe опитват да го определят.За някой от тях,той е тежко бреме,което трябва да преминем и изтърпим.За други, шанс да опознаем себе си и другите, което няма да се повтори. Песимистите и оптимистите гледат на нашето настоящо съществуване, като една  възможност да опознаем   и разберем по-добре себе си, и  заобикалящия ни свят.
Има и такива,които гледат на жизнения ни път,като на игра.Според тях, играта е както малките деца получават най-бързо и безболезнено необходимите им познания. Също и възрастните посредством  различните разновидности на игрите, успяват да разберат по-добре, и да се вместят в заобикалящата ги среда.Играта създава измамната представа за нещо просто и повърхностно.А нещата са съвсем различни.Създадена е цяла математическа теория на игрите, която обяснява техните закономерности и правила.Дори професионални учени срещат затруднения в нейното разбиране.Не случайно малцината,които ни впечатляват с умението си да се справят в игрови ситуации,наричаме с уважителното понятие, играчи.
Истинският играч не само контролира играта, но той може да прецени времето,когато случайността и късмета ще му обърнат гръб. Печелившият ще се превърне в губещ. Еднакво важно е да се решите да започнете дадено начинание и да уцелите  момента,когато да спрете да се занимавате с него.
 9306a2a8c5d044bce32ccc2c62128761Хулио Кортасар /1914-1984/ е аржентински писател. Той е роден в Брюксел /Белгия/,в  семейство на аржентински дипломати. През 1918 година, семейството му се завръща в Аржентина. Хулио завършва испанска филология и литература.
Години наред работи,като селски учител във вътрешността на Аржентина.През 1938 година публикува първата си книга „Присъствие на сонети“ под псевдонима Хорхе Денис През 1944 година става преподавател в университета Куйо /Аржентина/ и се включва в протестно движение срещу партията на Хуан Перон.
След като Перон печели изборите, той изоставя университетската  си кариера,завръща се в столицата Беунос Айрес и започва работа в Аржентинската камара на книгите.Първият му разказ „Превзетата къща“ получава   висока пожвала от великия аржентински писател Хорхе Луис Борхес /Виж рубриката „Антракт“ материала „Магия“/ и е публикуван в списанието „Анали на Буенос Айрес“. През  1951 година излиза „Зверилник“-книга за непознати и странни светове,отразени с невероятно въображение.Същата година заминава за Париж         /Франция/,където живее до края на живота си.
През 1960 година публикува първия си роман „Наградата“.В 1963 година излиза „Раюела, чийто“името произлиза от вид детска игра с монети.С него поставя началото на истински бум на експерименталния роман, в латиноамериканската литература.
Влиза в историята на световната култура с изключителните си разкази- „Южната магистрала“,“Госпожица Кора“,“Лигите на дявола“.Превръща се в един от най-големите поети на Латинска Америка.
Има силна страст към музиката.В нея, той търси върховни усещания,които не му достигат в живота.Написва новелата „Преследвача“ в памет на великия джаз тромпетист Чарли Паркър.
„Много от това,което съм написал се подрежда под знака на ексцентричността,защото между живота  и писането не съм допускал ясно разграничение“ споделя Кортасар.
Със своето уникално творчество, Хулио Кортасар се превръща в един от най-големите играчи в играта,наречена литература.
 Автор:Георги Караджов      

 

