Category Archives: Универсално познание

ЗАБРАВА

Паметта е едно от основните качества на нашето съзнание.Спомените от детството изграждат първите ни представи за заобикалящия свят.Отношенията в семейството определят нашия характер и способността ни да се справяме с проблемите.Първите ни учители се превръщат в мярка, спрямо която оценяваме хората,които ни заобикалят. Любовните ни успехи или разочарования ни съпътстват през целия  жизнен път. Избраната от нас професия осмисля или проваля половината от нашето битие. Факт е, че спомените винаги вървят с нас.
Често не си даваме сметка за една  важна човешка способност-  забравянето.Според някои,  тя дори е по-важна за човешките същества от паметта.Именно „забравянето“ ни дава възможност да „изчистим” съзнанието си от травматичните спомени и да „освободим“ място за нови преживявания.Човешкото съзнание може да се сравни с паметта на един компютър.Колкото повече я натоварваш с информация,толкова  нейните функции  влошават своето качество. Не случайно, програмистите препоръчват периодично „изчистване“ на компютърната памет.
Isaac_Bashevis_Singer_(upright)Исак Башевис Сингер/Singer//1904- 1991 / е последния велик еврейски писател на идиш.Роден е в град Леончин /днешна Полша/, в семейство на полски равин .Литературният се дебют прави през 1925 година с разказа си „На стари години“,публикуван във Варшава /Полша/.
Семейството му има трагична съдба. Майка му и по-малкият му брат са депортирани в Съветския Съюз. След окупацията на Западна Полша изчезват в концентрационните лагери .През 1935 година,той се спасява,като емигрира в САЩ. За негово щастие, роднините му са талантливи. За свой учител в писането, той признава  по-големия си брат – еврейския писател Йошуа Сингер.Сестра му, Естер Крайтман също става известна английска писателка.
Негово вдъхновение са великия американски писател Едгар Алан По,Талмуда,Кабала,философа Спиноза, Фьодор Достоевски. Сингер е  известен преводач, който превежда на идиш  Ерих Мария Ремарк,Томас Ман,Кнут Хамсун.
С романа си “Сатана в Горай” получава световна слава.В него описва мистичните вярвания и суеверия в едно полско село, по времето,когато еврейския лъже месия Шабетай Цви предизвиква смут с предсказанието си,че края на света ще настъпи всеки момент. В световната литература , Сингер е един от най-големите майстори на разказа на 20 век.В този жанр, често е сравняван с великите Мопасан,Чехов,Борхес.Езикът.на който пише е идиш. Той се   е говорил от евреите в Централна Европа през 19 и първата половина на 20 век.Именно тези евреи, са напълно  заличени физически от режимите на Хитлер и Сталин.От господстващ преди Втората световна война идиш се превръща в „забравен“ след нейния край.
Сингер е един от най- големите стилисти в литературната история. Особено място в творчеството му заема магията и фолклора.През 1978 година получава Нобелова награда по литература за „възраждането чрез литературата на един „забравен“ език“.
 Става чудо, независимо, че сред евреите господства другата форма на еврейския- иврит, днес се наблюдава засилване на интереса в световен мащаб към идиш.
Сингер доказва че творчеството може да „възроди“ забравените ценности!
 Автор: Георги Караджов

ПОБУТВАНЕ

Значимите събития грабват нашето внимание.Благоговеем пред олимпийските и световни шампиони.Задълбочено изучаваме живота и постиженията на големите исторически личности.Поразяват ни новите научни и технологични постижения.Изтръпваме от ужас от природните бедствия,които се стоварват на нашата планета.Богатите и известните подхранват въображението ни и ни вдъхват надежда,че и ние ще постигнем техния успех.Изобщо превърнали сме се в роби на успеха и известността.А около нас се случват и други по-малко забележими неща,които понякога оказват изключително влияние върху нашето битие.

