Category Archives: Универсално познание

ИНДИВИДУАЛЕН

Обичаме да използваме понятието  глобален пазар,глобално мислене,глобална икономика.Говорим за глобализиращ се свят.Индивидуалните различия между хора,етноси,религии,народи имат все по-малко значение.Технологиите скъсяват разстоянията между всички жители на нашата планета.Още малко и може да не обръщаме внимание на родните си места или страни И сякаш, от никъде избликва вълна на интерес към   историята на държавата, в която сме се родили и на рода, на който принадлежим. В един момент започваме да се питаме:” действително ли толкова сме се глобализирали,че сме забравили собственото си „аз“.

Тогава осъзнаваме, че не познаваме достатъчно себе си и заобикалящия ни свят. Да бъдеш себе си е нещо повече от това, правилно да изписваш името си в попълнените от теб официални документи.Родовата памет, те мотивира да изследваш историята на семейството си, а чрез него и тази на родния си град и страната, на която принадлежиш.Бавно разбираш, че не е възможно да се „претопиш“ изцяло в заобикалящата те среда.Светът все пак се състои от отделни индивиди.

torquato_tasso_based_upon_a_painting_by_allori_1575Luis de Molina/Молина/1535-1600/ е испански йезуитски свещеник и ревностен схоластик,защитник на „човешката свобода“.Изучава право в университета на Саламанка /Испания/,  философия в университета в Алкала де Енарес/Испания/ и теология в университета на Коимбра/Португалия/.  През 1563 година става професор в университета на Коимбра.След това в университета на Евора /Португалия/.Завежда катедрата по морална теология, в университета на Мадрид /Испания/,където и умира.

Молина се стреми да помири доктрините на Августин Блажени, за предопределението   и ефективната благодат с мисълта на Ренесанса, и свободната воля на човека,според разбиранията на Калвинизма. Той изгражда собствена религиозна доктрина, според която свободната воля не изключва предопределението.

Противопоставя се на Августинизма, Томизма, ученията на Мартин Лутер и Жан Калвин.Възгледите му предизвикват яростни противопоставяния  в религиозните и научни среди.Самият римски папа се намесва в спора, но така и не се стига до окончателно разрешаване на сериозните противоречия.

Молина е първият йезуит,който пише пространно и сериозно за икономиката, и търговското право.Прави забележителен принос в икономическата мисъл,като обосновава разделянето на анализа на икономическата активност от теологията.Развива теорията за ценовата инфлация.Формулира основното й положение- при еднакви условия,нарастването на количеството на парите в обръщение, намалява пропорционално тяхната стойност и възможността за придобиване на непарични материални блага.

Създава собствено теологично учение-молинизъм,чиято основна цел е помиряване на божественото откровение и човешката свободна воля.

Във времена, когато ролята на отделния човек намалява,Молина възвръща значението и силата на индивидуалната човешка мисъл и воля!

 Автор Георги Караджов      

 

 

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Светът около нас непрекъснато се променя.Нараства броя на автомобилите.      Информационните средства бълват информация с все по-голяма скорост.Можем да достигнем всяка точка на земното кълбо за броени часове.Компютрите са навсякъде.Възможностите за комуникация ни позволяват за минути да добием необходимите ни знания за определена тема.  Начинът ни на живот претърпява промени,които не всякога можем напълно да осъзнаем.Те се случват буквално пред очите ни.За да се интегрираме в тази нова среда, ни е необходима истинска трансформация.

Необходимо е да променим съзнанието си,както и начинът, по който възприемаме околните.Трябва да изградим способности за бързо и ефективно адаптиране към непрекъснатите промени.Нужни са ни нови подходи при разрешаването на възникналите проблеми.Както и качествено ново ниво на комуникация с хората около нас.

francisco-suarezFrancisco Suarez/Суарес/1548-1617/ е испански католически свещеник, философ и теолог.През 1561 година изучава право в университета на Саламанка /Испания/.През 1564 година влиза в Йезуитския орден.В 1566 година полага клетва,като йезуит.Същата година започва да следва теология, в университета на Саламанка Започва да преподава философия в Саламанка, а след това е професор в Йезуитския колеж в Сеговия /Испания,1570/.Получава духовен сан  през 1572 година.Преподава в много учебни заведения до 1597 година,когато се премества в прочутия университет на Коимбра /Португалия/.Там оглавява катедрата по теология до смъртта си.