МЕДИАТОР

Животът ни е  изпълнен с много проблеми. Като започнем от взаимоотношенията на родители и деца, и стигнем  до неразбирането на работното  място.  Проблемите  не винаги се дължат  на умишлени действия на някоя от страните.Понякога дори не можем да си обясним причините за тях.Но ако се вгледаме по-внимателно, можем да открием и собственият си принос. По някога трудно успяваме да управляваме мислите и емоциите си.
А както казват древните, най- добрия подход към проблемите е, да ги идентифицираме още преди да са се изострили. Профилактиката е много важна при предотвратяване на болестите,  а също така   в междуличностните и професионални отношения. В случая, стигаме   до директно противопоставяне и тогава е много трудно да дадем крачка назад, и постигнем разбирателство.Има различни способи за разрешаване на конфликтни ситуации.Един  от най-  недооценената  сред тях е медиацията- извънсъдебното разрешаване на спорове.
Тя се препоръчва за най- тежките и проблемни отношения, защото позволява на страните по спора свободно, и в неформална форма да изложат своите гледни точки пред неутрално лице-медиатор. В случая да  се постигне определено ниво на доверие и съгласие. Медиацията има своята подробна регламентация и в българското право.
565EBC55F897EF49AA35A9092ECA6D51Даг Хамершелд /1905-1961/ е шведски икономист и държавник. Баща му е юрист,университетски преподавател и министър-председател на Швеция /1914-1917/.Изучава лингвистика, литература и история в университета на Упсала/Швеция/, където получава степен по хуманитарни науки /1925/, икономика /1928/ и право /1930/.
През 1935 година защитава докторска дисертация по политикономия. Говори английски,френски и немски.
През 1941-1948 година е президент на Шведската банка и през 1945 година подписва първото търговско споразумение с Великобритания. През 1947 година представлява Швеция на организираната среща по „плана Маршал“ и  през 1948 година става министър на външноикономическите връзки.
Хамершелд отстоява неутралитета на Швеция между Изтока и Запада.Обявява се против членството на Швеция в НАТО, но  е за участието й в Организацията за европейско икономическо сътрудничество.През 1950 година става председател на „Обединено кралство“-Скандинавия-британско-скандинавска организация за икономическо сътрудничество.”
В 1953 година става председател на шведската делегация в Общото събрание на ООН. Същата година е избран за генерален секретар на ООН. По време на Суецката криза през 1956 година, предлага на ООН създаването на умиротворителни сили и само за 48 часа организира първия военен контингент.Успява да убеди Египет,Франция,Великобритания и Израел да приемат въоръжените сили на ООН и с това допринася за уреждане на конфликта.
По време на втория си мандат като генерален секретар,работи за трансформиране на организацията в активен център за водене на преговори,където се провежда превантивна дипломация..
В  1960 година решава да посети провинция Катанга в Конго /Африка/,за да се срещне с водача на сепаратистите там и да посредничи за разрешаването на избухналия в Конго конфликт.
Самолетът,с който лети,катастрофира и той загива заедно с всички пасажери на борда.
Медиаторът Хамершелд става първата и единствена досега личност, която получава посмъртно Нобеловата награда за мир през 1961 година.
 Автор: Георги Караджов    
 таг: медиатор 

 

 

 