Но ние не им обръщаме дължимото внимание.Едва когато промяната се е случила си даваме сметка,че сме пропуснали да бъдем в крак с нея.А както знаем, тя не чака.Връхлита ни без предупреждение и ни оставя без дъх.
изтеглен файлRichard Thaler/Ричард Талер/12.09.1945 / е американски икономист,специалист по икономика на поведението. Той е почетен професор по поведенчески науки и икономика в Бизнес училището на Чикагския университет /САЩ/.
Лайтмотив на неговите изследвания е неспособността на пазарно ориентираните подходи да обяснят и предвидят поведението на човека,като икономически субект.Майстор на афоризма той иронизира представата на икономическата наука за „изключително рационалния и хладнокръвен човек“.
Прочута е неговата фраза „Хората често правят грешки и поглеждат на тях с объркване“.В периода 1987-1990 година води колона в списанието „Икономически перспективи“, озаглавена „Аномалии“.В нея дава поредица от примери на индивидуално икономическо поведение на икономически субекти,което нарушава представите на традиционната микроикономическа теория.
Прави серия от икономически предложения,които преобръщат представата на икономистите, а и на обикновените хора за естеството на икономическата наука.Например, доказва че ако се продадат честоти от радио спектъра,собственост на американската държава, може да се намали дефицита на САЩ, тъй като продажбата ще доведе до въвеждане на по-модерна технология на радио разпръскване, ще намали цените на ползване на честотите,поради по-силната конкуренция, като същевременно ще повиши постъпленията за американското правителство.
Той показва че често хората оценяват по- високо една вещ просто,защото я притежават.Доказва че ние хората сме мотивирани по-скоро да избегнем евентуалните загуби,отколкото,както твърди съвременната икономическа наука, да максимизираме печалбите се.
Той дава примери как на пръв поглед малки промени,могат да доведат до съществени положителни икономически резултати.Просто икономическите агенти трябва да бъдат „побутнати“ да извършат една или друга активност.Откритията си обобщава в книгата „Погрешно поведение-създаването на икономиката на поведението“.Получава Нобелова награда по икономика през 2017 година.
Талер доказва че дори просто „побутване“ може да промени до неузнаваемост нашия свят!
  Автор:             Георги Караджов      
 
 

СТУД

 Екстремните климатични условия усложняват адаптацията на човешкия организъм.Функционираме най- добре при нормални температурни разлики. Силният вятър,обилните валежи,  природните  катаклизми ни „извеждат“ от комфортната зона.Сякаш, умерения климат е най- подходящ за поддържане в норма на нашите жизнени показатели.Аномалиите  на вътрешната среда не само  са източник на напрежение и стрес.Проблемите в работата, тежките дилеми, пред които се изправяме в живота , критичните ситуации, в които изпадаме ни захвърлят в зона на несигурност, от която трудно можем да се измъкнем.И тогава, често ни обзема „безразличие“ и „апатия“ към заобикалящия свят и нас самите.Изисква се характер,за да се справиш с препятствията на пътя си.
Нерядко, студеното време навън „хармонира“ със „студа“ във всеки от нас.Но, той има и други по „полезни“ свойства.Ниската температура може да запази за по-дълго време храните,които консумираме,обектите на научни изследвания, дори е в състояние да укрепи нашия организъм.Хладнокръвието от друга страна е необходимо условие, за да се справим с напрежението и намерим най- доброто решение.
ducbochetunil2Jacque Dubochet/Жак Дюбоше /8.06.1942 / е швейцарски биофизик. Започва обучението си във Висшето политехническо училище /Лозана-Швейцария/,което завършва през 1962 година със степен по физическоинженерство.  През 1973 година, защитава доктората си по биофизика в Университетите на Женева и Базел /Швейцария/.През 1978- 1987 година е лидер на изследователска група в Европейската молекулярна лаборатория /Хайделберг-Германия/.От 1987 до 2007 година е професор в Университета на Лозана.От 2007 година е почетен професор.
Той е един от създателите на крио-електронната микроскопия, крио-електронната томография и крио-електронната микроскопия с висока разделителна способност.Крио в буквален превод означава студ.
Тези нови научни инструменти позволяват да се изследват дебели обекти,като се разрязват на по тънки секции,които се замразяват.По този начин, може да се идентифицира индивидуалната структура на протеиновите комплекси или съставните части на вирусите
 Дюбоше открива начин да замрази тънки пластове вода, преди тя да се е трансформирала в кристали.Така съумява да идентифицира първичната структура на жизненоважни за функционирането на човешкия организъм вещества и комплекси.
През 2017 година получава Нобелова награда за физиология и медицина, за развитието на крио-електронната микроскопия- техника чрез която се изпращат снопове от електрони към протеините,които са замразени в разтвори и по този начин се разкрива структурата на биомолекулите.
Това откритие намира широко приложение във всички области на физиологията и биофизиката,както и в други научни сфери.
Жак Дюбоше „предизвиква“ студа ,за да разкрие фините механизми на функциониране на жизнените процеси!
 Автор: Георги Караджов   