Произведенията му обхващат 26 тома,написани на латински език .Изследванията му обхващат областите на правото,връзката между църквата и държавата,метафизиката,теологията.Папа Григорий XIII лично присъства на първата му лекция в Рим.Папа Павел V го кани да отхвърли аргументите на английския крал Джеймз I.

Суарес е последният крупен представител на схоластиката.За него, метафизиката е науката за реалните същности,реалното, а не абстрактно съществуване.Защото същността и съществуването са едно и също,когато става дума за Бог, но се противопоставя на тезата на Тома Аквински, че същността и съществуването на крайните неща  могат да бъдат индивидуализирани.

Създава собствена школа на философска мисъл,наречена суаризъм.Сред основните и принципи са: индивидуализацията чрез конкретни общност от съществувания,отхвърлянето на абстрактната активност на материята,акцент върху отделния обект на пряко интелектуално познание.Той разкрива възможността за съществуване на една и съща истина, потвърдена от науката и вярата. Посочва важното разграничение между естественото и международното право.Изказва революционната за времето си идея, че авторитета на държавата няма божествен произход.Оказва огромно влияние върху великите мислители Хуго Гроциус,Готфрид Лайбниц,Мартин Хайдегер.

Съвременните научни изследвания обикновено разглеждат „схоластиката“, като закостеняла религиозна и мисловна система.

Със своя живот и творчество, Суарес разкрива дълбоките й основи и доказва, че дори „най-закостенелите“ разбирания и представи, подлежат на трансформация!

Автор: Георги  Караджов      

 

СКИТНИК

Движението е заложено във всеки от нас.Но малцина му обръщат нужното вниманието,което заслужава.За много хора,   двигателна култура се формира   чрез придвижването от местоживеенето до работното място и обратно.Постиженията на модерните технологии не ни стимулират повече  да се движим. Напротив, приучават ни към „по-мързелив“ начин на живот.Докато един ден осъзнаем, че тялото ни страда от функционален дисбаланс, който е пряко свързани със застоялия ни дневен режим.Разбира се има и други примери.Любителите на екстремните приключения и пътешествия, често се превръщат в истински медийни звезди и ни увличат със своя пример.
Искаме или не, движението е един от важните източници на нашата жизнеспособност и сила.Както големите спортисти се нуждаят от качествени тренировки,така и нашите органи имат нужда от  движение,което да ги държи в тонус. В такъв случай е необходимо  да си изработим индивидуален режим,който да отговаря на особеностите на собствения ни организъм.
 Friedrich_Ludwig_JahnJohann Friedrich Ludwig/Лудвиг/1673-1752/е германски архитект и златар.В Португалия е известен,като Joao Frederico Ludovice.Роден е в Хохенхарт /Германия/. През 1698 година заминава за Италия,където се жени и приема католицизма.Променя името си на Ludovici.Работи върху олтарите на църквата Свети Игнатий на Христос и попада под влиянието на големите италиански архитекти Карло Фонтана и Андреа Поци. Йезуитите са впечатлени от неговите умения и талант, и го канят в Португалия. 
Там става известен с проекта и реализацията на Националния дворец Мафра /Mafra National Palace//1717-1731/ за португалския крал Жоао V.Сред архитектурните му творения в  NewCathedral1Португалия се открояват многото църкви и кулата на най- прочутия португалски университет,този в Коимбра. Проектира и параклиса към катедралата в един от най-красивите португалски и европейски градове  Евора.
По-късно получава португалско гражданство.Прочува се и с уменията си,като бижутер и златар.
Във времена,когато придвижването е било голям проблем в Европа, протестанта Лудвиг напуска родната си Германия.В раздирания от религиозни вражди стар континент, той не просто избира съпруга от друга страна,но и се отказва от протестантизма в полза на католическата вяра.По времето,когато Италия е меката на изкуството,науката и архитектурата в Европа  я напуска,за да изгради живота си в Португалия.Държавата,  вече  изгубила своето  значението, което  имала на европейския континент.
И точно там, постига изключителен успех и става придворен кралски архитект.
„Скитническата“  му душа  позволява да намери своето място далеч от дома и да успее в чужда страна,с различна вяра,език и традиции!
Животът на Лудвиг е истински пример, за ползата от скитничеството. 
Автор Георги Караджов      