ДЪЛГОСРОЧЕН

Често живеем за мига.Приятен събеседник повдига настроението ни.Конфликт с колега или приятел ни извежда от равновесие.Слънчевата утрин ни успокоява.Мрачния ден ни навява тъжни мисли.Денят следва своя ход и настроението ни се променя с него.Така протича нашето ежедневие- една последователност от различни човешки състояния.
Но перспективата на човешкия живот е по-дългосрочен феномен.Тя включва завършване на нашето средно и висше образование в продължение на години.Намиране на постоянна работа,осигуряване на жилище и на редовни доходи.В един продължителен период от време, тези цели са постижими .Те изискват постоянно внимание и усилие.Тук се включва и грижата за семейството,близките,периодите на почивка и релаксиране.
Някои по-бързо, а други с течение на времето осъзнават, че е необходимо сериозно планиране, за да се постигнат целите,които  са си поставили.Това се отнася не само за отделните индивиди, но  за семействата,общностите и държавите.
milton-friedmanМилтън Фридман /1912-2006/ е американски икономист.През 1928 година завършва университета „Рутгерс“ /САЩ/, където попада под влиянието на асистентите си Артър Бърнс /бъдещ председател на Федералния резерв на САЩ/ и Хомър Джонс- известен авторитет в областта на банковото дело.
В 1933 година става магистър в Чикагския университет /САЩ/.
През 1937 година започва работа в Националното бюро по икономически изследвания,като асистент на великия икономист Саймон_КузнецСаймън Кузнец.С него публикува труда „Доходи от независими частни практики“/1940/ основа на докторската му дисертация, която защитава в Колумбийския университет /САЩ/.
От 1948 година е професор по икономика в Чикагския университет /САЩ/ и водач на Чикагската икономическа школа.През 1950 година посещава Париж,като консултант по приложение на плана „Маршал“ в Европа.
Формулира и емпирично изследва „перманентната доходна хипотеза“ в книгата си „Теория на функцията на потребление“ /1957/.Посочва, че концепцията на големия икономист Джон Кейнс за функциите на потреблението,която обвързва текущото потребление с текущия доход е неубедителна.
Теоретично, обосновава хипотезата за постоянния доход,според която консумацията зависи повече от размера на дългосрочно очаквания /постоянен/ доход, отколкото от текущия доход.
Според него, потребителите запазват структурата на потреблението си за продължителен период от време,като въз основа на нея, формулира по нов начин количествената теория на парите.
През1963 година публикува „Монетарна история на САЩ“,където прилага теорията за постоянния доход към историята на паричното обръщение в САЩ.Става икономическия съветник на президента Никсън.
В книгите си „Капитализъм и свобода“/1962/ и „Свободата на избора“/1980/ защитава разбирането си, че само свободен и конкурентен пазар е способен да осигури стабилност и просперитет,както на отделната държава,така и на нейните граждани.Получава Нобелова награда по икономика през 1976 година за приноса му в анализа на потреблението,историята на паричното обръщение и монетарната теория.
„Мисли свободно и дългосрочно“- така може да бъде определено мотото на Фридмън.

Автор:Георги Караджов  

 

 

ТЕЛЕСКОП

Сетивните ни органи имат ограничен периметър на действие.Носът подушва миризми на няколкостотин метра разстояние.Усещаме вкуса на храната,когато я сложим в устата си.С очите си възприемаме  хора и предмети  на относително малки дистанции.Затова от дълбока древност, нашите предци са се стремели да изобретят нови устройства и способи,които значително да повишат способността ни да наблюдаваме и изследваме света около нас.Така са се създали  микроскопите.
Когато интересите  надхвърлили семейството, дома  и работата, се появила необходимостта от нови и по-съвършени изследователски методи. Качественият  скок в научните  изследвания  започва, когато учените и откривателите поглеждат към звездното небе.За да се  изследват звездите,галактиките,планетите,космоса   е необходимо нещо повече от просто увеличително стъкло. В Холандия, за първи път изобретяват телескопа. Небето става по-близко. и сетивата на хората се доближават  до космоса,който ги заобикаля.
George Willis RitcheyДжордж Уилис Ричи /1864-1945/ е американски астроном и конструктор. През 1887 година завършва университета в Цинцинати /САЩ/.През 1905-1924 година ръководи оптическата и механичната работилница на обсерваторията Маунт Уилсън /САЩ/. През 1924-1930 година завежда лабораторията по астрофотография в Парижката обсерватория/Франция/.От 1930 до 1936 година работи в Морската обсерватория във Вашингтон /САЩ/.Той разработва технология за шлифоване,полиране и изпитване на големи параболични огледала.Изобретява нова „плаваща“ система за разтоварване на телескопичните огледала. Усъвършенства монтирането и часовото водене на телескопите.
Още разработва конструкцията и оптиката на 24 дюймовия рефлектор на Йъркизката обсерватория /САЩ//1901/.Изработва и хоризонталния слънчев телескоп на обсерваторията Маунт Уилсън/САЩ/.Създава и монтира 40 дюймовия телескоп на Морската обсерватория /САЩ/.
Двата големи рефлектора на обсерваторията Маунт Уилсън с отлични оптически свойства, дълго време били най-големите в света и изиграват забележителна роля в развитието на астрономията, през първата половина на 20 век.
Ричи усъвършенства методите на астрофотографията,като въвежда подвижната платформа за касети. През 1917 година открива две нови звезди в мъглявината Андромеда,които били първото  предположение,че мъглявините имат звезден състав. Съвместно с Кретиен, изобретява нова апланетна система на рефлектор,използвана широко при създаването на големи рефлектори.
Той открива система от съставни огледала,която позволява да се създават големи огледални обективи.
Революцията в развитието на астрономията и астрофизиката през 20 век би била невъзможна, без появата на качествено нови средства за наблюдение и  изследване на Космоса.
Централна роля в тяхното изобретяване и прилагане в астрономическите изследвания изиграва „Човека-телескоп“ Джордж Ричи.
 Автор:Георги Караджов      
 