 

ЧАСОВНИК

В нашия информационен векq особено важна е прецизността.Отиваме на работа в точно определеното време.Подготвяме материалите за кандидатстване във висши учебни заведения,според предоставения ни електронен формат.Изписваме внимателно електронния адрес при кореспонденцията.Дори една сбъркана буква в него и мейла ни няма да стигне да адресата си.Роботите,които ни заместват на работните ни места, детайлно копират нашите движения и емоции,за да са в състояние ефективно да извършват работата ни.Месеци по-рано, планираме отпуските си и купуваме билетите за пътуване.Дори не си даваме сметка,че наред с „часовниците“,които тиктакат навсякъде около нас и ние самите притежаваме собствен „биологичен“ часовник.
Колкото по-добре синхронизираме физическите и психическите си сили със заобикалящия ни свят,толкова по-голяма е вероятността да постигнем набелязаните цели.Държавата в това отношение е като човека.Институции с ясни правила,прецизни процедури,подготвени кадри са по- ефективни и полезни на гражданите от такива с „неясен“ статут.Колкото е по-сложен механизмът,толкова по-важно е да има прецизно синхронизиране на съставните му части.
250px-Jeffrey_C._Hall_D81_4349_ (25,006,040,668)Jeffrey Hall/Джефри Хол/3.05.1945/ е американски генетик и хронолог. Днес е почетен професор по биология, в университета Брандайс /САЩ/.Той изследва неврологичния компонент на любовното поведение при птиците и поведенческите ритми.Чрез изследванията си на неврологията и поведението на Дрозофила меланогастер/ плодовата мушица/,Хол разкрива значими механизми,по които функционират биологичните часовници и хвърля светлина върху основите на сексуалната диференциация на нервната система.
Със своите изследвания, поставя основите на нова научна дисциплина-хронобиологията,която се занимава с връзката между периодичните промени в живите организми и адаптацията им към  природните ритми,свързани със слънчевата и лунната активност.
В края на 70 те години, съвместно с Флориан фон Шилер  идентифицират структурата на нервната система на плодовата мушица.По-късно открива, че любовната песен на мушицата се изгражда ритмично с нормален период от една минута.Заедно с Бамбос Кириаку разкрива, че периодичните мутации влияят върху любовната песен на мушицата,както слънчевата и лунната активност върху природните ритми.С Майкъл Росбах и Пол Хардън откриват протеина,който контролира биологичния часовник на Дрозофила меланогастер.
 През 1997 година с научен колектив идентифицират гените,които играят основна роля при функционирането на биологичните часовници на човешкия организъм.
През 2003 година доказва, че специален протеин контролира биологичните ритми на живите същества и синхронизацията между клетките.Неговия генетичен подход към функционирането на биологичните часовници,не се възприема веднага от научните среди.
Но е всеобщо признат днес.През 2017 година получава Нобелова награда по физиология и медицина за своите изследвания.
Хол доказва, че живия организъм е  истински „биологичен“ часовник!
 Автор:Георги Караджов     

 