ГЛОБАЛЕН

Живеем в глобализиращ се свят.Държавните граници имат все по-малко значение.За часове можем да прелетим през цялото земно кълбо.Новините се разпространяват буквално за минути в интернет.Говорим за глобално правителство,мултинационални корпорации,международни организации.
Силата на отделните държави,дори най- влиятелните намалява в световен мащаб.Най- богатите и силните не са толкова могъщи,както преди 30 или 40 години.Историята е богата с примери на големи и силни държави,които губят своето могъщество ,за да бъдат заменени с други.За да разберем по- добре причините, би трябвало да се поучим от историческия опит.
Francisco_vitoriaFrancisco de Vitoria/Виториа/1483-1546/ е католически философ,теолог и юрист,живял в Ренесансова Испания.Той се счита за основател на известната в историята  Философска школа на Саламанка, по името на известния испански университет- един от най- старите в Европа.
Роден в благородническо семейство, той става доминиканец в 1504 година.Следва в колежа Сен Жак /Париж,Франция/,където изпитва силното влияние на големия мислител Еразъм 423px-Holbein-erasmusРотердамски. В 1516 година започва да преподава теология..През 1522 година се завръща в Испания и преподава теология в колежа Свети Григорий във Валядолид. През 1524 оглавява катедрата по теология на университета в Саламанка.Става ревностен привърженик на католическата доктрина томизъм /по името на великия теолог  
tommaso-d-aquino_storia-dell-arte.com_Тома Аквински/ и съветник на прочутия Карл V- император на Свещенната Римска Империя и крал на Испания- най- могъщия владетел на своето време.
Той отхвърля тезата,че местните жители на колонизираните от Испания страни, трябва да се разглеждат като роби по природа. Възприема от Тома Аквински, римската концепция за правото на народите.Защитата му на правата на индианците в Америка се базира на разбирането на схоластиците за присъщото достойнство на човека,което според него се накърнява от политиката на Испания в Новия свят.
В цикъл от лекции в периода 1537-39 година защитава разбирането,че индианците имат право на своя собственост.Той е първият мислител,който разглежда причините за войната и формулира понятието „справедлива война“.
Според него, война може да се води за защита на хора заловени за извършване на жертвоприношения или чийто права са били нарушени..Големият американски юрист Артур Нюсбаум счита че, де Витория е първият,който говори за свобода на търговията и свободно корабоплаване.
Той е и основоположника на концепцията „република на целия свят“.Приема се за основател на „политическата философия на глобалния свят“.За мнозина изследователи е и един от създателите на международното право,като самостоятелна дисциплина.
„Глобалната мисъл“ на де Витория е необходима в днешния „глобализиран свят“!
 Автор: Георги Караджов      

 

 