 

 

 

ДУХОВЕН МИР

Животът ни  често e агресивен и нетолерантен.Медиите  всекидневно ни обсипват  с драматични,кървави и жестоки новини.Агресията нахлува дори в училищата.Телевизионните репортажи разкриват  физически и психически сблъсъци между ученици и учители, деца и родители.Създава се липса на разбиране и неумение за комуникация у много от нас  Това показва сериозни липси в нашето възпитание,обучение,образование и култура.
Външните изяви на агресивно поведение имат своите вътрешни причини, които са строго индивидуални за всеки от нас.Усещането,че не сме разбрани или не получаваме достатъчно внимание и уважение катализира реакции,които дори ние самите не можем да контролираме.Вътрешното ни равновесие е нарушено,което най-често е основната причина са разклатените духовни основи.Учените говорят за липса на душевен покой, а вярващите за нарушен духовен мир.
За да имаме шанс да излизаме от такива състояние е необходимо по-добре да опознаем себе си и собствените духовни качества и липси .Защото, агресията и нетолерантността са на първо място, които са вредни за самите нас.
220px-Nathan_SoderblomНатан Сьодерблум /Soderblom/ /1866-1931/ е шведски архиепископ.
На 5 години изучава латински език с баща си.В 1883 година постъпва в университета в Упсала /Швеция/, където учи арабски, латински,еврейски,гръцки.Получава бакалавърска степен по гръцки език.
6 години изучава теология и история на религията във Факултета по теология на този университет.През 1892 година завършва с научна степен по теология.
1893 година е ръкоположен за пастор в Шведската лутеранска църква.Първата му научна книга е изследване теологията на прочутия Мартин Лутер.
Става свещеник в психиатрична болница в Упсала, след това пастор на Шведската църква в Париж.В паството му там живеят много скандинавски дипломати,бизнесмени,художници. Получава специална подкрепа от сънародника си Алфред Нобел- учредител на Нобеловата награда.Защитава докторат по теология в Парижкия университет на тема „Отвъдния живот при зороастризма“.
През 1901-14 година преподава теология в университета в Упсала, а през 1912-14 година история на религиите в университета в  Лайпциг /Германия/ Той е.един от основателите на Всеобщия световен съвет на църквите за международно разбирателство.Планира среща на съюза, осуетена от избухването на Първата световна война.  През 1925 година организира в Стокхолм /Швеция/ Всеобща християнска конференция  по въпросите на живота и труда, в която участват 670 делегати от 37 държави.В нея има представители на руската православна църква и на основните протестантски църкви.Под негово председателство се обсъждат въпросите на обединение на църквите и помирението на различните теологични възгледи, в името на световния мир.Тази конференция допринася за създаването на Световния съвет на църквите /1948/.
За усилията му за постигане на мир посредством религиозно обединение, през 1930 година получава Нобелова награда за мир.
През целия си живот Сьодерблум защитава своето верую- за да има мир по света е необходим мир в нашия дух.

Автор:Георги Караджов