КОСМИЧЕН

Потънали сме в материалния свят. Домовете ни са пълни с постижения на научно-техническия прогрес.Непрекъснато разрешаваме практически проблеми на своето битие.Често забравяме дори грижите за собственото ни тяло.Обсебени сме от здравословните диети,сякаш с магическа пръчка ще ни предпазят от „модерните“ болести на 21 век.Отвикнахме да гледаме събеседниците си в очите.Може би се страхуваме,че така те по-лесно ще разберат за нашето безразличие към техните проблеми.Хоризонта ни на мислене и действие не надвишава утрешния ден.Забравили сме за „дългосрочното“ планиране.
Но независимо от нагласите ни, стратегическата перспектива на развитие съществува за всеки от нас.Тя често ни напомня за себе си по най- неочаквани начини.Ако прекалено дълго не обръщаме внимание на наш здравословен проблем,той се „превръща“ в тежко заболяване.Липсата на сериозно планиране на разходите и приходите ни, често води до неразрешими материални проблеми.Необятния космос е на една крачка разстояние,просто трябва да вдигнем главата си нагоре.
2017_10_03-027-06_002Kip Thorne/Кип Торн/1.06.1940/ е американски теоретичен физик. Ражда се в семейство на мормони,баща му е професор.Убеден атеист.Според него „няма несъвместимост между майката наука и религията“.Става бакалавър на науките от Калифорнийския технологичен институт /1962/ и доктор на науките в прочутия Принстънски университет /1965/.Темата на дисертацията му е пионерска- „Геометродинамика на цилиндричните системи“.Научен ръководител му е  великия физик,мислител и учител Джон Уилър.През 1970-2009 година, Кип Торн  е професор в Калифорнийския технологичен институт.Напуска преподавателската дейност, за да се отдаде на писането и създаването на филми.В момента е Файнманов професор по теоретична физика в същия университет.Под негово ръководство защитават дисертациите си най-малко 50 физика, сред тях не малко светила на съвременната физична наука.
Той става световно известен с противоречиво приетата си теория,според която „червеевите“ космически дупки могат да се използват,като канали за пътуване във времето.Той е първият,който предвижда силата и темпоралните „маркери“ на гравитационните вълни.Разработва научната процедура,по която те могат да бъдат „ идентифицирани“ в земни условия.Развива и математическите инструменти,необходими за анализиране на данните,събирани за да се установи съществуването им.
Открива и разработва специален квантов неразрушим дизайн на детекторите  на „гравитационни вълни“,който позволява реалното им „улавяне“ и установяване.
На 11.02.2016 година, екип от 4 ма физици съобщава, че през септември 2015 година са „регистрирали“ тяхното съществуване.Получава Нобелова награда по физика през 2017 година за ролята си в откриването им. С Ана Зитков предвижда съществуването на нов клас космически обекти- звезди-червени гиганти с ядра-неутронни звезди,наречени на тяхно име.
Той е един от най-прочутите популяризатори на науката на нашето време.
Торн вкарва „космическо“ присъствие в „материалното“ човешко съзнание
автор:Георги Караджов   

 