НЕПОКОРЕН

Предпочитаме спокойният живот.Събуждаме се по едно и също време,отиваме на работа и после се прибираме   в къщи.Денят ни е разпределен по часове.Планираме дори отпуската си, месеци преди да я ползваме.И това не ни притеснява.Защото, съвремието ни е толкова динамично и бързо променящо се, че не ни остава много време да мислим за нещо друго извън него.Не всички хора са като нас.Съществуват личности,за които разграфения делник е истинска тегоба.Не могат да приемат, че битието им е предначертано и не са в състояние да го променят.Често са завладявани от неспокойствие и желание за нещо ново.
Те не принадлежат на мнозинството, но са истинския локомотив на промяната.Обикновено са неразбрани и неподкрепени от останалите. Най- силните сред тях успяват да убедят заобикалящия ги свят, в необходимостта от промяната и така се превръщат в лидери на мнозинството.
212547Рихард Вагнер/Wagner/1813-1883/ е немски композитор, диригент, либретист  и музикален критик.Роден е в Лайпциг /Германия/, а скоро семейството му се пренася в Дрезден /Германия/.До 1832 година написва няколко сонати и музиката към „Фауст“ на Гьоте.В 1836 година композира увертюрата „Полша“ в често на полското въстание.Поставя първата си опера „Феите“ по приказката на Карло Гоци „Жената змей“ във Вюрцбург/Германия/.Сам написва либретото й .Вагнер е автор на либретото на всичките си опери.  През1839-42 година живее в Париж в изключителна бедност.През 1840 година се запознава с великия унгарски пианист и композитор Ференц Лист, с  който стават близки приятели.  
През 40- те години на 19 век е диригент в Дрезденската опера,където пише някои от най- големите си опери- „Риенци“,Летящия холандец“,“Танхойзер“.
Той революционизира оперното изкуство  и повишава ролята на оркестъра. Превръща театралната декламация в пеене,пеенето в декламация, а дуетът в диалог.
 През 1949 година „Танхойзер“ е поставена с триумфален успех във Ваймар,където огромно влияние има приятеля му Ференц Лист.Същата година участва във въстанието в Дрезден. Принуден е да бяга след неговото потушаване.Първоначално се укрива при Лист във Ваймар, а впоследствие с фалшив паспорт стига до Париж.Накрая се установява за повече от 10 години в Швейцария.
Там започва да пише теоретични трудове по музика-„Изкуство и революция“ /1849/,“Художественото произведение на бъдещето“/1850/,“Обръщение към приятелите“/1951/, както и най- голямото оперно произведение в историята- тетралогията „Пръстенът на Нибелунгите“.Според него, оркестърът има двупланова роля: изразителна, която разкрива душевния свят на героите и изобразителна,която рисува колоритни,често приказно-фантастични картини,които обогатяват музикалното произведение.
 През 1861 година получава амнистия и се завръща в Германия.Получава подкрепа  в лицето на баварския крал Лудвиг II,който му е горещ  почитател.С негова помощ се организират съществуващите и до днес Байройтски музикални тържества,където се изпълняват неговите произведения.  Построен е и специален музикален театър.
С цялото си дело „непокорния,“ Вагнер се стреми да докаже разбирането се за целта на музикалната драма, да  бъде средство за нравствено възпитание и да въплъщава големите исторически и социални идеи!

 Автор: Георги Караджов    

 

 

 

ОСНОВАТЕЛ

В света съществуват над 200 държави.Постиженията на съвременната наука имат за основа хилядолетните открития и изследвания на нашите предци. Днес, изкуството  обединява многобройни школи и стилове.Информационните технологии променят живота ни,като прилагат постиженията на нашите предшественици. В такъв случай,той стана толкова динамичен,че нямаме време да се погледнем отстрани.Често забравяме и тези,благодарение на които сме постигнали сегашния си жизнен стандарт. За да запазим и умножим постигнатото, трябва да се учим от опита  и миналото.Предизвикателствата, които ни заобикалят налагат ново ниво на разбиране и основите,на които е изградено съвременното ни общество.
Затова, нека се отделим от злободневието на деня и се опитаме да оценим и разберем големите създатели и творци,които са изградили нашето мислене. Да се възползваме от техния позитивен и негативен опит,за да се справим с проблемите около и в самите нас.
 51668290_sibelius300_203x300Ян Сибелиус/Sibelius/1865-1957/ е създател на финландската национална музикална школа и основоположник на финландския симфонизъм, и камерна музика.Баща му е военен лекар и умира,когато Ян е на 2 години.10 годишен съчинява „програмни пиеси“-„Животът на леля Евелина в звуци“ /за пиано/ и „Водни капки“ /за цигулка и виолончело/.
Сестра му свири на пиано, а брат му на виолончело.Изучава гръцки и латински език. През 1885 година завършва лицея в родния си град и записва едновременно Юридическия факултет и Музикалния институт в Хелзинки.Скоро напуска Юридическия факултет.
През 1889 година специализира в Берлин и Виена. През 1892 година написва симфонията „Килерно, която е“ посрещната възторжено от публиката.През 1894 година посещава Италия и Германия, а в 1902 година завършва Втората си симфония и написва кантатата „Откриването на огъня“.Същата година създава Цигулковия си концерт, един от най-хубавите в световната литература наред с тези на Бетховен,Брамс и Менделсон.
През 1907 година излиза 3- та, а в 1911 година  4 -та   му симфония, както и симфоничната поема „Оксанида“ по „Илиада“ и „Одисея“ на Омир.
През 1958 година, в негова чест се учредява международна награда „Сибелиус“ за забележителни постижения в музиката.
2- та му симфония се счита за връх в неговото творчество. Музикалните критици и меломани, я считат за едно от най-големите произведения в световната симфонична музика.
Благодарение на Сибелиус, родната му Финландия заема своето престижно място на световната музикална карта.Неговото творчество е доказателство, че всеки народ независимо от своята големина и влияние, може да даде приноса си в развитието на човечеството.Изпитанията,през които преминава не го пречупват а напротив  го мотивират да надскочи заобикалящата го среда и превърне родината си във фактор, в световния музикален живот.
Примерът му е заразителен за всички малки народи,които не могат сериозно да влияят на световната история. Труда,постоянството,таланта, са в състояние да преодолеят и най- големите пречки.
Изключителните постижения на Сибелиус, обръщат вниманието на най- големите музиканти и музикални школи.Те доказват, че истински значимото може да се роди на „най- неочаквани“ места.Творчеството на великия финландец доказва и още нещо.
За да си основател-  знанията и визията, трябва да надхвърлят рамките на твоята професия!.
Автор:Георги Караджов      