НАСЛЕДСТВО

Всецяло сме погълнати от днешния ден.Графикът ни е запълнен до минути.Понякога трябва да свършим толкова много неща,че времето не ни стига, дори за най-близките приятели и семейството.Подлагаме се на все по-модерни системи, физически упражнения,за да сме способни да се справим с ежедневието.Планираме дори почивката си.Сякаш забравяме, че преди нас са съществували и други хора.Те също са се изправяли пред сходни проблеми и са ги разрешавали,според възможностите си.Техния опит- положителен или отрицателен, може да ни бъде много-полезен,стига да знаем за него.
А какво да кажем за историята на собствените си семейства.За нашите бащи и майки,дядовци баби и прадеди.Може би преживяното и съхранено от тях, ще ни бъде полезно за справяне с днешните проблеми, от най- модерните системи за съхранение на психическото и физическото здраве.
france-history-19th-century-louis-gabriel-ambroise-vicomte-de-bonald-DEXNTTVicomte de Bonald/виконт де Боналд /1754-1840/ бе герой на предишния ми материал–„Универсално съзнание“. Той влиза в историята не само със собствените си постижения,но и с постигнатото от неговото потомство.   Синът му Виктор де Боналд /Victor de Bonald//1780-1871/ последва баща си в неговото изгнание от Франция.След Реставрацията на Бурбоните,става ректор на Академията в Монпелие,където се намира втория най-стар университет в Европа.Губи поста си по времето на 100 дни на Наполеон,след което отново е възстановен на него.Оттегля се през 1830 година.Публикува оригинални трудове- „За истинските принципи в контраст с грешките на 19 век“/1833/,“Муаз и модерната геология“/1835/,както и една от най-добрите биографии на своя баща.
medium (1)Другият син Луи Жак де Боналд /Louis Jacques de Bonald/ /1787-1870/ е католически свещеник,който става френски кардинал /1841/.В 1848 година ръководи мемориална служба за загиналите в защита на гражданските и религиозни права във Франция. Във Френския сенат  през 1851 година  защитава правото на папата, да налага със силата на оръжието чистотата на католическата вяра.
Оценката за историческите личности, а и на обикновените хора не би трябвало да се ограничава със собствените им дела- постижения и провали.Тя  включва влиянието им върху техните съвременници и върху бъдещите поколения,защото времето е един от най- обективните съдници в човешката история.А какъв по-добър пример за „качествено“ наследство от живота и делото на твоите биологични наследници.Синовете на Боналд подкрепят баща си и приемат, разпространяват и защитават неговите възгледи.Те имат и оригинален принос в тяхното развитие.
Наследството на Боналд „продължава“ и се „съхранява“ от неговите наследници!
Автор:Георги Караджов

УНИВЕРСАЛНО СЪЗНАНИЕ

Практическите умения са водещи в съвременния свят.Дори обикновеният работник във високотехнологичните производства трябва да притежава сериозни компютърни умения.В България, най- високата средна заплата се получава от работещите в сферата на информационните технологии.Даже при такива „широко скроени“ професии,като юристи,икономисти,социолози се наблюдава  нарастваща специализация в избрани области.Сякаш практическото приложение на знанието се превръща в основен приоритет.Но има и такива сфери,където практиката не е достатъчна.Когато създаваме нов продукт или предлагаме качествено различен подход за разрешаване на определен проблем, са ни необходими новаторско и неординерно мислене.Колкото по-сложен е възникналия проблем,толкова по-необходимо е скъсване с общоприетите способи за неговото преодоляване.
Възниква необходимостта от развиване на различен тип съзнание и действие,който е съществувал,но е бил забравен.На преден план излизат делото, опита,познанията на големите мислители универсалисти,които са търсили общите принципи на развитие и не са се ограничавали в една отделна област на познанието.
louis-bonald-barberisVicomte de Bonald/виконт де Боналд /1754-1840/ е френски философ, мислител и обществен деец. Противник на Френската революция, той емигрира в Хайделберг                    /Германия/.За обучението на децата си,създава в изгнание своя шедьовър- „Теория на политическата и религиозната власт на гражданското общество, според рационалното мислене и историята /1796/.Подкрепя реставрацията на Бурбоните във Франция /1815/.Избран е за депутат /1815/.Подкрепя легалната забрана на развода и се бори срещу свободата на пресата.
Противник на индивидуализма, той развива теорията си за трите „тела“ на държавата- семейството,корпорациите и църквата.Изявен монархист,подкрепя патриархалната монархия,като форма на държавно управление.Прилага  теорията си в областта на лингвистиката и езика.За първи път в историята на науката, разглежда „божествената“ природа на езика.Неговите изследвания получават истинска оценка и признание, повече от век след тяхното публикуване.Те с в основата на съвременното разбиране на понятието „лингвистика“.
Великия негов съвременник, Шатобриан остро критикува възгледите му.Той сравнява трудовете му с пирамиди-паметници на смъртта и забравата.За изненада на мнозина, идеите на Боналд процъфтяват през 20 век.Те са в основата на „етатистките“ възгледи на Франсиско Франко в Испания,Адолф Хитлер в Германия,Бенито Мусолини в Италия.За ужас на френския интелектуален елит, те оказват голямо влияние върху мисленето и практиката на държавно управление на родната му Франция и до днес.
Противно на оценката на Шатобриан, „пирамидите“ на Боналд проговарят!

Автор:Георги Караджов  

 

 

ИЗМЕРВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Времето е едно от най- важните понятие на днешния свят….Работното време определя продължителността на работния ни ден.В науката определя периода,в който се случват физичните или химични събития.В литературата условно определя съществуването на литературните герои и събития.Във философията придобива по-абстрактен смисъл,като величина,строго индивидуална,която трудно може да бъде разбрана и дефинирана.В историята говорим за историческо време- епохи в човешкото развитие,които бележат значими промени на нашата планета.
Един от най-важните въпроси,свързани с този феномен е проблемът за неговото измерване.Подходите могат да са различни с оглед разбиранията за времето в различните области на познанието.Защото дори човешкия живот се измерва и във времеви величини.Толкова по-важно е да изработим обективни критерии и процедури,които да позволят максимално обективното измерване на феномена време.
Martin_Heinrich_Klaproth (1)Martin Klaproth /Мартин Клапрот/1743-1817/ е германски химик.Открива урана /1789/,циркония/1789/ и церия/1803/.От 1810 година е един от първите професори след създаването на Берлинския университет.
Има забележителни приноси в аналитичната химия и минералогията,които систематизира и поставя на научни основи.Той е един от първите международно признати германски учени.През 1795 година става член на Лондонското кралско дружество. Записва името си със златни букви в историята на науката с първите изследвания в областта на археометрията- науката за приложение на научни техники при датирането на археологически находки.Днес тя намира широко приложение в областта на археологията и историята на изкуството.
Сина му Юлиус Клапрот /1783-1835/ е германски лингвист,историк,етнограф,автор,ориенталист и изследовател.Основоположник на науките за изучаване на Източна Азия.Владее китайски,манджу,арабски,персийски,кавказки.
Пионер в индивидуалното разглеждане на различните азиатски държави в контекста на континента Азия за разлика от акцента върху тясната специализация на науката през 21 век.
Баща и син Клапрот разкриват богатството и комлексността на понятието време и дават решителен принос в процеса на неговото измерване.
Автор:     Георги Караджов      
 
 
 

АРХЕТИП

Понятието тип има широко приложение в нашата съвременност- от типа облекло,което носим до типовете филми театри, хора, които гледаме или познаваме….Типологията в днешното общество е разнообразна,често противоречива, а понякога неразбираема.Дори специалистите трудно сe ориентират в нея.Необходими са ясни и прозрачни критерии за оценка и диференциация на „типологичните“ особености на съвременното общество.Някъдеq в тази зона се появява понятието архетип.Нещо като тип,но със свои неповторими особености.Едно от значенията му е прототип.
За да се създаде ново изделие или произведение на изкуството, създаваме негов модел,който да съдържа основните елементи на бъдещото ни творение.Въз основа на него, започваме да добавяме останалите щрихи,за да получим един завършен образ.В психологията,това понятие придобива още по-широко значение.То се разглежда като идеален образец или фигура- част от колективното несъзнателно начало на човешката психика. Архетипът не може да се контролира от човешкото съзнание и нахлува в него чрез сънищата, фантазиите, халюцинациите.
Weizäcker Photoshop KopieCarl Friedrich von Weizsacker /Карл Фридрих фон Вайцзекер/1912-2007/ е германски физик и философ.Той е син на дипломат,по-голям брат на бивш президент на Германия.Доведен баща на бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите.Правнук на министър председателя на провинция Баден-Вюртенберг.
През 1929-1933 година следва физика,математика и астрономия в Берлин,Гьотинген и Лайпциг.Ученик е на великия физик и философ Вернер Хайзенберг.
 През 1937-39 година с Ханс Бете открива един от двата основни процеса на синтез,които протичат в и дават енергия на звездите.Формулата на Бете-Вайцзекер обяснява връзката между свързващата енергия на ядрото,атомната маса и другите ядрени свойства на веществото.
През 1938 година развива теория за образуването на Слънчевата система.Според нея,  слънцето и планетите произлизат от газов облак съставен от 99% водород,хелий и 1% по-тежки елементи.Тази теория е общоприета в съвременната астрономия и астрофизика.
Той е един от най- важните участници в германския ядрен проект, оглавен от учителя му Хайзенберг.По- късно пише „Ако искахме Германия да спечели войната, то този проект щеше да бъде успешен“.От 1957 до 1969 година е професор по философия в университета на Хамбург /Германия/.Основава изследователска фондация,която работи върху връзката между западните науки и източната мъдрост.Развива теорията на архетипните обекти- аксиоматично конструиране на  квантовата механика от различията между емпирично наблюдаеми двоични алтернативи.
Последните му изследвания са основата на дигиталната физика.Тръгнал от физиката, Вайцзекер навлиза във философията,за да разкрие „комплексните архетипни,” основи на човешката мисъл.
Автор:Георги Караджов      