 

 

ДА ЖИВЕЕШ!

Има много определения  за понятието живот.То  е различно   за всеки от нас.Средностатистическият гражданин мисли,  че живота  е сбор от собственото си битие и това на околния свят.Философите се изкушават да търсят фундаменталния му смисъл.Хората на изкуството, го правят основна тема  в своите произведения.Но всъщност не достигаме до общоприемливо обяснение за  смисъла на нашето съществуване.Има много теории,но никоя от тях  не е достатъчно изчерпателна,за да обхване всичките му значения.
В разбирането за живота като съществуване, има и силен индивидуален елемент.Всеки от нас подхожда към него с оглед собствения си положителен или отрицателен опит.Важни са семейната среда,образованието и културата.Толкова много мислим за нашия живот и често забравяме,че той трябва   да се живее.Може би,като го живеем истински, ще сме в състояние да достигнем до неговото значение в човешкото битие.

GrimodDeLAReyniereФранцузинът Александър Балтазар Гримо /Grimod/ /1758-1837/, се смята за баща на гастрономическата наука и кулинарната критика.Роден с деформирани ръце до края на живота си, запазва черното си чувство за хумор.
Произхожда от благородническо  семейство.Баща му е генерален данъчен инспектор,който събира данъците за френската корона.
 Парижкият хотел,който е  първия в Европа с вътрешен дизайн е изграден от баща му. Той е копие на този, от времето на Римската империя- градовете Помпей и Херкулан. Там организира прочути и разточителни вечери, известни в цял Париж.
Станал свидетел на една от тях, баща му го обезнаследява и го изпраща в католическо абатство близо до Нанси /Франция/.Там, на масата на католическия абат, получава първите си уроци за изкуството на доброто готвене и хранене.
През 1790 година предизвиква скандал с публикуването на тъй наречената „секретна кореспонденция”, която разкрива  и нелицеприятни подробности от живота на френската столица по времето на Луи XVI.Същата година, от връзката му с известна френска актриса се ражда неговото дете.
Проявява изключителния си бизнес нюх,като влага малка сума пари взета назаем от семейството в закупуването на хранителни продукти, директно от производителя. Той ги продава на по-ниски от конкуренцията цени на потребителите.За тази цел отваря и магазин в Лион /Франция/.
Това е модела на търговия с храни,който се прилага и до днес в развитите държави.След смъртта на баща си през 1793 година, се завръща в Париж и наследява състоянието му , като създава дружество „Гримо и сие“,което открива магазини в цяла Франция,като междувременно спасява от гилотината майка си,благодарение на своите връзки.
Става първият професионален критик на готвенето в историята.Пръв започва да оценява качеството на обслужването в ресторантите,като издава специален алманах в 8 тома /1803-1812/-основа на съвременните класации.Публикува първите в света каталози на ресторанти.
Започва да издава месечно „Списание на чревоугодниците и красивите“ /1806/.
Великият литературен критик и теоретик на изкуството Сен Бьов, го нарича „бащата на трапезата“.
Вместо да теоретизира за същността на човешкото съществуване, Гримо граби с пълни шепи от бурния живот на 19 век.
Той изпълва с истинско  съдържание прочутия френски израз: „Savoir vivre- Да умееш да живееш!“.
Автор:Георги Караджов

 

 