 

 

ПОСВЕТЕН

На нашата планета живеят милиарди хора.            Разнообразието  човешки типажи е безкрайно-артисти, художници,учени,спортисти….Някои от нас достигат световна слава,известност и признание,други остават в сянката на прожекторите.Днес е много по-лесно да станеш известен, отколкото в миналото.Дори извършването на някоя „щуротия“ може да те изстреля в орбитата на славата.Но дали хората в централните новини са тези,за които си заслужава да се говори.Сякаш нашите критерии за истински стойностните личности се „размиват“ във времето.Често се възхищаваме на хора и събития,които не заслужават това.  
За „усещане“ на неповторимото и ценното са необходими особени сетива.Понякога един поглед или усмивка са достатъчни да се спрем и заговорим непознат.Човешките постъпки и действия също носят своите послания.Проявата на съчувствие и разбиране към човек в беда,когато мнозинството остава безразлично, говори много за личността,която го е направила.Изобщо необходимо е да бъдем чувствителни към неочакваното и необяснимото,защото то може да носи уникална информация и знание за самите вас.
9400_1_chambers_ephraimEphraim Chambers /Ефраим Чембърс/1680-1740/ е английски писател и енциклопедист.Животът му е слабо известен.В 1714-1721 година е чирак при производителя на глобуси Джон Сенекс в Лондон.Тогава изгражда своя план за създаване на енциклопедия или универсален речник на изкуствата и науките.След като започва да го осъществява напуска Сенекс.
Развива своя проект до края на живота си.Заселва се в страноприемницата на Грей,където остава до края на дните си.Умира в Ислингтън и е погребан под сводовете на Уестминстърското абатство близо до гробовете на най- големите личности в английската история,като Исак Нютон и Майкъл Фарадей.
В 1726-27 година превежда от френски трудове по перспектива и химия.През 1728 година излиза първото издание на енциклопедията,което е посветено на краля.Вероятно издава и публикува Литературен вестник /1735-36/.
Заедно с Джон Мартин превежда от френски „Историята и мемоарите на Кралската академия на науките в Париж“/1742/.Енциклопедията на Чембърс е преведена на френски и е първата в модерната световна история.Тя е модела,по който френските енциклопедисти съставят и издават знаменитата Френска енциклопедия.
Част от епитафията на гроба му, написана на латински и английски гласи:
„Известен на мнозина,разбран от малцина.Той живя между славата и забравата.
Отдаден на науката,но като обикновен човек.“
Така живя Ефраим Чембърс- „забравения“ предтеча  на модерната енциклопедия и енциклопедисти!
 
 
  Автор:  Георги Караджов