НАСЛАДА

Човешкият живот не е разходка в парка.Проблемите и изпитанията възникват на всяка крачка.Принудени сме въпреки желанието си, да се справяме с тях.Но нашето житие носи не само отрицателни емоции.Красивата природна гледка,умния и очарователен човек,страхотното произведение на изкуството стоплят сетивата и ума ни.В някои редки мигове стигаме дори по-далеч, изпадаме в захлас и почуда от заобикалящия ни свят или от собствена идея или проект.Тогава, времето сякаш спира и се изкачваме в ново измерение.
Тези мигове са ценни,защото се случват рядко.Но спомена за тях, остава за дълго в съзнанието ни.Превръща се в неразделна част от емоционалната ни интелигентност.Обикновено, най-голяма наслада изпитват хората, преминали през големи изпитания и страдания.Цяло направление във философията се занимава със стремежа, към постигане на пълно удоволствие и наслаждение.Неговите последователи се наричат хедонисти.
Не можем да разберем напълно живота  и неговия смисъл без  учестеното дишане, забравата,замайването и трепета от необикновеното и необяснимо усещане за наслада.
Jean-Savarin Jean Antelm Brillat-Savarin /Брия-Саварен/ /1755-1826/ е  френски юрист и политик, спечелил световна слава,като истински епикуреец и гастроном.Счита се за един от създателите на гастрономията,като наука.Учи право,химия и медицина в университета на Дижон/Франция/. Създава правна кантора в родния си град.През 1789 година, той е избран за депутат в Националното събрание /Генералните Щати/, от родния си регион.Там става известен, със защитата си на смъртното наказание.
По-късно се връща в родния си град и е избран за негов кмет.Опасявайки се за живота си избягва от Франция. Първоначално в Швейцария, по-късно   в Холандия и накрая в Съединените Щати.В Америка живее в Бостън,Ню Йорк,Филаделфия,Хартфорд. Издържа се, като преподава френски език и цигулка.За кратък период дори е първа цигулка, в Парк Тиътър-Ню Йорк.
 През 1797 година се връща в родината си и до края на живота си е съдия във Върховния касационен съд на Франция.
Публикува няколко труда по право, политическа икономия и дори еротична история.Има  доста връзки с жени,но остава ерген до края на дните си.
Истинска слава придобива с книгата си „Психология на вкуса“, издадена през 1825 година.В нея, той разсъждава за гастрономията, която счита за отделна наука.Разсъждава и за дрехите- тяхната изработка,използване и качества.
Той е привърженик на учението на създателя на хедонизма философа Епикур,който издига  за основна цел  в живота, постигане на истинско удоволствие.Става световноизвестен, с афоризма си:
„Кажете ми какво ядете и аз ще ви кажа кой сте.“
Счита се за създател на ниско въглехидратната диета.Според него, истинската гастрономия принадлежи на всички възрасти,условия и страни.
Със своя живот и дело Брия-Саварен доказва, че за насладата си заслужава да се живее!
Автор:Георги Караджов

 

 

ОСВОБОДЕН

Обичаме да говорим за свободата.Всеки влага свое  значение в нея.За някои, това е възможността да бъдат независими в действията и постъпките си.За други, да се ползват както намерят за добре, със свободното си време.Има и такива, които я разглеждат като шанс да правят каквото и когато си поискат.Според по-организираните и дисциплинирани от тях, този шанс се нарича не свобода, а свободия.
Но колко от нас си задават въпроса:” Доколко свободни сме ние самите?” Свободната воля може да се практикува от истински свободни хора.А с раждането си на тази земя, ние трябва да живеем с цяла поредица ограничения.Като се започне от семейната среда, преминаваме през  родното ни място и държава,в която живеем, и се стигне  до условията на живот,които са толкова различни в държавите  по света, днес.
Всъщност, хората се намират в непрекъснат процес на „освобождаване“ от заобикалящите  ги ограничения и постигане на максимална автономност и независимост, в   действията и постъпки си.
Joao_IIIFrancisco de Holanda /Франциско де Холанда/ /1517-1585/ е  португалски придворен художник, архитект, скулптор, есеист и историк, в дворовете на португалските царе Жоао III и Себастиан.Баща му е илюстратор в португалския кралски двор.В периода 1538-1547 година, той, учи в Италия.Там посещава прочутия интелектуален кръг на Витория Колона-благородничка и голяма поетеса-една от най- важните фигури в Италианския Ренесанс.Самият Микеланджело, го запознава с основните черти на зараждащото се направление, класицизъм.
Счита се за една от най-важните фигури на Португалския Ренесанс.де Холанда  представя познаваемата от разума реалност,като съвкупност от геометрични фигури.
Настоява, че съществува контраст между идеалната равнина,идеалната форма/без физическо тяло,присъствие или форма/ и „ деформираното й копие на земята“.
Визуалният му език, представлява смес от философската система на неоплатонизма,християнската кабала и учението на бележития средновековен мислител, Раймон Лулий.
Според него, математиката и  геометрията са основата на образованието,с което е предтеча на образователната реформа,осъществена в края на 16 век в Европа.
Той препоръчва, бъдещия художник да бъде обучаван по космография и астрология,наред с геометрия,математика и перспектива, за да може да стигне в творбите си до същността на зараждане на Вселената.
Високообразован,почерпил от опита и постиженията на някои от най-бележитите мислители и творци на своето време, де Холанда  „внася“ новото,разкрепостено ренесансово мислене, в родната му Португалия и тласка развитието й напред.
Като се освобождава от собствените си „окови“ и ограничения, той разтърсва и подготвя родината си за предизвикателствата на съвременната епоха.
„Освободеният“ де  Холанда „освобождава“ португалската мисъл!
 картините на Франциско де Холанда
Резултат с изображение за Francisco de Holanda
Автор:Георги Караджов      
 
 
 

ПУСТОТА

Животът е  пъстра картина от  хора,събития,картини. Денят ни започва от семейната среда-родители,братя,сестри. Пускаме телевизора,за да чуем новините  по света и у нас,както и информация за времето.На работното място включваме компютъра и се преместваме за минути, в най- отдалечените краища на света.Междувременно се наслаждаваме на природата около нас и на нейното разнообразие.
Ден след  ден, съзнанието ни е атакувано от събитията,които се случват около нас.Те провокират не само нашите чувства, но и мисли.Без да искаме, се потапяме в тази атмосфера.Ако е приятна,ни стимулира, а когато е изпълнена с неприятни емоции и преживявания, ни депресира. Паметта ни все по- трудно може да освободи място на собствените ни мисли и представи. Тогава възниква нуждата от „лично пространство“.Решаваме да се отделим от шумотевицата на деня,да забравим заобикалящата ни среда и застанем насаме със себе си.В изчистеното ни съзнание започват да се появяват нашите идеи,мисли и оценки, за заобикалящия ни свят и за  самите нас.
В китайската мисловна традиция, такова състояние се нарича „пустота“.Според  древните мислители само тогава, ние достигаме най-близо да себе си,като интелектуални и чувствени същества Така имаме шанса да постигнем най-високото си духовно ниво.
KazimirHendrik Casimir /Хендрик Казимир/ /1909-2000/ е холандски физик.Защитава докторската си дисертация в Лайденския университет /Холандия/.Специализира при великите физици Паул Еренфест и Нилс Бор.Става асистент на гениалния Волфганг Паули в Политехниката на Цюрих /Швейцария/.
През 1932 година става професор по физика в Лайденския университет, а през 1942 година започва да работи в лабораторията на концерна „Филипс“ в Айндховен /Холандия/. През 1946 година става член на Кралската холандска академия на науките.
Той работи и в граничните области на физиката, с  науките- хиперфинната структура,ниско-температурната физика, термодинамиката,магнетизма,теорията на необратимите процеси.Става известен с пионерските си изследвания в областта на свръхпроводимостта.Съвместно с колегата си Гортер, създава първия дву- флуиден модел на свръхпроводниците.
Голяма известност и признание получава за предсказването на ефекта на Казимир. Според класическата физика, между две незаредени проводникови пластини при липса на сила подавана  отвън, съществува вакуум- между тях няма поле,нито сила.
Според квантовата електродинамика, тези пластини влияят на виртуалните фотони,които се намират между тях и генерират сила на привличане или отблъскване, в зависимост от разположението на пластините.Така, тези виртуални частици си взаимодействат с обектите около тях.Тази сила,наречена сила на Казимир се измерва като се предполага, че в точката на взаимодействие между частиците и обектите съществува нулева енергия.Благодарение на нея, се появява и налягането на Казимир.Този ефект е характерен само за квантовото поле.
Мнозина големи физици отхвърлят теорията му,защото тя предполага, че от „нищото“ може да възникне енергия и сила.Но е доказана.Нещо повече, става съставна част от общоприетата днес теория, за възникването на Вселената.
Така, Казимир доказва по физически път „реалното“ значение на пустотата!
Автор:Георги Караджов